Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
11/07/2012
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28.06.2012 г.
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 17
от извънредно заседанието на Комисията по регионална
политика и местно самоуправление
11 юли 2012 година
Заседанието на Комисията започна в 14.35. часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Днешният дневен ред е от две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28.06.2012 г.
Други предложения за включване в дневния ред? Очевидно няма. Който е "За", моля да гласува. Приема се.
НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:
1. г-н Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма
2. г-н Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите
3. г-н Георги Котарев – началник на отдел в Изпълнителна агенция по горите
4. г-жа Ивелина Колева – главен юрисконсулт, МЗХ
Започваме с точка 1.
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
Кой ще ни представи закона? Господин Каменов, но само принципно нови неща, с които да не сме запознати, с няколко думи да ни кажете в какво се състоят последните промени след ветото на президента и кое налага ново разглеждане на законопроекта.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, съвсем накратко искам да ви запозная с новия законопроект, на който вносители са народни представители.
Законопроектът, който се представя само в тези разпоредби, в които имаме наистина консенсус с неправителствените организации и с другите заинтересовани лица и най-важното, което трябва да отбележа е, че чл. 54, § 5 от законопроекта на Министерски съвет отпадна или правото на строеж, с което се регламентираше изграждането на ски писти и съоръжения отпада и си остава промяна на предназначение. Единственият текст, в който остава чл. 54 като нова разпоредба е за стъпките на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията за срок 20 години.
Тук е потърсен начин за решаване на съществуващото положение. Ако се наложи подмяна на лифтовете и влековете там процедурата за самите стълбове на лифтове, съоръжения и влекове да не е промяна на предназначение, а да е учредяване право на строеж, тъй като знаете, че промяна на предназначение не е възможно да се извърши в защитените територии или в държавна публична собственост.
Това е по отношение на промяна на предназначение и право на строеж. Ако искате ще ви запозная и с другите неща.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако не са променяни, няма смисъл, ние сме го гледали в комисията. Ако няма промени по другите текстове, които да са съществени.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Единствено в тези имоти – собственост на физически лица до 2 хектара там знаете, че първоначално нашият вариант беше за имоти до 2 хектара да не се изготвя горско-стопанска програма. Мнението на неправителствените организации беше там да се изработва горско-стопанска програма и компромисният вариант, който сега се предлага в този законопроект е, че държавата ще извършва това планиране в имотите до 2 хектара, но държавата ще го извършва когато се извършва и другото планиране на горските стопанства, което един път на десет години. И като компромисен вариант е там, където е минало лесоустройството, инвентаризацията, че все пак собствениците могат да извършват ползване без програма, ако това ползване е до 20% от общия запас, като изключение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Спорният текст по чл. 56 разбирам, че е изчистен. Остана непреодолимият – съществуващите основи на стъпки на съществуващи лифтове, ако са обявени за търпими, което дано да е направено, давате възможност да се узаконят тези съществуващи лифтове. За новите си отиваме на промяна предназначението, каквито бяха исканията. За двата хектара давате един междинен вариант, за да удовлетворим донякъде желанията на собствениците да добиват дърва в собствените си имоти горски територии без да се налага горско-стопански план да се прави специално за тях. Другите текстове в общи линии запазват съдържанието си.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Точно така.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, имаме ли коментари по предложения законопроект и това, което чухме? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Който приема, подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 254-01-76, моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – 5; „Въздържали се” – няма.
Приема се законопроектът.
Благодаря ви за участието!
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28.06.2012 г.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Става въпрос за един съвсем нов законопроект за туризма. Днес имаше в огледална зала разяснения на този законопроект, затова господин Маринов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, накратко да ни кажете основните цели, мотиви, без да ни четете това, което сте написали като мотиви към законопроекта, ние сме се запознали с него. Най-същественото, което смятате, че трябва да чуем.
Заповядайте!
