Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
23/11/2011
Проведено изслушване за позицията на Република България по отношение на реформата на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и становище на Комисията по земеделието и горите по темата.
ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДОКЛАД
на
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
Относно: Проведено изслушване за позицията на Република България по отношение на реформата на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и становище на Комисията по земеделието и горите по темата.
На основание чл. 99, ал. 3 от ПОДНС, на заседание на Комисията по земеделието и горите, проведено на 23 ноември 2011 г., бе изслушана информация относно позицията на Република България по пакета предложения за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз за периода след 2013 г., представен от Европейската комисия на 12.10.2011 г.
Участие в заседанието, като представители на изпълнителната власт, взеха: от Министерството на земеделието и храните - г-н Мирослав Найденов - министър, г-жа Светлана Боянова – зам.-министър, г-н Цветан Димитров – заместник-министър, г-н Никола Христов от д-я „Развитие на селските райони”, г-жа Емилия Манолова от д-я „Стратегическо планиране”, Снежана Благоева началник на отдел „Директни плащания”. От ДФ”Земеделие” - Румен Порожанов - изпълнителен директор, г-н Иван Капитанов и г-н Свилен Костов - зам.-изпълнителни директори, представители на браншови организации и експерти.
Подробна писмена информация от страна на Министерството на земеделието и храните по темата бе предварително разпространена до членовете на комисията.
По-важните аспекти от предложените промени могат да бъдат обобщени, както следва:
Целта на реформата на ОСП е по-целенасочено и равностойно подпомагане на доходите в сектора за засилване на растежа и заетостта, по-ефективни и адаптирани инструменти за управление на кризи, допълнителни инвестиции за научни изследвания и иновации, по-конкурентоспособна и балансирана верига за доставки на храни, чрез подпомагане на организациите на производителите и на междупрофесионалните организации, насърчаване на агроекологичните инициативи, стимулиране на младите земеделски производители, стимулиране на заетостта и предприемачеството в селските райони, повече внимание към районите с неблагоприятни природни условия, и като цяла по-опростена и по-ефективна ОСП.
● Запазват се двата стълба на ОСП и след 2014 г. В Първи стълб - задължителни едногодишни мерки с общо приложение. Във Втори стълб доброволни мерки съобразени с националните и регионалните специфики в многогодишен програмен подход.
● Създава се единна схема за директни плащания наречена „Схема за базово плащане”, която ще се прилага за всички държави-членки след 2014 г. схемата ще се прилага на базата на права за плащане за допустими хектари през първата година на прилагане. Първоначалното разпределение на права ще се извършва на фермери, кандидатствали за разпределение на права за плащане по схемата за базово плащане до 15 май 2014 г. Фермерите трябва да са активирали поне едно право за плащане по СЕП или да са заявили подпомагане по СЕПП през 2011 г. и да отговарят на условията за активен фермер.
● Въвежда се терминът „активен фермер”. Директни плащания не се предоставят на физически или юридически лица, когато отговарят на едно от следните условия: 1. годишното количество на директни плащания е по-малко от 5% от общите им приходи от неземеделски дейности за най-близката финансова година или 2. техните земеделски площи са предимно площи, които се поддържат естествено в състояние, подходящо за паша или култивиране и те не извършват на тези площи минималната дейност, определена от ДЧ в съответствие с определението за земеделска дейност. Това изискване не се прилага за фермери, които през предходната година са получили по-малко от 5 000 евро директни плащания.
● Въвежда се прогресивно намаляване и таван на плащанията, като размерът на годишните директни плащания за едно стопанство ще бъде ограничен до 300 000 евро на година и ще бъде прогресивно намаляван: със 70% за частта от 250 000 до 300 000 евро; с 40% за частта от 200 000 до 250 000 евро; и с 20% за частта от 150 000 до 200 000 евро. Изчисленията ще се правят след приспадане на изплатените и декларирани от фермера заплати през предходната година, включително данъци и социални осигуровки. Не подлежат на прогресивно намаление и таван „зелените” директни плащания. Контролът е задължение на държавата-членка. Спестените средства се прехвърлят към РСР.
● Запазва се възможността за България и Румъния да предоставят национални доплащания през 2014 г. и 2015 г., като максималният размер за България през 2014 г. е 150 186 000 евро, а през 2015 г. – 71 024 000 евро. Максималният размер на национални доплащания за памук не следва да надвишава 556 523 евро за 2014 г. и 295 687 евро за 2015 г.
● Въвежда се т.нар. „зелено” (екологично) директно плащане за земеделски практики в полза на климата и околната среда, в размер на 30% от пакета за директни плащания. Схемата е задължителна за прилагане както от държавата-членка, така и от всеки фермер, кандидатстващ за директна подкрепа с изключение на тези, кандидатстващи по схемата за малки фермери. Предвидените „зелени дейности” са - диверсификация на културите, постоянно затревени площи,екологично насочени площи, като те не са по избор на фермера, а са задължение по отношение на релевантните на различните дейности площи.
● Въвежда се възможност за допълнително директно плащане за райони с природни ограничения, под формата на допълнително плащане на хектар. Схемата се прилага по желание и може да включи до 5% от пакета за директните плащания.
● Въвежда се допълнително годишно плащане на млади фермери, които започват дейността си и получават плащане по схемата за базово плащане. Схемата е достъпна за фермери на възраст под 40 години през първите пет години от техния проект и е задължителна за прилагане. За нея следва да се отделят до 2% от националните си пакети за директни плащания. Решението за конкретната част от бюджета, който ще прилага за схемата, следва да се вземе от държавата членка и за него да бъде уведомена Комисията до 1 август 2013 г.
● Държавите членки могат да предоставят обвързани плащания в рамките на 5% от националния таван за директни плащания. Новите ДЧ, прилагащи СЕПП, могат да предоставят обвързани плащания в размер до 10% от тавана за директни плащания. Обвързаните плащания ще могат да се прилагат за сектори и райони, със специфичен вид земеделие или които имат специфични затруднения и са особено важни по икономически или социални причини, само с цел запазване на нивото на производството.
● Въвежда се директно плащане за памук (за България, Гърция, Испания и Португалия), което се предоставя на хектар допустима площ. За България е определена базова площ за памук – 3 342 ха и 661,79 евро/ха плащане за 2016 г.
● Въвежда се схема за малки ферми. ДЧ следва да използва до 10% от националния таван за ДП за схемата за малки ферми. Плащането е под формата на плоска сума в рамките между 500 и 1000 евро. Малките фермери следва да спазват изискванията за кръстосано съответствие, но не са подложени на контрол за тяхното спазване.
