Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
08/09/2011
1.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-85, внесен от н.пр. Калина Крумова.
2.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. За борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от МС.
3.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов.
П Р О Т О К О Л
№ 20
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - колеги, предлагам да започнем нашето заседание, изнесено малко по-напред, всеки момент ще дойдат още колеги.
Предлагам на вашето внимание предварително обявения дневен ред:
1.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-85, внесен от н.пр. Калина Крумова.
2.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. За борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от МС.
Тази точка вече беше приета в Народното събрание днес и затова ви предлагам тя да отпадне от дневния ред и трета точка е:
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов.
И така, предлагам Ви точка 2 да отпадне, поради причините, които изразих преди малко.
Който е съгласен с така представения дневен ред, с отпадане на точка втора, моля да гласува:
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа. Тук при нас е вносителя на Законопроекта г-жа Калина Крумова.
Моля, с две думи да представите с Вашето предложение. Заповядайте.
КАЛИНА КРУМОВА – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
На първо място искам да Ви благодаря за бързите темпове, с които придвижвате законопроекта, защото това е една изключително важна нова идея в законодателството ни и с оглед на последното преброяване и данните, които излязоха. За съжаление това е свързано с промени в Семейния кодекс и в Закона за здравето и редица други разпоредби. Това, което касае Закона за гражданската регистрация е едно единствено изречение, като идеята ни в работната група е в Акта за раждане, когато детето със заместващо майчинство се роди, да бъдат записани данните на биологичните родители. Причините, за да поискаме тази промяна са две.
На първо място се избягва сложната и тромава процедура с осиновяването и на второ място, но не второ по важност – по този начин се опитваме да избегнем възможния рекет, какъвто и сега е факт. Заместващото майчинство е факт и то на черно. Именно, след като детето се роди, ако имената на биологичните родители не са вписани в акта му за раждане е много възможно износващата майка, заместващата майка да пожелае да го запази при себе си, да иска съответна сума за да го даде на биологичните родители и ред други нередности, които се опитваме да избегнем с тази промяна.
Това са мотивите и това е единственото, което искаме да направим като изменение в Закона за гражданската регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: благодаря. Само искам да посоча, че има малко разминаване в самото предложение и чисто технически.
КАЛИНА КРУМОВА, да ние го уточнихме с Вашия експерт. Идеята е в акта за раждане да се посочат данните на биологичните родители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ - и нова ал. 5, която в случаите на заместваща бременност по чл. 73 от Семейния кодекс, което отсъства в края на самото предложение по т. 9, на ал. 1 да се посочат и данните на биологичните родители. Това е вашето предложение нова ал. 5.
Колеги, имате ли мнения, предложения, становища?
МИЛЕНА ХРИСТОВА – г-н председател, уважаеми колеги, г-жо Крумова!
Аз искам да попитам, понеже вие сте в течение по този въпрос, след като работите и с работна група.
По принцип в ал. 9, така, както е до сега – данни за родителите, може би ако там се впише данни за биологичните родители, тире, имена, ЕГН и т.н., това не е ли по-изчистения вариант за да важи този израз „биологични родители” във всички случаи на едно раждане, а не само при заместващото майчинство. Може би има случаи, които на мен да не са ми съвсем ясни, но вие явно сте го разгледали хубаво този въпрос. Не би ли следвало да е така.
КАЛИНА КРУМОВА – причините по този въпрос са две.
На първо място, защото в Семейния кодекс има промяна, която касае именно статута за майката и при заместващо майчинство ние сме упоменали, че там във връзка с тази промяна те двете са свързани – майка е биологичният родител, т.е. жената, чиято яйцеклетка е оплодена. Второто което е – точно биологични родители сме използвали термина, защото трябва да се има предвид коя е заместваща майка и кои са биологичните родители. Имайки предвид, че при една нормална бременност биологичните родители са ясни кои са. Точно за това сме записали като отделна част и като нововъведение, защото при нормална бременност майката се знае, бащата с различни тестове се доказва. Докато при заместващо майчинство биологичните родители са едни, а майката която ражда е друга.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – не знам точно за „ин витро” процедурата в какво точно се състоеше. Дали и тя е обхваната. Но всъщност и тя е по чл. 9, а не по изменението, което предлагате.
КАЛИНА КРУМОВА – точно така, но при „ин витро” процедурата това не е на дневен ред, защото при нея биологичната майка е фактически износващата майка не е друг човек.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – не искам да се правя на специалист по този въпрос, но един документ, когато се създава, той трябва да бъде така създаден, че да няма колизии в последствие, когато се прилага. Ако отсъстват данни за биологичните родители, фактически ще има непопълнен акт за раждане. При тази ситуация е по-добре да се направи уточнението в текста на законопроекта „при наличие на такива”а, защото може да се получат случаи, когато няма достатъчно данни за биологичните родители, за да се попълнят в самия акт. Това мисля в практиката може да се случи и да не опорочи самия документ – акт за раждане.
КАЛИНА КРУМОВА – аз лично и юристите и хората с които работим, специалистите сме убедени, че такъв случай няма да има просто защото това е една стандартна инвитро процедура. Единствената разлика с това, че износва друга жена, а не тази, на която е яйцеклетката. Т.е. при инвитро процедурата се знае, че яйцеклетката и коя е майката и кой е бащата. В този акт за раждане няма как да отсъстват данни за биологичните родители, защото и със споразумението, което се подписва предварително, то е в промените на Семейния кодекс е ясно, знае се и трите страни, които участват в тази процедура. Няма как да липсват данни нито на биологичните родители, нито на заместващата майка. Няма как да са пътуващи, задължението е да са български граждани и поне единият от двамата да е постоянно пребиваващ.
АСЕН ГАГАУЗОВ – какъв е казусът, когато една майка иска да роди, но взема яйцеклетка от друга жена, и съответно оплодяване от мъж, когото тя не познава.
Т.е. няма претенции на биологичните родители да има това дете.
КАЛИНА КРУМОВА – не може да няма претенции на биологичните родители, защото, както казах малко по-рано има споразумение, което ще минава през Районен съд и ще се одобрява от него и той е между биологичните родители и заместващата майка. Т.е. първо ние допускаме донорство само в няколко случая, които са в Закона за здравето и съответните наредби, знае се какви са точните здравословни проблеми, знаят се биологичните родители и коя е заместващата майка. Няма да може да се възползват дори самотни жени. Т.е. такава липса на информация и на факти сме се опитали да изключим по всякакъв начин.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Аз ще погледна от съвсем друга гледна точка. От гледна точка на смисъла на законопроекта. Поздравления за колежката. Смятам, че законопроекта е навременен, разширява правата на родителите, съобразно новите реалности, които съвременната медицинска наука предлага хората да си имат деца. Това е според мен чисто процедурна промяна, но важна. Аз лично ще подкрепя законопроекта и смятам да убедя и моята парламентарна група да направи същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – други колеги за изказвания по тази толкова важна тема.
Ние не подценяваме важността на това, което вие предлагате, но наистина не сме толкоз вещи в тази област.
Колеги, ако няма други мнения, предлагам да преминем към гласуване на предложения законопроект за изменение ми допълнение на Закона за гражданска регистрация, внесен от народния представител Калина Крумова.
Който е съгласен, моля да гласува: „за” – 12, против и въздържали се няма.
Благодаря ви колеги.
КАЛИНА КРУМОВА – благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ние очакваме от вас още инициативи в тази посока.
Преминаване към следващата точка.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Колеги, надявам се, че сте се запознали с предложението и с мотивите, аз съм един от вносителите. Причината да предложим този законопроект е множеството запитвани от областни управители от кметове и то в летния период, свързани с приетия от нас Изборен кодекс и може би, бих казал пропуск, направен тогава за не изчистване на противоречията, несъответствието между различни закони, свързани с предстоящите избори и отразени в Изборния кодекс.
За какво става въпрос?
В сегашния Закон за административно-териториално устройство в чл. 16 са посочени условията за създаване на едно кметство и там са искането подписано от 25 на сто от избирателите, след това допитване, общинския съвет взима решение и т.н. една дълга процедура, в същото време – закриването на едно кметство се извършва по същия ред, което е много трудно. От друга страна с Изборния кодекс, ние казахме, че когато е под 350 жители кметствата се закриват и не се произвеждат избори там. Ако трябва да се следва същата процедура, чисто технологично това е много трудно това да се случи и очевидно не се е случило и затова имаше такава реакция на много колеги, кметове, областни управители. Вярно е, че времето е късо и до тези избори това едва ли може да се случи, но това, което ние предлагаме е:
Когато възникнат такива случаи да се взима решение не по този ред, по който е създадено кметството, а за закриване на кметство да се взима решение от общинския съвет по местонахождение на кметството. Това означава промяна в чл. 30 и чл. 31 в този закон.
Има и едно друго несъответствие, което тук не е отразено.
В чл. 2 на Закона за местното самоуправление и местната администрация е казано, че в кметствата се избират кметове.
Ако едно кметство не е закрито по съответния ред и отразено в националната статистика, то продължава в единния класификатор да стои и би трябвало по другия закон де се избира и кмет. Очевидно това несъответствие, недоглеждане ще доведе до някой проблеми и се надявам, че ЦИК ще излезе с някакво решение или пък може би Народното събрание, съответно Правната комисия или Правния отдел трябва да даде някакво тълкувание, защото наистина въпросите са много и в тази връзка, аз предлагам да направим това изменение на закона, като същественото в него е, че когато едно кметство вече не отговаря на изискванията да има необходимия брой жители в случай 350, да се закрива не по реда за създаването му, а по реда описан в предложението, а именно, чрез решение на общинския съвет и съответно санкция на областния управител.
Това е смисълът, целта на това предложение.
Колеги имате думата.
АСЕН ГАГАУЗОВ – аз мисля, че трябва да се огледа това предложение. Това, че по-устройствения закон пише, в кметствата да се провеждат избори принципно е така. това, че в Изборния закон, една година слагаме, 150, другата 200, после 350. постоянно ще откриваме и закриваме кметства не ми се струва нормално. Пък Изборния кодекс, който последно приехме той е определящия по отношение на самите избори и казваме, че в кметства, които са под еди колко си души няма да се провеждат избори. Нали така. значи, той признава, че това са кметства, но там няма да се провеждат избори по други причини. Тук изниква въпроса кметства, а пък с управляващ кметски наместник. До сега е имало различни знания на броя на избирателите, които могат да избират пряко кмет или не могат да избират- въпросът е заслужава ли си да ги закриваме и да ги откриваме формално кметствата. Аз лично мисля, че това не пречи за провеждане и до сега не е пречило за провеждане на изборната кампания. Друг е въпросът, как да процедираме принципно, може би тук и Стефан да вземе отношение, защото закриваме кметство. Какво откриваме на негово място?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – кметство и населено място са две различни места.
АСЕН ГАГАУЗОВ – значи в Конституцията има община и кметство. Няма друго нещо, което е... като го закриваме, какво го правим?
Това ме притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – по принцип кметството може да се състои от 2-3 населени места, някакви махалици там правят едно кметство. Съгласен съм с твоите аргументи, но към момента нормативната база е твърде разнопосочна.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – моето мнение, че всеки от двата закона за административно-териториалното устройство и за изборите, в случая Кодекса имат своята относителна самостоятелност. Преплита се и ЗМСМА в първия. Кметството е елемент на административно-териториално устройство. То има административна компонента. Населеното място е с компонента територия – териториално. Когато кажем, че едно населено място, което е било кметство, поради отсъствие на изискуемия минимум да речев в случая приет по някаква целесъобразност, моето лично мнение е, че тя е политическа целесъобразност няма да избира кмет, там има още едно изискване да може да изпълнява такива функции, а основната функция на тази административна компонента в териториалната му същност е да обслужва населението. Премахвайки го като кметство, ние премахваме възможността да се обслужва по-добре населението там. А това е една от най-важните същностни характеристики на Хартата за местно самоуправление. Не можем да оставим висящо това населено място, това не е от оня тип – само вилни зони и нямат постоянни жители. Това е населено място с жители – да ги оставим във въздуха и да кажем къде са. Значи с решението за закриване ние трябва да ги препратим някъде в друго кметство например. Това отсъства в предложението.
В следващия момент – при следваща политическа целесъобразност, няколко години след това изведнъж преценяваме, както каза г-н Гагаузов да са 200, а не 350. какво правим тогава? За да ги отделим почваме да правим референдуми, ако спазваме действащия закон. И правим едно излишно движение. Абсолютно съм съгласен с мотивите, които може би са добронамерени. Защото в действащия Закон за административно-териториалното устройство има текстове, които практически не се изпълняват и стоят и висят тези кметства без да са закрити, без да изпълняват изискванията, въпреки че законодателят е казал, че трябва да се направи. Страхувам се, че ако направим това в едни следващи промени ще създадем едни много повече проблеми на населението там и на тези единици, отколкото сега, защото сега действащия закон казва, ако се намали бройката и тези които не са закрити попадат в тази бройка, те автоматично ставата кметства с едни избираеми кметове. Т.е. не е необходимо да правят нищо друго като действие. Ако направим тяхното закриване, дори включването им в други кметства ще им усложним живота.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – аз се придържам към мотивите на колегите изцяло.
Искам да обърна внимание на един проблем, който може би ще възникне, с оглед на предстоящите избори. Д Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, където в § 1 пише – живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. По смисъла на чл. 3, ал. 4 и 5 в една от подточките – български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство. Ако това кметство е закрито се има предвид може би съответната община, но за кметството не се счита.
Ако влезе в ново кметство може би да се намери някакво решение, но да не се предизвика такъв проблем на предстоящите избори, защото ще предизвика много сериозни дебати и все си мисля, че при така опростената процедура да се закрива едно кметство – това населено място трябва да се включи в друго кметство още повече, че в вашия законопроект не е даден срок.
Записано е – общинските съвети приемат решение за закриване на кметствата, които към датата на влизане в сила на този закон не отговарят на условията на чл. 16.
Това означава, че някои общински съвети ще приемат такова решение, други няма да го направят.
По този начин въпросът не се решава кардинално в цялата страна, а ще бъде откъслечно на места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ще дам думата и на Стефан Тодоров, но искам да дам мое обяснение на предложенията и да разсея опасенията, че административното обслужване ще бъде нарушено.
Кметството, като административна единица няма да съществува, но управлението на тази териториална единица ще се извършва по друг ред. Не от избираем кмет, а от назначен кмет, което може да има още по-голяма администрация и още по-добро обслужване да предложи на населението. Ние не можем да гадаем, кой от двамата ще бъде по-добър. За тези избори, опасенията на г-жа Христова – този закон може би няма да се приложи за тях, защото няма как да стане чисто технологично. Няма време, а това, че ние задължаваме общинските съвети да вземат такова решение, като органи на местно самоуправление и срок да сложим и те като не го изпълнят този срок, какво се случва. Как да ги накараме и как да ги накажем.
СТЕФАН ТОДОРОВ – благодаря г-н председател.
Ще се опитам да разсея съмненията на някои народни представители, че подобна промяна в закона има някаква връзка или отражение на изборния процес за настоящите местни избори.
Къде ще се проведат местни избори, какви дати ще се вземат като момент на изискване за уседналост, регистрация и т.н. са определени в Изборния кодекс, който е сложил едни дати които са неотносими вече към настоящия период, когато този законопроект да речем ще бъде приет. Т.е. той няма за цел да преурежда някакво преразпределение на територията, с оглед евентуално преформулиране на кметства, в които ще се произвеждат или няма да се произвеждат избори. Те са заковани, както казах от изборния кодекс, към еди кой си момент, които не отговарят на условията за 350 жители там няма да се произведат избори.
Сега, възниква въпросът защо формално трябва да се закрият тези кметства?
Защото, самият Закон за административно-териториалното устройство говори за административно-териториални промени, които са свързани и със закриване на кметства. Закона за местното самоуправление и местната администрация също говори за административно-териториални промени, свързани със закриване на кметства, в резултат на които, включително това е едно от основанията за предсрочно прекратяване на мандата на съответните кметове на кметства. То може да се случи във всяко време на мандата при условие, че се спазват процедурите на закона, такъв, какъвто е в момента. Когато е направен закона през 1995 година, признавам си, никога тогава не сме имали идея, че в последствие ще се получават такива виждания за увеличаване или намаляване на бройката. Тогава се изхождаше от традицията в предшестващото 1995 г. законодателство, което казваше, че кметство, населено място, което има над 100 човека се избира кмет. Т.е. ЗАТУРБ тогава възпроизведе тази идея и нормата беше 100, като се допусна възможност едно или няколко съседни населени места да образуват кметството, в което ще се произвеждат респективно и съответните местни избори. Тогава, идеята за да не се случва по някакъв друг ред противопоставяне на вота на населението, което при условие, че отговарят на условията за минимален брой население, чрез референдум или общо събрание са решили, че това ще бъде територията на кметството, т.е., това и населеното или и другото населено място за да няма в последствие преразместване на тези съставни села, тогава закона беше направен така, че редът за закриване на кметство, респективно за извършване на каквито и да било административно-териториални промени в границите или в административния му център ще се извършват по реда на неговото създаване. Т.е. чрез допитване до населението. При условие обаче, че в последствие законодателството претърпя промени и други виждания, с оглед увеличаване броя на населението за населеното място или общо населените места, ако то се състои от повече от едно да образуват кметство – 1999 г. се наложи, за да се избегне този ред, който е стандартния по реда на създаването да се извърши реда на закриването, беше създадена една преходна норма, която казваше, че общинските съвети тогава, ако не ме лъже паметта беше в тримесечен срок да приемат решения за еди какво си. Този срок тогава, в интерес на истината породи проблеми, инструктивен ли е, преклузивен ли е и какво се случва, ако не се вземе в срок, а практиката показва, включително и съдебна тогава, че този срок е инструктивен – т.е. и след него общинския съвет може да вземе такова решение, тъй като това е след периода на изборите и не влияе върху тях.
