Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
29/10/2009
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от МС;
    2.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона
    за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от н.пр. Драгомир Стойнев и Михаил Миков;
    3. Разглеждане на доклад за резултатите от извършен одит от Сметна палата на изпълнението на програма «Геозащита» от програмния бюджет на МРРБ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.
    4. Разглеждане на доклад за резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнение на препоръките на Сметната палата, дадени на министъра на регионалното развитие и благоустройството при извършения одит на дейността по изграждане и поддържане на програма «Регистър имоти» в дирекция «Държавна собственост, жилищна политика и търговски дружества» в МРРБ и в областни администрации за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., за предприемане на съответни действия за изпълнението им.
    П Р О Т О К О Л

    № 7


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги и гости, имаме кворум и можем да започнем работа.
    Предлагам на Вашето внимание предварително обявения дневен ред.
    Първа точка: - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от МС;
    Втора точка: - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от н.пр. Драгомир Стойнев и Михаил Миков;
    Трета точка: - Разглеждане на доклад за резултатите от извършен одит от Сметна палата на изпълнението на програма «Геозащита» от програмния бюджет на МРРБ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.
    Точка четвърта: - Разглеждане на доклад за резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнение на препоръките на Сметната палата, дадени на министъра на регионалното развитие и благоустройството при извършения одит на дейността по изграждане и поддържане на програма «Регистър имоти» в дирекция «Държавна собственост, жилищна политика и търговски дружества» в МРРБ и в областни администрации за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., за предприемане на съответни действия за изпълнението им.
    На нашето заседание са поканени да присъстват:
    1. Даниела Влъчкова – гл. експерт в дирекция „Данъчна политика” в МФ
    2. Офелия Йорданова – главен експерт в МФ
    3. Сава Попов – експерт по финанси в НСОРБ
    4. Коста Костов – член на Сметна палата
    5. Хюсеин Чауш – член на Сметна палата
    6. Красимир Йорданов – главен одитор – Сметна палата
    7. Елена Кунчева – главен одитор – Сметна палата
    8. Елисавета Митева – главен одитор – Сметна палата
    9. Димитър Бранков – заместник-председател на Българска строителна камара
    10. Васил Тодоров – парламентарен секретар на Българска търговско-промишлена палата
    Най-напред да гласуваме дневния ред, ако нямате предложения и мнения по него.
    Който е съгласен моля да гласува: „за” – 15 гласа, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
    Колеги, днеска в пленарна зала беше приет Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, но след като ние го бяхме включили в програмата за разглеждане в нашата комисия аз смятам, още повече, че сме поканили представители и на браншовите организации и на Националното сдружение на общините да направим една, макар и кратка дискусия, без да повтаряме дебата от пленарна зала, на които всички станахме свидетели днес. Сега евентуално да избистрим, да изразим позиция или отношение по време на четене на закона в пленарна зала и за второ четене. Смятам, че той е изключително важен и мястото му за разглеждане е в нашата комисия. Така, че предлагам по този закон да направим една кратка дискусия до толкова, до колкото, ако можем да се обединим в една позиция от страна на комисията, която евентуално да защитаваме в пленарна зала при неговото обсъждане на второ четене.
    Имате думата за мнения и предложения по тази точка за разглеждане.
    Не виждам. Аз ще си позволя да направя един коментар. Този въпрос е наистина много важен и аз и в залата казах, че този закон е един от най-важните инструменти в ръцете на местните власти, с които те отправят някаква политика. Не случайно в Деня на диалога, където участвахме всички ние, това беше основният проблем, поставен от представителите на местните власти за осигуряване, за разширяване на данъчната основа и базата за собствени приходи и разбира се разширяване обхвата на приходоизточниците. Това също не трябва да го забравяме. И то беше поставено като искане. Промените, в проектозакона, които днес разгледахме в залата и са предложени от Министерски съвет почти на 100% покриват исканията на Сдружението на общините и в същото време отварят една доста широка тема и възможност за дебат и дискусия по този основен закон, който касае местните власти, процеса на децентрализация изобщо политиката на държавата по отношение на местното самоуправление. Лично мое мнение е, че този закон трябва да бъде преработен изцяло като структура, като съдържание и разбира се параметри. Предлаганите промени, които днеска гласувахме сигурно не са най-точните и сигурно между първо и второ четене ще има предложения, които ще се приемат в пленарна зала, особено това, което се каза, освен нагоре да вдигнем, да свалим и надолу диапазона, по отношение на данъка за придобиване на собственост. Има и други предложения, които сигурно ще възникнат в процеса на дискусията в пленарна зала, но все пак тук за нас като комисия по местно самоуправление е хубаво да чуем мненията по този закон.
    По отношение на предложения законопроект от народните представители г-н Миков и Драгомир Стойнев – за облекчаване на данъчните задължения, на лица в неравностойно положение, вероятно сте се запознали, когато се ползват услугите в детските градини. Аз лично смятам, че това и сега може да се извършва и се прави в много общини, защото законът им позволява сами да определят какви данъчни облекчения с решение на общинските съвети да предоставят на определени категории лица, така, че лично аз не смятам този законопроект сега да го разглеждаме и даже и да го приемем като конкретно предложение.
    По отношение такса смет, която се визира и в становището на Българска стопанска камара наистина е правилна забележката и имат основание за неравностойното положение при което са поставени при определянето на такса смет фирмите и физическите лица. Наредбите, които се приемат от общините дават такава възможност, но тя не е коректна, определено и обикновено общините се възползват от тази възможност и поставят по-висока ставка за фирмите, а от друга страна стойността на активите и на имотите, които се облагат при фирмите е много по-висок отколкото на физическите лица и наистина там тежестта е неравномерна. Лично аз смятам, че на второ четене трябва да се помисли и евентуално да предложим някакъв текст, който да дава възможност за такава диференцирано отношение към фирмите е към физическите лица. И ред други неща, но не искам да ви отнемам цялото вниманието пък и след като закона вече е гледан ние не можем да излезем със становище, просто в рамките на една дискусия, ако можем да излезем с общи позиции или решение би било добре.
