Дневен ред:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване).
2. Други

---

Стенографски запис!

П Р О Т ОК О Л
№ 25

от извънредно заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление
3 октомври 2012 година


Заседанието на Комисията започна в 15.05. часа и бе открито и ръководено от г-н Александър Ненков – зам.-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум. Преди да започнем ще ви запозная с дневния ред така, както е предложен. Дневният ред се състои от две точки:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване).
2. Други.
Който е „За” така внесения дневен ред, моля да гласува
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приемаме така представения дневен ред.
Започваме със ЗИД на Закона за водите с гласуване на точка 1, а именно заглавието на самия законопроект – Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 1. Предложение на народния представител Любен Татарски § 1 да отпадне. Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на народния представител господин Татарски § 1 да отпадне. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Любен Татарски да се създаде нов § 1. § 1, чл. 2, ал. 2 да се създаде т. 8: „Извършване на надзор за техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях.” Коментари, мнения?
Подлагам на гласуване така направеното предложение. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Предложение от народния представител Любен Татарски да се създаде нов § 1а, а именно § 1а в чл. 9, ал. 4 след думите „Министерство на вътрешните работи” се добавя „Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Коментари? Няма. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 2. Има направено предложение от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов § 2, т. 1, б.А да отпадне и в т. 2, б. А да отпадне. Коментари? Няма. Подлагам на гласуване така направеното предложение. Който е „За” това предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 3. Предложение от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов § 3 да отпадне. Подлагам на гласуване предложението. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" – 8; "Против" - няма; "Въздържали се" - 6.
Приема се.
Предложение от народния представител Любен Татарски да се създаде нов § 3а. § 3а в чл. 10г се правят следните изменения и допълнение. Точка 1 – досегашният текст става ал. 1. Точка 2 – създава се ал. 2. Ал.2: „Председателят на Държавната агенция за метеорологически и технически надзор има право на безплатен достъп до регистъра по чл. 10б, ал. 1, т. 9. Предложения, коментари? Няма. Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 4. Предложение от народния представител Любен Татарски в § 4, чл. 10д, ал. 1 след думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” съюзът „и” се заменя със запетая и след думите „министърът на образованието, младежта и науката” се добавя и „председателят на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Коментари по това предложение? Няма. Подлагам на гласуване. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Предложение от народните представител Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов. Подлагам на гласуване предложението им.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Гласуваме целият § 4 с така направените корекции. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 5. Предложение от народния представител Любен Татарски § 5 да отпадне. Няма други предложения. Коментари по така направеното предложение? Няма. Подлагам на гласуване така направеното предложение. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 6. Предложение от народния представител Любен Татарски § 6, т. 1в относно изменението на т. 5-7 в ал. 1 по т. 7 да отпадне. Коментари?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Много работи трябва да отпаднат, но после ще ги кажа.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение на господин Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Има направено предложение от народния представител Михалевски, Гагаузов и Димитър Горов § 6 да отпадне.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам § 6 изцяло да отпадне и да остане сега съществуващото положение, тъй като начинът, по който тук се процедира имаме предвид, че голяма част от съоръженията, които са изброени по начина, по който са изброени се променя собствеността, дори се намесва държавата съгласно сегасъществуващия закон и в собственост, която е публична общинска няма нужда от такива намеси. Затова ние предлагаме целият § 6 да отпадне.
Ще прочета и другите предложения, които са направени и след това ще ги обединя в едно предложение. Има направено предложение от народния представител Емил Димитров. Господин Димитров, ще вземете ли отношение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости експерти, за да направя това предложение причината е, че на първо четене на закона беше обърнато внимание от експерти на Министерство на околната среда и водите. Доста голяма част от малките водоеми не фигурират по никакъв начин в този закон. Тоест, вътре са записани само държавни общински, а не се третират водоемите, които са на кооперации и които не са малко. Част от тях са продадени от кооперациите на частни субекти, те и кооперациите са частни субекти и остава една голяма част от водоемите без регулация, което води до това, че не се знае кой стопанисва, кой трябва да поддържа, кой отговаря, ако стане нещо. Това провокира внасянето на това предложение. Мисля че е логично.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Запознахме се с това предложение, то формулира като че ли по-добре целта, която сме искали да предадем. Предложението ни е да отпадне думата „публична общинска собственост”, а да бъде „всяка общинска собственост”, което на практика прави вашето предложение още по-пълно. Беше обсъждано от нас, не сме имали възможност да го обсъдим с вас, но така или иначе, за да му се запази смисъла и да бъде с оглед на пълнотата е по-добре „публична общинска собственост” да отпадне.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: При положение, че това е становището на министерство, коригирам предложението за отпадане.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Може би изразът „не са актувани като” също трябва да отпадне, защото самото актуване не дава собственост. Съставянето на акт за собственост не е юридически факт, може да има такива, които са общинска собственост, но не са актувани все още и може би текстът да звучи „всичко язовири, които не са включени в Приложение № 1 не са общинска собственост” и нататък текстът, както сте го предложили. Дали да бъде „не са включени в имуществото на кооперации” или не са собственост на кооперации на сдружения за напояване и т.н., защото водещото е собствеността, тоест – тези, които са чужда собственост на практика няма да бъдат собственост на държавата, защото идеята на този текст е освен комплексните и значими язовири има още много язовири, които също са публична държавна собственост. Това е замисъла на допълнението на тази нова точка „А”.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, аз не съм юрист, казах каква е идеята и ще се съглася с всяко предложение, което прецизира текста според юристите и според специалистите, така че можете да го приемете, съгласен съм.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря. Има направено в тази връзка предложение от народния представител Червенкондев и предложение от народния представител Александър Ненков, като в общи линии така направеното от мен предложение в унисон с това, което се каза преди малко отново става въпрос за всички водостопански системи, съоръжения, язовири, които са в процес на изграждане, но имат проблем с неустановената собственост и с неустановения статут да минат под контрола и под оперирането като публична държавна собственост от компетентните органи спрямо този закон. Моето предложение и в десетгодишен период след влизането в сила на така направеното предложение тези съоръжения да придобият вече публична държавна собственост.
Коментари по така направените предложения?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Има и на общинска собственост, и на неустановена собственост, инвестирала в държавата, за да укрепва съответно съоръжения, диги и т.н. Тук в случая се търси начин за уреждане на собствеността.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: От една страна – да, от друга говорим и чисто от здравословна гледна точка, тъй като някои съоръжения, които не се стопанисват биха били опасни за живущите в региона, така че някой със сигурност ще трябва да поеме контрола и да обезопаси съоръженията. Така че това е бил мотивът.
