Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
17/05/2012
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, § 202-02-15, внесен от МС на 04.05.2012 г.
    2. Представяне и обсъждане на законопроект а изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, § 202-01-23, внесен от МС на 11.04.2012 г.
    3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от МС (за второ гласуване в комисията).
    П Р ОТ О К О Л

    № 13

    Стенографски запис!

    Заседанието на комисията започна в 14.45 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
    ***
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Откривам редовното заседание на нашата комисия по предварително раздаденият ви дневен ред, който ще ви го прочета.
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, § 202-02-15, внесен от МС на 04.05.2012 г.
    2. Представяне и обсъждане на законопроект а изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, § 202-01-23, внесен от МС на 11.04.2012 г.
    3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-07, внесен от МС (за второ гласуване в комисията).
    Колеги, други предложения относно дневния ред. Няма.
    Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
    Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
    Дневният ред се приема единодушно.
    Колеги, започваме по ТОЧКА ПЪРВА:
    Кой ще представи законопроекта.
    Г-ЖА НЕДЯЛКА ЧОЛАКОВА: Аз съм ръководител на проекта.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи господа народни представители, представям на вашето внимание Закон за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    Съвсем накратко ще ви запозная с проекта и мотивите за неговото преструктуриране.
    Вторият проект за улесняване на търговията и транспорта има за цел улесняване на регионалната търговия и транспорт чрез подобряване на капацитета , ефикасността и качеството на услугите на избрани външни гранични пунктове на Европейския съюз, с особен акцент върху трансевропейските коридори ІV – Капитан Андреево-София-Видин, Хс – Капитан Андреево-София-Калотина и VІІ – река Дунав за транзитни превози и търговия.
    По проекта се финансира подобряване на инфраструктурата на граничните пунктове, което се състои в строителни работи, предпроектни проучвания, проектиране, строителен надзор, доставка на стоки и специализирано оборудване на граничните служби и одит.
    Бенефициенти по проекта са граничните служби и Агенция Пътна инфраструктура.
    Първоначалната обща стойност на проекта е 54.6 млн.евро, от които заем 40.9 млн.евро и съфинансиране 13.7 млн.евро със срок на изпълнение 30 юни 2012 г.
    Към настоящият момент са сключени 82 процента от договорите по проекта, общо 50, усвоени са 17 млн.евро от заема, 18.3 млн.евро са разходите.
    По-голямата част от специализираното оборудване за граничните служби е доставено. Четири високотехнологични рентгенови системи за агенция Митници. Уникационно оборудване Тетрас 8 базови станции за Гранична полиция. Има значителен напредък в намаляването на времето за гранична обработка на големите ГКПП Калотина и Капитан Андреево.
    В строеж е последният участък от автомагистрала Марица (подходен път към ГКПП Капитан Андреево). Предстои започване на модернизацията на ГКПП Капитан Андреево.
    Промените в проекта се налагат поради възникнали непредвидени затруднения и пречки от административен характер, които доведоха до забавяния и се отразиха на изпълнението.
    Реално най-важните за проекта големи строителни договори ще завършат след 30 юни 2012 година.
    Преструктурирането или приключване на основните и най-важните дейности по проекта чрез удължаване на срока за завършването му и вътрешно преразпределение на средства между компонентите.
    Основните промени в проектът са удължаване на крайната дата на приключване на проекта с 18 месеца до 31 декември 2013 г.
    С няколко думи целта на този законопроект е да се удължи проекта и да се преразпределят средствата за завършване на основните и най-важни дейности по проекта, а именно подходния път към Капитан Андреево, последен участък от магистрала Марица, Граничния пункт Капитан Андреево – митническия терминал.
    Това са основните промени, които се искат с този законопроект.Благодаря.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли коментари по предложения законопроект, мнения. Очевидно няма.
    Който подкрепя предложения законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, моля да гласува.
    Гласували „за” - 13, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Благодаря ви, до нови срещи.
    Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА:
    Представяне и обсъждане на законопроект а изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, § 202-01-23, внесен от МС на 11.04.2012 г.
    Господин Симидчиев, Вие ли ще ни запознаете накратко с основните акценти в този законопроект. Заповядайте.
    Г-Н ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Благодаря ви, господин председател. Съвсем накратко ще се опитаме да ви запознаем с предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
    Общо взето промените касаят няколко насоки от този сектор.
    Първата категория промени това са начина по който се избират концесионерите на морските плажове. Към момента ние ги избираме, спазвайки стриктно изискванията на сегашния Закон за концесиите, като това е една доста сложна и тежка процедура. Тя е доста дефанзивна и всъщност смятаме, че не е особено подходяща в този случай. Защо се получава така?
    Много често решението да се прекрати дадена концесия се взема в период от годината, непосредствено след края на сезона.Дори и при максимално бързо оформяне на документите процедурата отнема понякога година. Това означава, че ние имаме гарантирано изпускане на поне един сезон, а понякога и на два. За да се прекрати това, сме предложили процедура, която ще отнеме между 4 и 5 месеца, ако бъде приета разбира се в този вид.
    На практика това е отново концесионна процедура, но така да се каже дизайнът й е направен специално и единствено за избор на концесионери на плажове, разбира се останалите типове взаимоотношения си остават.
    Друго съществено нещо, което може би ще обсъдим по-нататък в детайли това е самата дефиниция за плаж, какво представлява плажа, какво включва, как се определя.
    Като цяло, с две думи разширяваме сегашната дефиниция, като на практика отваряме процеса, даваме възможност за територии, които в момента не са плажове, но благодарение на някакви дейности те да бъдат определени за такива, т.е. там където има естествени процеси върху имоти публична държавна собственост, те да бъдат съответно обявени като изключителна държавна собственост и осигурени за плажове.
    Има и сериозна част градоустройствени промени, които засягат главно дейностите в зона А на плажовете, това е 100 метровата ивица навътре от морския бряг, като там има вече няколко категории разрешения, няколко категории режими, в зависимост от специфичните условия.
    Запазваме сегашните ограничения за зоните за урбанизираните територии, за които има устройствени планове. За тези, за които няма се въвеждат нови ограничения, които са по-строги от сегашните, като освен това се въвеждат и ограничения за вида на строежите, които могат да бъдат реализирани там.
    Друга категория промени се отнасят за преместваемите обекти, как се измерва тяхната площ, спрямо кое. Предложението е тя да бъде измерена спрямо активната плажна ивица, а не спрямо цялата територия на плажа, за да бъде малко по-адекватно определена.
    Това са по-сериозните предложения по отношение на градоустройствените параметри.
    За зона Б няма някакви съществени промени, да не кажем никакви.
    На разположение сме да отговорим конкретно на допълнителни въпроси. Като цяло философията на законопроектът и желанието ни е да наблегнем на рекреационните възможности и рекреационната функция на тези плажове, т.е. малко по-силно влияние даваме на екологичната страна, а не на инвестиционната.
    Благодаря.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Симидчиев за усилията, които положихте, за да ни запознаете със закона, въпреки здравословните си проблеми.
    Колеги, влизаме в дискусия по предложения законопроект. Заповядайте.
    Г-Н ДИМИТЪР КОЛЕВ: Уважаеми господин заместник министър, от начинът по който Вие направихте това кратко експозе, аз разбрах че изменението на зона е само в подробния устройствен план, т.е. ако има подробен устройствен план, не се налагат нови ограничения, в сравнение със стария закон. Да разбираме, че пред хотелите в тази 100 метрова зона могат да се строят примерно плувни басейни или преместваеми временни постройки, като кафета, заведения за хранене и други подобни. Завършвайки експозето, Вие казвате че повече се обръща внимание на екологията, отколкото на инвестициите. Бихте ли обяснили какво става точно в зона А, защото малко сме объркани. Ние слушахме и министър Павлова как говореше, че ще се строят игрища пред хотелите. Аз си направих труда, взех списания от туроператори и никъде в света не видяхме игрище пред хотел, те са винаги отзад или отстрани. Това много би объркало нещата и би довело до отлив на туристи. Да обясните какво се случва в тази зона А, какво се изменя и какво остава.
    Г-Н ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, аз ще подкрепя закона на първо четене, но смятам, че текстовете които касаят зона А са прекалено рестриктивни и мисля, че досега действащите текстове вече решиха проблема с презастрояването на морето. Моето предложение е между първо и второ четене да бъде направена тази промяна. Според мен е редно да оставим досега действащите текстове за зона А.
    За останалата част мисля, че няма какво да коментирам.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз също искам да взема отношение по този законопроект и по някои от текстовете.
    Най-напред по § 2 и § 4 относно пешеходният достъп до морските плажове. Защо не до брега да се осигури свободен достъп, защо само до плажовете. Какво става с другият достъп? Автомобилите ще бъдат ли забранени с бариери, както доскоро имаше в к.Русалка. Там някой беше сложил бариера и автомобилите не можеха да слизат до брега, до плажовете. Защо само пешеходен?
    Второ. По отношение на бреговата линия. Досега се смяташе линията на най-големия отлив. Сега изведнъж казваме: „Брегова линия”, но какво е това брегова линия. Каква е дефиницията на брегова линия, къде е точно?
    По отношение на спорният параграф 9 и по точно чл.10. От Законът за концесиите бих казал, че прекалено много текстове са посочени. От Законът концесиите са прехвърлени тук. Защо не са записани само тези текстове, които са по-различни от стандартните, които се отнасят само за тези процеси да ги включим в закона, а не всички текстове от Закона за концесиите да ги прехвърляме и тук?
    § 9, за зона А. Да се обърне внимание на пристанищните съоръжения, на пристанищата, 100 метровата зона в урбанизираните територии и в населените места, където е възможно да има и друг тип строителство от тук нататък, което да го предвижда естествено подробния устройствен план или пък ако се създава нов подробен устройствен план за тази територия, в част от населеното място тези ограничения може би трябва да важат.
    Не е точна според мен формулировката и в т.3 – ал.3, т.3:
    „3.в селищни образувания и територии, предвидени за урбанизиране – изграждането на озеленени площи…”, т.е. точно такова урбанизиране, територии които са предвидени за такова урбанизиране, поне аз така го разбирам: „…изграждане на озеленени площи – паркове и градини, в които се допуска строителство на обекти за хранене…”. В мотивите е записано съвсем друго, но така записан текстът не е много разбираем.
    По въпросът за преместваемите обекти. Императивният текст да не се допуска, освен тези които са изброени. Може би и в този текст трябва да се добави, както е за другата зона Б, да бъде по схема която е одобрена, да кажем на ниво министерство или да се прецизира точно какви обекти могат да се слагат в тази зона. Тези са достатъчни, но все пак има притеснение дали там ще се поставят само такива обекти или пък не трябва да се даде разрешение и за други обекти по някаква схема.
    По отношение на тези 1 – 2 %, които са територия за търговски обекти в района на плажовете има становище и на кметовете. Те държат да си остане този 1 % както беше досега, но как ще бъде определено за всеки конкретен обект при този 1 % колко ще бъде допълнителната площ, която му се дава, дали съобразно застроената площ на самия обект, разрешение за която е получено. Площта към този търговски обект, която се дава допълнително в рамките на 1 % или на 2 %, както се реши разбира се, как ще бъде определена ако са няколко обекта. Това според мен не е достатъчно ясно упоменато.
    За общите устройствени планове мисля че говорихме.