    Давам ви думата, ако желаете да се изкажете, по законопроекта за местните данъци и такси, който днес беше приет на първо четене в парламента.
    Любомир Иванов – понеже говорим за справедливост, дори и да се увеличава закона, в края на краищата всяка община със своите избраници, общинските съветници ще реши каква ставка да предложи в рамките на това, което ние им даваме. Има един момент, който доста се коментира и аз смятам, че би могъл да намери приложение или да го отразим в законодателството и това е – събраните пари по такса смет да се изразходват за такса смет, за чистота, сметоизвозване и другите неща, а не гражданите и бизнеса да плащат пари, които формират общинския бюджет, а след това тези пари те са в повече, отколкото се изразходват за дейността, те не остават за следващата година като някакъв резерв, да се натрупват за тази дейност, а покриват дупки в бюджета. Не е коректно, нещо, което се събира като такса от гражданите и от фирмите, знаете в тази икономическа криза, нито на гражданина, нито на фирмата е лесно да отделя пари, да бъде изразходвано за нещо друго. Поне като са си дали парите да получават нещо насреща. Това е чистотата и обслужването, което се получава от общинската администрация. Аз това предлагам да се има предвид, тъй като вече хората си правят сметка на всяка стотинка и смятам, като се плаща, да се плаща за това, което получаваш.
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз. Ти даваш материал за размисъл на представителите от Сметна палата, защото ако общините си позволяват да харчат тези пари за нещо друго, извън определените по чл. 66 разходи вече са в нарушение, позволяват си да го правят много общини,като заобикалят, но пък затова има органи, които трябва да следят това да не се случва.
    Николай Пехливанов: - уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, тъй като днес мина дискусията на първо четене по закона в пленарна зала, аз ще си позволя моето изказване да бъде по-скоро едно обобщение на мненията,които чухме. Ясно се дефинират две основни становища. Едното е становището на сдружението на общините, които подкрепят изцяло повишаване на такса смет и второто становище е на не правителствените организации обхващащи бизнеса в България – Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата. Аз лично проведох разговори с управителното ядро на Стопанската камара, изслушах техните аргументи и ги подкрепям почти на 100%. Реално какво се оказва, че в момента имаме един закон, който го променяме, но като цяло в общото пространство и в професионалните среди седи мнението, че закона изцяло трябва да се промени, изцяло да се промени базата на която се изчисляват, или логиката по която се вземат тези данъци и такси. Данъците и таксите трябва да се събират, но и някой трябва да ги плаща. В тази връзка трябва ясно да си зададем въпроса – какви са стимулите за развитие на бизнеса в съответните райони, по какъв начин този закон ще повлияе на урбанизирането на страната или напротив – в обратна посока. Като цяло аз изказах мнението си в пленарна зала. Подкрепям закона по принцип, тъй като това е част от пакета данъчни закони, който се внася от Министерски съвет, но нашето категорично мнение на Атака и моето лично мнение, е че трябва да се работи за един изцяло нов закон. Един закон, който трябва да стъпи на съвсем други правила и друга методология. Ще си позволя да изтъкна някои от основните аргументи на БСК и аз се радвам че имаме техни представители сега при нас. За мен ще бъде интересно да ги изслушам още веднъж и евентуално ако се получи някаква полемика между представителите на Сдружението на общините, а именно че трябва да се работи в посока на нов закон, промяна на основата за определяне на таксата за битови отпадъци, трябва да бъде обвързана с количеството на отпадъци. Определянето на таксата за битови отпадъци да е свързано с размера на ползваната услуга, а не с данъчната оценка, защото това става един вид второстепенен данък и третото, като цяло, това което каза и г-н Татарски че трябва да има еднаква база за изчисляване на такса битови отпадъци и за физическите и за юридическите лица. По скоро моето предложение, ако е необходимо комисията да излезе с някакво становище, но реално да се даде някакъв приоритет и ръководството на комисията, съответно с ръководството на комисията по бюджет и финанси да започнат работа по съставянето на изцяло нов закон.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: от сдружението на общините има представители нали.
    Ще помоля накратко за вашата позиция, въпреки че днеска в пленарна зала много ви одумвахме.
    Сава Попов – НСОРБ – Националното сдружение на общините подкрепя внесения законопроект от МС. По-голямата част от промените са предложени от нас и респективно са съгласувани с нас и ние се надяваме, че в условията на криза те ще подпомогнат макар и частично балансирането на общинските бюджети през 2010 година. Искам да ви информирам, че по същество не бяха приети две от нашите предложения – първото е за допълнително ограничаване списъка на обектите, които не се облагат с данък върху недвижимите имоти и второто ни предложение – в рамките на общия размер на БВФЛ част от него да се трансформира в местен източник за финансиране на местни дейности. Имаме съображения, много голям размер на структурния дефицит в общинските бюджети около 500 млн.лв., очакван спад на собствените приходи през тази година, спрямо отчета за миналата година в размер на около 400 млн.лв. и неизпълнение на проекта на общинския бюджет с около 400 до 500 млн.лв. Ние изцяло подкрепяме предложенията и исканията за подготовка на изцяло нов закон за местните данъци и такси. Надяваме се на подкрепа и от изпълнителната и от законодателната власт и там вече трябва да се пипне и структурата и съдържанието, както вече беше казано. Както и да се преоценят търсените цели.
