1. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл.71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект, № 202-01-10, внесен от МС и Законопроект, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров(за второ гласуване - продължение).

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 18

Заседанието на Комисията започна в 14.40. часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги. На днешното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление продължаваме с обсъждането на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл.71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект, № 202-01-10, внесен от МС и Законопроект, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров(за второ гласуване).
Има ли предложения за включване на други точки в дневния ред?
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Имаме предложение за включване на една точка в дневния ред – промяна на вътрешните правила за работа на Комисията по регионална политика и местно самоуправление във връзка с изпращане на материали по електронен път.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има предложение за нова точка в дневния ред – промяна на Правилника за организацията на работата и дейността на постоянната Комисия по регионална политика и местно самоуправление.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Това става актуалният дневен ред за днешното заседание.
На заседанието присъстват:

От Министерство на регионалното развитие и благоустройството

1. г-жа Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията”
2. г-жа Стоянка Илова – юрист в министерството
3. Пенчо Димитров – дирекция „Устройство на територията”

Започваме с точка първа.

1. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл.71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект, № 202-01-10, внесен от МС и Законопроект, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров(за второ гласуване - продължение).
(Народният представител Любомир Иванов няма да участва в разискванията по закона и няма да гласува поради това, че е член на Камарата на архитектите с пълна проектантска правоспособност и има наличие на конфликт на интереси.)

§ 16. Има предложение от н.пр. Емил Димитров. Преди да дойдем тук разглеждахме текстовете с експерти, включително и с присъствието на Емил Димитров по неговото предложение. Нашето мнение е, че така формулиран текстът не е добре. Затова взехме решение да не го разглеждаме на днешното заседание, а да го преработим. Да разделим това, което се предлага в два отделни члена – единият, който се отнася за обектите от градското обзавеждане, вторият – за преместваемите обекти и това е основната цел на неговото предложение – преместваемите обекти в селищата от национално значение, курортни комплекси, преместваеми, които не трябва или ако се поставят трябва да има специален ред и точно разписани условия, при които това да става. Затова ви предлагам това решение – да отложим решението на този текст, да го формулираме и на следващото заседание да го предложим вече за обсъждане и решение, като тук има и още други две предложения, които сага ще ги обсъдим, тъй като има представители на вносителите. Но предложението на Емил Димитров предлагам сега да не го обсъждаме, а ще бъде допълнително преработено.
Предлагам да разгледаме предложенията на другите народни представители, да видим какво решение взимаме по тях и тогава нашето решение да бъде Има предложение от н.пр. Гинче Караминова и Станка Шайлекова. Предлагам ви да разгледаме предложенията на другите народни представители, да видим какво решение взимаме по тях и тогава нашето решение да бъде относно целия параграф, защото моето предложение е целият параграф да се разгледа на следващото заседание, но все пак да изслушаме вносителите на предложенията.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Мисля че по § 12 остана да формулираме някакъв нов текст окончателен – за гаражите, за мястото за паркиране. Дали имаме готовност такъв текст да обсъдим и да гласуваме или ще го оставим за следващото заседание?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По отношение на взетите решения ние и днес няма да свършим с този закон. Вече се разпоредих това, което сме го приели, за да няма такива обърквания да бъде раздадено на народните представители и да знаем по кой текст до къде сме стигнали, какво сме приели, защото има връзка между едни други текстове. Специално за този текст сега ще видим каква окончателна формулировка се предлага и ако се приема ще го гласуваме.
Приемам процедурното предложение да се върнем на § 12, за да приключим с него. Текстът, който се предлага е следният.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10. § 10. В чл. 38 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „гаражи” се добавя „или места за паркиране”. Това го коментирахме и го приехме.
Създава се ал. 9 със следния текст. (9) Не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответните имоти.” След многото поправки стигнахме до такъв вариант. Накрая въпросът беше как да формулираме имотите – съответните поземлени имоти. Ал. 9 и ал. 10 стават една алинея – ал. 9. Това е записано в протокола. Ако го приемете, да го гласуваме и да вървим напред.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Миналия път спорихме какъв е обхвата на тези поземлени имоти и говорихме, че ако не го конкретизираме ще се касае за цялото УПИ. Недостатъчността на гаражите в цялото УПИ не бива да е причина да спъваме дейността на човек, който иска да направи нещо и има готовност да реши проблема с гарирането върху тази част от имота, която иска да преобразува. А ние ще му кажем на него и при този текст това, че добавяме поземлени имоти с нищо не променя смисъла на предложения текст в стара ал. 10, ние му казваме – ти можеш да решиш проблема в твоята преустроена част, но тъй като в целия имот са малко местата за паркиране и гариране, няма да стане. На кого е тази идея? Моята не е такава. И затова аз предлагам там текстът да стане „за съответните предложени за преустройване части от поземлените имоти”. Това са части от тях, обособени и той там ако има нужда от допълнително паркиране и гариране решава проблема и като реши проблема му се разрешава. Ако не разреши проблема, а има нужда, не му се разрешава.
Още по-лошата хипотеза – няма нужда от допълнително паркиране и гариране, а ти му казваш, че понеже не е решен въпроса като цяло с паркиране и гариране, пак не ти позволяваме. Това значи този текст.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Идеята беше да не могат да се променя предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи, оттам тръгнахме – това е новата ал. 9. Сега предлагате да може да се променя предназначението?
Предложението на Зоя Георгиева е ал. 9 и 10 да отпаднат, автоматически и т. 2 отпада, да остане само т. 1. В ал. 1 след думата „гараж” се добавя „места за паркиране” и назад всичко да отпадне, да остане във вида, в който си е било.
ИСКРА ФИДОСОВА: Господин председател, аз също съм за отпадане на този текст, но § 12, ако остава т. 1, ако е съобразена и ако е разписана в текста, който засяга създаването на нов статут на паркоместата - § 90 също трябва да отпадне. Какъв е този статут на паркоместата, който ще създаваме?! Аз съм категорично против и съм го изказала и на първо четене и съм направила предложение за отпадане на § 90. А това според мен е във връзка с § 90, което е предложено в § 12. Няма лошо да се проектират и да се изграждат паркоместа, но какъв е статутът на тези паркоместа? Защото § 90 ние не го подкрепяме, заявили сме, че ще го гласуваме по този начин. Това не урежда паркоместата, обърква и гаражите в § 90. Има работна група, която работи в момента по паркоместата, която е междуведомствена работна група и аз затова питам - § 12 ако е във връзка и това сте имали предвид с § 90, в който сте „уредили” паркоместата, това и тук трябва да отпадне.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: И точка 1 следва да отпадне, ако в крайна сметка не можем да вземем някакво решение.
ИСКРА ФИДОСОВА: И да си върви в пакет с цялостната уредба за паркоместата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В т. 1 се добавя един текст в ал. 2 на чл. 38, където се говори какво може да се изражда. Там да пише, че могат да се правят общи места за паркиране.
ИСКРА ФИДОСОВА: Разбирам, принципно го подкрепям. Казвам, че ако е във връзка с § 90 така предложено...
