1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № ССІ:2007СВ16ІРО006 и на Протокола за изменението му, № 202-02-29, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България № 202-01-59, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерски съвет.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).

---

Стенографски запис!

П Р О Т ОК О Л
№ 27


Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум и можем да започнем с точките, за които имаме и гости.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред за днешното заседание на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление, а именно от така представения ви дневен ред ще ви предложа да направим промяна. Точка първа днес беше гласувана в Народното събрание, затова ви предлагам тя да отпадне и на нейно място да дойде точка 3, тъй като представителите от Министерство на финансите трябва да ходят след това в друга комисия за защитават същия законопроект. Точка 2 си остава така, както е – ЗИД на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България - № 202-01-59. Точка 1 да стане – Представяне и обсъждане на Законопроекта за публичните финанси - № 202-01-60, внесен от Министерски съвет. Точка 3 да стане досегашната точка 4 – Обсъждане на ЗИД на Закона за водите - № 202-01-17 за второ гласуване, продължение от миналия път. Имате ли други предложения относно дневния ред? Очевидно няма. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За” – 15; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: На гости в нашата комисия са представители от Министерство на финансите – господин Горанов – зам.-министър, Добрин Пинджуров – директор дирекция, Цветан Миков – началник отдел в Дирекция „Бюджет”, Валентина Грозданова – директор на дирекция и Жени НачевА – началник отдел в Дирекция „Финанси на общините”.
Господин Горанов, да ни запознаете накратко с този толкова важен за всички нас законопроект. Заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, накратко ще представя Законопроекта за публичните финанси с акцент върху нормите, регламентиращи взаимоотношението на държавния бюджет с бюджета на местните власти. Общата цел на Законопроекта за публичните финанси е да замени съществуващия от 1996 година Закон за устройството на държавния бюджет, който не регламентира в пълнота обществените отношения, свързани със съставянето и изпълнението на консолидираната фискална програма и има необходимост да бъде заменен с достиженията на практиката и с необходимостта от въвеждането в нашето законодателство на европейски директиви, свързани с фискалния пакт.
Този законопроект транспонира европейското законодателство относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. Той е продължение на Пакта за финансова стабилност и продължение на препоръките на Сметната палата, които и в последния доклад за изпълнението на бюджета за 2011 година констатираха многобройните промени, които се налагат в годишния Закон за държавния бюджет в резултат на прилагането на сегашния устройствен закон. С него се цели въвеждането на разпоредбите на дял трети – фискален пакт от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Той предвижда относителна кодификация, обединяване в един нормативен акт на общото устройство и структура на публичните финанси. С него предвиждаме да бъде отменен действащия Закон за устройство на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети. В законопроекта са обобщени фискални правила, както на национално ниво, така и фискални правила, касаещи местните бюджети.
Предвидени са разпоредби, уреждащи целия бюджетен процес с акцент върху многогодишното планиране и отчетност. Институционализира се програмния подход на бюджетиране и се създават предпоставки за повишаване на прозрачността и публичността в провежданите политики. Въвеждат се разпоредби за отчетност статистика на публичните финанси.
С няколко думи ще акцентирам върху тази част от законопроекта, която би трябвало да представлява най-съществен интерес за вашата комисия. С него се въвеждат фискални правила за подсектор местно управление. Този подсектор не сме го измислили в българската правна уредба, това е класификацията на ЕВРОСТАТ за системата на европейски сметки чрез която се наблюдават публичните финанси на дадената държава членка. Има сектор „централно управление”, сектор „местно управление” и „социално-осигурителни” фондове. Тези три големи групи сектори на публичните финанси консолидират публичните финанси на една държава членка на Европейския съюз. С него се залага средносрочна цел за поддържане на балансирано бюджетно салдо на касова основа от страна на местните бюджети. Предлага се промяна в правилото, ограничаващо размера на общинския дълг, като при новото правило годишният размер на плащанията по общинския дълг за отделна община всяка година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на приходите и изравнителната субсидия за последните три години. По сега действащото правило ограничението е поставено върху последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. С предложената промяна се постига по-реалистична оценка за финансовото състояние на общината. Предвидени са възможности общинският съвет да определя в Закона за общинския бюджет за съответната година максимален размер на поеманите през годината ангажименти за разходи. По този начин общинският съвет контролира не само касовите потоци на приходите и разходите в съответния годишен финансов план на общината, но и ангажиментите, които местната изпълнителна власт, кметът, може да сключва и да поема в рамките на годината. Това е в отговор на някои практики, при които местните власти по една или друга причина сключват необезпечени ангажименти и ангажират общината с обеми, несъразмерни с възможностите на съответния бюджет.
В процедурата по приемане на общинския бюджет е разширен кръга на показателите, по които се изготвя и приема бюджета на общината, като сме унифицирали минимално изискуемите показатели, които трябва да фигурират и да бъдат одобрени от общинския съвет при гласуването на бюджета. С решение на общинския съвет ще се одобрява максимален размер на нови задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на страната, максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината е определено, че не може да надвишават 30 на сто от средногодишния размер на разходите за последните три години, изчислен на база данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.
По отношение на средносрочното планиране в местните бюджети се въвежда многогодишната бюджетна перспектива. Предвидена е възможност и за съставяне на програмен бюджет от страна на общината.
В процедурата по съставяне на бюджета по начина, по който предлагаме да бъде регламентирано се предвижда прогноза за местните дейности за следващия тригодишен период и на общинския бюджет, синхронизиран с националната, като в нея са включени разпоредби регламентиращи изготвянето на информация относно общинските сметки за средства от Европейския съюз, динамиката и състоянието на общинския дълг, гаранциите, приходите, разходите и други показатели, които са необходими за контролираните от общината лица, които попадат в сектор „Местно управление” и чийто операции и средства не са включени в общинския бюджет, финансите на контролираните от общината дружества и други лица, както и за очаквания ефект върху показателите на общинските финанси.
Предвиждат се стандарти за делегираните от държавата дейности, както и до сега да се разработят съвместни от съответния министър, Национално сдружение на общините в Република България и министъра на финансите и да се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Всички дейности, които са извън обхвата на делегирането на държавната дейност ще се определят от съответните общински съвети като местни дейности.
Предвидено е министърът на финансите да съгласува с Национално сдружение на общините в Република България размера на бюджетите по отношение на централния бюджет с бюджетите на общините по средносрочна бюджетна прогноза като протоколът от консултациите, както и до сега се внася в Министерския съвет заедно със Законопроекта за държавния бюджет.
Предвидено е методика за разпределението на общата изравнителна субсидия по общини и механизъм за разпределяне на целевия трансфер за общините да се съгласува с Национално сдружение на общините в Република България.
