1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Димов и гр. нар. представители;

2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет;

3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година, № 002-01-51, внесен от Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л

№ 14



НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:

От министерство на физическото възпитание и спорта
Лазар Каменов – заместник-министър
Горяна Тодева – парламентарен секретар



От министерство на земеделието и храните
Николай Маринов – главен директор на гл. дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”
Лилия Стоянова – н-к на отдел в главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”
Евелина Петрова – и.д. парламентарен секретар

От министерство на финансите
Цветан Петров –дирекция „Финансиране на общините”
Мария Иванова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи”

МРРБ
Маргарита Николова – финансов директор

От министерство на образованието, младежта и науката
Красимир Вълчев – главен секретар
НСОРБ
Гинка Чавдарова – изпълнителен директор
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – добър ден колеги и гости.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем работа.

Колеги, още в самото начало искам да Ви предложа точка първа от нашия предварително обявен дневен ред да стане точка втора, а точка втора да стане точка първа, тъй като колегите от министерство на земеделието и храните имат ангажименти и в други комисии.

Точка първа - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет;

Точка втора - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Димов и гр. нар. представители;

Точка трета - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година, № 002-01-51, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен с така предложения от мен дневен ред, моля да гласува: „за” – 17. Разместването на точките се приема от всички присъстващи на заседанието.

