Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
29/09/2009
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 950-01-78, внесен от Емил Димитров, Атанас Камбитов и Димитър Аврамов на 25 септември 2009 г. за първо гласуване
2. Обсъждане на Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 29 септември 2009 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 950-01-78, внесен от Емил Димитров, Атанас Камбитов и Димитър Аврамов на 25 септември 2009 г. за първо гласуване
2. Обсъждане на Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на комисията Десислава Танева.
* * *
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В законопроекта има четири основни точки. Две касаят сдружаването на ловците, а две – промени в сроковете за ловуване.
Относно първите две точки идеята е връщане към традициите на стопанисването и опазването на дивеча в България. Във всеки ловен район има местна дружинка, която на доброволен принцип се сдружава със съседни дружинки. Така се формира и физическото лице „сдружение”. Тези сдружения или участват в Националното сдружение, в което членуват повече от половината регистрирани ловци в България, или сдружението се запазва като самостоятелно, което само издава членските си карти. Контролът върху цялата ловна дейност остава приоритет на държавата. Доброволният принцип на сдружаването отговаря на съвремието. Смятам, че не можем да задължаваме гражданите задължително да членуват в сдружение с нестопанска цел.
Второ, предлага се отпадане на минимално изискуемите за едно сдружение 22 хил. хектара площ. Прагът в действащия закон доведе до преминаването на дружинки и цели сдружения към други сдружения. Имаше протести.
Относно сроковете за ловуване. Дивя свиня у нас се ловуваше до края на януари. В момента има свръхпопулация. Нормално е срокът да бъде удължен. Това не пречи на размножаването на дивата свиня.
За срока за ловуване на водоплаващия дивеч. В Румъния и Гърция сроковете са до края на февруари. Нека да не бъдем пò католици от папата.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (МОСВ): Упълномощен съм да взема отношение относно предложението за удължаване на сроковете за ловуване на водоплаващи птици. Министерството счита, че удължаването на срока ще доведе до неблагоприятни последици. Размножаването на птиците у нас започва през февруари. Ловуването през този период ще доведе до негативи по отношение на защитените видове птици по европейските директиви. В Румъния срокът е 28 февруари, а в Гърция – 15 или 28 февруари, но в Гърция е забранено ловуването в площи „Натура 2000”. Ако приемем тази мярка, ще стане още по-лошо за ловното движение.
Наскоро Малта е осъдена да промени срока си за ловуване на тези видове птици от 28 февруари на 31 януари. Смятаме, че ако се приеме това предложение, към България ще бъде стартирана същата процедура.
Министерството апелира народните представители да не подкрепят законопроекта в частта му относно срока за ловуване на водоплаващи птици.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Коя е директивата?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Директива № 79-409 на Европейския съюз от 2 април 1979 г. Тя е въведена в нашия Закон за биологичното разнообразие.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Директивата гласи, че всяка държава сама определя сроковете си за ловуване според местните условия.
Колкото до застрашените видове – забранени за лов, който не иска да спазва закона, може да нарушава изискванията му целогодишно.
СТЕФАН АВРАМОВ (Фондация „Биоразнообразие”): Недопустимо е законът да се разглежда по толкова бърз начин. Трябва да има широко обществено обсъждане и да минат през ИАГ. Трябва да има предварително обсъждане с МОСВ. Иначе изглежда, че депутатите имат различно виждане от министрите в правителството.
Съгласно чл. 7, т. 4 на директивата ловът се забранява през февруари, когато започва размножаването на дивите птици. Това е транспонирано и в българския Закон за биологичното разнообразие. В него няма определена дата, а тълкувания. На уебсайт са качени данни от 2005 г. от немска ловна публикация. Почти всички срокове са до края на януари. Срокът в Малта е бил до края на февруари но тя е осъдена. Данните на господин Димитров не са съвсем коректни.
В предишния парламент бяха внесени варианти за удължаване на ловния сезон, но те не бяха приети, защото са в противоречие с европейските директиви.
Досега ДАГ не беше в състояние да проведе контрол по време на лова. Например пъдпъдъкът се ловува масово със забранени методи и средства. Трябва да съкращаваме сроковете, а не да ги удължаваме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще бъде подготвен изцяло нов Закон за лова от ИАГ. Това са спешни мерки, за да се изчисти напрежението.
Относно сроковете не съм съгласен с Вас.
СТЕФАН АВРАМОВ: В Гърция срокът е 10 февруари и не се ловува в районите на „Натура 2000”.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А дали пъдпъдъкът се ловува незаконно – това е въпрос на контрол. Не трябва заради 100 души, които нарушават, да се наказват 100 хил. ловци. Новият закон трябва да се предхожда от стратегия за ловното стопанство. Ще помислим по това. Вървим в една посока, но се разминаваме относно сроковете за водоплаващия дивеч.
ЮЛИАН РУСЕВ (ДАГ): Подкрепяме внесения законопроект.
По първата част – за начина на сдружаване на ловците, сега имаме 14 жалби в Административния съд – София, срещу заповедите за определени райони на дейност на ловните сдружения. Имаме и сдружение, което въобще няма район на дейност. От това страдат около 25 хил. ловци от общо 110 хиляди, заверили билетите си за тази година.
Относно сроковете господин Михайлов и Аврамов са прави. В Европа сроковете са до края на януари, но в балканските страни сроковете за ловуване са края на февруари. Това е така, защото тук минават миграционните пътища.
Всяка година в края на януари започва кореспонденция между ДАГ и МОСВ за удължаване на сроковете на съответния ловен сезон. Нека въпросът да се уреди законово.
Най-голям лов на водоплаващ дивеч се осъществява в Дуранкулашкото и Шабленското езеро. Те обаче са само на километри от Румъния. Миналата година в Румъния ловуваха до 15 март, което поражда негодувания сред българските ловци.
Подкрепяме удължаването на срока за ловуването на дивата свиня.
ДОБРОМИР ДОБРИНОВ („Зелени балкани”): Основният принцип на европейските директиви е принципът на предпазливостта. Досегашният опит показва, че при лова до края на февруари на разрешените видове, под обстрел попадат и застрашените видове. Във всички водоеми се бракониерства. Ловът започва по тъмно, без да се вижда нищо, стреля се само по посока на шума на крилете.
ДОБРОМИР ДОМУСЧИЕВ („Костарак туризъм”): Ще внесем писмено нашето становище.
Най-много се бракониерства в Правителствената резиденция в Шабла – символ на тоталитаризма. Сега искат да я ограждат, за да могат ловците да гърмят постоянно по всички видове. Там бракониерството е нон стоп, но без реакция от институциите.
Сравнението с Румъния и Гърция не е удачно, защото при тях манталитетът е както при нас. Холандия е по-голям миграционен път, но там е забранено ловуването на водоплаващ дивеч. Нека да се сравняваме с Холандия, а не с Румъния.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Наистина ловуването започва в тъмно и са ставали грешки.
Правителствената резиденция в Шабла е в процес на преминаване към Държавно ловно стопанство – Балчик. За него ще важат всички правила. Ако има нарушения, моля да сигнализирате в ДАГ.