СТЕФАН ТОДОРОВ: По принцип възприемам идеята, че този текст, който е внесен от господин Ненков прави опит за една по-добра редакция на предложението на вносител, което по принцип заявява, че това са обекти публична собственост на държавата, което не е особено коректно според мен. Разбирам замисълът на предложението и на текста на вносителя в един друг аспект, че такива обекти, които са с неизяснена собственост с оглед тяхното поддържане в изправно-техническо състояние и норми на безопасност и т.н. идеята е те да се владеят, управляват и да се поддържат от държавата и след изтичане на един десетгодишен давностен период, ако до тогава не се уредят по общия ред взаимоотношенията между евентуални претенции за собственост, те тогава да станат собственост на държавата.
Ако в този аспект се възприеме идеята, може би ще трябва да се направят съответните редакции и в текста на вносителя и това, което е в предложението на господин Ненков. Може би колегите от министерството да коментират дали това е замисъла.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Да, това е замисъла, но ако не сме го изказали както трябва, може би допълнително да уточним текстовете. Това е концепцията.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Ако до сега е стопанисвано от държавата, този давностен срок отдавна трябва да е изтекъл. Точно обратните случаи са по-често срещани. Някой стопанисва нещо, което е държавна собственост и ние непрекъснато удължаваме срока, за да не загуби собствеността държавата, защото не е потърсила. А тук става въпрос за нещо обратно ми се струва. Оттук нататък още десет години. И държавата как ще ги стопанисва не ми е ясно, щом са безстопанствени.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ако идеята на предложението на народните представители Михалевски, Гагаузов и Димитър Горов е въобще да отпадне целият § 6 с оглед споровете по отношение на собствеността, които биха възникнали, то по принцип според мен идеята е добра. Но от друга страна има две предложения, които коментирахме в момента, които се съдържат в този параграф и ако се отхвърли целият параграф тези въпроси всъщност ще останат неуредени. Едното е да се допълни с тази точка 1а, която коментирахме по предложението на народния представител Емил Димитров, че е по-добро като редакция със съответните уточнения, които направихме и респективно това предложение, което е по отношение на стопанисването на т.нар. обекти с неизяснена собственост. На мен ми се струва, че ако останалите текстове на чл. 13 се запазят, тоест – ако се възприеме вашето предложение в тази им част – да отпадне параграфа с оглед запазване на досегашното разпределение на собствеността, то трябва да възприемаме според мен това допълнение, тоест – частично да се възприеме вашето предложение за отпадане на останалите текстове, които са предложени от вносителя, но не и тези, с които фактически се допълва ситуацията по т. 1а и тази втора алинея, която се предлага да се създаде.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Съгласен съм по принцип.
СТЕФАН ТОДОРОВ: С колегите от министерството можем по принцип да възприемем идеята и евентуално да уточним текста за следващото заседание на комисията, ако в този аспект се обединява комисията и вносителите по отношение на редакцията.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Приемам такова предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В такъв случай доколкото разбирам министерството е съгласно на този вариант. Всъщност вие трябва да си оттеглите вашето предложение, а пък всъщност да обединим предложенията на колегата Димитров и Ненков и ще го отложим за следващия път, за да изработим един цялостен вариант на текст, който да бъде предложен, за да може да го гласуваме.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Ще направя кратък коментар по текста на вносителя, след което искам да чуя тяхното мнение, защото смятам да направя и конкретно предложение по внесения текст и по-специално в § 6 в чл. 13, където в т. 5 се визира 5 – собствеността на водоснабдителните системи и съоръжения, чрез които се доставя питейна вода от точката на отнемане до (в точка а, б и в са цитирани съответно границите на населеното място) пречиствателните станции за питейни води, съответно на напорно изравнителни резервоари.
Предложението, което ще направя е по-скоро не е ли логично този текст в т. 5 да гласи: „водоснабдителните системи и съоръжения, чрез които се доставя вода от точката на отнемане до разпределителната мрежа на населеното място или селищното образувание, където се е инсталирал водомерно измервателен уред, който практически следва да обозначава и границите на собственост, защото ако правилно тълкуваме и стратегията, която в момента се разглежда във водния сектор, идеята е собствеността да е ясно дефинирана и на който и оператор да се вмени функцията по стопанисване на дадената система има някаква логика да е разделена ясно собствеността и да е дефинирано до къде стига държавата и откъде продължава общината, защото все пак водата е национално богатство и за това стопанисване е логично, който и да е оператор да има два различни договора – от една страна с държавата за тази част, която е собственост на държавата, от друга страна договор със съответната община, която съответно е собственик на разпределителната мрежа. Мисля, че това ще помогне по-лесно и да се направи. Има логика – водата е национално богатство. От национална гледна точка има логика цената, на която държавата предоставя независимо в кой регион се намира населеното място до този измервателен уред да е еднаква, да е унифицирана. В този аспект бих искал да направя и съответно предложение.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Искам още един път да кажа принципното ни различие тук с вносителя що се отнася до ново преразпределение на собствеността – това, което и колегата попита. Ние сме за това всичко, което се намира на територията на една община и обслужва само тази община като съоръжение да си остане публична общинска собственост с изключение на големите язовири и тези, които и до сега по закона са публична държавна собственост. Намесването и разделянето от държавата само до населеното място, а оттам тя да има ангажимент считаме, че не е правилно. Само тези съоръжения, които обслужват две или повече общини и те са вследствие на това, че вече се намесва друг елемент при разпределянето на тази собственост там държавата да запази своята собственост. Както има напоителни системи по поречието на Дунав, които обслужват две, три и повече общини – да, довеждащата мрежа до територията на общината си е държавна, а след това вече всички останали съоръжения да си общинска собственост. Още повече общината е бенифициента по всички европейски програми и единствен бенифициент, който оттук нататък ще умножава, ще възстановява и ще реновира цялата тази собственост, за която говорим. Така че това, което е предложено считаме, че не е правилно.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Господин Гагаузов, това, което сме направили и това, което Вие казвате – по-скоро са такива коментари по целесъобразност. Това са различни виждания, които не е задължително да бъдат еднакви. Направили сме това предложение изцяло по целесъобразност. Имали сме предвид по-скоро механизма, по който се налага политиката в сектора, начина, по който се управляват дружествата. Оттам идва това ни предложение. Вие сте прав, че в този оперативен период общините са бенефициент, но преди да направим това предложение ние направихме доста интензивни консултации с Европейската комисия. За тях няма проблем за това държавата също да бъде бенефициент стига той да е публичният сектор. Отново казвам, че това е предложение по целесъобразност.
Отговарям на въпроса на господин Давидов. Концепцията е независимо от различната собственост да има един оператор, който да оперира и държавната и общинската собственост на една и съща обособена територия. Това означава, че той ще предоставя услуги, които ще бъдат на базата на договор, подписан с асоциациите по ВиК. Тези асоциации представляват както общините така и държавата. Там има разписани нива на услуги, тоест – стандарти, на които всеки един оператор трябва да отговаря, предоставяйки услугата установяване канализации и пречистване и те ще бъдат едни и същи за двата вида мрежи – общинската и държавната собственост. Там може да се постави водомерно устройство, което да подпомогне по някакъв начин оперативната дейност на оператора, но то няма да е необходимо от гледна точка на това, че там няма да има два субекта и съответно няма да има граница на разделението между тях.
