Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България № 202-03-17, внесена от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите


ДОКЛАД

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ОТНОСНО: Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България № 202-03-17, внесена от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 17 октомври 2012 г., на което обсъди проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.
В работата на комисията взеха участие – от Министерството на земеделието и храните г-н Димитър Младенов – експерт в дирекция „Хидромелиорации”, от Министерството на околната среда и водите – г-жа Ивелина Василева – заместник- министър и г-н Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Иванка Виденова - директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация”.
Проектът на стратегия беше представен от заместник-министър Василева. В него се предвижда развитието на сектора да бъде насочено към засилване на ролята на държавата, като всички важни решения за поддържането, обновяването и развитието на инфраструктурата ще се вземат от публичните власти, а не от търговските дружества, отговорни за тяхната експлоатация. Цялата инфраструктура от обществен интерес ще бъде публична държавна или публична общинска собственост, с изключение на водната инфраструктура на частни търговски дружества и съоръженията, предоставени на сдруженията за напояване. Всяко съоръжение ще бъде идентифицирано по отношение на собствеността и задължително ще има оператор, отговорен за неговата експлоатация и поддръжка.
Политиката в сектора ще се основава на предварително набелязани мерки по отношение развитието на отделните водностопански отрасли в система от стратегически документи, която следва да бъде изградена и синхронизирана до 2017 г. Изготвянето и изпълнението на документите ще бъде отговорност на определени в стратегията институции, като за отрасъл „Хидромелиорации” и за новия отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите” това е Министерството на земеделието и храните.
Министерството ще управлява язовирите за напояване, извън тези управлявани от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и общините. Ще поеме управлението и на язовири, от чиято собственост общините се откажат или не могат да експлоатират правилно, и на язовири с неустановена собственост. Министерството ще управлява хидромелиоративните съоръжения (напоителни и отводнителни). Ще възлага на оператора „Напоителни системи” експлоатацията, поддръжката и предоставянето на услуги за обекти - публична държавна собственост от водностопанската система, управлявана от министерството. Ще осъществява контрол и мониторинг върху състоянието, на предоставената за експлоатация от операторите публична собственост. Ще отговаря за създаването и поддържането на регистър на всички съоръжения в отрасли „Хидромелиорации” и „Защита от вредното въздействие на водите”. Ще одобрява предложенията за инвестиционни програми на оператора „Напоителни системи”. Ще изготвя предложения за ежегодния интегриран План за развитие на водната инфраструктура за сектор „Хидромелиорации”.
Операторите ще са търговски дружества, които експлоатират и поддържат активи - публична държавна и общинска собственост в различните отрасли, като те сами ще са отговорни за изготвянето и изпълнението на своите бизнес планове. За отрасъл „Хидромелиорации” в момента това са държавните търговските дружества към Министерството на земеделието и храните - “Напоителни системи” ЕАД, „Земинвест” ЕАД и „Хидромелиорации - Севлиево” ЕАД. След прехвърляне на водностопанските съоръжения и системи, които са в активите на тези дружества като публична държавна собственост, те ще се обединят в едно национално дружество със статут на публично държавно търговско дружество, чиито основни функции, управление, права и задължения ще се регламентират със закон. Дейността на оператора ще се осъществява въз основа на сключен договор с министерството, който ще регламентира дългосрочни цели и двустранните права и задължения. За предоставянето на услуги дружеството ще следва да защити цени на услугите пред ДКЕВР. Организациите, осъществяващи хидромелиоративни дейности по реда на Закона за сдруженията за напояване ще продължат дейността си по досегашния ред.