Съгласен съм, че трябва да имаме повече време за обсъждане.
Като вносител ще оттегля тази точка в частта за водоплаващия дивеч. Комисията ще направи среща с вас и с МОСВ. Трябва да бъдем подготвени с точна документация. Въпрос на преценка е дали в новия закон да се прецени какви да бъдат сроковете.
КОСТАДИН ВЪЛЧЕВ (Сдружение за дива природа „Балкани”): Относно удължаване срока за ловуване на дивата свиня – не се удължава сезонът, а груповият лов, защото ловът на мъжките е разрешен целогодишно. При груповия лов на диви свине се ловуват и елени, диви кози, сърни и т.н., а тяхната популация не се е увеличила. Не оценяваме и фактора „безпокойство”, защото по време на гонките дивечът се плаши и се движи много повече. Броят на ловците и на кучетата непрекъснато се увеличава, има бракониерство. Дивечът се изпотява и има повече смъртност. Затова не подкрепям удължаването на срока за ловуването на дивата свиня. За определени райони може да се премине към подборен лов.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нерегламентираното ловуване е предмет на контрол, а не на законодателството. Ще бъда инициатор да се запишат драстични санкции за бракониерство.
Дивечът се изпотява, но той се движи непрекъснато. В закона е записано, че една дружинка може да ловува с до 3 кучета. Въпрос на механизъм е как да бъдат наказани нарушителите.
КОСТАДИН ВЪЛЧЕВ: По-добре е сезонът да се удължава през септември, а не през януари.
ПЕНКО АТАНАСОВ: На ловците от 40-то Народно събрание ни се искаше да удължим сроковете, но гласувахме за срок края на януари. Всички решения в предишните народни събрания са вземани с консенсус. Смятам, че и ние трябва да работим така.
Националното ловно сдружение съществува от 1894 г. То трябва да бъде структура, която обединява всички ловци – около 300 хиляди на брой. Принципът на демокрацията няма да бъде нарушен.
Коалиция за България няма да подкрепи вашите предложения.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На първото заседание на комисията коментирахме напрежението по места по отношение на ловния сезон. Вие казахте, че сте член на алтернативно сдружение. В Бургас не могли да започнат лов 9000 човека. Явно партийната дисциплина надделява. Няма лошо. Никой не игнорира Националното сдружение. Всички трябва да партнират на държавата. Неправителствените организации също искат да партнират на държавата. Но не е логично да нарушаваме правата на сдружаване.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ще подкрепя законопроекта. При обсъждане на последните промени в закона в 40-то Народно събрание имаше силно противопоставяне и политизиране.
Правилно господин Емил Димитров оттегли частта за сроковете за водоплаващите птици.
Въпросът за тези 22 хиляди хектара беше наложен конюнктурно. Емоциите надделяха над разума. Това трябва да го изчистим.
Понеже Националното сдружение си остава, това ще отпуши напрежението. Не виждам драма в ситуацията.
Към становищата на неправителствените организации трябва да подходим предпазливо и балансирано. Затова приветствам оттеглянето на срока за водоплаващите птици.
ЮНАЛ ТАСИМ: Колегата Димитров не може да изтегли частта от законопроекта, защото правилникът не го позволява. По-добре е да изтегли целия законопроект. Тогава ще го подкрепим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров имаше предвид процедурната възможност между първо и второ четене да се направи съответната корекция, за да може законопроектът за второ четене да мине с консенсус.
ЮНАЛ ТАСИМ: Правите малки стъпки в грешна посока. Интересно е как „Атака” ще подкрепи този законопроект. Националното сдружение на ловците е най-старото сдружение в България, национална ценност. Изведнъж се иска да се неглижира неговата роля. Напрежението се изразява от 2-3 хиляди човека, а срещу тях стоят 120 хиляди души. Вероятно с този закон искате от 1 октомври хората да отидат на лов. Няма да се поберете във времето, защото законопроектът трябва да мине и на второ четене.
Когато през 1999 г. правителството на Иван Костов искаше да има повече организации, пред „Александър Невски” се събраха около 70 хиляди ловци. А сега заедно с трактористите и млекарите се събират не по повече от 1000-1500 човека. Не бива малко по малко да влошиаваме устоите на България като цяло.
В България има над 130 хиляди ловци, но голяма част от новите ловци се въоръжават под егидата на Закона за лова, но нямат нищо общо с лова.
Тезата за 22 хиляди хектара е спорна.
Драмата за сроковете е сериозна. Поддържам предложението на колегата Димитров. Не бива да се говори за Холандия. При нас прелетът е по-късно.
Където има истински ловци, има отсъствие на бракониерство.
Ние няма да подкрепим законопроекта.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искаме решенията да се вземат с консенсус.
Ако позволим голяма част от ловците да не ловуват, това би било парламентарен тероризъм. Те са си платили държавната такса и отговарят на критериите хората в дружинката да имат необходимата площ от 70 хектара. Това трябва да се запази, защото има опасност в някоя дружинка да се явят 1000 ловци и да не можем да контролираме този процес.
Никой не игнорира Националното сдружение на ловците. Утре „Сафари клуб” може да попита защо не участват в закона. Националното сдружение има нужния статут. Уважаваме традициите, но не можем да вместваме хората в рамките на 22 хиляди хектара. В предишния закон на десет места фигурираше името на председателя на Ловното сдружение, но законът не е за него.
Ще бъда доволен, ако всички ловци членуват в Националното сдружение, но не можем да лишим хората от свободно сдружаване.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не може да има терор на парламента над определен гражданин. Добър или лош, законът в България е действащ от една година и повече. През това време дружинките трябваше да си оправят нещата съгласно закона.
Притеснява ме чл. 30, който урежда въпроса с хектарите. Вие го отменяте и давате нов член, но никъде я няма цифрата 70 хектара. На правен език това означава отхвърляне на стария член и създаването на нов чл. 30. Моля да възстановите този текст във вашето предложение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако сме пропуснали текста за 70 хектара, ще го включа между първо и второ четене.
Никой не накърнява правата на членуващите ловци в Националното сдружение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагам да подложим на гласуване законопроекта. Нека с двете основни забележки – със срока за ловуване на водоплаващия дивеч и допълнението в текста за 70 хектара на ловец, в цялост да подкрепим този законопроект.
Който е за, моля да гласува: за – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е съгласен с наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за горите”, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 няма внесени текстове. Който е съгласен с приемането на § 1, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Параграф 1 се приема.
По § 2 има постъпило предложение на народните представители Атанас Камбитов и Димитър Аврамов.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Подкрепяме предложението и правим две бележки.
Първо, в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: създава се нова ал. 7.