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Законът за туризма стана доста обемист – 240 члена, без преходни и заключителни разпоредби. Постарали сме се да обхванем всички нови тенденции в туристическото развитие, не само в България, но и в света. Подчинява се на няколко изисквания на Европейски съюз, а именно за намаляване административната тежест, като се премахват два регистрационни режима – единият за категоризацията на плажовете и вторият за категоризацията на ски писти, тъй като почти сходни текстове регулират тази дейности и в други нормативни документи.
Законът се подчинява на Директивата за услугите за вътрешния пазар на Европейски съюз и на Директивата за признаването на професионалната квалификация, тъй като ние в закона сме предвидили текстове, които касаят регулирането на три професии, две от които представляват риск за здравето на туристите, а именно това е за планинските водачи, за ски учителите и за екскурзоводите.
Другото, което е важно е, че разширяваме правомощията на кметовете, а именно, че по отношение категоризацията на туристическите обекти кметовете вече ще могат да категоризират и хотелите две звезди и самостоятелни заведения за хранене три звезди. Също така по отношение на последващия контрол те ще могат да контролират всички категоризирани обекти, които се намират и функционират на територията на съответната община.
Това, което е важно е, че към настоящия момент срокът на категоризация е безсрочен, няма срок. В закона сме предвидили да бъде въведена отново срочна категоризация, този път за срок от пет години, тъй като и теорията и практиката показват, че един туристически обект, неговата амортизация приключва на седмата година, след което трябва да бъдат направени инвестиции в подобряването на нейното състояние. Така че един период от пет години е напълно достатъчен.
Другото, което е важно е, че определяме няколко нови туристически обекта, които в момента не съществуват. Това са апартаментните хотели, хостелите, също така туристическите информационни центрове и бюра и въвеждаме изисквания към туристическите организации и сдружения, за да може те да бъдат вписани в Националния туристически регистър – нещо, което липсва в настоящия момент.
Другото, което е важно е също, че въвеждаме изисквания за балнео и спа центровете, тъй като в момента няма такива и с оглед повишаване качеството на предлагания продукт, гарантиране правата на потребителите, също въвеждаме такива стандарти за балнео и спа центровете.
Днес се получи едно становище от Българския съюз по балнео и спа туризъм. Ще ги разгледаме, мисля че има в тях предложения, които са уместни и трябва да бъдат отразени в текста на законопроекта.
Въвеждаме туристическо райониране на страната. Тъй като България е една от малкото страни в Европа и света, която няма такова туристическо райониране, то е само за целите на маркетинг и реклама и създава един общ туристически продукт на регионален принцип. Самите туристически райони ще бъдат управлявани от организации за управление на туристическия район, които са напълно доброволни и ще бъдат създадени по този специален закон, какъвто е Законът за туризма. Самите райони ще бъдат определени на база обществена дискусия, както с бизнеса, така и с местната администрация до шест месеца след влизането в сила на Закона за туризма. Към Закона за туризма са предвидени, в шестмесечен срок от влизането в сила, да бъдат актуализирани и разписани изцяло нови общо 16 подзаконови нормативни акта, това са наредбите към него.
Накратко това е, което мога да кажа. Пак казвам, че е доста обемен материал и има поле за дискусия. Другото, което трябва да имаме предвид е, че туризмът е динамична материя, в която постоянно излизат нови моменти, така че сме се постарали да обхванем цялата проблематика, съществуваща към настоящия момент.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Колеги, коментари по законопроекта.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Имаше ли обществено обсъждане преди да се внесе в Народното събрание?
ИВО МАРИНОВ: Имаше обществено обсъждане. Многократно е обсъждан с браншовите организации в сферата на туроператорската дейност и на хотелиерството и ресторантьорството. Също така два пъти беше съгласуван и на междуведомствено ниво. Последно преди 20 дни беше проведена среща на министър Добрев с всички браншови организации, където също бяха изчистени за последно текстовете и бяха отразени предложенията на бизнеса, така че това е направено. Мисля че текстовете са консенсусни и не би трябвало да има обструкции.
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ: Какви ще бъдат изискванията към планинските водачи и ски учителите? Дали непременно трябва Национална спортна академия да са завършили или ще се признават удостоверения примерно от бившата централна планинска школа на Мальовица? Защото има много хора с такива сертификати и в момента работят.