    Асен Гагаузов – доста пъти вече съм свидетел на обсъждането на промени в Закона за местните данъци и такси, в навечерието на приемането на съответния закон за държавния бюджет, така, че нещо оригинално и Националното сдружение на общините не е измислило и в предложението няма нищо оригинално, освен това, че искат преотстъпване на част от данъка върху дохода на физическите лица, което беше обещано, според мен необмислено от сегашния премиер и което няма да види ден. Ние разбира се като опозиция ще го питаме, дали ще го направи или няма и защо няма да го направи, защото сме сигурни, че няма да го направи. Знаете, че всяко преотстъпване на данък става успоредно и с преотстъпване на съответни задължения. Никой няма да ви даде приход без да ви даде какво ще покриете с този нов приход. Така че хубаво е Националното сдружение на общините да си казва мнението, но вече приемането на нов закон за местните данъци и такси аз мисля, че ще учудим местната власт с неговото приемане. Може би трябва да мислим в посока на това, как все по-малко и по-малко промени да се правят в съществуващите закони и как все по-малка част от тези закони да стават подвластни на общините те да решават дали да ги увеличават или ще ги намаляват, но имайки предвид факта, че те няма да посмеят на базата на това, че сега им увеличаваме възможностите за авариране на един или друг данък с решение на парламента и те непременно ще използват тази възможност, не, те няма да използват тази възможност, което според мен няма да им даде и този приходоизточник, на който те разчитат. Въпросът е в това – управляващите все пак трябва да създадат някаква възможност и да кажат на общините – ето това е което ние ви даваме, пък вие си решавайте конкретно какво ще направите. Ние като опозиция разбира се, ще защитаваме, тезата за това че не трябва да се увеличава данъчното бреме в условията на криза. А вие сте управляващи, и сте повече, вие ще приемете съответното решение, а ние ще ви критикуваме. В това няма нищо лошо и не трябва да се приема по начина, по който днес се приемаше от някои колеги, които за пръв път участват в тези дебати. Няма да се случи колеги в приемането на този бюджет да имате тези данъци, които искате. Сега се предлагат и нищо съществено, така, че дайте да си вървим по отъпканата процедура, управляващите защитават една позиция, в която и те не са чак толкоз уверени, а опозицията ги критикува. Това е, и така ще бъде и този път. За следващия бюджет ще имате време да си обмислите чисто ваши нови закони, които лично аз не виждам как ще станат, но може пък и да станат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - г-н Гагаузов е голям оптимист, вероятно на база от опита, който има, но ако задължението на общините и министерство на финансите, ние като народни представители се заангажираме би могло пък и да се получи. Да не вървим все по отъпкани пътеки.
    Захари Георгиев – благодаря ви г-н председател. Въпреки, че тази дискусия практически има малка стойност предвид на това, че законопроекта е приет на първо четене бих искал да кажа две думи в подкрепа на това, което вие казахте в началото, че е логично след като се предлага завишаване на горния праг по отношение данъка върху недвижимите имоти да мислим и за намаляване на долния праг. Това е логично само на пръв поглед, но ако се обърнем към практиката ще видим, че на долния праг 0,5 промила са само седем от общините, затова не зная каква е логиката да се прави това действие, заради самото действие, не че няма популярно звучене, има, но дали има смисъл от него. Тук по-скоро според мен си струва да се мисли по посока на решаване на проблема до някъде, на това, което г-н Иванов каза в началото. Проблемът за гражданите, не говоря за общините, а за гражданите, по отношение на таксата за твърди битови отпадъци е много по-голяма отколкото този за данъците върху недвижимите имоти, и той е по-голям защото те така или иначе ще си платят таксите, но качеството на услугата която получават е силно съмнителна. Няма реални механизми с които да се самоконтролира това, но този въпрос би могъл да се реши в един друг закон, не в този за съжаление, вероятно в ЗМСМА би могло да се разсъждава в тази посока, за да се защитят интересите на данъкоплатците.
    Янко Янков – уважаеми колеги, наистина до известна степен дискусията днес е безмислена, защото законът е дебатиран в зала, приет е, но все пак правилно според мен казва председателя, че ние като комисия трябва да имаме становище, макар и не формално на този етап, но според мен това е един от въпросите г-н председател по които ние трябва сериозно да се занимаваме по няколко причини. Аз лично не смятам, че основен е фискалния момент, който ние коментираме. Дали ще увеличим 0,5 промила, горната граница, дали ще намалим долната едва ли според мен 95 % от общините ще се съобразяват с горната граница, а не с долната знаем го от практиката. По принцип този сектор от данъчната политика на местните данъци и такси според мен е един тест за възможността за истинска децентрализация за бюджета. Ролята на общините в управлението на тези финанси, на този сектор от финансите. От тази гледна точка моето лично мнение е, че добре би било ние изобщо да не определяме никакви рамки, защото отговорността се поема от държавата,освен това и механизма определяме, точно как да бъде, наистина, това е най-универсалния, но и най-лесния механизъм на този етап на база на данъчната оценка. Ако направим един анализ уважаеми колеги ще видите че има много сгради с висока данъчна оценка, които дават много малко отпадъци за общините не са никакво бреме по отношение на извозването им и много други, които нямат никаква стойност, вътре живеят много хора от които отпадъците са много повече. Това е един проблем който си заслужва да бъде анализиран. Но аз уважаеми колеги отивам в една друга посока. Вижте, ние всъщност като комисия би трябвало да се интересуваме от политиката в тази област, да формираме с нашите действия и решения някаква политика. Каква е политиката в момента? – политиката е уважаеми представители на Националното сдружение на общините, че всъщност стойността на тази услуга в общините непрекъснато расте, а качеството на тази услуга непрекъснато намалява в момента. На какво се дължи това, комплексни причини, казвам го с болка, защото аз съм част от управляващото мнозинство, което е решавало този проблеми, но то е факт. В резултата на закриването на много сметища в момента един сериозен процент от отпадъците в общините се извозват на много по-голямо разстояние до сметищата, които трябва да ги поемат, транспортните разходи, като относителен дял нараснаха изключително много, което означава, че в много населени места, където живеят по 500-600 – 1000 човека един път се извозва боклука от автомобили и то с доста сериозни разстояния. Отделно има една тенденция към преминаване на тази услуга основно в частния сектор, монополизиране на тази дейност и т.н., това е едно нещо, което ние едва ли можем да го предотвратим, но в крайна сметка ние наистина като комисия по-нататък г-н председател съвместно с националното сдружение на общините трябва да помислим някъде да съчетаем тези параметри с едни обективни инструменти, така че използването сега и на европейските възможности да минимизираме фискалния момент, да подобрим организацията, да дадем свобода на общините да преценяват как те да проявяват тази политика, да намалим намесата на държавата. Аз лично смятам, че можем да направим нещо в тази посока и ние бихме подкрепили всяка полезна инициатива в това отношение, добре е да се помисли обаче комплексно, в съответствие с цялостния подход и изискванията на Европейския съюз за управлението на отпадъците, за организацията, от там да се тръгне. Да се повишат отговорностите на общините в тази посока, защото тя в момента общо взето нямат сериозни отговорности и затова до голяма степен е мотивирано и бездействието в тази посока. В момента сме изостанали сериозно. Нашата парламентарна група би подкрепила всяка полезна инициатива в това отношение, но предлагаме да не е палеативна, а да се помисли комплексно и смятам, че това ще има много по-добри резултати.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - аз лично не смятам, че е безполезен този дебат, защото въпросите са много сериозни и ние като комисия която е ангажирана и работи по въпросите, свързани с местното самоуправление трябва да работим занапред в тази посока.