    Смятам, че това е тема която ще залегне в Закона за устройство на територията. Винаги съм казвал че не може черноморските общини да са с някакъв особен статут и за тях държавата да е длъжна да дава пари за общи устройствени планове и досега да няма нито един устройствен план приет. В същото време другите общини, по-бедни и с по-малко възможности да са длъжни със собствени средства да изработят своите планове. Смятам, че това в Законът за устройство на територията трябва да го променим – всички общини да имат еднакъв статут и задължение да изработят такива устройствени планове и ако е необходимо да заложим и там срокове, в които това да се случи или поне да стартира процедурата и ако е възможно и да бъдат приключени, освен ако не възникнат обективни обстоятелства. Така че по отношение на общите устройствени планове смятам, че в ЗУТ трябва да обърнем внимание на този въпрос и да направим такава промяна, за да може все пак и тези общини да имат общи устройствени планове.
    Това бяха моите бележки.
    Колеги, други изказвания. Господин Георгиев, заповядайте.
    Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не ми стана съвсем ясно от текстът, който е в § 5, т. 5, ал.8 за отчуждаването по реда на Закона за държавната собственост. Доколкото не ме лъже паметта крайбрежните ивици са изключителна държавна собственост. За какви нови морски плажове говорим, които не са покрай крайбрежните ивици, така че се налага да се отчуждават. Има ли такива територии, има ли такава ситуация и практика, за да го въвеждаме в закон.
    Това е на стр.2, т.5. Създава се ал.8. Логично е щом е крайбрежна ивица и се образува морски плаж, тя да продължава да бъде изключителна държавна собственост и да не се налага да се отчуждава.
    Другото, което искам да кажа, без да имам основният текст пред себе си, за да мога да съобразя, е за тези 10 %, които се предоставят на областните управители от концесионната такса. За сметка на общините ли са. Ако не са за сметка на общините, а са за сметка на държавата няма смисъл да се пишат, те могат да се преотстъпят. Благодаря.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев.
    Други изказвания.Госпожо Фидосова, заповядайте.
    Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
    Колеги, господин министър, представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройство,, ще подкрепя законопроектът за първо четене, като ще кажа съвсем накратко бележките, които имам и ще направя предложение между първо и второ четене по отношение на тези текстове.
    Господин Татарски засегна първата тема,която е по отношение на предложената нова Глава втора „а” – предоставяне на концесия за морски плаж.
    Доколкото виждам, идеята ви е била да направите една малко по-различна процедура от Закона за концесиите, с един или с няколко по-точно кратки срокове. Но и за мен това не означава, че трябва да се препишат тези текстове от Законът за концесиите. Има един подробно разписан ред там и ако правим някакво изключение, то трябва да е направено само по отношение на частта, която е различна. Не подкрепям тази правна техника да прехвърляме текстове, теми и въпроси, които са подробно уредени в един закон да ги прехвърляме механично в друг закон. Това нещо според мен трябва да бъде изчистено между първо и второ четене.
    Въпросът ми е защо смятате, че трябва да има друга, различна процедура специално за тези морски плажове и какви са тези нови морски плажове. Аз виждам, че сте се опитали да дадете дефиниция на морски плаж. Какви са тези нови плажове, които ще се образуват? Това, което засегна и господин Георгиев, защото и на мен не ми е ясно.
    По отношение може би на най-спорният до този момент текст на § 9, аз също ще изразя несъгласието си с това, което сте предложили.
    За мен законът в тази част на разпоредбата на чл.10 за зона А в момента е достатъчно рестриктивен в това, което е предложено през 2008 г. Ограничението до 20 % за плътност, 7.5 % за височина и останалите още два параметри са достатъчно рестриктивни, за да отидем към тотална забрана.
    Искам да представите на комисията и моля да представите цифри, параметри, данни, върху които стъпихте, за да направите такова предложение, защото за да се прибягва към една толкова рестриктивна мярка за тотална забрана по отношение на една част от тези територии и за определени видове строежи. Аз като юрист не мога да разбера защо един вид строеж трябва да е разрешен, а други вид строеж трябва да не е разрешен или по-скоро да е забранен.
    Какъв беше мотива да направите такова предложение след промяната от 2008 г.? Има ли нарушения на разпоредбите на чл.10, на разпоредбата на чл.17 за Черноморското крайбрежие? Колко са тези нарушения, какви съставени и колко съставени актове за тези нарушения има, за да се прибягва към такава мярка?
    Моля да бъде отговорено и за стенограмата на какво стъпихте, за да се направи това предложение.
    По отношение на преместваемите обекти.Подкрепям това, което е предложено в законопроекта. Има дребни грешки и необходимост от редакция, което не е проблем да бъде изчистено между първо и второ четене.
    По отношение на 10-те процента, аз доколкото разбирам не отиват в общините. На мен това не ми стана ясно от прочетеното дотук. Засега това, благодаря.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Дали ще можете да ни дадете отговор на поставените въпроси сега.
    Г-Н ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Предполагам, че на по-голяма част от въпросите ще може да дадем отговор.
    Защо сме избрали такъв подход конкретно за някои строежи?
    В момента не мога да представя цифри, но както имахме възможност малко по-рано тази седмица да обменим мисли, ще назначим такава проверка и ще се опитаме в максимално кратък срок да дадем някакви цифри за периода от 2008 г. насам.
    Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА: Искате да ми кажете, че без каквито и да било данни, цифри справки направихте това предложение. Това ли е Вашият отговор.
    Г-Н ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Приемете, че аз ги нямам в момента данните.
    Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА: До Вас има представители на министерството. Когато правим една промяна и подготвяме един толкова рестриктивен текст, трябва да има един много подробен анализ на ситуацията и ако някой не си е свършил работата, ако някой е заобиколил закона, има съответните компетентни органи, сигнали трябва да бъдат изпратени до тях, било до контролните, било до санкциониращите органи, било до Прокуратурата.
    Аз държа да ми отговорите днес и да го има в стенограмата. На какво стъпихте, за да направите тези предложения.
    Г-Н ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: В момента не мога да Ви отговоря. Приемете, че това е по-скоро лично мое незнание, тъй като аз отскоро съм намесен в този закон. Моля за известна отсрочка. Вероятно някакви данни има, никой не прави предложение просто ей така, защото нещо му харесва или не му харесва. Вероятно данни има, не съм готов в момента да отговоря на този въпрос.
    Понеже голяма част от въпросите на практика касаеха зона А и различните режими там, аз ще помоля арх.Станкова да отговори по следния начин: съществуващо положение, урбанизирани – неурбанизирани територии, зони който тепърва ще се организират с устройствени планове, какво разрешаваме и какво не разрешаваме, всички възможни решения, за да стане ясно.
    Арх.ЛИДИЯ СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да отговоря на част от въпросите, които са в моята компетентност, за другите ще ме допълни колежката от дирекция Концесии.
    Ще започна с последният дебат по отношение предложените промени в зона А. както стана ясно в зона Б ние не предлагаме никаква промяна, освен промяна относно преместваемите обекти. В частни имоти ще се допускат само ако съответстват на определените с подробният устройствен план – максимална плътност и осигуряване на минималния процент озеленена площ. Друга промяна в зона Б нямаме.
    Промяната, която предлагаме в зона А касае само територии, които тепърва ще се урбанизират , колкото и малко да са те. Тази информация сме я видели от кадастралната карта, знаете, че има вече одобрена кадастрална карта за цялото Черноморие, както и селищните образувания с национално значение.
    Поглеждайки на кадастралната карта реализираното застояване в курортите, установихме че там в 99.9 процента обектите, които са изпълнени са хотели и жилища и няма нито един спортен обект, няма нито едно лятно кино, няма нито един обслужващ обект за нормалното функциониране на плажовете, както и че средата в курортите е съсипана или липсва каквато и да било естетика или визия за крайбрежната алея, благодарение на безброй многото преместваеми обекти, които в много от случаите прекъсват и визуалния контакт с морето, да не говорим за аерация , въобще за свободен достъп до плажовете.
    Това което предложихме, с ясното съзнание че то е малко крайно, да видим каква ще е реакцията на всички засегнати в обществото е да предложим в тази зона А, на териториите които тепърва ще се урбанизират, в тази 100 метрова ивица да се допускат такива обекти – открити спортни обекти, летни амфитеатри и т.н., като към тях да могат да се допускат и обслужващи сгради с плътност до 10 %, както и обекти за хранене, като сме занижили с 10 % плътността. Но ако в един имот например има тенис кортове или водна пързалка и към тези обекти има и 10 % допълнителен обект за хранене или за друг вид обслужване, на практика собствениците на тези обекти ще бъдат стимулирани да изграждат такива обекти.
    Аз лично чисто професионално приемам идеята да си останат досегашните показатели за застояване за зона А до 20 % плътност, когато в проекта са жилищни сгради при 7.50 м височина, но да се потърси някакъв механизъм законодателен да се стимулират възложителите в тази зона да изграждат подобен вид обекти.
    Това е по отношение на зона А. Анализът сме направили както казах, поглеждайки одобрената кадастрална карта, а тя отразява по безспорен начин какво е изпълнено и колко е застроено.
    По отношение нарушенията в чл.17. В момента знаете, че има една забрана за промяна на предназначението на поземлени имоти земеделски или горски фонд, ако не съответстват на предвижданията на общоустойствен план.
    Знаете, че този контрол е единствено съдебен и одобрените подробни устройствени планове могат да се обжалват от заинтересовани лица. Заинтересованите лица са определени в чл.131 от ЗУТ.
    Министерството на регионалното развитие и благоустройството се явява заинтересовано лице само в случаите, когато тези подробни устройствени планове граничат с морски плаж или граничат с имот, който е държавна собственост. Няма да цитирам проценти, защото не сме правили такава статистика. Можем да я направим, но във всички случаи, когато общините са ни уведомили на първо съобщаване за изработени подробни устройствени планове. Ние сме давали становища, когато не се спазени показателите за зона А, както и сме ги обжалвали по съдебен ред заповедите, когато са нарушени тези показатели.
    По отношение на промяна на предназначението, Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е контролния орган. Тези промени се извършват от Комисията за земеделските земи, когато поземлените имоти са земеделски фонд и от Изпълнителна агенция по горите, така че за тези нарушения информация може да бъде предоставена по друг ред, но ние нямаме механизъм да я направим.
    По отношение на пешеходният достъп до морските плажове. Защо сме включили пешеходен достъп? Това е защото в някои от случаите релефът, теренът е такъв, че няма как чисто технически да се осигури и автомобилен достъп. Има случаи , когато теренът е толкова естествен и е по-добре да остане само пешеходен, отколкото да пресечем примерно Силистар или друг плаж с автомобили.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Защо не е записано обществен?
    Арх.ЛИДИЯ СТАНКОВА: Имали сме предвид пешеходен или автомобилен достъп. Пешеходният достъп пак е обществен. По Законът за общинската собственост се допуска отчуждаване. Няма проблем. Идеята беше, че трябва да се осигури пешеходен достъп. Да не търсим максимума - този достъп да бъде за автомобили.Това беше идеята за промяната.
    По отношение общите устройствени планове предложили сме в текстовете те да могат да бъдат възлагани и от кметовете на общините, след разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Смятаме, че това е една възможност при ограниченият бюджет на министерството общините ако си осигурят финансиране да могат да го направят и те. Редът на приемане и съгласуване е установен и в Законът за опазване на околната среда и в Законът за горите и в ЗУЧК, така че считаме че това не е някакво отстъпление, да имат възможност да го правят.
    Ще си позволя обаче да коментирам и едни предложения, които бяха направени в хода на обсъжданията. Предложенията са на общините. Една голяма част от тях са разумни и те са извън официално внесените предложения на министерството, може би и вие разполагате с тях. Те касаят например забраната за строителство, която се налага в градовете. От 01 юни до 15 септември да се даде право на общинските съвети да определят зоните, в които да важи тази забрана, тъй като това са едни пълноценни организми, има производствени зони, има жилищни зони. Там строителство би могло да се извършва.
