Проведено изслушване по темата за европейското финансиране в подкрепа на българското земеделие и рибарство

---

ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ


ДОКЛАД
на
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
и на
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ



Относно: Проведено изслушване по темата за европейското финансиране в подкрепа на българското земеделие и рибарство


На основание чл. 99, ал. 3 от ПОДНС, на съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, проведено на 23 март 2011 г., бе изслушана информация относно:

• Позицията на Република България по отношение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. (ОСП);

• Моментния статус и постигнатия напредък при изпълнението на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР);

• Текущото състояние и напредъка в реализацията на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г. (ОПРСР);

• Приключването по Програма САПАРД.

Участие в съвместното заседание на двете парламентарни комисии, като представители на изпълнителната власт, взеха: г-н Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, г-жа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, г-н Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, г-н Никола Христов – директор на Управляващия орган на ПРСР, г-н Светослав Симеонов – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, г-н Явор Недев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, г-жа Елиза Дилова – директор на Управляващия орган на ОПРСР и други представители на държавните институции, ангажирани с изпълнението на горепосочените програми.

Съгласно установената практика, подробна предварителна информация по разгледаните на заседанието въпроси бе представена от страна на Министерството на земеделието и храните и разпространена до членовете на двете парламентарни комисии (същата е приложена към настоящия доклад).

По-важните аспекти в изказването на г-н Мирослав Найденов, както и в предварителните материали по темата за позицията на Република България по отношение на ОСП на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., могат да бъдат обобщени както следва:

• За справяне с все по-сериозните предизвикателства пред съвременното земеделие на ниво ЕС, в хода на дебата за бъдещето на ОСП е задължително, страните-членки да достигнат до съгласие за запазване най-малко на настоящото ниво на финансиране за ОСП и през следващата финансова перспектива. Г-н Найденов подчерта, че в настоящия програмен период, процентът на финансирането за ОСП от общия бюджет на ЕС е от порядъка на 44%, като до момента 21 страни-членки (в т.ч. и Република България) са изразили позиция за запазване на този показател и в периода 2014 – 2020 г. Има обаче и държави-членки, които настояват за понижаване на въпросния дял до 33%. Република България ще настоява и за запазване на настоящите I-ви и II-ри стълб на ОСП и наличието на определен паритет между тях;

• Страната ни трябва активно и умело да отстоява позицията си по отношение на директните плащания, а именно стойността им за Република България и Република Румъния да достигне пълния размер на националните тавани (за страната ни в размер на 814,3 млн. евро) още през 2014 г., вместо през 2016 г. Това би ни осигурило 226,1 млн. евро допълнително за период от две години, като без да утежни значително бюджета на ЕС, изравняването на субсидиите ще представлява сериозна подкрепа за родните земеделски стопани и знак за тяхното равнопоставено положение на Общия европейски пазар. Това е тема, по която следва да се работи в партньорство с Република Румъния, като комуникация по въпроса за достигане пълния размер на националните тавани още през 2014 г. вече е установена и с Комисаря по земеделие и развитие на селските райони г-н Дачиан Чолош. През месец декември 2010 г., евродепутат г-жа Мария Неделчева е инициирала и писмена декларация в Европейския парламент относно справедливото разпределение на земеделските субсидии между новите и старите държави-членки;

• Нужно е повишаване гъвкавостта на ОСП, с оглед отразяване специфичните икономически и агро-климатични условия в отделните региони и страни-членки на ЕС. Трябва също така внимателно да бъдат потърсени механизми за постигането на определен баланс между подкрепата за животновъдство и растениевъдство. Република България ще подкрепи и дефинирането на понятието за „активен фермер” на европейско ниво – с възможност за въвеждането на специфични национални критерии;

• Необходимо е да се работи в посока повишаване достъпността за прилагане на ОСП от страна на отделните земеделски стопани, в т.ч. по-нататъшно облекчаване и опростяване на законодателството и административните процедури;

