1. Представяне и обсъждане на Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.

2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от Владимир Тошев и група народни представители.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л

№ 21

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – добър ден колеги и гости.
Имаме необходимият кворум - откривам днешното заседание.
Дневният ред Ви е обявен предварително.
Вносителят на първият законопроект по точка първа, г-н Лъчезар Тошев, помоли да поставим неговия законопроект като точка трета от дневния ни ред, поради участието му в друга комисия в този момент.
Затова Ви предлагам две изменения на нашия дневен ред.
Точка първа да стане точка трета, а допълнителна точка в дневния ред да бъде:
Среща с представители на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти.
Те поискаха такава среща. Смятам, че ще бъде полезно за нас да се запознаем с тях, да ги чуем, ако разбира се приемете тази нова точка в дневния ред.
Който е съгласен с направеното от мен предложение за корекция на дневния ред, моля да гласува:
„за” – 12, против и въздържали се няма.
Започваме с първа точка, която е:
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от Владимир Тошев и група народни представители.
При нас е г-н Владимир Тошев и аз ще го призова накратко да ни запознае с мотивите, целите които са искали да постигнат с внасянето на този законопроект.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми членове на комисията.
Мотивира ме да внеса тези промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи факта, че може би и в другите региони, но най-много и най-активни бяха протестите срещу до сега действащите норми, по-точно по някой от тях в този закон в моя Видински регион, така, че след обмисляне и съгласуване аз и моите колеги предлагаме да се направят промени, които да насърчат изглаждането и уреждането на отношенията между ползватели и собственици на земеделски имоти. Предложени са няколко промени в чл. 34 искаме да прецизираме регламента по който се урежда санкционирането на ползването на тези земи, като се поставя равнопоставеност между собственици и ползватели на земи. Това считам е безспорно по отношение на правната уредба. Да могат да бъдат изчистени отношенията с изправния ползвател.
Промените, които са дадени в чл. 37б и 37 в – с тях се цели оптимизиране на сроковете, които се изготвят доброволните споразумения за ползването на земеделски земи или тяхното разпределение, ако не бъдат постигнати такива доброволни споразумения, като сроковете, които са сега са според хората, с които аз съм водил много разговори – това са собственици и ползватели под различна форма. Считат, че тези срокове са първо много малки, второ са във времето разположени така, че не позволяват едно нормално изглаждане на отношенията. Това, което аз и моите колеги предлагаме е да се изтеглят напред във времето тези срокове, така, че на практика да приключват тогава, когато стартира новата стопанска година в земеделието. Това е така образно и символично казано 1 октомври и до този момент да бъдат изчистени всички отношения, включително и с така наречените бели петна. Включително и да бъдат внесени средните рентни цени в общинските сметки за компенсиране на собствениците.
Последното, което ние предлагаме в Допълнителните и заключителни разпоредби е – собствениците, които имат придобити недвижими собствености на терени, които са били на ТКЗС, ДЗС и други от този род да бъдат освободени от заплащане на наем за терените, върху които лежат тези сгради и за сервитута около тях. Считаме, че по този начин няма да има ощетени, а единствено ще бъдат освободени средства на хората, които ползват тези сгради по предназначение и да могат те да ги вложат в развитие на дейност.
Така, че ви моля да коментираме, ако трябва и да приемем тези промени, които предлагам аз и моите колеги.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ : тук на заседанието присъства и г-жа Лилия Стоянова от министерство на земеделието и храните, която ще ни запознае със становището на министерството по внесения законопроект.
Заповядайте.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА : - благодаря г-н председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Министерство на земеделието и храните ще представи официално становище, по това, с което ще ви запозная сега с него.
Ние нямаме възражения по отношение на предложението, прецизиращо правата на ползвателя на правно основание при незаконно ползване на имотите, това е § 1, изменение по чл. 34.
Подкрепяме предложенията в §2 и в § 3 от предложението, което касае изменение на сроковете, в които се извършват споразумения за ползване или разпределение на ползването. Но министерството на земеделието и храните не подкрепя предложението в § 4 за освобождаване на собствениците на сгради и съоръжения от наем върху застроените и прилежащи площи. Мнението на министерството е, че такъв тип освобождаване от наем попада в обхвата на държавна помощ, която не е нутифицирана, която е в противоречие с европейския регламент в това отношение и ние не бихме могли да си позволим, въпреки, че както каза г-н Тошев, това действително е облекчение за замеделските стопани, но не бихме могли да си позволим такъв ход. Така, че министерството на земеделието и храните не подкрепя единствено предложението по § 4.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ : колеги, има възможност да вземем отношение по внесения законопроект, чухме предложението и становището.
Заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ – ако ми позволите един въпрос към колежката от министерството.
Колко мнения сте получили от тези имоти, които са купени от бившите ТКЗС-та и ДЗС-та, още не са уредени собствеността върху земята. Имате ли някаква информация?
Лилия Стоянова – аз не съм подготвена с конкретни цифри г-н Гагаузов, но трябва да ви кажа, че от 9 февруари 2011 година започна да действа разпоредбата в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по която започва да се дължи наем за тези не придобити все още застроени и прилежащи държавни площи. Нямам конкретни цифри да ви ги кажа, ако желаете на по-късен етап можем да ви ги представим, но наема се определя по следния начин.
Той е на основание на данъчната оценка на имота плюс данъчната оценка по 0,1 – това е сумата, която определя наема и това умножено по броя на месеците, за които се дължи наем. Т.е. ако данъчната оценка на един парцел е 100 лв., т.е. за три месеца това е...
