Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
13/09/2012
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 254-01-75, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
    2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект № 202-01-10, внесен от МС и законопроект № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров (за второ гласуване - продължение).
    Стенографски запис!


    П Р О Т О К О Л
    № 22
    Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
    * * *
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, добър ден. Добре дошли на нашите гости на редовното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание и ви предлагам следния проект за дневен ред.
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 254-01-75, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
    2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект № 202-01-10, внесен от МС и законопроект № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров (за второ гласуване - продължение).
    Имате ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имам предложение, което може би не е свързано с днешния дневен ред, но трябва да има реакция на комисията. По новините чух изявление на министър Павлова, което е изключително тревожно. Тя направи изявление, че има опасност 50% от договорените средства по Оперативна програма „Регионално развитие” да бъдат в така наречената хоризонтална корекция – прибрани обратно. Това, което тя обясни е, че има изключителни бележки по работата на кметовете по провеждане процедурите по ЗОП и е трябвало средствата да се пренасочат като се прекратят договорите на общините. Сами разбирате, че потенциалът на едно такова действие е да се прекратят договори, чиято стойност вероятно е над един милиард лева, които са в изпълнение вероятно над 50% вече, крие тотален блокаж на българските общини. Да не коментирам какви цели ще изпълни „Регионално развитие”, ако вземем да преместим от едно място на друго милиард, милиард и половина лева. Но моля ви да се обсъди и да се поиска изслушване незабавно на министърката и на управляващия орган на програмата, за да чуем какво е реално положението, защото тя за да направи такова изявление вероятно има вече предварително решение в Брюксел по този повод и смятам, че това е изключително важен въпрос.
    РУМЕН ПЕТКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз подкрепям предложението на господин Михалевски като член на комисията, защото така поставен въпроса е изключително тревожен. Първо, трябва може би да направим среща с Управителния съвет на НСОРБ, която да предшества изслушването на министърката. Но изслушването на министърката не трябва да е по-късно от следващата седмица. Така че бих предложил да помислим в сряда в някакъв формат, може би не непременно целия състав на нашата комисия да поканим на среща Управителният съвет на НСОРБ, за да видим каква е тяхната позиция, доколко въобще те са информирани за едно такова действие.
    Второ, да подготвим група въпроси, за да е ясно на министърката защо все пак я каним. Какво е мястото и ролята на управляващия орган, оперативната програма, как точно тя го вижда, каква е технологията на отнемането, по принцип как ще се процедира за преразпределението, защото това, което господин Михалевски казва е повече от тревожно. Ако един проект е стартирал като изпълнение в някаква степен значи той е получил одобрението на управляващия орган. Това означава, че по нашите критерии нашият орган, който носи отговорност за одобрението или неодобрението на един проект го е одобрил и ако впоследствие има шум вън от България в Брюксел, да е ясно чия е отговорността. Тя определено при стартирането на реализацията на един проект не е в общината, която и да е тя.
    Така че да формулираме групата въпроси до понеделник. Предлагам като отговорност да възложим това на Вас, господин председател. Да ги предоставим на Управителния съвет на НСОРБ, защото съм склонен да очаквам, че и Управителният съвет е толкова наясно, кметовете са толкова наясно с идеята на министърката, колкото и ние. В сряда да се срещнем с Управителния съвет и да чуем каква е тяхната позиция по кръга въпроси, който ще формулираме и разбира се в четвъртък на редовното заседание на комисията да поканим госпожа министърката, защото това може не просто да блокира общините, а може да ги съсипе.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Доколкото стана ясно от изявлението министър Павлова ще се срещне с представители на общините, не стана ясно точно на кои общини, за да се преценява кои проекти да се прекратят и да се заменят с други. Това е големият проблем, че по някакъв неясен от закона критерий проекти на едни общини ще бъдат прекратени, защото се рискува да не се завършат в съответния срок и да се загубят средствата по тях и ще се открият други проекти. Това за мен е смущаващо, защото във всички случаи ще има един субективизъм при преценката проекти на кои общини да се прекратят.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, но ние обсъждахме дневния ред. Предлагам ви да приключим с гласуването на дневния ред. Ако тази точка искате да я обсъждаме, нека да бъде в рамките на дневния ред. Това, което се коментира за другата седмица – да, ще го обсъдим, ще го направим, доколкото е вярно, доколкото казвате, че сте го чули – вероятно е така, заслужава интерес. Но сега гласуваме предложения дневен ред за днешното заседание.
    Имате ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Няма. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Що се касае до поставения въпрос позволявам си коментар. Аз ще направя връзка с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с министърката да видя за какво наистина става въпрос и ако нещата са такива, каквито казвате (аз не ги подлагам на съмнение), но все пак по радиото е чуто, ще разговарям с нея, ще направим другата седмица една среща с НСОРБ, ако те имат достатъчна информация и евентуално в четвъртък, според програмата на министърката, да я поканим на заседанието на комисията по този въпрос, като преди това в сряда уговаряме среща с ръководства на НСОРБ, членове от комисията и други. Но нека първо да говоря с министърката какво е това за което вие сега говорите и наистина ако е вярно това, което казвате, трябва да направим такава среща, за да чуем какви са аргументите й и какво правим оттук нататък.
    Предлагам да се свържа с Министерство на регионалното развитие и благоустройството и за другата седмица имам готовност да проведем такава среща след като разговарям с министърката.

    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 254-01-75, внесен от Александър Ненков и група народни представители.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Давам думата на господин Ненков. Тук присъстват от Министерството на земеделието и храните, от Столична община, от НСОРБ, от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от неправителствени организации, които имат отношение към този въпрос.
    Господин Ненков, да ни запознаете със съдържанието, целите, мотивите на внесения от Вас законопроект.
    АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми колеги, както знаете последните много на брой години, бих казал вече крайно време е да се погледне малко по-сериозно върху проблема с безстопанствените кучета. Знаете, бяхме свидетели последните месеци за съжаление на лоша практика на хора, които загинаха именно от липсата на решаването на този проблем. Мотивът за написването на такова изменение и допълнение на Закона за защита на животните е именно затова, че до този момент общините имат различен опит със справянето на проблема. Някои общини имат добра практика, успяват да се справят с този проблем, някои общини за сметка на това не успяват да се справят с този проблем и това води всъщност до общото мнение, че проблемът седи и се отнася за цялата страна, а не за конкретни общини.
    Именно затова най-общо казано законопроектът цели да се погледне по-общо на проблема. Няколко са основните точки, пунктове, върху които с моите колеги сме акцентирали и считаме, че това би довело до подобряване на работата и възможността на общините да се справят с този проблем. Най-важното може би от всичките тези неща е влизането на държавата като помощен участник за справянето на този проблем. Затова ние сме направили създаването на една национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Тази национална програма трябва да бъде приета от Министерството на земеделието и храните и от Българската агенция по безопасност на храните. В унисон с тази национална стратегия и програма всичките общини трябва да се съобразят с нея и на базата на нея да създадат своя такава на местно равнище.
    Втора много важна точка е създаването на национален регистър, национална база данни на както безстопанствените кучета, така и на кучета – т.нар. компаньони. Това е с цел, защото много от хората, които притежават домашни любимци, когато кучето роди и има поколение не винаги го регистрират, много често ги оставят на улицата безстопанствени и това именно цели създаването на една такава национална база данни да се знае за всяко едно животно, кога е родено, кога е кастрирано, всичките видове ваксини. Така че аз мисля, че освен всичко останало знаете, че някои от общините решават своя проблем кардинално като прехвърлят част от животните в други общините. Мисля, че създаването на една такава национална база данни вече когато едно куче бъде заловено от контролните органи ще може да бъде ясно това куче откъде е дошло, защото до този момент наистина на проблема се гледа на местно ниво, а аз считам, че на този проблем трябва да се гледа по-мащабно, за да има наистина някакъв реален ефект, тъй като всичките мерки до този момент до голяма степен се оказват недостатъчни.
    Трета точка от моите мотиви за написването на този законопроект е премахването на т.нар. инструмент „надзорник”. Надзорникът е този, който може да отиде, когато едно бездомно куче бъде заловено, може да отиде в приюта и ще заяви, че ще се грижи за животното, че ще го ваксинира и т.н., но много често за съжаление практиката показва, че този инструмент се използва по-скоро за отвеждане на кучетата от приютите, но това по никакъв начин не допринася и тези надзорници в по-голямата си степен не се грижат и не полагат грижите, които е изискват за това животно, а по-скоро отвеждат кучетата от приюта и ги оставят на улицата, както са били до този момент.
    Много важно нещо и един много щекотлив въпрос е именно с евтанизирането на животните. Това, което сме предложили е Българската агенция по безопасност на храните да създаде такава единна методика, по която да се определи дали едно куче е агресивно и дали се нуждае да бъде евтанизирано или не. До този момент такава единна методология няма и реално се получава така, че за да се прецени дали едно куче дали е агресивно или не се определя единствено и само от субективни фактори. Знаем, че има такива добри практики в други държави, където е имало такъв проблем, където е бил решен вече и затова считаме, че може на базата на тези практики да се създаде една такава методология.
    Последната част от законопроектът, който искам да ви представя е и налагането всичките членове на комисията, която определя и следи тази методология, както и всичко, което е свързано с грижите на животните в приютите, да бъде, тъй като има представители на неправителствени организации, които са заинтересовани лица, наистина когато се гледа животното и се гледа от чисто медицинска гледна точка, всичките членове на тази тричленна комисия, която решава дали кучето е агресивно или не да бъдат хора с подходяща професия. Става въпрос не само да бъдат с висше образования, ами да бъдат хора, които имат опит във ветеринарномедицинската дейност, в кинологията, когато е необходимо имено за да се избягва, за да може да има наистна по-професионален поглед върху нещата.
    В общи линии се опитах максимално да ви представя законопроекта. Ще се радвам да чуя и други мнения.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли някой, който желае да вземе отношение по внесения законопроект?
    ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми колеги, аз смятам да подкрепя така предложения законопроект поради две основни причини, една от тях е, че цели реализирането на дългосрочни политики, каквато аз лично виждам в бързото и гъвкаво създаване на национален електронен регистър и национална база данни, за която и сега е разписано и така или иначе не се е осъществила, защото по данни на експерти от тази област повече от безстопанствените кучета са всъщност бивши домашни кучета, които биват оставени и в момента, в който те придобиват собствен идентификационен номер, тоест – препратка към собственика, отговорността вече е ясна, знае се накъде преминават животните и може да се гарантира в по-голяма степен тяхната защита от една страна. От друга страна за обществото проблемът вече придобива по-ясни очертания и влиза в едни релси, в които нещата се орегулират по-правилни.
    От гледна точка на залагането на професионализъм и експертиза при самите комисии също подкрепят това нещо, смятам че е другият важен аспект. Единствената бележка, която бих си позволил да направя е разписването на правилниците за вътрешен ред на приютите да се определят от кметовете на населеното място. По мои лични наблюдения в много случаи, когато по един или друг начин определена рамка, самите вътрешни правила на такива организации се създават на местно ниво не винаги на местно ниво се създава най-удачната рамка или най-удачния вътрешен правилник. Може би по някакъв начин може да се разпишат поне някакви императиви от страна на Агенцията по храните към Министерството на земеделието и храните или от друг експертен състав на национално ниво някакви типови проекти на правилници за вътрешния ред на тези приюти, защото се съмнявам, може би изразявам опасения, че отделните кметове могат по съвсем различен начин да създадат такива правилници, които да не са точно в контекста на качество на защита на животните и същевременно правилно отношение и правилна политика за грижата в тази връзка.
    МИЛЕНА ХРИСТОВА: Като цяло приветствам инициативата на колегата Ненков за това, че се поставя въпроса отново за бездомните кучета. На мен обаче от законопроекта не ми става ясно как точно ще се промени начина на работа, която е до сега и какви новости ще доведе, така че да се реши този проблем, защото от това, което чух до момента с текстовете на законопроекта се цели създаване на национална програма, на национална база данни, създаване на методика, създаване на единна методика дали едно куче е агресивно или не. Все ми се струва, че един законопроект няма как да прокламира в себе си създаването на различни методики, програми, проекти и т.н. и всъщност да решава един наистина болезнен и съществуващ проблем.
    Какъв всъщност е проблема? Няма достатъчно приюти в общините и няма достатъчно средства, за да се реши проблема с бездомните кучета. По отношение на базата данни това кое куче с какъв собственик е например, защото както се каза вече някои от бездомните кучета са бивши домашни такива. Има създадена база данни, например на Столична община за домашните любимци, които са с чипове, с регистрация, собствениците плащат такси и т.н. Да, обаче електронната система на общината или по-скоро на „Екоравновесие” не работи. Последната информация, която имам е от около месец.
