Изслушване на министъра на земеделието и храните, проведено на основание чл. 99, ал. 3 от ПОДНС

---

ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ


ДОКЛАД
на
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Относно: Изслушване на министъра на земеделието и храните, проведено на основание чл. 99, ал. 3 от ПОДНС

На свое заседание, проведено на 20 февруари 2013 г., Комисията по земеделието и горите изслуша информация относно:
• Хода на преговорите по договаряне на международния финансов ресурс за земеделието в периода 2014 – 2020 г. и по промените в Общата селскостопанска политика;
• Разплащания по линия на директните плащания;
• Усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г.
Участие в заседанието взеха от Министерството на земеделието и храните – г-жа Светлана Боянова – заместник-министър, г-жа Снежана Благоева – директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”, г-жа Елена Иванова – началник на отдел „Конкурентноспособност, селски райони и компенсаторни плащания” и г-н Никола Христов – директор на дирекция „Развитие на селските райони“, от ДФ „Земеделие” – г-н Румен Порожанов – изпълнителен директор, г-н Свилен Костов, г-н Васил Грудев и г-жа Десислава Тодорова – заместник-изпълнителни директори.

Информацията по първа точка беше представена от заместник-министър Боянова. Основните акценти са следните:
І. Преговори по договаряне на международния финансов ресурс за земеделието в периода 2014 – 2020 г.
На Европейския съвет от 7-8 февруари 2013 г. по отношение на разпределението на международния финансов ресурс е постигнатото предварително споразумение, което все още не е окончателно. Предстои през месец март да започне процедура, при която Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета следва да постигнат тристранен компромис както във връзка с разпределението на средствата, така и по отношение на релевантното законодателство.
За България намалението е за възможно най-малкото. На практика, ако договорените суми останат непроменени, средствата за страната ни ще се увеличат в сравнение със сегашния пакет с около 2,3 млрд. евро. Увеличението ще бъде основно по линия на директните плащания, тъй като техния размер за страната ни се увеличава ежегодно до достигане на пълния си размер, което е предвидено да бъде през 2016 г.

ІІ. Основни акценти от предвидените промени в Обща селскостопанска политика:
І. І. По Първи стълб
• Като цяло средният за ЕС размер на директните плащания на хектар ще бъде намален през периода, предвид цялостното намаляване на общия финансов пакет за земеделие. В тази връзка не се приема предложението на България плащанията за страната ни да достигнат пълния размер на националния таван още през 2014 г.
• По линия на политиката на сближаване се предвижда държави членки с директни плащания на хектар под 90 % от средната стойност за ЕС да могат да намалят с една трета разликата между настоящото си равнище на директните плащания и 90 % от средната за ЕС стойност, което за България ще бъде около17 млн. лв. Това предложение е подкрепено от финансовото споразумение.
Европейският парламент обсъжда и друг вариант за осъществяване на политиката по сближаване, при който от средната стойност на директни плащания за ЕС ще се прави редукция, което би било по-изгодно за България.
• Не е било прието предложението на България за завишаване на предвидения таван на плащанията, при който размерът на годишните директни плащания за едно стопанство ще бъде ограничен до 300 000 евро на година. От друга страна на този етап е отпаднало изискването за задължителното му прилагане, като на държавите членки ще бъде предоставена възможност за избор при вземането на решение за неговото въвеждане.
Друго предложение, което се обсъжда като алтернатива на тавана на плащанията е т.нар. система на „първи хектари“. Системата предвижда въвеждането на граница и съответно бенефициентите, получаващи подпомагане за площ по-малка от определената да получават по-голяма част от пакета за директни плащания, в сравнение с тези, подпомагани за площ, надвишаваща този размер. Имало е различни предложения за размера на площта, но предложението на Европейския парламент предвижда 50 хектара. България ще подкрепи това предложение, тъй като по-високият размер ще позволи по-голяма гъвкавост, предвид средният размер на стопанствата в страната от 10 хектара.
Остава в сила предвиденото въвеждане на т.нар. „зелено” (екологично) директно плащане за земеделски практики в полза на климата и околната среда, в размер на 30% от пакета за директни плащания.
Има предложение на Европейския парламент обаче, предварително предвидените задължителни 7% от пакета за директни плащания, които следваше да бъдат насочени към осъществяването на „зелени дейности”, да бъде редуциран. Вероятно ще се започне от 3% и сумата постепенно ще се увеличава до достигане на 5%. Това е и предложението, което България смята да подкрепи.
• По отношение на въвеждането на гъвкавост между Първи и Втори стълб, от Комисията първоначално е предвидено държавите членки да могат да прехвърлят до 10 % от своите национални пакети между двата стълба. Предложението на Европейския парламент е този процент да бъде завишен на 15%, като за държавите членки с директни плащания на хектар под 90 % от средната за Европейския съюз, стойност могат да решат да предоставят като директни плащания още 10 % от сумата, определена за подпомагане на мерки за развитие на селските райони, което за България означава, че този процент да може да достигне до 25%. Това ще бъде и позицията, която България ще отстоява.
І. ІІ. По Втори стълб
Предложението е общата сума за подпомагане на развитието на селските райони на всички държави членки за програмния период да бъде 84 936 млн. евро. Годишната разбивка ще бъде определена от Европейския парламент и Съвета, а конкретните суми за отделните държави членки все още не са окончателно определени.
Финансовата рамка предвижда също така 2,8 млрд. евро за т.нар. „резерв за кризи в селскостопанския сектор“. Средства ще бъдат предназначени за подпомагане при кризи в производството или дистрибуцията на селскостопанска продукция, които в случаите когато тези средства не бъдат използвани за кризисни мерки ще могат да бъдат разплащани под формата на директни плащания на площ.