АСЕН ГАГАУЗОВ – разбирам. Аз за друго ви попитах. Ако министерството на земеделието ще се ангажира с този проблем хубаво е да ангажирате същите служители, при които стоят папките от години и чакат да се закупят тези терени, хората които са придобили недвижимото имущество. Нали знаете за какво говоря?
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА – аз отлично Ви разбирам, но искам да ви кажа, че в последната година този проблем не стои. И ви уверявам в това. Действително имаше затлачване на тези заявления от собственици и преди две години, аз мога да ви кажа, че в министерството на земеделието се получиха над 1100 такива заявления, непредвижени през последните 4-5 години. От една година сме променили реда и процедурата. В момента имаме около 280 заявления, които не са придвижени до сега, това е в последния месец, са се натрупали тези заявления и те са по причина на това, че се промени Правилника по прилагане на Закона за държавната собственост, който промени начина на оценяване на парцелите. До сега беше данъчна оценка плюс 20%, сега този правилник казва, че това са оценки по пазарен метод – пазарни цени. И ние трябва да върнем тези заявления на хората, които да изготвят оценка по новия метод и тогава да ги внесат отново.
АСЕН ГАГАУЗОВ – благодаря ви.
Аз мисля, че г-н Тошев е направил доста добри предложения в това отношение и добре би било ние да ги подкрепим.
Първо, твърде много години, аз не обвинявам точно този ръководен състав на министерството за забавянето, в никакъв случай. Да се разберем. Но, като депутат от предни парламенти съм ходил от единия до следващия, без да се мръдне каквото и да било по придвижването на тази процедура за продажба. Сега хубаво е, че тези неща са се раздвижили, но твърде много въпроси има нерешени и хората се чудят по какъв начин първо да стопанисват, нямат трайност на решенията, които могат да вземат, за да се разполагат с тези недвижими имоти, които са купили, защото не са си уредили още земята, върху която е правото на строеж и т.н. в този смисъл сме доста сериозни длъжници, ние законодателите, а и хората, които трябва да го изпълняват. И в този смисъл, чак такава държавна помощ – това са много малко и неуредени неща, по-добре да им дадем статут да ги ползват докато се уредят. Те не губят право в този случай да търсят трайно уреждане на въпроса. Затова мисля, г-н Тошев се е сетил добре и аз лично поддържам тези предложения, защото това е нищожна сума, за която става въпрос.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – моето изказване е свързано с това, което разбрах за новата процедура по оценяването на земите на тези, които искат да ги закупят и не са извършени сделките до сега. Веднъж те са подали към датата Х декларирали са желанието си да го сторят. Направили са някакви разноски за да покажат стойността на земята, сега след неизвестно колко години се връща и се казва, че това не върши работа – наново. Поне ми се струва, министерството да приеме варианта на тези, които добросъвестно са искали да закупят тези земи да не се дължи наем за периода, в който независимо от тях са ги лишавали от възможността да закупят земята, защото, какво ще стане? – примерно 5 години му е спряна инициативата да направи нещо, отгоре на това, по независещи от него причини, той ще трябва да плати 5 години назад наема за това. Така ли е?
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА – не от тук нататък.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – разбрах, в такъв случай не е толкова важно това, което предлагам, но си струва, за тези, които нямат вина за това да не се дължи наем.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
Аз искам да попитам, за да се ориентираме като цяло в гласуването.
Това, че предложението по § 4 попада в обхвата на държавна помощ, както казвате, би ли било пречка за собствениците на тези сгради, които ползват и прилежащите като терени и т.н. – попадайки в този обхват, би ли било пречка, ако приемем тази разпоредба, те да кандидатстват по някоя от мерките от програмите за развитие на селските райони.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА – това няма връзка с Програмата за развитие на селските райони. Това касае собственици на сгради, които да придобият застроени и прилежащи площи. Би могло да има някаква връзка ако човека е кандидат, да речем има действаща ферма и е кандидат да прави нещо по тази ферма. Но за да кандидатства по този ред, той трябва да е собственик на сградата, трябва да я е придобил. На практика няма връзка, поне според мен.
МИЛЕНА ХРИСТОВА– да, ако го приемем така, както е предложено в § 4 това няма да доведе до негативни последици.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА – не няма да доведе, няма да попречи.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – аз първо искам да благодаря на колегата от Видин, че е инициирал този законопроект. Същите проблеми, с които той се е сблъскал в област Видин съществуват и в област Монтана. Някъде има сгради и съоръжения, които се ползват, но някъде има сгради, които са закупени от хората, примерно 2001 година, имат нотариални актове. Тези хора ходят по мъките от 2001 година до сега и не са в състояние да си закупят терена. И причините не са в тях, а по-скоро се учудвам, защото държавата нито може да го стопанисва това, нито ще инвестира в него, а също губи и клиенти, защото селата се обезлюдяват и все по-малко хора купуват, а през това време този дълъг период от време – 10 години за мен си е безстопанственост, защото много от сградите се разрушиха напълно и държавата отново загуби. С влизането през месец февруари на тази разпоредба, доста хора подадоха молби да закупят терена под сградите, които имат, до колкото съм запознат има и фирми, които са искали да закупят от стопанските дворове само терена, който е останал. Върху него вече няма сгради или те са съборени. Казваме, че сме в криза, трябват ни едни пари. Срещу нас стоят хора, които са склонни да дадат пари. Според мен, тук министерството трябва по най-бърз начин да удовлетвори исканията на хората и тези пари да влязат в бюджета. Знаете какво се получава.
