1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 954-01-22, внесен от Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов на 25.09.2009 г.
2. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29.10.2009 г., отрасъл „Селско и горско стопанство”.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 13

На 4 ноември 2009 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 954-01-22, внесен от Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов на 25.09.2009 г.
2. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29.10.2009 г., отрасъл „Селско и горско стопанство”.
3. Текущи

Заседанието бе открито в 16,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Имаме кворум. С решение на Народното събрание състава на нашата комисия беше допълнен с новите колеги народни представители.
Предварителният дневен ред на днешното заседание е от две точки:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 954-01-22, внесен от Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов на 25.09.2009 г.
Допълвам, че утре изтича срока по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да внесем доклад за второ гласуване.

2. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29.10.2009 г., отрасъл „Селско и горско стопанство”.
3. Текущи.
За точка 2 знаете, че в петък на пленарно заседание госпожа председателят на Народното събрание изрично помоли при възможност на първо заседание да бъде включена в дневния ред за разглеждане приемането на бюджета.
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли? Ако няма приемаме, че така обявения предварително дневен ред за окончателен дневен ред на днешното заседание.
На днешното заседание на Комисията по земеделие и гори присъстват, ще дойде малко по-късно министърът на земеделието и горите д-р Мирослав Найденов, относно т.2 – представянето на бюджета.; Симеон Манасиев – парламентарен секретар на МЗХ, Асен Сеньов – директор на дирекция „ФСД”, Десислава Стоянова – н-к отдел „Бюджет”, Лилия Стоянова – н-к отдел в дирекция „Поземлени отношения” в МЗХ, Стойка Куртева – юрист в дирекция „Поземлени отношения” в МЗХ, Мариела Пчелинска – гл.експерт в дирекция „МОВОП”.
От Министерство на финансите – Никола Шерлетов – парламентарен секретар, Весела Данева, Диана Стойкова, Росица Желева, Петър Киров, Румен Порожанов.
От браншови организации, заявили своето участие – г-жа Пенка Христова, г-жа Светла Боянова, г-н Ивайло Тодоров, г-н Димитър Белоречков, г-н Цветан Цеков и г-н Радослав Христов. Може би присъстват и други техни колеги, които ги няма в предварителния списък.
Преминаваме към т.1 от дневния ред - обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 954-01-22, внесен от Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов на 25.09.2009 г.
Уважаеми колеги, в срока съгласно Правилника за работа на Народното събрание, бяха внесени допълнителни предложения от н.п. Десислава Танева, н.п. Димитър Аврамов и н.п. Лъчезар Тошев.
Също така в този срок получихме и становище на Министерство на земеделието и храните по така внесените допълнения от народни представители.
Започваме по текста на законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”. Предлагам да гласуваме текста на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – няма „Въздържали се” – 4 гласа
С 13 гласа „за”, нула „против” и 4 „въздържали се” приемаме заглавието.
Има постъпило допълнително предложение по § 1 от н.п. Десислава Танева и Димитър Аврамов, както и становище на Министерство на земеделието. В тази връзка предлагам на комисията да създадем § 1 със следния текст:
§ 1. В чл.24а, ал.2 се създава т.5:
„5. в случаите по чл.37в, ал.11”
Препратката се прецизира.
Колеги, който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” - няма „Въздържали се” – 6 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 6 „въздържали се” приемаме текста.
По първоначално внесения текст на § 1 няма допълнителни предложения и предлагам на комисията да подкрепим текста на § 1, който става § 2. Който е съгласен, моля да гласува. В режим на гласуване сме, г-н Атанасов, след малко ще ви дам думата.
„За” – 13 гласа „Против” - 1 глас „Въздържали се” – 4 гласа
С 13 гласа „за”, 1 „против” и 4 „въздържали се” приемаме текста на параграф 1 на вносителя, който става параграф 2.
Заповядайте, г-н Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Имам предложение да изслушаме един експерт в тази връзка, защото по цялата философия на закона, който приемаме е „пипнато” много дълбоко. Ако нямате нищо против, да му дадем думата. Господин Кръстьо Статев, независим експерт.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, да заповяда. Само ще помоля по-кратко да е изказването ви, защото имаме и т.2 за бюджета.

КРЪСТЬО СТАТЕВ: Съвсем кратък ще бъда, ценя времето ви и моите уважения за това, че е поставен този въпрос в дневния ред на комисията.