По отношение на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите” в момента дружествата, които експлоатират и поддържат инфраструктурата извън границите на населените места, са търговските дружества от отрасъл „Хидромелиорации”. В проекта се предвижда оператор на всички съоръжения за защита от вредното въздействие на водите по право да бъде операторът „Напоителни системи”, който ще осъществява и дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла извън населените места. Операторът ще осъществя мониторинг на състоянието на съоръженията, ще прави предложения за инвестиционни проекти, за планови и аварийно-ремонтни дейности, за дейности по поддържане на проводимостта на речните корита, както и ще осъществя контрол върху изграждането на нови хидротехнически съоръжения за защита от вредното въздействие на водите. „Напоителни системи” ще има възможност да участва в обявени от общините обществени поръчки за текущо поддържане и мониторинг на съоръжения, и за осъществяване на дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла.
В границите на населените места отговорност за поддръжката на диги, корекции на реки и на проводимостта на речните русла ще имат общините. Към момента те нямат сключени договори за постоянна поддръжка, а в зависимост от осигуряването на финансови ресурси, сключват договори за еднократни услуги. Сега общините ще бъдат задължени да определят оператор, който да осъществява мониторинг и поддържане в необходимото техническо състояние на съоръженията и системите, както и дейности по поддържане проводимостта на речните корита. Този оператор може да е търговско дружество, вкл. Националния оператор „Напоителни системи”, отдел или компетентно лице от общината или друго търговско дружество с необходимата експертиза.
Необходимите средства за приоритетните инвестиционни обекти, извън осигурените чрез еврофондовете и съответното национално съфинансиране от държавния бюджет, ще се осигуряват чрез приходи от определените цени на услуги и чрез приходи от таксата за водоползване. Операторът „Напоителни системи” ще осигурява част от необходимите средства за дейностите по защита от вредното въздействие на водите чрез приходи от допълнителни дейности и услуги, извън основния предмет на дейност. При недостиг на средства за финансиране на инвестиционните дейности по защита от вредното въздействие на водите могат да се набират средства чрез таксата за водоползване.
Ценовата политика ще се определя на принципа един оператор – еднакви цени на услугата. Всички цени ще се доказват от операторите и ще се одобряват от регулатора ДКЕВР. Такса водоползване ще се начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители, като размерът ще остане еднакъв за територията на цялата страна, но диференциран в зависимост от целите на водоползване. Ще се въведат две нива на такса водоползване съобразно потребеното количество вода от домакинствата с цел намаляване разхода на вода.
В дискусията взеха участие народните представители Димчо Михалевски, Петя Раева, Венцислав Върбанов, Христина Янчева, Гюнер Сербест и Петър Якимов.
Народният представител Димчо Михалевски изтъкна, че е важно да има заложени индикатори, позволяващи бъдещата оценка на ефективността и напредъка от въвеждането набелязаните мерки. Той постави въпрос относно механизма на финансиране на мерките и изрази съмнение доколко реалистично е осигуряването на необходимите средства. Освен това постави въпроса за необходимостта от провеждане на политика за реална амортизация на новите активи, която да позволи акумулирането на средства за поддръжка, модернизация и развитие на съоръженията. В заключение приветства възприетия подход за засилване ролята на публичните власти в управлението на съоръженията, но отбеляза, че следва да се обърне повече внимание на финасирането на приоритетите.
Народният представител Петя Раева отправи редица критики като изтъкна, че липсва координация и йерархия между различните институции, липсва яснота по отношение функционирането на Водния съвет и начина за взимане на решения, отбеляза, че има противоречия между стратегията и разглеждания на второ гласуване ЗИД на Закона за водите. Заяви, че не е изяснен механизма по прехвърлянето и преобразуването на собствеността в публична държавна и публична общинска собственост и че е напълно непонятно кой ще финансира заложените мерки и кой ще бъде бенефициент на средствата по европейските програми и фондове.
В отговор на отправните бележки беше подчертано, че разглеждания проект представлява рамков документ, който следва да очертае стратегията за развитие на сектора и нейните рамки. Конкретните политики в различните отрасли ще бъдат разработени по-подробно в отрасловите стратегии, а конкретните механизми и детайли ще бъдат уредени с предстоящите законодателни промени.
Народните представители Венцислав Върбанов, Христина Янчева, и Петър Якимов се обединиха около необходимостта от приемането на подобен стратегически документ и изразиха подкрепа за предложения проект.

В заключение и след проведената дискусия с 11 гласа „за”, 3 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” Комисията по земеделието и горите прие следното СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА