1. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от Любен Татарски.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерски съвет.

---

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 6

1. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от Любен Татарски.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерски съвет.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *


ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги добър ден, нека да започнем заседанието на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, тъй като някои от нашите колеги в момента са в други комисии, но са се подписали в списъка и след малко ще дойдат. Предлагам да започнем заседанието без тях като те впоследствие на заседанието ще се присъединят към нас.
За заседанието днес са предвидени три законопроекта за разглеждане в нашата комисия.
Първият е представяне и обсъждане на законопроект на Закона за концесиите № 154-01-14, внесен от Любен Татарски.
Точка втора е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите № 102-01-12 внесен от Министерския съвет.
Точка трета е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 102-01-13, внесен от Министерски съвет.
По молба на господин Татарски, тъй като той е вносител на законопроекта във връзка с концесиите.
Първо правя процедурно предложение този текст да бъде отложен за следващата комисия.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се единодушно.
Второто ми процедурно предложение е, тъй като от Министерството на културата ни помолиха да разменим местата на двете точки, които са в дневния ред като втора и трета точка.
Предлагам Законът за културното наследство, да бъде разгледан като точка 1 от дневния ред?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се единодушно.
Преди да започнем конкретно със законопроекта, искам да поздравя с Добре дошли нашите гости, а това са ученици от гимназията за преподаване на чужди езици „Петър Богдан” в град Монтана. Надявам се, да ви бъде интересно през времето, в което ще прекарате в нашата комисия.
Започваме със Законопроекта за културното наследство. Сред нас са хората, които ще представят законопроекта вносителите – господин Тодор Чобанов – заместник-министър на културата, госпожа Юлиана Малеева – директор на дирекция „Културно наследство”, госпожа Миглена Кацарова – експерт в дирекция „Културно наследство” и господин Боян Милушев – парламентарен секретар на Министерството на културата.
Моля вносителите да запознаете членовете на комисията с вашия законопроект.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, скъпи гости, накратко той като обемът на законопроекта е голям ще ви запозная в синтезиран вид с основните акценти, основните промени, които се целят с неговото предлагане.
На първо място, е създаден модифициран ред, съгласно който с решение на Министерския съвет ще се предоставят недвижими археологически културни ценности за управление на ведомства и общини със срок до десет години, по предложение на министъра на културата и специален ред за извършване на замени за имоти и недвижими културни ценности от световно и национално значение, когато са собственост на физически и юридически лица с имоти частна държавна собственост или с право на строеж върху имоти частна или държавна собственост.
На второ място, предлага се промяна, която води до сливане на няколко стратегически документи в сферата на културата, тъй като те са многобройни се предлага Националната стратегия за развитие на културата да бъде водещият документ и Националната стратегия за културното наследство да бъде част от нея. По този начин се синхронизират разминавания между Закона за културното наследство и Закона за закрила и развитие на културата, които са допуснати в предишното Народно събрание.
Предлага се инвестиционните проекти за изграждането, поставянето и премахването на паметници и монументално декоративни структури в населени места да бъдат съгласувани с министъра на културата, изменение, което цели да предотврати бъдещи събития, когато значителни монументи се поставят без значително обществено обсъждане или без необходимата експертност, което води до появата в представителните градски пространства на неподходящи по съдържание монументи, няма да давам примери.
Урежда се допълнително статутът на Националния институт за недвижимо и културно наследство и се облекчава съгласувателната процедура за проекти за недвижими културни ценности с категория по-ниска от национално значение чрез осъществяването от самия институт. Въведени са единни изисквания за назначаване на директора на държавни, регионални и общински музеи, т.е. извършва се една синхронизация на изискванията и те са приравнени. Определят се археологическите резервати – 26 на брой в списък приложение към закона. Всички актове приети до момента, с които се определят граници и режими за опазване на тези резервати ще действат до приемането на нови такива. Една слабост на българското законодателство, която повече от 20 години не е била отстранена и въпреки, че Конституцията гласи, че резерватите се определят със закон до момента това не беше факт. С тази промяна, която целим ще позволим тези резервати, които все още имат проблеми от различно естество да бъдат актувани като изключителна държавна собственост и да се реши въпросът с тяхното управление, стопанисване и опазване. Изключително сериозен и наболял проблем след като редица общини извършиха незаконосъобразни разпореждания с поверените им резервати.
Преразгледан е изцяло редът за извършване на оценка и за предоставяне на статут на недвижими културни ценности, уточнени са участниците, отговорниците и правомощията на различните институции и организации в процедурите по издирване, изучаване, предварителна комплексна оценка и реда за деклариране и регистриране на недвижими културни ценности. Срокът при временен износ за културни ценности за изложби и за консервация и реставрация се увеличава на до четири години, което е съобразено с изискванията на европейското законодателство. Модифицира се редът за издаване на разрешения за теренни проучвания извършвани с международно участие, тъй като по действащия закон се одобряват от Министерския съвет, което не е целесъобразно и се предлага министъра на културата да издава съответните документи.
Регламентира се ред за уведомяване и за достъп до археологически обекти, при осъществяване на дейностите по проучването и опазването на обектите от държавни органи от археолози получили разрешение за извършването на теренното проучване.
Внасят се промени по отношение на извършени дейности на фасадна консервация и реставрация, консервация и реставрация на художествени елементи и стенописи в интериора и терен на консервация на археологически ценности, които да се извършват след действия на комисия назначена от министъра на културата или от директора на НИНКН.
Регламентират се видове принудителни мерки, които могат да се прилагат от инспекторите в инспектората за опазване на културното наследство. Например, да спира строителство, въвеждане в експлоатация и използване на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, при които са констатирани различни нарушения по реда на закона. Да спира други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно наследство. Създадени са нови разпоредби във връзка с налагането на административни наказания и нарушения на Закона за културното наследство за длъжностни лица, които издават административни актове по реда на Закона за устройство на територията, които касаят намеси в територия културно наследство, които не са съгласувани по реда на Закона за културното наследство, основна става въпрос за главни архитекти и служители на общински администрации, каквато имаме изключително голяма практика в тази посока. Специални санкции по отношение на културни ценности и използването им за търговски марки, реклами и други без съгласието на собствениците или на съответните музеи, които се стопанисват или управляват културните ценности и за осъществяване на дейност като музей без да е получил съответното разрешение от администрацията.
С една от промените, които се предлагат музейните сбирки регистрирани в Министерството на културата получават статут на колекции на юридически лица. Неинвентирани вещи от сбирките подлежат на идентификация по реда на закона и най-накрая се предлагат известни изменения в Наказателния кодекс, които целят да подобрят действията на съществуващите текстове.
Изменя се чл. 271, с което се предвижда, че който противозаконно унищожи или повреди или допусне да се унищожи или повреди културна ценност или документ от националния архивен фонд се наказва с лишаване от свобода до шест години или с глоба от 1000 до 5000 лева, както и с обществено порицание и се създава специален нов състав на престъпление, за който не положи грижа за опазване на културната ценност, като е бил длъжен да стори това и от това последва значително увреждане, видоизменение, унищожаване или намаляване на научната или културната им стойност се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от 500 до 1000 лева. Накратко това са основните промени, които се целят с предлагания законопроект.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на господин Чобанов.
Колеги дискусията е открита. Моля, който има отношение по законопроекта да вземе думата.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, прочетох мотивите, прочетох и закона нямам някакви възражения. Ще подкрепа така предложеният законопроект.
Искам за протокола да се отчете, че и господин Христов категорично заяви, че ще го подкрепи и иска да изразя и неговото мнение. Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Димитров!