Редът, отговорностите, етапите по организиране и съставяне на бюджетната прогноза на общините е в обхвата на информацията, която се включва в бюджетната прогноза и са предмет на регламентация от закона. Има задължения за кмета, вменени със законопроекта, да представя проекта за бюджет на общината за публично обсъждане от местната общност като оповестява дата на обсъждане по ред, определен от общинския съвет. Кметът на общината разработва проекта на общинския бюджет и го внася в общинския съвет заедно със средносрочната прогноза в срок от 20 дни от обнародването на Закона за държавния бюджет за съответната година.
По отношение на приемането изпълнението на общинския бюджет е разширен кръга на показателите, по които се изготвя и приема бюджета на общината. С решение на общинския съвет ще се определя и разпределението на целева субсидия за капиталови разходи, определена със Закона за държавния бюджет за съответната година.
Предвидено е общинските съвети да утвърждават разчети за финансиране на капиталовите разходи, финансирани средства от целевата субсидия, а не министърът на финансите какъвто е досегашният ред. Тоест, поименните списъци за капиталовите разходи, финансирани средства от целевата субсидия ще се утвърждават от общинския съвет. Предвижда се срок за възстановяване в държавния бюджет на неусвоените средства, предоставени целеви трансфери за капиталови и други разходи в бюджета на общините в срок до 20 декември на следващата бюджетна година след годината на тяхното предоставяне. Както и до сега в Закона за държавния бюджет е предвидено се урежда продажбата на общински нефинансови акцизи се разходва само за финансиране изграждане на основен и текущ ремонт на социална и техническа инфраструктура, а тези от приватизация за основен ремонт на дълготрайни активи, както и разходи, свързани с приватизационния процес.
Текущи разходи за местни дейности не могат да се финансират за сметка на поемането на дългосрочен дълг от общината. Временно свободните средства на общините ще могат да се ползват за текущо финансиране на всички одобрени по бюджета на общината разходи и плащания при условие, че това няма да наруши своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности на местните дейности при спазване на относимите за общините фискални правила. Разширен е обхвата на информация, която трябва да съдържа годишния отчет за общинския бюджет, в това число информация за изпълнение на фискалните цели. Другата промяна е свързана с определянето на краен срок за приемане на годишния отчет за изпълнението на общинския бюджет, който е не по-късно от 31 декември на следващата отчетна година.
Приетият отчет на общината и отчета за сметките на средствата от Европейския съюз ще се публикуват на интернет страницата на общината, което според нас ще осигури максимална информираност на местната общност. В контекста на изискванията на Директива 2011/85 общините ще прилагат общите изисквания на Закона за счетоводството. Заложено е и изискване на счетоводните системи на общините да осигуряват възможност за изготвяне на данни в съответствие с изискванията на европейската система от национални или регионални сметки, по която България е задължена да нотифицира Европейската комисия за състоянието на публичните си финанси.
Законопроектът запазва възможността по общинските бюджети да се предвижда резерв за непредвидени неотложни разходи, като се залага само общ резерв в размер на десет на сто от общите разходи по бюджета на общината. Предвижда се бюджетът да се приема в срок от 15 работни дни след внасянето му от кмета. Бюджетът на общината се публикува на интернет страницата на общината в срок до десет работни дни след приемането му от общинския съвет, което е допълнение на стремежа за прозрачност на държавните и местните финанси.
В заключение с преходните и заключителните разпоредби на предложения законопроект се изменят доста закони, с които се прецизира терминологично и се уеднаквява терминологията, използвана в Законопроекта за публичните финанси. Предвидено е той да влезе в сила от 1 януари 2014 година и да се прилага за изпълнението на бюджета за 2014 година, но е необходимо да бъде приет до края на тази година, за да може процедурите по съставянето на тригодишната фискална рамка и на законопроекта за държавния бюджет и местни бюджети за 2014 година да тече по него в хода на 2013 година.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме възможност да изкажем становище. Представител на Национално сдружение на общините в Република България ще дойде на нашето заседание, на което ще му дадем да изрази позиция, защото в писмен вид няма такава.
Аз искам да споделя мнение по внесения законопроект с вас. Този закон наистина обобщава в един документ текстове, норми, правила, които до сега бяха разхвърлени в различни закони и го прави най-малкото по-работещ, по-приемлив, по-удобен за ползване. Второ, разписани са правила и норми, които в другите закони ги няма. Много точни и конкретни параметри са заложени. Споменахте в последните изречения за тези 15 работни дни. Струва ми се, че е оптимистичен този срок – за 15 дни да се приеме от общински съвет внесения от кмета бюджет, защото той трябва да мине през комисии, обществени обсъждания. Мисля, че до сега срокът беше един месец, какво ви е накарало да направите 15 работни дни, не знам. Струва ми се, че е оптимистичен този срок, особено за по-големите общини, където общинските съвети по-задълбочено обсъждат бюджетите. А иначе като цяло приемам внесения законопроект като нещо полезно, нещо добро, нещо по-работещо, по-удобно и ще реши много проблеми, които до сега са свързани с общинските бюджети се прилагаха чрез някакви инструкции, писма се пращаха от Национално сдружение на общините в Република България, от Министерство на финансите и се прилагаха по всевъзможен начин по общините, по мое мнение и наблюдение. Така че този законопроект според мен е необходим и следва да бъде подкрепен, независимо че ние не сме водеща комисия все пак би трябвало и нашето мнение да се чуе, защото се отнася не само за държавния бюджет, а и за общинските бюджети.
Колеги, имате думата. От Национално сдружение на общините в Република България са запознати, поискали сме становище.
Очевидно няма. Да пристъпим към гласуване. Подлагам на гласуване внесения Законопроект за публичните финанси № 202-01-60, внесен от Министерския съвет. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.

2. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България № 202-01-59, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Законът ще ни бъде представен и дадени разяснения от зам.-министър Камен Кичев, Красимира Стоянова, Петър Киров.
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е вносител на законопроекта, вносител е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, ние присъстваме като експерти и като водещи по принцип по темата. Ще дам едно становище от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на законопроекта. Колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ще представят закона.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина трябваше да представя и тях. От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма присъстват Гергана Пенева, Любомир Петков и Ина Лазарова, които ще ни запознаят с мотивите. Наистина вие сте вносител, но Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията има отношение.
ЛЮБОМИР ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с предстоящото реализиране на проекти за изграждане на линейни енергийни обекти на морското дъно в границата на вътрешните морски води и териториалното море на Република България беше направен анализ на приложимата нормативна уредба относно разрешаването на строителството и учредяването на вещни права в тези територии. В резултат на анализа беше констатирано неприложимостта на общата уредба на Закона за устройство на територията в посочените морски територии, макар те да са част от територията на Република България, върху тя осъществява своя суверенитет. Съществуващият правен режим, свързан с изграждането на линейни енергийни обекти обхваща сухоземната територия на страната.