    По отношение на тази допълнителна търговска площ, за която Вие господин Татарски поставихте въпрос към търговските обекти. Тази допълнителна площ ще е само към преместваемите обекти на плажовете, не към другите преместваеми обекти. Идеята на дирекция Концесии беше към всеки обект да има възможност за още до 2 % допълнителна търговска площ, защото те така или иначе изнасят маси, тенти и т.н., за да могат да се контролират.
    Кметовете бяха категорични, че на практика това ще натовари плажовете с 3 % допълнително обслужване и ние приехме тази площ да си остане непроменена, както е досега.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Въпросът беше ако са няколко такива обекти.
    Арх.ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ние на практика приехме да няма допълнителна търговска площ, да си остане както е досега – до 2 %, така че процентът на преместваемите обекти се запазва, без да допускаме допълнителна търговска площ.
    За островите беше поставен въпросът, да се допуска някакъв режим на намеса. Фактически зона А засяга 200 метра и навътре в акваторията. Може би трябва да се направи един анализ каква част от островите са в тази зона, повечето от тях са с недвижими културни ценности. Това наистина трябва да го коментираме, защото все пак сме поели ангажимент и аз не мога да не го споделя. Приели сме, че това са едни разумни предложения. Също така за техническата инфраструктура. Възможността и през плажовете подземно да минават мрежи и съоръжения.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Моля господин Симидчиев да допълни отговора.
    Г.Н ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Имаше въпроси, които бяха за отчуждаването на частните имоти и за 10-те процента, така че да отговорим и на тях.
    Г-ЖА МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Аз съм представител на дирекция Концесии на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Ще бъде удоволствие за мен да отговоря на поставените от вас въпроси извън материята, която г-жа Станкова ви представи.
    Господин Георгиев, Вие поставихте въпросът за тези 10 %, от къде идва сумата. Накратко ще обясня, че и сега действащият закон предвижда 50 % от приходите от концесии и от наеми да се предоставят на общините. Сегашните ни предложения, залегнали в промените на Закона за устройство на черноморското крайбрежие касаят новите моменти от 2008 г. досега и наложиха част от морските плажове, предвид липсата на облекчена процедура да се предоставят под наем и даде възможност на министъра да делегира някои свои правомощия на съответните областни управители да организират процедури, да сключват договори за наем на морски плажове.
    Тъй като нямаше ред за провеждане на контрол за дейността на съответните собственици поради липса на средства за това и на административен капацитет, ние преценихме че след като приходите от наем са собствен приход на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, бихме могли да се лишим от този процент и да го предоставим на съответните областни управители, с оглед облекчаване на административния капацитет и на министъра и съответно те да могат да осъществяват един нормален контрол върху дейността на тези стопани,тъй като вие сте забелязали, че в проекта на закона е вече въведен ред за този контрол. Тези пари не идват от бюджета, те са един приход от всички договори за наем, които действат и по които е страна съответния областен управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това е един собствен приход.
    Приходите, които са в този процент по точка 1 на чл.22а те вече не са приход на министъра на регионалното развитие и благоустройството, те минават през нашето министерство и отиват по сметка на министъра на финансите. Те отиват просто като една част от прихода на съответната помощ един вид на съответната черноморска община, която има договори за концесия. Мисълта ми беше, че тези пари могат да бъдат разходвани единствено и само затова, което е посочено в последващите текстове на чл.22а.
    По въпросът за плажовете. Този въпрос касае ал.8а, когато в резултат на естествени процеси на взаимодействие на морето се образуват морски плажове, засягащ един или повече имоти частна собственост. Колкото и да ви звучи невероятно имаме такива случаи по южното и по северното Черноморие и веднага ще дам примери. В районът на Шкорпиловци имаме някакви естествени процеси, които са в резултат на строителство, извършено в съседен имот, които обръщат течението на морето и по някакви доста сложни, естествени процеси много често ние регистрираме в хода на нашите контролни проверки, че има новообразувани плажове, които понякога наистина засягат частни имоти. Като казвам частен имот, аз имам предвид и земи, има и вили и тези плажове реално се ползват като частна собственост.
    Идеята е когато има в законът една такава възможност, когато се спази изцяло Закона за кадастъра и имотните регистри, те са компетентния орган, който регистрира този процес, да може да се издаде съответния акт за изключителна държавна собственост, след като този собственик бъде обезщетен по надлежния ред, тъй като в крайна сметка крайбрежието е изключителна държавна собственост и ние, а така също и вие като законодатели не сме предвидили възможността плажовете да бъдат друг вид собственост. На практика когато един имот има характеристиката на морски плаж, съгласно определението, логично следва и той се използва за рекреация. На практика това е единият законодателен подход, разбира се той ще бъде изключение от принципа на регистрация на морските плажове.
    Вие сте наясно, че застрояването по нашето крайбрежие, което в момента е факт, не отговаря на рекреационният капацитет на морските плажове. На един турист със семейство с две деца би трябвало около 8 метра горе долу да са му достатъчни да разположи своите плажни принадлежности на морския плаж. За съжаление ли легловата база не отговаря на възможностите на нашето Черноморие. Ние считаме, имаме такава практика и за веднага ще ви дам пример затова, че няма нищо лошо ,разбира се принципи, все пак аз съм юрист, не съм инженер и не бих могла в момента да разясня как, би могло да се изграждат изкуствени плажове, които да могат да се ползват за рекреация, там където е възможно. Имам предвид след една много добра предварителна подготовка и експертна оценка, в случай че не се засягат някакви частни интереси. Веднага ви давам пример за площта пред Гранд хотел Варна, сигурно всички сте го виждали, това е един прекрасен изкуствен плаж, една територия която е извоювана от морето. Считам, че той е един добър пример и бихме могли да използваме всички възможности, ако разбира се законодателството ни създава подходящата среда, без да се засягат частни и други интереси, да се радваме на едни такива плажове и съответно това ще позволи на туризма да разцъфти още повече, защото наистина нашето Черноморско крайбрежие вече е пренаселено.
    Ако ми дадете възможност и за процедурата мога да кажа няколко думи съвсем накратко.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не чух да има въпрос, свързан с процедурата. Госпожа Фидосова искаше да вземе думата.
    Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА: Аз искам да направя само едно уточнение. Аз ще се повторя, но това което аз събирам като информация, включително от кметовете, твърденията са че след 2008 г., след промяната официално няма данни за презастрояване или ако има някъде те са единици. В същото време чух обяснението преди малко за видовете строежи в т.3 на чл.10, § 9 и защо е предложено за определени видове строежи, които са спортни и културни, да се намали площта на застояването до 10 м. и височина до 6 метра. Госпожата обясни подробно, че си представя в тази 100 метрова зона да има такива културни и спортни обекти със застрояване до 10 % плътност.
    В същото време в Преходните разпоредби сте дали и дефиниция на спортни дейности и културни дейности. Ако си направите труда колеги да отворите и да видите буква „б” на т.12 ще видите, че културни дейности например са летни амфитеатри, циркови представления и т.н. Въпросът ми е да ми обясните как при 6 метра височина ще направим цирково представление в цирк, защото аз не мога да си го представя, как ще направим 6 метра височина амфитеатър. Отговорете ми също така колко хиляди квадратни метра аз като инвеститор трябва да си купя, за да тръгна да правя каквото и да било. Защото ако си купя 10 000 кв.метра или 10 дка, при плътност 10 %, при тези 6 метра и ако искам да направя амфитеатър каквото вие обяснявате, или каквото и да било от всички тези неща, аз трябва да го построя само върху 1 000 кв.метра. Аз не мисля, че това ще представлява амфитеатър, ще бъде някакъв макет на амфитеатър. Аз нещо не мога да разбера какво точно си представяте вие в тази точка 3.
    По отношение на чл.17. Аз ви попитах разполагате ли с данни за нарушение на чл.17. Наясно съм, уважаема госпожо, че не Министерство на регионалното развитие и благоустройството е компетентният орган да извършва проверки по отношение на текста за забраната в чл.17.
    Нещо, което ми хареса и чух положително от колегата юрист по отношение на десетте процента, т.е принципа който предлагате областния управител да се грижи за обектите, които са държавна собственост. Има разходи, в замяна на това не получава нищо. Сега му даваме 10 %, чудесно, поздравявам ви затова и ви моля да се ангажирате в рамките на един месец да предложите за всички обекти, за цялата страна, защото Черноморското крайбрежие не е България, всички областни управители там където има държавни обекти да получават същите тези 10 % от постъпленията, защото навсякъде има такива разходи.
    Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, първо не получихме максимална информация. Няколко колеги зададоха въпроси. Да обсъждаме закон за Черноморското крайбрежие и ние да не получаваме подробна информация най-малкото е несериозно.
    Например сега говорим за нови плажове, кажете конкретно кои са, колко са тези които се появяват от различни течения.
    Въпреки всичко надявам се в скоро време да получим тази информация. За мен е много интересно кои са тези новопоявили се плажове.
    Един конкретен въпрос. Има ли виждане министерството и правителството да бъдат предоставени като собственост на общините. Този въпрос дълго време се дискутира и със закон може да бъде предоставена такава собственост.От години предоставяхме на общините пътища и гори, но изключителната държавна собственост – крайбрежната ивица досега никой не я е предложил. В предишното Народно събрание имаше предложение в тази посока, но не мина по една или друга причина. Има ли виждане по този въпрос и изобщо дали е дискутирано или не подлежи на коментар и на този етап.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз бих допълнил с един кратък въпрос. Ако един собственик на имот изгради изкуствен плаж държавата ще му го отчужди ли.
    Г-ЖА МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Аз може би не обясних добре. Изкуствен плаж за да бъде създаден, това означава че ние тръгваме по реда на Закона за концесиите. Това е концесия за строителство. При една концесия за строителство първо се прави една много сериозна експертна оценка доколко е целесъобразно да се извърши едно такова строителство.
    Идеята е при изграждането на такъв един обект – изкуствен морски плаж, той да бъде предоставен за експлоатация на съответния инвеститор в някакъв период от време, след което той остава изключителна държавна собственост.
    Това е една възможност на закона, това не е принцип.
    По повод въпросът на г-н Осман. Да, аз разбирам че не мога да ви дам в момента име на морски плаж. Причината е следната: след като морския плаж бъде установен по надлежен ред от кадастъра, Вие знаете морето е много динамичен обект, морските плажове още повече, трябва да мине едно известно време, за да се установи, че този пясък , който морето е насипало естествено той ще бъде траен във времето, тогава Агенцията по кадастъра е единственият компетентен орган, който може да регистрира наличието на такъв един обект и след анализ доколко се засягат имоти, какъв е вида на имота, който се засяга и ако този морски плаж, както аз сега го наричам, но то трябва да бъде доказано, че той отговаря на дефиницията по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за морски плаж, е логично тъй като крайбрежието е изключителна държавна собственост да си мине по съответния отчуждителен ред и той да се използва единствено и само за рекреационни цели. Това е част от нашето крайбрежие и няма вариант да бъде използван като частен плаж.
    Не мога да ви кажа име поради тази причина. Тези процеси ние в момента не ги водим като статистика.
    Арх.ЛИДИЯ СТАНКОВА: Госпожа Фидосова постави два въпроса, на които искам да отговоря.
    По отношение на 10-те процента, които сме предложили като ограничение в § 9, т.3 Аз мисля, че дадох ясен пример в предишното си изказване, но сега пак ще го повторя. Тези проценти са за спомагателните обекти към спортните обекти. Спортен обект е примерно водната пързалка или басейна. Това е едно спортно съоръжение, което се изгражда в обекта, или летния амфитеатър, а допълнително към него, и текста е такъв, второто изречение „обектите за хранене и спомагателните постройки и съоръжения към обекта за спортни или културни дейности могат да заемат площ до 10 %” и затова ви предложих ако запазите досегашния режим за зона А, да запазите и тази възможност, защото тя на практика ще стимулира някои инвеститори, когато предвидят изграждане на спортен обект, освен спортния обект да имат и обект за хранене 10 %.