Това предложение, което казвате би било удачно в случай, че има повече от един оператор и един оперира едните активи, а друг оперира другите активи или че има различни нива на услуги. Но в този случай, тъй като това няма да е така считам, че това не е необходимо. С това изяснявам Вашият въпрос.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Не разбрах, при сключване на договор с оператор моята идея беше, че могат да се сключват два договора, след като е ясно разделена собствеността – единият за стопанисване на тази част, която е публична държавна, а другата – на общинската.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Договорът е един, той ще бъде подписан и от представителите на едната и на другата собственост, бидейки членове на асоциацията.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ако позволите и аз да взема отношение по тази дискусия в контекста на това, което народния представител Давидов предложи. Действително до сега ситуацията е такава, че независимо от собствеността действащият закон предвижда на съответната обособена територия договорът с избрания по реда на този закон или по реда на концесиите оператор да се сключва от името на асоциацията за цялата територия, независимо от характера на собствеността. Именно от гледна точка на наличието на два вида собственост на тези съоръжения – държавна и общинска и за това асоциациите са формирани с участието на държавата и общините със съответното преразпределение на гласовете в общото събрание.
Това, което законопроектът предлага в момента като изменение, независимо от някои други различия, то не изменя действащият принцип, който е в сегадействащия закон. Тоест, идеята продължава да бъде, че независимо от характера на собствеността асоциацията е тази, която ще определя ВиК оператора.
От друга страна е неособено логично да има два различни оператора от гледна точка на собствеността, тъй като това са системи и съоръжения, които представляват едно технологично единство. Мисля чу тук специалистите по-добре биха могли да обяснят и няма как да разделим на базата на това, че единият притежава едната собственост, другият другата при условие, че те са като скачени съдове – чрез едните се доставя водя за разпределение от другите.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Допълнение към това, което каза господин Тодоров, той навлезе вече стриктно във ВиК територия. Има такива модели на деление на довеждаща инфраструктура и предоставяне на питейна вода до общините, те не са много. Такъв модел има в Кипър в момента действащ все още. Голям оператор доставя до общините и продава на съответна стойност и общините си поемат вътрешната инфраструктура. Този модел ще бъде сменен в скоро време. Такъв модел имаше и вероятно все още продължава да има и в Португалия. Там има една голяма компания, която е сериозна структура, която предоставя водата до границите на населените места и съответно отнема отпадъчните води и ги пречиства. В момента тя има около 3 милиарда евро задължения. Португалия в момента се преначертава изцяло и от 17-18 оператора се правят 4 оператора, консолидира се сектора и тази компания се заличава.
Така че има такива модели, но моето мнение е, че не работят добре, изискват една много висока договорна култура, която аз бих предпочел да избегнем и смятаме, че един оператор да обслужва от водоизточника до заустването на отпадъчната вода е най-добрият модел, независимо от характера на собствеността.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Предложението, което си позволих да дискутиран беше именно предвид всички граждани в държавата до една определена точка, която държавата може да гарантира цената на водата като национално богатство да бъде унифицирана. След този измервателен уред, който следва да се монтира примерно на границата на разпределителната мрежа, може би това предложение позволява такова тълкувание, идеята ми е, че след това устройство вече в зависимост от обхвата или начина, по който се стопанисва съответния оператор се начисляват конкретни надбавки в даден регион или където мрежата се експлоатира. Може би това позволява поне да се преосмисли текста в този аспект.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, чухме много и различни мнения относно така направените предложения. Очевидно вървим към окрупняване на т.нар. оператори. Така че както предложих преди малко, предлагам все пак да го гласуваме да отложим тази точка, тъй като наистина считам, че трябва да се помисли по-прецизно относно това как да се уреди въпроса с имуществото, със съоръженията, които все още нямат установен статут и собственици. Така че предлагам да гласуваме да отложим тази точка. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Предложение от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов да се създаде нов § 6а.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предлагам да го отложим за следващия път. В работната група поех ангажимент да го изчистим малко от дефиницията, за да не влиза в колизия със собствеността върху корекции на реки, свързани с напоителни системи на териториите на градовете. Ще предложим текст, но не успяхме днес да го направим.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Коментари? Подлагам на гласуване предложението на господин Михалевски за § 6а.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§7. Предложение на народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Горов § 7 да отпадне.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В контекста на всички предложения, свързани с това да се наложи публична държавна собственост от източниците откъдето се взима водата до довеждането до границите на населените места, считам че този подход крие много сериозни проблеми след себе си, за които ние сега не можем да си дадем сметка. Първо, начинът на добиване на вода в различните територии на страната е изключително различен. Давам ви пример, в района на Шумен има над 600 водоизточника, които снабдяват цялата територия на областта за разлика примерно от Разград, където идва с един централен водопровод или пък от други райони на страната. Така че това нещо ще доведе до много сериозен проблем. Още повече трябва да знаете, че това носи финансови измерения след себе си, тъй като масата от ВиК и до момента не могат да изпълнят действащи законодателни изисквания да преведат тези санитарни охранителни зони в нужното състояние, да ги очертаят, да ги картират и пр.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Коментари, мнения?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще си позволя да направя коментар, че това, което е по ал. 1 е действащият текст на закона. Допълнението е във връзка с ал. 2, която се предлага в новата редакция на чл. 15. В случая не става въпрос за някакви преразпределения на собственост в зависимост от промените, които ще се случат или не в отложения параграф, който беше преди малко по чл. 13.
По отношение на ал. 2 разбирам добре замисъла на колегите. В действителност имаме такива ситуации, които за да е разбираемо, че в случаите, когато пояса на санитарно-охранителните зони на обектите по ал. 1 се намира в територии, които са изключителна държавна собственост, те запазват изключителния си характер на собствеността и тя не може да се променя, тъй като по правило изключителната собственост няма как да бъде променена. Тя също е публична собственост на държавата, но е с един малко по-висок статут и няма нужда да се правят безсмислени процедури за промяна от изключителна в публична само на тази част. Това е замисълът на колегите и аз смятам, че той може да бъде подкрепен. И в допълнение на това, което коментирахме и с колегите може би подобен запис трябва да пренесем по-нататък в чл. 19, евентуално точка 5, която сте предложили по-нататък да отпадне – там да се доразвие именно тази хипотеза, защото ако имаме пояс на санитарно-охранителна зона на един общински обект, той няма как ако се намира в територия на изключителна държавна собственост да бъде публична собственост на общината. Може би тези две връзки трябва да ги направим. Затова аз считам, че би могъл да се подкрепи текстът на вносителя.