Намирам за напълно благородни подбудите, които са инициирали този закон. Но за голямо съжаление има нещо много съществено, което не е изказано. Възстановява се едно положение, което е било 2007 г. Добре. Законосъобразно е, допустимо е. Но трябва да се вземе предвид, че това положение, което е било 2007 г. е довело до нищо, както и следващото предложение, защото през целия този период са натрупани над 1200 преписки, които нямат никакво движение. В случая къде е „препъни камъка”? Две министерства в продължение на двадесетина години не са си свършили работата, защото когато са се ликвидирали ТКЗС и стопанските дворове по някакви законосъобразни начини са се разпределяли, тогава не е извършено основното нещо, което поземлените комисии е трябвало да направят. А именно, да изготвят, според мен неправилно се наричат „парцеларни планове”, помощни планове за устройство и регулация на тези стопански дворове. Понеже това е пропуснато по-нататък пък Министерство на регионалното развитие не е могло да издава актове за държавна собственост, защото и сега това е „препъни камъка”. Издаването на тези актове за държавна собственост се прехвърля като „горещ картоф” между двете министерства. Но не това е проблема. Проблемът е, че към самия акт трябва да има една скица, която да е актуална и в нея не само собствениците и границите да са ясни, но и графичните означения. Тъй като в много случаи това го няма, това е препъва работата и на областните управители и на министъра на земеделието.
В случая, с тези изменения, които се предлагат няма никакви действия по отношение на изменение на уреждане на причините и отношенията, от които са породени. В случая до нищо няма да се стигне. Аз съм един от тези заинтересовани хора, които над 15 години чакаме уреждане на въпроса. Нищо не стана. Изменя се нормативната база, непрекъснато ни се искат нови документи и изисквания, хората не могат да насмогнат на измененията и да подготвят документите. От друга страна се измени и начина на оценка на земята, което е също много некоректно в последното постановление на Министерски съвет по този въпрос – за увеличаване обема на правилника за приложение на Закона за земята, с което се въвежда един § 24 нещо, което е много странно и обикновено в законодателната технология не се ползва. Тези хора са влезли в някакво правоотношение с държавата и чакат уреждане на въпроса. Някои от тях са си платили цената, а сега изведнъж се променя този режим и хората се препращат в новия начин на оценка, който е няколко пъти по-висок – данъчната оценка плюс 20 на сто. А преди беше по чл.99, при по-облекчен режим. Като се има предвид, че 10 години те не са могли да се възползват от тези имоти, никаква стопанска инициатива, да не говорим, че изобщо не могат да бъдат финансирани по европейските програми, какво остава? Аз избрах пътя – подадох жалба до съда, с която поисках да се отмени мълчаливия отказ на министъра. Моята оценка не е важна, но Върховният съд излиза с решение по същия такъв случай и казва - очевидно в Министерство на земеделието се е създал порочен кръг, от който не може да се излезе 10 години и дава срок на министъра в 14-дневен срок да издаде заповед за продажба. Неминуемо когато хората тръгнат да си отменят мълчаливия отказ на министъра, се появява една друга законова възможност. Има един закон за отговорността на държавата, където държавата се привлича по чл.1 за репарира щети нанесени на гражданите. А такива щети са налице, защото има 10 години неуреждане на въпроса. В случая се приема някаква разпоредба, която само прехвърля „горещия картоф” – издаването на акта, без да даде решение на въпроса.
Моето предложение е да се отложи този член и да се гледа заедно с правилника, който регулира и доурежда този проблем и в тази връзка да се приемат други, допълнителни правила, които да уредят действително отношенията. Защото е недопустимо хората да чакат нещо, което и сега няма да се реши с тази промяна.
Извинете, че ви отнех време. По този въпрос съм направил предложение до министър-председателя.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за становището. Имате думата, г-н Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Бих помолил експертите от Министерство на земеделието да коментират, това което г-н Статев каза.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Гласуването е приключило по процедурата. Преминаваме към следващия параграф.
По параграф 2 има постъпило предложение от н.п. Десислава Танева и н.п. Димитър Аврамов, по отношение на „чл.34, ал.6 думата „района” се заменя със землищата от общината”.
В хода на експертната работа на комисията заедно с Министерство на земеделието допълваме – създава се следваща ал.8 на същия член
„ал.8 В случаите на неправомерно ползване на земи от Държавния поземлен фонд заповедта по ал.1 се издава от директора на областната дирекция „Земеделие”. Сумите по ал.6 се превеждат по сметка на Министерство на земеделието и храните.”
Подлагам на гласуване допълнителното предложение и така прочетената редакция на параграф 2, който става параграф 3. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” - 5 гласа „Въздържали се” – няма
С 13 гласа „за”, 5 „против” и нула „въздържали се” приемаме параграф 3.
По параграф 3 на вносителя, има две постъпили предложения в срока съгласно нашия правилник. Едното предложение е на н.п. Десислава Танева и Димитър Аврамов. Второто предложение е на н.п. Лъчезар Тошев.
Извън това в хода на експертната дейност имаме и предложение от Министерство на земеделието.
