Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
15/12/2011
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, вн. от Валентин Николов и група нар. представители.
Стенографски запис!
П Р О Т ОК О Л
№ 26
Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги, добър ден и на нашите гости. Имаме необходимия кворум и затова можем да започнем заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, което заседание има предварително определен и оповестен дневен ред, а именно:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група нар. представители.
Имате ли други предложения за включване на други точки в дневния ред? Очевидно няма.
Който е „За” приемане на така прочетения ви дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се единодушно.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от МС.
Започваме с точка 1, която прочетох и във връзка с която на днешното заседание присъстват: господин Нанков – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството; Иван Гетов – главен директор Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” и Благой Станчев – парламентарен секретар на Национално сдружение на общините в Република България.
Ще помоля представителите но Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като вносители на законопроекта да ни запознаят накратко със съдържанието, мотивите, целите, които се поставят с този законопроект.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове накомисията, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е по-известен като Закон за референдумите. Състои се от три параграфа. Двата параграфа 1 и 2 създават нови текстове, като мотивите за това са:
На първо място да се регламентират произтичащите задължения от регламента на Европейския парламент и на съвета от 16 февруари 2011 година Регламент № 211 относно гражданските инициативи на европейско ниво. Съгласно чл. 8, § 2 от регламента компетентният орган на всяка държава членка от Европейски съюз в съответствие с националното право и практика извършват проверка по служебен път на представените изявления за подкрепа от поддръжниците на гражданска инициатива и издава съответно удостоверения по образец, с което се удостоверяват броя на действителните заявления за подкрепа от съответната държава членки. В чл. 15, § 2 от регламента е предвидено, че за целите и прилагането на чл. 8, § 2, за който стана въпрос всяка държава членка следва да определи един свой компетентен орган, който да е отговорен за извършването на служебната проверка на подписите, на базата на които е издадено удостоверение.
Наред с това съгласно част 2, т. 4 протоколът от заседанието на Съвета по европейските въпроси за одобряване на отговорностите по приемане на национални мерки и прилагане регламента на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като такъв орган е определена Главна дирекция „Гражданка регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което извършва проверки на подписки в подкрепа на провеждането на национални референдуми, национални допитвания, национални инициативи, граждански, общи събрания.
В тази връзка въвеждаме и законовия текст ГРАО да извършва и проверките, когато става въпрос за европейски допитвания, европейски и граждански инициативи.
Другата промяна в § 2 е свързана с орегулиране и по-скоро извеждането в норматив, а именно в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на финансирането и извършването на служебни проверки, когато говорим за провеждането на референдуми от местно значение. До сега текстове не съществуваха, като с предвидения § 1а финансовите средства за извършването на служебни проверки на подписките за местен референдум за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението се осигуряват от общинския бюджета на съответната община - нещо напълно нормално и се предоставят от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Последната промяна е по-скоро козметична, тя има за цел да унифицира текстовете в Изборния кодекс и в закона и е свързана, че навсякъде в закона думата „кутията” се заменя с „урната”.
Това са трите промени накратко.
Благодаря, господин председател!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Национално сдружение на общините в Република България са изпратили позиция, становище.
ИВАН ГЕТОВ: Тъй като в Закона за референдумите е дефинирано финансирането на проверката по отношение на национални инициативи, но никъде няма текст по отношение на местните такива, то беше уместно да се направи това нещо, ние сме го съгласували с ваши колеги. Това е идеята – да се регламентира начина на плащане на извършването на проверките, което да стане за сметка на общинските бюджети през бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което се предвижда да стане с корекционно писмо, както става в корекция на бюджета след извършване на съответните проверки и приложим протокол за съответно резултата от проверката.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Във връзка с § 2, който ангажира по такъв начин общините, бих искал само да спомена, че става въпрос за използване на данни от националната база данни на ГРАО. В интерес на истината на всички ни е ясно, че общините са основните донори, а по същество те самите вкарват тези данни в националната база данни в реално време на база на издадени лицензии, на база на електронен подстъп. Тоест, предлагани са в този случай (малко недоумение буди) един продукт, който реално създават общините, после те да плащат за данни от него при ползването му. Откровено казвам, и сами можем да вършим тази проверка, но засега законово досегашният текст предвижда да се извършва при всички форми на гражданско участие – да се извърши проверката от Дирекция ГРАО. Ако се прецени това да остане, не виждам основание да се нарушава един принцип в законодателството на взаимоотношението между централна и местна власт. Знаете, в Закона за общинската собственост общините безвъзмездно предоставят своя собственост за ползване от държавата от Закона за държавната собственост държавата предоставя на общините безвъзмездно собственост.
В следващия закон, който ще гледате за резерва е предвидено общините да предоставят безвъзмездно информация за лицата, които са резервисти, да предоставят на военните служби. Тоест, навсякъде общините трябва да предоставят информация безвъзмездно на всички държавни институции. Сега в първото изключение тук се иска от общините да плащат за нещо, което те самите създават като продукт. Мисля си, че може да се преосмисли този подход и да се намери по-вярното решение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Доколкото чухме от господин Гетов тези разходи ще бъдат след това възстановени от общините, или погрешно разбрахме.
ИВАН ГЕТОВ: Ще се коригира бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за сметка на общинския бюджет на съответната община, която е искала услугата.
Но аз тук искам да спомена само, че както казах и преди това, финансирането по отношение на националните инициативи е дефинирано в закона, но няма такава дефиниция, няма такъв нормативно регламентиран текст по отношение на местните инициативи.
Аз тук искам да успокоя колегите, че става дума за неголеми суми, защото там подписите не са с някакви ограничителни бройки, става дума за елементарни суми и проверките не са кой знае колко обемисти. Въпросът е такъв, че в чисто нормативно във функционалните задължения на Главна дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма подобно задължение и всички допълнителни възлагателни такива инициативи от независимо каква институция би следвало да се заплащат, това е един допълнителен труд. Това е и логиката на заплащането по отношение на националните инициативи и това е регламентирано в закона. Тоест, това е един пропуск, с който ние сега смятаме да наваксаме. Не става дума за суми, за пари и за кой знае какви цифри по отношение на бюджета.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Позволете, господин председател, една добавка. Тук не става въпрос за заплащане на продукт, който създават общините събирайки информация за локалните бази данни за населението. Тук става въпрос за заплащане на труда, който ще дадат служителите на ГРАО за проверка и режийните разходи за удостоверяване достоверността на тези подписи.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин председател, аз исках да предложа същото. Има два варианта. Ако ще го прави ГРАО, разсъждавайки за това, че да речем ГРАО не го прави извън работно време, а в рамките на работното време, трябва да преценим какво се плаща и какво не се плаща. Но по-добре това нещо да се прави в самите общини, защото те имат безплатен неограничен достъп до същите тези данни, в които ще влязат служителите на господин Гетов, за да направят тази справка. Затова мисля, че е по-чисто, без да засягаме интересите на едните и другите, това нещо със закон да се прави от съответната община. Знаете за какво става дума - предизвикан референдум в еди кое си село да отиде към еди коя си община. Горе-долу това ще бъде референдумът, който е възможен.
От тук напълно е във възможностите на общината тя да направи тази проверка, да свери данните и да прецени дали е валиден или не съответният референдум. Защо трябва да занимаваме централните органи с този проблем?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, чухте коментара. Възникна такова предложение за промяна в закона евентуално, такива проверки на референдуми на местни инициативи да се правят на ниво община, водене на кореспонденция и такива плащания, колкото и те да са символични, както се каза, и да облекчим малко и централната администрация от такива дейности, които могат да се извършат на по-ниско ниво.
Предлагам да предложим на Правната комисия, която е водеща комисия – да преценят дали не може това да се направи между първо и второ четене – да се допълни този текст от закона, за такива случаи кой да извършва тази проверка и при какви условия евентуално.
РУМЕН ПЕТКОВ: Не кой, господин председател, общините от гледна точка на три аргумента: Първо, политиката на децентрализация, разтоварването на централната администрация. Господин Гетов по-добре от всички нас знае като ги засипят с идеите за 5-6 проверки и с други неща, после как се седи пред този и онзи кабинет, кой ще плаща и най-вече кой няма да плаща. Трето, в крайна сметка цялата тази база данни е оформена от общините и не е необходимо да се извършва и такъв режим консултативен или утвърдителен, защото пак ще възникне въпроса кой е старшият в случая, кой ще подписва фактурите.
АСЕН ГАГАУЗОВ: А и реално погледнато корекция на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за сметка на корекция на бюджета на съответната община знаете как става.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не го виждам просто.
ИВАН ГЕТОВ: Искам да вметна, че не случайно е оторизирана дирекцията на национално ниво да прави проверки, тъй като технически няма да имат възможност общините да го направят. Вярно, те генерират информацията, която се събира горе при нас, но те нямат софтуерните продукти, с които да могат автоматизирано да извършват проверка на такива масиви. И не случайно единствено и само при нас стават тези проверки.
Не горим от желание въобще да ги правим и ще бъдем много благодарни, ако се разтоварим от този ангажимент, но смятам, че технически няма да могат да се справят. Тоест, трябва да правят нещо, което е много тежък процес при проверката на една обемиста подписка в някои случаи, зависи от инициативата на организаторите. Тоест, както казах нямат минимален брой на участниците, но някой пък може да прояви активност и да поднесе няколкостотин хиляди примерно, което ръчно да се проверява, е неимоверен труд. Докато ние можем да го направим автоматизирано. Това е разликата между локална база данни, която се поддържа от общинските структури и национална база данни, която е на национално ниво.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако съмнението на локално ниво не може да се направи качествена проверка, тогава Вашето предложение за текст в закона е коректно и аз донякъде съм съгласен, като човек от местната власт, че не винаги и не във всички общини има капацитет да се правят сигурни проверки, в това съм сигурен. Така че може би сте прав в аргументите си за такъв текст на закона.
Има ли други предложения? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Който е „За” приемането на законопроекта, внесен от Министерски съвет за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление, моля да гласува!