ИВО МАРИНОВ: Студентите в НСА в зависимост от това дали участ специалност зимни спортове, изучават и ски дисциплините. Възможни са няколко, едното е те да имат завършено образование в НСА, второто е чрез Международната асоциация на ски инструкторите „Интерски”, където България е член. Те издават такива сертификати за правоспособност, които важат и в другите европейски страни. Много от нашите ски инструктори работят и в чужбина с тези документи. Така че това са двата пътя, които дават право на ски учителите да работят, включително и това, което казахте – Планинският център за обучение на Мальовица.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря за отговора.
Колеги, други въпроси? Един неминуемо важен закон, който регламентира тези отношения.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин зам.-министър, аз бих искал да задам кратък въпрос или да акцентирам на концептуалните предписания за развитие на туризма върху територията. Имам предвид, че в избирателния ми район има конкретни случаи, в които примерно на едно място са развити туристически комплекси и хотели, в същото време се предписва в същата територия след години да има индустриални обекти, като дъскорезници и други, което не говори за устойчивост. Има ли акценти в закона или в подготвения проект, които предвиждат по някакъв начин защита в определена степен все пак на един такъв бизнес модел, когато това нещо се реализира от който и да било, в по-големия случай в България 99% това са малки и средни предприятия, но когато се развие някакъв обект той да не получава впоследствие промяна в съседни територии, които да действат деструктивно на развитието на туризма? Предвиждат ли се такива текстове? За съжаление не съм се запознал в детайли с всички.
ИВО МАРИНОВ: В закона за първи път вкарваме понятието „национални курорти”, където има определение за тях и що касае тяхното функциониране, финансиране, управление, предвиждаме да бъде приета впоследствие такава наредба, която да касае развитието на тези национални курорти.
Аз също съм съгласен с това, че на много места, където има приети общи устройствени планове, след това се правят частични изменения на ПУП-овете и там точно излизат тези проблеми, когато в съседство до някой изграден обект се изграждат не само промишлени предприятия, ами дори и кравеферми и т.н. и това компрометира по-нататъшното развитие на територията.
Говорили сме с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и мислим, че не е мястото тук, касаещо развитие на територията, това е в едни изменения и допълнения в ЗУТ, където да бъдат прецизирани точно за такива образувания, каквито са курортите, там да бъдат регламентирани по-специфични правила извън тези, които са в Наредба № 7 в момента.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, безспорно един важен законопроект. Ние не сме водеща комисия така или иначе, но според мен, господин председател, имам едно конкретно предложение – това, което всъщност би било предмет на нашата компетентност от разглеждането на законопроекта, за да бъдем по-точни и обективни в нашето становище.
Предлагам да вземем становище от Национално сдружение на общините в Република България, защото в законопроекта по отношение на кметовете на общини има текстове, които им вменяват сериозни задължения по контрола на категоризацията, на изпълнението на закона и т.н. Нека да чуем и другата гледна точка. Освен това и по самото реализиране на територията на общините във връзка с някои аспекти, които са свързани със ЗУТ, изобщо дейности, които са до голяма степен от компетентност на общините. Нека да чуем и тяхното становище за правните инструменти, които са заложени тук в законопроекта, те какво мислят и тогава предлагам, макар и в зала, или между първо и второ четене, ако трябва да актуализираме с някакво предложение. Така че мисля, че това е изключително важно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Съгласен съм с Вас, господин Янков. Нека да го чуем това мнение на общините, тази позиция.
НСОРБ: Настоящият вид на проекта на Закон за туризма беше многократно обсъждан в различни негови варианти, редакции от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, като вносител. Включително и в неформални срещи предварително сме провеждали консултации по отделни негови текстове и части.
Към настоящия момент имаме само две конкретни бележки, които считаме, че е уместно да бъдат отразени. Държим да отбележим обаче че по-важните ни предложения, които касаеха финансирането на тези организации за управление на туристическите региони и по отношение на някои правомощия на кметовете на общини към момента са надлежно отразени в този проект. Съгласували сме го с всички общини и с тези, които развиват туризъм като основен отрасъл в местната икономика, така че към настоящият момент само две бележки, които касаят правомощията на кметовете по поддържане и изпращане на информация по регистъра, който имат в общините за категоризираните обекти.