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз също се запознах с текста и ще подкрепя законопроекта. Искам да кажа, че колегата Стойков ми се обади, тъй като е възпрепятстван и ще бъде в друга комисия, но ме помоли да гласувам и от негово име „за”.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Заповядайте госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Чобанов, ще започна с това, че ще подкрепя законопроекта на първо гласуване тук в комисията и в пленарна зала. Ние след два часа и в правна комисия, ще гледаме този законопроект. Миналата година когато имаше промени в същия Закон за културното наследство, ние сме си говорили по отношение на това, което предстои и е необходимо да се извърши като законодателна промяна с оглед на реформата в този сектор. Безспорно това са текстове и норми, които са необходими с цел запазване на това културно наследство, съхраняване и развиване на рекламата и дейностите, които са предвидени в закона и ЗИД, но категорично ще възразя за две неща, категорично ще възразя за две неща и в правна комисия. Тези две неща обаче са изключително важни. При предишният законопроект коментирахме единият проблем – това е параграф 58. В параграф 58 предвиждате ограничаване на правото на собственост, а съгласно българската конституция в чл. 17, ал. 3, правото на собственост е неприкосновено и съдържа забрана за разпореждане с или без знанието на собственика. Това е норма и разпоредба, която аз като юрист категорично няма да подкрепя. Днес в правна комисия най-вероятно ще излезем категорично с такова становище и решение.
Не може без знанието и съгласието на собственика който и да бил български орган да осигурява такъв достъп. Не може компетентните органи в ал. 4, да предприемат действия за опазването без да е необходимо уведомяване на собственика – какво означава това, че органите, които и да са те ще влезнат в къщата, в сградата, в двора и ще предприемат действия по какво – по разкопаването? Всичко това, което е необходимо за да се направи от археологическа гледна точка, за да се съхрани съответния паметник, ако става въпрос за такъв тип паметник, но това нещо е недопустимо по Конституция.
Другото нещо, срещу което категорично възразявам и в същия дух ще бъде и решението на правна комисия, казвам го убедена съм, че ще е такова, защото ние имаме принципно решение, което спазваме стриктно и правната комисия в този парламент – 41-вото Народно събрание и предишните 40-то Народно събрание и 39-то Народно събрание, не може с преходна разпоредба в закон в случая в Закона за културното наследство да променяте НК, това е категорично недопустимо. В момента имам шест ЗИД-а в момента като водеща комисия. Извинявайте, но или трябваше да се внесе седмият ЗИД, което е срамно за нас като законодатели в рамките на шест месеца ние да гледаме тук шест ЗИД-а и аз да се чудя и колегите в какви общи доклади да ги правим и какво изобщо да ги правим. В момента се разписват разпоредби на нов Наказателен кодекс. Има сформирана работна група в Министерството на правосъдието и всички тези текстове трябва да се дадат там. Този нов закон ще бъде готов в началото на есента на 2011 година, така че всички тези норми трябва да отида там, не съм против тях.
Друг е въпросът дали са правилни, дали това което сте предвидили като наказание съответства и е адекватно на нарушението, но всичко това трябва да се гледа в контекста на целия Наказателен кодекс. Не можем ние с кръпки в различни закони да променяме Наказателният кодекс, да създаваме нови престъпления срещу което да имаме съответни санкции, които не кореспондират с останалите санкции и логика на Наказателния кодекс.
Приветствам закона, да не бъда грешно разбрана категорично, прочетох го внимателно, тъй като и предишният път четох по тази тема и материя, не ми е чужда, но по отношение на тези две неща не мога да дам моята подкрепа и съгласие. Благодаря ви.
ТОДОР ЧОБАНОВ: По отношение на въпроса за Наказателния кодекс ние единствено действаме в желанието да подпомогнем работата на МВР и прокуратурата на Република България. В края на предишното Народно събрание цялата част в Наказателния кодекс касаеща културното наследство беше изменена с този правен механизъм, но действително преценка на законодателя е доколко и кат това предложение да бъде уважено. Ние сме информирани междувременно, че едната промяна, която целим вече е извършена със законопроект, който е внесен в Министерството на вътрешните работи чрез Министерския съвет, така че някои от най-сериозните слабости на текстовете вече са в процес на отстраняване.
Действително ние смятаме, че е резонно и логично да се внесе в работната група, която работи за цялостен нов Наказателен кодекс и пакет от предложения касаещи културното наследство, и ще го направим разбира се, и въпреки всички сме желали да представим пред законодателя предложения, които според нас касаят спешни проблеми касаещи опазването на културното наследство.
По отношение на другия въпрос, нашата администрация цяла година след последните изменения, които се предлагаха анализира случая и мога да ви информирам за следното.
Първо, категорично ние считаме, че няма нарушаване на правото на собственост и в Закона за земеделските земи вече има такъв текст, просто не бяхме го намерили, но има такъв действащ текст, който да регламентира именно достъпа на съответните служители до земеделски земи с наличие на археология.
Същевременно режимът, който се въвежда с нашите предложения е уведомителен, единствено и само тогава когато не могат да се открият лицата и не може по друг начин те да бъдат уведомени за това, че е необходимо в техните имоти да бъдат извършени съответните действия тогава се прибягва до достъп чрез помощта на Министерството на вътрешните работи. В много от случаите, за които говорим става дума за престъпни събития от криминално естество, които изискват намесата на държавата. Дори да погледнем от вещно правна гледна точка анализът на материята показва, че държавата бъдейки собственик на цялата археология чрез Закона за културното наследство и Конституцията реално се намира в съсобственост с всички лица, които в своите частни терени имат археология. Така, че дори от тази гледна точка няма как единият собственик да лишава другия собственик от достъп до неговата собственост, защото конституционно на държавата е вменена отговорност по отношение на археологическото наследство и държавата се явява както собственик така и отговорна за неговото опазване. В този смисъл всички наши промени са съобразени с конституицонните начала и в най-голяма степен отговарят на обществените отношения. В никакъв случай не предлагаме нещо непознато на европейската практика. Такъв режим съществува във всички южноевропейски държави. Между другото такива текстове задължаващи собствениците да оказват съдействие да допускат длъжностни лица вече има в Закона за културното наследство по отношение на други събития, така че не извършваме нищо ново и нищо, което противоречи на принципите на Конституцията.
Много се надяваме да се намери работещ вариант, защото имаме вече десетки случаи от практиката, когато лица злоупотребяват и отказват достъп на съответните служители, което води до загуба на културно наследство и лишаване на държавата от възможността тя да упражнява конституционното й задължение да опазва културното наследство.
ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Чобанов, извинявайте, но аз чета текста, в параграф 58, ал. 4, категорично такъв текст няма нито в Закона за собствеността, нито където и да било, това нещо не е възможно. Не е мислимо по Конституция. „Когато има данни, че археологическият обект е застрашен или в риск по смисъла на чл. 49, компетентните органи предприемат действия за опазването му без да е необходимо да уведомят собственика на имота”.
Извинявайте, но такова чудо няма никъде. Разбирам европейската практика и всичко друго, запозната съм, гледаме ги в детайли и в правна комисия и с експертните и с референтите, но такова нещо никъде не съм видяла досега в нито един закон.
Такъв текст не може да противоречи на българската конституция, той е абсолютно противоконституционен този текст.
Ако по отношение на ал. 1 може да има някакъв дебат и спор, може би това имахте предвид на чл. 161-а, то по отношение на ал. 4, тук не мога за себе си да извадя какъвто и да било аргумент в обратната посока, която вие казвате. Какво означава, да не уведомиш собственик, да не му се обадиш и да не му изпратиш писмо, такова чудо не знам. Тук има юристи, може би експертите да кажат, но аз такова нещо не съм виждала. Това имах предвид като се изказах.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Искам да кажа няколко думи като цяло, отчитайки разбира се факта, че това е доста специфична материя и не бих могъл да давам собствено мнение по всички аспекти на закона.
