Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, вн. от МС (за второ гласуване).

---

Стенографски запис!


П Р О Т ОК О Л
№ 31

Дневен ред:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, вн. от МС (за второ гласуване).




Заседанието на Комисията започна в 14.50 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден на всички. Добре дошли на нашите гости от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Предлагам на вашето внимание една точка в дневния ред за днешното заседание, а именно:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от МС (за второ гласуване).

Имате ли предложения относно дневния ред? Очевидно няма. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Има при предложения по заглавието на закона? Очевидно няма. Който приема заглавието на закона, моля да гласува.
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 1. Има предложение от народния представител Димчо Михалевски по отношение на т. 3 от чл. 1. Становище от министерството. Ще ви питам непрекъснато, искам да се произнасяте.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА (Държавен експерт от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекция „Концесии”):
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с първото предложение ние по принцип разбираме защо е направено от контекста на предложенията, които са направени между първо и второ четене във връзка с това, че се предлагат от Комисията по икономическа политика с вносител нейният председател. Това предложение е направено в контекста на друго предложение, че този закон би следвало да уреди само специфични условия и ред за определяне на концесионери наематели на морски плажове, тъй като вече те ще бъдат само тази разлика между процедурата, която е по закона за концесията и специалните закони. В смисъл, че ако остане последващото предложение от госпожа Менда Стоянова този текст би следвало да бъде приет. В противен случай няма смисъл от този текст, тъй като той ще урежда по принцип само специфични условия, а не цялата процедура. Под условие би трябвало да се приеме този текст според мен като експерт.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагате да го прескочим сега?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Да, мисля че на този етап е рано да се гласува точно този текст.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Продължаваме нататък. Има предложение от народния представител Менда Стоянова целият параграф да отпадне.
§ 1 ще го обсъдим по-късно.
§ 2. Има предложение на народния представител Димчо Михалевски. Предложението е за допълване на думите „и морския бряг” към вашето предложение. Госпожо Станкова, заповядайте.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Предложението е добро, но ние не можем да го приемем, защото специфичните дадености са различни, в различните части на морския бряг има стръмни, скалисти брегове, които са застроени, има частна собственост, например Созопол, Несебър, Ахтопол. Знаете, че там къщите и оградите стигат до брега. Технически не е възможно да се изпълни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Още повече, че едва ли не до всяка точка на морския бряг трябва да има достъп, който технически, практически не може да се осигури.
Други коментари по тази точка?
Предложението на народния представител Димчо Михалевски е за осигуряване на достъп не само до морските плажове, а и до морския бряг, каквото и да означава това – цялата ивица от край до край. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 1; "Против" - няма; "Въздържали се" - 16.
Не се приема.
Господин Тодоров има предложение за редакция.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ако вносителите не възразяват „свободен” и „безплатен” горе долу са в една и съща посока. Според мен е достатъчно да остане „безплатен”, за да се подчертае, че не става въпрос за платен достъп. Думата „пешеходен”, която се добавя към действащия текст, който в момента го няма фактически. Достъпът е безплатен и се осигурява в зависимост от съответните специфични особености. Той може да бъде пешеходен, но може да бъде и транспортен.
Моето предложение е да отпаднат думите „свободен” и „пешеходен”, ако не възразяват вносителите.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Не възразяваме.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Има нещо, което ме смущава в „свободен”. Той няма как да не е безплатен. Идеята е, че гражданите имат право на достъп до плажовете, тъй като те са изключителна държавна собственост и това, че ги управлява един или друг няма никакво значение, хората трябва да могат да отидат до там. Ако не е свободен, а е безплатен, какво ще значи? Според мен не трябва да махаме и „свободен” и „безплатен”. Ще се получат недоразумения и ще се чудим как да тълкуваме после.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А по отношение на „пешеходен” да отпадне и друг „велосипеден” примерно достъп.
РЕПЛИКИ: Всякакъв достъп.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добре, предлагам тогава редакцията на § 2 да стане следната на т. 2 от чл. 2 „осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове”, да отпадне думата „пешеходен”, която ограничава вида на достъпа.
Въпроси, мнения от Министерство на регионалното развитие и благоустройството? Очевидно нямате.
Ако се приема тази редакция на текста на вносителя, която прочетох, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 3. Има предложение на народния представител Димчо Михалевски § 3 да отпадне. Отнася се за думите „линията на най-големия отлив от брега” се заменят с „бреговата линия”.
Коментар от Министерство на регионалното развитие и благоустройството по предложението на народния представител Димчо Михалевски.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Това предложение беше направено от колегите от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Дадено е определение в § 23 на допълнителните разпоредби на „брегова линия”. Това е линията на пресичане на повърхността на сушата с нивото на водата към момента на измерването. Бреговата линия се отразява в кадастралната карта. Кадастралната карта е основа за изработване на устройствените планове общи и подробни. Идеята е това да е твърдо установена линия, отразена в кадастралната карта и по нея да е постоянна и границата на зона А и съответно на зона Б, а да не е променлива величина.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари, колеги?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да обърна внимание, че все пак по дефиницията, както е дадена за брегова линия, това означава линията на пресичане в момента на измерването. Държа да обърна внимание, че когато е правена редакцията в първообраза на закона и е възприет термина „най-широкият отлив” това е термин в международното морско право, който се използва и в действащия ни Закон за морските пространства по отношение измерване на териториалното море. В чл. 16 от закона изрично е отбелязано изходните линии, като за изходни линии се взима линията на най-големият отлив от брега, като най-големият отлив от брега е една от най-константните величини по отношение на приливи и отливи, измерват се на един продължителен период от време и са много малко променливи. За разлика от това, което вие предлагате към момента на измерването ще дам простия пример, че ако сутринта измерим къде е бреговата линия, тя вечерта при отлива е на друго място. В случая се касае за определяне на вещни права по отношение разположение на териториите в обхвата на зона А и зона Б и такъв е бил аргументът да се възприеме при първоначалната редакция на закона линията на най-големия отлив като най-константна и най-бавно променяща се величина по отношение на измерване на разстояния в акваторията.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ако е необходимо да се допълни определението за брегова линия, но кадастралните карти вече са направени и за Черноморското крайбрежие. По тях има съставени актове за държавна собственост, да си мислим, че тепърва някъде ще ги изменяме
АСЕН ГАГАУЗОВ: Има нещо, което трябва да имаме предвид въпреки че в Черно море кой знае какви приливи и отливи няма, това не е океана, там разстоянията се променят с километри. Но въпреки това, ако това определя от гледна точка на Закона за морските пространства и част от територията на страната, тук е малко по… Но за нуждите на Черноморското крайбрежие, на концесиите, това мисля, че е достатъчно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски § 3 да отпадне. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 17.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 3. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 4. Отнася се за чл. 4, ал. 1 и ал. 2. Отново предложение на народния представител Димчо Михалевски: „Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове и морския бряг”. Отгоре е написано „пешеходен достъп”, но ние това вече го решихме – отпадна думата „пешеходен”, така че ал. 1 на Димчо Михалевски би могла да се приеме, защото вече това го направихме.
Алинея 2: „Достъпът на гражданите до морските плажове и морския бряг се осигурява чрез предвижданията на общите устройствени планове , включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии.”. Освен морските плажове вкарва и морският бряг тук. Предлага се да приемем предложението на вносителя, защото там са тези две неща. Първото предложение на Михалевски вече го приехме. Другото му предложение е да го приемем по принцип и да редактираме текста на вносителя с тези промени, които той предлага. По ал. 1 вече приехме да отпадне думата „пешеходен”, което той предлага.
Подлагам на гласуване предложението на Димчо Михалевски по ал. 1. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението по ал. 2. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 3; "Против" - няма; "Въздържали се" - 14.
Не се приема ал. 2.
§4 по вносител с промяната в ал. 1 с отпадането на думата „пешеходен”, както вече приехме без думите „морски бряг”. И двете алинеи на Димчо Михалевски без думите „морски бряг” се приемат. Затова предлагам текста на вносителя, защото той точно отговаря на това предложение да отпаднат думите „морски бряг” в ал. 1 и ал. 2 по предложението на Димчо Михалевски.
Който е „За” § 4 по вносител, моля да гласува.
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 5. Предложение на народния представител Димчо Михалевски относно ал. 2. Можете да сравните предложението му и текста на вносителя.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, колеги, не толкова по предложението на господин Михалевски, но относно т. 5, нова ал 8, аз предлагам отделно да обсъждаме ал. 8 – тя е нова и ако се приеме да приемем от името на комисията да я гласуваме отделно. Ще се обоснова защо ал. 8. По време на първо четене имаше коментари за какво се касае – за образуване на някакви морски плажове. Защо ще заблуждаваме, нека да остане в стенограмите, че засягащи един или повече частни имоти, които се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост. Тук ще има злоупотреби категорично, някой ще се обоснове, че се е образувал морски плаж и ще го отчуждят.
