Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА
04/12/2009
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 02.12.2009 г.
На извънредно заседание, проведено на 4 декември 2009 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Мотивите на вносителя бяха представени от господин Николай Младенов – министър на отбраната и от господин Аню Ангелов – заместник-министър.
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се уреждат по нов начин обществени отношения в областта на отбраната и въоръжените сили, имащи за основна цел:
а) по-нататъшно развитие на въведения интегриран модел в Министерството на отбраната и създаване на организация и процедури, водещи до неговата практическа реализация и ефективно функциониране;
б) връщане към усъвършенствана по-ефективна договорна система на взаимоотношения държава - военнослужещ при изпълнението на военна служба;
в) въвеждане на антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на задачите и дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили.
Най-съществените предложения за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) са следните:
1. Във връзка с въвеждането на новата структура на Министерството на отбраната и на въоръжените сили в § 1 от законопроекта се предлага по-прецизна редакция на обществените отношения, които са предмет на регулиране от ЗОВСРБ.
2. Предвижда се Народното събрание, съответно Министерският съвет или министърът на отбраната, да вземат решение относно изпълнението на проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили над определена стойност на разходите.
3. В чл. 26 от ЗОВСРБ e предвидено ново правомощие на министъра на отбраната, свързано с възможността да разкрива курсове по начална и/или специална военна подготовка към граждански и военни висши училища и средни училища, съгласувано с техните ръководства, с кметовете на общини и с министъра на образованието, младежта и науката.
4. Предлага се 6-месечният срок на командировката за участие в операции или мисии извън територията на Република България, предвиден в чл. 71, ал. 1 от ЗОВСРБ, да може да бъде удължаван еднократно до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната без съгласието на военнослужещия. По този начин се създава изключение от правилото - удължаването на срока на командировката да става само след писмено съгласие на военнослужещия.
5. Като се имат предвид конкретните дейности и задачи на въоръжените сили, се предлага нова дефиниция на понятието „Въоръжени сили”. Предвижда се в състава на въоръжените сили да се включват: Българската армия, служба „Военна полиция”, служба „Военна информация”, военните висши училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част и резервът на въоръжените сили.
6. Българската армия е изведена от състава на министерството. Тя е национална военна институция, основа на българските въоръжени сили, и ще включва Съвместно оперативно командване, три вида въоръжени сили и формирования за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване. От състава на министерството са изведени и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната - служба „Военна информация”, служба „Военна полиция”, военните висши училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част, Националният военноисторически музей и други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.
7. Глава четвърта „Управление на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия” е изцяло нова и с нея се цели практическа реализация на въведената със ЗОВСРБ интегрирана гражданско-военна организация на Министерството на отбраната.
Предлага се Министерството на отбраната да включва щаб на отбраната, обща и специализирана администрация, а не всички структури по чл. 77, ал. 2 от ЗОВСРБ (включително Българската армия), както е в действащия закон. Структурата и дейността на общата, специализираната администрация и на Щаба на отбраната ще се уреждат с Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет. Условията, редът и процедурите за съгласуване между съответните структури на Министерството на отбраната ще бъдат определени в инструкция на министъра на отбраната.
Въвежда се длъжност за висш държавен служител - цивилно лице - „постоянен секретар на отбраната”. Законопроектът предпоставя постоянният секретар на отбраната и началникът на отбраната да са две равнопоставени длъжности, на които се назначава цивилно лице - висшият държавен служител в Министерството на отбраната, съответно военнослужещ - най-старшият офицер с висше военно звание, за срок 4 години. За постоянния секретар на отбраната и за началника на отбраната са предвидени определен кръг функции, които осъществяват самостоятелно, с оглед на тяхната специфична компетентност. Те ще могат да изпълняват и други функции, възложени им с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната.
8. В законопроекта не се посочват конкретните наименования и специфични характеристики на военните висши училища, доколкото това е предмет на актовете за тяхното създаване или за преобразуването им. Отпада и изискването началниците на военните висши училища да са хабилитирани лица.
