Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА
19/12/2012 първо гласуване
Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 27.11.2012 г.
На 19 декември 2012 г. Комисията по външна политика и отбрана, съвместно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно мотивите на вносителя, проектът на Закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков. Управлението следва да се разбира широко и не само като дейност на органи на изпълнителна власт. Посочени са правомощия на Народното събрание и на гражданското общество. Законопроектът цели регламентиране на структурата, задачите и дейностите не на цялата система за национална сигурност, а само на тази част от нея, която е пряко ангажирана в защитата на националната сигурност.
Понятието „система за защита на националната сигурност” е дефинирано чрез посочване на основните дейности на съставящите я институции. Дефинирани са също други понятия като „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Посочени са принципите за функциониране на системата за Националната сигурност и за институциите.
В проекта на рамков закон значително внимание е отделено на Съвета по сигурността. Определен е като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Създава се правна възможност Съветът по сигурността да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност. Регламентирано е сътрудничеството не само с органите на изпълнителната власт, но и с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани и със сродни структури в други държави и международни организации.
Според вносителя, в законопроекта е развито заложеното в Стратегията за национална сигурност виждане за разузнавателната общност в Република България. Определени са институциите, които я образуват. Характеризирана е като платформа, механизъм за координиране на становища и позиции, и дейности. Предвидено е при необходимост към разузнавателната общност да се включват и други институции – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Агенция „Митници“.
Важно значение се отдава на контрола върху дейността на системата за защита на националната сигурност. Вносителят предвижда Народното събрание да осъществява контрола върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” към министъра на отбраната чрез постоянна комисия. Съставът на комисията следва да се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. Предвижда се контролът върху дейността на Националната служба за охрана и разходването на предоставените й средства да се осъществява от постоянна комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред.
В проекта на закон е предвидено комисия на Народното събрание да осъществява контрол и върху изразходването на финансовите средства от страна на разузнавателните служби. Всяко Народно събрание следва да реши на коя комисия ще бъде възложена тази дейност – на комисията, която е специализирана да осъществява контрола върху тези служби или на комисията, която осъществява контрол върху бюджета и финансите.
Според вносителя, максимално широко е регламентирано правото на гражданите да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност. Това право се обвързва с нормативно установените права – за достъп до информация и други. Предлага се формулировка, която не само дава възможност, но и задължава правителството, да създаде механизъм за провеждане на консултации с организации на гражданите по въпросите на националната сигурност.
В проекта на Закон за системата за защита на националната сигурност е включена глава „Управление при кризи.” Според вносителя, след отмяната на Закона за управление при кризи през месец май 2009 г., в нашата страна е възникнала нормативна празнота, която пречи да се създадат необходимите информационни, организационни и управленски звена и механизми за реагиране при ситуации, които могат да бъдат определени като кризисни, но не и като бедствия.
Средствата за изпълнението на закона ще се осигуряват от бюджета на Министерския съвет и от бюджетите на другите държавни органи, на които той възлага отговорности.
Законопроектът урежда обществени отношения от изключителна национална компетентност и не засяга правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло, за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите в сферата на националната сигурност.
Вносителят предлага законът да влезе в сила от 1 април 2013 г. с оглед осигуряване на достатъчно продължителен „период на узнаване” за гражданите, държавните институции и служителите в специалните служби.
По време на провелото се обсъждане нямаше противоречия относно необходимостта от такъв закон. Редица народни представители изказаха положителни оценки за предложения законопроект. Отчетена беше необходимостта от законодателното уреждане на функциите и правомощията на Съвета по сигурността. Изразено беше задоволство от инициативата за дефиниране на основни понятия в областта на националната сигурност. Сред достойнствата на проекта беше посочено регламентирането на гражданския и парламентарния контрол върху дейността на системата за национална сигурност. Същевременно, към вносителите бяха отправени немалко критични бележки. Изказано беше съжаление че становища и препоръки от предварителните обществени и експертни обсъждания не са взети предвид при изготвянето на законопроекта. Изтъкна се че поради тесния си обхват, проектът не отговаря на съществуващата необходимост от рамково законодателно уреждане на отношенията в системата за национална сигурност. Посочени бяха противоречия на легалните дефиниции с действащото законодателство, както и неясноти в други понятия, въведени с този закон. Изказани бяха възражения срещу предложените форми за граждански и парламентарен контрол. Разпоредбите относно действията в кризисни ситуации бяха характеризирани като недостатъчни за да се запълни съществуващата празнота в нормативната уредба.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с десет гласа „за“, три гласа „против“ и пет гласа „въздържал се“ Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност.