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не е в тази връзка.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Това предложение не е във връзка с § 90. Имахме предвид, че когато се изграждат обектите за тях трябва да бъдат осигурени необходимите гаражи или места за паркиране по Наредбата за транспортно-комуникационни системи в населените места. В тази връзка аз ще си позволя една лека редакция на предложената и изчетената от вас ал. 9. „Не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 и ал. 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответните поземлени имоти. Имаме предвид, че новият имот след преустройството за него трябва да бъдат осигурени необходимите гаражи или паркоместа в поземления имат.
Господин Георгиев, във връзка с Вашият коментар е - да се осигурят необходимите гаражи. С този текст даваме възможност да се преустройват при положение, че се осигуряват необходимите места. „Не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1-5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи и/или места за паркиране в съответните поземлени имоти.” Новите обекти, има се предвид след промяна на предназначението.
ИСКРА ФИДОСОВА: Нали не разглеждате местата за паркиране като самостоятелен обект по отношение на една правна сделка. Това беше въпросът ми. В смисъл – чисто технически, практически да има къде да си паркира колата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемаме ли този текст, който се каза? Който е съгласен така да формулираме новата ал. 9, моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – няма; „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Остава това, което миналия път гласувахме. Точка 2 отпада, ал.9 и 10 стават една ал.9 с този текст, който сега приехме. Няма противоречия.
§ 16. Предложение от н.пр. Гинче Караминова и Станка Шайлекова:
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Нашата цел е да се постави началото на превантивна защита и съобразяване с ценните дървесни видове, както и с дърветата, които са над 25 и повече години за съобразяване с опасност за живота на хората. Преди да се изготви план и да се одобри този план за промени и строежи, да се съобразят с ценните дървесни видове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не мога да направя връзка. Действащият текст на ал. 2 е следният: „За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти е въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със строителна централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи с областния управител.” Става въпрос за поставяне на преместваеми обекти.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Има конвенция, която България е подписала през 2005 година за политики на ландшафта, които трябва да бъдат приложени в наши закони.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагате при поставянето на временни обекти във връзка с основното строителство да се извършва поставянето им след експертна оценка за съществуващата ценна растителност, изготвена от ландшафтен архитект и при условие, че не се нарушават или закриват визуално природни образувания, дюни. Даже и за временните обекти да не се закриват дюни и разни други морени и скали. Може и за временните обекти, които са във връзка с основното строителство пак да се поставят. На кой пречат пък те?
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Те не пречат, а при изготвянето на плана да се съобразят с ценната дървесна растителност, която се намира на това място. Това обяснявам.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да но пишете „ да не закриват визуално природни образувания”, на строителите ли закриват, на кой закриват визуално тези образувания не е ясно.
РЕМЗИ ОСМАН: Сигурно колежката е права, но това е относителен текст, така ще изнудват хората с един такъв текст. Да оставим, че проектите ще бъдат оскъпени, консултантите, но много е относителен текстът. Да не ги натоварваме, идеята е добра, но... Молбата ми е подобни текстове, които не са много ясни, да не бъдат приемани. Това означава не само за главните архитекти, а и за тези, които имат влияние в една община, че така ще изнудят хората. Да не се заблуждаваме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Все пак става въпрос за временни обекти, които са във връзка с основното строителство. Целта е ясна – да не се унищожават някакви ценни дървесни видове.
РЕМЗИ ОСМАН: Аз не искам моите думи да бъдат коментирани. Аз много добре знам за какви обекти става въпрос. Ние всички знаем в общините, че за най-дребното нещо понякога какво става. Това е много относително понятие, но като идея е добра, но не е приложима и ако утре бъде приложима, ще бъде много субективно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари по предложения текст? Очевидно няма. Подлагам го на гласуване. Който е „За” така предложения текст за изменение на чл. 56, ал. 1 по § 16, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – 2; „Въздържали се” – 11.
Не се приема този текст във вида, в който е предложен.
Следващото предложение е от н.пр. Димчо Михалевски отнасящо се за § 16, където се създава т. 3:
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предложението не противоречи на действащия текст, защото по смисъла на действащия текст редът е същият, който препраща към чл. 125, ал. 5, който касае устройствените планове във връзка със защитените територии в Закона за културното наследство. Но тук добавката, която е и в този параграф и в следващият за рекламните, информационни и т.н. елементи добавката е изречението „ако за имотите не са одобрени специфични правила и нормативи към действащия подробен устройствен план”. Това е добавката и разширяването.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по този текст?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Мисля че действащият текст е по-добър, защото той изисква във всички случаи съгласуване на схемите по реда на Закона за културното наследство. Дори и да има специфични правила и нормативи те касаят основното застрояване, а не коментират преместваемите обекти. Така че ако има СПН-та да освобождаваме съгласуването с Министерството на културата, когато се разполагат временни преместваеми обекти в недвижими имоти културни ценности, според мен е лишено от логика
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Идеята, госпожо Станкова, е че ако има такива специфични норми и правила те са минали вече през съгласуване, което няма как да не е станало, ако са приети такива специални със съответните органи – Министерството на културата и по Закона за културното наследство.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да, разбрах Ви, но специфичните правила и нормативи се изработват към подробните устройствени планове, а преместваемите обекти не се отразяват в подробните устройствени планове, те са по по-облекчен ред, по схема.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари? Няма.
Който е „За” направеното предложение от н.пр. Димчо Михалевски, моля да гласува.
Гласували: „За” – 1; „Против” – няма; „Въздържали се” – 12.
Не се приема това предложение за допълнение на ал. 4.
Имате ли коментари по § 16 по предложението на н.пр. Емил Димитров?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ние го обсъждахме доста дълго време това предложение и тъй като то касае нов ред за ограничаване на преместваемите обекти в селищните образувания с национално значение, мнението ни е, че то е за отделен параграф. Така че би могло да се гласуват предложенията за изменение в чл. 56 и да се коментират по принцип предложенията на н.пр. Емил Димитров за забрана на преместваеми обекти в селищни образувания с национално значение, за да можем да мислим за конкретни текстове за следващото заседание. Да се разделят в две части тези предложения. Единият параграф да си остане § 16, който е текстът на вносителя, а предложението на господин Димитров да бъде предмет на друг член и друг параграф.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Твоето предложение е предложението на Емил Димитров да бъде отразено в нов параграф, който да го разгледаме след точното му формулиране, а сега да приемем § 16 в текста по вносител, след като отпаднаха двете предложения от народните представители.
Предлагам да подложим на предложението по вносител. Има ви въпроси?
РЕМЗИ ОСМАН: Най-правилно е § 16 да го отложим, за да няма разминавания. Коректно е към колегата, който е предложил някакъв текст. Неговото предложение и предложението по вносител ще ги отложим, те не са свързани със следващите параграфи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемам Вашите аргументи. Предлагам на вашето внимание решение за отлагане разглеждането на § 16 за следващото заседание. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се това предложение.
§ 17. Предложение от н.пр. Александър Ненков и предложение от н.пр. Димчо Михалевски.
Разглеждаме първо предложението на н.пр. Александър Ненков.