9. Предлага се възстановяване на договорното начало във военната служба. С договора за военна служба задължително ще се определят наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора. Предвижда се отклонение от трудовото законодателство по отношение на реда за обжалване на заповедите за прекратяване на договорите за военна служба. Законопроектът предвижда обжалването да се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а не пред съответния районен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
10. В законопроекта се предвижда курсантите да бъдат военнослужещи с особен статус. Те ще сключват договори за военна служба, в чийто срок се включва срокът им на обучение във военните висши училища.
11. В законопроекта се предвижда въвеждането на класове за войнишките звания „редник” и „ефрейтор” и за военното звание „офицерски кандидат”.
12. Предлага се отделянето на офицерските кандидати в отделна междина категория, представляваща мост между сержантския и младшия офицерски състав и осигуряваща плавен преход от по-ниската към по-високата категория.
13. Предлага се пределната възраст за кадровите войници да се намали от 49 на 45 години. Предлага се и намаляване на пределната възраст за военнослужещи с висше офицерско звание „генерал-майор” („контраадмирал”) и „генерал-лейтенант” („вицеадмирал”) от 60 години съответно на 58 и 59 години.
14. Предвижда се в базата за определяне обезщетенията на военнослужещите по закона да се включват само допълнителните месечни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба, които са с постоянен характер. Това са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за постоянносъществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност.
15. Предлага се допълнителното възнаграждение за продължителна служба на военнослужещите да се определя по реда, аналогичен на този в отменения ЗОВСРБ, действал до 12 май 2009 г. То ще се определя върху основното месечно възнаграждение, като ще бъде в размер две на сто за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от четиридесет на сто.
16. Законопроектът предвижда отмяна на глава десета „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната”. Разпоредбите, свързани с ползването под наем на служебни жилища от Министерството на отбраната, изплащането на компенсационни суми, ползването на лечебните, санаториалните и профилактичните заведения, военните клубове, почивната и спортната база към министерството, правото на 7-дневна безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната или 7-дневно безплатно възстановяване в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на Военномедицинската академия след завръщане от операция или мисия извън територията на страната, материалното подпомагане и др., са предвидени в глава седма, раздел V „Почивки и отпуски” и раздел VII „Материално осигуряване на военнослужещите”. Част от посочените права са предвидени и за цивилните служители с нарочна разпоредба на § 95 от законопроекта, с който се създава чл. 298а от закона.
17. С цел привеждане на ЗОВСРБ в съответствие със Закона за държавната собственост се прилага да отпадне правото за ползване на служебни жилища от военнослужещите без заплащане на наем. Предвижда се да отпадне възможността военнослужещи и цивилни служители да закупуват жилище от фонда на министерството.
В § 97 от законопроекта, в разпоредбата на чл. 319, ал. 2 се предвижда възможността министърът на отбраната да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
18. По отношение на ползването на платения годишен отпуск от военнослужещите се предвижда задължение за командирите и началниците да осигуряват ползването на този отпуск в рамките на съответната календарна година. Отлагането на отпуска за следващата календарна година се допуска по изключение, като командирите и началниците ще носят дисциплинарна отговорност, в случай че не осигуряват ползването на този отпуск.
19. Чрез предлаганите нови разпоредби на чл. 188а и 285а се въвежда изискването военнослужещите, съответно цивилните служители, да декларират всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурата или военното формирование, в което изпълняват военната служба, съответно в което изпълняват служебните си задължения или работят. С новите разпоредби на чл. 188б и 285б допълнително се въвеждат ограничения за военнослужещите и цивилните служители да приемат или да улесняват приемането както за себе си, така и за свързани с тях лица на подаръци, дарения или други облаги или услуги, с което се цели въвеждането на антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на служебните им задължения.
20. По отношение на разпоредбата на чл. 188 от ЗОВСРБ, която регламентира случаите на несъвместимост с изпълнението на военната служба, допълнително се въвежда забрана военнослужещият да участва в търговски дружества, в които министърът на отбраната осъществява правата на държавата поради факта, че това са дейности, нетипични за военната професия. Предвижда се възможността при наличие на несъвместимост поради установяване на непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ на военнослужещия да се предлага друга длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация.
21. Поради обективна невъзможност във всички военни формирования и структури да се осигури храна в натура на военнослужещите и цивилните служители чрез новата редакция на чл. 224 и изменението на чл. 298, ал. 2 от закона е предвидено връщането на стария режим по отменения ЗОВСРБ - изплащането на порционни пари.
22. Въведените с § 99 от законопроекта допълнителни изисквания към участниците в процедурите по чл. 326 от закона (по възлагане изграждането на инфраструктурни обекти, възлагането на доставка на въоръжение, техника и друго оборудване за нуждите на отбраната, при разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, при учредяване право на строеж върху недвижими имоти в управление на Министерството на отбраната и при разпореждане с дялове и акции от търговски дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на собственост върху капитала) са заимствани от Закона за обществените поръчки.
23. В § 100 от законопроекта, в чл. 327а и 327б са предвидени ограничения за отделни военнослужещи и цивилни служители.
В чл. 327а се ограничава възможността тези лица в продължение на 3 години от освобождаването им от военна служба или от прекратяване на служебните им правоотношения да сключват трудови договори или други договори с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на службата им са осъществявали действия по управление, разпореждане или контрол или са сключвали договори с тях, както и да са съдружници, да притежават дялове или акции, да са управители или членове на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации.
В чл. 327б се предвижда, ако в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба тези лица са участвали в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, те да нямат право в продължение на 3 години от освобождаването им от военна служба или от прекратяване на служебното им правоотношение да участват или да представляват физическо или юридическо лице в такива процедури пред структурите, в които са служили.
24. С оглед уреждането на статуса на военнослужещите, заварени на военна служба към датата на влизане в сила на този закон, в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено:
а) те да сключват договори за военна служба при условията и по реда на този закон, като министърът на отбраната или оправомощените от него длъжностни лица не могат да откажат сключването на договор; в този случай договорът за военна служба ще се сключва за неопределено време, като отказът ще се счита за предизвестие от военнослужещия за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба по реда на чл. 163 от ЗОВСРБ;
б) да запазват получавания размер на допълнителното възнаграждение за продължителна служба, докато това е по-благоприятно за тях.
25. В § 114 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта изрично е предвидено незавършилите към влизането в сила на този закон производства по продажба/замяна на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, за които има издадена заповед на министъра на отбраната за продажба/замяна, включително от военнослужещи и цивилни служители, чиито правоотношения с Министерството на отбраната са прекратени, да се приключват в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по цени при условия и по ред, определени в съответствие с нормативната уредба, действала по време на издаване на заповедта.
26. Предлага се отменяне на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗОВСРБ, който предвижда възможността за удължаване на максималния срок за престояване във военно звание и в длъжност на старшите офицери, както и на пределната възраст за военна служба на сержантите от Министерството на отбраната.
27. Във връзка с новата правна уредба в законопроекта са предложени изменения в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, в Закона за защита на класифицираната информация и в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
В рамките на провелото се обсъждане, господин Венцислав Лаков изрази принципната подкрепа на парламентарната група на партия Атака за законопроекта. Предложенията отговарят на необходимостите и възможностите на държавата в момента. Господин Лаков изрази становище, че е целесъобразно да се преразгледа определения в проекта размер на стойността на инвестиционните разходи за нуждите на въоръжените сили, в зависимост от който Народното събрание, Министерския съвет или министъра на отбраната ще взимат съответното решение.
В поредица изказвания, с участието на народните представители Четин Казак, Спас Панчев, Владимир Тошев, Красимир Минчев и на ръководството на министерството на отбраната, беше дискутирано отпадането на изискването началниците на висшите военни училища да са хабилитирани лица.
Господин Димитър Лазаров, потвърждавайки подкрепата на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ за законопроекта, приветства предлаганите решения, насочени към въвеждане на повече публичност и прозрачност в управлението на министерството на отбраната. Господин Лазаров обърна специално внимание на предложението за ангажиране и на Народното събрание при определянето на инвестиционните разходи за отбрана, както и на изискванията военнослужещите да декларират всеки свой частен интерес, имащ връзка със службата им.
Народните представители Живко Тодоров и Красимир Минчев изразиха високата си оценка за законопроекта, отбелязвайки някои от достойнствата му. На първо място беше поставено предварително проведеното обществено обсъждане. Наред с това бяха отбелязани разпоредбите, осигуряващи развитие и ефективно функциониране на интегрирания модел на Министерството на отбраната. Обърна се внимание също на мерките за отстраняване на евентуални корупционни механизми при обществените поръчки за отбраната, на новите приоритети в социалната политика на министерството, на въвеждането на класове за войнишките звания, на възстановяването на договорното начало във военната служба.
В своето изложение, господин Спас Панчев отчете целесъобразността на предложенията, касаещи интегрирания модел на Министерството на отбраната, участието в мисии зад граница, одобрението от страна на Народното събрание за големи инвестиционни разходи. В същото време бяха поставени под въпрос въвеждането на длъжността постоянен секретар на отбраната, отнемането на част от социалните придобивки за военнослужещите, съвместяването на ръководни и командни правомощия от страна на министъра по отношение въоръжените сили, както и някои аспекти на договорните отношения с военнослужещите.
Господин Неджми Али отбеляза необходимостта от приемане на Стратегия за национална сигурност. Той също приветства усилията за развитието на интегрирания модел на министерството на отбраната. Изказа се също одобрението за възстановяването на договорното начало във военната служба. Бяха поставени отново въпросите относно функциите и правомощията на постоянния секретар на отбраната, както и за отражението на новата социална политика върху кадровото обезпечаване на българската армия.
Господин Димо Гяуров изрази удовлетворение от качествата на законопроекта. Декларирайки подкрепата на парламентарната група на Синята коалиция, беше изказана положителна оценка за новото регламентиране на отношенията, свързани с управлението на въоръжените сили. Господин Гяуров приветства промените, свързани със социалната политика в министерството, които следва да прекратят съществуващите възможности за корупционните практики.
В своето изказване, изразявайки подкрепата на парламентарната група на РЗС, господин Димитър Чукарски постави акцент върху усъвършенстването на механизмите за граждански контрол върху министерството на отбраната и въоръжените сили. Отбелязани бяха достойнствата на проекта в тази връзка, които следва да бъдат доразвивани чрез предложения за укрепване ролята на Народното събрание в ръководството на отбраната.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с единадесет гласа „за” и трима „въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51.
На извънредно заседание, проведено на 4 декември 2009 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Мотивите на вносителя бяха представени от господин Николай Младенов – министър на отбраната и от господин Аню Ангелов – заместник-министър.
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се уреждат по нов начин обществени отношения в областта на отбраната и въоръжените сили, имащи за основна цел:
а) по-нататъшно развитие на въведения интегриран модел в Министерството на отбраната и създаване на организация и процедури, водещи до неговата практическа реализация и ефективно функциониране;
б) връщане към усъвършенствана по-ефективна договорна система на взаимоотношения държава - военнослужещ при изпълнението на военна служба;
в) въвеждане на антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на задачите и дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили.
Най-съществените предложения за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) са следните:
1. Във връзка с въвеждането на новата структура на Министерството на отбраната и на въоръжените сили в § 1 от законопроекта се предлага по-прецизна редакция на обществените отношения, които са предмет на регулиране от ЗОВСРБ.
2. Предвижда се Народното събрание, съответно Министерският съвет или министърът на отбраната, да вземат решение относно изпълнението на проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили над определена стойност на разходите.
3. В чл. 26 от ЗОВСРБ e предвидено ново правомощие на министъра на отбраната, свързано с възможността да разкрива курсове по начална и/или специална военна подготовка към граждански и военни висши училища и средни училища, съгласувано с техните ръководства, с кметовете на общини и с министъра на образованието, младежта и науката.
4. Предлага се 6-месечният срок на командировката за участие в операции или мисии извън територията на Република България, предвиден в чл. 71, ал. 1 от ЗОВСРБ, да може да бъде удължаван еднократно до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната без съгласието на военнослужещия. По този начин се създава изключение от правилото - удължаването на срока на командировката да става само след писмено съгласие на военнослужещия.
5. Като се имат предвид конкретните дейности и задачи на въоръжените сили, се предлага нова дефиниция на понятието „Въоръжени сили”. Предвижда се в състава на въоръжените сили да се включват: Българската армия, служба „Военна полиция”, служба „Военна информация”, военните висши училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част и резервът на въоръжените сили.
6. Българската армия е изведена от състава на министерството. Тя е национална военна институция, основа на българските въоръжени сили, и ще включва Съвместно оперативно командване, три вида въоръжени сили и формирования за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване. От състава на министерството са изведени и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната - служба „Военна информация”, служба „Военна полиция”, военните висши училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част, Националният военноисторически музей и други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.
7. Глава четвърта „Управление на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия” е изцяло нова и с нея се цели практическа реализация на въведената със ЗОВСРБ интегрирана гражданско-военна организация на Министерството на отбраната.
Предлага се Министерството на отбраната да включва щаб на отбраната, обща и специализирана администрация, а не всички структури по чл. 77, ал. 2 от ЗОВСРБ (включително Българската армия), както е в действащия закон. Структурата и дейността на общата, специализираната администрация и на Щаба на отбраната ще се уреждат с Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет. Условията, редът и процедурите за съгласуване между съответните структури на Министерството на отбраната ще бъдат определени в инструкция на министъра на отбраната.
Въвежда се длъжност за висш държавен служител - цивилно лице - „постоянен секретар на отбраната”. Законопроектът предпоставя постоянният секретар на отбраната и началникът на отбраната да са две равнопоставени длъжности, на които се назначава цивилно лице - висшият държавен служител в Министерството на отбраната, съответно военнослужещ - най-старшият офицер с висше военно звание, за срок 4 години. За постоянния секретар на отбраната и за началника на отбраната са предвидени определен кръг функции, които осъществяват самостоятелно, с оглед на тяхната специфична компетентност. Те ще могат да изпълняват и други функции, възложени им с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната.
8. В законопроекта не се посочват конкретните наименования и специфични характеристики на военните висши училища, доколкото това е предмет на актовете за тяхното създаване или за преобразуването им. Отпада и изискването началниците на военните висши училища да са хабилитирани лица.
9. Предлага се възстановяване на договорното начало във военната служба. С договора за военна служба задължително ще се определят наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора. Предвижда се отклонение от трудовото законодателство по отношение на реда за обжалване на заповедите за прекратяване на договорите за военна служба. Законопроектът предвижда обжалването да се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а не пред съответния районен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
10. В законопроекта се предвижда курсантите да бъдат военнослужещи с особен статус. Те ще сключват договори за военна служба, в чийто срок се включва срокът им на обучение във военните висши училища.
11. В законопроекта се предвижда въвеждането на класове за войнишките звания „редник” и „ефрейтор” и за военното звание „офицерски кандидат”.
12. Предлага се отделянето на офицерските кандидати в отделна междина категория, представляваща мост между сержантския и младшия офицерски състав и осигуряваща плавен преход от по-ниската към по-високата категория.
13. Предлага се пределната възраст за кадровите войници да се намали от 49 на 45 години. Предлага се и намаляване на пределната възраст за военнослужещи с висше офицерско звание „генерал-майор” („контраадмирал”) и „генерал-лейтенант” („вицеадмирал”) от 60 години съответно на 58 и 59 години.
14. Предвижда се в базата за определяне обезщетенията на военнослужещите по закона да се включват само допълнителните месечни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба, които са с постоянен характер. Това са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за постоянносъществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност.
15. Предлага се допълнителното възнаграждение за продължителна служба на военнослужещите да се определя по реда, аналогичен на този в отменения ЗОВСРБ, действал до 12 май 2009 г. То ще се определя върху основното месечно възнаграждение, като ще бъде в размер две на сто за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от четиридесет на сто.
16. Законопроектът предвижда отмяна на глава десета „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната”. Разпоредбите, свързани с ползването под наем на служебни жилища от Министерството на отбраната, изплащането на компенсационни суми, ползването на лечебните, санаториалните и профилактичните заведения, военните клубове, почивната и спортната база към министерството, правото на 7-дневна безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната или 7-дневно безплатно възстановяване в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на Военномедицинската академия след завръщане от операция или мисия извън територията на страната, материалното подпомагане и др., са предвидени в глава седма, раздел V „Почивки и отпуски” и раздел VII „Материално осигуряване на военнослужещите”. Част от посочените права са предвидени и за цивилните служители с нарочна разпоредба на § 95 от законопроекта, с който се създава чл. 298а от закона.
