1. Приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, № 202-01-10, внесен от Министерски съвет и № 254-01-30, внесен от н.пр. Христо Бисеров.
2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 253-04-24, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова и № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители (за второ гласуване в комисията).
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 254-01-49, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 04.4.2012 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 04.04.2012 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
6. Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”, № 254-02-67, внесен от Георги Терзийски и група народни представители на 11.04.2012 г.

---

Стенографски запис!


П Р О Т О К О Л
№ 12

Заседанието на Комисията започна в 14.40. часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден на всички, на колегите народни представители и на гостите на редовното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието.
Колеги, ще ви прочета най-напред дневният ред за днешното заседание, с което убеден съм сте запознати, но все пак да го прочетем, да го прогласуваме.
1. Приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, № 202-01-10, внесен от Министерски съвет и № 254-01-30, внесен от н.пр. Христо Бисеров.
2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 253-04-24, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова и № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители (за второ гласуване в комисията).
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 254-01-49, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 04.4.2012 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 04.04.2012 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
6. Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”, № 254-02-67, внесен от Георги Терзийски и група народни представители на 11.04.2012 г.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред, който ви прочетох току що? Очевидно няма. Който е „За” приемането на така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Пристъпваме към точка 1 от дневния ред.

1. Приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, № 202-01-10, внесен от Министерски съвет и № 254-01-30, внесен от н.пр. Христо Бисеров.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: След дискусията при първото гласуване в зала на внесените законопроекти бяха приети два от трите внесени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, именно този на Министерския съвет и законопроекта на нашия колега народният представител Христо Бисеров. Ние с вас трябва да приемем обобщения законопроект като предложението на господин Бисеров е отразено на систематичното му място - § 112 от закона, това е всъщност промяната, която е направена и е отразена в общия законопроект.
Във връзка с разглеждането на тази първа точка при нас на заседанието на комисията присъства госпожа Милка Гечева и госпожа Лидия Станкова. Ако имаме някакви въпроси относно изготвения общ законопроект, да ги дискутираме, ако не – ще подложа на гласуване общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Колеги, има ли някакви допълнителни въпроси извън тези, които коментирахме на досегашните обсъждания на закона? Очевидно няма.
Подлагам на гласуване общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. законопроект № 202-01-10, внесен от Министерския съвет и законопроект № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров.
Който е „За” приемане на този общ законопроект, моля да гласува.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Решението е положително и законопроектът ще бъде внесен в този вид в Народното събрание. Уведомявам ви, че ще направя предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения за изменения между първо и второ гласуване достатъчно дълъг максимален срок, така че многобройните предложение, които вече са постъпили в комисията и биха могли да се направят в този период да бъдат огледани, обсъдени и най-накрая да се спрем на един максимално добър вариант на този закон.
Благодаря на вас, госпожи, радвам се на вашето присъствие, но твърде кратко беше. Заповядайте следващия път отново.

2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 253-04-24, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова и № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители (за второ гласуване в комисията).

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Надявам се, че сте се запознали, но все пак във връзка с обсъждането в комисията имаме гости представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството господин Гетов, от Министерство на вътрешните работи – Петър Тошков и Светла Ценева, Владислава Радонова – дирекция „Миграция” и от Министерство на труда и социалната политика Елена Гюдюлева и Бойка Тодорова. Те ще присъстват и евентуално ще вземат участие в разискванията по този законопроект.
Започваме с обсъждането на законопроекта.
Заглавието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Коментари?
Който е „За”, моля да гласува.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 1, отнасящ се до чл. 92 има направено предложение от народния представител Красимир Ципов и предложение от народните представители Мая Манолова и Милена Христова. Предложението е комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя и предложенията на Красимир Ципов, Мая Манолова и Милена Христова с предложение за следната редакция на текста от страна на комисията:
§ 1, в чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: т. 1, ал. 2, а) в текста преди т.1 след думата „регистрация” се добавя „на адрес в страната”; б) точка 2 се изменя така: „документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; г) създава се точка 3 „други документи, доказващи собствеността или ползването на имота”. В т. 2, ал. 3 думата „собственика” се заменя със „собственик”, когато заявителят не е собственик. Точка 3: „създават се алинея 5, 6, 7 и 8. Ал. 5 „за извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия, съсобственик или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица не се представят документите по ал. 2 и ал. 3. Кметът на общината на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите „местни данъци и такси” относно собствеността на имота.” Ал. 6 „За извършване на адресна регистрация на лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство не се представят документите по ал. 2. За удостоверяване на посочените обстоятелства се представя писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1 или с нотариална заверка на подпис.” Ал. 7 „За извършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища не се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота, а само настанителна заповед или договор за наем.” Ал. 8 „Обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят документ по ал. 2 се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерство на вътрешните работи и на Агенцията за социално подпомагане.” Ал. 9 „В случаите по ал. 8 органите по ал. 1 сезират незабавно комисията, която извършва проверка на обстоятелствата и дава становище за адресна регистрация в седемдневен срок. Въз основа на становището на комисията извършват адресна регистрация при спазване на разпоредбата на чл. 99а.”
Колеги, имате ли становища и мнения по текста, който току що ви прочетох?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Господин председател, става въпрос за това, че текстът, който Вие изчитате като предложение на комисията ние го нямаме като текст пред себе си и само чуваме това, което Вие изчитате. Хубаво е да го имаме като текст черно на бяло. Председателят каза, че комисията по принцип подкрепя предложенията на народните представители.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Веднага ще бъде направено.
Можем да направим коментар по този текст. Наистина това, което сега чета е обобщен текст от предложенията, но не е точно този, който в първият вариант, който вероятно вие сте получили, затова се получава и такова объркване. Сега ще получите варианта, който ви чета. Разбира се вие можете по него да правите предложения за промени, но е добре да бъде пред вас.
Ако ми позволите бих ви предложил да продължим нататък по текстовете, след това ще се върнем на този текст. Ако има несъответствие или ако останалите текстове съответстват на това, което вие имате да ги минем тях.
Прекратявам дискусията по тази точка, минаваме на следваща. Веднага щом бъдат налице размножените документи, продължаваме с този законопроект.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 254-01-49, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 04.4.2012 г.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За да ни запознае със съдържанието, мотивите, целта на този законопроект при нас е господин Павел Шопов. Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, че съм пред вашата уважаема комисия и мога да представя мотивите и нашите съображения относно изменение на този закон. Ние още при приемането на Закона за защита на животните в предишния парламент бяхме скептично настроени по отношение на определени негови текстове и направихме още тогава изказвания, като че ли сме знаели за онова, което ще последва в годините и за многото случаи при които хора пострадаха, особено от скитащи кучета.
Последното издание на проблема беше преди около два месеца. Всички си спомняте, че завърши по най-трагичния начин със смъртта на човек, уважаван гражданин на Република България.
Общо взето в България такава е практиката, че след като възникне ексцес, след като се случи случка с тежък неблагоприятен резултат известно време поне се говори, шуми, но не се предприемат сериозни радикални мерки. По отношение на Народното събрание мерките, които парламентът поради естеството като върховен законодателен орган – това са законодателни промени. Досегашната регламентация е буквално лигава в тази материя. Тя не може да осъществи да изпълни, да реализира основната функция – защитата на човешкия живот, който е висше благо. Това е и конституционно въздигнат принцип и всичко това поради щети от вещи, защото кучетата по смисъла на правото, на всяка правна система – модерна, цивилизована, са нищо друго освен вещи. Защото човекът е човек, хомосапиенс, всички животни, материалните предмети са вещи по смисъла на вещното право и на Конституцията. Така че ние считаме, че законът трябва да се втвърди в известна степен, защото той може да стане още по-радикален, още по-крут и да не произтичат от това явление и този недесетилетен, а столетен проблем.
Още някога пътешественици в средните векове минаващи през България са били впечатлени от много големия брой скитащи кучета. Нещо което прави впечатление и в момента на гостите на страната, които се чудят от това невиждано явление. За да не се решава този въпрос е въпрос и народопсихология, явно че сме свикнали с тази картина и не ни прави впечатление, но това е в резултат и на липсата на политическа воля, било то на местно ниво или на централна власт да се справят с проблема. В някои от случаите това е целенасочено, има организации и лица, които печелят от факта, че безброй кучета кръстосват нашите градове и села. Много често това са и правозащитни организации, които от една театрална и пресилена любов към животните създават обществено настроение, създават обстановка, климат за несправяне с тази напаст.
Ние предлагаме не друго, а конкретни промени в Закона за защита на животните, които се основават общо взето затова и в това, че когато кучетата не бъдат припознати от определени граждани могат по преценка на местните власти, на лицата в общинските приюти за животни да бъдат евтанизирани.
Това е съвсем пестеливо, пипнали сме чл. 47, ал. 3. Отпадат три текста – 48, 49, 50, 51 в закона, които създават една дълга проточена процедура и се обявява, че за кучетата, за които не се явят лица по ал. 2 – тоест, да бъдат взети от тях, осиновени или припознати, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от общинския съвет или казваме, че въвеждаме тази алтернатива, ако на място в общинските приюти съответните общини имат възможността да си ги държат, да хранят такива кучета, които не са пожелани, до края на живота им, могат да си ги задържат. Но им се дават и възможността да ги евтанизират.