Що се отнася до това за правомощията на министъра на културата по отношение на съгласуване на градоустройствени и други проекти включително и с по-малък обхват там където има културни паметници или е от значение информирането на нови такива, мисля че с основание трябва да се дадат малко повече правомощия на Министерството на културата, защото сме свидетели на много и страшно много кичозни изпълнения, зависи архитекта в какво настроение е бил когато е започнал да го прави.
В този смисъл е хубаво, защото в повечето страни, на които се възхищаваме на тяхната култура, включително и на градоустройството имат определени правомощия. Достигнали са до там, че определят и цвета на керемидите какви трябва да бъдат. В това отношение подкрепям колегите и мисля, че са абсолютно прави.
Отново казвам, без много да съм запознат с детайлите, искам да обърна внимание на господин Чобанов и той най-вероятно ще го отчете имаше страшно много паметници на културата от различен характер и от местен, от които една голяма част от тях вече не съществуват по простата причина, че дълго време никой не се е грижил за тях. Най-вече имам предвид тези от регионално и местно значение. Този въпрос трябва да се изчисти, може да го има на тефтер, но на практика го няма. Няма нищо. И в този смисъл да се освободи и да се даде възможност за разпореждане разбира се с терена или там където се намира този паметник на културата.
Що се отнася до това, което и госпожа Фидосова каза, мисля че много рядко ще се наложи да има от чак такъв спешен порядък действия от страна на държавата по отношение на възможни паметници на културата, които или не са известни, или са възникнали в такъв момент, така че трябва наистина да се помисли за уведомяване на собствениците, а може без да се иска непременно съгласието им, на тяхно присъствие, ако не могат, но така или иначе те трябва да са уведомени… Съгласен съм, че държавата има определени отговорности, които никой друг не може да извърши, за да може държавата съответно да предприема мерки. Може би изключения трябва да правят случаи, в които имаме намеса на трети лица върху тази собственост, която би лишила както собственика така и държавата от възможността да опазват съответно и този паметник на културата.
Отчитайки факта, че законът е доста обемист и не е от моята компетентност, подкрепяйки много неща от нещо ще се въздържа, защото просто нямам мнението на колегите от комисията, които отговарят за тези неща. Надявам се след по-подробното разглеждане в зала да го подкрепим с удоволствие.
Извинявайте, Захари Георгиев ме упълномощи, да заявя същото и той гласува „въздържал се”. Благодаря ви.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Действително въпросът кога административно наказателното събитие преминава в чисто наказателно е много сложен и в практиката често се разминават тези събития. Ние сме водени изцяло от практически съображения от казуси, които възникват ежедневно в практиката. Представете си, че длъжностни лица служители на нашия инспекторат и археолози са на работа и попаднат на ахреологически обект, на който има иманяри и извършват някаква дейност. Понякога викането на полицията и нейното пристигане отнема време, ако се наложи например нашите служители и археолозите да изнасят аварийно предмети и културни ценности от територията на този обект трябва ли те да уведомят собственика за това, при условие че това е държавна собственост, която очевидно е застрашена когато очевидно настъпва събитие от определен характер. Ние сме отворени за дебати и в никакъв случай не искаме темата да се превръща във фокус на обсъждането днес, нека да намерим между четенията най-добрият вариант да решим проблема.
Аз съм склонен разбира се, ако този текст е проблемен той да отпадне, говоря за алинея 4, но действително ми се иска да синхронизираме Закона за земеделските земи със Закона за културното наследство и намерим възможността с уведомителен режим, с компенсации, особено по отношение на разкопки в земеделски земи да се реши съществуващият много сериозен проблем. Защото, за съжаление се получава така, че когато собствениците и арендаторите откажат съдействие на археолозите и на нашите представители се достига до писане на сигнали до прокуратурата, че те укриват археология на своите терени и не желаят да съдействат на администрацията. Много ми се иска чрез един нов уведомителен режим, това е мнението и на колегите от археологическия институт и на цялата експертна общност, както е било между другото в България винаги до приемането на Закона за културното наследство чрез един уведомителен режим да решим съществуващият проблем.
По отношение на действително сериозния проблем за актуализацията на регистрите на недвижимите културни ценности такава в момента протича. Истината е, че техният брой е твърде голям и на много места най-ниските статути за сведение реално вече са статути без смисъл и без реално покритие. Ние се стараем според задълженията и възможностите си да актуализираме тези списъци и тези обекти, които действително нямат в момента културна стойност за тях и нямат необходимост от защита да ги свалим, за да могат собствениците да разпореждат с тях.
Правим всичко възможно, но трябва да се отчете фактът, че говорим за около 40 хиляди с някакъв режим и темпото, с което работим максимално, но актуализацията ще отнеме известно време.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ние сме комисия, която не е компетентна да даде цялостна оценка за законопроекта.
От тази гледна точка, аз ще се въздържа да давам такава оценка, но смятам господин председател, че ние сме комисия, която всъщност трябва да види в този законопроект в новите текстове балансът на взаимоотношенията между общините, националния институт, новите задължения, новите възможности, новия ред така както е записано в мотивите, за предоставяне правото на управление на недвижими археологични и културни ценности на общините. А също така и новите елементи, които се отнасят до културния туризъм, изобщо до всички онези взаимоотношения, които касаят общините.
От тази гледна точка считам, че би било не само редно, но и задължително тук да чуем становището на Националното сдружение на общините. Виждам, че има техни представители, но добре би било да им дадете думата и да чуем тяхното становище за да оформим си оформим адекватна позиция. Всъщност ни интересува този елемент – как се засяга местното самоуправление по отношение на новите текстове в закона.
Дали вървим към децентрализация и нови възможности и права на общините, или някакви рестриктивни мерки, които ги лишават и натоварват със задължения, а няма да им достига финансирането. Молбата мие да чуем Националното сдружение на общините, ако нямаме становище към момента изрично да поискаме такова становище, да бъде предоставено на членовете на комисията, за да си изясним отношението като специализирана комисия от тази гледна точка. Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ще чуем и становището на сдружението на общините.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Имам конкретен въпрос към вас, относно параграф 2, точка 2, алинея 4 „Досегашната алинея 3, става алинея 4 се изменя така: „ „Не са културни ценности по смисъла на този закон:
1. Монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история.
2. Машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитие”.
Помъчих се да се постарая да видя каква е европейската практика, най-ристриктивният закон е в Гърция, който казва 1453 година, защото тогава е паднал Константинопол.
Какви културни ценности са тези и колко са свързани с българската държавност, след като 1396 година България пада под турска власт.
След това обаче ми прави впечатление да кажем, че е приета тази 1800 година, постигнат е някакъв консенсус в предишния закон. Поставя се една запетайка, която продължава с нещо, което не го разбирам „които нямат принос и значение за човешката история”.
По принцип вие сте поставили забранителен режим до 2011 година, текущата в момента. Кой определя кое има принос и кое няма принос, или има забранителен режим за нещо, или това нещо е свободно. Много добре ме разбирате какво говоря.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Да и ще ви отговоря, ако ми дадете думата.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: На последно място сме в Европа отзад напред и след като поставим тези предмети конкретното ни предложение е да не променям текстовете „монети и монетовидни предмети датирани след 1800 година”. Оттук нататък, които нямат или имат принос е нещо да правим полицейска държава и по всяко положение всеки човек, ако има една монета в джоба си от баба си да е под ударите на закона.
Знам, че всяко ведомство ще се бори за своята черга и своя хляб, но в случая най-рестриктивният режим в България вие гласувате до 2011 година.