Господин Ненков, Вашето предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Мотивът за това предложение, което съм направил е, тъй като тази рекламна дейност на местно ниво е недобре регламентирана и сме свидетели на доста големи безобразия в това отношение, целта на моето предложение е да дадем в предложената нова ал. 6 на чл. 57 да разширим предмета на наредбата по чл. 56, ал. 2 с дейността по осъществяване на външната реклама, говоря за местно ниво, където общините чрез наредби да определят по-добър регламент, начин на плащане, както и неговите цени, по които трябва да се осъществява тази дейност и затова препращам към Закона за местните данъци и такси. Считам, че общините са достатъчно компетентни сами да определян начина и реда на рекламната дейност, както и определянето на таксите, които трябва да се заплащат. В ал. 2 е чисто редакционно „За извършване на рекламна дейност чрез използване на рекламен елемент, сграда или друг обект по ред определен с наредбата по чл. 56, ал. 2 се заплаща цена определена по реда на чл. 6, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси.“ Виждам, че вносителят по същият начин е предложил текста.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по специалната точка 2, защото тя е нова?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Единственото, което според мен трябва тук да се уточни и да се дефинира е точно за каква цена и за каква услуга става дума, защото според мен не е ясно дали ще се заплаща примерно на общината за рекламната дейност, която ще извършва субектът или за услугата по съгласуване по рекламната дейност, защото тук има две различни неща. И така като го отворим, после общините могат доста сериозни числа да поставят, затова ние трябва като законодател трябва ясно да дефинираме в тази посока, защото когато имате на частен имот, то очевидно се касае за тези две неща, но за кое от двете – за самата дейност ли ще налагаме таксите за рекламната дейност във вашия частен обект или за услугата по съгласуване на тази рекламна дейност?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз го разбирам, че става въпрос за извършване на рекламна дейност, не за услугите, свързани с извършването на такава дейност, не такса, която е за поставяне на нещо, а за самата дейност. Лично моето мнение по въпроса е, че това нещо трябва да отиде в Закона за местните данъци и такси, не в ЗУТ, защото говорим за рекламна дейност, не за поставяне, не такса, не за някаква услуга, а за извършване на рекламна дейност от някого, да се плаща на общината. Но дали това трябва да бъде точно в този закон? Поставям го на вашето внимание.
БОРИС МИЛЧЕВ: Ще уточня, че чл. 6, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси говори за цена за предоставяне на право, а не за цена на услуга или такса така, както ще регламентираме всички останали такси. В Закона за местните данъци и такси има методики в тази насока, освен това това е въпрос на политика на органа на местното самоуправление. Считам, че текстът е необходим на общините.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не говорим дали е необходим или не, а дали трябва да бъде в този закон или в друг закон, защото говорим за цена за извършване на дейност. Някой извършва някаква дейност, каква е връзката му със ЗУТ?
ИСКРА ФИДОСОВА: Не бих подкрепила ал. 6 в никакъв вариант. За мен чл. 57 е достатъчно ясен. Сега общините, когато става въпрос за поставяне на реклами си имат ред, няма никакви проблеми на практика. Не разбирам защо трябва да пишем такъв текст и да ограничаваме изобщо и собствениците, още по-малко пък таксите тук изобщо нямат място.
По точка 1 е правилно, че е по Закона за управление на етажната собственост, но е ясно, според мен. Навсякъде, където пише „етажна собственост” в един закон, трябва ли да дописваме навсякъде – „по Закона за етажната собственост”, защото за мен е ясно? Тук въпросът е чисто правно технически.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме коментари по въпроса? Има ли други мнения? Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Ненков първо по т. 1, което съвпада с това на вносителя.
Който е "За" приемането на предложението по т. 1, моля да гласува.
Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – 4.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2 – за създаване на нова ал. 6, моля да гласува.
Гласували: „За” – 2; „Против” – 3; „Въздържали се” – всички останали.
Не се приема това предложение за създаването на нова ал. 6.
Предложението на Димчо Михалевски, което коментирахме преди малко. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема това предложение по причини, които бяха обяснени.
Има постъпило предложение от н.пр. Александър Ненков за създаване на нов § 17а.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Идеята на този нов § 17а е да се избегнат нарушенията, които неправомерно се използват при рекламните елементи. Идеята на тези текстове е да има предварителна превенция във връзка с това кой може да използва тези рекламни елементи. Затова тук са изброени няколко точки – условия, по които трябва да отговаряш, за да можеш да ги използваш.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по този текст?
БОРИС МИЛЧЕВ: Действително такава разпоредба има място доколкото чл. 56 дава възможност на общините да определят реда за премахване на обекти и елементи, но не и условията. Тук са заложени условия, които са необходими на общините. Залагането им само в наредбите ги прави атакуеми и съответно отменими от административните съдилища. Алинея 2 обаче се препокрива от съдържанието на т. 3, а т. 5 с оглед на вече приетата от комисията по предходния параграф би трябвало да отпадне. Тоест, ал. 2 и т. 5 мисля, че трябва да отпаднат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Остава ли „2. приключено производство по т. 1, но наложената глоба или санкция не е заплатена”?
БОРИС МИЛЧЕВ: Според мен само точка 5.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има предложение точка 5 да отпадне поради това, че преди малко отпадна такъв текст и ал. 2, тъй като тя се препокрива с т. 3 в ал. 1.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Считате ли, че висящи административни и административно-наказателни производства могат да бъдат условия за непредоставяне на административна услуга?
ЯНКО ЯНКОВ: Прави ми впечатление от всички текстове, които разглеждаме, една много сериозна разлика между предложенията, които коментираме и това, което вносителят предлага. Вносителят предлага едни стегнати коректни конкретни текстове, а ние отиваме в една такава игра на думи, сложни обяснения, че от това няма да излезе никакъв закон. Няма никакви ясни критерии, по които всичко това, което примерно ако стане реален текст общините да го контролират или пък механизми. Само може да увеличим корупционните практики и субективността при вземане на решения. Особено при това предложение, което конкретно коментираме сега – какво значи започнали производства?! Ние предупределяме вина на някой, който може да се окаже прав и го лишаваме от правото да получи нещо, за което по нещо съвсем друго той може да е в съдебна процедура с общината. Откъде накъде да определяме вината на този човек? Или за тези обекти, че не може да сложи рекламен материал, ако обектът ще бъде премахнат. Ами като се премахне обектът се премахва и рекламния материал, какъв е проблема?! Защо го правим това нещо?
Тук има юристи, по-сериозно да погледнем на тези въпроси. Текстовете трябва да бъдат ясни, прости. Съществува една тенденция непрекъснато да се отклоняваме от тестовете на вносителя само и само за да покажем, да усложним.
РЕМЗИ ОСМАН: Господин Ненков, постарали сте се, много Ви уважавам, но аз ако процедурно правя предложение, господин председател, според мен от Вашите правомощия е някои от текстовете даже и да не бъдат подложат на гласуване. Има текстове, които само за това, че са предложени, моите почитания към господин Ненков, и господин Михалевски, и господин Янков, не е възможно някои текстове даже и да бъдат подложени на дискусия.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Правя процедурно предложение да оттегля този параграф 17а.
РЕМЗИ ОСМАН: Много правилно.
ИСКРА ФИДОСОВА: Аз също моля в тази връзка да се изкажа. И на мен ми прави впечатление и съм силно притеснена от някои текстове, които виждам, например § 27. Ще стигнете и до там, но го давам за пример, защото той е аналогичен на това, което сега гледаме и изключително сериозен параграф. Как между първо и второ четене ще променяме изобщо реда за обекти, които се считат за строежи, изведнъж казваме, че няма да бъдат строежи? Нещо изключително сериозно като промяна, не в обхвата на Закона така, както е внесен по вносител. Вие ще стигнете до него, но това са над 20 текста, които аз видях по този начин внесени и мисля, че наистина трябва да се вземе някакво принципно решение – или да бъдат оттеглени, за да не ги гласуваме навсякъде. Не е възможно в рамките на такъв дебат между първо и второ четене ние да променяме цели основи във вещното право и в Закона за устройство на територията.
И тъй като трябва да отида и да водя изключително тежка и дълга Правна комисия, категорично гласувам „против” § 27а и § 27б на господин Ненков, както и няколко текста, които дава колегата Иванов по същата логика и принцип.
Моля, господин председател, за следващото заседание там, където вече има редакции предварително да се дадат текстовете от работна група, ако ги прави, за да може да ги гледаме. Да не се четат само тук и да нямаме тестовете пред нас, защото така е трудно да ги осмислим. Имам предвид редакционни, както преди малко прочете госпожата един текст. Нека да се размножат и да ни се дадат преди малко комисията, да ги гледаме тук на място, по-лесно е така да ги гласуваме и да ги осмислим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: § 17а е оттеглен, няма да го гласуваме.
Продължаваме с § 18. Постъпило е предложение от н.пр. Любен Татарски – редакционна поправка. Предложения, мнения, коментари по текста на § 18, който се променя? Ако няма предлагам ви да гласуваме предложението за изменение на § 18, направен от н.пр. Любен Татарски.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 19. Отново имаме предложение от н.пр. Гинче Караминова и Станка Шайлекова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Става въпрос за един изграден парк, подробните ландшафтноустройствени планове да се съобразяват с рекламните и преместваемите съоръжения, които са свързани с проекта. Да се поставят на точно определено място според проекта. Ще го прочета:
„(9) Подробните ландшафтноустройствени планове за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет, независимо от техния териториален обхват и въз основа на експертна оценка на съществуващата растителност. Задължителен елемент на тези планове представлява план-схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения, която се одобрява по реда, предвиден за одобряване на подробния ландшафтноустройствен план за парка или градината.” Защото всеки може да си реши в един парк да си постави рекламно съоръжение или павилион за закуски и т.н.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Според сегадействащият текст на закона всичко това нещо се извършва в съответствие с одобрения подробно устройствен план за парка или градината. Вие сега предлагате вместо подробен устройствен план да бъде ландшафтноустройствени планове за паркове и градини. Това е разликата с действащия текст.
Кой ще се изкаже, ако има желание?
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Един ПУП е едно петно, една територия, на която пише какво да се изпълни там. Върху този ПУП се работи от ландшафтен архитект, който изчертава какво да представлява това нещо. Това е един план, който е паркоустройствен план и не е нормално след това без разрешение на този проектант или без специалисти всеки да клепа вътре в този парк, където му скимне било нещо павилиони за продажба, било рекламни материали. Този проектант и тези специалисти, които са го работили това нещо или в края на краищата специалистите в общината да си кажат едно мнение къде няма да се наруши тази композиция и за какво става дума. Иначе ние какво правим? Да, има ПУП, хубаво и после какво следва? Нали има дандрология, нали има всякакви други неща.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: По принцип няма такова понятие подробни ландшафтноустройствени планове за паркове и градини. Има подробни устройствени планове, в които са определени точно съответните територии, парковете и градините, преди малко госпожа Станкова това го каза, но пак ще го напомня, че по никакъв начин в подробните устройствени планове няма как да бъдат предвидени план-схеми за разполагане на преместваеми съоръжения. Така че според мен този текст се опитва да вмъкне в закона понятието ландшафноустроствени планове и противоречи на цялата философия на закона.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Има ги в закона като подробни устройствени планове, паркоустройствени планове, благоустройствени планове, има ги като всички такива. И както един проектант, който си е начертал сградата без негово разрешение и без разрешение на общината не може да пипа по фасадите, по балконите и т.н., така и в един изграден парк като Борисовата градина не може всеки да си прави каквото си иска.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Аз искам да обърна внимание на действащ текст на чл. 63, ал. 2 – дълготрайните декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Без значение какво ще се строи основно застрояване, преместваем обект, така че това изискване си съществува в закона.
Този предложен текст изисква експертна оценка изобщо на съществуваща растителност. Това означава и тревни площи, и храсти, кой ще я прави тази експертна оценка, съдържание на ландшафтноустройствения план какъв ще бъде. Ако е паркоустройствен план си ред, той си се приема и си се спазва, но според мен това ще затрудни много общините да извършват експертни оценки въобще на съществуваща растителност.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари по текста? Очевидно няма. Пристъпваме към гласуване на предложението за изменение на ал. 9, чл. 62, § 19. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – 2; „Въздържали се” – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 19. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се текста на вносителя.
§ 20. Предложение на н.пр. Николай Пехливанов по т. 1, което се повтаря и с предложението на вносителя. Точка 2 – нова ал. 6. Имаме ли коментар по този въпрос?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Предложението на н.пр. Николай Пехливанов се отнася до създаване на нова ал. 6 към чл. 62а по Закона за устройство на територията, който систематично се намира в Раздел ХІ – Устройство на озеленени и залесени площи. По същество обаче в предложената ал. 6 се разглеждат територии, на които е отпаднало предназначението за озеленяване, тоест – считаме, че систематичното място на разпоредбата не е в чл. 62а и в Раздел ХІ.
Освен това в ал. 6 се разглежда хипотеза на комплексно застрояване, включително в жилищните комплекси и курортните квартали, което систематично се отнася към разпоредбата на чл. 22 в Закона за устройство на територията, където ние вече разгледахме предложенията към тях.
В предложението на н.пр. Пехливанов се разширява обхвата на ПУП за такива територии като се иска той да обхване цялата устройствена зона с комплексно застрояване, а ние по принцип като разглеждахме текстовете по чл. 22 не приехме това предложение и остана обхват не по-малък от един квартал. Останалите предложения, които по същество се съдържат и ограничения, които се въвеждат в разпоредбата на ал. 6 по същество се съдържат в сегадействащите разпоредби на чл. 22 от Закона за устройство на територията, които касаят териториите с комплексно застрояване и преструктурирането на тези територии с комплексно застрояване. Обръщам ви внимание, че в чл. 22, ал. 2 изрично е казано, че площите между сградите се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра. В разпоредбата на чл. 22, ал. 6 имаме друг ограничителен текст, който казва, че предназначението на терени, находящи се в един квартал не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.
И още едно ограничение имаме въведено при преструктуриране на кварталите в разпоредбата на ал. 7 на чл. 22, която казва „останалата незастроена част от кварталите, в това число поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6 се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публични регистър по чл. 63, ал. 1”.
Ние смятаме, че по отношение на преструктурирането на кварталите имаме достатъчно разпоредби, които охраняват незастроената територия.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате ли други коментари?