При следващите промени в законодателството бройката беше намалена. Тогава, за да се избегне пак стандартната процедура по общия ред законодателя създаде преходни норми, които най-общо казваха тези населени места, които са имали статут на кметство, т.е. по старата бройка да речем 100, загубили са го по време на бройката 500, възстановяват статута си на кметства, ако към момента отговарят на новите условия дали са 150-250 или колкото бяха там в предишните разпоредби на законодателството. Всъщност, сега, както казва и председателя се налага да бъде въведена една такова норма в закона за да се избегне практически неприложимата процедура за закриване, ако се използва препращащата норма по процедурата за създаване. Представете си, че никъде няма да се случи това, да се събере населението в едно населено място. Да му се каже, понеже не отговаряме на условията на закона трябва формално да вземем решение, чрез референдум или общо събрание, за да закрием кметството. Това практически няма да се случи. Затова законодателя винаги е използвал такива, по-различни пътища за уреждане на заварените положения, в случаите, когато бройката се е увеличавала или намалявала. В конкретния случай се налага формално да се закрият тези кметства не за друго, а защото в единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в съответния Национален регистър на населените места. Знаете, че там се отразява категория на населеното място, която пък се прави със Заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая това е по реда на Глава V от закона. И тъй като всяко едно населено място, което е със статут на кметство респективно на структурата на общинската администрация там се определят администрации в кметството. Тази администрация се назначава, общинския съвет определя структурата и бройките, щата какви длъжности да има, а служителите се назначават от кмета на съответното кметство. В населените места, които не са кметства, а се назначава кметски наместник, там категорията вече е друга, както на тези служители в администрацията, така и реда за тяхното назначаване и освобождаване. Именно, с оглед привеждане статута на тези населени места в съответствие с това, че не отговаряйки на условията на закона да бъдат кметства, те естествено че не могат да бъдат такива, но този класификатор, който се поддържа от Националния статистически институт за всяка една административна промяна ползва като база решение на съответните компетентни органи. Т.е. не може да се каже на НСИ еди кои си населени места ги заличете като кметства, тъй като те вече не отговарят на условията на закона, затова е необходимо да има формално решение на общинския съвет, което се обнародва в ДВ и оттам вече официалната информация, която се ползва от статистиката, за да се актуализира единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици.
Това всъщност е смисъла на промяната и това са причините, поради които се налагат, а не с оглед някакво влияние върху изборния процес на предстоящите местни избори.
Пак повтарям, единствено за да се отразят коректно административно-териториалните единици като такива със съответната категория на населените места и респективно със съответната структура на администрацията. Както виждате има и норма, която предвижда, че кметовете на тези кметства, които са избрани по реда на закона за местните избори от преди 4 години те изпълняват мандата си до изтичането му. Няма как да се прекрати предсрочно, защото, както казахте общинския съвет може да вземе това формално решение, дори да се предвиди някакъв срок да речем както през 1999 г. беше 3 месеца и след този срок може да се вземе решение. Така, че варианта е или сега общинските съвети, ако закона влезе в сила и бъде приет да вземат решение, да го нарека все още действащия общински съвет или това да се случи от следващия общински съвет, който респективно ще формира и структурата и щатовете на общинската администрация, в т.ч. администрацията в кметствата и населените места, които не са кметства.
Това е идеята и смисъла на промяната, а не нещо друго.
АСЕН ГАГАУЗОВ – всички тези неща които чухме, разликата между едно кметство в което се провеждат избори и едно кметство, в което няма да се провеждат избори, заради изборния кодекс – какво е?
Общинския съвет трябва да вземе решение не да ги закрива, а да казва – това е кметство, оглавявано от кметски наместник, защото не се провеждат избори. Това е кметство, в което се провеждат избори и там си има кмет – избран. Всичко останало е въпрос на решение на общинския съвет, включително и това. Не виждам защо трябва да ги закриваме. Като ги закрием какво става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – закона, казва г-н Гагаузов, кое е кметство, в което трябва да има 350 жители. Чл. 16 казва това нещо и поради тази причина, ако не отговаря на тези условия не може да бъде кметство.
Ние предлагаме една облекчена процедура по прилагане на закона за тези селищни образувания, които вече не отговарят да бъдат кметства. Те като селища ще си останат, но като административна единица не могат да останат и поради тази причина не могат да бъдат записани в единния класификатор от регистъра.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Колеги, струва ми се, че значително усложняваме една материя, която всъщност е доста по-проста, ясна, и мисля добре регламентирана. Аз лично смятам, че законопроекта е в правилна посока и той всъщност конкретизира изпълнението на съществуващото законодателство към момента.
В момента, с промените които приехме в Изборния кодекс, включително и в Закона за административно-териториалното деление всъщност определение населени места на територията на РБ изгубиха досегашния статут, който го имаха като част от административната структура. Т.е. те от кметство, престават да бъдат такива, т.е. няма да се избира кмет на населеното място там. Какво виждаме в сегашния законопроект?
В населените места, които запазват статута си на кметство, отговарят на условията всички промени, свързани със закриване на кметство, промяна на границите, промяна на административния център се извършват по досегашния ред. Реда на тяхното създаване – не се променя нищо. Всъщност променят се само ония случаи, които са извън тази алинея, т.е. които са изгубили статута си на кметства. Тази промяна, това което мисля, че не мога да разбера е, създаваме конфликтни точки в много ясни механизми, а именно че това трябва да стане с решение на общинския съвет. Т.е. общинския съвет трябва да вземе едно решение, което е длъжен да вземе и понеже знам реакцията на общинските съвети и общинските съветници, когато им вменяваме задължения, които са длъжни да ги вземат. Те нямат никакви опции на свобода, обикновено почват излишни спорове, политиканстване и т.н. и могат да бъдат създадени проблеми вътре на местно ниво, в местното самоуправление. Защото общинският съвет е длъжен да вземе това решение, то е свързано с бюджета на общината, със структурата на общинската администрация, с всичко, което е като управленски механизъм на територията на съответната община. От тази гледна точка трябва да се помисли може би между първо и второ четене дали общинския съвет трябва да взема решение или това може да става по друг ред. Със заповед на кмета. Той е длъжен да го направи. Това нещо по закон, то е императивна норма от този момент нататък това населено място не е кметство, а с кметски наместник. Всъщност, това взимане на решение, чух внимателно г-н Тодоров, това е формално решение, важно да се вземе заради бюрократичните механизми на статистиката и т.н. моите уважения, но бюрократичните механизми не могат да бъдат водещи, когато става дума за принципи на местното самоуправление, децентрализацията и степените на свобода на общините.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – административно-териториалните единици са кметствата, за да има административно обслужване трябва да има такава единица, в която да е включено. Няма висящи населени места, които да не са включени някъде административно да се обслужват. Това е на първо място.
Второ, това, което каза г-н Тодоров трябва внимателно да го анализираме. Касае се за периода, когато е създаден закона, където е духът на закона и той е отразен в чл. 3, ал. 2, където се говори за населените места.