Започваме работа по точка първа, като давам думата на г-н Маринов да ни запознае с предлаганите промени в законопроекта.
Николай Маринов – уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители!
Кое налага промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи? – това е синхронизацията на единия закон с закона за независимите оценители, в частност статута на независимите оценители, които оценяват земеделската земя. По този повод ние предлагаме да се направи промяна в ЗСПЗЗ и какви са нашите мотиви.
Закона за независимите оценители е общ закон, който регламентира правния статут на независимите оценители, докато Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи е специфичен закон и затова оценителите, които извършват оценяването на земеделските земи не се признава статута им от Камарата на независимите оценители, затова се прави тази синхронизация. Целта на проекта е да се приравни уредбата за придобиване на правоспособност и за осъществяване на дейността по оценяване на земеделските земи, съдържащи се в Закона за собствеността, с общия режим на независимите оценители въведен със Закона за независимите оценители, сходно с разрешението възприето в проекта за нов Закон за горите, който вече е публикуван на интернет страницата на министерство на земеделието. Промените в статута на оценителите на земеделски земи следва да се отразят и в подзаконова уредба, което е предвидено. По аналогия с уредбата на преходния период в Закона за независимите оценители се предвижда възможност в едногодишен срок от влизането на закона за оценителите на земеделски земи, които да се включат в тези списъци по чл. 19, да подадат заявление и по право да се впишат в регистъра на оценителите по чл. 15 от Закона за независимите оценители. А тези, които имат нещо да довършат им се дава възможност в тримесечен срок да извършат тази дейност и в този случай оценителите ще могат да се впишат първо в регистъра на Камарата на независимите оценители в този тримесечен срок от обнародването на тази промяна. След изтичането на едногодишния срок от влизането в сила на този закон. Оценки на земеделски земи и съдебно счетоводни експертизи по чл. 19, ал. 8 от Закона за собствеността, ще могат да се извършват само от независими оценители които са вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители.
В общи линии това е нещото, което трябва да се направи за да няма тези проблеми, които се извършват сега. И едновременно с това проекта съдържа и предложения за изменение на чл. 31, чл. 33, ал. 1 и чл. 37ж, както следва:
В чл. 31 се създава разпоредба относно безвъзмездното предоставяне на цифрови данни от картата от КДС-то на разпоредители с бюджетни кредити – държавни органи, както и на общини и във връзка с изпълнението на техните пълномощия, това се предлага, защото в момента сега съществува едно, как да го кажа от единия джоб в другия джоб и обратно. За да се спрат тези аномалии и второ с изменението на чл. 33, ал. 1 отпада изискването министъра на земеделието и храните да назначава и освобождава състава на общинските служби по земеделие, в следствие на структурните промени в системата на органите по поземлена собственост и статута на общинските служби по земеделие като териториални звена към областните дирекции за земеделие.
С приетия устройствен правилник през месец февруари областните дирекции по земеделие вече имат статут на второстепенни разпоредители с бюджетни средства и за да се откорегира и това нещо в Закона за собствеността трябва да се промени и вече назначенията да се извършват от областните директори.
В третата точка предлагаме чл. 37ж да отпадне, отделен под0законов акт не е необходими, тъй като уредбата на техническите дейности е предмет на множество подзаконови нормативни актове по устройство на територията.
Въз основа на тези горе изложени мотиви предлагам на комисията да разгледа и приеме проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Маринов.
Откривам дискусията по законопроекта, който е внесен от Министерски съвет.
Моля колеги, който имат коментарии да заповяда.
Асен Гагаузов – аз имам по-скоро въпрос, отколкото коментар.
Да разбира ли, че министерство на земеделието и храните си прави оценители, които да оценяват само земеделски земи и няма да могат да правят това останалите оценители, които до сега са оценявали имоти, включително и земя с изградените върху нея дълготрайни активи.
Казвам го защото според мен би било не логично, ако създадем една определена категория, която да се занимава само с това. Според мен и други специалисти биха могли да извършват този род оценка, въпреки, че би могло да има и такива, които пък да правят само това.
Николай Маринов – г-н Гагаузов, отговарям веднага.
Да, ще имат всички тази възможност. Това е и целта.
Ремзи Осман – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
След въпроса на г-н Гагаузов наистина този законопроект заслужава да бъде подкрепен, поради простата причина, че не маже да има двоен режим, едни оценители да имат право, а други да нямат това право, а трети не са имали статут. Аз даже се учудвам, как е имало в предишните години оценителите да нямат възможност да имат статут според техния закон, в камарата. Не съм запознат със закона, но още като чух думата „Камара”, нормално е всички, които се занимават със сходна дейност да бъдат членове на тази камара. Да имат еднакви права. Сериозно казвам, не може да имат някакъв двоен стандарт. Спомняме си в близкото минало когато се говореше какъв режим да имат тези камари – регистрационен или разрешителен, когато се лицензират, дават оценка. Повече е регистрационен режим когато отговарят на определени условия. Т.е. съвсем логично е, прави чест на тези, които го предлагат. Аз лично ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, други мнения?
Милена Христова – г-н председател, уважаеми колеги.
Аз искам да отправя един въпрос във връзка с промяната на чл. 33, където министъра да не назначава вече служителите в общинските служби по земеделие и § 8 – заварените правоотношения със служителите от общинските служби се уреждат по определен ред
Има ли някъде служителите в общинските служби от областния директор на дирекцията ли се назначават или по какъв ред, след като министъра вече няма да го прави?
Николай Маринов – до сега областните дирекции и общинските служби се назначаваха от министъра. От февруари месец с промяна на Устройствения правилник на МЗХ областните дирекции са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, но в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи не беше изчистено това, че служителите, експертите от общинските служби се назначават и уволняват- назначението на държавните служители с конкурс, тези по трудово правоотношение се назначават от министъра.
С това предложение, тази аномалия се изчиства и завареното положение, това, което е до сега, вместо да се преподписват всички договори, с тези, които са назначени, затова в тази точка 8 е записано, че тези, които до сега като заварено положение си остават с тези договори, които са сключени с министъра, а не всички договори да се преподписват с областния директор. Това е целта.
Милена Христова – значи, има разписано някъде, че от сега нататък областния директор назначава тези служители в общинската служба.
Николай Маринов – да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – да разбираме, че прилагате принципа на деконцентрация на практика с промяната на този текст. Давате тези правомощия за деконцентрация и децентрализация, нали г-н Маринов.
Похвално !
Други, мнения и предложения?
Виждам че няма желаещи.
Колеги, предлагам на вашето внимание проект за решение:
Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на НС да приеме предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от МС да бъде приет на първо гласуване:
„За” – 16, против и въздържали се няма.
Законопроекта е приет.
Благодаря на колегите от министерство на земеделието, все в такава посока работете за промяна на законите.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред и тя е:
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Димов и гр. нар. представители.
Колеги, само за информация да ви подсетя, че този законопроект веднъж беше разглеждан в нашата комисия. Имахме много, много на брой и съдържание забележки по предложението, което тогава беше направено, в резултат може би и на това законопроекта беше оттеглен и сега е внесен отново. За наша радост всички тези бележки, които сме направили са взети предвид и вече в новото предложение, ако сте си направили труда да ги сравните ще видите, че тези пропуски са отстранени и на вниманието ни вече е предложен изчистен вариант на този законопроект.
На нашето заседание присъства заместник-министър Каменов и вносителите, затова ще им дам думата да изразят позицията по въпроса.
Иво Димов – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, уважаеми г-н заместник-министър!
Предлагам на вашето внимание закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Както каза уважаемият г-н председател преди около два месеца отново тук във вашата комисия на вашето внимание беше представен този законопроект. Така или иначе в хода на дебатите и във вашата комисия и в другите комисии, в които ние представихме нашия проект възникнаха доста обструкции, имаше доста дебати и за да изчистим съмнението,което остана тогава, ние с колегите решихме да изтеглим законопроекта, да бъде преработен и да го внесем вече в този вид, в който имаме възможността да ви го представим, като съответно ние запазваме концепцията и философията, която развихме и тогава, а тя е следната:
- да стимулираме публично частното партньорство в областта на изграждане на спортни бази и съоръжения. Нещо, което в България последните 20 години поради една или друга причина беше пренебрегнато и с този проект ние даваме възможност на недвижими имоти публична или частна, държавна или общинска собственост, с изключение на обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията или така наречената изключителна държавна собственост да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителството на спортни обекти и/или съоръжения, като правото на строеж се учредява за не по-дълъг период от 30 години. Тук искам да отбележа, че в предишното ни предложение то беше на 20 години. Държа да подчертая, че в текста на чл. 50, ал. 7 се съдържа императивна забрана за разпореждане от страна на субекта, носител на това право преди изтичане законно установения срок (да се разпорежда с тези съоръжения), като след изтичане на този 30-годишен срок по силата на чл. 65 от Закона за собствеността това спортно съоръжение става собственост или на държавата, ако е публична държавна собственост или на общината, като разходите са изцяло за сметка на съответната федерация. Бих искал изрично да подчертая, че предложените промени не са свързани и не предвиждат държавната или общинската публична собственост да се превърне в обект на стопанска дейност и източник на доходи. Тези промени имат само и единствено за цел да се включи публичната собственост в развитието и усъвършенстването на спортната инфраструктура, което смятам, че ще допринесе до повишаване на спортната култура и ще бъде стъпка в правилната посока за развитието на българския спорт.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – нека дадем думата и на заместник-министъра. Заповядайте.