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Николай Пехливанов по § 20. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – всички.
Не се приема.
Гласуваме § 20 във вида, в който ни е предложен от вносителя. Който е "За" приемането на § 20 по текста на вносителя, моля да гласува.
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 21. Имаме предложение отново от н.пр. Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: То е много малко, една дума практически, но според мен важна. Смисълът на тази нова алинея, която предлага вносителя е, когато се налага изместването на подземни и наземни съоръжения на техническата инфраструктура съответно възложителят да извърши тези дейности за своя сметка. Тук според мен текстът трябва да бъде „от името на възложителя”, защото сами разбирате, че обикновено възложителят не извършва тези строителни дейности по изместването, а това са строителни компании, които работят от негово име за негова сметка. Така че по-коректната добавка, която съм напрал е „от името на възложителя”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по това предложение?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Ние по принцип не възразяваме на предложението на господин Михалевски, но само искам да ви обърна внимание, че в целия ЗУТ, когато се говори за задължения на възложителя се говори директно за възложителя, а не че се изпълняват дейности от името на възложителя, като естествено се разбира, че когато възложителят не е в състояние да ги изпълни, той има задължение да ги възложи на правоспособно лице. Но само променяйки тук този текст, той съществува на много места в този вид и като задължение на възложителя, не като дейности, които се извършват от името на възложителя.
Така че редакционно само тук да променим, без да променяме в други части на закона, считаме че не е удачно. А и съществуващият текст не създава проблеми и е ясно, че възложителят като не е в състояние сам да извърши или не е правоспособен сам да извърши определени видове дейности той ще ги възложи на съответните правоспособни лица.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари?
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Господин Михалевски, така както сте формулирали текста аз го разбирам съвсем по друг начин. Ние просто обръщаме сегадействащата разпоредба в закона, защото е казано, че при собственика на терена за негова сметка трябва да направи изместването на съоръженията. А тук се казва, че собственикът на новото строителство – възложителят, за негова сметка....
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Когато примерно един строител – Министерството на регионалното развитие и благоустройството строи магистрала и тя трябва да измести преминаващи и пресичащи водопроводни, газопроводни и други съоръжения, той трябва да ги измести за своя сметка. И тъй като тук се касае за съответните работи, аз приемам и коментара на колегата, но съответните работи вече пряко вменяват възложителят да извърши съответните работи, а това не са общи задължения по налагащи се действия, в което има логика в това, което казвате. Затова аз смятам, че е по-добре от името, а можем да направим и един преглед на целия закон, където се налага това уточнение – можем да го променим.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Сегадействащите текстове добре описват какво трябва да се прави.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Гласуваме предложението на н.пр. Димчо Михалевски. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 2; „Против” – няма; „Въздържали се” – 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текстът на вносител без изменение по § 21.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
Приема се текста на вносител.
Предложението на н.пр. Александър Ненков за създаването на нов § 21а. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Въпреки преди малко направения коментар, че не е точно във връзка с предложените от вносителя изменения в ЗУТ аз съм добавил един нов чл. А на § 21, тъй като до сега експлоатационните дружества осъществяват монополна дейност по доставка на вода, енергия и съобщения и те реално представляват част от техническия състав по одобряване на устройствените подробни планове и общите устройствени планове и за изработването на тях те предоставят изходни данни, съгласуват проекти, дават становища или предписания. В тази връзка техните действия представляват по смисъла административни услуги и аз съм предложил един текст, с който се опитвам да регулирам цената на тази услуга, тъй като до този момент не е добре регламентирана и аз съм предложил техните услуги да се определят и да имат санкцията на обществен регулатор. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, коментари.
СТАНКА ИЛОВА: Ние също виждаме икономическата обоснованост на това предложение като вносител и приемаме по аналогия този ред за определяне на таксите, събирани от административните органи да се прилага и по отношение на таксите, на които се заплаща на експлоатационните дружества за услугите, които те предоставят по реда на ЗУТ, за да могат да се одобряват подробните устройствени планове и да се издават разрешенията за строеж, така че няма възражения срещу това предложение.
Така или иначе ние приемаме, че е възможно този текст да влезе в Закона за устройство на територията, тъй като говорим за събиране на такси за услуги, които се предоставят по реда на ЗУТ и съществуващия в момента § 3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ и той също регламентира по принцип таксите, които се събират от административните органи за извършване на такива услуги. След като и в момента в текста на ЗУТ съществува разпоредба, която ни казва, че административните органи могат да събират такси по съответния ред на Закона за местните данъци и такси, считаме че е възможно такъв текст да влезе в разпоредбите на ЗУТ, който да казва как се определя размера на таксите, които се събират от експлоатационните дружества.
РЕМЗИ ОСМАН: Категорично се противопоставям на такъв коментар, много сериозно го казвам. Това е Закон за устройство на територията. Моето уважение към министерството, вие сте вносители. Забелязвам, че вносителите в различни закони едно се защитава за първо четене, друго се защитава за второ четене. Не е сериозно да говорим за такси и т.н. само за това, че имало изключение в действащия закон, дайте да направим второ изключение. Затова повтарям – едно изключение наистина води след себе си второ изключение и не е сериозно, говорим за ЗУТ. Само затова, че имало в правните разпоредби някакъв текст това не е основание ние да приемем такъв текст и това да го чуя от вносителя. Но вносителят е длъжен да се движи в рамките на закона от първо четене.
Вносителят, според мен, според философията на текстовете от правилника няма право да излиза от философията на законопроекта от първо четене и текстове, които не са свързани с първо четене. Какво общо има това нещо?
РЕПЛИКА: Нищо.
РЕМЗИ ОСМАН: Като няма нищо общо, вие сте опитни юристи в министерството на какво основание ние ще приемем такива текстове. Има ли го на първо четене това. Вие трябва да сте перфектни, педанти в добрия смисъл да не излизате извън рамката. Това е истината. Не сте прави във вашите изложения. Това да се правят постоянно изключения в закона, той няма да прилича на Закон за устройство на територията вече, след известно време ще е друг закон.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предлагам тестът, имайки своите основания, колегата Ненков да го предложи в съответните изменения в Закона за енергетиката, в Закона за електронните съобщения, там му е мястото, не тук.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: То и тук в допълнителните разпоредби § 3, може би тук е възможно да се допълни този § 3 с тези допълнителни неща или условията, че тези такси трябва да бъдат одобрени от съответния обществен регулатор.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Колеги, таксите са част от цялата инвестиция за изграждане за осъществяване на едни инвестиционни намерения, които са в ЗУТ. Така че не виждам някакъв проблем да се говори за такси в ЗУТ и много често таксите са една доста голяма част от инвестициите за изграждане на един строеж, така че е добре да остане този текст. Вече дали мястото му ще е тук или някъде по-назад това вече юристите могат да кажат.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Съгласен съм с Вашите доводи, но погледнете чл. 66 в момента. Сегашният текст казва, че недвижимите имоти се свързват задължително с изградените мрежи и съоръженията в техническата инфраструктура и ние под този текст започваме да развиваме нещо, което касае дейност на експлоатационни дружества съобразно техническата инфраструктура и съоръжения и въвеждаме такси. Тук текстът казва, че имотите трябва да бъдат свързани, тоест – той предвижда тази възможност и има следващи разпоредби в другите членове. Според мен не тук му е мястото.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: За разлика от колегите, които до голяма степен изразиха загриженост за красотата на закона – как щял да изглежда и на какво щял да прилича, по самата същина, по есенцията на текста в неговата необходимост и полезност спорът е явно около мястото дали е там или не и дали такава промяна е необходима. Аз лично смятам, че тази промяна е чисто технологично необходима и да влезе тук, защото най-малкото ще стане по-бързо.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме няколко предложения: да отиде към преходните и заключителни разпоредби към другите закони, в допълнителните разпоредби § 3 да се допълни, или да си остане тук като нов параграф. Това са три предложения. Юристите какво ще кажете по тези три варианта?