    Янко Янков – аз не казвам, че е безполезна, но неможем да повлияе на залата.
    Проф. Александър Воденичаров – аз мисля, че не е излишно това обсъждане, макар проекта да е приет вече в пленарна зала по две причини. Първото четене е въпрос за принципите, малко или повече принципите се реализират в конкретни текстове, т.е. това което се казва тук, утре в залата може да влезе като конкретни текстове по второ четене.
    На второ място когато очертаваме параметрите на закона неминуемо ще има отражение и това , което сега ще се каже, така че макар и минало ми се струва за съвсем логично, ще има своята полезност и необходимост.
    От юридическа гледна точка законопроекта е напълно изчистен и приложим още повече, че тук за първи път може би от половин година се поставят реални инструменти за повишаване финансовата самостоятелност на общините има много точно прецизиране на някои текстове, до сега беше неясно понятието, какво разбираме под понятието „постоянно жилище”. По закона за гражданската регистрация, постоянен адрес и настоящ адрес половината от общините приемаха, че настоящ адрес след като живееш там това е постоянно жилище, другите общини по друг начин, вследствие на което се получаваше едно голямо разминаване, тъй като си спомняте, че основното жилище се облагаше по един правен режим, а за допълнителното жилище данъкът беше много по-голям. В това отношение ми се струва, че комисията трябва да подкрепи, колкото до новия правен режим, който се предлага, сега този въпрос в настоящия етап няма как да се дискутира, говоря по отношение за комисията, поради факта, че при първото четене ние говорим за конкретни разпоредби, за смисъла, за философията, а какво ще бъде в бъдеще, това е въпрос на нова законодателна инициатива, което казано грубо – няма нищо общо с настоящият закон. Затова аз си позволявам да ви предлагам комисията да подкрепи законопроекта и с едно изречение да се каже, че би било полезно да се създаде нов по-усъвършен правен режим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Воденичаров, наистина днес дебата се въртеше около тази по-висок а ставка „недвижими имоти” за придобива, а в самото предложение, което е внесено има и редица други предложения, което работи и за подпомагане на финансовата децентрализация на общините, но те изобщо не бяха и коментирани в пленарна зала, според мен не би трябвало да е така, но.
    Колеги, имате думата, ако има и други желаещи за да приключим с тази точка.
    Представителя на Търговско промишлена палата заповядайте.
    Васил Тодоров – парламентарен секретар на БТПП.
    Уважаеми дами и господа, благодаря за възможността да представя нашата позиция. Ще бъда кратък, по-скоро въпросът който ще засегна е принципен. Когато получихме законопроекта за местните данъци и такси го разпратихме на българските фирми за техните становища. Основният проблем който възникна, това е оценката на въздействието. Оценката на въздействието на един бъдещ закон или пък промяна на закона беше много модерна тема в предишното правителство и законодателна власт, вследствие на което се прие едно изменение на закона за нормативните актове през 2007 г. с изричен текст, към всеки един законопроект да има ясно посочване на очакваните финансови резултати от неговото прилагане, включително и санкцията че ако не съществуват такива резултати, то съответния законопроект не може да се гледа. Това е чл. 28 от ЗНА, в тази връзка нашето предложение, като нов парламент и като народни представители да изисквате за в бъдеще, когато ви се представят подобни законопроекти да се изисква от вносителите оценка за въздействието, особено по такива въпроси, които засягат обществото като цяло, а не отделни групи, какъвто е в случая повишаването на горна граница възможността да бъдат определени по-високи ставки на местните данъци, от тази гледна точка нашата позиция е, че това предложение страда от дефекта, че не съществува такава оценка на въздействието, което ще пречи на неговото приемане и влизане в сила.благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви и аз, това ще бъде взето предвид, надявам се.
    Проф. Воденичаров – в кръга на шегата аз искам да споделя с вас, че от 1986-87 г., когато е приет Закона за нормативните актове, независимо при кой министерски съвет, такава обосновка не е давана по нито един законопроект, плюс това има законопроекти по които категорично се изисква такива обосновки, с икономически характер, въпреки това и за тях няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – именно, тази традиция да не продължава и за напред.
    Захари Георгиев – действително професора е прав, този текст се прилага по-скоро за ограничаване законодателните инициативи на народните представители, които трудно биха могли да съобразят цялата икономическа логика.