● Въвежда се гъвкавост между Първи и Втори стълб, като до 1 август 2013 г. държаните членки могат да решат да прехвърлят до 10 % от своите национални пакети от Първи към Втори стълб. До 1 август 2013 г. България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Обединеното кралство (предимно ДЧ под средното ниво на директни плащания в ЕС) могат да решат да прехвърлят до 5% от пакета за РСР за директни плащания.
● Механизми за управление на пазара
Съществуващите системи на публична интервенция и помощи за частно складиране ще бъдат преразгледани, с цел усъвършенстване на предпазния механизъм за подпомагане на производителите по време на пазарни трудности. Мерките за ценова подкрепа се рационализират и опростяват. Създава се възможност ЕК да вземе спешни мерки в отговор на смущения на пазара. Правилата, свързани с признаването на организациите на производителите и междуотрасловите организации са разширени и обхващат всички сектори, като същевременно има допълнителни възможности за създаване на такива организации на производителите, които сега са прехвърлени за финансиране в Развитие на селските региони. Редица малки схеми ще бъдат премахнати, с цел опростяване. Отпадат квотните режими. Схемата за предлагане на плодове в училищата и схемата за училищното мляко ще бъдат удължени. Дава се възможност за държавни помощи по всички мерки в сектора на виното и те се приемат за нотифицирани държавни помощи; за държавни помощи за защита на пчелите; при доставка на продукти за учениците; за производителите на ядки. Максималният размер е 120,75 евро на хектар за година, като максималната площ, за България е 11 984 хектара. Мерките ще се финансират от Кризисен резерв, предвиден в Многогодишната Финансова Рамка.
• По предложенията за Развитие на селските региони
Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще стане част от новата Обща стратегическа рамка, приложима и за други европейски фондове. Ще бъдат поставени цели. Около 5% от средствата ще бъдат задържани в „резервен фонд за изпълнение” и ще бъдат достъпни едва след като може да се докаже, че е постигнат напредък по осъществяване на целите. Концепцията за Развитие на селските райони остава същата, но вместо на три оси, свързани с икономическите, екологичните и социалните въпроси, ще има шест приоритета - насърчаване на трансфера на знания и иновации; повишаване на конкурентноспособността; управлението на риска; възстановяване, опазване и подобряване на екосистемите; насърчаване на ефикасността на ресурсите, и насърчаване на социалното включване и икономическо развитие в селските райони. Държавите членки ще трябва да покрият 25% от техните пакети за Развитие на селските райони по въпроси, свързани с управлението на земята и борбата с климатичните промени. За да изпълнят целите и предвид специфичните си нужди, държавите членки, в своите програми за Развитие на селските райони ще проектират комбинации от мерки. По отношение на бюджета ще има малка промяна в разпределението на националните пакети за Развитие на селските райони, за да се вземат предвид по-обективни критерии – те ще бъдат определени на по-късен етап от Комисията. Процентите за съфинансиране от страна на ЕС ще бъдат - 85% в по-слабо развитите региони, най-отдалечените региони и малките острови в Егейско море; и 50% в други региони – за повече плащания. Процентите могат да бъдат увеличени за иновации и трансфер на знания, сътрудничество, създаване на групи производители, помощи за инсталации на млади фермери и проекти по ЛИДЕР.
През новия период ще има възможност за проектиране на под-програми с по-високи нива на финансиране, които да отговорят на нуждите на младите селскостопански производители, малките стопанства, планинските райони и късите вериги за доставка.
Като цяло голяма част от формулираните мерки покриват съдържанието на сега съществуващите, като една част от тях са тематично обединени, други са разширени и усъвършенствани. Биологичното земеделие е предвидено в отделна мярка. Има и изцяло нови мерки, като тези за управление на риска, обхващащи финансови вноски за застраховка от климатични събития или болести по животните; вноски във взаимоспомагателни фондове за изплащане на обезщетения за загуби, от болести или екологична катастрофа и вноски във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения, при сериозен спад в доходите.
По отношение на инвестициите допустимите разходи се свеждат до изграждането, придобиването, отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество; закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване; общи разходи, свързани с разноските. Бенефициерите на помощ, свързана с инвестиции, могат да поискат авансово плащане до 50 %, но подлежат на условието за предоставяне на банкова гаранция или еквивалентна гаранция.
Критерии за избор на проектите трябва да осигуряват равнопоставено третиране на кандидатите, по-добро използване на финансовите ресурси.
Предвижда се изграждането на мрежа Европейско партньорство за иновации(ЕПИ).
● По предвидените индивидуални мерки
Трансфер на знания и действия по осведомяване. Подпомагането обхваща дейности за професионално обучение и придобиване на умения, демонстрационни дейности и действия за осведомяване. В случай на демонстрационни проекти подпомагането може да включва и съответните разходи за инвестиции.
Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанствата. Подпомагането се предоставя за подпомагане на селскостопанските и горските производители в селските райони с оглед облагодетелстване от използването на консултантски услуги за подобряване на икономическите и екологичните показатели, и на устойчивост на изменението на климата. Ново е подпомагането за насърчаване на обучението на консултанти, за което се предоставят до 200 000 евро на три години.
Схеми за качество за селскостопански продукти и храни. Подпомагането обхваща присъединяването на нови селскостопански производители към различни схеми за качество за селскостопанските продукти, и схеми за доброволното им сертифициране. Не прилагаме подобни мерки с сегашния програмен период.
Инвестиции във физически активи. Подпомагането обхваща материални и/или нематериални инвестиции (сегашни мерки 121,123 и 125). Инвестициите са за подобряване общата производителност; свързани с преработка, предлагането на пазара на селскостопанските продукти; инфраструктура свързана с развитието на селското стопанство. Освен това свързани с непроизводствени дейности за постигане на ангажиментите за опазване на околната среда, запазване на биологичното разнообразие и др.
Възстановяване на селскостопанския потенциал, разрушен от природни бедствия и катастрофични събития, и въвеждане на подходящи превантивни мерки (сегашна мярка 126). Подпомагането обхваща инвестициите в превантивни мерки за ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия и за възстановяване на разрушения потенциал на земеделските земи.
Развитие на стопанства и предприятия. Подпомагането обхваща стартова помощ за млади производители (мярка 112); за неселскостопански дейности в селските райони (мерки 311 и 312) и за развитието на малки стопанства. За инвестиции в неселскостопански дейности (мерки 311 312). Освен това за годишно подпомагане на селскостопански производители, участващи в схемата за дребни селскостопански производители, които трайно прехвърлят стопанството си на друг селскостопански производител – това е нова дейност за подпомагане.