СТАНКА ИЛОВА: Ние считаме, че правилното му систематично място е в § 3 като една нова алинея 2.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Така или иначе там има такъв текст. Вашето предложение е под ал. 2 в § 3 да бъде отразен този текст. А § 21 в такъв случай отпада като предложение. В допълнителните разпоредби § 3, предложението е ал. 2 да бъде, че цената на тези услуги се одобряват от съответния общински регулатор, тъй като там имаме такива такси. За да няма пък и произволни цени на тези услуги във всеки регулатор. Всеки, който е минал по този ред знае за какво става въпрос.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Оттеглям този § 21а и предлагам в същия параграф да се образува нова ал. 2 на § 3 в допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Оттегля се § 21а, няма да го гласуваме.
Подлагам на гласуване § 22, по който няма предложения.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Искам да направя коментар. Поправете ме ако греша, моля експертите. § 22, ал.1, чл. 67, която гласи, че подземни и надземни общи мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура се проектират и изграждат в общински и държавни поземлени имоти и когато това е невъзможно се изграждат съответно в имоти, собственост на физически и юридически лица по ред на чл. 199 и 205. Чл. 205 са обезщетенията, а чл. 199 е правото на държавата пред трети лица по пазарни цени да изкупи имота. Изведнъж отпада чл. 199 и ни препраща към чл. 193, обаче чл. 193 не касае подземни и надземни общи мрежи и съоръжения, а касае отклоненията от тях. Какво може да възникне? Може да възникне, че държавата в момента загубва правото си с нашето гласуване да има приоритет пред трети лица, които не са съсобственици и утре ако трябва да прокарва някакви тежки мрежи и съоръжения линейни обекти да се окаже в сблъсък с други интереси, които да увеличат стойността на обезщетенията. И аз искам да попитам защо е това изменение на вносителят, защо чл. 199 ни препраща към чл. 193, като там няма никакво основание, то не касае самите съоръжения, тоест – общите мрежи и съоръжения, а касае техните отклонения?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари?
БОРИС МИЛЧЕВ: Това предложение не отменя и не отпада правото на държавата на първия купувач. Тя така или иначе има тези права по чл. 199, когато имотът е предназначен за публични държавни нужди. Тогава всяко разпореждане с този имот е подчинено на правата на чл. 199, дори и да не го пише в чл. 67. Всъщност текстът дава една нова правна възможност, добавяйки в чл. 193. А правото по чл. 199 не отпада, тъй като то така или иначе във всички случаи, когато имотът е предвиден за публични нужди, съществува.
ДИМЧО МИХАЛЕВСИКИ: Коментарът е повече от съмнителен. Тук се касае конкретно за подземни и наземни общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Утре държавата ще трябва да прокарва. Вече не липсва това основание. От къде произтича правота на държавата и на общините? Те ще го отчуждят, но после на каква цена след като се сблъскат с други интереси. Така че според мен това вкарване на чл. 193 определено има някаква умисъл. Аз не съм съгласен с тези коментари.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Михалевски, аз няма да се съглася с Вас. По последната моя логика остава реда на чл. 205 за отчуждаване по Закона за общинската собственост или по Закона за държавната собсвеност, където много точно са разписани механизмите на отчуждаване, механизмите на формиране на цената. Докато остане право на първия купувач, това означава първо, че имотът ако е отреден за публични нужди трябва да върви на чл. 205 – отчуждаване, където имаме ясни критерии. Ако остане правото на първия купувач по чл.199 по кои критерии ние ще преценяваме добра ли е цената или не добра, законосъобразна ли е или не?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тук в чл. 199 се предотвратява намесата на други интереси, които нямат отношение към съсобственици на съответния имот да се намесят по някакъв начин, което означава, че примерно аз днес съм собственик на един имот, през който трябва да мине магистрален водопровод, утре идва трето лице, което закупува от мен и се намесва и после става той страна по отчуждителния процес, знаейки примерно по информация че държавата в определен момент ще строи този магистрален водопровод. Това е искал да каже законодателят и да спре тази възможност.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 22. Който е "За" така предложения текст по вносител, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – останалите.
Не се приема текстът на вносителя за § 22. § 23. Предложение от н.пр. Зоя Георгиева:
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: В чл. 74 се определят задълженията на строителя на уличните мрежи и съоръжения на инфраструктурата. Тук става дублиране на контрол. В тридневен срок преди да зарие съответната част от обекта той трябва писмено да уведоми общината, която трябва пък от своя страна да определи човек, който да отиде и да направи контрол и да състави протокол за правилното поставяне на съответния кабел или тръби в зависимост от това какъв е обекта и чак тогава строителят може да зарие тази част от обекта. В същото време строителният надзор изпълнява абсолютно същите ангажименти преди да се зарие обекта – да отиде на място и да състави протокол № 12. Не виждам смисъла да има дублиране на общината, защото чисто технически не е възможно той три дни предварително да знае кога в коя част ще зарива и в коя част ще копае, да подаде молба, тя докато отиде до съответния служител ще мине една седмица. На практика, когато се изпълняват линейни обекти това, което се изкопае за деня, полагат се съответните съоръжения и се зарива, защото не може един изкоп да седи повече от 24 часа в денонощието отворен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме мотивите Ви, госпожо Георгиева, облекчаване на процедурата, съкращаване.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Още повече, че общината има механизмът да провери изпълнението на обекта при съставяне на протокол за възстановени настилки при подписване на акт № 15. така че няма как да се прескочи по някакъв начин контролът на общината.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари от колегите?