Конкретно става въпрос за едно ежемесечно изпращане, предвидено в момента в закона, на тази информация относно броя на категоризираните обекти. И другата надлежна информация, която трябва да бъде вписана, според нас това ежемесечно изпращане на информация не е уместно. Достатъчно е кметът на общината да изпраща подобна информация, когато настъпят промени в статута на категоризираните обекти. Има такава свързана разпоредба по-нататък в закона, така че не мислим че би представлявало някакъв проблем чисто процедурно.
Освен това имаме бележка по отношение на предвиденото в закона одобрение от консултативен съвет на Програмата за развитие на туризма, която кметовете на общини трябва да приемат. Консултативните съвети в закона са разписани като помощни органи на кмета на общината и не считаме, че е уместно проектът на програмата, който той разработва да бъде одобряван от един помощен орган. Органът, който носи отговорността за провеждането на местна политика в областта на туризма в общината е кметът на общината. Така че предлагаме и конкретна редакция – думите „одобрение” да се заменят с думите „след обсъждане от консултативния съвет”.
Но като цяло основните ни бележки финансови и по отношение на правомощията са отразени в настоящия вариант на закон.
Благодаря.
ЯНКО ЯНКОВ: След като чухме становището, аз лично ще подкрепя законопроекта и ще настоявам и нашата парламентарна група да го подкрепи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Аз също искам да кажа две думи по отношение на задълженията и правомощията на местните власти. Хубаво е, че пишете програма, а не стратегия за развитие на туризма, защото стратегията е нещо, което не се знае кога и как ще бъде изпълнена. Програмата е с конкретни задачи, срокове. Но пък не виждам срок за изработване на тази програма във всяка една община. Смятам, че трябва да бъде регламентирано, иначе е така пожелателно – общинският съвет приема, кметът предлага програма, но кога и как. Тя е в интерес на общината, но ми се струва, че ако се заложи някакъв срок, или поне аз не видях такъв, би било добре. Примерно шест месеца от приемане на закона се изработва такава програма за развитие. Да има повече конкретика и ангажимент от страна на местните власти да разработят тази програма, която безспорно е важна особено за тези общини, в които туризмът е основен сектор.
Колеги, други мнения?
ИВО МАРИНОВ: Ще направя коментар на някои от предложенията. В това, което казахте за срока на програмата в последния вариант на закон тя беше годишна програма за развитие на туризма. Но на последното обсъждане с бизнеса отпадна годишната и затова няма такъв срок. Ще го разгледаме този случай да видим дали да не върнем текста „годишна програма” – в смисъл година за година или да сложим срок на самата програма.
По отношение на предложението на Национално сдружение на общините в Република България за изпращане на информацията в министерството, аз съм съгласен, че всеки месец е един доста къс период, но бих се съгласил този срок да бъде примерно шест месеца, защото факт е, че и сега има общини със задължение и това не го правят. И ако остане само текстът „когато настъпят промени в обстоятелствата” тогава да ни информират информационният вакуум ще стане още по-голям. Има такива общини, не искам да ги цитирам, и то големи общини, които не си спазват тези задължения към момента.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може би е резонно два пъти в годината след всеки сезон – март месец зимният сезон или април, пък октомври след летния сезон – тогава има обобщена информация.
ИВО МАРИНОВ: Няма смисъл всеки месец, но два пъти в годината мисля че е разумно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли други мнения, становища по законопроекта? Очевидно няма.
Подлагам на гласуване внесения Законопроект за туризма № 202-01-36 от Министерски съвет.
Който подкрепя този законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Пълно мнозинство. Приема се.
Благодаря ви, колеги! Успех ви пожелавам и на вас с прилагането на закона на практика!
Благодаря на всички!
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.15 часа.)
(брой знаци 19 822)
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:
К. Петрова /Любен Татарски/
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28.06.2012 г.
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 17
от извънредно заседанието на Комисията по регионална
политика и местно самоуправление
11 юли 2012 година
Заседанието на Комисията започна в 14.35. часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Днешният дневен ред е от две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28.06.2012 г.
Други предложения за включване в дневния ред? Очевидно няма. Който е "За", моля да гласува. Приема се.
НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:
1. г-н Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма
2. г-н Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите
3. г-н Георги Котарев – началник на отдел в Изпълнителна агенция по горите
4. г-жа Ивелина Колева – главен юрисконсулт, МЗХ
Започваме с точка 1.
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
Кой ще ни представи закона? Господин Каменов, но само принципно нови неща, с които да не сме запознати, с няколко думи да ни кажете в какво се състоят последните промени след ветото на президента и кое налага ново разглеждане на законопроекта.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, съвсем накратко искам да ви запозная с новия законопроект, на който вносители са народни представители.
Законопроектът, който се представя само в тези разпоредби, в които имаме наистина консенсус с неправителствените организации и с другите заинтересовани лица и най-важното, което трябва да отбележа е, че чл. 54, § 5 от законопроекта на Министерски съвет отпадна или правото на строеж, с което се регламентираше изграждането на ски писти и съоръжения отпада и си остава промяна на предназначение. Единственият текст, в който остава чл. 54 като нова разпоредба е за стъпките на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията за срок 20 години.
Тук е потърсен начин за решаване на съществуващото положение. Ако се наложи подмяна на лифтовете и влековете там процедурата за самите стълбове на лифтове, съоръжения и влекове да не е промяна на предназначение, а да е учредяване право на строеж, тъй като знаете, че промяна на предназначение не е възможно да се извърши в защитените територии или в държавна публична собственост.
Това е по отношение на промяна на предназначение и право на строеж. Ако искате ще ви запозная и с другите неща.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако не са променяни, няма смисъл, ние сме го гледали в комисията. Ако няма промени по другите текстове, които да са съществени.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Единствено в тези имоти – собственост на физически лица до 2 хектара там знаете, че първоначално нашият вариант беше за имоти до 2 хектара да не се изготвя горско-стопанска програма. Мнението на неправителствените организации беше там да се изработва горско-стопанска програма и компромисният вариант, който сега се предлага в този законопроект е, че държавата ще извършва това планиране в имотите до 2 хектара, но държавата ще го извършва когато се извършва и другото планиране на горските стопанства, което един път на десет години. И като компромисен вариант е там, където е минало лесоустройството, инвентаризацията, че все пак собствениците могат да извършват ползване без програма, ако това ползване е до 20% от общия запас, като изключение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Спорният текст по чл. 56 разбирам, че е изчистен. Остана непреодолимият – съществуващите основи на стъпки на съществуващи лифтове, ако са обявени за търпими, което дано да е направено, давате възможност да се узаконят тези съществуващи лифтове. За новите си отиваме на промяна предназначението, каквито бяха исканията. За двата хектара давате един междинен вариант, за да удовлетворим донякъде желанията на собствениците да добиват дърва в собствените си имоти горски територии без да се налага горско-стопански план да се прави специално за тях. Другите текстове в общи линии запазват съдържанието си.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Точно така.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, имаме ли коментари по предложения законопроект и това, което чухме? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Който приема, подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 254-01-76, моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – 5; „Въздържали се” – няма.
Приема се законопроектът.
Благодаря ви за участието!
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28.06.2012 г.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Става въпрос за един съвсем нов законопроект за туризма. Днес имаше в огледална зала разяснения на този законопроект, затова господин Маринов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, накратко да ни кажете основните цели, мотиви, без да ни четете това, което сте написали като мотиви към законопроекта, ние сме се запознали с него. Най-същественото, което смятате, че трябва да чуем.
Заповядайте!