Замисълът е не по отношение на собствеността, а характера на собствеността. Може би някаква редакция да направим на текста – не собствеността, а характера на собствеността не се променя.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Други коментари? Доколкото разбирам вносителят има също така желанието и волята да се отложи този параграф. Това ли предлагате?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Тъй като отложихме доста важни параграфи, които касаят собствеността предлагам и този да го причислим към тях, да го отложим за следващия път и да изчистим текстовете, така че да не предизвикват неясноти.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В такъв случай предлагам § 7 да бъде отложен. Който е „За” да отложим § 7 за следващото заседание, моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 8. Има направено предложение от народния представител Александър Ненков. Оттеглям това свое предложение. Коментари по § 8 на вносителя?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Бих искал да направя предложение. В предложения текст на вносителя за § 8 да отпадне „водностопански системи и съоръжения”. Действащият текст казва: „Държавна собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост.” Не може водностопанските системи и съоръжения да си останат вечно публична държавна собственост независимо каква е тяхната съдба. Става въпрос за водопроводи, някакви други хидросъоръжения, водностопански съоръжения и системи. Моето предложение е тази част от текста на вносителя да отпадне. Да отпаднат „водностопанските системи и съоръжения”, защото ако останат излиза, че и те остават публична собственост само и не могат да се обявяват за частна държавна собственост. Едни изградени съоръжения, които са с отпаднала необходимост или по някакви причини трябва да има разпореждане с тях. Ако са публична собственост трябва да бъде само по един много ограничен ред. Предложението ми е „водностопански системи и съоръжения” от предложението на вносителя да отпадне.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: От министерството имате ли коментар на така направеното предложение?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Съгласни сме с предложението на господин Татарски.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ако няма други коментари, подлагам на гласуване така направеното предложение от народния представител Любен Татарски, а именно в § 8 водностопански системи и съоръжения да отпадне. Подлагам го на гласуване. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 9. Няма предложения. Гласуваме § 9 по вносител.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тук също трябва да отпадне „водностопански системи и съоръжения”.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Поставям на гласуване § 9 по вносител, като думите „водностопански системи и съоръжения” отпадат.
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 10. Има направено предложение от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Както § 10, така и следващите са свързани с тези, които отложихме, така че аз предлагам да ги отложим, ще ги разглеждаме в съвкупност, тъй като те касаят предефиниране на системите, които са по дефиниция по действащия закон публична общинска собственост.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Вносителите, съгласни ли сте?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Подкрепяме това предложение, тъй като те се допълват и не е логично да се гледат един без друг.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Подлагам на гласуване отлагането на обсъждането по § 10, както и за § 10а. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 11. Няма направени предложения. Подлагам на гласуване § 11 по вносител. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
§ 12. Няма направени предложения. Предлагам да го подложим на гласуване по вносител. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Има предложение от народния представител Любен Татарски да се създаде нов § 12а.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам в действащия чл. 33, ал. 1 да се създадат две нови точки, а той се отнася до упражняването на правото на собственост, което може да се ограничава в следните случаи. Допълвам още два случая, в които може да се ограничава упражняване правото на собственост. Ако прочетете ще видите за какво става въпрос. Когато се учредяват сервитутни права за изграждането на водоснабдителни канализационни системи на населените места, тогава неминуемо се ограничават правата на собственост върху имота, върху който има такива сервитутни права. Точка 5 е извън тези по точка 4, когато пак се учредяват сервитутни права.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Има ли коментар от министерството по така направеното предложение?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Нямаме коментари, съгласни сме с така направеното предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В такъв случай подлагам на гласуване направеното от народния представител Любен Татарски предложение за създаване на нов § 12а. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Има направено предложение от народния представител Любен Татарски за създаването на нов § 12б. Господин Татарски, имате думата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам промяна в чл. 38 от действащия към момента закон. Първата точка е редакционна. Става въпрос, когато се налага изграждането на нови обекти, свързани с опазването, със защитата от вредното въздействие и т.н. бъдат свързани с ползването и опазването със защитата от вредно въздействие на водите, да се добави думата „ползването”.
В точка 2 в ал. 2 добавям изразът „или кметът на общината”. Алинея 2 е когато случаите по ал. 1 – министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на земеделието и храните в зависимост от компетентността си правят искане за принудително отчуждаване на засегнатия недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост. Тук добавям „или кметът на общината”, когато се налага такова отчуждаване и накрая „Закона за общинската собственост”, защото такива отчуждавания се налагат и по силата на този закон и тогава кметът на общината също е ангажиран с процедурата по искане за принудително отчуждаване. Защото в действащия текст е казано само за държавни обекти, министърът и по Закона за държавната собственост. А тъй като има случаи за общински такива обекти вкарваме кмета на общината и съответно Законът за общинската собственост, когато това се налага. Става въпрос за отчуждаване за изграждане на нови обекти. Това е смисъла на това предложение. Съответно алинея 3 предлагам да отпадне.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Татарски. Коментари, колеги? Няма. Подлагам предложението на господин Татарски за създаването на § 12б. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
СТЕФАН ТОДОРОВ: По § 2 се гласува подкрепа на предложението на господин Михалевски, Гагаузов и Димитър Горов, но пропуснахме да гласуваме целия текст на вносител заедно с тази промяна. Искам да обърна внимание за коректност по отношение на втората част на предложението в т. 2, буква „а” да отпадне. Това е един въпрос, който е свързан с по-нататъшните текстове, които са във връзка с начина, по който ще се формират обособените територии, евентуално възможностите за тяхната промяна или не. Така че ми се струва че не би следвало да се предрешава в момента с гласуване тук без там да се е развил дебата по същество. За това, господин председател, ако прецените да се гласува текста по вносител без т. 1 в ал. 2. Тоест, този текст да бъде отложен.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В такъв случай, подлагам на гласуване целия текст на вносителя за § 2 без точка 1 в ал. 2, буква „а”.
Който е „За” така направеното предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Гласувахме целият § 2 по вносител с изключение на т. 1 в ал. 2, буква „а”: „При промяна на административно-териториалното деление на Република България предлага промени в границите на обособените територии”, тази точка да бъде отложена за друго заседание.
§ 13. Няма направени предложения. Ако няма коментари, гласуваме § 13 по вносител. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 14. Няма направени предложения. Подлагам на гласуване § 14 по вносител. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Редакционно се предлага „бедствени”, което е по-правилно отколкото „аварийни и бедствени”, тъй като трябва да е едно от двете. Имате ли възражения от министерството?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Не.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Можем да отбележим тази редакция.
