Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА
03/02/2011 първо гласуване
Проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10.12.2010 г.
На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет проект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, проектът на Стратегия за национална сигурност на Република България е разработен в съответствие с програмата за управление на Правителството на европейското развитие България. Той има за задача да отговори на промените във вътрешната и международната среда за сигурност, които настъпиха след приемането през 1998 г. на Концепцията за национална сигурност.
Проектът на стратегия дава ново разбиране на политиката за национална сигурност, което съответства на новите условия, изисквания и виждания за функционирането на системата за национална сигурност и нейното значение за сигурността на гражданите, обществото и държавата. Използван е опитът в разработването на проекти на стратегия за национална сигурност от 2005 и 2008 г.
Основните цели на съвременната политика за сигурност са гарантиране на общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и толерантност; правата на човека и неговата сигурност; защита на конституционното устройство, националното и държавното единство, благоденствието и просперитета на нацията.
Определящ нов момент е поставянето на гражданина в центъра на политиката за сигурност и открояването на възможностите на неправителствения сектор. Същевременно се посочва, че държавата запазва своята основна роля в сферата на националната сигурност. Националната сигурност се разбира като взаимна обвързаност между сигурността на гражданина, обществото и държавата.
Включени са нови аспекти на националната сигурност (икономически, финансов, екологичен, социален, правосъдие), а традиционните (отбрана, външна политика, вътрешна сигурност, разузнаване) са актуализирани и доразвити. Новите компоненти все по-силно влияят върху сигурността на държавата и гражданина, а чрез нея и върху качеството на живот.
Видовете компоненти са равнопоставени. Подреждането им не е по приоритети, а отразява динамиката и сложното преплитане на средата за сигурност, националните интереси, наличните ресурси и възможности за постигане високо състояние на сигурност на гражданина, обществото и държавата.
Този документ следва да се разглежда като отправна точка при реализирането на политиките и по-нататъшното развитие на системата за национална сигурност. Политиката за национална сигурност по отделните направления ще се основава на секторни стратегии.
В проекта са очертани институционалната рамка и основните дейности на системата за национална сигурност. Изведена е ролята на междуинституционалното сътрудничество и партньорството между гражданите, техните организации и държавата.
Политиката за национална сигурност на Република България се разглежда в неразривна връзка със сигурността на Европейския съюз и НАТО. Проектът е съобразен със Стратегия 2020 на Европейския съюз, както и със Стратегическата концепция на НАТО, приета на срещата в Лисабон на 18 и 19 ноември 2010 г.
В рамките на провелото се обсъждане, господин Доброслав Димитров изрази задоволство от стремежа за провеждане на широки консултации в търсене на консенсус при подготовката на документа. Изтъкна се че проектът за пръв път в новия век определя визията на България за националната сигурност.
Господин Неджми Али също отбеляза положителните страни на проведеното предварително обществено обсъждане, като солидна основа за постигане на национално съгласие. Отчетени са положителните страни на предшестващите стратегията документи, което, въпреки някои пропуски и несъответствия в текста проекта, дава основание на парламентарната група на Движението за права и свободи да подкрепи приемането на Стратегията за национална сигурност.
В изказването си, господин Димитър Чукарски изказа задоволство, че ще бъде изпълнен един от приоритетите, поставен пред Комисията по външна политика и отбрана в началото на мандата на 41-ото Народно събрание. Господин Чукарски направи две редакционни предложения по текстовете на т. 132 и 133 на проекта и заяви подкрепа от името на групата на независимите народни представители.
От името на Парламентарната група на партия Атака, господин
Венцислав Лаков даде положителна оценка на усилията за изготвяне на документа, поради което заслужава подкрепа. Отправени бяха забележки към някои от текстовете, свързани с демографските проблеми, прояви на ксенофобия, етническа, религиозна и друга нетолерантност.
Господин Ангел Найденов също отбеляза редица достойнства на проекта. Повдигнати бяха въпроси относно механизма за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи на ЕС, резерва на Въоръжените сили, сработването на елементите на системата за национална сигурност по време на криза, Съвета за сигурност. Въпреки неоспорените достойнства на документа, отчитайки контекста на политическите отношения в момента, господин Найденов заяви че не може да подкрепи приемането на Стратегията.
В своя коментар, господин Юнал Лютфи даде положителна оценка за избраната методика при изготвянето на проекта, за структурата, за това, че са обхванати почти всички аспекти на националната сигурност. Отбеляза се важното място, отделено на външната политика в региона на Югоизточна Европа, както и на отбранителната политика на страната. В заключение господин Лютфи потвърди подкрепата на ПГ на ДПС.