РУМЕН ПЕТКОВ: С направените уточнения за между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да, разбира се.
Гласували: „За” – 15; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от МС.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще поканя нашите гости генерал Запрянов и полковник Стаматов, тъй като става въпрос за законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България – проект на нов закон.
Кой от вас ще ни запознае със съдържанието на закона?
Заповядайте, господин Запрянов!
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа зам.-председатели, дами и господа народни представители членове на комисията, изготвеният законопроект е първият по рода си нормативен акт за резерва на въоръжените сили на Република България. Той е съобразен с приетите от Народното събрание Стратегия за национална сигурност на Република България, Бялата книга за отбраната и въоръжените сили и утвърдени от Министерски съвет План за развитие на въоръжените сили. Законопроектът цели уреждане на обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на отечеството.
Ще изтъкна четири основни момента от необходимостта за изготвянето на този законопроект. Първо, отмяната на задължителната наборна военна служба, считано от 1 януари 2008 година поради необходимост от създаване на нова нормативна уредба, регламентираща подготовката на гражданите за защита на отечеството. Знаете, че с промяната в Конституцията задължителната военна служба в мирно време отпадна.
Второ, вследствие на реформите във въоръжените сили на арамиите от НАТО, в това число и на нашата армия в условията на професионална армия възниква необходимостта от създаването на нов боеспособен резерв с нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за подготовка и използване.
Трето, ограничените финансови средства за отбраната също изискват търсене на нови способи за поддържане на адекватните на заплахите способности с целесъобразно използване на резерва, който е значително по-евтино.
Четвъртият мотив е, че издръжката на този резерв е значително по-ниска от тази за поддържане на досегашната тежка и скъпа система за мобилизация.
В предложения законопроект е заложен доброволният принцип за комплектоване на резерва на въоръжените сили с български и граждани в мирно време и задължителен принцип за военно време. Предвижда се резервът да има две съставни части: първо – доброволен резерв комплектован на доброволен принцип с резервисти и техника резерв на единния комплект на въоръжените ни сили в мирно време, като резервистите са български граждани, желаещи да служат в доброволния резерв. Те сключват договор с министъра на отбраната или упълномощено от него лице и получават определено финансово възнаграждение. Аналогично е и за собствениците на техника, които желаят да я предоставят като доброволен резерв.
Запасът се комплектова на задължителен принцип със запасни и техника на силите от системата за силите от системата за национална сигурност за военно време. Това са български граждани, които са получили военна подготовка и техника, които се водят на военен отчет и не са сключили договор за служба от доброволния резерв. За военно време в изпълнение на чл. 59, ал. 1 от Конституцията на Република България е предвидено именно задължителен принцип на комплектоване със запасни и техника запас, както на военните формирования на структурата на въоръжените сили, така и на някои други структури от силите за системата за национална сигурност, като Министерство на вътрешните работи, ДАНС, НСО, които също за военно време ползват такъв запаса.
В изпълнение на чл. 59, ал. 2 от конституцията в законопроекта е предвидено в средните училища да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за защита на отечеството и реакции при кризи. Предвижда се също така в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища да могат да се разкриват курсове по начална и специална военна подготовка, като тези курсове са доброволни. Завършилите ще могат да вписват на военен отчет, което им дава право да постъпват на кадрова военна служба или да служат в доброволния резерв по договор.
С настоящият проект се предвижда също така значително намаляване броя на водещите се на военен отчет български граждани и техниката, като задължения. Като пример мога да ви кажа, че ние сега водим около 1 милион и 700 хиляди български граждани на отчет и над 289 хиляди образци техника.
С приемането на този законопроект това ще бъде премахнато и ще се води най-необходимият числен състав към запаса и към техниката, която е необходима за попълване на военните формирования.
За постигане на оптималност в управлението на резерва се използва централно военно окръжие, полковник Стаматов е началник на Централното военно окръжие, което военно формирование е на пряко подчинение на министъра на отбраната с подчинени териториални структури, които са органи, заведени на военен отчет.
Предлаганият проект на Закон за резерва на въоръжените сили няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. За периода от 1 юли догодина до края на следващата година се предвижда да бъдат сключени договори за служба от доброволния резерв на около 400 резервисти, а въобще е предвидено към въоръжените ни сили съгласно плана за развитие да имаме до края на 2014 година 2 400 резервисти. Така че от догодина от бюджета са заделени 1 милион лева за наемането на първите 400 резервисти, а впоследствие са предвидени, съгласно плановете средства за заплащане на тези 3 400 резервисти.
Доложих, готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, наистина стегнато и изчерпателно.
Колеги, имаме възможност да задаваме въпроси. В интерес на истината този законопроект има малко текстове, които се отнасят до общините и то най-вече за предоставяне на информация при поискване за лицата със съответните данни и тази информация, за да не се плаща такса, но така е записано в закона.
Въпроси, мнения?
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз имам само един въпрос, който го зададох преди малко на колегите от Министерство на отбраната по отношение на административно-наказателните разпоредби са определени конкретни суми като глоба. Те са базирани на основата на минималната работна заплата, по-добре да се запише в закона, според мен, от една до няколко броя минимални работни заплати, защото тук са написани примерно от 270 до 1 800. Минималната работна заплата вече не е 270 лева, тя е друга, догодина може да бъде друга и е по-коректно според мен да бъде написано като минимална работна заплата, а не като конкретна сума, които пак имат своето изражение.
Това ми беше само забележката.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Съвсем коректно, разчетите са правени на минимална заплата, но юристите искаха да не стои този запис, а цифрата 270, няма проблем да бъде записано, както се предлага – минималната работна заплата до колко минимални заплати. Тоест, това, което е като цифри отразява именно това, което казва господин Дедев.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли други въпроси, предложения, мнения? Очевидно няма. Предлагам ви да прекратим дебата и да преминем към гласуване на внесения законопроект.
Който е „За” приемане на Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България № 102-01-82 на Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – 2.
Благодаря ви, господа от въоръжените сили! Служете вярно на републиката, да изпълняваме достойно нашите задачи по отношение на националната сигурност и отбрана. Ние каквото можем ще ви помагаме.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодарим и ние! Пожелаваме ви успех във вашата отговорна работа и хубави празници!
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група нар. представители.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Николов, вероятно Вие ще ни запознаете със съдържанието на законопроекта, но преди това да ви кажа, колеги, че по тази точка гости на нашето заседание са господин Добрев – за.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Светлана Маринова – началник дирекция „Правна”, Милка Гечева – началник на Дирекция „Национален строителен контрол” и разбира се, ако това касае сдружението на общините също имаме представител господин Станчев. Заявили са участие от Българската ветроенергийна асоциация Марияна Янева и Себастиан Ньотлих – изпълнителен директор.
Господин Николов, да ни запознаете със съдържанието, мотивите, аргументите на внесените законови промени.
Заповядайте!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, знаете, че направихме нов Закон за възобновяемите източници, който беше приет в началото на миналата година. Бяхме накарали фирмите да платят на мегават своите сериозни намерения за инвестиране, защото знаете, че преди приемането на този закон имахме над 12 хиляди мегавата заявени мощности, които е логично, че мрежата категорично не може да ги приеме.
След като извършиха плащанията в законоустановения срок и бяха систематизирани данните от електроразпределителните дружества се оказа окончателната цифра от порядъка на 4 700 мегавата, които имат абсолютно сериозни намерения да бъдат присъединени към мрежата. В действителност мрежата може да приеме в настоящия си вид не повече от 2 хиляди мегавата. Понеже има срок от една година, в който е длъжно ЕСО да ги присъедини, или там съответно електроразпределителните дружества към тази мрежа, в един момент се оказва следния проблем.
Първо, че електроенергията, която ще произведат всичките тези обекти трябва да бъде спряна, тоест – да не бъде изкупувана поради факта, че мрежата няма да може да издържи.
Второ, цената на потребителите категорично трябва да се вдигне нагоре и то с много високи темпове. Всичко това накара да внесем този ЗИД на Закона за възобновяемите източници като имаме три предложения най-основни.
Първото предложение – да се дава цена на изкупуване при акт 16, а не както е сега на акт 15, защото са хванати няколко случая, в които след уговорка между надзорната фирма и фирмата изпълнител без да са изпълнили критериите по Закона за устройство на територията за акт 15 дефакто са взели такъв именно, за да вземат по-висока цена.
Второто нещо, което предлагаме най-основно е всички предварителни договори да им бъдат дадени конкретни дати за присъединяване в зависимост от десетгодишния план, който е изготвил министерството и който е предложен и на Брюксел във връзка с възобновяемите източници на енергия. По този начин ние ще им гарантираме изкупуването на тази енергия и няма да въведем фирмите във фалит в този случай.
Третото, което предлагаме е поетапното присъединяване. Всеки един от етапите да взема цената, в която е направен при акт 16, защото в момента какво наблюдаваме – един обект, който примерно е от 5 мегавата, изграждан сто киловата, взема цена и гарантира цената за целия обект от 5 мегавата. Това също допринася към аргументите, които поставих още в началото на моето експозе. Смятаме, че наистина всеки един от етапите трябва да взема конкретната цена, когато е приведена на обекта към акт 16.
Благодаря за вниманието, ако имате въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да чуем позицията на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя така направените предложения от господин Валентин Николов и група народни представители. Той очерта ясно промените според мен. Както вече бе обяснено те са в три направления. Едното е промяна на етапа на получаване на цената от акт 15 на акт 16 заради тази невъзможност ние да контролираме и становището, което сме получили от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е, че Дирекцията за национален строителен контрол не участва в съставянето на акт 15 и няма компетенции. Единственият възможен начин да бъде установена степен на завършеност е след 72-часови проби със сигурност удостоверена степен на завършеност.
