Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
10/01/2013 второ гласуване
Второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерски съвет на 3 юли 2012 г.
ПРОЕКТ
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ
З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. ДВ. бр. 153 от 1998 г., изм. бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и” се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка”.
2. В ал. 6:
а) в основния текст думата „жилище” се заменя с „домакинство”;
б) в т. 5 съюзът „и” се заменя с „или”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и” се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка”.
2. В ал. 6:
а) в текста преди т. 1 думата „жилище” се заменя с „домакинство”;
б) в т. 5 съюзът „и” се заменя с „или”.
§ 2. В чл. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в този закон е предвидено друго”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. Условията и редът за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България се определят със специален закон”.
§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ:
„Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ: „Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят с акт на Министерския съвет.”
§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени в Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс, ОВ, L 243 от 15 септември 2009 г.).”
3. Досегашните ал. 2 - 5 стават съответно ал. 3 - 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс, ОВ, L 243 от 15 септември 2009 г.).”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
§ 5. Член 9е се изменя така:
„Чл. 9е. Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. Член 9е се изменя така:
„Чл. 9е. (1) Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.
(2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
§ 6. В чл. 9ж се създава ал. 6:
„(6) Правилата за работа с националната визова информационна система се определят с инструкция на министъра на външните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
§ 7. В чл. 9з, ал. 1 думите „консулската служба” се заменят с „дипломатическото или консулското представителство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
§ 8. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 24:
„24. са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната преди изтичането на визата, за която кандидатства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
§ 9. В чл. 19, ал. 1, т. 5 след думите „целта на пътуването” се добавя „и условията на планираното пребиваване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
§ 10. В чл. 20а, ал. 1 след думите „по въздух до” се добавя „и от”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
§ 10. В чл. 20а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „по въздух до” се добавя „и от”.
§ 11. В чл. 22 ал. 2 и 3 се отменят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни” се заменят с „до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период”, след думата „срокът” се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза” и след думите „хуманитарен характер” се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини”.
2. В ал. 2 след думите „по ал. 1” се добавя „т. 1, 2 и 4”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, пребивават на територията на страната с разрешение за пребиваване под формата на дипломатическа карта, консулска карта, карта на административно-технически персонал и карта на обслужващ персонал, а за деца до 14-годишна възраст – във формата на визов стикер, издавани от Министерството на външните работи.
(4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12.
§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни” се заменят с „до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период”, след думата „срокът” се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза” и след думите „хуманитарен характер” се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини”.
2. В ал. 2 след думите „по ал. 1” се добавя „т. 1, 2 и 4”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет пребивават на територията на Република България с разрешение за пребиваване, което се издава от Министерството на външните работи по реда на чл. 59, ал. 5 от Закона за българските лични документи. По същия ред се издава и разрешение за пребиваване на деца от 14 до 21-годишна възраст, а за деца до 14-годишна възраст се издава разрешение за пребиваване с положен визов стикер.
(4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.”
§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 думите „или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец” се заличават;
б) в т. 10 думите „пенсионно осигурени” се заменят с „получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава”;
в) в т. 13 след думата „продължително” се добавя „или постоянно”;
г) в т. 14 думите „на основание чл. 22, ал. 3” се заменят с „на основание чл. 23, ал. 3”.
2. В ал. 2 думите „се прибягва” се заменят с „прибягват”, а след думите „месечна заплата” се поставя запетая и се добавя „минималната стипендия”.
3. Създават се ал. 5 - 7:
„(5) При прекратяване на брака на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец може еднократно да бъде издадено самостоятелно разрешение за продължително пребиваване. В случаите на развод самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено, ако бракът е продължил не по-малко от две години на територията на страната.
(6) При условията на ал. 5 самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3.
(7) При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 се издава еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „по чл. 22, ал. 3” се заменят с „по чл. 23, ал. 3”.
2. Създават се нови ал. 4 - 7:
„(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.
(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.
(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за предоставяне на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.
(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.”
3. Досегашните ал. 4 - 8 стават съответно ал. 8 - 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „чл. 22, ал. 3” се заменят с „чл. 23, ал. 3”.
2. Създават се нови ал. 4 - 7:
„(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.
(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване, считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.
(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в друга държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за издаване на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.
(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.”
3. Досегашните ал. 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11 и 12.