Тук заявяваме, че кучетата са под надзора и грижите на общините и организациите за защита на животните, което дава възможност на радетелите за кучешките права да оказват надзор, контрол и да правят всичко онова, което считат те за възможно за оцеляването на вида им, който е застрашен от изчезване. Тези текстове са само по отношение на кучетата, не са по отношение на други животински видове. Винаги съм се учудвал защо толкова голямо внимание природозащитниците обръщат на вида кучета, а не на котки, хамстери и други домашни любимци, които мога до безкрайност да изброявам. Аз винаги съм казвал, че съм радетел и защитник на котките като вид, може би съм и пристрастен в определена степен. Никой не мисли за котките, но всички са окнали в един глас да защитават кучетата точно от които произтичат такива вреди, които водят понякога и до смърт.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Шопов, наистина един актуален законопроект по актуален закон.
Колеги, имате думата за изказвания. Само искам да ви спомена, че има становище от Министерството на земеделието и храните, което по принцип подкрепя внесения законопроект поне в по-голямата му част. Ние също имаме възможност да се произнесем по предложения законопроект.
Колеги, имаме ли коментари?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Без съмнение сегашната практика и нормативна база не бива да продължават, защото това, което се случва, тези, които отговарят в общините за опазването на реда казват, че са им вързани ръцете от законите, респективно наредби, пък никой, предполагам, от вас не мисли, че е нормално това да се случва. Не е нормално и не само да търпим това, че се нападат хора, деца, в това число и се свършва с фатални изходи, но не е нормално да наблюдаваме движението на тези глутници, макар и някои маркирани кучета. Ако на някой му се струва, че това дава повече екзотика в градските среди или в населените места, на мен така не ми се струва. В това отношение съм съгласен, че трябва да се въведе ред, който да не позволява връщането след съответните манипулации на тези кучета по местата откъдето са уловени.
Признавам, че в същото време няма добра рецепта за това, защото това, което предлагат вносителите ако никой не пожелае да ги осинови те да бъдат или гледани, или евтанизирани. Съвсем ясно е, че нито една община няма да приложи практиката да ги гледа в дълъг период от време. Това ми се струва, че е твърде крайно като мярка. Но за съжаление в този момент не мога да предложа решение. Но като имаме предвид, че трябва да решим проблема по някакъв начин, дори с тези несъвършенства, за които говорим, по-добре е да приемем закона на първо четене и да дадем възможност да стане дебат, защото ако той не влезе в пленарна зала, дебат няма да има. Добре е да чуем и мнението на организациите на природазащитниците, може да предложат решения, които да устройват обществото.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев. Аз също ще си позволя да изкажа становище по този законопроект и по въпроса, който той касае. Наистина щом като има проблем, а той е безспорен, значи нашето законодателство или мерките, които то предвижда не са такива, каквито трябва да са, за да съществува този проблем и това предложение – този законопроект се опитва точно това да направи – да реши ако не изцяло, поне в някаква степен този наболял проблем. Наистина трябва да търсим решение. Но, господин Шопов, това, което предлагате е може би един краен вариант, защото както пише в чл. 47, ал. 3 кучетата, за които не се явят собственици се евтанизирит. Тоест, няма друг вариант. Това е една окончателна мярка, но тогава не мога да разбера защо пък отпада чл. 51, който ни прехвърля в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който пък оказва кога легално могат тези животни да бъдат евтанизирани. Там са изброени 3-4 случая, които почти изчерпателно обхващат случаите, в които едно такова животно може и трябва да бъде евтанизирано или умъртвено. Може би чл. 51 е трябвало да си остане, но и аз ще приема това, което каза господин Георгиев – и с някои несъвършенства на предложения законопроект заслужава си дебатът по него да бъде пренесен в пленарна зала след като се чуят и представителите на неправителствените организации, техните позиции. Всички заедно трябва да намерим решение на този проблем. Благодаря, колеги, от моя страна това беше.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми колеги, искам да изразя своето становище. Смятам да подкрепя този законопроект днес на първо гласуване с основния аргумент, който както и колегата Захари Георгиев преди малко спомена – редно е най-малкото да има съществен задълбочен дебат по тази тема. В контекста и на господин председателя бих се съгласил, че вече тези мерки, които се визират, специално евтаназията и нейното прецизиране в случаите, в които следва да се стига до тази мярка действително следва да бъдат разгледани по-внимателно, както и всички други детайли в този контекст. Но като цяло темата със сигурност не просто от обществен интерес, а касае пряко гражданите, както и в нашите избирателни райони. Аз имам такива инциденти от хора, които са ми споменавали за това включително в моя избирателен район. Смятам, че всички трябва да подкрепим на първо четене, за да има по-задълбочена дискусия и да се намери едно балансирано разумно решение и за обществото и за организациите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От неправителствените организации имате право да се изкажете. Преди това господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, напълно съгласен съм с аргументите, че проблемът с кучетата се превърна в един сериозен проблем за българските граждани. Ако ние подкрепим този законопроект аз си мисля, че или нищо не разбираме от материята или си служим с краен популизъм. Ще ви кажа защо. Имаме добро законодателство в тази посока, не е вярно, че нямаме. Проблемът с кучетата е проблем на организация, на работа и на синхронизация на съответните институции и органи, които имат задачата да извършват такава дейност, включително голяма отговорност на гражданите и на семействата, които отглеждат такива животни и ги пускат на свобода понякога без да се интересуват от тях.
Нашият проблем като държава е, че ние по определени въпроси или нищо не правим, или ако решим нещо да правим, отиваме в съвсем друга крайност, като си служим с най-различни оправдания, обикновено става въпрос за пари. Кое ме смущава мен в този законопроект? Между другото, господин председател, сещам се, че скоро гледахме Законопроекта за българския език и точно ставаше въпрос за такива думи. Един пример беше даден за думата „евтаназия” – няма такова понятие, няма такава дума в българския език. Тук става въпрос за умъртвяване на животни. Това до известна степен можем да го приемем като крайна мярка в случаи на неотложност.
Уважаеми колеги, вижте предложението в законопроекта – дава се възможност в определени моменти, които по никакъв начин не са идентифицирани какви да бъдат, всеки един който има лично оръжие в някакви мъгляви ситуации да може да застреля кучето, да стреля по животни, в жилищните квартали да стреля и никой не може да му търси сметка дали това е било крайна необходимост, дали е било опит за нападение на животни и т.н. Вижте § 4, който казва – думите „крайна необходимост” се заменят с този член, който се предлага – „който стреля по безстопанствени животни…, освен в случаите на чл. 8, т. 7 и 8 на самозащита или предотвратяване на нападение от безстопанствени животни.” А кажете кой ще констатира, че той е предотвратил нападение?! И кой ще носи отговорност ако някой друг пострада от тази стрелба, за какво става въпрос тук. Точка 8 – „умъртвяване на животни или причинена каквато и да е телесна повреда или смърт на човек”. Тук аргументите са сериозни, но в първото – как?!
Господин председател дебат безспорно в българския парламент трябва да има и по линия на контрола на парламента и по линия на нови законопроекти, но нека да подготвим един качествен законопроект, да го внесем. Тук няма нито едно становище на никого, само на Министерството на земеделието и храните, то не подкрепя в тази посока. Може би да чуем неправителствения сектор, да чуем в крайна сметка за какво става въпрос и от Национално сдружение на общините в Република България, защото една от причините общините да не си вършат работата в тази посока е, че ние им възлагаме функции и не ги обезпечаваме финансово. Нямат пари общините, това трябва ясно да се каже.
Освен това, това, което се прави като нормативна база по линия на местната власт е до голяма степен също формално. Въвежда се данък за собствениците на кучета, никой не контролира този процес, по никакъв начин и не ги плащат тези данъци. Набирането на средства по линия на местните данъци и такси почти е нулево за собствениците на кучета и ние какво – взимаме решение да ги избиваме кучетата и си решаваме проблема. Ние трябва да вземем решение всеки утре да почне да стреля по кучетата. Това по никакъв начин не трябва да го допускаме, това е лично мое мнение. Бих подкрепил един дебат в парламента, един качествен законопроект, наистина обществото да погледне на въпроса от съвременните достижения на човешката цивилизация по отношение на правата на хората, на животните и на всичко, което цивилизованите страни го правят. Има толкова много примери и можем да го видим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Янков. Само да Ви коригирам, че становището на Министерството на земеделието и храните от четирите параграфа подкрепя 1,3 и 4, само за § 2 не подкрепя. Но това е Вашето мнение, разбира се всеки има право на становище.
Колеги, мнения, становища, предложения? Ще дадем думата на неправителствените организации, на господин Шопов, като вносител и приключваме с дебата.
АКСИНИЯ БОСНЕВА /Председател на Фондация „АЛФА – България/: Представлявам колегите от 30 организация за защита на животните в България, това не са всички, но от приемането на закона от 2008 година ние сформирахме Национална координационна мрежа с единствената цел да съдействаме на общините за решаването на този проблем, който не е от вчера.