    Това ни е била идеята, а не да кажем че спортния обект е 10 %. Наясно сме, че тенис кортове за да се направят при 10 %, трябва да има площ на имота поне 10 дка. Ограничението е във второто изречение за обектите за хранене и за спомагателните.
    По отношение на чл.17, действащия в ЗУЧК, за промяна на предназначението. В предишното си изказване подчертах, че тази промяна се извършва от други ведомства, те не са ни сезирали за някакви нарушения по тази разпоредба и затова ние не сме предложили промяна в действащия текст на чл.17.
    Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА: Само да кажа, че не пише такова нещо в т.3, в редакцията която сте предложили.
    Г-ЖА МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Височината от 6 метра важи за съблекални, обслужващата сграда.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли още въпроси към вносителите?
    Има думата г-н Иван Вълков.
    Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър, уважаеми дами и господа, считам за целесъобразно да прочета част от предложенията, които са направени от Черноморските общини и кметовете.
    Както разбирам вие сте ги коментирали. За текстовете, които сте коментирали след 2008 г. има ли данни.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Нямаме данни. Имаме обещание да получим тази информация при разглеждане на закона за второ гласуване. Преди да бъде приет законът ще имаме такава информация, за да можем в зала да дебатираме въз основа на някакви конкретни данни.
    Подлагам на гласуване внесеният законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
    Който подкрепя внесения законопроект, моля да гласува.
    Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 4.
    Приема се закона във вида, в който ни е предложен за първо гласуване в зала.
    От министерството очакваме да ни представят тази информация, която поискаха народните представители за плажовете и специално за установените нарушения през този период 2008 – 2012 година.
    Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА.
    Обсъждане за законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерски съвет.
    Започваме разглеждането на законопроекта за второ гласуване, текст по текст.
    Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Моля ви за внимание и експедитивност.
    Чета заглавието на законопроекта – закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
    Който подкрепя наименованието на законопроекта, моля да гласува.
    Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се с мнозинство.
    § 1.
    Има направено предложение от н.п.Румен Такоров. В § 1 да отпаднат т.1 и 3.
    В същият параграф има направено предложение от н.п.Любен Татарски.
    1. В т.2 в ал.7 , т.5 след думите „площадки за” се добавя „краткотраен”.
    Колеги, понеже аз съм направил предложението, става въпрос за отдих. Предложението на вносителя е „площадки за отдих”, допълнението от моя страна е да стане „краткотраен отдих”.
    Също така в т.3, ал.8, буква „а”: в текста преди т.1 след думата „изградени се добавя „и означени за движение”, а след думата „средства” се добавя „с високи скорости”; буква „б” в т.7 след думите „площадки за” се добавя „краткотраен”.
    Аз няма да чета текста, вие сте се запознали, имате ли коментари по внесените предложения.
    Имате ли коментари по внесените предложения за изменение на законопроекта.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ние подкрепяме предложението за уточнението „краткотраен” да остане в предложението на г-н Татарски.
    По предложението на г-н Такоров в § 1 да отпаднат т.1 и 3. Ние разбрахме от това, че г-н Такоров не приема дефиницията скоростен път, а това е нашето предложение, така че ние не го приемаме.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
    Колеги, имаме ли коментари.
    Има две предложения, които ще гласуваме едно по едно. Едното е на г-н Такоров в § 1 да отпаднат т.1 и 3.
    Господин Такоров, заповядайте накратко да обосновете Вашето предложение.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, гости, аз по принцип съм наистина както и каза и г-н Лазаров против дефиницията и създаването на скоростни пътища, защото както и в залата на първо четене аз казах, че това са пътища които са строени след Втората световна война в Германия и все още те се водят като наименования старите магистрали в Германия.Тук мотивите , които бяха дадени, че след това тези скоростни пътища много лесно ще могат да бъдат претрансформирани в автомагистрали, това са абсурдни. Това просто не може да стане и недейте да си мислите, че това с една лека ръка ще може да стане поради ред технически проблеми в строителството, които не могат да се осъществят. Като казвам, че не могат да се осъществят, имам предвид че ще станат с много средства. Както виждате разликата между една магистрала и един скоростен път това е в двете ленти за аварийно спиране, това е единствената разлика.
    Мога да ви кажа, че не повече от 15 % стойността на магистралата, която ще струва от скоростния път, защото всички пасарелки, всички други неща които остават, включително и със завишения с габарит банкет, той също ще увеличи стойността на изпълнявания скоростен път.
    Аз съм направил мои сметки и тук се разминаваме с колегите от АПИ с % 5. Те твърдят, че около 20 % ще е по-евтин скоростния път, аз твърдя че това ще е около 15 %. Заради това аз мисля, че не е необходимо да унищожаваме още отсега с един такъв размах и толкова лесно бъдещето на републиканската пътна мрежа в България.
    Това ми бяха мотивите, за да го предложа да отпадне като цяло. Мисля, че не е голяма стойността и е по-добре да направим от 100 км – 85 км, а в по-добри години нататък да може да изградим и следващите 15 км, от които сега в момента да унищожим 100 км и след това ние никога да не можем това да направим по това трасе автомагистрала. Разберете го, защото това са съоръжения. Ти не може това съоръжение да го направиш за един габарит, и след това ако искаш да го увеличиш всички устои, всички по-тежки мероприятия, които са в строителството те трябва да се разрушат и да се направи наново. Това ще струва много повече, отколкото сега, а мисля че да се направи някакъв хибрид, който да направи съоръженията с габарит за автомагистрала, да се резервира трасето, тогава вече разликата ще бъде някъде между 7 и 8 %, което просто не си заслужава, разберете го.
    Това са моите мотиви, за да направя това предложение, вече гласуването остава за вас.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Такоров.
    Има думата г-н Станислав Иванов от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Вие днес сте наши гости.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, няма изцяло да опонирам на това, което каза господин Такоров, защото донякъде той беше прав, но това е само част от стойността на магистралата, господин Такоров. Ако искаме да имаме нови пътища в страната, това е пътят да има и дефиницията скоростен път, поради простата причина, че не е само трасето на магистралата или на скоростния път като такова. Имаме обслужващ път, допълнителният път който е задължителен при магистрали. Тук няма да го строим този път, при скоростните пътища няма да има такова задължение. Затова се увеличава процентът на спестените средства и от тук идват тези близо 30 %, ако не ме лъже паметта, средства които ние ще можем да спестим и които ще може да вложим в нови километри. Само това искам да ви обърна внимание. Не е само габаритът, за който говорите,има обслужваща инфраструктура и отчужденията, които са задължителни при магистралите. Тук няма да ги имаме и това ще повиши процента.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Лазаров, имате думата за пояснение.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз искам да отговоря на господин Такоров, че строителството на един път се обосновава най-вече на един икономически анализ, който се прави, дали трафикът, който ще се провежда в това направление ще обоснове строителството на този път.
    В голяма част от трасетата, където ние сме предложили и искаме да изпълним високоскоростни пътища такъв трафик реално, който да обоснове строителството на такъв път няма. Имайки предвид от гледна точка на безопасност, че двулентовият и трилентовият път са най-небезопасните пътища, те са свързани с най-голям процент пътно-транспортни произшествия. Тук са колегите от Пътна полиция и могат да го потвърдят. Искането да повишим скоростта от едно място до друго, това е бил мотивът който Пътната агенция е направила с внасянето на тази промяна в закона за въвеждането на този нов термин „скоростен път”. Той първо ще бъде безопасен, второ ще транслира по-голям обем от превозни средства за по-бързо време от една точка в друга абсолютно безопасно. За да може тази безопасност и тази скорост да бъдат обосновани, ние затова предлагаме тези нови критерии за повишаване на проектната скорост, от там ще дойдат и обезопасяването с мрежите против навлизане на животни, с възлите които няма да са на едно ниво и всички тези позиции, които ние сме описали. Ние не искаме да ампутираме,ако мога така да се изразя автомагистралите, като им отнемем аварийните ленти, а по-скоро да надградим тези пътища ,които имаме в момента с едни по-безопасни, по-бързи пътища, които да изпълняват своите функции дълги години, тъй като по анализите които са правени този трафик, който се провежда в тези места, където ние сме предвидили да бъдат изпълнени такива пътища, те ще изпълняват своите функции следващите 25 – 30 години. След този период евентуално, ако няма разбира се някакъв катаклизъм, който да се получи ние ще получим трафик, който да обоснове надграждането на този път и не виждам защо в момента в тази криза ние да използваме такъв голям финансов ресурс да правим автомагистрали на места, където това не е необходимо.
    Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: Господин Такоров, страната няма да загуби. Предишният път ако не се лъжа почти имахме консенсус по този въпрос. Това е въпрос и до алтернативният път, който изисква да имаме една магистрала. Господин Лазаров преди малко го каза. Големият интерес е за пътя от Русе до Харманли, т.е. за Капитан Андреево за един скоростен път. Дай боже ние да имаме много скоростни пътища и много автомагистрали. На този етап да кажем, че има възможност и средства да бъде изграден скоростен път.
    Тук има голям интерес от западни финансови среди в страната за изграждане на инфраструктурни проекти. Ние трябва да сме последните /да не цитирам думата/, когато има криза в цяла Европа, в целия свят и някой иска да строи инфраструктура, да вложи пари в инфраструктурни проекти в България, при добри условия разбира се, ние да кажем че не искаме.
    Аз знам, че Вие сте специалист в областта на пътищата, били сте един от добрите кадри на бившата Агенция Пътища, от предишното Главно управление на пътищата, но това не изключва изграждането на автомагистрали. Например трафикът през следващите 5 – 10 години ще се увеличи в посока Северна България за Румъния, включително от Румъния в посока Централна Европа. Тези които имат информация знаят, че трафикът през Гърция всяка година се увеличава, а така също за Близкия Изток през Турция се увеличава. Ние не сме единствените, които предлагаме това и мислим, че при тези 150 – 200 км ТИР-те ще минат само през България, не е вярно това. Хората търсят добри пътища. Това е истината, ние от години не можем да построим няколко магистрали, но щом излиза по-евтино според мен е по-добре да се подкрепи. Аз не виждам господин Такоров никакъв риск в бъдеще да бъдат строени магистралите. След 10-15 години така да се каже основата на пръстенът от пътища в страната ще бъде изградена, много малко е останало. Друг е въпросът ние с вас или с други партии като спечелим властта, може да преценим нещо друго, но моята Парламентарна група подкрепя тази идея, освен автомагистрали първи, втори и трети клас, да въведем и понятието скоростни пътища.
    Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: С господин Такоров сме от един край и усещам подтекстът, който има той и защо е предложил това. Аз също подкрепям да има скоростни пътища и трябва да има скоростни пътища в България, заради аргументите, които г-н Ремзи Осман спомена. Единственото притеснение според мен, мисля че и господин Такоров го споделя, е да не се окаже така, че именно с тези скоростни пътища да се заменят някои отсечки , сега предвидени да бъдат част от магистрали. Имам предвид автомагистрала Хемус.
    Автомагистрала Хемус е единствената магистрала, която е предвидена да бъде построена в Северна България. След 3 -4 години в Южна България че има четири автомагистрали, в Северна България няма да има нито една завършена. Единствената магистрала, от край до край, която по принцип е предвидено да бъде огледална на автомагистрала Тракия и от край до край да обслужва Северна България, това е автомагистрала Хемус. За щастие научихме преди повече от година, че правителството е успяло да договори в следващият програмен период тази автомагистрала да бъде финансирана изцяло от оперативните програми на Европейския съюз.