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Законът за туризма стана доста обемист – 240 члена, без преходни и заключителни разпоредби. Постарали сме се да обхванем всички нови тенденции в туристическото развитие, не само в България, но и в света. Подчинява се на няколко изисквания на Европейски съюз, а именно за намаляване административната тежест, като се премахват два регистрационни режима – единият за категоризацията на плажовете и вторият за категоризацията на ски писти, тъй като почти сходни текстове регулират тази дейности и в други нормативни документи.
Законът се подчинява на Директивата за услугите за вътрешния пазар на Европейски съюз и на Директивата за признаването на професионалната квалификация, тъй като ние в закона сме предвидили текстове, които касаят регулирането на три професии, две от които представляват риск за здравето на туристите, а именно това е за планинските водачи, за ски учителите и за екскурзоводите.
Другото, което е важно е, че разширяваме правомощията на кметовете, а именно, че по отношение категоризацията на туристическите обекти кметовете вече ще могат да категоризират и хотелите две звезди и самостоятелни заведения за хранене три звезди. Също така по отношение на последващия контрол те ще могат да контролират всички категоризирани обекти, които се намират и функционират на територията на съответната община.
Това, което е важно е, че към настоящия момент срокът на категоризация е безсрочен, няма срок. В закона сме предвидили да бъде въведена отново срочна категоризация, този път за срок от пет години, тъй като и теорията и практиката показват, че един туристически обект, неговата амортизация приключва на седмата година, след което трябва да бъдат направени инвестиции в подобряването на нейното състояние. Така че един период от пет години е напълно достатъчен.
Другото, което е важно е, че определяме няколко нови туристически обекта, които в момента не съществуват. Това са апартаментните хотели, хостелите, също така туристическите информационни центрове и бюра и въвеждаме изисквания към туристическите организации и сдружения, за да може те да бъдат вписани в Националния туристически регистър – нещо, което липсва в настоящия момент.
Другото, което е важно е също, че въвеждаме изисквания за балнео и спа центровете, тъй като в момента няма такива и с оглед повишаване качеството на предлагания продукт, гарантиране правата на потребителите, също въвеждаме такива стандарти за балнео и спа центровете.
Днес се получи едно становище от Българския съюз по балнео и спа туризъм. Ще ги разгледаме, мисля че има в тях предложения, които са уместни и трябва да бъдат отразени в текста на законопроекта.
Въвеждаме туристическо райониране на страната. Тъй като България е една от малкото страни в Европа и света, която няма такова туристическо райониране, то е само за целите на маркетинг и реклама и създава един общ туристически продукт на регионален принцип. Самите туристически райони ще бъдат управлявани от организации за управление на туристическия район, които са напълно доброволни и ще бъдат създадени по този специален закон, какъвто е Законът за туризма. Самите райони ще бъдат определени на база обществена дискусия, както с бизнеса, така и с местната администрация до шест месеца след влизането в сила на Закона за туризма. Към Закона за туризма са предвидени, в шестмесечен срок от влизането в сила, да бъдат актуализирани и разписани изцяло нови общо 16 подзаконови нормативни акта, това са наредбите към него.
Накратко това е, което мога да кажа. Пак казвам, че е доста обемен материал и има поле за дискусия. Другото, което трябва да имаме предвид е, че туризмът е динамична материя, в която постоянно излизат нови моменти, така че сме се постарали да обхванем цялата проблематика, съществуваща към настоящия момент.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Колеги, коментари по законопроекта.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Имаше ли обществено обсъждане преди да се внесе в Народното събрание?
ИВО МАРИНОВ: Имаше обществено обсъждане. Многократно е обсъждан с браншовите организации в сферата на туроператорската дейност и на хотелиерството и ресторантьорството. Също така два пъти беше съгласуван и на междуведомствено ниво. Последно преди 20 дни беше проведена среща на министър Добрев с всички браншови организации, където също бяха изчистени за последно текстовете и бяха отразени предложенията на бизнеса, така че това е направено. Мисля че текстовете са консенсусни и не би трябвало да има обструкции.
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ: Какви ще бъдат изискванията към планинските водачи и ски учителите? Дали непременно трябва Национална спортна академия да са завършили или ще се признават удостоверения примерно от бившата централна планинска школа на Мальовица? Защото има много хора с такива сертификати и в момента работят.
