1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от МС.
4. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Л. Татарски и Георги Икономов (за второ гласуване).
5. Обсъждане на проект на Закон за Фонд за жилищна политика, №154-01-80, внесен от н.пр. Лъчезар Тошев.

---

Стенографски запис!


П Р О Т ОК О Л
№ 24


1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.,№ 102-01-71, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от МС.
4. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Л. Татарски и Георги Икономов (за второ гласуване).
5. Обсъждане на проект на Закон за Фонд за жилищна политика, №154-01-80, внесен от н.пр. Лъчезар Тошев.

Заседанието на Комисията започна в 14.45 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, добър ден, добър ден и на гостите, които присъстват на днешното заседание на нашата комисия. Благодаря на всички, че се отзовахте на поканата, защото днешното заседание е доста сериозно като теми, които предстоят да бъдат обсъждани:
Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.,№ 102-01-71, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от МС.
4. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Л. Татарски и Георги Икономов (за второ гласуване).
5. Обсъждане на проект на Закон за Фонд за жилищна политика, №154-01-80, внесен от н.пр. Лъчезар Тошев.

Колеги, имате ли предложения за включването на други точки или промяна на така предложения ви дневен ред? Очевидно няма. Който е „За” приемането на този дневен ред, моля да гласува.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Започваме с точка 1

Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.,№ 102-01-71, внесен от Министерския съвет.

В тази връзка наши гости на заседанието са от Министерство на финансите – Валентина Грозданова – директор на Дирекция „Финанси на общините”, Юлия Цанева – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи” към същото министерство, Карина Караиванова – директор на Дирекция „Национален фонд” в Министерство на финансите.
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството – господин Николай Нанков – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. Използвам случая да го поздравя със заемането на отговорния пост и да бъде по-чест гост на заседанията на нашата комисия, защото имаме много общи въпроси, които да решаваме.
На днешното заседание трябва да присъства и Таня Милева – началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е участвала в разработването на бюджета на министерството. Лазарина Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" – и нея да я поздравим с поста, който заема отскоро.
Госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на НСОРБ.
Това са гостите, които присъстват във връзка с разглеждането на тази точка. Най-напред ще дам думата на госпожа Грозданова да ни запознае с общата рамка на бюджета, философията, целите, които си поставяме. Заповядайте, госпожо Грозданова.
ВАЛЕНТИНА ГРОЗДАНОВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проекта на Закон за държавния бюджета на Република България за 2012 година е разработен на базата на приетите от Министерския съвет основни допускания по отношение на политиката по доходите, данъчно-осигурителната политика, макроикономическите параметри, както и фискалната цел за бюджетното салдо.
През 2012 година се предвижда минималният размер на фискалния резерв да бъде от 4,5 милиарда лева, което ще осигури достатъчно гъвкавост на правителството в рамките на емисионната политика и фискалната политика за следващата година. Заложен е прогнозен ръст на БВП от 2,9 на сто и прогнозна хармонизирана инфлация в края на 2012 година от 2.8 на сто. Предвижда се валутен курс долар към лев 1,39.
С проектобюджета за следващата година правителството залага дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 1,3 на сто от БВП, като тази фискална позиция ще бъде постигната при размер на приходите по консолидираната фискална програма 28 732 000 000 лева или това е 35,2 на сто от БВП и размер на разходите по консолидираната фискална програма 29 824 000 000 лева или 36,5 на сто от прогнозния БВП.
С консолидираната фискална програма за 2012 година за общините се предвиждат разходи в размер на 3 777 000 000 лева при 3 752 000 000 лева за 2011 година. Тоест, налице е компенсирано увеличени от 25 000 000 лева. Това компенсирано увеличение произтича от една страна от увеличението на текущите разходи в делегираните от държавата дейности с 45 000 000 лева и компенсирано намаление на капиталовите разходи с 20 000 000 лева. Тук следва да отбележим, че всъщност намалението на капиталовите разходи с 20 000 000 лева се отнася за екологичните обекти, които досега се финансираха чрез бюджетите на общините.
Тази година беше решено от Министерския съвет екологичните обекти да се финансират чрез бюджета на Министерство на околната среда и водите, по-точно чрез ПУДООС и те пак са в размер на 20 000 000 лева, само че по бюджета на Министерство на околната среда и водите.
По отношение на делегираните от държавата дейности за общините разходите, които са разчетени за 2012 година са 1 865 000 000 лева при 1 820 000 000 лева за 2011 година или тук увеличението е 45 000 000 лева, което представлява 2,5%. Запазва се тазгодишната сума за дейност „общинска администрация” – 217 200 000 лева. Увеличенията са в социалната сфера, акцентирано е на образованието, културата, социалните дейности, здравеопазването, така както и по консолидираната фискална програма за 2012 година.
Особено голям е ръста на функция „образование”, като по нея са планирани 1 277 000 000 лева, увеличението е 40 400 000 лева и то е насочено за промени на първо място в единните разходни стандарти на училищата, детските градини и обслужващите звена в размер на 16 300 000 лева. Освен това има разработен съвместно с Министерство на образованието, младежта и науката нов механизъм за финансиране на общообразователните училище и при него се групират общините не в четири групи, както беше до сега, а в седем групи, което позволява оптималното финансиране на общини от различен тип. Основните критерии при този механизъм са населението на общинския център и броя на селищата в общината, като допълнително за целта се предвиждат 2 900 000 лева. 17 300 000 лева ще бъдат предоставени за обхващане на учениците от втори клас в целодневна организация на учебния процес.
Шестте астрономически обсерватории в страната – във Варна, Габрово, Кърджали, Силистра и Димитровград ще получат допълнително 240 000 лева. За увеличаване на обхвата на децата в детските градини допълнително в образованието на общините ще бъдат включени 2 900 000 лева. За транспорта на учителите още 800 000 лева в сравнение с миналата година.
Във функция здравеопазване също имаме ръст от 1 400 000 лева, като общият размер на средствата за тази функция става 104 200 000 лева и всъщност средствата са за подобряване на детското здравеопазване. Значим е ръста във функция „култура”. Там общо средствата са в размер на 75 500 000 лева за 2012 година, увеличението е с 2 000 000 лева спрямо 2011 година и това увеличение е предназначено за вторият етап от програмата „Глобални библиотеки”, както и за разкриване на нови дейности и филиали към музеите и художествените галерии с регионален характер.
За 2012 година се запазва субсидията за капиталови разходи за ремонт на местни общински пътища, а също и средствата за зимно поддържане и снегопочистване. В същият размер ще бъде и изравнителната субсидия за общините – 240 000 000 лева, но тук е хубаво да отбележим, че размерът на изравнителната субсидия за 2012 година представлява 15,86 на сто от постъпленията от собствените приходи на общините за 2010 година, а по Закона за общинските бюджети – чл. 34 изискването е да е не по-малко от 10 на сто. Тоест, този размер е доста висок. С така предвидените средства за общините през 2012 година Министерство на финансите смята, че ще бъдат ритмично финансирани делегираните от държавата дейности и в социалните дейности – образование, здравеопазване, култура, наистина ще има едно по-добро финансиране от 2011 година.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да дадем думата и на представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да ни запознаят с техните виждания по внесения законопроект. Заповядайте, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин председател, господин зам.-председател, дами и господа народни представители, първо да вметна – не чест гост, а постоянен, когато ме поканите, мога да присъствам на всяко ваше заседание, ако това представлява интерес за вас.
Ще дам думата госпожа Таня Милева – началник на нашия политически кабинет да направи кратко резюме на предлагания от министерството бюджет по политики.
ТАНЯ МИЛЕВА: Добър ден и от мен. Господин председател, госпожи и господа народни представители, първо искам да ви информирам, че министър Павлова не присъства лично предвид, че беше по-късно уведомена за предстоящото заседание и нямаше как да отмени еднодневната си среща в Страсбург с колегите министри на регионалното развитие, така че това е причината тя лично да не присъства.
По отношение на бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството бих искала да ви кажа следното, за да не ви отегчаваме, тъй като знаете, че ние сме министерството, което има най-големите приоритети и по отношение на нас колегите от финансите знаят, че ние имаме несъгласие с бюджета, който ни се отпуска, тъй като не бихме могли да реализираме всичко, което сме планували. Така че предвид намеренията на правителството за фискалната консолидация в средносрочен период и постигане на балансирана бюджетна позиция, ние на този етап считаме, че бюджетът донякъде ще ни позволи да изпълним всичките ни приоритети - тези, които ще бъдат възможни с оглед предоставения ни финансов ресурс. Ще направим усилия да покажем, че колегите от Министерство на финансите може би трябваше да ни отпуснат малко повече пари, за което се надяваме.
За да не ви отегчавам с много цифри, за които ние имаме готовност, бихме искали с колегите да ви представим накратко това, което стои като наш приоритет. Приоритетите са шест за Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Първият – създаване на условия за балансирано и устойчиво регионално развитие, прилагане на стратегически подход за планиране, наблюдения и оценка, реализиране процеса на децентрализация и укрепване на местното самоуправление.
Приоритет № 2 – подобряване на инвестиционния процес чрез развитие на устройственото планиране и усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, стимулиране на публично-частно партньорство, подобряване качеството на превенция и текущ контрол и прилагане на европейски стандарти.
Приоритет № 3 – ефективно и ефикасно използване на средствата от фондовете на Европейския съюз и укрепване доверието на европейските партньори.
Приоритет № 4 – поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси. Създаване и изпълнение на националната програма за превенция и ограничаване въздействието на свлачищните процеси, ерозията и абразията. Подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани чрез благоустрояване на населените места и усъвършенстване на управлението и поддържането на жилищния фонд.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството има ресурс този, който е отпуснат от страна на Министерство на финансите за реализирането на 6 политики и 16 програми. В цифри това, което ние можем да ви подадем като информация е, че с законопроекта приоритетите на министерството за 2012 ще бъдат обезпечени общо със средства в размер на 2 065 864 000 лева, като по отношение на разходите за бюджета на министерството са 257 152 000 по политики и програми.
Разходите в централния бюджет са на стойност 25 118 000, от които, и тук искаме да благодарим на Министерство на финансите за това, че по отношение на неизпълнени задължения от страна на ведомството бяха изключително конструктивни, предвидиха и отпуснаха за изпълнение на стари задължения на министерството в размер на почти 24 000 000 лева, като това представлява единствено дълг без да е включена лихвата към този момент. Така че по отношение на неизпълнени финансови задължения догодина мислим, че това ще бъде преодоляно, като остава отново въпроса със съответния партньор по договора за лихвата. Това, което искаме да ви уверим е, че ще положим максимални усилия да постигнем споразумение.
По отношение на другите разходи, които са предвидени по централния бюджет отново благодарим на колегите от Министерство на финансите, тъй като за структуриране и издръжка на Държавното предприятие „Стратегически инфраструктурни проекти” разполагаме със средства в размер на 1 200 000.
На следващо място разходите по държавните инвестиционни заеми тук предоставените средства за значително в много по-малък размер. Ние разполагаме с подробна справка и намалението може би от това, което ние прогнозирахме можем да го кажем, е в размер на….
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Само да обявя цялата стойност на държавните инвестиционни заеми за 2012 година – в порядъка на 210 374 000 лева, от които за лихви са 29 почти 30 000 000 лева. Давам пример – за транзитни пътища 5, една от програмите бенефициент по които е Агенция "Пътна инфраструктура" по държавни инвестиционни заеми ще влязат 122 454 000 лева, като само от Агенция "Пътна инфраструктура" заявката за тази година беше 560 000 000.