    Така че може би проблемът не е с подобряване на методика и написване на програми. Тук в законопроекта виждам, че се вменяват едни допълнителни ангажименти на общинския съвет, на общините, на кметовете, което същевременно изисква допълнително финансиране, което естествено общините нямат и към момента сигурно няма да го имат и в следващия бюджет. Така че за мен, при цялото ми уважение към колегата Ненков, законопроектът не решава проблема. Липсват пари, липсват достатъчно приюти, липсва конкретна работа. Например в Столична община в „Екоравновесие” преди един от последните смъртни случаи в резултат на нахапване от куче се оказа, че там работят 15 човека от които са директор, зам.-директор, счетоводители, касиери и само двама са ловци на кучета. Сигурно организацията трябва да се подобри, но проблемът видимо не е в програмите, не е в методиката и не е в тази документация. Проблемът е в това, че вероятно липсва конкретна организация на терен, липсват средства и липсват приюти. Вменявайки нови задължения на общините, на кметовете със санкциите и т.н. няма как да се реши този проблем. Затова се надявам да се включат и представителите на министерството и от неправителствените организации, все пак това е повод да направим отново една дискусия, от която може би ще излязат едни конструктивни и основателни предложения за промяна.
    РУМЕН ПЕТКОВ: Мисля че трябва много ясно да си дадем сметка за целите, които си поставя този законопроект. Разбира се, че няма законопроект, който да осигури финансовия ресурс и в един законопроект не могат да бъдат вписани конкретно методология и практически стъпки. Затова ми се струва за необходимо, господин Ненков, вероятно и гостите да отговорят на няколко въпроса. Първо, каква е позицията на Национално сдружение на общините в Република България по законопроекта, на Министерството на земеделието и храните. Вторият въпрос е свързан с ресурсното обезпечаване. То е организационно техническо и финансово дотолкова, доколкото очевидно става дума за подход, свързан с изграждане на национална база данни, вменяване на определени задължения на национални структури, вменяване на определени задължения на общини. Говорим за два типа ресурсно и финансово обезпечаване, единият свързан с местните органи на самоуправление и това е въпрос, на който отговор трябва да даде Национално сдружение на общините в Република България каква е тяхната готовност да поемат вменяващи им се допълнителни задължения. И разбира се това, което засяга националните структури, тук е въпрос на Министерството на земеделието и храните и на Министерство на финансите. Но ако говорим за създаване на база данни, създаване на нормативна уредба, която възпрепятства, аз не съм убеден, че драматизмът е в преместване на кучета от община в община, проблемът далеч не е този или далеч не е само този, но така или иначе това е част от проблема. Ако със закона решаваме този проблем е едно – този закон според мен няма за цел да реши генерално проблема. Той има за цел да даде една рамка, в която да са разписани по-ясно задълженията на местните органи на самоуправление и на национални институции, които да изпълнят определени информационни функции и които да разпределят произтичащи след това задължения за определените звена. Така че може би е по-добре да центрираме дискусията при ясното съзнание какво целим с този законопроект. Второ, да получим отговори на тези въпроси за ресурсното обезпечаване. Всяко допълнително вменяване на задължения на местните органи на самоуправление по принцип води до допълнителни финансови разходи и организационни решения, което също би трябвало да бъде финансово обезпечено. Така че като получим отговори на тези въпроси, тогава бихме могли да вървим нататък.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Искам да поздравя Александър Ненков, който се е ангажирал да внесе този законопроект. Надявам се да го защити във всичките му части, но въпросът ми е, като има предвид предложенията на неправителствените организации на Национално сдружение на общините в Република България тези текстове, които те предлагат, какво е отношението към тях? Би било добре от началото на чуем и отношението на министерството, за да сме наясно с това, какво мислят те по внесените текстове. Най-сложният проблем е финансирането. По действащия закон обаче финансирането е в ръцете на собствениците. Когато се касае за приюти, собственост на общината финансирането е в ръцете на собственика. Когато се касае за приюти, собственост на неправителствени организации финансирането е там. Но видимо общините нямат необходимия финансов ресурс за това и трябва да се види може ли да се помогне на общините по отношение на този финансов ресурс. Признавам, че не съм надълбоко в темата, не зная дали има други източници на финансиране освен собствените бюджети и евентуално от държавни такива целеви субсидии, но ако не се осигури финансиране, това няма да стане. Според мен финансирането обаче е първата крачка. Ако няма детайлна наредба, в която да е ясно какви са допустимите разходи по тези дейности, както и параметрите на евентуални правила, за които господин Давидов говори по отношение на приютите, то ще се сблъскаме със ситуации като тази в София, в която пари има, пари се харчат не малко, няма обаче ефект от това и няма желание да се види защо няма ефект, защо, къде и как отиват парите и по този начин на един работник по залавяне и обезпаразитяване може да има по десет души чиновници. Това трябва да се направи в наредба, не в закон и това трябва да се посочи в текстовете на проекта.
    АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Преди да дадем думата на Министерството на земеделието и храните и на Национално сдружение на общините в Република България ще изкажа своето мнение. Не вярвам, че с един законопроект така лесно може да се реши такъв проблем. По-скоро целта на законопроекта е да даде една по-обширна рамка, в която вече самата държава да се включи и да играе по-важна роля. В това число може би не става ясно, но чрез националната стратегия това, което сме говорили с колегите, което знам, че с Национално сдружение на общините в Република България също коментирахме преди заседанието е националната стратегия, която ще се приеме, в която ще бъдат разписани както наредбите, допълващи нея, трябва да се направи и един бюджет, който ще бъде необходим за осъществяването на тази дейност.
    Моята идея е догодина евентуално да бъде коментирано това с Министерство на финансите и да бъде обезпечена тази дейност, като пак казвам че държавата трябва да осигури материално дейността, чисто логистично вече самите общините да поемат тази функция. Естествено, че трябва да се подобри нормативната уредба, да се каже наистина точно по какъв начин и как трябва да се разходват средствата, но смятам, че за всичко това нещо е най-важно тази национална програма. Аз преди малко неслучайно казах да не бъде национална стратегия, защото стратегия звучи много пожелателно, а наистина държа да бъде национална програма, в която да бъде разписано точно и ясно в срокове какво трябва да се случи, какво ще бъде необходимо за обезпечението и затова сме го регламентирали на Министерството на земеделието и храните като най-заинтересован орган. Едва ли може в този закон да бъдат определени финансовите параметри, аз не съм специалист и няма как да дам финансова обосновка. Така че се надявам вече тук министерството на помогне това да бъде осъществено и да бъде ясно и точно определено и какви са финансовите параметри. Никой не иска на общините да им хвърля просто едни отговорности. Така че това е за момента.
    ЯНКО ЯНКОВ: Аз ще подкрепя законопроекта и ще настоявам нашата парламентарна група в зала да подкрепи законопроекта дори и само заради това, че идеите в него са добри. Уважаеми колега Ненков, правната техника, която е заложена в него е доста обща, неадресирана и неконкретизирана до голяма степен. В тази връзка може би между първо и второ четене трябва да помислите за усъвършенстване на законопроекта. Какво имам предвид? Примерно Министерството на земеделието и храните разработва национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, в какъв срок, до кога? Няма срок. След това общинските съвети приемат програма, но ако не приемат какво ще стане? Пожелаваме им да приемат, но ако не приемат?
    Този въпрос е изключително сериозен за обществото, много важен, дори както стана ясно от заседанията на нашата комисия по тази тема някои хора заплатиха с живота си, със здравето си по този проблем. Бяхме свидетели на изключително крайни предложения, които много се радвам, че не ги приехме.
    Финансирането е много сериозен проблем, но в крайна сметка той би трябвало да бъде функция на целта на законопроекта, а не да го слагаме на първо място. Ще си намерят финанси. Приютите на общините могат да не бъдат за всяка община приют, може няколко общини да си направят общ приют. Според мен тук вместо общинските съвети ние трябва да ангажираме с персонална отговорност кметовете, те са хората, които имат право да издават заповеди, те се органите на местната власт и там помислете евентуално между първо и второ четене за такива предложения. Иначе според мен законопроектът като идея е добър, друг е въпроса, че каквото и да правите наистина универсално покритие на всички проблеми в тази посока трудно би могло да се постигне.
    Мисля, че законопроектът е хубав и заслужава да бъде подкрепен и да бъде развит по-нататък и между първо и второ четене с конкретни предложения, ако има такива.
    БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Искам да напомня, че Национално сдружение на общините в Република България няколко години вече подред поставя с тревога този проблем за едни назряващи трудности и проблеми пред общините, с които ние не сме в състояние да се справим самостоятелно. Поставяхме неколкократно, включително и на национална конференция през 2010 година специално по този въпрос въпроса. Тогава издигнахме предложението за необходимостта от национална програма и необходимостта от национална подкрепа и дори миналата година пак се обсъждаше ЗИД на Закона за защита на животните, където отново поставих въпроса. Тогава не бяха предвидени тези промени, не бяха отразени нашите предложения и неколцина от вас споделиха, че скоро пак ще правим нов ЗИД. Така се и случи, но можеше да бъдат избегнати някои нещастни случаи, които струваха живота на двама, трима човека.
    Освен това в голяма степен престижът на общините беше накърнен като отговорни за това и неспособни да се справят със задълженията си. В най-голяма степен пострада престижа на София, на Столична община, може би защото общественото внимание към проблемите е най-чувствително.
    В тази връзка искам да поздравя господин Ненков и вносителите за това, че инициираха разработването на такъв проект и го внесоха, което в голяма степен отговаря на нашите очаквания и предложения, най-вече с идеята за национална програма. Най-важното е да се осъзнае, че общините самостоятелно не могат да се справят и че имаме нужда от подкрепата на държавата. Оттук нататък вече наистина би трябвало да се обърне сериозно внимание при конкретизирането и развитието на тези текстове. Като основни идеи и параметри законът предвижда един механизъм, който може да бъде предпоставка за ефективно решение, но наистина трябва да се намерят и конкретни текстове, които да доведат до конкретни механизми, с които ще се стигне до решаването на проблемите. Примерно в тази национална програма законът може да конкретизира някои основни параметри на програмата, какво се изисква и тук е най-вече ролята на държавата да се конкретизира ролята на държавните органи. На първо място разбира се финансирането. Проблемът с финансирането, макар и всички форми, които са предвидени тук, навсякъде където е посочено финансиране пак е оставено за общините, като че ли другите органи имат възможността да ни контролират, а финансирането навсякъде е останало само пак при общините. Така че моля да се разпише в тази национална програма кои са финансовите ангажименти, които поема всяка от страните на национално ниво чрез държавни бюджет, на регионално ниво чрез бюджета на агенцията, на регионалните структури, на областните управители и респективно ще остане и за нас.
    Освен финансиращата функция на държавата много е важно да бъде по-детайлно развита и координиращата функция на държавата в тази програма. И затова ние сме предложили такива идеи, които могат да бъдат развити в текстовете – да се предвиди възможността за създаване на регионални приюти за кучетата и оттам нататък координираща функция на държавата била чрез областните управители, било чрез агенцията ще бъде по управлението на тези приюти. По същия начин и акциите по овладяване на популацията на кучета. Видяхме и очевидно беше, че не могат да се прилагат тези мерки само на общинско ниво, защото от едната община ако се намали популацията идват в другата, също както и в София – от един район като се приложат мерки, те идват от друг район – в природата празно място няма.
    Хубаво е да бъдат развити тези механизми и да бъдат дадени такива възможности, особено по отношение на координиращата роля, както на централно ниво чрез националната програма, така и на регионално ниво. Регионалното ниво тук по принцип е пропуснато да се развие в закона, като ниво, по което ще се управлява решаването на този проблем. Така че да се помогне особено на малките общини, които изобщо нямат възможности, да не правят всеки поотделно, отделно да предприема мерките и да си прави неговата програмка и като се окаже, че едната е имала пари и е изпълнила мерките, другата нищо не е направила и проблемът си остава по същия начин.
    Не на последно място по отношение на финансирането хубаво е се запише с изричен текст по подходящ начин да се създаде възможност за финансиране на тези мерки чрез оперативните програми. Да се запише финансиране чрез еврофондове или по какъвто и подходящ начин да е, но да не би да пропуснат от нашите управляващи органи за следващия период, като разработват дизайна на съответната програма, че за такива цели може да се предвиди мярка.