Втората промяна е свързана с етапността. Натъкнахме се на случаи, в които за голяма инвестиция от 40-50 мегавата се въвежда в експлоатация или се вади акт 15 за един мегават, а с останалите мегавати се чака с инвестицията, за да паднат инвестиционните разходи и съответно да се вдигне процентът на възвращаемост. Предложението тук е съвсем коректно и към фирмите, защото предвижда при получаване на акт 16 за всеки отделен етап да се извършва отделно мерене и към актуалната цена, която е действащата към дадената дата да се ползва за целия 20-годишен период.
Третата промяна е най-съществената, свързана с предварителните договори. Наистина около 4 700 мегавата са тези, които са въведени в експлоатация, окончателни договори и предварителни договори, от които въведени в експлоатация са около 700-800 мегавата, около 1 000 мегавата са окончателни договори и над 2 000 мегавата, дори близо 3 000 мегавата са с предварителни договори.
Ако не бъдат направени тези промени след 2 години ще се окажем в ситуация, в която е много вероятно да бъдат изградени всички тези мощности 4 700 мегавата при капацитет на мрежата 2 300-2 400. Знаете, че най-важното е сигурността на системата, така че това, което централният диспечер ще направи е да ограничи производството на всички тези инвестиции на 50%, което автоматично прави всички инвестиции губещи. Просто те ще работят на половината на времето, което са предвидени да работят.
Затова това, което се предлага тук е за нас много добро. То предвижда окончателните договори да продължат по стария ред, защото в много от случаите те са договори в етап на строителство. Някои от тях са пред завършване, не може на тях да им определиш друга дата за присъединяване, защото те са почти готови. Предварителните договори е етап, в който единствено си подготвил документация за инвестиция, но нямаш разрешение за строеж, нямаш най-вероятно работен проект, защото ако тези неща са налични се сключва окончателен договор.
Предложението за предварителните договори е те да бъдат присъединявани съгласно 10-годишния план за развитие на мрежата, като по този начин се гарантира, че за всяка една инвестиция тя ще бъде присъединена и ще работи на сто процента от нейните възможности.
Задължение с предложенията на ЕСО е в тримесечен срок след приемане на промените от Народното събрание, ако те бъдат приети, да уведоми всеки един от инвеститорите с предварителен договор на коя дата ще бъде възможно той да бъде присъединен в коя година, така че да може да работи на сто процента, като това става по един абсолютно безпристрастен начин на принципа първи по време, първи по право. За всяка една година на територията на страната се прави карта на местата за присъединяване и за 2013 година например се посочват капацитетите на мрежата. Като пример мога да ви дам, ако Североизточна България капацитетите са нула, 2013 нито един от предварителните договори няма да бъде присъединен. Но ако в Козлодуй например има сто мегавата капацитет през 2013 година за тези сто мегавата ще бъдат сключени окончателни договори в първите в списъка, които чакат за тази точка за присъединяване. Ако има 15 проекта и първите 3 са за сто мегавата тези първи 3 ще влязат 2013, следващите 3 по време на подписване на предварителен договор ще влязат 2014 или 2015.
Така че според нас това е съвсем обективен критерий, няма никаква възможност някой да пререди друг и смятаме, че това ще гарантира както защитата на енергийната система, така и защитата на инвеститорите в достатъчна степен.
Невалиден е аргумента, защото се чу от страна на коментиращи от съсловието, че по този начин се влошават условията за бизнес на тези инвеститори. Това не е така, защото дори и да предположим, че за определен инвеститор ще му бъде дадена късна дата за присъединяване 2016 или 2017 наистина тогава цената на възобновяемите източници за някои видове, например за слънце може да бъде много по-ниска, но без значение колко е ниска тя ще бъде определена по същата методика, по която ДКЕВР определя цената и сега. И ако сега на тези инвестиции се гарантират 12% възвращаемост, същият процент на възвращаемост ще бъде гарантиран и през 2017 в конкретния случай, когато се прави реалната инвестиция. Тя ще струва по-малко, но ще дава същата норма на възвращаемост, така че това по никакъв начин не влошава условията на инвеститорите, които са започнали такава една инвестиция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В § 4 на закона са заложени задължения на РДНСК да прави проверка на заварените случаи, за които трябва цената да е действащата към датата на съставяне на констативния акт по чл. 176 от ЗУТ, а една проверка изисква време, има ли в закона изискване за срока, в който трябва да се извърши тази проверка, защото би могло да се получи – акт 15 да е съставен на една дата, пък чак след една година да се извърши проверката и през това време да се извършат някои дейности да ги приведат в съответствие с изискванията на закона по отношение на акт 15. Затова може би Вие или госпожа Гечева след това ще каже какви са аргументите и какво е мнението на ДНСК по законопроекта.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е в срок от две седмици от изтичане на срока по ал. 1, който е десетдневен срок след като влезе в сила закона. Всички актове 15, издадени до тази дата да бъдат представени, за да бъде удостоверено, че те наистина са изрядни акт 15, защото господин Николов вече ви каза, че се натъкнахме на абсолютно безпринципни случаи, в които няма никаква степен на завършеност с акт 15 и въпреки всичко надзорът и инвеститорът са подписали такъв акт 15.
Идеята тук е в 10-дневен срок, след като влязат в сила промените да бъдат представени всички издадени до момента на влизане в сила на промените акт 15 и в двуседмичен срок след това да бъдат проверени от тази комисия. Тези случаи няма да са стотици, най-вероятно ще бъдат 10-20-30, което ще бъде възможно да бъдат направени проверките, защото ние още юни месец, когато осъзнахме, че такава опасност има създадохме такива екипи за проверка с участие на ЕСО, на РДНСК и то от няколко области – групи от около десетина човека, защото материалният интерес беше много голям, за да предотвратим някакви отново некоректни практики и те успяха в един съвсем кратък срок да направят проверка на всички обекти на тяхна територия. Така че не мисля, че това ще доведе до невъзможност на спазване на този срок от две седмици. Според нас той е достатъчен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Гечева, ще вземете ли отношение? Заповядайте!
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин зам.-министър, уважаеми дами и господа народни представители, това, което искам да кажа е, че ДНСК напълно подкрепя този законопроект, той наистина откорегира една недотам изпълнима практика, която имаше до сега по отношение установяване точната дата на завършването на строежа, като той беше наистина съобразен с датата на акт 15.
Тук бих искала да поясня, че нормативната уредба допуска в акт образец 15 да бъдат вписани някои незавършени, некачествено извършени видове работи, които впоследствие могат да бъдат отстранени и тяхното отстраняване да бъде отразено, документирано чрез съставяне на констативен протокол от участниците в строителството. Така че наистина обвързването на датата на фактическото завършване на строежа с акт 15 не беше най-доброто решение, когато още повече това е свързано с определяне на цената на изкупуваната електроенергия и действително това предложение, което се прави в момета наистина е най-доброто, за да може по обективен начин да се прецени точната дата на завършване на окончателното завършване на обекта.
По този въпрос е изразено становище и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано и с ДНСК, като в това становище наистина е посочено, че наистина момента, в който се установява, че строежът е постигнал своята експлоатационна годност, това е чрез провеждането на 72-часовите проби при експлоатационни условия. Тогава се доказва наистина, че този строеж може да изпълнява функцията си съгласно одобрените проекти.
Едва след провеждането на тази 72-часова проба при експлоатационни условия вече може да се пристъпи към съставянето на акт образец 15, в който ДНСК не е страна при съставянето му. Той се съставя между участниците в строителството и ако наистина са спазени всички процедури, всички изисквания той носи всички необходими атрибути съгласно Наредба № 3, а той е документ, който има доказателствена сила. В този смисъл наистина не беше обективно преценката на окончателното завършване на строежа да бъде възлагано на ДНСК.
В този смисъл аз бих искала само да направя една препоръка към съдържанието на § 5 от преходните разпоредби, където е предвидено заварените случаи тези, при които вече има съставени актове образец 15 към датата на влизане в сила на това изменение все пак да продължат да се проверяват от РДНСК. Тук бих направила препоръката – да, нека да бъде така, нека да се проверява, но бих направила препоръката да се отиде още малко по-напред, тъй като констативните актове образец 15 наистина от ДНСК трябва да бъдат проверявани, но те се проверяват в административни производства по въвеждане на строежа в експлоатация.
Тук бих препоръчала към текста на § 5 да се добави, че констативните актове наистина нека да бъдат внасяни в ДНСК в 10-дневен срок от влизане в сила на това изменение, но нека те да бъдат придружени с цялата документация и с искане за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като наистина окончателното завършване на строежите от първа, втора и трета категория се доказва от Държавна приемателна комисия и ако тук искаме да избегнем една порочна практика от договаряне между надзорната фирма и строителя, защо да възложим това на един служител от РДНСК, когато наистина ЗУТ предвижда такива обекти да се въвеждат с държавна приемателна комисия.
Така че аз съм напълно съгласна с тези текстове, но предлагам преглеждането на актовете 15 от ДНСК или от РДНСК да става в едно производство по въвеждане в експлоатация. Вече тук може да се мисли дали 10-дневният срок от влизане в сила на този закон ще бъде достатъчен, за да могат да се комплектоват тези досиета. Това е съвсем дребна промяна, но мисля, че ще се предотвратят съществени възможности наистина за взимане на субективна преценка по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Наистина имаше такива подозрения, че между акт 15 и 16 ще се забави прекалено дълго по субективни причини, ще се удължи времето за въвеждане в експлоатация. Затова това, което Вие предлагате мисля че е разумно, ако на акт 15 всичко е наред и не пречи това да бъде и стъпка към акт 16 – въвеждане в експлоатация с искане за това. Така че наистина едно добро предложение, но вносителите могат да го обмислят.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Аз мисля, че предложенията за промяна са съвсем резонни, особено с това допълнени, което каза и госпожа Гечева, защото ще стане по-експедитивно по начина, по който тя предлага и по-бързо ще могат да бъдат направени тези проверки – има ли ги, няма ли ги.
Колеги, аз познавам хора, които не са забили и един кол на оградата и имат акт 15. Те не могат да реагират толкова бързо и ще разберете кои са тези и няма да бъдат допуснати.
