Указ № 183 на Президента на Република България, постъпил на 28.07.2011 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, приет от Народното събрание на 14 юли 2011 г.

---

На извънредно заседание, проведено на 31 август 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана обсъди издаденият от Президента на Република България указ и мотивите към него.

Председателят на Комисията докладва указа и мотивите на Президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. В мотивите е посочено, че редица норми от закона нецелесъобразно преуреждат отношенията по изграждането и функционирането на дипломатическата служба, а също и че влизат в противоречие с Конституцията на Република България, на международни актове, които са в сила за България, и на основни принципи на международното право. Изложени са следните по-конкретни съображения:

1. Част от законовите промени водят до „монополизиране” на правомощия от министъра на външните работи и навлизане в компетентността на други държавни институции, като например: възложеното осъществяване на външната политика на Република България, което по конституция е прерогатив на Министерския съвет (§ 2 ЗИД ЗДиплС относно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДиплС); представянето и защитата на българските интереси в ЕС и НАТО (§ 2 относно чл. 3, ал. 2 ЗДиплС) или осъществяването на официални връзки с акредитираните в Република България дипломатически и консулски представителства на други държави и мисии на международни правителствени организации (§ 3 относно чл. 3, ал. 2, т. 4 ЗДиплС).

2. ЗИД ЗДиплС създава възможности за субективни кадрови решения на министъра на външните работи – на базата на неясни или занижени критерии при подбор и назначение на кадрите (§ 9 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 11, ал. 2; § 10 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 13, ал. 1; § 11 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 14, ал. 2, чл. 14, ал. 3; § 12 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 15, ал. 1; § 18 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 26, ал. 2).

3. Противоконституционно се въвежда забрана за определен кръг лица да бъдат назначавани или да продължават да заемат публични длъжности в дипломатическата служба - посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатически мисии, както и други ръководни длъжности - от началник на сектор до генерален директор и главен (постоянен) секретар в централната администрация на МВнР (§ 19, т. 2 във вр. с § 22, т. 2 и § 24 ЗИД ЗДиплС). Нормите, които въвеждат подобна забрана, са в пряко нарушение на редица конституционни норми – чл. 4, ал. 1 и ал. 2, и чл. 6 във вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от конституцията.

4. С § 24 ЗИД ЗДиплС се изменя изцяло чл. 33 от ЗДиплС (по-специално чл. 33, ал. 2), като се създава ново специално основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение – обявяване на принадлежност към бившите служби на сигурността. Според същата разпоредба „… министърът на външните работи освобождава тези лица от съответната публична длъжност …”. Подобна норма е в пряко противоречие не само с основополагащи конституционни принципи, но и с изричната норма на чл. 98, ал. 6 от Конституцията на Република България, която еднозначно определя като правомощие на президента да „назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България …” (чл. 98, т. 6 от Конституцията).

5. На чл. 98, ал. 6 от Конституцията на Република България противоречи и нормата на § 43, т. 1 от ЗИД ЗДиплС, изменяща реда за прекратяване на дългосрочната командировка на ръководители на задгранично представителство. Прекратяването на задграничната командировка е равнозначно на създаване на невъзможност за изпълнение на функциите и фактическо прекратяване на правомощията на ръководителя на задгранично представителство, т. е. по същество е освобождаване от длъжност. Създаването на право на министъра на външните работи да издава заповед за прекратяване на дългосрочната командировка на посланик, без предхождащ указ за освобождаване от длъжност, е противоконституционно и представлява неправомерно изземване на права, които са от изключителната компетентност на президента.

6. В кумулативното си действие § 19, т. 2, § 24 и § 52 от ЗИДЗДС правят въведената забрана за заемане на ръководни длъжности тотална. Съгласно § 52 от ЗИДЗДС забраната се разпростира и върху заварените случаи към датата на влизане на закона в сила. Изпълнението на § 24 и § 52 от ЗИДЗДС и задължителното освобождаване от длъжност на широк кръг служители в дипломатическа служба ще накърни правото им на труд и буди основателни съмнения за противоречие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.

Във връзка с гореизложените съображения, Президентът на Републиката заключава, че ЗИД ЗДиплС съдържа многобройни и непреодолими законодателни проблеми, които в своята взаимовръзка не могат да бъдат коригирани чрез връщане на отделни текстове за ново обсъждане.

В провелото се обсъждане взе участие министърът на външните работи. Представеното от господин Николай Младенов становище оспорва мотивите на държавния глава и предлага Народното събрание да приеме повторно закона.

В дискусията участваха народните представители Георги Пирински, Юнал Лютфи, Атанас Мерджанов, Венцислав Лаков, Ангел Найденов и Доброслав Димитров. Прозвучаха аргументи в подкрепа или против две основни групи от предлаганите изменения и допълнения. Акцент беше поставен от една страна върху въпросите, свързани с промените във функциите, организацията, кариерното развитие в дипломатическата служба, а от друга, върху мерките, произтичащи от решението за недопускане на лица, свързани с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заемат публични длъжности в дипломатическата служба.

След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с четиринадесет гласа „за“, четири „против“ и един „въздържал се“ Комисията по външна политика и отбрана прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона дипломатическата служба, приет на 14 юли 2011 г.