Основни услуги и обновяване на селата в селските райони (мерки 321 и 322). Подпомагането се отнася единствено до дребна по мащаби инфраструктура съгласно определеното в програмата от всяка държава- членка. Програмите за развитие на селските райони обаче могат да предвиждат специфични дерогации от това правило за инвестиции в широколентова инфраструктура и енергия от възобновяеми източници, при ясни критерии за осигуряване на взаимно допълване с помощта в рамките на други инструменти на ЕС.
Инвестиции в горските райони и подобряване жизнеспособността на горите – подобно на досегашните мерки 122, 223, 226 с нови допълнения. Подпомагането се отнася до залесяване и създаване на гористи местности; създаване на агро-лесовъдни системи; превенция и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари и природни бедствия; инвестиции за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност; инвестиции в нови технологии за лесовъдство и в преработката и търговията на горски продукти
Агроекология и климат (мярка 214, като биологичното земеделие е предвидено в отделна мярка). Прилагането на тази мярка е задължително. Биологично земеделие. Условията са като за мярката по агроекология.
Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите.
Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (мерки 213 и 224 -натура 2000 за гори)
Плащания за райони с природни или други специфични ограничения (мерки 211 и 212). Плащанията за селскостопански производители в планински райони и в други райони с природни или други специфични ограничения, се отпускат годишно за хектар използвана земеделска земя.
Създаване на групи производители (мярка 142). Ново е, че се подпомагат всички сектори в селското стопанство и са добавени групи производители в горското стопанство.
Хуманно отношение към животните – сегашна мярка 215.
Сътрудничество (мярка 124, но допълнена и подобрена). Подпомагането по тази мярка насърчава форми на сътрудничество, в които участват най-малко два субекта и предоставя широк набор от подкрепа, включително на пилотни проекти, разработването на нови продукти, практики, процеси и технологии в сектора на селското стопанство, храните и сектора на горското стопанство.
Управление на риска. Нови схеми обхващащи финансови вноски, изплащани директно на селскостопанските производители за премиите за застраховка срещу икономически загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, в случай на болести по животните; финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за изплащане на обезщетения за икономически загуби, причинени от болести или екологична катастрофа и вноски във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения при сериозен спад в доходите.
Общите параметри от позицията на Република България по предложенията за реформа на ОСП бяха представени от министър Найденов. Най-важните акценти могат да бъдат обобщени, както следва:
Страната ни като цяло приветства стремежа за реформа на ОСП и подкрепя амбициозните цели и задачи, които са поставени и одобрява по-голямата част от предложените промени. Въпреки това в предстоящите преговори, които ще определят финасовата рамка в целия сектор за дълъг период от време, България ще отстоява своите интереси по отношение на конкретните параметри, като:
България ще настоява финансовият пакет за подпомагане да се запази в сегашната рамка, и ще бъде за балансиран и равновесен подход при разпределението на средствата между двата стълба. За страната ни също така е важно България и Румъния да получат възможността плащанията да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г.
България подкрепя предложението за въвеждане на таван на директните плащания, но ще работи за преразглеждане на размера на предложения праг от 150 000 евро, както и за възможността спестените средства да бъдат пренасочвани.
България е против въвеждането на 2011 г., като референтна година за кандидатстване през 2014 г., тъй като размерът на потенциално допустимата за подпомагане площ в България значително надвишава текущо заявяваната през 2011 г. земеделска земя. Затова ще настоява да се предвиди механизъм, гарантиращ възможности за подпомагане на нови земеделски стопани.
България категорично подкрепя възможността за предоставяне на процент от националния таван за директни плащания за обвързани плащания, тъй като това ще подобри съотношението между плащанията в сектор растениевъдство и тези в сектор животновъдство.
По отношение на „зелените” плащания, становището е, че предвиденият размер от 30% от пакета за директни плащания, е твърде голям и следва да бъде осигурена възможност за по-голяма гъвкавост при определяне на това съотношение на ниво държава членка, без да се предвижда твърдо фиксирана ставка. Тази позиция е с оглед различните екологични и природни условия в отделните региони на ЕС. Освен това поради различната насоченост и характеристики на отделните компоненти на директните плащания, е обосновано те да бъдат независими едни от други.
В последвалата дискусия взеха участие н.п. Юнал Тасим, Димитър Аврамов, Пенко Атанасов, Венцислав Върбанов и Десислава Танева.
Народните представители от всички парламентарни групи изразиха своята подкрепа за представената от министерството позиция и подчертаха, че за да бъдат защитени интересите на българските земеделски производители и на обществото като цяло, основните приоритети за страната следва да бъдат дефинирани при възможно най-широк консенсус. В тази връзка министър Найденов трябва да получи необходимия мандат от страна на Народното събрание да отстоява интересите на Република България в предстоящите преговори по предложените промени на ОСП.
Народният представител Юнал Тасим предложи екипът на министерството да представя в комисията периодична информация за това как се развиват преговорите и призова народните представители да бъдат активна страна при определянето на приоритетите и дефинициите, които ще бъдат дадени в хода на дискусиите.
Беше направено предложение, така представеното становище да бъде разгледано и в пленарната зала на Народното събрание, за да бъде представено на вниманието на европейските институции като позиция на целия български парламент по подготвяната реформа.
Председателят на комисията г-жа Танева, изтъкна, че българската позиция, следва да бъде съобразена със съществуващата структура на земеделските стопанства в страната, която силно се различава от тази в другите страни членки на ЕС. За България е важно да бъде избегната, съществуващата в настоящия програмен период неравнопоставеност в подпомагането на различните сектори, която е в резултат на прилагането на подпомагане на хектар обработваема земя и при която интензивните производства и животновъдството, са силно ощетени.
България следва да отстоява позицията за по-справедливо и съотносимо към доходите третиране на различните сектори при тяхното подпомагане с европейски средства, тъй като компенсирането на интензивните сектори от националния бюджет не би могло да бъде адекватно по размер на евентуално изкривяване, получено в резултат на несъобразена с условията и неотговаряща на потребностите на страната ни политика.
В тази връзка предложи в становището да залегне настояване от страна на Република България за увеличаване на процента от националния таван за директни плащания, който може да бъде предоставян за обвързани плащания.
Там където пакетите по директните плащания не предвиждат фиксирана и задължителна за изпълнение ставка, да бъде дадена възможност за пренасочване на оставащите средства към интензивните производства и животновъдството.
България следва да настоява за по висок таван на директните плащания. Конкретният размер на сумата следва да бъде определен на базата на обстоен сравнителен анализ на структурата на земеделските стопанства, позволяващ вземането на адекватно решение, което няма да повлияе негативно върху конкурентноспособността на производителите и ще гарантира равнопоставено подпомагане, съобразено с производствената себестойност на продукцията. Освен това следва да бъде дадена възможност средствата, оставащи в резултат на въвеждането на таван на директните плащания, независимо от неговия размер, да остават в Първи стълб и да бъдат използвани за компенсиране нивата на подпомагане.
По отношение на Втория стълб и видовете допустими инвестиции, България следва да настоява за допускане на възможността в сектор животновъдство също да се правят инвестиции, включително и за закупуване на животни, тъй като досега сектора беше силно ощетен, а той разполага с недоразвит потенциал по отношение на модернизацията, въвеждането на нови технологии и подобряване на икономическа ефективност.
В заключение и след проведеното гласуване Комисията по земеделието и горите единодушно прие следното становище:
С Т А Н О В И Щ Е
НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПО РЕФОРМАТА
НА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА
▪ Приветстваме стремежа на ЕК за реформа в областта на ОСП, като отчитаме важността на подобряването на конкурентноспособността на европейските производители. В тази връзка изразяваме подкрепа за запазването на двата стълба на ОСП след 2014.
▪ Приветстваме запазването на директните плащания и гарантиране на стабилно ниво на финансиране на Общата селскостопанска политика, като апелираме за постигане на справедливо разпределение на подпомагането с директни плащания между държавите - членки на ЕС с оглед създаване на еднаква основа за конкуренция. Необходимо е прилагането на по-амбициозен подход, гарантиращ по-бързо и по-съществено намаляване на различията в нивата на директните плащания между държавите-членки. Съществен напредък за постигане на конвергенция би била възможността плащанията за България и Румъния да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г.
▪ Отчитаме необходимостта от въвеждане на мерки с екологична насоченост, като осъзнаваме необходимостта от осигуряване на повече гъвкавост на ниво държава членка при определяне на съотношението на компонентите на директното плащане, без твърдо фиксирани ставки, с оглед различните екологични и природни условия в отделните региони на ЕС. Поради различната насоченост и различните характеристики на отделните компоненти на директните плащания, е обосновано те да бъдат независими едни от други.
▪ Подкрепяме запазването на обвързаните с производството плащания. Предвид спецификата в структурата на земеделските стопанства в България, която силно се различава от тази в другите страни членки на ЕС, настояваме предвиденият за новите държави членки 10 % таван от националния пакет за директни плащания, който може да бъде предоставян за обвързани плащания, да бъде увеличен на 20 %. Така ще бъде преодоляна съществуващата в настоящия програмен период неравнопоставеност в подпомагането на различните сектори, възникнала в резултат на прилагането на подпомагане на хектар обработваема земя, при която интензивните производства и животновъдството са силно ощетени.
▪ Предлагаме неусвоените средства от пакетите по директните плащания, които не предвиждат фиксирана и задължителна за изпълнение ставка, да остават в Първи стълб и се използват за подпомагане на интензивните сектори и на животновъдството, чрез обвързаните с производството плащания, в допълнение към предвидения за новите държави членки праг от националния таван за директни плащания.
▪ Присъединяваме се към предложението за въвеждане на таван на директните плащания. Считаме, че решението за размера на тавана, както и на предложения праг на директните плащания, следва да бъде преразгледано, като техният размер се определи на базата на обстоен сравнителен анализ на структурата на земеделските стопанства във всички държави членки, тъй като тя силно се различава в отделните региони. Несъобразеното с подобен анализ решение, би поставило в неравнопоставено положение по отношение на подпомагането земеделските производители от различните държавите членки. Освен това следва да бъде дадена възможност средствата, оставащи в резултат на въвеждането на таван на директните плащания, да остават в Първи стълб и да бъдат използвани за компенсиране нивата на подпомагане на интензивните сектори и на животновъдството, в допълнение към предвидения за новите държави членки праг от националния таван за директни плащания, за обвързани с производството плащания.
▪ Изразяваме резерви по отношение на предложението за въвеждането на 2011 г. като референтна година за кандидатстване през 2014 г., предвид по-големият размер на потенциално допустима за подпомагане площ в България, пред заявената през 2011 г. земеделска земя. Необходимо е да се предвиди механизъм, гарантиращ възможности за подпомагане на нови земеделски стопани.
Общата структура на инструментите за управление на пазара трябва да бъде запазена като „предпазна мрежа” в сектора. Правилата за прилагане на защитните мерки следва да бъдат по-гъвкави и бързо приложими. Подкрепяме увеличаването на възможностите да се прилагат извънредни мерки при смущение на пазара и за възстановяване на потребителското доверие.
Всички реално работещи инструменти, които допринасят за пазарната ориентация и повишаване на конкурентноспособността, трябва да бъдат запазени. Пазарната мярка за подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци за инвестиции трябва да бъде продължена. Важно е запазването на мерките за подкрепа на традиционни за страната сектори, като вино и пчеларство.
Мерките, насочени към подобряване на функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки, трябва да имат хоризонтален характер и да обхващат всички основни сектори на земеделието. Същевременно, на държавите-членки трябва да се предостави достатъчна гъвкавост за тяхното прилагане, според пазарната ситуация в съответната страна.
▪ Насърчаваме засилването на ролята на иновациите и разнообразяване на възможностите за подкрепа с цел активизиране на сътрудничеството между селското стопанство и горското стопанство и научноизследователската дейност в тези сектори.
▪ Не подкрепяме процедурата за определяне на „Резерв за изпълнение”, предвидена в предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете по Общата стратегическа рамка.
▪ Приветстваме предложението за разработване на тематични подпрограми в рамките на програмите за развитие на селските райони.
▪ Резервирани сме по отношение на обвързването на съдържанието и структурата на програмите за развитие на селските райони с предварителните условия, предвидени в предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете по Общата стратегическа рамка.
▪ По отношение на видовете допустими инвестиции по Втория стълб, настояваме за възможност за допустими инвестиции в сектор животновъдство, предвид недоразвития потенциал по отношение на модернизацията, въвеждането на нови технологии и подобряване на икономическа ефективност.
▪ Апелираме за разширяване на обхвата на мерките и на бенефициентите по мерките, касаещи подпомагането на дейностите в горите.
▪ Подкрепяме идеята за предоставяне на подкрепа за стабилизиране на доходите и управление на рисковете от икономически загуби, но сме резервирани по отношение на предвидените условия за извършване на такова подпомагане.
▪ В съответствие с принципа на пропорционалност, при приемането на реформата трябва да се следи налагането на допълнителни административни и финансови тежести за държавите - членки на ЕС да бъде сведено до минимум. Необходимо е реално опростяване на процедурите в областта на директните плащания и намаляване на бюрокрацията.