Уредбата на ограничените вещни права, включително и на сервитутите на такива обекти по Закона за енергетиката също е неприложим поради обвръзката на тази уредба с правилата на ЗУТ. Всичко това показва, че липса на нормативна уредба, както по отношение на учредяването на ограничените вещни права, така и относно станалите процедури по проектирането, разрешаване на строителството, изграждане, надзор и въвеждане в експлоатацията на посочените обекти, когато те ще бъдат изграждани на морското дъно в границите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България. По тези съображения, след консултации със заинтересованите министерства и ведомства беше изготвен проектът, който представям на вашето внимание. Със законопроекта се предлага да бъде дадена специална правна уредба на следните въпроси. Компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно разрешаване на изработването на подробни устройствени планове и на техни изменения, одобряване на тези планове, издаване на разрешения за строеж, съгласувателна процедура, която предхожда разрешаването и изработването на ПУП, в която участват министърът на икономиката, енергетиката и туризма, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на културата, на околната среда и водите, на вътрешните работи и на отбраната.
Одобряването на инвестиционни проекти за линейни енергийни обекти в границите на вътрешните морски води и териториалното море да става след съгласуване по Закона за защитените територии или на Закона за биологичното разнообразие и/или на Закона за опазване на околната среда и Закона за културното наследство. По останалите въпроси, свързани с проектирането и изграждането на линейни, енергийни обекти върху или под морското дъно в границите на вътрешните морски води и териториалното море със законопроекта се реферира към действащата уредба на ЗУТ и Закона за енергетика. По този начин се използва вече съществуващата и добре работеща практика и правна уредба при спазване на установените принципи за регламентиране на тези специфични обществени отношения. Избягва се създаването на изцяло нов режим и се постига нормативна икономия.
Допълването на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с дефиницията на понятия енергиен обект, защитени зони и защитени територии, с които се препраща към легалните дефиниции на специалните закони.
На последно място със заключителната разпоредба се предлагат допълнения в ЗУТ с оглед постигането на непротиворечиво прилагане на двата закона.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз на господин Петков.
Преди да дам думата на господин Кичев, вие сте вносители на този законопроект и вътре сте заложили текстове, които ви касаят вас. Хубаво е, че се прави опит за решаване на тази територия, която иначе в ЗУТ не е разписана, на морското дъно в границата на територията на България, но вие давате решение за инвестиционни проекти за линейни, енергийни обекти, а нали по същия начин трябва да се третират и обекти, които са за далекосъобщителни цели, за тръбопроводи, всякакъв друг характер. Би ли било редно в този законопроект те да бъдат включени? Поставям този въпрос преди господин Кичев да каже, защото мисля, че точно това касае тях, а не ги виждам в законопроекта.
Господин Кичев, Вие да кажете какво е становището на министерството по този законопроект.
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, мнението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е, че подкрепяме така направеното предложение от страна на колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Бяхме написали и такова становище, което определя точно правата за строежа в екваторията на Черно море. На този етап, тъй като този законопроект беше внесен и беше одобрен от Министерския съвет предстои до края на седмицата да публикуваме на страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията нашето предложение за законопроект, което ще касае всякакъв вид строителство. Ние подготвяме цялостна промяна на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който ще даде възможност и за изграждане на всякакви други съоръжения, в това число съоръжения, например пречиствателни станции, в това число и други видове съоръжения, не само такива, свързани с енергийни обекти. Така че това предстои да бъде внесено и ще има такъв законопроект, който ще обхване всички. Но тъй като законопроектът сам по себе си е доста тежък и подготовката за него отне доста време ние сме задължени да го публикуваме на страницата на министерството, което също ще предизвика дебат особено в морските градове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме становище и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Колеги, имаме думата за коментари по внесения законопроект. Разбрахме, че ще има нов още по-разширен вариант, който да обхваща всички аспекти на това пространство и изграждането на съоръжения на линейни обекти в него, защото в този законопроект са изпуснати речните дъна, които са на територията на Република България. И там сигурно се налага да се правят разни проводи, но така сте решили. Обръщам внимание, това забелязвам, това казвам.
Имате думата за коментари по внесения законопроект.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми колеги, аз считам, че е редно да подкрепим така предложения законопроект, защото той очевидно запълва една празнота, която в момента е налична в законодателството и макар впоследствие да се допълват допълнителни промени във връзка с други обекти на линейната инфраструктура от друг вид и характер, понастоящем този законопроект изцяло е достатъчно добре мотивиран да бъде подкрепен от нас.
ЯНКО ЯНКОВ: Наистина стана ясно, че това, което се предлага в този законопроект е частично решаване на проблем. Подготвя се нов законопроект, който да даде възможност за комплексно решаване на този проблем за цялостно строителство във водните пространства на Република България. Предполагам, че внасянето на този законопроект е продиктувано от нуждата от законодателна уредба за обслужване на енергийната политика на Република България към момента и затова според мен наистина трябва да го подкрепим, защото е съобразен именно с енергийната стратегия на страната, важен е за енергетиката. Но наистина, господин председател, може би между първо и второ четене да се добави и това, за което стана въпрос и за коритата на реките, изобщо за водните пространства. Лично аз мисля, че можем да го подкрепим, а вече новият закон да реши по-комплексно проблема, защото особено за пречиствателните станции въпросът е изключително важен. Така че аз също ще подкрепя този закон и апелирам да бъде подкрепен от нашата парламентарна група.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно има причини да се внася бързо този законопроект за конкретни цели.
Други мнения и коментари.
РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, стана ясно, че в законопроекта има много сериозни пропуски и уговорката, че между първо и второ четене те ще бъдат отстранени не мисля, че е убедително. По-добре е да го върнем, по-добре е тези пропуски да бъдат отстранени сега, а не да създаваме впечатление в обществото като цяло и от отделни групи, отделни професионални съсловия и то за съжаление убедително впечатление, че сме непоследователни, че не можем да подготвим текст, който да е всеобхватен, защото тези пропуски, за които говорим са твърде сериозни – и речните дъна, и екваторията и това прави невъзможна подкрепата от наша страна за законопроекта.
Още веднъж правя формално предложение да го върнем за доработка и отстраняване на тези пропуски сега, защото впоследствие и в пленарна зала ще прозвучи аргумента между първо и второ четене това не може, онова не може и създаваме впечатление за едно действително не съвсем годно Народно събрание.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Петков, ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Други коментари, колеги. Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Румен Петков да върнем законопроекта. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 4; "Против" - 8; "Въздържали се" - 3.