    Разбира се има и доста конкретни въпроси, които не са маловажни, които трябва да се решат от това, че махаме прилагателното „временните приюти” решаваме ли въпроса. Можем да оставим кучетата там, за да не ги връщаме на улицата, защото както и господин Милчев каза и по телевизията, когато беше проблема в район „Студентски” връщането на кучетата след обезпаразитяването им и кастрирането им възстановява проблема на предишното ниво. Но като не са временни приютите и можем да задържим кучетата там, какво правим, до кога пълним. Този приют има предели. И това не е достатъчно решение – просто махането на прилагателното „временни”. С ограничени възможности като капацитет са приютите, мярката за намаляване изискванията по отношение приютите, които костват финансиране е добра, но също няма да помогне.
    Много въпроси има, които трябва да бъдат решение между първо и второ четене и се надявам, че особено представителите на Столична община ще бъдат полезни с конкретни предложения.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Позиция от министерството?
    Д-Р РАНГЕЛ КРЪСТАНОВ /МЗХ/: Министерството на земеделието и храните съгласува представения проект на Закона за защита на животните, внесен от господин Ненков и група народни представители също с предложение и със съответни бележки, дадени от народните представители. Конкретно в чл. 4 на мястото на думата „организация” да се замени с „организациите”, защото в Република България има няколко организации, които са специализирани.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Когато започнем на второ гласуване да разглеждаме закона в Комисията по земеделие там може тези редакции да се правят. Сега по принцип кажете Вашето отношение, становище по внесения законопроект, не конкретните текстове.
    РАНГЕЛ КРЪСТАНОВ: Конкретно по § 7, 8 и 9 Министерството на земеделието и храните обръща внимание на факта, че така направените предложения на вносителя ще доведат до празнота в нормативната уредба поради следните причини. От направеното предложение на отмяна на чл. 47, ал. 3, изречени второ „кучетата са под надзор и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване на изискванията на чл. 49 и чл. 50 е видно, че се заличава инструмента „надзор” . Ето защо Министерството на земеделието и храните настоява за изрично регламентиране на надзора и контрола на кучетата, които ще бъдат върнати по местата откъдето са хванати. Програмата, която е от тримесечен срок, нашето предложение да бъде шестмесечен срок за влизане в сила.
    Министерството на земеделието и храните обръща внимание, че е необходимо да се предвидят финансови средства за Българската агенция по безопасност на храните за доработка на информационната система по чл. 38. Това са основните моменти. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Между първо и второ четене тези ваши предложения чрез народните представители вносители или някой друг ще бъдат внесени по съответния ред в Народното събрание, за да могат да бъдат разгледани и евентуално приети, когато се обсъжда законопроектът за второ четене. Сигурно ще се наложат много корекции и поправки, но това е нормално и се случва при всеки един такъв законопроект.
    Колеги, има ли други мнения, становища по внесения законопроект? Няма. Ние сме съпътстваща комисия, не сме водеща, в Комисията по земеделие ще бъдат най-сериозните спорове. Но пък един от вносителите е тук, така че си заслужаваше тази дискусия. Преминаваме към гласуване на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните.
    Който е съгласен този законопроект да бъде приет, моля да гласува.
    Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
    Приема се законопроектът.

    2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект № 202-01-10, внесен от МС и законопроект № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров (за второ гласуване - продължение).

    (Народният представител Любомир Иванов няма да участва в разискванията и гласуванията по закона, тъй като е член на Камарата на архитектите с пълна проектантска правоспособност и има наличие на конфликт на интереси.)

    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Присъстват представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Столична община, на ДНСК. Продължаваме с § 104. Разглеждаме предложенията на народния представител Димчо Михалевски. В експертен състав разглеждахме всички предложения.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Идеята на дефиницията, която съм предложил тук, съгласувана с експерти, е да има прагматична насоченост, тоест – да не запишем някакви текстове и после да се сблъскаме отново с фактите, че ще обявим маса обекти за незаконни и съответно няма да можем да приложим закона в пълната му мяра и затова, за да разделя юридическата незаконност от техническата, липсата на някой документ в строителните книжа, което би довело до дефиницията на един обект да бъде незаконен да бъде преодолима все пак, ако той в другите си технически параметри съответства на изискванията на закона да имаме някакъв ход през указания на контролния орган, който да ги даде в определен срок и те да бъдат отстранени. Това е общо смисълът на дефиницията, която сме дали в ал. 1 и 2 на предложението.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Специалистите, кажете си мнението. Вчера дискутирахме всички текстове, записал съм какво сме отразили.
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Смятам, че в хипотезите, които посочихме за строеж с нарушение по чл. 224 е дадена възможност за такива случаи, в които строежът може да бъде приведен в съответствие с нормативните изисквания той да не се констатира като незаконен, а като такъв с нарушения и тогава има възможност да бъде приведен в съответствие с изискванията и съответно строителството да бъде разрешено да продължи. Докато в чл. 225 духът на законът е съвсем различен, тук целта е да се създаде превантивен ефект за недопускане на незаконно строителство, така че когато сме формулирали хипотезите за незаконен строеж сме се старали те да бъдат така прецизирани, че строежите да могат по един безспорен начин да бъдат констатирани като незаконни в случаите, в които наистина не е възможно тяхното привеждане в съответствие с нормативните изисквания и липсата на строителни книжа тук не е юридически проблем, той е и технически проблем. Така че не бих препоръчала да се допусне този компромис – строежи, които са изпълнени без одобрени проекти, без строителни книжа да се даде възможност да бъдат изследвани за тяхното привеждане в съответствие с нормативните изисквания, един вид да бъдат по този начин узаконявани след като веднъж са изпълнени незаконно. Затова предлагам да подкрепите формулировките на тези хипотези в чл. 225 за незаконен строеж на вносителя.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В ал. 2 имате ангажименти по отношение на сгради или части от тях, които застрашават безопасността на хора.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Вие имате логика в своето твърдение, но в момента, в който класифицираме всички – те са хиляди, ще ги съборим ли? Отговорът е, не – няма да ги съборим. И още един частен въпрос, който може би не е най-представителния. Казвате, когато документите не са му наред, ето ви един казус – Законът за културното наследство го изменихме и възстановихме, не дадохме срок, в който един обект, който носи характеристики на паметник на културата да извърви процедурата и да е обявен, той е до моя парцел, аз съм до него, аз не знам, че той има такъв потенциал и съответно не съм си приложил в документацията съответната съгласувателна процедура с контролните органи по тази тема. По вашия смисъл аз съм незаконен. Ето тези моменти от живота някак си ги изтърваваме и после ще правим едни красиви отчети, че имаме десетки хиляди незаконни, ще ги даваме по телевизията и какво от това, животът е много по-силен от нас и от нашите текстове, които очевидно не сме в капацитета си да станем адекватни на житието, което е извън от нас. Затова го предлагаме. Аз не казвам, че трябва да адмирираме, аз съм готов да коригираме още неща, съгласен съм с вас, не бива така да адмирираме да строят и после да узаконяват без книжа, но и другото е вероятно, което казваме.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Преди всяко заседание на комисията в доста широк експертен състав разглеждаме всички предложения и аз отново ще помоля, особено тези, които сте внесли предложения да заповядате да ги обсъждаме там, защото ако тук повторим това обсъждане няма да ни стигне тази година и този мандат на Народното събрание. Затова след разглеждане от експертите тук ще обсъждаме пак, но да не навлизаме отново в същите детайли, в същата дискусия, защото наистина ще бъде затруднена работата на комисията.
    Ще давам думата на вносителите, на тези, които са направили предложения, на експерти, на депутатите, но да сме конкретни и стегнати в изложенията. Иначе моята надежда е днес да стигнем до края на закона без тези отложени текстове, части от законопроекта, които следващата среща се надявам да ги поизчистим и да ги разгледаме в комисията.
    Чухме предложенията на господин Михалевски и на госпожа Гечева. Други мнения и предложения по становището на народния представител Димчо Михалевски? Очевидно няма. Пристъпваме към гласуване.
    Който приема предложението на народния представител Димчо Михалевски за изменение на § 104, моля да гласува.
    Гласували: „За” – 3; „Против” – няма; „Въздържали се” – 9.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя, който не би трябвало да се променя. Който приема текста на вносителя за § 104, моля да гласува.
    Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
    Приема се.
    § 105. Предложение на народния представител Зоя Георгиева, която предлага § 105 да отпадне. Зоя Георгиева отсъства. Мнения по въпроса? Има предложение от народния представител Димчо Михалевски за § 105.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: По същество това е същото като предния, само че става дума за правомощия на кмета на общината. Другото, което е по-съществено според мен, е в точка 2 изменения текст на ал. 5, което считам, че е по-правилно отговорността за премахване да бъде за сметка на възложителя, а не както е разписано в сегашния текста – да се размие отговорността и в крайна сметка да е на колективна безотговорност, кой плаща за премахването.
    СТОЯНКА ИЛОВА: Считаме, че текстът на вносителя е по-ясен, тъй като той дава алтернативната възможност за случаите, в които извършителят е лице, различно от възложителя, тоест – в случаите, в които извършителят е лицето, което не е собственик на имота срещу него да бъде насочено принудителното изпълнение и от него да бъде търсена имуществена отговорност за извършване на незаконния строеж.
    Много са случаите в практиката, в които има лица, които в нарушение на закона изпълняват строителство в чужди имоти и това са случаи, в които дори собственикът няма как да реагира адекватно срещу това строителство. Това са и случаите, в които един несобственик строи върху държавни или общински терени незаконно. Така че в тези случаи ние считаме, че срещу него трябва да бъде насочено принудителното изпълнение и от него да бъдат събрани сумите за принудителното премахване на незаконните строежи.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Има инвестиционен процес, който има ясен възложител, той е инициатор, на негово име и за негова сметка се издават всички разрешения, той възлага строителството. Кой го изпълнява под йерархията отдолу е друга тема. Вие визирате строителният надзор, строителят, строителят по чл. 225, проектантът, каква е тяхната отговорност на тези лица? Те изпълняват строителството, защо ще насочвате санкцията на държавата срещу тях?
    СТОЯНКА ИЛОВА: В момента говорим за случаите, в които принудителното изпълнение се насочва срещу непосредствения, прекия извършител на незаконното строителство, който в част от хипотезите на незаконно строителство не е собственика на имота, тоест – той не е възложител по смисъла на Закона за устройство на територията.
    ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Кратък коментар. Смятам, че предложението на вносителя е разумно, защото действително в практиката има случаи, когато в даден терен определени лица са влезли във владение, не могат по някакъв начин да бъде премахнато тяхното владение и оттам следва да има разпоредби, които да позволяват действия срещу тях.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: От кого произтичат действията на строителен надзор, проектант, строител и т.н.? Те самите се инициират и отиват и почват да правят нещо. Не разбирам цялата логика, за която говорите.
    БОРИС МИЛЧЕВ: По смисъла на ЗУТ възложител не е лицето, което дава парите, организира строителството, а лицето по чл. 161 от ЗУТ, което е собственик на терена или има право на строеж. Това е възложителят, а не лицето, което дава парите. Това, което имат предвид колегите от министерството е строителство върху чужд имот, без знанието, дори и без съгласието на собственика, който е възложител по смисъла на ЗУТ. Това лице в чуждия имот не може да има качества на възложител.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това, което от името на вносителя се казва буди двусмислие. Това е адитивна възможност да изискаш от единия или от другия. Когато имате предвид хипотезата, че възложителят не е в известност за извършеното закононарушение нищо лошо – напишете го, възложителят или извършителят, ако възложителят не е известен за извършеното строителство, за да стане ясно, че няма да има своеволия. Някой му възлага, изчезнал някъде, заминал, не може да го открият и изпълнителят на практика му събират санкции, глоби, вземания и т.н. Няма резон.
    СТОЯНКА ИЛОВА: Считаме, че не е необходимо подобно уточнение, тъй като принципите на търсене на имуществена отговорност се уреждат по общия ред на Закона за задълженията и договорите и на ГПК, така че не е необходимо да бъде правено изрично такова вписване.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Преминаваме към гласуване. Който подкрепя предложението на народния представител Зоя Георгиева § 105 да отпадне, моля да гласува.
    Гласували: „За” – 3; „Против” – няма; „Въздържали се” – 9.
    Не се приема.
    Предложението на народния представител Димчо Михалевски, който го подкрепя, моля да гласува.
    Гласували: „За” – 3; „Против” – няма; „Въздържали се” – 9.
    Не се подкрепя.
    Гласуваме текста на вносителя за § 105. Който подкрепя текста на вносителя във вида, в който е предложен, моля да гласува.
    Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
    Приема се.