Някой от вносителите иска ли думата? Г-н Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря ви, г-жо председател. Предложението, което съм внесъл е за отпадане на буква „в” от т.3. Това е спорния въпрос в този законопроект, по който имаше и становище на Правната комисия, която от гледна точка на правото на собственост смята, че текста е антиконституционен. Самият закон е за собствеността и ползването на земеделските земи, той беше създаден още във Великото народно събрание като закон, защитаващ собствеността на земята. Беше първият закон, с който започна да се възстановява собствеността на земята и това е основната концепция на закона. Този принцип е въведен и в нашата Конституция. Това е част и от нашето разбиране за концепцията за свобода, която е свързана с правото на собственост. Ако един човек е собственик на земя, той може да реши какво да прави на нея и никой друг не може да му изпраща наематели без негово съгласие. По времето на комунизма имаше една практика да се изпращат наематели по къщите на хората, без те да ги желаят. Това е подобно. Изпращат се наематели без собственика да е казал, че иска тези хора да обработват неговата земя. Това е нещо, което аз си спомням. Много от колегите не го помнят, защото са по-млади. Обръщам се към г-н Божинов да му напомня, че имаше такива времена, такива нежелани наематели. И затова тази точка трябва да бъде оттеглена, за да може да гарантираме правото на собственост на хората върху техните парцели и настояваме за това нещо и смятаме, че трябва да намери съгласие по отношение защитата собствеността на хората. Това за нас е ключов въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други становища има ли? Г-н Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н Тошев, предложението, което правим в момента променя само начина на преразпределение. Преразпределение на земите по отношение ползването им. В сегашните разпоредби на чл.37в, които действат земята се предоставя за ползване, земите, за които няма сключени договори и са т.нар. „бели петна”, се предоставят за ползване на ползвателя, който има най-голям процент земя в съответния масив. Ние предлагаме промяна на преразпределението към едно по-справедливо преразпределение на база всички арендни и други признати регистрирани договори в общинска служба по земеделие, право пропорционално на тези договори да се преразпределят „белите петна”. И в момента „белите петна” се преразпределят, и в момента съществува наредба и съгласно разпоредбите на закона е казано, че наема за тези „бели петна” се заплаща по извънбюджетна сметка на общината, където всеки един собственик може в рамките на 3 години след това да отиде да си потърси и да получи парите си за земята, която е ползвана. Редът го има. Ние по никакъв начин не нарушаваме конституционното право на собственост. Променяме само начина на преразпределение, на ползването за съответната година.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря. Г-н Тошев, искам само да поясня, че когато става въпрос за земеделска земя, става въпрос за една собственост, която е освен лична, тя е и национален ресурс. И в тази връзка, ако това преразпределение на ползването не беше уредено и в досега действащия закон, и в това, което сега се предлага като изменение, нали си представяте, че част от масивите на възстановена собственост в едно землище трябва да остане да пустее. За случаите, за които говорим в по-голямата си част собствениците на земеделски земи са наследници, които или не са се разделили, или не могат да се намерят, или са незаинтересовани. Но това, че те по една или друга причина не са сключили договори, това не значи, че земята трябва да се остави да пустее. Досега преразпределението на ползването облагодетелстваше най-големите арендатори, те успяваха да вземат по-голяма част от тези земи, а сега се предлага един по-справедлив вариант, който казва така – това, което не е договорено, наследници или собственици не са сключили договори по една или друга причина, в най-честите случаи поради незаинтересованост, се преразпределя пропорционално на арендованата и наета в землището земя. Това означава, че всеки един ползвател, който обработва земя пропорционално на договорената земя има право на това преразпределение. Разбира се, той не ползва земята безвъзмездно, а сумата, средното годишно арендно плащане за общината се плаща в извънбюджетна сметка на общината. И този несключил договор или незаинтересован наследник, в рамките на три години, ако пожелае да се възползва от правото си да получи някакви облаги от това ползване, той предявява претенции пред кмета на общината и от тази извънбюджетна сметка му се изплаща наемната вноска за три години назад. Друг вариант просто няма. Не съм убедена, че голяма част от обработваемата земя трябва да се остави да пустее, защото видите ли – собственика или наследника не е сключил договор.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Или е собственик или не е собственик. Ако е собственик – той си решава и никой друг не може да решава вместо него. Иначе не е собственик. Това е принцип на собствеността. Това само потвърждава моята теза – че се опитвате без съгласието на собственика да бъдат дадени неговите земи на някой да ги обработва.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Смятам, че този фундаментализъм относно собствеността не е полезен на обществото, защото има страни, в които поземлените отношения са уредени по съвсем друг начин. Колега Тошев, доколкото знам има страни, в които този свещен принцип за собствеността по отношение на земята не работи. Има страни, в които земята е на този, който я обработва, но ние няма да отидем чак до там. Затова нашето становище е по-близо до становището изразено от представителите на ГЕРБ, то е по-рационално и по-справедливо, даже това което предлагат е по-добро от предишния принцип. Но ако си спомняте, аз направих едно дълго изказване в залата и приведох примери, че има общини, в които във фонда има нула лева. Тогава лансирах една идея, но нарочно не я формализирах, за да ви дам възможност, ако я приемате тук, ако не – в другия закон и да кажем, че тези, които са получили декарите по реда на това преразпределение, трябва да внесат и да представят документ от кмета когато отиват да кандидатстват за преките плащания и т.н. За да може, колега Тошев, като дойде безгрижния, незаинтересован за земята си собственик, да отиде и за да има справедливост, да намери съответните левове в тази сметка. Защото по-несправедливо е когато отиде и там има нула лева.