§ 15. В чл. 24д се създава ал. 3:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз чужденец с предоставена международна закрила в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от Република България, и се посочва датата на предоставянето й.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
§ 16. В чл. 25, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 след думата „издръжка” се добавя „и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната”, а запетаята и думите „а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването” се заличават.
2. Създава се т. 5а:
„5а. които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок 5 години и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
§ 17. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 8:
„(8) Отказва се предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила и когато международната закрила е отнета или прекратена.”
2. Досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 9 и 10.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
§ 18. В чл. 27 ал. 1 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
§ 19. В чл. 33з се създава ал. 4:
„(4) Чужденец, притежаващ разрешение на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се счита, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява опасност за обществения ред.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
§ 18. В чл. 33з се създават ал. 4 - 9:
„(4) Чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се счита, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред.
(5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиващ на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила.
(6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.
(8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.
(9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз е прието решение за експулсиране.”
§ 20. В чл. 33и се създават ал. 3 - 8:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й.
(4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила окончателно решение.
(5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(6) При предоставяне на международна закрила от Република България преди на чужденеца да е издадено разрешение на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.
(7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.
(8) Промяна в полето „забележка” на разрешението на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19:
§ 19. В чл. 33и се създават ал. 3 - 8:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й.
(4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила решение.
(5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(6) При предоставяне на международна закрила от Република България преди на чужденеца да е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.
(7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.
(8) Промяна в полето „забележка” на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.”
§ 21. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
§ 20. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.”
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 39б, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Думите „т. 1 и 2” се заменят с „ал. 1, т. 1 и 2”.
2. Думите „напусне доброволно страната” се заменят с „изпълни доброволно задължението за връщане”.
§ 22. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Правото на дългосрочно пребиваване, получено на основание предоставена от Република България международна закрила, се отнема и при отнемане или прекратяване на международната закрила.” – чл. 40, ал. 1, т. 7 и 8.
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
§ 22. В чл. 40, ал. 1, т. 5 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.
§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато:
1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1-4;
3. е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България с влязла в сила присъда, за която е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година.”
2. Създават се ал. 5-9:
„(5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила.
(6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.
(8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.
(9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз, е прието решение за експулсиране.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато:
1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1-4.”
2. В ал. 2 думите „влизане в Република България” се заменят с „влизане на територията на държавите-членки на ЕС”.
3. В ал. 4 се създава изречение второ: „Експулсирането не може да се основава на икономически съображения”.
Комисията предлага да се създаде нови § 24 и 25:
§ 24. В чл. 42з се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. В ал. 3 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
§ 25. В чл. 43, ал. 1 т. 2 и 3 се отменят.
§ 24. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 думата „ежедневно” се заменя с „ежеседмично” и думите „до отпадането на пречките” се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане”.
2. В ал. 9:
а) в изречение първо думите „и непридружените” се заличават;
б) създават се изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане”, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
§ 26. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. В ал. 5 думата „ежедневно” се заменя с „ежеседмично” и думите „до отпадането на пречките” се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане”.
3. В ал. 6 думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3”.
4. В ал. 9:
а) в изречение първо думите „и непридружените” се заличават;
б) създават се изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане”, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.”
§ 25. В чл. 44а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 - 4:
„(2) Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване.
(3) Чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.
(4) В случай че след една година от издаването на заповедта по ал. 2 експулсирането в трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда при условията и по реда на наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта – до осъществяване на експулсирането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
Комисията предлага да се създаде нов§ 28:
§ 28. В чл. 46, ал. 2, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
§ 26. В чл. 46а, ал. 1 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „в 14-дневен срок”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.
§ 27. Създава се чл. 49а:
„Чл. 49а. (1) Капитан на плавателен съд, който до пристигането си на пристанище на територията на страната не обяви пред органите за граничен контрол за присъствието на пътници без билет на борда на плавателния съд, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв.
(2) Капитан на плавателен съд, корабопритежател или корабен агент, който допусне слизането на територията на страната на чужденци, които не притежават изискуемите документи по чл. 8, се наказва с глоба от 6000 до 10 000 лв. за всяко допуснато лице.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
§ 28. В чл. 50, ал. 1, т. 3 думата „срока” се заменя с „условията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
§ 29. В Допълнителните разпоредби се създават т. 13 и 14:
„13. „Международна закрила” е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1 - 7 от Закона за убежището и бежанците.
