Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 18 февруари 2010г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите


ДОКЛАД
за първо гласуване

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 18 февруари 2010г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 12 май 2010 г., на което обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 18 февруари 2010г.
В работата на комисията взеха участие г-жа Светлана Боянова – зам.-министър на земеделието и храните, г-жа Мая Христова – зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, представители на неправителствени организации, граждански сдружения и експерти.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от зам.-министъра г-жа Христова и от зам.-министъра г-жа Боянова. Те изтъкнаха, че законопроектът е насочен към постигне на по-добър баланс между опазването на земите за земеделско ползване и интересите на инвеститорите, като за целта се усъвършенства правната уредба при промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Балансиращият механизъм ще бъде предвиденият Националнен план за енергията от възобновяеми източници и специализираните карти към него, където ще се обособят териториите, върху които е допустимо изграждането на възобновяеми източници. Те подчертаха, че е важно да има регламент за техническо подреждане на парковете, така че те да бъдат оптимално разположени върху земеделската земя. Г-жа Христова припомни, че като членка на Европейския съюз, в съответствие с Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и в съответствие с енергийната стратегия на страната, България трябва да достигне потребление от възобновяеми източници от 16 % до 2020 г. От друга страна при заявени към момента 12 хил. мегавата мощност, представляващи огромна част от енергийния баланс на страната, съществуващата нерехабилитирана енергопреносна мрежа може да присъедини до 2000 мегавата. Беше подчертано, че има дисбаланс между заявените мощности и реалните инвестиционни намерения, който се дължи на изкривяването на пазарните цени на земеделската земя, когато се предвижда върху нея да се изграждат енергийни мощности. Наложило се е процедурите по издаване на ОВОС и разрешителни да бъдат променени и сега те са значително по-рестриктивни.
Със законопроекта на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството се вменява задължението за издаване на наредба за застрояването в земеделските земи за обекти, необходими за земеделско ползване на земята, без промяна на предназначението на съответната територия. Въвежда се ново разпределение на компетентността при разрешаване на промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, като земите от първа до четвърта категория, поливните земи и тези за целите на изграждане на енергийни обекти се поставят в компетентността на Комисията по земеделските земи. В нейния състав се включва и представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а изискването в състава на комисиите към областните дирекции „Земеделие” да има експерти на Министерството на земеделието и храните отпада.
С промените в чл. 18 на лицата, имащи право да строят в чужд имот се признава правото да подадат заявление за започване на процедура за определяне на площадка и промяна на предназначението след представяне на положително становище от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
С предлаганата промяна в чл. 21 се диференцират етапите на устройственото проектиране съгласно Закона за устройство на територията. Предлага се за определяне на площадка да се изисква проект за подробен устройствен план, съответно за определяне на трасе на линейни обекти на техническата инфраструктура – предварителен проект. Когато за обекта се изисква да бъдат предложени алтернативни проекти площадките се определят с предварителен проект за подробен устройствен план, а за трасетата – с предварителен проект с варианти на трасето. Доразвито е изискването едновременно с определянето на основната площадка или трасе да се определят и земите за необходимия транспортен достъп до обекта. Преценката ще се прави с оглед на изграждането и на ползването на обекта и техническите изисквания за достъп.
С промените в чл. 23 се въвежда ограничение за изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория или върху поливни земи освен на определените със специализираните карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници, като целта е по-добра защита на високопродуктивната земеделска земя,
Промените в чл. 24 предвиждат решенията за промяна на предназначението да губят своето правно действие по силата на закона, когато таксата по чл. 30 не бъде заплатена в 3-месечен срок, когато не е поискано разрешение за строеж на обекта в 2-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението или когато изграждането на обекта не е започнало в 3-годишен срок от влизането в сила на решението. Предвидено е изключение от тези правила при изграждането на обекти за държавни и общински нужди. Срокът на валидност на решенията се удължава от една на три години, в случай че изграждането на обекта не е започнало.