По точки две и три информацията беше представена от г-н Порожанов. По-важните аспекти могат да бъдат обобщени, както следва:
До сега по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) усвоените средства са в размер на 1 909 млн. евро, с включени 470,4 млн. евро, готови за оторизация по кампания 2012. По линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) усвоените средства с в размер на 1 365 млн. евро. По линия на националните субсидии – 555,6 млн. евро. От всички плащания в страната към края миналата година по всички оперативни програми 53% са извършени от ДФ „Земеделие“.
І. Директни плащания
Оторизираните суми за кампания 2012 по всички схеми и по мерките, разплащани по линия на директните плащания възлиза на 1 172,1 млн. лв.
По Схемата за единно плащане на площ за 2012 г. оторизираната сума е 841 млн. лв., при 723,2 млн. лв. за 2011г.
По различните схеми за национални доплащания за животни 2012 г. оторизираните заявления са 13 133 на стойност 93 млн. лв. По схемите за специфично подпомагане на животновъдството, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) оторизираните заявления са 7943 на стойност около 38 млн. лв.
По мерки от ПРСР, разплащани по линия на директните плащания, за земеделски стопани в необлагодетелствани райони ( Мярка 211 „Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони, Мярка 212 „Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските, Мярка 213 „Плащания за земеделски земи в Натура 2000” и Мярка 214 „Агроекологични плащания”) оторизираните заявления са общо 43 567 на стойност 121,2 млн. лв. Констатиран е сериозен ръст на подадените заявления от страна на земеделските производители и на оторизираните суми по Мярка „Агроекологични плащания”, което дава основание да се смята, че до голяма степен ще бъде преодоляно наблюдаваното доскоро изоставане в усвояването на средствата по нея.
Предстои оторизирането на средствата за Национални доплащания за тютюн на стойност 70 млн. лв., като се очаква това да стане през месец март.
Очаква се и обработването на заявленията за подпомагане на производството на плодове и зеленчуци да започне непосредствено след получаване на окончателните данни.
В заключение може да се отбележи, че от старта на директните плащания се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на подадените заявления и съответно на изплатените суми.
При проверките на място за кампания 2012, по линия на директните плащания, са установени 3,28% наддекларирани площи, като този процент за 2011 г. е бил 4,4%, а за 2010 г. – 5,52%, което показва трайна тенденция за намаляване на този вид несъответствия.

ІІ. По прилагането на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.)
От общия бюджет на ПРСР за програмния период с включен Гаранционен фонд – 3 168,9 млн. евро (от тях 2 552,3 млн. евро европейско финансиране и 615,6 млн. евро национално съфинансиране), към 31.01.2013 г. договорените средства по всички мерки са в размер на 2 409,7 млн. евро или 76,07 % от бюджета на програмата.
Разплатените средства от европейското финансиране възлизат на 1 365 млн. евро, с което усвояването по програмата достига 53,48 %.
Общо постъпилите заявления по програмата са 26 592, от които по 18 297 има сключени договори, 2 541 са в процес на обработка.
Одобрените Общо публични разходи за 2012 г. са били 804,13 млн. евро, за 2013 г. към 31.01 одобрените средства са 3 млн. евро.
Като цяло има сериозен интерес към използваните финансови механизми като авансово плащане до 50% гарантирано, чрез банкова гаранция или поръчители, към рефинансирането на търговски банки, при което бенефициентите могат да се възползват от по-изгодни условия за кредитиране, както и към Гаранционния фонд, който осигурява гаранции за кредити за стартиращи и действащи предприятия, бенефициенти по ПРСР и гарантира до 80% от размера на кредитите.
Също така изключително голям интерес има към финансовите инструменти, насочени към общините за финансиране на разходи за ДДС в размер до 20 % от одобрените суми за авансово, междинно и окончателно плащане, и за безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи за окончателно плащане.
Намалява интереса към кредитирането. За периода 2007-2012 г. са финансирани 310 проекта на обща стойност 107, 3 млн. лв.
Общата констатация както по използването на финансовите инструменти, така и като цяло по усвояването на средствата по програмата е, че бенефициентите бързо натрупват опит и все по-активно използват предоставените им възможности за усвояване на средства.
Почти е приключила работата по изготвяне и съгласуване на графика за откриването на следващите приеми на документи, който ще бъде публикуван на интернет сайта на министерството.
В последвалата дискусия н.п. Десислава Танева, Стоян Гюзелев, Петър Якимов поставиха конкретни въпроси на които беше отговорено.
В заключение всички присъстващи изразиха удовлетворението си от постигнатите резултати и от нарастващия интерес на бенефициентите към програмата.




С уважение,

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