ТАНЯ МИЛЕВА: И по отношение на разходите по други бюджети, фондове и сметки тук може би това е единственият пункт, по който ние сме изключително доволни, че Министерство на финансите осигури необходимия финансов ресурс. Бих искала да Ви уверя, че изключително тежки диалози проведохме с колегите. Ние предпочитаме на този етап да не сме толкова недоволни, защото може да стане не само по-зле, но да имаме основание да искаме допълнително. Наистина колегите са ни осигурили необходимият финансов ресурс, както за Оперативна програма „Регионално развитие”, така и по Оперативна програма „Транспорт”, а и за програмите за трансгранично сътрудничество. Така че ние тук сме доста спокойни по отношение на финансовите средства. Разбира се недостигът ни е много голям, за който също можем да вземем отношение, за да не бъдем толкова хвалебствени към колегите от Министерство на финансите. Тук вече също може да бъдем по-подробни.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Кратка пояснителна бележка. Средствата, за които говорихме са средства, с които ще оперира Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Средствата, които са по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, съответно на централния бюджет са в рамките на 257 152 000 лева. Останалите средства, с които ще оперира министерството са по различните програми, бенефициент на които е Агенция "Пътна инфраструктура" и/или които управляват управляващите органи на Оперативна програма „Трансгранично сътрудничество”.
Разходите по другите бюджетни фондови сметки са в размер 1 573 200 000 лева, като Оперативна програма „Регионално развитие” те са на стойност малко над 710 000 000. От тях може би интерес ще представляват 600 000 000 по приоритетна ос 1 – устойчиво и интегрирано градско развитие, там са проектите за социално-образователна инфраструктура, енергийна ефективност, жилищна политика.
По приоритетна ос 2 – това са проектите за общинска, които ще приключат вече и републиканска пътна инфраструктура – пътища втори и трети клас.
По Оперативна програма „Транспорт” бенефициент по която е Агенция "Пътна инфраструктура" са в размер на 780 000 000 за 2012 година. По ОППР почти 79 146 000, от които близо 55 000 000 са по трансгранични програми по външните граничи на България. Това е с конкретните цифри.
За кадастъра можем да кажем, че имахме огромното желание останаха едни 30 000 000 лева, които са за възлагане на новата кадастрална карта основно в София. Много добре знаем, че Софийска община е покрила малко под 80% с кадастрална карта. Съответно и по Черноморското крайбрежие, тъй като там също покритието не е на нужното ниво.
Това е, благодаря ви. Ако имате въпроси?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожа Стоичкова дали има да допълни нещо относно бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура".
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: Господин председател, господин зам.-председател, уважаеми народни представители, съвсем кратък план приоритетите на Агенция "Пътна инфраструктура" са по следният начин: Оперативна програма „Транспорт” – автомагистрали, първи клас пътища. Оперативна програма „Регионално развитие” – втори и трети клас пътища. Транзитни пет по заемно споразумение с Европейската инвестиционна банка, по заемно споразумение със Световна банка първи клас пътища. Следва, разбира се не малко по важност, поддръжката на републиканската пътна мрежа. Към момента по нашите приоритети ние сме получили от страна на Министерство на финансите стойностите, които са ни необходими за кофинансиране за 2012 година, за да можем да реализираме първите два основни приоритета по Оперативна програма „Транспорт” и по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Единственият ни сериозен недостиг е по сключено заемно споразумение – транзитни пет с Европейската инвестиционна банка, където искаме или не искаме ние тенденциозно се налага да забавяме вече изпълнението на сключени договори, което е ангажимент пак по заемно споразумение и пренасяме тяхното изпълнение включително и в 2013 година. Разбира се даваме си сметка, че се търси балансиран бюджет на правителството. Имахме необходимостта, не само желанието от повече средства, за да можем да приключим обектите, тоест – да разплатим обектите, които приключват 2012 година по транзитни пет с Европейската инвестиционна банка.
Основното ни притеснение е, че ако продължаваме да ги прехвърляме в 2013 година със забавено изпълнение ние реално ще влезем в хипотеза там – или да процедираме предложения за ратификация на удължаване на заемното споразумение – единият вариант или да влезем в 5% оскъпяване на цялостното заемно споразумение поради факта, че гаранционният период ще влезе в последващ период в годините. Но така или иначе факт са цифрите към момента.
От страна на агенцията това, което правим е да работим по начин проектите да се случват в темпо, да се случват с качество, за да можем реализирайки ги, усвоявайки бюджетните средства като кофинансиране верифицирайки разходите в съответните апликационни форми така, че да получаваме възвръщаемост на направените разходи от страна на Европейския съюз, да покажем, че капацитетът и нещата се случват и евентуално при наличие на една може би юнска корекция в бюджета да можем да покажем, че усвояваме закономерно средства, за да можем да поискаме да подходим по малко по-различен начин и към транзитни пет – заемното ни споразумение с Европейската инвестиционна банка.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви за информацията. Сега да чуем позицията и на НСОРБ. Госпожо Чавдарова.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, вие имате нашият протокол, аз затова ще си позволя само две три по-конкретни аргумента да добавя към това, което ние сме представили.
Първо, тази година имахме малко повече време да се подготвим за преговорите с Министерство на финансите, да направим повече разчети и предложения от страна на общините.
Второ, по време на самите преговори по някои от най-трудните въпроси все пак постигнахме договореност, която е отразена в първата част на протокола с министъра на финансите, че в течение на годината ще търсим решение на част от тези въпроси, част от тях които позволяват наистина при изпълнението на бюджета да бъдат намирани решенията.
Аз се солидаризирам, колкото и неочаквано или може би за някой да е неочаквано, с част от предложенията на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и искам съвършено откровено да споделя с вас, защото вие и от двете страни следите развитието на нещата, че както и с досегашния министър, така и с новия министър мисля, че взаимоотношения общини-министерство сме на един изключителен етап на взаимодействие, контакти, взаимна подкрепа, разработки, даване на бележки, предложения, отчитане и т.н. И наистина ако министерството е по-ресурсно, добре осигурено, то това ще се отрази на една по-нормална работа и взаимодействие със самите общини.
От страна на нашите предложения вие знаете, че общините винаги са били един от най-търпеливият солидарен с държавата партньор, когато трябва да се отчита въздействие на кризата, защото самото наше положение е такова, че самите ние виждаме какво става със собствените ни приходи и как част от нашия бюджет обективно се губи под влияние на кризата.
Между другото по средата на годината нашите прогнози бяха по-оптимистични и ние ги публикувахме, че ще започнем да имаме леко увеличение на собствените си приходи и май избързахме малко с тази оптимистична прогноза. За сега това, което загубихме през 2010, 2011 година продължаваме в същите мащаби и няма голямо положително въздействие.
При тази ситуация предложенията ни са, първа група – грижа за здраве и здравословен начин на живот, здраве за децата. Има две наредби прекрасни министерски наредби за здравословна храна, които обаче позволихме си паралелно проучване и директно един път от самите детски заведения да получим техните разчети за въздействието на наредбите. Тъй като наредбите вече се прилагат имахме възможност за тази година да сметнем нещата. Ръстът в цените се движи между 30 и 50 на сто. В нашето предложение ние сме казали, че в частта детски градини и детски ясли, защото съзнаваме, че това е важно, предлагаме увеличение там с около 10 000 000, 10 000 000 да останат за сметка на общинските бюджети и 10 000 000 да дойдат като солидарна отговорност за тази нова възникнала финансов ангажимент към общините и към родителите за тези по-високи изисквания към храната на децата.
Общоизвестно е, че към родителите не може особено да се очаква при сегашното икономическо състояние, може би на следващо би могло. Що се касае обаче за децата в социалните заведения и в училищата, това е типично делегирана дейност и тези наредби вече влизат в сила, тръгват наказания, би следвало държавата нормално, като за делегирани държавни дейности да осигури ръста в разхода за тези заведения. Това е едното ми предложение, има го в протокола за училищата и за социалните заведения, общо е също около 10 000 000.
Две нищожни суми, които не знам да не се изгубят в големия дебат, но наистина имаме уникална разработка от страна на общините с четири милиона допълнително за извънкласни дейности. Да не даваме 400 милиона после за борба с наркомания, с прибиране на децата от улицата и други неща, а да увеличим подкрепата за заемане на свободното време на децата и ангажирането им в подходящи дейности. И за здравните кабинети положението наистина е вече нетърпимо. 2010 година намалихме при актуализацията на бюджета стандарта, той и дотогава не стигаше. Знаете състоянието на здравната система и другите възможности. Ако може поне за здравните кабинети също, което е над 3 милиона, имате го като разчети, в тази част да настъпи някаква корекция. Тъй като знам, че тук са много досегашни представители в общини, в общински съвети и кметове, другото ни предложение е разбираемо.
Финансово не е осигурен един еднократен разход – обезщетение за стар, нов – тези, които дължим винаги в края на мандата. Това е еднократен разход, но някои от вас знаят, че по-рано ние заедно и с Министерство на труда и социалната политика им съдействахме и пускахме разни консултации на общините, че преизбран кмет да не му изплащат отпуски, а да се трупат, с оглед да намалим сумата, която се дължи. Сега по новия кодекс това не може да стане, така че трябва да се изчистят старите задължения. Знаете и промяната в броя на кметовете на кметства, най-голямата бройка са кметове на кметства, това е ясно, другите бройки са много по-малки. Общите ни разчети проверени и съгласувани и с колегите от финансите са около 20 милиона лева еднократен разход. Този еднократен разход ние не дължим и сега да се запише в частта за общинските бюджети. Той може да остане като увеличен размер в централния бюджет, ние не възразяваме срещу това. Въпросът е да има ресурс и после с оправдателни документи, коя община колко е изплатила да се погасяват, както за ветерани и други, има такава практика, знаете много добре. Каквато и форма да се намери, въпросът е, че това е еднократен дължим по кодекса разход, за който общините ще бъдат затруднени да го поемат. Те го дължат още отсега и вече почват да звънят, че нямаме такъв ресурс и ще се отложи като неразплатен за следващата.
За останалите ни предложения няма да говоря, те са в синхрон с това, което се каза и за общинската пътна мрежа и за капиталовите разходи. Капиталовите разходи ви моля да обърнете внимание, наистина общините вече имаме достатъчно инвестиции. Проблемът е, че всяка европейска инвестиция иска собствена инвестиция – т.нар. наложителен, но не възстановим разход. Това е третата страна, има разходи, които по условията на финансирането са наложителни за самия проект, например разходи за отчуждение, има цял списък. Недопустими по условия от Европейския съюз. Това е извън съфинансирането.
Надяваме се, че в частта общинско съфинансиране имаме разбиране на министъра на финансите и затова сме го отбелязали в първата част на протокола. Ще търсим някакви по-добри решения да осигуряваме съфинансирането, което ще остане и определена част за общините, но се надяваме, че не както досега беше по някои схеми в 15%, което е невъзможно. И за 2012 година ни е бума на изпълняване на общински проекти. Надяваме се, че дай боже още по-голям бум да стане, но си е така. Ние сега 2012-2013 г., ако не направим… И заради 20-30 милиона недостиг на ресурс не би следвало да поставяме под въпрос много повече милиони и европейско съфинансиране.
Това са основните ни предложения. Последното, което не касае пряко увеличаване на общинските бюджети, 10 милиона за Министерство на здравеопазването за болниците в рискови и периферни райони по закон трябва да ги има, деюре ги няма, дефакто ги няма и никак ги няма. Ако е възможно това, това съвпада и с националните приоритети и посоките. Избрахме предложения за образование, за деца, за здравеопазване, които са обявени като приоритет за този бюджет, за да подкрепяме национални приоритети. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз, госпожо Чавдарова. Колеги, имаме думата за изказвания, мнения, коментари. Всички тези документи и протоколи и становищата са пред вас. Слушам ви, колеги. Кой желае да вземе отношение по проектобюджета, който между другото включва и част за Висшия съдебен съвет, да не забравяме и това. Проект на бюджет за Висшия съдебен съвет, който също трябва да го гласуваме в рамките на общия бюджет.