Връщам ви малко назад – през 2003 година, когато действаше Закона за ветеринарномедицинска дейност от 1999 година, където мерките за безстопанствените кучета бяха залавяне и евтаназия след като не бъдат потърсени или задомени, почти адекватно на предложението на това, което чухме от господин Шопов. През 2003 година в София се получи писмо от Световната здравна организация. Не вярвам, че някои от вас ще изкажат твърдение, че това е организация, която защитава животните, а не хората. Тези хора изпратиха експерт в столицата, предвид тежкото положение с неовладяемата популация от безстопанствени кучета. Тогава, напомням ви, че популацията се движеше между 30 и 50 хиляди само за столицата. Коментирам столицата, защото тук е най-големият проблем, най-гъсто населената популация. В резултат на този доклад на д-р Вагнер СЗО изпрати едно писмо до тогавашния председател на Комисията по екология в Столичен общински съвет – госпожа Мария Харбова, където зачитам ви само един параграф: „Стратегията на стерилизиране (кастрацията), плюс регистриране (говоря за домашните кучета) и връщане е била проучена и практически прилагана в редица страни, които срещат проблеми с бездомните кучета. В това число Италия, Великобритания и САЩ, визират след Втората световна война, разбира се. Практическите резултати от тези програми неизбежно са доказвали, че са едновременно ефективни и спестяват пари. Шансовете за успех при тази политика може да се увеличат чрез подходящо адаптиране и т.н.”
Зачитам ви това, защото тогава резултатът от тези мерки – залавяне на животните и евтаназия, ако те не бъдат задомени или припознати и прибрани по домове, не показа никакви положителни резултати, напротив – ефектът беше нулев. И аз съм ви донесла тук схемата на СЗО, че при кастрация и връщане по места популацията задържа известно време постоянна голяма височина, след което постепенно намалява до нулеви параметри. Докато при прибиране и евтаназия това е една линия вълнообразна, която постига върхова норма, както при София капацитетът позволява между 30 и 50 хиляди, един спад, примерно до 20 хиляди, след което отново се възстановява.
Това са изследвания на хора, които се занимават във връзка с борбата срещу разпространяването на болестта бяс и фактът, че 2008 година, когато беше приет закона с тези мерки, съобразени с препоръките на СЗО, фактът че в столицата само за 2 години, господин Шопов, сигурно си спомняте, интересували сте се, постигнахме, защото неправителственият сектор плътно работихме със Столична община на доброволни начала, постигнахме 23-процентно намаляване на популацията – към 11 500 стигнахме до 8 500 кучета. Впоследствие кучета започнаха да се увеличават и причината за това е нашите безкрайни сигнали, както до Агенцията по безопасност на храните, така и до Министерството на земеделието за това, че столично предприятие „Екоравновесие”, които започнаха да работят незаконосъобразно. Давам ви само един пример, за да не съм досадна – кучета от различни райони 26 констатирахме по време на една проверка, че са качени на кола и са закарани в Марчаево, което знаете, че е крайна точка на столична община, граничеща с Пернишката община.
По този начин не може да се работи. Смисълът на метода е кастрация и връщане по места, за да не се допуска появата на нови животни.
Трябва да кажа и две думи за нещастния случай с професора, никой не се поинтересува от това каква работа е свършена там от „Екоравновесие” и каква е причината, дали кучетата, които са квартални или кучетата, които са изсипани по същия начин от „Екоравновесие, както ние констатирахме за Марчаево за тези 26 кучета. Много ви моля не пренасяте дебата в залата, където ще бъдат лишени много заинтересовани страни от коментар. Както виждате аз дума не казах за нехуманно отношение към животните, само коментирам какъв е начина да се реши проблема и да няма кучета по улиците, защото ние сме последните, които искаме да има бездомни животни, било котки или кучета, които ежедневно умират по безобразни начини. Просто трябва да се намери начина и след като за две години е доказано, че тази мярка в 2008 година законът работи, защо не потърсим причините защо другаде не работи. Какви са причините, дали някои хора усвояват общинските средства неправомерно или какво се случва?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Изхождате от примера със столицата и дружеството „Екоравновесие” – едва ли навсякъде е така.
ХАСАН ХАДЖИХАСАН: Колеги, три мандата съм общински съветник, дълбоко съм запознат с този проблем. Преждеговорившата се представи като фондация от 30 членове или какво.... На територията на община Велико Търново има пет фондации за закрила на животните. За мен ще по-хубаво, както завърши колегата Янков, вместо да чуем мнението на природозащитници на животните нека да има представители на Национално сдружение на общините в Република България, защото този проблем е проблем на общините. И аз предлагам да не приемаме това на първо четене, въобще да не влезе, нека да има представители на Национално сдружение на общините в Република България, да чуем мнението на кметовете, те какво мислят, как гледат на това предложение и тогава да стигнем до решение дали да влезе в зала или да не влезе в зала.
Ще ви помоля по-нататък по въпроса да не давате думата на други представители от най-различни фондации, а ако имаше представители на Национално сдружение на общините в Република България щеше да бъде проблемът по-добре погледнат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще дам думата на представител на Национално сдружение на общините в Република България. За съжаление няма писмено становище, но имат представител.
ТЕОДОРА ДАЧЕВА /Зам.-изпълнителен директор на НСОРБ/: Наистина ние нямаме писмено становище, но предполагам, че голяма част от вас знаят, че сдружението с тази тема се занимава от години. Проблемът се изостря и общините все по-настоятелно поставят въпроса за търсене на решение. Последното, което ние сме предложили на Министерството на земеделието и храните е да се разработи национална програма за преодоляване на този проблем, тъй като опитът ни показва, че всяка община поотделно няма как сама да се справи, дори една да реши проблема, знаете че кучетата са мобилни и се оказва след време, че отново се появяват. Нашето предложение е за момента да бъде отложено това конкретно предложение за промяна в закона и с оглед очакваните по-големи принципни промени, които са заявени от Министерството на земеделието и храните проблемът наистина да се гледа в пълнота, защото дори законът да ни разреши да задържаме кучетата в приюти, знаете в момента какви са изискванията към приютите и колко скъпо е тяхното изграждане.
Ние очакваме като една конкретна стъпка да се намалят изискванията и оттам цената на въпросните приюти, за да можем да приложим една такава мярка. Но повтарям отново, че принципното ни предложение е това да се гледа в рамките на един по-широк и сериозен дебат с доста други конкретни мерки.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Шопов, заключителни думи.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще ви помоля да подложите на гласуване законопроекта и ако бъде приет между двете четения да се справим с така внесените от нас предложения, да бъдат дискутирани, да станат дебат, да бъдат поканени същите участници, включително уважаваната госпожа, която направи изказване от името на любителите на животните, включително и представителите на общините и внесеният от нас законопроект да бъде повода, да бъде началото на този дебат. Няма проблем да се прецизират тези текстове, ние ги внасяме в един по-чист и по-радикален вид с ясното съзнание, че те ще бъдат смекчени предвид натиска на определени организации, въпреки че и аз съм любител на животните и нищо не съм против да бъде подходено хуманно, човешко.
Не считайте, че ние сме едни свирепи екзекутори. На мен лично кучетата не ми пречат, лежи си някъде, дори ми създава симпатии и ми стои екзотично. Тази сутрин един от тях се хвърли срещу колата ми да ми лае, дори усетих съприкосновение. Притесних се да не съм го ударил и да не съм му сторил нещо, погледнах в огледалото –той беше заел позиция отзад да лае следващата кола и като го видях как се хвърли бодро срещу нея се успокоих. Така че недейте считайте, че ще се стигне до някакъв радикализъм, до някакво варварство, не сме хора от Средновековието. Така че нека законопроектът да бъде приет и ще видим между двете четения какво ще бъде решението. Всъщност ние поставяме въпроса за връщане по места или евтанизиране или запазване и оставане в приют – това е основният въпрос. Като бъде решен този въпрос мисля, че ефект ще има.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина социално значим въпрос, въпрос на морал, на култура на всички нас. Така че, колеги, предлагам да прекратим разискванията и да гласуваме предложения от господин Волен Сидеров и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните.
Който е „За” внесения законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За” – 12; „Против” – 1; „Въздържали се” – 2.
Законопроектът ще бъде предложен във вида, в който е приет на първо гласуване.
Благодаря, господин Шопов.

Отново се връщаме на точка 2.

2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 253-04-24, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова и № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители (за второ гласуване в комисията).
(връщане на обсъждането)

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Връщаме се на § 1. Прочетох ви предложение за редакция на обобщен текст въз основа на предложенията на народните представители по двата законопроекта първоначални. Ако сте се запознали, моля ви дискутирайте ги. Ако нямате коментари, да преминем към гласуване на така прочетения от мен текст за § 1.