На 19 декември 2012 г. Комисията по външна политика и отбрана, съвместно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно мотивите на вносителя, проектът на Закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков. Управлението следва да се разбира широко и не само като дейност на органи на изпълнителна власт. Посочени са правомощия на Народното събрание и на гражданското общество. Законопроектът цели регламентиране на структурата, задачите и дейностите не на цялата система за национална сигурност, а само на тази част от нея, която е пряко ангажирана в защитата на националната сигурност.
Понятието „система за защита на националната сигурност” е дефинирано чрез посочване на основните дейности на съставящите я институции. Дефинирани са също други понятия като „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Посочени са принципите за функциониране на системата за Националната сигурност и за институциите.
В проекта на рамков закон значително внимание е отделено на Съвета по сигурността. Определен е като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Създава се правна възможност Съветът по сигурността да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност. Регламентирано е сътрудничеството не само с органите на изпълнителната власт, но и с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани и със сродни структури в други държави и международни организации.
Според вносителя, в законопроекта е развито заложеното в Стратегията за национална сигурност виждане за разузнавателната общност в Република България. Определени са институциите, които я образуват. Характеризирана е като платформа, механизъм за координиране на становища и позиции, и дейности. Предвидено е при необходимост към разузнавателната общност да се включват и други институции – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Агенция „Митници“.
Важно значение се отдава на контрола върху дейността на системата за защита на националната сигурност. Вносителят предвижда Народното събрание да осъществява контрола върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” към министъра на отбраната чрез постоянна комисия. Съставът на комисията следва да се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. Предвижда се контролът върху дейността на Националната служба за охрана и разходването на предоставените й средства да се осъществява от постоянна комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред.
В проекта на закон е предвидено комисия на Народното събрание да осъществява контрол и върху изразходването на финансовите средства от страна на разузнавателните служби. Всяко Народно събрание следва да реши на коя комисия ще бъде възложена тази дейност – на комисията, която е специализирана да осъществява контрола върху тези служби или на комисията, която осъществява контрол върху бюджета и финансите.
Според вносителя, максимално широко е регламентирано правото на гражданите да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност. Това право се обвързва с нормативно установените права – за достъп до информация и други. Предлага се формулировка, която не само дава възможност, но и задължава правителството, да създаде механизъм за провеждане на консултации с организации на гражданите по въпросите на националната сигурност.
В проекта на Закон за системата за защита на националната сигурност е включена глава „Управление при кризи.” Според вносителя, след отмяната на Закона за управление при кризи през месец май 2009 г., в нашата страна е възникнала нормативна празнота, която пречи да се създадат необходимите информационни, организационни и управленски звена и механизми за реагиране при ситуации, които могат да бъдат определени като кризисни, но не и като бедствия.
Средствата за изпълнението на закона ще се осигуряват от бюджета на Министерския съвет и от бюджетите на другите държавни органи, на които той възлага отговорности.
Законопроектът урежда обществени отношения от изключителна национална компетентност и не засяга правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло, за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите в сферата на националната сигурност.
Вносителят предлага законът да влезе в сила от 1 април 2013 г. с оглед осигуряване на достатъчно продължителен „период на узнаване” за гражданите, държавните институции и служителите в специалните служби.
По време на провелото се обсъждане нямаше противоречия относно необходимостта от такъв закон. Редица народни представители изказаха положителни оценки за предложения законопроект. Отчетена беше необходимостта от законодателното уреждане на функциите и правомощията на Съвета по сигурността. Изразено беше задоволство от инициативата за дефиниране на основни понятия в областта на националната сигурност. Сред достойнствата на проекта беше посочено регламентирането на гражданския и парламентарния контрол върху дейността на системата за национална сигурност. Същевременно, към вносителите бяха отправени немалко критични бележки. Изказано беше съжаление че становища и препоръки от предварителните обществени и експертни обсъждания не са взети предвид при изготвянето на законопроекта. Изтъкна се че поради тесния си обхват, проектът не отговаря на съществуващата необходимост от рамково законодателно уреждане на отношенията в системата за национална сигурност. Посочени бяха противоречия на легалните дефиниции с действащото законодателство, както и неясноти в други понятия, въведени с този закон. Изказани бяха възражения срещу предложените форми за граждански и парламентарен контрол. Разпоредбите относно действията в кризисни ситуации бяха характеризирани като недостатъчни за да се запълни съществуващата празнота в нормативната уредба.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с десет гласа „за“, три гласа „против“ и пет гласа „въздържал се“ Комисията по външна политика и отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност.