Не се приема предложението на господин Петков.
Подлагам на гласуване внесеното предложение за допълнение на съществуващия Закон за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища на Република България. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 6.
Приема се.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Господин председател, представител на Национално сдружение на общините в Република България влезе в залата предлагам да чуем какво е становището по законопроекта за публичните финанси все пак, въпреки че мина точката, за да сме информирани.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемам Вашето предложение. Колеги, надявам се, че нямате против да чуете още една позиция по законопроекта за публичните финанси.
ЕМИЛ САВОВ: Добър ден на всички. Аз съм заместник-изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България и съм упълномощен от председателя на Управителния съвет господин Попов да представя становището на общините, което е взето на заседание на нашия Управителен съвет от 14 септември. Предполагам, че тези от вас, които са участвали в деня на диалога, който се проведе през септември са имали възможността да бъдат запознати с основните ни притеснения от проекта. Но така или иначе проектът, който е при вас в момента е малко по-различен от този, който ние гледахме за последно в Министерство на финансите и мога смело да заявя, че притесненията ни се увеличават вместо да се намаляват.
По принцип като сдружение подкрепяме духа на закона в смисъл това да има всеобщи регулации за целия публичен сектор, включително с параметрите на т.нар. фискални правила. От тук нататък общата ни оценка е, че мястото на общините, като отделен публичен субект е силно подценено и се поставя в пряка зависимост от волята на министъра на финансите. Направихме си труда, отварям една скоба, да изброим всички указания, които по силата на проекта, който разглеждате министърът на финансите има право да дава във всички сфери, включително на общините – те са 19 на брой срещу сегашните 4 в сегашния устройствен закон за държавния бюджет.
Когато правим оценката на законопроекта ние силно се надявахме и сме правили два пъти предложение до Министерство на финансите за няколко неща. Първо, да бъдат отразени препоръките от страна на Съвета на Европа по отношение на приложението на Харта за местно самоуправление. Знаете, че тя е част от вътрешното ни законодателство от 1995 година. В последния мониторингов доклад има 4 сфери на сериозна критика на държавата като цяло по отношение на неспазване правилата на хартата. Тези 4 направления са в частта на делегираните от държавата дейности, тоест – които в момента са се превърнали в чисто национална политика, провеждана през общините и може би ненапразно, в кръга на нещата, редица кметове предпочитат да бъдат директори на училища вместо кметове от гледна точка на правомощията, които имат. Така че едната оценка е тук, тоест – половината реално от общинските бюджети се управляват директно от министерството.
Втората препоръка на Съвета на Европа беше за силната зависимост на общинския бюджетен процес от бюджетния цикъл на държавата, тоест – че общините за да започнат да си подготвят бюджета трябва да изчакат целия бюджетен цикъл на държавата да приключи – нещо, което е недопустимо като европейска практика.
Трето, прекалената зависимост от целевите трансфери за разлика от нецелевите и ниската собствена приходна база. С това едва ли ви казвам нещо ново, но ние чакахме тези препоръки да намерят отражение в законопроекта.
Имаме също едно принципно възражение по отпадането на Закона за общинските бюджети с приемането на този законопроекта, тъй като според нас в проекта – това, което касае общините би трябвало да са общи правила за добри практики, включително и засиленото използване на тригодишната бюджетна прогноза, а в цялата специфика на общинския бюджетен процес да си остане в Закона за общинските бюджети. Това също не беше възприето. Като следваща стъпка ние виждахме и нашето предложение към Министерство на финансите беше, когато се приеме този законопроект да се постави срок за изготвяне на Закон за общинските финанси, какъвто между другото има залегнал в правителствената програма за децентрализация, приета през 2010 година с РМС № 454. Така или иначе нищо от това не стана. Имаме подробни предложения текст по текст, които ще ги внесем след първо четене. Сега ще ви занимая само с основните.
По отношение на тригодишната прогноза, която е нещо съществено ново като бюджетна техника, вече споменах, че по принцип го подкрепяме, но по начина, по който е направена като процедура, между другото този законопроект е една странна смесица от устройствен и процедурен закон и това е една от неговите слабости според нас, и така направен общините са длъжни да си правят тригодишната прогноза до средата на съответната година, но тя се ползва единствено за съставяне на проекта за държавен бюджет на страната. Тоест, ако искаме общините също да използват този инструмент тази прогноза трябва да се прави непосредствено преди приемането на общинските бюджети, тоест – в началото на следващата година, каквито са сроковете по закона и местната общност да е въвлечена изцяло. В момента тригодишната прогноза завършва с решение на общинския съвет по силата на проекта, незнайно защо, все пак е прогноза и тя не се използва по никакъв практичен начин по-нататък, тъй като минават около седем месеца докато общините следва да си приемат бюджета. Така че в това отношение ние мислим, че сме сложени като придатък на държавата, така че да се свърши работата по отношение на Закона за държавния бюджет.
Споменах за указанията. Наистина най-голямото ни притеснение е, че указанията на министъра на финансите са сложени в определението за финансова дисциплина в преходните и заключителни разпоредби. Неспазването на финансовата дисциплина, което също се определя от министъра на финансите, ние предлагаме по-нататък компетентни органи да преценяват дали е нарушена или не, се налага със солени санкции по силата на проекта. В частта за съставянето на общинския бюджет това номер едно като основания за съставяне на общински бюджет са отново указанията, както по тригодишната, така вследствие на приетия бюджет. Тоест, за местни стратегии, за седемгодишни планове, за местна специфика, е доста назад в приоритетите според проекта, което според нас е недопустимо.
Това, което влошава проекта е възможността министърът на финансите по своя преценка да налага ограничение върху дълговете, които общините имат право да поемат през следващата година – община по община, нещо, което е безпрецедентно и което ще го атакуваме по всякакъв начин. Нормално е когато се наближи този репер от 60%, който е консолидиран, чийто размер в момента е 15% общо за държавата, като за общините този дял е минимален, но така или иначе законът дава право ако този лимит се доближи министърът на финансите без да прави анализ чия е причината за да определим на държавата, на общините или на друг публичен субект да поставя лимити да ограничава възможността за поемане на дълг на община по община – нещо, което е много странно и за което ще възразим много силно. Това на практика за нас означава ръчно управление на общини по незнайни критерии.
Отварям една скоба, това, което предлагахме няколко пъти на Министерство на финансите по точно тези параметри, които ние искаме като държава да спазваме и за дълга и за дефицита, има много добри работещи практики от Европа, когато се поемат съвместни ангажименти между държавата и между общините в един законово урегулиран диалогов режим, в който се стига до джентълменско споразумение, някъде другаде до писмено споразумение и общините примерно решават, че следващата година няма да повишават данъчната тежест на местните данъци над определено равнище или пък няма да поемат дълг над определено равнище. Това е друг начин по-демократичен и европейски при запазване на самостоятелността на местните власти да се постигнат задачите и макроикономическа стабилност. Тези елементи отсъстват, даже в първоначалния вариант всякакви преговори с Национално сдружение на общините в Република България отсъстваха, впоследствие бяха върнати в Закона за общинските бюджети.
Нещо много важно, което предлагаме да се върне като практика, да се пренесе от Закона за общинските бюджети, ако все пак народното представителство реши, че този закон трябва да отпадне е, че там, макар и да е дребно според вас, според много хора се поставя един краен срок кога държавата да привежда трансферите по делегираните дейности, които са 50% от общинските бюджети. Това е примерно всяко пето число и това е законов текст. Настоявахме този текст да влезе в Закона за публичните финанси – нещо, което също не беше прието и остава или този срок да го няма или да се урежда с ежегодните закони, което е отстъпление от гледна точка на стабилност. По един начин въпросът се решава, когато е в постоянното законодателство и когато е в годишните закони.
На няколко места като изключение от общите бюджетни правила се поставят Народното събрание, съдебната власт и общините, но това не навсякъде е така. Настояваме там, където има изключения от държавната сфера на общините навсякъде да им бъде признато да бъдат нещо различно, самостоятелно, съгласно изискванията на Конституцията.
Нещо, което всява смут при съставянето на общинските бюджети е един нов регламент, който когато се приема общинският бюджет всеки общински съвет трябва да си сложи лимит от ангажименти, които могат да бъдат поемани допълнително в хода на бюджетната година. Ние по принцип възразихме върху този текст като цяло за общините, а сега в този вариант се слага и тавана на този лимит от 30% от средногодишния размер на разходите за последните три години. Ако за държавната сфера, където зависи много повече от трансфери от централната власт това е нещо нормално, общините с цялата им специфика, които са толкова много различни и като финансови способности и като ангажименти по различни закони – Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки, смятаме, че има закони, има достатъчно други репери за стабилност, така че този според нас е напълно излишен и затормозяващ.
Споменах се за възможността, която законопроектът дава на министъра на финансите да ограничава или да преустановява трансфери при нарушаване на бюджетната дисциплина по негова преценка. Само ви казвам, че в чл. 107 предлагаме това нещо да бъде наистина установявано от компетентни органи, а не от министъра на финансите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Савов, дайте ни в писмен вид тези ваши предложения, това ваше становище.
ЕМИЛ САВОВ: Получихме го вчера и искахме да отразим всичко, което е ново и затова предполагам, че в рамките на десет минути трябва да ви кажа най-важното. Иначе наистина са готови и ще ви ги изпратим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Все пак ако преценявате, че има още нещо много важно, което сега трябва да ни кажете, кажете го, но аз Ви моля да го изпратите на всички народни представители това становище.
ЕМИЛ САВОВ: Разбира се, това е наш ангажимент. Ще приключа с най-важното. Исках да акцентирам върху това, че доста сериозно трябва да се поработи от наша гледна точка.
Относно разпоредбите за дълга нещо странно се случва със Закона за общинския дълг, който в момента е един много малък и строен закон. По силата на проекта всички ограничителни разпоредби като лимит на дълга влизат в този закон, а санкциите и това какво представлява общинският дълг остава в Закона за общинския дълг. Първо, че чисто правно ще внесе доста проблеми, но не това е най-важното. С този проект се казва на общините, че нямат право да поемат никакъв дълг оттук нататък. Знаете, че от 2010 разходите за обслужване на дълга стана 15% без някаква сериозна обосновка. Ние предлагаме този дълг да се върне като размер на 25%, деветмесечната забрана на общините да ползват дълг до изборите също да се върне като нещо също критикувано от Съвета на Европа и плащанията по евросредствата да излязат от обсега на ограничението – нещо, което традиционно вие го правите всяка година със Закона за държавния бюджет и незнайно защо в момента не присъства. От обхвата на дълга са изключени само безлихвените кредити от държавата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В Бюджетната комисия ще имате възможност, защото тя е водеща, да изложите всички аргументи, а в писмен вид ще ни бъдат достатъчни, ако ни бъдат представени.
ЕМИЛ САВОВ: Имахме уговорка отдавна да се намери регламент за промени в Закона за общинските бюджети в ГПК така че да се ограничи блокирането на сметки. Тоест, да се определи един целеви характер на средства, върху които не могат да се предявяват вземания. Това е готово като текстове. Имахме уверение, че ще намери отражение и тук, няма го, така че към него също имаме конкретни предложения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз благодаря. Би било добре да присъствате на дискусията по закона. Ще имате такава възможност.
Продължаваме с точка 3.

3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Продължаваме с обсъждането на законопроекта. При нас са господин Симидчиев и госпожа Виденова. Участие са заявили и гости на днешното заседание са Христо Станков, Стоян Стоянов, Стайко Ганчев, господин Личев от Министерство на околната среда и водите, Александър Цветков от Дирекция „Правна” на Министерство на околната среда и водите, от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Милчо Иванов, Ваня Йончева, Ангел Ангелов от Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор, Анелия Терзиев – юрист в Дирекция „Правна”, Красимир Богоев – зам.-председател на КНСБ, Ганчо Хитров – гражданско сдружение „Днес” и Петър Лазаров.
Продължаваме с § 34. Господин Симидчиев, имате ли коментари по него? Има предложение от народните представители Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов този параграф да отпадне.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, недостатъчно време остава до края на днешната комисия за да минем по всички параграфи от § 34 до § 45 включително, затова ако не възразявате ще направя едно предложение, тъй като допускам, че тези параграфи са дискусионни и ще предизвикат много изказвания, а и няма да имаме време вероятно да разгледаме въпроса в дълбочина. Предложението ми към вас е да отложим разглеждането на § 34 до § 45 включително и да продължим от § 46 до края, които са по-леки и бихме могли да натрупаме значителен прогрес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще продължим и нататък, но ние имахме отложени параграфи и текстове, които на експертната среща стигнахме до някакъв компромис и трябва да се върнем към тях. Ако ли не, ще предложа, който има интерес към тези текстове и има желание следващата седмица да направим отново една експертна група преди да ги вкараме в комисията, за да стигнем до едно изчистено решение и чак тогава да ги обсъждаме. Явно днес нямаме такава готовност.
Имате ли мнение по така направеното предложение – да прескочим и тези спорни или не до там добре оформени текстове и да продължим от § 46 нататък? Очевидно няма. След като основният вносител предлага този вариант ние ще се съобразим с него.