Господин Ципов, заповядайте като вносител.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз ще призова колегите от комисията да подкрепят предложената редакция на комисията, която отразява моето предложение като вносител и предложението на госпожа Манолова и госпожа Христова. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли коментари?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, с госпожа Манолова сме направили предложение по отношение на извършване на адресна регистрация на съпруг или съпруга, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство. Идеята е да бъде записано като отделна разпоредба в текста на закона и регламентирано, за да не попадне в общия случай тази адресна регистрация да се извършва от комисията, която беше сформирана в предложението на първо четене. Общо взето предложението и по останалите алинеи, които сме направили принципно са приети в редакцията на комисията, която ни изчете господин Татарски. Така че аз също призовавам да подкрепим текста на комисията в редакцията, в която е предложен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване така прочетения текст на § 1.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
§ 2. Направено е предложение от народния представител Красимир Ципов за изменение на § 2 и от народните представители Мая Манолова и Милена Христова. Отново ще ви предложа редакция. Предлагам ви приемане по принцип на двете предложения в един текст, който ще ви прочета и ако го приемате в този вариант ще го гласувам, ако ли не – дискутираме и приемаме това, което решим. Чета ви обобщена редакция на § 2.
§ 2. В чл. 93 се създава нова ал. 5, ал. 6 и ал. 7. Ал. 5 „Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.” Ал. 6 „Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Ал. 7 „Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.”
Колеги, коментари, мнения?
МИЛЕНА ХРИСТОВА Като вносител на предложението с колегата Мая Манолова в ал. 5 на чл. 93 по първоначалния текст на вносител беше пренесен текст едно към едно от Закона за издаване на българските документи за самоличност, където беше записано, че за постоянен адрес на гражданите служи за получаване на социални осигуровки и помощи, нашите промени са за заявление за получаване на социални помощи, оказване на безплатна медицинска помощ, като такава би могла да се окаже независимо дали лицето е се намира на постоянния си адрес или където и да било. И по отношение на т. 4 упражняване на избирателното право сме го уточнили като включване в избирателни списъци.
Виждам, че в редакцията в текста на комисията всички тези промени са обобщени в един текст в ал. 6, което може би е достатъчно изчерпателно. Така че смятам, че можем да го подкрепим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина ако вземем да ги изброяваме рискуваме нещо да пропуснем от правата и услугите, които гражданите черпят чрез постоянния си адрес. Затова тази редакция, която ви предлагаме е обобщена и казва „всички права и услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт”. Мисля, че в социалното подпомагане има подзаконов нормативен акт, който предоставя такива услуги, затова сме допълнили „или друг нормативен акт”.
Други коментари, мнения? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията във вида, в който я прочетох на § 2.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Направено е предложение от народния представител Красимир Ципов за създаването на нов § 2а, който да стане § 3, ще ви го прочета. § 3 „В чл. 96, ал. 1 думите „общинска администрация” се заменят с „органите по чл. 92, ал. 1”.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложението ми е свързано с уеднаквяване на понятията, използвани в тази глава и този раздел. По-нататък има текстове, където има препратка по отношение на компетентните органи. Чл. 92, ал. 1 изрично посочва, че това са кмета на общината, на района или кметството или определени длъжностни лица от тях. Затова моето предложение е свързано с това да бъдат заменени „общинската администрация” с „органите по чл. 92,ал. 1.”
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Ципов, внесохте необходимото разяснение по този текст. Колеги, имаме ли още въпроси? Мисля, че общо взето е безспорен.
Който е "За" направеното предложение от народния представител Красимир Ципов за създаването на нов § 2а, която да стане § 3 в съдържанието, което ви прочетох, моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 3. Има направено предложение от народните представители Мая Манолова и Милена Христова § 3 да отпадне.
Госпожице Христова, имате думата или да не го коментираме.
Колеги, предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за § 3, който да стане § 4. Той се отнася за чл. 97, където се правят следните изменения. Ал. 1 и ал. 2 се отменят, ал. 3 се изменя така „български гражданин, живеещ в чужбина може да заяви постоянен или настоящ адрес...” Имаме два варианта – предложението на Мая Манолова и Милена Христова § 3 да отпадне, който трябва да гласуваме; второто предложение и да се подкрепи текста на вносителя § 3, който да стане § 4.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Господин председател, аз четох едно становище на Национално сдружение на общините в Република България по законопроекта за второ четене, където имаше едно предложение настоящият адрес да се заявява само пред органите по чл. 92,ал. 1 и да няма възможност да се заявява пред дипломатическите или консулските представителства. Ако още е тук представителя и наистина това е така – да видим дали да го приемем в този вид, в който е предложен или можем да правим някаква редакция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Национално сдружение на общините в Република България имате ли позиция?
ТЕОДОРА ДАЧЕВА: Нашето мнение е само чрез общините да бъде извършена регистрацията и то само по постоянен адрес. Това е с оглед поддържане наистина в актуалност на нашите общински масиви, тъй като тези промени, които са направени в повечето случаи ние нямаме информация за тях и при нас информацията не е актуална.
По отношение на регистрацията на настоящ адрес, за нас е неразбираемо как лице, което живее в чужбина ще има настоящ адрес в България. Не виждаме какъв е мотива. За постоянен адрес –да, но за настоящ...?!
ГЕГОВ: Духът на промяната е точно в този смисъл - оттук нататък адресната регистрация да става единствено пред общинските служители, които са ангажирани с това нещо, а не чрез заявленията за промяна за документа за самоличност. Точно това е и идеята на господин Ципов с предложената промяна.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Идеята е тук адресната регистрация да се извършва пред органите по чл. 92, ал. 1, като се ползва само посредничеството на дипломатическите и консулските представителства, а не да се извършва от дипломатическите и консулските представителства адресна регистрация, каквато възможност съществува до момента. Идеята е цялата информация да отива само в един регистър и това да е регистъра на ГРАО. Това е нашето предложение като вносители и предлагам да го подкрепите.
По отношение на казаното от представителя на Национално сдружение на общините в Република България разбира се, че едно лице, което пребивава в момента в чужбина и е решило да се завърне в България няма абсолютно никаква пречка да регистрира както постоянен, така и настоящ адрес в България.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова и Милена Христова, освен ако не го оттеглят.
Който е "За" направеното предложение Мая Манолова и Милена Христова § 3 да отпадне, моля да гласува.
Гласували: „За” – 1; „Против” – 14; „Въздържали се” – няма.
Не се приема направеното предложение. В този случай ви предлагам да приемем предложението на вносител по § 3, който да стане § 4.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
Приема се.
§ 4. Отново има предложение на народните представители Мая Манолова и Милена Христова § 4 да отпадне. Направено е предложение от народния представител Красимир Ципов за промяна на § 4, а именно отнася се до чл. 99а. Чл. 99а „В случаите по чл. 92, ал. 3 броят на лицата, които могат да се регистрират по настоящ адрес на адреса на едно жилище със съгласието на собственик на жилището не може да надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.” Това е предложението за редакция на господин Красимир Ципов.
Предложението на народните представители Мая Манолова и Милена Христова е това да отпадне - § 4, който в чл. 92а „след думата „регистрират” се добавя „по настоящ адрес”.
Приета е една норма, тя беше и до сега в закона, съществуваше.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова и Милена Христова §4 да отпадне.
Който е "За" предложението на нашите две колежки, моля да гласува.
Гласували: „За” – 4; „Против” – 11; „Въздържали се” – 2.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов за нова редакция на чл. 99а, § 5.
Който е съгласен с така предложената редакция на § 5, моля да гласува.
Гласували: „За” – 12; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
Приема се този вариант на § 5.
Постъпило е предложение от народния представител Красимир Ципов за създаване на нов § 5, който да стане § 6 със следната редакция. § 6 в чл. 115, ал. 1, т. 1 изречение второ, запетаята след думата „гражданство” се заменя със съюза „и”, а думите „адрес в чужбина” се заличават.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Идеята на тази промяна в чл. 115 е цялата информация вече да се получава от регистър ГРАО, тоест от ЕСГРАОН и Министерство на вътрешните работи да не подава данни за адреса на лицето в чужбина.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Въпроси, коментари?
Който приема така направеното предложение за редакция на § 5, който става § 6 със съдържанието, което прочетохме тук, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Има направено предложени от народните представители Мая Манолова и Милена Христова за създаване на заключителна разпоредба с нов параграф със следното съдържание: „Заключителна разпоредба в Закона за българските лични документи в чл. 27, ал. 3 и ал. 4 се отменят.”
Госпожице Христова, пояснение по това предложение имате ли?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Тази разпоредба касае именно това за какво служи постоянния адрес. Както вече го коментирахме по-рано в § 2, когато го обсъждахме и гласувахме. Същият текст, както е на вносител по настоящия законопроект, който сега обсъждаме на § 2 за какво служи постоянният адрес, абсолютно същото го има и в Закона за българските лични документи и това което ние предложихме в този текст с Мая Манолова е, за да не се получава, че в двата закона има абсолютно един и същи текст, ал. 3 и 4 в Закона за българските лични документи да отпаднат и съответно внесохме корекция в текста, който беше пренесен в този законопроект. Но тъй като ние приехме редакцията на комисията за текста на § 2 и всъщност този текст, който в момента съществува в българските документи за самоличност няма да съществува в този Закон за гражданската регистрация, можем да обсъдим дали не остане там или въобще да не съществува като такъв и там и за него да остане меродавен текста, който приехме на § 2, ал. 6, че постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите определени в закон или в друг нормативен акт и да избегнем изчерпателното изброяване на тези случаи и в Закона за българските лични документи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина ние тези текстове вече ги коментирахме и ги записахме в § 2. Ако отпаднат ал. 3 и 4 от чл. 27 то трябва да отпадне и ал. 2, защото това вече го записахме пак там.