Благодаря ви.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Първо ще отговоря за текста за 1800 година, който е дело на предишното Народно събрание и ние не го променяме именно заради сложността на обществените отношения, които той регламентира. Тук изменението е във втора точка, която цели да облекчи търговията с т.нар. антикварни предмети, защото за съжаление предишният законодател така е приел закона, че всичко в антикварните магазини попадна под контрол, което е едно законодателно безумие и ние сме се постарали да изведем принцип, който позволява голяма част от предметите в оборота на антикварната търговия да бъдат освободени, основно се касае за предмети машинно произведение, а не ръчно каквито са две трети от предметите в антиквариата. Няма да се спирам на този текст. Мисля, че всички добре го разбират при зачитане.
По отношение на вашия въпрос за монетите и монетовидните предмети мога да коментирам следното, да такъв подход е възможен да се каже, че монети след 1396 година нямат отношение към културното наследство, т.е. че падането на България под османска власт е събитието, което прекъсва българската история и оттам нататък какво се е случило в България няма значение за културното наследство. Такъв подход е възможен и възприет в Гърция. Разбира се, това е много сериозен дебат, който трябва да се проведе, но аз ще си позволя да ви разясня какво означава, че нямат принос и значение за човешката история. Например, ако вие разполагате с една от първите български монети сечени след Освобождението, които тиражират в тираж от три, четири, по смисъла на този закон тя не е културна ценност, а всъщност има огромен принос и значение, защото бройките са толкова малко, че всъщност тяхното притежаване реално е значим факт и тяхното регистриране като културни ценности също е значим факт, защото не е все тая дали имаме три от първите монети сечени в България или пет или седем, това носи ценна научна информация и ценна културна информация.
В този смисъл предишния законодател вероятно, не мога да кажа защо, но е избрал да има принос и значение в положителния смисъл на това определение, за да може особено редки предмети след 1800 година, които имат значимост за българската история и култура да бъдат обхванати от дефинициите на закона.
Разбирам вашият аргумент, той е отворен за дискусия, но ние смятаме, че няма обществен консенсус по въпроса за монетите и монетовидните предмети. Рестриктивно е действително, но по-добре текстът да остане във вида, в който е, за да не се получат неприятни случки, например появяват се граждани, които искат да изнесат изключително ценни предмети от именно такъв вид, монети и монетовидни предмети. Това са медалите на Третото българско царство, и медалите на НРБ, като някои от тях са изключително ценни. Имаме медали сечени по един и два екземпляра.
В този смисъл това са монетовидни знаци и предмети, които попадат според нас в контрола. Така, че отговарям по този начин на Вашия въпрос. Не можем да лишим българската държава и българското общество от възможността да упражняват контрол по отношение на такива редки и ценни за българската история предмети.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Това са пет или десет предмета, напишете ги, за да стане ясно за какво става дума. Защото, така както сте го написали в цяла Европа върви търговия с такива неща. В България влизат монети от Индия, влизат медали от Япония и откъде ли не, това е свободно нещо в целия Европейски съюз. Вашият рестриктивен режим, когато пишете „които нямат принос” не за българската, а за човешката история, вие просто се гаврите с правата на хората в България. Държа това да бъде записано и ако имате два медала и няколко сантима, опишете ги тези неща, да се знае, че са нещо, с което се занимава държавата и подлежи на регистрация и оставете хората оттук нататък да се занимават с каквото им е приятно. Така или иначе ограничили сте Средновековието, ограничили сте античността, ограничили сте Възраждането, всичко сте ограничили. Оставили сте чисто модерни монети и пак се намесвате и в тях.
Казах, ви че много дърпате чергата към вашето ведомство.
ИСКРА ФИДОСОВА: Искам да кажа нещо по текста. Не съм специалист, не го разбирам, но чета като юрист точка 2. „Машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак …..”, това означава ли, че ако носят подпис са културни ценности?
ТОДОР ЧОБАНОВ: Например, ако имаме гравюра, която е произведена в по-голяма серия, но авторът по някакъв аргумент, причина се е подписал, тоест този, който е авторът на матрицата, затова е предложено по този начин, за да можем да защитим тези екземпляри, които имат значимост като такива. Но масовият случай, които нямат специални знаци, защото има такава практика да се слагат различни авторови знаци, масовият случай се освобождава реално от контрол.
Държа да подчертая, че текстовете по отношение на предметите са такива, каквито ги е приело предишното Народно събрание и ще помоля народните представители да не правят емоционални оценки на работата на предишното Народно събрание и на нашата администрация. Благодаря ви.
ИСКРА ФИДОСОВА: Аз не разбрах отговора. Това ли сте имали предвид, защото аз го чета като човек, който не работи с тази материя, но като юрист разбирам,че така записано със запетайката, които не носят подпис, за мен означава, че всички без изключение, които имат подпис, са културни ценности. Това ли сте имали предвид?
ТОДОР ЧОБАНОВ: Имали сме предвид, че тези, които нямат специален знак или подпис на авторите автоматично са освободени от процедурите по този закон. Тоест че свободно могат да бъдат търгувани, предлагани, продавани, изнасяни. Всички, които имат, подлежат на идентификация по реда на този закон. Тоест философията на закона е, че предметите, за които има подозрение, че представляват културни ценности, минават на специална процедура. За да освободим голяма част от предметите, които са в оборота на антикварните магазини, са предвидени тези текстове, които ги освобождават от контрол.
ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест правилно сте го написали, така ли да разбираме?
ТОДОР ЧОБАНОВ: Това е текст, който цели да облекчи определени обществени отношения и е съобразен със съществуващата практика.
ИСКРА ФИДОСОВА: Аз се опитвам да ви помогна, в смисъл аз като човек, който не работи с тази материя, като го чета разбирам нещо различно от това, което ни казвате. Затова ви попитах каква е била вашата идея, за да ви помогнем между първо и второ четене това да се изчисти.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Идеята е да освободим масовото производство на предмети, които циркулират в гражданския оборот от контрол.
ИСКРА ФИДОСОВА: Всички, които имат подпис, са културна ценност по смисъла на точка 2 ли?
ТОДОР ЧОБАНОВ: Не.
ИСКРА ФИДОСОВА: Значи грешно е написано.
Вижте, в алинея 4 на параграф 2 пише така: не са културни ценности по смисъла на този закон, точка 2 новата. По точка 1 господин Иванов не знам по целесъобразност и по същество дали е прав, но този текст е едно към едно действащ в момента и Министерство на културата тук са прави, те нищо ново не са разписали, включително и за приноса и значението за човешката историята. Нова изцяло е точка 2, в която точка 2 аз като лаик в тази материя чета и питам тази запетайка преди които така написано за мен означава, че всички без изключение, които имат подпис, са културни ценности. Ако не сте искали това да кажете, трябва да се редактира текста.
Вземете го предвид това. Кажете го с изключение, сложете го не знам къде.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Чобанов, тъй като ние не сме водеща комисия, повечето от колегите не разбират от тази материя, аз имам молба към вас между първо и второ гласуване тези бележки, които се направиха днес да бъдат отчетени и да се прецизират именно тези текстове. Ние имаме доброто желание чисто конструктивно да помогнем и ние четем закона по един начин, а вие какво сте имали в предвид е отделен въпрос. А това, че предишният парламент е бил приел някакви текстове, в крайна сметка няма никакво значение, тъй като правим ново изменение на закона и е редно там, където има пропуски от предишния път, може да бъдат изчистени в този ЗИД. Така че моля да си направите бележка на това, което се коментира. И тъй като господин Янков правилно отбеляза, че нашата основна задача като Комисия по регионална политика и местно самоуправление е да видим докъде този закон има връзка с общините. Ще дам думата на господин Благой Станчев от Националното сдружение на общините, тук е и Десислава Стойкова – експерт от сдружението.