Има направено предложение от народния представител Любен Татарски да се създаде нов § 14а.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мисля че е безкрайно ясно това предложение. Става въпрос за случаи, в които не се изисква разрешително за водоползване и към тези изброени шест случая като отделни точки в закона в чл. 58 предлагам още една – такова разрешително да не се изисква, когато се взима вода от реката за миене на улици, естествено при условия да не се изграждат водоземни съоръжения. Да не караме общините да взимат такива разрешения за водоползване, за водовземане, за да си мият улиците на населените места.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, мнения? Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Татарски за създаването на нов § 14а. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 15. Няма направени предложения. Подлагам на гласуване § 15 по вносител. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 16. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски. Има направено предложение от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Горов.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Моето предложение е свързано с допълнение на ал. 3 – възлагането на стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите публична държавна собственост се извършват по ред и условия, приети с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните, министъра на икономика, енергетиката и туризма. Предлагам да се добави и министъра на финансите. Без неговото участие трудно можем да говорим за стопанисване поддръжка, ремонт и т.н., експлоатацията на язовирите. Това е смисъла на моето предложение – да допълним и министъра на финансите.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не е логично, господин Татарски, защото това са държавни фирми, държавни предприятия и всяка намеса на министъра на финансите през неговите инструменти ще бъде форма на държавна помощ, така че той според мен няма място тук. Това означава примерно на „Язовири и каскади” да дава пари министърът на финансите или на ВиК или на „Напоителни системи”.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Коментари от министерството?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Нямаме коментар.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемам всеки довод, не ми е налаган този текст от никой, така че можем да го дискутираме и ако трябва ще го оттегля, не е фатално.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Аз също считам, че не е необходимо да вписваме и министъра на финансите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ако позицията на министерството е неутрална, оттеглям предложението си.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: След като беше оттеглено предложението на господин Татарски има едно предложение, направено от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това предложение е свързано с новия член 100а, който вносителят ми е дал като неговата идея е да концентрира правата на собственост и стопанисването, поддръжката и експлоатацията и оформянето на подзаконовите актове от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на земеделието и храните, като те създават национален хидроенергиен и национален хидромелиоративен оператор.
Искам да ви припомня ситуацията, която е в момента. По същество ние имаме национален хидроенергиен оператор и той е „Язовири и каскади”. Имаме два, които вероятно не са национални хидромелиоративни оператора – това „Напоителни системи” и „Земинвест” и имаме около 9 язовира, които се стопанисват директно от ВиК операторите и те са изцяло и единствено за питейно битово снабдяване. Изменението, което налага този член е само да изземем 9-те язовира от ВиК и да ги дадем на националния хидроенергиен оператор. Каква е ползата? Ползата според мен никаква няма да бъде, тоест – няма да се подобри нищо спрямо това, което в момента ВиК оперират. Това са язовири „Камчия”, „Йовковци”, „Христо Смирненски”, „Среченска бара” и т.н. Всяко създаване на допълнително звено със стопроцентова сигурност ви гарантирам, че ще доведе до повишаване на цената, като първична цена на добив, от което нямаме никаква полза.
Затова нашето предложение, спазвайки приложението на вносителя без да го променяме по същество вкарваме само още един елемент, който запазва функцията на министъра на регионалното развитие да упражнява собствеността върху тези ограничен брой язовири и запазва операторите да ги стопанисват. Това е нашето предложение – единствено и само в контекста да не се повишава цената на водата.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Позволявам си въпреки оттегленото предложение на господин Татарски да направя кратък коментар. В случая говорим не само за опериране, по някакъв начин стопанисване на тези системи, а все пак говорим за управление на собствеността. Така че според мен добавката, която интегрира и министъра на финансите към тази политика има логика, поради което ви приканвам отново да разгледаме или може би да подложим на гласуване това предложение.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Едно допълнение. Представител на държавата в управление на тази собственост е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а не министърът на финансите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Други коментари. От министерството имате ли отношение по въпроса? Коментираме предложението на господин Михалевски, Гагаузов и Горов.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тоест, да възстановим положението, което е в момента – да остане в опериране на ВиК операторите, което според нас има резон.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: За мен, тъй като предоставянето на водоснабдителните и канализационни услуги е абсолютно приоритет пред всички други ползвания на язовири било то за напояване, било то за производство на електроенергия лично аз като човек, който се занимава с подобно нещо, смятам че е по-технологично обосновано и по-правилно водните оператори да имат контрол и върху тези язовири и по този начин да имат пълната отговорност за предоставянето на услуги от началото до края. Освен това вие всички бяхте свидетели на това кога предложихме да се случи тази промяна, тя беше свързана с контрола и стопанисването на язовирите и особено на тези, които биха могли да бъдат опасни. Моето мнение, а предполагам, че и мнението на колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде подобно, които междувременно направиха и техническо обследване на всички тези язовири е, че това не са язовири, които предизвикват каквато и да било опасност. Те се обслужват добре, експлоатацията им е според всички изисквания, така че лично моето мнение е, че от технологична гледна точка е обосновано тези язовири да останат под контрола на ВиК операторите. Това ще облекчи и управлението и предоставянето на ВиК услугите от финансова гледна точка. Ще избегнем едни излишни взаимоотношения с друг оператор на тези язовири.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Колегата беше малко по-скромен. Това са най-добре стопанисваните язовири. На тях единствено е правена и профилактика и монтирани съоръжения, които да следят състоянието на язовирните стени. В последните години не мога да кажа дали е продължило, но ако не е – ще продължи. Това са най-добре поддържаните язовири.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Аз също ще подкрепя предложението за тези девет язовира, тъй като имам преки наблюдения понеже съм бил представител на община в такова дружество касаещо язовир „Среченска бара”, което подава на Монтана и на Враца вода. Министерство на регионалното развитие и благоустройството се справиха чудесно във времето със стопанисването на този язовир и поддържането. Ако трябва някоя институция да минава и да оказва контрол как се справят те, не би трябвало тези язовири да се отнемат от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и да отидат на друго място, където не знаем какво ще се получи след като за момента системата функционира и тя е добра.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, тъй като е направено предложение, свързано с Министерството на земеделието и храните има ли представители, които могат да вземат отношение по тези текстове?
ИВАН ЯКИМОВ: Нямаме коментар от Министерството на земеделието и храните.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Подкрепяте предложението на народните представители Михалевски, Гагаузов и Гогов?
ИВАН ЯКИМОВ: Да.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, от това, което чухме, свързано с предложението и становището на министерството и колегите, които се изказаха относно стопанисването на тези обекти, ако прочетем внимателно предложението на колегите Михалевски, Гагаузов и Горов, те всъщност допълват към предложението на вносителя, вкарват вътре ВиК операторите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, другите текстове се припокриват.
Ако се приеме тезата, че тези девет съоръжения да си останат към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и ВиК операторите съответно би трябвало да приемем предложението на колегите. Друг е въпроса дали тук е систематично място на този текст, но по принцип да приемем това предложение, което допълва текста на вносителя, вкарвайки вътре Министерство на регионалното развитие и благоустройството и ВиК операторите за тези обекти, които сега ги няма в текстовете. Моето мнение е, че трябва да подкрепим този текст по принцип, това предложение и след това ще видим къде точно да го отнесем, ако точно тук не му е мястото.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, разбирам, че тук постигнахме единомислие, така че подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски, Гагаузов и Димитър Горов. Който е „За” приемането на този текст, моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Както каза господин Татарски и според мен мястото на този текст като съдържание не е в чл. 100а. Член 100а по систематично място се пада в Глава VІ „Концесионен режим”, Раздел І, който въобще регламентира най-общите условия и преценка за откриване на процедура за предоставяне на концесия. И изведнъж се получава така, че този текст се вмъква между текстовете, които са по отношение на концесионния режим. От тази гледна точка наистина би трябвало да се прецени. Може би в текстовете, които регламентират собствеността, примерно в чл. 13, както го отложихме по отношение на публичната държавна там хипотезите по първите три алинеи, които са с възлагане стопанисването на държавните язовири, а пък четвъртата алинея, която е по отношение на общинските може да отиде като редакция в текстовете на чл. 19. Да помислим, ако колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството не възразяват да изберем такъв поход, защото наистина изведнъж се получава така, че в целия раздел, където са само текстове за концесии ние говорим за права на собственост от кого се упражняват и на кого се предоставя стопанисването извън концесионния режим.