    Аз силно се надявам тази договорка да бъде спазена и автомагистрала Хемус да бъде изградена от край до край без да се използват сега тези скоростни пътища и част от предвидената автомагистрала да бъде заменена със скоростен път, за да се спести някой лев.
    Това ми е само притеснението, благодаря.
    Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА: Аз разбира се ще подкрепя създаването на скоростен път. Моите бележки са по отношение на скоростта и съжалявам, че няма да мога да ги кажа като стигнем до текстовете, тъй като трябва да отида да водя Правна комисия.
    Тук поставям два въпроса по отношение на текста на § 1.
    Поставила съм тези въпроси на първо четене и те не са отразени в редакцията,която се предлага.
    По отношение на т.2:
    „2.пресичане на други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива”.
    Скоростният път не може да се пресича с други пътища, когато имаме населено място, каквито има не малко в страната. Ако няма улица, която да пресича пътя, какво ще правим. Ако има от едната страна на този скоростен път 30 къщи и от другата страна има 50 къщи по дължина, какво ще правим там.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще има пасарелки.
    Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА: В т.2 не пише това нещо. Аз искам гаранция, че тези хора които живеят там ще имат гаранция че могат изобщо да пресичат, защото в момента мога да ви дам два примера. Единият пример е пътя от Монтана за Видин, който беше изграден преди няколко години. Там има три села, в които изобщо не може да се пресече от цялото село, тъй като жителите нямат от къде от друго място да минат, за да излязат изобщо на пътя. Хората дори и да излязат, да стигнат до съседно населено място или до нивите си, отделно децата, които трябва да отидат на училище, излизат на такъв един път и аз тук не виждам гаранцията в т.2 затова.
    Второ, записано е: „пресичане с други пътища и улици”. Ако има къщи покрай пътя, ще изселим ли хората. Аз държа да си поставя въпросът и на това да бъде осигурена безопасност по отношение на гражданите, които живеят на такъв път.
    В чл.5, ал.6а на действащият закон е позволено изграждането на велоалеи, с изключение на автомагистралите. Ако ще имаме скоростни пътища, задължително трябва да има изключение, че на скоростните пътища също не може да се строят велоалеи.
    Това означава, че трябва по предложение на комисията и правя такова предложение с редакция за създаване на нов параграф, в който да се допише в чл.5, ал.6а след думата „магистралите” да се добави „с изключение на скоростните пътища”, иначе означава че може да се проектира и да се строи на скоростен път и велоалея, съгласно действащата разпоредба.
    Това са ми бележките по текста на § 1.
    В чл.5 на действащият закон, в ал.6а се казва, че при изграждане на нови пътища и реконструкция на участъци от съществуващите, с изключение на автомагистралите. След запетайката да се добави „и скоростните пътища”. Да се добави с нов параграф по предложение на комисията.
    Господин председател, до края на закона гласувам за предложенията на г-н Станислав Иванов, които са направени и Вашето предложение.
    Други колеги имат ли изказвания.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Госпожо Фидосова, приемаме Вашите забележки, само едно уточнение. Тъй като скоростни пътища в момента в държавата няма, става въпрос за новоизградени такива. Всеки проект, който ние правим, се съгласува със съответните общини, със съответните области, там където преминава трасето.
    По принцип се избягва преминаване през населени места, първо по презумпция от наредбата се избягват заради обходите, но ако има евентуално и такъв случай, там се предвиждат мероприятия винаги, защото те са на обществено обсъждане, да има проходи по които да могат да минават от едната до съседната област, под или над трасето на изграждащата се магистрала, безопасно разбира се за живущите там.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
    Колеги, подлагам на гласуване направените предложения.
    Най-напред по § 1, предложението което е направено от н.п.Румен Такоров - § 1 да отпаднат т.1 и 3.
    Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” - 1, против – 8, въздържали се – 3.
    Не се подкрепя това предложение на г-н Такоров.
    Второто предложение е на н.п.Любен Татарски за допълване на някои точки в § 1. Чухте ги.
    Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се това предложение.
    Ще прочета редакцията на § 1, след това ще преминем към § 1а.
    Редакцията няма да чета, тя е пред вас.
    Който е за така предложената ви редакция на § 1 със съответните изменения, моля да гласува.
    Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Благодаря ви колеги. Приема се.
    Към направеното предложение от г-жа Фидосова за създаване на нов § 1а, за промяна на чл.5, ал.6а в изречение първо. След думата „автомагистралите” да се добави „и скоростните пътища”.
    Предложението е от името на комисията.
    Който е за така направеното предложение за създаване на § 1а, моля да гласува.
    Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    § 2.
    Има направено предложение от н.п.Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов.
    Предложението е пред вас, за промяна на т.3 и т.4.
    Направено е предложение от н.п.Станислав Иванов и Антоний Йорданов.
    Предложение от н.п.Любен Татарски.
    Предложение от н.п.Четин Казак относно § 2.
    Колеги, коментираме направените предложения по § 2.
    Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: В унисон с моята позиция, която изразих в Пленарна зала и която се състоеше в това, че считах че е неприемливо по този начин, чрез подобни текстове така написани, с един замах да се премахнат подобен род съоръжения. Същевременно изразявам съгласие и тогава и сега, че има необходимост от усъвършенстване на нашата нормативна уредба, от въвеждане на ред за отстояния, за съдържание ако щете дори на тези рекламни съоръжения и т.н., нещо което може да бъде направено както виждам в подзаконовия нормативен акт - наредба по чл.18.
    Като виждам резултата от дейността на работната група и нейните предложения, с които аз съм съгласен, уважаеми господин председател аз оттеглям моите предложения по § 2, § 3, всички мои предложения, с изключение на това, което касае скоростта - § 5, т.1, буква „б”.
    Всички предложения, с изключение на това за скоростта на автомагистралите ги оттеглям, тъй като съм съгласен с предложенията на работната група, която е оформила тези предложения.
    Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: Аз не знам, че има работна група. Вие говорите и за § 3, да разбирам ли че и него го оттегляте.
    Чисто процедурно , господин председател, предварително тук има едни текстове, които са ни раздадени от името на комисията. Това предопределя дискусията – колко години, до 5 години и т.н. Това са текстове, които подвеждат. Те могат да бъдат приети, но не би било добре предварително, в проекта доклада да бъдат посочени.
    Примерно § 3. Възможно е да бъде приет от комисията, но в този вид поне за следващия законопроект голяма молба имам по спорните текстове да бъдат посочвани предварително, защото така предопределяме вземането на решения. Сега моят колега като казва, че подкрепя предложението на работната група, аз го приемам че подкрепя и това предложение.
    Благодаря ви, аз по-късно ще взема отношение.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Осман, ние сме ви раздали и основният вариант, стандартния и този, тъй като миналия път стана въпрос като има предложения, за да сте предварително информирани да са пред вас, така че всеки един от вас може да гледа и единия и другия вариант. В този вариант са всички предложения и с предложението, разбира се ако се приеме на комисията, но то може да бъде променено, така че вие не бива да се влияете от това, което е направено и е пред вас.
    Моля другите вносители накратко да защитят предложенията си. Господин Иванов, заповядайте.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложенията, които сме направили аз и моят колега да отпаднат ал.3 и 4 по § 2 в чл.25, сме изхождали от това, че към момента има много на брой рекламни съоръжения, които съществуват, които носят приходи. Има разбира се и много такива, които са изградени незаконно и тук мисля, че трябва да дадем възможност Пътната агенция да се изчисти от тези съоръжения.
    Това е моят основен мотив, че в условията на криза не бива да бъде закрит напълно един такъв бизнес с нашия закон. Основният ми мотив е това, но искам да направя едно уточнение, че в предложената редакция от комисията е записано ал.4 да отпадне.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Става дума за ал.4 от действащия закон.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, аз доколкото зная на второ четене се правят измененията по ЗИД , а не по съществуващия закон.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има и предложение на г-н Иван Вълков, което сега ще чуем, за отпадане на ал.4 от действащия закон, което между другото и вие сте предложили. Всъщност вашето предложение е ал.3 и 4 от ЗИД да отпадне.
    Господин Вълков, имате думата да разясните предложението.
    Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Искам да направя едно уточнение, че става дума за ал.4 по действащия закон, но е необходимо да ви прочета ал.3, за да разберете че се дава в закона една забрана, а след това в ал.4 тази забрана на практика пада.
    В ал.3 по действащият закон се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, преди входа на тунела, минимум на 300 метра преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела, минимум на 300 метра преди зоната и предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела.
    В следващата ал.4, която ние предлагаме да отпадне, се казва: „(4) Забраната по ал.3 се прилага за тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България и имат дължина, по-голяма от 500 метра”.
    По нашите пътища от 44 тунела имаме само два тунела, които са с такава дължина и това са по автомагистрала Хемус – тунел Витиня и тунел Ечемишка. Фактически ние даваме една забрана в ал.3, а в ал.4 тя отпада на практика и се отнася само за двата тунела по автомагистрала Хемус.
    В тази насока е направеното предложение.
    Другото предложение, което имаме е да се гласуват трите точки, които сме дали поотделно, тъй като има различни направени предложения и се отнасят за различни неща.
    Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: Колеги, тъй като има направени няколко предложения, за да не стане разминаване, с допълнителната информация, която получихме от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, виждаме че е разумно това предложение да бъде прието, просто един пропуск, който трябва да бъде отстранен.
    Във връзка с това предлагам ако има консенсус, да дискутираме едно предложение и свързаните с него предложения, да гласуваме за тях „за” или „против” и по този начин да изчистим текстовете.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментираме предложението на н.п.Иван Вълков ал.4 от действащия закон да отпадне, поради съображенията които той изложи.
    Има ли някой против това предложение, за да е ясно какво остава в окончателния вариант.
    Тъй като има предложение ал.3 и 4 да отпаднат, това се съдържа в предложението на г-н Казак, в предложението на г-н Станислав Иванов.
    Ако се приеме това, което предложи г-н Станислав Иванов, тогава и допълненията които г-н Вълков каза, и моето предложение вече в първата част отпадат, що се касае до ал.4 в моето предложение.
    Да коментираме предложението на г-н Иванов ал.3 и ал.4 да отпаднат от закона за изменение и допълнение.
    Коментари по този текст. Господин Осман.
    Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: По същество колеги за предложението за отпадане на ал.3 и 4. С една дума става дума за рекламите чрез билбордовете.
    В залата, уважаеми колеги и гости, а така също и тук много се коментира бизнеса с лека да не се пипа, включително това чух и тук. Ние говорим за безопасност на движението. Този бизнес първо е в нарушение на всякакви правила. Прочетете чл.2 на Законът за пътищата колеги и ще видите за какво служат пътищата, каква е целта на пътя, от там да тръгнем – за превоз на пътници и товари.
    Аз разбирам необходимостта понякога от рекламни материали покрай пътищата. Аз по принцип съм настроен по пътищата да няма рекламни материали, билбордове. Тук не става въпрос за самото табло или рекламния материал, в конкретния случай дали автомобила ще се удари в това табло, ние сме го развили. Един рекламен материал влиза в съзнанието на водача. Колеги, аз лично, персонално съм се занимавал с това. Той влиза в неговото съзнание, може и след 15 минути да се появи и точно когато е в завой, в неговото съзнание да се появи бутилка водка или някаква снимка. Харесва ни или не ни харесва, но това е факт колеги. Господин Иванов, Вие сте инженер и знаете, че когато се движите например със скорост 140 км/час, в съзнанието ви се връща един рекламен материал от преди 10 минути и вашето внимание отива там. Има много водачи, които казват: „На мен не ми пречи да говоря с мобилния телефон и да управлявам автомобила”. Това е най-голямата глупост, той мисли че гледа напред, но съзнанието и мисленето му е свързано с разговора по мобилния телефон. Най-големите катастрофи стават след подобни неща. Не напразно във всички държави е забранено използването на мобилен телефон.