Предишният път го казах – кои са тези места в Черно море? Нашата плажна брегова ивица не е чак толкова голяма да не знаем извън това определение за морски плаж да имаме нови плажове. Ако частната собственост е неприкосновена и има ред и процедури за отчуждаване на частната собственост ние сме длъжни да защитаваме частната собственост до края. Аз нямам някакви бизнес интереси, никакви конфликти нямам в района на Черно море, но този принцип е неправилен. Казвам го като юрист – не е правилен, не може, затова че субективно някой ще определи десет квадрата плаж и да ти отчуждят част от имота. Този текст опасявам се, че е вкаран от някой, който си е забелязал някъде нещо. Ако има такива плажове от министерството трябва да ни кажат, тъй като законопроектът е внесен от Министерския съвет. Ние топлата вода няма да откривам. Аз съм проучил, такива текстове в средиземноморските държави няма, а те имат много по-голямо море отколкото нашето, по-големи вълни, по-големи отливи. В Черно море отливът е даже по-малко от Каспийско море.
Умолявам ви да помислите, да не избързвате и затова процедурно предлагам, господин председател, ал. 8 да отпадне, да гласуваме отделно предложението. По принцип в теста, който предлага господин Михалевски отсъства тази алинея, но отделно да я гласуваме и предложението да бъде от името на комисията. Когото и да питате няма да можем да се обосновем защо сме приели този текст.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, аз също искам да изразя моето становище. Четем дефиницията на морски плаж – „територия, покрита с пясък, чакъл и други седименти или скални образувания в резултат на естествени…”, ако това е частна собственост и някакви скали се образуват там по подножието и изведнъж някой казва, че това е плаж, не знам какъв плаж са тези скални образувания. До морския бряг има примерно частна собственост и ако тя в резултат на такива действие се превърне в плаж…?! Примерно нива до брега, която в резултат на такива въздействия стане плаж по дефиницията и в този момент бива отчуждаван този плаж. Какво значи този плаж – скални образувания, това плаж ли е? Всяко едно изменение на тази брегова ивица независимо каква е собствеността изведнъж става плаж и държавата трябва да го отчужди. Не го разбирам.
Второ, може ли да се смята, че морският плаж изключително се създава върху имот публична държавна собственост? Така пише в предложението на вносителя. А ако е създаден върху имот частна собственост, не може да е плаж, така ли?
Може би колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството да ни обяснят.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Ще започна от ал. 8 да излагам аргументите за това предложение. Както виждате самата ал. 8 реално погледнато е една правна възможност, това е императивна или някаква норма, която задължава държавата да извършва актове по отчуждаване по реда на Глава ІІІ от Закона за държавната собственост. Както току що дадохте пример аз веднага ще го подкрепя и с пример от Южното ни Черноморие – там, където имаме частни имоти, които са ръба на морския бряг, както видяхте ние сами преди малко ограничихме възможността за достъп до морския бряг именно защото собствеността е частна не рядко се случва в резултат на естествени процеси, които аз не бих могла да обясня компетентно, се нахвърля грубо казано пясък пред този частен имот. Алинея 8 не казва, че имотът се отчуждава, но в случай, че при взаимодействието на сушата с водата пясъчната ивица до такава степен е широка, веднага ви казвам, че такива случаи има на морски плаж „Чайка”, той граничи с морски плаж „Ривиера”, тази пясъчна част би трябвало, тъй като и в момента по действащият закон е обявено, че морският плаж не може да бъде друг вид собственост освен изключителна държавна, държавата да влезе в правомощията си, в правата си да обяви този плаж за общодостъпен като изключителна държавна собственост, без да се засягат правата на собствениците. Само частта, която отговаря по дефиниция за морски плаж. Това е една възможност, това не е принцип, който някой ще прилага и ще има някакво административно своеволие или злоупотреба с това право. Това е отговорът ми по ал. 8. Тоест, ние считаме, че няма нищо лошо да има такава възможност в специален закон.
Съгласна съм, че можем да редактираме, ако вас по някакъв начин ви смущава. Става дума само за тази чест от засегнатия имот, а не за имота на частния собственик, в никакъв случай.
По отношение на дефиницията за морски плаж, касаеща възможността пък върху публична държавна собственост да се изграждат плажове, това също мога да го коментирам като една правна възможност, която в закона е създадена. На първо четене в комисията дадох нашите мотиви, че при застрояването на Черноморието за съжаление капацитетът на морските плажове до такава степен е намален, особено в националните ни курорти, че не виждаме нищо лошо при наличието на нормален, в рамките на законодателството ни разумен инвеститорски интерес държавата да може да създава изкуствени плажове по реда на Закона за концесиите, като строителна концесия върху отвоювана територия от черно море. Това е смисълът на тази разпоредба.
Друг подтекст в разпоредбата не сме влагали, поне ние като вносители. В случай, че тълкуването ви създава някакво объркване ваше право е да направите подходяща редакция за целите на този закон.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Както колегата аз също нямам интерес какъвто и да било в личен план по морските плажове, но бих искал да разиграем именно сценарият, в който по един или друг начин, макар и изкуствено действително може да се създаде плаж, да има такава възможност, ако например се вкарат скални вълноломи навътре в морето, т.нар. брандово течение. Ако някой е изучавал конструктивно водно строителство знае, че има възможност да се създават такива плажове. Никой не може да определи в каква степен действително това може да е случайно направено или да се случва в естествени процеси. Смятам че една редакция, както се коментираше от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с дописване на „може да се отчужди”, вместо „се отчуждава” премахва императивният характер и остава опцията като възможност в определени случаи държавата да има инструмент за действие и по някакъв начин да предприема действия, както са разписани в други нормативни уредби. Предложението ми е за такава корекция в текста и запазване на ал. 8 по принцип.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Законът казва, че когато има характеристики на такива не могат да бъдат други собствености. При диспозитивна норма във вашата редакция означава, че тази собственост чия ще бъде? Ничия, ако не бъде отчуждена като държавна. Затова текстът е такъв.
РЕМЗИ ОСМАН: Според мен текстът е чисто лобистки, покрай големи комплекси изкуствено сега според тези определения ще възникнат морски плажове, които никога не са били морски плажове. По дефиниция ще ги направят морски плажове, ще станат държавна собственост, ще бъде отнета неприкосновената частна собственост. Нямам проблем с тълкуването на текста, казвам го ясно и точно, след време, в следващия мандат като отворим стенограмите ще видите по този параграф терени, които не са днес морски плажове и според новите текстове, затова Вашите бележки са основателни, господин председател, по тези текстове ще ги обявят за плажове, защото те не са били. Вие сте прави, ако са били, по тази дефиниция те ще станат и ще видите след една година какво ще стане, на какво са способни тези, които строят покрай морето. Нали знаем от години, нали ги наблюдаваме от 20 години. Има експерти, контролират всичко и накрая…
Дадохте примери с единични случаи покрай „Ривиера” – да, те ще задействат лостовете, че попада в алинея „образувал се е морски плаж”. Примерно има интерес към някой частен имот да се обяви за плаж, той ще се разбере с държавата. С този текст ще има морски плаж и ще бъде отчужден имотът на собственика.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Ако собственият терен, да предположим, че е частен имот и върху него възникне или изкуствено или по естествен път морето направи плаж този плаж задължително трябва да стане държавна собственост. Какво печели частният собственик от тази работа? Нищо не печели, защото държавата ще му го вземе, което е по закон. Той няма интерес да възникват такива плажове. Или пък държавата има интерес да възникне изкуствен плаж върху нейна територия, която в момента са скали или нещо друго и не е определено за плаж, но там са извършили изкуствено насипване или пък се направи дига и морето от движението си натрупа естествен пясък и там става плаж. Просто трябва да бъде обявен, че е плаж и да се тръгне по процедурата. Аз така го разбирам, иначе не мога да си представя, че частният интерес ще бъде засегнат по някакъв начин. Аз по-скоро обратният случай съм виждал много повече – публична държавна собственост изведнъж се оказва, че е частна и това много повече ме притеснява отколкото този случай.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще се опитам да разсея съмненията по отношение на алинея 8. Тя визира единствено естествени процеси, не хипотеза, в която имаме взаимодействие в резултат на човешка намеса. Става въпрос за естествени процеси на взаимодействие на морето със сушата. Възможно е, случва се, морето както дава, така и взима. Имаме случаи на отнесени плажове, които са престанали да съществуват, това е един динамичен обект, ако мога така да се изразя и се случват. Особено лятото имаше обратния процес, ако си спомняте.