17. С цел привеждане на ЗОВСРБ в съответствие със Закона за държавната собственост се прилага да отпадне правото за ползване на служебни жилища от военнослужещите без заплащане на наем. Предвижда се да отпадне възможността военнослужещи и цивилни служители да закупуват жилище от фонда на министерството.
В § 97 от законопроекта, в разпоредбата на чл. 319, ал. 2 се предвижда възможността министърът на отбраната да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
18. По отношение на ползването на платения годишен отпуск от военнослужещите се предвижда задължение за командирите и началниците да осигуряват ползването на този отпуск в рамките на съответната календарна година. Отлагането на отпуска за следващата календарна година се допуска по изключение, като командирите и началниците ще носят дисциплинарна отговорност, в случай че не осигуряват ползването на този отпуск.
19. Чрез предлаганите нови разпоредби на чл. 188а и 285а се въвежда изискването военнослужещите, съответно цивилните служители, да декларират всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурата или военното формирование, в което изпълняват военната служба, съответно в което изпълняват служебните си задължения или работят. С новите разпоредби на чл. 188б и 285б допълнително се въвеждат ограничения за военнослужещите и цивилните служители да приемат или да улесняват приемането както за себе си, така и за свързани с тях лица на подаръци, дарения или други облаги или услуги, с което се цели въвеждането на антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на служебните им задължения.
20. По отношение на разпоредбата на чл. 188 от ЗОВСРБ, която регламентира случаите на несъвместимост с изпълнението на военната служба, допълнително се въвежда забрана военнослужещият да участва в търговски дружества, в които министърът на отбраната осъществява правата на държавата поради факта, че това са дейности, нетипични за военната професия. Предвижда се възможността при наличие на несъвместимост поради установяване на непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ на военнослужещия да се предлага друга длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация.
21. Поради обективна невъзможност във всички военни формирования и структури да се осигури храна в натура на военнослужещите и цивилните служители чрез новата редакция на чл. 224 и изменението на чл. 298, ал. 2 от закона е предвидено връщането на стария режим по отменения ЗОВСРБ - изплащането на порционни пари.
22. Въведените с § 99 от законопроекта допълнителни изисквания към участниците в процедурите по чл. 326 от закона (по възлагане изграждането на инфраструктурни обекти, възлагането на доставка на въоръжение, техника и друго оборудване за нуждите на отбраната, при разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, при учредяване право на строеж върху недвижими имоти в управление на Министерството на отбраната и при разпореждане с дялове и акции от търговски дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на собственост върху капитала) са заимствани от Закона за обществените поръчки.
23. В § 100 от законопроекта, в чл. 327а и 327б са предвидени ограничения за отделни военнослужещи и цивилни служители.
В чл. 327а се ограничава възможността тези лица в продължение на 3 години от освобождаването им от военна служба или от прекратяване на служебните им правоотношения да сключват трудови договори или други договори с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на службата им са осъществявали действия по управление, разпореждане или контрол или са сключвали договори с тях, както и да са съдружници, да притежават дялове или акции, да са управители или членове на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации.
В чл. 327б се предвижда, ако в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба тези лица са участвали в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, те да нямат право в продължение на 3 години от освобождаването им от военна служба или от прекратяване на служебното им правоотношение да участват или да представляват физическо или юридическо лице в такива процедури пред структурите, в които са служили.
24. С оглед уреждането на статуса на военнослужещите, заварени на военна служба към датата на влизане в сила на този закон, в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено:
а) те да сключват договори за военна служба при условията и по реда на този закон, като министърът на отбраната или оправомощените от него длъжностни лица не могат да откажат сключването на договор; в този случай договорът за военна служба ще се сключва за неопределено време, като отказът ще се счита за предизвестие от военнослужещия за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба по реда на чл. 163 от ЗОВСРБ;
б) да запазват получавания размер на допълнителното възнаграждение за продължителна служба, докато това е по-благоприятно за тях.