Продължаваме по законопроекта. Другата седмица ще направим експертна среща, за да обобщим тези текстове и да приключим със закона до края на месеца.
§ 46. Има предложение от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов по ал. 5.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В предложението оставяме възможността освен председател на асоциацията по ВиК да бъде страна по договора, който ще се сключи със съответния оператор и кметът на общината, като тук визирам два казуса, които е възможно да възникнат – единият е Столична община, тъй като те продължават да функционират дори и да приемем, че текстовете, които вносителят е дал да бъдат приети във вида им, то тук кметът на Столична община трябва да има тази възможност, която в момента се изключва или поне не е ясно кой е председател на асоциацията на ВиК за Столична община.
Второ, смятам че с текстовете, които отложихме току що ще се потърси някакъв преходен вариант, тоест – да не отидем на варианта да ликвидираме всички общински ВиК със закона. Затова според мен това предложение, което е в теста на ал. 5 е по-широко и по-приложимо за сегашната ситуация и затова аз го поддържам.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има предложение и на Александър Ненков, но понеже той отсъства, господин Симидчиев, ще Ви помоля да коментирате предложенията на господин Михалевски и на господин Ненков.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Първо, малък коментар по това, което казва господин Михалевски. Разбирам логиката на предложението, но бих предложил една друга правна техника и според мен тя ще постигне това, което целите. Ако приемем, че парламентът приеме текстовете по вносител, тоест, премине се към едно консолидирано окрупняване на ВиК сектора, то не може да стане веднага. За това нещо ще е необходимо доста време и процесът няма да иска по-малко от две-три години, вероятно и повече зависи как се структурира този процес.
В този период дори и да се приемат текстовете по начина, по който сме ги предложили по принцип правомощията на общинските съвети трябва да продължат да функционират.
Господин Михалевски, визирате Столична община, но то важи за всички общински дружества. За периода докато се осъществи реалното сливане на дружествата, ако приемем, че то се осъществи, общинските съвети трябва да продължат да продължат да изпълняват функциите си по този закон и затова ние ще предложим, но ще имаме готовност да го направим доста по-прецизирано и в детайли следващия път, затова помолихме за отлагане на тези членове, в преходните и заключителните разпоредби това да бъде разписано и тези текстове ще важат не само за Столична община, а за всички дружества чийто принципал в момента са общинските съвети. Моето предложение в тази връзка е да не приемаме ал. 5 така, както е предложена от господин Михалевски ще направим предложение, което ще реши генерално нещата и ще постигне резултати.
По предложението на господин Ненков – това е едно предложение, имайки предвид характера на дейността, че това е една монополна услуга и че на практика там не може да се говори за доминиращо пазарно положение и т.н., смятаме че това ще улесни процеса по консолидация, да не се изисква допитване за Комисия за защита на конкуренцията, тъй като на практика тук няма конкуренция. Но някой формално четейки закона би могъл да поиска нашето мнение, че това не е необходимо и само ще затрудни процеса. Така че подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по въпроса?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Така както е предложен текста на вносителя не би могъл да бъде гласуван едно към едно поради това, че записите, които са предложени в ал. 5 визират текстове към датата на влизане в сила на този закон. По подобен начин формулирани разпоредби се изписват в преходните и заключителни разпоредби, а не в тялото на закона. Тоест, тук трябва да се направи някаква друга редакция, която в тялото на закона в този текст да разпише правилата кой, с кого, при какви условия сключва съответните договори. Респективно в преходни и заключителни разпоредби могат да се слагат изрази „към датата на влизане в сила на този закон ….”, какво се случва с тези, които съществуват към момента. Това е едната ми чисто правна бележка.
По ал. 6 няма как един договор да бъде съобразен или да не бъде съобразен с действащото законодателство, защото по правило всеки договор се съобразява с действащото законодателство и един такъв запис не казва нищо. Но другото е по-притеснително, както и със задължителните указания, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, включително договор образец. Това противоречи на всякакви принципи на свобода на договаряне, макар и в рамките на правилата, определени със закона, но не и във връзка с някакви задължителни указания, при това договор образец да се сключва договор. Разбирам, че тук намеренията са съвсем други, но те могат да се осъществят без да е налице този запис в закона. За да бъдат подпомогнати ВиК асоциациите да сключат съответните договори нормално е те да бъдат подпомогнати с методически указания, включително с едни примерни договори образци, които да се ползват, но това не може да стои в норма на закон.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имате ли коментари?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Относно първата бележка те биха могли да бъдат изместени вероятно в преходните и заключителни разпоредби.
Приемаме забележки, които са по-скоро по правната техника, но в момента точно поради тази причина не мога да предложа друг конкретен текст. Поемам ангажимент следващия път да го направим, или на работна група първо да ги уточним.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тоест, приемате текста без ал. 5 и ал. 6, които ще бъдат прецизирани евентуално да отидат в преходни и заключителни разпоредби. Това е предложението.
Подлагам на гласуване предложението на Михалевски, Гагаузов и Горов за изменение на ал. 5. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 4; "Против" - няма; "Въздържали се" - 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на Александър Ненков за същия параграф. Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 46 на вносител без ал. 5 и ал. 6. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 47 не се променя. Който е „За” § 47 във вида, в който е внесен, моля да гласува!
Гласували "За" -13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 48. Предложение на Михалевски, Гагаузов и Горов точка 1 от този параграф да отпадне.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Нашето предложение е да отпадне буква „Б”, която до сега предвиждаше, че асоциациите по ВиК се вписват и на база на решение на министъра на регионалното развитие за определяне на обособената територия, обнародвана в „Държавен вестник”. Тоест, искахме да оставим досегашния ред и смисъла е да не се национализират общинските ВиК на този етап, защото предишните текстове казват, че обособените територии следват административните граници на областите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Член 198т, ал 2, б.”Б”, която ви е предлагате да остане, а вносителят предлага да отпадне. Тя е решение на министъра на регионалното развитие за определяне на обособена територия, обнародвано в „Държавен вестник”.
Господин Симидчиев, Вашата позиция по въпроса.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Зависи от решението по § 34. Ако приемем да няма такова решение смисълът на буква „Б” отпада. В тази връзка в момента ви предлагам това да се отложи. Предлагам да отложим целия параграф.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имам един въпрос, кой е формулирал текстовете? Тук почваме да залитаме, приемете го съвсем конструктивно, беше да хвърлим всичко в полето на министъра на икономиката и енергетиката, който образно казано извън енергийните язовири другото не му е работа. Сега в момента разбрахме, че хвърлянето при министъра е неработещо, правим според мен стратегическа втора грешка – натоварваме една държавна агенция, която няма абсолютно никакъв опит в това действие. Ресурсите са най-малкият проблем, но и те са факт, че отсъстват. Според мен трябва наистина много сериозно да помислим и тези технически действия и действия по разрешаване премахване къде да бъдат. Според мен наистина не им е тук мястото.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина е редно от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да кажат това дали е така или не. Господин Ангелов изрази лично мнение. Става въпрос за това кой поема отговорността.