Промяната е свързана с висящи съдебни спорове по прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно чл. 19 от закона, земеделски земи, върху които има гори, невъзстановени на физически и юридически лица, се ползват в продължение на 10 години от общините и след това стават общинска собственост. Това се установява в резултат на следната процедура:
Директорът на областната Дирекция „Земеделие” назначава комисия, която в протокол описва тези имоти и после със заповед на директора имотите се одобряват. Така имотите стават собственост на общините. Съгласно чл. 19, ал. 12 на същия закон, в тези протоколи не могат да се включват имоти, представляващи гори. Ако един имот е земеделска земя, не е реституиран на физически и юридически лица и общини, след 10-годишния период той трябва да продължи да се управлява от държавата (ИАГ). Много често обаче чл. 19, ал. 12 не се спазва. В момента много заповеди на директорите на областните дирекции „Земеделие” са оспорени с жалби от председателя на ДАГ и има висящи съдебни спорове. Трябва да предвидим текст в законопроекта, че държавата се представлява от председателя на изпълнителната агенция. Иначе от едната срана на спора ще бъде министърът, а от другата – директорът на областната Дирекция „Земеделие”, пряко подчинен на министъра. Тогава съдът ще прекрати висящите производства.
Затова предлагам в § 2 да се включи нова т. 3:
„3. Създава се нова ал. 7:
„(7) По дела срещу административни актове на директорите на областните дирекции „Земеделие” във връзка с прилагането на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ държавата се представлява пред съда от изпълнителния директор на ИАГ.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагам да подкрепим предложението на вносителя и на ТАГ и да гласуваме следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. (Текстът на Атанас Камбитов.)
2. (Текстът на Атанас Камбитов и Митко Аврамов.)
3. (Текстът на колежката Милена Трифонова.)”
Други предложения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1. Приема се.
По § 3 има предложение на народните представители Атанас Камбитов и Митко Аврамов. Предложението на вносителя се съдържа в редакцията на чл. 13 от предложението на народните представители, поради което подлагам на гласуване предложението на народните представители като редакция на чл. 13, ал. 2. Моля, гласувайте.
За – 10, против – 1, въздържали се – 2. Текстът на § 3 се приема.
Постъпило е предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно чл. 14:
„Създава се нов § 4 относно чл. 14 и се прави следното допълнение, като в ал. 1 се създава нова т. 7:
„7. приоритетни за българското правителство инвестиционни проекти с решение на Министерския съвет за обявяването им”.
Текстът касае уреждането на процедурата по изключването на земите от горския фонд и във връзка с мораториума предлагам да не подкрепим това предложение. Процедурата ще бъде конкретно уточнена в новия Закон за горите.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това предложение трябваше да дойде от името на вносителите, а не на колегите Цветанов и Чукарски. Има резон в това предложение. Ако се запази новият Закон за горите, то в момента сме вързали ръцете на правителството. Коректно е написано „с решението на Министерския съвет за обявяването им”. Това не може да стане под масата или по друг начин. Подкрепям предложението, защото ако има приоритетни правителствени проекти, те не бива да чакат ние да променим основния устройствен закон, а да могат да действат. Иначе систематичното място на това е в устройствения закон.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не виждам логика да се върнем в изходни позиции от колеги, които официално не се числят към мнозинството.
Не е етично да подкрепим това предложение от всяка гледна точка. Темата се експлоатира.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли други становища по предложението на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски? Няма.
Който е за приемане на предложението на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно чл. 14, моля да гласува.
За - 1, против - 2, въздържали се - 11. Предложението не се приема.
По § 4 относно чл. 17а няма новопостъпили предложения. Гласуваме за подкрепа на предложението на вносителя.
За - 11, против - няма, въздържали се - 3. Приема се.
Следващото предложение е по чл. 14б на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски. То е във връзка с предишното предложение, което не подкрепихме. Моля, гласувайте.
За -1, против - няма, въздържали се - 13. Не се приема.
Следващото предложение също е на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно редакцията на чл. 14в, свързан със същата тема. Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За -1, против - няма, въздържали се - 13. Не се подкрепя.
Следващото предложение е на вносителя по § 5 за чл. 14г. Няма нови предложения. Който е за приемане текста на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 3. Приема се.
Параграф 6 е за редакция на чл. 15а. Има предложение на Атанас Камбитов и Митко Аврамов. В предложението на народните представители се съдържа и предложението на вносителя. Моля, гласувайте за приемане на предложението на народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2. Приемаме § 6.
Параграф 7 е за изменение в чл. 15б. Относно ал. 12 е постъпило предложение от Атанас Камбитов и Димитър Аврамов за изменение в алинеи 1, 2, 4, 6, 12 и 15. Предложението на вносителя се съдържа в предложението на народните представители. Моля, гласувайте § 7 с текст, предложен от народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3. Параграф 7 се приема.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Процедура. Предложенията на Камбитов и Аврамов са същите като на вносителите, като има разлика само в детайлите. Няма други предложения. Моля да гласуваме всичко ан блок, за да не губим повече от цял час в препрочитане на предложенията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е за приемане на процедурното предложение на господин Върбанов, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се единодушно.
Преди да предложа параграфите от 7а нататък, моля Държавната агенция по горите да каже има ли допълнения или становища.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Имаме бележки по част от текстовете.
Първо, § 7а е нов текст, предложен вероятно във връзка с бележките на Комисията по правни въпроси. Имаме предложение за промяна в т. 2 и т. 3. Те са свързани са ал. 2 и ал. 3 от чл. 15д – Правомощия за недървопроизводителни земи в горския фонд – частна държавна собственост. Логиката е, че държавната политика да се осъществява от министъра, а не от изпълнителния директор. Затова предлагаме алинеи 2 и 3 да са правомощия на министъра: думите „председателя на Държавната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”. Става дума за отдаването под наем.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложението на ДАГ коригира правомощията на министъра, които са описани по-нататък. Предлагам да подложим на гласуване теста на § 7а, който става § 8, за редакция на чл. 15д с предложенията на госпожа Трифонова.
За 14, против и въздържали се няма. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Следващата ми бележка е по § 8 относно чл. 16, т. 2 и 3. В ал. 2 и 3 се дублира текстът „по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”. Предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли съображения? Няма.
Подлагам на гласуване § 8, който става § 9, като се коригира текстът на вносителя с предложението на госпожа Трифонова.
Моля, гласувайте.
За 13, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 13 нямаме други бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сега след приетото процедурно предложение на господин Върбанов предлагам да гласуваме ан блок § 9 на вносителя, § 9а, 10, 11 и 12.
За 12, против 3, въздържали се няма. Текстовете се приемат.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Имаме бележка по § 13 – чл. 22, относно ал. 2. Сега действащият текст предвижда правомощия на председателя на ДАГ да създава специализирани териториални звена към агенцията, които са самостоятелни юридически лица и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към ДАГ. Те са поименно изброени в постановление на Министерския съвет. Проектът предвижда отмяна на ал. 2. Предлагаме текстът да не се отменя, а да се даде възможност на министъра на земеделието и храните да създава такива специализирани териториални звена по предложение на изпълнителния директор и да са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра. Предлагаме следния текст за т. 2:
„2. В ал. 2 думите „председателят на Държавната агенция по горите се заменя с „министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”, а накрая се добавя „третостепенни разпоредители с бюджетни кредити”.”