Стана ясно, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството е доволно, че поне не са им намалили субсидията спрямо миналата година. Агенция "Пътна инфраструктура" разчита на европейските фондове, програми, общините не знам на какво разчитат.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: И нашите са на равнището на миналата година, поне не е намалена.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разчита се на изпълнение на проектите по вече сключените договори.
АСЕН ГАГАУЗОВ: От това, което колегите докладваха ми прави впечатление, че що се отнася до Агенция "Пътна инфраструктура" нещата стоят сравнително добре на фона на средствата, на които те разчитат от Оперативна програма „Транспорт” и от Оперативна програма „Регионално развитие” – една сума, която може би надхвърля вече и около 600-700 милиона, доколкото разбрах. Това са средства, които са инвестирани в отрасъла в най-добрите години – тогава, когато имаше повече средства без участието на оперативните програми. Така че струва ми се, че тук оперативните програми в значителна степен компенсират това, което трябва да бъде вложено. Слабо място, но то не е предмет на агенцията, това са общинските пътища, които трябва да бъдат допълнени. Разбирам, че е трудно да стане в този бюджет, но трябва да бъдат допълнени поне с около 250-300 милиона лева, за да имаме една хомогенно обновяваща се цялостна пътна инфраструктура, тъй като средствата от Оперативна програма „Регионално развитие” най-вероятно тази година ще приключат, последно вече и няма да има подобни финансирания за общините в плановия период, в който остават още две-три години.
Прави впечатление обаче, че по капиталната програма на министерството са необходими по моя съвсем груба сметка поне едно от порядъка на 40-50 милиона лева, защото изцяло е спрян водният сектор, финансиран от министерството. Знаете че по поречието на Марица трябва да се изградят няколко пречиствателни станции за питейни води, там положението е трагично и не знам как още не са се намесили и разни други организации, имам предвид от Димитровград надолу всички общини пият вода, която е с много лоши показатели. И тук ми се струва, че трябва да се търси възможността, доколко е възможно това ще каже Министерство на околната среда и водите, тъй като те пък имат безброй пречиствателни станции да правят, но само за отпадни води, те не са за питейни води. И този въпрос трябва да бъде решен. Може би някакъв резерв от Министерство на финансите.
Другото, което искам да кажа, то е повече към Министерство на финансите, в ЦРБ се държи една значителна сума, която е предназначена за определени политики на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Но аз и миналия път го казах, само че тук бяха други представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че тази сума е крайно време вече да се извади оттам и да се дава директно на министерството, за да може то да решава какво прави съгласно неговите политики. Това съм се мъчил да го направя, но тогава бяхме много тройни, не бяхме така единни както сега сте. В този смисъл и миналия път го казах, това нищо не пречи да бъде отрегулиран въпроса още сега, за да може министерството от 1 януари да знае какво да прави с тези пари, защото в повечето случаи това става ясно към средата на годината – ще ги даде ли Министерство на финансите, как ще ги даде, що ще ги даде. Това би могло да бъде и частично решаване на проблема с пречиствателните станции за питейни води.
И едни стар въпрос, за който говорихме – Националната устройствена схема, която не я виждам и този път. Може би я имате, но не се казва нищо по нея. Това че кадастърът на София ще се довърши и по Закона за Черноморското крайбрежие е много добре, там също ще бъдат решени въпросите. Разбирам, че 20 милиона отделяте, нещо такава, или аз не съм разбрал правилно?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: За съжаление те са над таваните, предвидени са средствата, искрено се надяваме да ги получим.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Прибързано съм се зарадвал.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: За националната комплексна устройствена схема проблемът ще бъде разрешен с въвеждането на един документ – национална концепция за пространствено развитие. Това е един дългосрочен период. Намерен е финансов механизъм за финансирането на документа по техническа помощ – приоритетна ос № 5 на Оперативна програма „Регионално развитие”. В момента се готви заданието за изготвяне на националната концепция по пространствено развитие, съответно ще бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител и ще бъде определена апликационната форма за кандидатстване по оперативната програма.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Един въпрос имам към колежката от фонда. До края на годината какви средства ще бъдат разплатени по Оперативна програма „Транспорт” за магистралите, които в момента правите, защото знаем, че един от проблемите е плащане с бюджетни средства и сега трябва да си получим финансирането до края на годината, какво ще бъде то, защото то е един резерв, който пък може да бъде пренасочен към други неща, които са ползвали до сега.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Аз първо тук искам да изчистя едно неразбиране. Средствата по Оперативна програма „Транспорт” не са от бюджета, тоест – ние все още разходваме това, което сме получили като аванс и това, което сме успели да възстановим като извършени разходи и успяваме съвсем ритмично да удовлетворим нуждите по Оперативна програма „Транспорт” по сключени нови договори, аванси. Там, където вече са сключени договори се осигуряват средства, нямаме проблеми и все още не използваме национални средства.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Може би аз не бях ясен. Става дума за АМ „Тракия”, колко европейски средства са разплатени по трите лота на АМ „Тракия”?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Аз имам малко по-обобщена информация, като цяло по Оперативна програма „Транспорт” и това, което очакваме е до края на годината, в момента са обработени, ние го проверяваме на наше ниво, като средства, които ще декларираме и съответно ще бъдат възстановени. В рамките на тази година имаме уверение за това от Европейската комисия, в размер на 460 милиона лева, така че те ще постъпят с бюджета и отново ще се върнат в оперативната програма. Част от тези средства са и по АМ „Тракия”, в момента нямаме разбивката, мога да я осигуря.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Което означава, че идвайки тези средства при вас вие ще възстановите извършените плащания от нашия бюджет.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Не, те не са извършени от бюджета.
АСЕН ГАГАУЗОВ: А откъде са извършени, като няма средства?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: От наличности, които има по национален фонд. При стартирането на оперативните програми ние получаваме аванс. Ритмичното извършване на разходи ние декларираме пред комисията.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Вие от общия.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: От общия, разбира се, така че не използваме национални средства.
РЕМЗИ ОСМАН: За „Тракия” разбрах, за да остане в аналите. Моята молба към нашите гости е, не знам кой ще вземе отношение, може би от Агенция "Пътна инфраструктура" или зам.-министъра, малко по-подробна информация – това, което предстои за ремонта на втори и трети клас пътища, не обща информация, а малко по-подробна. Да се възползваме от ситуацията, че те са много повече отколкото общинските пътища и са много по-важни.
Другият въпрос. Уважаеми гости, вие знаете, че след закриването на училищата в планинските региони въпреки че има предоставени ресурси, не е възможно за тези 42 милиона лева за ремонт на общински пътища да се поддържа общинската пътна мрежа. Това е изключено. Общините не смеят да реагират по-смело, защото знаят какви са финансовите възможности. Но ние трябва да знаем истината, да остане в аналите в парламента. В момента се извозват деца с камиони в планинските региони, не с автобуси. И ако това се разчуе, че в определени райони извозват децата с камиони в планинските райони десетки километри, не е възможно да се движи автобус. При тези 42 милиона лева за 264 общини, по-хубаво да бъдат дадени на четири общини да си свършат някаква работа.
Може би е време, аз и миналата година го поставих, господин председател, въпроса, в момента в България има населени места докъдето няма изградена пътна мрежа с над 300 жители в тези населени места. С над 30 деца в тези населени места. Аз не казвам, че това правителство носи отговорността, но това е от години, но ние не можем да се правим, че не съществува такъв проблем. Защото един ден една група от наши партньори в Европейския съюз, като се отзоват там по покана на тези села положението ще бъде много неловко за нас. Ще излезе, че комисията и министерството не знаят кои са тези населени места до които няма изградени пътища.
Аз знам, че министерството не знае кои са тези населени места. Не ви обвинявам, това е и отпреди. И те са в различни райони в страната и задължение на министерството е чрез областните управители за кратко време могат да получат тази информация, защото рано или късно тези хора ще търсят правата там, където трябва. Те вместо да бъдат наградени, че живеят в планински райони, те се наказват. Аз съм готов със списък на населените места до където няма изградена пътна инфраструктура, не е мястото тук сега да изброявам пет-десет села.
Пак ви казвам, това не е обвинение към правителството, това е от години, стои тук там и до някое село има изграден път, но не е възможно да говорим да получават образование децата след закриване на училища, да бъдат извозвани с камиони, с виетнамки т. нар. И държа да остане това в аналите на комисията, защото в едно следващо заседание малко в обозримо бъдеще да видим кои са точно тези населени места, какво ще прави правителството и министерството, за да бъде избегнат този проблем. Тези деца как да получат образование, това население трябва да получи достъп до техническа инфраструктура.
Миналата година господин министърът беше тук, да е жив и здрав, сега е президент, тогава се повдигна този въпрос, казаха – да, получихме едно разбиране. Но когато се разпределяха тези 42 милиона лева аз знам, че се съгласуват с НСОРБ, но в края на краищата приоритет на правителството е да види кои са тези населени места. Има адресирани писма официални до министерството, готов съм да предоставя копие. Знам че една голяма част от писмата остават в деловодството по стар навик, не стигат до министрите, зам.-министрите. Разбира се основателно е НСОРБ да искат поне 50 милиона за общински пътища.
Ние знаем, че има един трик, оставяме една вратичка в проектобюджета, когато обсъждаме за второ четене, отваряме малко кесията и раздаваме малко жълтици и това ще стане – 50 милиона ще ги има. Но въпреки всичко и те не стигат.
Моята молба е наистина да получим една информация кои са тези населени места докъдето няма изградени пътища. Такива селища в България има ли за реално живеещи хора, не говоря за вилни зони, говоря за населени места. И е жалко в 21 век, никой да не обръща внимание. Всички носим заедно отговорност за това нещо.
Молбата ми за втори и трети клас пътища е малко по-подробна информация да получим.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Осман, държавата не може да се разглежда понякога като майка кърмилница, а понякога като мащеха. Тук наистина трябва да видим липсата на тези пътища до населените места по какъв клас републиканска пътна мрежа или четвъртокласни и местни пътища. Това също са местни пътища, пътища от местно значение, така че това също е много важно уточнение.
За пътища втори и трети клас факт е, че малко образно ще се изразя, ако магистралите и пътищата първи клас, основно транзитните международни пътища са гръбнака на пътната мрежа към пътища втори и трети клас са ребрата със скелета на транспортната система на страната. Пътищата втори и трети клас се рехабилитират по Оперативна програма „Регионално развитие”. Ще дам конкретните отсечки. В момента започна рехабилитация на пътища от трети етап, етап едно и етап две на оперативната програма. За 2012 от етап 2 по лотове – лот 16 – Плевен-Ловеч, лот 17 – Троян-Карнаре и Черни вит, лот 18 – Казачево-Стефаново-Велчево. Лот 19 – Дебелец-Плаково-Елена, област Велико Търново. Лот 20 – Щръклево-Попово, лот 21 – Преслав-Върбица, лот 22 – Мировец-Буховци-Острец и много други лотове, да не ги изброявам всичките.
За 2011 година общият финансов ресурс европейски по Оперативна програма „Регионално развитие” и национално съфинансиране от 15% по оперативна програма е над 127 125 000 лева. Като към момента пак казвам, че тече изпълнението на етап 1, като започнем от лот 16 и приключва дори изпълнението на някои от пътищата.