    § 106. Предложение на народния представител Зоя Георгиева. Коментари? Няма. Който е съгласен за този текст, моля да гласува.
    Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
    Не се приема.
    Гласуваме текста на § 106 по вносител. Който го подкрепя, моля да гласува!
    Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
    Приема се § 106 по текста на вносителя.
    § 107. Има предложение от народния представител Зоя Георгиева за корекция на текста в ал. 4. Коментари по този текст?
    Ще си позволя да направя коментар и да предложа първата част на първото изречение „концепции и схеми за пространствено развитие по Закона за регионалното развитие” да отпадне и да остане „устройствени планове и инвестиционни проекти по този закон”. Това е чл. 230 на ал. 1.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Защо отпада последното изречение на ал. 1, което е в действащия текст?
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Логично е да отпадне това, което предлага господин Татарски, защото замисълът на чл. 230 е да уреди правоспособността на архитектите и инженерите проектанти и би било правен абсурд да кажем, че само те биха могли да изработват концепции и схеми за пространствено развитие, които изискват екипи от всякакви специалисти.
    Иначе предложението на Зоя Георгиева също смятам за неудачно, тъй като то иска да елиминира възможността правоспособни лица в общинските администрации да изработват проекти за общински нужди, което е нецелесъобразно.
    АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Тъй като ми се налага да напусна заседанието, оттук нататък подкрепям това, което господин Татарски подкрепя и той.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Който приема предложението за текст на § 107 с отпадането на тази част от първото изречение, която ви прочетох, моля да гласува.
    Гласували: „За” – 12; „Против” – няма; „Въздържали се” – 2.
    Приема се в този вид.
    § 108. Предложение от народния представител Александър Ненков. Става въпрос за чл. 232. Това е административно-наказателната отговорност. Моето предложение е да подкрепим предложението на Александър Ненков без точка 7, защото тази част от законопроекта, която касае тази материя я оставяме за следващото заседание, когато ще разглеждаме тези въпроси. Точка 7 я отлагаме, защото е свързана с текстовете, които не сме ги разгледали. Затова правя това предложение, но вие имате право на коментар, особено специалистите.
    СТОЯНКА ИЛОВА: Не възразяваме да се приеме предложението по новата точка 8, предложена от господин Ненков, но считаме, че не трябва да се прима точка 9, тъй като тя е за лице, което е допуснало негов имот, обект или елемент да се ползва за реклама в противоречие с изискванията на наредбата. Ние не приехме предложение на господин Ненков по предложен нов § 17а относно изисквания към рекламната дейност, която би могла да се извършва по ЗУТ, тъй като това не е материя, която се регламентира от ЗУТ. Поради тази причина считаме, че и точка 9 не би следвало да се приеме.
    Не считаме, че точки 8 и 9 са същите, тъй като точка 8 е за допустителство за разполагане на преместваем обект. За преместваемите обекти и рекламните елементи като вид преместваем обект действително съдържат основна уредба в ЗУТ в чл. 56, а точка 9 се отнася за самата рекламна дейност.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемам, има логика в това, което казвате.
    СТОЯНКА ИЛОВА: Считам, че целта на точка 8 е именно да уреди допустителството, така че поради тази причина считам, че целта на предложения от него текст е именно тази – да се търси административно-наказателна отговорност за допустителство.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има още едно предложение, което е направено от народния представител Гинче Караминова и Станка Шайлекова. Тук има представител на тази гилдия за нова точка 7 – да се наказва длъжностно лице, което не констатират промените. Имате ли коментари? Няма.
    Имам предложение, свързано с размера на глобите и до горната граница, която от 5 хиляди в повечето случаи става 10 хиляди. От практиката е ясно, че се налага обикновено долната, минималната глоба, а не горната граница. Сега като дигнем горната граница какво постигаме с това,
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Да, действително е дадена някаква възможност на административно наказващият орган да прецени в зависимост от степента на нарушението да наложи по-ниска или по-висока глоба и действително не се променя минималната глоба, тъй като отчитаме, че за по-малки нарушения трябва да има възможност да бъдат налагани и по-ниски глоби. Увеличаването на горната граница на размера на глобата е единствено и само с цел постигане на превенция на нарушенията. В този смисъл предлагам да подкрепите проекта на вносителя.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари, мнения по този текст? Няма. Предложението на Александър Ненков за точка 2 се повтаря за ал. 5, като на вносител, така че ако приемем неговото предложение приемаме текста посочен в предложението му по точка 8 и го допълваме в ал. 5, нова точка със съответната поредна номерация в неговото предложение под номер 8.
    Подлагам на гласуване предложението на Александър Ненков във вида, в който току що ви прочетох. Точки 2 и 9 се оттеглят, точка 7 се отлага, 8 – във вида, в който е предложена, нова точка към ал. 5 в чл. 232, § 108. Който подкрепя така направеното предложение, моля да гласува!
    Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
    Коментари по предложението на народния представител Гинче Караминова и Станка Шайлекова.
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Предлагам да не бъде прието това предложение, тъй като това е една доста неясна хипотеза и по-скоро може да доведе до незаконосъобразни действия, ако се изпълнява. Що се отнася до отклоненията от одобрените проекти, ние имаме хипотеза за строеж с нарушения, който се изпълнява в отклонения от одобрени проекти по всички части, така че не мисля, че е необходимо специално в частта „ландшафтна архитектура” да имаме отделна хипотеза за налагане на глоба.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на Гинче Караминова и Станка Шайлекова за промяна на § 108. Който е "За", моля да гласува.
    Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
    Не се приема.
    Гласуваме текста на § 108 с това изменение, предложено от Александър Ненков. Който е "За", моля да гласува.
    Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
    § 108а. Предложение от народния представител Искра Фидосова и народния представител Емил Радев.
    Имат ли коментари специалистите?
    СТОЯНКА ИЛОВА: Това предложение на госпожа Фидосова и господин Радев е свързано с тяхното предложение по § 117, ал. 1, така че ние не възразяваме да се приеме това предложение ако се приеме разбира се и тяхното предложение по § 117. Само бихме си позволили да дадем една по-точна редакция на ал. 2. Считаме, че по-точно и по-приложима би била разпоредбата ако гласи следното: „Актът за установяване на административно нарушение по ал. 1 се съставя от областния управител или от определени от него служители от областната администрация, а наказателното постановление се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него длъжностно лице.”
    Целият ЗУТ борави с термина „упълномощено”, така че ми се струва, че няма да е удачно тук да използваме „оправомощено”, иначе да- „оправомощено” е по-точен термин.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А по ал. 1 имате ли позиция?
    СТОЯНКА ИЛОВА: Алинея 1 смятаме, че може да остане в този си вид, като ако се приеме предложението на госпожа Фидосова и господин Радев в § 117, ал. 1 да се уточни точно какво ще е задължението на кмета. Така че там бихме могли да предложим текст, ако се приеме по принцип тяхното предложение.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има предложени този текст, след като разгледаме § 117 според решението там, да гласуваме и тогава да се върнем на § 108а, защото е свързан с § 117, ако не направим корекции по него. Отлагаме § 108а, след като гласуваме § 117. Според текста на § 117 ще формулираме и предложението по § 108а.
    Имате ли друго мнение по въпроса? Няма.
    Продължаваме с § 109. Ново предложение на народния представител Александър Ненков. Предлагам този текст да се приеме без думите „а числото 500 се заменя с 5 000”.
    Предлагам да приемем предложението на Александър Ненков в частта до запетаята. А частта, която е след запетаята „числото 500 се заменя с 5 000”, което е и предложение на вносител да не се приеме, а да приемем предложение за изменение на чл. 233 – вместо „актовете” да заменим с „издадените от Министерски съвет и от министрите актове”.
    Който е "За", моля да гласува.
    Гласували: „За” – 12; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
    Приема се.
    § 113, точка 74 „категоризация на населените места според броя на населението”. Дадена е някаква категоризация, която не съвпада или по-скоро има в различни други закони друга категоризация по отношение на броя на населението и не мога да намеря смисъла на това тук да го имаме като отделен текст – точно тази категоризация. Ако вносителите ни убедите в противното, но знаем, че по отношение на данъците е една категоризацията, по отношение на ЗАТУРБ е съвсем друга категоризацията. Това е моето предложение. Има и предложение от народния представител Емил Радев за дефиниция на гараж и на паркомясто. Има предложение на народния представител Зоя Георгиева за дефиниция на паркомясто и отделна точка 81 – дефиниция на сградна газова инсталация. Предложение на народния представител Александър Ненков по този текст. Предложение на народния представител Даниела Петрова, която ще ни обясни какво предлага и предложение на народния представител Димчо Михалевски, на народния представител Гинче Караминова и Станка Шайлекова.
    Казах си моето предложение по предложението на вносителя. По предложението на народния представител Емил Радев експертите имате ли становище относно дефиницията за гараж и за паркомясто?
    БОРИС МИЛЧЕВ: Считам, че легална дефиниция за гараж не е необходима. Гаражът така или иначе е обособена с инвестиционния проект сграда или е самостоятелна сграда. Докато за паркомясто по дефиницията има неща, които трябва да се вземат предвид. На мен лично повече ми харесва предложената точка 80 от Министерски съвет, като изказ. Единствено според мен уточняването на вида на сервитута е необходимо именно, че става дума за отчуждаем и наследяване личен сервитут. Говоря като редакция към предложението на Министерски съвет от това, което е предложил господин Радев.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Народният представител Зоя Георгиева дава дефиниция на паркомясто и нова точка 81. По второто предложение за дефиницията на паркомясто има много предложения. Очевидно трябва да намерим една обща дефиниция.
    СТОЯНКА ИЛОВА: Относно дефиницията за паркомясто аз виждам, че има отложени предложения на господин Радев по отношение на нов член 180а, който според мен е свързан и с дадените легални дефиниции за гараж и за паркомясто, така че дали не е по-правилно решението да се разглежда комплексно проблема след като се разглеждат и отложените текстове на господин Радев?
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Защо да няма дефиниция по предложението по чл. 180а?
    СТОЯНКА ИЛОВА: Защото самото отложено предложение на господин Радев предрешава и вещно правния статут на тези обекти. В 180а, ал. 1 предложена от нега и отложена за разглеждане се говори отново за паркоместата, изградени като строеж на основание одобрен проект със самостоятелни недвижими вещи. Тоест, тази част от неговите предложения се съдържа и в дадената от него легална дефиниция в по-нататъшните допълнителни разпоредби на § 5.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разглеждаме другото предложение за сградна газова инсталация, дадено е някакво предложение за дефиниция. Имате ли нещо против това определение на сградна газова инсталация?
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Нашето становище е това предложение за даване на определение на сградна газова инсталация да не се приема, тъй като по принцип в сградите освен сградни газови инсталации има и други сградни инсталации, които са необходими за нормалното функциониране на строежите, като електрическа инсталация, водопроводна, канализационна.
    Освен това считаме, че не е необходимо, ние разбираме, че това предложение от госпожа Зоя Георгиева е направена във връзка с нейното предложение, което е направено по § 68, но легално определение на сградна газова инсталация така или иначе в действащата нормативна уредба съществува. Направих справка – в момента в две наредби, които са издадени, едната на основание Закона за енергетиката и Закона за техническите изисквания към продуктите. Другата наредба е издадена на основание Закона за енергетиката и тези два нормативни акта съдържат легални дефиниции на сградна газова инсталация. Затова ние считаме, че не е необходимо да натоварваме и ЗУТ с такава дефиниция.
    По предложението на вносител за легални дефиниции за измененията в § 5 предлагаме да отпадне предложеното изменение в т. 35 – третиране на отпадъци, тъй като така, както ние сме го предложили то вече е факт, станал със ЗИД на Закона за отпадъците.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разглеждаме предложението на Александър Ненков. Вашите мнения, становища по това предложение?
    СТОЯНКА ИЛОВА: Ние се запознахме с предложението на господин Александър Ненков по отношение изменението на § 4. Това е начинът на връчване на съобщения, които се правят по ЗУТ и считаме, че в него има разумни предложения, които могат да се включат обаче в предложението на вносителя, така че имаме готов текст, който можем да предложим за § 4. Вие преценете дали да го прочета, той по същество запазва ал. 1 от предложението на вносителя, има допълнения в ал. 2 и ал. 3, или просто да го представя.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще ни го прочетете да се запознаем, за да можем да го гласуваме евентуално.