По § 17 нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преди това моля да гласуваме § 11, предложен от Цветан Цветанов и Димитър Чукарски.
За 1, против няма, въздържали се 14. Не се приема.
Подлагам на гласуване § 13, който става § 15, с текста на Камбитов и Аврамов, допълнен с предложението на госпожа Трифонова, което току-що направи. Моля, гласувайте.
За 11, против няма, въздържали се 4. Текстът на § 15 се приема.
От § 14 до § 16 на вносител ДАГ няма бележки.
Моля, гласувайте.
За 11, против няма, въздържали се 3. Текстовете се приемат.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Съгласно законопроекта министърът на земеделието и храните става орган за управление на държавните горски и държавните ловни стопанства. С § 17, т. 3 му се дават конкретни правомощия. Най-важното е да упражнява правата на собственост на държавата в държавните горски стопанства.
Предлагаме в ал. 1 като правомощия на изпълнителния директор на ИАГ да отпадне сега действащата т. 3: „взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните ловни стопанства”. Това трябва да е правомощие на министъра. Подобно е вашето решение и по Закона за лова и опазване на дивеча по отношение на държавните ловни стопанства. Предлагаме това да бъде включено като правомощие на министъра в ал. 3 като нова т. 4.
В ал. 1, буква „б” да се измени по следния начин: „точки 1, 2 и 3 се отменят.
В ал. 3, където текстът е: „Създава се ал. 3”, на края да бъде добавена т. 4 с текст: „взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните горски стопанства”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване § 17, който става § 19, с текста на вносителите и допълнен от госпожа Трифонова.
За 12, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 40 по вносител нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 18 до 40 на вносител включително, като § 40 става § 42.
За 12, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: По § 41 имаме конкретни бележки по т. 1 относно т. 28 на чл. 93. Предлагаме да отпаднат думите „по Закона за лова и опазване на дивеча”, тъй като се дублират с текст от сега действащия закон, включен в т. 22.
Предлагаме т. 28 да стане така: „Средствата от продажба на вещи, отнети в полза на държавата по Глава осма”.
Точка 29 – „Завещание и спонсорство”, да отпадне, защото дублира т. 13 от сега действащия закон.
Точка 31 – „Лихвите и сумите от финансови операции” също да отпадне, тъй като дублира т. 12 от сега действащия закон на същата разпоредба.
Оставащите в разпоредбата точки да се преномерират.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли предложения и допълнения? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 41, който става § 43 с редакцията на народните представители с направените корекции на госпожа Трифонова.
Моля, гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 4. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 43г включително нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване ан блок промените от § 42 до § 43г включително, направени от народните представители Камбитов и Аврамов.
За 11, против няма, въздържали се 4. Текстовете се приемат.
Параграф 43г става § 49.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Имаме редакционна бележка към § 43д, т. 1.
Предлагаме следната редакция:
„1. В ал. 1 думите „с председателя на Държавната агенция по горите” се заменят „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”, а думите „председателя на ДАГ” се заменят с „министъра на земеделието и храните”.” Това е пропуск при изписването.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е съгласен с текста на вносителите и корекцията на госпожа Трифонова, моля да гласува. Параграф 43д става § 50.
За 11, против няма, въздържали се 4. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 47 по вносител нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване параграфи от 44 по вносител до § 46 по вносител.
Моля, гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 3. Текстовете се приемат.
А сега преминаваме към § 47, който става § 52.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Пропуснали сме да включим параграфи, с които да променим § 72 от Закона за изменение и допълнение и § 93.
Параграф 72 трябва да бъде правомощие на министъра, тъй като е свързан с включване на залесени земи в държавния горски фонд. Предлагаме следния текст на параграфа:
„§ 72. В ал. 1 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните”.
В ал. 2 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”.”
Имаме предложение за нов параграф - за промяна в § 93 - относно упражняване правото на собственост на държавата в търговското дружество „Агролеспроект”. Предлагаме текст: „В § 93 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „министърът на земеделието и храните”.” Това е по § 72 и 93.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имате ли допълнения? Няма. Подлагам на гласуване текста на § 47 по вносител, който става § 52, допълнен от госпожа Трифонова.
Моля гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 3. Текстът се приема.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Следващото предложение е свързано с параграф, който не виждам в проекта, но е бележка на Правната комисия при обсъждането на законопроекта.
По останалите параграфи имаме предложение относно § 53 във връзка с промените в Закона за лова и опазване на дивеча, но тук е мястото на текста за мораториума.
Комисията по правни въпроси предложи в допълнителната разпоредба на закона да се включи текст със съдържание: „Този закон не отменя действието на решението на Народното събрание от 3 септември 2009 г. за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица с изключение на общините, чрез замяна на гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: колеги, има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте. За 12, против няма, въздържали се 2. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 52 по вносител нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване параграфите от 47а до 52 включително.
Моля, гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Предлагаме следната редакция на § 53, т. 2, буква „в”:
„В ал. 7 думите „предложенията за” се заличават, а думите „съвместно с Държавната агенция по горите” се заменят с „от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и Управителния съвет на Националното ловно сдружение”.
Предполагам, че това е технически пропуск.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Трифонова, не можем да се съгласим да отпадне по Законопроекта за лова.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Но той е на първо четене, а този законопроект е на второ четене. Грешката е правно-техническа.
Следващата бележка е също по § 53, т. 3, буква „в”.
Предлагаме: „В ал. 7 думите „Държавната агенция по горите” се заменят с „Изпълнителната агенция по горите”, защото в бюджета на Министерството на земеделието и храните няма средства за подпомагане на държавните ловни стопанства. В противен случай законът ще влезе в сила и ДАГ не може да даде никакви средства на държавните ловни стопанства.
Пак в § 53, т. 11, предлагаме: „В чл. 74, ал. 1 думите „председателя на Държавната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
По същия параграф, т. 13, чл. 77, предлагаме: „В ал. 1 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”.
БОЯНА МЛАДЕНОВА: Предлагаме т. 17 да се обособи като самостоятелен параграф.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване § 53 по вносител, който става § 61, с корекциите на госпожа Трифонова и госпожа Младенова.
За 12, против няма, въздържали се 2. Текстът на § 53, който става § 61, се приема.
ЮНАЛ ТАСИМ: Предложенията трябва да бъдат представени като предложения на комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са предложения на комисията. Изказват ги юристи, за да бъде по-прецизен текстът.
Госпожа Трифонова няма други бележки.
Подлагам на гласуване § 54 по вносител до последния § 65.
Моля, гласувайте. За 14, против и въздържали се няма. Текстовете се приемат.
Има още едно предложение на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно § 66 – в Закона за насърчаване на инвестициите. Ние не подкрепихме предложението. Няма как да се подкрепи и това предложение, но трябва да го гласуваме.
Моля, гласувайте. За няма, против 1, въздържали се 13. Не се приема.
Комисията приема Закона за изменение и допълнение на Закона за горите за второ четене.
Приключваме.