Населено място е исторически и функционално обособена територия, обособена с наличието на постоянно живеещо население там. Според мен трябва да се придържаме към тази традиция за състава на едно кметство. Традицията за състава на едно кметство, до момента на приемане на закона е 100 души. И 350 да е пак е относително. При тази нестабилност ние ще въведем закриване на кметства и респективно откриване предполага да вкараме населението там в една спирала, най-малкото, ако вие имате волята да прокарате този закон трябва да се предвиди, че в началото на годината или 6 месеца преди произвеждането на избори трябва да се даде възможност на населените места които са имали статут на кметства и са придобили изискуемия минимум по чл. 16, т. 1 по същия ред, по който им е отнет статута да се възстановява като статут на кметство иначе какво става. Отнемаме му статута на кметство със законодателно решение, а пък после за да стане отново кметство, имайки над 350 души в случая трябва да прави референдум. Някак си ги онеправдаваме като процедура. Разбирам, че трябва да е ясно какъв е статута в класификатора и това е един не маловажен аргумент, но в крайна сметка нашата цел като законодатели трябва да не усложняваме излишно административното обслужване на това население и процедурите, които се извършват на избор да не се затормозяват, защото в един следващ момент поради това, че те не могат да проведат тази процедура за референдум може да си останат населено място не кметство в рамките на 400-500 човека, ако се повиши това население, което е напълно възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – какво предлагаме ние? – при закриване на кметство, което се налага от промените в закона и законите да бъде по-облекчена процедурата и тя да става пак с решение на общинския съвет, но без да се спазват всичките други задължителни процедури – допитвания, референдуми и т.н. самото закриване да става пак от общинския съвет, по една по-съкратена процедура. Откровено казано мислихме и за друг вариант – областния управител със заповед при наличието на тези обстоятелства да закрива кметство, защото общинския съвет пак може да не се събере, като един колективен орган по някакви съображения и да не вземе такова решение. Целта на нашето предложение е да накараме местните органи на самоуправление да прилагат закона по един по-облекчен ред. Дали това ще се случи не знам. Може би друго едно решение с императивно разпореждане на областния управител или министъра на регионалното развитие също би вършило работа. Мислили сме и по такъв вариант, но не знам. Предлагаме вариант, максимално близък до сега съществуващия за да не се получи съмнение за нещо радикално, като промяна, а то не е така.
ЯНКО ЯНКОВ – съвсем на кратко г-н председател.
Не е вярно, че в България административно-териториалното деление е само на общини и кметства. И до сега в действащото законодателство, само че с различен праг на население имаше населени места, които имаха друг статут, с кметски наместници. Това е факт. Затова всъщност може би логиката на Захари има своите основания, но ние трябва да се съобразяваме със законите, които сме приели, това е факт. От тази гледна точка, знам че това е политически спор и въпрос, колко да бъде границата, но тук в момента ние имаме действащо законодателство и трябва да бъдем принципни от тази гледна точка. Трябва да стане ясно, че закриването на кметството е виртуално понятие. Реално нищо не се закрива. Променя се статута на човека, който присъства там.
Председател Любен Татарски –под закриване на кметство да не се разбира закриване на населено място. То си остава. Настоявам да не се спекулира с това, че закриваме едва ли не населени места. Нищо подобно, като административно управление.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – съставните административно-териториални единици са само две. Райони и кметства. Няма други, в рамките на тези съставни има населени места. Има и селищни образувания, които реално нямат население. Затова не бива да казваме че административно ще ги обслужваме пак по същия начин. За да ги обслужваш административно, трябва да влезе съставно в кметство. Да го пришиеш към някое кметство за да му предвидиш администрация, независимо каква и колко. Няма друг начин, за да се обслужва административно-териториално. Не може директно да сложиш населеното място в общината.
По отношение на задължителното доброволно решение на общинските съвети. Може би ако се добави, че вземат констативно решение за това, че престават да бъдат, че престават да отговарят на изискванията за кметства – думата констативно, малко ще каже, абе ние малко от малко просто трябва да го констатираме. Въпреки, че самата констатация става по едни други механизми, които са свързани с преброяването. Иначе навлизаме в сферата на самоуправлението много хард.
СТЕФАН ТОДОРОВ – съвсем накратко с уважение и разбиране към това, което изтъкна г-н Георгиев, но не такава е волята на законодателя, който е правил първообраза на закона.
Конституцията казва, че основните административно-териториални единици, на които се разделя страната са общините и областите. И казва – други административни-териториални единици ми органи на управление в тях могат да се създават в тях при условия и по ред, определени със закон.
На базата на този текст от Конституцията идва ЗЬТУРБ, който казва че освен общините и областите можем да имаме в общината някаква разбивка надолу, която е кметство и район. Районите съществуват в два аспекта. По силата на изричен текст на Конституцията – териториалното деление на Столичната община и големите градове се определя със закон и е направен Закона за административно териториалното устройство на Столична община и големите градове, които са София, Пловдив и Варна. Там районите са заковани със закон като граници. За да се мръдне границата по една улица, промяната трябва да стане с промяна в закона. ЗАТУРБ е допуснал хипотетично, че райони могат да се създават и със градове с население над 100 хил. жители, но такъв случай в нашата практика до сега няма и аз предполагам, че няма и да има. По отношение на кметствата – какво казва ЗАТУРБ – кметство може да се създаде по волята на населението. Т.е. не е задължително всяка община да се раздели на N броя кметства и всяко населено място да бъде включено в състав на кметство. Тук ми е несъгласието с г-н Георгиев, защото волята на законодателя може да се създаде – изричен е записа по процедурата на референдума или общото събрание на населението. Крайният акт, който формализира това е общинския съвет, пак в сфера на обвързана компетентност, както и сега се предлага трябва да вземе едното или другото решение. Така стои в момента законодателството и в практиката не може да се твърди, че всяко едно населено място трябва да бъде пришито към едно или друго кметство. По волята на населението са се формирали кметства в началото на 95 година по реда на този закон, в последствие те са търпели промени в резултат на промените в закона и няма как насилствено едно населено място да бъде пришито към друго, защото самия закон казва, че промяна в границите на кметството, а това означава да включим още едно две села или да извадим 1-2 защото границите се определят от териториалните граници на населените места, които са включени в неговия състав, става по реда на създаването. Текстът винаги е бил такъв и сега респективно този текст се запазва. Друг е въпросът от тук нататък, ако законодателя има друга идея, да подходи по различен начин по отношение на кметствата. Това е въпрос на дискусия, който може да се проведе след време и в нашата комисия, да се намери консенсус и да пренапишем закона, защото той според нас се нуждае от пренаписване наново, а не от поправки. И вариантите са два. Единият – или се сформират кметства със съставни населени места, които по волята на населението, всяко населено място да реши към кого да се пришие, но за мен това е излишно да се повтаря в структурата на общината, която се състои от едно или няколко съседни населени места. Вътрешната административна, съставна структура на общината да дублира този ред. За мен по-чистия и по-елементарен ред е ако законодателя след време реши и каже простичко – всяко населено място, което има население над еди колко си жители придобива статут на кметство и в него се избира кмет. Всички останали населени места с жители под тази бройка там кмет не се избира, назначава се кметски наместник. Това е простото решение в перспектива. Но към този момента, то няма как да се случи. Целта е да се уреди заварения случай, тези които не отговарят да бъдат закрити, пак казвам с какви аргументи, а не с отношение към изборния процес.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви.
Колеги, мисля, че разбирате за какво става реч. Опитваме се с тази промяна да облекчим процедурата, която налага закона свързан със закриването на кметства поради наличието на обективни обстоятелства.
Предлагаме едно облекчаване на тази процедура, като намаляваме стъпките необходими за закриване на кметство.
Колеги, ако нямаме други мнения, разбира се, това е за първо гласуване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, аз последен искам да взема отношение.
Разбирам волята на колегите.
Съгласен съм с мнението на г-н Захариев, че може би трябва да има някакъв констативен елемент на общинския съвет, защото няма как да го задължиш, но все пак в някакъв момент, когато не изпълнява такива законови норми – общинския съвет просто да констатира този факт.
Можем да помислим между първо и второ гласуване на законопроекта да се прибави някаква такава идея в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Ненков.
То констатацията е извършена при преброяването в регистъра на населението в съответното място и се знае колко са. Друго съм си мислил, ако това население е около границата и непрекъснато варира плюс – минус 5 – 10, тогава какво правим. Но пък това не е задължително изискване на закона.
Пак ще повторя – предложението е свързано с необходимостта от прилагането на Закона и цели изчистване и облекчаване на процедурата, която законът налага, а именно закриване на кметства, които не отговарят на изискванията, вместо по дългата процедура да се минава по една по-облекчена процедура от общинските съвети, които се надявам са достатъчно годни да вземат такова решение, не влияе на изборния процес, не може да повлияе на тези избори и затова ви предлагам, призовавам ви да го подкрепите.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов.
Който е съгласен, моля да гласува: „за” – 10, „въздържали се” – 4, „против” – няма.
Благодаря ви колеги, законопроектът е приет.
Продължаваме дискусията. Ще очакваме предложения и от вас, защото наистина, законите за местното самоуправление и местната администрация трябва да ги пипнем, убеден съм в това, но не от тясна политическа целесъобразност, а в интерес на местното самоуправление и хората, които живеят там.