Това не е ново за нашето законодателство, тъй като Законът за водите разглежда действието на водни обекти с променяща се територия по същия начин. Давам веднага примерът, който е за коритата на реките. Там има аналогичен текст, който казва, че когато в резултат на естествени процеси коритото на реката се промени, новата територия, която е завзета от реката се отчуждава като публична държавна собственост, а пък старата включително става като такава, защото не е изключено след време да се върне в старото корито на реката. Така че ал. 8 според мен не създава проблеми и не би следвало да се разглежда в контекста, че ще бъдат нарушени едни частни интереси за сметка на други частни интереси. Във всички случаи, когато такова нещо се случи в резултат на чисто природни взаимодействия тази част от имота ще бъде отчуждена по реда на Закона за държавната собственост и това лице, от чийто имот съответната част ще бъде отчуждена ще получи съответното обезщетение по реда на Закона за държавната собственост.
По отношение на предложенията, които е направил господин Михалевски в контекста на предложенията на вносителя ще обърна внимание, че по отношение на алинея 6 това е досегашният действащият текст на закона, който господин Михалевски предлага да се запази и той е по-коректен от предложението на вносителя, че обектите се определят чрез геодезически измервания и досегашният текст е, че границите на тези обекти се определят чрез геодезически измервания. Принцип в Закона за кадастъра е, че по този ред се определят границите на съответните имоти, обекти и т.н., а не самите обекти.
По отношение на втората алинея аз бих казал, че текстът буквално е един и същи в смислово изражение, но по-коректният запис според мен е на господин Михалевски, който предлага досегашният текст. Това пак е в действащия закон всъщност, защото дали са човешки, както вие сте ги упоменали или те са изкуствено предизвикани процеси тези изкуствено предизвикани процеси в основната си част са предизвикани от човешка дейност, но и малко повече от човешка дейност, тоест – вие се опитвате да стесните понятието „изкуствено предизвикани” само в резултат на една човешка дейност, а те могат да бъдат комплексни – човешка плюс в резултат на тази изкуствено създадена дейност, други процеси на взаимодействие. Естествено е, че не само върху публична собственост могат да се създават изкуствени плажове, вие визирате очевидно акваторията напред, но плажът може да бъде създаден и навън, включително и като изкуствен. Може върху частна държавна собственост да се създаде, няма никакъв проблем, в това число навътре и навън.
Може би тук една комбинация между двете – тоест, действащият текст като предложение на господин Михалевски с включване на пясъчните дюни, което вие сте предложили би дало една по-голяма пълнота. До сега пясъчните дюни бяха изключени от обхвата на плажовете, но изрично са включени в зона А, като върху тях има абсолютна забрана за каквито и да било дейности. От предложението ви разбирам, а и в коментарите, които направихме с колегите, че няма свободно стояща дюна, която по някакъв начин да не граничи с плаж. Ако това е така изразът „разположени в границите на плажа” трябва да отпадне.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, според мен ние наистина трябва много внимателно да анализираме алинея 8 – новата алинея, която трябва да се създаде. Внимателно слушах коментара на представителя на министерството, текстът е императивен и по-добре да остане така, ако се приеме, защото ако вкараме „може” или „не може” единствено и само ще инвестираме в корупционната практика, нищо друго няма да направим, колеги. Но според мен този текст не трябва да бъде приет по никакъв начин. Аз тук внимателно слушах и коментара на нашия експерт, но не съм съгласен със следното. Да, може би има някаква логика в резултат на естествени процеси и т.н. да се отчуждават частни имоти.
Не съм съгласен с това, което беше казано, че плажовете са намалели, не че са намалели плажовете, колеги, просто ние така уплътнихме територията за плажовете, че стана вече невъзможно плажната ивица да побира хората, които искат да я ползват.
Но, къде е проблемът, господин председател, уважаеми колеги? Вижте в определението за морски плаж. На практика под морски плаж се разбира територия, покрита с пясък, чакъл и всичко друго или скални образувания, значи морето друго няма на брега в момента. Всичко може да бъде определено като плаж. Нито има размери, 50 см такава ивица може да бъде определена като такава.
РЕМЗИ ОСМАН: И след това ще я отчуждят.
ЯНКО ЯНКОВ: И въпросът приключва, решават че трябва да бъде отчуждена. Е, какво правим?! Всичко, което в момента е на брега на морето може да бъде отчуждавано от гледна точка на интерес за морски плаж. Ако ние отворим такава врата, допускаме огромна грешка. Може би има логика и в това, което се иска. Да, ако някой правилно, наистина отговорно като администрация анализира философията и е прочел нашите мисли, с които гласуваме тук този законопроект – да. Обаче като си представя кой ще го изпълнява, на практика, колеги, да знаете, че такъв хаос ще стане, което не е редно да го допускаме. Юристите много внимателно да прецизират текста, за да може наистина само при необходимост, защото тук не пише, че това може да става там, където е необходимо, на практика може навсякъде, на цялата територия по Черноморското крайбрежие.
Аз ще гласувам „против” този текст, защото някак си не можем правната техника, която залагаме в него да я направим адекватна на намеренията, които имаме с нейното създаване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Старият текст на закона като определение на морски плаж е същото – чакъл, пясък, скали… Това пак се води плаж.
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ: Господин председател, налага се да напусна по-рано заседанието. Нека колегата Господинов да гласува от мое име.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Не от някаква носталгия, господин председател, но ми се струва, че текстът, който е предложен от Михалевски е добър. Тоест, той е и сега съществуващият текст и не виждам някакъв смисъл от това да го усложняваме малко повече.
На мен друго нещо ми се струва, че трябва да прецизираме, включително и пясъчните дюни. Знаете каква беше историята с пясъчните дюни прилежащи към съответните плажове. От една страна те са защитена територия, от друга страна определяйки ги тук като включени в територията на дадения плаж с конкретната разработка вече, която се прави за концесиониране на този плаж те се изключват като територии. Но тук, както се изключват, така и с вписването включително и пясъчните дюни, мен това повече ме притеснява, че е възможно да има посегателства върху тях.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: На какво се дължи това притеснение?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Това, включително и пясъчните дюни да излезе и да бъде формулирано, примерно морският плаж и т.н… към него могат да бъдат придавани пясъчни дюни, които са със специален статут, нещо от този род.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Ще отговоря на въпросите. Ще започна от пясъчните дюни. На практика към момента всичките ни сключени концесионни договори действащите до влизането на ЗУЧК са с включени пясъчни дюни като прилежаща територия. Хубавото на всичко това е, че ние имаме контролни функции, като самите стопани опазват тази природна забележителност. Практиката от влизането в сила на ЗУЧК, който извади извън територията на морските плажове пясъчните дюни показа, че с тях се извършват злоупотреби, които много трудно могат да бъдат постановени. Извършва се добив на пясък за строителни цели и реално този природен ресурс се съсипва. А пък нито един от бъдещите ни стопани, който желае да вземе плажа под наем или на концесия не желае да ползва територията на морския плаж, тъй като ние много трудно можем да определим границата и няма такъв критерий, по който да се определи границата откъде започва и къде свършва една пясъчна дюна, тъй като тя е едно естествено продължение на морски плаж и много трудно може да се установи дали се извършва нарушение при извършването на задължителните дейности на плажа или не. Ние искаме да опазим и то е така. Това е за дюните.
По алинея 8 аз напълно разбирам вашите мотиви за този коментар. Имаме една наредба, която действа и до ден днешен – Наредба № 7 от 2003 година, която определя рекреационният капацитетът на един морски плаж, в това число колко лица могат да се разположат на един морски плаж да го ползват за рекреационни цели и да плажуват. Това са съответно 8 квадратни метра на човек, а за плажове над сто хиляди квадратни метра това са 12 квадрата на човек. Сам разбирате, че това е рекреационния капацитет, по който определяме дали един плаж може да се използва за такъв. Тази наредба е за правила и нормативи за устройство на отделните видове зони. И ние не можем и нямаме никакъв интерес да се занимаваме с малки ивици, които не могат чисто като капацитет да обхванат…
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще изкажа мое становище. Разбирам притесненията на господин Осман и на господин Янков, но не мога да си представя, че до толкова ще се съмнявам в държавата, че тя ще злоупотреби с правото си да отчужди нечий имот, за да задоволи на някой интересите. Ние ако не вярваме в държавната институция и поради тази причина правим законите така че на тази основа да ги правим, значи нещо съвсем лошо се случва. Аз вярвам в това, че държавата може коректно да изпълнява своите задължения и функции независимо дали има в момента отклонения в тази посока и оттам идват притесненията, че може да се злоупотреби. Но смятам, че е редно да подкрепим конкретният текст на алинея 8 с оглед на това, че вярвам, че държавата коректно ще си изпълнява своите задължения и няма да злоупотреби с правата, които й даваме с тази алинея.