    СТОЯНКА ИЛОВА: Алинея 1: „Предвиденото в този закон и в актовете по прилагането му, съобщаван от компетентните органи на заинтересованите лица по реда на АПК се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.” Алинея 2: „Когато в този закон и в актовете по прилагането му не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересованите лица. В този случай, когато адресът на някои от заинтересованите лица не е известен и то не е намерено на посочения от него адрес съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето, установено за правене на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставяне и сваляне на същото от таблото за обявления или в интернет страницата на органа се удостоверява с подписа на две длъжностни лица.” Алинея 3: „Когато заинтересовани лица са всички собственици и носители на ограничени вещни права в сгради с режим на етажна собственост, съобщенията до тях се връчват чрез председателите на управителните съвети – управителите. До избирането на председател на Управителния съвет на етажната собственост управители по Закона за управление на етажната собственост съобщаването се извършва по реда на ал. 2, изречение второ и трето.”
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагате редакция на ал. 1, 2 и 3. Алинея 4 на Алексанъдр Ненков е включена в ал. 3. Предложението му за дефиниция на преместваем обект и рекламен елемент и рекламна дейност, което казахме че не го приемаме по принцип, но рекламен елемент и преместваем обект би трябвало да ги приемем, защото преди малко коментирахме, че те са в обхвата на закона.
    БОРИС МИЛЧЕВ: Член 56 и 57 от ЗУТ уреждат именно преместваеми обекти и рекламни елементи и за двете понятия няма легална дефиниция до момент. Това обстоятелство поражда непрекъснати спорове. По тази проблематика вече има натрупана практика, която за съжаление е и доста противоречива и на съдилищата, на ДНСК, на общините. Така че такава дефиниция е безспорно необходима.
    В предложената точка 81 е синтезирана практика на ВАС по въпроса. Докато точка 82 е по-скоро от практиката на общините по отношение на рекламните елементи.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Вносителите предлагат съобщенията, когато не са в режим на етажна собственост е да се залепват.?
    СТОЯНКА ИЛОВА: По ал. 2 първият вариант на съобщаване си остава изрично писмено съобщение и само ако адресът на някои от тези заинтересовани лица не е известен или пък то не е намерено на посочения адрес. То и до сега е горе-долу идентичен реда, но ние изискваме изрично да има отправяне на писмено съобщение.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Второто, което искам да попитам, дефиницията за рекламен елемент сега ли се въвежда?
    СТОЯНКА ИЛОВА: Да, сега се въвежда.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Според мен по-разумно е да се нарича рекламно-информационен елемент, тъй като в много случаи е спорно да се докаже един такъв елемент дали е само информационен или носи реклама в себе си, а пък предназначенията им са доста близки едно с друго, така наречените риета.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Георгиев е прав, ако едно информационно табло не е рекламно, а е информационно или на едно заведение отпред има информация за менюто, какво е това?
    БОРИС МИЛЧЕВ: Терминът рекламно-информационен елемент не се ползва от ЗУТ, тоест по тази причина не може да бъде дефинирано, тъй като община по смисълът на този закон какво означава? Ползва терминът рекламен елемент, информационните елементи по сегадействащите разпоредби на ЗУТ и наредбите на общинските съвети са елементи на градско обзавеждане, влизат в тази категория и се поставят по съответния ред като елементи на градско обзавеждане и тъй като законът изцяло препраща към наредби на общинските съвети, всъщност общинските съвети трябва да търсят границата между рекламен елемент и информационен елемент.
    ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Аз също смятам за резонно терминът „преместваем обект” и бих искал да дам кратък пример. Така наречените билбордове край пътищата на всички ни е известно колко масивни фундаменти се изграждат за тях, на които се поставят. Поради тази причина и поради обстоятелството, че това все още не е прецизирано като текст в закона смятам, че е редно да бъде въведен този текст, както и подкрепям колегата за неговата бележка във връзка с дефиницията рекламно-информационен елемент, но от друга страна след като юристите дават това тълкувание може би е редно да остане в този вид, в който понастоящем съществува в ЗУТ на други места.
    БОРИС МИЛЧЕВ: Тук в края на изречението се ползва понятието „рекламна дейност”. Комисията принципно отхвърли ползването на това понятие. Може би трябва да е за осъществяване на реклама, тъй като за реклама има легална дефиниция в Закона за конкуренцията.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отиваме на предложението на Даниела Петрова и Красимир Велчев.
    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: С направеното предложение с колегата Велчев предлагаме в § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ след думата „реставрация да се добави думата „пълна реконструкция по автентични данни” по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и след думите „недвижими културни ценности” да се добавят думите „с изключение на посочените в чл. 151, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗУТ”. Това предложение цели постигане на съответствие с разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 9 и 10 от действащия закон, тъй като съгласно цитираната разпоредба не се изисква разрешение за строеж за терен на консервация на недвижими културни ценности и консервация и реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в интериор на архитектурни строителни и художествени културни ценности, консервация на археологически недвижими културни ценности. А в § 5 се определят като строежи консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности. Именно с въвеждането на определено съответствие е направено настоящото предложение във връзка с приети промени в Закона за културното наследство и даване на легалната дефиниция.
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Нашето становище е предложението на народните представители Даниела Петрова и Красимир Велчев да не се приема, като мотивите ни са следните. В легалната дефиниция на понятието „строеж” са включени и реконструкциите на всички видове строежи в това число и реконструкциите по автентични данни на обектите, представляващи недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и не е необходимо с направеното предложение да се утежнява легалната дефиниция на понятието „строеж”.
    За втората част на предложението, където се прави изключение за обектите по чл. 151, ал. 1, т. 9 и 10 ние считаме, че по принцип обектите в чл. 151, които са включени, включително и тези по т. 9 и 10 не представляват строежи, така че те са изключени от дефиницията за строеж по § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на закона и не е необходимо това да го уточняваме в дефиницията.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари?
    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Бих искала да споделя, че текстовете са съгласувани с Министерството на културата и са поискани от Националния институт за културно-историческо наследство и предполагам, че тяхното желание да бъдем ние вносители на тези текстове е породено именно или от работата им или в опасенията за некоректно тълкуване. Ако това няма да натовари съответно текстовете ви моля да прецените и да гласувате положително.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мисля че трябва да отпадне думата „пълна реконструкция”. Какво значи пълна и частична реконструкция? Ако е частична реконструкцията, нали пак е строеж?! Затова предлагам да отпадне думата „пълна”, защото всяка една реконструкция е строеж, или се бъркам нещо?
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин председател, абсолютно сте прав. По принцип в Закона за културното наследство терминологично е определено понятието „реконструкция по автентични данни”, няма понятие „пълна реконструкция по автентични данни”. Така че легалната дефиниция е „реконструкция по автентични данни”. Няма пречка това допълнение да бъде направено в легалната дефиниция на строеж по т. 38, но ние считаме, че реконструкцията така или иначе съществува в легалната дефиниция, като строеж. Погледнете в края на точка 38, където са включени реконструкциите като строеж. Реконструкциите по принцип за всички видове строежи, в това число реконструкциите на обекти, които представляват недвижими културни ценности. Така че считаме, че не е необходимо да натоварваме тази легална дефиниция и с този отделен вид реконструкция на недвижимите културни ценности.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В сега действащия текст има думата „реконструкции”, а строежите са изредени. Предложението е отделно да се добави пак „реконструкция по автентични данни”, като вид строеж. Смятате ли, че е необходимо. Можем да го добавим, но наистина в текста го има – „реконструкции”, трябва да добавим и „реконструкции по автентични данни”. Думата „реконструкция” би трябвало да обхваща и тази, която се извършва по автентични данни.
    Наистина аргументът на министерството е да не натоварваме текста на закона, не е проблем да го допълним с това изречение и надявам се ще приемете предложението да отпадне това с изключение примерно на посочените в чл.151 т. 9 и 10, защото наистина чл. 151 казва кога не се изисква разрешение за строеж. Там са упоменати, и тук пак да ги упоменаваме е ненужно.
    Колеги, коментари? Ще предложа решение по този текст.
    Предложение на народния представител Димчо Михалевски за място за паркиране и/или гариране.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това са две легални дефиниции, за които правя това предложение. Едната е свързана с място за паркиране /или гариране, другата е свързана с понятието „защитени територии” за опазване на културното наследство, което е свързано с последващ § 134 и по който съм предложил текстове в тази връзка.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може би е по-добре това да се отрази като промяна в Закона за културното наследство, защо в ЗУТ да го слагаме? Ако отпадне предложението на Емил Радев за нуждите на вещно-правните сделки, дали трябва изобщо в ЗУТ да слагаме дефиниция на място за паркиране?
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Очевидно има някакъв проблем, който съществува в практиката по тази тема за местата за паркиране, най-общо да кажем, да не използваме „паркомясто” или това, което аз съм предложил и вероятно това налага да има някаква дефиниция, която да предложим, която да е в помощ на нотариусите след това, които очевидно тласкат нещата към обособяване на нови имоти, което според мен би взривило системата после за регистрация на тези имоти, което е друга тема. Но това, което ви предлагам мисля, че все пак е целесъобразно да има тази легална дефиниция в ЗУТ, защото тя касае устройство на територията, там му е мястото. А по следващите текстове - § 134 те вече са отнесени към закона.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по това, което сега обсъждаме, защото след това трябва да оформим предложение за решение. Аз лично приемам да не е паркомясто, а да е място за паркиране, както Вие казвате, но ако отпадне?!
    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Въпрос към колегите, коментар за паркоместата. По какъв начин ще се реши въпроса с извършените сделки към настоящия момент, тъй като в момента в кадастралната карта паркоместата имат идинтификатор и те могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Такава съм имала и миналата седмица, затова знам. Но в самия нотариален акт, тъй като до настоящия момент нямаше легална дефиниция те се записват като гараж. Как ще се уреди въпроса оттук занапред – или гараж с покрив, гараж без покрив, самостоятелен обект?
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Нашето мнение е, че трябва да има такава дефиниция.
    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Би следвало да има или ако тя се приеме занапред да се уреди въпроса към извършените сделки към настоящия момент с такъв тип паркоместа, наречени юридически гараж в нотариалния акт. Какво се случва с тях когато тръгнат да продават собствениците на паркоместа, оформеният в нотариалния акт гараж, всъщност подвеждат какво продават, какво прехвърлят като вещно право.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Ние в гласуваните в началото текстове сме възприели предложената терминология от господин Михалевски – място за паркиране без другата част или гариране, защото възприемаме, че гарирането е понятие, което е всеобщо известно и не се нуждае от дефиниране въобще. Но тъй като действително въпросът е дали съществува проблема за нуждите на устройственото планиране и строителството по отношение на легална дефиниция – да или не на паркомясто или по-скоро проблемът е във вещноправният аспект на статута на определени паркоместа, казано на граждански език, то дискусията беше още в самото начало дали тези текстове имат място в ЗУТ или трябва да намерят своето място във вещното право, примерно в Закона за собствеността. Едно такова становище изрази госпожа Фидосова.
    Така че според мен всички текстове, които са свързани с предложените дефиниции за гаражи, паркоместа и т.н. е добре да се отложат за следващия път с ясното съзнание, че ако текстът по същество, който е на господин Емил Радев за статута на паркомястото се възприеме, то естествено е, че от редакцията, която ще се гласува там зависи дали има нужда или няма нужда да се дава легална дефиниция що е това. Защото ако самото тяло на закона каже ясно какво представлява мястото за паркиране, като различни разновидности, които съществуват в чисто физически аспект и респективно ако засегне и статута от гледна точка на вещното право, то няма нужда от дефиниция. Тук трябва да се обърне внимание на вашето предложение по отношение на местата за паркиране в публичните обекти. По отношение на тях не може да има никакъв статут на сервитут за когото и да било, защото те са обществено достъпни, това са т.нар. обществени паркинги, които трябва да имат съвсем различно отношение във връзка с другите лични сервитути, които евентуално биха възникнали върху местата за паркиране, които са обект и на правни сделки в момента.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да видим и предложението на Гинче Караминова и Станка Шайлекова. Те предлагат дефиниция за ландшафт и ландшафтна архитектура. Тук има становище, че Законът за камарата на инженерите в инвестиционното проектиране го има „ландшафтна архитектура” и за ландшафт има определени други закони и не е необходимо тук да го отразяваме. Кажете си вашето мнение, ако имате друго.
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: По отношение на предложенията на госпожа Караминова и госпожа Шайлекова ви предлагаме да не приемете тяхното предложение, тъй като действително за ландшафт, като компонент на околната среда има легална дефиниция в Закона за опазване на околната среда и в Закона за биологичното разнообразие, която дефиниция по същество е възприела дефинициите, които са дадени в Европейската конвенция за ландшафта и в Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, така че не е необходимо такава легална дефиниция да се дава и в Закона за устройство на територията.