(Закрито в 15,15 часа)
СТЕНОГРАФ: Карамфил Матев
2. Обсъждане на Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 29 септември 2009 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 950-01-78, внесен от Емил Димитров, Атанас Камбитов и Димитър Аврамов на 25 септември 2009 г. за първо гласуване
2. Обсъждане на Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на комисията Десислава Танева.
* * *
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В законопроекта има четири основни точки. Две касаят сдружаването на ловците, а две – промени в сроковете за ловуване.
Относно първите две точки идеята е връщане към традициите на стопанисването и опазването на дивеча в България. Във всеки ловен район има местна дружинка, която на доброволен принцип се сдружава със съседни дружинки. Така се формира и физическото лице „сдружение”. Тези сдружения или участват в Националното сдружение, в което членуват повече от половината регистрирани ловци в България, или сдружението се запазва като самостоятелно, което само издава членските си карти. Контролът върху цялата ловна дейност остава приоритет на държавата. Доброволният принцип на сдружаването отговаря на съвремието. Смятам, че не можем да задължаваме гражданите задължително да членуват в сдружение с нестопанска цел.
Второ, предлага се отпадане на минимално изискуемите за едно сдружение 22 хил. хектара площ. Прагът в действащия закон доведе до преминаването на дружинки и цели сдружения към други сдружения. Имаше протести.
Относно сроковете за ловуване. Дивя свиня у нас се ловуваше до края на януари. В момента има свръхпопулация. Нормално е срокът да бъде удължен. Това не пречи на размножаването на дивата свиня.
За срока за ловуване на водоплаващия дивеч. В Румъния и Гърция сроковете са до края на февруари. Нека да не бъдем пò католици от папата.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (МОСВ): Упълномощен съм да взема отношение относно предложението за удължаване на сроковете за ловуване на водоплаващи птици. Министерството счита, че удължаването на срока ще доведе до неблагоприятни последици. Размножаването на птиците у нас започва през февруари. Ловуването през този период ще доведе до негативи по отношение на защитените видове птици по европейските директиви. В Румъния срокът е 28 февруари, а в Гърция – 15 или 28 февруари, но в Гърция е забранено ловуването в площи „Натура 2000”. Ако приемем тази мярка, ще стане още по-лошо за ловното движение.
Наскоро Малта е осъдена да промени срока си за ловуване на тези видове птици от 28 февруари на 31 януари. Смятаме, че ако се приеме това предложение, към България ще бъде стартирана същата процедура.
Министерството апелира народните представители да не подкрепят законопроекта в частта му относно срока за ловуване на водоплаващи птици.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Коя е директивата?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Директива № 79-409 на Европейския съюз от 2 април 1979 г. Тя е въведена в нашия Закон за биологичното разнообразие.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Директивата гласи, че всяка държава сама определя сроковете си за ловуване според местните условия.
Колкото до застрашените видове – забранени за лов, който не иска да спазва закона, може да нарушава изискванията му целогодишно.
СТЕФАН АВРАМОВ (Фондация „Биоразнообразие”): Недопустимо е законът да се разглежда по толкова бърз начин. Трябва да има широко обществено обсъждане и да минат през ИАГ. Трябва да има предварително обсъждане с МОСВ. Иначе изглежда, че депутатите имат различно виждане от министрите в правителството.
Съгласно чл. 7, т. 4 на директивата ловът се забранява през февруари, когато започва размножаването на дивите птици. Това е транспонирано и в българския Закон за биологичното разнообразие. В него няма определена дата, а тълкувания. На уебсайт са качени данни от 2005 г. от немска ловна публикация. Почти всички срокове са до края на януари. Срокът в Малта е бил до края на февруари но тя е осъдена. Данните на господин Димитров не са съвсем коректни.
В предишния парламент бяха внесени варианти за удължаване на ловния сезон, но те не бяха приети, защото са в противоречие с европейските директиви.
Досега ДАГ не беше в състояние да проведе контрол по време на лова. Например пъдпъдъкът се ловува масово със забранени методи и средства. Трябва да съкращаваме сроковете, а не да ги удължаваме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще бъде подготвен изцяло нов Закон за лова от ИАГ. Това са спешни мерки, за да се изчисти напрежението.
Относно сроковете не съм съгласен с Вас.
СТЕФАН АВРАМОВ: В Гърция срокът е 10 февруари и не се ловува в районите на „Натура 2000”.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А дали пъдпъдъкът се ловува незаконно – това е въпрос на контрол. Не трябва заради 100 души, които нарушават, да се наказват 100 хил. ловци. Новият закон трябва да се предхожда от стратегия за ловното стопанство. Ще помислим по това. Вървим в една посока, но се разминаваме относно сроковете за водоплаващия дивеч.
ЮЛИАН РУСЕВ (ДАГ): Подкрепяме внесения законопроект.
По първата част – за начина на сдружаване на ловците, сега имаме 14 жалби в Административния съд – София, срещу заповедите за определени райони на дейност на ловните сдружения. Имаме и сдружение, което въобще няма район на дейност. От това страдат около 25 хил. ловци от общо 110 хиляди, заверили билетите си за тази година.
Относно сроковете господин Михайлов и Аврамов са прави. В Европа сроковете са до края на януари, но в балканските страни сроковете за ловуване са края на февруари. Това е така, защото тук минават миграционните пътища.
Всяка година в края на януари започва кореспонденция между ДАГ и МОСВ за удължаване на сроковете на съответния ловен сезон. Нека въпросът да се уреди законово.
Най-голям лов на водоплаващ дивеч се осъществява в Дуранкулашкото и Шабленското езеро. Те обаче са само на километри от Румъния. Миналата година в Румъния ловуваха до 15 март, което поражда негодувания сред българските ловци.
Подкрепяме удължаването на срока за ловуването на дивата свиня.
ДОБРОМИР ДОБРИНОВ („Зелени балкани”): Основният принцип на европейските директиви е принципът на предпазливостта. Досегашният опит показва, че при лова до края на февруари на разрешените видове, под обстрел попадат и застрашените видове. Във всички водоеми се бракониерства. Ловът започва по тъмно, без да се вижда нищо, стреля се само по посока на шума на крилете.
ДОБРОМИР ДОМУСЧИЕВ („Костарак туризъм”): Ще внесем писмено нашето становище.
Най-много се бракониерства в Правителствената резиденция в Шабла – символ на тоталитаризма. Сега искат да я ограждат, за да могат ловците да гърмят постоянно по всички видове. Там бракониерството е нон стоп, но без реакция от институциите.
Сравнението с Румъния и Гърция не е удачно, защото при тях манталитетът е както при нас. Холандия е по-голям миграционен път, но там е забранено ловуването на водоплаващ дивеч. Нека да се сравняваме с Холандия, а не с Румъния.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Наистина ловуването започва в тъмно и са ставали грешки.
Правителствената резиденция в Шабла е в процес на преминаване към Държавно ловно стопанство – Балчик. За него ще важат всички правила. Ако има нарушения, моля да сигнализирате в ДАГ.
Съгласен съм, че трябва да имаме повече време за обсъждане.