Всички знаят, че този въпрос се поставя в зала и когато приемахме промените в закона, но това беше един жест на добра воля от страна на парламента да даде тази възможност инвеститорите да реагират, защото тогава имаше голяма разлика в цените на самата инвестиция. Но сега е напълно резонно тези промени да бъдат направени и да се избегне въвеждаш 50-киловата, а пък имаш разрешение за 2 или 5. И това някои са го направили за съжалени, но така го приехме и така беше. Сега мисля, че трябва да се изправят тези неща.
Що се отнася до възможността за изграждане, аз мисля, че основната бариера ще бъде именно възможността за мрежата да поеме тези товари, които потенциалните инвеститори са заявили. Тя няма да има такава възможност и може би ще трябва да се прецизира вече кои видове възобновяеми източници са по-изгодни за страната и да се даде преференция на тях, а не на тези, чиито преференциална цена оскъпява излишно електроенергията. Ще дойде един момент, може би след десетина години, когато преференциалната цена, коригирайки я в посока надолу, което е нормално, тя ще достигне едно ниво близко до тази, по която се изкупува и тогава този проблем ще отпадне.
Но засега мисля, че тези предложения са напълно резонни с това, което беше пояснено, че не се отнася за окончателните договори, защото аз самият съм потърпевш от една такава работа и ако има корекция би било несправедливо, но то не се отнася за това.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Смятам, че е абсолютно резонно това, което каза госпожа Гечева и ще я помоля ако може да оформи някакви текстове и да ги даде на вносителите, за да може между първо и второ четене да направят такова предложение.
Второ, дори в този ЗИД ние сме направили изключение за биомасата и смятам, че там наистина трябва да се съсредоточи държавата, защото до сега има изградени нула мегавата мощности в държавата и се създават работни места. Общо взето дали сме достатъчно преференции за биомасата и за един мегават да се изгражда извън този десетгодишен план, така че мисля че сме дали някакви преференции за конкретен вид възобновяеми източници.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз няма да се изкажа по същество, нямах възможност да се запозная със законопроекта, но разбрах от изказващите се. Ние също ще го подкрепим, но с една молба към вносителите, към господин Николов, към зам.-министъра и към другите представители, тъй като самият закон е приет много скоро, започва да става традиция по важни закони ад хок да се внася, право е на всеки депутат да внася законопроекти, никой не оспорва, аз също може би ще внеса скоро. Но чухме примерно притеснителни неща от зам.-министъра на икономиката и от бившия министър, че има хора, които не са ударили един кол, а пък отчитат дейност. Би могло подобен вид законопроекти да излязат от Министерски съвет, да се съгласуват между различните министерства.
Убеден съм, че ще излязат още информации, които ще бъдат притеснителни. Аз съм убеден, че в залата няма да има човек, който да се противопоставя на един такъв законопроект. Десет дни напред или назад, не е толкава притеснително, защото и други ведомства ще поднесат информация, която ще е полезна за народните представители. В случая, колкото и да искаме тази информация от различните ведомства ние не сме в състояние да асимилираме, когато ни се поднася в самото заседание. Та забележките, апелът ми към колегите е подобен вид законопроекти, които по същество променят доста сериозни неща, може да са в положителна посока, не поставям под съмнение, би било добре да бъдат внесени от Министерски съвет, без поставяне под съмнение всичко, което се каза от зам.-министъра на икономиката.
Господин Янко Янков също каза, че ще подкрепи. Аз съм упълномощен, ще гласувам за двамата.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги вносители, аз също съм напълно съгласна по първата част на законопроекта относно това да се има предвид издаването на акт 16, а не на акт 15, наистина има смисъл в това.
Искам само да попитам във връзка с § 6 от преходните и заключителни разпоредби. Присъединявам се към това, което каза господин Гагаузов, че може би водещото при сключването на договори за енергия от възобновяеми енергийни източници трябва да се види от кои източници да бъдат приоритетни това да бъде водещото начало, а не принципа първият по време – пръв по право, независимо от какъв източник е енергията.
Прави ми впечатление, че в ал. 2 на § 6 е записано за графиците за присъединяване, който график да речем може да е и след една или две години, колкото да е. Връщането на гаранцията, която е предвидена в ал. 8, ако инвеститорът не е съгласен с този график за включване в електроразпределителната мрежа, връщането на гаранцията е предвидено да стане, доколкото аз го разбирам, след изтичане на този срок, евентуално за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Така ли е? Защото предварителният договор се счита за прекратен един месец, след като е заявено несъгласие с този график. А гаранцията се връща два месеца след изтичане на датата, която е обявена. Това не ми е ясно, ако можете да го обясните.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за коментарите на колегите, те всички бяха конструктивни и се радвам, че тук разбираме какви са проблемите и че се опитваме тези проблеми да ги решим.
По отношение на гаранцията има тримесечен срок, в който ЕСО след влизане в сила на промените в закона ще уведоми всички инвеститори за датата им за присъединяване. Те следва в едномесечен срок след това да потвърдят дали желаят да продължат с инвестицията или не и в момента, в който заявят продължават или не продължават инвестицията им се възстановяват и средствата и банковите гаранции, не се чака да изтече срокът на банковата гаранция, а тя се възстановява. Мисля че това е била волята на вносителя, поне ние така сме разбрали и я подкрепяме.
Що се отнася до това, че е по-добре, това, което каза господин Ремзи Осман, че е по-добре да се внася от Министерски съвет, а не от народните представители, аз по принцип съм съгласен и подкрепям това, но в конкретният случай става въпрос за малки промени в два преходни заключителни параграфа на действащия закон, като не се променя философията на закона, а се променят сравнително малки неща в три параграфа § 4,5 и 6 от Преходни и заключителни разпоредби.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИК: Ние сме от Българска ветроенергийна асоциация, която към момента представлява около 80% от пазара на проектите, които вече са реализирани и също така около 80% от проектите, които тепърва предстои да бъдат реализирани. По принцип ние подкрепяме промените в този закон, защото виждаме същите проблеми, които виждате и вие. Броят на проектите е много повече, отколкото е техническият капацитет те да бъдат присъединени. Трикът с фазите на проекта няма резон и ние също разбираме промяната, която се налага с акт 16.
Имаме един процедурен проблем, тъй като официално ние дори нямаме текста за промените и макар че са промени само в няколко параграфа в този конкретен закон има много промени, които трябва да се отразят. Например по ЗУТ след три години предназначението промяната предназначението на земята изтича. Затова когато променяме срока на валидност на предварителния договор не за една година, а за след три или четири години трябва да съобразим как това ще се отрази с другите закони. Така че има много детайли по промените, които трябва да се помислят и изработят преди да се направи промяната в закона и ние сме готови да работим заедно с комисиите в парламента. Но за нас щеше да е много по-добре ако имаше публична дискусия на проблемите, за да може да се изчистят още преди да влезе в парламента.
По въпроса с акт 15 и акт 16 ние знаем, че в много случаи акт 15 е издаден неправомерно понеже държавата не може да го контролира. Така че от тази страна акт 16 е добре. Проблемът с този акт е например ако развивате ветроенергиен проект, когато започвам проекта това се случва около 18 месеца преди получаването на акт 15 и в рамките на тези 18 месеца ДКЕВР може да намали цената поне два пъти. И дори ако всички ние тук сме съгласни, че ДКЕВР няма да намалява сериозно цените това не може да убеди която и да е банка да финансира този проект.
Така че от наша страна трябва да се потърси малко по-гъвкав начин за разрешение на този проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз. Наистина резонни въпроси, важни и по отношение срока за промяна на предназначението и за цената, която съществува при стартиране на проекта и при акт 15 или 16.
Коментар по този въпрос? Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, резонни въпроси. Аз мисля в началото на януари да направим една дискусия със заинтересованите страни да видим дали има някои наболели проблеми. Разбира се те трябва да разберат, че ние не би трябвало да носим отговорността като народни представители и да правим кардинални промени в закона, а относно нашите промени дали нещо допълнително може да направим, което да е добре за бизнеса, съответно за мрежата и за потребителите, да намерим баланса. Затова е и политика, за да намери баланса между различните заинтересовани страни. Така че аз съм съгласен в началото на януари да направим една такава дискусия.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари, мнения, въпроси? Очевидно няма. Предлагам ви да пристъпим към гласуване.
Който е „За” одобряване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен от Валентин Николов и група народни представители под № 154-01-108, моля да гласува.
Гласували: „За” – 15; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
Благодаря, колеги за гласуването.
Господин Иванов имаше въпрос.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Към РДНСК – хората са платили извън таксите към енергетиката за смята статута на земята за проектиране и т.н. Тази неточност от ЗУТ, някои от колегите, които се занимават с тази дейност – инженери, специалисти, предприемачи слагат една ограда и започват някаква дейност – път или каквото и да било на площадката, за да не изгубят промяна статута на земята, защото след това трябва да минат пак по мъките, да обиколят през хиляди инстанции и институции, за да възстановят този проект, което струва време, усилия, пари. Така че трябва да се прави разграничение кога искат да влязат в закона, но не могат и кога наистина правят нещо спекулативно, свързано с това да вземат по-висока цена на тока.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Ще уточня. Предполагам, че тук става въпрос за това, че одобрените подробни устройствени планове за такива обекти, ако в срок от три години не започне строителството губят своето правно действие, но това е направено в ЗУТ наистина за да се избегнат спекулации и да се промени предназначението на огромни площи земеделска земя, която в продължение на пет и повече години, десет години понякога стои необработваема, в същото време няма инвестиционна инициатива. Така че предполагам, че е потърсен начин да се регулира този проблем. Но това наистина е въпрос на дискусия по ЗУТ, то мисля, че не е относимо към този закон.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Колеги, с това приключваме точките от нашия дневен ред. Благодаря ви за вниманието. На гостите – добре дошли отново в нашата комисия.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 16.55 часа.)