Колкото до законопроекта, предложен от колегата, аз лично ще го подкрепя.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА – ако ми позволите г-н председател, само с две изречения да поясня.
За да може да се придобие застроена и прилежаща площ е необходимо да има одобрен парцеларен план на този стопански двор – едното условие. Второто условие – документ за собственост на сградата и третото условие оценка на имота. Специално за Монтана – там по-големите проблеми са липсата на такъв одобрен план и нанасянето на този план върху съответната карта а без тези неща не би могло да се извърши сделката.
Що се отнася до свободни и негодни за земеделско ползване имоти те се продават само на търг. Тези търгове се организират от областните дирекции в момента, в който се обяви интерес към дадения стопански имот.
СТЕФАН ДЕДЕВ – колеги, аз смятам, че спокойно можем да подкрепим предлаганите промени, единствено промените в § 4, притесненията които и колежката от министерството сподели.
Наистина не трябва да попадаме под ударите на европейските закони.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – очевидно в законопроекта има две части. Едната е безспорна § 1,2,3 и 5 и § 4, за който има съмнения в неговата приложимост в този вид.
Нека не забравяме, ние не сме водеща комисия, приемаме по принцип законопроекта, пък във водещата Комисия по земеделие ще имат предвид точно тези становища и позиции и може би там този параграф ще отпадне.
Ако нямате други предложения.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Съвсем накратко. Всъщност това е един специализиран законопроект, аз дори малко се учудвам защо той е разпределен на нашата комисия, тъй като тук участието на местните власти, но ако приемем, че това е един законопроект, който ще даде условия за ускорена и по-ефективна регионална политика в областта на земеделието, аз мисля, че той отговаря на всички тези условия и наистина ще допринесе за това, тъй като става въпрос за по-ефективно и по-ускорени възможности за ползване на земеделските земи. Така, че аз лично ще подкрепя законопроекта и считам, че ще убедя и моята парламентарна група да го подкрепи.
Не ми е ясно само, ако може представителя на министерството на земеделието да разшифрова понятието „използване на застроените и прилежащи към тях площи” – какво означава това? Всъщност застроените площи имат собственици, които са ги купили. Става въпрос за прилежащите към тази територия терени, които не би трябвало да са застроени. Кои са тези застроените и прилежащи към тях площи.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА – има определение в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, накратко казано, частните лица, физически или юридически са собственици само на сградите. Земята, застроената със сградата и определената като прилежаща, като необходима за обслужването на сградата и съоръжението е държавна. Т.е. навремето, те не са придобивали собственост върху земята.
ЯНКО ЯНКОВ – така, както е записано в § 4 – ще прочета текста – „от влизане в сила на този закон лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения и имуществото по § 12 от ПЗР могат да ползват безвъзмездно застроените и прилежащи към тях” – застроените, те са ги придобили.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА – не, само сградата са придобили, без земята. За стопанските дворове на бившите ТКЗС, ДЗС и на други образувани, въз основа на тях организации не се изисква строителни книжа по силата на ЗУТ, ние ги приемаме като факт, без да изискваме документи за законност на сградата.
ЯНКО ЯНКОВ – разбрах, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – мисля, че вече се изясниха поставените въпроси. Ако няма повече желаещи за изказване, предлагам да гласуваме внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Владимир Тошев и група народни представители, моля да гласува: „за” – 15.
Благодаря ви колеги, законопроекта е приет единодушно.
Сега преминаваме към втората точка от нашия дневен ред.
Давам думата на г-н Пламен Орешарски да представи внесения законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от него и група народни представители.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – благодаря г-н председател.
Колеги, инициирахме въпросните промени в Търговския закон, касаещи борбата със забавяните плащания в икономиката. Въпросът за забавените плащания не е нов, той върви от десетилетия смело мога да кажа и при това не само у нас, но особено актуален стана след 2008 – 2009 година, където в условия на криза ликвидността пострада най-много. Достъпът до банкови кредити също и още 2009 началото в рамките на Комисията започна да се дискутира набор от мерки за противодействие на тази европейска тенденция бих казал, да не казвам глобална. То се подразбира. В началото на тази година комисията вече има Директива и ние сме се постарали, максимално, придържайки се към директивата да предложим текстове, които могат да се обобщят на не юридически език, че при забава над един месец се дължи законовата лихва. Смисъла се свежда до това, че то касае търговски сделки, т.е. взаимоотношения между търговски субекти, а както разбирате търговски субекти, държавни органи, ако обекта е търговска сделка, ако обекта е търговска сделка, а не друг тип взаимоотношения. Мислим, че това ще даде принос към по-добрата бизнес среда, намаляване на взаимната задлъжнялост между фирмите, и по-ускорен платежен оборот. Това е съвсем накратко, ако имате въпроси, съм на ваше разположение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, по внесения законопроект имаме становище от отдел „Европейско право” в което се казва, че внесения законопроект напълно или в голяма степен съответства на директива 2011/7 на ЕП от 16.02.2011 г., т.е. това предложение кореспондира с тази Директива, въпреки, че в становището са изразени и определени препоръки, но като цяло е положително.
Имате възможност да споделите своите мнения по внесения законопроект.