Господин Владимир Тошев изрази задоволство от проекта поради широкия кръг експерти, участвали в изработването, както и от процеса на многократно съгласуване на различни нива преди приемането. Подчерта се че Стратегията е разработена паралелно с аналогичните документи на НАТО и на Европейския съюз. Изтъкна се че документът е сериозна база за изработване на секторните стратегии и политики в сферата на националната сигурност.
В изказването си, господин Георги Пирински отдаде признание на целия процес, генериран от изпълнителната власт, за да се стигне до документ, който обосновано е окачествен като много високо равнище. Посочи се, че като основополагащ документ, Стратегията е в състояние да изпълни ролята на надеждна основа, върху която да се градят политиките в областта на националната сигурност. Господин Пирински коментира няколко концептуални проблема на проекта – по отношение общите положения на политиката за сигурност, липсата на трактовка на актуалния въпрос за съотношението между свобода и сигурност, ролята на различните институции и органи на държавната власт при формирането на политиките. Посочиха се нетретирани въпроси, както и текстове, които заслужват внимание и разсъждение.
Госпожа Моника Панайотова отбеляза предимствата, които проектът притежава според нея – навременен; изработен по нов, открит подход; залегналата необходимост от демократичен граждански и парламентарен контрол; очертаването на актуалните заплахи и предизвикателства пред сигурността; неразривната връзка на националната сигурност със сигурността на Европейския съюз и на НАТО. Госпожа Панайотова, във връзка със забележката на господин Чукарски, направи предложение за изменение на текста на т. 132 от проекта, където думите „Руската федерация, Украйна, Китай и Република Корея” да бъдат заменени с „водещи в различните сектори държави”. Предложението беше прието без възражения от членовете на комисията и от присъстващите представители на вносителите.
В заключителното си изказване, господин Доброслав Димитров изтъкна значението на балансираното съотношение между сигурност, индивидуална свобода и интереса на обществото. Положително беше оценено адекватното идентифициране на рисковете и заплахите за сигурността към момента.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с шестнадесет гласа „за” и три гласа „въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България със следното изменение: в текста на т. 132 думите „Руската федерация, Украйна, Китай и Република Корея” да бъдат заменени с „водещи в различните сектори държави”.
На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет проект.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, проектът на Стратегия за национална сигурност на Република България е разработен в съответствие с програмата за управление на Правителството на европейското развитие България. Той има за задача да отговори на промените във вътрешната и международната среда за сигурност, които настъпиха след приемането през 1998 г. на Концепцията за национална сигурност.
Проектът на стратегия дава ново разбиране на политиката за национална сигурност, което съответства на новите условия, изисквания и виждания за функционирането на системата за национална сигурност и нейното значение за сигурността на гражданите, обществото и държавата. Използван е опитът в разработването на проекти на стратегия за национална сигурност от 2005 и 2008 г.
Основните цели на съвременната политика за сигурност са гарантиране на общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и толерантност; правата на човека и неговата сигурност; защита на конституционното устройство, националното и държавното единство, благоденствието и просперитета на нацията.
Определящ нов момент е поставянето на гражданина в центъра на политиката за сигурност и открояването на възможностите на неправителствения сектор. Същевременно се посочва, че държавата запазва своята основна роля в сферата на националната сигурност. Националната сигурност се разбира като взаимна обвързаност между сигурността на гражданина, обществото и държавата.
Включени са нови аспекти на националната сигурност (икономически, финансов, екологичен, социален, правосъдие), а традиционните (отбрана, външна политика, вътрешна сигурност, разузнаване) са актуализирани и доразвити. Новите компоненти все по-силно влияят върху сигурността на държавата и гражданина, а чрез нея и върху качеството на живот.
Видовете компоненти са равнопоставени. Подреждането им не е по приоритети, а отразява динамиката и сложното преплитане на средата за сигурност, националните интереси, наличните ресурси и възможности за постигане високо състояние на сигурност на гражданина, обществото и държавата.
Този документ следва да се разглежда като отправна точка при реализирането на политиките и по-нататъшното развитие на системата за национална сигурност. Политиката за национална сигурност по отделните направления ще се основава на секторни стратегии.
В проекта са очертани институционалната рамка и основните дейности на системата за национална сигурност. Изведена е ролята на междуинституционалното сътрудничество и партньорството между гражданите, техните организации и държавата.