Благодаря ви колеги, закривам днешното заседание на комисията.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Любен Татарски
2.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. За борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от МС.
3.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов.
П Р О Т О К О Л
№ 20
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - колеги, предлагам да започнем нашето заседание, изнесено малко по-напред, всеки момент ще дойдат още колеги.
Предлагам на вашето внимание предварително обявения дневен ред:
1.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-85, внесен от н.пр. Калина Крумова.
2.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. За борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от МС.
Тази точка вече беше приета в Народното събрание днес и затова ви предлагам тя да отпадне от дневния ред и трета точка е:
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов.
И така, предлагам Ви точка 2 да отпадне, поради причините, които изразих преди малко.
Който е съгласен с така представения дневен ред, с отпадане на точка втора, моля да гласува:
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа. Тук при нас е вносителя на Законопроекта г-жа Калина Крумова.
Моля, с две думи да представите с Вашето предложение. Заповядайте.
КАЛИНА КРУМОВА – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
На първо място искам да Ви благодаря за бързите темпове, с които придвижвате законопроекта, защото това е една изключително важна нова идея в законодателството ни и с оглед на последното преброяване и данните, които излязоха. За съжаление това е свързано с промени в Семейния кодекс и в Закона за здравето и редица други разпоредби. Това, което касае Закона за гражданската регистрация е едно единствено изречение, като идеята ни в работната група е в Акта за раждане, когато детето със заместващо майчинство се роди, да бъдат записани данните на биологичните родители. Причините, за да поискаме тази промяна са две.
На първо място се избягва сложната и тромава процедура с осиновяването и на второ място, но не второ по важност – по този начин се опитваме да избегнем възможния рекет, какъвто и сега е факт. Заместващото майчинство е факт и то на черно. Именно, след като детето се роди, ако имената на биологичните родители не са вписани в акта му за раждане е много възможно износващата майка, заместващата майка да пожелае да го запази при себе си, да иска съответна сума за да го даде на биологичните родители и ред други нередности, които се опитваме да избегнем с тази промяна.
Това са мотивите и това е единственото, което искаме да направим като изменение в Закона за гражданската регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: благодаря. Само искам да посоча, че има малко разминаване в самото предложение и чисто технически.
КАЛИНА КРУМОВА, да ние го уточнихме с Вашия експерт. Идеята е в акта за раждане да се посочат данните на биологичните родители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ - и нова ал. 5, която в случаите на заместваща бременност по чл. 73 от Семейния кодекс, което отсъства в края на самото предложение по т. 9, на ал. 1 да се посочат и данните на биологичните родители. Това е вашето предложение нова ал. 5.
Колеги, имате ли мнения, предложения, становища?
МИЛЕНА ХРИСТОВА – г-н председател, уважаеми колеги, г-жо Крумова!
Аз искам да попитам, понеже вие сте в течение по този въпрос, след като работите и с работна група.
По принцип в ал. 9, така, както е до сега – данни за родителите, може би ако там се впише данни за биологичните родители, тире, имена, ЕГН и т.н., това не е ли по-изчистения вариант за да важи този израз „биологични родители” във всички случаи на едно раждане, а не само при заместващото майчинство. Може би има случаи, които на мен да не са ми съвсем ясни, но вие явно сте го разгледали хубаво този въпрос. Не би ли следвало да е така.
КАЛИНА КРУМОВА – причините по този въпрос са две.
На първо място, защото в Семейния кодекс има промяна, която касае именно статута за майката и при заместващо майчинство ние сме упоменали, че там във връзка с тази промяна те двете са свързани – майка е биологичният родител, т.е. жената, чиято яйцеклетка е оплодена. Второто което е – точно биологични родители сме използвали термина, защото трябва да се има предвид коя е заместваща майка и кои са биологичните родители. Имайки предвид, че при една нормална бременност биологичните родители са ясни кои са. Точно за това сме записали като отделна част и като нововъведение, защото при нормална бременност майката се знае, бащата с различни тестове се доказва. Докато при заместващо майчинство биологичните родители са едни, а майката която ражда е друга.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – не знам точно за „ин витро” процедурата в какво точно се състоеше. Дали и тя е обхваната. Но всъщност и тя е по чл. 9, а не по изменението, което предлагате.
КАЛИНА КРУМОВА – точно така, но при „ин витро” процедурата това не е на дневен ред, защото при нея биологичната майка е фактически износващата майка не е друг човек.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – не искам да се правя на специалист по този въпрос, но един документ, когато се създава, той трябва да бъде така създаден, че да няма колизии в последствие, когато се прилага. Ако отсъстват данни за биологичните родители, фактически ще има непопълнен акт за раждане. При тази ситуация е по-добре да се направи уточнението в текста на законопроекта „при наличие на такива”а, защото може да се получат случаи, когато няма достатъчно данни за биологичните родители, за да се попълнят в самия акт. Това мисля в практиката може да се случи и да не опорочи самия документ – акт за раждане.
КАЛИНА КРУМОВА – аз лично и юристите и хората с които работим, специалистите сме убедени, че такъв случай няма да има просто защото това е една стандартна инвитро процедура. Единствената разлика с това, че износва друга жена, а не тази, на която е яйцеклетката. Т.е. при инвитро процедурата се знае, че яйцеклетката и коя е майката и кой е бащата. В този акт за раждане няма как да отсъстват данни за биологичните родители, защото и със споразумението, което се подписва предварително, то е в промените на Семейния кодекс е ясно, знае се и трите страни, които участват в тази процедура. Няма как да липсват данни нито на биологичните родители, нито на заместващата майка. Няма как да са пътуващи, задължението е да са български граждани и поне единият от двамата да е постоянно пребиваващ.
АСЕН ГАГАУЗОВ – какъв е казусът, когато една майка иска да роди, но взема яйцеклетка от друга жена, и съответно оплодяване от мъж, когото тя не познава.
Т.е. няма претенции на биологичните родители да има това дете.
КАЛИНА КРУМОВА – не може да няма претенции на биологичните родители, защото, както казах малко по-рано има споразумение, което ще минава през Районен съд и ще се одобрява от него и той е между биологичните родители и заместващата майка. Т.е. първо ние допускаме донорство само в няколко случая, които са в Закона за здравето и съответните наредби, знае се какви са точните здравословни проблеми, знаят се биологичните родители и коя е заместващата майка. Няма да може да се възползват дори самотни жени. Т.е. такава липса на информация и на факти сме се опитали да изключим по всякакъв начин.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Аз ще погледна от съвсем друга гледна точка. От гледна точка на смисъла на законопроекта. Поздравления за колежката. Смятам, че законопроекта е навременен, разширява правата на родителите, съобразно новите реалности, които съвременната медицинска наука предлага хората да си имат деца. Това е според мен чисто процедурна промяна, но важна. Аз лично ще подкрепя законопроекта и смятам да убедя и моята парламентарна група да направи същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – други колеги за изказвания по тази толкова важна тема.
Ние не подценяваме важността на това, което вие предлагате, но наистина не сме толкоз вещи в тази област.
Колеги, ако няма други мнения, предлагам да преминем към гласуване на предложения законопроект за изменение ми допълнение на Закона за гражданска регистрация, внесен от народния представител Калина Крумова.
Който е съгласен, моля да гласува: „за” – 12, против и въздържали се няма.
Благодаря ви колеги.
КАЛИНА КРУМОВА – благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ние очакваме от вас още инициативи в тази посока.
Преминаване към следващата точка.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Колеги, надявам се, че сте се запознали с предложението и с мотивите, аз съм един от вносителите. Причината да предложим този законопроект е множеството запитвани от областни управители от кметове и то в летния период, свързани с приетия от нас Изборен кодекс и може би, бих казал пропуск, направен тогава за не изчистване на противоречията, несъответствието между различни закони, свързани с предстоящите избори и отразени в Изборния кодекс.
За какво става въпрос?
В сегашния Закон за административно-териториално устройство в чл. 16 са посочени условията за създаване на едно кметство и там са искането подписано от 25 на сто от избирателите, след това допитване, общинския съвет взима решение и т.н. една дълга процедура, в същото време – закриването на едно кметство се извършва по същия ред, което е много трудно. От друга страна с Изборния кодекс, ние казахме, че когато е под 350 жители кметствата се закриват и не се произвеждат избори там. Ако трябва да се следва същата процедура, чисто технологично това е много трудно това да се случи и очевидно не се е случило и затова имаше такава реакция на много колеги, кметове, областни управители. Вярно е, че времето е късо и до тези избори това едва ли може да се случи, но това, което ние предлагаме е:
Когато възникнат такива случаи да се взима решение не по този ред, по който е създадено кметството, а за закриване на кметство да се взима решение от общинския съвет по местонахождение на кметството. Това означава промяна в чл. 30 и чл. 31 в този закон.