РЕМЗИ ОСМАН: Трудно е, господин председател, да помислите, че държавата може да злоупотреби. Не напразно в Конституцията има текстове, в които казваме въпреки, че знаем, че държавата е добронамерена и частната собственост е неприкосновена, тоест – винаги се допуска, че някой ще наруши и масово са случаите, когато държавата е отчуждавала по една или друга причина частна собственост. И по съдилищата има десетки дела и т.н. Този текст поставя под съмнение частната собственост по Черноморието. Щели да възникнат плажове – не е сериозно. Опасявам се, че субективно някой ще го приложи. От тази гледна точка ние изразихме мнение и случаи как държавата злоупотребява. Някой служител от името на държавата, не държавата, десетки случаи има, Вие като бивш кмет знаете.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме различни аргументи. Колеги, предлагам ви да пристъпим към гласуване.
По алинея 6 на Димчо Михалевски имате ли становища?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Не възразяваме срещу направеното предложение, приемаме тази редакция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на господин Михалевски поотделно. Първо, алинея 2. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 6; "Против" - няма; "Въздържали се" - 11.
Не се приема.
Второ, алинея 6 по предложението на Димчо Михалевски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по § 5. Тук имаше предложение за редакция.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Там където пише „включително пясъчни дюни” преди това да сложим запетая и да кажем, че на територията на морския плаж могат да се придават и съществуващи пясъчни дюни със специален статут. Тоест, че те имат по-специален статут, не са като плаж да ги разорат дюните и да разширят плажа.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Пясъчните дюни нямат характеристиката на морския плаж за рекреация, те са образувани по естествен процес, те са естествено продължение на морския плаж, но ги включваме в границите на морския плаж.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Това е и моята идея, защото така както е написано и дюните са морски плаж, в обхвата на морския плаж могат да бъдат включени дюните.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Да, редакционно можем да изчистим текста.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме Вашето предложение.
Има предложение от § 5 да отпадне точка 5. Който е „За” отпадането на точката по предложението на вносителя, моля да гласува!
Гласували "За" - 3; "Против" - няма; "Въздържали се" - 14.
Не се приема.
Гласуваме § 5 по вносител с окончателния текст и с тази редакция на алинея 2 по отношение на пясъчните дюни – не включително пясъчни дюни, а в границите на плажа да влязат и пясъчните дюни. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 6. Отнася се за член 7. Имам предложение на Димчо Михалевски и Менда Стоянова, от Димитър Атанасов – наши колеги народни представители.
Колегите от министерството, имате ли отношение по направените предложения?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Ние не сме променили като вносители нашето предложение да има отделна глава в закона, която да ни дава възможност малко по-оперативно, по-бързо и по начин, по който сме предложили редакциите в тази глава да предоставим морските плажове на концесия. Аз няма да ви отегчавам с мотивите, те са пределно ясни на първо четене много подробно ги излагах. Ние държим на това наше предложение на глава VІІ. Ако на вносител това наше предложение във вашата комисия бъде отхвърлено мисля, че тогава би било редно да вземем отношение по следващите предложения, тъй като ние принципно сме против отпадането на тази възможност морските плажове да се предоставят по досегашния ред по Закона за концесиите. Изключително бавна, тромава и неефективна е тази процедура за нас и ние предлагаме нещо по-просто, което по би ни вършило работа по специалния закон в практиката да предоставим максимален обем плажове на концесия. Ние държим на концесията като институт и считаме, че това, което сме предложили е разумно да бъде прието.
Възможността за концесии по принцип не е отхвърлена, но ни препраща по стария ред, ние сме не толкова против предложението, колкото по старият ред да предоставяме концесия по реда на Закона за концесиите. Ние предлагаме по специалния, така както е процедурата на вносител.
РЕМЗИ ОСМАН: Това ли разликата в член 7 и надолу?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Имам предвид, че госпожа Стоянова предлага по принцип морските плажове да се предоставят на концесии по реда на Закона за концесиите, като тук предлага разликите между нашите процедури и тази по Закона за концесиите, единствено те да останат в този закон, което също е облекчение един вид, ако трябва да бъда максимално обективна, но не ни е идеята да вървим по Закона за концесиите, тъй като много по-сложно ще се прилага при едно последващо обжалване един закон субсидиарно, втори закон. Все пак Законът за концесиите е общ закон, той е тежък и реално може да обслужва основно обекти, които са свързани със строителството.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Но вашите предложения не излизат извън принципите на Закона за концесиите?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Не, в никакъв случай не са извън принципите, няма начин да са. Просто това е една по-облекчена процедура.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Какво е мнението на представителите на морските общини, по какъв ред да се отдават на концесия плажовете? По този, който предлага министерството – съкратен, по-бърз, по-прости или по общият ред по Закона за концесиите? Бихте ли изразили мнение, ако желаете разбира се?
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Татарски, ние нееднократно сме изразявали мнение по този въпрос. Даже предложенията ни още преди една година бяха в тази посока по някакъв начин да бъде ускорена тази процедура. В настоящия момент, за да се концесионира един плаж е необходимо от една до две години. Сами разбирате, че това е един изключително дълъг период от време и създава изключително проблеми не само на наемателите на плажовете, създава проблеми по тяхното стопанисване, създава проблеми и на общините и на тези, които ползват плажовете. Така че аз лично приветствам това предложение от страна на министерството и смятам, че горе долу наполовина ще бъдат съкратени процедурите. По принцип те не могат да минат към някаква друга процедура, която да е противозаконна при отдаването на концесия на плажовете. Така че аз смятам, че напълно е спазен редът, само че трябва да минава през специалния закон, а именно Законът за устройство на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Вълков, важно беше Вашето мнение.
Други коментари?
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз имам няколко предложения, но те са взаимно свързани. Ще се опитам по същество да кажа смисъла на тези предложения, след това да можете да се ориентирате как да гласувате. Моето предложение е свързано с финансиране на дейността спасяване на плажовете, които не са отдадени на концесия или под наем. Приблизително от 200 плажа в България около 100 са под концесия и наем отдадени, те задължително са обезпечени с водни спасители. Останалите плажове остават с по една табела „къпането забранено” и знаете колко много инциденти има, наши сънародници и гости намират там смъртта си.
Моето желание и мисъл е да се намалят драстично тези инциденти, като там има един специализиран орган или просто казано – спасителен пост, да може да се дигне червеният флаг, да има някой, който да отговаря, да изважда хората от водата и така да се намалят инцидентите. Предложението ми е свързано с финансиране, защото така намирам смисъла на тази дейност и аз съм го насочил това изпълнение към областните управители да извършват това обезпечаване, нарекъл съм го частично, защото няма как да се покрият всички плажове, няма да има такива средства и толкова спасители. Концесионните суми, които получават общините – 50% не ги използват до този момент по предназначение за подобни дейности, те ги използват за други дейности, които косвено са свързани с плажа, но това произхожда от това, че те трябва да вземат решение с общинския съвет и ред други дейности.
След дебати с колегите от работната група, знаете че много по-обширно аз запознавам другите колеги, аз съм склонен да направя друго предложение и да оттегля тези си предложения, за да спрем спора, че отнемаме средства на общините, но искам да остане предложението по някакъв начин да бъдат обезпечени тези плажове. Казах частично, а не в пълен размер.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да чуем и други коментари и след това ще Ви дам отново думата да формулирате предложението си.
Приемам напълно и разбирам желанието да осигурим и обезпечим, макар и частично тези неохраняеми плажове, които да бъдат отдадени на концесии и в търсенето на възможност за финансиране на тази дейност и предложение това да бъдат областните управители, които най-добре могат да покрият цялата територия на областта, една община има повече плажове, друга по-малко и т.н., напълно приемам. Въпрос на формулировка как да постигнем това.
РЕМЗИ ОСМАН: Тук категорично ще се противопоставя. Не може да бъде поставена под съмнение дейността на една община която и да е тя. Такива съмнения, че общините не използват по предназначение и т.н., не са сериозни. Има си Закон за местното самоуправление, има си други специализирани закони. Не е сериозно Народното събрание да възлага на областни управители, смисълът на създаването на областните управители е съвсем друг. Допускате фатална грешка за пореден път. Наблюдаваме включително законодателният процес в различни комисии без да има на първо четене текстове, които са коренно различни от философията. Във второ четене виждаме текстове, които нямат нищо общо от първо четене. Смисълът за създаването на областния управител е съвсем друг. Вземете действащият закон и вижте правомощията на областния управител. Местното самоуправление е различно от областния управител. Вие искате сега средства, които са от местното самоуправление да насочите към централната власт и централната власт да се занимава с неща, които по закон са характерни за местната власт. Областният управител представлява централната власт, няма нищо общо с местната власт.
Ние трябва да търсим друг начин да бъдат разрешени тези проблеми – това, което колегата предлага. Но да се отнемат от тези средства, да се съмняваме в общините използват ли, не използват ли…. Има си други начини за въздействие. Може и избирателите затова да избират този кмет, че използва целесъобразно по друг начин. Аз пък мисля, че примерно съответната община може точно за това да избира него. Затова избирателите преценяват този общински съвет и този кмет дали са добри или не.