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ
К. Петрова /Любен Татарски/
2. Представяне и обсъждане на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, вн. от Валентин Николов и група нар. представители.
Стенографски запис!
П Р О Т ОК О Л
№ 26
Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги, добър ден и на нашите гости. Имаме необходимия кворум и затова можем да започнем заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, което заседание има предварително определен и оповестен дневен ред, а именно:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група нар. представители.
Имате ли други предложения за включване на други точки в дневния ред? Очевидно няма.
Който е „За” приемане на така прочетения ви дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се единодушно.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от МС.
Започваме с точка 1, която прочетох и във връзка с която на днешното заседание присъстват: господин Нанков – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството; Иван Гетов – главен директор Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” и Благой Станчев – парламентарен секретар на Национално сдружение на общините в Република България.
Ще помоля представителите но Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като вносители на законопроекта да ни запознаят накратко със съдържанието, мотивите, целите, които се поставят с този законопроект.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове накомисията, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е по-известен като Закон за референдумите. Състои се от три параграфа. Двата параграфа 1 и 2 създават нови текстове, като мотивите за това са:
На първо място да се регламентират произтичащите задължения от регламента на Европейския парламент и на съвета от 16 февруари 2011 година Регламент № 211 относно гражданските инициативи на европейско ниво. Съгласно чл. 8, § 2 от регламента компетентният орган на всяка държава членка от Европейски съюз в съответствие с националното право и практика извършват проверка по служебен път на представените изявления за подкрепа от поддръжниците на гражданска инициатива и издава съответно удостоверения по образец, с което се удостоверяват броя на действителните заявления за подкрепа от съответната държава членки. В чл. 15, § 2 от регламента е предвидено, че за целите и прилагането на чл. 8, § 2, за който стана въпрос всяка държава членка следва да определи един свой компетентен орган, който да е отговорен за извършването на служебната проверка на подписите, на базата на които е издадено удостоверение.
Наред с това съгласно част 2, т. 4 протоколът от заседанието на Съвета по европейските въпроси за одобряване на отговорностите по приемане на национални мерки и прилагане регламента на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като такъв орган е определена Главна дирекция „Гражданка регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което извършва проверки на подписки в подкрепа на провеждането на национални референдуми, национални допитвания, национални инициативи, граждански, общи събрания.
В тази връзка въвеждаме и законовия текст ГРАО да извършва и проверките, когато става въпрос за европейски допитвания, европейски и граждански инициативи.
Другата промяна в § 2 е свързана с орегулиране и по-скоро извеждането в норматив, а именно в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на финансирането и извършването на служебни проверки, когато говорим за провеждането на референдуми от местно значение. До сега текстове не съществуваха, като с предвидения § 1а финансовите средства за извършването на служебни проверки на подписките за местен референдум за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението се осигуряват от общинския бюджета на съответната община - нещо напълно нормално и се предоставят от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Последната промяна е по-скоро козметична, тя има за цел да унифицира текстовете в Изборния кодекс и в закона и е свързана, че навсякъде в закона думата „кутията” се заменя с „урната”.
Това са трите промени накратко.
Благодаря, господин председател!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Национално сдружение на общините в Република България са изпратили позиция, становище.
ИВАН ГЕТОВ: Тъй като в Закона за референдумите е дефинирано финансирането на проверката по отношение на национални инициативи, но никъде няма текст по отношение на местните такива, то беше уместно да се направи това нещо, ние сме го съгласували с ваши колеги. Това е идеята – да се регламентира начина на плащане на извършването на проверките, което да стане за сметка на общинските бюджети през бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което се предвижда да стане с корекционно писмо, както става в корекция на бюджета след извършване на съответните проверки и приложим протокол за съответно резултата от проверката.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Във връзка с § 2, който ангажира по такъв начин общините, бих искал само да спомена, че става въпрос за използване на данни от националната база данни на ГРАО. В интерес на истината на всички ни е ясно, че общините са основните донори, а по същество те самите вкарват тези данни в националната база данни в реално време на база на издадени лицензии, на база на електронен подстъп. Тоест, предлагани са в този случай (малко недоумение буди) един продукт, който реално създават общините, после те да плащат за данни от него при ползването му. Откровено казвам, и сами можем да вършим тази проверка, но засега законово досегашният текст предвижда да се извършва при всички форми на гражданско участие – да се извърши проверката от Дирекция ГРАО. Ако се прецени това да остане, не виждам основание да се нарушава един принцип в законодателството на взаимоотношението между централна и местна власт. Знаете, в Закона за общинската собственост общините безвъзмездно предоставят своя собственост за ползване от държавата от Закона за държавната собственост държавата предоставя на общините безвъзмездно собственост.
В следващия закон, който ще гледате за резерва е предвидено общините да предоставят безвъзмездно информация за лицата, които са резервисти, да предоставят на военните служби. Тоест, навсякъде общините трябва да предоставят информация безвъзмездно на всички държавни институции. Сега в първото изключение тук се иска от общините да плащат за нещо, което те самите създават като продукт. Мисля си, че може да се преосмисли този подход и да се намери по-вярното решение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Доколкото чухме от господин Гетов тези разходи ще бъдат след това възстановени от общините, или погрешно разбрахме.
ИВАН ГЕТОВ: Ще се коригира бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за сметка на общинския бюджет на съответната община, която е искала услугата.
Но аз тук искам да спомена само, че както казах и преди това, финансирането по отношение на националните инициативи е дефинирано в закона, но няма такава дефиниция, няма такъв нормативно регламентиран текст по отношение на местните инициативи.
Аз тук искам да успокоя колегите, че става дума за неголеми суми, защото там подписите не са с някакви ограничителни бройки, става дума за елементарни суми и проверките не са кой знае колко обемисти. Въпросът е такъв, че в чисто нормативно във функционалните задължения на Главна дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма подобно задължение и всички допълнителни възлагателни такива инициативи от независимо каква институция би следвало да се заплащат, това е един допълнителен труд. Това е и логиката на заплащането по отношение на националните инициативи и това е регламентирано в закона. Тоест, това е един пропуск, с който ние сега смятаме да наваксаме. Не става дума за суми, за пари и за кой знае какви цифри по отношение на бюджета.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Позволете, господин председател, една добавка. Тук не става въпрос за заплащане на продукт, който създават общините събирайки информация за локалните бази данни за населението. Тук става въпрос за заплащане на труда, който ще дадат служителите на ГРАО за проверка и режийните разходи за удостоверяване достоверността на тези подписи.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин председател, аз исках да предложа същото. Има два варианта. Ако ще го прави ГРАО, разсъждавайки за това, че да речем ГРАО не го прави извън работно време, а в рамките на работното време, трябва да преценим какво се плаща и какво не се плаща. Но по-добре това нещо да се прави в самите общини, защото те имат безплатен неограничен достъп до същите тези данни, в които ще влязат служителите на господин Гетов, за да направят тази справка. Затова мисля, че е по-чисто, без да засягаме интересите на едните и другите, това нещо със закон да се прави от съответната община. Знаете за какво става дума - предизвикан референдум в еди кое си село да отиде към еди коя си община. Горе-долу това ще бъде референдумът, който е възможен.
От тук напълно е във възможностите на общината тя да направи тази проверка, да свери данните и да прецени дали е валиден или не съответният референдум. Защо трябва да занимаваме централните органи с този проблем?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, чухте коментара. Възникна такова предложение за промяна в закона евентуално, такива проверки на референдуми на местни инициативи да се правят на ниво община, водене на кореспонденция и такива плащания, колкото и те да са символични, както се каза, и да облекчим малко и централната администрация от такива дейности, които могат да се извършат на по-ниско ниво.
Предлагам да предложим на Правната комисия, която е водеща комисия – да преценят дали не може това да се направи между първо и второ четене – да се допълни този текст от закона, за такива случаи кой да извършва тази проверка и при какви условия евентуално.
РУМЕН ПЕТКОВ: Не кой, господин председател, общините от гледна точка на три аргумента: Първо, политиката на децентрализация, разтоварването на централната администрация. Господин Гетов по-добре от всички нас знае като ги засипят с идеите за 5-6 проверки и с други неща, после как се седи пред този и онзи кабинет, кой ще плаща и най-вече кой няма да плаща. Трето, в крайна сметка цялата тази база данни е оформена от общините и не е необходимо да се извършва и такъв режим консултативен или утвърдителен, защото пак ще възникне въпроса кой е старшият в случая, кой ще подписва фактурите.
АСЕН ГАГАУЗОВ: А и реално погледнато корекция на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за сметка на корекция на бюджета на съответната община знаете как става.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не го виждам просто.
ИВАН ГЕТОВ: Искам да вметна, че не случайно е оторизирана дирекцията на национално ниво да прави проверки, тъй като технически няма да имат възможност общините да го направят. Вярно, те генерират информацията, която се събира горе при нас, но те нямат софтуерните продукти, с които да могат автоматизирано да извършват проверка на такива масиви. И не случайно единствено и само при нас стават тези проверки.
Не горим от желание въобще да ги правим и ще бъдем много благодарни, ако се разтоварим от този ангажимент, но смятам, че технически няма да могат да се справят. Тоест, трябва да правят нещо, което е много тежък процес при проверката на една обемиста подписка в някои случаи, зависи от инициативата на организаторите. Тоест, както казах нямат минимален брой на участниците, но някой пък може да прояви активност и да поднесе няколкостотин хиляди примерно, което ръчно да се проверява, е неимоверен труд. Докато ние можем да го направим автоматизирано. Това е разликата между локална база данни, която се поддържа от общинските структури и национална база данни, която е на национално ниво.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако съмнението на локално ниво не може да се направи качествена проверка, тогава Вашето предложение за текст в закона е коректно и аз донякъде съм съгласен, като човек от местната власт, че не винаги и не във всички общини има капацитет да се правят сигурни проверки, в това съм сигурен. Така че може би сте прав в аргументите си за такъв текст на закона.
Има ли други предложения? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Който е „За” приемането на законопроекта, внесен от Министерски съвет за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление, моля да гласува!