• Участниците в заседанието се обединиха около идеята за доразвиване на представените от министър Найденов насоки за формиране на националната позиция на страната по отношение на бъдещето на ОСП на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. и последващото им по-задълбочено обсъждане, на специално насрочено за целта съвместно заседание на двете парламентарни комисии, в контекста на формирането на националната позиция по тази изключително значима за Република България тема. Бе направена препоръка, преработените материали да съдържат и информация за дискусиите на ниво Европейски съюз по темата, в т.ч. основните различия във вижданията на отделните държави-членки или групи от страни-членки със сходни позиции. Г-н Найденов напомни, че Република България може да формулира ограничен брой основни искания, защитаващи националните интереси в областта на земеделието, които да представи като позиция в дебата за бъдещето на ОСП, а не да се включи в дискусията на ниво Европейски съюз с прекалено голям набор от условия.

Постигнатият напредък и моментния статус по ПРСР бе представен пред двете парламентарни комисии от страна на заместник-министъра на земеделието и храните г-жа Светла Боянова. Тя информира народните представители, че е договорен около 33% от бюджета на Програмата, а около 19% от разполагаемия ресурс за периода 2007 – 2013 г. вече е разплатен. Представени бяха в резюме и предприетите мерки за оптимизиране на управлението и изпълнението на ПРСР, в т.ч.: опростяване на процедурите за кандидатстване (вкл. съкращаване броя на изискуемите документи), въвеждането на по-висока степен на децентрализация на процеса по оценка и контрол на малките проекти и т.н. Бе отчетена и подобрената комуникация между структурите на държавната администрация и бенефициентите (през 2010 г. е създаден и информационен център към Държавен фонд „Земеделие”). Като основен проблем при управлението на Програмата бе изведен на преден план все още големият брой необработени заявления от приеми преди 2010 г. (от порядъка на общо 340 по всички мерки). В хода на дискусията бе уточнено, че срокът за разглеждане и одобрение на проекти не е променен и остава до 5 месеца.

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури г-н Явор Недев представи статуса по ОПРСР. Той информира участниците, че по Програмата вече са отворени 13 мерки за подаване на проектни предложения, като към 15 март 2011 г. са регистрирани 133 проекта. Одобрени са 46 проекта, като е договорен ресурс от над 19,1 млн. лева (9,16% от разполагаемия бюджет) и са разплатени над 8,2 млн. лева (3,94% от разполагаемия ресурс). На 14 март 2011 г. е стартирала междинната оценка на ОПРСР, която е предвидено да приключи до 30 юни 2011 г.

Информацията по темата за Програма САПАРД бе представена пред народните представители от г-н Светослав Симеонов – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. В ход е петгодишният (до 2014 г.) мониторингов период за субсидираните проекти по Програмата. През 2010 г. са разплатени 3 (на обща стойност от почти 2,6 млн. лева) от разследваните 28 към датата на приключване на Програмата проекта, за които не остана възможност за разплащане със средства от нейния бюджет поради извършваните текущи проверки. Общата субсидия по останалите 25 проекта е от порядъка на 20,9 млн. лева, като е изпратено уведомление до Министерството на финансите относно необходимостта от осигуряването на паричен ресурс, в случай че проверките приключат с положителен резултат. Възможностите за отпускането на този паричен ресурс ще бъдат ясни след първото полугодие на 2011 г. Към 31 декември 2010 г., общият брой на вписаните в Книгата на длъжниците нередности и измами е 252, а общото задължение по главници е в размер от над 156,5 млн. лева. Лихвите, начислени към 31 декември 2010 г., са в размер от близо 64 млн. лева.

В рамките на заседанието бе обсъден и проблемът от последните дни с разпространението в страната на шап по крави на територията на стопанство в близост до Община Средец. Министър Найденов уточни, че се касае за животни от обособена ферма, а не от цяло населено място. Предстои умъртвяване на заразените крави, като собственика им ще бъде напълно обезщетен. На българска територия са предприети ограничителни мерки единствено в 10-километрова зона. Предвид множеството регистрирани случаи на зараза от шап по животни в Република Турция, на територията на южната ни съседка също се предприемат съответните мерки. Очаква се становище и на Европейската комисия по темата.

Приложение: съгласно текста



С уважение,




ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