С промените в чл. 29 се регламентират изискванията относно придобити от юридически или физически лица права, като предпоставка за допускане на промяна на предназначението на земите от държавния или от общинския поземлен фонд. Разрешението се обвързва с отстъпено право на строеж, а не с придобито право на собственост, поради отпадането на възможността за извършване на замяна за земи от държавния поземлен фонд. Уточнява се кръгът на лицата с право да подадат предложение и да изразят становище.
Като превантивна мярка срещу необосновано предприета процедура за промяна на предназначението се предлага при отмяна на решението, както и при отпадане на действието му по право, платените такси по чл. 30 да не се възстановяват.
Повишава се административнонаказателната отговорност. По повод контрола, осъществяван при устройственото планиране, се създава нова хипотеза на административно нарушение от страна на длъжностно лице, издало заповед за одобряване на подробен устройствен план без да е постановено решение за утвърждаване на площадка (трасе) за проектиране на обект върху земеделски земи. Предвидено е недовършените към датата на влизане в сила на закона производства да се приключват по досегашния ред.
Уточнява се разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси във връзка с това, че при промяна на предназначението земеделските земи придобиват характера на урбанизирани територии.
В Закона за горите се систематизират правилата за включване на залесени и самозалесили се земеделски земи в горския фонд, като се прецизират изискванията за реда за промяна на предназначението на земеделската земя според видовете собственост.
В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се създава правно основание за издаване на наредба за строителство в земеделските земи без промяната на предназначението им.
В Комисията по земеделието и горите са постъпили писмени становища с конкретни мотивирани предложения от Българска асоциация на фермерите, от Асоциация на производители на екологична енергия, от „Инвестиционни, проектантски и технически обслужващи компании в сектора на възобновяемите енергийни източници в Р. България”, от „БГ АГРО” АД, от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и др.
В дискусията взеха участие народните представители Михаил Михайлов, Пенко Атанасов и Юнал Тасим.
От името на Синята коалиция н.п. Михаил Михайлов заяви, че няма да подкрепят законопроекта и изтъкна, че част от текстовете противоречат както на някои конституционни норми, като неприкосновеността на частната собственост, така и на разпоредби от Закона за нормативните актове. Той изтъкна, че при наличието на 5 млн. дка необработваема земя е необосновано въвеждането на рестрикциите по отношение на земите от първа до четвърта категория. Според него законопроектът защитава интересите на големите арендатори и собственици на земи за сметка на инвеститорите и хората, вложили средства в енергийни проекти от възобновяеми източници. Той изтъкна, че заложените срокове са неизпълними, че е недопустимо да не се възстановява платената по чл. 30 от закона такса за промяна предназначението и че също така е недопустимо да губят правна сила издадените разрешения. Г-н Михайлов постави и въпроса защо в мотивите към законопроекта липсват финансова обосновка, очаквани резултати и други атрибути, изисквани от Закона за нормативните актове.
Народният представител Пенко Атанасов изтъкна, че е важно планът да бъде изработен след анализ на подходящите за включване в картата земи и да има баланс между по-малко продуктивните земи и тези от първа до четвърта категория, така че да бъде гарантирано опазването на земеделските земи и същевременно да бъдат защитени интересите на инвеститорите в енергийни проекти от възобновяеми източници. По отношение на удължаването на някои от сроковете, той подчерта, че не бива административно да бъде утежняван процеса на промяна предназначението на земеделските земи.
Народният представител Юнал Тасим изрази становище, че направените предложения представляват промяна на правилата, които поставят в неизгодно положение инвеститорите, а поставените срокове са неизпълними.
От името на неправителствените организации от ВЕИ-сектора думата взе по един представител. Техните становища могат да бъдат обобщени така.