РУМЕН ПЕТКОВ: С направените уточнения за между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да, разбира се.
Гласували: „За” – 15; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от МС.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще поканя нашите гости генерал Запрянов и полковник Стаматов, тъй като става въпрос за законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България – проект на нов закон.
Кой от вас ще ни запознае със съдържанието на закона?
Заповядайте, господин Запрянов!
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа зам.-председатели, дами и господа народни представители членове на комисията, изготвеният законопроект е първият по рода си нормативен акт за резерва на въоръжените сили на Република България. Той е съобразен с приетите от Народното събрание Стратегия за национална сигурност на Република България, Бялата книга за отбраната и въоръжените сили и утвърдени от Министерски съвет План за развитие на въоръжените сили. Законопроектът цели уреждане на обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на отечеството.
Ще изтъкна четири основни момента от необходимостта за изготвянето на този законопроект. Първо, отмяната на задължителната наборна военна служба, считано от 1 януари 2008 година поради необходимост от създаване на нова нормативна уредба, регламентираща подготовката на гражданите за защита на отечеството. Знаете, че с промяната в Конституцията задължителната военна служба в мирно време отпадна.
Второ, вследствие на реформите във въоръжените сили на арамиите от НАТО, в това число и на нашата армия в условията на професионална армия възниква необходимостта от създаването на нов боеспособен резерв с нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за подготовка и използване.
Трето, ограничените финансови средства за отбраната също изискват търсене на нови способи за поддържане на адекватните на заплахите способности с целесъобразно използване на резерва, който е значително по-евтино.
Четвъртият мотив е, че издръжката на този резерв е значително по-ниска от тази за поддържане на досегашната тежка и скъпа система за мобилизация.
В предложения законопроект е заложен доброволният принцип за комплектоване на резерва на въоръжените сили с български и граждани в мирно време и задължителен принцип за военно време. Предвижда се резервът да има две съставни части: първо – доброволен резерв комплектован на доброволен принцип с резервисти и техника резерв на единния комплект на въоръжените ни сили в мирно време, като резервистите са български граждани, желаещи да служат в доброволния резерв. Те сключват договор с министъра на отбраната или упълномощено от него лице и получават определено финансово възнаграждение. Аналогично е и за собствениците на техника, които желаят да я предоставят като доброволен резерв.
Запасът се комплектова на задължителен принцип със запасни и техника на силите от системата за силите от системата за национална сигурност за военно време. Това са български граждани, които са получили военна подготовка и техника, които се водят на военен отчет и не са сключили договор за служба от доброволния резерв. За военно време в изпълнение на чл. 59, ал. 1 от Конституцията на Република България е предвидено именно задължителен принцип на комплектоване със запасни и техника запас, както на военните формирования на структурата на въоръжените сили, така и на някои други структури от силите за системата за национална сигурност, като Министерство на вътрешните работи, ДАНС, НСО, които също за военно време ползват такъв запаса.
В изпълнение на чл. 59, ал. 2 от конституцията в законопроекта е предвидено в средните училища да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за защита на отечеството и реакции при кризи. Предвижда се също така в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища да могат да се разкриват курсове по начална и специална военна подготовка, като тези курсове са доброволни. Завършилите ще могат да вписват на военен отчет, което им дава право да постъпват на кадрова военна служба или да служат в доброволния резерв по договор.
С настоящият проект се предвижда също така значително намаляване броя на водещите се на военен отчет български граждани и техниката, като задължения. Като пример мога да ви кажа, че ние сега водим около 1 милион и 700 хиляди български граждани на отчет и над 289 хиляди образци техника.
С приемането на този законопроект това ще бъде премахнато и ще се води най-необходимият числен състав към запаса и към техниката, която е необходима за попълване на военните формирования.
За постигане на оптималност в управлението на резерва се използва централно военно окръжие, полковник Стаматов е началник на Централното военно окръжие, което военно формирование е на пряко подчинение на министъра на отбраната с подчинени териториални структури, които са органи, заведени на военен отчет.
Предлаганият проект на Закон за резерва на въоръжените сили няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. За периода от 1 юли догодина до края на следващата година се предвижда да бъдат сключени договори за служба от доброволния резерв на около 400 резервисти, а въобще е предвидено към въоръжените ни сили съгласно плана за развитие да имаме до края на 2014 година 2 400 резервисти. Така че от догодина от бюджета са заделени 1 милион лева за наемането на първите 400 резервисти, а впоследствие са предвидени, съгласно плановете средства за заплащане на тези 3 400 резервисти.
Доложих, готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, наистина стегнато и изчерпателно.
Колеги, имаме възможност да задаваме въпроси. В интерес на истината този законопроект има малко текстове, които се отнасят до общините и то най-вече за предоставяне на информация при поискване за лицата със съответните данни и тази информация, за да не се плаща такса, но така е записано в закона.
Въпроси, мнения?
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз имам само един въпрос, който го зададох преди малко на колегите от Министерство на отбраната по отношение на административно-наказателните разпоредби са определени конкретни суми като глоба. Те са базирани на основата на минималната работна заплата, по-добре да се запише в закона, според мен, от една до няколко броя минимални работни заплати, защото тук са написани примерно от 270 до 1 800. Минималната работна заплата вече не е 270 лева, тя е друга, догодина може да бъде друга и е по-коректно според мен да бъде написано като минимална работна заплата, а не като конкретна сума, които пак имат своето изражение.
Това ми беше само забележката.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Съвсем коректно, разчетите са правени на минимална заплата, но юристите искаха да не стои този запис, а цифрата 270, няма проблем да бъде записано, както се предлага – минималната работна заплата до колко минимални заплати. Тоест, това, което е като цифри отразява именно това, което казва господин Дедев.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли други въпроси, предложения, мнения? Очевидно няма. Предлагам ви да прекратим дебата и да преминем към гласуване на внесения законопроект.
Който е „За” приемане на Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България № 102-01-82 на Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – 2.
Благодаря ви, господа от въоръжените сили! Служете вярно на републиката, да изпълняваме достойно нашите задачи по отношение на националната сигурност и отбрана. Ние каквото можем ще ви помагаме.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодарим и ние! Пожелаваме ви успех във вашата отговорна работа и хубави празници!
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група нар. представители.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Николов, вероятно Вие ще ни запознаете със съдържанието на законопроекта, но преди това да ви кажа, колеги, че по тази точка гости на нашето заседание са господин Добрев – за.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Светлана Маринова – началник дирекция „Правна”, Милка Гечева – началник на Дирекция „Национален строителен контрол” и разбира се, ако това касае сдружението на общините също имаме представител господин Станчев. Заявили са участие от Българската ветроенергийна асоциация Марияна Янева и Себастиан Ньотлих – изпълнителен директор.
Господин Николов, да ни запознаете със съдържанието, мотивите, аргументите на внесените законови промени.
Заповядайте!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, знаете, че направихме нов Закон за възобновяемите източници, който беше приет в началото на миналата година. Бяхме накарали фирмите да платят на мегават своите сериозни намерения за инвестиране, защото знаете, че преди приемането на този закон имахме над 12 хиляди мегавата заявени мощности, които е логично, че мрежата категорично не може да ги приеме.
След като извършиха плащанията в законоустановения срок и бяха систематизирани данните от електроразпределителните дружества се оказа окончателната цифра от порядъка на 4 700 мегавата, които имат абсолютно сериозни намерения да бъдат присъединени към мрежата. В действителност мрежата може да приеме в настоящия си вид не повече от 2 хиляди мегавата. Понеже има срок от една година, в който е длъжно ЕСО да ги присъедини, или там съответно електроразпределителните дружества към тази мрежа, в един момент се оказва следния проблем.
Първо, че електроенергията, която ще произведат всичките тези обекти трябва да бъде спряна, тоест – да не бъде изкупувана поради факта, че мрежата няма да може да издържи.
Второ, цената на потребителите категорично трябва да се вдигне нагоре и то с много високи темпове. Всичко това накара да внесем този ЗИД на Закона за възобновяемите източници като имаме три предложения най-основни.
Първото предложение – да се дава цена на изкупуване при акт 16, а не както е сега на акт 15, защото са хванати няколко случая, в които след уговорка между надзорната фирма и фирмата изпълнител без да са изпълнили критериите по Закона за устройство на територията за акт 15 дефакто са взели такъв именно, за да вземат по-висока цена.
Второто нещо, което предлагаме най-основно е всички предварителни договори да им бъдат дадени конкретни дати за присъединяване в зависимост от десетгодишния план, който е изготвил министерството и който е предложен и на Брюксел във връзка с възобновяемите източници на енергия. По този начин ние ще им гарантираме изкупуването на тази енергия и няма да въведем фирмите във фалит в този случай.
Третото, което предлагаме е поетапното присъединяване. Всеки един от етапите да взема цената, в която е направен при акт 16, защото в момента какво наблюдаваме – един обект, който примерно е от 5 мегавата, изграждан сто киловата, взема цена и гарантира цената за целия обект от 5 мегавата. Това също допринася към аргументите, които поставих още в началото на моето експозе. Смятаме, че наистина всеки един от етапите трябва да взема конкретната цена, когато е приведена на обекта към акт 16.
Благодаря за вниманието, ако имате въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да чуем позицията на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя така направените предложения от господин Валентин Николов и група народни представители. Той очерта ясно промените според мен. Както вече бе обяснено те са в три направления. Едното е промяна на етапа на получаване на цената от акт 15 на акт 16 заради тази невъзможност ние да контролираме и становището, което сме получили от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е, че Дирекцията за национален строителен контрол не участва в съставянето на акт 15 и няма компетенции. Единственият възможен начин да бъде установена степен на завършеност е след 72-часови проби със сигурност удостоверена степен на завършеност.