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: Да ви отговоря в малко по-обща конкретика. Ако желаете ще навлезем и в много по-детайлна конкретика.
Оперативна програма „Регионално развитие” в частта „Пътна инфраструктура втори и трети класа” пътна инфраструктура, като средносрочна инвестиционна рамкова програма, която беше договорена 2007 година за програмния период 2007-2013 година, особено беше разделен на три етапа, като се очакваше във всеки един етап условно да бъдат включени съответните пътни инфраструктурни обекта за около между 15 и 16 т.нар. лота или лотове, които включват повече от една пътна отсечка. Към момента октомври месец Агенция "Пътна инфраструктура" успешно приключи етап едно на програмата, като октомври месец ние внесохме цялата документация, която е необходима, за да бъдат верифицирани разходите. През цялото време ние ползвахме европейският ресурс, както беше уточнено чрез оборотни средства от авансовите лимити, отпуснати от Европейския съюз, за да не можем да ползваме бюджетни средства.
Окончателно сме пуснали за верификация целият етап едно, за да бъдат възстановени. Средносрочната рамкова инвестиционна програма е планирана по начин да покрива не само от един район на планиране, но от всички шест района за планиране пътна инфраструктура втори и трети клас.
Аз самата също обичам да се возя по комфортни пътища, аз самата също искам синът ми да пътува в автомобил без рискови ситуации, но пътната инфраструктура втори и трети клас е над 20 хиляди километра. Не мога да бъда конкретна с точност, но при наличния финансов ресурс от 500 милиона лева за периода 2007-2013 година това са възможностите да бъдат покрити като километражи в съответните етапи на изпълнение на програмата.
Етап две, който беше контрактуван август-септември основно в момента се изпълнява. Вече имаме приключили отсечки, които пускаме съответно за верификация към Европейската комисия, към Европейския съюз. Същевременно етап 3, както условно го нарекохме, тъй като това е околовръстен път южната дъга, изключително тежък обект, той е буквално с един статут на магистрала, тъй като там има много тежки съоръжения, които да бъдат изготвени. Той също се изпълнява в срок за 33 милиона лева. От спестените средства от етап едно при контрактуването, тъй като на база най-ниска цена играни тръжни процедури се спестиха около 156 милиона лева, си позволихме да кандидатстваме и на 1 юли пуснахме проектни предложения за още 16 пътни отсечки, като те също бяха част от рамковата инвестиционна програма.
Тоест, това, което беше спестено като средства, ние не сме губили нито миг, просто сме го процедирали, за да можем да усвоим всички средства и да направим максимално много пътни отсечки като километраж. Пак, ако ми позволите да подчертая, господин Осман, не се извършва рехабилитация само в една конкретна зона за планиране. Всичките участъци са разпределени равномерно в шестте района на планиране. Ако желаете повече конкретика, може успоредно само, ако ми позволите да допълня, тъй като елементът планиране е изключително важен. Кандидатствали сме по техническа помощ на регионално развитие за средства, които да ни позволят да направим едно сериозно проектиране за следващия програмен период – 2014-2020. Идеята ни отсега е да можем да подготвим, направили сме методология, но това как да приоритизираме за следващия програмен период пътищата, които да бъдат рехабилитирани и да бъдат включени в една пак нова средносрочна рамкова инвестиционна програма. Тази методология се базира на трафик, откога не са рехабилитирани пътищата, на това колко населени места обслужват. Изработихме методология, на базата на която ние ще направим новата средносрочна инвестиционна програма и по техническа помощ на практика ще обезпечим едно много по-сериозно проектиране, проектиране на парче.
Ако с това съм ви отговорила…
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз искам да запитам, има ли някъде в министерството или в агенцията някакъв регистър на пътищата в Република България, дали е правено обследване на пътната мрежа, в какво състояние се намира, за да отговорим на въпроса на господин Осман – съществуват ли пътища, които не са отразени или връзки между отделни населени места, които не се водят за пътища все още. Имате ли такава информация при вас?
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: Да такава информация имаме в нашия институт, който е към агенцията. Поддържа се такава налична информация, имаме софтуер, който позволява да бъдат обследвани пътищата с оглед не само тяхното дигитално заснемане, но и с оглед на това да може да се види в последствие къде има най-голяма необходимост за ремонт, дори и при поддръжката на разрушена пътна инфраструктура. В момента е изготвен проект за техническа помощ по Оперативна програма „Транспорт”, с което имаме желанието да направим географска информационна система, която да включва цялата информация от трафик анализа до състоянието на самите пътища.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Колеги, има ли други въпроси?
По отношение на устройственото планиране има сериозен проблем в общините с липсата на общи устройствени планове и аз даже си мислех дали не е възможно в целевата субсидия за капиталови разходи да има една графа – 1% от средствата, които се дават да са специално за планиране, за изготвяне на проекти, за общи устройствени планове. Оставаме го това в ръцете и като решение на общинските съвети, но като че ли те не го смятат за толкова важно, кърпят дупки, но без проекти… Дали не може целево да определим част от субсидията за такова планиране, иначе те няма никога да го направят.
Колеги, има ли други въпроси?
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин зам.-министър, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Малко от по-различен ъгъл да погледнем, защото някой ако ни слуша ще мисли, че бюджетът е само пътища и ангажиментите са само за пътищата.
Бих казал следното. Разбира се отношението към бюджета е едно от основните неща, което разделя парламента на управляващи и опозиция. Ясно е, че опозицията какво отношение ще има към бюджета. Но аз мисля че в нашата комисия традицията е да не поглеждаме тясно политически. Наясно сме със ситуацията, наясно сме с възможностите на държавата, но все пак ние сме Комисия по регионална политика и местно самоуправление. Смятам че основният въпрос, на който трябва да се отговори тук в комисията е може ли с бюджет 2012 да се провежда активна регионална политика през местното самоуправление. Аз смятам, че отговорът на този въпрос категорично е, че няма такава възможност на база на реалните потребности могат донякъде определени приоритети, тук съм съгласен с министерството, да бъдат реализирани чрез бюджет 2012.
Разбира се какво можем да направим ние като комисия? Аз смятам, че трябва да фокусираме нашият поглед основно в протокола на НСОРБ. И ако можем там наистина между първо и второ четене без да дебалансираме бюджета, знаем, че това е невъзможно, да не правим популистки предложения, а да потърсим възможност, исканията на общините са малки, не са големи. Определено трябва да кажем тази констатация, че бюджетът на общините е най-ниският от 2008 година насам, като процент от БВП на страната. Това е недобра констатация.
И пак казвам, че ние трябва да имаме предвид реалната възможност на държавата. В момента в условията на криза ситуацията е много тежка, но за пръв път в историята на местното самоуправление през тази година се заговори за фалити на общините. Това е относително понятие, наясно сме с тази ситуация, но ние трябва да потърсим наистина финансови инструменти да може там, където общините са стигнали на дъното да реализират някаква по-активна местна политика.
Ако си спомняте, господин председател, на срещата ни с новоизбрания министър на регионалното развитие там беше казано, че министерството ще провежда активна политика на децентрализация и там говорихме за един нов поглед на общинските планове за обществено-икономическо развитие. Ще се прави обобщена схема, ще се търсят инструменти да се подпомага това развитие, включително и със създаването на т.нар. индустриални зони за привличане на инвеститори. Вярно, европейските проекти дават такива възможности, но и това може да бъде активна политика на общините.
Така че моето конкретно предложение, като комисия е, на база на нашата експертиза да потърсим в диалог с министерството възможности да помогнем на НСОРБ особено за общинските болници, за детските градини. Това е изключително сериозен проблем. За това, което за пръв път го срещаме в такъв протокол, госпожо Чавдарова, за което ви поздравявам – ресурсно обезпечаване на рискови фактори и негативни явления за подрастващи. Това е изключително сериозен въпрос.
Радвам се, че НСОРБ обръща внимание на този проблем. Разбира се пак казвам, наясно сме, че възможностите са ограничени, но, господин председател, трябва да се постараем да помогнем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, всички сме наясно, че това са възможностите, които ни предоставя бюджет 2012. Разбира се може в рамките на макрорамката да се търсят някакви възможности за преразпределение, както се предложи, но като цяло това е което сочат прогнозите на Министерство на финансите и даже бих казал оптимистичен бюджет, дано не се сбъднат най-мрачните прогнози на макрофинансистите, но така или иначе това е пред нас, пред вас за взимане на отношение и решение.
Виждам, че повече няма желаещи да се изказват по проекто бюджета. Знаете че ние трябва да проведем две гласувания, тъй като вариантите са два. Всъщност единият е с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 и по вариант на същия законопроект, но със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, който се различава, ако сте обърнали внимание и то е ясно накъде – становището на Министерския съвет е с 80-90 милиона по-надолу от исканите от Висшия съдебен съвет.
Колеги, подлагам на гласуване най-напред Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 година с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Който е „За”, моля да гласува!
Гласували "За" - няма; "Против" - 10; "Въздържали се" - 6.
Не се приема.
Втори път гласуваме за Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 година със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет.
Който е „За”, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - 7; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Преминаваме към точка 2. Благодаря на колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Пак ще ви поканим, когато това е необходимо.

2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В тази връзка при нас са господин Митко Тодоров – зам.-министър на културата, Милда Паунова – Дирекция „Правна” на Министерство на културата, Силва Хачерян – отдел „Регионални дейности”.
Тъй като днес започна разискване по този въпрос и беше преустановено, въпреки всичко ние ще си разгледаме законопроекта. Затова ви моля съвсем накратко да ни запознаете с внесения законопроект, за да вземем решение по него.
МИТКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, колеги, с тези думи щях да започна, че вие чухте доклада, внесен от председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Така че аз веднага се преориентирах и избрах по-краткият вариант за докладване на мотивите към промените в закона.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения целят преодоляването на проблеми, възникнали при прилагането на досегашните текстове на закона, както и регламентираните функции на министъра на културата и на органите на местното самоуправление.
С измененията на чл. 3 са преразгледани основните дейности на читалищата, като същевременно се цели постигане на съответствие с разпоредбите на Закона за обществените библиотеки и на Закона за културното наследство, които са приети след приемането на този закон. Регламентирани са правомощията на министъра на културата, на областния управител и на кметовете на общини при осъществяване на политиката в областта на читалищното дело. Създадена е възможност за осъществяване на координация между органите на местното самоуправление и държавните органи по отношение на процесите, като е отчетен анализ на дейностите, осъществявани от читалищата.
Преразгледани са функциите на Комисията за разпределение на държавната субсидия на читалищата, съгласно чл. 23 от действащия закон, като се предлага на тази комисия да бъдат възложени допълнителни функции, свързани с новите дейности на читалищата. Предлага се комисията да бъде съвещателен орган към кмета на съответната община, като чрез нея ще се регулират процесите на отчитане и планиране на дейността в съответните общини. Правомощията на комисията са регламентирани в чл. 10б.
Предлагат се промени, свързани с правомощията на органите на читалищата, като се създава възможност настоятелството да участва пряко в организацията и дейността на читалищата, включително и да взема решения по въпроси относно управлението и разпореждането с имуществото на читалището.
Със законопроекта се предлага учредяването и функционирането на читалищните сдружения да се осъществява по реда, предвиден за юридическите лица с нестопанска цел, като мотивите в тази посока са насочени максимално към възможността за участие на сдруженията в проекти, включително и кандидатстване по европейски програми или други международни инициативи. Има промени и в регистрационния режим за читалищата първоначално или новорегистрираните.