§ 49.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще припомня за какво става дума. В началото на законопроекта се обсъждаха предложенията, свързани с предоставяне на правомощия на председателя на Държавната агенция за технически надзор. Тогава присъстваха и представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и беше обърнато внимание, че те имат готовност да създадат такъв административен капацитет при условия обаче, че това им се вмени като функция по закон, тъй като досега в момента нямат такива. Тоест, една съществуваща структура, няма да я коментирам коя е, която притежава този капацитет ще бъде прехвърлена в структурата на Държавната агенция за технически надзор, която ще поеме тези функции. След това обяснение оттам нататък всички текстове, които са свързани с замяна на министъра на икономиката и енергетиката с председателя на Държавната агенция за технически надзор до момента така са гласувани от комисията по предложенията, които е направил господин Татарски.
Що се отнася до коментара на колегата, че тук нямало място за подобни текстове, тъй като премахването на строежа, какъвто наистина е язовир, се урежда в ЗУТ, обръщам внимание, че става въпрос за нещо съвсем различно. ЗУТ регламентира условия и ред за премахване на законни строежи. Тук става въпрос за строеж, който е законен по смисъла на закона, на който в резултат на неизпълнение на мерките за безопасна експлоатация се налагат принудителни административни мерки, каквито са характерни за всяка една материя на правото в съответната специализирана област и тези принудителни административни мерки са в компетенциите на съответния държавен орган, който упражнява съответния контрол в дадената област. В случая, ако приемем, че както до момента комисията е гласувала, че това са правомощия на председателя на държавната агенция логично е, че принудителните административни мерки ще се налагат от него. Премахването като една от принудителните административни мерки следва да се различава от премахване на незаконен строеж, който се явява изпълнен в нарушение на закона. Тук имаме нещо годно било, прието по съответния ред, експлоатирано до един определен етап, след което не отговаря в една или друга степен на условията за експлоатация. Като крайна най-тежка принудителна административна мярка това е премахването, така че нека да не се подвеждат народните представители и да смятат, че в случая става въпрос за объркване на функции по ЗУТ и в случая по този закон за събаряне на незаконни строежи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Тодоров. Наистина това разяснение беше важно, да е ясно, че не говорим за един и същи вид строежи. До сега гласувахме прехвърляне на тези правомощия от министъра към председателя на държавната агенция и ако продължим в същия дух така, както беше декларирано, че ще се създаде такава възможност за контрол за изпълнение на функциите, които са вменени на тази агенция би трябвало да се приеме и този текст, който ви предлагам на вашето внимание.
Други коментари? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски за промяна на § 49.
Който е „За” моля да гласува с аргументите, които преди малко ви казах.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия текст на § 49. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 50. Има направено предложение относно задължения и съответно санкции по чл. 200, ал. 1. Има ли коментари? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Татарски за § 50. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам текста на § 50 с изменението, което току що беше прогласувано. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 51, чл. 201. Отново промени по отношение на ангажираността и прехвърляне правомощията от министъра на председателя на държавната агенция. Предложение от народния представител Любен Татарски в тази връзка. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 51 в окончателния му вид. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" -4.
Приема се.
§ 52. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски да се измени т. 75 извън тези, които са по предложение на вносител. Става въпрос за значима и устойчива тенденция за повишаване. Коментари? Няма. Който е „За” това изменение на т. 75, предложена от Любен Татарски, моля да гласува.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 52 с измененията по вносител и с това на Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Има предложение от народния представител Любен Татарски за създаване на нов § 52а, отнасящ се за § 4, ал. 6 от преходните и заключителни разпоредби. След думите „се осъществява” да се добави „с бюджетни средства”. Коментари? Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 53. Има предложение от Михалевски, Гагаузов, Горов.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да обърна внимание по принцип без да коментирам съдържанието на предложения параграф. Като правна техника не е приемливо в параграф от преходни и заключителни разпоредби на изменителен закон, какъвто е в случая § 29, който се визира, след като той си е изиграл своята роля независимо приложен или не, но всички срокове по него са изтекли, целесъобразно е тази идея, която има вносителят, тези текстове да бъдат разписани по начин не да се прави поправка в § 29, а като нов параграф, който трябва да дойде в преходни и заключителни разпоредби на този изменителен закон, за да уреди отношенията към момента заварени и оттук нататък със съответните срокове какво се случва. Иначе аз много добре разбирам идеята за реанимиране на сроковете и за друг механизъм, по който да се случи това, което не се е случило, но същото като текст и съдържание трябва да бъде подготвено като отделен параграф към преходните разпоредби на този закон без да се пипа § 29.
МИЛЧО ИВАНОВ: Тоест, да не променяме преходните и заключителните разпоредби на самия § 29, а да създадем нов параграф към този ЗИД, който да отмени на практика действието на § 29.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Можем ли да формулираме тогава точно проекторешението или да го оставим за редакция? Господин Симидчиев?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Ще стане малко сложно да го гласуваме сега поради това, че част от оригиналното предложение на вносителя и по-конкретно букви а,б и в, независимо каква техника използваме да изместим в заключителни разпоредби към този ЗИД или ще ги оставим тук са свързани към онези членове, които оставихме към чл. 13 и към чл. 19 и не е логично да ги гласуваме сега преди да сме установили отношенията там. Така че тези букви няма да сме в състояние да ги гласуваме сега, тоест, ще стане малко сложно да гласуваме само от т. „Г” нататък и моето предложение е да преформатираме изцяло предложението за следващия път.
Имаме отношение към предложението на господин Ненков, но нека да помогне в написването му.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако приемем това предложение е хубаво преди комисията юристите да се съберат и да прегледат нещата и за следващия път да имаме по-добра готовност.
§ 54. Нямаме промяна. § 55.
СТЕФАН ТОДОРОВ: § 55 е свързан с въпросния § 29, така че по друг начин ще трябва да се редактира и номерацията няма да е същата.
ДОБРОМИР КЕРЕМИДЧИЕВ: § 55 и § 53 ще се слеят.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Точно така.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А § 54 няма причина да не го гласуваме.
Който е „За” § 54 по вносител, моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
§ 56.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Той пак съдържа препратка към въпросния § 29, така че ще бъде обвързан с текста, който ще разпишем в момента.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И той се отлага.