Освен това може би да помислим за другия път евентуално в този раздел, който цитирам за концесионен режим, тъй като в него няма предложение изменения в законопроекта чисто редакционно да помислим, там стои още т.нар. особено право на водовземане и на ползване, което отдавна е загубило смисъла си. Особено право беше по първообраза на Закона за концесиите, сега вече е съвсем различно. Това чисто редакционно ако помислите, че трябва да се направи промяната, да я обсъдим за следващия път. Но особено право на водовземане и на водоползване вече няма, като израз.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Всяко нещо, което може да опрости и подреди този закон го приветстваме. Мястото по-скоро е в собствеността. Тъй като характерът на предложението ни е бил друг, затова не сме изреждали това особено право на ползване, но нека да го обсъдим и сме готови да направите предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Продължаваме нататък след това уточнение.
§ 17. Има направени предложения от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов и от народния представител Любен Татарски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Искам да обърна внимание, че в действащи чл. 112, ал. 2, която определя как се налага сервитута при изграждането на съоръженията има ясно фиксиран размер. В закон е определено, че размерът на съоръжението на водопровода или самото съоръжение се увеличава с 60 см от двете му страни. Тоест, има ясно заковано в закона текст колко е. В последното изменение ни се предлага, че този сервитут ще се определя с наредба. Ще припомня само, че първият вариант, който беше качен на сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройството предвиждаше по три метра от двете страни. Аз считам, че каквото и да определим е добре да определим или запазим тези 60 см или ако има друго число, то да бъде обсъдено в комисията и в парламента, а не да се оставя на наредба, която е много по-лесно да се измени и да определя сервитути и граници, защото това може да има последствия върху собствеността на различни видове собственици юридически или физически лица и не е редно.
Така че това е нашето предложение – да отпадне този текст. Ако вече министерството счита, че иска да сложи някакво друго число, различно от 60, то е редно да го обсъдим тук и да го запишем.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В тази връзка искаме да попитаме министерството защо в действащия закон в ал. 2 има ясно определени сервитути, които трябва да се спазват, а всъщност тук вие предлагате това да бъде направено с наредба и защо нещо, което вече е ясно до този момент дефинирано, сега се опитваме да го променяме?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Има една наредба, която регламентира тези отстояния, но тя е само за урбанизирана територия. Този въпрос за извън урбанизирана територия на практика се третира тук и действително в сегашния вариант той е 60 см. Тези 60 см са недостатъчни или много е вероятно да не са достатъчни, тъй като тук става дума за технически съоръжения, които се полагат да различни дълбочини. За да направя препратка към съществуващата наредба, която дори не е към ЗУТ, а е към старата форма на ЗТСУ, примерно за диаметри над 450 е по 5 метра от двете страни и това наистина се налага с оглед на това, че това са огромни съоръжения, които при авария, подмяна, някаква рехабилитация се налага да правят сериозни изкопи. Тези 60 см са много оптимистично заложени. За да може който и да е строител да ги постигне диаметърът водопроводът трябва да е положен по-плитко.
Нашето първоначално предложение беше три метра от двете страни, което е някакъв среден вариант между това, което е предложено и максимално определения с наредба за урбанизирана територия. Но каквото и да заложим тук, имайте предвид, че в общия случай то или може да се окаже, че е прекалено голямо или прекалено малко.
От друга страна разбираме, че ако това се заложи в наредба би било проблем от гледна точка на по-лесната й промяна и затова сме склонни да подкрепим първоначално предложения вариант, който в известен смисъл е компромисен – по 3 метра. Не забравяйте, че става дума в общия случай за довеждащи водопроводни съоръжения, които са с голям диаметър, извън населените места, които осигуряват водоснабдяване на стотици хиляди хора, това са най-важните съоръжения. И аз настина ви призовавам да дадете малко комфорт на строителите, които ще се налага да отстраняват аварии по тях. Това сме имали предвид.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Аз също смятам, че по-скоро следва да подкрепим предложението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството не само заради това, което мотивира зам.-министър Симидчиев, а защото по принцип е логично техническата част на нещата да се урегулира в подзаконова нормативна уредба, както е в други сектори, както е при пътища. Освен това да не забравяме, че наблизо съществуващи било то сгради или други съоръжения създават в земната основа не само вертикални, а и хоризонтални натоварвания върху близкоотстоящи други съоръжения. Така че има логика това нещо да се урегулира от специалисти на подзаконова нормативна уредба.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не знам дали си давате сметка за последствията 3 метра какво означава тежести върху собствеността, каква ще бъде реакцията. Ние ще го приемем лесно в зала, но после ще стане драмата и ще го променя някой след нас. Да видим кои са онези водопроводи, защото водопровод 500 мм и над 450 не са чак толкова често срещани в урбанизираните територии, защото там е проблема. А тези, които довеждат, които са примерно метър, два метра, магистрални, те не би следвало да минават през имот в урбанизирана територия, трябва да си намерят своето трасе, през което да минат в бъдеще. Още повече аз не знам колко такива водопровода се изграждат в момента в България, но с такава лека ръка да наложим 3 метра нали си представяте какво означава 3 метра сервитут от едната и от другата страна плюс диаметъра, това са близо 7 метра сервитут. Представете си, че вашият парцел е 500 квадрата и той го ликвидира.
Относно хоризонталните и вертикалните въздействия позволете ми като инженер строител въобще да не се съглася с вас. Има начин как да мине. Действително може да има някои тесни моменти в изключителни случаи, където трябва да се прекара водопровод, но заради тях да налагаме такава тежест, за което ние даже нямаме представа какво налагаме и на кого го налагаме, прекалено безотговорно е. След като законодателят преди време е писал 60 см, можем да попитаме защо е писал 60. Можем да го увеличим малко, но да го увеличаваме с по три метра от двете страни…!?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Сравняваме несравними неща. Сигурността на водоснабдяването на един град е абсолютен приоритет и затова ще засегнем няколко имота, няколко парцела, ще има ограничение върху ползването им, са абсолютно несравними неща. Сравняваме десетки, стотици хора понякога и сигурността на водоснабдяването им с това да имаме вещни права върху няколко имота. Абсолютно несравними неща.