Господин Станчев, заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин председателстващ. Ще взема отношение към тази страна и тези аспекти на проекта, които касаят дейността на местните власти, не по отношение на проекта на закона като цялост. Искам да подчертая, че ние приветстваме създадения нов ред за предоставяне на обекти на културното наследство на общините с оглед на това да могат да се изпълняват проекти по оперативните програми. Знаете досега съществуващия проблем създадените от нас и каточели на първо място проблеми в това отношение трябва да прилагаме проекта върху своя собственост, а от друга страна нямаше такъв общ ред, с изключение на прехвърлянето чрез Министерски съвет. Сега този закон дава тази възможност, която е приемлива и този механизъм ще работи за усвояване на европейските фондове.
Същевременно и от общините имаше очакване да има и една по-облекчена процедура и механизъм да се извършва това предоставяне на общините и съгласувателните процедури като механизъм и като срокове.
Трябва да са кажа, че не сме убедени, че е постигнат по-добър механизъм, който ще реши трайно и ще даде гаранции за наистина срочното решаване на тези проблеми. Знаете кандидатстваме, отварят се мерки, има срокове, изпускаме сроковете поради невъзможност да преминем през тези сложни съгласувателни процедури. Господин Чобанов сам ще потвърди, мярката за обекта за културното наследство по програма „Регионално развитие” отлагаме вече втори или трети път точно заради тези проблеми, не успяваме да изпълним съгласувателните процедури с института. В това отношение законът прави крачка напред, като предоставя съгласуването по отношение на обектите с национално и световно значение на министъра, а останалите остават за Националния институт. Може би това донякъде ще облекчи, но не е това решението на въпроса. В този смисъл е нашето основно предложение да се намери такава гаранция, която ще гарантира спазването на сроковете. Посочени са двумесечни срокове и досега ги имаше в закона, но не се изпълняват. Изпускаме срокове за кандидатстване по проекти, удължаваме ги неколкократно, които общини им се съгласува, там пък става другия въпрос – някои общини успяват да им се съгласуват обектите от института, на други не успяват да им се съгласуват, получават се такива вътрешни напрежения и между общините. В тази връзка предлагаме, знаете миналата седмица Министерски съвет прие, сигурно скоро ще бъде внесен, проекта за промени в Закона за ограничаване на административното регулиране и контрол на стопанската дейност. Там ще бъде застъпено служебното начало, пардон мълчаливото съгласие. Нека да направим и тук по същия начин – този двумесечен срок и след него ако няма произнасяне да важи принципа за мълчаливото съгласие или да се въведат санкции при неспазване от института да кажем на този двумесечен срок.
Още един въпрос искам да засегна в подкрепа на това, което каза госпожа Фидосова, промените в Наказателния кодекс, макар и не със същите аргументи. Нека си дадем сметка, че тези мерки, по които се предвиждат и наказателна отговорност и сериозни финансови санкции от гледна на точка на общините касаят и сериозен ресурс, който трябва да се ангажира за мерки за опазването на тези обекти културно-историческо наследство. Знаете положението на общините, да не би така да стане, че просто защото нямаме пари, да дадем повод да бъдат вкарани в затвора кметове или длъжностни лица от общините. Ако примерно по тези обекти регионалните музеи, които са делегирана дейност и ако ние искаме да се включат в стандартите, защото те се издържат от субсидии, ако искаме да се включат в стандартите и завишени средства за охрана, и ако не бъдат включени кой ще носи отговорността тогава? Тогава отговорността остава пак за кмета или за длъжностното лице директор на музея и т. н. Нека да потърсим едно по-прецизно решение на тези текстове и формулировка на тези текстове, които дават и отчитат реалностите по места в общините. Така че заради липсата на средства в краен случай да не се стигне до наказателна отговорност без вина виновен както се казва.
Имаме и други технически предложения, които ще ги предоставим допълнително. Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря за становището на Националното сдружение на общините.
В тази връзка искам да допълня, тъй като именно за този двумесечен срок, за който стана въпрос, в първоначалната редакция на закона е съществувал такъв текст за мълчаливо съгласие, сега той не съществува. Всъщност не се вкарва яснота какво се случва, когато до два месеца не се произнесе Министерство на културата. Много често от практиката знаете, тази съгласувателна процедура може да трае неопределен период от време. Тук ако може да се прецизира този текст.
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм лаик в тази област, моля да бъда извинен, ако неправилно се изразя. Но човек като погледне, преди малко беше засегнато от представителя на Националното сдружение на общините, че когато делегират някакви права или задължения на общините, трябва да се мисли и как да се финансират. Става въпрос за параграф 11, алинея 5 – говорим за директори на държавни, регионални и общински музеи. Тоест когато е общински музей цялата процедура за назначаване на директора и отговорността е изцяло на общината. Така ли да разбирам?
ТОДОР ЧОБАНОВ: Точно така.
РЕМЗИ ОСМАН: Да, но когато назначават директора, ваши представители го назначават. Тоест аз за първи път забелязвам нещо, което примерно отговорността е общинска собственост, общински музей и т.н. директорът – поставяте да е магистър – това добре, пет години професионален опит. Общински музей, а вие казвате колко години професионален опит да има. Оставете общинският музей да прецени. Но оттам нататък конкурсът се провежда от комисия, в състава на която се включват представители на Министерство на културата и двама музейни експерти. Така реално общината няма да може да назначи директор. Така излиза от текстовете, така както е изписано. Като точка 2 – всичко, което е без подпис, в случая тогава те не трябва да бъдат общински, а трябва да бъде държавни, държавата да си назначава и носи отговорност. Не може примерно общината само да носи отговорност без права. Така излиза в текста. Няма никакво значение кой е кмет на община, от коя партия. Няма да намерите нито една община да се занимава с нещо, което примерно не могат да влияят на процеса.
И другото, новите алинеи 2 и 3, които се създават, в член 71 – „Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който е открит или съществуват данни за наличие на недвижим археологически обект …” трябва да изпълняват предписанията за неговото опазване или да осигурят достъп на лицата, получили разрешение за теренно проучване. Тоест собственикът има ли възможност или пък според мен е правилно, че трябва да има възможност собственикът преди теренното проучване, защото това е моя собственост, частна собственост, да имам право да реагирам. Защото някой експерт може да злоупотреби, както преди 1990 г. вдигаха ни запас непослушниците. И тук сега примерно някакви експерти могат да създадат, някакво теренно проучване и ти влизат в частния имот, който е свещен. И нищо не можеш да правиш. И ти губят цената. Цената на един имот кога може да падне? Когато кажеш, че там има нещо, което не можеш да продадеш, има нещо археологическо и край, приключва се с цената на този имот. И след две години, казвам ви го от практиката, казват – нищо не се установи, но човекът не е можал да продаде имота и цената от сто лева на квадрат е паднала на десет лева на квадрат. Така правеха покрай автомагистралите, изнудваха за разкопки и не знам си какво. Тоест молбата ми е да погледнете този текст. Не е много точен. Трябва да се помисли в тази процедура, тези експерти за теренно проучване, преди да получат разрешение, собственикът трябва да има възможност да реагира, може да не е съгласен. Тоест има ли посочена някаква наредба по чл. 185, но мисля, че няма наредба, това са нови текстове, които предлагате. Както примерно в процеса на отчуждаването собственикът има възможност за възражение и т.н., като приемат Плана на подробния устройствен план има възможност да реагира. Страх ме е, че някой ще злоупотреби.