Благодаря ви, завърших. Готови сме да отговаряме на въпроси.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за мнения, становища. Имаме становище от НСОРБ, което подкрепя внесения законопроект. Ако все пак имате въпроси, мнения?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Отписването от регистъра, какви последствия носи след себе си? Вероятно невъзможност да се участва в получаването на държавна субсидия. Но такава невъзможност би се получила и без този регистър. И самото му наименование – Публичен регистър на народните читалища, не е прецизно, защото народното читалище може да бъде такова и без да бъде в регистъра, тоест – това, което е регистрирано във връзка със съдебната процедура. Това е единият ми въпрос. И в мотивите е добре да се промени, на тази комисия правата не са в чл. 10б, а в чл. 6, ал. 5 – там са правата.
ЯНКО ЯНКОВ: Аз се запознах със становището на НСОРБ. Смятам, че аргументите, които макар и в кратко становище, заслужава да приемем този законопроект, така че аз ще гласувам „За”.
Понеже се налага да напусна заседанието по точка 4 от дневния ред също съм „За”. Гласувам „против” точка 5 от дневния ред.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други изказвания, колеги, има ли?
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря Ви. Ние наистина бяхме част от дългия и мъчителен процес на формирането на този законопроект, така че сме дали съгласието си.
Българското читалище е една самобитна българска форма на самоорганизация, възникнала отгоре надолу и винаги развивала се така. Желанието да се сложи министерска шапка и да са ясни компетенциите на министър и оттам надолу на областен и т.н., са разбираеми, все пак да има някакъв ред. Но има нужди от леки прередакции, главно от такъв тип, които да съхранят този смисъл на нашето читалище. То е съществувало и тогава, когато не е имало държава – на самоорганизация с подкрепа от населението и управлявано от населението. Има смущаващи редакции, които за съжаление наистина такъв тип юристи могат да ги нанесат на следващите, като наистина да съхраним това, с което ние винаги се гордеем в Европа, че имаме една самобитна наша национална традиция. Тя произтича и е част от местното самоуправление на държавата и просто може би между двете четения да се помисли малко за прередактиране на някои текстове. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли други становища по законопроекта?
ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Татарски, господин зам.-министър, колеги, аз също не съм очарована от редакцията на този законопроект. Смятам, че има много пропуски, както по отношение на изчистване на правни норми като цяло, като разбиране и като конкретни текстове, така и по отношение на използваната правна техника.
Има смесване на няколко неща, които мен силно ме притесняват. Първото нещо, което ме притеснява е създаването на тази комисия за читалищно дело, която сте записали, че има съвещателен глас, че е един съвещателен орган към общината. След това на тази комисия с този ЗИД възлагате правомощия, които според мен не кореспондират със статута на тази комисия, това което сте записали в чл. 10б. За мен няма как една такава комисия, която е съвещателен орган да отговаря, да следи и да й се предоставят годишни финансови отчети за приходи и разходи на читалищата. Това не е орган, който е институционализиран по някакъв начин, за да му се вменяват такива правомощия. Това за мен е абсолютно недопустимо – начина по който е разписано тук.
Мен ме притеснява също този регистър, за който колегите направиха вече коментар, само че за разлика от колегите Георгиев, в регистъра това, което аз чета в чл. 10, за да се впише едно читалище трябва да представи препис от съдебно решение.
За мен е абсолютно недопустимо на такава комисия, каквато създавате да се възлагат такива правомощия и като капак на всичко това да бъде основание за заличаване на такова читалище. Аз такова нещо не мога да подкрепя, нито на първо, нито на второ четене. Това е тотално нарушение на принципа, на който са създадени читалищата, на свободната воля за сдружаване и т.н. Това за мен е категорично недопустимо.
По отношение на вписването в този регистър, не мога да разбера каква е целта на този регистър, освен да се види на едно място, че има такива читалища. Гледам че е свързан с чл. 9 по отношение на изплащане на субсидии. Ако не си включен и не си регистриран в този регистър, не можеш да получаваш субсидия и то най-малко една година след като си вписан можеш да кандидатстваш за субсидия. А в същото време обаче в чл. 10 никъде не сте си сложили срок за министъра на културата, в който трябва да впише съответното читалище. Като философия не мога да подкрепя това нещо.
Притесняват ме много текстове тук, но мен ме притесняват и тези разпоредби вече като философия, като концепция в законопроекта и затова аз лично ще гласувам „въздържал се” по този законопроект.
Има нарушение и на принципите по отношение на приемане на членове, по отношение на изключване на членове, тотална намеса в правомощията на органите на читалищата, които до този момент действат.
В общи линии е това.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме какви са притесненията. Наистина само създаването на нови регистри, за да има чиновници, които да водят тези регистри и им даваме някакви права. Не знам дали е оправдана такава цел, дали това е целта на закона.
МИТКО ТОДОРОВ: Ще Ви отговоря, господин председателю. Ние всеки ден се срещаме с практиките.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: В тъмните години на турското робство е имало три институции български – православната църква, читалището и книжовното настоятелство, които в момента са основата на БАН. При това положение доколкото мога аз да разсъдя, върху това нещо се е крепяла българщината, когато не е имало държавност. И това е било оставено в ръцете на нашите деди.
Има общини, които са на 95% държавна субсидия. Читалищата не са на такава субсидия. По същият начин не са и БАН и т.н. Ние не закриваме и не правим реформа в общините, където наистина вече няма никакво самоуправление, няма икономическо самоиздържане и продължаваме да ги преизбираме. В същото време тръгваме да се намесваме там, където е работа на държавата да го свърши, отиваме да се намесваме в читалища, в черковни работи, да не продължавам и в БАН какво се случва. Нямаме право да се пъхаме там, просто не ни е работа на държавата да се занимаваме с това нещо.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте за отговор.
МИТКО ТОДОРОВ: Аз първо ще кажа, че благодаря за бележките, становищата и мненията, защото за нас те са важни. Няма да се оправдаваме сега или нещо друго, просто ще отговорим каква е била нашата мотивация и позиция. Бих искал да кажа, че в работата по промените в Закона за народните читалища участваха всички заинтересовани лица. Имахме читалищни дейци, имахме Сдружението на общините, имахме Съюза на народните читалища, имахме Асоциацията на българските библиотеки, имахме експерти юристи, читалищни експерти и заедно с Съвета за читалищно дело към министъра на културата работеше и работната група. Тоест, имахме широк кръг от специалисти, които идват от практиката на читалището и тези, които в министерството отговарят за тази дейност.
Изхождайки от днешната практика, от философията на днешните читалища, от желанието ни да запазим техния самобитен характер и да го свържем с държавните субсидии и държавното финансиране, ние искахме да се преборим например чрез този съвет, за който госпожа Фидосова с основание каза, че не го вижда в такова състояние, да преодолеем субективизма на редица кметове, които пък сами раздават и отнемат бройки, сами раздават субсидия, колкото си искат и колкото не си искат някой път и ние имаме десетки стотици такива сигнали, защото читалищата в България са 3 496, а може да са станали и повече, но ние не знаем това.
Това е част от философията на нашата работа. Защо сме включили дори и областните администрации и помолихме за промяна в правилниците, устройствения правилник на областните администрации, за да може чрез създадените вече регионални експертни и информационни центрове – имаме във всички областни градове по един-двама души, да имаме по-голяма информация за това, което се случва в читалищата.
Не бих искал да занимавам уважаемата комисия с отделни случаи или групи такива случаи, които са. Някъде особено в по-малките населени места от тези 3 500 читалища са се превърнали едва ли не в гъбарници, в бизнесцентрове, в други. А все пак да не забравяме, че тази собственост е или читалищна или общинска, или държавна. Тя е публична собственост и ние не можем да я продаваме и да я даваме така лесно.
Запазвайки някои контролни функции на държавата е била нашата мотивация с тези 40 и няколко милиона все пак да осъществим някакъв контрол как се харчат, защото това е нашата отговорност към българския данъкоплатещ.
Второ, нещо, което в групата – това е регистъра. В Министерство на културата имаме публични регистри, които касаят регистрацията на културни организации, свързани с някои облекчения, които ни дава Закона за ДДС и някои други закони, които ни предоставят, тъй като сме културни организации, особено що се касае за проектното начало. Всяка година към бюджета за народните читалища в централния бюджет в Министерство на финансите се заделят два вида суми – едните, които се наричат за проекти и други, които се наричат за допълваща субсидия. Тези средства се измерват на 4-5 милиона в зависимост от бюджетната година.
В Закона за защита и развитие на културата и в други наши закони е записано, че ако не си регистриран като културна организация, не можеш да кандидатстваш за тези проекти, а ние записваме, че дори и не можеш да получаваш държавна субсидия. Защо? Ами защото ние вече имаме читалища в някои кухни на апартаментите и затова сме записали изисквания, че от тези 8-9 изброени дейности, които са в читалището поне три трябва да притежаваш или да развиваш, да работиш върху тях и някои изисквания сме си записали, които са важни. Първо, да имаш достъп до сградата на читалището, след това да имаш библиотека задължително – нещо, което е обществено и е записано и в Закона за обществените библиотеки и тези три най-малко, а може и осем, може и девет дейности. Тоест, опитали сме се да запазим самобитния характер и развитието на тези дейности, като ги регламентираме и в никакъв случай не искаме да ги администрираме или да ги ограничаваме.
Тоест, това което Вие казахте, уважаеми господин депутат, ние уважаваме и сега празнуваме на някои читалища 155 години и ние ходим да ги награждаваме, поздравяваме и гледаме да запазим техния характер. Но от 3 500 читалища можем да кажем с чиста съвест, че около 1 200 – 1 300 работят добре, при другите имаме въпросителни и това е била нашата философия, за да можем по някакъв начин да регулираме дейността, а не да я администрираме грубо и да се намесваме в нейната работа.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отговор на госпожа Фидосова, след това господин Осман.
ИСКРА ФИДОСОВА: Извинявайте, господин зам.-министър, но това, което казахте не кореспондира с това, което пише в закона. Имам първо един въпрос. Четейки така § 8 във връзка със субсидията за това, че в регистъра ако не са вписани съответните читалища, не могат да получават субсидия и могат да кандидатстват най-малко след като мине една година. В преходните разпоредби сте записали, че законът влиза в сила от деня на обнародването. Не знам какво му е толкова бързата работа на този закон да влезе в същия ден в сила. Това не означава ли, че година и половина оттук нататък нито едно читалище няма да получи никакви средства от субсидията?
Как това кореспондира с това, което преди малко казахте. Говорите за 44 милиона субсидия годишно за читалищата, с този текст моят прочит означава, че нито едно читалище няма да получи нито една стотинка, нито тази 2012 година. Не става въпрос за новите. Текстът, в който пише, че всички народни читалища кандидатстват за държавна или общинска субсидия, ако са изпълнени стандартите за дейност, определени с наредба на министъра на културата, в която никой не знае какво ще пише и след изтичане на едногодишен срок от вписването в регистъра по чл. 10.
Този съмнителен регистър по чл. 10, заради който и с който сте възложили на въпросната комисия, която е само съвещателен орган правомощия, каквито е недопустимо да й възлагате по отношение на наблюдения, отчетно счетоводство и там всичките финансови параметри и документи и в същото време този текст за мен означава, че нито едно читалище няма да получи нито стотинка оттук нататък година и половина напред.
МИТКО ДИМИТРОВ: Ще помоля и директора на Дирекция „Правна” да отговори, тъй като аз не мога да бъда компетентен във всички юридически въпроси.
ИСКРА ФИДОСОВА: Въпросът ми е към Вас, не към директора на Правна дирекция. Вие като зам.-министър смятате ли, че тези читалища всичките трябва да не получат нито една стотинка в следващата година и половина.