    Аз отивам по-нататък. Ако се приеме ал.3 и 4, тази забрана, това което е в ал.3 да касае и пътища първи, втори и трети клас. Даже е по-опасно да има рекламни материали на пътища първи, втори и трети клас, отколкото по магистралата. На пръв поглед изглежда, че карайки бързо резултатът от едно пътно транспортно произшествие е по-тежък, да съгласен съм, но все пак пътния участък е малко по-изправен, самия път е малко по-широк, тогава може да се навакса спирачния път в този участък. В един планински регион, на второкласен път, които са основните в страната, да не говорим за трети клас – селските, са пълни със завои и изведнъж в някой завой (аз съм го виждал в моя избирателен район в Кърджали), веднага след завоя или преди завоя е сложен рекламния материал. Иска или не иска един нормален човек гледа, дори с периферното си зрение, обръща внимание на тези неща
    Уважаеми господин председател, не е много логично да се говори с лека ръка да не пипаме този бизнес. Тук не става въпрос за бизнес. Грешката не се поправя с грешка. Затова, че досега е допусната грешка в продължение на 20 години, не означава ние да продължаваме по същия начин.
    Нямам никакви интереси, напротив протоколно се видях с представителите на този бизнес. Една група чаровни хора си казаха мнението на нашата Парламентарна група, въпреки това ние позволихме на господин Казак да изрази различно мнение от трибуната точно от тази гледна точка, че цената на човешкия живот е над всичко.
    Уважаеми господин председател, каквито и текстове да има от тук нататък, трябва да се контролира това. Днес ние обсъждахме Законът за здравето, давахме пример борбата с тютюнопушенето и здравето. Изведнъж ние можем да направим отбой, т.е. от една страна да се борим за здравето на хората. Ако ние не приемем поне минималното, така както е предложено в законопроекта, аз го разширявам от името на комисията ако бъде подкрепено, ние правим голяма крачка назад от днешната позиция, това което постигнахме.
    Другото, заради 5 млн. или 10 млн., уважаеми колеги , ние няма да постигнем нищо. Разбира се трябва да се потърси начин, възможно е на определени места, говоря за тези обекти покрай автомагистралата и скоростния път. Най-много хора спират покрай определени места или намаляват скоростта по една или друга причина – на бензиностанции, търговски обекти. Би могло да се помисли в определени участъци, но по целия участък не. Днес може да са малко магистралите, но всеки момент ще приключи изграждането на магистралата до Кулата, до Капитан Андреево, работи се с пълна пара. На такива места, или на определени участъци според мен не е фатално да има рекламни материали. Лично за себе си не бих имал угризения, но по цялата магистрала и да се превърнем като една рекламна агенция по пътищата и да бълва тази реклама, постоянно да се обръщаш наляво и надясно, искаш или не искаш се обръщаш и ги гледаш.
    Завършвайки, апелирам към колегите, по време на дискусията да помислим, дали е възможно текстът който вносителите предлагат да се промени, в определени участъци по магистралата, до търговски обекти и т.н. да се даде възможност за поставяне на такива рекламни материали.
    Господин председател, правя формално предложение и се обръщам към колегите когато вземат отношение, да кажат дали е възможно първи, втори и трети клас пътища да включим също в текста на ал.3.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Осман, за да бъда максимално кратък искам първо да Ви обърна внимание върху следния факт. Загинали при пътно транспортни произшествия, ударили се в билборд, за да е ясно са само доколкото знам от Пътната агенция и от КАТ могат да потвърдят, са само двама души. Нека това да не ни е мотивът, защото с това изказване накланяте везните в неправилна посока, малко популистично звучи. Когато има факти, нека да не използваме интерпретацията на тези факти, за да изградим изложението на нашата теза. Когато фактите говорят, пак казвам, нека да не ги изкривяваме.
    Това е от една страна. От друга страна в наредбата, която съществува ще бъдат записани новите нормативни изисквания към тези билбордове, които ще бъдат поставени и които към момента съществуват и ако те не отговарят на тези изисквания, те ще бъдат премахнати. Това трябва да е ясно на всички. Ние не казваме, че узаконяваме всички съществуващи до момента. Напротив, в наредбата ще се прецени кои от тях могат да останат и кои не и тези от тях, които не могат да останат поради причини, които ще бъдат разписани точно в наредбата, ще бъдат отстранени.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Осман, Вие сте абсолютно прав в това, че дори ако има един единствен случай, ние трябва да му обърнем внимание от гледна точка на безопасността на движението, но по Вашата логика когато говорите за първи, втори и трети клас пътища, миналата година, тук е комисар Стратиев, който ще каже, има само едно пътно транспортно произшествие, което е удар в билборд. Искам да Ви кажа, че излизането от пътя е също нарушение на правилника на движение и на закона, така че помислете си, това е автомагистрала, той излиза, удря се в билборда, а в населено място ако той излезе извън тротоара, помислете си колко убити ще има.
    Другото нещо, което искам да ви кажа. За разсейването на водача това са приказки, които можем да си ги разказваме до утре сутринта. Едно малко дете, което се вози на задната седалка и проплаче, вие няма ли да си отклоните повече вниманието, отколкото да видите някой на билборд, или няма да мислите през следващите 20 – 30 км то дали ще проплаче или защо плаче това дете. Значи ние трябва да забраним деца да се возят по магистралите, радио да се пуска, да не си запалваш цигара в колата, да не пиеш вода. Така че дайте да се отървем от това отклоняване на вниманието, защото не е вярно това нещо.
    Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, господин Такоров,господин Иванов, в моето изказване точно наблегнах че не става въпрос за удар в рекламните табла, точно обратното – в съзнанието на водача влиза съответната реклама, не е популизъм. Тук не става въпрос колко коли са се ударили в гредите, тук става въпрос за това, че тази цялата реклама влиза в съзнанието на водача. Говори се за неправилно изпреварване. Нормално ли е един водач да види автомобил пред себе си и да навлезе в насрещното движение. Той не го забелязва, неговото съзнание е някъде другаде. Не е нормално той да влезе под ТИР-а и да се самоубие и тогава казват: „Да, неправилно изпреварване, влезе под ТИР-а”.
    Причините за неправилното изпреварване какви са, какво е поведението на водача. Дайте тогава господин Такоров да разрешим да се говори и по мобилните телефони от водачите. Аз не съм казвал това колко коли са се ударили в билбордовете.По- опасното е другото – създанието на водача е ангажирано, защото когато палите цигара в колата също е ангажирано.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, господин Осман, ние между другото подкрепяме предложението на господин Иванов, но то изключително много се доближава до Вашата теза. Абсолютно сме съгласни с Вашето становище по въпроса и точно това е идеята в момента, понеже Вие сам го казахте, че много точно трябва да се прецизират местата там, където има възможност да бъдат поставени такива съоръжения, не навсякъде, не на всяка цена и това мисля, че Пътната агенция в последната година – година и половина го е доказала. По новата магистрала Люлин например няма нито едно рекламно съоръжение. По новите отсечки, които са се изградили ние не сме допуснали нито едно рекламно съоръжение да се постави.
    В това предложение, което господин Иванов внася, има един текст, който нас много добре ни удовлетворява и това е времето на тези безсрочни разрешения, който са давани от Агенцията в миналото да имат краен срок и след това вече те да бъдат прецизирани по всички тези детайли и условия, които вие изтъкнахте. Наистина да се съобрази дали има условия за отклоняване вниманието на водача, дали има крива, дали е свързано с друг елемент от пътя и т.н.
    Според мен вие говорите за едно и също нещо, просто това са неща, които ще бъдат детайлизирани в наредбата и в това предложение е указано в какъв срок след приемането на промените в закона трябва да бъде изготвена и да влезе в сила, а това е 6 месеца след влизането на промените в сила, така че ние ще се постараем и тази наредба вече ще бъде детайлно изготвена с всички условия.
    Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз получих отговор на въпросът, който бих искал да задам и се убеждавам, че лобито на рекламните фирми силно е нараснало, в т.ч. и вносителя се отказва от важни за безопасността за движение по пътища предложения по този закон. Това е едно от основните ви предложения и вие се отказвате с лека ръка в полза на рекламните агенции.
    Тук говорим за отклоняване на вниманието в зрителното поле на водача. За мен тук ще бъде интересно да чуя мнението на Главен комисар Стратиев, както и по отношение на скоростите по-късно. За мен това е отстъпление от нещо, което са си го помислили – да обезопасите движението по пътищата. Всичко друго е приспивни песнички за наивници, нито един наивник няма тук. Това е лоби. Тук не говорим за наредба, говорим за закон. Нито ние приемаме наредбата, нито я контролираме. Тук има законови текстове, които гарантират това да не се случва.
    Аз ще напусна заседанието.
    Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: Наистина лобистите са успели и са убедили мнозинството – представителите на ГЕРБ, да направят не една крачка, но 10 крачки назад. Ние в такъв театър от Парламентарната група на ДПС няма да участваме.
    Благодаря ви. В знак на протест напускаме заседанието.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Преди колегата Веселин Давидов да вземе думата и докато сте още тук, аз искам да ви попитам не мислите ли, че внесения текст на законопроекта лобира за точно определени такива фирми, той не казва какво става със съществуващите.
    Ако приемем текстът на вносителя излиза, че тези които са досега си остават.
    Г-Н ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Благодаря, господин председател. Не знам защо дискусията се върна към нещо, което беше подробно дискутирано още на предишното заседание на комисията. Може би колегата беше прав, че все пак тук има представители на КАТ и на Пътната агенция, които можем да ги чуем. Само да обърна внимание на г-н Лазаров. Известно е едно становище от Пътната лаборатория, което дава конкретни препоръки в тази връзка от преди една година и бих искал да чуя коментари в тази в тази връзка. Едно от тях е, че в повечето страни от Централна и Западна Европа използването на билбордове и рекламни съоръжения в обхвата на пътя е забранено и от направените заключения освен, че се дава препоръка за една свободна от неподвижни препятствия зона, която зависи от скоростта за която е предназначено даденото трасе има направени две констатации. Първата е с оглед на пътната безопасност. По-добре е в нормативните документи да се включи текст за забрана изграждането на билбордове и други съоръжения в обхвата на автомагистрали и първокласни пътища.
    Второто е, че в случай че се допусне изграждане на билбордове и други рекламни съоръжения в обхвата на автомагистралите и първокласни пътища, то трябва да стане на разстояние по-голямо или равно на широчината на зоната, свободна от препятствия, която се препоръчва с конкретни отстояния.
    Освен това бих искал да обърна внимание, че и в момента съществуващата наредба дава конкретни предписания, в който аз се съмнявам, че реално на много места самите отстояния на билбордовете са такива.
    Бих искал да препоръчам наистина да чуем мнението и на представителите на КАТ, за да се консолидира крайно мнение по този въпрос, защото имаме разнопосочни предложения и в крайна сметка след като не се третира и завареното положение, в тази връзка са и нашите предложения, благодаря.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз не разбрах, колегите против ли са.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Това е самостоятелно мнение на г-н Захари Георгиев. Групата на Коалиция за България не подкрепя предишните текстове, ние го изразихме в залата.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Питам дали изявиха ясно желание „за” или „против”.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Казаха, че подкрепят техните предложения и не подкрепят другите.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Важно е да направим това уточнение.