Да отнемаме средства от там и да ги насочваме към областния управител и с нехарактерни функции да възлагаме и всяка изминала година лека полека да се опитваме да превръщаме областните управители в друга институция, опасявам се, че това е нещо, което след себе си ще води и други крачки да се изземват правата на местната власт. От тази гледна точка, господин председател, аз ще се противопоставя максимално на този текст и в зала, заявявайки, че това е крачка назад в местното самоуправление.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Факт е, че сега за тези плажове никой няма отговорност и грижа за тях. Факт е, че или трябва да вземем от парите на общините, като им възложим тази функция или трябва да отнемем от парите на държавата и да възложим на друг орган.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Не мога да се съглася с колегата Осман понеже от една страна разбирам желанието ни за децентрализация, но от друга страна съгласете се поне аз бих искал да изразя моето мнение, както той изрази неговото – ние всички по един или друг начин сме на един форум, където ни е даден мандат от народа. Моето мнение е, че именно второто ниво на управление в държавата ни би могло да се натовари именно с тези дейности. Има плажове, където не всички общини имат еднакъв капацитет и могат да реагират по еднакъв начин. В този контекст аз изцяло подкрепям, разбирам идеята на колегите Атанасов и Вълков именно около тези морски общини предвид множеството инциденти. Поздравявам желанието им наистина да се реагира по някакъв по-гъвкав начин в законодателството, така че да се реши този проблем по един по-прагматичен начин. Единствено кратка бележка имам може би по текста в ал. 6, както е записана. Може би има нужда от лека редакция, защото като се твърди, че се обявяват ежегодно от 31 май може би следва да се допише, че се обявяват като какви в съответното изречение. Чисто редакционни неща, касаещи комисията, която се цитира как точно е формирана. Изцяло подкрепям идеята и инициативата в тази връзка.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Идеята я подкрепяме всички, въпросът е как това да стане факт. Идеята да охраняваме неохраняемите плажове, затова говорим. А как да стигнем до там е обект на дискусията.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Въпросът няма нищо общо с децентрализацията, с отнемане права на общините. Тук става въпрос за следното. Когато плажовете, които са отдадени на концесия сумата се разпредели със закон 50% да отиват към общините, 50% да остават в държавата, то сега е такова положението. Моето предложение е 20% да отидат към областния управител, за да извърши тези дейности, защото кметовете и общините до сега нито един път не са обезпечили плажовете, това не им беше и задължение, нямаха как да ги разпределят тези пари, защото бюджетът се приема с решение на общинския съвет и ред други неща. Плажовете са изключителна държавна собственост и когато не се вземат на концесия или под наем, кой да се грижи за тях. Техният стопанин е държавата Именно затова моето предложение беше насочено към областните управители.
Много дълго мога да говоря, има плюсове, има и минуси. Но затова исках да направя едно предложение и то много бързо, с което може би ще ме разберете по-правилно и всички да се обединим. То е за преходните и заключителни разпоредби. В срок от два месеца от приемането на този закон министърът на регионалното развитие и благоустройството да внесе в Министерски съвет наредба, която да направи условията и реда за непълното обезопасяване на морските плажове, които не са отдадени на концесия или под наем и които се посещават от големи групи граждани. Какво целя с този текст? Целя да отиде на подзаконов акт, тогава аз ще си изтегля предложенията и този спор ще спре, всичко ще си остане постарому. Ако и вносителите приемат и може би с лека редакция това предложение, аз ще бъда удовлетворен, дебатът стана, съгласни сме, че трябва да обезпечим поне частично тези плажове, които не са отдадени, това е задължение според мен на държавата и ние трябва да помислим за това обезпечаване.
АЛБЕНА МИХОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, ние по принцип подкрепяме тази идея, която е заложена в предложението на господин Атанасов, но молим за малко повече време, в което да обмислим и да дадем една по-коректна редакция, за да можем да обмислим всички хипотези, които биха се случили при нейното приложение. Подкрепяме по принцип и не би следвало да оставяме морските плажове абсолютно неохраняеми и с това да създаваме опасности за живота на гражданите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От всички изказали се до сега стана ясно, че подкрепяме идеята, целта, която господин Атанасов каза, но не сме наясно, в момента не можем да формулираме точно текстове, които да гарантират как тази цел да бъде постигната, затова вашето предложение е да отложим за следващата седмица, когато окончателно ще приемем закона.
Колеги, предлагам това предложение на господин Атанасов да остане за следващо разглеждане на следващото заседание на комисията.
По предложението на Димчо Михалевски за § 6, чл. 7, ал. 2.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: По предложението на господин Михалевски по § 6, чл. 7, ал. 2 то е направено с оглед на това, че ние сме извадили извън обхвата на закона плажовете, които се намират в защитени територии по наши съображения, които са основно, че при наем или концесия наемодателите, съответно концесионерът е ограничен като дейности на тези плажове. След коментар на различни експертни нива на това предложение сме склонни да приемем принципа, който е заложен в него, тоест – възможността морските плажове, които се намират в защитени територии да могат, но като изключение от този принцип и да се прередактира текста в отделна алинея от общия принцип на чл. 7, да не бъдат обединени в една обща алинея.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А по предложението на народния представител Менда Стоянова?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Предложението на Менда Стоянова на този етап, както казах и в началото не го приемаме, не сме съгласни с това предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, започваме с гласуване. Най-напред предложението на народния представител Димчо Михалевски. Чухме, че по принцип то се приема, но предложението е да се редактира леко и да не е в същата алинея 2, а в отделна алинея да бъде формулирано.
СТЕФАН ТОДОРОВ: В алинея 2 по проекта, който предлагат колегите, да се въведе принципа морските плажове с прилежащата им акватория, независимо къде се намират могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия и т.н. Тоест, махаме изразът „извън границите на защитените територии” в приложение № 2. Създаваме следваща алинея, която казва „морските плажове с прилежащата им акватория в границите на защитените територии, включени в приложение № 2”, тоест – като изключение могат ако съответните закони и правилници позволяват.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добре, с тази редакция. Първо, това предложение на Димчо Михалевски, говорим по принцип с редакцията, която чухме. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложението на Менда Стоянова, чухме отрицателно становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 17.
Не се приема.
Текста на вносителя за § 6 с редакцията, която чухме, свързана с предложението на господин Михалевски. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов § 6а. Становище на министерството за нов § 6а.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Предложението е в контекста на предишното предложение на госпожа Стоянова, не е логично в момента да го подкрепим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не го подкрепяте. Който е "За" това предложение на Менда Стоянова, ако няма други коментари, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 17.
Не се приема
§ 7. Има предложение на Димчо Михалевски, Менда Стоянова, Димитър Атанасов. Господин Атанасов предлага в чл. 8, ал. 2 изречение второ да се отмени. То е свързано с предишното
Чл. 8, ал. 2 е със следния текст: „Минималният размер на концесионното възнаграждение, съответно наемната цена за морски плажове се определя по методика, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.” Изречение е: „50 на сто от сумата на концесионното плащане, съответно от наемната цена се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответния плаж.”
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Ако се предприеме в края на закона това ми предложение, което направих, ще си го изтегля и няма да създаде нищо допълнително.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отлагаме това предложение, докато не вземем окончателно решение.
Предложението на Димчо Михалевски точка 1, буква „а” да отпадне, което е еднакво с предложението на Менда Стоянова.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Не го подкрепяме, те всички са логично свързани с процедурата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Който подкрепя предложението на Димчо Михалевски, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 17.
Не се приема.
Който е "За" предложението на Менда Стоянова, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 17.
Приема се.
Предложението на Димитър Атанасов го отложихме.
Подлагам на гласуване § 7 на вносител. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 8, който е свързан с процедурите по отдаване на концесия по реда на този закон. Имаме предложение в съответствие с предишните. Предложението на Димчо Михалевски е целият параграф да отпадне. Ние вече не приехме. Същото е и на Менда Стоянова. Двете предложения са с еднакъв текст. Който е съгласен тези две предложения да бъдат приети, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 17.
Не се приема.
Остава текстът на вносителя, който сега ви предлагам да гласуваме за § 8. Който приема текста на вносителя за § 8, моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 9. Става въпрос за чл. 10. Има предложение от Иван Вълков, Димчо Михалевски, Диан Червенкондев. Става въпрос за предложените ограничения в строителството в зона А. Предложенията на колегите са в тази връзка, като са с различни вариации. Запознали сте се.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, предложението, което съм направил се отнася за чл. 10 в ал. 3. То се отнася до даването на възможност за изграждане на селищни образувания за рибни и рибно-стопански дейности, които са определение към датата на влизане в сила на закон с действащи подробни устройствени планове. Има такива селища по нашето Черноморие, които към настоящият момент не са изградени и статутът им още не е определен, а те влизат в общите устройствени планове на съществуващи такива. Смятаме, че това предложение трябва да влезе.