И искам да попитам вносителите дали са приели моята идея, дали ще я реализираме някъде. Защото ми се обадиха арендатори и знаете ли как са разбрали моето изказване? Разбра ли са, че цялата арендна вноска ще я внасят в общината и няма да се разправят с тези, с които са сключили договор. Обясних им, че не съм стигнал до там. Така че, ние ви подкрепяме в тази посока, няма да подкрепим г-н Тошев и искаме да видим до къде ще се стигне.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов. Давам думата на г-н Аврамов, като вносител.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Споделяме напълно, г-н Божинов, вашата идея. Смятаме, че това е правилния подход и справедливия начин, но мястото му не е в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Най-вероятно в наредбите по мерките за подпомагане ще бъде казано, че ако не е заплатена земята със съответния документ не може да бъдат получени съответните средства, които се полагат за пряко подпомагане на декар. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, всеки от вас идва с такива гръмки понятия като „справедливост”, а тук вече започваме да говорим за „справедливо разпределение”. Там където има разпределение се говори за управляващи. Аз подкрепям предложението на г-н Тошев, той е демократ и остава демократ. При него няма конюнктура, казвам го твърдо, защото го познавам от дълги години и не се е отклонявал като неговия шеф Иван Костов, да отива от крайно ляво до крайно дясно.
По същество. По този въпрос, колеги, съм се изказвал и тук и в зала, и ще го повторя. В България има 260 общини, тези спорове се решават от комисии, начело на които е кмета на общината. И това е логично, защото кмета познава най-добре тези поземлени отношения. Сега идеятака, която предлагат колегите от ГЕРБ за справедливо разпределение на този ресурс, който все още не се работи е следното – досега казвахме, че ако един арендатор има “бели петна” около неговия масив нормално беше точно той да ги обработва. А сега областния директор по земеделие и гори ще казва кой ще обработва. Това е простичката истина. Ако на това му викате справедливост – аз не съм съгласен. Проблемът е ваш и отговорността е ваша.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Аврамов, заповядайте!

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Колеги, този според мен този спор беше по-подходящ за дебата на първо четене. Този дебат вече го приключихме, закона на първо четене е приет и ви призовавам да се съсредоточим върху изчистване на конкретните текстове и да направим така, че закона максимално да се ползва от повече хора и да бъде по-добър. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други становища има ли? Г-н Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Смятаме, че така предложения текст е добър. Вярно, че собствеността е нещо неприкосновено, но този който не си е потърсил собствеността дълги години показва едно не добро отношение към земята. Тези хора не помагат на земеделието, само пречат. Тези “бели петна” както започнахме да ги наричаме трябва да се урегулират по някакъв начин. Това преразпределение се урежда така – има доброволно сключено споразумение за ползване, което се приема сега със закона. Ако ползвателите се разберат по между си в това споразумение как да се ползват “белите петна”, то няма да се налага на областния директор да ги разпределя пропорционално по между им. Така че това не е никакъв проблем по отношение на преразпределението и ако то се пада във вашия масив нормално е да остане при вас, да си внесете рентата по извън бюджетната сметка. В правилника също трябва да се урегулира в какъв срок и кога трябва да бъде открита тази извън бюджетна сметка, тъй като в момента има колеги, които желаят да внесат тези средства, но няма такива сметки. Тази норма трябва да има задължителен характер за кмета, за да открие тази сметка. Като ползвател смятам, че този текст в този вид е работещ. Вярно, в полза на ползвателите, но в крайна сметка, ако говорим за субсидиите, които се дават за подпомагане на площ, ЕС казва че те се дават на този, който полага грижи за земята, а не на този който я е зарязал. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища има ли?
Бих искала в работен порядък да ви предложа текста на комисията, съгласно предложенията, които постъпиха. Искам в заключение да кажа няколко думи, въпреки че председателствам заседанието, но да разсея всякакви възможности за спекулации – въпросната редакция, предложението за чл.37в по никакъв начин не променя и досегашния режим на действащата норма на чл.37в по отношение собствеността на земята. Правото на собственост е неприкосновено и то не е засегнато и при тази редакция на чл.37в, която предлагат вносителите.
Същността на предложената промяна е промяна на начина, на администрирането, на ползването на земеделската земя и по никакъв начин тя не касае собствеността. Тя е защитена. Нека да не политизираме въпросното предложение. Смятам, че ние трябва и в законодателната си дейност по отношение на този отрасъл, да създадем такива условия, че тези които обработват земеделската земя да генерират доход в бюджета на държавата. За да генерират те доход в бюджета, собствените им стопанства трябва да генерират доход и това може да стане при създаване на условия за високо технологично и ефективно обработване на земята. Това няма как да стане, ако земята се обработва в реални граници. Земята беше възстановена по такъв начин, че в момента комасираната обработка е затруднена и ние правим всичко възможно, за да улесним комасацията на ползването. Това ще даде възможност на ползвателите и обработвателите себестойността на декар отглеждана земеделска площ да бъде по-ниска относно разходите по обработка.