    Ремзи Осман – уважаеми г-н председател, колеги и гости, аз искам да споделя, че по този законопроект сега ние не можем да излезем с официално становище, да не останете с грешно впечатление, че ПГ на ДПС е против такава дискусия, напротив всяка дискусия е интересна. Тази година стартираха бюджетните закони, Националното сдружение винаги са били добър партньор и при едно добро желание до края на следващата година може да се помисли да направим няколко събирания по тази тема, какво може да се направи в един следващ етап. Съвсем скоро аз разбрах, че ПВЦ дограмата се води за лукс в жилищата, при плащане на местните данъци. Т.е. интересни неща, които за обикновения гражданин се получава едно затруднение за плащането. При едно добро желание от наша страна можем да помислим какво може да се промени в Закона за местните данъци и такси, разбира се с нашите колеги от бюджетната комисия, от НСОРБ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – наистина децентрализацията и отношението на държавата трябва да бъде по-малко да влияе и да пречи на общините, но не може пък и съвсем без регулация, защото ще се получи това, което казва г-н Осман, иначе примерите за дограмите това е така и сега. Има редица неща, които могат да бъдат пипнати, наистина преди второ четене като имаме позиции, идеи в бюджетната комисия да ги споделим, защото доколкото разговарях с г-жа Менда Стоянова – председателката на комисията по бюджет и финанси, те са склонни да разглеждат такива предложения.
    Наистина ние със становище не можем да излезем, приемаме по принцип предложението (с 15 гласа за) с тази опция, ако има предложения и мнения да ги изразим пред бюджетната комисия и евентуално за включване в законопроекта и разглеждане за второ четене.
    Други мнения и предложения и да приключваме с този въпрос. – Няма.
    Преминаваме към втора точка от дневния ред – пак се отнася за промени в този закон – този проектозакон даже не е разглеждан и от бюджетната комисия, смятам, че сега ние и да го разглеждаме пак ще стигнем до същия дебат.
    Предлагам ви да отидем направо на точка 3, която се отнася до Доклада за извършен одит на Сметна палата по програма „Геозащита”.
    Захари Георгиев – ако разрешите, тъй като имаме втора точка в дневния ред, не можем да кажем да не я разглеждаме въобще или трябва да решим да я отложим или трябва да решим да я приемем или да я отхвърлим. Доколкото ви чувам вашите мотиви са за решение за отлагане разглеждането на тази точка, но не можем да кажем просто, няма да гледаме нещо, което е разпределено в нашата комисия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: ние ще разгледаме тази точка, макар тя да не е обсъдена от водещата комисия. И ние можехме да не я включваме, но както и да е, включена е в дневния ред.
    Колеги, надявам се, че сте се запознали и наистина накратко да разгледаме това предложение, което е дадено. Аз ви казах моето становище, че това което се предлага за облекчаване на тези лица, които са в неравностойно положение, инвалиди и т.н. децата им да са с облекчени такси, специално за детските градини, но в закона има изричен мотив, който казва, че това общинските съвети могат да го решават и не виждам защо в закона трябва да записваме такива условия, когато те са разписани и съществуват като възможност, разбира се това е мое мнение. Специално в нашите общини така сме го правили. Общинският съвет все пак е един колективен орган.
    Захари Георгиев – моето предложение е да отложим това разискване тъй като незнайно по какви причини вносителите ги няма да защитят проекта си и да им зададем тези въпроси, на които и вие сам задавате.
    Това е предложението ми.
    (вносителите са поканени да представят проекта си)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - Колеги слушам ви.
    Тука пак слагаме регулация и отнемаме правото на общинския съвет и отнемаме правото на общинския съвет да решава кои категории, и къде ползват услугите. Законът е дал свобода на общинските съвети.
    Захари Георгиев – народните представители също имат право да предлагат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - о, да разбира се, разбира се, аз не казвам, че те нямат право да предлагат. Аз казвам, че в закона това е изрично записано. Това е ал. 6 на чл. 8. Това е мое мнение.
    Николай Пехливанов – г-н председател, аз предлагам наистина да отложим вземането на решение по тази точка от дневния ред, до вземане на решение по този въпрос от комисията по правни въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, други мнения и предложения?- имате ли?
    Да отпадне, или да го отложим?
    Член на комисията - Г-н председател, моето мнение, е че не бива да отлагаме разглеждането на тази точка. Това, че ги няма вносителите в момента си е лично техен проблем, значи толкова са заинтересовани да ги прокарат, още повече, че говорим за децентрализация на общините, която трябва да даваме и в разглеждането на предходния закон това не бяха мотивите, а ние сега се опитваме отново да сложим регулатор при положение че на общинските съвети, които са едни колективен орган им е дадена възможност да определят сами това, защо трябва да им налагаме нова регулация. Не виждам логика в това.
    Милена Христова – г-н председател, колеги, тъй като вече постъпи предложение за отлагане на тази точка, аз предлагам да го гласуваме и ако това не се приеме вече в последващо гласуване да гласуване неговото гласуване или не. Първо да гласуваме предложението за отлагане. Смятам, че можем да поканим вносителите да изложат своите мотиви, защото виждам че има мотиви от половин страничка, които са доста оскъдни и неясни.
    Захари Георгиев – напълно съм съгласен с аргументите, че това си е работа на вносителите ако съм сигурен, че са поканени на днешното заседание, така ли е или не е така (отговор - да, поканени са) значи съм съгласен, че това си е тяхна работа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, има предложение за отлагане разглеждането на този въпрос.
    Който е съгласен той да бъде отложен моля, да гласува: „за” – 3, който е „против” – 7, „въздържали се” – 2.
    Продължаваме с разглеждането на законопроекта.
    Любомир Иванов – както е записано тук, водеща комисия е комисията по бюджет и финанси. Това ме навежда на следното нещо. Сега общинските съвети имат право в рамките на своите възможности, тъй като общините са с различни възможности да вземат решение, което не обърква бюджета им, дали да прилагат това нещо, което се предлага сега или не. Те могат да го предложат и в друг размер, ако нямат възможност за 50 % намаление, могат да го направят с 30 % но по техните възможности. Аз смятам, че с така наречения текст ние го регулираме и се намесваме в техните права и поради тази причина предлагам това да отпадне и го предлагам направо за гласуване.
    Да се гласува дали го приемаме или не.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - подлагам на гласуване законопроект № 954-01-34, внесен от н.пр. Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
    Захари Георгиев – имаше предложение за не приемане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – прав си г-н Георгиев.