    По отношение на легална дефиниция на ландшафтна архитектура, като вид специалност, ние считаме, че също не й е мястото на тази дефиниция в Закона за устройство на територията, защото противно на това би трябвало да дадем такава легална дефиниция на всички специалисти, които притежават съответната специалност и участват в инвестиционния процес.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да ги гласуваме поред.
    Предложението на Емил Радев ви предлагам да отложим. На народния представител Зоя Георгиева и по същата причина по точка 81 чухме становище, че не е необходимо да има дефиниция само за газоинсталация, ако трябва да има такава.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Зоя Георгиева, моля да гласува.
    Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 14.
    Не се приема.
    Предложенията на Александър Ненков за редакция в частта му на предложението в точка „а”, така както го чухте от госпожа Илова за нов текст на ал. 1, 2 и 3 да остане в точка „б” предложението му за чл. 81 и чл. 82 – премествами обекти и рекламен елемент и рекламна дейност да отпадне. Който е съгласен с така прочетеното от мен и редактирано предложение на Александър Ненков, моля да гласува.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Предложение на народния представител Даниела Петрова и народния представител Красимир Велчев – точка 38 да отпадне думата „пълна”, понеже се държи да остане „реконструкция по автентични данни” по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство. Но понеже съществува вече думата „реконструкция” да бъде „реконструкция по автентични данни” по смисъла на чл. 74. Може би е по-чисто, да не повтаряме думата „реконструкция” два пъти.
    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Бих искала да обясня какво значи „реконструкция по автентични данни” – това, което по-нататък в самия закон даваме легално определение. Тъй като материята е по-специфична тук за народните представители всъщност „реконструкция по автентични данни” на недвижима културна ценност означава пълно и частично преизграждане на основание на графична текстова фододокументация, други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите, субстанцията, използването, функцията, традицията, техниките, местоположението, обстановката, духа, настроението, усещането и други вътрешни и външни фактори. Затова след това го даваме като легална дефиниция.
    Изключително е важно, защото тази реконструкция по автентични данни ни дава възможност да бъде направена реконструкцията по този снимков материал или респективно по другите източници, които не дават информация за конкретни традиции или епоха. Между реставрацията и реконструкцията по автентични данни има основна разлика, тъй като при реставрацията е необходимо да има и се основава на оригинален материал. Не се изисква подмяна на реконструкция, а се правят промени върху съществуваща конструкция. Тук при реконструкцията по автентични данни обектът се възстановява с нови материали по данни от информационни източници. Това всъщност е разликата между реконструкцията и реконструкцията по автентични данни.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да гласуваме това предложение, като отпадне думата „пълна” и до думите „по Закона за културното наследство”, а след думите „недвижими културни ценности” да се добави „с изключение на посочените” това да отпадне и обяснихме защо.
    Който е съгласен в този вид да бъде прието предложението на госпожа Петрова и господин Велчев, моля да гласува.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Предложението на народния представител Димчо Михалевски отново трябва да остане за точка 80, когато решим какво правим с местата за паркиране. По отношение на точка 81 чухме предложения – това да бъде промяна в Закона за културното наследство, нова точка 81 що е то защитена територия за опазване на културното наследство.
    Господин Михалевски, съгласен ли сте с това предложение?
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: За първото – отлагаме, това е логично. За точка 81 все пак нека да кажат специалистите дали в Закона за културното наследство има място, къде там ще го сложим точно. Аз не съм сигурен къде точно ще го впишем.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Дефиниция на „защитена територия” по Закона за опазване на околната среда.
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Действително, когато говорим за защитени територии имаме предвид двата вида защитени територии за природозащита по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие и защитени територии за опазване на културно-историческото наследство. В Закона за устройство на територията и сега в действащите разпоредби е употребено това понятие „защитена територия”, някъде е казано „на недвижимото културно-историческо наследство”, някъде на „културно-историческото наследство” само. Същото е направено и в Закона за културното наследство, там също на десетина места е употребено това като понятие.
    Аз приемам логиката на господин Михалевски, че тъй като ЗУТ говори за видовете територии защитената територия за опазване на културно-историческото наследство би трябвало да получи легална дефиниция в ЗУТ, но също трябва да стане и за защитените територии за природозащита. Такъв опит е направен и сега в ЗУТ в чл. 8, където е направено едно според мен неприцизно, непроменяно в годините и несъобразено с изменението на действащите закони. Направено е едно изброено изброяване на защитените територии за природозащита и на защитените територии за опазване на културно-историческото наследство. Пак казвам, че не са прецизни и се нуждаят от съществено прецизиране.
    По принцип ние нямаме абсолютно никакво възражение по така направената дефиниция. Считаме, че тя е коректно направена, въпросът е къде е нейното място.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще я включим в текста на закона, въпросът е дали е целесъобразно, дали има смисъл.
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Остава открит въпроса, че не трябва да дефинираме и „защитени територии за природозащита”. Не знам дали е удачно примерно да отложим и това за следващо заседание, за да можем да предложим конкретни неща.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да го отложим, за да може за следващото заседание за другата защитена територия пак да бъде изработена дефиниция, та като сложим за едното да има и за другото дефиниция.
    Предложението на Станка Шайлекова. Който е „за” нейните предложения за ландшафта, моля да гласува!
    Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 14.
    Не се приема.
    Гласуваме предложенията на вносителя и моето предложение да отпадне точка 74. Който е съгласен, моля да гласува.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Има предложение на вносителя в точка 35 за третиране на отпадъците също да отпадне, обясни се защо, няма нужда да го гласуваме, ще отпадне. Точка 80 на този етап ще остане за следващия път, когато решим какво правим с паркоместата.
    Гласувахме всички нови предложения за изменение на § 113. Който е съгласен § 113 във вида с измененията, които прочетохме да бъде приет, моля да гласува.
    Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 114. Създава се ал. 8 на т. 2, в която ви предлагам да направим редакционна поправка – „се оцифряват във формат, определен в Закона за кадастъра и имотния регистър”, а не както сега е записано – „съгласно формата, определена…..”.
    БОРИС МИЛЧЕВ: Не твърдя, че е правилно в новодействащата нормативна уредба, конкретно Наредба № 3 от 2003 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се говори за оцифряване на действащи графични кадастрални планове, одобрени по реда на отменени вече закони, че те трябва да се оцифрят при спазване на следните изисквания и са изброени тук изискванията, като се има предвид под „оцифряване”, че те се трансформират в цифров вид, като формата на записа на цифровите карти се определя по съответен ред и се одобрява от Министерския съвет.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам ви конкретна редакция.
    БОРИС МИЛЧЕВ: По отношение на редакцията, абсолютно сте прав, господин Татарски. Грешката е на редакторите на Министерския съвет, които са разчели думата „формат”, като „форма”.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще възложим на експертите да проверят в актуалния вариант на Българския тълковен речник за думата „оцифряване” и да сложим тази дума, която е точна.
    Който е съгласен с променения текст на § 114, моля да гласува.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Нов § 114а, предложен от народния представител Димчо Михалевски.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Създаваме ред за някои от строежите без да се нарушава приетата от закона философия. Това е в контекста на следващия, който е предложен за тази амнистия. Но ако експертите счетат, че има добавена стойност текстовете, които съм предложил, ще бъда благодарен да ги приемем.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по предложението на народния представител Димчо Михалевски.
    БОРИС МИЛЧЕВ: Имам две възражения по предложението на народния представител Михалевски. По ал. 2 и ал. 3 – търпимите строежи са недвижими имоти, които участват в гражданския оборот на общо основание, те са част от имуществото на хората и би трябвало при отчуждаването им да бъдат заплащани, да бъдат възмездявани. В противен случай тази разпоредба би противоречала на чл. 18 от Конституцията.
    Що се отнася до ал. 3, според мен след „незаконни строежи” трябва да се постави точка, тъй като незаконните строежи независимо от това дали са констатирани или дали има заповед за премахване и т.н. е недопустимо да участват в граждански обороти и да бъдат предмет на каквито и да било сделки.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари?
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Може, тази логика я има. А какъв е смисъла, ал. 2 дефакто самият факт, че държавата го е оставила като търпим, малко противоречи. Щом ще го обезщетяваме, той си има всички пълни права, тогава трябва да му дадем законен статут.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Донякъде схващам от изказването на господин Михалевски, че идеята му е в контекста на това, което е по-нататък като предложения за възобновяване на сроковете по § 184.
    В случая обаче начина, по който е направено предложението като съдържание не е за преходна норма, защото трудно урежда заварени случаи и то въвежда едни правила. За първата алинея обаче не е ясно кои са тези строежи, които нямат строителни книжа, но не подлежат на премахване, търпими са. Ако възприемем сега съществуващата хипотеза на § 16, която се доразвива впоследствие в едно от предложенията по 124, там са дефинирани освен, че нямат книжа съответстват на тогавашни или сегашни предвиждания. Цялото ни досегашно законодателство ги възприема едва ли не като законни, с които се извършват правни сделки и при отчуждаване те се обезщетяват. Вие предлагате във втората хипотеза нещо по-различно – това, което влиза в противоречие с досегашната действаща нормативна уредба и практика.
    За третата алинея споделям изцяло мнението на колегата Милчев, но дали е необходимо да разписваме въобще ако има такава норма и трябва да влезе в тялото на закона, което за мен са азбучни истини на правото – не може да продадеш нещо, което не съществува, незаконният строеж съществува физически, но в правния мир него го няма. Аз от тази гледна точка разсъждавам, че когато се извършва една сделка с един застроен имот, независимо от степента на застрояване все пак органите, които извършват сделката трябва да изискат съответните доказателства за собственост и за законност на построеното, макар да не е в пълен обем завършено. Така е по принцип, вярно е като предложение, но според мен не е необходимо.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Относно предложението на народния представител Зоя Георгиева.
    Предложението на народния представител Зоя Георгиева за нов § 114а. Може би това трябва да се прехвърли в § 122. Там се предлагат също такива срокове за търпимост и нов срок за узаконяване за тези от 2001 до 2003 година, за които имаше 6-месечен срок, но очевидно е пропуснат. Сега предложението в § 122 е да им дадем още един такъв срок, които не са успели да ги узаконят. А срокът за търпимите строежи за заварените строежи, възможността за обявяване в търпимост да бъде 2001 година. Това е и нейното предложение, дали да остане тук. Вместо нов § 114, в § 122 да отразим това, което тя предлага и доколкото се приеме. Какво мислите по въпроса?
    СТЕФАН ТОДОРОВ: По принцип считам, че не може да се пипа в преходни разпоредби от характера на § 16. И господин Михалевски и госпожа Георгиева предлагат с промяна в онзи параграф, който е изиграл действието си във времето, към което се отнасяме – да влиза в сила ЗУТ и той казва към момента, че в такива и такива срокове тези строежи са такива и такива и с тях може да се прави това и това. Тоест, идеята и на двамата трябва да бъде развита в нов параграф в преходни и заключителни разпоредби на този ЗИД и затова ми се струва, че по принцип биха могли да се възприемат и двете предложения като идеи, но да се отбележи, че те са намерили систематичното си място в съответния параграф – дали ще бъде § 122 или с друга номерация, но не като промени в § 16, като пак повтарям – едва ли ще бъдат в пълен обем в същия вид, както вие ги предлагате, защото има рационална идея във предложенията ви, но те биха могли да се доразвият в предложенията, които са направени в § 122.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мнението на експерта е да не се променя § 16, а да се създаде нов параграф. В случая може да се допълни вече с такъв предложеният § 122, в който да влязат тези предложения, като се редактира предложението, направено там. Ако няма други мнения и становища, така да решим, защото това, което се предлага може да влезе там, но не като изменения на § 16.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски за създаване на нов § 114а. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 3; "Против" - няма; "Въздържали се" - 9.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Зоя Георгиева. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 12.
    Не се приема.
    § 115. Предложение на народния представител Александър Ненков за създаване на нова точка 1.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Според мен не е допустимо да отменим ал. 6, която касае вредния шум и действията на няколко министри за ограничаване и премахване, защото то е свързано с европейска директива, регламент и е синхронизирано това в предишния мандат. И доколкото водеща е функцията на министъра на регионалното развитие и касае населени места в случая стои и тук. Така че според мен не е резонно да отпада това.