§ 57. Предложението на народния представител Александър Ненков с тази промяна може да се приеме. Който е „За” теста на Александър Ненсков с тази корекция, моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направената корекция.
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 58 не се променя. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 59. Има предложение от народния представител Александър Ненков. Коментари по това предложение. Няма. Който е „За” предложението на Александър Ненков за промяна на § 59, моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 59. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 60. Предложение на народния представител Александър Ненков. Коментари?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Конкретно за предложението на господин Ненков, доколкото столица винаги е била с този статут не мисля, че е необходимо да се променя.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Ненков. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с това изменение. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 61. Има предложение от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов този параграф да отпадне. Предложението на Александър Ненков е за промяна. Коментари?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Това е също към групата от 13-те параграфа от 34 до 45 и разглеждането му отделно от другите е безсмислено.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отлагаме разглеждането на § 61, както беше предложено.
§ 62. Има предложение за изменение на ал. 1. Има ли коментари?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Може би е добре господин Михалевски да обясни защо са имали предвид шест месеца. Ние тук бидейки част от една работна група коментарите бяха да месец, два или три. Решихме в крайна сметка да е три, за да не поставяме под напрежение общините. Тук става дума за сравнително прост акт, който според мен спокойно може да бъде извършен за този тримесечен период.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 13.
Не се приема този текст.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 62. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 63. Има предложение в ал. 3 една дума да отпадне думата „новия” защото може да остане старият оператор. Има и предложение целият § 63 да отпадне. Има и предложение на Александър Ненков за изменение на този параграф. Коментари?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Подкрепяме предложението на господин Ненков. Наистина думата „новия” е излишно да се споменава, защото той предполага задължително нов, пък това може да не е така. Така че на практика предложението на господин Ненков с вашето предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, подлагам на гласуване предложението за изменение на § 63. Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Любен Татарски за отпадане на думата „новия” в изречението по ал. 3. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михалевски, Гагаузов, Горов § 63 да отпадне. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 4; "Против" - няма; "Въздържали се" - 9.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на Александър Ненков. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 63 с тези изменения. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 64. Има предложение за създаване на нова алинея за ангажимент на министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне на информация на председателя на държавната агенция. Коментари?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Приемаме го напълно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ваш ангажимент ще бъде да предоставяте тази информация. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с това изменение. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 65. Има предложения от Любен Татарски за добавка на нови членове, алинеи и точки, които ще бъдат променени като номерация.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Като излезе финалния текст от това, което сме гласували може да не е ал. 1, а да е ал. 2, да не е в този член и т.н.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ясно е, че ще има промяна, но ал. 3 посочва конкретен срок двумесечен, в който Министерският съвет да измени Устройствения правилник на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Какво смятате за този срок?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: За осъществяването на тази дейност ни трябват щатни бройки, които да бъдат в Устройствения правилник. Преди да бъде създадена специализирана администрация няма как да работи. Коментари?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Нямаме коментари. Приемаме ги.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемате така направените предложения. Който е „За” така направеното предложение от народния представител Любен Татарски за промяна в § 65, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 65. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Има направено предложение на народния представител Любен Татарски за нови § 65а и §65б относно срокове за обнародване на наредбата по чл. 135 и срок, в който да се извършва надзорно-техническото състояние на язовирните стени и съоръжения. Коментари?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Срокът трябва да е свързан със срокът, в който трябва да започне надзора на техническото състояние на язовирните стени или да е по-дълъг от срока, който гласувахте преди малко до изменение на Устройствения правилник. Едва след като изменят Устройствения правилник ще има специалисти, които могат да разработят.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Срок шест месеца след влизане в сила на измененията на Устройствения правилник.
Господин Личев, приемате § 65а? Благодаря Ви.
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството тези два параграфа не ги касаят, но все пак вашето мнение??
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Приемаме ги.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски за нови два параграфа в преходните и заключителните разпоредби § 65а и 65б. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Отново предложение за нов § 65в за допълнение на § 133. Добавка към ЗИД на Закона за водите накрая се добавя: „като концедент в случая е общинския съвет”. Това сте вие, господин Личев. Съжалявам, че няма представители от Национално сдружение на общините в Република България още веднъж да изразят доброто си отношение към нас като законотворци. В интерес на общините аз съгласен, готов да приема тази отговорност с промяната, която ви предлагам.
Който приема така направеното предложение за нов § 65в, моля да гласува.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 66. Има предложение от народния представител Любен Татарски. Има ли коментари? Няма. Подлагам на гласуване § 66 с измененията, предложени от народния представител Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за §66 с тези изменения. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
§ 66а. Предложение от народния представител Александър Ненков по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, думите „една година” се заменят с „шест месеца”. Господин Симидчиев?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Бих искал да направя коментар какво седи зад това. Това е едно съвместно предложение, което идва от националния регулатор, но е подкрепено и от нас. В момента в Закона за регулиране на ВиК услугите има едни задължения кога компаниите трябва да предоставят бизнес плановете си и на каква информация трябва да стъпват те. Имайки предвид динамиката на процесите предлагаме този срок да бъде съкратен от една година на шест месеца. Това е по-добре за регулатора и по-добре за компаниите, тъй като ще се базира на по-съвременна информация.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Приемате това предложение за създаването на нов § 66а. Разбрахме аргументите ви. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 67. Няма предложения за изменения, но има коментар.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Звучи много чисто ведомствено министърът на регионалното развитие и благоустройството да съществува в текст, в който се казва, че той съобразно правомощията му дава указания по прилагането на закона. В този закон съществуваха разписани правомощия на пет-шест министъра. Вариантът е или изписваме всичките един по един, който съобразно предоставените правомощия дава указания, или не гласувате въобще такъв параграф, тъй като в тялото на закона са разписани правомощията на съответния министър и той на това основание си дава указания по тяхното прилагане и изпълнение.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Първо, искам да кажа, че това не е продиктувано от някаква себичност или нещо подобно, просто желание министърът да си поеме отговорността там, където се налага. Естествено, че няма никакъв проблем да отпадне, законът достатъчно ясно разписва кое, чия отговорност е. Припомням, че този закон възникна като предложение, вносителят беше министърът на регионалното развитие и благоустройството и съответно всички членове, които засягаше в първоначалния си вариант бяха от неговата компетенция, така че този текст стоеше по-смислено тогава, сега вече малко стои странно. Не сме против да бъде променен или да отпадне, както прецените.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви, колеги. Предлагам § 67 да отпадне поради аргументите, които чухме. Която е „За” отпадането на § 67, моля да гласува.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието в днешното заседание на нашата комисия. Продължаваме следващия четвъртък със същия закон и Закона за бюджета.

(Заседанието завърши в 16.35 часа.)
(брой знаци 67 483)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/