И другото, не го приемайте като упрек. Това е закон и се стремим в закона максимално да се изчисти. Внимателно го проучете.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Може би ви е известно, но ние получихме задача от Съвета по децентрализация да разработваме облекчени процедури за предоставяне на право на управление на общини на обекти, които по принцип за публично-държавна собственост. Разработихме няколко варианта. Известно ви е, че преди да се внесе законопроекта, той минава на съгласуване през всички администрации. За съжаление единствено този вариант, който виждате, събра подкрепата на останалите администрации, респективно нашите по-облекчени и либерални варианти за предоставяне …
РЕМЗИ ОСМАН: Извинявайте, на държавната администрация?
ТОДОР ЧОБАНОВ: Бяхме разработили няколко варианта за предоставяне на обекти публична държавна собственост културни ценности на общини. За съжаление, въпреки че на нас ни се искаше най-либералния и облекчен вариант да бъде утвърден, компетентни юристи от системата на държавната администрация ни казаха,че значително изменяме Закона за държавната собственост, респективно това не може да стане по този начин, по който ни се искаше, респективно е избран вариант, който беше намерен за приемлив, който също има слабости, но е малко по-добър от сегашния. Тоест тук промяната ние сме я търсили, радикална промяна, тоест дори да се търси вариант министърът на културата да предоставя – дали с договор или по друг начин, но ни се каза, че без съществено изменение на Закона за държавната собственост или на неговия Правилник или други разпоредби в Закона за държавната собственост, не е възможно такава промяна да бъде направена. Респективно на второто съгласуване, защото този законопроект премина две съгласувания вътре между ведомства, бе избран и утвърден варианта, който е представен в момента. Тоест ние сме имали доброто желание да изберем възможно най-лекия облекчен вариант. Нашето желание беше това да става директно – ниво министър на културата – кмет на община. За съжаление такъв вариант не можа да се реализира.
По отношение на назначенията на директорите на музеи, сигурно ви е известно, че 90 % от музеите в България са общински. Те са общински културни институти, второстепенни разпоредители към кметовете на съответните общини по реда на Закона за закрила и развитие на културата. Обаче се получава един вид ситуация на обществените отношения, защото те съхраняват в голямата си част държавно имущество. Тоест те са натоварени с отговорни дейности по опазването на предмети, много от които се класифицират като държавна собственост. В този смисъл Министерство на културата като основен методист и управляващ процесите, свързани с културното наследство е редно и винаги е било представяно в комисиите, които кметовете назначават за избор на директори на музеи. За съжаление, не ми се искаше да навлизаме в такава проблематика, но последните няколко години масово се назначиха директори на общинските музеи, които няма никакъв опит, никаква подготовка, нямат специализирано образование. Комисиите, които ги избраха, нямаше нито един специалист, в грубо нарушение със законодателството, което действаше в момента, несъгласувано с министъра на културата. Искало ни се е да има едни ясни критерии,които да казват какви са правилата за назначаване на директори на музеи. Категорично сме съгласни, че кметът като принципал си назначава комисията, назначава си избора, но това трябва да става в някаква рамка, именно Законът за културното наследство казва каква е рамката – в комисията, която е назначена от кмета, трябва да бъдат включвани и представители на съответната експертна общност, за да не бъдат избирани лица, които нямат необходимата професионална подготовка. Не искам да давам примери, защото има много такива.
Съгласни сме, че въпросът с уведомяването на собственика е централен и важен и се надявам да се намери най-добрия вариант. Категорично не разсъждаваме в хипотезата, когато собственикът не разбира и по никакъв начин не е защитено неговото право. Говорим за това, че режимът трябва да премине към уведомителен, тоест както с отчуждителните мероприятия, включително и доколкото ни е известно, наскоро се приеха такива промени в съответното законодателство, той да бъде уведомяван писмено и компенсиран възмездно по отношение на тези действия, които се извършват в неговия имот. Същевременно подчертавам, не може единият собственик да лишава от правото на собственост другия собственик, в случая държавата и обществото, като отказва достъп до територията, на която се намира държавната собственост. Така че нека законодателят да избере оптималното решение за тези обществени отношения. Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Благодаря.
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз се извинявам, но като чух становището на представителите на Министерство на културата, забелязах няколко неща и категорично няма да подкрепя законопроекта, защото виждам, че целенасочено министерството подготвя в ущърб на общините текстове. Вие не можете да накарате общините само да възлагате общините, без да има възможност да назначава поне директора на музея. И тези приказки аз не ги приемам и съм чувствителен на тази тема - има десетки назначения, тоест още малко некадърни или неподходящи лица. Общините са част от държавата, запомнете го държавните служители. Има един синдром във всички министерства. Гледат на представителите на общините като нещо различно извън изпълнителната власт. Те защитават държавните интереси. Ако ние се опасяваме, че една община ще назначи некадърни хора, тогава не трябва да има избор на кметове. Погледнете правомощията на един кмет на община – десетки, стотици пъти е по-отговорно, отколкото на един директор на дирекция в едно министерство. Той си има опасения, че в една община щели да бъдат назначавани – тогава да ви дам пример с тази госпожа, дето няколко дипломи показва във фонд „Земеделие”. По тази логика трябва ли да променим, че примерно излъгала тази госпожа Калина, закона, процедурата за назначаване? Ако някой е нарушил закона, да си спазва. Но оставете общините, затова има Закон за местното самоуправление и местната администрация. Имам чувството, господин председател, че в министерството изобщо не са погледнали Закона за местно самоуправление и местна администрация. Изобщо нямат понятие от децентрализация, че има и Европейска харта за местно самоуправление, ратифицирана от България. Не са погледнали. И това е упрек към вносителите и представителите от Министерството на културата. И примерът, че от различни администрации в предварителния подготвителен период за законопроекта, че това е вариантът, който получи най-голяма подкрепа – това не означава, че е най-правилният вариант. Това не оправдава, че може да накарате общината, те бяха скромни представителите на Националното сдружение на общините, да изолирате всички кметове на общини. Тогава за какъв общински музей ще говорим, когато кметът на общината не може да назначи, общинския съвет ли чрез комисия. Общинският съвет може да прецени, те имат интерес да вкарат в комисията експерти, както и правят. Те правят такива големи конкурси, че даже и в Министерство на културата не правят такива големи конкурси. Не мога да разбера, така със самочувствие представителите на министерството обвиняват – имат десетки примери, ще ги кажете тези примери, коя община, кой е назначен неподходящ човек и не защитава държавните интереси. Иначе, аз го тълкувам като неуважение към общините.
Господин председател, това исках да кажа. В началото се двоумях, днес съм консервативен, ще гласувам против.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Господин Янков, заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ: Господин председател, аз смятам, че не е никакъв проблем да изясни нашата комисия, да помолим Националното сдружение на общините преди да влезе законопроекта в зала за първо четене да ни предостави една такава справка – колко музеи има в страната и какви хора в момента са назначени от общините на тези длъжности.
Що се отнася до това, което беше казано от моя колега преди малко, аз искам да допълня. Да, безспорно държавата трябва да регулира тези обществения отношения по някакъв начин. Но тези регулаторни механизми трябва да критериални. Да има критерии, на които да отговарят тези хора. Освен това, трябва да има методика, задължително конкурс, по която да бъдат избрани тези хора. Но да администрираш методика е недопустимо. Нека общините сами да си изберат кои да са членове на комисията, как да го назначат. Държавата трябва да има ясни критерии какви трябва да бъдат тези хора, които управляват, защото трябва да има синергичност на цялата територия на държавата и обща методика, по която да бъдат избрани тези хора. Но това, което е записано в законопроекта, вече е администриране на методиката до голяма степен, предпоставяне на избора на такъв човек, което не е редно от тази гледна точка на децентрализацията. Пак казвам, това, което искаме да направим, е общините ясно и точно да си влязат в отговорностите и да имат самостоятелност в управлението. И това, което беше казано от представителя на Националното сдружение на общините, ние ще го подкрепим във вид на конкретни предложения надявам се, които ще дойдат, и по този начин, господин председател, да се намери оптималния баланс, който да повиши, да регулира в положителна посока този тип обществени отношения, а не да създава предпоставки , тенденции, които всъщност могат да бъдат негативни за една от страните.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин Станчев искаше да вземе отношение.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Аз отначало с оглед на краткост пропуснах да спомена, но ние направихме едно експресно проучване сред общините относно тези промени, които са предложени. От общините постъпиха сигнали относно назначаването на директорите, че някои от критериите, заложени тук, не са осъществими. Затова едно от предложенията ни е един по-диференциран подход. Ако се иска за големите музеи петгодишен стаж, за много от случаите за общинските музеи трудно ще намираме специалисти с такъв стаж по специалността. Така че един по-диференциран подход в закона ще бъде подходящо.