Лазар Каменов – заместник-министър –благодаря г-н председател.
Уважаеми дами им господа народни представители, ние подкрепяме този вариант на проекта, тъй като във времето сме се срещали с възможността да се ползва частния капитал, но поради липса на законова основа не сме съумявали да дадем най-добрия вид и най-добрата форма на нашите взаимоотношения.
В предложение до Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ние сме изразили официално това становище като подкрепа и моето присъствие тук е именно в тази посока – да подкрепя варианта, който днес се предлага.
Не искам да се връщам във времето, когато сме имали такива предложения, дори в Спортната академия, която е публична държавна собственост имаше предложения, хора които имат отношение към спорта да построят отделни съоръжения, но липсата на такова правно основание не ни е позволявала да го реализираме.
Затова благодаря на вносителите, които отварят една врата през която бихме могли да реализираме много полезни идеи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – уважаеми колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Асен Гагаузов – уважаеми колеги, г-н председател.
И миналия път казах, че по принцип приемам една такава идея, която би ускорила, защото и в сегашния вариант на българското законодателство съществува такава възможност – публична собственост, каквато обикновено такава би могла да бъде по-крупна собственост, която да се предостави на федерациите и сега може да се отдава на концесия съответно от държавата или от общините. Така, че в това отношение има начини, които и сега биха могли да се ползват.
Това, което се предлага – що се отнася до общинската собственост горе-долу условията със същите. Трябва да се вземе решение от общинския съвет по предложение на кмета или е концесия или не е концесия. Процедурата горе-долу е една и съща. Тук облекчението идва за държавата, защото няма да се провеждат дълги процедури, ще се водят преговори с министъра на спорта. Той ще внесе предложение в МС – МС ще вземе решение и ще бъде предоставено отстъпено право на строеж на потенциален инвеститор. И за двата случая има един въпрос, който трябва да се обсъди или вносителите или министерството, тук има и хора от министерство на финансите – мен ме интересува, тъй като не си представям частен инвеститор да извади 100 млн. лични средства и ще инвестира, той най-вероятно ще ползва кредитен ресурс за да бъде изградена една или друга инвестиция. Какво става с тази публична собственост, ако този инвеститор след 2,3 или 5 години инвестицията му не е достатъчно ефективна не може да си връща кредита и банката трябва да се разпорежда с този имот. Този въпрос трябва да бъде решен, защото в противен случай тук ще бъде ощетен или държавата или общината. Докато в Закона за концесията там има предвидена такава подобна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – г-н Гагаузов, прав сте, това и миналия път го коментирахме, но вероятно колегите имат отговор на този въпрос.
Ивайло Тошев – съвносител на законопроекта.
Благодаря г-н председател. Аз считам, че има разпоредба в предложения ви вариант и там е казано, че в крайна сметка този инвеститор, който и да е той няма право да се разпорежда и да върши каквито и да са разпоредителни действия с този имот. Т.е. той не може да служи като обезпечение за отпуснатите му финансови кредити от страна на банка или на друга институция.
Колеги, ако може да допълня и нещо друго в тази насока.
Обърнете внимание на ал. 2, където в условията за да се кандидатства от страна на спортната федерация, в т. 3 е казано – да има осигурено изцяло собствено финансиране, както и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане на спортния обект и/или съоръжение и поддръжката.
Т.е. още преди започване изграждането на този обект, на това съоръжение трябва да има тази финансова обезпеченост.
Асен Гагаузов – аз съм съгласен, че намеренията ви са такива, но на мен ми се иска да бъде изписано малко по-ясно. Че обекта, предмет на отстъпено право на строеж, изграждан върху публична общинска или държавна собственост не може да служи за обезпечение пред банки. – Край.
Ивайло Тошев – г-н председател, не се противопоставям. Между първо и второ четене да вкараме такъв текст. Не променя философията на предложения законопроект. Това е едно допълнение, което може да се изчисти между първо и второ четене.
Иво Димов – ако ми позволите г-н председател, да допълня отговора на колегата.
Прав е г-н Гагаузов, че има възможности за така наречения вид концесия, но г-н Гагаузов знае най-добре от всички нас, че една такава процедура е доста сложна, тежка и тромава. В тази връзка мисля, че този вариант, който ние предлагаме е много по-гъвкав, по-бърз и мисля, че всички ще се съгласите с мен, когато дойде някой инвеститор и реши да инвестира в България ние наистина трябва да подскачаме от радост, защото в последните 20 години нашата спортна инфраструктура е в окаяно положение. Що се касае до това, дали банката ще се разпорежда с правото на строеж, г-н Гагаузов, тук ясно е подчертано – изцяло собствено финансиране, както и финансово обезпечена инвестиционна програма. Мисля, че няма банка, която да обезпечи даден вид кредит, ако няма залог. А залогът, право на строеж в една банка, която е съгласна да даде 2,3 или 5 млн.лв. е несериозно. Тук веднага ще дам още един пример.
Доколкото знам японското правителство е отпуснало определена сума, която определена сума може да се инвестират примерно спортни съоръжения, които развиват традиционния японски спорт „Сумо”. Имам уверение, че ако този законопроект така има одобрение на Народното събрание, ако влезе в действие ние може да имаме възможност да изградим, примерно казвам спортни съоръжения,които да подпомагат, колкото и не популярен да е в България спорта „сумо”. Така, че конкретния повод тук за нашите предложения е външна инвестиция, а не толкова заем от определена банка, защото пак подчертавам – говорим за лицензирани спортни федерации, които спортни федерации няма да извършват търговска дейност в тези обекти. Т.е., там няма да има ресторанти, няма да има хотели, няма да има кафенета, а ще бъде изцяло насочено към развитието на определен вид спорт в съответната федерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря, но все пак Иво, ние правим закон, който се отнася по принцип за всички видове спортове, не за сумо, тенис и за каквото и да е и така изразеното мнение и предложение за да се гарантира интереса на общината или на държавата при една такава ситуация, при която предсрочно се налага прекратяване на този договор да се формулира по-прецизно текста, който дава тези гаранции. Дали е за сумо, дали е за нещо друго, мисля, че няма никакво значение и ако е имало конкретен повод и той да е предизвикал тази промяна, ние не трябва да изхождаме от това, а да взимаме решения и текстовете да се отнасят по принцип за всички, а не за конкретния случай, който и да е той.
Асен Гагаузов – и не става дума за отстъпеното право на строеж, а за вече изградения обект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ясно, ясно.
Асен Гагаузов – за това става дума. На никой не му трябва земя, върху която е построено нещо. Става въпрос за това, което е – построеното.
Ремзи Осман – уважаеми господин председател.
Вие преди малко изразихте това, което бих искал да споделя и аз.
В началото категорично щях да подкрепя законопроекта, но видях че вносителите говорят по различен начин. Аз не бих подкрепил един такъв законопроект, защото единият казва да, между първо и второ четене трябва да се изчисти, а другият споменава конкретни спортове и организации. В такъв случай аз не бих подкрепил един чисто лобистки законопроект. В този вид, както г-н Димов се изказа се защитават чисто тесни интереси. Може да се развива сумото в един град, но в национален мащаб да погледнем. Ако японското правителство е казало, ако мине един такъв законопроект или ако приемете закона ние ще ви дадем пари, или ще стане еди какво си, колеги, няма такава песен.
Мой колегиален съвет към колегите, даже и да е така, спорта е хубав, обичам го и аз, но вие вносителите трябва да кажете, да заявите че между първо и второ четене това трябва да се изчисти, а не да обяснявате – както се казва в т. 3 – както и финансово обезпечена инвестиционна програма. Зависи, какво разбирате. Аз като скромен юрист разбирам като финансово обезпечена програма означава и моят договор с банката. Вие сами си вкарвате автогол. Не се позовавайте на такива неща. идеята ви е добра, въпросът е, че ако това нещо се направи между първо и второ четене би се подкрепило, но когато има разминаване между вносителите, вече се споменават отделни държави, отделни спортове.
Абстрахирам се, че съм от опозицията, но вие ми кажете как да подкрепя един такъв законопроект, ако не е лобистки този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – г-н Осман, в закона все пак не пише нито сумо, нито Япония.
Ремзи Осман – това е част от официално изказване на вносителя.
Председател Любен Татарски – ако това е била причината, аз разбира се днес разбирам, че е имало конкретно искане и повод, което предизвиква тази промяна, но ние наистина трябва да приемем такъв закон, който да се отнася еднакво и принципно до всички видове спортове и всички видове искания и затова предложението на г-н Гагаузов беше коректно така да направим окончателния текст на закона, че да гарантира невъзможността от изкривявания.
Сега, лобиране в интерес на Япония или за някакъв спорт, не го приемам в този вариант.
Ремзи Осман – г-н председател, вие правите коментар на моето изказване. Вие сте председател, моите уважения. Но преждеговорищия го каза, и го има в стенограмата, а те са официален документ. Аз не си измислям.
Направете коментар на преждеговорищия. Аз бях готов с две ръце да гласувам, но след като чух за това ....... приключих.
Румен Петков – г-н председател, уважаеми дами и господа!
Аз съм в същата посока смутен, в която и г-н Осман говори. От генералното разминаване на аргументацията на вносителите. Много е грубо – понеже тук е японското правителство, тези традиционни за България спортове като сумо, крикет, и др. сигурно са аргумент за отделно законодателство. Има много начини да станем за смях. Вие избирате най-прекия, може би ви прави чест, но в този ред на мисли, няма как да подкрепим тази идея.
Вие казвате между първо и второ четене.
Те не знаят какво искат. Те просто не знаят какво искат. Единият говори медно, другият категорично отрича това, което казва първия.
Между първо и второ четене кой от двамата подкрепяме?
При положение, че самите вносители не са наясно, единият откровено защитава определено тези, другият въобще не обвързва има ли банкова гаранция, какъв е режима, какво правим от един момент нататък, когато има банков ангажимент. Значи, при тази неяснота няма как да подкрепим тези идеи.
Председател Любен Татарски – благодаря г-н Петков.
Г-н Гумнеров има желание за изказване.
Кирил Гумнеров –уважаеми колеги, аз имам един конкретен въпрос.
Като цяло аз подкрепям философията на закона. Нещо такова трябваше да бъде направено – факт е. Но аз имам въпрос.