    СТОЯНКА ИЛОВА: Има действаща наредба и тя изчерпва цялото съдържане, което до момента е било от тази съществуваща ал. 6, така че наистина няма проблем с отмяната. Основанието вече е чл. 14, т. 3 от Закона за шума, това е основанието, на което е издадена наредбата, така че няма риск тази наредба да бъде издадена на отпаднало правно основание.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 115 има предложение на Александър Ненков. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Гласуваме § 115 по вносител с изменението, предложено от господин Ненков. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 116. Той касае съставянето на техническите паспорти и предложението това да се отрази на системното му място в чл. 176, но като нова алинея – след ал. 6 вместо тук като отделен параграф да отиде като нова ал. 7 в чл. 176. Имате ли мнения по това предложение?
    СТОЯНКА ИЛОВА: Нямаме възражения по предложения текст на § 8 да намери систематичното си място в чл. 176а като последна алинея 7, но считаме, че не е необходимо и да се отменя сега действащия текст на § 8, тъй като сроковете са изтекли и сега с приемането на новата материална норма ще се даде възможност да се определят нови срокове в Наредбата за техническите паспорти.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Никой не е казал да се отменя. Идеята е, че като текст няма място в преходна разпоредба, трябва да се запише в тялото на закона, както каза господин Татарски – 176, нова ал. 7, имаме параграфи, с които се правят промени в този текст, ще го добавим там.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: До сега е било с това изменение. От 1 януари 2007 е било в законния срок, сега го сваляме в подзаконов акт срокът, тоест – оттук нататък по-лесно ще го изменяме.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Трябва да гласуваме това предложение § 116, като текст за § 8 да го отразим като нова алинея 7 в чл. 176а. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 117. Това също е един от дискутираните и отложени въпроси, свързани с общите устройствени планове, задълженията на общините и евентуално какво става с ПУП-овете, които са там. Това е предложението на господин Михалевски.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тук действително трябва да се замислим много реалистично какъв е капацитета ни като държава и местни власти да изработим общи устройствени планове. Практиката показва, че перспективата не е розова. Ние тук пропускаме възможността със закона да ожесточим нашия си ангажимент, съответно да подкрепим финансово и да ги направим все пак общите устройствени планове. Но според мен крайно недопустимо е влизането в сила на общи устройствени планове да отнемат вече придобити права чрез ПУП-ове и тук трябва много сериозно да се замислим за последиците, които би нанесло това действие, което ще го впишем в закона.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Прав сте, господин Михалевски, но не може и така да остане, както до сега.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ние какво правим? Ние искаме да накажем, тоест – да дисциплинират централното правителство местните органи на самоуправление затова, че не изработват общи устройствени планове, като спрем инициативата за използване на територия. Съгласен съм с Вас, че трябва да го направим по някакъв начин. Примерът с мастер плановете по ВиК е прекрасен. Държавата се намесва, създава един държавен инвестиционен заем и го прави за цялата територия. Вие поне имате прекрасна представа какво е състоянието на общините и знаете, че няма да удвоят парите. А и сроковете са такива, като бях зам.-кмет на Кърджали преди 12 години, още не са приели общия устройствен план, тогава го стартирахме.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Затова има предложения да има реалистични срокове, в които да се възложи и срок, в който да се изработи. Има и предложения как това да се осигури и обезпечи финансово, защото иначе ако не го запишем като задължение, никога няма да се случи. Идеята, която обсъждахме и вчера с експертите е как да го запишем така, че да има ангажимент и държавата, но и общината, все пак става въпрос за общинска територия. Сложно е, но моето мнение е, че трябва все пак да сложим едно начало и някакъв ред да предложим за изпълнение на това задължение на общините и на държавата, иначе рискуваме така да продължи състоянието.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Бих предложил да разделим нещата така: § 117 по вносител с предложението на господин Михалевски по § 117 как да се измени, защото всъщност госпожа Фидосова предлага съвсем различен текст от това, което е по вносител и то би следвало да се коментира отделно. Лично аз считам, че така предложен § 117 от вносителя е изключително спорен, коментирали сме с експертите, знаете становището на комисиите, това е отразено. Още повече то влиза и в противоречие с вече гласувани текстове по отношение на характера на общия устройствен план, гласувани в комисията. Като цяло предложенията на господин Михалевски изцяло се доближават до това, което е гласувано по отношение на това какво може и какво не може да се прави с общия устройствен план, кога е възможно да се променят заварени ПУП-ове. Единственото, което ни се ще да намери яснота е с какви средства ще обезщетяваме в случаите, това е предложението по ал. 5 на господин Михалевски извън случаите на публична собственост, когато се налага отчуждаване безспорно за обществени интереси от друг характер, които не налагат отчуждаване на съответните имоти – това, което сте предложили. Въпросът е, че обезщетенията се изпращат от органа, одобрил плана. Ние разсъждавахме, че в преобладаващата част от случаите органът, одобрил плана – общинският съвет действа в изпълнение на законови разпоредби или актове на органите на централната власт, когато трябва да опази околна среда, земеделски земи и гори и т.н. И от тази гледна точка може би е добре средствата да се осигуряват от държавния бюджет, а да се изплащат чрез органа, който е одобрил плана. Другото, което донякъде ме притеснява, този годишен срок означава да се залага в бюджета за следващата година и той да гарантира, че тези средства, определени по реда на чл. 210 ще бъдат заложени и ще могат да се изплатят.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да предложа без ал. 5, като не е ясно точно коя е причината за това обезщетяване от 1 до 4 да отидат в 103, като нов член, примерно чл. 103а, където говорим за устройствените планове и това, което Вие говорите в 1, 2, 3 и 4 да отиде в чл. 103а, а не тук.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Въпросът е принципен – нов план и стар план, а не заварени от закона.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има резон в това, което казвате – от 1 до 4, но не е тук като преходна норма, а да отиде най-добре като нов член 103а, което е възможно. Експертите да кажат кое е по-добре.
    РЕПЛИКИ: 103а е по-добре. От 1 до 4 ги оставяме, защото не е ясно кой точно трябва да финансира. Да му мислят ощетените.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще се консултирам специално за ал. 5 – там основанието беше регламент, който замества директива, тоест – трябва да има някакъв ред, защото това ще възникне като казус някъде. Но съм съгласен с контекста за едногодишен срок, защото могат да възникнат проблеми с размера на обезщетенията и подкрепям това, което казва господин Татарски, че трябва да почнем отнякъде, но нека следващия път щом ще обсъждаме предложението на госпожа Фидосова и на господин Радев да помислим наистина как да подпишем финансов инструмент, задължения на държавата и ангажимент на общините.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Направеното предложение за § 117 на госпожа Фидосова и на Емил Радев да ги отложим за следващото заседание, респективно да не го гласуваме § 117 на вносител, а предложението на господин Михалевски алинеи от 1 до 4 да ги възприемем като ги отнесем като нов член 103а в основното тяло на закона.
    Подлагам на гласуване това предложение. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 118. Има предложение от народния представител Александър Ненков, което е различно от предложението на вносителя за ал. 2. Коментари?
    БОРИС МИЛЧЕВ: Предложението на Александър Ненков визира две слабости в предложението на Министерския съвет. На първо място компетентните органи, които съгласуват проекти са много на брой. Тоест, внасянето пред орган, който не одобрява плана ще излезе, че това е дата, от която се счита започване на производството. Освен това в момента на внасяне на проекта за съгласуване вече са изразходвани средства за неговото изработване, тоест – ще имаме една вреда, ако до този момент не е внесен съгласуван проектът. По принцип в тези производства моментът, от който започва проектирането е момента, в който административният орган – общинският съвет или кмета допускат изработването на ПУП, което е предложението на господин Ненков.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на господин Ненков. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    . Който е „За” § 118 да се приеме с изменението, направено от господин Ненков, моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 119. Няма предложения. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 120. Има предложение на народния представител Александър Ненков да отпадне.
    БОРИС МИЛЧЕВ: Предложението на вносителя по § 120, ако ще става дума за процесуално-правни норми, той е излишен, тъй като и без това имат незабавно действие. Ако става дума за материално-правни норми изобщо не са налице предпоставките за обратно действие на материално-правните норми в ЗУТ.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В такъв случай да гласуваме предложението на господин Ненков § 120 да отпадне.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 121. Който приема текста на вносителя, моля да гласува.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Следващите предложения на Александър Ненков ви предлагам да ги отложим, защото са свързани с текстове, които ще ги разглеждаме следващия път.
    § 121а. Предлагам да отпадне, защото е свързан с друг проблемен въпрос – преместваемите обекти.
    § 122. По ал. 2 ще направя пояснение, че за узаконяване по този ред подлежат тези, за които не са подадени необходимите заявления за узаконяване. Тези, които са подадени, тъй като няма определен срок, в който органът да се произнесе, те си остават в сила, тук става въпрос за тези, за които не са подадени такива заявления за узаконяване и затова трябва да коригираме ал. 2, за да е ясно за кои случаи става въпрос.
    Коментари по този текст?
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Относно предложението на госпожа Зоя Георгиева за един вид търпимост по отношение на ползването на законни, заварени строежи, но не въведени в експлоатация до тази дата, считам, че може би е по-удачно, ако се възприеме търпимост до 2001 година и по отношение на ползването да се възприеме същата дата.
    Тук само бих искала да обърна внимание на § 122 на вносител, че се дава 6-месечен срок, в който започнатите производства по § 184 да бъдат довършени. И в този смисъл, когато се разглежда предложението на господин Татарски е добре да се има предвид, както и направи уточнението току що, че в ал. 2 се визират само такива, които не са били декларирани до този момент по § 184. За тях идеята е да се даде нов едногодишен период, в който да могат да бъдат декларирани и да започне узаконяване и за тях. И в този смисъл бих искала да се помисли дали възприемането на това предложение означава, че няма да се възприеме предложението на вносителя за тези, за които вече е имало от 2003 година възможност до днес да бъдат узаконени, дали все пак да не остане този 6-месечен срок за довършване. Това само бих помолила, когато се обсъжда.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това са две различни неща.
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Едното не изключва другото.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За Зоя Георгиева казахте предложението, което преди коментирахме – заварените строежи в срок до 31 март 2001 да стане, които не са били приети по установения ред не подлежат на въвеждане в експлоатация и забрана за ползване. Този текст да остане.
    МИЛКА ГЕЧЕВА: То фактически се включва във Вашето предложение по ал. 1, че тези, които са изградени до 31 март 2001 година не подлежат на премахване и забрана за ползване, което означава, че могат да бъдат ползвани и без въвеждане в експлоатация, така че той се включва тук.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще изкажа едно мое лично виждане по отношение на текста на вносителя. Вярно е, че това са почти десетина години, но така или иначе все още има неприключили производства. Давайки един срок от една страна е с оглед стабилитет в правния мир, който е в интерес както на собствениците, така и на органите на властта, респективно контролните органи по отношение на законно, незаконно. Но се опасявам, че би създало предпоставки за известно отклонение в части от администрацията със субективен характер, още повече за тези пък, които тепърва ще заявят не даваме срок за приключване, защото за мен е важно в случая ако обектът действително е узаконяем и са представени нужните книжа за това, то мудността или бездействието на администрацията не може да бъде основание, ако в срок тя не си свърши работата този строеж да бъде квалифициран екс леге като незаконен. Това ме притеснява в срока, в който вие предлагате да бъдат приключени тези преписки, които са образувани.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Все пак ако ние изхождаме от презумпцията, че някой ще злоупотреби, аз не приемем може би в тази ал. 2 или в другата трябва отново да сложим срокове, в които все пак тези производства да приключат. Какво значи десет години да не е приключило едно такова производство. Тук няма ли субективен елемент.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Не, защото за някои от тях се водят дела, които се протакат с години.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Когато има обективна причина – да.
    В новите алинеи, които предлагам, да сложим срокове, в които това да се случи, иначе така никога не може да стане.
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Тук ще се съглася с това, че след като даваме едногодишен срок на тези, които са били достатъчно недобросъвестни, за да не подадат поне заявление до този момент, наистина бихме ощетили тези, които добросъвестно поне са си подали заявлението. Затова може би наистина да се възприеме предложения текст от господин Татарски, но в него да се сложи срок за довършване, както за едните, така и за другите и вече да се прецени какъв е разумния срок.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тоест, предложението на вносителя да влезе в общото предложение, като се сложат срокове и за тези, които са започнати някога, но не са довършени и за тези, за които тепърва ще се подават заявления да се сложат срокове. Какви срокове предлагате? Шестмесечен, примерно като изтече едногодишният срок за подаване на заявления и да важи за всички?