25. В § 114 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта изрично е предвидено незавършилите към влизането в сила на този закон производства по продажба/замяна на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, за които има издадена заповед на министъра на отбраната за продажба/замяна, включително от военнослужещи и цивилни служители, чиито правоотношения с Министерството на отбраната са прекратени, да се приключват в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по цени при условия и по ред, определени в съответствие с нормативната уредба, действала по време на издаване на заповедта.
26. Предлага се отменяне на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗОВСРБ, който предвижда възможността за удължаване на максималния срок за престояване във военно звание и в длъжност на старшите офицери, както и на пределната възраст за военна служба на сержантите от Министерството на отбраната.
27. Във връзка с новата правна уредба в законопроекта са предложени изменения в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, в Закона за защита на класифицираната информация и в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
В рамките на провелото се обсъждане, господин Венцислав Лаков изрази принципната подкрепа на парламентарната група на партия Атака за законопроекта. Предложенията отговарят на необходимостите и възможностите на държавата в момента. Господин Лаков изрази становище, че е целесъобразно да се преразгледа определения в проекта размер на стойността на инвестиционните разходи за нуждите на въоръжените сили, в зависимост от който Народното събрание, Министерския съвет или министъра на отбраната ще взимат съответното решение.
В поредица изказвания, с участието на народните представители Четин Казак, Спас Панчев, Владимир Тошев, Красимир Минчев и на ръководството на министерството на отбраната, беше дискутирано отпадането на изискването началниците на висшите военни училища да са хабилитирани лица.
Господин Димитър Лазаров, потвърждавайки подкрепата на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ за законопроекта, приветства предлаганите решения, насочени към въвеждане на повече публичност и прозрачност в управлението на министерството на отбраната. Господин Лазаров обърна специално внимание на предложението за ангажиране и на Народното събрание при определянето на инвестиционните разходи за отбрана, както и на изискванията военнослужещите да декларират всеки свой частен интерес, имащ връзка със службата им.
Народните представители Живко Тодоров и Красимир Минчев изразиха високата си оценка за законопроекта, отбелязвайки някои от достойнствата му. На първо място беше поставено предварително проведеното обществено обсъждане. Наред с това бяха отбелязани разпоредбите, осигуряващи развитие и ефективно функциониране на интегрирания модел на Министерството на отбраната. Обърна се внимание също на мерките за отстраняване на евентуални корупционни механизми при обществените поръчки за отбраната, на новите приоритети в социалната политика на министерството, на въвеждането на класове за войнишките звания, на възстановяването на договорното начало във военната служба.
В своето изложение, господин Спас Панчев отчете целесъобразността на предложенията, касаещи интегрирания модел на Министерството на отбраната, участието в мисии зад граница, одобрението от страна на Народното събрание за големи инвестиционни разходи. В същото време бяха поставени под въпрос въвеждането на длъжността постоянен секретар на отбраната, отнемането на част от социалните придобивки за военнослужещите, съвместяването на ръководни и командни правомощия от страна на министъра по отношение въоръжените сили, както и някои аспекти на договорните отношения с военнослужещите.
Господин Неджми Али отбеляза необходимостта от приемане на Стратегия за национална сигурност. Той също приветства усилията за развитието на интегрирания модел на министерството на отбраната. Изказа се също одобрението за възстановяването на договорното начало във военната служба. Бяха поставени отново въпросите относно функциите и правомощията на постоянния секретар на отбраната, както и за отражението на новата социална политика върху кадровото обезпечаване на българската армия.
Господин Димо Гяуров изрази удовлетворение от качествата на законопроекта. Декларирайки подкрепата на парламентарната група на Синята коалиция, беше изказана положителна оценка за новото регламентиране на отношенията, свързани с управлението на въоръжените сили. Господин Гяуров приветства промените, свързани със социалната политика в министерството, които следва да прекратят съществуващите възможности за корупционните практики.
В своето изказване, изразявайки подкрепата на парламентарната група на РЗС, господин Димитър Чукарски постави акцент върху усъвършенстването на механизмите за граждански контрол върху министерството на отбраната и въоръжените сили. Отбелязани бяха достойнствата на проекта в тази връзка, които следва да бъдат доразвивани чрез предложения за укрепване ролята на Народното събрание в ръководството на отбраната.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с единадесет гласа „за” и трима „въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51.