Това са принципни неща, които исках да кажа, тъй като тук присъстват и представители на медиите. Необходимо беше да изясним въпроса, за да не прочетем утре, че с този член променяме собствеността на земята.
Колеги, позволете ми първо да подложа на гласуване предложението на н.п. Лъчезар Тошев, тъй като то касае текста само на една точка, трета.
“В § 3 текстът на т.3, б.”в” се заличава”. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 3 гласа „Против” - 12 гласа „Въздържали се” – 4
С 3 гласа „за”, 12 „против” и 4 „въздържали се” предложението се отхвърля.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да аргументирам отрицателния вот. Не е приемливо не само от гледна точка на изложените преди малко съображения, но и защото се разпределя и онази общинска земя, която е отредена за пътищата, с които се осигурява достъп до безумно парцелираните върнати в реални граници парчета земя. И когато има рационализъм в поведението на ползвателите и тези пътища се превръщат в обработваема земя, а те са общинска собственост – и общината ще получава някакви приходи, нали не греша? Така че принципа за абсолютизиране правото на собственост не бива да ни ръководи.
Колега Тасим, ние също смятаме, че тази комисия е по-добре да се съставя от кмета, кмета да отговаря за въвода на онзи, който е решил да се върне върху земята си, кмета да събира този фонд и той да го разплаща на онзи, който се появи да си потърси възмездие за пропуснати права. Имаме притеснение и то е политическо, това го казах и в зала. Сега големите арендатори ще потърсят “белите петна” на 28 места в страната, където са областните земеделски служби, въобще не трябва да слизат до общините и до кметствата, ще разпределят по между си тези “бели петна”. Страхме е, че ще забравят отново да си внесат арендата, защото вие казвате, че кмета не е открил сметка, а те искат да си внесат вноската. Я му кажете – на 1000 дка обработвам по 7 лв. рента, искам да внеса 7 хил.лв. рента! А тези общини, на които звънях имат нула лева. Така че този проблем е важен и ако сега с мнозинството си го наложите ще отиде в земеделските служби. Между другото трябва да стане императивно изискването, че като покажеш документ, че си внесъл пари за такава ползвана земя, тогава може да кандидатстваш за допълнителни плащания, за директни плащания и т.н. Тогава ще има малко справедливост.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. От името на вносителите, тъй като предложенията са внесени между първо и второ четене от мен и Димитър Аврамов, оттеглям ал.10.
Предлагам редакция на параграф 3, който става параграф 4 и за да не изчитам целия текст, предложенията до ал.8 остават същите, както на допълнителното предложение, ал.10 е оттеглена, ал.11 става ал.10, ал.12 става ал.11 със следния текст:
“ал.11 За земи от държавния поземлен фонд, които се ползват без правно основание се прилага чл.24, ал.7.”, т.е. текста след запетаята се заличава. Ал.13 става ал.12, ал.14 става ал.13 и ал.15 става ал.14 със следния текст:
“ал.14. Алинея 11 се прилага за земите от общинския поземлен фонд.”
В тази редакция е инкорпорирано предложението, между първо и второ четене, на н.п. Десислава Танева и н.п. Димитър Аврамов, като ал.10 е оттеглена и редациите на двете алинеи. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” - 6 гласа „Въздържали се” – 1 глас
С 12 гласа „за”, 6 „против” и 1 „въздържали се” приемаме предложението.
Постъпило предложение между първо и второ четене предложение на н.п. Танева и Аврамов, предлагам на комисията да се създаде нов параграф 5. В допълнителните разпоредби се създава параграф 2е, текста е в допълнителното предложение, няма корекции.
“§ 2е /1/ Размерът на средното годишно рентно плащане за землище за предходната година се определя в лева за декар от комисия, назначена със заповед на директора на обласната дирекция “Земеделие” въз основа на данни предоставени от съответната общинска служба по земеделие за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата по вписвания и регистрирани в общинската служба по земеделие.
/2/ В комисията се включват представители на областната дирекция “Земеделие” и началниците на съответните общински служби по земеделие.
/3/ Определеният размер на средного годишно рентно плащане се публикува на интернет страницата на съответната областна дирекция “Земеделие”.”
Колеги, становища има ли ? Който е съгласен, моля да гласува.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нищо не пречи да има и една четвърта алинея, която да казва, че се издава на ползвателите документ за внесената такса за ползваната земя.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля ви, г-н Божинов, в процедура на гласуване сме.
„За” – 13 гласа „Против” - 2 гласа „Въздържали се” – 4 гласа
С 13 гласа „за”, 2 „против” и 4 „въздържали се” приемаме предложението.