Втората промяна е свързана с етапността. Натъкнахме се на случаи, в които за голяма инвестиция от 40-50 мегавата се въвежда в експлоатация или се вади акт 15 за един мегават, а с останалите мегавати се чака с инвестицията, за да паднат инвестиционните разходи и съответно да се вдигне процентът на възвращаемост. Предложението тук е съвсем коректно и към фирмите, защото предвижда при получаване на акт 16 за всеки отделен етап да се извършва отделно мерене и към актуалната цена, която е действащата към дадената дата да се ползва за целия 20-годишен период.
Третата промяна е най-съществената, свързана с предварителните договори. Наистина около 4 700 мегавата са тези, които са въведени в експлоатация, окончателни договори и предварителни договори, от които въведени в експлоатация са около 700-800 мегавата, около 1 000 мегавата са окончателни договори и над 2 000 мегавата, дори близо 3 000 мегавата са с предварителни договори.
Ако не бъдат направени тези промени след 2 години ще се окажем в ситуация, в която е много вероятно да бъдат изградени всички тези мощности 4 700 мегавата при капацитет на мрежата 2 300-2 400. Знаете, че най-важното е сигурността на системата, така че това, което централният диспечер ще направи е да ограничи производството на всички тези инвестиции на 50%, което автоматично прави всички инвестиции губещи. Просто те ще работят на половината на времето, което са предвидени да работят.
Затова това, което се предлага тук е за нас много добро. То предвижда окончателните договори да продължат по стария ред, защото в много от случаите те са договори в етап на строителство. Някои от тях са пред завършване, не може на тях да им определиш друга дата за присъединяване, защото те са почти готови. Предварителните договори е етап, в който единствено си подготвил документация за инвестиция, но нямаш разрешение за строеж, нямаш най-вероятно работен проект, защото ако тези неща са налични се сключва окончателен договор.
Предложението за предварителните договори е те да бъдат присъединявани съгласно 10-годишния план за развитие на мрежата, като по този начин се гарантира, че за всяка една инвестиция тя ще бъде присъединена и ще работи на сто процента от нейните възможности.
Задължение с предложенията на ЕСО е в тримесечен срок след приемане на промените от Народното събрание, ако те бъдат приети, да уведоми всеки един от инвеститорите с предварителен договор на коя дата ще бъде възможно той да бъде присъединен в коя година, така че да може да работи на сто процента, като това става по един абсолютно безпристрастен начин на принципа първи по време, първи по право. За всяка една година на територията на страната се прави карта на местата за присъединяване и за 2013 година например се посочват капацитетите на мрежата. Като пример мога да ви дам, ако Североизточна България капацитетите са нула, 2013 нито един от предварителните договори няма да бъде присъединен. Но ако в Козлодуй например има сто мегавата капацитет през 2013 година за тези сто мегавата ще бъдат сключени окончателни договори в първите в списъка, които чакат за тази точка за присъединяване. Ако има 15 проекта и първите 3 са за сто мегавата тези първи 3 ще влязат 2013, следващите 3 по време на подписване на предварителен договор ще влязат 2014 или 2015.
Така че според нас това е съвсем обективен критерий, няма никаква възможност някой да пререди друг и смятаме, че това ще гарантира както защитата на енергийната система, така и защитата на инвеститорите в достатъчна степен.
Невалиден е аргумента, защото се чу от страна на коментиращи от съсловието, че по този начин се влошават условията за бизнес на тези инвеститори. Това не е така, защото дори и да предположим, че за определен инвеститор ще му бъде дадена късна дата за присъединяване 2016 или 2017 наистина тогава цената на възобновяемите източници за някои видове, например за слънце може да бъде много по-ниска, но без значение колко е ниска тя ще бъде определена по същата методика, по която ДКЕВР определя цената и сега. И ако сега на тези инвестиции се гарантират 12% възвращаемост, същият процент на възвращаемост ще бъде гарантиран и през 2017 в конкретния случай, когато се прави реалната инвестиция. Тя ще струва по-малко, но ще дава същата норма на възвращаемост, така че това по никакъв начин не влошава условията на инвеститорите, които са започнали такава една инвестиция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В § 4 на закона са заложени задължения на РДНСК да прави проверка на заварените случаи, за които трябва цената да е действащата към датата на съставяне на констативния акт по чл. 176 от ЗУТ, а една проверка изисква време, има ли в закона изискване за срока, в който трябва да се извърши тази проверка, защото би могло да се получи – акт 15 да е съставен на една дата, пък чак след една година да се извърши проверката и през това време да се извършат някои дейности да ги приведат в съответствие с изискванията на закона по отношение на акт 15. Затова може би Вие или госпожа Гечева след това ще каже какви са аргументите и какво е мнението на ДНСК по законопроекта.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е в срок от две седмици от изтичане на срока по ал. 1, който е десетдневен срок след като влезе в сила закона. Всички актове 15, издадени до тази дата да бъдат представени, за да бъде удостоверено, че те наистина са изрядни акт 15, защото господин Николов вече ви каза, че се натъкнахме на абсолютно безпринципни случаи, в които няма никаква степен на завършеност с акт 15 и въпреки всичко надзорът и инвеститорът са подписали такъв акт 15.
Идеята тук е в 10-дневен срок, след като влязат в сила промените да бъдат представени всички издадени до момента на влизане в сила на промените акт 15 и в двуседмичен срок след това да бъдат проверени от тази комисия. Тези случаи няма да са стотици, най-вероятно ще бъдат 10-20-30, което ще бъде възможно да бъдат направени проверките, защото ние още юни месец, когато осъзнахме, че такава опасност има създадохме такива екипи за проверка с участие на ЕСО, на РДНСК и то от няколко области – групи от около десетина човека, защото материалният интерес беше много голям, за да предотвратим някакви отново некоректни практики и те успяха в един съвсем кратък срок да направят проверка на всички обекти на тяхна територия. Така че не мисля, че това ще доведе до невъзможност на спазване на този срок от две седмици. Според нас той е достатъчен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Гечева, ще вземете ли отношение? Заповядайте!
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин зам.-министър, уважаеми дами и господа народни представители, това, което искам да кажа е, че ДНСК напълно подкрепя този законопроект, той наистина откорегира една недотам изпълнима практика, която имаше до сега по отношение установяване точната дата на завършването на строежа, като той беше наистина съобразен с датата на акт 15.
Тук бих искала да поясня, че нормативната уредба допуска в акт образец 15 да бъдат вписани някои незавършени, некачествено извършени видове работи, които впоследствие могат да бъдат отстранени и тяхното отстраняване да бъде отразено, документирано чрез съставяне на констативен протокол от участниците в строителството. Така че наистина обвързването на датата на фактическото завършване на строежа с акт 15 не беше най-доброто решение, когато още повече това е свързано с определяне на цената на изкупуваната електроенергия и действително това предложение, което се прави в момета наистина е най-доброто, за да може по обективен начин да се прецени точната дата на завършване на окончателното завършване на обекта.
По този въпрос е изразено становище и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано и с ДНСК, като в това становище наистина е посочено, че наистина момента, в който се установява, че строежът е постигнал своята експлоатационна годност, това е чрез провеждането на 72-часовите проби при експлоатационни условия. Тогава се доказва наистина, че този строеж може да изпълнява функцията си съгласно одобрените проекти.
Едва след провеждането на тази 72-часова проба при експлоатационни условия вече може да се пристъпи към съставянето на акт образец 15, в който ДНСК не е страна при съставянето му. Той се съставя между участниците в строителството и ако наистина са спазени всички процедури, всички изисквания той носи всички необходими атрибути съгласно Наредба № 3, а той е документ, който има доказателствена сила. В този смисъл наистина не беше обективно преценката на окончателното завършване на строежа да бъде възлагано на ДНСК.
В този смисъл аз бих искала само да направя една препоръка към съдържанието на § 5 от преходните разпоредби, където е предвидено заварените случаи тези, при които вече има съставени актове образец 15 към датата на влизане в сила на това изменение все пак да продължат да се проверяват от РДНСК. Тук бих направила препоръката – да, нека да бъде така, нека да се проверява, но бих направила препоръката да се отиде още малко по-напред, тъй като констативните актове образец 15 наистина от ДНСК трябва да бъдат проверявани, но те се проверяват в административни производства по въвеждане на строежа в експлоатация.
Тук бих препоръчала към текста на § 5 да се добави, че констативните актове наистина нека да бъдат внасяни в ДНСК в 10-дневен срок от влизане в сила на това изменение, но нека те да бъдат придружени с цялата документация и с искане за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като наистина окончателното завършване на строежите от първа, втора и трета категория се доказва от Държавна приемателна комисия и ако тук искаме да избегнем една порочна практика от договаряне между надзорната фирма и строителя, защо да възложим това на един служител от РДНСК, когато наистина ЗУТ предвижда такива обекти да се въвеждат с държавна приемателна комисия.
Така че аз съм напълно съгласна с тези текстове, но предлагам преглеждането на актовете 15 от ДНСК или от РДНСК да става в едно производство по въвеждане в експлоатация. Вече тук може да се мисли дали 10-дневният срок от влизане в сила на този закон ще бъде достатъчен, за да могат да се комплектоват тези досиета. Това е съвсем дребна промяна, но мисля, че ще се предотвратят съществени възможности наистина за взимане на субективна преценка по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Наистина имаше такива подозрения, че между акт 15 и 16 ще се забави прекалено дълго по субективни причини, ще се удължи времето за въвеждане в експлоатация. Затова това, което Вие предлагате мисля че е разумно, ако на акт 15 всичко е наред и не пречи това да бъде и стъпка към акт 16 – въвеждане в експлоатация с искане за това. Така че наистина едно добро предложение, но вносителите могат да го обмислят.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Аз мисля, че предложенията за промяна са съвсем резонни, особено с това допълнени, което каза и госпожа Гечева, защото ще стане по-експедитивно по начина, по който тя предлага и по-бързо ще могат да бъдат направени тези проверки – има ли ги, няма ли ги.
Колеги, аз познавам хора, които не са забили и един кол на оградата и имат акт 15. Те не могат да реагират толкова бързо и ще разберете кои са тези и няма да бъдат допуснати.