Следващото предложение е свързано с предходното. Освен това в ал. 4, т. 8 смятаме, че там се дава възможност за изграждане на подземни проводи. Говорим за водопроводи, за мрежи и за техническа инфраструктура. Смятаме, че освен техническата инфраструктура трябва да се даде възможност за изграждане и на съоръжения, свързани с тази техническа инфраструктура. Става дума за канално-помпени станции, за трафопостове, каквито съществуват и към момента, каквито би трябвало да могат да бъдат изграждани и за в бъдеще, тъй като това са обикновено най-ниските места или местата, които са най-подходящи за такава дейност.
Това са двете предложения, които са свързани с чл. 10. Има и едно предложение, което съм направил в ал. 7, което се отнася диференцирано да се подходи в процентно съотношение по ползването на допълнителни търговски площи към обектите за бързо хранене. В предложенията, които са направени към момента се предлага за всички плажове те да бъдат от две на сто от плажа. Ние смятаме, че те могат да бъдат до две на сто от плажа до 40 декара, а над 40 декара да бъдат едно на сто. Става дума за обекти за търговска дейност за бързо хранене. Към настоящият момент е точно така регулиран процесът съгласно предложението, а не съгласно направеното изменение и допълнение на законопроекта. В това се състоят предложенията, които съм направил.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожа Станкова, позиция на министерството?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По принцип ги подкрепяме. Искам да направя едно пояснение. Предложението за допълване на точка 2 към алинея 3 да се добавят и „селищните образувания за рибно-стопански дейности” означава, че точно за този вид селищни образувания ще останат досегашните нормативи в ЗУЧК, плътност на застрояването 20%, минимално озеленена площ до 70 на сто и височина до 7,50.
Подкрепяме предложението. Следващото е свързано с първата точка. Подкрепяме предложението към „мрежи на техническата инфраструктура” да се добави и „съоръжения”, но подчертавам, че точка 8 допуска изграждане на подземни проводи и мрежи на техническата инфраструктура под морските плажове за канално-помпена станция, ако е подземна би могла да стане, но тя в масовия случай е надземен обект, така че ще трябва да й се търси ситуирането извън плажа.
Предложението по точка 3 за допълнителната търговска площ към преместваемите обекти да е функция от площта на морския плаж считаме, че е коректна, тъй като и площта на преместваемите обекти е процент.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Под буква „а” какво предлагате.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Предложението е да се добави „и селищни образувания за рибно-стопански дейности”, да могат да се ползват с досегашните по-високи показатели за застрояване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Значи подкрепяте така, както е предложено?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Не възразяваме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме, че приемате предложението на господин Вълков с изразените съображения. Предлагам ви да ги гласуваме, за да ги отметнем. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложението на Димчо Михалевски. Той предлага да си остане действащият текст, който се различава донякъде от текста на вносителя.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Не приемаме точка 2 от неговото предложение да отпадне въобще нашето предложение за промяна в параметрите за застрояване.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предложенията на господин Михалевски са взаимно свързани в частта по отношение дефиниция на морски плаж. Той предлагаше да се възобнови досега действащата редакция с оглед дюните да не са част от плажа. Това не се прие като дефиниция, но не се прие и вашата редакция, която предлагахте, че дюните са част от плажа и трябва да се направи нова редакция с второ допълнено изречение, доколкото си спомням от гласуването.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не са плаж, а са в границите.
СТЕФАН ТОДОРОВ: При това положение, предлагайки да остане сегашният текст на зона А с включени и дюните вътре, това е разликата между вашият текст дава изключителната защита на дюните, че върху тях нищо не може да се прави. Според мен е коректно да се запази действащият текст на ал. 1 от досегашния текст на закона. Тоест, ако се приеме неговото предложение от комисията няма да има промяна в ал. 1.
Във връзка с вече гласуванията, които са направени по отношение на предложението на господин Вълков и следващото, което пак е по отношение на промените в т. 2 на ал. 3, може би предложението на вносител в т. 2 след думите „други обекти....” този израз „по определени към датата на влизане в сила на закона” трябва да отпадне и да остане „определени с действащи подробни устройствени планове”, защото към датата на влизане в сила ако имате предвид този трябва да го изнесем в преходна разпоредба, а ако имате предвид първообраза той е влязъл преди пет години, пък досега има други действащи планове.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Коментирахме го и сме съгласни да отпадне текста.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: На Димчо Михалевски има предложение с две точки. Първата се отнася за плажа по отношение на дюните и тук чухме предложение да се редактира, така че дюните да не са плаж, а да са в границите на плажа, да има редакция. Така приехме, когато давахме определени за плаж. Смятате ли, че може да се подкрепи това предложение на Димчо Михалевски с тази редакция, която вече приехме.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Може с текста, който вече гласувахте. Това е по-коректният запис, защото вече стометровата ивица ще се мери от границата на морския плаж, а не от границата на дюната, защото тя вече излезе от площта на морския плаж.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще се върнем назад, как сме гласували да излезе от морския плаж? Съвсем друго е. Кой е казал, че е излязла? Каза се, че не е и плаж, защо дюната сама по себе си не е плаж, но е в границите на плажа, ние за такава редакция говорехме. В границите на плажа, а не че е излязла извън плажа. Говорехме, че като се отдава плажът на концесия той ще включва и дюните, които са в границите на плажа, но не са плаж, както вие сте предложили в текста. Предложението на комисията, което гласувахме беше, че дюните са в границите на плажа, не са плаж, а са в границите му.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Дюните ще бъдат в границата, но няма да се ползва за рекреационни цели и задължителни дейности.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Идеята беше така да редактираме текста, че дюната си е дюна, не е плаж, не се използва за такива цели.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението на Димчо Михалевски е в зона А освен стоте метра задължително са пясъците, дюните и сто метра извън тях. Така че е коректно неговото предложение. Приемате ли тази редакция, за да не се объркваме след това пак. Какво представлява зона А по предложението на Димчо и вашето предложение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Пак повтарям, предложението на господин Михалевски да се запази досегашният текст на дефиницията на зона А и нейният териториален обхват с изрично посочване на пясъчните дюни е в контекста на това, което гласува комисията, че дюната не е плаж, макар че я приобщаваме към границата на територията на плажа, но така изписано с изричното посочване, че тя е в обхвата на зона А ние правим връзката със следващия действащ текст от закона, по който вие нямате промени, където е гарантирана изключителната защита на дюната. В зона А се забранява строителството и поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни, изрично на първо място, защото след това имаме, че в границите на плажа можем да имаме такива неща, но ги разграничаваме. Дюната, макар и придадена към плажа, върху нея не може, а върху плажа като такъв може. Затова няма проблем да се възприеме предложението, което означава, че няма да има промяна в ал. 1.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Мисля че запазването на досегашния текст на ал. 1 е коректно и по отношение на одобрените до момента ПУП и общи устройствени планове, на които границите на зона А са нанасяни по сега действащия текст на чл. 10, ал. 1. Тази граница на зона А е нанесена и в кадастралните карти, така че считам, че всяка промяна от действащото определение на зона А ще създаде много проблеми. Тоест, да си остане без промяна ал. 1. Да остане сегашният текст на ал. 1, а предложението на Димчо Михалевски повтаря действащата ал. 1.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тоест, приемате предложението на Димчо Михалевски.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А по точка 2 не сте съгласни, по точка 1 приемаме.
Подлагам на гласуване предложението на Димчо Михалевски. По точка 1, който е „За”, моля да гласува.
Гласували: „За” – 17; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
По точка 2, който е „За”, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 14.
Не се приема.
Предложението на Диан Червенкондев. Имате ли становища?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ние го обсъждахме вчера. Предложението е да се допуснат и друг вид обекти в зона А – жилищни и смесени сгради, но при запазване на предложените от вносителя параметри до десет на сто от площта на урегулирания поземлен имот да може да бъде застроен и височината на жилищните и смесени сгради да бъде до шест метра. Няма определение на смесена сграда в този закон. Според мен ако остане тази редакция трябва да се даде определение на смесена сграда. Но тъй като вече ние доста утежнихме текста на тази точка като допускаме изграждане на паркове и градини със спортни и културни обекти, жилищни и смесени сгради, обекти за хранене, може би вече точката се нуждае от една нова редакция и тя да бъде „строителство на други обекти, извън посочените в т. 1”, като се изпишат показателите, които са дадени. Може би ще бъде по-чисто като редакция. Иначе нямаме нищо против да се допуснат и жилищни сгради, но при тези показатели.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вашето предложение е да се допусне и друг вид строителство, но при показателите, които вие залагате в закона. Предложението е за допускане на строителство и на друг вид сгради в тази стометрова зона, да е ясно, защото това е един от спорните въпроси.
Колеги, коментари?