Чета законопроекта и виждам че, предния път ние повдигнахме този проблем. Сега отново искам да засиля вниманието върху него.
Не знам, защо бягаме изцяло когато правим един такъв закон от възможността примерно не само преотстъпено право на строеж да се дава на цели федерации, а да се дава на отделни спортни клубове. Визирам възможността, защо не вкараме възможността примерно една община, един общински съвет да има право да даде преотстъпено право на строеж на публична и частна общинска собственост на спортен клуб, който е регистриран в неговата община и работи и действа там.
Ще ви дам пример, аз къде виждам проблема.
Условно казано, в Ловеч имаме добър клуб по таекиду, който няма собствена база. Клубът иска да си изгради база, но според този закон разрешението трябва да бъде дадено на федерацията. Клубът ще си изгради със средствата на собствените членове и той не иска съответно тази зала да бъде на разпореждане на федерацията, иска самият клуб да се разпорежда, след като той си е финансирал изграждането на тази зала.
Затова питам, защо не помислим върху вариантите да включим възможността за до либерализиране в този смисъл. Що се отнася до общинско право на строеж и върху имоти публична и частна общинска собственост да дадем право на общинския съвет при същия този ред, при спазване на същите изисквания да се дава правото и на местни спортни клубове, които са регистрирани и развиват дейност те самите да изграждат за собствена сметка при същите условия спортни обекти.
Благодаря.
Захари Георгиев – благодаря г-н председател.
Слушайки дебатите и представяйки законопроекта се оставя с впечатление, че едва ли не се търсят чуждестранни инвестиции на зелено. Тук в случая въобще не става дума за това. И миналия път поставих въпроса, сега отново съществува това в ал. 4.
Правото на строеж се отстъпва не върху терени, а върху имоти публична собственост. Това означава съществуващи спортни имоти – стадиони, зали и т.н. затова идва реч в това предложение, а не за строителство на зелено, защото правото на надстрояване, пристрояване и т.н. е право на строеж. Това е нещо, което мен лично ме смущава и то силно ,защото подхода към предлагането на този закон е малко недостатъчно добре регламентирано, ако той беше добре регламентиран трябваше заедно с последния ЗИД, който гледахме днес в това число министерството да го предложи, да си мине по съгласувателната процедура между всички министерства, това включва и оттегления от преди месеци наред. Да се съгласува с МРРБ и да чуем тогава какво е мнението. Нищо такова няма. Няма съгласувателна процедура между отделните министерства по този въпрос, а с един законопроект за специфичен закон за физическото възпитание и спорта навлизаме тотално в друг Закон за собствеността, който е съвсем друга материя и ние с този закон искаме да променим онази материя. Това е некоректното в случая и съжалявам, аз не бих си позволил да подкрепя даването на такава без конкурсна процедура за надстрояване пристрояване в имоти, които са сегашна публична собственост, свързана по някакъв начин със спорта без търг, конкурс и никаква конкурентност.
Председател Любен Татарски – няма да коментирам изказванията. Г-н Осман е прав. След това ще взема отношение по всичко, което се каза.
Емил Димитров – уважаеми г-н председател, колеги!
Тъй като и аз съм от вносителите на законопроекта, категорично не приемам квалификациите „лобистки закон” и ако четете внимателно в текстовете е казано ясно, какви са федерациите. Говорим за национални федерации, никъде не са упоменати спортове, нито сумо, нито крикет, нито мото спорт или каквото и да е друго. Така, че нека да се върнем към философията на законопроекта, а не да издребняваме и г-н Георгиев, народните представители не са длъжни да съгласуват своите предложени законопроект с министерствата, казахте, че не са минали на съгласуване. Все още сме парламентарна република, няма да съгласуваме нашите предложения. Мисля, че ме по-коректно, всичките тези неща, които казвате са логични, но мисля че е по-коректно между първо и второ четене вие да ги внесете като предложения за корекции и ние ще ги подкрепим, което е логично. Според мен влизаме в едни излишни спорове, които излизат от духа на законопроекта.
Благодаря.
Милена Христова – г-н председател, колеги!
Всички изказвания направени до сега имат голяма логика и голяма стойност, но аз искам да кажа, че предложенията които бихме могли и ще направим по законопроекта ми е ясно, че най-вероятно няма да минат в залата, защото когато водещата комисия изрази становище, че не подкрепя направените от нас предложения, естествено, че мнозинството ще гласува против тях и всички такива предложения, които бяха направени от г-н Гумнеров и г-н Гагаузов за второ четене, просто няма да бъдат приети, затова аз апелирам вносителите да преосмислят и самите те да направят тези предложения и да може с мотиви да убедят водещата комисия те да бъдат приети.
Другото нещо, което искам да кажа, е че с изискването на т. 3 в ал. 2 на чл. 50г федерацията да има изцяло собствено финансиране доста стеснява кръга на федерациите, които могат да кандидатстват за получаване на такова право на строеж. Не знам дали си спомняте, който ние и останалите комисии отхвърлихме не го приехме беше предвидено и евентуално финансиране като алтернатива от европейски програми. Тук това не е направено и се разчита само на собствени средства на федерацията. Аз не знам какво е финансирането на федерациите, дали те са готови да поемат такова финансиране, но мисля че по този начин дали е лобистко или не, но кръга на федерациите до голяма степен се стеснява. Искам обаче да ви обърна внимание на ал.8 при прекратяване правото на строеж. Записано е, че правото по ал. 1 се прекратява от органите по ал. 3 и ал. 4 преди изтичането на срока, и са изброени няколко неща. само че в тези ал. и и ал. 4 имаме като орган областния управител, също така имаме и МС по решение на кой от двата органа се прекратява правото на строеж. В ал. 4 имаме кмет на общината, който учредява правото на строеж, но го прави въз основа на решение на общинския съвет.
Кой го прекратява общинския съвет или кмета?
Може би трябва да се уточни това нещо.
В ал. 9 и 10 – разходите по придобиване на собствеността от държавата или общината след изтичане на срока по ал. 1 са за сметка на спортната федерация. Това означава ли, че след изтичане на срока задължително общината придобива ли правото върху построеното съоръжение. Обаче следващата алинея дава друга алтернатива. Когато спортната федерация е изпълнила задълженията си по договора, тя може да кандидатства за ползване на същия имот по реда на чл. 50б от закона. Това означава, че ал. 9 всъщност не е абсолютна разпоредба. След изтичане правото на строеж всъщност общината не го придобива, а има алтернатива да не го придобие и федерацията да продължи да го ползва.
Председател Любен Татарски – време е да дадем дума и на вносителите.
Г-н професоре, вие искате да ни осветлите правно по въпроса. Заповядайте.
Проф. Александър Воденичаров – първото нещо за финансово обезпечена инвестиционна програма това може да бъде със заема, тъй като един револверен кредит може да се даде до първа плоча, до втора плоча, до кота нула и т.н. и това да служи като изграждане на бъдещ обект.
Затова предлагам, тъй като идеята е хубава, просто да се допише нова ал. 2, че изграждащият се спортен обект или съоръжение не може да служи за обезпечение на получен кредит.
Другото, когато се изказва за изцяло собствено финансиране, аз не си представям коя е тази спортна федерация, която има 7-8 млн.лв. която сама да започне дейност. Аз съм бил председател на спортна федерация по тенис и съм запознат, те не могат да се издържат, откъде да намерят 4-5 млн.лв. затова предлагам тук да се сложат още няколко алтернативни възможни източници по програми на ЕС или други международни организации – ФИФА и др.
Другото нещо – ал. 3 – тук изпъкват няколко въпроса:
Структурата на съответната комисия – аз предлагам колегите да обсъдят дали не би било възможно тук да има и представител на министерство на образованието, младежта и науката. Там болшинството ще бъдат ученици, които ще имат масов спорт, независимо, че спортната федерация го прави. Агенцията за закрила на децата и други органи на изпълнителната власт, които имат отношение по тази работа.
На последно място тук се казва – по преценка на органа.
МС за всеки конкретен случай ли трябва да разширява тази комисия? Това е много сложно. Ако така го направим ще излезе, че тази комисия е с ранг на държавна комисия, където режима отива по Закона за администрацията. Бих предложил тук да има една комисия, която да се определя със заповед на министъра да се делегира това право от МС на министъра на физическото възпитание и спорта, след което той да може да прави всякакви размествания, когато се налага в зависимост от конкретния случай. Всички знаем, че да влезе едно решение в МС с тази процедура по съгласуване отива един месец.
Какви са взаимоотношенията министър – комисия. Кой е право пораждащият орган? Ако тази комисия е към министъра е един въпрос, ако е към МС, както е казано от органа е съвсем друго. Т.е. какви са правните последици и може ли комисията реално да реши едно, а министъра да не иска. Какви са й функциите – съвещателни, защото навсякъде се казва министър-комисия.
Според мен останалите неща са добре формулирани и ще съдейства това за подобряване на спорта.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски – нека чуем и вносителите.
Иво Димов – благодаря г-н председател.
Аз бих помолил да започна първо с това, което казаха колегите за лобистки текстове, лобистки закон.
Уважаеми колеги, простете ми, но нищо общо няма този закон с това, което вие споменахте. Ако имаше някакъв лобизъм, той по-скоро беше в предишния вариант, който ние представихме на вашата комисия и точно целта беше да изчистим тези съмнения, тази горчивина в разговорите ни и да направим нещо сносно и читаво.
Това, което споменах за борбата сумо е информация от интернет. Колеги, много ви се моля, всеки има достъп до интернет и можете да седнете и да погледнете кое правителство, какви възможности има, какви суми отпуска и т.н. не съм съгласен и с уважаемият от мен г- Петков, че има разминаване в становищата на мен и на колегата ми. Аз не съм казал, че между първо и второ четене няма да изчистим нещата. Напротив има неща, които аз също виждам, че има пропуски и точно това ни е идеята заедно да направим закон, който хайде да не е на 100%, но на 90% одобрение на Народното събрание, защото пак казвам, че това е стъпка в правилната посока за изграждане на бази, в условия на една икономическа криза, в която аз не виждам как държавата през следващите 4-5 години ще има възможност да инвестира в големи инфраструктурни спортни обекти. Така, че моля тези съмнения да отпаднат. Наистина идеята ни е съвсем безкористна, съвсем чиста и единствено само в тази посока.