С уважение,
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДОКЛАД
на
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
Относно: Проведено изслушване за позицията на Република България по отношение на реформата на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и становище на Комисията по земеделието и горите по темата.
На основание чл. 99, ал. 3 от ПОДНС, на заседание на Комисията по земеделието и горите, проведено на 23 ноември 2011 г., бе изслушана информация относно позицията на Република България по пакета предложения за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз за периода след 2013 г., представен от Европейската комисия на 12.10.2011 г.
Участие в заседанието, като представители на изпълнителната власт, взеха: от Министерството на земеделието и храните - г-н Мирослав Найденов - министър, г-жа Светлана Боянова – зам.-министър, г-н Цветан Димитров – заместник-министър, г-н Никола Христов от д-я „Развитие на селските райони”, г-жа Емилия Манолова от д-я „Стратегическо планиране”, Снежана Благоева началник на отдел „Директни плащания”. От ДФ”Земеделие” - Румен Порожанов - изпълнителен директор, г-н Иван Капитанов и г-н Свилен Костов - зам.-изпълнителни директори, представители на браншови организации и експерти.
Подробна писмена информация от страна на Министерството на земеделието и храните по темата бе предварително разпространена до членовете на комисията.
По-важните аспекти от предложените промени могат да бъдат обобщени, както следва:
Целта на реформата на ОСП е по-целенасочено и равностойно подпомагане на доходите в сектора за засилване на растежа и заетостта, по-ефективни и адаптирани инструменти за управление на кризи, допълнителни инвестиции за научни изследвания и иновации, по-конкурентоспособна и балансирана верига за доставки на храни, чрез подпомагане на организациите на производителите и на междупрофесионалните организации, насърчаване на агроекологичните инициативи, стимулиране на младите земеделски производители, стимулиране на заетостта и предприемачеството в селските райони, повече внимание към районите с неблагоприятни природни условия, и като цяла по-опростена и по-ефективна ОСП.
● Запазват се двата стълба на ОСП и след 2014 г. В Първи стълб - задължителни едногодишни мерки с общо приложение. Във Втори стълб доброволни мерки съобразени с националните и регионалните специфики в многогодишен програмен подход.
● Създава се единна схема за директни плащания наречена „Схема за базово плащане”, която ще се прилага за всички държави-членки след 2014 г. схемата ще се прилага на базата на права за плащане за допустими хектари през първата година на прилагане. Първоначалното разпределение на права ще се извършва на фермери, кандидатствали за разпределение на права за плащане по схемата за базово плащане до 15 май 2014 г. Фермерите трябва да са активирали поне едно право за плащане по СЕП или да са заявили подпомагане по СЕПП през 2011 г. и да отговарят на условията за активен фермер.
● Въвежда се терминът „активен фермер”. Директни плащания не се предоставят на физически или юридически лица, когато отговарят на едно от следните условия: 1. годишното количество на директни плащания е по-малко от 5% от общите им приходи от неземеделски дейности за най-близката финансова година или 2. техните земеделски площи са предимно площи, които се поддържат естествено в състояние, подходящо за паша или култивиране и те не извършват на тези площи минималната дейност, определена от ДЧ в съответствие с определението за земеделска дейност. Това изискване не се прилага за фермери, които през предходната година са получили по-малко от 5 000 евро директни плащания.
● Въвежда се прогресивно намаляване и таван на плащанията, като размерът на годишните директни плащания за едно стопанство ще бъде ограничен до 300 000 евро на година и ще бъде прогресивно намаляван: със 70% за частта от 250 000 до 300 000 евро; с 40% за частта от 200 000 до 250 000 евро; и с 20% за частта от 150 000 до 200 000 евро. Изчисленията ще се правят след приспадане на изплатените и декларирани от фермера заплати през предходната година, включително данъци и социални осигуровки. Не подлежат на прогресивно намаление и таван „зелените” директни плащания. Контролът е задължение на държавата-членка. Спестените средства се прехвърлят към РСР.
● Запазва се възможността за България и Румъния да предоставят национални доплащания през 2014 г. и 2015 г., като максималният размер за България през 2014 г. е 150 186 000 евро, а през 2015 г. – 71 024 000 евро. Максималният размер на национални доплащания за памук не следва да надвишава 556 523 евро за 2014 г. и 295 687 евро за 2015 г.
● Въвежда се т.нар. „зелено” (екологично) директно плащане за земеделски практики в полза на климата и околната среда, в размер на 30% от пакета за директни плащания. Схемата е задължителна за прилагане както от държавата-членка, така и от всеки фермер, кандидатстващ за директна подкрепа с изключение на тези, кандидатстващи по схемата за малки фермери. Предвидените „зелени дейности” са - диверсификация на културите, постоянно затревени площи,екологично насочени площи, като те не са по избор на фермера, а са задължение по отношение на релевантните на различните дейности площи.
● Въвежда се възможност за допълнително директно плащане за райони с природни ограничения, под формата на допълнително плащане на хектар. Схемата се прилага по желание и може да включи до 5% от пакета за директните плащания.
● Въвежда се допълнително годишно плащане на млади фермери, които започват дейността си и получават плащане по схемата за базово плащане. Схемата е достъпна за фермери на възраст под 40 години през първите пет години от техния проект и е задължителна за прилагане. За нея следва да се отделят до 2% от националните си пакети за директни плащания. Решението за конкретната част от бюджета, който ще прилага за схемата, следва да се вземе от държавата членка и за него да бъде уведомена Комисията до 1 август 2013 г.
● Държавите членки могат да предоставят обвързани плащания в рамките на 5% от националния таван за директни плащания. Новите ДЧ, прилагащи СЕПП, могат да предоставят обвързани плащания в размер до 10% от тавана за директни плащания. Обвързаните плащания ще могат да се прилагат за сектори и райони, със специфичен вид земеделие или които имат специфични затруднения и са особено важни по икономически или социални причини, само с цел запазване на нивото на производството.
● Въвежда се директно плащане за памук (за България, Гърция, Испания и Португалия), което се предоставя на хектар допустима площ. За България е определена базова площ за памук – 3 342 ха и 661,79 евро/ха плащане за 2016 г.
● Въвежда се схема за малки ферми. ДЧ следва да използва до 10% от националния таван за ДП за схемата за малки ферми. Плащането е под формата на плоска сума в рамките между 500 и 1000 евро. Малките фермери следва да спазват изискванията за кръстосано съответствие, но не са подложени на контрол за тяхното спазване.