    Подлагам на гласуване предложения законопроект.
    „За” – 3 гласа, „против”- 9 гласа и „въздържали се” – 2 гласа.
    Законопроектът в този вид в който е внесен не се приема.
    Колеги преминаваме към точка 3 от дневния ред.
    Давам думата на представителите на Сметна палата. Заповядайте.
    Хюсеин Чауш – член на Сметна палата.
    Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, на вашето внимание представям извършен Одит на програма „Геозащита” от програмния бюджет на М-во на регионалното развитие и благоустройството за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.
    Геозащита е дейност и елемент на държавната политика по устройство на територията и благоустройството, която се провежда от министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез програма „Геозащита”. Превантивни геозащитни мерки се извършват както от министерството, така и от Геозащита – ЕООД с клонове Варна, Плевен и Перник.
    Основните изводи и оценки от одита са: първо – през одитирания период дирекция „благоустройствени дейности” в м-во на регионалното развитие и благоустройството е ръководена от и.д. директор, който според одитния ръст отговаря за добрата организация и ефективно планиране и изпълнение на програма „Геозащита” в частта управлявана от тази дирекция. Ръководството на министерството е осигурило необходимия административен капацитет на ангажираните дирекции по изпълнение на дейностите по програма „Геозащита” с предоставените финансови средства за 2007 и 2008 г. от Републиканския бюджет и държавни инвестиционни заеми. Министерството е осъществило дейността по изпълнение на програмата. Отчетените разходи са в размер около 29 млн.лв., които са с 1млн. и 579 хил. по-малко от уточнения план. Размерът на капиталовите разходи е около 27 млн. лв., които с 1 млн. 469 хил. лв. по-малко от уточнения план. Отчетените през 2008 г. разходи са в размер на 33 млн.лв. или с 1млн. 368 хил.лв. по-малко от уточнения план. Капиталовите разходи са 30 млн. и половина или с 1млн. 357 хил.лв. по-малко. Не усвояването на средства за капиталови разходи от републиканския бюджет и през двете години създава риск за постигане и изпълнение на оперативните цели. Дейности за изпълнение на услуги, заложени по програма „Геозащита” са логически обвързани и са в съответствие с функционалните задължения на дирекцията „Благоустройствени дейности” и европейски инфраструктурни проекти, регламентирани от устройствения правилник на министерството. За изпълнението на програма „Геозащита” са дефинирани показатели с определени количествени и целеви стойност, които измерват резултатите от изпълнението на отделните продукти и услуги.
    През одитирания период режимните изследвания са извършвани от „Геозащита” Варна, Плевен и Перник.
    През 2007 г. търговските дружества са сключили рамкови споразумения за три години с предмет и режим на изследвания на свлачищни и абразиационни обекти в различни области в страната обособени в три лота.
    При съпоставяне на регистрираните и активни свлачища през 2008 спрямо 2007 г. се наблюдава следното: броят на свлачищата, в областите включени в лот 1, а те са Добрич Шумен, Варна, Бургас и Ямбол и включените в тях общини се запазва през двете години, включително и активните.
    През 2007 г. е регистрирано едно ново възникнало свлачище.
    През 2008 г. броят и площта на регистрираните, съответно активните свлачища в областите, включени в Лот 2 – Видин, Монтана, Плевен, Враца, Габрово, Търново, Русе, Разград, Силистра, Търговище е по-голям спрямо 2007 г. В тези области са регистрирани и повече ново възникнали свлачища -20 броя и 13 броя през 2008 г.
    Регистрираните през 2008 г. свлачища в области, включени в Лот 3 – София, Софийска област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Кърджали и Хасково са по-малко като брой и площ. По-малко са регистрираните през 2008 активни свлачища. През 2007 г. регистрирано е 1, а през 2008 г. – 16 свлачища.
    Липсата на наредба за мониторинг на свлачища създава риск за превенция и ограничаване свлачищните процеси и неефективното управление, както и неизпълнение на изискванията на ЗУТ. В министерство на регионалното развитие и благоустройството са създадени предпоставки за изпълнение на програма „Геозащита” от програмния бюджет на министерството за 2007 – 2008 г. осъществените превантивни и контролни функции и управлението за Геозащита са насочени към постигане на оперативните цели на програмата.
    В резултат на извършените от МРРБ геозащитни мерки са регистрирани по-малък брой свлачища през 2008 спрямо 2007 г. мерките не са допринесли за предотвратяване на свлачищни процеси, предвид на регистриране активните свлачища на одитирания период. Не добрата организация по планиране и изпълнение на заложените показатели е довело до неусвояване на средства от Републиканския бюджет и съответното намаляване броя на изпълнените проекти. В резултат на одита към министъра на регионалното развитие и благоустройството са дадени следните препоръки. Те са четири на брой:
    Да се проведе конкурс за назначаване на директор на дирекция „Благоустройствени дейности”
    Да се предприеме действие по разработване на наредба за мониторинг с включени правила, относно обстоятелствата и данните подлежащи на вписване в личния регистър на свлачищата. Съгласно исканията на Закона за устройство на територията да се определи служител от дирекция „Благоустройствени дейности” отговарящ за изготвянето на общия анализ на наличната дирекция по информация, съгласно изискванията на вътрешните правила по процедури на дирекцията за определяне на геозащитни обекти, които да бъдат предложени за включване в програма 2 „Геозащита” на МРРБ.
    Да се предприеме действие по отписване от баланса на МРРБ на технологично завършени геообекти.
    Срока за изпълнение на препоръките е тримесечен.
    С това приключих. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – и аз ви благодаря г-н Чауш. Вие хубаво давате препоръки, но дали се изпълняват, като гледам в другия доклад някои са изпълнени, някои не, а пък тези препоръки са така завоалирани, че и да не са изпълнени дадени са устни указания, дадени са устни препоръки и това не зная какво означава. По-тревожно е, че наистина е организацията е лоша, както сте записали попълнението и изпълнението на заложените показатели и от там отиваме в не усвояване на средства по бюджета и съответно до намаляване броя на изпълнените проекти, което е факт.