Аз благодаря на господин Чобанов, че той спомена, че този закон е по препоръка на Съвета по децентрализация. Вярно, по наше настояване такава мярка беше включена там и то защото ние отговорно изпълняваме, както каза господин Ремзи Осман, нашата държавническа функция – грижата за пълноценното усвояване на тези средства, защото колкото общините усвоят, в огромната си част това е усвоеното от България по еврофондовете. В този смисъл имахме нужда от този закон и го очаквахме. За съжаление, господин Чобанов, беше редно, след като се изпълнява задача на Съвета по децентрализация, да бъде сезиран Съветът по децентрализация с оглед подписаното споразумение с правителството. Редно беше и Националното сдружение на общините да бъде включено в тази съгласувателна процедура на Министерски съвет. Секретарят на Министерски съвет ви изпраща напомнително писмо миналата година по въпроса. Ние не го видяхме този проект до внасянето му в Народно събрание, не знам защо. Аз ще ви помоля да отговорите на това, което аз засегнах и на това, което господин Ненков обърна внимание, защо го няма принципа за мълчаливото съгласие в проекта? Аз разбирам, това, което експертите на Министерски съвет може би са ви накарали да промените, е не предоставяне на собственост, а правото на ползване, но имат основание в съответствие със Закона за държавната собственост. Но кое пречи да бъдат по-облекчени процедурите и да се гарантира, че те ще бъдат спазвани най-вече като срокове.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Чобанов, имате думата.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Ще започна с коментар на това, което господин Осман каза. Аз мисля, че той трябва наистина да осмисли внимателно текстовете. Ние не предлагаме министърът на културата да назначава директорите на музеите. Ние искаме едни ясни критерии и правила как да бъдат избирани тези директори. Кметовете и занапред като работодатели по смисъла на трудовото законодателство ще назначават своите директори на музеи. Никой не оспорва това тяхно право. Без значение е факта, че много от тези музеи, независимо от техния вид, размер и мащаби, съхраняват държавното имущество. Няма такава цел и мисля, че по този въпрос не може да има дебат въобще. Ние категорично сме на мнение, че кметът си е принципал на музея и той си назначава неговия директор. Въпросът е как да бъде избиран този директор. Говорим за параграф 11, за избор на директори на музеи. Тук водещо е трудовото законодателство, принципала на музея, към който този музей е второстепенен разпоредител, логично назначава комисията, назначава директора на този музей. Този принцип е утвърден с Кодекса на труда и ние не можем да го променим. Но ние като специализиран закон трябва да въведем критериите, тъй като става дума за специализирани второстепенни разпоредители, а не за някаква обща администрация или за някакъв друг вид структури, които нямат специализация, става дума за строго специализирана администрация, изборът на ръководители в системата на която трябва да се извършва на база на специалните закони. Специалните закони са два – Законът за закрила и развитие на културата и Законът за културното наследство. Няма как в специалния закон да няма критериите, по които се избират съответните лица. Защото ако тръгнем по тази логика да няма критерии за избор на директорите на музеи, това означава всеки един човек по преценка на работодателя да може да бъде назначен за директор на музей, което означава, че всеки може да стане директор на музей. Така че ние твърдо смятаме, че трябва да има критерии и сме предложили един оптимален вариант за тези критерии.
По отношение на другите въпроси, които се поставиха, мисля имаше известно неразбиране на ситуацията с назначаването на директори на музеи.
По отношение на мълчаливото съгласие, действително това е в една идеална ситуация добрия вариант, в който ако администрацията не отговори в съответния срок, се стига до мълчаливо съгласие, но за съжаление администрацията, която трябва да работи, е изключително ограничена финансово и като числен състав, респективно за цели региони в България има по двама служители и когато постъпят няколко десетки преписки, те правят всичко възможно да влязат в необходимите срокове, но не винаги успяват. Само за сведение искам да ви кажа, че когато ние започнахме нашата работа в началото на мандата, всички преписки във въпросния институт се движена със закъснение от три, шест месеца, някои и до годи на, докато сега са единични случаите, когато въобще има закъснение от два месеца. И който не вижда промяната за добро в института, наистина трябва да се запознае с фактите. Администрацията работи максимално напрегнато при изключително скромни възнаграждения. Рисковете от въвеждането на мълчаливото съгласие са големи и ние вече ги изпитахме на гърба си. Не винаги е възможно администрацията да напише отказа в срок. Някой път обстоятелствата изискват проучване, което касае и справки от съответните общини, което не винаги е възможно да бъде направено. В този смисъл смятам, че независимо от аргументите, които се изказаха, принципът на мълчаливото съгласие все още не може да бъде въведен по отношение на тези съгласувателни процедури Ако законодателят намери в синхрон със Закона за държавната собственост по-добър механизъм за предоставяне, ние като администрация ще изпълним текста, който се приема в закона и нямаме нищо против да се намери такъв по-добър вариант. Ние сме предложили този вариант, който различните администрации, след консултации помежду си, са избрали като подходящ. Но пак казвам, ние сме изпълнителна власт, ще изпълним точно това, което законът разпише. В този смисъл, ако законодателят предвиди по-облекчен режим с друга процедура ние ще го изпълняваме чинно и съвестно, както изпълняваме всички текстове на закона.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожа Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Чобанов, сега виждам текста на алинея 6. Но това, което казва господин Ремзи, е абсолютно правилно. Това, което сте написали, разбирам това, което сте искали да кажете, като ви слушам какво обяснихте. Извинявайте, но не това пише в текста. В текста пише „се включват представител на Министерство на културата и двама музейни експерти”. Тук ви липсва едно „и” пред представител. Ако го има „и”-то, това означава, че освен тези, които ще се предложат от съответната администрация на кмета, ще се включат и тези. А това, което пише тук, означава комисия от трима човека – от Министерство на културата, двама музейни експерти и нито един, посочен от общината. Дребна грешка, едно „и” липсва, но то значи точно това, което каза господин Ремзи Осман.
Аз тук бих ви препоръчала друго. За да няма такива спорове, това трябва да се разпише много подробно. Ако искате да няма спорове, може би трябва да се каже, ако искате и състав на комисията. Например не по-малко от пет, от които се включва и, и тогава ще стане по-ясно.
Другото, което казах, аз споделям мнението, не знам кой го каза, има малки общини в моя избирателен район. Категорична съм, че в една малка община, където има такива музеи, откъде ще вземем тези музейни експерти не знам. Сигурно на територията на цялата област при нас има трима или четирима. Така че тук може би трябва да остане един или не знам. И кой ги предлага тези експерти не е ясно в този текст. В смисъл намеренията ви са хубави, това, което казвате е добре, но не пише това в текста и оттам идва противоречието.
Извинявам се, заявявам, че гласувам „за” за законопроекта. По следващата точка също съм „за”. Ще изляза, защото трябва да започне работа Правната комисия.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН: Да се надявам, че наистина е техническа грешка това, което казват.
