Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА
15/06/2011 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35, внесен от Министерски съвет на 02.06.2011 г.
На извънредно заседание, проведено на 15 юни 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Сега действащият Закон за дипломатическата служба е приет през 2007 г Според представените от вносителя мотиви, с предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се отговаря на очакванията за повече ефективност, прозрачност, отчетност и по-висок професионализъм.
В мотивите си вносителят се позовава на проведения през 2010 г., в рамките на правителствената Програма за европейско развитие на България, Стратегически преглед на дипломатическата служба, с акцент върху практиката при прилагането на Закона за дипломатическата служба. Професионалният анализ на нормативната уредба е довел до синтез на серия от предложения, отнасящи се до организацията и функционирането на дипломатическата служба, до статута на дипломатическите служители и условията за кариерно развитие, до механизмите на взаимодействие с други институции и др. Според мотивите на вносителя с предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се усъвършенства досегашната нормативната уредба и се решават следните основни задачи:
1. Определят се по-ясно ролята и функциите на дипломатическата служба като специализирана администрация, подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му в провеждането на външната политика на страната и като специален вид държавна служба. В § 2 вносителят предлага промени в чл.3 на Закона за дипломатическата служба, които в предложената ал. 1 дефинират като главна цел на дипломатическата служба защитата на правата и интересите на Република България в международните отношения, както и на българските граждани и българските юридически лица в чужбина. Законопроектът дефинира в детайли и спецификата на дейността, правомощията и отговорностите на министъра на външните работи
2. Постига се по-нататъшно усъвършенстване на нормативната уредба, отнасяща се до кариерното развитие на дипломатическите служители, като се създава база за динамично развитие на кадрите в зависимост от личните качества, постигнатите реални резултати и нуждите на службата. С предлаганите промени в закона се предвижда възможност за по-бързо израстване в кариерата на служители с доказани професионални качества, както и въвеждане на практиката чрез отделни конкурси да бъдат назначавани хора, отговарящи на специфични за външната политика на България нужди. Проектозаконът полага основата на нова структура на министерството, която да въвежда по-малко йерархични нива чрез генерални дирекции. Предвидени са възможности за прилагане на нови форми на организация на задграничното представителство на България, като напр. назначаване на дистанционни посланици, както и за установяване на съвместни с други държави-членки на ЕС дипломатически представителства. Предложени са и промени в процедурите при извършване на ротация на кадрите в задграничните представителства.
4. Въвежда се по-ясна регламентация на механизмите на взаимодействие между Министерството на външните работи и различните държавни ведомства и институции, които имат отношение към осъществяването на дейността на дипломатическата служба.
5. Отстраняват се някои пропуски и противоречия, установени в досегашното прилагане на Закона за дипломатическата служба. В предложенията за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба са заложени промени, които отразяват волята на 41-ото Народно събрание, изразена в Декларацията относно участие на лица, свързани с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в дипломатическата служба на съвременна България, приета на 14 януари 2011 г. – недопускане на връзките със секретните служби на тоталитарния режим да излагат на риск българската дипломатическа служба.
В законопроекта е предвидено и как да се процедира с дипломатическите служители, заемащи публични длъжности, за които към влизане в сила на новия закон вече е установена принадлежност по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Те няма да бъдат лишени от правото на труд. В §50 от Преходните и заключителни разпоредби е указано, че те се освобождават от публична длъжност и се преназначават на друга длъжност в дипломатическата служба.
Измененията, които предлага вносителят в чл.33 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС), разширяват правомощията на министъра на външните работи при прекратяване на трудово или служебно правоотношение едностранно и без предизвестие. Те са актуализирани във връзка с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.
В законопроекта се предлага приемането на нова Глава седма на Закона за дипломатическата служба, в която се регламентира създаването на Държавен културен институт като юридическо лице към МВнР и със седалище в София. Вносителят е определил предметът на дейност на Института да бъде поддържането, разширяването и представянето на Художествения фонд на министерството, както и подпомагане на задграничните представителства при осъществяване на проекти и програми за разпространение на българското духовно и културно-историческо наследство в чужбина.
В провелото се обсъждане взеха участие народните представители Юнал Лютфи, Атанас Марджанов, Спас Панчев, Неджми Али, Ремзи Осман, Димитър Чукарски, Владимир Тошев и Моника Панайотова. Акцентът в изказванията им бе поставен върху предлаганите промени, свързани с освобождаването от публични длъжности на дипломатически служители, за които е установена принадлежност към органите на бившата Държавна сигурност. Бяха изказани опасения относно евентуално прекомерно разширяване на правомощията на министъра на външните работи, на които министър Младенов отговори, че в действителност законопроектът само регламентира правомощия, вече съществуващи в различни нормативни актове.
Беше дадена положителна оценка на предлаганите промени, отнасящи се до кариерното развитие на дипломатическите служители.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 11 гласа ”за”, 3 ”против” и 3 ”въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35.