Аз искам да изкажа едно становище и леко несъгласие г-н Орешарски, имайки предвид вашите мотиви, че при сегашните условия повечето стоки и услуги се предоставят между фирмите и държавните органи на основата на отложени плащания. Тези плащания водят към просрочие и задлъжнялост между фирмите. Всъщност между фирмената задлъжнялост е много по-голяма от тази на задълженията, които имат държавата и общините към фирмите, но тя се мултиплицира в това, така, че проблемът не е само между държавата и общините и фирмите, а изобщо между фирмите, но вие предлагате във вашето изменение и общините и държавата да попадат в тази санкция да се олихвява задължението, когато то не е... друг е въпросът, че вие предлагате, независимо дали е договорено това, както пише в чл. 294 от сега съществуващия текст се казва, че се дължат лихви по тези забавени плащания, ако не е договорено друго. Т.е. вие предлагате, ако е договорено пак да има олихвяване на тези задължения, след като изтече едномесечния срок.
Нали не съм разбрал погрешно.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – да, прав сте г-н председател. За първото, а разбира се, че между фирмената задлъжнялост е много по-голяма тъй като търговски сделки обичайно се извършват между търговски субекти А обхвата на директивата е такъв, че е целесъобразно и държавата, когато влиза в търговски по характер сделки, тук не става на въпрос за забавено ДДС. Давам го за пример, тъй като това не е търговска сделка. Търговска сделка е, когато държавата купува хартия и не плаща за тази покупка на хартия, това си е една типично търговска сделка и мисля, че държавата по нищо не се отличава от останалите субекти в търговския оборот. А що се касае до ангажимента, така сме го направили, че дава право на кредитора, но не и задължение. Значи, ако кредитора и длъжника се разберат такава лихва може да не се иска. По-скоро, ако не се разберат длъжника не може по никакъв начин да отклони начисляването на законовата лихва. От друга страна вие питахте по-конкретно за договорните отношения. Това също е в духа на директивата, предварително не можем да сключим договор и да кажем нашия договор ще излезе от обхвата на търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – мисълта ми беше ако страните се договорят.
Примерно община Х и фирма У се договорят плащането да бъде удължено, разсрочено, независимо това договаряне след изтичане на едномесечния срок, Вие предлагате пак да се дължи лихва. Така ли?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – не.
Ако държавата или държавен орган и доставчика на стоки или услуги имат график на плащания, предварително договорен, разбира се, че събитието ще настъпи след просрочие на договорения график. Примерно, разбират се за тригодишен срок, изплащане всеки месец на съответната част. Не може да начисляват законова лихва, когато държавата не плати определена вноска на съответната дата. Що се касае да се договори предварително, в договора да запишем ако ние не плащаме, или ако ние сме неизрядни няма да си начисляваме законова лихва, то това е обхвата, който предлагаме да не може по договор да се изключва. Т.е. предварително да регламентираме неизрядност, някак си не върви, но ако предварително регламентираме график, в който плащаме, разбира се в силата е графика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – и ако след това с Анекс променим договора, така че се договорим да удължим срока на плащанията, тогава дължи ли се лихва.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – по моите разбирания, когато променим графика не би следвало да се дължи лихва. Но ако в анекса напишем – абе 6 м. забавихме едно плащане, за което няма лихва да плащаме според мен в съда вече няма да издържи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви.
АСЕН ГАГАУЗОВ – в много от тръжните процедури, които и сега се провеждат има предварително заложено условие, че плащането ще бъде не веднага, а след 24 месеца. Той играе – контрагента печели процедурата на община Х, изпълнява обекта, плаща му се 50 на сто, а другите 50 на сто със срока, който е заложен там. В такъв случай лихва не се дължи. И не би трябвало да се дължи. Ако те се споразумеят преди изтичане на този срок за друг срок, също не би трябвало да тече лихва, но ако в рамките на този срок е предвидено някакво плащане, а то не се случи, тогава вече те не могат сами да го изключват.
Председател Любен Татарски – това не е ли по Закона за задълженията и договорите – ако по договора имаш задължения, не ги изпълняваш се дължи лихва. Това си го има и сега. Но аз пак искам да подчертая „лихва за забавено плащане не може да се изключва с договорно условие” защото първата алинея на същия член казва, че лихва се дължи ако не е договорено друго. И отивам на ал. 2, че лихва не може да се изключва, т.е. пак се дължи с договорно условие.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – ако двата контрагента, независимо какви са, дали са стопански субекти или има и държавен орган, ако двата контрагента имат разбирателство по отношение на плащането вероятно нищо от този законопроект няма да се активира. Нито между частни субекти, те винаги ще си анексират, предоговарят. Ако обаче те имат конфликт, тогава влиза в сила нашия законопроект, ако бъде приет.
След един месец ще трябва да се начислява законова лихва и това по никакъв начин не може да се договори в частност, че няма да има лихви. Това е целта. Приблизително така е формулирано и в директивата, тъй като практики шарени. Смисълът е при неразбирателство да има санкциониращ ефект на длъжника, а не обратно. Да задължаваме два добросъвестни субекта, които имат разбирателство помежду си те винаги ще намерят ако щете и юридическата форма, в която ще си преоформят своите ангажименти и задължения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – доколкото си спомням миналата седмица получихме един законопроект от колегата Менда Стоянова и група народни представители, който уреждаше материя в тази посока, по отношение на минимално изискуемата лихва. Съжалявам, не го нося. Тези два законопроекта се допълват във висока степен. Колкото до този дебат, който сега водим за встъпването на закона в действие при ситуация на нежелание на кредитора, то то е регламентирано, трябва да има фактура след изтичане на 30-дневния срок, защото съгласете се по данъчното законодателство, не по търговското започват реални санкции за кредитора. Той трябва да плаща и ДДС, търси му се и печалбата независимо дали си е получил средствата. Ако не е пуснал фактура, и са се договорили за това, естествено, че това събитие няма да се случи, но тук до колкото разбирам е двуяко.