14. „Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването, като туризъм, служебно пътуване, обучение или посещение на роднини, като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
§ 32. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
„4. „Връщане” е процесът на връщане на чужденеца – при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане – в неговата страна на произход или страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумение на ЕС или двустранни споразумения за обратно приемане, или други договорености, или трета страна, в която чужденецът доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет.”
2. В т. 4в думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3” и се създава изречение второ: „Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и др.”
3. Създават се т. 13 и 14:
„13. „Международна закрила” е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1 - 7 от Закона за убежището и бежанците.
14. „Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.”
§ 30. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 5а:
„§ 5а. Министърът на външните работи, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” с инструкция определят условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи.”
Комисията предлага § 30 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
§ 31. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се от международна закрила (OB, L 132, стр.1-4 от 19.5.2011 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така:
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 32. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9, 23, 32 и 55 от 2011 г. и бр. 21 от 2012 г.) в чл. 59, ал. 2, т. 1а накрая се добавя: „в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец на основание предоставена международна закрила от Република България в полето „забележка” се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от Република България на .....(дата).”; в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец с предоставена международна закрила от друга държава – членка на ЕС, в полето „забележка” се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от..........(държава членка) на .....(дата).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става ; 34.
§ 33. Параграф 4, т. 2 и 3 се прилагат след влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 35:
§ 35. Параграф 4, т. 2, 3 и 4, § 20, т. 1, § 21, т. 2, § 23, т. 2, § 24, § 26, т. 1, § 28, § 32, т. 1 се прилагат след влизането в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на разпоредбите на Шенгенското законодателство в Република България.
§ 34. Параграф 2, § 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 17, 19, 20, § 22, т. 2 и 3,§ 23, т. 2, § 25, т. 2 относно създаването на ал. 4, § 29 относно създаването на т. 13 и § 32 влизат в сила от 1 май 2013 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36:
§ 36. Параграф 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 18, 19, § 27, т. 2 относно създаването на ал. 4, § 32, т. 3 относно създаването на т. 13 и § 34 влизат в сила от 1 май 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
КРАСИМИР ЦИПОВ
ПРОЕКТ
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ
З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. ДВ. бр. 153 от 1998 г., изм. бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и” се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка”.
2. В ал. 6:
а) в основния текст думата „жилище” се заменя с „домакинство”;
б) в т. 5 съюзът „и” се заменя с „или”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и” се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка”.
2. В ал. 6:
а) в текста преди т. 1 думата „жилище” се заменя с „домакинство”;
б) в т. 5 съюзът „и” се заменя с „или”.
§ 2. В чл. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в този закон е предвидено друго”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. Условията и редът за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България се определят със специален закон”.
§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ:
„Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ: „Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят с акт на Министерския съвет.”
§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени в Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс, ОВ, L 243 от 15 септември 2009 г.).”
3. Досегашните ал. 2 - 5 стават съответно ал. 3 - 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс, ОВ, L 243 от 15 септември 2009 г.).”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
§ 5. Член 9е се изменя така:
„Чл. 9е. Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. Член 9е се изменя така:
„Чл. 9е. (1) Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.
(2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
§ 6. В чл. 9ж се създава ал. 6:
„(6) Правилата за работа с националната визова информационна система се определят с инструкция на министъра на външните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
§ 7. В чл. 9з, ал. 1 думите „консулската служба” се заменят с „дипломатическото или консулското представителство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
§ 8. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 24:
„24. са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната преди изтичането на визата, за която кандидатства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
§ 9. В чл. 19, ал. 1, т. 5 след думите „целта на пътуването” се добавя „и условията на планираното пребиваване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
§ 10. В чл. 20а, ал. 1 след думите „по въздух до” се добавя „и от”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
§ 10. В чл. 20а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „по въздух до” се добавя „и от”.
§ 11. В чл. 22 ал. 2 и 3 се отменят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни” се заменят с „до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период”, след думата „срокът” се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза” и след думите „хуманитарен характер” се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини”.
2. В ал. 2 след думите „по ал. 1” се добавя „т. 1, 2 и 4”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, пребивават на територията на страната с разрешение за пребиваване под формата на дипломатическа карта, консулска карта, карта на административно-технически персонал и карта на обслужващ персонал, а за деца до 14-годишна възраст – във формата на визов стикер, издавани от Министерството на външните работи.
(4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12.
§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни” се заменят с „до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период”, след думата „срокът” се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза” и след думите „хуманитарен характер” се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини”.
2. В ал. 2 след думите „по ал. 1” се добавя „т. 1, 2 и 4”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет пребивават на територията на Република България с разрешение за пребиваване, което се издава от Министерството на външните работи по реда на чл. 59, ал. 5 от Закона за българските лични документи. По същия ред се издава и разрешение за пребиваване на деца от 14 до 21-годишна възраст, а за деца до 14-годишна възраст се издава разрешение за пребиваване с положен визов стикер.
(4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.”
§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 думите „или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец” се заличават;
б) в т. 10 думите „пенсионно осигурени” се заменят с „получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава”;
в) в т. 13 след думата „продължително” се добавя „или постоянно”;
г) в т. 14 думите „на основание чл. 22, ал. 3” се заменят с „на основание чл. 23, ал. 3”.
2. В ал. 2 думите „се прибягва” се заменят с „прибягват”, а след думите „месечна заплата” се поставя запетая и се добавя „минималната стипендия”.
3. Създават се ал. 5 - 7:
„(5) При прекратяване на брака на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец може еднократно да бъде издадено самостоятелно разрешение за продължително пребиваване. В случаите на развод самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено, ако бракът е продължил не по-малко от две години на територията на страната.
(6) При условията на ал. 5 самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3.
(7) При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 се издава еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „по чл. 22, ал. 3” се заменят с „по чл. 23, ал. 3”.
2. Създават се нови ал. 4 - 7:
„(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.
(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.
(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за предоставяне на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.
(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.”
3. Досегашните ал. 4 - 8 стават съответно ал. 8 - 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „чл. 22, ал. 3” се заменят с „чл. 23, ал. 3”.
2. Създават се нови ал. 4 - 7:
„(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.
(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване, считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.
(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в друга държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за издаване на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.
(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.”
3. Досегашните ал. 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11 и 12.
§ 15. В чл. 24д се създава ал. 3:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз чужденец с предоставена международна закрила в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от Република България, и се посочва датата на предоставянето й.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
§ 16. В чл. 25, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 след думата „издръжка” се добавя „и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната”, а запетаята и думите „а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването” се заличават.
2. Създава се т. 5а:
„5а. които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок 5 години и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
§ 17. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 8:
„(8) Отказва се предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила и когато международната закрила е отнета или прекратена.”
2. Досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 9 и 10.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
§ 18. В чл. 27 ал. 1 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
§ 19. В чл. 33з се създава ал. 4:
„(4) Чужденец, притежаващ разрешение на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се счита, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява опасност за обществения ред.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
§ 18. В чл. 33з се създават ал. 4 - 9:
„(4) Чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се счита, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред.
(5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиващ на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила.
(6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.
(8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.
(9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз е прието решение за експулсиране.”
§ 20. В чл. 33и се създават ал. 3 - 8:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й.
(4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила окончателно решение.
(5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(6) При предоставяне на международна закрила от Република България преди на чужденеца да е издадено разрешение на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.
(7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.
(8) Промяна в полето „забележка” на разрешението на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19:
§ 19. В чл. 33и се създават ал. 3 - 8:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й.
(4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила решение.
(5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(6) При предоставяне на международна закрила от Република България преди на чужденеца да е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.
(7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.
(8) Промяна в полето „забележка” на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.”
§ 21. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
§ 20. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.”
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 39б, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Думите „т. 1 и 2” се заменят с „ал. 1, т. 1 и 2”.
2. Думите „напусне доброволно страната” се заменят с „изпълни доброволно задължението за връщане”.
§ 22. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Правото на дългосрочно пребиваване, получено на основание предоставена от Република България международна закрила, се отнема и при отнемане или прекратяване на международната закрила.” – чл. 40, ал. 1, т. 7 и 8.
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
§ 22. В чл. 40, ал. 1, т. 5 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.
§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато:
1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1-4;
3. е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България с влязла в сила присъда, за която е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година.”
2. Създават се ал. 5-9:
„(5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила.
(6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.
(8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.
(9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз, е прието решение за експулсиране.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато:
1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1-4.”