На извънредно заседание, проведено на 15 юни 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Сега действащият Закон за дипломатическата служба е приет през 2007 г Според представените от вносителя мотиви, с предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се отговаря на очакванията за повече ефективност, прозрачност, отчетност и по-висок професионализъм.
В мотивите си вносителят се позовава на проведения през 2010 г., в рамките на правителствената Програма за европейско развитие на България, Стратегически преглед на дипломатическата служба, с акцент върху практиката при прилагането на Закона за дипломатическата служба. Професионалният анализ на нормативната уредба е довел до синтез на серия от предложения, отнасящи се до организацията и функционирането на дипломатическата служба, до статута на дипломатическите служители и условията за кариерно развитие, до механизмите на взаимодействие с други институции и др. Според мотивите на вносителя с предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се усъвършенства досегашната нормативната уредба и се решават следните основни задачи:
1. Определят се по-ясно ролята и функциите на дипломатическата служба като специализирана администрация, подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му в провеждането на външната политика на страната и като специален вид държавна служба. В § 2 вносителят предлага промени в чл.3 на Закона за дипломатическата служба, които в предложената ал. 1 дефинират като главна цел на дипломатическата служба защитата на правата и интересите на Република България в международните отношения, както и на българските граждани и българските юридически лица в чужбина. Законопроектът дефинира в детайли и спецификата на дейността, правомощията и отговорностите на министъра на външните работи
2. Постига се по-нататъшно усъвършенстване на нормативната уредба, отнасяща се до кариерното развитие на дипломатическите служители, като се създава база за динамично развитие на кадрите в зависимост от личните качества, постигнатите реални резултати и нуждите на службата. С предлаганите промени в закона се предвижда възможност за по-бързо израстване в кариерата на служители с доказани професионални качества, както и въвеждане на практиката чрез отделни конкурси да бъдат назначавани хора, отговарящи на специфични за външната политика на България нужди. Проектозаконът полага основата на нова структура на министерството, която да въвежда по-малко йерархични нива чрез генерални дирекции. Предвидени са възможности за прилагане на нови форми на организация на задграничното представителство на България, като напр. назначаване на дистанционни посланици, както и за установяване на съвместни с други държави-членки на ЕС дипломатически представителства. Предложени са и промени в процедурите при извършване на ротация на кадрите в задграничните представителства.
4. Въвежда се по-ясна регламентация на механизмите на взаимодействие между Министерството на външните работи и различните държавни ведомства и институции, които имат отношение към осъществяването на дейността на дипломатическата служба.
5. Отстраняват се някои пропуски и противоречия, установени в досегашното прилагане на Закона за дипломатическата служба. В предложенията за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба са заложени промени, които отразяват волята на 41-ото Народно събрание, изразена в Декларацията относно участие на лица, свързани с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в дипломатическата служба на съвременна България, приета на 14 януари 2011 г. – недопускане на връзките със секретните служби на тоталитарния режим да излагат на риск българската дипломатическа служба.
В законопроекта е предвидено и как да се процедира с дипломатическите служители, заемащи публични длъжности, за които към влизане в сила на новия закон вече е установена принадлежност по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Те няма да бъдат лишени от правото на труд. В §50 от Преходните и заключителни разпоредби е указано, че те се освобождават от публична длъжност и се преназначават на друга длъжност в дипломатическата служба.
Измененията, които предлага вносителят в чл.33 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС), разширяват правомощията на министъра на външните работи при прекратяване на трудово или служебно правоотношение едностранно и без предизвестие. Те са актуализирани във връзка с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.
В законопроекта се предлага приемането на нова Глава седма на Закона за дипломатическата служба, в която се регламентира създаването на Държавен културен институт като юридическо лице към МВнР и със седалище в София. Вносителят е определил предметът на дейност на Института да бъде поддържането, разширяването и представянето на Художествения фонд на министерството, както и подпомагане на задграничните представителства при осъществяване на проекти и програми за разпространение на българското духовно и културно-историческо наследство в чужбина.
В провелото се обсъждане взеха участие народните представители Юнал Лютфи, Атанас Марджанов, Спас Панчев, Неджми Али, Ремзи Осман, Димитър Чукарски, Владимир Тошев и Моника Панайотова. Акцентът в изказванията им бе поставен върху предлаганите промени, свързани с освобождаването от публични длъжности на дипломатически служители, за които е установена принадлежност към органите на бившата Държавна сигурност. Бяха изказани опасения относно евентуално прекомерно разширяване на правомощията на министъра на външните работи, на които министър Младенов отговори, че в действителност законопроектът само регламентира правомощия, вече съществуващи в различни нормативни актове.
Беше дадена положителна оценка на предлаганите промени, отнасящи се до кариерното развитие на дипломатическите служители.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 11 гласа ”за”, 3 ”против” и 3 ”въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35.