Като вносител ще оттегля тази точка в частта за водоплаващия дивеч. Комисията ще направи среща с вас и с МОСВ. Трябва да бъдем подготвени с точна документация. Въпрос на преценка е дали в новия закон да се прецени какви да бъдат сроковете.
КОСТАДИН ВЪЛЧЕВ (Сдружение за дива природа „Балкани”): Относно удължаване срока за ловуване на дивата свиня – не се удължава сезонът, а груповият лов, защото ловът на мъжките е разрешен целогодишно. При груповия лов на диви свине се ловуват и елени, диви кози, сърни и т.н., а тяхната популация не се е увеличила. Не оценяваме и фактора „безпокойство”, защото по време на гонките дивечът се плаши и се движи много повече. Броят на ловците и на кучетата непрекъснато се увеличава, има бракониерство. Дивечът се изпотява и има повече смъртност. Затова не подкрепям удължаването на срока за ловуването на дивата свиня. За определени райони може да се премине към подборен лов.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нерегламентираното ловуване е предмет на контрол, а не на законодателството. Ще бъда инициатор да се запишат драстични санкции за бракониерство.
Дивечът се изпотява, но той се движи непрекъснато. В закона е записано, че една дружинка може да ловува с до 3 кучета. Въпрос на механизъм е как да бъдат наказани нарушителите.
КОСТАДИН ВЪЛЧЕВ: По-добре е сезонът да се удължава през септември, а не през януари.
ПЕНКО АТАНАСОВ: На ловците от 40-то Народно събрание ни се искаше да удължим сроковете, но гласувахме за срок края на януари. Всички решения в предишните народни събрания са вземани с консенсус. Смятам, че и ние трябва да работим така.
Националното ловно сдружение съществува от 1894 г. То трябва да бъде структура, която обединява всички ловци – около 300 хиляди на брой. Принципът на демокрацията няма да бъде нарушен.
Коалиция за България няма да подкрепи вашите предложения.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На първото заседание на комисията коментирахме напрежението по места по отношение на ловния сезон. Вие казахте, че сте член на алтернативно сдружение. В Бургас не могли да започнат лов 9000 човека. Явно партийната дисциплина надделява. Няма лошо. Никой не игнорира Националното сдружение. Всички трябва да партнират на държавата. Неправителствените организации също искат да партнират на държавата. Но не е логично да нарушаваме правата на сдружаване.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ще подкрепя законопроекта. При обсъждане на последните промени в закона в 40-то Народно събрание имаше силно противопоставяне и политизиране.
Правилно господин Емил Димитров оттегли частта за сроковете за водоплаващите птици.
Въпросът за тези 22 хиляди хектара беше наложен конюнктурно. Емоциите надделяха над разума. Това трябва да го изчистим.
Понеже Националното сдружение си остава, това ще отпуши напрежението. Не виждам драма в ситуацията.
Към становищата на неправителствените организации трябва да подходим предпазливо и балансирано. Затова приветствам оттеглянето на срока за водоплаващите птици.
ЮНАЛ ТАСИМ: Колегата Димитров не може да изтегли частта от законопроекта, защото правилникът не го позволява. По-добре е да изтегли целия законопроект. Тогава ще го подкрепим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров имаше предвид процедурната възможност между първо и второ четене да се направи съответната корекция, за да може законопроектът за второ четене да мине с консенсус.
ЮНАЛ ТАСИМ: Правите малки стъпки в грешна посока. Интересно е как „Атака” ще подкрепи този законопроект. Националното сдружение на ловците е най-старото сдружение в България, национална ценност. Изведнъж се иска да се неглижира неговата роля. Напрежението се изразява от 2-3 хиляди човека, а срещу тях стоят 120 хиляди души. Вероятно с този закон искате от 1 октомври хората да отидат на лов. Няма да се поберете във времето, защото законопроектът трябва да мине и на второ четене.
Когато през 1999 г. правителството на Иван Костов искаше да има повече организации, пред „Александър Невски” се събраха около 70 хиляди ловци. А сега заедно с трактористите и млекарите се събират не по повече от 1000-1500 човека. Не бива малко по малко да влошиаваме устоите на България като цяло.
В България има над 130 хиляди ловци, но голяма част от новите ловци се въоръжават под егидата на Закона за лова, но нямат нищо общо с лова.
Тезата за 22 хиляди хектара е спорна.
Драмата за сроковете е сериозна. Поддържам предложението на колегата Димитров. Не бива да се говори за Холандия. При нас прелетът е по-късно.
Където има истински ловци, има отсъствие на бракониерство.
Ние няма да подкрепим законопроекта.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искаме решенията да се вземат с консенсус.
Ако позволим голяма част от ловците да не ловуват, това би било парламентарен тероризъм. Те са си платили държавната такса и отговарят на критериите хората в дружинката да имат необходимата площ от 70 хектара. Това трябва да се запази, защото има опасност в някоя дружинка да се явят 1000 ловци и да не можем да контролираме този процес.
Никой не игнорира Националното сдружение на ловците. Утре „Сафари клуб” може да попита защо не участват в закона. Националното сдружение има нужния статут. Уважаваме традициите, но не можем да вместваме хората в рамките на 22 хиляди хектара. В предишния закон на десет места фигурираше името на председателя на Ловното сдружение, но законът не е за него.
Ще бъда доволен, ако всички ловци членуват в Националното сдружение, но не можем да лишим хората от свободно сдружаване.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не може да има терор на парламента над определен гражданин. Добър или лош, законът в България е действащ от една година и повече. През това време дружинките трябваше да си оправят нещата съгласно закона.
Притеснява ме чл. 30, който урежда въпроса с хектарите. Вие го отменяте и давате нов член, но никъде я няма цифрата 70 хектара. На правен език това означава отхвърляне на стария член и създаването на нов чл. 30. Моля да възстановите този текст във вашето предложение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако сме пропуснали текста за 70 хектара, ще го включа между първо и второ четене.
Никой не накърнява правата на членуващите ловци в Националното сдружение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагам да подложим на гласуване законопроекта. Нека с двете основни забележки – със срока за ловуване на водоплаващия дивеч и допълнението в текста за 70 хектара на ловец, в цялост да подкрепим този законопроект.
Който е за, моля да гласува: за – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е съгласен с наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за горите”, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 няма внесени текстове. Който е съгласен с приемането на § 1, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Параграф 1 се приема.
По § 2 има постъпило предложение на народните представители Атанас Камбитов и Димитър Аврамов.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Подкрепяме предложението и правим две бележки.
Първо, в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: създава се нова ал. 7.