Промяната в чл. 21 поставя въпроса как ще бъде променяно предназначението на земя, заета със селскостопански път, представляващ публична общинска собственост при положение, че заинтересованото лице не притежава права за иницииране и провеждане на процедура за промяна предназначението му. Според тях предложението промяна на предназначението на общински земи и земи от държавния поземлен фонд да се извършва след като лицето е придобило земята или му е отстъпено право на строеж противоречи на Закона за устройство на територията, съгласно който право на строеж се отстъпва само когато е променено предназначението. По отношение на предложените срокове за отмяна на решение за промяна на предназначение, всички неправителствени организации се обединиха около становището, че те са практически неизпълними поради сложността на инвестиционния процес, свързан със създаване на проекти за подстанции, на проекти за кабелни трасета и др. Всички представители на неправителствени организации от ВЕИ-сектора считат, че е недопустимо ограничението за изграждането на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху земите от първа до четвърта категория и върху поливните земи. Те определят текста като дискриминационен и ограничаващ конституционното право на собствениците да се разпореждат със земята, като противоречащ на държавната политика за развитие на ВЕИ-сектора и са убедени, че този текст ще доведе до влошаване на бизнес климата в България. Освен това изтъкнаха, че Националният план за енергията от възобновяеми източници със специализираните карти към него е в твърде ранен етап на подготовка. Припомниха за огромните санкции, които застрашават страната ако не изпълни ангажимента си за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Беше отбелязано, че с рестрикциите, които се предлагат заради вятърните и фотоволтаичните технологии се нанасят огромни щети и на останалите възобновяеми и алтернативни енергийни източници като водни, водородни технологии и др., както и на биогоривата и че трябва да се прави разлика между тях, тъй като там все още има неусвоени ресурси.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепиха законопроекта и изтъкнаха, че земеделската земя също като частната собственост е защитена от Конституцията на Република България и представлява основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото, че обработваемата земя се използва само за земеделски цели, а промяната на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и ред определени със закон. Освен това изтъкнаха, че забраната на чл. 23, ал. 2 се отнася единствено до високопродуктивната земеделска земя до одобряването на специализираните карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници, които ще определят допустимите територии. По отношение на аргумента, че при огромния размер пустеещи земи не бива да се ограничава използването на тези от първа до четвърта категория беше изтъкнато, че реално пустеещите земи са много по-малко от обявените, тъй като данните се основават на допустимите за подпомагане земи, което е различно.
Вторият законопроект беше представен от неговия вносител н.п. Михаил Михайлов. Той изтъкна, че предложението е направено във връзка с опасността Европейската комисия да санкционира България за предоставянето на нерегламентирана държавна помощ по повод заменени земи от държавния горски фонд и респективно съществуващата опасност замените на земеделски земи от държавния поземлен фонд да бъдат обявени също за нерегламентирана държавна помощ. Законопроектът предлага налагането на забрана за промяната на предназначението на земеделски земи, заменени преди 1 януари 2010 г., както и разпоредителните сделки с тях.
По законопроекта има постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните с предложение от обхвата на забраната да отпаднат земите придобити за общински нужди.
Народният представител Десислава Танева отбеляза, че предложените текстовете представляват крайно решение по отношение на изтъкнатите мотиви и че ако бъдат подкрепени такива промени те биха се отразили негативно на инвестициите, включително и на публичните инвестиции. Тя припомни, че се работи по актуализация на тарифите за изключване на земи от поземления фонд и че с одобряването на справедливи пазарни стойности при изключване на земеделски земи и с определянето на зони за забранени за застрояване в „Натура 2000” желаният ефект ще бъде постигнат.
Народният представите Михаил Михайлов се съгласи, че предложения текст може да бъде прецизиран и припомни, че неговата цел е била да се реагира на заплахата от налагане на санкции от страна на Европейската комисия.


След проведените разисквания:
1. С 11 гласа “за”, 3 гласа “против” и 4 гласа “въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010г.
2. С 1 глас “за”, 2 гласа “против” и 8 гласа “въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 18 февруари 2010г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева