Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА
27/01/2011 първо гласуване
Законопроект за ратифициране на Конвенцията по касетъчни боеприпаси, № 002-02-51, внесен от Министерския съвет на 09.12.2010 г.
На редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, Конвенцията по касетъчните боеприпаси е договорена и приета по време на Дипломатическата конференция в Дъблин (19-30 май 2008 г.), в която участие взе и Република България и която е последната работна среща от Процеса от Осло. Официално тя бе подписана от Република България на 3 декември 2008 г. в Осло, Норвегия.
Процесът от Осло стартира през февруари 2007 г., като неговата основна цел беше да договори до края на 2008 г. юридически обвързващ инструмент, забраняващ производството, притежанието и използването на касетъчни боеприпаси, които причиняват неприемлива вреда на цивилното население. Използването на ненадеждни касетъчни боеприпаси създава неоправдано висок риск за цивилното население след приключването на военни конфликти и силно затруднява работата по следвоенното възстановяване поради големия брой невзривени елементи.
Според дефиницията на новоприетата конвенция (член 2) се забраняват всички касетъчни боеприпаси, използвани до момента във военни операции, както и определен вид боеприпаси, изчерпателно дефинирани в разпоредбите на конвенцията. Същевременно всяка държава - страна по конвенцията, се задължава да унищожи запасите си от касетъчни боеприпаси в срок не по-късно от 8 години след влизането на конвенцията в сила за нея (член 3).
Конвенцията съдържа редица разпоредби за оказване помощ на жертви, пострадали от касетъчни боеприпаси (член 5). Създава се и механизъм за сътрудничество и се предвижда възможност за запазване на минимален брой боеприпаси за тренировъчни цели (член 6 и член 3).
Конвенцията съдържа разпоредба, уреждаща отношенията с държави, които не са страни по този международен договор (член 21). По този начин се създава правна възможност за участие в съвместни военни операции с държави, които не са страни по конвенцията.
Българската армия има на въоръжение 9802 бр. касетъчни боеприпаси. Тези боеприпаси не притежават устройства за самоликвидация, самонеутрализация или самодеактивация и конструктивно не е възможно монтирането на такива устройства, не са използвани по време на учения или реални бойни действия и липсват практически данни за степента на отказ на съставните им бойни елементи. В срок 8 години след влизането в сила на конвенцията Република България ще трябва да унищожи посочените по-горе запаси от касетъчни боеприпаси.
Тенденцията в световен мащаб е за намаляване употребата на неделимите (унитарните) и на касетъчните боеприпаси за сметка на използването на нови „интелигентни” боеприпаси. Това ще ограничи до минимум жертвите сред цивилното население, което е в контекста на спазването на принципите на международното хуманитарно право, и ще създаде предпоставки за по-стриктно спазване на правилата за използване на сила при различните видове операции.
С оглед на обстоятелството, че чл. 7 от конвенцията предвижда приемането на законодателни мерки, включително чрез налагането на наказания за извършване на деяния, забранени от нея, тя подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Ратифицирането на конвенцията от нашата страна ще бъде в синхрон с приетото през юли т.г. решение на Европейския парламент, призоваващо държавите - членки на Европейския съюз да се присъединят към конвенцията до края на 2010 г. Това е силен политически сигнал към скептично настроените държави, които все още не са подписали конвенцията.
Съгласно финансовата обосновка, одобрена от заместник министър-председателя и министър на финансите, за бъдещото изпълнение на ангажиментите на Република България като страна по конвенцията - и по-специално на тези по смисъла на чл. 3 - ще са необходими общо 4 173 000 лв.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията по касетъчни боеприпаси.
На редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, Конвенцията по касетъчните боеприпаси е договорена и приета по време на Дипломатическата конференция в Дъблин (19-30 май 2008 г.), в която участие взе и Република България и която е последната работна среща от Процеса от Осло. Официално тя бе подписана от Република България на 3 декември 2008 г. в Осло, Норвегия.
Процесът от Осло стартира през февруари 2007 г., като неговата основна цел беше да договори до края на 2008 г. юридически обвързващ инструмент, забраняващ производството, притежанието и използването на касетъчни боеприпаси, които причиняват неприемлива вреда на цивилното население. Използването на ненадеждни касетъчни боеприпаси създава неоправдано висок риск за цивилното население след приключването на военни конфликти и силно затруднява работата по следвоенното възстановяване поради големия брой невзривени елементи.
Според дефиницията на новоприетата конвенция (член 2) се забраняват всички касетъчни боеприпаси, използвани до момента във военни операции, както и определен вид боеприпаси, изчерпателно дефинирани в разпоредбите на конвенцията. Същевременно всяка държава - страна по конвенцията, се задължава да унищожи запасите си от касетъчни боеприпаси в срок не по-късно от 8 години след влизането на конвенцията в сила за нея (член 3).
Конвенцията съдържа редица разпоредби за оказване помощ на жертви, пострадали от касетъчни боеприпаси (член 5). Създава се и механизъм за сътрудничество и се предвижда възможност за запазване на минимален брой боеприпаси за тренировъчни цели (член 6 и член 3).
Конвенцията съдържа разпоредба, уреждаща отношенията с държави, които не са страни по този международен договор (член 21). По този начин се създава правна възможност за участие в съвместни военни операции с държави, които не са страни по конвенцията.
Българската армия има на въоръжение 9802 бр. касетъчни боеприпаси. Тези боеприпаси не притежават устройства за самоликвидация, самонеутрализация или самодеактивация и конструктивно не е възможно монтирането на такива устройства, не са използвани по време на учения или реални бойни действия и липсват практически данни за степента на отказ на съставните им бойни елементи. В срок 8 години след влизането в сила на конвенцията Република България ще трябва да унищожи посочените по-горе запаси от касетъчни боеприпаси.
Тенденцията в световен мащаб е за намаляване употребата на неделимите (унитарните) и на касетъчните боеприпаси за сметка на използването на нови „интелигентни” боеприпаси. Това ще ограничи до минимум жертвите сред цивилното население, което е в контекста на спазването на принципите на международното хуманитарно право, и ще създаде предпоставки за по-стриктно спазване на правилата за използване на сила при различните видове операции.
С оглед на обстоятелството, че чл. 7 от конвенцията предвижда приемането на законодателни мерки, включително чрез налагането на наказания за извършване на деяния, забранени от нея, тя подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Ратифицирането на конвенцията от нашата страна ще бъде в синхрон с приетото през юли т.г. решение на Европейския парламент, призоваващо държавите - членки на Европейския съюз да се присъединят към конвенцията до края на 2010 г. Това е силен политически сигнал към скептично настроените държави, които все още не са подписали конвенцията.
Съгласно финансовата обосновка, одобрена от заместник министър-председателя и министър на финансите, за бъдещото изпълнение на ангажиментите на Република България като страна по конвенцията - и по-специално на тези по смисъла на чл. 3 - ще са необходими общо 4 173 000 лв.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията по касетъчни боеприпаси.