По параграф 4 няма предложения. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” - 4 гласа „Въздържали се” – 1 глас
С 12 гласа „за”, 4 „против” и 1 „въздържали се” приемаме предложението.
Преминаваме към следващият текст. По наименованието на “Заключителна разпоредба” има допълнително предложение да се замени с “Преходни и заключителни разпоредби”. Съгласно експертно становище предлагам на комисията да гласуваме за “Преходни и заключителни разпоредби”. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 14 гласа „Против” - няма „Въздържали се” – 3 гласа
С 14 гласа „за”, 0 „против” и 3 „въздържали се” приемаме предложението.
По текста на вносителя за параграф 5 има допълнително предложение, ал.2 я оттегляме. Предлагам редакцията на § 5, който става параграф 7 и остава само текстна на ал.1 като допълнително предложение. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” - 5 гласа „Въздържали се” – няма
С 12 гласа „за”, 5 „против” и 0 „въздържали се” приемаме този текст.
И последният текст е допълнително предложение между първо и второ четене на н.п. Танева и Аврамов относно изменение на Закона за горите, касаещо издаването на актовете за държавна собственост и става параграф 8, със същия текст. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” - 1 гласа „Въздържали се” – 4 гласа
С 13 гласа „за”, 1 „против” и 4 „въздържали се” приемаме предложението.
С това приехме всички текстове за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Благодаря.
Преминаваме към т.2 .

/Влиза министър Мирослав Найденов/

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, преминаваме към т.2 от дневния ред, по отношение на бюджета в частта за сектор “Земеделие”. Давам думата на министъра на земеделието д-р Мирослав Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо Танева. Уважаеми народни представители, аз ще разделя презентацията си на две части и ще започна втората част, защото е по-лесно да бъде обяснена. Започвам с проектобюджета на Министерство на земеделието и храните, тъй като имаме и бюджет на ДФ “Земеделие”.
Започвам с второ римско – бюджета на Министерство на земеделието и храните като административна структура. След това ще дам думата на директора на дирекция “Финансово стопански дейности” и началника на отдел “Бюджет”за подробности, относно конкретни въпроси и цифри.
Поискахме 490 млн.лв, в проектобюджета са залегнали 308 млн.лв. – това са 32 % редукция спрямо бюджетната 2009 г. Казах го и на Министерски съвет, казвам го и пред вас – аз не възразявам срещу този бюджет и може би съм единствения министър, който не иска увеличение на бюджет като административна структура. Ясно ми е много добре, че при тази ситуация това е възможното, което е можело да бъде дадено.
Ще започнем структурни реформи, с които да оптимизираме дейност. По всяка вероятност ще се наложи редуциране на цели структурни единици и служби. Ще дам и един пример, много показателен. Има Изпълнителна агенция за борба с градушките, която има щат над 700 човека. Всички знаете, че градушки падат два пъти в годината. А ние имаме над 700 човека, които лежат, тежат на администрацията на Министерство на земеделието. Разбира се, подобна дейност може да бъде извършвана от едно търговско дружество и когато има интерес от предлагане на този продукт, този продукт да бъде предлаган. Така че не исках допълнително средства за самото министерство, ще се справим в рамките на този бюджет.
По отношение на по-големият проблем, това е бюджета на ДФ “Земеделие”. Докладът, който съм представил пред вас, съм го представил и на Министерски съвет. Основните дебати, вчера продължиха във формат зърнопроизводители – министър-председател – министър на финансите и аз. В проетобюджета бяха заложени само 100 млн.лв. при поискани от нас 365 млн.лв. Разбира се исканията на браншовите организации бяха доста по-големи, само зърнопроизводителите поискаха 385 млн.лв., животновъдите отделно. Максималният размер на национални доплащания може да бъде около 650 млн.лв., това е допустимо от Брюксел. Знаете, че националните доплащания не са задължителни, те са възможност на държавата. За сведение да ви кажа – за 2009 г. те са в рамките на 211 млн.лв., от които 150 млн.лв. за зърнопроизводители и 61 млн.лв. за животновъди. И те ще бъдат изплатени от 1 декември в рамките на календарната година. Първоначално бяха заложени 100 млн.лв. както казах, но след вчерашните разговори с премиера и министъра на финансите се уточнихме, че сумата ще бъде 150 млн.лв. общо в рамките на бюджета и още 150 млн.лв., ще цитирам термина изоползван от зам.министъра на финансите Владислав Горанов “при изпълнение на консолидираната фискална програма”. Много сложно звучи. Така че тези 150 млн.лв., това са уверенията и на финансистите, че ще бъдат възможни. Разбира се това е максимума, който може да бъде даден без да се наруши балансирания бюджет.
По отношение на пазарната подкрепа ние сме поискали 100 млн.лв., дадени са, но не са разчетени допълнителните 39 млн.лв., които са необходими за съфинансиране на пазарните механизми. По всяка вероятност може би няма да се стигне до сумата 100 млн.лв., тъй като това е на база досега реализираните средства.