Имаше доста въпроси. На колегата Гумнеров –работим и по отношение на това спортните клубове да имат възможност също да изграждат свои собствени обекти, но това мисля, че трябва внимателно да се прецизира и мисля, че не е в рамките на този законопроект, който предлагаме. Тук се касае въпросът само и единствено за лицензиране на спортни федерации, които имат 4 годишен лиценз. Т.е. не федерация, която утре се създава и съответно иска да прави нещо, говорим за утвърдени спортни федерации, които са в спортния живот от 4 години.
Що се касае до разпоредбата на чл. 3, това за което говори проф. Воденичаров, действително в тази т. 3 наистина има спорни моменти относно тази комисия, но аз се надявам пак казвам заедно да ги изчистим.
И последно, това което колежката коментира за разходите по придобиване на собствеността от държавата или общината. Уважаеми колеги, идеята е след изтичане на този 30 годишен срок, съответно общината или държавата трябва да придобива собствеността върху спортното съоръжение или имот и когато има намерение да продължи да работи съответната федерация тя кандидатства по определения ред на закона. Т.е. по реда на чл. 50б и тогава, ако отговаря на съответните условия освен тази федерация, вие знаете, че може да кандидатстват още 2,3 и 4 и тогава може да се избере наистина тази, която ще даде най-0обрите условия. Но пак казвам по общия ред на закона.
Съвсем логично е след изтичане на този период от 30 години разходите по прехвърляне на собствеността респективно на държавата или на общината трябва да се за сметка на спортната федерация.
Благодаря ви.
Милена Христова – аз разбирам напълно, но ал. 10 може да бъде приложена, както вие казвате, както за тази федерация, така и да кандидатстват и други федерации.
Иво Димов – реда на чл. 50б е точно в тази посока.
Милена Христова – това означава, че собствеността на съоръжението трябва да бъде на общината, съответно на държавата. Аз отправям предложение в ал. 9 да направим така:
Държавата, съответно общината придобиват собствеността върху изграденото съоръжение след изтичане на срока по ал. 1, като разходите за това са за сметка на спортните федерации.
За да няма недоразумения.
Ивайло Тошев – колеги, аз също искам да кажа няколко думи по изказаните от Вас предложения и забележки.
На първо място категорично не се съгласявам, че е имало разминаване между нас вносителите по отношение на текста.
Право на всеки един от вас е дали да подкрепи този законопроект, но да се вкарват дебатите в такава посока, считам за несериозно.
По отношение на това защо сме предвидили в първоначалния текст да бъде спортна федерация, колегата Димов спомена, тъй като федерацията е организацията която администрира целия състезателен процес и включва значителен брой клубове, затова сме предвидили това да бъде федерация, а не отделен клуб. Още повече, че с този законопроект ние не лишаваме клубовете от възможност да участват по другите предвидени възможности за учредяване право на строеж, за закупуване на терен или обект и да развиват съответната спортна дейност върху този обект.
По отношение на това, защо сме използвали термина имоти, ами това е термина, който е използван и в Закона за общинската собственост и там в чл. 7 точно това е употребено, затова сме го използвали и тук. Действително, както посочи колегата Емил Димитров не е нужно и не е задължително да правим някакво съгласуване, но тук има становище от министерство на регионалното развитие и благоустройството с което подкрепя законопроекта.
На последно място искам да кажа, че ние се съгласихме да бъде вкаран в чл. 7 като допълнителна възможност тези спортни съоръжения и обекти да не бъдат като предмет на обезпечение по отношение на банкови или други задължения.
Благодаря ви.
Любомир Иванов – колеги, и към вносителите се обръщам така. Аз ще подкрепя законопроекта, но искам да ви кажа едно нещо, с което трябва да се съобразите и да го махнете. Не ме интересува дали е установена федерация от 4 години, дали има история или не. Ако федерацията е призната световна, появила се е, намерила си е по някакъв начин собствени средства и е в състояние в тази финансова криза да гради такъв обект аз съм за да й се разреши.
Ще дам един пример.
В село Якимово, област Монтана е изградена модерна зала за кърлинг. Там идва националния отбор на Беларус да тренира. Значи, този човек е подсигурил някакви средства, направил е тази зала там. Значи като приемаме това нещо, в него има и хубава идея. Затова ще гласувам за идеята, обаче не ги ограничавайте. Ако някой се справи и има една година история и виждате, че се развива и има средства не трябва да го спираме. Това е моето предложение към вас.
Благодаря ви.
Кирил Гумнеров - колеги, аз нямах намерение да влизам в спорове, но дълбоко не мога да се съглася с вашето тълкувание, че федерациите едва ли не са някаква по-стабилна структура, която по неизвестни за мен причини ние разрешаваме само и единствено на нея. Не казвам лобистки, казвам неизвестни за мен причини. Само и единствено отделните федерации да придобиват някакво право на строеж. Но не е ясно, че федерациите ще придобият правото на строеж за придобиване на големи обекти, главно представителни обекти. Е, защо тогава с този закон, вие умишлено отрязвате възможността на отделните клубове по малки градове и областни центрове да развиват спорта със собствени средства при същите условия.
Аз наистина започвам да си мисля, че тази база при тези коментарии има нещо, което е не съвсем изчистено. Затова пак ви казвам, аз ще подкрепя закона, защото ми харесва посоката и смисъла, но е време наистина да помислим когато става дума за собственост, която е общинска публична собственост и общинска частна общинските съвети да имат право и на местни клубове. Защото аз пак ви питам, да кажем, че имам функциониращ клуб по кърлинг. Този клуб има в еди кое си селище достатъчно способни хора, които харесват спорта и са готови да инвестират, но те няма да инвестират от името на федерацията, защото цялото разпореждане после отива при нея, а средствата са дали те. Защо орязваме възможността по отделни места хората, които са се събрали да практикуват спортовете да имат възможността те сами да инвестират.
Това исках да кажа.
Захари Георгиев – репликата ми е по отношение на обяснението за използваното понятие в ал. 4 – имоти. По-точно, че такъв бил използваният в Закона за собствеността. Там има и други понятия, като терени, като застроени имоти, незастроени имоти и трябва на всички да е ясно, че тук не се говори за даване възможност за инвестиции на незастроени имоти, да се инвестира, да се направи инфраструктура, да се направи нещо ново, а много по-лесно се отваря вратата на съществуващи такива терени, които са публична държавна или общинска собственост. В това число с изградени зали, изградени стадиони, които допускат застрояване, пристрояване да се направи тази инвестиция, която не е толкова полезна, отколкото инвестицията на зелено. Затова говорим. А колкото употребения от мен пример за съгласувателния режим който и г-н Димитров и вие казвате, съгласувателния режим е задължителен, когато минава през МС, а не на народни представители. Нищо подобно аз не съм употребил. Все пак благодаря, че казахте, че имате съгласувателно писмо от МРРБ. Но слабостта на закони, внасяни от народни представители е, че там се избягва съгласувателния режим през всички министерства задължително преди да влезе в МС, затова идва реч.
Янко Янков – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, все пак ние сме на първо четене на законопроекта. Водим до голяма степен дебат по същество. Надявам се, че той е изключително полезен и за вносителите и за всички нас. Аз ще се опитам да направя един кратък, логически анализ от гледна точка на моята позиция на законопроекта.
Първо, определено трябва да кажем, че този законопроект като идея е добър Това всъщност е една форма на ускорено или улеснено концесиониране ако можем така да се изразим от гледна точка на важни публични цели и интереси, както са в областта на спорта.
От тази гледна точка г-н председател в сравнение с предния законопроект, той наистина е изчистен.
Ще се спра на някой основни моменти от философията на закона, които според мен трябва малко да бъдат прецизирани, тъй като става въпрос за сериозни обекти, имоти и те са публична държавна и общинска собственост.
Този закон регулира важни обществени отношения самата идея за получаване на такъв имот трябва да си заслужава. От тази гледна точка съм съгласен с вносителя, че по-добре е да се фокусираме върху федерациите, национални, отколкото за клубове, защото може да се получи обратен ефект, някой клуб да придобие имот и само заради това, че е придобила имот да тръгва да става национално значим.
Уважаеми колеги, според мен изискването, това което колегата каза, да бъде регистрирана от 4 години е излишно. Ако правим реална конкуренция и търсим обективен подход за най-прецизния, най-добрия интерес би било правилно федерация, която е регистрирана по този закон и придобива определени права да има възможност да кандидатства за придобиване на такъв имот. Според мен това изискване за 4 годишна регистрация е излишно.
Второ, трябва да има съответна гаранция, че тази федерация наистина ще построи този обект върху този имот, ако й бъде предоставен. Но разбира се точка 3 на ал. 2 от § 1 – записано е – да има осигурено изцяло собствено финансиране. Как да го финансираме изцяло собствено финансиране за дейността си ли. Защото след това е конкретизирано, както и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждането на спортния обект. Да, това е достатъчно. Да има осигурено финансиране за съответния обект, но защо изцяло собствено финансиране. Защо ограничаваме федерациите, освен това, начина по който е записано може някой да го изтълкува че става въпрос за финансиране собствено изцяло за нейната дейност, а не касаещо конкретния имот, който тя ще застроява. Според мен крайно неправилно е в условията на евроинтеграцията и други възможности, които бяха казани тук – правителствени програми от други страни да ограничаваме нашите федерации с изцяло собствено финансиране.
Това, което беше казано от г-н Гагаузов, според мен трябва да стане категорично ясно в този законопроект че този обект, който ще бъде изграден с това право на строеж може единствено само за този период да бъде собственост на федерацията, т.е. тя не може да го залага като ипотека по никакъв повод, защото вярно е, че тук има една ал. 7, в нея е записано за срока, в който е учредено правото на строеж на спортната федерация, няма право да го преотстъпва под каквато и да било форма. Вижте, тук не става въпрос тя да го преотстъпва. Ако го преотстъпи съда, тъй като тя е в невъзможност да си изпълнява функциите по стопанисването и управлението на имота, евентуално един кредит който тя е получила, няма да го преотстъпи. Ще го преотстъпи съда и това напълно обезсмисля този член. Т.е. ние трябва да гарантираме интересите на държавата и на общините, т.е. това да бъде изрично записано като текст, че не може да бъде ипотекиран този имот.
Наистина имаме ал. 9, това което каза г-жа Милена Христова, че разходите по придобиване, но трябва да има предходна алинея, в която ясно и точно, императивно да е записано, че този имот след изтичане срока на правото на строеж, което е отстъпено да бъде придобит от държавата или съответно от общината. Иначе според мен ал. 10 ме правилна, да, когато общината или държавата са си изпълнили ангажимента, всичко е разплатено по този имот общината или държавата могат да обявят конкурс и други федерации да участват и да го придобиват под наем при вече съвсем други условия. Но специално по отношение на приключване на тази процедура за временно преотстъпване право на строеж държавата или общината трябва да го придобие и това трябва да е записано императивно.