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Смятам, че е разумно да се постави срок като се изходи от досегашната практика, че вече близо десет години те не приключиха. Наистина някои са по обективни причини, тъй като се водят дела за собственост, но други са по субективни причини по вина на администрацията, но има и много такива, които са по вина на самите извършители, тъй като не са внесли нужните проекти за снемане за узаконяване. И в този смисъл наистина е добре да се даде срок, но аз смятам, че шестмесечен срок след едногодишния за подаване на заявленията няма да бъде достатъчен. Може би трябва да се помисли за малко по-дълъг срок и според мен еднакъв срок за всички, но вече трябва да се прецени колко трябва да бъде дълъг.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, предложете срок, наистина разумен. Аз предлагам една година. Слагаме като срок за изпълнение на тези задължения от страна на администрацията, на органа – една година. Допълваме предложението със срок за изпълнение на задължението от органа, който трябва да издаде съответните документи – една година след изтичане на срока, който сега им даваме, а той в случая е едногодишен, значи – или още една година след изтичане на този едногодишен срок още една година администрацията да свърши работа.
    Подлагам го на гласуване. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 123. Предложение на народния представител Зоя Георгиева, която предлага ал. 1 да бъде като първото изречение на предложението на вносителя. Там нямаме разминаване. И оттам нататък предлага изречение второ на вносителя да се заличи, а вместо него да се създаде нова алинея с нов текст, който тя предлага. Специалистите, имате ли коментари?
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Бих предложила да не се приема предложението на госпожа Георгиева, тъй като първото изречение наистина е аналогично. Докато отпадането на второто изречение на вносителя и замяната му с предложения текст има смисъл на сега действащото удължаване на лиценза. Тоест, нейното предложение е без да се внасят нов комплект документи, а само въз основа на сега съществуващото досие на съответния консултант в регистъра да се издаде по право удостоверение без да се мине отново процедурата срещу декларация, че няма промяна на обстоятелствата, послужили за издаване на лиценза. Считаме това за нецелесъобразно и от тази гледна точка предлагаме да остане текста на вносителя. Но тук бих предложила, ако е възможно, да се помисли по това, че в предложението на вносителя се предлага лицензите да запазят действието за срока, за който са издадени и това е резонно. Но в предложението на вносителя всъщност не е уреден въпроса в случаите, в които има причини за отнемане на лиценза. Разписан е текст за отнемане на удостоверение и прекратяване действието на новото удостоверение вече за регистрация, но отпадат текстовете за прекратяване на лиценза и в този случай няма да може при наличие на обстоятелства за прекратяване на лиценз това да бъде извършено. Затова, ако е удобно бих предложила да отложим този текст, за да бъде прецизиран.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отлага се.
    § 123а. Предложение на народния представител Димчо Михалевски.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това е във връзка с приетата дефиниция в чл. 95, ал. 1, която вече е приета от комисията. Така че това е допълващо какво представлява „Геозащита”.
    В следващия чл. 96, ал. 3 приехме едно намаление на срока за издаване и съгласуване от министъра на регионалното развитие на геозащитни мерки и дейности. Направих допълнителна консултация с колегите от министерството. Категорични са, че едномесечният срок е невъзможен. Четат страшно много материали хидроложки, инженерногеоложки изследвания, за да могат да издадат това разрешение и да се подпише министърът. Предлагам като гледаме окончателно отложените текстове да обърнем внимание на този текст. Намалихме действащият срок от два на един месеца, а те считат, че не е възможно.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По това предложение имайте предвид, ако трябва да коригираме там тези срокове. Но тук специално предложение за § 123а, мисля че трябва да отиде като последна точка в § 5 от Допълнителните разпоредби. А пък за тези срокове – помислете и другата седмица да гласуваме. Направете консултации, да не залагаме срокове, които са неизпълними.
    § 124, 125, 126, 127, 128 нямат изменение. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 129. Предлагам да го отложим, защото се отнася за далекосъобщителните съоръжения.
    § 130, 131, 132, 133 нямат изменения. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 134. Има предложение от народния представител Даниела Петрова и народния представител Красимир Велчев. Това вече го коментирахме.
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Предлагам това предложение също да не се приема, като мотивите са ни следните. В момента в Закона за културното наследство има легална дефиниция на понятието „реконструкция по автентични данни” и в момента по Устройствения правилник на Министерския съвет е съгласувателна процедура изменения на Закона за културното наследство, в който е дадена почти същата дефиниция на понятието „реконструкция по автентични данни”, но е възможно в хода на съгласувателната процедура да са настъпили някакви корекции в текста. Затова ние предлагаме да не се приема със ЗИД на ЗУТ това изменение в Закона за културното наследство, а да се изчака да се разгледа при постъпване на ЗИД на Закона за културното наследство.
    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Законодателна инициатива има и Министерския съвет и всеки народен представител. Към настоящия момент има логика в направеното предложение от представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но не е ясно колко време и кога ще постъпи и кога ще се гледа. Тъй като с направеното предложение от мен и от колегата Велчев се дава легалната дефиниция във връзка с вече приет на второ гласуване в комисията текст, считаме, че това няма да натовари, а напротив – ще уреди правно даването на дефиницията „реконструкция по автентични данни”, затова считам, че няма пречка ако има необходимост след това да бъде изменено. Ако няма – просто ще си остане към приетия текст, ако разбира се това стане факт в зала.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Остава да разчитаме, че същият текст няма да го промените, когато се обсъжда Законът за културното наследство. Да не се получи друга дефиниция?
    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Това е въпрос вече на дискусия. Законът за културното наследство е изложен на сайта на Министерство на културата, като съответно той е предложен за становище и обществено обсъждане. Има проблемни текстове, като към настоящия момент е написано, че към внасянето му и приемането му ще се пристъпи след уеднаквяване на позиция по постигане на споразумение с оглед на сложните въпроси, които урежда Законът за културното наследство. Считам, че това може да отнеме време и може да не се постигнат такива споразумения. По-скоро ще бъде един по-дълъг процес.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще го гласуваме, то не е в противоречие с това, което господин Михалевски предлага.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Моето предложение има три части. Първата, предлагам да се установи временен режим за опазване на недвижими обекти за срок от три години, а не както е в момента в Закона за културното наследство – безсрочен. Дефакто с този аргумент, който преди малко дадох, че все пак трябва да има някаква времева рамка. Ако не се приеме три години можем да обсъдим срока. Другите две предложения са изменения в чл. 79, ал. 4, касаеща създаване на ред, когато единичната културна ценност няма определен териториален обхват в акта за предоставяне на статут. И в чл. 83 предложение за нова ал. 7, когато не се предлага съгласувателен режим по предходните алинеи на същия чл. 83, ако за защитените територии за опазване на културното наследство са одобрени специфични правила и норми по реда на ЗУТ.
    МИЛКА ГЕЧЕВА: Смятам, че това по-скоро е материя, чието място е в Закона за културното наследство.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има една правописна корекция в ал. 4.
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Искам да подкрепя госпожа Гечева. Считаме и ви предлагаме да не приемате тези предложения за изменения в Закона за културното наследство да станат със ЗИД на ЗУТ, а да ги разгледате когато така или иначе вече е стартирала процедура за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. По конкретните разпоредби аз имам и конкретни бележки за несъгласие. Що се отнася до разпоредбата на чл. 79, ал. 4 в частта „Специфични правила и нормативи” предложението за допълнение с нова ал. 7 в чл. 83 пак по отношение на специфични правила и нормативи тези разпоредби имат връзка с предишни предложения на господин Михалевски по чл. 13, които ние не приехме. Тоест, специфичните правила и нормативи за обектите, представляващи културно-историческо наследство не са задължителни, нямат задължителен характер. Затова ви предлагам да не се разглеждат с този законопроект тези предложения, а по-детайлно те да бъдат обсъдени със ЗИД на Закона за културното наследство, който предстои.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вашето предложение е и двете предложения – на Даниела Петрова и на Димчо Михалевски да не се разглеждат тук сега в този закон, а да останат за следващия, или само това на Димчо Михалевски да го оставим.
    ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Казах моето становище по предложението на госпожа Петрова и господин Велчев. Не считам, че в момента съществува някакъв проблем, тъй като легална дефиниция на понятието „реконструкция по автентични данни” има в действащия Закон за културното наследство, но както Вие прецените. Ако решите, можете да приемете това изменение на легалната дефиниция, което предлагат госпожа Петрова и господин Велчев. Но ви предлагам да отложите и да не приемате със ЗИД на ЗУТ предложението на господин Михалевски за изменение на закона.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на Даниела Петрова и на господин Велчев за § 134.
    Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 13.
    Подлагам на гласуване предложението за отлагане. Който е „За” предложението на народния представител Димчо Михалевски за § 134, моля да гласува
    Гласували "За" - 4; "Против" - няма; "Въздържали се" – 10.
    Не се приема.
    § 135, 136, 137, 138 са без изменения. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приемат се.
    § 139. Предлагам ви да отпадне. Да извикаме господин Нанков. Предложението на народния представител Димчо Михалевски е § 139 да отпадне и е ясно защо. Твърде много промени в Закона за регионалното развитие, съществени. Стигнахме до мнение, че тук трябва да дойде и господин Нанков, който основно движи тези въпроси, за да решим дали в този или да се подготви ЗИД, но пък има текущи въпроси в министерството, които налагат бързо изменение в Закона за регионалното развитие. Това на следващото заседание трябва окончателно да го решим – дали тези текстове да останат тук като изменения.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Те имат голям проблем, защото в момента процедурата за изработване на концепцията е на финалната права, което е в разрез със закона.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това е една от причините да се вкарат в този закон, за да могат бързо да излязат тези дефиниции и определения.
    Предлагам да отложим § 139 за следващото заседание на комисията и тогава окончателно да чуем аргументите на министерството, като разбира се аз лично приемам Вашите аргументи, господин Михалевски, но трябва да се съобразим с актуалната обстановка.
    Отлагаме § 139.
    § 140. Има предложение на народния представител Димчо Михалевски.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: То е във връзка със замяната на паркоместа с места за паркиране, както и следващия § 140а.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Алинея 4, т. 2 в предложението на вносителя се създава ал. 4 – сроковете за съставяне на техническите паспорти. Говорихме, че това ще отиде в основното тяло на закона. Тук трябва да отпаден, остава само т. 1 по вносител.
    Предложението на Димчо Михалевски се отлага, защото ние сме решили въпроса с паркоместата. Гласуваме текста на вносител без точка 2, която отива в 176 в основното тяло на закона, а тук остава само точка 1 на § 140.
    Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Нов § 140а предлага народния представител Димчо Михалевски. Предлагам да гласуваме предложението на Димчо Михалевски, като предлагам да отпаднат думите „и/или гариране”.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се. Точка 3 от § 140, става точка 2.
    § 141 е без изменение. Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 3.
    Приема се.
    Предложение на народния представител Александър Ненков за нов § 141. Трябва да го отложим за следващото заседание.
    § 141в.
    БОРИС МИЛЧЕВ: Доколкото личи от мотивите на господин Ненков това предложение е свързано с отхвърленото от комисията предложение по чл. 56 от ЗУТ за рекламната дейност. То е принципно отхвърлено от комисията.
    Който приема предложението на Александър Ненков за нов § 141в,
    моля да гласува.
    Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 13.
    Не се приема това предложение.
    § 141г – също предлагам да се отложи, защото е свързано с ВЕИ-ата, инсталациите на покривите.
    § 142. Предложение на народния представител Николай Пехливанов.
    БОРИС МИЛЧЕВ: § 6 от Закона за устройството и застрояването на Столична община в срока, който е 6-месечен по този § 6 би трябвало кметът на Столична община или областния управител на област София да предприемат действия по нищожност на реституционни актове в озеленени площи. В този срок в Столична община нито областният управител, нито кметът на Столична община е предприел действия за произнасяне по нищожност на такива актове. Така че такава една справка или становище е абсолютно излишно. Освен това нищожността е нещо, което не се санира във времето, така че самият § 6 е доста изкуствено създаден, но това е друга тема.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вашето предложение и становище е да не се приема. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Пехливанов за нов § 142.
    Който е „За” моля да гласува!
    Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 13а.
    Не се приема.
    § 142. Предложение от народния представител Искра Фидосова и народния представител Емил Радев, което се отнася за § 35, който отложихме, така че ви предлагам и § 142 да го отложим като разглеждане за следващия път.
    Благодаря ви за търпението. Продължаваме следващата седмица с най-щекотливите и спорни въпрос. Така че моля отново за активно участие. Благодаря ви, довиждане!

    (Заседанието завърши в 18.10 часа.)
    (брой знаци 116 210)



    СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
    ПОЛИТИКА И МЕСТНО
    САМОУПРАВЛЕНИЕ:

    К. Петрова /Любен Татарски/
    Форма за търсене
    Ключова дума