ПЕТЪР ТОШКОВ: Не възразяваме по направеното предложение текстовете да отпаднат от Закона за българските лични документи, тъй като те не са пряко свързани със създаването на български лични документи и систематичното им място е именно в Закона за гражданската регистрация.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В такъв случай ще направя предложение да отпадне не само ал. 3 и 4, а и ал. 2 и чл. 27 да остане само с една алинея. Допълвам предложението, което е направено от народните представители Мая Манолова и Милена Христова в новата заключителна разпоредба в Закона за българските лични документи в чл. 27 ал. 2, 3 и 4 се отменят. Ако нямате коментари ще подложа на гласуване.
Който е "За" така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, господин Ципов.
Продължаваме с точка 4.

4. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 04.04.2012 г.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колега Тошев, накратко да ни запознаете с мотивите и целта, която преследвате с вашия законопроект.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Уважаеми колеги, изложили сме подробно с вече бившия колега Красимир Минчев мотиви към внесеното от нас допълнение. Това е предложение, свързано със заварени процедури по отношение смяна предназначението на земеделски земи. В разпоредбите, с които се е стигнало до промените в законодателството е казано, че заварените процедури се довършват по досегашния ред, като не е допълнено и е изпуснат въпроса за таксите и точно в тази насока е нашето допълнение, че за такива заварени правоотношения таксите, когато се касае за земеделски земи, които не са от общинския поземлен фонд да се събират по тарифа, определена от Министерски съвет, а когато се касае за общински земи, да бъдат таксите по утвърдения от съответния общински съвет цени. Това е същността на предложението.
Ще допълня, че с оглед запознаването ни със становището на Министерски съвет виждам, че идеята от тяхна страна се възприема като те предлагат редакционно да бъде допълнено, като се цитира буквално разпоредбата на чл. 30 от закона и се каже, че по утвърдени от Министерски съвет, съответно от общинския съвет такси, което между първо и второ четене може да бъде направено като изменение и допълнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Този § 2 мисля, че е излишен, но това са корекции, които могат да се направят.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Станала е техническа грешка при използването на бланка от други изменения. Действително този § 2 е излишен с оглед и указа за нормативните актове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли коментари по внесеното предложение?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не съм съвсем наясно защо изменяме преходни и заключителни разпоредби и текстове на ЗИД, то вече е Закон за опазване на земеделските земи. Вие цитирате стар ЗИД от 2011 г., а всъщност той е станал закон. Има техническа грешка и тук и трябва да го видите в ал. 1. Не може да изменяме стар ЗИД, изменяме закон.
Другото, което е свързано със становището на Министерството на земеделието и храните е, че те предлагат вместо тази промяна в ал. 1, да се направи нова алинея. Иначе въпреки опозиционната ми същност това е полезно за общините и бих го подкрепил независимо от тези технически грешки.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина когато едно предложение е целесъобразно и няма в него политика не бива да му се противопоставя.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: По отношение на това дали да бъде нова алинея или допълнение аз считам, че по-ясната редакция се получава с допълнение, тъй като самото изречение е, че процедурата се довършва по досегашния ред. И тук за мен е по-правилното да се сложи „като таксите се заплащат съответно по общинските тарифи или тарифата, утвърдена от Министерски съвет”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно редакция ще бъде необходима на текста, но да се надяваме, че ще я направите по най-добрия начин преди внасяне в зала, преди гласуването му на второ четене.
Колеги, който приема внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи от Ивайло Тошев и Красимир Минчев, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, господин Тошев.

5. Представяне и обсъждане на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тук е Красимир Вълчев – главният секретар на Министерство на образованието, младежта и науката. Очаква се да дойдат зам.-министър Дамянова и други колеги от министерството. Надявам се, че и Вие ще можете да ни запознаете с основните тези на законопроекта и най-вече в частта, касаеща общините, местното самоуправление, местните власти, тъй като все пак ние сме Комисия по регионална политика и местно самоуправление. Заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господа народни представители, най-напред бих искал да извиня министър Игнатов и ресорният зам.-министър Дамянова, че не могат да присъстват. Вероятно тя ще се присъедини по-късно към нас, както каза председателят на комисията. Накратко, вие сте запознати с проекта на Закон за предучилищното образование. Действащият Закон за народната просвета е от 1991 година и променян повече от 20 пъти. Имаме разпиляност, неструктурираност на нормативната уредба в сектора. Само ще ви дам пример. Правилата за финансиране са основно уредени в Закона за държавния бюджет вече няколко години, който има годишен характер.
Ще спестя основните моменти на закона, които касаят в по-голяма степен софтуера на системата, тоест – учебни планове, отношението, концепцията за личностно развитие на лицата, която е залегнала в него и ще насоча вниманието към тези въпроси, които касаят общините. Общините са най-важният партньор на министерството в системата. Над 2 000 училища в момента са общински, всички детски градини са общински. Проектозаконът предвижда почти всички училища да бъдат общински, да бъдат на финансиране чрез общините. Ние сме имали множество дискусии със сдружението на общините, с представители на отделни общини, участвали са в разработването на проектозакона за училищното образование. Факт е, че сме дискутирали по много въпроси и не по всички сме постигали съгласие, но винаги сме отчитали мнението на сдружението на общините.
По отношение на административните и контролните функции на общините се предвижда създаването на обществени съвети към училищата и детските градини, в които ще участват представители на общините. Нещо повече, те ще бъдат председателствани от представителя на общините. По този начин в управлението на училищата ще бъде създаден колективен орган, нещо за което сме имали упреци, че липсва. Докато кметът има общински съвет, то м училището го няма този колективен орган, който да представлява интересите на външните заинтересовани страни, в случая общината и родителите най-вече.
Други критики, които сме имали е, че директорите при разпределението на средствата в училището в по-голяма степен се съобразяват с предпочитанията на педагогическата общност отколкото на родителите и на общините. С възможността да влияят върху основните решения на училището представителите в обществения съвет ще бъдат отчетени и предпочитанията на вижданията на общините и на родителите.
Ясно се дефинира съдържанието на термина „преобразувани” по отношение на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие, като в прерогативите на общината по отношение на откриване и преобразуване и назначаването на директори са включени и центровете за подкрепа на личностното развитие. Вие знаете до сега извън училищните звена въпреки че бяха финансирани основно от общините директорите се назначаваха от регионалния инспекторат, а не от кмета на общината.
Регламентира се правото в общинските детски градини да се организират почасово съботно-неделни сезонни дейности като допълнителна услуга по желание на родителите в условия и ред, определени с наредба на общинския съвет. Кметовете на общини ще съгласуват държавния план прием. Тук същественото е, че професионалните гимназии, финансирани от Министерство на образованието, младежта и науката и Министерството на земеделието и храните и ресурсните центрове ще станат общински. Това е съпроводено със съответните механизми за обсъждане и съгласуване на план приема на регионално ниво, той като голяма част от функциите на една професионална гимназия не са затворени само и единствено в рамките на общината, на която тя се намира, а обхваща няколко общини, в някои случаи дори и няколко области.
Увеличени са размерите на глобите, които заплащат родителите при неосигурено присъствие на децата в училището. Събраните средства от глоби постъпват в бюджета на общината и се използват за развитие на детските градини и училища, както и за подпомагане на равния достъп.
По отношение на провеждането на общинска политика е регламентирано изискването за приемане на общинска стратегия за личностно развитие на децата и учениците. По отношение на финансирането, както казах чрез представителството си в обществените съвети общините ще участват в решенията за разпределения на делегираните бюджети на училищата между дейности, както и между текущи и капиталови разходи. Общините получават право да предоставят допълнителни средства за сметка на субсидията на детската градина и училището за следващата година. Тоест, ако едно училище има временни затруднения и общината му предостави допълнително финансиране или дофинансиране тя има право в последствие, ако е в рамките на следващата година, а не е в рамките на текущата година тя да иска тези средства да бъдат възстановени.
Общините получават право на целено държавно финансиране за основни ремонти и дълготрайни активи въз основа на разработени програми, както и финансиране на общински програми за развитие на образованието. По отношение на това и до момента нямаше пречки, но това, което обсъжда министерството макар и на много начален етап е и по отношение на средствата от Европейски съюз за следващия програмен период в по-голяма степен да постигнем интегритет на националните и европейските средства за финансирането на цялостни програми за достъп на лицата до училище, за личностно развитие и за основните нефинансирани дейности в системата, каквито са извънкласните и извънучилищни дейности и целодневната организация неизцяло финасирани по-скоро, за което сме убедени, че ще постигнем по-голям ефект. В институционален аспект нашето виждане е, че това трябва да се реализира чрез общински и училищни програми във взаимодействие на общините с училищата, както и в някои случаи с дирекциите по социално подпомагане.