Законопроекта е добър, но тези слабости според мен трябва да бъдат променени.
Председател Любен Татарски – финален акорд.
Румен Петков – реплика само на това, което каза г-н Янков по повод на това, че звучи един стремеж да се абсолютизира ролята на федерацията или ролята на клуба. Според мен трябва да чуем духа на предложението на г-н |Гумнеров, като казваме клуба, това означава ли, че ако на една територия има 4 клуба трябва да изберем единия. Трябва да има някакъв подход на съгласуване на федерацията и клубовете или спортната общност на една територия, защото ако се абсолютизира ролята на клуба ние не обвързваме територията с клуб. Така, че пак казвам – абсолютизирането на едната или другата форма според мен ще бъде грешка. Тук може да се намери балансирано решение на съгласуваност при отдаването, стопанисването и управлението в перспектива между федерацията и клубовете на съответната територия.
Лазар Каменов – уважаеми дами и господа, искам да кажа няколко думи именно в тази посока.
Днеска и в пленарна зала се чуха по отношение на съществуващи клубове фантоми. Една федерация, която се регистрира, тези 4 години са ограничението в лицензионната форма. Тук дали искаме или не тя получава лиценз за 4 години, такъв е режима. В този лиценз всички изисквания, които се поставят, гарантират нейната лоялност и нейната точна дейност. Що се касае за асоциацията в Якимово тя представлява федерацията по кърлинг, не е клуб и в момента поради някои неточни финансови операции се занимават други органи с тях. Така, че ако ние делегираме права на клубове, всеки един, който има интерес би могъл да си регистрира клуба и да си проведе неговата политика чрез този клуб, но да регистрира федерация ми да си проведе политиката за строеж или някоя негова идея, в никакъв случай не би могло да стане при този режим.
Председател Любен Татарски – благодаря г-н Каменов. Чухме много различни мнения, предложения, може би и в тях има резон и се надявам, че вносителите ще ги вземат предвид между първо и второ четене за да прецизират тези текстове. Наистина смущават някои от тях, няма да правя коментар на колегите, след забележката на г-н Осман, която разбира се е основателна. Запазвам си правото и по-нататък в зала да направя това, което смятам за необходимо, да внеса предложение за промяна на закона по тези текстове, които смятам, че не са точни.
Подлагам на гласуване внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта от Иво Димов и гр. нар. представители, № 054-01-49.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект моля, да гласува: „за” – 10, „против” – 0, „въздържали се” – 7.
Законопроекта е приет.
Благодаря ви колеги и да вземете тези забележки, които бяха направени.
Преминаваме на последната точка от нашия дневен ред, която очевидно е най-хубавата, най-съдържателната и това е обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година, внесен от МС, № 002-01-51.
Давам думата на представителите от министерство на финансите накратко да ни обясните мотивите на предлаганите промени в Закона за бюджета.
Румен Петков – с риск да скъсам сърцето на председателя да Ви информирам, че съм против и моля за извинение, но трябва да изляза.
С Ваше разрешение г-н председател.
Цветан Петров – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Въпреки, че бюджета за 2010 година бе разработен при отчитане на предизвикателствата и трудностите пред публичните финанси на фона на влошаващата се икономическа среда и продължаващата несигурност в развитието на световната икономика се налага промяна на заложените бюджетни параметри в резултат на редица фактори.
Изготвените оценки за изпълнение на консолидираните параметри по приходите за 2010 година на годишна база очертават неизпълнение в размер общо на около 2 млрд.лв., което представлява 2,9 % от БВП. Един от основните мотиви за предложената актуализация е свързан със забавянето на вътрешното търсене и на икономическия растеж. От друга страна се наблюдава промяна в структурата на БВП, поради преструктуриране на икономиката и ориентирането й към растеж, основан на експорта, в следствие на което се очаква по-стигмистично развитие на приходите. Очакват се по-ниски от планираните приходи от косвените данъци около 1млрд и 700 млн.лв. Спадът при вноса се отразява в намаляване на постъплението от данък добавена стойност. А плановото увеличение на износа води до постепенно нарастване на деклариране за възстановяване на данъчен кредит. Независимо от това с настоящата актуализация на бюджета данъчно осигурителната политика не се променя. Запазват се данъчните и осигурителните ставки с цел избягване на допълнително натоварване на бизнеса и домакинствата и стимулиране на инвестиционната активност на потребителите. В същото време се очертава допълнителен натиск върху разходите, като най- съществен е този дължащ се на възникнали необезпечени задължения. Предвиден е ресурс около 660 млн.лв. за покриването им.
Други допълнителни разходи, предвидени с изменението на Закона за бюджета за 2010 година са предназначени на финансиране на инфраструктурни обекти, магистрали, пътни възли и други – 180 млн.лв. премиране на тютюнопроизводители – 116 млн.лв., за допълнителни дейности по социалното подпомагане в изпълнение на договореностите постигнати в Националния съвет за тристранно сътрудничество – 142 млн.лв. и допълнителна субсидия за Националната компания „Железопътна инфраструктура” – 45 млн.лв. Направените промени са обвързани с предприетите мерки за оптимизиране и реформиране на бюджетната структура, като фискалния ефект е в размер на 900 млн.лв. Мерките са насочени към ограничаване на не лихвените разходи на държавните органи на министерства и ведомства с до 20 на сто при прилагане на диференциран подход. Вече е известно на всички, че се запазват без промяна разходите по бюджетите на Министерство на отбраната, министерство на вътрешните работи, министерство на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана. Разходите по бюджетите на министерство на правосъдието, министерство на културата, министерство на външните работи, министерство на икономиката, енергетиката и туризма, министерство на транспорта, министерство на околната среда и водите и министерство на финансите и Сметна палата са ограничени с по-малко от 20 на сто. Със законопроекта, който се предлага се предвижда гарантирано запазване на социалните отговорности на държавата към най-уязвимите групи и вече споменах, че се предвиждат допълнителни средства за това. Предвидено е и запазване на основните заплати и на пенсиите да няма намаление. С предлагания проект на този етап се предвижда намаление на трансферите за общините с 15 на сто, но то не се отнася за разходите по функциите образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност, както и за екологичните обекти. Другата мярка е ограничаване на субсидиите от Републиканския бюджет пак с 15 на сто. В резултат на горното се променя фискалната позиция, като оценките за влошаване на салдото по републиканския бюджет е с 2млрд.166,6 млн.лв., което представлява 3,2 % от БВП спрямо разчетените по Закона за тази година. При променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗДБ за 2010 година се прогнозира дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма в размер на 4,8 на сто от МВП, което се формира като 3,9% като дефицит от прогнозния вътрешен продукт по националния бюджет и дефицит в размер на 0,9 на сто от прогнозния БВП по европейските средства. Източници за финансиране на предвидените мерки са както средства от фискалния резерв, така и допълнително имитиране на държавни ценни книги през годината на международните пазари в размер на около 800 млн.лв. Релевантни предложения за промени са направени и в лимитите на държавния дълг, като максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2010 година е увеличен от 2,7 млрд.лв. на 3,5 млрд.лв., а максималния размер на държавния дълг, който не може да бъде надвишаван към края на 2010 година е увеличен от 12,2 млрд. на 12,5 млрд.лв. в заключение бих искал да кажа, че предложения сценарии за запазване на фискалната и устойчива макроикономическа среда минава през одобряване на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски – благодаря г-н Петров. Колеги, откривам дебата по този въпрос.
Ремзи Осман – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги и гости.
Получихме една полезна информация и за Външния дълг и за всичко, но според мен нас ни касаят повече общините. Малко по-ясно да чуем истината за взаимоотношенията с общините. Абсолютно е полезна цялата информация, разбира се, че ние се интересуваме от всички материи, но малко по ясно, едно към едно за общините.
И един конкретен въпрос – за какво служи изравнителната субсидия и с колко милиона се намалява тази изравнителна субсидия за общините. Кои общини ще пострадат най-много след промяната на бюджета? Общини, които са силно развити или общини много слабо развити, а те в национален мащаб са пръснати.
Благодаря ви.
Асен Гагаузов – ние знаем, че един от най-сериозните проблеми, който стои пред нас и то проблем, който би спомогнал за преодоляване на лошите показатели вследствие на световната криза това е усвояването на средствата от ЕС. Следващото да речем – държавно гарантираните заеми, които други министерства или ведомства ползват. Имам предвид транзитни пътища 5 конкретно.
Моята информация е, че орязвайки бюджета нямаме достатъчно средства за финансиране на 15% за финансиране на общините трябва да финансират за усвояване на средствата от ЕФ. Т.е. това, което беше ангажимент на ЦРБ сега се защитава като ангажимент на общините, орязвайки капиталовите разходи, просто питам – това уврежда ли на сумите, които общините трябва да отделят за тази цел и по-специално ме интересува – разбрах, че от кредита, който имаме със Световната банка за транзитни пътища 5 за тази година лимита, който е даден за тази година е само 50 млн.лв. ами кредит 650 млн.лв. или около 1 млрд.лв., ако ще му даваме 50 млн. за разплащане, това означава 30 години да го усвояваме а то до 2012 г. трябва да ги усвоим тези пари. Сещате ли се за какво говоря. Казвам това, защото в края на миналата година се получи така, че заради 15-те процента, които са национално съфинансирани ние не усвоихме 85-те процента, които Брюксел ни отпуска. Значи трябва да има приоритетност и в тази работа и резултата е естествено на лице. От 14 –то място от лошата Тройна коалиция сега сме на 26-то място по усвояване колеги. Така, че награбвайте си финансовия министър да си оправи приоритетите. Не може да изпускаме такива пари заради тези 15 %. Аз предпочитам дефицита да е още 3 десети отгоре, но да съм сигурен, че това, което е предвидено ще бъде вкарано в икономиката като финансиране и от ЕС и от заемните средства, които имаме.
Имам предвид Транзитни ІV и V. Благодаря.