Всички знаят, че този въпрос се поставя в зала и когато приемахме промените в закона, но това беше един жест на добра воля от страна на парламента да даде тази възможност инвеститорите да реагират, защото тогава имаше голяма разлика в цените на самата инвестиция. Но сега е напълно резонно тези промени да бъдат направени и да се избегне въвеждаш 50-киловата, а пък имаш разрешение за 2 или 5. И това някои са го направили за съжалени, но така го приехме и така беше. Сега мисля, че трябва да се изправят тези неща.
Що се отнася до възможността за изграждане, аз мисля, че основната бариера ще бъде именно възможността за мрежата да поеме тези товари, които потенциалните инвеститори са заявили. Тя няма да има такава възможност и може би ще трябва да се прецизира вече кои видове възобновяеми източници са по-изгодни за страната и да се даде преференция на тях, а не на тези, чиито преференциална цена оскъпява излишно електроенергията. Ще дойде един момент, може би след десетина години, когато преференциалната цена, коригирайки я в посока надолу, което е нормално, тя ще достигне едно ниво близко до тази, по която се изкупува и тогава този проблем ще отпадне.
Но засега мисля, че тези предложения са напълно резонни с това, което беше пояснено, че не се отнася за окончателните договори, защото аз самият съм потърпевш от една такава работа и ако има корекция би било несправедливо, но то не се отнася за това.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Смятам, че е абсолютно резонно това, което каза госпожа Гечева и ще я помоля ако може да оформи някакви текстове и да ги даде на вносителите, за да може между първо и второ четене да направят такова предложение.
Второ, дори в този ЗИД ние сме направили изключение за биомасата и смятам, че там наистина трябва да се съсредоточи държавата, защото до сега има изградени нула мегавата мощности в държавата и се създават работни места. Общо взето дали сме достатъчно преференции за биомасата и за един мегават да се изгражда извън този десетгодишен план, така че мисля че сме дали някакви преференции за конкретен вид възобновяеми източници.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз няма да се изкажа по същество, нямах възможност да се запозная със законопроекта, но разбрах от изказващите се. Ние също ще го подкрепим, но с една молба към вносителите, към господин Николов, към зам.-министъра и към другите представители, тъй като самият закон е приет много скоро, започва да става традиция по важни закони ад хок да се внася, право е на всеки депутат да внася законопроекти, никой не оспорва, аз също може би ще внеса скоро. Но чухме примерно притеснителни неща от зам.-министъра на икономиката и от бившия министър, че има хора, които не са ударили един кол, а пък отчитат дейност. Би могло подобен вид законопроекти да излязат от Министерски съвет, да се съгласуват между различните министерства.
Убеден съм, че ще излязат още информации, които ще бъдат притеснителни. Аз съм убеден, че в залата няма да има човек, който да се противопоставя на един такъв законопроект. Десет дни напред или назад, не е толкава притеснително, защото и други ведомства ще поднесат информация, която ще е полезна за народните представители. В случая, колкото и да искаме тази информация от различните ведомства ние не сме в състояние да асимилираме, когато ни се поднася в самото заседание. Та забележките, апелът ми към колегите е подобен вид законопроекти, които по същество променят доста сериозни неща, може да са в положителна посока, не поставям под съмнение, би било добре да бъдат внесени от Министерски съвет, без поставяне под съмнение всичко, което се каза от зам.-министъра на икономиката.
Господин Янко Янков също каза, че ще подкрепи. Аз съм упълномощен, ще гласувам за двамата.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги вносители, аз също съм напълно съгласна по първата част на законопроекта относно това да се има предвид издаването на акт 16, а не на акт 15, наистина има смисъл в това.
Искам само да попитам във връзка с § 6 от преходните и заключителни разпоредби. Присъединявам се към това, което каза господин Гагаузов, че може би водещото при сключването на договори за енергия от възобновяеми енергийни източници трябва да се види от кои източници да бъдат приоритетни това да бъде водещото начало, а не принципа първият по време – пръв по право, независимо от какъв източник е енергията.
Прави ми впечатление, че в ал. 2 на § 6 е записано за графиците за присъединяване, който график да речем може да е и след една или две години, колкото да е. Връщането на гаранцията, която е предвидена в ал. 8, ако инвеститорът не е съгласен с този график за включване в електроразпределителната мрежа, връщането на гаранцията е предвидено да стане, доколкото аз го разбирам, след изтичане на този срок, евентуално за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Така ли е? Защото предварителният договор се счита за прекратен един месец, след като е заявено несъгласие с този график. А гаранцията се връща два месеца след изтичане на датата, която е обявена. Това не ми е ясно, ако можете да го обясните.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за коментарите на колегите, те всички бяха конструктивни и се радвам, че тук разбираме какви са проблемите и че се опитваме тези проблеми да ги решим.
По отношение на гаранцията има тримесечен срок, в който ЕСО след влизане в сила на промените в закона ще уведоми всички инвеститори за датата им за присъединяване. Те следва в едномесечен срок след това да потвърдят дали желаят да продължат с инвестицията или не и в момента, в който заявят продължават или не продължават инвестицията им се възстановяват и средствата и банковите гаранции, не се чака да изтече срокът на банковата гаранция, а тя се възстановява. Мисля че това е била волята на вносителя, поне ние така сме разбрали и я подкрепяме.
Що се отнася до това, че е по-добре, това, което каза господин Ремзи Осман, че е по-добре да се внася от Министерски съвет, а не от народните представители, аз по принцип съм съгласен и подкрепям това, но в конкретният случай става въпрос за малки промени в два преходни заключителни параграфа на действащия закон, като не се променя философията на закона, а се променят сравнително малки неща в три параграфа § 4,5 и 6 от Преходни и заключителни разпоредби.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИК: Ние сме от Българска ветроенергийна асоциация, която към момента представлява около 80% от пазара на проектите, които вече са реализирани и също така около 80% от проектите, които тепърва предстои да бъдат реализирани. По принцип ние подкрепяме промените в този закон, защото виждаме същите проблеми, които виждате и вие. Броят на проектите е много повече, отколкото е техническият капацитет те да бъдат присъединени. Трикът с фазите на проекта няма резон и ние също разбираме промяната, която се налага с акт 16.
Имаме един процедурен проблем, тъй като официално ние дори нямаме текста за промените и макар че са промени само в няколко параграфа в този конкретен закон има много промени, които трябва да се отразят. Например по ЗУТ след три години предназначението промяната предназначението на земята изтича. Затова когато променяме срока на валидност на предварителния договор не за една година, а за след три или четири години трябва да съобразим как това ще се отрази с другите закони. Така че има много детайли по промените, които трябва да се помислят и изработят преди да се направи промяната в закона и ние сме готови да работим заедно с комисиите в парламента. Но за нас щеше да е много по-добре ако имаше публична дискусия на проблемите, за да може да се изчистят още преди да влезе в парламента.
По въпроса с акт 15 и акт 16 ние знаем, че в много случаи акт 15 е издаден неправомерно понеже държавата не може да го контролира. Така че от тази страна акт 16 е добре. Проблемът с този акт е например ако развивате ветроенергиен проект, когато започвам проекта това се случва около 18 месеца преди получаването на акт 15 и в рамките на тези 18 месеца ДКЕВР може да намали цената поне два пъти. И дори ако всички ние тук сме съгласни, че ДКЕВР няма да намалява сериозно цените това не може да убеди която и да е банка да финансира този проект.
Така че от наша страна трябва да се потърси малко по-гъвкав начин за разрешение на този проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз. Наистина резонни въпроси, важни и по отношение срока за промяна на предназначението и за цената, която съществува при стартиране на проекта и при акт 15 или 16.
Коментар по този въпрос? Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, резонни въпроси. Аз мисля в началото на януари да направим една дискусия със заинтересованите страни да видим дали има някои наболели проблеми. Разбира се те трябва да разберат, че ние не би трябвало да носим отговорността като народни представители и да правим кардинални промени в закона, а относно нашите промени дали нещо допълнително може да направим, което да е добре за бизнеса, съответно за мрежата и за потребителите, да намерим баланса. Затова е и политика, за да намери баланса между различните заинтересовани страни. Така че аз съм съгласен в началото на януари да направим една такава дискусия.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари, мнения, въпроси? Очевидно няма. Предлагам ви да пристъпим към гласуване.
Който е „За” одобряване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен от Валентин Николов и група народни представители под № 154-01-108, моля да гласува.
Гласували: „За” – 15; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
Благодаря, колеги за гласуването.
Господин Иванов имаше въпрос.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Към РДНСК – хората са платили извън таксите към енергетиката за смята статута на земята за проектиране и т.н. Тази неточност от ЗУТ, някои от колегите, които се занимават с тази дейност – инженери, специалисти, предприемачи слагат една ограда и започват някаква дейност – път или каквото и да било на площадката, за да не изгубят промяна статута на земята, защото след това трябва да минат пак по мъките, да обиколят през хиляди инстанции и институции, за да възстановят този проект, което струва време, усилия, пари. Така че трябва да се прави разграничение кога искат да влязат в закона, но не могат и кога наистина правят нещо спекулативно, свързано с това да вземат по-висока цена на тока.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Ще уточня. Предполагам, че тук става въпрос за това, че одобрените подробни устройствени планове за такива обекти, ако в срок от три години не започне строителството губят своето правно действие, но това е направено в ЗУТ наистина за да се избегнат спекулации и да се промени предназначението на огромни площи земеделска земя, която в продължение на пет и повече години, десет години понякога стои необработваема, в същото време няма инвестиционна инициатива. Така че предполагам, че е потърсен начин да се регулира този проблем. Но това наистина е въпрос на дискусия по ЗУТ, то мисля, че не е относимо към този закон.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Колеги, с това приключваме точките от нашия дневен ред. Благодаря ви за вниманието. На гостите – добре дошли отново в нашата комисия.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 16.55 часа.)
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ
К. Петрова /Любен Татарски/