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Моето предложение е да прецизираме текста и да бъде гласуван следващия път.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлага се конкретна редакция „и други обекти” без да конкретизираме какви са те, както той ги е изредил – културни, смесени и техническа инфраструктура. Предложението е „и други обекти”. Имате ли конкретно предложение или наистина да го отложим това предложение за следващия път?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да го отложим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отлагаме това предложение, не го коментираме повече. Когато имаме конкретна редакция ще го гласуваме. Сега не гласуваме по тази причина и § 9 по вносител докато не си изясним какво влиза в него. Приехме само предложението на господин Вълков, част от предложението на господин Михалевски и предложението на Червенкондев го отлагаме.
Димчо Михалевски има предложение за нов § 9а за устойчиво застрояване на поземлени имоти в зона А и зона Б. Министерството на регионалното развитие и благоустройството има ли позиция?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Подкрепяме ал. 1, защото тя наистина запълва една празнота, когато един имот попада частично в зона А и частично в зона Б. За частта, която попада в зона А да се определи подзона с показателите, които са допустими за зона А. Останалата част – показателите по зона Б. Но не подкрепяме предложението за ал. 2, тъй като неговото предложение е, когато незначителна част от поземленият имот попада в зона А или в зона България за целия имот да се дават показателите за преобладаващата част от имота. Ще дам един пример, когато имотът граничи с морето минималната площ е 500 квадратни метра. Ако имотът е един декар, но 480 квадратни метра от него попадат в зона А по тази ал. 2 излиза, че за целия имот ще могат да се дадат показатели за зона Б, тъй като частта от зона А за нея не може да се обособи самостоятелно УПИ. Такова е предложението. Само ал. 1 е достатъчно ясна.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Неговото предложение е, ако малка част от имота попада в по-лошата зона с по-лоши параметри, а по-голямата преобладаващата част да доминира. Ако една малка част е в зона А, а по-голяма част е в зона Б, върху целият имот да бъдат параметрите на зона Б.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да, но го обвързва с размери и площ по-малки от минималните нормативно изискуеми за образуването на урегулиран поземлен имот в ал. 2. А там вече нормативите отиват в чл. 19 на ЗУЧК.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на Димчо Михалевски за нов § 9а, ал. 1. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
По ал. 2. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема ал. 2.
§ 10 по вносител. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 11, § 12 и § 13 няма направени предложения. Въпроси, колеги?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По § 13 в чл. 17 думите „гори и земи от горския фонд” се заменят с „поземлени имоти в горски територии”. Имаме предложение досегашният текст на чл. 17 да стане ал. 1 и да се създаде една нова ал. 2 със следното съдържание: „извън случаите по ал. 1, когато няма действащ общ устройствен план промяна предназначението на земеделски земи и горски територии се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП за обекти с национално значение, т. 2 – национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, т. 3 – обекти с регионално значение, т. 4 – общински обекти от първостепенно значение, т. 5 – обекти публична собственост, т. 6 – обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите, т. 7 – обекти на техническата инфраструктура, т. 8 – специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, т. 9 – обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет и т. 10 – недвижими културни ценности.
Правим това предложение, тъй като в ЗУТ се приеха изключенията в чл. 109, ал. 3 в кои случаи се допуска одобряване на ПУП, които не съответстват на предвижданията на общ устройствен план. Този краен текст на чл. 17 на практика прави невъзможно промяна предназначението само по ПУП за национални обекти за техническа инфраструктура. Считаме, че трябва да се допълни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме за какво става въпрос. Така, както в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, за горите предвидихме изключения за обекти с национално значение, така предлагате и за Черноморското крайбрежие да важат тези изключения като правите предложение чл. 17 да стане действащият текст на ал. 1, а ал. 2 да бъде това, което предложихте като текст.
Колеги, чухте и разбрахте за какво става въпрос. Предлагам ви да гласуваме по вносител § 11 и § 12, за които нямаме изменения. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 13, който се отнася за чл. 17 правя предложение действащият текст на чл. 17 с направените предложения от вносител – „гори и земи от горския фонд” да се заменят с „поземлени имоти в горски територии”. Това да стане ал. 1. Да бъде създадена нова ал. 2 с текста, който току що чухме, отнасящ се за обекти с национално значение. Който е "За", моля да гласува за така променения параграф 13.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 14. Предложение на Димчо Михалевски. Имате ли коментар от министерството?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предложението на господин Михалевски по т. 4 е ново от действащия текст, различа се само в първата част – специализирани подробни устройствени планове по чл. 111 от ЗУТ и аз мисля, че е коректно да се добави. Останалото, както и специализирани планове земеделски и т.н., това е действащият тест.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По принцип не възразяваме. Колебая се, защото на практика ние до днешна дата специализиран ПУП по чл. 111 не сме видели одобрен. Иначе като възможност съществува в ЗУТ. Съществува такава възможност да се направи специализиран ПУП. Тази редакция ще съответства на текста в ЗУТ, но доколко ще бъде приложим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението за изменение е допълване в началото с думите „специализирани подробни устройствени планове по чл. 111 от ЗУТ”, той предлага това допълнение към текста, който вие предлагате. Смятате ли, че има проблем, ако бъде прието това допълнение на т. 4?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Не, няма да има проблем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тогава подлагам на гласуване предложението на Димчо Михалевски за § 14. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Предлагам на гласуване § 14 по вносител с това изменение, което току що приехме. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 15, § 16.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По § 16, чл. 21 вече е изменен с ЗИД на ЗУТ. Би трябвало да си оттеглим предложението за § 16.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: § 15. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 16. Разбрахме, че вече със ЗУТ въпросът е решен. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Отхвърля се текста. Приет е вече в ЗУТ затова се налага да не го приемаме тук отново. Ще се направи преподредба на параграфите.
§ 17. Имаме предложение на Димчо Михалевски целият параграф да отпадне.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Нашето предложение е към общите устройствени планове да се изработват специализирани схеми на акваторията, защото е по-голям обхвата и към общия устройствен план могат да се дадат различните зони за пристанища, за недвижими културни ценности, подводна археология, спорт и т.н. Досегашният текст към ПУП да се правят схеми на акваторията не работеше, защото когато ПУП е за един имот и той не граничи с акваторията, а с плаж, не се прави специализиран ПУП за акваторията към плажовете, които са дадени на концесия се изисква схема за акваторията. Би могло да остане „към общите и подробните устройствени планове се изработват специализирани схеми за акваторията”. Мисля че това ще бъде поредния ред и към общите планове и след това към ПУП там, където е необходимо, когато те граничат с акваторията да се изработва такава специализирана схема.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Той предлага т. 2 и т. 3 да отпаднат.
С една дума не приемате предложението на Димчо Михалевски и предлагате вашият текст да си остане?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Не приемаме да отпадне § 17, но държим към общите устройствени планове да има специализирана схема.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски за § 17. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17. Който е "За", моля да гласува. Плюс редакцията за ПУП-овете. След общи устройствени планове предлагаме и подробни устройствени планове да бъде включено.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 18. Има предложение от Димитър Атанасов за разпределение на приходите от концесионни плащания. Отлагаме разглеждането на § 18, тъй като не сме наясно с предложението на Димитър Атанасов в какъв вид ще бъде формулирано.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Ще повторя предложението си. Следващата седмица няма да мога да присъствам на заседанието на комисията, затова ако разрешите да го обсъдим още веднъж, принципно да го приемем и аз да си оттегля текстовете и тогава всичко да е прието. Не го подложихме на гласуване предложението ми в преходните и заключителни разпоредби да се предложи текст „в срок до пет месеца от приемането на този закон министърът на регионалното развитие и благоустройството да внесе в Министерски съвет наредба, която да предвиди условията и реда за непълно обезопасяване на морските плажове, които не са отдадени на концесия или под наем и които се посещават от големи групи граждани”. Ако това се приема принципно да се разработи такава наредба, аз ги оттеглям.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Принципно приемаме, но остава за следващия път. Тъй като нямаме ясна формулировка на текста как да бъде решен този въпрос, няма да гласуваме сега § 18. Следващата седмица окончателно ще гласуваме § 18. Разбрахме, че ако този текст бъде предложен и приет оттегляте вашите предложения в тази връзка.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Точно така, даже може да бъде редактиран.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще се съобразим с Вашето желание, с Вашата воля, господин Атанасов, за следващото заседание. Надявам се тогава да имаме и ясно формулиран текст по този въпрос.
§ 19, § 20, § 21, § 22. Който е "За" § 19 по вносител, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 20. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Отпада. Става въпрос за „свободни и пешеходни”, като отхвърлихме вече „пешеходен” в началото още на обсъждането. Затова правилно, госпожи и господа депутати, решихме § 20 да отпадне, да не се приеме.
§ 21. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 22. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се. ; 23. Какви са съображенията?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Искам да ви предложа т. 7 – определението за преместваеми обекти и съоръжения, тъй като вече в ЗИД на ЗУТ се даде определение на „преместваем обект” считам, че е коректно да се повтори определението, дадено в ЗУТ, за да нямаме разлика в определенията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коректно предложение.