МИТКО ТОДОРОВ: В никакъв случай нямахме това предвид.
ИСКРА ФИДОСОВА: Това пише в законопроекта.
МИТКО ТОДОРОВ: Те пак ще си получат субсидиите.
ИСКРА ФИДОСОВА: Как, като пише в § 8, че задължително кумулативно условие след изтичане на едногодишен срок от вписване в регистъра….
МИТКО ТОДОРОВ: Регистърът и досега работеше.
ИСКРА ФИДОСОВА: Но няма задължения, за да получат субсидия, за да бъдат вписани в този регистъра. А за да бъдат вписани в този регистър и да не бъдат отписани, оставете всичко друго, но сте написали и в § 11, че ако системно не представят две поредни години информация за дейността и въпросните счетоводни отчети въобще няма да получат нищо. Тоест, година и половина няма да получат нито стотинка, нито едно читалище, дори да е най-изрядното. А пък след две години тези, които не са представили съответните отчетни документи, пак казвам, на един орган, който не е орган по смисъла на нито един български закон, който може да контролира такива данни, защото доколкото си спомням читалищата са задължени да предоставят на Сметната палата своите финансови отчети и те са публични. Оттам можете да си ги вземете. Защо трябва да ги представяте на един съвещателен орган.
МИТКО ТОДОРОВ: Ще вземем предвид това. Сега трудно бих могъл, ще съгласуваме. Трудно бих могъл сега да ви кажа точно определението, може би да махнем „съвещателен орган”, защото и в досегашния закон, който действа, пише: „на читалищата, които не са вписани в регистъра по ал. 1 не се предоставят от държавния и общински бюджет, както и държавно и общинско имущество за ползване”. В старият текст го има същото.
ИСКРА ФИДОСОВА: Да, но пише „след изтичане на едногодишния срок могат да кандидатстват за такива субсидии.
МИТКО ТОДОРОВ: И това ще го вземем предвид, ще го прецизираме.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин зам.-министър, аз нямаше да взема отношение, ако във вашето изложение преди малко не бяхте казали, че обвинявате всички кметове на общини. Обвинихте кметовете на общини, че превръщат в гъбарници читалищата. Тоест, стремежът е към централизирането, по някакъв начин да централизираме винаги да отиде към министерството. А в същия момент няма политически сили, които да не казват открито и мисля, че в правилна посока разсъждават политическите сили максимално държавата върви към децентрализация във всички области – от строителството до лекарските услуги, здравните услуги и т.н.
А в момента нещо, което е традиционно исторически и т.н. забелязваме тенденции в Закона за народните читалища лека полека да се централизират определени процеси.
От една страна говоря за народни читалища, има едно страхотно разминаване, аз не съм специалист по читалищата, но то е ясно и госпожа Фидосова преди малко каза, но то не е възможно съвещателният орган да разпределя субсидията – „кметът създава”, как ще създава кметът този съвещателен орган към общината, как ще го направи?!
Не е възможно, в добрия смисъл. Един закон трябва специално в тази област да се помисли много добре, каква е тенденцията, защо се стреми министерството, включително и чрез областните управители, дали изобщо е робота на областния управител в тази област, да си говорим открито. Няма никакво значение кой е на власт, кой е опозиция, ние говорим за народните читалища. Всяко централизиране, всяка тенденция в тази област след себе си, защото един компромис винаги носи след себе си друг компромис и следващите ще направят втора крачка, ще има не читалища, но може би нещо измислено от рода там, дето се събират хора.
Не мога да разбера каква е тази политика и Вие, като зам.-министър, трябва да убедите, това е законопроект. Разбира се, че Вие сега ще го имате предвид, но много ясно министерството трябва да каже какво е имало предвид и защо тази централизация се забелязва в министерството. И факт е това нещо. Не мога да разбера защо включваме областният управител в целия процес, грешка е. Погледнете пълномощията на областния управител. Има си областни планове за развитие, но в този вид е грешка.
Моята молба е, че не бива да се гледа към общините, не бива да се гледа към кметовете на общини, че са лоши стопани, те са част от изпълнителната власт. Те изпълняват закона донякъде, има си прокурори, има си съдебна власт. Но във вашето изложение аз долових нотка, че кметовете много субективно раздават щатове и субсидии. Открито го казвам, за да остане в аналите. И по тази логика аз мога да кажа, как тогава министерството или по-горните институции по същият начин ще раздават щатове и субсидии. Тоест, не е нормално един зам.-министър да каже – абе кметовете раздават ей така субективно. Това не е сериозно, това не е позиция, не може да бъде позиция на едно министерство.
Ако има нещо подобно, министерството трябва да се реагира. Трябва да посочите. Ние трябва да спрем с тези неща. Хванах се на думите на зам.министъра, казвам го с най-добри чувства. Аз се радвам, че тук има доста кметове и председателят на комисията дълго време е бил кмет на община, тази тенденция всички ние заедно трябва да пречупим, че всичко, което е възложено на кметовете или около кметове на общини, още малко субективно бандитски се посяга, не е нормално това нещо. Тази тенденция не е добра, защото ако някой ме обори, че ние не вървим към децентрализация във всички области да делегираме права на браншови организации, значи ние не сме в час с европейските норми. Няма европейска държава, която да не делегира максимално повече права към браншовите организации. Тенденцията е за делегиране на максимално повече пълномощия. Но тук забелязваме дискретно така обратен процес.
Завърших, това е една забележка, но колегиална забележка, тъй като в аналите остава това нещо. Кметовете са добри хора, избрани от народа и то за разлика от много държави – преки избори, пряко се избират от народа. И тези читалища, ако има някъде проблеми, това е общинският съвет, който заедно с кметовете ще вземат решения и ще го изчистят. Но не е работа на областния управител.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Осман, и аз искам да взема думата като човек, който се е сблъскал с тази проблематика. Наистина в България има читалища, които се регистрират, като чета закона как се регистрира това читалище – от група хора, спазват изискванията, вписват се в регистъра към съответния съд, не знам защо трябва да има друг регистър, но там ги има вписани вече такива и придобиват правата като всяко едно друго читалище. Има такива фантоми читалища, които имат право да получават субсидия. И наистина е необходимо да има орган, не само кметът, който да дава предложения, да оценява дейността на тези читалища, които в една община са 6-7-10 и със различен капацитет, с различна дейност. Някой обективно трябва да взима решение как да бъде разпределяна тази субсидия.
Съгласен съм с предложението, което правите да има такъв орган, който все пак да изготви това предложение, но решението трябва да го вземе общинският съвет и да не подозираме примерно кметовете, че те на своя глава. Но и това може да се получи, ако кметът и общинският съвет имат добра стиковка и това би могло да се получи – дадени читалища да ги накажем. И това се случва и аз съм го правил. Така или иначе трябва да има, убеден съм, орган, който обективно (там трябва да има представители и на читалищата) да направи предложение за разпределяне на тази субсидия и вече общинският съвет да я реши.
За регистъра, като чета пак, такса се плаща, не знам защо трябва отново такса да се плаща. Смятам, че този регистър не е необходим при положение, че един такъв вече има към съда. Защо трябва да има втори регистър при вас, не знам.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Искам да изразя моето становище. В закона трябва да се отдели по някакъв начин автономността на читалищата от една страна и от друга страна националната, защото се финансира от данъците на хората, политика за развитието на читалищното дело.
Във втората част без съмнение трябва да има ред и контрол за това, как се разходват средствата, които се отделят от данъците на хората. И този ред касае както заплащането на щатовете и част от материалната издръжка, така и проектното финансиране и помагане за финансиране на различните читалища. Защото по начина, по който е записано, ако има документи, всичко е наред. А какво всъщност има – един Господ знае. И ако там има някаква малка мафийска… Да извиняват кметовете, но кметът в един момент подписва документи. Ако някой реши да лансира повече привилегии за една група читалища, а други да ги неглижира, кой ще го установи дали е справедливо или несправедливо.
Затова по мое мнение този обществен орган, какъвто е тази комисия трябва да се прецизира от гледна точка на състав. Да има яснота, че там ще е прозрачно и по определени критерии ще става този процес.
Общинският съвет е политически орган, аз знам как взима решенията. Тук трябва да гарантираме публичност и равнопоставеност на субектите.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Много промени в закони съм слушал как се докладват. Докладването, колеги ще ме извините, но на зам.-министъра сте му написали недостатъчно неща, които трябваше той да каже.
Госпожа Фидосова е права, че искате едно, а фактически се получава друго с някои от текстовете. Защото ако бяхте казали за това, че бюджетът или субсидията на едно читалище се разпределя подобно на бюджета и на всяко кметство и то не може да стане когато му кефне на някой да създаде читалище и на другия ден да го субсидира. Няма как да стане и сега не става и няма да стане.
Така че нормално е в календарната година, в която нововъзниква едно читалище, то най-вероятно няма да получи субсидия. Има читалища, които могат да изкарат и без субсидията, важното е да имат някаква дейност да са създадени примерно от по-заможни хора, да влязат в управлението на това читалище, те ще имат много хубава дейност. Ако искат и без субсидии, защото тя е твърде символична.
Но, по-важно е друго, когато се разпределя тази субсидия, тя да се разпределя на сравнително справедлив принцип. Тоест, да има някаква отчетност за това, какво е свършило читалището в предходния период, какви средства е изразходило и да се види примерно, че субсидията, която то е получило е една малка част от това, което е било в неговата дейност и да не предизвиква съмнение, че това читалище е създадено само за да получи някаква субсидия, а то не върши никаква дейност, което на доста места съществува.
Така че този орган трябва да го има. Дали това ще бъдат дирекциите по култура към общините, което е недостатъчно, дали трябва към тях да отидат определени хора, които са от настоятелствата на читалищата, за да могат да се самоконтролират, да се ползва възможността общинският съвет в края на краищата решавайки, че дава субсидии на едно повече, на друго по-малко, въпреки че са в един и същи район, това ще бъде на базата на дейността, която те са извършвали. Това също не значи че всички трябва да получават по еднакво, след като не са вършили или са вършили по-малко дейност. Но това трябва да го каже един обществен орган от шапката на съответната община към която се намират тези читалища.
Казвам че принципно нещата, които ги предлагате са правилни, но аз не съм юрист и не могат да кажа дали правилно сте ги формулирали. Затова може би наистина трябва да се огледа законопроектът и от колегите юристи, за да не се получи така че оттук нататък да чакат за субсидии или да спъваме общините и да не могат да си предоставят субсидията, която и без това си получават тези читалища.
А иначе, че има много проблеми и че има читалища, които възникват заради субсидията, това е ясно, не заради дейността. Но демокрация, народовластие, там е възникнало първо и ние трябва да уважаваме тези институции и да не жертваме всички заради малкото, които наистина не си вършат работа, те ще си отпаднат от само себе си.
ИСКРА ФИДОСОВА: Няма критерии за разпределяне на субсидиите. Записали сте, че комисията към читалищата разпределя…?!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Към всеки общински съвет има комисии, които могат и разглеждат тези въпроси. В рамките на комисиите на съответния общински съвет там участват и читалищата, така че не е проблем да бъде обективно разпределена субсидията.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнени на Закона за народните читалища № 102-01-63.
Който е „За”, моля да гласува за така внесения законопроект.
Гласували "За" - 0; "Против" - 1; "Въздържали се" - 15.
***
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: По законопроектите по точки 3 и 4 искам да кажа, че ще ги подкрепя, тъй като имам участие в още няколко комисии. А по точка 5 съм категорично против.