По отношение на прилагане на Програмата за развитие на селските райони не бяха предвидени възстановяване на разходите за ДДС на публичните бенефициенти. Прогнозата на министерството е, че те ще бъдат около 50 млн.лв. Отговорът на министъра на финансите е, че ще има решение изцяло, като то ще касае не само Програмата за развитие на селските райони, а и останалите оперативни програми, така че този проблем ще бъде решен не в частта на бюджета на Министерство на земеделието, респективно ДФ “Земеделие”.
По отношение на държавните помощи. Първоначално сме заявили 238 млн.лв., заложени са 40 млн.лв. Тук влиза помощта “деминимиз”, от която вероятно ще се възползват български фермери, имайки предвид решението на Съвета на министрите по земеделие на Европейския съюз програмата “деминимиз” да бъде увеличена от 7500 на 15 000 евро. Така че по всяка вероятност тези средства няма да стигнат, но това е възможното, което е дадено. Може да не се възползват всички фермери, тъй като голяма част от тях са се възползвали и прогнозата, разчета на моите експерти е, че е възможно и да стигнат, но е въпрос на желание, а не може да предвидим желанията на фермерите.
Сега най-големия проблем. Подпомагане на сектор “Тютюн”. Разчетите, които бяха направени са за финансов ресурс от 80 млн.лв., които трябва да бъдат осигурени в бюджет 2010 г., за да покрият реколта 2009 г. Тези средства не бяха заложени в бюджета. Отговорът на финансовото министерство е, че при корекция на бюджета или пак ще използвам онзи сложен термин “при изпълнение на консолидираната фискална програма” би могло да се осигурят. Другият резерв, от който могат да бъдат търсени е дълго отлаганата приватизация на “Булгартабак”, защото “Булгартабак” има финансов ресурс като депозити. “Булгартабак” можеше да бъде продаден преди време на доста висока стойност, но това не се случи. Така че и от там биха могли да се търсят резерви. Към момента обаче тези 80 млн.лв. не са заложени.
Аз казах така – отказвам се от претенции по отношение бюджета на моето министерство, който както казах е редуциран с 32 %, за сметка на осигуряване на тези средства и за националните доплащания, и за средствата за фонд “Тютюн” и разбира се държавните помощи. Дебатите тръгват от днес в тази комисия, ще има дебати и в зала, между първо и второ четене, но това е ситуацията към момента. Това е от мен. Експертите и аз сме на разположение за въпроси.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Сеньов, имате ли допълнения към изложението на г-н министъра?

АСЕН СЕНЬОВ: Благодаря, г-жо председател. Бих пояснил, с езика на цифрите, по т.нар. план-сметка на ДФ “Земеделие”, че разходите на ДФ “Земеделие” са в размер на 842 889 972 лева. В тези разходи на първо място, говоря по хронология, не по важност, са издръжката на фонд “Земеделие”, включваща заплати, осигурителни вноски, текущи разходи, капиталови разходи или общо издръжката на фонд “Земеделие” е около 61 млн.лв.
Г-жа Танева обърна внимание да направим пояснение на цифрата от 781 243 хил.лв., каква е нейната структура. Структурата на тези 782 млн.лв. включва т.нар. национално съфинансиране или това са 40 млн.лв. държавна помощ, национални доплащания на хектар земя – около 100 млн.лв. съфинансиране. Това са прехвърлени средства от Европейския фонд за развитие на селските райони. Средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и други, които са национални средства. Да ги изброя – това са средства от Европейския фонд за развитие на селските райони – 119 730 хил.лв. и средства от Рибарския фонд – 4 550 хил.лв. До тук това са национални средства, които са свързани със съфинансиране на програмите на ДФ “Земеделие”. След това виждате, че съществуват две величини 491 300 500 лв. и 13 650 хил.лв. това са първите европейски средства по Програмата за развитие на селските райони и по Рибарската програма. Това е структурата.
Вчера беше поставен и въпроса за една величина, която съществува в Закона за бюджета и е дадена като трансфер от Централния бюджет за ДФ “Земеделие” в рамките на 380 млн.лв. Може би се питате каква е тяхната структура. В тази величина е включено съфинансирането на програмите 137 292 хил.лв., тук са включени държавните помощи, националните доплащания към директните плащания 100 хил.лв., тук са и споменатите 61 млн.лв. за издръжка на фонда – заплати, осигурителни вноски, текущи и капиталови разходи. Тук има и други трансфери, които не са в разходната страна на план-сметката на фонд “Земеделие”. Това са кредити от 20 млн.лв. Тези величини са и плюсови и минусови, защото това са предоставени кредити, възстановени кредити, но държавата трябва да додаде за изпълнението на тази програма 20 млн.лв. Има и друго финансиране в рамките на 30 млн. лв. по прилагане на Общата селскостопанска политика.