ИВО МАРИНОВ: Студентите в НСА в зависимост от това дали участ специалност зимни спортове, изучават и ски дисциплините. Възможни са няколко, едното е те да имат завършено образование в НСА, второто е чрез Международната асоциация на ски инструкторите „Интерски”, където България е член. Те издават такива сертификати за правоспособност, които важат и в другите европейски страни. Много от нашите ски инструктори работят и в чужбина с тези документи. Така че това са двата пътя, които дават право на ски учителите да работят, включително и това, което казахте – Планинският център за обучение на Мальовица.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря за отговора.
Колеги, други въпроси? Един неминуемо важен закон, който регламентира тези отношения.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин зам.-министър, аз бих искал да задам кратък въпрос или да акцентирам на концептуалните предписания за развитие на туризма върху територията. Имам предвид, че в избирателния ми район има конкретни случаи, в които примерно на едно място са развити туристически комплекси и хотели, в същото време се предписва в същата територия след години да има индустриални обекти, като дъскорезници и други, което не говори за устойчивост. Има ли акценти в закона или в подготвения проект, които предвиждат по някакъв начин защита в определена степен все пак на един такъв бизнес модел, когато това нещо се реализира от който и да било, в по-големия случай в България 99% това са малки и средни предприятия, но когато се развие някакъв обект той да не получава впоследствие промяна в съседни територии, които да действат деструктивно на развитието на туризма? Предвиждат ли се такива текстове? За съжаление не съм се запознал в детайли с всички.
ИВО МАРИНОВ: В закона за първи път вкарваме понятието „национални курорти”, където има определение за тях и що касае тяхното функциониране, финансиране, управление, предвиждаме да бъде приета впоследствие такава наредба, която да касае развитието на тези национални курорти.
Аз също съм съгласен с това, че на много места, където има приети общи устройствени планове, след това се правят частични изменения на ПУП-овете и там точно излизат тези проблеми, когато в съседство до някой изграден обект се изграждат не само промишлени предприятия, ами дори и кравеферми и т.н. и това компрометира по-нататъшното развитие на територията.
Говорили сме с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и мислим, че не е мястото тук, касаещо развитие на територията, това е в едни изменения и допълнения в ЗУТ, където да бъдат прецизирани точно за такива образувания, каквито са курортите, там да бъдат регламентирани по-специфични правила извън тези, които са в Наредба № 7 в момента.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, безспорно един важен законопроект. Ние не сме водеща комисия така или иначе, но според мен, господин председател, имам едно конкретно предложение – това, което всъщност би било предмет на нашата компетентност от разглеждането на законопроекта, за да бъдем по-точни и обективни в нашето становище.
Предлагам да вземем становище от Национално сдружение на общините в Република България, защото в законопроекта по отношение на кметовете на общини има текстове, които им вменяват сериозни задължения по контрола на категоризацията, на изпълнението на закона и т.н. Нека да чуем и другата гледна точка. Освен това и по самото реализиране на територията на общините във връзка с някои аспекти, които са свързани със ЗУТ, изобщо дейности, които са до голяма степен от компетентност на общините. Нека да чуем и тяхното становище за правните инструменти, които са заложени тук в законопроекта, те какво мислят и тогава предлагам, макар и в зала, или между първо и второ четене, ако трябва да актуализираме с някакво предложение. Така че мисля, че това е изключително важно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Съгласен съм с Вас, господин Янков. Нека да го чуем това мнение на общините, тази позиция.
НСОРБ: Настоящият вид на проекта на Закон за туризма беше многократно обсъждан в различни негови варианти, редакции от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, като вносител. Включително и в неформални срещи предварително сме провеждали консултации по отделни негови текстове и части.
Към настоящия момент имаме само две конкретни бележки, които считаме, че е уместно да бъдат отразени. Държим да отбележим обаче че по-важните ни предложения, които касаеха финансирането на тези организации за управление на туристическите региони и по отношение на някои правомощия на кметовете на общини към момента са надлежно отразени в този проект. Съгласували сме го с всички общини и с тези, които развиват туризъм като основен отрасъл в местната икономика, така че към настоящият момент само две бележки, които касаят правомощията на кметовете по поддържане и изпращане на информация по регистъра, който имат в общините за категоризираните обекти.