ИСКРА ФИДОСОВА: По точка 3 гласувам „за”, имам много бележки, които ако не бъдат отстранени, дали сме ги в Правна комисия, няма как изобщо този закон да бъде приет на второ четене и да работи. По точка 4 подкрепям това, което вие ще предложите, признавам, че нямах време да го преценя. По точка 5 – против.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: По точка 5 – съм „за”, по Административно-териториалното устройство съм „за” вариант трети. За другите съм „против”.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По тази точка наши гости са хора, които са участвали в изготвянето на законопроекта – Диана Драгнева – началник кабинет на министъра на финансите; Йорданка Младенова – началник отдел в Дирекция „Финанси на реалния сектор” – Министерство на финансите; Галин Желев – главен експерт в Дирекция „Финанси на реалния сектор” – Министерство на финансите; Марияна Славкова – съветник в Дирекция „Стратегическо развитие и координация в Министерския съвет; Десислава Терзиева от същата дирекция; Георги Йончев – съветник в същата дирекция.
Кой от вас ще ни запознае с основните неща, свързани с този законопроект – това, което ние трябва да знаем, за да вземем най-правилното решение е да приемем или не вашият законопроект.
ДИЯНА ДРАГНЕВА: Аз ще представя законопроекта. Той е изготвен от една работна група с участието на Министерския съвет, Министерство на финансите и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, въз основа на добрите европейски практики. През май месец е предложен за широко обществено обсъждане. Обсъден е и с НСОРБ. Бележките, които тогава са направени в разумната си част и в голямата си част, са взети предвид.
Целта на законопроекта е да създаде правна рамка на публично-частно партньорство в съответствие с европейското разбиране и добрите европейски практики, включително със законодателната практика в някои държави членки на Европейския съюз, с която да се запълни съществуващата законова празнота.
Сред основните предимства на публично-частно партньорство са намаляване на финансовата тежест за публичните участници, използване на по-добрите управленски и финансови възможности на частния сектор, разпределяне на рисковете по реализацията на обществените проекти, предоставяне на по-качествени обществени услуги в интерес на обществото за по-кратки срокове и като цяло постигане на по-добра стойност на вложените средства.
Действащата в момента правна уредба концентрира основно върху обществените поръчки и концесиите като средство за реализиране на обществено-значими проекти. В известна степен това ограничава възможните форми на взаимодействие между публичния и частния партньор, особено що се отнася до предоставянето на качествени обществени услуги.
Предлаганият законопроект има за цел да създаде необходимата правна рамка с ясно определени правила, ред и условия за реализацията на публично-частни проекти, както на национално, така и на местно ниво в общините. Основните моменти в законопроекта са на първо място – дефиниране на понятието публично-частно партньорство, открояване на основните сфери на неговото приложение в областите на транспорт, здравеопазване, образование, правосъдие, спорт, култура, в обекти на техническата и социалната инфраструктура.
На второ място са посочени и изрично регламентирани формите на реализация на публично-частно партньорство чрез концесия за строителство или за услуга и чрез новия партньорски договор, който се въвежда с този законопроект. Този договор ще се сключва за публично-частно партньорство, при което частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес, това е разликата от концесионния договор. По този начин законопроектът запълва съществуващата празнота между концесиите и обществените поръчки.
За да се обезпечи изпълнението на законовите задължения на публичния сектор за осигуряване на качествени услуги от обществен интерес законопроектът въвежда и възможността за финансова подкрепа от страна на публичния партньор при изпълнението на договорите за публично-частно партньорство, които не генерират приходи за частния партньор точно на тези партньорски договори или при които е необходимо постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес, като същевременно се дава възможност освен от национални или от местните бюджети, тази финансова подкрепа да се финансира и от фондовете на Европейския съюз.
Естествено предвидено е финансовата подкрепа да се дава при определени посочени в закона условия и при ограничения на размера, така че да се осигури единствено нормалната възвръщаемост на частния партньор.
Освен това, със законопроекта се въвежда за първи път в нашето законодателство и институционализираното публично-частно партньорство, като в тази посока са спазени европейските препоръки. Разписани са и правата на публичния партньор при управлението на публично-частното дружество и вземането на стратегически решения.
Във връзка с планирането на проектите за публично-частно партньорство на национално ниво се предвижда изготвяне на национална програма за публично-частно партньорство на план за действие. Политиката за развитие на този вид партньорство на местно ниво е предвидено да се определя от общинските съвети с общинския план за развитие.
Очакваните резултати от прилагане на Закона за публично-частно партньорство са създаването на реални форми и предпоставки за привличане на частния сектор в области.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: В чл. 13 е записано че публичните партньори могат да предоставят финансова подкрепа, изброени са различни начини, включително предоставяне на заеми. Дали една община може да получи заем и тези средства да ги вкара в това дружество, или самата община да предостави заем, като каква институция, малко не ми става ясно.
Като цяло считам, че такъв закон е необходим, но поради съображенията, които изложих се притеснявам от това, че неговото прилагане няма да бъде безпроблемно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз също имам доста въпроси по този законопроект, но може би ще е по-лесно да ви ги предоставя, защото и в зала ще се опитам да поговорим. Само се спирам на едно несъответствие. Не е посочен в преходните и заключителните разпоредби срокът кога законът влиза в сила. Три дни след обнародването му.
В чл. 12 по-нататък е казано в § 5, че влиза в сила от 2014 година след като бъдат изготвени и общинските съвети приемат, което не е включено в плана за действие, съответно в програмата за реализация на съответния общински план за развитие, не може да се реализира публично-частен проект по този ред. Това нещо става 2014 година, а до тогава какво става, ако има такъв проект? И ред други неща.
Наистина споделям мнението на госпожа Христова, че има едно преплитане със Закона за концесиите, със Закона за обществените поръчки, което мисля че е доста неясно. Има изрази като „и други дейности”, в чл. 4 се определят дейностите от обществен интерес, те не са изчерпателно изброени и накрая се допълва с „и други дейности”. Кой ще определи кои са тези други дейности, след като не са изброени изчерпателно. Може би това ще даде възможност за някакви изкривявания при прилагането на закона.
И други неща, които ще ви ги предоставя, като бележки по внесения законопроект.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Действително има неща, които биха могли да намерят по-ясна редакция. Колегите, които са работили по законопроекта имат готовност да окажат съдействие, те също имат предложения за подобряване на текстове, именно за да се направи приложението на закона по-лесно. За изменението и допълнението в Закона за концесиите искам да кажа, че Законът за нормативните актове ни задължава с един законопроект да направим съответни изменения и допълнения във всички свързани закони с него и може би затова ви се виждат по-обемни тези поправки.
За влизането в сила също ще направим редакция, отчитаме тази бележка, ние също я забелязахме.
МАРИЯНА СЛАВКОВА: По повод на въпроса на госпожа Христова, която каза, че разликата между концесионния договор и партньорския договор е във възможността за предоставяне на финансова подкрепа, съжалявам ако по този начин се разбира законопроекта. Разликата между концесионния и партньорския договор е в това откъде идват приходите на частния партньор. При концесията приходите на частния партньор идват директно от потребителите на услугите. Това са в момента действащите договори за летища, за пристанища, където услугата се предоставя от концесионера и той директно получава приходите от потребителите на услугата. Докато при партньорския договор частният партньор няма да получава приходи от потребителите на услугата, затова неговото най-широко приложение би било в сферата на социалната инфраструктура, каквито са болниците, училищата, детските градини и т.н. Там плащанията на практика, с които се възстановяват разходите на частния партньор за изграждането, след това за управлението и поддържането на сградата на обекта, чрез който се предоставя услугата ще идват от публичния партньор под формата на финансова подкрепа, тъй като няма частният партньор да събира приходи под формата на такси или други от потребителите на услугата.
Действително се допуска финансова подкрепа и за концесиите, това е и досега действащ институт, наречен в Закона за концесиите като компенсация и се прави в Закона за концесиите уточнението, че досегашната компенсация е под някоя от формите на финансова подкрепа, предвидени в Закона за публично-частно партньорство. В случаите тя е допустима в случаите, когато трябва да се постигне социално приемлива цена на услугата, която ще се заплаща от потребителите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Първо искам да приветствам колегите с навременния законопроект, тъй като той много отдавна трябваше да влезе и да бъде приет. Мисля че с неговото приемане живот и здраве така ще се отвори една възможност за по-добро отношение между частните инвеститори от една страна и от друга страна държавата и общините.
Тъй като аз ще подкрепя законопроекта на първо гласуване, но преди да го подкрепя искам за протокола да кажа, тъй като предполагам, че вие сте запознати със становището на НСОРБ моята молба е наистина в детайли да го прегледате, да го прочетете и да направите следните корекции, тъй като в становището на НСОРБ са много ясно мотивирани някои точки с конкретни мотиви, особено в частта какви са функциите на областния управител. Аз съм против начина по който аз го прочетох законопроекта и мотивите в него, излиза че областният управител до някаква степен се намесва не по законосъобразност, а по целесъобразност, което за мен е абсолютно недопустимо.
Друг за мен много съществен проблем може би ще се окаже липсата на точна дефиниция на понятието „услуга” от обществен интерес. Считам, че и за това трябва да помислите между първо и второ гласуване.
За останалите неща аз мисля, че всеки един нов закон винаги ще има пропуски, с времето те ще се проявят и естествено нашата работа е да ги изчистим по-нататък. Така че благодаря и да вземете предвид становището на НСОРБ.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други колеги, гости, които имат отношения, мнения?
Наистина заслужавате адмирации за усилията, които сте положили най-после да имаме нещо разписано в посока публично-частно партньорство – една техника, която засега в закона не се прилага в България, сигурно има недостатъци, пропуски, сигурно има още какво да се прави. Но пък затова сме и ние комисия към Народното събрание, за да разглеждаме внасяните от вас и в бъдеще законопроекти за изменение и допълнение.
Пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване внесения Законопроект за публично-частно партньорство № 102-01-60, внесен от Министерския съвет.
Който е „За” неговото приемане, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се закона с всичките му кусури, ако има такива.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Благодаря за подкрепата на комисията, ще очакваме вашите бележки.

4. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Л. Татарски и Георги Икономов (за второ гласуване).

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Продължаваме с един малък, но предизвикал дебат в парламента и дискусия законопроект, свързан с изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Спомняте си дебата и в парламента, но междувременно получихме становища, едно отрицателно от НСРОБ. Изпратихме ви второ писмо и очакваме отговор за него, да ни кажете как да постъпим, но така или иначе днес предстои разглеждане в нашата комисия на този законопроект на второ четене за гласуване в зала.
Колеги, позволявам си, тъй като аз съм вносител, да припомня някои неща по този законопроект.
Причината, за да бъде изготвен и предложен на вниманието на Народното събрание този закон, беше че с влизането в сила на Изборния кодекс бяха променени условията за съществуване, респективно на провеждане на избори в населени места от 150 на 350. В няколко закона тази промяна има отражение и малко късно и неуспяхме наистина преди изборите да направим тези промени, които щяха да облекчат донякъде местните власти в провеждането на изборите и при взимането на решения от новоизбраните вече органи на местно самоуправление.
Единият въпрос е свързан със закриването на кметствата. Съгласно сега действащия Закон за административно-териториално устройство на Република България закриването на едно кметство се извършва по реда, по който то е открито и създадено. Редът за създаване е доста дълъг, като най-накрая общинският съвет взима съответното решение. Една дълга процедура, която оказва се много трудно изпълнима в много населени места.