ЯНКО ЯНКОВ – уважаеми колеги, според мен ние трябва да подкрепим този законопроект, защото той всъщност напълно съответства и съгласно становището, което ни е раздадено на Европейските директиви с основна цел – равнопоставеност на пазара. Г-н председател, ако в един договор, една от страните умишлено се съгласи да претърпи загуби в ползата на другата страна това не може да бъде равнопоставен договор между равнопоставени страни. Точно за това става въпрос – някой в договора умишлено да запише, че се отказва, ако другия не му плати. Точно за това става въпрос. Ако се договорят начини на плащане, график и всичко друго, няма проблеми. Тук става въпрос, че не може в договора да бъде записано примерно, че ако отсрещната страна не ми плати аз се отказвам да получа лихви за забава на плащането. Или пък другият вариант става въпрос за това – кредитора или инвеститора в определени случаи да натиска другата страна, която може да е подизпълнител или партньор на държавата в определен момент да си получи парите, ако не предяви претенции. Затова става въпрос в конкретния законопроект.
От тази гледна точка законопроекта напълно съответства на принципа за европейския пазар – равнопоставеност на субектите и прозрачност между договорните отношения и ние трябва да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, аз наистина приемам това, че с този законопроект се налага някакъв дисциплиниращ ефект върху субектите по една сделка и общините и държавата се приравняват като търговски субекти по една такава търговска сделка, което до сега го нямаше по Търговския закон. Там се говори само за търговци, а не за общини, държава. В тези взаимоотношения хубаво е да има такъв елемент. Само това ме притеснява че независимо договорните отношения то може да има договорни отношения, ако е подписано от двете страни че са съгласни, иначе няма договорни условия, и независимо от това, че има договорни условия, пак започва да се дължи лихва. Тогава защо се прави това договаряне, ако то не важи.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – в хода на изясняването на това, че не може да се прави предварителен отказ от законова лихва първоначално дебата в комисията беше инициаран в подкрепа на малкия и средния бизнес, тъй като в онази ситуация, която и към днешна дата не е кой знае колко променена, големите винаги могат да поставят условия на по-малките. Тук се даде пример с подизпълнителите. Много е лесно основния изпълнител да даде проектодоговор на подизпълнителя и вътре да пише какви ли не неща. нали именно този текст защитава по-малкия и по-слабия в една търговска сделка. В този контекст частните фирми, обичайно са по-малки и по-слаби спрямо държавните органи. Така, че има и такава релация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, все пак този проблем съществува и аз смятам, че по принцип законопроекта трябва да бъде приет, пък бюджетната комисия ще изчисти терминологията.
Ако няма други изказвания ви предлагам да минем към гласуване на внесения законопроект: „за” – 15, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви колеги, законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители е приет за първо гласуване.
Колеги, отиваме на трета точка от дневния ред, която е Представяне и обсъждане на Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Преди да започнем колеги, искам да ви кажа, че по този законопроект становища не сме получили, а знаете какъв дебат и вчера се оформи в пленарна зала, без становища какво правим. Това е съвсем нов закон, интересен и като замисъл, не бих искал да го тълкувам и обяснявам.
Може би г-н Тошев ще ни запознае с идеите, но пак ви казвам, нямаме становища и аз лично не знам как ние можем да се произнесем без специалните институции да са дали своите становища.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ – благодаря г-н председател.
Аз ще се съобразя с вашето решение и мога да дойда отново на заседание на комисията, когато продължите разглеждането на законопроекта, но сега бих желал да представя мотивите за внасянето на този законопроект.
Първо, бих искал да кажа на колегите, които за първи път народни представи да ги информирам, че внесох този законопроект 10 дни преди изтичане мандата на предишното Народно събрание. Попитаха ме, защо внасям този законопроект когато е безнадеждно да се приеме, тогава отговорих че бих желал да започне една дискусия по въпроса. Тогава министъра на финансите беше г-н Орешарски, който успя да даде становище по законопроекта и до голяма степен подкрепящо идеята за създаване на такава жилищна политика. С примери в тази област се срещнах, когато имах честта да бъда лектор на форума „Канс .... „ по друга тема, но на един от панелите бяха представени примери за такава жилищна политика в Австрия, в Ирландия и в Турция, които съм използвал и използвам техния опит, който те са приложили и който е изключително успешен. Има някакви обвинения към мен, затова че предлагам един законопроект, който изглежда в голяма степен ляв. Защото е социален, само че аз възразявам на това обвинение по следния начин.
Става въпрос за това да се даде възможност на хората сами да могат да поемат живота си в свои ръце и това е дясна политика и затова Европейската народна партия по принцип подкрепя такива проекти. Тези всичките проекти са реализирани от политици от средите на ЕНП както в Австрия, в Ирландия, всъщност и в Турция положението е същото.