РЕМЗИ ОСМАН: Аз единствено мога да кажа, че няма как общината да установи дали са спазени процедури или не. Това не означава, че не вярват на строителния надзор, но такива текстове са необходими. Немалка част от строителните фирми гледат по някакъв начин да заобиколят законно закона. Това е текст, с който се застрахова качеството на обекта. Разбирам, че има малко усложнения, но не е нещо съществено. Интересът на хората специално в малки водоснабдителни обекти и т.н., всички виждаме строителният надзор и строителите на фирмите какво правят. Аз казвам моето мнение, господин председател. Мисля че предложенията на госпожа Зоя Георгиева не бива да бъдат приети.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще изразя моето мнение. Много често се налага да вкарваме текстове в закон, защото някой не си върши работата и ние трябва задължително да го запишем. В конкретния случай смятам, че точно тези дейности са ангажимент на надзорната фирма и ние ако не вярваме, че тя ще се справи и трябва да караме общината да ходи да проверява, каква е гаранцията, че служителят от общината ще си гледа съвестно работата та в тридневен срок да ги уведомяваме и т.н. Смятам, че текстовете на предложения § 23а са коректни.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Искам да допълня Вашия коментар, че това строителство се изпълнява по одобрени проекти и разрешения за строеж. За да бъде издадено разрешение за строеж проектите трябва да бъдат съгласувани със съответните дружества. Те знаят по какъв начин ще се изпълнят тези мрежи и съоръжения. Строителният надзор следи за изпълнението им, така че мисля, че предложените тестове за отмяна ще облекчат процеса. Още повече в значителна част те не се и спазват в практиката. Седят едни текстове, особено за замяната – общинската администрация да замени неявилата се страна. Искам да обърна внимание, че това предложение е по чл. 74, а параграфът на вносителя е по чл. 72. Чисто процедурно да се отделят като отделни параграфи. § 23 на вносителят е пропуснат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: § 23 се отнася за чл. 72, ал. 2, който трябва да го гласуване. А това предложение, което коментираме сега е за създаването на нов § 23а. Не сме гласували § 23 по вносител. Най-напред ще подложа на гласуване текстът на вносителя за § 23.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Отиваме на предложението на н.пр Зоя Георгиева за създаването на нов § 23а.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Ние упорито, както каза колегата Ремзи Осман продължаваме да уреждаме изключения. В текста на чл. 74 става въпрос за изграждане на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В тази разпоредба се урежда възможност общината, която всъщност е възложителят на изпълнението на тези строителни съоръжения, съоръжения на техническата инфраструктура и уличните мрежи всъщност да може да приема това изпълнение само по документи. Отпадането на т. 7 и другите, които предлага колегата Георгиева означава, че ние лишаваме общината от възможност на място да установи извършена ли е работата, как е извършена тази, която е възложена и след това да даде възможност, ако е удовлетворена от извършената работа да бъде приключена тя, да издаде необходимите документи и така това изпълнение на този проект да бъде завършено. Ограничаваме общината директно да провери какво точно се е случило, тя ще го провери единствено и само разчитайки на документите, които са й предадени, дали от строителния надзор или от изпълнителя, от който и да е. Аз не смятам, че това трябва да го направи.
Това е разписано в закона и ние в момента ще го махнем – в т. 7.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В т. 7 от действащия закон е „да уведоми” строителят на улични мрежи и съоръжения да уведоми най-малко три дни по-рано общинската администрация, както и службите и експлоатационните дружества, които стопанисват и експлоатират мрежите и съоръженията за предстоящото засипване на новоизградени или преустроени подземни мрежи и съоръжения”, не е само общината строител на такива съоръжения. Кое пречи на общината да провери какво е направено?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Това е за което се иска отмяна. А другата отмяна на ал. 2 „общинската администрация разрешава мрежите и съоръженията да се засипят след като провери, че определената линия на застрояване от другите условия и изисквания......”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Контрол върху контрола.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Има предварителен контрол на общината, явно технологията на този процес не ви е ясна. Предварителният контрол на общината е още когато се подписва протокол образец 2 за откриване на строителна линия и общината присъства и обхожда целия обект и вижда точно къде ще бъде разположен обектът. След това този обект се заснема и се предава геодезичното заснемане на общината. Общината го проверява и ако не й хареса и ако не отговаря на проекта, просто не го приема и не подписва акт № 15 и се разкопава наново и се поставя там, където му е мястото. Така че има механизми за контрол. Общината също разписва акт № 15 и при разписването на акт№ 15 проверява обекта и ако има нещо нередно, което общината не го одобрява просто не подписва протокола. Освен това има и друг протокол за възстановяване на настилките. Ако има нарушени настилки недобре възстановени общината пак не подписва протокол № 15.
РЕМЗИ ОСМАН: Не става въпрос за контрол върху контрола. Правя е колежката, и да мине общината засипват се, няма случай да се разкопават обратно. Безконтролът ще възникне след като бъде приет този текст, защото масово в момента се заобикаля строителното законодателство и облекчаваме процедурата, ако бъде един такъв текст, за узаконяване на някои незаконни неща в хода на строителството. Нищо сложно няма, че предварително се уведомява общината три дни преди това, всеки да си планира строителната дейност, това е нещо нормално, какво лошо има в това. Какво лошо има примерно успоредно общината да има тази възможност. Кой ще тръгне обратно да копае и т.н.
В началото на мандата, когато ГЕРБ дойдоха на власт, обвинявахте кметовете, че не си спазват правата, че искахте повече контрол върху строителите и изведнъж сега дадохте отбой. Аз ще го кажа и от трибуната, защото в началото на мандата, колеги, масово обвинявахте кметовете, че не си използват правомощията. И като стигнем до този текст и по пресата ще излезе. Не може две години да бъдат плюти кметовете и изведнъж такива правомощия да нямат. Напротив, сега трябва да имат кметовете тези правомощия, защото наистина в един сме в период на строителство.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Алинея 2, която сега дава възможност и задължава общинската администрация да разреши това нещо да се засипе, след като провери – това може да остане като един контрол от администрацията, че всичко е наред. Но това за уведомяването три дни по-рано...?!
Ще подложа на гласуване точка по точка и ще решим какво да се прави. За ал. 3 вие предлагате да отпадне краят на изречението „и на съответните експлоатационни дружества да им се дават екзекутивите”.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Да, защото има геодезично заснемане, нанасяне в кадастъра и който иска информация може да я вземе там. Все проектът е интелектуален и не може да бъде раздаван нагоре-надолу.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Гласуваме предложението на н.пр. Зоя Георгиева за нов § 23. Гласуваме ги точка по точка, за да не стане грешка. Който е "За" предложението по т. 1, моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – няма; „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Предложението по т. 2 на н.пр. Георгиева, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – всички.
Не се приема.
Точка 3 за изменение на ал. 3. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – няма; „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Тестът на новия § 23 за промени в чл. 74.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Връщаме се на текста на ал. 2.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Един допълващ коментар. Току що гласувахте да отпадне да предавате на експлоатационните дружества.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да приключим по ал. 2. Имаше проблем и съмнения, че така оставен текстът дава възможност на общинските администрации да бавят във времето издаването на протокола и съответно приемането на обекта. Имаше предложени за някакъв срок, в който общинската администрация да извърши проверка и да състави този протокол. Имате ли предложения да допълним текста на ал. 2?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Можете да сложите текст, обаче преди малко комисията гласува да отпадне ал. 1, т. 7, която все пак даваше някаква превантивна възможност общината за три дни да отиде. Аз бих ви предложил да прегласувате т. 1 да си остане, защото тя дава шанс на общината да се подготви и да отиде и да вмените на общината, че след уведомяването, примерно до петия ден, тя трябва да е отишла. Аз давам пример, може и на втория ден.