С това изменение в § 23, т. 7, която касае преместваемите обекти редакцията да бъде променена така, че да съответства на тази в ЗУТ. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел „Преходни и заключителни разпоредби”. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 24. Има предложение на Иван Вълков, на Диан Червенкондев.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател § 24 е, че влезлите в сила или одобрените ПУП-ове съгласно чл. 3, т. 1 запазват действието си, когато са в съответствие с общите устройствени планове. Това е предложението, което е свързано по-късно и с предложението в § 32, който предлагаме за отлагателен срок на влизане в сила на § 9, който вие отложихте.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Прочитам текста на § 24, ал. 1 с Вашата редакция: „Влезлите в сила или одобрени до датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове за територията по чл. 3, т. 1, които са в съответствие с общия устройствен план запазват действието си, ако не противоречат на разпоредбите на този закон.” Това ли е коректната редакция на ал. 1 на § 24?
ИВАН ВЪЛКОВ: Да.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ние бяхме предложили подобен текст в ЗИД на ЗУТ, но Правната комисия не ни подкрепи и там се прие друг принцип по отношение на влезлите в сила ПУП-ове, тоест – запазва им се действието.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Бих помолил господин Вълков да оттегли предложението, защото няма как един подробен устройствен план при наличието на общ да е в противоречие с него, а сме в заварени хипотези на заварени ПУП-ове към момент, когато не е имало общи устройствени планове и ние не можем да ги привеждаме вече към нещо, което не е съществувало. Комисията и пленарна зала наскоро приеха изменения в ЗУТ с едно категорично съотношение общи подробни устройствени планове нови, заварени и стари, така че там нещата са изписани в прав текст, че всеки един общ устройствен план заварвайки влезлите в сила и приложени подробни устройствени планове се съобразява с тях. Обратното – всяко едно изменение, което се прави, включително и в закон не може да засегне права по отношение на лица, които те са придобили въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове, независимо от това дали има общи или няма.
По отношение на самия текст на вносителя, „влезлите в сила или одобрени до датата, ако не противоречат на разпоредбите на този закон”, няма как, това също е в противоречие на текста, който приехме в Закона за устройството на територията. Законът действа оттук нататък и той не може да влияе върху вече придобити права по подробни устройствени планове, които са въз основа на досегадействащите разпоредби в закона. Тоест, оттук нататък ако имаме планове, които са процедирани, но не са финализирани, те ще съобразят с новите разпоредби на закона, но заварените ПУП-ове няма как да кажем, ако не противоречат. Давам пример, имам къща в зона А при досегашните параметри, вие променяте по някакъв начин показатели и казвате, че ако този план, който до момента е действал противоречи на разпоредбите на закона, новият ПУП трябва да се съобрази и могат да настъпят обратни последици, които са недопустими. Това имам предвид, че текстът на вносителя също е некоректен, тъй като подобен текст имахме в Закона за устройство на територията и комисията и пленарна зала не го подкрепиха.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И какво ще бъде окончателното решение по този въпрос?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: След като много скоро преди месец бяха приети промени в ЗУТ и се създаде нова ал. 4 към чл. 125, която казва, че в проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените ПУП одобрени до датата на влизане в сила на разрешенията по чл. 124 означава, че всички общи устройствени планове оттук нататък ще трябва да се съобразяват с заварените ПУПо-ове. Така че нашето предложение вече ще влезе в противоречие с гласуваните промени в ЗУТ. Има разбира се изключения, промяна на предназначението, начина и характера на застрояване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да отложим този параграф, да се формулира един коректен текст в съответствие с вече приетите в ЗУТ текстове аналогични, за да не измисляме сега и да приемаме текстове, които няма да са прецизни.
Господин Вълков, Вашите предложения.
ИВАН ВЪЛКОВ: Аз съм съгласен да се отложи и поради мотивите, които бяха изтъкнати. Но искам да кажа, че ако се оттеглят моите предложения в случая, които са в съответствие с общите устройствени планове, то трябва да се оттегли ако не противоречат на разпоредбите на този закон.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме какви са аргументите за отпадане, въпросът е, че не можем да формулираме точно текста, затова го отлагаме. Колеги, стана ясно – на Диан Червенкондев няма да го обсъждаме сега. По неговите предложения имате ли коментар, те различни ли са от това, което до сега коментираме?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да, има една алинея 3, която така силно ни смути. Влезлите в сила или одобрени до дата на влизане в сила на този закон ПУП-ове за територията по чл. 3 запазва действието си за срок от две години от датата на влизане в сила на този закон. Така предложен текстът означава, че след две години законът ще ги обезсили.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тази норма е вързана с коментара, който направихме по отношение текста на вносителя. Това са нелогични неща в правото. Имаш един план, който противоречи, пазил си го две години, след две години – ако противоречи, събарям го. Няма такова нещо, това са абсурди.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Идеята е ясна каква е.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Идеята е да се направи отлагане на влизане в сила на дадена разпоредба от закона. Подобно предложение има господин Вълков, което по-коректно би могло да се изредактира, но не и така да кажем, че някакъв план запазва действието си за две години.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Все пак ние и в ЗУТ някои аналогични текстове приехме, защото идеята, доколкото разбирам и разговаряхме вчера с Диан Червенкондев е все пак да наложим новите правила и норми, предложени от вносителя в закона с някои ограничения, които ако бъдат приети това, което е влязло в сила все пак да има срок, в който да се реализира.
Ако се приеме предложението на господин Вълков след две години чак да започнат да действат мерките по този закон, най-вече по § 9, това означава, че до тогава и в последния момент от тези две години някой може да стартира процедура или да бъде одобрен плана и той ще бъде със старите параметри. Все пак Червенкондев казва някакъв срок. Той говори за тези, които вече са одобрени. Може някой да стартира процедура в последната година и да се яви в края на двегодишния период с одобрен ПУП и си запазва действието, защото ние вече това ще го приемем по принцип, че запазва действието си одобрените ПУП-ове и няма да се съобразят с изискването на този закон.
Предлагам да отложим този § 24 за другата седмица и да имаме по-точен и коректен текст.
§ 25. Може би и той е в същата връзка.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По отношение на инвестиционните проекти има аналогична разпоредба преходна в ЗИД на ЗУТ. Мисля че тя едно към едно може да се пренесе тук.
СТЕФАН ТОДОРОВ: С редакция можем да приемем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това се отнася за ал. 1, 2 и 3. По принцип сме „за” с редакция съответстваща в измененията в ЗУТ, което направихме.
Подлагам го на гласуване. § 25 така, както е предложен от Диан Червенкондев с редакциите, които посочих в съответствие със ЗУТ. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 25 по вносител с тези корекции. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 26. По него няма предложения. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 27. Има предложение на Менда Стоянова, което се отнася отново за концесиите. Тя предлага започналите процедури да се довършват по досегашния ред - това да отпадне.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Това пак е в контекста на процедурата, така че не можем да го приемем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на Менда Стоянова за отпадане на § 27. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
§ 27 по вносител. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се. § 28. Отново предложение на Менда Стоянова. Не го приемате. Който е "За" предложението на Менда Стоянова, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
Предложението на вносител за § 28. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 29. Аналогичен. Предложение на Менда Стоянова за отпадане на § 29. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
§ 29 по вносител. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 30. По вносител, няма предложения за изменения. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 31. Имаме предложение на Менда Стоянова да отпадне.
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: Не подкрепяме предложението на госпожа Стоянова.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Който подкрепя предложението на Менда Стоянова за § 31 моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
§ 31 по вносител. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 32. Предложение на господин Иван Вълков, което предлагам да го отложим, защото е свързано с чл. 10, § 9 за параметрите на застрояване. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Отлага се.
Връщаме се към § 1. Предложението на Менда Стоянова, което не го гласувахме и го отложихме според това какво ще гласуваме за концесиите.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Очевидно няма да го приемем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Който приема предложението на Менда Стоянова по § 1, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
§ 1 по предложението на Димчо Михалевски.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Няма да има специфични условия в случая. Ние ще имаме директна процедура, затова пък не го приемаме. Те са аналогични и двете предложения.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на Димчо Михалевски за § 1. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносител по § 1. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се. Прецизирайте текста на § 1 така, както трябва да бъде – максимално точно, чисто и конкретно.
Колеги, благодаря ви за участието. Бяхме много точни, експедитивни, компетентни както всеки път, отговорни.
Следващият четвъртък довършваме този закон с тези три-четири параграфа, които отложихме. Ще помоля представителите на министерството, вносителите, експертите до четвъртък да имаме окончателни текстове, които да обсъдим и гласуваме в комисията.
Благодаря ви още веднъж, лека вечер!

(Заседанието завърши в 17.00 часа.)




СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

К. Петрова /Любен Татарски/