Цветан Петров – за бюджетните взаимоотношения първият въпрос на г-н Осман.
Бюджетните взаимоотношения на общините в частта за общата субсидия за финансиране на делегирани от държавата дейности са намалени с 15 на сто. Това се средствата за общинската администрация, средствата за здравеопазване, средствата за култура. Вече споменах в изложението че средствата за образование, за социално подпомагане и грижи за отбрана и сигурност и за екологичните обекти не се променят. Те се запазват такива, каквито са приети със Закона за бюджета за тази година.
Изравнителната субсидия е редуцирана с 15 на сто. Тя се дава по специална методика на общините за допълване на капацитета за финансиране на местни дейности по преценка на общините и общинските съвети. Субсидията се предоставя за финансиране на местни дейности. Не е тайна вече, знае се че се водят разговори между централната власт и представители на Националното сдружение на общините за диференциран подход при редуциране на бюджетните взаимоотношения, вероятно това ще стане между първо и второ четене.
За изравнителната субсидия кои общини най-много ще пострадат – вкарваме допълнителни елементи в методиката за разпределение като се отчитат общините които посрещат разходите от собствени приходи над 33,3 % от собствени приходи да получат по-малко. Тези, които са в по-тежко положение да получат по-висок размер на изравнителна субсидия, но това е пак договаряне.
На въпроса на г-н Гагаузов ще отговори колежката.
Мария Иванова – уважаеми г-н председател, да отговоря на въпроса.
По отношение на средствата и разходите, предвидени за усвояване по европрограмите няма предвидени никакви промени в разходната част, очакваме усвояване по тях. Също така в държавния бюджет няма предвидени и намаляване на разходите администрирани с държавни инвестиционни разходи по ведомствата, в т.ч. и в министерство на регионалното развитие и благоустройството. Що се отнася до въпроса за Транзитни І и V към момента има подадени Доклади в МФ и най-вероятно ще се възползваме от механизма министъра на финансите в рамките на другите държавно инвестиционни заеми да търси начини да преразпредели за сметка на други видове, усвояването по които не върви, тай като в момента тази година Агенция „Пътна инфраструктура” показва голям процент усвояване, което в голямата си част се дължи на разплащането на задължения от предходната година по държавни инвестиционни заеми, но това съвместно с колеги от МРРБ, след изготвяне на анализи и оценка за изпълнението на всички държавни инвестиционни заеми ще се търсят начини. Към момента министерството, като такова разполага с най-големи кредити за извършване на разходи чрез държавни инвестиционни заеми.
Благодаря ви.
Асен Гагаузов – факта, че си взел кредит от 1млрд.лв. не означава че може да харчиш колкото си искаш. Ако министерство на финансите въпреки отпуснатите средства не е предвидило лимит, в който да се събираш. Тези пари си стоят в банката и не могат да се разходват. Те стават както източник по бюджета, както в приходната, така и размер на разходите, които можеш да направиш в разходната част. Ето, това не е направено. За тези средства са дадени много малко да го наречем лимит. Не е точната дума.
Захари Георгиев – аз съм народен представител от Пловдив и неотдавна министър Дянков увери, че след актуализацията на бюджета ще предвиди едни приети с Решение на МС средства за 2010 г. в размер на 15 млн.лв. целеви субсидии за капиталови разходи, които в чл. 10 за община Пловдив аз не ги виждам. Моят въпрос е дали аз не вижда добре, дали министъра е забравил или има някакъв буфер в другите средства на някои от министерствата, където те са заложени?
Цветан Петров – това са средства по постановление на МС, вероятно от Централния бюджет ще търсим решение не целево а от централния бюджет.
Янко Янков – уважаеми колеги, мисля, че до болка е ясно Закона за бюджета и следващите законопроекти за актуализация са основния раздел, който разделя управляващите и опозицията, ние няма да подкрепим този законопроект, но не знам защото гледам как върви нашата дискусия.
Уважаеми колеги, дали си даваме сметка всъщност колко сериозни проблеми за държавата стоят зад един такъв законопроект и това, което ще се опитам да кажа е лишено от всякаква политика или политически аргументи. Напротив, добре си давам сметка, за сериозните проблеми, които имаме в бюджета породени от финансовата криза съответна определена вина има и предишното управление, на което ние бяхме една от съставните части и тези действия които трябваше да бъдат предприети, трябваше да бъдат доста по-активни и доста по отрано. Това което казаха вносителите влошаване на икономическата среда. Колеги, не зная колко от нас са информирани за едни държави влошаването на икономическата среда означава едно, за други съвсем друго. Примерно за държавите от ЕС това означава ръст на брутния вътрешен продукт да кажем 0,5%, за нас означава леко намаляване на спада, което е една изключително неприятна тенденция. Преструктурирането на БВП, както се каза ориентирано към експорта, ако направим един анализ на експорта ще видите за какво става въпрос, ще видите, че това всъщност са операции, за които има лек ръст на индустриалното производство, като експортно, но най-тревожният знак може би е отрицателната стойност на чуждите инвестиции, без които за България е немислимо да отбележи сериозен ръст, устойчив БВП. Дано по никакъв начин да не се налага актуализиране на бюджета есента, уважаеми експерти. Дано, наистина, защото ще бъде изключително лошо, ако това се случи. Дано, това което е заложено като приходи и разходи да е обективно и реално, защото определено трябва да си признаем, че това, което беше заложено в ЗБ в приходната част по отношение на някои параметри беше доста завишено и се оказа, че истинската прогноза не е такава.
По отношение на разходната част, ако не се предприемат съответните реформи в основните разходни направления на бюджета след няколко месеца ние ще се окажем в още по-трудна и тежка ситуация, особено здравеопазване, образование и т.н. може би спешно се нуждаем една такава актуализация да бъде подкрепена със сериозни мерки за стабилизиране икономиката на страната, за подобряване на инвестиционния климат, това, което се случва в момента може би не е на-доброто.
Що се отнася до бюджетите на общините, което пряко касае нашата комисия – уважаеми колеги, става въпрос за 15 % намаление на субсидията, но на годишна база, което означава до края на годината 30%. Тези пари са изхарчени вече, непланирано, без да се имат предвид в дейността на общината като елемент, който ще се получи. Основната дейност на общините в областта на социалните услуги ще бъде затруднена, слушаме изяви на кметове, че по три дни цялата администрация ще бъде в неплатен отпуск всеки месец. Ето проблем. Съкращенията и намаляването на заплатите води до ниско качество на общинската администрация, говорим за административен капацитет на общините по усвояване на еврофондовете. Казвам го не като член на опозицията. Много е важно да се търси консенсусна политика, сериозна политика в областта стабилизиране на общините, защото въпросът на моя колега Ремзи Осман беше с риторичен отговор, че това всъщност, което се прави като актуализация на бюджета основно ще засегне малките общини. Малките общини, които ще бъдат фатално импотентни по отношение на финансовия ресурс в някои направления. Това е много важно и тъй като това са общо взето изоставащите региони, примерно община Котел в моя избирателен регион тя няма шанс да преодолее тази изостаналост, ще бъде още по-изостанала. Качествени хора да работят в общинската администрация трудно могат да бъдат намирани. Трябва да се помисли за едно справедливо, аз не знам ние тук не сме видели Протокола за разногласие на Националното сдружение на общините г-н председател. Имаше едно интервю с Гинка Чавдарова, че са имали срещи, има споразумение по някои точки, че днес щяло да има други, а смятам, че нашата комисия е мястото където те трябва да присъстват и да изразят някакво становище. Пак казвам напълно разбирам, че това са обективните възможности на държавата, няма какво друго да направим, но ако ние нямаме консенсус по определени сериозни теми по актуализацията на бюджета и тръгнем с политически популизъм из регионите само ще навредим, от което никой няма полза на този етап. Много е важно тези въпроси и в частност дебатите в нашата комисия, като основно ангажирана с местната власт, с местното самоуправление този аспект трябваше да бъде подробно разгледан и да чуем и другата гледна точка на общините. Да ги чуем днес.
Това е което исках да кажа, г-н председател.
Председател Любен Татарски – колеги, ще си позволя и аз един коментар, все пак и аз съм бивш кмет и съм участвал в правене на бюджет. Причините са известни, каквото и да си говорим ние освен съкращаване на разходите друг разумен инструмент не можем да предложим. Освен непопулярен – намаляване на заплати и пенсии и увеличаване на данъци, което най-вероятно може би ще се случи следващата година, когато изчерпаме парите в резерва. На този етап не се предлагат реални средства и инструменти, които да доведат до подобряване финансовото състояние на държавата, освен намаление на разходи, а те могат да се намаляват до определено време. Лошо е, че в резултат на тези намаления от една страна страдат общините и наистина тези 15 % ще бъдат непосилно бреме за по-малките общини и тук отново отиваме в темата малки общини и г-н Янков каза правилно. Има общини, в които трудно работят и с компютри, какви еврофондове, какви милиони и за какво говорим. Да прочетем вестниците какво правят в една Гърция за редуциране на общините, може би трябва да се помисли и в тази посока. Разбира се, водят се разговори със Сдружението на общините и колеги, да ви кажа, аз много пъти съм искал и лично съм разговарял с Гинка Чавдарова да присъстват на нашите заседания, да участват в разговори с нас и трябва да ви кажа, че до сега по инициатива на Сдружението на общините до такова нещо не се е случило, т.е. те не смятат нашата комисия за орган, партньор, с който би могло да изградим една обща позиция по интересни за общините въпроси. Вината не е наша за това, аз смятам, че причината е на Сдружението на общините. Знам, че има такива разговори за корекция на тези бюджетни взаимоотношения между първо и второ четене. Ще видим какъв ще е резултата, но за сега само слушаме, че има споразумение по въпроса.