    Хюсеин Чауш – ние имаме процедура. Допълнително проследяваме изпълнението на дадените препоръки и когато има неизпълнение на дадените препоръки, съгласно закона за Сметната палата уведомяваме вас като комисия, респективно и Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – на един разговор н проф. Валери Димитров, стана въпрос за тези доклади, които до сега са подавани в комисията но не са разглеждани и неговата молба беше ние да се запознаем и ако имаме позиция да я изразим, смятам, че това е и наше задължение и отношение към вашата работа. Аз апелирам и към колегите да се запознаваме допълнително с тези доклади и да излизаме с конкретни предложения, мнения, препоръки, защото те не бива да са формални. Както подозираме, че в много случаи това се получава.
    Колеги, някакви мнения. Приемаме за сведение Доклада на Сметната палата.
    И за изпълнението на препоръките да получим някаква информация, какво се е случило.
    Преминаваме към последната 4 –та точка, която е разглеждане на доклад за резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнение на препоръките на Сметната палата, дадени на министъра на регионалното развитие и благоустройството при извършения одит на дейността по изграждане и поддържане на програма «Регистър имоти» в дирекция «Държавна собственост, жилищна политика и търговски дружества» в МРРБ и в областни администрации за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., за предприемане на съответни действия за изпълнението им.
    Имате думата г-н Коста Костов – член на Сметна палата.
    Коста Костов – уважаеми г-н председател, уважаемо народно представителство, уважаеми гости!
    Ще бъда съвсем кратък. Пред вас е един доклад по контрола и дадени препоръки на министерството на регионалното развитие и благоустройството. По този доклад ще ви кажа само няколко неща, и ако вие имате въпроси ще ви отговорим до колкото можем.
    Виждате вие сам г-н председателю приехте, че някои от нещата – проведени са разговори, но в крайна сметка по този доклад ме свършена работа.
    Препоръките са частично изпълнени, защото вие всички имате отношение към управлението на местните общности. Най-често, много трудно в България се установява държавната и общинската собственост. Това създава много трудности пред обществото. Ние проверихме една ниско бюджетна програма за 250 хил.лв. за да проверим след като министерството на регионалното развитие преди два парламента е прието да се въведе електронна обработка и регистрация – съставяне, отписване, съхраняване и регистриране на държавното имущество. Оказва се, че до този момент, независимо, че вече са изминали повече от 8 години тези неща не са уредени по начина, по който трябва, а всъщност ние сме си поставили за цел тази дейност да се направи на електронни носители, да стане ефективна и да не струва много скъпо на държавата. Вярно е, вие правилно констатирате, че част от препоръките са изпълнени, но по начин който е не достатъчно удовлетворителен, а има препоръки които се отнасят до имоти изключително държавна собственост, които се отнасят точно до дейността на министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всъщност в центъра, който трябва да контролира регистрацията, вписването, отписването на актове за държавна собственост по този доклад тя е най-уязвима. Аз ще приключа с това, като каже, че този начин на общуване между Народното събрание и Сметната палата има огромно значение, защото може би сега тези 250 хил. са вложени според мен неефективно, след като повече от 8 години – да, много неща са направени, но и има още много да се довършват по този регистър който ще въведе абсолютен порядък в регистрацията на имотите. Според мен министъра на регионалното развитие сега трябва да бъде задължен с Ваше решение, извинявам се, че си позволявам да говоря така, да се изпълнят нещата и когато ние влизаме в министерствата всяка година по определен повод, пак ще ги проверим и ако констатираме, че не са изпълнение препоръките пак трябва да настъпи разум в държавата и това което се обещава, това за което са вложени пари трябва да бъде изпълнено. Затова става въпрос. В момента вашето решени може да бъде и по-различно от това „за сведение”.
    Разглеждане на доклад за резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнение на препоръките на Сметната палата, дадени на министъра на регионалното развитие и благоустройството при извършения одит на дейността по изграждане и поддържане на програма «Регистър имоти» в дирекция «Държавна собственост, жилищна политика и търговски дружества» в МРРБ и в областни администрации за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., за предприемане на съответни действия за изпълнението им.
    Разглеждане на доклад за резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнение на препоръките на Сметната палата, дадени на министъра на регионалното развитие и благоустройството при извършения одит на дейността по изграждане и поддържане на програма «Регистър имоти» в дирекция «Държавна собственост, жилищна политика и търговски дружества» в МРРБ и в областни администрации за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., за предприемане на съответни действия за изпълнението им.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви. Прави сте, че ние трябва да изискваме от изпълнителните органи да си вършат работата, но пак ще повторя, че не съм много съгласен с формулировката на вашия доклад и препоръките. Мога да прочета която и да е от тях.
    Примерно т. 4: - да се осъществи контрол и да бъдат дадени указания на областните администрации, относно неправилно въведени АДС, съставени по НДИ. (наредбата за държавните имоти) .................................................................
    Препоръката е изпълнена. Дадени са указания, но натам нищо не е станало. И продължава по старата наредба в областните администрации и се създават много проблеми. И в общините и с частните лица. Аз не смятам, че така трябва да е. Вашата препоръка не е точно това, някои да даде указания с писмо и край. Изпълнено е.