Има и едно друго несъответствие, което тук не е отразено.
В чл. 2 на Закона за местното самоуправление и местната администрация е казано, че в кметствата се избират кметове.
Ако едно кметство не е закрито по съответния ред и отразено в националната статистика, то продължава в единния класификатор да стои и би трябвало по другия закон де се избира и кмет. Очевидно това несъответствие, недоглеждане ще доведе до някой проблеми и се надявам, че ЦИК ще излезе с някакво решение или пък може би Народното събрание, съответно Правната комисия или Правния отдел трябва да даде някакво тълкувание, защото наистина въпросите са много и в тази връзка, аз предлагам да направим това изменение на закона, като същественото в него е, че когато едно кметство вече не отговаря на изискванията да има необходимия брой жители в случай 350, да се закрива не по реда за създаването му, а по реда описан в предложението, а именно, чрез решение на общинския съвет и съответно санкция на областния управител.
Това е смисълът, целта на това предложение.
Колеги имате думата.
АСЕН ГАГАУЗОВ – аз мисля, че трябва да се огледа това предложение. Това, че по-устройствения закон пише, в кметствата да се провеждат избори принципно е така. това, че в Изборния закон, една година слагаме, 150, другата 200, после 350. постоянно ще откриваме и закриваме кметства не ми се струва нормално. Пък Изборния кодекс, който последно приехме той е определящия по отношение на самите избори и казваме, че в кметства, които са под еди колко си души няма да се провеждат избори. Нали така. значи, той признава, че това са кметства, но там няма да се провеждат избори по други причини. Тук изниква въпроса кметства, а пък с управляващ кметски наместник. До сега е имало различни знания на броя на избирателите, които могат да избират пряко кмет или не могат да избират- въпросът е заслужава ли си да ги закриваме и да ги откриваме формално кметствата. Аз лично мисля, че това не пречи за провеждане и до сега не е пречило за провеждане на изборната кампания. Друг е въпросът, как да процедираме принципно, може би тук и Стефан да вземе отношение, защото закриваме кметство. Какво откриваме на негово място?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – кметство и населено място са две различни места.
АСЕН ГАГАУЗОВ – значи в Конституцията има община и кметство. Няма друго нещо, което е... като го закриваме, какво го правим?
Това ме притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – по принцип кметството може да се състои от 2-3 населени места, някакви махалици там правят едно кметство. Съгласен съм с твоите аргументи, но към момента нормативната база е твърде разнопосочна.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – моето мнение, че всеки от двата закона за административно-териториалното устройство и за изборите, в случая Кодекса имат своята относителна самостоятелност. Преплита се и ЗМСМА в първия. Кметството е елемент на административно-териториално устройство. То има административна компонента. Населеното място е с компонента територия – териториално. Когато кажем, че едно населено място, което е било кметство, поради отсъствие на изискуемия минимум да речев в случая приет по някаква целесъобразност, моето лично мнение е, че тя е политическа целесъобразност няма да избира кмет, там има още едно изискване да може да изпълнява такива функции, а основната функция на тази административна компонента в териториалната му същност е да обслужва населението. Премахвайки го като кметство, ние премахваме възможността да се обслужва по-добре населението там. А това е една от най-важните същностни характеристики на Хартата за местно самоуправление. Не можем да оставим висящо това населено място, това не е от оня тип – само вилни зони и нямат постоянни жители. Това е населено място с жители – да ги оставим във въздуха и да кажем къде са. Значи с решението за закриване ние трябва да ги препратим някъде в друго кметство например. Това отсъства в предложението.
В следващия момент – при следваща политическа целесъобразност, няколко години след това изведнъж преценяваме, както каза г-н Гагаузов да са 200, а не 350. какво правим тогава? За да ги отделим почваме да правим референдуми, ако спазваме действащия закон. И правим едно излишно движение. Абсолютно съм съгласен с мотивите, които може би са добронамерени. Защото в действащия Закон за административно-териториалното устройство има текстове, които практически не се изпълняват и стоят и висят тези кметства без да са закрити, без да изпълняват изискванията, въпреки че законодателят е казал, че трябва да се направи. Страхувам се, че ако направим това в едни следващи промени ще създадем едни много повече проблеми на населението там и на тези единици, отколкото сега, защото сега действащия закон казва, ако се намали бройката и тези които не са закрити попадат в тази бройка, те автоматично ставата кметства с едни избираеми кметове. Т.е. не е необходимо да правят нищо друго като действие. Ако направим тяхното закриване, дори включването им в други кметства ще им усложним живота.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – аз се придържам към мотивите на колегите изцяло.
Искам да обърна внимание на един проблем, който може би ще възникне, с оглед на предстоящите избори. Д Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, където в § 1 пише – живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. По смисъла на чл. 3, ал. 4 и 5 в една от подточките – български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство. Ако това кметство е закрито се има предвид може би съответната община, но за кметството не се счита.
Ако влезе в ново кметство може би да се намери някакво решение, но да не се предизвика такъв проблем на предстоящите избори, защото ще предизвика много сериозни дебати и все си мисля, че при така опростената процедура да се закрива едно кметство – това населено място трябва да се включи в друго кметство още повече, че в вашия законопроект не е даден срок.
Записано е – общинските съвети приемат решение за закриване на кметствата, които към датата на влизане в сила на този закон не отговарят на условията на чл. 16.
Това означава, че някои общински съвети ще приемат такова решение, други няма да го направят.
По този начин въпросът не се решава кардинално в цялата страна, а ще бъде откъслечно на места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ще дам думата и на Стефан Тодоров, но искам да дам мое обяснение на предложенията и да разсея опасенията, че административното обслужване ще бъде нарушено.
Кметството, като административна единица няма да съществува, но управлението на тази териториална единица ще се извършва по друг ред. Не от избираем кмет, а от назначен кмет, което може да има още по-голяма администрация и още по-добро обслужване да предложи на населението. Ние не можем да гадаем, кой от двамата ще бъде по-добър. За тези избори, опасенията на г-жа Христова – този закон може би няма да се приложи за тях, защото няма как да стане чисто технологично. Няма време, а това, че ние задължаваме общинските съвети да вземат такова решение, като органи на местно самоуправление и срок да сложим и те като не го изпълнят този срок, какво се случва. Как да ги накараме и как да ги накажем.
СТЕФАН ТОДОРОВ – благодаря г-н председател.
Ще се опитам да разсея съмненията на някои народни представители, че подобна промяна в закона има някаква връзка или отражение на изборния процес за настоящите местни избори.
Къде ще се проведат местни избори, какви дати ще се вземат като момент на изискване за уседналост, регистрация и т.н. са определени в Изборния кодекс, който е сложил едни дати които са неотносими вече към настоящия период, когато този законопроект да речем ще бъде приет. Т.е. той няма за цел да преурежда някакво преразпределение на територията, с оглед евентуално преформулиране на кметства, в които ще се произвеждат или няма да се произвеждат избори. Те са заковани, както казах от изборния кодекс, към еди кой си момент, които не отговарят на условията за 350 жители там няма да се произведат избори.
Сега, възниква въпросът защо формално трябва да се закрият тези кметства?
Защото, самият Закон за административно-териториалното устройство говори за административно-териториални промени, които са свързани и със закриване на кметства. Закона за местното самоуправление и местната администрация също говори за административно-териториални промени, свързани със закриване на кметства, в резултат на които, включително това е едно от основанията за предсрочно прекратяване на мандата на съответните кметове на кметства. То може да се случи във всяко време на мандата при условие, че се спазват процедурите на закона, такъв, какъвто е в момента. Когато е направен закона през 1995 година, признавам си, никога тогава не сме имали идея, че в последствие ще се получават такива виждания за увеличаване или намаляване на бройката. Тогава се изхождаше от традицията в предшестващото 1995 г. законодателство, което казваше, че кметство, населено място, което има над 100 човека се избира кмет. Т.е. ЗАТУРБ тогава възпроизведе тази идея и нормата беше 100, като се допусна възможност едно или няколко съседни населени места да образуват кметството, в което ще се произвеждат респективно и съответните местни избори. Тогава, идеята за да не се случва по някакъв друг ред противопоставяне на вота на населението, което при условие, че отговарят на условията за минимален брой население, чрез референдум или общо събрание са решили, че това ще бъде територията на кметството, т.е., това и населеното или и другото населено място за да няма в последствие преразместване на тези съставни села, тогава закона беше направен така, че редът за закриване на кметство, респективно за извършване на каквито и да било административно-териториални промени в границите или в административния му център ще се извършват по реда на неговото създаване. Т.е. чрез допитване до населението. При условие обаче, че в последствие законодателството претърпя промени и други виждания, с оглед увеличаване броя на населението за населеното място или общо населените места, ако то се състои от повече от едно да образуват кметство – 1999 г. се наложи, за да се избегне този ред, който е стандартния по реда на създаването да се извърши реда на закриването, беше създадена една преходна норма, която казваше, че общинските съвети тогава, ако не ме лъже паметта беше в тримесечен срок да приемат решения за еди какво си. Този срок тогава, в интерес на истината породи проблеми, инструктивен ли е, преклузивен ли е и какво се случва, ако не се вземе в срок, а практиката показва, включително и съдебна тогава, че този срок е инструктивен – т.е. и след него общинския съвет може да вземе такова решение, тъй като това е след периода на изборите и не влияе върху тях.