● Въвежда се гъвкавост между Първи и Втори стълб, като до 1 август 2013 г. държаните членки могат да решат да прехвърлят до 10 % от своите национални пакети от Първи към Втори стълб. До 1 август 2013 г. България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Обединеното кралство (предимно ДЧ под средното ниво на директни плащания в ЕС) могат да решат да прехвърлят до 5% от пакета за РСР за директни плащания.
● Механизми за управление на пазара
Съществуващите системи на публична интервенция и помощи за частно складиране ще бъдат преразгледани, с цел усъвършенстване на предпазния механизъм за подпомагане на производителите по време на пазарни трудности. Мерките за ценова подкрепа се рационализират и опростяват. Създава се възможност ЕК да вземе спешни мерки в отговор на смущения на пазара. Правилата, свързани с признаването на организациите на производителите и междуотрасловите организации са разширени и обхващат всички сектори, като същевременно има допълнителни възможности за създаване на такива организации на производителите, които сега са прехвърлени за финансиране в Развитие на селските региони. Редица малки схеми ще бъдат премахнати, с цел опростяване. Отпадат квотните режими. Схемата за предлагане на плодове в училищата и схемата за училищното мляко ще бъдат удължени. Дава се възможност за държавни помощи по всички мерки в сектора на виното и те се приемат за нотифицирани държавни помощи; за държавни помощи за защита на пчелите; при доставка на продукти за учениците; за производителите на ядки. Максималният размер е 120,75 евро на хектар за година, като максималната площ, за България е 11 984 хектара. Мерките ще се финансират от Кризисен резерв, предвиден в Многогодишната Финансова Рамка.
• По предложенията за Развитие на селските региони
Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще стане част от новата Обща стратегическа рамка, приложима и за други европейски фондове. Ще бъдат поставени цели. Около 5% от средствата ще бъдат задържани в „резервен фонд за изпълнение” и ще бъдат достъпни едва след като може да се докаже, че е постигнат напредък по осъществяване на целите. Концепцията за Развитие на селските райони остава същата, но вместо на три оси, свързани с икономическите, екологичните и социалните въпроси, ще има шест приоритета - насърчаване на трансфера на знания и иновации; повишаване на конкурентноспособността; управлението на риска; възстановяване, опазване и подобряване на екосистемите; насърчаване на ефикасността на ресурсите, и насърчаване на социалното включване и икономическо развитие в селските райони. Държавите членки ще трябва да покрият 25% от техните пакети за Развитие на селските райони по въпроси, свързани с управлението на земята и борбата с климатичните промени. За да изпълнят целите и предвид специфичните си нужди, държавите членки, в своите програми за Развитие на селските райони ще проектират комбинации от мерки. По отношение на бюджета ще има малка промяна в разпределението на националните пакети за Развитие на селските райони, за да се вземат предвид по-обективни критерии – те ще бъдат определени на по-късен етап от Комисията. Процентите за съфинансиране от страна на ЕС ще бъдат - 85% в по-слабо развитите региони, най-отдалечените региони и малките острови в Егейско море; и 50% в други региони – за повече плащания. Процентите могат да бъдат увеличени за иновации и трансфер на знания, сътрудничество, създаване на групи производители, помощи за инсталации на млади фермери и проекти по ЛИДЕР.
През новия период ще има възможност за проектиране на под-програми с по-високи нива на финансиране, които да отговорят на нуждите на младите селскостопански производители, малките стопанства, планинските райони и късите вериги за доставка.
Като цяло голяма част от формулираните мерки покриват съдържанието на сега съществуващите, като една част от тях са тематично обединени, други са разширени и усъвършенствани. Биологичното земеделие е предвидено в отделна мярка. Има и изцяло нови мерки, като тези за управление на риска, обхващащи финансови вноски за застраховка от климатични събития или болести по животните; вноски във взаимоспомагателни фондове за изплащане на обезщетения за загуби, от болести или екологична катастрофа и вноски във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения, при сериозен спад в доходите.
По отношение на инвестициите допустимите разходи се свеждат до изграждането, придобиването, отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество; закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване; общи разходи, свързани с разноските. Бенефициерите на помощ, свързана с инвестиции, могат да поискат авансово плащане до 50 %, но подлежат на условието за предоставяне на банкова гаранция или еквивалентна гаранция.
Критерии за избор на проектите трябва да осигуряват равнопоставено третиране на кандидатите, по-добро използване на финансовите ресурси.
Предвижда се изграждането на мрежа Европейско партньорство за иновации(ЕПИ).
● По предвидените индивидуални мерки
Трансфер на знания и действия по осведомяване. Подпомагането обхваща дейности за професионално обучение и придобиване на умения, демонстрационни дейности и действия за осведомяване. В случай на демонстрационни проекти подпомагането може да включва и съответните разходи за инвестиции.
Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанствата. Подпомагането се предоставя за подпомагане на селскостопанските и горските производители в селските райони с оглед облагодетелстване от използването на консултантски услуги за подобряване на икономическите и екологичните показатели, и на устойчивост на изменението на климата. Ново е подпомагането за насърчаване на обучението на консултанти, за което се предоставят до 200 000 евро на три години.
Схеми за качество за селскостопански продукти и храни. Подпомагането обхваща присъединяването на нови селскостопански производители към различни схеми за качество за селскостопанските продукти, и схеми за доброволното им сертифициране. Не прилагаме подобни мерки с сегашния програмен период.
Инвестиции във физически активи. Подпомагането обхваща материални и/или нематериални инвестиции (сегашни мерки 121,123 и 125). Инвестициите са за подобряване общата производителност; свързани с преработка, предлагането на пазара на селскостопанските продукти; инфраструктура свързана с развитието на селското стопанство. Освен това свързани с непроизводствени дейности за постигане на ангажиментите за опазване на околната среда, запазване на биологичното разнообразие и др.
Възстановяване на селскостопанския потенциал, разрушен от природни бедствия и катастрофични събития, и въвеждане на подходящи превантивни мерки (сегашна мярка 126). Подпомагането обхваща инвестициите в превантивни мерки за ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия и за възстановяване на разрушения потенциал на земеделските земи.
Развитие на стопанства и предприятия. Подпомагането обхваща стартова помощ за млади производители (мярка 112); за неселскостопански дейности в селските райони (мерки 311 и 312) и за развитието на малки стопанства. За инвестиции в неселскостопански дейности (мерки 311 312). Освен това за годишно подпомагане на селскостопански производители, участващи в схемата за дребни селскостопански производители, които трайно прехвърлят стопанството си на друг селскостопански производител – това е нова дейност за подпомагане.