По отношение на финансирането се въвеждат и допълнителни правила за прозрачност на разпределението на средствата и на училищните бюджети, които следва да бъдат публикувани на съответните интернет страници. Запазени са механизмите, които сме имали до сега по отношение на обвързаната компетентност на общините и министерствата при планирането на училищната мрежа и общините са тези, които предлагат отриване, преобразуване и закриване на училища. Министерството съответно приема или отказва това предложение. Защитените училища като някаква граница за оптимизация на училищната мрежа са запазени като механизъм. Бих казал подобрени са правилата по отношение на средищните училища – едни мерки, които са извън закона, но които ние продължаваме да прилагаме като необходими по отношение на училищната мрежа и на гарантирането на достъпа до образование.
Беше поставен в Комисия по образование въпроса за финансовата обезпеченост на законопроекта. Вие знаете, че като нови мерки са предвидени, то е извън законът, министерството реализира политика за поетапно въвеждане всяка година по един клас на целодневна организация на учебния ден във всички училища. През тази година ще стартира трети клас. Министерството въпреки ограниченията в бюджета успява да финансира тази политика. По същият начин е и задължителният обхват на децата на пет години, сега със законопроекта е предвидено от 2016 година да се обхванат и децата на четири години, което е в съответствие с политиката за ранно детско развитие и създаване на предпоставки за обхващане на децата от проблемните групи. Предполагам, че в хода на дискусията ще засегна останалите моменти.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Все пак да не забравяме, че народните представители са се запознали в дълбочина със закона и могат да го коментират. Благодаря Ви за тези разяснения. Наистина частта, която касае общините не е никак маловажна, нито малка, съществена е и затова, колеги, предлагам да дадем дума и на представителя на Националното сдружение въпреки че надявам се, че сте видели и имате пред вас становището на Национално сдружение на общините в Република България. Съвсем накратко ако може и вие да ни кажете какви са основните ваши предложения, притеснения.
ТЕОДОРА ДАЧЕВА: Аз наистина разчитам, че сте се запознали или ще се запознаете с нашето подробно становище, затова искам да се спра на четири основни аспекта, които ние от години коментираме и с Министерство на образованието, младежта и науката, опитвали сме се да постигнем и промяна в закона в Народното събрание, но за съжаление не успяваме. В този закон, който ние по принцип подкрепяме като необходимост и като рамка не намираме четири основни наши искания. Едното е, и може би най-важното – реалната децентрализация на системата. Това е единствената държавно делегирана дейност където продължават правомощията да са разделени между общините и ресорното министерство. Навсякъде другаде и в здравеопазване и в социални, култура, делегираните от държавата дейности бяха прехвърлени на общините в пълнота и с права и с финансиране.
Приветстваме идеята, че е направена една крачка към това кметът да е работодател на директорите на извънучилищните звена, но ние смятаме, че с оглед по-добрия контрол и оперативно ръководство кметът трябва да бъде работодател и на директорите на общинските училища. Единственият финансиращ орган, който в този закон не е работодател на своите директори продължава да бъде кметът на общината. Всяко министерство назначава своя директор на съответното си училище.
Обществените съвети също са доста коментирана форма. Преди години даже правихме някакъв опит да ги пробираме в част от общините. За съжаление това, което в момента виждаме в закона не поражда кой знае какви очаквания, че те ще бъдат работещ орган поради това, че техните функции са по-скоро като консултативен орган. Там нещата са пожелателни, никъде няма ангажимент на директор да изпълнява решенията на обществения съвет, дори няма ангажимент да се отчита за това какво е преценил, че ще изпълни. Не коментирам за нас необяснимия регламент, че правилникът за дейността на обществения съвет се приема единствено от министъра и надолу никой няма право да внесе и една поправка в него. Това е по отношение децентрализацията.
Ние продължаваме да считаме въпреки уверенията на вносителите, че финансовите ни ангажименти няма да се увеличат. Продължаваме да считаме, че има в този закон финансово неосигурени дейности, една част от тях и досега са такива. Друга част от типа реализация на програми за личностно развитие и създаване на регистри и т.н. се вменяват като нова отговорност и затова настоявахме още в хода на разработването на закона да бъде направен един обстоен финансов анализ за неговото отражение и за резултатите, които ще даде той върху общинските бюджети.
Третото ни притеснени е свързано чисто организационно с прилагане на разпоредбите. На първо място тук е предвиденото преобразуване на основните училища в основни или обединени. Нашето опасение е, че сроковете са прекалено малки за да може над две хиляди училища да бъдат преструктурирани и се опасяваме, че това ще доведе до отпадане на ученици като краен резултат.
За професионалните гимназии също принципно подкрепяме, но позицията ни е, че това не трябва да става на куп и насила, а с преговори между съответното министерство и съответната община. По този начин преди години бяха прехвърлени социалните домове с отделни протоколи, приемно предавателни документи и т.н., всички проблеми бяха изчистени още в хода на прехвърлянето.
На четвърто място според нас в закона има текстове, които в една или друга степен навлизат в собствената сфера на дейност на общините и надяваме се вие, като наша ресорна комисия, че ще ни защитите по отношение сградите на закритите училища, където общините имат ограничение при тяхното ползване. Ние сме съгласни, че не трябва самоцелно, защото такива са опасенията, че ние самоцелно ще закрием училища, за да извлечем след това икономическа изгода. В никакъв случай не говорим за такова нещо, но с години в малките населени места има сгради на закрити училища, които се рушат, за които се дават доста пари за охрана, те не могат по силата на сегашните разпоредби, запазени в този проект да бъдат продадени или използвани за някакъв вид стопанска дейност и вече смея да твърдя, че стават опасни за населението.
Има отделни текстове, които нас ни притесняват от типа, че със заповед на министъра и с решение на Министерски съвет трябва да се финансират отделни дейности от общинските бюджети, но мисля, че това на второ четене ще можем да го коментираме по-обстойно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, ще започна с коментарите.
Бих казал като цяло един необходим закон, ако не и съвсем точно прецизен и добър, но необходим, който дава крачка в посока реформа в образованието. Напълно приемам решението и записаните текстове, свързани с прехвърляне на държавни училища към общините. Не приемам опасението, че общините може да не са съгласни, защото тук в текста е казано изрично, че след съгласие на съответната община. И тук въпросът ми е към вносителите – ако общината не желае, тогава какво се случва? А иначе смятам, че трябва общините да станат собственици на тези училища, за да водят своя местна политика на местно ниво, съобразно своите потребности и да могат изцяло да се разпореждат и със собствеността и с училищата като институции.
Друг един въпрос имам – какво се случва с тези имоти, които са собственост на училищата – поземлени имоти, върнати по други закони? Кой се разпорежда с тях, по какъв ред и какво става с тях ако училището бъде закрито? Има училища, на които им е възстановена собственост като училище – и държавни и общински, било то земя, било то други недвижими имоти. По какъв ред се разпорежда съответното училище с тези имоти и какво става ако то бъде закрито? Напълно подкрепям това предложение за разширяване възможността за ползване на тези училища, които са с отпаднала необходимост. Това беше мое предложение за изменение на закона преди време, за съжаление не се прие и сега стигнахме до там, че тези училища се разрушават, но не могат да се ползват за друго предназначение. Така че тази теза беше застъпена и отстоявана тогава и от вашето министерство. За мое съжаление предложението ми не беше прието в зала и сигурно трябва да поставим въпроса колко училища след приемането на този текст са се съборили през това време, колко от тях са с променено предназначение въпреки че е записано с разрешение на министъра, но има такива случаи, разпореждане има с тях, промяна предназначението. Поне от медиите има такива съобщения. Колко от тях вече са с променено предназначение в нарушение на закона и каква е вашата позиция по този въпрос? Какво става с училищата, особено в малките населени места, които са с отпаднала необходимост? Смятате ли, че нещо в тази посока трябва да се направи?
Заповядайте за отговор на тези въпроси.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Министерство на образованието, младежта и науката предложи на Министерски съвет, той от своя страна на Народното събрание през 2010 г. да бъдат разширени възможностите за използване на тази собственост за други социални хуманитарни културни дейности в общината, което като цяло запазва публичния социален характер на тези сгради. Разбира се това създава от друга страна ограничения по отношение използването им за по-широк кръг от дейности, но според нас едно такова ограничени е необходимо с оглед на това да не се създадат порочните стимули за самоцелно закриване, както каза госпожа Дачева, на училищата. И като цяло нашето мнение е, че в повечето случаи те могат да се използват за целите на социалната инфраструктура в широк смисъл.
Последните две години и половина аз мисля, че нямаме издадена такова разрешение за промяна на предназначението. През предходните години може би е имало такова, може би общината без разрешение е направила това, но признавам си нямам в момента цялостна информация. Възстановените имоти на училищата са част от общата им собственост. В някои случаи, доколкото знам са публична общинска собственост, в други – частна общинска собственост без да съм сигурен по какъв начин точно трябва да се актуват. Те отиват или към приемащото училище при закриването на училището или към общината.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Какво става ако общината не вземе положително решение за приемане на съответното училище?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Не може да се прехвърли, предполага се, че има желание от двете страни, не е просто съгласуване или становище, а съгласие.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли други въпроси?
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми колеги, като цяло смятам, че проектът на предложения ни така закон е изключително добър. Той фокусира държавната политика именно върху развитието на индивидуалността, както на децата, така и на учениците – нещо, което отдавна трябваше да се случи в българското образование.
Ще наблегна на някои неща, които бяха коментирани, понеже при нас фокусът е повече върху ефекта върху общините. Бяха коментирани и в становището от страна на представители на Национално сдружение на общините в Република България. Във визираното от тях становище предложението е кметът на общината да сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общински училища. Моето лично мнение е, че това не бива да бъде подкрепено като политика или на следващ етап. Аргументацията ми е съвсем проста. Позволявам си да направя сравнение на качеството или въобще държавната политика в сферата на образованието. Образователният продукт, който се създава при децата и учениците да го съпоставя на водата, като национално богатство. Това е изключително важно и следва тази политика в нейната цялост да се менижира по веригата по един в голяма степен централизиран начин. Въпреки самите стремежи на политиката за децентрализация тя не бива да се случва на принципа, в който се позволяват прекалено много саморегулации или местно тълкувание на нещата и местно менажиране на тази дейност.
Бих искал да задам няколко конкретни въпроса към представители на министерство, които касаят т.нар. обществени съвети. В така предложения закон в чл. 266, където се коментира съставът като цяло се визират най-малко трима представители от родители на деца и ученици, без да е поставена никаква горна граница. Мисля че това следва да бъде разгледано, както и да се коментира квалификацията. Коментира се в чл. 269, ал. 1, т. 5, че същият обществен съвет съгласува училищният учебен план. За мен е интересно от каква гледна точка се съгласува той от този съвет при условие, че това са предимно представители на родители и други, които до голяма степен аз самият поне не разбирам, смятам че компетентността и експертността в сферата на образованието и самият учебен план, като съдържание следва да бъде предимно воден от експерти и те да имат крайната дума за това нещо.
Друг въпрос. Визира се образование в предучилищна възраст от четиригодишна възраст от 2016 година, въпросът ми е направена ли е някаква оценка, специално за големите градове, където демографски има голяма концентрация население, като в София, има ли ресурс и материална обезпеченост за прием на тази генерация, която следва да бъде обучавана от четиригодишна от 2016 година.
Допълнително бих си позволил също така да задам един въпрос. Като цяло законопроектът е в европейски дух да се повдигне нивото на образование. Не съм запознат България взема ли участие в програмата за международно оценяване на учениците, която е към организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на какво ниво са българските ученици? На този етап има ли предвидено в настоящия закон, визират ли се някакви нормативни постановки за именно такова съревнование, което да дава реално обективна оценка на училищното образовани в България на фона на международното?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Обществените съвети, най-малко трима представители на родителите, аз мисля че те ще бъдат ограничени от общия състав на обществения съвет. Но иначе е логична бележката, че те не трябва да бъдат прекалено големи органи предвид оперативността и възможността за работа. Тук само ще направя една вметка по отношение на това, което каза госпожа Дачева. Този правилник, който ще изработи министърът ще бъде общ правилник и той ще съдържа общи правила, които ще гарантират, че обществените съвети ще бъдат изградени на принципа на легитимна представителност най-вече на родителите. И там може би в този правилник ще има възможност да бъде ограничена и числеността на обществените съвети.
По отношение на материалното обезпечаване, както на четиригодишните, така и на останалите мерки – въпрос, който също беше засегнат от Национално сдружение на общините в Република България, разчетите, които ние правихме като министерство показват, че необходимите средства в различните години до 2017 ще бъдат между пет и двадесет милиона годишно, ако тук изключим големите въпроси, които са извън закона. Тези големи въпроса извън закона са финансирани, докато цяло на системата на образованието и най-вече на големите разходи, каквито са възнагражденията на преподавателите в системата и материалната база. Това са най-ресурсните мерки.
Едни такива допълнителни между 5 и 20 милиона са по-малко от един процент от общия обем на средствата за училищно образование, който е около два милиарда и в рамките на преразпределителния периметър, който ние всяка година имаме при планирането на бюджета. В този смисъл ние имаме необходимата увереност, че тези мерки, които произтичат от закона ще могат да бъдат осигурени. А големите мерки стоят на дневен ред, независимо дали ще предложим закон или не, възнагражденията на работещите и материалната база.
Опасението за обезпечаване на задължителния обхват на четиригодишните стои в най-големите градове и най-вече в Столична община. През последните две години откакто беше приет регламент за задължителен обхват на децата на пет години, тези общини направиха множество инвестиции. Министерство на образованието, младежта и науката, доколкото му е позволявало бюджета също е помогнало. Ние се надяваме, че през следващите четири години ще бъдат създадени допълнителни предпоставки, които ще минимизират дефицита.
Другото, което трябва да се има предвид е, че все пак в момента голяма част от децата така или иначе са обхванати в предучилищна възраст и това е над 80%. В никакъв случай ние няма да достигнем сигурно 100% обхват, но идеята е да бъде достигнат показателя за 94%, който е европейски показател. В този смисъл в специално в София, дори ако изключим, че има едно преструктуриране от четири към тригодишни деца и т.н. става въпрос за няколко хиляди места, които Столична община така или иначе планира да осигури, а ние ще се постараем доколкото е възможно да им помогнем. Но това също е въпрос до голяма степен извън закона, въпреки че четиригодишните до известна степен ще ускори тази необходимост.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси?
Подлагам на гласуване внесения законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерски съвет.
Който е "За" подкрепа на внесения законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За” – 11; „Против” – 2; „Въздържали се” – 3.
Законопроектът се приема от нашата комисия.
Благодаря и на вас. Да го защитите успешно и в пленарна зала.
Преминаваме към последната точка.

6. Представяне и обсъждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”, № 254-02-67, внесен от Георги Терзийски и група народни представители на 11.04.2012 г.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Димитров – председател на Сметната палата , господин Барбалов, госпожа Симова.
Най-напред давам думата на вносителя господин Терзийски да ни запознае с предложението. Имахме една друга точка в днешното заседание, на която обсъждахме въпроса с кучетата, чухме и защитници. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми гости, дами и господа народни представители, това, което аз предлагам по принцип стои на съвсем различна плоскост от широко разпространения дебат, който касае намаляването и регулирането на популацията на бездомните кучета. Знаете, че там общественият дебат е изключително нажежен, защото от една страна трябва да се защитят обществените интереси по отношение здравето и безопасността на гражданите, от другата страна стои общественият интерес относно хуманното отношение към бездомните кучета, към животните по принцип.
Поставям въпрос, която очаквам, че без политически нюанси ще бъде приет, касае точно разходването на средствата и средствата, които са влагани и които са били в изпълнението на тази програма за намаляване на популацията на бездомните кучета. Предложението, което ние правим е да се извърши одит от страна на Сметната палата за изпълнението. Това е във връзка със Закона за Сметната палата – чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 1 от Закона за сметната палата, а това преведено какво представлява е, че Народното събрание може да вземе решение за извършване на одит за пет такива проверки, съгласно чл. 7, ал. 1 в текущата година.
Мотивите за това предложение са много. Предложението, което ние правим е тази проверка да обхване периода от 1 септември 2006 година. В подкрепа на това предложение е информацията, която е след като сме внесли предложението, тя е от 2 май, че столичната кметица е уволнила директора на предприятие „Екоравновесие” Петър Петров заради констатирани злоупотреби. Аз мисля, че това е един категоричен и безспорен факт, който потвърждава необходимостта да бъде извършен такъв одит за един по-продължителен период, защото ако общественото мнение е изключително настръхнало по отношение на това има ли, няма ли и какъв е броят на бездомните кучета, то е изключително по-тежко настроено по отношение на това къде са средствата, които са били заделяни и които са били инвестирани за тази цел.
Това е накратко. Предложението, което ние правим считам, че не съдържа политически мотиви, съдържа изцяло един обществен интерес, който е редно вие да подкрепите като комисия, а след това вече да го обсъждаме и в пленарна зала.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За да видим дали подозренията са ви основателни относно разходването на средствата, относно дейността на това дружество има представители на Столична община – господин Барбалов или госпожа Симова. Кой от вас ще вземе отношение по повдигнатия въпрос.
БАРБАЛОВ: Господа народни представители, ще кажа няколко думи, после госпожа Симова. Предполагаме, че е обществено известно през 2011 година са извършени два вътрешни одита на „Екоравновесие”. В резултат на констатираните нередности е уволнен директора, предадени са резултатите на прокуратурата и в момента те извършват своите действия по констатираните нередности. Иначе една малка статистика за резултатите от работата на дружеството от 2009 година. До края на март тази година са обработени 16 394 кучета. Интересна е статистиката за осиновени кучета. Имаме почти 2 500 осиновени кучета, като пикът е през 2011 година – 921 кучета, което е леко интересно като статистика и имаме 3 257 умрели кучета за периода от 2009 година или евтанизирани.
