Изслушване на министъра на земеделието и храните, проведено на основание на член 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

---

ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ


ДОКЛАД
на
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Относно: Изслушване на министъра на земеделието и храните, проведено на основание на член 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 16 май 2012 г., на което изслуша информация от Министерството на земеделието и храните относно:
● Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти;
● Отмененото решение на Министерския съвет за строеж на защитна ограда между България и Турция и актуалното състояние в “Санитарния кордон” за надзор и контрол на болестта шап.
Участие в заседанието, като представители на изпълнителната власт взеха: от Министерството на земеделието и храните - д-р Мирослав Найденов - министър, г-н Цветан Димитров – заместник-министър и г-н Тодор Тодоров от дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”. От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) - д-р Йордан Войнов – изпълнителен директор, д-р Пенчо Каменов - директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните”, представители на млекопреработвателни предприятия, на неправителствени и браншови организации и производители на мляко.
Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти беше представена от министър Найденов, който подчерта, че тя е предложена от Министерство на земеделието и храните във връзка с необходимостта да бъдат защитени българските потребители и родното производство, както и да се предотврати дискредитирането на традиционни български продукти. Той припомни, че от много години има настояване от страна на производителите на мляко за въвеждане на регламентация, а самата наредба е била широко дискутирана в Консултативния съвет по животновъдство.
С наредбата са определени критериите за качеството и състава на млякото и млечните продукти, техните наименования и специфичните изисквания към етикетирането им. Върху етикета на млечните продукти, произведени от мляко, неотговарящо на изискванията е предвидено да се изписва “Произведено от неотговарящо мляко”. Регламентират се разрешените съставки при производството, забранява се добавянето на мазнини и протеини с немлечен произход в млечните продукти. Дефинира се понятието „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“ и се определят специфичните изисквания при тяхното етикетиране.
Министър Найденов обясни, че наредбата е гласувана от Министерския съвет по вносител, което позволява по-късно в текста да бъдат направени редакционни промени. Това е станало по настояване на представители на млекопреработвателния бранш, които са били против, предвидената забрана за производство, пакетиране и етикетиране на мляко и млечни продукти, и такива, съдържащи мазнини от растителен произход, на територията на едно предприятие. Във тази връзка е бил разработен нов текст на разпоредбата, като е предвидено в едно предприятие да се допуска производството и на двата вида продукти, но не едновременно. За целта предприятието 24 часа предварително ще трябва да уведоми БАБХ за намерението си да произвежда имитиращи продукти. В рамките на този срок контролиращите инспектори от агенцията ще следва на извършат проверка на складовите наличности и наличностите на суровина и да дадат съответното разрешение за определен срок. Преминаването обратно към млечно производство ще става отново след проверка на контролиращите инспектори от БАБХ.
Освен това от министерството предвиждат сериозно завишаване на санкциите за предлагане на пазара като „млечни” на продукти, с вложени растителни мазнини, което ще бъде направено с промяна в Закона за храните, като при повторно нарушение ще предложат да се отнема лиценза на предприятието.
Преди окончателното приемане на текста предстои ново разглеждане в Консултативния съвет по животновъдство и допълнително обсъждане.
В последвалата дискусия н.п. Димчо Михалевски заяви, че с наредбата по-скоро ще се постигне преразпределение на пазара и че налагането на принудителни административни мерки няма да защити българския пазар и потребителите от вноса на мляко и продукти от други европейски страни. Постигането на заявените от вносителите цели според него е възможна единствено чрез постигане на конкурентноспособно производство и повишаване на покупателната способност на населението. Освен това призова да бъде преосмислен срока за влизане в сила на предложението по отношение на млечните продукти, произведени от неотговарящо мляко, за да даде възможност до изтичане на срока, на дадената на България дерогация, на етикетите да не бъде изписвано “Произведено от неотговарящо мляко“.
Министър Найденов се съгласи, че това е резонно предложение, което следва да бъде обсъдено след съответното експертно становище.
Народният представител Венцислав Лаков подкрепи въвеждането на регламентация, но изтъкна, че в допълнение следва от една страна да бъде стимулирано производството, като се въведе минимална изкупна цена за млякото, а от друга страна да бъдат наложени такива мита и акцизи на вносните растителни мазнини, с които те да станат неизгодни за влагане в млечните продукти. В отговор на предложението министър Найденов припомни, че в условията на единен европейски пазар подобни мерки са недопустими.
В дискусията взеха участие и голяма част от присъстващите представители на млекопреработвателни предприятия, на млекопроизводители и на браншови организации, които се обединиха около необходимостта да се спазва релевантното европейско законодателство и да има ясно регламентирани правила, но изказаха напълно противоположни мнения относно ефекта от прилагането на спорната разпоредба.