2. В ал. 2 думите „влизане в Република България” се заменят с „влизане на територията на държавите-членки на ЕС”.
3. В ал. 4 се създава изречение второ: „Експулсирането не може да се основава на икономически съображения”.
Комисията предлага да се създаде нови § 24 и 25:
§ 24. В чл. 42з се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. В ал. 3 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
§ 25. В чл. 43, ал. 1 т. 2 и 3 се отменят.
§ 24. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 думата „ежедневно” се заменя с „ежеседмично” и думите „до отпадането на пречките” се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане”.
2. В ал. 9:
а) в изречение първо думите „и непридружените” се заличават;
б) създават се изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане”, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
§ 26. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. В ал. 5 думата „ежедневно” се заменя с „ежеседмично” и думите „до отпадането на пречките” се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане”.
3. В ал. 6 думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3”.
4. В ал. 9:
а) в изречение първо думите „и непридружените” се заличават;
б) създават се изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане”, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.”
§ 25. В чл. 44а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 - 4:
„(2) Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване.
(3) Чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.
(4) В случай че след една година от издаването на заповедта по ал. 2 експулсирането в трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда при условията и по реда на наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта – до осъществяване на експулсирането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
Комисията предлага да се създаде нов§ 28:
§ 28. В чл. 46, ал. 2, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
§ 26. В чл. 46а, ал. 1 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „в 14-дневен срок”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.
§ 27. Създава се чл. 49а:
„Чл. 49а. (1) Капитан на плавателен съд, който до пристигането си на пристанище на територията на страната не обяви пред органите за граничен контрол за присъствието на пътници без билет на борда на плавателния съд, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв.
(2) Капитан на плавателен съд, корабопритежател или корабен агент, който допусне слизането на територията на страната на чужденци, които не притежават изискуемите документи по чл. 8, се наказва с глоба от 6000 до 10 000 лв. за всяко допуснато лице.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
§ 28. В чл. 50, ал. 1, т. 3 думата „срока” се заменя с „условията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
§ 29. В Допълнителните разпоредби се създават т. 13 и 14:
„13. „Международна закрила” е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1 - 7 от Закона за убежището и бежанците.
14. „Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването, като туризъм, служебно пътуване, обучение или посещение на роднини, като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
§ 32. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
„4. „Връщане” е процесът на връщане на чужденеца – при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане – в неговата страна на произход или страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумение на ЕС или двустранни споразумения за обратно приемане, или други договорености, или трета страна, в която чужденецът доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет.”
2. В т. 4в думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3” и се създава изречение второ: „Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и др.”
3. Създават се т. 13 и 14:
„13. „Международна закрила” е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1 - 7 от Закона за убежището и бежанците.
14. „Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.”
§ 30. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 5а:
„§ 5а. Министърът на външните работи, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” с инструкция определят условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи.”
Комисията предлага § 30 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
§ 31. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се от международна закрила (OB, L 132, стр.1-4 от 19.5.2011 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така:
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 32. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9, 23, 32 и 55 от 2011 г. и бр. 21 от 2012 г.) в чл. 59, ал. 2, т. 1а накрая се добавя: „в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец на основание предоставена международна закрила от Република България в полето „забележка” се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от Република България на .....(дата).”; в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец с предоставена международна закрила от друга държава – членка на ЕС, в полето „забележка” се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от..........(държава членка) на .....(дата).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става ; 34.
§ 33. Параграф 4, т. 2 и 3 се прилагат след влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 35:
§ 35. Параграф 4, т. 2, 3 и 4, § 20, т. 1, § 21, т. 2, § 23, т. 2, § 24, § 26, т. 1, § 28, § 32, т. 1 се прилагат след влизането в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на разпоредбите на Шенгенското законодателство в Република България.
§ 34. Параграф 2, § 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 17, 19, 20, § 22, т. 2 и 3,§ 23, т. 2, § 25, т. 2 относно създаването на ал. 4, § 29 относно създаването на т. 13 и § 32 влизат в сила от 1 май 2013 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36:
§ 36. Параграф 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 18, 19, § 27, т. 2 относно създаването на ал. 4, § 32, т. 3 относно създаването на т. 13 и § 34 влизат в сила от 1 май 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
КРАСИМИР ЦИПОВ