Промяната е свързана с висящи съдебни спорове по прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно чл. 19 от закона, земеделски земи, върху които има гори, невъзстановени на физически и юридически лица, се ползват в продължение на 10 години от общините и след това стават общинска собственост. Това се установява в резултат на следната процедура:
Директорът на областната Дирекция „Земеделие” назначава комисия, която в протокол описва тези имоти и после със заповед на директора имотите се одобряват. Така имотите стават собственост на общините. Съгласно чл. 19, ал. 12 на същия закон, в тези протоколи не могат да се включват имоти, представляващи гори. Ако един имот е земеделска земя, не е реституиран на физически и юридически лица и общини, след 10-годишния период той трябва да продължи да се управлява от държавата (ИАГ). Много често обаче чл. 19, ал. 12 не се спазва. В момента много заповеди на директорите на областните дирекции „Земеделие” са оспорени с жалби от председателя на ДАГ и има висящи съдебни спорове. Трябва да предвидим текст в законопроекта, че държавата се представлява от председателя на изпълнителната агенция. Иначе от едната срана на спора ще бъде министърът, а от другата – директорът на областната Дирекция „Земеделие”, пряко подчинен на министъра. Тогава съдът ще прекрати висящите производства.
Затова предлагам в § 2 да се включи нова т. 3:
„3. Създава се нова ал. 7:
„(7) По дела срещу административни актове на директорите на областните дирекции „Земеделие” във връзка с прилагането на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ държавата се представлява пред съда от изпълнителния директор на ИАГ.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагам да подкрепим предложението на вносителя и на ТАГ и да гласуваме следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. (Текстът на Атанас Камбитов.)
2. (Текстът на Атанас Камбитов и Митко Аврамов.)
3. (Текстът на колежката Милена Трифонова.)”
Други предложения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1. Приема се.
По § 3 има предложение на народните представители Атанас Камбитов и Митко Аврамов. Предложението на вносителя се съдържа в редакцията на чл. 13 от предложението на народните представители, поради което подлагам на гласуване предложението на народните представители като редакция на чл. 13, ал. 2. Моля, гласувайте.
За – 10, против – 1, въздържали се – 2. Текстът на § 3 се приема.
Постъпило е предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно чл. 14:
„Създава се нов § 4 относно чл. 14 и се прави следното допълнение, като в ал. 1 се създава нова т. 7:
„7. приоритетни за българското правителство инвестиционни проекти с решение на Министерския съвет за обявяването им”.
Текстът касае уреждането на процедурата по изключването на земите от горския фонд и във връзка с мораториума предлагам да не подкрепим това предложение. Процедурата ще бъде конкретно уточнена в новия Закон за горите.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това предложение трябваше да дойде от името на вносителите, а не на колегите Цветанов и Чукарски. Има резон в това предложение. Ако се запази новият Закон за горите, то в момента сме вързали ръцете на правителството. Коректно е написано „с решението на Министерския съвет за обявяването им”. Това не може да стане под масата или по друг начин. Подкрепям предложението, защото ако има приоритетни правителствени проекти, те не бива да чакат ние да променим основния устройствен закон, а да могат да действат. Иначе систематичното място на това е в устройствения закон.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не виждам логика да се върнем в изходни позиции от колеги, които официално не се числят към мнозинството.
Не е етично да подкрепим това предложение от всяка гледна точка. Темата се експлоатира.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли други становища по предложението на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски? Няма.
Който е за приемане на предложението на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно чл. 14, моля да гласува.
За - 1, против - 2, въздържали се - 11. Предложението не се приема.
По § 4 относно чл. 17а няма новопостъпили предложения. Гласуваме за подкрепа на предложението на вносителя.
За - 11, против - няма, въздържали се - 3. Приема се.
Следващото предложение е по чл. 14б на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски. То е във връзка с предишното предложение, което не подкрепихме. Моля, гласувайте.
За -1, против - няма, въздържали се - 13. Не се приема.
Следващото предложение също е на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно редакцията на чл. 14в, свързан със същата тема. Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За -1, против - няма, въздържали се - 13. Не се подкрепя.
Следващото предложение е на вносителя по § 5 за чл. 14г. Няма нови предложения. Който е за приемане текста на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 3. Приема се.
Параграф 6 е за редакция на чл. 15а. Има предложение на Атанас Камбитов и Митко Аврамов. В предложението на народните представители се съдържа и предложението на вносителя. Моля, гласувайте за приемане на предложението на народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2. Приемаме § 6.
Параграф 7 е за изменение в чл. 15б. Относно ал. 12 е постъпило предложение от Атанас Камбитов и Димитър Аврамов за изменение в алинеи 1, 2, 4, 6, 12 и 15. Предложението на вносителя се съдържа в предложението на народните представители. Моля, гласувайте § 7 с текст, предложен от народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3. Параграф 7 се приема.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Процедура. Предложенията на Камбитов и Аврамов са същите като на вносителите, като има разлика само в детайлите. Няма други предложения. Моля да гласуваме всичко ан блок, за да не губим повече от цял час в препрочитане на предложенията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е за приемане на процедурното предложение на господин Върбанов, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се единодушно.
Преди да предложа параграфите от 7а нататък, моля Държавната агенция по горите да каже има ли допълнения или становища.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Имаме бележки по част от текстовете.
Първо, § 7а е нов текст, предложен вероятно във връзка с бележките на Комисията по правни въпроси. Имаме предложение за промяна в т. 2 и т. 3. Те са свързани са ал. 2 и ал. 3 от чл. 15д – Правомощия за недървопроизводителни земи в горския фонд – частна държавна собственост. Логиката е, че държавната политика да се осъществява от министъра, а не от изпълнителния директор. Затова предлагаме алинеи 2 и 3 да са правомощия на министъра: думите „председателя на Държавната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”. Става дума за отдаването под наем.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложението на ДАГ коригира правомощията на министъра, които са описани по-нататък. Предлагам да подложим на гласуване теста на § 7а, който става § 8, за редакция на чл. 15д с предложенията на госпожа Трифонова.
За 14, против и въздържали се няма. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Следващата ми бележка е по § 8 относно чл. 16, т. 2 и 3. В ал. 2 и 3 се дублира текстът „по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”. Предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли съображения? Няма.
Подлагам на гласуване § 8, който става § 9, като се коригира текстът на вносителя с предложението на госпожа Трифонова.
Моля, гласувайте.
За 13, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 13 нямаме други бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сега след приетото процедурно предложение на господин Върбанов предлагам да гласуваме ан блок § 9 на вносителя, § 9а, 10, 11 и 12.
За 12, против 3, въздържали се няма. Текстовете се приемат.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Имаме бележка по § 13 – чл. 22, относно ал. 2. Сега действащият текст предвижда правомощия на председателя на ДАГ да създава специализирани териториални звена към агенцията, които са самостоятелни юридически лица и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към ДАГ. Те са поименно изброени в постановление на Министерския съвет. Проектът предвижда отмяна на ал. 2. Предлагаме текстът да не се отменя, а да се даде възможност на министъра на земеделието и храните да създава такива специализирани териториални звена по предложение на изпълнителния директор и да са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра. Предлагаме следния текст за т. 2:
„2. В ал. 2 думите „председателят на Държавната агенция по горите се заменя с „министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”, а накрая се добавя „третостепенни разпоредители с бюджетни кредити”.”
По § 17 нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преди това моля да гласуваме § 11, предложен от Цветан Цветанов и Димитър Чукарски.
За 1, против няма, въздържали се 14. Не се приема.