Ще ви дам пример от една справка, която моите колеги са подготвили. От тези населени места, които са под 150 жители, които нямат статут на кметства в момента 18 броя все още се водят кметства. В статистиката се водят като кметства – нещо съвсем ненормално. В същото време след като беше направена промяната от 150 на 350 жители и трябваше да се вземат решения за закриване на кметствата да не се произвеждат там избори, както е записано в закона, в случая трябва да бъде извършена тази промяна. Закрити са 51 кметства с решение на общински съвети в нарушение на действащата нормативна уредба, защото тя не разрешава такъв ред за закриване на кметства. Това са го направили в някои общини. Има списък за населените места, за кметствата, които са закрити по един нередовен начин.
Оттук излиза вече вторият проблем. В тези кметства, които са произведени избори, тоест – би трябвало да са променили статута, трябва да се назначат кметски наместници. Да, но законът не позволява това, а това би могло да се случи, ако не е закрито кметството. Поради тази причина след като вече минаха изборите и се надявам, че няма политически пристрастия и елемент в нашето решение, аз ще ви предложа няколко варианта на внесения законопроект и заедно да решим кой от тях е най-удачен, най-безполезен, най-приемлив.
Преди това ще ви прочета чл. 46 а от ЗМСМА, който казва, че в населено място, което не е административен център на кметство, кметът на общината може да назначи за срок на мандата кметски наместник. Значи, ние хем имаме кметство, което се води такова, хем не сме произвели избори и трябва да назначим кметски наместник, а текстът казва, че там, където все още кметство има – административен център, пък кметът на общината може да назначи по усмотрение, разбира се на общинския съвет, ако имат такава структура, кметски наместник.
Виждате каква невъзможност в момента има създадена и в която се намират доста общини и непрекъснато ме питат какво да правим – можем ли да назначаваме кметски наместници в такива кметства, които би трябвало да не са вече кметства, но все още не са променили статута си поради тази промяна, която не сме направили.
Затова сега ще ви прочета различните варианти на законопроекта, които ви предлагам на второ гласуване.
Започваме подред. Гласуваме текстовете, които са спорни. Тези, които са проблемни ще ги обсъдим и ще вземем това решение, което смятаме, че е най-правилно, без да влагаме никакви пристрастия и емоции.
Работен доклад за второ гласуване в комисията. Първо – наименованието на закона – Закон за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Комисията подкрепя текста на вносителите и наименованието на закона.
Който е съгласен това да бъде наименованието на закона, моля да гласува.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 1. Имате ли мнения, предложения по предложения вариант на редакция на § 1. Очевидно няма.
Който е „За” приемането на § 1 във вида, в който е внесен по вносител, моля да гласува.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 2. Променяме чл. 31 и спорният текст беше ал. 2, която казва, че извън случаите по ал. 1, когато промяната, свързана със закриване на кметство се извършва с решение на общинския съвет при условията и по реда на създаването му, извън тези случаи кметствата, които престанат да отговарят на условията на чл. 16, т. 1, се закриват с решение на общинския съвет. Това беше предложението за решение, което предизвика дебати.
Предлагам ви тази ал. 2 в § 2 да отпадне и той да придобие следната редакция.
§ 2, чл. 31 се изменя така – чл. 31, ал. 1. Промяна, свързана със закриване на кметство, както и промяна на границите или на административния център на кметството се извършва с решение на общинския съвет при условията по реда на създаването му. Тестът е по вносител.
Ал. 2 – Решението на общинския съвет по ал. 1 се изпраща за обнародване в Държавен вестник чрез областния управител, който се произнася по неговата законосъобразност в седемдневен срок от датата на получаването му.
Ал. 3 – Решението по ал. 1 влиза в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник.
Имате ли по така предложения ви текст някакви мнения, предложения, коментари? Очевидно няма.
Който е „За”, моля да гласува.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Имате ли въпроси по наименованието на раздела?
Гласуваме наименованието на раздел Заключителни разпоредби.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 3, който вече се отнася до назначаването на кметски наместници – проблемът, който трябва да го разрешим с вас, като приемем съответния текст.
Предлагам на вашето внимание три варианта и ние трябва да се спрем на един от тях. Всички те решават този проблем, но едни са по хард, другите са по-леки.
Първи вариант. Кметствата, които към датата на влизане в сила на този закон отговарят на условията на чл. 16, т. 1 се закриват с решение на общинския съвет – това, което в § 2 отпадна. И ал. 2 – до приемането на решение по ал. 1 в кметствата, които не са закрити не могат да се назначават кметски наместници. Тоест, по този начин ние ще принудим общинските съвети да вземат решение за закриване на кметствата, което трябва да стане по съответния ред.
Вариант втори. Кметствата, в които до 23 октомври 2011 година (датата на изборите) не са произвели избори за кметове на кметства, загубват статута си на кметства. Тоест, със закона ние решаваме този въпрос. Щом като не са възпроизведени избори за кметове, тоест – не отговарят на изискванията на закона, просто губят статута си.
Между другото по този начин със законов текст, е решен този въпрос, когато са променяни границите. Когато е правена тази промяна с броя на населението тогава автоматично с предложението е предлагано в закона и такъв текст за промяна на статута си. За съжаление сега с изборния кодекс такава промяна законова не е предвидена и затова ние сега с вас умуваме.
Вариант трети. Извън случаите по чл. 46а, ал. 1 изречение първо от ЗМВМА ще ви прочета, че по решение на общинския съвет в кметствата, които на 23 октомври 2011 година не са произведени избори за кметове на кметства могат да се назначават кметски наместници при спазване на останалите изисквания на същия закон.
Сещате се, че това е най-безболезненото решение, защото чл. 46а първото изречение казва, че в населено място, което не е административен център на кметство, кметът на общината може да назначи за срока на мандата кметски наместник в съответствие с утвърдената численост и структура на общинската администрация. Тоест, ние казваме така – ако искате - да променяте статута на кметството на населеното място, ако искате недейте, общинският съвет със свое решение може да даде разрешение на кмета да назначава кметски наместници, независимо от това, че кметството не е с променен статут.
Колеги, това са трите варианта. Първият – общинските съвети закриват и приключва въпроса, назначава се кметски наместник. Вторият – с нашето решение по законов текст автоматично тези населени места променят статута си и вече не са кметства, а са селища, селищни образования, както се водят. Третият – изобщо да не се занимаваме със статута на кметствата, а казваме, че с решение на общинския съвет за тези кметства, които не отговарят на изискванията на закона и не са произведени избори, да имат право да взимат решение за назначаване на кметски наместници.
Третият вариант наистина е най-мек, не ни вкарва в тази хипотеза – закриване, откриване и спекулиране с тези текстове и предложения.
По този вариант общинският съвет взима решение, за да е легитимна заповедта на кмета за назначаване на кметски наместник. Иначе тези 51 села, които са закрити, на много места вече са назначени и кметски наместници без да има тази норма в закона, абсолютно незаконосъобразно. Даваме възможност с решение на общинския съвет кметовете да си назначат кметски наместници в тези населени места, които не отговарят на закона, но не са с променен статут.
Колеги, мнения, становища?
ДИМИТЪР КОЛЕВ: Какво се случва ако общинският съвет не даде разрешение?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Трябва да се мине по общия ред – промяна на статута и тогава вече законът си разрешава този въпроси.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Във всички случаи, където с основание могат да се назначават кметски наместници, то става в съответствие с гласуваната структура от общинския съвет. Тоест, законът дава правна възможност не във всяко село, което не е кметство да се назначава кметски наместник, а само в онези от тях, които общинският съвет е решил да има кметски наместник. Така че същият ред ще се приложи и за тези кметства, които не са закрити. Общинският съвет ще вземе такова решение, защото те на практика по-голяма част от общините вече са готови с назначаването и както каза председателят, ако ги назначат кметовете заповедите са нищожни, актовете които ще издават тези кметски наместници също ще бъдат нищожни. Така че трябва да се намери максимално бързо решение по един от вариантите, които се предлагат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мисля че ви стана ясно. Така или иначе винаги има необходимо решение на общинския съвет, затова дали да има или да няма кметски наместник. Чак тогава кметът може да назначи. Ако не вземе такова решение – няма и не е задължително да има, между другото, то затова в текста е казано, че кметът на общината може да назначи, не е задължително назначаване, а може да назначи, общинският съвет му е дал това правомощие.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Първо, дължа двойна благодарност. Този закон е много необходим, закъснял по известни причини. Наистина той ще помогне, макар и с по-стара дата да оправим някои вече незаконосъобразни решения.
Второ, наистина за този период под влияние на това, което беше повдигнато от страна на общините, ние не успяхме да помогнем много на комисията и да внесем някакво по-добро предложение от това, което е направено. Но тези варианти дават достатъчно добър отговор.
Към третият вариант, в този кратък срок успяхме да се свържем поне с кметове на общини, където имаме най-много такива случаи. Като че ли най-приемлив е третият вариант, съображенията бяха казани.
Това, което в момента искам допълнително към тези съображения да кажа за третия вариант. По духа на целия закон кметството е вътрешна структура на общината, което означава, че тя е свободна да си определя при спазване на критериите на закона с каква своя вътрешна структура ще си организира услугите на хората. В този смисъл третият вариант е по-положителен, защото той не бяга от решението на общинския съвет, а не че по силата на губещ статута си на такава вътрешна структура по силата на закона.
Вторият положителен плюс, който има значение за местната демокрация е, че тези хора в тези населени места и без друго сега се чувстват малко засегнати, че не са си избирали кмет. И сега в същия момент им се стоварва, че си губят статута на кметството.
Тези статистически класификатори и други реално не се ползват кой знае за какво и в случая ще имаме два типа кметства, в което над 350 – законът е казал, че се избира кмет, и под 350, където е решил общинският съвет, че трябва да има кметство – се назначава кметски наместник.
Мисля че третият вариант е много добър от гледна точка на обществено възприемане.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Моето мнение е, че от трите варианта вторият вариант е най-целесъобразен. За сметка на това аз съм съгласен, че третият вариант е най-безболезнен и най-бързо би се възприел, тъй като вторият вариант е много краен и наистина може би хората в самите общини няма да го възприемат много положително. Освен това може да доведе и до спекулации със самата дума дори „закриване” и „откриване”, което мисля, че в належаща тежка ситуация в някои от общините абсолютно е недопустимо. Затова аз лично ще подкрепя третият вариант на предложен от господин Татарски.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, мнения?
Разбирам, че третият вариант на този етап е най-разбран. А иначе в самия закон има доста какво да се прави, защото кметството никъде не фигурира като административно-териториална единица. Това е някаква вътрешна единица, както се казва. Но пък в същото време всички ние сме свикнали, сграда си има кметството и като че ли отнемаме нещо на хората. Може да са 50 човека или 50 къщи, но то е кметство някакво.
Така че се налагат промени в този закон на един по-късен етап, но на този етап наистина аз ви предлагам вариант трети и ако сте съгласни да го подложим на гласуване, така както ви го прочетох.
Който е съгласен с предложенията за редакция на вариант трети на § 3, моля да гласува.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 4. Имате ли предложения за неговата редакция. Няма.
Който е „За”, моля да гласува.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
С това приключихме дебата и по този закон.

5. Обсъждане на проект на Закон за Фонд за жилищна политика, №154-01-80, внесен от н.пр. Лъчезар Тошев.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма вносители, които да изложат философията и мотивите на закона.
Колеги, има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за Фонд за жилищна политика № 154-01-80, внесен от Лъчезар Тошев на 25.07.2011 година.
Който е „За” приемането на този законопроект и обсъждане в пленарна зала, моля да гласува.
Гласували "За" - 1; "Против" - 9; "Въздържали се" - 4.
Не се приема.
Колеги, закривам днешното заседание на нашата комисия.

(Заседанието завърши в 17.35 часа.)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/