Ако искате аз съм склонен да направим малко допълнителни проучвания, да се обърнем към специалисти, можем да възложим експертизи, да се обърнем към практики какво се случва, какво е необходимо за да се рехабилитира един водопровод. Мога да ви дам десетки примери от София – проектът по ИСПА с европейско финансиране щеше да се провали точно заради подобни неща – построени къщи на по-малко от три метра, водопроводът поддава, водоснабдява 22 хиляди домакинства. Практиката е изпъстрена с такива неща.
Аз затова ви казах, че ние бяхме предприели варианта с наредба, в който технически е обосновано за различните диаметри и дълбочини да дава различни отстояния. Ако от правна гледна точка е необходимо да бъде конкретна цифра бихме предложили тя поне да е три метра.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тук ние трябва да защитаваме както интересът на оператора, който и да е той, дори и „Софийска вода” да бъде, защото най-вероятно случаите са в София, но тук има и защита на интереси на собственици. Ако ние сложим три метра, ние перфектно ще решим проблема на „Софийска вода”, само че колко хора ще ощетим. Така че тук аз бих бил изключително внимателен и затова не споделям това „плюс три метра”. По-скоро министерството да представи поне десет такива случая, да ги видим, да ги преценим, да видим какво се засяга и тогава да се вземе решение.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Аз така и не мога да разбера през цялото време защо колегата говори за едни три метра, след като никъде в текста не стоят тези три метра, а е написано изрично, че това нещо ще се урегулира. Споменати са, но не са написани в текста. Предполагам че това нещо ще бъде съобразено по качествен начин, било то в урбанизираната или извънурбанизираната територия съответният сервитут. Не виждам тук разписани три метра.
Второ, мисля че всички следва да се обединим, че все пак сигурността на тези съоръжения следва да е някакъв приоритет.
Трето, все пак колегата ми направи бележка, следвал съм в Германия, не знам подземна механика тук, точно какво се смята, но там сме смятали влияние на съседни сгради и съоръжения върху изграждащо се такова съоръжение, защото има и хоризонтални напрежения в почвата. Така че е редно и логично като цяло тази техническа дискусия да се урегулира в подзаконова нормативна уредба. Мисля, че всички следва да подкрепим предложения текст от министерството.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не съм инженер, за разлика от преждеговорившите, но така или иначе считам, че не е целесъобразно да коментираме някаква цифра – дали ще са три метра, два метра, няма значение при положение, че няма точна и ясна техническа обосновка за това нещо. Така че може би по-целесъобразно от моя гледна точка е това да бъде разписано в наредба, където наистина да бъдат вписани всичките особености и технически параметри, да за може наистина така да бъде защитена инфраструктурата. Но от друга страна се надявам тази наредба така да бъде направена, че да защитава все пак и правото на собственост и на ползване на собствениците.
Предлагам да гласуваме предложението на вносителя за § 17 по вносител. Преди това има направено предложение от господин Татарски, така че, господин Татарски, имате думата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Доколкото в точка 1 става въпрос за изясняване и допълване на текста, предложението за нова ал. 3 разширява възможностите, когато се налага водопрекарване и ограничаването на правото на достъп. Вие виждате в предложението какво предлагам – правото на достъп на хора, техника за изграждането и поддържането. Все пак за да се изгради нещо трябва да влязат тези хора и тази техника, затова предлагам това да се случи. Съответно другите текстове са в тази връзка, когато става въпрос за национални или общински обекти от второстепенно значение при условията и по реда на чл. 115 и 115б, които са по-надолу описани, следващите текстове, които предлагам да бъдат приети – кога и какво се предлага. Това е смисъла на моето предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Мнения, коментари?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Подкрепяме това предложение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Действащият текст на закона визира тези сервитутни ивици от гледна точка на ограничаване на строителство и засаждане на трайни насаждения. Това е предназначението на тази сервитутна ивица, без значение какъв размер ще определите – дали в закона или в наредба на министъра. Така, както е предложен вашият текст, той всъщност губи същината на предназначението на тази сервитутна ивица, защото по правило сервитутът възниква за прокарването и за преминаване на хора и техника за ремонт, поддръжка, изграждане и т.н., но смисълът на ограничителните ивици, които са плюс трасето на водопровода са именно с оглед неговата охрана и защита. Затова ми се струва, че във вашия текст трябва да се възпроизведе донякъде условието на действащата ал. 2. С какво предназначението на тези сервитутни ивици, върху които не се разрешават строежи и засаждане на трайни разсъждения в размери, определени с наредба на министъра, така би могло да стане? А не по принцип сервитутни ивици с неясно предназначение за какво се налага това ограничени. Пак повтарям, при учредяване на стандартния сервитут, който дали ще бъде с акт на шефа на басейновата дирекция, ако не се постигне съгласие и това допълнение, което прави господин Татарски е изключително ценно и полезно, защото вие знаете от практиката, че сме изправени в една хипотеза, за да прокараме тръба за водоснабдяване и я правим със сервитут, за да прокараме тръба за канала и я правим с очуждаване, което е абсурдно. Така фактически с неговото предложение се уеднаквява режима и той става по-лек. Но извън сервитута, който се учредява за прокарване, изграждане, преминаване на хора и техника за поддържане и т.н. смисълът на тези ограничителни ивици е да се наложи допълнително ограничение върху служещия имот, там да не могат да се извършват строежи, респективно да се правят трайни насъждения. Затова си мисля, че тази част от действащия текст трябва да я пренесем във вашия.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Би могло да се допълни още по-добре тази действаща алинея, но това са вече редакционни коментари. Има една Наредба № 4, която много пълно описва, оттам може да се заимстват текстове.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Бих се съгласил да бъде в наредба, ако ни представите за следващото заседание идея за обвързаност на диаметрите с отстоянията, като имате предвид още едно условие – минималната ширина на улиците в населени места, защото ако сложим по три метра от двете страни ще нагазим в тези размери на улицата. Така че молбата ми е тази, за да може в крайна сметка да знаем каква е идеята на министерството, когато се гласува този закон.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Имате ли коментар от министерството относно това, което господин Михалевски предложи?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Бих предложил следващия път да донесем и да ви демонстрираме това, което сегадействащата наредба към ЗТСУ разпорежда какви са отстоянията, какви са дълбочините за съответните видове водопроводи, как те са доказани. Моето мнение е, че тази наредба е малко разточителна по отношение на разстоянията, тъй като вероятно е писана в едни други условия. Тя е трудно приложима в София, по-лесно приложима в другите градове. Както знаете за нея министърът на регионалното развитие и благоустройството издава отклонения, когато е необходимо. Това се случва много често в София, тъй като при цялото наличие на водопроводи неговото прилагане е много сложно. Нашата амбиция е да я промени и обновим, така че това ни стои в програмата. Следващия път ще коментираме.