Подлагам на гласуване § 13, който става § 15, с текста на Камбитов и Аврамов, допълнен с предложението на госпожа Трифонова, което току-що направи. Моля, гласувайте.
За 11, против няма, въздържали се 4. Текстът на § 15 се приема.
От § 14 до § 16 на вносител ДАГ няма бележки.
Моля, гласувайте.
За 11, против няма, въздържали се 3. Текстовете се приемат.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Съгласно законопроекта министърът на земеделието и храните става орган за управление на държавните горски и държавните ловни стопанства. С § 17, т. 3 му се дават конкретни правомощия. Най-важното е да упражнява правата на собственост на държавата в държавните горски стопанства.
Предлагаме в ал. 1 като правомощия на изпълнителния директор на ИАГ да отпадне сега действащата т. 3: „взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните ловни стопанства”. Това трябва да е правомощие на министъра. Подобно е вашето решение и по Закона за лова и опазване на дивеча по отношение на държавните ловни стопанства. Предлагаме това да бъде включено като правомощие на министъра в ал. 3 като нова т. 4.
В ал. 1, буква „б” да се измени по следния начин: „точки 1, 2 и 3 се отменят.
В ал. 3, където текстът е: „Създава се ал. 3”, на края да бъде добавена т. 4 с текст: „взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните горски стопанства”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване § 17, който става § 19, с текста на вносителите и допълнен от госпожа Трифонова.
За 12, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 40 по вносител нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 18 до 40 на вносител включително, като § 40 става § 42.
За 12, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: По § 41 имаме конкретни бележки по т. 1 относно т. 28 на чл. 93. Предлагаме да отпаднат думите „по Закона за лова и опазване на дивеча”, тъй като се дублират с текст от сега действащия закон, включен в т. 22.
Предлагаме т. 28 да стане така: „Средствата от продажба на вещи, отнети в полза на държавата по Глава осма”.
Точка 29 – „Завещание и спонсорство”, да отпадне, защото дублира т. 13 от сега действащия закон.
Точка 31 – „Лихвите и сумите от финансови операции” също да отпадне, тъй като дублира т. 12 от сега действащия закон на същата разпоредба.
Оставащите в разпоредбата точки да се преномерират.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли предложения и допълнения? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 41, който става § 43 с редакцията на народните представители с направените корекции на госпожа Трифонова.
Моля, гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 4. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 43г включително нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване ан блок промените от § 42 до § 43г включително, направени от народните представители Камбитов и Аврамов.
За 11, против няма, въздържали се 4. Текстовете се приемат.
Параграф 43г става § 49.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Имаме редакционна бележка към § 43д, т. 1.
Предлагаме следната редакция:
„1. В ал. 1 думите „с председателя на Държавната агенция по горите” се заменят „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”, а думите „председателя на ДАГ” се заменят с „министъра на земеделието и храните”.” Това е пропуск при изписването.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е съгласен с текста на вносителите и корекцията на госпожа Трифонова, моля да гласува. Параграф 43д става § 50.
За 11, против няма, въздържали се 4. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 47 по вносител нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване параграфи от 44 по вносител до § 46 по вносител.
Моля, гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 3. Текстовете се приемат.
А сега преминаваме към § 47, който става § 52.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Пропуснали сме да включим параграфи, с които да променим § 72 от Закона за изменение и допълнение и § 93.
Параграф 72 трябва да бъде правомощие на министъра, тъй като е свързан с включване на залесени земи в държавния горски фонд. Предлагаме следния текст на параграфа:
„§ 72. В ал. 1 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните”.
В ал. 2 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”.”
Имаме предложение за нов параграф - за промяна в § 93 - относно упражняване правото на собственост на държавата в търговското дружество „Агролеспроект”. Предлагаме текст: „В § 93 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „министърът на земеделието и храните”.” Това е по § 72 и 93.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имате ли допълнения? Няма. Подлагам на гласуване текста на § 47 по вносител, който става § 52, допълнен от госпожа Трифонова.
Моля гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 3. Текстът се приема.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Следващото предложение е свързано с параграф, който не виждам в проекта, но е бележка на Правната комисия при обсъждането на законопроекта.
По останалите параграфи имаме предложение относно § 53 във връзка с промените в Закона за лова и опазване на дивеча, но тук е мястото на текста за мораториума.
Комисията по правни въпроси предложи в допълнителната разпоредба на закона да се включи текст със съдържание: „Този закон не отменя действието на решението на Народното събрание от 3 септември 2009 г. за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица с изключение на общините, чрез замяна на гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: колеги, има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте. За 12, против няма, въздържали се 2. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: До § 52 по вносител нямаме бележки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване параграфите от 47а до 52 включително.
Моля, гласувайте. За 11, против няма, въздържали се 3. Приема се.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Предлагаме следната редакция на § 53, т. 2, буква „в”:
„В ал. 7 думите „предложенията за” се заличават, а думите „съвместно с Държавната агенция по горите” се заменят с „от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и Управителния съвет на Националното ловно сдружение”.
Предполагам, че това е технически пропуск.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Трифонова, не можем да се съгласим да отпадне по Законопроекта за лова.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Но той е на първо четене, а този законопроект е на второ четене. Грешката е правно-техническа.
Следващата бележка е също по § 53, т. 3, буква „в”.
Предлагаме: „В ал. 7 думите „Държавната агенция по горите” се заменят с „Изпълнителната агенция по горите”, защото в бюджета на Министерството на земеделието и храните няма средства за подпомагане на държавните ловни стопанства. В противен случай законът ще влезе в сила и ДАГ не може да даде никакви средства на държавните ловни стопанства.
Пак в § 53, т. 11, предлагаме: „В чл. 74, ал. 1 думите „председателя на Държавната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
По същия параграф, т. 13, чл. 77, предлагаме: „В ал. 1 думите „председателят на Държавната агенция по горите” се заменят с „министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”.
БОЯНА МЛАДЕНОВА: Предлагаме т. 17 да се обособи като самостоятелен параграф.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване § 53 по вносител, който става § 61, с корекциите на госпожа Трифонова и госпожа Младенова.
За 12, против няма, въздържали се 2. Текстът на § 53, който става § 61, се приема.
ЮНАЛ ТАСИМ: Предложенията трябва да бъдат представени като предложения на комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са предложения на комисията. Изказват ги юристи, за да бъде по-прецизен текстът.
Госпожа Трифонова няма други бележки.
Подлагам на гласуване § 54 по вносител до последния § 65.
Моля, гласувайте. За 14, против и въздържали се няма. Текстовете се приемат.
Има още едно предложение на Цветан Цветанов и Димитър Чукарски относно § 66 – в Закона за насърчаване на инвестициите. Ние не подкрепихме предложението. Няма как да се подкрепи и това предложение, но трябва да го гласуваме.
Моля, гласувайте. За няма, против 1, въздържали се 13. Не се приема.
Комисията приема Закона за изменение и допълнение на Закона за горите за второ четене.
Приключваме.
(Закрито в 15,15 часа)
СТЕНОГРАФ: Карамфил Матев