Като бюджет, бюджетът на „Екоравновесие” от 2009 година е бил 770 000 лева, пикът е 2011 година 1 230 000 лева, тази година бюджетът е около 840 000 лева.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господа народни представители, ние видяхме, разгледахме предложението за възлагане одит на Сметната палата. Разбира се не може да се подценява обществения интерес, свързан с това явление. В същото време искам да обърна внимание, че Сметната палата поначало когато оценява и селектира определени задачи и подбира организации, които да отидира се ръководи от равнището на риска, то е свързано и с размера, обема на публичните пари и публичните активи, които се управляват и с които се разпореждат съответните организации. В случая от бюджетна гледна точка нещата са прекалено ниско рискови, както казваме ние – под праг на същественост.
Прекалено малък е бюджета на това общинско предприятие и просто по наше мнение, ние го обсъждахме в ръководството на Сметната палата с двамата заместник-председателите и директорите на дирекции смятаме, че това е незначителен от наша гледна точка обект за одит, тъй като поначало ние се фокусираме с оглед на ограничения си ресурс върху големи по обеми и по риск одитни задачи, когато става дума за организации, програми, функции, свързани с десетки и стотици милиони. Просто смятаме, че това е прекалено такъв обект, още повече, че това, което каза господин Барбалов е съществено. Звеното за вътрешен одит в Софийска община е правило одит. Нашият принцип е, че там, където има надеждни звена за вътрешен одит ние не повтаряме тяхната работа, те са направили одит, извършили са проверката, стигнали са до определени констатации и изводи, дори се е стигнало до изпращането на прокуратурата на доклада и дори до дисциплинарна санкция - освободена е съответната ръководителка. Така че аз мисля, че достатъчно мерки са взети. Тоест, нашият одит не би имал особена добавена стойност, не би допринесъл нещо особен.
Аз смятам, че по-разумно е да се помисли за едни по-мащабни задачи. Ние очакваме за одита за лекарствените средства, в парламента има пет одита годишно и наистина трябва да се фокусира вниманието върху мащабни по риск и по обем на публичните средства активи и задачи, които да изпълним, за да оправдаем мисията и да бъдем по-ефективни.
Смятаме, че наистина не би било разумно целесъобразно в момента да правим одит на общинското предприятие.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, коментари, мнения?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: От моя гледна точка въпреки че проблемът е наистина доста сериозен и наистина напоследък е доста наболял считам, че едно такова решение изобщо не е целесъобразно поради две причини. Първата вече се изрази от колегите, че вече е правен такъв одит, вече има наистина административни санкции. Доколкото знам докладът на одита вече е и в прокуратурата, което означава, че вече са взети съответни мерки във връзка с нарушенията, които са в „Екоравновесие”.
Втората, може би съществена причина, да не подкрепя едно такова решение е, че не е работа на Народното събрание да се занимава с всеки един отделен казус, в всяка една община. По тази логика във всяка една от всичките общини, които има в България, когато има проблем или някакви установени нарушения в някои от общинските им предприятия това означава, че Народното събрание ще възлага, ще се занимава и ще разисква една такава тема. Аз смятам, че трябва да имаме повече вяра в общините затова, че те могат да се справят сами със своите такива подобни проблеми. Не смятам, че Народното събрание трябва да търси наистина общонационални проблеми там, където наистина рискът за цялото население е много по-съществен и именно там да насочи възможността за тези пет проверки на годишна база. Така че аз от моя гледна точка няма как да подкрепя едно такова решение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, други мнения, становища.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Пет проверки ако са само Сметната палата сигурно ще има и много други задачи, които трябва да върши в рамките на тези пет проверки, но за случая предложението, което се прави е много важно, обществено значимо е. Очевадно е, че Софийска община не си е свършила работата в това отношение и е най-изоставащата от големите общини и проблемът, който загатнаха организациите, които наблюдават този процес е, че цените са много високи, биха могли да бъдат наполовина, не знам дали е така, говорим за кучетата, а работата не се върши. Тоест, нещо подобно на това – изписваш, че си кастрирал толкова и толкова, а всъщност една марка на ухото и бягай да се радваш. Някаква проверка трябва да се направи.
Ако общината не е в състояние и не покаже, че го е направила или че ще го направи в най-близко време, може би трябва да се вземат такива мерки. Никога не съм бил популист и не съм мислел, че с едно решение ще се свърши някаква работа, но трябва да се даде знак, че нещата в Софийска община по този проблем не вървят въобще.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина тревожен въпрос, но пък чухме вече, че са взети съответните мерки и общината е предприела това, което трябва.
Господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Въпрос преди последните си слова, ако ми разрешите. Какъв период на този вътрешен одит е обхванал, който вие сте извършили? Репликата ми по отношение на това, което каза господин Ненков – аз не считам, че това е просто проблем само на Софийска община, преди малко идвам от комисия, която се занимава с проблемите на студентски град, който също е частен случай, но и там загинаха деца студенти и мисля, че е редно Народното събрание да вземе становище както по отношение на мерките за регулация, които може да упражни, така и по отношение на законодателни мерки, които може да предприеме, независимо примерно, че там касае случа студентски град и студентите в града, независимо, че тук касае случая за жертва, която беше станала от бездомни кучета и не мисля, че можем по този начин да подходим, след като 2008 година тогавашен директор Мирослав Найденов казва, че кучетата в София са десет хиляди и че се осигурява възможност едва за 12% от тях, а фактически средствата говорят за съвсем други цифри.
Страхувам се, че в момента това, което се върши е едно замитане на следите, защото ние предлагаме да се направи проверка и за един доста по-голям период от време, който наистина да обхване дейността и изпълнението на това общинско предприятие и да се види какво е станало. А в момента това, което се случва, защото ние внесохме предложението април месец, на 2 май е уволнен сегашният директор. Ето защо моето убеждение е, че в случая става въпрос по-скоро за замитане на следи, отколкото за реално извършен одит и санкции.
СИМОВА: От Дирекция „Вътрешен одит” е извършен такъв през 2011 г. и обхваща периода 2010 г. От Отдел „Вътрешен контрол” също към Столична община е извършена проверка и обхваща период 2009-2010 г. и данните са дадени на прокуратурата и има производство към настоящия момент от Софийска градска прокуратура.
Искам да обърна внимание също така, че от Столична община бездомните кучета се регистрират съгласно приетата днес общинска програма за намаляване популацията на безстопанствените кучета и е въведен регистър съгласно който те се регистрират и ще бъдат в тази информационна система обозначени по определен ред. Ежеседмично от кмета на Столична община се изисква информация за разходваните бюджетни средства от общинското предприятие, стриктен контрол за ефективността на техните действия и законосъобразното изразходване на същите.
Всички действия от страна на Столична община са предприети и ще покажат едно ефективно управление на общинското предприятие за в бъдеще.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Под формата на дуплика към господин Терзийски искам да не се съглася с неговата реплика, тъй като аз бих се съгласил, че има едно замитане примерно на проблем – той такъв съществува наистина и наистина има злоупотреби в това общинско дружество. Но бих се съгласил, че има замитане ако евентуален доклад на одита, който е направен показва примерно, че няма нарушения и в такъв случай и аз бих склонен да не се съглася с този доклад. Но при положение, че са констатирани такива нарушения, при положение, че вече докладът е и в прокуратурата, няма как да се съглася с това твърдение.
Второ, разликата, че с проблема със студентски град и случая това решение и „Екоравновесие” е, че в студентски град говорим все пак за публична държавна собственост, тъй като университетите и прилежащите долу площи са публична държавна собственост и не е проблем толкова на Столична община, колкото държавен проблем. Но не искам да занимавам колегите с тази тематика. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други изказвания?
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Ще спомена, че след извършения одит имаше проверка от контролния орган, в която беше установено, че за рамките в шест часа работно време един ветеринарен лекар е кастрирал 24 кучета. Аз не съм лекар, нито вие, но с ръка на сърцето казвам, че тези кучета не са кастрирани, не е възможно за шест часа да се кастрират 24 кучета. А тези пари са усвоени, дами и господа от Столична община и това се случва след одита, който е направен. При положение, че вие с такава лекота приехте да смените стратегия, която е препоръчана от СЗО със стратегията, препоръчана от „Атака”, вече доказала своята неефективност в продължение на десет години до 2008 година, много ви моля апелирам към вас – този одит е задължителен, защото Столична община е лицето на България и ако там се види, че е злоупотребявано със средства в резултата на това не работи методът, това е от голямо значение на какво ни обричате гражданите – да живеем непрекъснато с бездомни кучета, защото сте сменили стратегията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви.
Подлагам на гласуване предложения проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”, № 254-02-67, внесен от Георги Терзийски и група народни представители на 11.04.2012 г.
Който подкрепя този проект за решение, моля да гласува.
Гласували: „За” – 2; „Против” – 9; „Въздържали се” – 3.
Не се прима направеното предложение.
Благодаря ви за участието.
Довиждане колеги.


(Заседанието завърши в 17.10 часа.)
(брой знаци 88 189)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/