Що се касае до това, което каза г-н Гагаузов и аз напълно споделям тази позиция, че в резултат на това повсеместно орязване на средствата на отделните ведомства, включително и на МРРБ под заплаха става изпълнението на тези инфраструктурни проекти и поети заемни споразумения и разбира се договорни задължения за изпълнение на различни инфраструктурни проекти, което ще доведе до един първичен и вторичен ефект, като не реализираме тези проекти от там ДДС, данъци, работни места, социални плащания и т.н. колелото се завърта. За съжаление със средствата, които са предвидени за МРРБ за инфраструктурни обекти тези проекти няма да бъдат реализирани и сигурно аз лично ще инициирам внасяне на предложение между първо и второ четене на бюджета в тази посока за увеличаване на средствата за инфраструктурни дейности поне със средствата, които са необходими за доизграждане на магистрала „Люлин” защото предварително внесените и исканите от МРРБ средства бяха 240 млн.лв., изведнъж виждаме, че те са намалели на 180 и тези 60 млн.лв. за автомагистрала „Люлин” са някъде, но ги няма в бюджета, а те трябва да бъдат упоменати, защото е срамота този обект да продължава така да стои и евентуално, г-н Гагаузов по-добре знае, ще се наложи да връщаме цялата сума – 113 млн.евро, така че това са много сериозни въпроси и аз се надявам, че поне на второ четене в зала такива предложения ще намерят подкрепа. Аз го казвам не от политически и личен интерес, както г-н Гагаузов каза, това е национален интерес. Да не говорим за Транзитни пътища V, където има пълна готовност за изграждане на републиканска пътна мрежа ІІ и ІІІ клас и поради тази причина можем да загубим и споразумението със Световната банка.
По този въпрос аз споделям изказаните тревоги, надявам се наистина между първо и второ четене и с общините и с министерствата да се получи някакъв синхрон и корекция, даже и в рамките на този бюджет или с още една малка корекция за сметка на фискалния резерв в извлечение на бюджета, както някой го каза тук, би могло да се съгласим, ако има споразумение между министерствата, но да не зачеркваме започнати или крайно необходими проекти за нашата страна. Това е моето мнение по бюджета.искам да допълня г-н Янков, че в бюджета се връща едно право на общините да получават 50 % от наемите, които се получаваха от дружества с общинско участие, което е един добър знак. Естествено не е необходимо и е необходимо да се търсят още резерви.
Неминуемо трябва да подкрепим този бюджет, защото нямаме друга алтернатива.
Любомир Иванов – колеги, при бюджета,който ни се предлага аз имам виждането че тази икономическа обстановка в страната трябва да ни подтикне към по-радикални мерки. Имам предвид, господа от министерство на финансите.
Правили ли сте следното нещо – имате 100 души персонал някъде, в някаква агенция, има определен бюджет тази агенция. Дайте да видим ефекта от нейната работа за една година. Изхарчила е този бюджет, но какво е постигнато. Както в една фирма, един човек, мениджър, който си гледа звеното вижда това звено на края на годината донесла ли му е приходи, усвоило ли е средства. Свършило ли е някаква работа. И тогава да видим има ли нужда от такива звена и ние продължаваме да си храним звена, които само дърпат, теглят от бюджета. Зная, че е много трудно това нещо да се каже, защото става дума за колеги от държавната администрация. След това, много от отдавна областните управи загубиха съдържание, защо държим по 30-40 човека, на които сме оставили за второ тримесечие 17 хил. лв. за дейност, извън издръжката за заплатите. Какво ще направят с тези 17 хил.лв. – телефоните ли да си плащат или ... те не са в състояние да работят. Останаха области които са с по 100 хил.човека. това са по-малко от една нормална община. Доколкото знам тук има квартали с около 150 хил.души. има ли нужда от всички тези агенции, не може ли някои да бъдат дирекции, казвам го съвсем точно и ясно, защото ние от Синята коалиция намерихме една, която е имала 2млн.лв. издръжка, от които единият който работи в агенцията ги е давал на баща си или на някой си на частна фирма се плаща за сграда, за помещаване. При това положение аз смятам, че трябва да се вземат сериозни мерки и то не мерки на калпак 15 или 10%. Може би ще прозвучи неточно, но извинете, но министерства като на полицията, на отбраната, много важни не трябва да се пипат. Ами то не останаха хора по областите, а полицаите си стоят по 1000 човека примерно. Взимат си заплата, имат и частен бизнес. Ами запишете го това, не ме притеснява.
Ако ще се занимаваме с общини дали са дошли кметовете тук или това си е тяхна работа, обаче при този бюджет около 100 –ина общини според мен заминават в небитието. Те няма да имат никаква дейност те. За какво ще стоят тези общини на 2,3, 5 хил. човека. Ще стоят едни 30 човека да си получават заплатите. След това ще получават едни общински съвети, едни областни управи и разливаме едни пари, които отиват за нищо и никой не иска да види, че в тази държава, в този момент в тази криза трябва да се направят реформи.
Първите 10 общини, най-големите ще се оправят спокойно. Тези които са морски, имат някакви приходи горе-долу ще закрепят положението, другите ще кретат, а стотина ще изнемогват. Това е истината която се получава.
Разбирам ви, че при този начин, както си върви от години, няма разчупване ще останат в историята тези, които правят реформи, а тези които си вървят по плоскостта няма да останат в нея. Трябват радикални реформи, ако искаме да направим нещо и от там да тръгне и държавата.
Явно друго в момента не може да се предложи, ще го подкрепим, но какво следва от това. Ще стабилизираме ли бюджет 2011 година, така, че хората да не се притесняват, инвеститорите да са уверени в държавата и да тръгнат или пак се връщаме на изходна позиция.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски – колеги, имате думата.
Заповядайте г-жо Чавдарова. Кога сте дошли, не съм Ви видял. Заповядайте.
Гинка Чавдарова – благодаря, аз идвам от заседание на комисията по бюджет и финанси и икономическата комисия, но тук ми е по-леко да дойда и да представя, това, което през последните дни и нощи има някакво положително развитие.
Тук сте хора, които по една или друга степен сте минали през общините и знаете какво означава от 1 юли да ти кажат по-малко са субсидиите, което означава 30% свиване на тези трансфери. Ние се опитахме с доста сериозни разчети, проиграване по общините, степен на поносимост, съзнавайки че трябва да има свиване на общинските трансфери, но може би вие знаете, че единствено общините са наясно започнаха да си свиват сами бюджетите без никакъв парламент още от миналата година под влияние на кризата. До сега сме загубили от средата на миналата година 330 млн.лв. собствени приходи, като намаление по отчет 2008 г. и това се е отразило при актуализация и антикризисни програми и др. които вършим. При тази ситуация наистина може би на един етап имахме някакви по-други договорки, които изведнъж се оказаха, че не са такива, каквито разчитахме и затова в движение през последните дни се опитваме и постигнахме някакво разбиране, което е пренесено в парламента. Т.е. между двете четения работна група с депутати с участие на представители и наши, тези отчети, които вече представихме на министър Дянков и по които постигнахме поне някакво разбиране за подход да бъдат отразени. Първото и най-разбираемо за всеки от вас – 15% свиване (казва се равен подход) на издръжката на администрацията на министерствата с 15 за общините. Не е равен подхода. За министерствата е заплата и издръжка, за общините знаете стандарта е само заплата. Т.е. няма луфта от други икономии да обираш. И понеже беше ударен среден математически процент 30 или 15 годишно в някой общини, като си извадим изборните длъжности, като извадим 20-30 кметове на кметства, ние трябва да съкратим администрацията на половин от тук нататък. Няма община в България, която да издържи на чистата си администрация, да я свие. Т.е. една специфика, от стандарта, от трансфера да се извадят изборните длъжности, които не подлежат на съкращение с фонда им, те си имат мандат и от останалите да се подходи процента 14-15 дава съвсем друга картина. Това неминуемо трябва да бъде отразено между двете четения. И мисля, че с колегите от финансите вече се извършват съответните разчети.
Второто, касае тази изравнителна субсидия. Вие всички знаете, че с изравнителната субсидия местните дейности различно се финансират по общини, има общини, които разчитат, 2/3 от местните си дейности финансират само с изравнителните си дейности, има които само 1% финансират. Е сега, на този който е с 1% може 15-30% да му свиеш, той ще издържи, а ма тоз който му е 88, имаме такива общини, за него свиването е жестоко, и това са за местните дейности. За детските градини, за домашен патронаж и затова, това също зависи от вас, но по обективни критерии ние имаме разчетите и според тежестта на изравнителната субсидия или колко са им малки собствените приходи, ако искате друг субективен критерии, прилагайте, но въпросът ме за едната група общини с по-малко свиване на изравнителната, ако може изобщо да не се свива най-добре, защото там са малки и бедни общини и при тях разхода 15% е свит и е много малка икономията за националния бюджет. Ето това е другото нещо, по което има съгласие да се търси по-добро решение и същото се касае за здравеопазването. Там имаме дейности, които може да се свият с 15%, има дейности като детските ясли, здравните кабинети по училищата, трябва с по-малък процент.
Ето тези варианти, те са сметнати, разчети има. Ако има воля и желание би могло да се подобрят, да се внесат съответните корекции между двете четения.
Ние ще ви предоставим, снощи приключиха всички съгласувания, пакет от лесни, законодателни мерки, които чрез текста на самия закон на ЗИД-а или в преходните му параграфи биха могли при тази стагнация да развържат ръцете на общините. Да управляват по-гъвкаво ограничения ресурс. Например, дайте от тук нататък и без друго от капиталови субсидии почти нищо не остана, свихме ги от 66 на 33, сега от 33 на 27, дайте да разрешим с решение на общинския съвет да се прехвърлят между обекти, без значение че едните били за пътища, другите за ремонти. Т.е. предложили сме и ще ви предоставим писмено такъв тип по-лесни законодателни мерки, които не искат пари, но дават свобода с малкото пари да посрещаш нуждите си.
Извинявам се, ако ви е създадено впечатление, че подценяваме тази комисия. Напротив, ние знаем, че това е комисията която без наше обяснение разбира какво се случва с общините и понеже до късно снощи преработвахме и смятахме този тип поносимости и гъвкав подход към видове трансфери и други и се опитвахме да постигнем съгласие с министър Дянков, затова сега, вече когато всички разчети са готови бихме могли от тук нататък между двете четения заедно да продължим.
Председател Любен Татарски – благодаря г-жо Чавдарова.
Радвам се наистина, че взехте участие в коментара на бюджета. Приемаме това, което казвате. Не приема това, че поради това, че ние сме запознати с проблемите на общините вие не трябва да присъствате на нашите заседания. Тук се разглеждат единствено промени на закони, които имат отношение към общините. Освен това знаете, че и ние правим промени в някои закони, за да предоставим на общините ресурси. Да не ги споменавам кои са те.
Надявам се, че наистина между първо и второ четене тези ваши предложения да намерят разбиране и намеря място в закона, за да могат общините по-лесно да превъзмогнат тежестите на кризата.
Колеги, можем още много да говорим по тази тема, но нека остави в залата да решим, а сега подлагам на гласуване решение с което предлагаме на НС да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБ 2010 година № 002-01-51, внесен от МС.
Който е съгласен, моля да гласува: „за” – 10, „против” – 6, „въздържали се” – няма.
Благодаря на всички, които взеха участие в днешната ползотворна дискусия.
Закривам заседанието.




ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева Л. Татарски