    Има думата г-н Лазаров.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Господин Давидов, точно от това е продиктувано и нашето приемане на това предложение, защото детайлите, в които трябва да навлезем в този законопроект, имайки предвид напречния профил това дали пътя е във висок насип, какво да е отстоянието. Когато бъде определена тази зона, свободна от препятствие, за която говорим и която примерно ние сме възприели съгласно директивата от 12 метра сме я завишили с още 2 метра, когато примерно пътя е във висок насип или примерно този билборд е изграден на ниво водач на очите, нали се сещате че в този момент ако бъде отместено на 14 метра той ще падне в дерето и няма да се вижда въобще.По-добре е там да бъде премахнат.
    За всеки отделен случай ще се решава, това е моята теза в момента. Ние трябва всеки отделен случай да прецизираме, а това не е ролята на закона. Ролята на законът е да даде общата рамка, а със законът всички тези технически параметри да бъдат изчистени и там да бъдат прецизирани тези детайли.
    Г-Н ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Господин Лазаров, ако ние наистина имаме такива солидни гаранции, че в подзаконовият нормативен акт, т.е. в наредбата ще бъде по адекватен начин отразено, така че да отговори на очакванията на всички нас от гледната точка на пътната безопасност, така и да се намери един балансиран вариант за всички, аз също намирам резон в това да бъде консолидирано мнението в подзаконовата нормативна уредба.
    Г-Н АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В тази връзка искам да обърна внимание на Пътната агенция, тъй като в момента има изключително много такива незаконни билбордове. За протокола искам да отбележа, че апелирам към Агенцията наистина максимално бързо да съкрати процедурите за тяхното премахване, тъй като може би и от там възникна и съответния казус, който разискваме – „за” или „против” билбордовете. Ако има ясна регламентация къде може и къде не може да се поставят билбордове и не се допуска незаконно строителство на такива, мисля че проблема ще бъде значително по-малък, даже не бих казал че ще има проблем.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, други коментари.
    Ако няма, да преминем към гласуване на направените предложения и най-накрая ще формулираме окончателен текст, който да гласуваме.
    Тъй като най-радикалното предложение е на г-н Иванов и на г-н Йорданов, от което произтичат промени и в предложенията на другите колеги, ще ви предложа най-напред да гласуваме предложението от н.п.Станислав Иванов и Антоний Йорданов – в § 2 новите ал.3 и 4 на чл.25 да се отменят.
    Който е за приемане на така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 3.
    Приема се
    В такъв случай продължаваме нататък по предложенията.
    По предложението на г-н Вълков и група народни представители – остава да гласуваме т.4 от действащия закон.
    Точка 3, която се отнася за досегашната ал..4 от действащия закон се отменя.
    Който е за приемане на така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се
    Точка 4, която предлагате господин Иванов, за създаване на ал.6, тя е еднаква с тази на вносителя.
    Като коментираме нея, отиваме на предложението на н.п.Любен Татарски.
    Алинея 4 вече отпадна, след като проведохме гласуване. Оттеглям тази част от предложението си – в ал.4 да се направят съответните изменения.
    В ал.7, тази която е по вносител, предлагам: „В ал.7 думата „търговски” се заличава.
    Аргументът е, че може да има и други крайпътни обслужващи обекти, не само търговски. Поради тази причина предлагам думата”търговски” да отпадне по текста на вносителя.
    Това е моето предложение.
    Който е за тази част от предложението да бъде прието, моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    В такъв случай ще ви прочета окончателния вариант на §2:
    §2. В чл.25 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 4 се отменя.
    2. Създава се ал.5.
    „(5) В обхвата на обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища се разрешава изграждането и експлоатацията само на крайпътни обслужващи комплекси и на пътни връзки към тях.Забранява се изграждането на такива обекти на отстояние по-малко от 3 км преди и след пътните възли”.
    Това е текста по вносител, само отпада думата „търговски”.
    Който е за приемане на така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се
    Направено е предложение от н.п.Станислав Иванов и Антоний Йорданов за създаване на нов § 2а.
    Имате ли коментари. Ако няма, да преминем към гласуване.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    Преходни и заключителни разпоредби.
    По наименованието имате ли бележки. Няма.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се
    § 3.
    Има направено предложение от н.п.Румен Такоров.
    § 3 да отпадне.
    Има направено предложение от н.п.Милена Христова и Захари Георгиев за изменения, виждате ги какви са.
    Има направено предложение от н.п.Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов.
    Има направено предложение от н.п.Любен Татарски, отнасящо се за § 3 за неприключили производства, срокове и т.н..
    Има направено предложение от н.п.Станислав Иванов и Антоний Йорданов.
    Предложение от н.п.Четин Казак. Господин Казак отхвърли своето предложение за § 3.
    Колеги, въпроси, коментари.
    Господин Такоров, имате думата да представите Вашето предложение.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: По принцип мисля, че моето предложение е прието, защото на практика моето предложение отпада и се създава един нов текст, който аз го подкрепям, но бих предложил вместо 5 да стане 10 години, защото ние в момента както приехме изменението на чл.26, ни казваме че при експлоатация на рекламни съоръжения при условията на наредбата да са 10 години. Ние създаваме едно неравноправно положение спрямо тези, които в края на м.декември т.г. им е издадено разрешението. Те автоматически по този текст стават 5 години, а по този текст по който новите ще започнат сега ще станат 10 години, така че мисля че е резонно господин Иванов да увеличим срока от 5 на 10 години, за да се уеднаквят.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Такоров, идеята за тези 5 и 10 години и за разликата в годините е следната: по сега действащата наредба има много незаконни, тази наредба трябва да се промени. В момента всички разрешения са безсрочни, затова в момента действащите, за които са издадени разрешителни по сегашната наредба, срока от безсрочен ще станат на 5 години, а на новите които ще бъдат изграждани след приемането на новата наредба и новите условия за изграждане и поставяне на такива обекти, срока ще бъде 10 години и нормално е, защото те ще бъдат при новите условия.
    Разбирате ли каква е хипотезата за разликата в тези години.
    Г-Н АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Тези разрешения, които в момента се издават ще важат примерно за 5 години, а новите за 10 години. По данни на агенцията пред последната година и половина не са издавани разрешения за поставяне на такива билбордове. Ако има разрешителни от много години назад не можем да им дадем 5 години, защото тези години ще станат 15. Аз разбирам че не може всички да са удовлетворени и смятам, че тези срокове горе-долу уравновесяват нещата
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да ви кажа, че през последните три години са издадени някъде около 2 500 разрешения за поставянето на билбордове. Тези последни три години, за тези 2 500 бройки ние сега ги ограничаваме и техния период на продължителност става 7.5 години. Аз мисля, че има разрешения издадени през м.декември 2011 г., те сега ще станат 5 години.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да чуем представителите на министерството и на агенцията по коментирания текст.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ние приемаме предложението за това разграничаване на 5 и 10 години, с всички тези доводи които чухме от господин Ненков и господин Иванов, това наистина е така. Господин Такоров също е прав, но ние в момента аргументирано говорим само за автомагистрали, така че 2 500 разрешения за автомагистрали не сме издавали през последните 3 години, като пак казвам че през последната година въобще не сме издавали разрешителни. Последните бяха на Пловдивският участък, на пистата за излитане и кацане, това беше повече от година и от тогава разрешение не сме издавали за автомагистрали.
    Логично е предложението на г-н Иванов, защото в новата наредба ще има много повече изисквания, за по-голямо отстояние.
    Идеята е колкото се може по-бързо всички рекламни съоръжения, това което и г-н Осман всъщност спомена, да бъдат комплектувани и направени съгласно новите изисквания на наредбата, затова този срок е разумен. Все пак инвестициите, които са направени от тези фирми и които ще направят след това , за да приведат новите съоръжения в съответствие с новите изисквания на наредбата , да бъдат горе долу компенсирани.
    Приемаме предложението.
    ПРЕДЗС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
    Аз оттеглям моето предложение, защото вече няма смисъл след като приехме да отпаднат §3 и 4 от Закона за изменение и допълнение.
    Г-Н ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Ние оттегляме с колегата Вълков предложението по § 3, което е направено.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Давидов.
    Други коментари очевидно няма.
    Пристъпваме към гласуване предложението на н.п. Милена Христова и Захари Георгиев, които ги няма тук.
    Който подкрепя предложението на народните представители Христова и Георгиев , моля да гласува.
    Гласували „за” –2, против – няма, въздържали се – 10.
    Предложението не се приема.
    Господин Давидов оттегли тяхното предложение.
    Аз също оттеглих моето предложение.
    Ще ви предложа една редакция на § 3, който да стане § 4:
    „§3. Издадените до момента на влизане в сила на закона безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 (пет) години, считано от датата на влизане в сила на закона”.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    § 4.
    Има предложение на н.п.Милена Христова и Захари Георгиев по този параграф ал.2 да отпадне.
    Има предложение на н.п.Четин |Казак, който го оттегли.
    Гласуваме предложението на н.п.Христова и Георгиев.
    Който е за тяхното предложение в § 4 ал.2 да отпадне , моля да гласува.
    Гласували „за” –2, против – няма, въздържали се – 10.
    Не се приема.
    Моето предложение ако сте го прочели, то е корекция на текста по вносител. От Агенцията ако имате нещо против или предвид, кажете.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ:
    Приемаме редакцията.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАТАРСКИ:
    Приемате тази редакция.
    Други колеги има ли за изказвания. Не виждам.
    Преминаваме към гласуване предложението на н.п.Любен татарски за редакция на § 4, ал.1 и 2.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се
    Предлагам да гласуваме редакцията на § 4 така както е предложена.
    Който е за окончателната редакция на този текст, моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се
    Направено е предложение от н.п.Станислав Иванов и Антоний Йорданов за създаване на нов § 4а.
    Коментари по това предложение.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, считам че корекцията която е предложена от комисията е точна и правилна и следва да бъде приета, тъй като предложения от мен и от колегата запис не е добре формулиран.
    Считам, че Вашето предложение е по-точно и по-коректно и мисля, че то трябва да бъде прието.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точно поради тази причина съм предложил корекция на редакция на текста и тя е в следния вид.
    § 5а, който да стане § 6.
    „§6. Министерският съвет приема измененията в наредбата по чл.18, ал.5 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон”.
    Коментари. Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложения текст на § 6, коригиран.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    Направено е предложение от н.п.Румен Такоров за създаване на ново параграфи §4а и 4б.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз си оттеглям текстовете, защото на практика аз ги направих,тъй като моите мотиви по отношение на закона бяха да остане след 10 години пълната забрана за билбордове по автомагистралите и затова бях предложил 10-годишен срок за оставането на тези билбордове и да има възможност и нови да се слагат, но само по старите автомагистрали.
    В момента се прие много по-разтворен текст, който остани на практика слагането на нови билбордове и оставането на старите и при новата наредба, така че аз го оттеглям, защото това което се прие в момента е много по-разширено от този текст, който аз предлагах - само за 10 години.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие си оттегляте предложението, така разбирам. Благодаря, господин Такоров. Няма да го подлагам на гласуване.
    § 5.
    Предложение на н.п.Румен Такоров, за същия параграф да отпадне.
    Има предложение на н.п.Христова и Георгиев за изменение на същия параграф.
    Предложение на н.п.Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов в § 5 т.9 да отпадне.
    Предложение на н.п.Четин Казак.
    Това предложение той го поддържа.
    Колеги, коментари по § 5, който се отнася за скоростите на движение.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: По принцип вече не е възможно § 5 да отпадне, тъй като комисията прие да останат скоростните пътища като понятие в проектозакона. Единственото, което бих желал да се гласува отделно е скоростта от 130 км/час на 140 км/час. Да отпадне тази скорост от 140 км/час и за скоростните пътища да стане на 110 км/час.
    Още едно предложение бих направил. Ако искаме наистина да бъдем европейци, да намалим с 30 км/час скоростта на всички пътища, които минават през Натура 2 000.
    Мислех да го запиша като предложение, но времето просто не ми стигна. Навсякъде в европейските страни такъв текст съществува. Ако желае комисията да го гласува.
    Г-Н ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Аз смятам, че това едва ли е разумно, защото всъщност на по-висока скорост като минават автомобилите, емисиите са по-малки. Специално за скоростите до 90 км/час, автомобилите които са с 5 скорост са масово, а тези които са с 6, пък вече на 140 км/час дори става по-малко емисиите, така че не виждам резон. Ако някъде следва да се въвежда ограничение, това е може би между малките междублокови пространства, така наречената трийска зона, която е добър пример от западните страни.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Също считам, че предложението, което е направено за увеличение на скоростта трябва да бъде подкрепено, тъй като нямаме факти, които да говорят за обратното. От гледна точка на безопасност, както каза колегата Давидов, дори и аз съм го казвал, дори имаме намаляване на изгорелите газове. Въобще всичко което може да се каже в подкрепа за увеличението на скоростта е много повече и много по-защитимо в сравнение с това, което колегите биха изложили, за да не бъде прието това увеличение на скоростта.
    Това, което беше говорено нееднократно на първо четене от всички колеги от опозицията, че скоростта е причина за ПТП, искам да ви кажа че превишената скорост, ограничена със знаци, не е причина за смъртните случаи при ПТП в големия им процент. Там е доколкото си спомням под 2 %. Над 42 % е несъобразената скорост, затова нещата трябва да бъдат разграничени. Ще останат всички валидни към момента ограничения на скоростта в участъците, в които не може да бъде постигната тази скорост от 140 км/час.
    Затова още един път апелирам предложението за увеличение на скоростта да бъде прието, тъй като то е логично и има своята подкрепа, както споменах.
    Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, нашето предложение е във връзка с контролът, който се извършва към настоящия момент по пътищата за извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Той се извършва от Пътната агенция. Има наредба в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, това е Наредба № 11.
    Вероятно тук е допусната техническа грешка, тъй като ние на първо четене и в предварителното гледане на законопроекта с Пътната агенция коментирахме тази дейност да остане към тях, тъй като сега в момента с това предложение тя се прехвърля на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Считаме, че това трябва да остане както е в настоящия момент.
    В тази насока е направено предложението.
    Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, искам да се изкажа по отношение на скоростта, която бихте желали да се завиши от 130 на 140 км/час.
    Смятам първо, че затова няма никакви обективни аргументи.
    Второто което искам да кажа е , че официалното становище на Министерство на вътрешните работи, което го има комисията, е че възразява по това увеличение.
    Теорията казва, че скоростта убива повече. Едно завишение на скоростта води до завишение на произшествията с 10 %, завишение на ранените с 20 % и до завишение на убитите с 40 %. Горе долу приблизително мога да ви кажа колко хора ще загинат след това увеличение допълнително и ненужно.
    Много пъти благодарих на народните представители и най-вече на Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията за приетите изменения през 2010 година на Закона за движение по пътищата, което постави България в една изключително добра светлина, оценена от Европейския съюз, тъй като за миналата година ние сме една от страните, която е в първите четири по намаление на жертвите на пътя.
    Много пъти давахме аргументът, че в Европейския съюз само две държави имат скорост над 130 км/час, в света са още по-малко.Но тези две държави за миналата година, споменавам това че Европейския съюз похвали България, че сме в първите четири, които имат по-висока скорост от130 км/час – Германия и Полша, имат завишение за миналата година. Ние имаме намаление 15 %, те имат завишение с 10 и със 7 %. Така че не бива никой да си прави илюзиите, че завишението на скоростта ще бъде добро за безопасността на движението.
    Категорично ви заявяват, с оглед на теорията, с оглед на практиката, че всъщност гласувайки тези завишения, вие гласувате за смъртта на хора на пътя.
    Благодаря ви, завърших.
    Г-Н ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не приемам напълно аргументът на комисар Стратиев, че увеличението на скоростта увеличава смъртността.
    Искам да го попитам каква е статистиката за миналата година в България и по принцип колко от жертвите са на магистрала и колко са на еднопосочен път. Това е според мен един много важен въпрос. Според мен повече от произшествията не се дължат на превишена скорост, а на невнимание на водачите.
    Адмирирам предложението на г-н Давидов да се редуцира скоростта в жилищни зони и междублокови пространства, там където изскачат деца, там където играят с топка. Повечето от смъртните случаи предполагам, че са точно в тези зони.
    Г-Н ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Не претендирам ние всички да сме експерти по всичко и да разбираме от всичко, но ако, но поне от нещо малко разбирам като пътен инженер, може би и господин Лазаров ще се съгласи, че реално има огромен технически резерв в самия габарит, в самото проектиране на пътя, което се дължи на самите норми на проектиране, които в България се базират на немските, има огромен резерв за увеличение на скоростта. Това го обосновавам поради обстоятелството, че тези норми и проектната скорост, за която се създават пътищата всъщност гарантира нормалния поток на автомобили по пътното трасе, което съответно се проектира по този начин за 85 % от автомобилите, което се слага за горна граница. Реално сцеплението при суха настилка е минимум 8 пъти по-голямо от сцеплението при мокра настилка, което само по себе си увеличава сигурността.
    Основният елемент при трите елемента водач-автомобил-път, при който следва да се търсят дефекти е може би водачите с тяхната несъобразена скорост. Благодаря.
    Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз имам една реплика към г-н Стратиев. Тъй като това е изключително важно решение, моят въпрос към Вас е данните, които цитирахте че ще бъдат увеличени пътните транспортни произшествия с 10 %, 20 %, ранени 40 %, убити при завишение на скоростта, това при завишение 10 км/час на скоростта ли е или при някакво завишение.
    Много правилен е въпросът на г-н Димитров колко са жертвите на магистралите поради превишена скорост, за да може да направим някаква аналогия и с другите видове пътища. Освен това при предишното увеличение на скоростта на магистралите от 120 на 130 км/час ние можем да направим една аналогия дали следващите години са рязко завишени и какво е това завишение съответно на пътно транспортните произшествия, на ранените и убитите и ако има такава статистика , можем да говорим с факти.
    В момента малко говорим теоретично как стават нещата.
    Благодаря ви за вниманието.
    Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Ще ви отговоря с факти. Само исках да вмъкна това, че за населените места има в момента жилищна зона, скоростта е 30 км/час в съществуващия закон. Понеже се връщам към съществуващия закон, аз искам да ви кажа, че във втората алинея на съществуващия закон, това което вие искате да измените от 130 на 140 км/час, във втората алинея на закона е казано: „ (2) Когато стойността на скоростта , която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак”. Тук искате промяната. Това се сигнализира в момента, този закон позволява, в отделни участъци, както всички разбираме и твърдим, че по цялата магистрала не може да има скорост 140 км/час, в отделни участъци , най-вече това са новите участъци, които сега се правят, рехабилитираните участъци, които очакваме да се случат, спокойно може да се сложи пътен знак 140 км/час и там да се движат на тази скорост, без да се изменя за цялата магистрала.
    По отношение на данните, които мога да ви дам. Имайте предвид, че магистралата е 460 км. Разликата в цифрите е огромна, по повод на това, че разликата в километрите е огромна, затова ви казвам на 1 км какво се случва. На 12.7 км от магистралата загива един човек. На първокласната пътна мрежа на 18.9 км загива 1 човек.
    Увеличението на скоростта води до тези цифри, които ви споменах в проценти.
    Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще оборя малко статистиката на комисар Стратиев по простата причина, че все пак и ние водим такава статистика. Наистина голям брой от загиналите по автомагистрали са първо в голяма част от участъците, които нямаха разделителна ивица и тези участъци за наша радост вече ги няма. Ние ги преградихме, всички си спомняме трагичният случай от миналата година, когато имаше 5 загинали на автомагистрала Хемус. Всички си спомняме трагичният случай с автобуса. Ние не коментираме в момента ограничението на товарните автомобили и автобусите, което е регламентирано с друг закон. Това е статистиката за увеличение броя на загиналите в автомагистралните участъци.
    Аз няколко пъти съм казвал, че автомагистралата е най-безопасния път. Предложението, което ние направихме е продиктувано от това изследване, че и в момента лекия трафик, в голямата си част, в 85 % от преминаващите се движи с такава или около тази скорост, ако не и по-висока.
    Ние адмирираме да се завиши контрола, тези добри практики които имаме със средна скорост, които се мъчим да наложим и по нашите пътища, с по-чести ограничения с камери, но не виждам при положение, че при повишение сигурността на парка, при новите автомобили, това се е променило и не виждам защо да бъде ограничавана тази скорост на 130 км/час в тези участъци.
    Искам да се върна и към това, което господин Давидов каза, наистина е така. Реално проектната скорост е 50 км и повече от техническия резерв за ограничаване на скоростта. Така че при положение, че голяма част от магистралите са проектирани за 100 - 120 км /час можете да си направите сметка каква е допустимата скорост.
    Това е нашето предложение.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря за поясненията.
    Преминаваме в процедура на гласуване по реда на предложенията, които са направени относно § 5.
    Най-напред предложението на н.п.Румен Такоров.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз казах само да се гласува за промяната на скоростта от 130 на 140 км/час да отпадне. Другото е прието вече.
    ПРЕДС.ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
    Който подкрепя това предложение , моля да гласува.
    Гласували „за” –2, против – 9, въздържали се – 1.
    Отхвърля се това предложение.
    Предложение на н.п. Христова и Георгиев.
    Който го подкрепя, моля да гласува.
    Гласували „за” –2, против – 9, въздържали се – 1.
    Отпада и това предложение.
    Подлагам на гласуване предложението на н.п.Тончев, Вълков и Давидов.
    Който е за , моля да гласува това предложение.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се
    Предложение на н.п.Четин Казак.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –2, против – 9, въздържали се – 1.
    Отхвърля се.
    Текстът на § 5 добива вида, който е пред вас, да не го изчитам целия.
    Гласуваме този текст, който имате пред вас, с окончателна редакция на § 5.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се текста във варианта, който ви е предложен.
    § 6.
    Има направено предложение от н.п.Любен Татарски.
    Създава се нова т.1:
    „1. В чл.76, ял.1 след думата „автомагистрали” се поставя запетая и се добавя „скоростни пътища”.
    Това е в Закона за устройство на територията.
    Досегашната т.1 става т.2.
    Създава се нова т.3:
    „3. В чл.137, ал.1, т.1, буква 4а” след думата автомагистрали” се поставя запетая и се добавя „скоростни пътища”.
    Досегашната т.2 става т.4.
    Имате го предложението. Става въпрос за категорията строежи. Досега скоростни пътища нямаше в ЗУТ. Сега след като ги вече приемаме и там трябва да намерят отражение.В това се състои моето предложение.
    Който е за предложението на н.п.Татарски, моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    Сега да гласуваме за окончателната редакция на §6, който да стане § 8.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” –10, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се
    Колеги, с това приключихме работата за днес.
    Благодаря ви за участието.
    Благодаря и на гостите за участието в нашето заседание. До нови срещи.`


    (Заседанието завърши в 17.30 часа)


    СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
    МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

    / Траянка Стоянова / / Любен Татарски /


    Брой знаци: 102 937
    Стр. 57
    Форма за търсене
    Ключова дума