Политиката за национална сигурност на Република България се разглежда в неразривна връзка със сигурността на Европейския съюз и НАТО. Проектът е съобразен със Стратегия 2020 на Европейския съюз, както и със Стратегическата концепция на НАТО, приета на срещата в Лисабон на 18 и 19 ноември 2010 г.
В рамките на провелото се обсъждане, господин Доброслав Димитров изрази задоволство от стремежа за провеждане на широки консултации в търсене на консенсус при подготовката на документа. Изтъкна се че проектът за пръв път в новия век определя визията на България за националната сигурност.
Господин Неджми Али също отбеляза положителните страни на проведеното предварително обществено обсъждане, като солидна основа за постигане на национално съгласие. Отчетени са положителните страни на предшестващите стратегията документи, което, въпреки някои пропуски и несъответствия в текста проекта, дава основание на парламентарната група на Движението за права и свободи да подкрепи приемането на Стратегията за национална сигурност.
В изказването си, господин Димитър Чукарски изказа задоволство, че ще бъде изпълнен един от приоритетите, поставен пред Комисията по външна политика и отбрана в началото на мандата на 41-ото Народно събрание. Господин Чукарски направи две редакционни предложения по текстовете на т. 132 и 133 на проекта и заяви подкрепа от името на групата на независимите народни представители.
От името на Парламентарната група на партия Атака, господин
Венцислав Лаков даде положителна оценка на усилията за изготвяне на документа, поради което заслужава подкрепа. Отправени бяха забележки към някои от текстовете, свързани с демографските проблеми, прояви на ксенофобия, етническа, религиозна и друга нетолерантност.
Господин Ангел Найденов също отбеляза редица достойнства на проекта. Повдигнати бяха въпроси относно механизма за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи на ЕС, резерва на Въоръжените сили, сработването на елементите на системата за национална сигурност по време на криза, Съвета за сигурност. Въпреки неоспорените достойнства на документа, отчитайки контекста на политическите отношения в момента, господин Найденов заяви че не може да подкрепи приемането на Стратегията.
В своя коментар, господин Юнал Лютфи даде положителна оценка за избраната методика при изготвянето на проекта, за структурата, за това, че са обхванати почти всички аспекти на националната сигурност. Отбеляза се важното място, отделено на външната политика в региона на Югоизточна Европа, както и на отбранителната политика на страната. В заключение господин Лютфи потвърди подкрепата на ПГ на ДПС.
Господин Владимир Тошев изрази задоволство от проекта поради широкия кръг експерти, участвали в изработването, както и от процеса на многократно съгласуване на различни нива преди приемането. Подчерта се че Стратегията е разработена паралелно с аналогичните документи на НАТО и на Европейския съюз. Изтъкна се че документът е сериозна база за изработване на секторните стратегии и политики в сферата на националната сигурност.
В изказването си, господин Георги Пирински отдаде признание на целия процес, генериран от изпълнителната власт, за да се стигне до документ, който обосновано е окачествен като много високо равнище. Посочи се, че като основополагащ документ, Стратегията е в състояние да изпълни ролята на надеждна основа, върху която да се градят политиките в областта на националната сигурност. Господин Пирински коментира няколко концептуални проблема на проекта – по отношение общите положения на политиката за сигурност, липсата на трактовка на актуалния въпрос за съотношението между свобода и сигурност, ролята на различните институции и органи на държавната власт при формирането на политиките. Посочиха се нетретирани въпроси, както и текстове, които заслужват внимание и разсъждение.
Госпожа Моника Панайотова отбеляза предимствата, които проектът притежава според нея – навременен; изработен по нов, открит подход; залегналата необходимост от демократичен граждански и парламентарен контрол; очертаването на актуалните заплахи и предизвикателства пред сигурността; неразривната връзка на националната сигурност със сигурността на Европейския съюз и на НАТО. Госпожа Панайотова, във връзка със забележката на господин Чукарски, направи предложение за изменение на текста на т. 132 от проекта, където думите „Руската федерация, Украйна, Китай и Република Корея” да бъдат заменени с „водещи в различните сектори държави”. Предложението беше прието без възражения от членовете на комисията и от присъстващите представители на вносителите.
В заключителното си изказване, господин Доброслав Димитров изтъкна значението на балансираното съотношение между сигурност, индивидуална свобода и интереса на обществото. Положително беше оценено адекватното идентифициране на рисковете и заплахите за сигурността към момента.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с шестнадесет гласа „за” и три гласа „въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България със следното изменение: в текста на т. 132 думите „Руската федерация, Украйна, Китай и Република Корея” да бъдат заменени с „водещи в различните сектори държави”.