Идеята е да се създаде един фонд, който в сътрудничество с общините да изгражда жилища за хората, като общините, които желаят да се включат предоставят терен за изграждане на такива жилища и право на строеж, а държавата изгражда тези жилища и след това ги предлага на тези, които желаят да ги придобият, като има различни начини за придобиване на тези жилища. Във всеки случай, гражданинът, който придобива това жилище прави една вноска с определен размер и след това може, вместо да плаща наеми да си изкупува обратно жилището, с което той би могъл да си планира живота по-нататък. Това създава устойчивост на работната ръка в съответния регион, защото той имайки мотив остава на същото място, за да работи. Самият този проект подкрепя строителните фирми, които се включват в неговата реализация на едни цени, които регулират цените на пазара на другите фирми, които не участват, тъй като тези цени ще бъдат по-ниски при минимални разходи ще може да се реализират политиките по енергийна ефективност, също така и за естетизация на градските зони. Аз съм посочил една препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа № 1505 от 2001 година, която предлага да се провежда такава политика на естетизация на градските зони, особено на сивите градски зони, което е проблем в много страни. Не само в Източна Европа, но също така и в Западна Европа. По този начин може да се подпомогнат предприятията в този регион, защото ще има хора, които на място ще живеят, ще бъдат уседнали трайно и така ще се формира една стабилна средна класа на хора, които сами планират живота си. Всичко зависи от тях и не са зависими от милостта на някой и могат в един дългосрочен период да знаят какво ще се случи с техния живот. Така в Турция беше сформирана новата класа, която сега подкрепя премиера Ердоган, който започна с такива проекти първо като кмет на Истанбул. След това тези жилища бяха предоставени на хората, които след това се оказа, че поддържат едно дясно правителство, защото провежда такава политика. Тя е социално, но дясно социална политика.
Затова реших да подложа за втори път в нашето Народно събрание този законопроект и смятам, че това не е непостижима цел. Има други страни, където това е постигнато и би било добре в България да се направят опити за създаване на такава устойчива средна класа, което би било много добре за формирането на нашето общество. В мотивите си съм посочил също че на 11 февруари 2009 г. тогавашния Еврокомисар Ласло Ковач на една среща на Комисиите по европейски въпроси в Брюксел на която присъстват като представител от българска страна заяви, че за такива проекти ЕС ще може да отпуска и средства. Т.е. не само държавния бюджет ще бъде ангажиран в реализацията на такива проекти, но ще се вземат и европейски средства за такива проекти. Аз смятам, че би било добре, ако ние се възползваме от такива възможности, но за да се възползваме ние трябва да създадем такава структура, която да се възползва от тези възможности да реализира такива проекти.
В заключение смятам, че не би трябвало с лека ръка да отхвърляме тази идея, напротив – можем да помислим дали и в България не можем да приложим тези идеи, които в други страни дават добър резултат.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Тошев.
Колеги, аз ви предлагам за следващото заседание да отложим разглеждането на този законопроект, защото липсват становища, и когато ги получим да започнем дискусия по този въпрос, а пък през това време ще можем задълбочено да обмислим идеите в предложението на г-н Тошев.
Аз съжалявам г-н Тошев, че сега трябва да го отложим но без становища от съответните ресорни ведомства, още повече, че вие говорите за бюджетни средства, за тяхното управление, за жилищна политика, така че.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – доколкото разбирам, предлагате да отложим разглеждането, добре би било за следващото заседание да имаме някаква представа за финансовите параметри на този законопроект, тъй като той предполага използването и на бюджетни средства и на средства по Европейски програми. Да знаем какви са възможностите по предложенията за финансиране да се включат в следващия програмен период по европейски програми, защото без яснота какви средства залагаме на този фонд да привлече различните източници, които предлагате няма да може да се планира нито състава му, пък съгласете се, да се впуснем в едно начинание да назначим 7 скъпо платени чиновника и още толкова поне технически лица без яснота какво ще свършат, а то зависи от финансовия ресурс няма да е оправдано. В същото време аз бих си позволил да предложа, да помислите дали сега действащия Национален компенсаторен жилищен фонд по някакъв начин не може да премине в този, защото той ще изчерпа своите функции по закон мисля че му остават още от 3 до 5 години, той трябва да привърши дейността си.
Като цяло за мен поне идеята е интересна и си струва да се помисли за тази подкрепа солидарно към хората които не могат да извадят кешови пари и да си купят жилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Георгиев.
Очевидно на следващото заседание ще имаме повече информация, г-н Тошев ще има възможност да събере тези данни по въпросите, които сега поставяте.
Колеги, който е съгласен с направеното от мен предложение да отложим разглеждането на този законопроект, моля да гласува:
„За” – 15, против и въздържали се няма. Благодаря Ви колеги. Приема се.
Сега искам да поканя на масата представителите на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК).
Ще дам думата на г-н Мирослав Йорданов – председател и Светлана Гюрджеклиева – член на УС, имате възможност да ни запознаете с дейността на асоциацията, с основни проблеми или конкретни предложения, които биха имали към нас.
Заповядайте.
МИРОСЛАВ ЙОРДАНОВ – председател на БААИК.
Г-н председател, дами и господа,
Няма да ви отнемам много време. С две думи, какво представлява Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти.