    Елисавета Митева – главен одитор – г-н председател – за да отговоря на вашия въпрос ще кажа, как беше проведен одита. Одитът се проведе от екип на отделение 4 на Сметната палата и 10 екипа от териториалните поделения на Сметната палата, които извършиха проверка в 11 областни администрации, където се осъществява основно дейността по актуване ,вписване и регистриране на държавната собственост, тъй като на ниво областна администрация, те имат най-много функции, свързани с държавната собственост и там се създава и регистъра, там се извършва и дейността и базата данни. Що се отнася до вашия въпрос – достатъчно ли е с писмо – това го приехме за изпълнение, тъй като министерство на регионалното развитие по отношение на функциите и задачите на областните управители по актуване, отписване и регистриране на държавната собственост министерството има само ръководни, методически функции. То не се явява нито висшестоящ орган, нито администратор, нито друг инструментариум, така поне закона и правилника не му позволява повече. В резултат на извършения одит ние установихме, и го представихме в основния доклад, който вие нямате, това е само за изпълнение на препоръките, установихме че фактически тази програма „Регистър имоти” която е една много амбициозна и много добра идея от страна на МРРБ внедрена, различно се прилага и не се отдава съществено значение. Например имаше областни администрации като Русе, Велико Търново много добре я прилагат и самите те имат резултати, докато има областни администрации, като Кърджали по памет казвам Пазарджик, от проверените става дума, не прилагат програмата, поради което в МРРБ където тази програма би трябвало да я има цялата чрез програмата за държавната собственост, всъщност тя е непълна и не може министерството ефективно да осъществява своите задачи по ръководство и контрол. И затова с писма-указания министерството е предприело като начин на изпълнение на препоръките, няма друго средство, с което министерството да въздейства. Освен тези писма на заседанието на Сметната палата, когато се приема процедурата по нашия закон – основния доклад и доклада за резултатите с препоръките, - доклада на Сметната палата с резултатите и препоръките беше изпратен на всички областни управители, за да видят какви са резултатите и да съобразят своите действия
    Това мога да поясня.
    За сведение само бих казала, защото тук пред вас разглеждаме само изпълнението на препоръките, но доклада за резултатите им препоръките, който се приема в един по-преден момент Сметната палата освен тези 14 препоръки, които има към министъра, които обхващат организационни и други мероприятия, Сметната палата прие становище за законодателни промени, което го има като функция Сметната палата по чл. 6, ал. 2 – становище за промени в Закона за държавната собственост, защото както вие казвате достатъчно ли е това с писмо – ние успоредно с организационните мероприятия като резултат от одита Сметната палата направи и предложения за промени, които с писмо от м. октомври 2008 г. са изпратени до Председателя на НС и до МС, защото заедно с промените в нормативната уредба и организационните мероприятия, които трябва да осъществи министерството и съответните областни управители може да се очакват резултати и за пълнота и ефективност на тази дейност.
    Благодаря ви.
    Любомир Иванов – съвсем накратко, след като г-жа Митева допълни нещата вече ми стана ясно. Понеже се закри министерство на държавната администрация, а никой от другите министри не е обявен за ресорен на областните управители, както преди години имаше такива случай с министъра на регионалното развитие, значи затова моята препоръка щеше да бъде, но вие сама го казахте, когато се изпраща до областните управители да се изпраща и до министър-председателя за да се осъществява проверка от страна на министър-председателя на областните управители, които са му пряко подчинени, дали изпълняват това нещо или не. Това исках да кажа.
    Коста Костов – всъщност, това,което казвате вие, ние сме го направили когато сме приели основния доклад и сега понеже вие правилно повдигате въпроса – да, това са нашите възможности за закона, защото закона това ни разрешава. МРРБ отговаря за методологията, за извършване на тази работа, то е искало публични средства за да я свърши и доста време не е свършена и сега за да се свърши тази работа са много неясни, защото ако ние не продължаваме да искаме да бъде изпълнено може и тези пари да са използвани, консултациите са платени, в края на краищата добрите областни управители да си свършат работата, но на национално равнище министерството на регионалното развитие, ако 10 областни управители си вършат работата така, както трябва по отношение на държавните имоти, а останалите не я вършат няма да имаме необходимата информация, и тогава парите са отишли за бог да прости. Всъщност, ние като контролен орган ще продължим да вършим тази работа, защото смятаме, че се постигнали някакъв ефект, че тази електронна система за регистрация, архивиране и т.н. работи, но тя може и да не работи ако всички заедно, ето ние всички виждаме че има нужда от промени в законодателството, правилна е вашата критика и за да я няма , трябват нашите препоръки. Затова сме предложили промяна в законодателството. Затова става въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – аз ще ви помоля това предложение, което сте направили през 2008 г. за промяна в Закона за държавната собственост да го изпратите и до нас, защото в момента се подготвят промени в този закон и бихме могли да разгледаме и вашето предложение поне на този етап.
    Коста Костов – ще го изпратим непременно на вашето внимание.
    Янко Янков – уважаеми колеги, поздравления за тази нова практика, аз смятам, че това е един качествено нов момент във възможностите за разширяване на парламентарния контрол и повишаване значително на неговата ефективност и като колективен орган и като комисия, и индивидуално като членове на тази комисия и всички народни представители които могат на база на всеки елемент от доклада да си направят съответното питане, да получат съответната информация. Това неминуемо ще доведе до повишаване ефективността по управление на държавната собственост и на бюджетните ресурси, които се управляват от съответните ведомства.
    Ако е възможно на база на своя експертен юридически потенциал, когато идват тези писма от Сметната палата със съответните доклади, смятам че това ще облекчи нашето взаимодействие, ако в писмата има и конкретни предложения, които ние бихме могли да разгледаме за промяна на законодателството обслужващо тази материя. Тогава нещата ще бъдат много по-ефективни и конкретни и в тази посока мисля, че можем да усъвършенстваме нашите взаимоотношения със Сметната палата и това ще бъде добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви г-н Янков. Наистина споделям това ваше мнение.
    Колеги, пак трябва да приемем за сведение доклада и да мислим и работим в тази посока за да разширяваме нашите функции и ангажименти по отношение на дейността на Сметната палата, отнасяща се до нашето министерство и ресорите, с които се ангажира нашата комисия.
    Други мнения и предложения по тази точка?
    Няма. Предлагам да приемем за сведение доклада на Сметната палата.
    Колеги с това изчерпахме дневния ред.
    Благодаря ви .
    Закривам днешното заседание.








    Протоколчик: ПРЕДСЕДАТЕЛ
    КРПМС:
    В. Бойчева инж. Л. Татарски
    Форма за търсене
    Ключова дума