Ще ви дам един пример. Копаят, зариват и в момента в един стохиляден български град, където са вложение над 20 милиона евро миналата седмица с телескопична камера вкараха в колекторите (колекторите представляват синусоида с отклонение един метър). Аз дори бих ожесточил текста – и есплоатационните дружества да отидат, защото не винаги, особено в малките общини, като им дадете цифровия модел на екзекутивния чертеж, те ще разберат нещо. В сто от малките общини няма да разберат, защото нямат експерти.
Затова дайте да помислим за друг текст, който да касае контрола. Само надзорът и строителят, да не го класифицирам, защото ще отида в терминологията на Наказателния кодекс.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Бих се съгласил в колежката с предложението, което вече гласувахме да отпадне поради простата причина, че аз не виждам резон течейки строителния процес да изчаква трето лице общината да провери нещо, за да се продължат строителните дейности, макар и тя да е като възложител. Защото неразделна част от офертата или от изпълнението при даден обект е и линейният график. Това нещо би повлияло и на линейния график. И не виждам резон, те винаги имат други възможности да следят. Но по ЗУТ дали технически са изпълнени нещата си има строителен надзор и не виждам резон възложителят по някакъв начин, било то общината или друг допълнително да упражнява мониторинг.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Ние отново повдигаме фундаментални въпроси от ЗУТ, които не са минали на първо четене и искаме между първо и второ четене да ги решим. Това първо. Второ, аз не мога да разбера защо тук с разни основания – ама те от общината не искат да дойдат да правят проверка или те това нещо не го разбират или нямат някакви специалисти или това, че те имат някакъв предварителен контрол защо трябва да правят последващ контрол на изпълнението на възложената поръчка преди зариването, аз не мога да разбера защо това трябва да го променяме? И защо в ал. 3 трябва да премахнем екземплярът от документацията след завършване на строежа да бъде изпращан освен на общината и на експлоатационните дружества? Това кое е забавило цялата процедура и защо това се налага, не мога да разбера.
Ние ограничаваме възложителят – общината в нейните правомощия, ние ограничаваме експлоатационните дружества въпреки че се изграждат съоръжения на техническата инфраструктура, които са изцяло от тяхната компетентност само и само да улесним изпълнителят който и да е той, която и да е тази фирма в изпълнението на тази поръчка. И това нещо го обсъждаме вече сигурно половин час, което не е минало на първо четене.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Кой проблем искате да решите, за да можем да търсим някакво решение, което вие считате, че сегашните текстове не дават? Какво искате да решите с отпадането на т. 7 в ал. 1? С този текст, с който ние посичаме и експлоатационните дружества да присъстват, ние сме с Вас на една крачка, след като падне точка, на акт Образец №16 Държавната приемателна комисия да присъства. Това е почти същото като логика, разбира се малко екстраполирано като мащаб. Затова ви казвам – не можете да ограничите правата. Да предприемем, че общината не разбира, че общината е преднамерена, макар че аз не съм съгласен с тази теза, но да елиминираме експлоатационните дружества, които утре ще трябва да експлоатират тези подземни съоръжения и е важно те да го видят и те са на място – има достатъчно служби навсякъде, има териториално покритие. Според мен ако искате експедитивността да решите, да сложим срокове, да ожесточим ангажимента на експлоатационните дружества и общината да не бъдат спирачка, да не рекетират, както казвате Вие по някои случаи, но да посечем целият този текст – просто даваме наистина много свобода на строителя и на надзора, която според мен не е полезна за самите тях. Изкушението става голямо.
РЕМЗИ ОСМАН: Бих искал да чуя мнението на Национално сдружение на общините в Република България, защото възложителят да няма възможност в този процес да влияе, ако забележи в хода на строителството нередности, не е много сериозно.
Аз споделям това, което каза господин Михалевски, ако проблемът е в сроковете, ако общините не ги спазват, там да се помисли, за това не се иска много разбиране колко строителни обекти човек изпълнява. Смея да твърдя, че познавам строителният процес. Но възложителят да няма възможност да влияе когато може да забележи някои нередности...?! Аз споделям, пак казвам, да помислим за някакви срокове. Но да отнемем възможността на общините – не е много сериозно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Общината не винаги е възложител на тези проекти, и това е важно.
Да си припомним какво гласувахме. Гласувахме в ал. 1, т. 7 се отменя – в тридневен срок да се уведомява общинската администрация и експлоатационните дружества преди засипването. След това втората точка беше за ал. 2 – общинската администрация разрешава да се засипе след като провери и състави протокол. Тук гласувахме това да си остане, да не се отменя тази алинея, но можем да вкараме пак някъде същият тридневен срок, за да не се забавя процеса. Ние тук не изключваме с наличието на ал. 2 контролът и от експлоатационните дружества и от общината да провери.
Сега говорим за ал. 3 дали експлоатационните дружества да получат екзекутивната документация.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Самите изпълнители на съответния обект си търсят хората от другите експлоатационни дружества, защото не искат да прекъснат някои от техните съоръжения, защото вече процедурата е много дълга и сложна и никой не иска да го направи това. Винаги присъстват на пресичането на другите съоръжения. И тук се касае, че когато приключи обекта и общината трябва да седи там през цялото време, за да може да контролира качествено, защото няма как – те всеки ден копаят и зариват, така че един човек от общината ежедневно трябва да е там, което практически не е удобно и за общината.
След това, като приключат обекта, цялата тази екзекутивна документация трябва да се предаде на всеки един, през който е минал строежа, на всеки един, през който е пресякъл. Защо? Обектът се заснема, нанася се в кадастъра и всяка едно експлоатационни дружество, чийто съоръжение е пресечено от въпросния обект, който се изгражда може да се извади от кадастъра съответната информация и да види точно къде е било мястото на пресичането и да се има тази информация, защото на тях това им трябва – да знаят точно мястото на пресичането и да знаят, че там вече има ново съоръжение. Това е цялата работа, защо трябва цели проекти да им се дават?!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Сега говорите за пресичания, тук никъде не пише за пресичане, може да е и обект, в който няма пресичане и как може експлоатационно дружество ВиК примерно да не знае какво се прави там.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо Георгиева, Вие няма да можете да решите нищо, защото досегадействащите правила експлоатационните дружества знаеха, че накрая строителят трябва да им предостави екзекутивните чертежи с котите къде е преминало пресичането, на съществуващите техни съоръжения и съответно на новото съоръжение. В момента, в който ние изменим, като отидете да съгласувате, те ще ви поставят условието – да, ще ви съгласуваме ако поемете ангажимента да ми направите същото. Какъв е смисъла да го махаме? Още повече вие не трябва да има дадете цялата екзекутивна документация, а ще им дадете онези точки и техните коти подземни, това е достатъчно. Защо ги пращате в кадастъра, безумно е. На един диск сваляте пресичанията, давате им котите и им го пращате, какво затруднява изпълнителят.
Друг е проблема, съгласен съм с Вас да ожесточим срокът и да кажем – общината трябва след уведомлението да присъства и да не спира работата на строителя било по линеен или мрежови график. Това е, вижте колко е просто. Само че това, което Вие искате да постигнете ни се струва да посечем всички текстове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Спираме до тук. Предлагам на комисията на следващото заседание да направим предложение по този текст, ако се съгласи комисията, за промени и редакция на текста на § 23а.
Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 16.40 часа.)
(брой знаци 65 803)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/