При следващите промени в законодателството бройката беше намалена. Тогава, за да се избегне пак стандартната процедура по общия ред законодателя създаде преходни норми, които най-общо казваха тези населени места, които са имали статут на кметство, т.е. по старата бройка да речем 100, загубили са го по време на бройката 500, възстановяват статута си на кметства, ако към момента отговарят на новите условия дали са 150-250 или колкото бяха там в предишните разпоредби на законодателството. Всъщност, сега, както казва и председателя се налага да бъде въведена една такова норма в закона за да се избегне практически неприложимата процедура за закриване, ако се използва препращащата норма по процедурата за създаване. Представете си, че никъде няма да се случи това, да се събере населението в едно населено място. Да му се каже, понеже не отговаряме на условията на закона трябва формално да вземем решение, чрез референдум или общо събрание, за да закрием кметството. Това практически няма да се случи. Затова законодателя винаги е използвал такива, по-различни пътища за уреждане на заварените положения, в случаите, когато бройката се е увеличавала или намалявала. В конкретния случай се налага формално да се закрият тези кметства не за друго, а защото в единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в съответния Национален регистър на населените места. Знаете, че там се отразява категория на населеното място, която пък се прави със Заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая това е по реда на Глава V от закона. И тъй като всяко едно населено място, което е със статут на кметство респективно на структурата на общинската администрация там се определят администрации в кметството. Тази администрация се назначава, общинския съвет определя структурата и бройките, щата какви длъжности да има, а служителите се назначават от кмета на съответното кметство. В населените места, които не са кметства, а се назначава кметски наместник, там категорията вече е друга, както на тези служители в администрацията, така и реда за тяхното назначаване и освобождаване. Именно, с оглед привеждане статута на тези населени места в съответствие с това, че не отговаряйки на условията на закона да бъдат кметства, те естествено че не могат да бъдат такива, но този класификатор, който се поддържа от Националния статистически институт за всяка една административна промяна ползва като база решение на съответните компетентни органи. Т.е. не може да се каже на НСИ еди кои си населени места ги заличете като кметства, тъй като те вече не отговарят на условията на закона, затова е необходимо да има формално решение на общинския съвет, което се обнародва в ДВ и оттам вече официалната информация, която се ползва от статистиката, за да се актуализира единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици.
Това всъщност е смисъла на промяната и това са причините, поради които се налагат, а не с оглед някакво влияние върху изборния процес на предстоящите местни избори.
Пак повтарям, единствено за да се отразят коректно административно-териториалните единици като такива със съответната категория на населените места и респективно със съответната структура на администрацията. Както виждате има и норма, която предвижда, че кметовете на тези кметства, които са избрани по реда на закона за местните избори от преди 4 години те изпълняват мандата си до изтичането му. Няма как да се прекрати предсрочно, защото, както казахте общинския съвет може да вземе това формално решение, дори да се предвиди някакъв срок да речем както през 1999 г. беше 3 месеца и след този срок може да се вземе решение. Така, че варианта е или сега общинските съвети, ако закона влезе в сила и бъде приет да вземат решение, да го нарека все още действащия общински съвет или това да се случи от следващия общински съвет, който респективно ще формира и структурата и щатовете на общинската администрация, в т.ч. администрацията в кметствата и населените места, които не са кметства.
Това е идеята и смисъла на промяната, а не нещо друго.
АСЕН ГАГАУЗОВ – всички тези неща които чухме, разликата между едно кметство в което се провеждат избори и едно кметство, в което няма да се провеждат избори, заради изборния кодекс – какво е?
Общинския съвет трябва да вземе решение не да ги закрива, а да казва – това е кметство, оглавявано от кметски наместник, защото не се провеждат избори. Това е кметство, в което се провеждат избори и там си има кмет – избран. Всичко останало е въпрос на решение на общинския съвет, включително и това. Не виждам защо трябва да ги закриваме. Като ги закрием какво става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – закона, казва г-н Гагаузов, кое е кметство, в което трябва да има 350 жители. Чл. 16 казва това нещо и поради тази причина, ако не отговаря на тези условия не може да бъде кметство.
Ние предлагаме една облекчена процедура по прилагане на закона за тези селищни образувания, които вече не отговарят да бъдат кметства. Те като селища ще си останат, но като административна единица не могат да останат и поради тази причина не могат да бъдат записани в единния класификатор от регистъра.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Колеги, струва ми се, че значително усложняваме една материя, която всъщност е доста по-проста, ясна, и мисля добре регламентирана. Аз лично смятам, че законопроекта е в правилна посока и той всъщност конкретизира изпълнението на съществуващото законодателство към момента.
В момента, с промените които приехме в Изборния кодекс, включително и в Закона за административно-териториалното деление всъщност определение населени места на територията на РБ изгубиха досегашния статут, който го имаха като част от административната структура. Т.е. те от кметство, престават да бъдат такива, т.е. няма да се избира кмет на населеното място там. Какво виждаме в сегашния законопроект?
В населените места, които запазват статута си на кметство, отговарят на условията всички промени, свързани със закриване на кметство, промяна на границите, промяна на административния център се извършват по досегашния ред. Реда на тяхното създаване – не се променя нищо. Всъщност променят се само ония случаи, които са извън тази алинея, т.е. които са изгубили статута си на кметства. Тази промяна, това което мисля, че не мога да разбера е, създаваме конфликтни точки в много ясни механизми, а именно че това трябва да стане с решение на общинския съвет. Т.е. общинския съвет трябва да вземе едно решение, което е длъжен да вземе и понеже знам реакцията на общинските съвети и общинските съветници, когато им вменяваме задължения, които са длъжни да ги вземат. Те нямат никакви опции на свобода, обикновено почват излишни спорове, политиканстване и т.н. и могат да бъдат създадени проблеми вътре на местно ниво, в местното самоуправление. Защото общинският съвет е длъжен да вземе това решение, то е свързано с бюджета на общината, със структурата на общинската администрация, с всичко, което е като управленски механизъм на територията на съответната община. От тази гледна точка трябва да се помисли може би между първо и второ четене дали общинския съвет трябва да взема решение или това може да става по друг ред. Със заповед на кмета. Той е длъжен да го направи. Това нещо по закон, то е императивна норма от този момент нататък това населено място не е кметство, а с кметски наместник. Всъщност, това взимане на решение, чух внимателно г-н Тодоров, това е формално решение, важно да се вземе заради бюрократичните механизми на статистиката и т.н. моите уважения, но бюрократичните механизми не могат да бъдат водещи, когато става дума за принципи на местното самоуправление, децентрализацията и степените на свобода на общините.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – административно-териториалните единици са кметствата, за да има административно обслужване трябва да има такава единица, в която да е включено. Няма висящи населени места, които да не са включени някъде административно да се обслужват. Това е на първо място.
Второ, това, което каза г-н Тодоров трябва внимателно да го анализираме. Касае се за периода, когато е създаден закона, където е духът на закона и той е отразен в чл. 3, ал. 2, където се говори за населените места.
Населено място е исторически и функционално обособена територия, обособена с наличието на постоянно живеещо население там. Според мен трябва да се придържаме към тази традиция за състава на едно кметство. Традицията за състава на едно кметство, до момента на приемане на закона е 100 души. И 350 да е пак е относително. При тази нестабилност ние ще въведем закриване на кметства и респективно откриване предполага да вкараме населението там в една спирала, най-малкото, ако вие имате волята да прокарате този закон трябва да се предвиди, че в началото на годината или 6 месеца преди произвеждането на избори трябва да се даде възможност на населените места които са имали статут на кметства и са придобили изискуемия минимум по чл. 16, т. 1 по същия ред, по който им е отнет статута да се възстановява като статут на кметство иначе какво става. Отнемаме му статута на кметство със законодателно решение, а пък после за да стане отново кметство, имайки над 350 души в случая трябва да прави референдум. Някак си ги онеправдаваме като процедура. Разбирам, че трябва да е ясно какъв е статута в класификатора и това е един не маловажен аргумент, но в крайна сметка нашата цел като законодатели трябва да не усложняваме излишно административното обслужване на това население и процедурите, които се извършват на избор да не се затормозяват, защото в един следващ момент поради това, че те не могат да проведат тази процедура за референдум може да си останат населено място не кметство в рамките на 400-500 човека, ако се повиши това население, което е напълно възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – какво предлагаме ние? – при закриване на кметство, което се налага от промените в закона и законите да бъде по-облекчена процедурата и тя да става пак с решение на общинския съвет, но без да се спазват всичките други задължителни процедури – допитвания, референдуми и т.н. самото закриване да става пак от общинския съвет, по една по-съкратена процедура. Откровено казано мислихме и за друг вариант – областния управител със заповед при наличието на тези обстоятелства да закрива кметство, защото общинския съвет пак може да не се събере, като един колективен орган по някакви съображения и да не вземе такова решение. Целта на нашето предложение е да накараме местните органи на самоуправление да прилагат закона по един по-облекчен ред. Дали това ще се случи не знам. Може би друго едно решение с императивно разпореждане на областния управител или министъра на регионалното развитие също би вършило работа. Мислили сме и по такъв вариант, но не знам. Предлагаме вариант, максимално близък до сега съществуващия за да не се получи съмнение за нещо радикално, като промяна, а то не е така.
ЯНКО ЯНКОВ – съвсем на кратко г-н председател.
Не е вярно, че в България административно-териториалното деление е само на общини и кметства. И до сега в действащото законодателство, само че с различен праг на население имаше населени места, които имаха друг статут, с кметски наместници. Това е факт. Затова всъщност може би логиката на Захари има своите основания, но ние трябва да се съобразяваме със законите, които сме приели, това е факт. От тази гледна точка, знам че това е политически спор и въпрос, колко да бъде границата, но тук в момента ние имаме действащо законодателство и трябва да бъдем принципни от тази гледна точка. Трябва да стане ясно, че закриването на кметството е виртуално понятие. Реално нищо не се закрива. Променя се статута на човека, който присъства там.
Председател Любен Татарски –под закриване на кметство да не се разбира закриване на населено място. То си остава. Настоявам да не се спекулира с това, че закриваме едва ли не населени места. Нищо подобно, като административно управление.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – съставните административно-териториални единици са само две. Райони и кметства. Няма други, в рамките на тези съставни има населени места. Има и селищни образувания, които реално нямат население. Затова не бива да казваме че административно ще ги обслужваме пак по същия начин. За да ги обслужваш административно, трябва да влезе съставно в кметство. Да го пришиеш към някое кметство за да му предвидиш администрация, независимо каква и колко. Няма друг начин, за да се обслужва административно-териториално. Не може директно да сложиш населеното място в общината.
По отношение на задължителното доброволно решение на общинските съвети. Може би ако се добави, че вземат констативно решение за това, че престават да бъдат, че престават да отговарят на изискванията за кметства – думата констативно, малко ще каже, абе ние малко от малко просто трябва да го констатираме. Въпреки, че самата констатация става по едни други механизми, които са свързани с преброяването. Иначе навлизаме в сферата на самоуправлението много хард.
СТЕФАН ТОДОРОВ – съвсем накратко с уважение и разбиране към това, което изтъкна г-н Георгиев, но не такава е волята на законодателя, който е правил първообраза на закона.
Конституцията казва, че основните административно-териториални единици, на които се разделя страната са общините и областите. И казва – други административни-териториални единици ми органи на управление в тях могат да се създават в тях при условия и по ред, определени със закон.
На базата на този текст от Конституцията идва ЗЬТУРБ, който казва че освен общините и областите можем да имаме в общината някаква разбивка надолу, която е кметство и район. Районите съществуват в два аспекта. По силата на изричен текст на Конституцията – териториалното деление на Столичната община и големите градове се определя със закон и е направен Закона за административно териториалното устройство на Столична община и големите градове, които са София, Пловдив и Варна. Там районите са заковани със закон като граници. За да се мръдне границата по една улица, промяната трябва да стане с промяна в закона. ЗАТУРБ е допуснал хипотетично, че райони могат да се създават и със градове с население над 100 хил. жители, но такъв случай в нашата практика до сега няма и аз предполагам, че няма и да има. По отношение на кметствата – какво казва ЗАТУРБ – кметство може да се създаде по волята на населението. Т.е. не е задължително всяка община да се раздели на N броя кметства и всяко населено място да бъде включено в състав на кметство. Тук ми е несъгласието с г-н Георгиев, защото волята на законодателя може да се създаде – изричен е записа по процедурата на референдума или общото събрание на населението. Крайният акт, който формализира това е общинския съвет, пак в сфера на обвързана компетентност, както и сега се предлага трябва да вземе едното или другото решение. Така стои в момента законодателството и в практиката не може да се твърди, че всяко едно населено място трябва да бъде пришито към едно или друго кметство. По волята на населението са се формирали кметства в началото на 95 година по реда на този закон, в последствие те са търпели промени в резултат на промените в закона и няма как насилствено едно населено място да бъде пришито към друго, защото самия закон казва, че промяна в границите на кметството, а това означава да включим още едно две села или да извадим 1-2 защото границите се определят от териториалните граници на населените места, които са включени в неговия състав, става по реда на създаването. Текстът винаги е бил такъв и сега респективно този текст се запазва. Друг е въпросът от тук нататък, ако законодателя има друга идея, да подходи по различен начин по отношение на кметствата. Това е въпрос на дискусия, който може да се проведе след време и в нашата комисия, да се намери консенсус и да пренапишем закона, защото той според нас се нуждае от пренаписване наново, а не от поправки. И вариантите са два. Единият – или се сформират кметства със съставни населени места, които по волята на населението, всяко населено място да реши към кого да се пришие, но за мен това е излишно да се повтаря в структурата на общината, която се състои от едно или няколко съседни населени места. Вътрешната административна, съставна структура на общината да дублира този ред. За мен по-чистия и по-елементарен ред е ако законодателя след време реши и каже простичко – всяко населено място, което има население над еди колко си жители придобива статут на кметство и в него се избира кмет. Всички останали населени места с жители под тази бройка там кмет не се избира, назначава се кметски наместник. Това е простото решение в перспектива. Но към този момента, то няма как да се случи. Целта е да се уреди заварения случай, тези които не отговарят да бъдат закрити, пак казвам с какви аргументи, а не с отношение към изборния процес.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви.
Колеги, мисля, че разбирате за какво става реч. Опитваме се с тази промяна да облекчим процедурата, която налага закона свързан със закриването на кметства поради наличието на обективни обстоятелства.
Предлагаме едно облекчаване на тази процедура, като намаляваме стъпките необходими за закриване на кметство.
Колеги, ако нямаме други мнения, разбира се, това е за първо гласуване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, аз последен искам да взема отношение.
Разбирам волята на колегите.
Съгласен съм с мнението на г-н Захариев, че може би трябва да има някакъв констативен елемент на общинския съвет, защото няма как да го задължиш, но все пак в някакъв момент, когато не изпълнява такива законови норми – общинския съвет просто да констатира този факт.
Можем да помислим между първо и второ гласуване на законопроекта да се прибави някаква такава идея в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Ненков.
То констатацията е извършена при преброяването в регистъра на населението в съответното място и се знае колко са. Друго съм си мислил, ако това население е около границата и непрекъснато варира плюс – минус 5 – 10, тогава какво правим. Но пък това не е задължително изискване на закона.
Пак ще повторя – предложението е свързано с необходимостта от прилагането на Закона и цели изчистване и облекчаване на процедурата, която законът налага, а именно закриване на кметства, които не отговарят на изискванията, вместо по дългата процедура да се минава по една по-облекчена процедура от общинските съвети, които се надявам са достатъчно годни да вземат такова решение, не влияе на изборния процес, не може да повлияе на тези избори и затова ви предлагам, призовавам ви да го подкрепите.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов.
Който е съгласен, моля да гласува: „за” – 10, „въздържали се” – 4, „против” – няма.
Благодаря ви колеги, законопроектът е приет.
Продължаваме дискусията. Ще очакваме предложения и от вас, защото наистина, законите за местното самоуправление и местната администрация трябва да ги пипнем, убеден съм в това, но не от тясна политическа целесъобразност, а в интерес на местното самоуправление и хората, които живеят там.
Благодаря ви колеги, закривам днешното заседание на комисията.
ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Любен Татарски