В подкрепа на по-либералния режим беше изтъкнато, че наредбата в първоначалния си вариант не може да изпълнени възложените и функции, тъй като е недопустимо с административни мерки да бъдат налагани ограничения на свободния пазар и да се пречи на свободната стопанска инициатива на предприятия, покрили европейските изисквания. Изказаха се становища, че е нередно нормите да са насочени към преработвателите, а не към произвежданите продукти и че липсва оценка на въздействието от прилагане на наредбата. Освен това въвеждането на първоначално предвидената забрана ще доведе до фалити на преработвателни предприятия, което ще увреди интересите както на производителите на мляко, така и на потребителите.
В подкрепа на по-строгия вариант се изказаха всички представители на млекопроизводителите, както и някои от представителите на млекопреработвателния бранш, които защитиха въвеждането на строгата регламентация, на влаганите в производството растителни мазнини. Изтъкнаха, че това ще защити интересите на българските производители, ще гарантира здравето на потребителите и правото им на информиран избор.
В отговор на аргумента, че се пречи на стопанската инициатива и че свободният пазар се регулира с административни мерки, беше припомнено, че пазарът на суровото мляко в европейската общност е строго регулируем и дори след предстоящото отпадане на квотите ще продължи да бъде регулиран от специален регламент. Припомниха, че млекопреработвателните предприятия са получили европейско финансиране за преработване на мляко, а не на имитираща продукция и че липсват изисквания за отделни складове за съхранение на двата вида продукти, което отново ще позволи заобикаляне на правилата. В заключение призоваха към засилен контрол както на влизащата в страната суровина, така и върху произвежданата и предлагана на пазара продукция. Приветстваха намерението на министерството да завиши санкциите за нарушителите, представящи имитиращи продукти като традиционни „млечни” продукти и с това заблуждават българския потребител, а при изнасяне на тези продукти на европейския пазар – дискредитират и цялото българско производство.
По точка втора относно строежа на защитна ограда между България и Турция, министър Найденов докладва, че на 18 април 2012 г. правителството е отменило своето решение, предвиждащо изграждането на 181 км. защитна мрежа между България и Турция. Финансовият мотив е, че общата строителна стойност на обекта за трите области – Бургас, Ямбол и Хасково, съгласно окончателния инвестиционен проект, е превишавал четири пъти, одобрената с решението на Министерския съвет сума. Допълнително ще бъдат необходими средства за обезщетения на собственици на отчуждени имоти (20-30 млн. лв.) и средства за поддържане и контрол на съоръжението. Освен това трасето преминава през девет защитени зони за опазване на местообитания и птици и е необходима допълнителна оценка за съответствие по Закона за биологичното разнообразие.
Има ангажимент от турска страна за предприемането на допълнителни мерки от тяхна страна. Освен това са проведени разговори с министъра на финансите за увеличаване на бюджета на БАБХ за сметка на средствата предвидени за оградата, които да бъдат използвани от БАБХ при осъществяването на контрола.
На поставен въпрос относно направените разходи за изготвянето на проекта за изграждане на защитната ограда, министърът отговори, че той би могъл да бъде осъществен при намиране на съответното финансиране и в този смисъл направените разходите не са неоправдани.
По отношение на “Санитарния кордон” за надзор и контрол на болестта шап, министър Найденов припомни, че след констатираните в граничните райони на страната случаи на шап и успешното ограничаване на заболяването в 10 км. зона, граничеща с Турция, с решение на Европейската комисия е одобрена едногодишна Програма за контрол на шапа в югоизточна България (за периода 4 април 2011 – 4 април 2012г.). Програмата включва мерки при диви и при домашни възприемчиви видове, в 20-30 км. зона по границата с Турция. Това е така нареченият “Санитарен кордон”, който е съобразен с развитието на епизоотията, рисковите фактори и възможностите за осъществяване на контрол, целящ опазване на територията на страната и на ЕС от проникване и разпространение на болестта.
Според правилата на Европейският съюз, Общността предоставя частично финансиране, с максимално допустим размер от 60 % от разходите за борба с разпространението на болестта. С решение на Европейската комисия от 15 декември 2011г. за България е определена финансовата помощ в рамките на 882 хил. евро, което напълно компенсира направените от страната ни разходи.
Във връзка със зададен въпрос, министърът уточни, че свалянето на ограниченията и премахването на кордона ще бъде възможно едва след положително становище на Службата по храни и ветеринарни въпроси (FVO) към ЕК. Мисия на службата, при която експертите да направят оценка на мерките за контрол и борба с болестта шап, и за изпълнението на програмата в “Санитарния кордон”, е планирана за периода 11-15 юни 2012 г. Едностранното сваляне на кордона би поставило под съмнение усвояването на отпуснатите средства и България би рискувала налагането на забрана за експорт от страна на Европейската комисия. От министерството имат намерение да използват възможността и да поискат допълнителни средства за допълнителен ветеринарен и фитосанитарен контрол по границата.


С уважение,

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