Основни услуги и обновяване на селата в селските райони (мерки 321 и 322). Подпомагането се отнася единствено до дребна по мащаби инфраструктура съгласно определеното в програмата от всяка държава- членка. Програмите за развитие на селските райони обаче могат да предвиждат специфични дерогации от това правило за инвестиции в широколентова инфраструктура и енергия от възобновяеми източници, при ясни критерии за осигуряване на взаимно допълване с помощта в рамките на други инструменти на ЕС.
Инвестиции в горските райони и подобряване жизнеспособността на горите – подобно на досегашните мерки 122, 223, 226 с нови допълнения. Подпомагането се отнася до залесяване и създаване на гористи местности; създаване на агро-лесовъдни системи; превенция и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари и природни бедствия; инвестиции за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност; инвестиции в нови технологии за лесовъдство и в преработката и търговията на горски продукти
Агроекология и климат (мярка 214, като биологичното земеделие е предвидено в отделна мярка). Прилагането на тази мярка е задължително. Биологично земеделие. Условията са като за мярката по агроекология.
Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите.
Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (мерки 213 и 224 -натура 2000 за гори)
Плащания за райони с природни или други специфични ограничения (мерки 211 и 212). Плащанията за селскостопански производители в планински райони и в други райони с природни или други специфични ограничения, се отпускат годишно за хектар използвана земеделска земя.
Създаване на групи производители (мярка 142). Ново е, че се подпомагат всички сектори в селското стопанство и са добавени групи производители в горското стопанство.
Хуманно отношение към животните – сегашна мярка 215.
Сътрудничество (мярка 124, но допълнена и подобрена). Подпомагането по тази мярка насърчава форми на сътрудничество, в които участват най-малко два субекта и предоставя широк набор от подкрепа, включително на пилотни проекти, разработването на нови продукти, практики, процеси и технологии в сектора на селското стопанство, храните и сектора на горското стопанство.
Управление на риска. Нови схеми обхващащи финансови вноски, изплащани директно на селскостопанските производители за премиите за застраховка срещу икономически загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, в случай на болести по животните; финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за изплащане на обезщетения за икономически загуби, причинени от болести или екологична катастрофа и вноски във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения при сериозен спад в доходите.
Общите параметри от позицията на Република България по предложенията за реформа на ОСП бяха представени от министър Найденов. Най-важните акценти могат да бъдат обобщени, както следва:
Страната ни като цяло приветства стремежа за реформа на ОСП и подкрепя амбициозните цели и задачи, които са поставени и одобрява по-голямата част от предложените промени. Въпреки това в предстоящите преговори, които ще определят финасовата рамка в целия сектор за дълъг период от време, България ще отстоява своите интереси по отношение на конкретните параметри, като:
България ще настоява финансовият пакет за подпомагане да се запази в сегашната рамка, и ще бъде за балансиран и равновесен подход при разпределението на средствата между двата стълба. За страната ни също така е важно България и Румъния да получат възможността плащанията да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г.
България подкрепя предложението за въвеждане на таван на директните плащания, но ще работи за преразглеждане на размера на предложения праг от 150 000 евро, както и за възможността спестените средства да бъдат пренасочвани.
България е против въвеждането на 2011 г., като референтна година за кандидатстване през 2014 г., тъй като размерът на потенциално допустимата за подпомагане площ в България значително надвишава текущо заявяваната през 2011 г. земеделска земя. Затова ще настоява да се предвиди механизъм, гарантиращ възможности за подпомагане на нови земеделски стопани.
България категорично подкрепя възможността за предоставяне на процент от националния таван за директни плащания за обвързани плащания, тъй като това ще подобри съотношението между плащанията в сектор растениевъдство и тези в сектор животновъдство.
По отношение на „зелените” плащания, становището е, че предвиденият размер от 30% от пакета за директни плащания, е твърде голям и следва да бъде осигурена възможност за по-голяма гъвкавост при определяне на това съотношение на ниво държава членка, без да се предвижда твърдо фиксирана ставка. Тази позиция е с оглед различните екологични и природни условия в отделните региони на ЕС. Освен това поради различната насоченост и характеристики на отделните компоненти на директните плащания, е обосновано те да бъдат независими едни от други.
В последвалата дискусия взеха участие н.п. Юнал Тасим, Димитър Аврамов, Пенко Атанасов, Венцислав Върбанов и Десислава Танева.
Народните представители от всички парламентарни групи изразиха своята подкрепа за представената от министерството позиция и подчертаха, че за да бъдат защитени интересите на българските земеделски производители и на обществото като цяло, основните приоритети за страната следва да бъдат дефинирани при възможно най-широк консенсус. В тази връзка министър Найденов трябва да получи необходимия мандат от страна на Народното събрание да отстоява интересите на Република България в предстоящите преговори по предложените промени на ОСП.
Народният представител Юнал Тасим предложи екипът на министерството да представя в комисията периодична информация за това как се развиват преговорите и призова народните представители да бъдат активна страна при определянето на приоритетите и дефинициите, които ще бъдат дадени в хода на дискусиите.
Беше направено предложение, така представеното становище да бъде разгледано и в пленарната зала на Народното събрание, за да бъде представено на вниманието на европейските институции като позиция на целия български парламент по подготвяната реформа.
Председателят на комисията г-жа Танева, изтъкна, че българската позиция, следва да бъде съобразена със съществуващата структура на земеделските стопанства в страната, която силно се различава от тази в другите страни членки на ЕС. За България е важно да бъде избегната, съществуващата в настоящия програмен период неравнопоставеност в подпомагането на различните сектори, която е в резултат на прилагането на подпомагане на хектар обработваема земя и при която интензивните производства и животновъдството, са силно ощетени.
България следва да отстоява позицията за по-справедливо и съотносимо към доходите третиране на различните сектори при тяхното подпомагане с европейски средства, тъй като компенсирането на интензивните сектори от националния бюджет не би могло да бъде адекватно по размер на евентуално изкривяване, получено в резултат на несъобразена с условията и неотговаряща на потребностите на страната ни политика.
В тази връзка предложи в становището да залегне настояване от страна на Република България за увеличаване на процента от националния таван за директни плащания, който може да бъде предоставян за обвързани плащания.
Там където пакетите по директните плащания не предвиждат фиксирана и задължителна за изпълнение ставка, да бъде дадена възможност за пренасочване на оставащите средства към интензивните производства и животновъдството.
България следва да настоява за по висок таван на директните плащания. Конкретният размер на сумата следва да бъде определен на базата на обстоен сравнителен анализ на структурата на земеделските стопанства, позволяващ вземането на адекватно решение, което няма да повлияе негативно върху конкурентноспособността на производителите и ще гарантира равнопоставено подпомагане, съобразено с производствената себестойност на продукцията. Освен това следва да бъде дадена възможност средствата, оставащи в резултат на въвеждането на таван на директните плащания, независимо от неговия размер, да остават в Първи стълб и да бъдат използвани за компенсиране нивата на подпомагане.