Конкретно става въпрос за едно ежемесечно изпращане, предвидено в момента в закона, на тази информация относно броя на категоризираните обекти. И другата надлежна информация, която трябва да бъде вписана, според нас това ежемесечно изпращане на информация не е уместно. Достатъчно е кметът на общината да изпраща подобна информация, когато настъпят промени в статута на категоризираните обекти. Има такава свързана разпоредба по-нататък в закона, така че не мислим че би представлявало някакъв проблем чисто процедурно.
Освен това имаме бележка по отношение на предвиденото в закона одобрение от консултативен съвет на Програмата за развитие на туризма, която кметовете на общини трябва да приемат. Консултативните съвети в закона са разписани като помощни органи на кмета на общината и не считаме, че е уместно проектът на програмата, който той разработва да бъде одобряван от един помощен орган. Органът, който носи отговорността за провеждането на местна политика в областта на туризма в общината е кметът на общината. Така че предлагаме и конкретна редакция – думите „одобрение” да се заменят с думите „след обсъждане от консултативния съвет”.
Но като цяло основните ни бележки финансови и по отношение на правомощията са отразени в настоящия вариант на закон.
Благодаря.
ЯНКО ЯНКОВ: След като чухме становището, аз лично ще подкрепя законопроекта и ще настоявам и нашата парламентарна група да го подкрепи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Аз също искам да кажа две думи по отношение на задълженията и правомощията на местните власти. Хубаво е, че пишете програма, а не стратегия за развитие на туризма, защото стратегията е нещо, което не се знае кога и как ще бъде изпълнена. Програмата е с конкретни задачи, срокове. Но пък не виждам срок за изработване на тази програма във всяка една община. Смятам, че трябва да бъде регламентирано, иначе е така пожелателно – общинският съвет приема, кметът предлага програма, но кога и как. Тя е в интерес на общината, но ми се струва, че ако се заложи някакъв срок, или поне аз не видях такъв, би било добре. Примерно шест месеца от приемане на закона се изработва такава програма за развитие. Да има повече конкретика и ангажимент от страна на местните власти да разработят тази програма, която безспорно е важна особено за тези общини, в които туризмът е основен сектор.
Колеги, други мнения?
ИВО МАРИНОВ: Ще направя коментар на някои от предложенията. В това, което казахте за срока на програмата в последния вариант на закон тя беше годишна програма за развитие на туризма. Но на последното обсъждане с бизнеса отпадна годишната и затова няма такъв срок. Ще го разгледаме този случай да видим дали да не върнем текста „годишна програма” – в смисъл година за година или да сложим срок на самата програма.
По отношение на предложението на Национално сдружение на общините в Република България за изпращане на информацията в министерството, аз съм съгласен, че всеки месец е един доста къс период, но бих се съгласил този срок да бъде примерно шест месеца, защото факт е, че и сега има общини със задължение и това не го правят. И ако остане само текстът „когато настъпят промени в обстоятелствата” тогава да ни информират информационният вакуум ще стане още по-голям. Има такива общини, не искам да ги цитирам, и то големи общини, които не си спазват тези задължения към момента.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може би е резонно два пъти в годината след всеки сезон – март месец зимният сезон или април, пък октомври след летния сезон – тогава има обобщена информация.
ИВО МАРИНОВ: Няма смисъл всеки месец, но два пъти в годината мисля че е разумно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли други мнения, становища по законопроекта? Очевидно няма.
Подлагам на гласуване внесения Законопроект за туризма № 202-01-36 от Министерски съвет.
Който подкрепя този законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Пълно мнозинство. Приема се.
Благодаря ви, колеги! Успех ви пожелавам и на вас с прилагането на закона на практика!
Благодаря на всички!
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.15 часа.)
(брой знаци 19 822)
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:
К. Петрова /Любен Татарски/