Има изключително много такива примери и в интерес на истината извън София, господин Михалевски, примерите са повече отколкото в София, тъй като градовете извън София имат много по-дълги довеждащи водопроводи и съоръжения с големи диаметри. В София проблемът е малко по-малък дори.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Подлагам на гласуване предложението от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов § 17 да отпадне. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 3; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 12; „Против” – няма; „Въздържали се” – 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 17 по вносител с така направените изменения с текста на ал. 2 с това уточнение, което направихме преди малко, което ще се допълни с предложението на господин Татарски. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
Приема се.
Има предложение от народния представител Любен Татарски за създаването на нов § 17а. Господин Татарски, имате думата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Новият параграф се отнася и се опитва да реши случаите, в които не е постигнато съгласие между собствениците на имотите и друго решение не може да бъде взето, явно икономически е нецелесъобразно. Отнася се за правото на водопрекарване по члена, който сега коментирахме, да възниква при определени случаи и съм ги изредил кои са те, съответно как се определя възнаграждението, размера и т.н.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, мнения, коментари. От министерството имат ли коментар?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: По принцип не. Единствено ми е трудно в момента да коментирам доколко са правно са издържани текстовете. По принцип го подкрепяме.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: От Министерството на земеделието и храните имате ли коментар.
ИВАН ЯКИМОВ: Не.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски за създаване на нов § 17а. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Любен Татарски за създаване на нов § 17б. Господин Татарски, имате думата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението е за допълване на чл. 118з с нова точка. Може би тук трябва да се добави „без изградени съоръжения за улавяне на наноси”, за да не се повтаря думата „участъци”, „не се определя в участък, в който е коригиран без изградени съоръжения за улавяне на наноси”. Мисля че всички разбирате каква е целта на това предложение и такива проблеми в момента по река Места за изземване на такива отложения.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Коментари, колеги?
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Действително факт е, че такива проблематики има по поречието на река Места, но не само там. Така направеното предложение ще даде наистина една малко по-добра регулация. Факт е, че каквато и да било корекция при реките, които са динамична структура или маса в едно течение понякога създава съвсем различно влияние. Ако в горно течение се направи промяна, може да повлияе на долно. Да повлияе може би в някаква степен на подпочвени води в близост, където земеделските стопани отглеждат различни култури. Това ще даде една по-сигурна и ясна дефиниция на територията и по-добър контрол може би.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Мисля че е ясно желанието на вносителя. Гласуваме създаването на § 17б, направено от Любен Татарски. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложени на народния представител Любен Татарски за създаването на § 17в.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Който се отнася до допълване на чл. 119, който е свързан с опазването на водите за питейно водоснабдяване, повърхностни води, предназначени за питейно водоснабдяване. Сега са пет алинеи, предлагам сегашната ал. 5 да стане ал. 7, а две нови алинеи да бъдат допълнени. Нова ал. 5 – „санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2 се състоят от вътрешен пояс 1 и външен пояс 2 освен в случаите на водовземане на подземни води от закрити водоносни хоризонти. Ал. 6 – при водовземане на подземни води от закрити водоносни хоризонти, санитарно-охранителните зони се състоят единствено от вътрешен пояс. Това е свързано с охраната и опазването на водите за питейно водоснабдяване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Коментари? От Министерство на околната среда и водите е хубаво да вземат отношение по така направеното предложение.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Подкрепяме така направеното предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството също подкрепят.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски за създаването на § 17в. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложение от народния представител Любен Татарски за създаването на § 17г.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В допълнение на сегасъществуващия текст на т. 9, който в момента гласи „министърът на околната среда и водите издава наредба за характеризиране на повърхностните води”, предложението е „за характеризиране и оценка на състоянието на повърхностните води”, не просто една характеристика, а и оценка на състоянието на тези води. Мисля че е по-ясен и изчерпателен този текст.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Министерство на околната среда и водите подкрепя предложението по т. 2, но тъй като предложението по т. 1 вероятно ще създаде проблеми с вече подписаната и предложена за обнародване наредба, която е със старото заглавие, смятам, че точка 1 не трябва да бъде подкрепена. Да остане старото заглавие.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Вие предлагате т. 9 да не се приеме.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Да, изменението на т. 9 да не се приеме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Те са експерти, щом така смятат и има вече промени, които налагат това, аз си оттеглям предложението за промяна на т.9, а т. 2 да остане.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: След така направеното оттегляне на т. 9 от господин Татарски, подлагам на гласуване целия § 17г с условието за оттегляне. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 18. Няма предложения. Подлагам на гласуване § 18 по вносител. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 19. Има предложение от народния представител Любен Татарски, от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов. Господин Татарски, имате думата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението за промяна на чл. 138 е свързано с чл. 137, който се отнася до защитата от вредно въздействие на водите. Какво включва тя и всъщност предлагам т. 8 по вносител да бъде видоизменена във вида, който предлагам. Направете съпоставка на двата текста, за да разберете за какво става въпрос.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Коментари от министерствата.
ИВАН ЯКИМОВ: Нямаме възражения.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Подкрепяме предложението.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Ние също го подкрепяме.
МАЯ ДРЯНОВСКА: Подкрепяме.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Има направено предложение от господин Михалевски. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В текста на вносителя има препратка към предписанията по чл. 190в, ал. 1, т. 5 и по чл. 199б. Текстът, който той е предложил е смислен, но няма препратка към това какво трябва да се изпълнява при поддръжка и съответствие, защото новите членове, които ги давате увисват.
Моето предложение не е свързано с това, в зала на първо четене обърнах внимание на тези текстове в § 19, т. 1. Какво правим и аз искам да питам кой ги е внесъл? В досегадействащите текстове се описва много ясно, че оперативната защита по чл. 137 се ръководи от Министерство на вътрешните работи и съответно ал. 2 и ал. 3 предписва ръководната роля на Министерство на вътрешните работи и е логично в такава ситуация да има някой, който да ръководи. Измененията налагат да махнем Министерство на вътрешните работи и да пишем, че оперативната защита се води от единната спасителна система и ви чета кое е единната спасителна система по Закона за защита от бедствия. Тя включва министерства и ведомства, общини, търговски дружества, центрове за спешна помощ, въоръжени сили и т.н. Пита се, когато стане белята кой ръководи? Трябва да има един началник, който да налага ред. Аз не казвам, че трябва да е Министерство на вътрешните работи, може да е Министерство на отбраната, може да е някой друг, но трябва да бъде някой, който ясно да има субординация.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: До голяма степен съм съгласен с колегата Михалевски, с неговите коментари. Искам да направя предложение за отлагане гласуванията по този параграф за следващия път.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Други предложения, коментари? Няма. Направено е процедурно предложение от колегата Давидов. Който е "За" отлагане на този параграф, моля да гласува.
Гласували: „За” – 16; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Колеги, смятам да спрем до тук. Продължаваме следващата седмица със Закона за водите.
Пожелавам ви хубав следобед.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, утре в 14.30 часа имаме редовно заседание, на което ще разгледаме Водната стратегия.



(Заседанието завърши в 16.25 часа.)
(брой знаци 68 170)



СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/