По отношение на Втория стълб и видовете допустими инвестиции, България следва да настоява за допускане на възможността в сектор животновъдство също да се правят инвестиции, включително и за закупуване на животни, тъй като досега сектора беше силно ощетен, а той разполага с недоразвит потенциал по отношение на модернизацията, въвеждането на нови технологии и подобряване на икономическа ефективност.
В заключение и след проведеното гласуване Комисията по земеделието и горите единодушно прие следното становище:
С Т А Н О В И Щ Е
НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПО РЕФОРМАТА
НА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА
▪ Приветстваме стремежа на ЕК за реформа в областта на ОСП, като отчитаме важността на подобряването на конкурентноспособността на европейските производители. В тази връзка изразяваме подкрепа за запазването на двата стълба на ОСП след 2014.
▪ Приветстваме запазването на директните плащания и гарантиране на стабилно ниво на финансиране на Общата селскостопанска политика, като апелираме за постигане на справедливо разпределение на подпомагането с директни плащания между държавите - членки на ЕС с оглед създаване на еднаква основа за конкуренция. Необходимо е прилагането на по-амбициозен подход, гарантиращ по-бързо и по-съществено намаляване на различията в нивата на директните плащания между държавите-членки. Съществен напредък за постигане на конвергенция би била възможността плащанията за България и Румъния да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г.
▪ Отчитаме необходимостта от въвеждане на мерки с екологична насоченост, като осъзнаваме необходимостта от осигуряване на повече гъвкавост на ниво държава членка при определяне на съотношението на компонентите на директното плащане, без твърдо фиксирани ставки, с оглед различните екологични и природни условия в отделните региони на ЕС. Поради различната насоченост и различните характеристики на отделните компоненти на директните плащания, е обосновано те да бъдат независими едни от други.
▪ Подкрепяме запазването на обвързаните с производството плащания. Предвид спецификата в структурата на земеделските стопанства в България, която силно се различава от тази в другите страни членки на ЕС, настояваме предвиденият за новите държави членки 10 % таван от националния пакет за директни плащания, който може да бъде предоставян за обвързани плащания, да бъде увеличен на 20 %. Така ще бъде преодоляна съществуващата в настоящия програмен период неравнопоставеност в подпомагането на различните сектори, възникнала в резултат на прилагането на подпомагане на хектар обработваема земя, при която интензивните производства и животновъдството са силно ощетени.
▪ Предлагаме неусвоените средства от пакетите по директните плащания, които не предвиждат фиксирана и задължителна за изпълнение ставка, да остават в Първи стълб и се използват за подпомагане на интензивните сектори и на животновъдството, чрез обвързаните с производството плащания, в допълнение към предвидения за новите държави членки праг от националния таван за директни плащания.
▪ Присъединяваме се към предложението за въвеждане на таван на директните плащания. Считаме, че решението за размера на тавана, както и на предложения праг на директните плащания, следва да бъде преразгледано, като техният размер се определи на базата на обстоен сравнителен анализ на структурата на земеделските стопанства във всички държави членки, тъй като тя силно се различава в отделните региони. Несъобразеното с подобен анализ решение, би поставило в неравнопоставено положение по отношение на подпомагането земеделските производители от различните държавите членки. Освен това следва да бъде дадена възможност средствата, оставащи в резултат на въвеждането на таван на директните плащания, да остават в Първи стълб и да бъдат използвани за компенсиране нивата на подпомагане на интензивните сектори и на животновъдството, в допълнение към предвидения за новите държави членки праг от националния таван за директни плащания, за обвързани с производството плащания.
▪ Изразяваме резерви по отношение на предложението за въвеждането на 2011 г. като референтна година за кандидатстване през 2014 г., предвид по-големият размер на потенциално допустима за подпомагане площ в България, пред заявената през 2011 г. земеделска земя. Необходимо е да се предвиди механизъм, гарантиращ възможности за подпомагане на нови земеделски стопани.
Общата структура на инструментите за управление на пазара трябва да бъде запазена като „предпазна мрежа” в сектора. Правилата за прилагане на защитните мерки следва да бъдат по-гъвкави и бързо приложими. Подкрепяме увеличаването на възможностите да се прилагат извънредни мерки при смущение на пазара и за възстановяване на потребителското доверие.
Всички реално работещи инструменти, които допринасят за пазарната ориентация и повишаване на конкурентноспособността, трябва да бъдат запазени. Пазарната мярка за подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци за инвестиции трябва да бъде продължена. Важно е запазването на мерките за подкрепа на традиционни за страната сектори, като вино и пчеларство.
Мерките, насочени към подобряване на функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки, трябва да имат хоризонтален характер и да обхващат всички основни сектори на земеделието. Същевременно, на държавите-членки трябва да се предостави достатъчна гъвкавост за тяхното прилагане, според пазарната ситуация в съответната страна.
▪ Насърчаваме засилването на ролята на иновациите и разнообразяване на възможностите за подкрепа с цел активизиране на сътрудничеството между селското стопанство и горското стопанство и научноизследователската дейност в тези сектори.
▪ Не подкрепяме процедурата за определяне на „Резерв за изпълнение”, предвидена в предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете по Общата стратегическа рамка.
▪ Приветстваме предложението за разработване на тематични подпрограми в рамките на програмите за развитие на селските райони.
▪ Резервирани сме по отношение на обвързването на съдържанието и структурата на програмите за развитие на селските райони с предварителните условия, предвидени в предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете по Общата стратегическа рамка.
▪ По отношение на видовете допустими инвестиции по Втория стълб, настояваме за възможност за допустими инвестиции в сектор животновъдство, предвид недоразвития потенциал по отношение на модернизацията, въвеждането на нови технологии и подобряване на икономическа ефективност.
▪ Апелираме за разширяване на обхвата на мерките и на бенефициентите по мерките, касаещи подпомагането на дейностите в горите.
▪ Подкрепяме идеята за предоставяне на подкрепа за стабилизиране на доходите и управление на рисковете от икономически загуби, но сме резервирани по отношение на предвидените условия за извършване на такова подпомагане.
▪ В съответствие с принципа на пропорционалност, при приемането на реформата трябва да се следи налагането на допълнителни административни и финансови тежести за държавите - членки на ЕС да бъде сведено до минимум. Необходимо е реално опростяване на процедурите в областта на директните плащания и намаляване на бюрокрацията.
С уважение,
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