Основана е през 1999 година, членове на Европейската федерация EFTA от 2001 г. и от 2001 г. сме членове на Световната федерация FIDIC. Във FIDIC всички международни проекти, които се изпълняват по Световна банка, по Европейска банка се изпълняват чрез документи на световната организация. Председател съм на БААИК от месец юни тази година и сме подели една инициатива да регулираме някой от нещата, които се случват в тази държава. При нас единственото нещо, за което днеска сме тука, без да обсъждаме закона, дали е хубав, дали е лош, ние работим по него вече 11 години, сме намерили един член, който е изпразнен от съдържание от няколко години и който стои в ЗУТ без да прави нещо. Това е чл. 231, който гласи – изискванията към физически и юридически лица, извършващи строителство се уреждат със закон. Може ли този член да се трансформира – изискванията към консултантите в строителния процес се уреждат със закон, тъй като записаното в ЗУТ – участници в строителния процес, това са проектанти, консултанти, това са строители, това са архитекти. Всички имат закон, без консултантите, а нашата отговорност е най-голяма. И за нас се сещат най-вече медиите, когато падне някакво скеле, убие някой или падне някоя сграда. Тогава се сещат, че има надзор, че има консултанти и никой не пита дали тази сграда е първа или пита категория или каквато ще да е. Ако ние имаме един закон, в който да се регламентира, че ние не се лицензираме от министъра на регионалното развитие, а се регистрираме ,тогава ще отпадне това изискване за намаляване на лицензионните режими в България, ще отпадне сивата икономика, която при нас съществува много яко. Ще отпаднат дъмпинговите цени на обектите, където се играе по тези търгове и сега особено в тези бенефициенти, общини, министерства, държава, където се дават едни нереални цени, за които не може да се свърши тази работа, която се изисква от този надзор, защото той контролира строителния процес, влаганите материали и накрая той предава обекта. И следващото, което ще стане – ще се изградят мощни консултантски фирми в България, които ще могат да опонират на чуждестранните фирми, които са ни превзели от 20 години. И българските инженери и архитекти, колкото и добри да са винаги са подизпълнител, а 90 % от парите, определени за тази консултантска услуга идват от вън и заминават навън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – да, разбираме и общо взето тук всички присъстващи в тази зала са имали контакт, допир с представители на представляваната от вас асоциация и общо взето знаем какви проблеми съществуват. Те са очевидни и е ясно, че трябва да има някакви законови регламенти, които да изчистят вашата работа, може би не точно по начина, по който вие си го представяте и желаете, но така, че да бъдат защитени интересите на всички страни в строителния процес. От проектирането до надзора, контрола и т.н. и наистина в Закона за устройство на територията има какво да се прави. Надяваме се, че с новия министър на регионалното развитие и благоустройството ще се получи дългоочакваното събитие да имаме изменение на Закона за устройство на територията, може би и в тази част. Вие трябва да поддържате близка връзка и с нас и със министерството на регионалното развитие и благоустройството, когато се правят тези промени да не изтървете момента.
МИРОСЛАВ ЙОРДАНОВ – извинявайте, аз искам да обърна внимание на още нещо.
Модерно е по Енергийната ефективност да се дават пари за саниране на тези сгради. Тези сгради, преди да се санират трябва да имат технически паспорт. Ние като консултанти, ни е вменено че можем да изготвим тези технически паспорти на съществуващите сгради. За новите не говорим, те си имат технически паспорти, но без една експертиза да се види конструктивното състояние на сградата, да се види вътре какво е, да се дават пари за саниране и за обличане....., техническия паспорт представлява, както навремето имахме здравни талони, където се пише всичко. Кога е построена сградата, какви ремонти са й правени и този технически паспорт остава докато съществува тази сграда да се допълва с ремонтите и всичко друго, което е направено. Ние надзираваме такива обекти, по тези международни програми и виждаме някои несъответствия Не можем да облечем сграда, която е напукана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, да не навлизаме в тази материя Паспортизацията вече се налага, но не за всички сгради на този етап. Знаете, че има изисквания за създаване на такива паспорти, но сте прав, че този етап не трябва да се прескача.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – без съмнение е важно и отговорно това, което е предмет на дейност на всеки член на вашата асоциация. Важно е за потребителите най-вече. От една страна да направят информиран избор на това, което са решили да приемат и да инвестират от друга страна да се запознаят със съществуващите нормативни изисквания при строителството и по мое мнение едно от основните предназначения на асоциация като вашата е да инициира по различни пътища предложение за подобряване на средата в която се работи. В това число в сравнение със законодателните уредби на други по-напред в това отношение страни, така че моето скромно предложение към вас е, ако има хартийка върху която да се разсъждава, т.е. проект, върху това, което изложихте с няколко изречения то тогава вероятността то да се случи е много по-голяма.
МИРОСЛАВ ЙОРДАНОВ – ние поехме една инициатива с Камарата на инженерите и Камарата на архитектите и сме създали работна група, която ще направи една методология, какво представлява този технически паспорт за една сграда или за едно съоръжение. Разговаряли сме със заместник-министър Прегьов и ние ще им предоставим в края на октомври тази методология те да я погледнат с техни специалисти, те да я одобрят и да я пуснат в обръщение. И когато се прави един търг дали ще е за обществено или за кметства, вътре да пише какво да съдържа по точки, за да няма тълкуване на Наредбата и на Закона, за 20 лв. ще ти направим на една сграда и т.н. там ще има точките и всеки, който си сложи подписа ще отговаря във времето а не само за момента. Той трябва да даде моментно състояние на едно съоръжение, дали ще е мост, дали път, завод или сграда. Това нещо ще го направи. Инициативите да излязат на лист, да облекчим процедурите, които са за обществените поръчки.
Колежката ще вземе също отношение.
СВЕТЛАНА ГЮРДЖЕКЛИЕВА – ние като асоциация направихме проучване на европейската, международната федерация на инженерите консултанти. Никъде в света няма лицензионен режим като нашия по отношение на консултантските фирми и тяхното лицензиране от държавата. Навсякъде тези режими са регистрационни. По този повод ние направихме един проекто закон естествено с нашите инженерни възможности, колко е съвършен това ще каже законодателя и можем да го внесем във всеки един момент при вас за разглеждане по отношение на структурирането на консултанта е със законов нормативен акт, както бяха инженерите проектанти, както бяха архитектите, както беше Камарата на строителите. Т.е. ние проучването сме го направили. По отношение на това как стои консултанта по отношение на европейския и международния пазар. Винаги режимите са регистрационни, още повече, че лостовете за въздействие, когато режимът е регистрационен са много добри, защото по този начин вътрешната регулация на пазара, кои са добри и кои не са толкова добри има една вътрешна регулация на пазара. Понеже при нас всеки един следи работата на другия, затова смятаме, че инициативата е добра, защото в цяла Европа и в света няма такъв лицензионен режим – държавен, а идеята е консултанта да облекчи държавната администрация по отношение контрола на строителството и потреблението е не само от гражданите, а от цялата нация от институциите. Всичко що е строеж подлежи на строителен надзор и на контрол.
Всички са потребители.
АСЕН ГАГАУЗОВ – в потвърждение на това, което казаха и колегите, да, по принцип колкото е възможно по-малко лицензионни режими да има, това знам че е политика и на това правителство. Нашите усилия също са били насочени в това отношение. Знаете за приетите закони и за камарата на строителите и за това, че е хубаво да се дадат повече правомощия на общините и браншовите организации да се саморегулират и да се самоуправляват и това най-вероятно ще стане. Искам само да кажа, че вашата професия е изключително отговорна и трябва снемайки лицензионния режим да има много добре преглеждане на цялостната процедура защото ако изпълнителя и инвеститора, по сега действащото законодателство почти няма възможността да упражнява технически контрол върху строителството и това лежи на вас затова се наемат такива фирми и ви се плаща за това, друг е въпросът, че голяма част от инвеститорите просто не си представят че те са началници на тези хора, те им плащат и отговорността трябва да бъде много сериозна в това отношение. Там където надзорната фирма е добра, на мястото си имаме добри обекти. Там, където тя не си върши добре работата, нямаме и добро качество. Аз съм за саморегулиране, но със съответна регламентация, защото вие сте последната пречка преди падането на сградите. В този смисъл винаги съм се въздържал да ви давам такава свобода защото вашата професия не е много ясна за самия инвеститор. Като си я изясни сигурно ще получите и достатъчно свобода на действия.
Може би сега колегите ще решат този въпрос.
ЯНКО ЯНКОВ – уважаеми колеги, всъщност първо ние трябва да си изясним един въпрос – какво представлява понятието „консултант”. Българското законодателство такова понятие няма. Това се роди всъщност покрай проектите, които се финансират по еврофондовете и управлението на тези проекти. Управляващия един такъв проект всъщност се роди тази нова категория „консултант”. Той има комплексната задача да управлява един проект, в който влиза надзора, следенето по всички дейности по финансирането и т.н. и това юридическо лице се лицензира, защото трябва да отговаря на определени условия и компетенции най-вече. Безспорно аз съм съгласен, че нашето законодателство по никакъв начин не съответства на реалните дейности и на напредъка, който има в тази дейност и не го регламентира по никакъв начин. И ние имаме вина безспорно за това. Но, добре ще е да представите конкретни предложения, за да адаптираме законодателството. В нашето българско законодателство по отношение на строителния процес има точни и ясни категории – инвеститор, надзор и това е, инвеститорски контрол.
Съгласен съм напълно, че българските консултанти изостават в тази материя, вина за това има до голяма степен нормативната база, но и факта, че трябваше да бъде натрупан опит. Изискванията към консултантите, когато са международни търговете са такива, че едва ли не нашите консултанти трябваше да ги създадем през 80-та година, да натрупат опит за да могат да участват в тези търгове и процедури, които се реализират към момента.
Може би сега наистина е дошъл момента да направим нещо за вас, тъй като в миналия мандат направихме за архитектите, инженерите.
Затова и аз се обръщам към вас да дойдете с конкретни предложения, да ги обсъдим аз също поемам ангажимент, че мога да бъда един от вносителите, ако това се наложи и колегите няма да имат нищо против, защото всички колеги гледат експертно, професионално, не политически и да компенсираме, това, което очаквате вие от нормативната база.
СВЕТЛАНА ГЮРДЖЕКЛИЕВА – последни две думи – строителния надзор и консултанта са едно и също лице, само че консултанта, съгласно българското законодателство е този, който оценява съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания строителния надзор е този, който е на строителната площадка. В повечето български фирми двете неща са обединени в едно. Трябва да ви кажа, че външните инвеститори, които инвестират в България много добре експлоатират строителния надзор в целия му вид, в който позволява законодателя и по този начин доста български фирми натрупаха сериозен опит, тъй като западните супервайзери са наясно с нещата какво трябва да бъде един точен строителен надзор, който в цялостния си обем както позволява законодателя да контролира строителния процес. Така, че този опит трябва да бъде експлоатиран от българското законодателство и да бъде освободена държавата от излишни ангажименти по лицензирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ще очакваме да внесете вашите предложения и на следваща среща да дискутираме отново с вас.
Благодаря ви за участието.
Колеги, с това приключваме днешното заседание.
Закривам заседанието.







ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Л. Татарски