Госпожа Фидосова много сериозно предложи, както се прави, и вашите експерти също го знаят, когато трябва да участва представител на държавата, трябва да се каже от колко човека е комисията. След като музеят е общински, мнозинство трябва да имат представители на общината. И това трябва да се изпише.
Другото е за мълчаливото съгласие. Не съм съгласен с вас, че на този етап не можем да въведем. Причината, господин председател, уважаеми колеги, да не се въвежда в отделни области мълчаливото съгласие, бюрократа по принцип се плаши, че му се отнемат права. Единственият начин да се борим с властта на бюрократа е да въведем мълчаливото съгласие. Така ще принуждаваме представителите на съответните ведомства, навреме да отговорят, да си свършат работа. А знам, че има много работа, така е. И затова се влачим години. Докато не се въведат такива принципи, няма да има стимул. Най-малкото нашите гости да не приемат упрека лично, най-малкото не бива да коментират. Ние знаем причините защо не се въвежда мълчаливото съгласие. Защото, казвам го от опит от предишни парламенти, знаем и как се изнудваха пътно-строителни компании от Националния институт, как се променяха, как се изнудваха да правят дарения за различни места. И тези неща ги знаем. Даже бяхме стигнали в предишния парламент до там, че пътно-строителни компании искаха срещи с народни представители официално. Добре, че не се стигна до там. Надявам се, че тази практика вече е приключила, както каза господин Чобанов. Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Госпожа Христова, заповядайте.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, аз също не съм в някаква особена компетентност по материята, която обсъждаме в момента. Със сигурност има положителни неща, които се предлагат в законопроекта. Заедно с корекциите, които колегите предлагат евентуално да бъдат направени между първо и второ четене.
Лично аз ще гласувам въздържал се по законопроекта и ще насоча вниманието ви към параграф 65 относно промяната в чл. 195 на закона. Става въпрос при наличието на конфликт на интереси, записана е промяна „При възникнал конфликт на интереси” се заменя с „При промяна на декларираните обстоятелства”. Доколкото си спомням декларацията, която се попълва за липсата или наличието на конфликт на интереси, там се вписваха участието в търговски дружества, заеми и т.н. Ако има промяна в декларираните обстоятелства, това не винаги означава, че има и конфликт на интерес. Не знам какво точно сте имали предвид с промяната на това нещо.
Съгласна съм с алинея 4, където сте записали, че при конкретния повод евентуално при наличие на частен интерес това би трябвало да се декларира пред работодателя и евентуално може би служителят, който е ангажиран с изпълнението на задълженията си да бъде отстранен от конкретния случай. Но в алинея 6 е записано, че лице, заемащо публична длъжност може да бъде отстранено от изпълнение на задължения по служба и от органа по назначението или от работодателя, ако той смята, че е налице частен интерес по конкретен повод. Тук не знам какво точно сте имали Закона за конфликт на интереси, ясно е разписано кога едно лице, заемащо публична длъжност, има наличие на конфликт на интереси или не и каква е отговорността, какви са последиците. Тук буди недоумение в мен и алинея 6, защо се вписва този текст и какво цели той. В алинея 6 и в алинея 3 промяната „При възникнал конфликт на интереси” да се замени „При промяна на декларираните обстоятелства”.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, няма да ви дам възможност да отговорите. Ще ви помоля да отбележите всичките тези неща, които колегите съвсем конструктивно поставиха на заседанието. Надяваме се между първо и второ гласуване да предоставите всичките такива изменения на базата на това, което днес се каза.
Лично аз смятам, че законопроектът е важен и се нуждае от подкрепа. Наистина между първо и второ гласуване там, където е необходимо, да се прецизират текстовете, за да може този закон да бъде улеснение, а не обратното. Доколкото разбирам досега е било изключителен проблем тази сфера.
Още една молба, да имате повече доверие към общините като държавната администрация, защото общините са най-пряко свързани с гражданите и наистина те са натоварени с достатъчно много отговорности и смятам, че могат да се справят с такива назначения като директори на музеи, които да пазят държавно имущество.
Благодаря на участниците в тази точка - представители на Министерство на културата.
Колеги, моля да гласуваме така поднесения ни законопроект на първо четене, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерски съвет.
- „За” - 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 7.
ЯНКО ЯНКОВ: Господин председател, една процедура.
Упълномощен съм от колегата Хасан Хаджихасан да заявя, че той гласува „Въздържал се” по този законопроект.
Тъй като ми се налага да изляза, моля да отбележите, че по следващия законопроект заедно с колегата Хаджихасан гласуваме „За”.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, законопроектът се приема.
Господин Чобанов, заповядайте.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Господин председател, искам да благодаря на уважаемите членове на комисията, ние съзнаваме тяхната добронамереност, ние също сме много добронамерени и конструктивни и се надяваме всички текстове да бъдат изгладени максимално и сме насреща за диалог.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет .
Моля вносителите на законопроекта да представят закона.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Уважаеми господин председател, основната цел на законопроекта, който е предложен на вашето внимание е транспонирането на директива 2009/125, която създава рамката за определяне на изискванията за екопроектиране към продукти, свързани с енергопотреблението. Всъщност тази директива замени Директива 2005/32, като единствената промяна в нея е промяната на една дума, която води до разширяване на обхвата й. И досега текстовете в закона засягат продуктите, които потребяват енергия. Промяната е в това, че променяйки термина от „продукти, свързани с енергопотреблението” означава, че разширяваме обхвата на изискванията към продукти, които не пряко консумират енергия, но имат отношение към консумацията на енергия.
По принцип самата директива е рамкова и тя директно не определя изисквания. Чрез прилагащите мерки, които Европейската комисия приема по силата на тази директива, това са регламенти, се определят конкретните изисквания към самите продукти. Така че директно със закона не се определят такива изисквания.
В процеса на съгласуване на този законопроект получихме допълнително предложение от Министерство на регионалното развитие и благоустройството за допълнителни промени, които касаят основно текстовете, имащи отношение към регулирането на строителните продукти. По принцип строителните продукти са малко по-особено и за тях има някои отклонени от текстовете, които засягат останалите продукти, за които има наредби по чл. 7. Като най-вече тези особености са свързани с различните действия, свързани с издаването на разрешения за оценяване на съответствието и разрешения за издаване на технически одобрения. Тъй като тук стандартите се променят по-често и всъщност те са в основата на оценката на компетентността на тези лица, се налага разрешенията да се актуализират, което не е валидно в другите случаи, така че има допълнителни действия, свързани с тези разрешения, които трябваше да се отразят в закона. Също така и да се прецизират действията, които са свързани със събиране на такси, тъй като има препоръка от Сметната палата вследствие на проверка в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Това са промените. Има още някои промени, свързани с надзора на пазара, които също целят да се прецизират текстовете, да се въведе понятието „изземване”, което фигурира в Регламент 765/2008 и за което трябва да има процедура на национално ниво как ще се извършва то. Това ще стане чрез подзаконов акт, тук само се създават условията да се допълни Наредбата по чл. 30. Това са промените, ако имате въпроси.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси? Тук става дума за технически елементи и транспониране на европейски директиви. Ако нямате въпроси, да преминем към гласуване.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Моля да имате предвид, че колегата Захари Георгиев също ще гласува „За” законопроекта.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Който е „За” приемане на законопроекта, моля да гласува.
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Законопроектът се приема.
Благодаря, колеги. Пожелавам ви хубава вечер.

(Заседанието завърши в 16,05 часа)


Забележка: - Общ брой знаци – 71 075.









СТЕНОГРАФ:

/П.Георгиева/ ЗАМ. - ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Александър Ненков/