Общо приходите от Европейския съюз, които очакваме да получим са 504 950 хил.лв., а разхода е 842 889 972 лева, чиято структура се опитах да представя на кратко.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, въпроси, становища или допълнения към направеното представяне имате ли? Да, г-н Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател, че ми дадохте възможността първи да говора. Ще бъда кратък, но надявам се достатъчно ясен.
Уважаеми колеги, присъствам на приемането на девети бюджет на Министерство на земеделието и храните, но за първи път виждам министър, който казва – аз съм съгласен с бюджета, който ми се представя. Това може да се провери. За първи път идва министър на земеделието в комисията и казва – аз съм доволен от това което се предлага като бюджет.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Напротив.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нека да уточня. Казах, че има два бюджета. Единият е на Министерство на земеделието като администрация, другия бюджет е на ДФ “Земеделие”. И аз обясних, че съм готов да се откажа от претенции по отношение бюджета за администрацията, за сметка на недостатъчния бюджет за подпомагане на земеделските производители. В областта на администрацията имаме ресурс и резерв за преструктуриране, а в същото време парите, които трябва да отидат при земеделските производители са недостатъчни. Затова при дебата в Министерски съвет аз казах на моите колеги, на финансовия министър, че ако има допълнителни средства те да отидат при земеделските поизводители, не при администрацията.

ЮНАЛ ТАСИМ: Помня, че направихте това разграничение, това е правилно. Приветствам усилията ви ресурса да се насочи към земеделските производители, не към администрацията, но все пак искам само да ви напомня, г-н министър, пак казвам – нищо лично, аз ако бях на ваше място бих си подал оставката, съвсем категорично. Не смятам, че не можете да ръководите вашия сектор, но за да го направлявате трябва да имате пари. Тук не става въпрос за оценка към вас, а за оценка на отношението на правителството към сектора. Това е много важно да се разбере, защото вие дойдохте на власт и заявихте, че земеделието е приоритет. Когато се говори за приоритет, аз разбирам нещата така – при равни условия за всички сектори би трябвало Министерство на земеделието да получи повече или най-малкото да не загуби. А вие тук имате 32 % по-нисък бюджет от миналогодишния. Няма друго министерство, което да е орязано така, това е отношение.
Вие казахте, че е по-важно в ДФ “Земеделие” да има пари, отколкото в министерството, но според мен и на двете места трябва да има достатъчно пари. Отварям една скоба, г-н министър, тук идваше един министър и се оплакваше какво не е успял в стремежа си, в желанието си да постигне по-добра политика в земеделието и със съвместни усилия успяхме да убедим министъра на финансите, и това е било в полза не на министъра, не на комисията, а в полза на българското земеделие. Затварям скобата.
Колеги, когато приехме Закона за горите и тук, и в зала го казах, предупредих, че закриването на фонд “Българска гора” ще доведе до отказ от съхранение и залесяване на българските гори. В този бюджет няма един лев за тази дейност, факт, няма пари – няма и залесяване. Ако фонд “Българска гора” съществуваше, там имаше начин за фондонабиране и императивни разпоредби за какво ще се ползват парите. Казах ви, че това е съществена, значителна грешка. По-подробен анализ на бюджета ще направим в зала.
Няма да говоря за издръжката. Много са тежките въпроси, но най-голям проблем е въпроса с тютюна. Имах питане към вас, не можах да присъствам на отговора, но успях да се запозная с него.
Колеги, до 2007 г. България можеше да прави всичко по отношение на пряко субсидиране на земеделска продукция, а след 2007 г. когато ни приеха в Европейския съюз тези неща стават със съгласието на Брюксел. Предишното правителство успя да убеди Брюксел, че България трябва да има възможността за т.нар. допустима държавна помощ и да продължава политиката си за субсидиране на тютюна. Това важи и за реколта 2009 г., но реколта се плаща следваща календарна година, т.е. тази година трябва да редвидите за следващия бюджет средства за пряко субсидиране на килограм тютюн. Това не се постигна толкова лесно в преговорите с администрацията на Брюксел. А сега съвсем йезуитски, не се извинявам за думата, казвате – ако има достатъчно пари и това ще свършим. Това означава отказ от политика в тази област, а това звучи много страшно. В момента от производството на тютюн в България влизат в бюджета пари в пъти повече отколкото от субсидирането. Всеки от вас може да си направи тази справка. Това ще направи още по-голяма дупка в бюджета на министерството. Ако се наложи, ще кажа и конкретни цифри.
Казахте, че програма “деминимиз” от 7500 на производител става 15 хил.евро. Но какво от това. Обявили сте сума 238 млн., а ви дават 40 млн.лв. С 40 млн.лв. такава политика не може да проведете.
Сега да минем към по-тежките въпроси, за тези задължители 50 млн.лв. които трябва да намерите за ДДС по шестте мерки по Програма за развитие на селските райони. Без тези мерки не могат да кандидастват за каквото и да е и решението беше да се превеждат тези средства от бюджета, или да се освободят, но освобождаването не е практика в България откакто влезе Закона за ДДС от 1994 г. Така или иначе нямате заложени тези пари. На ясен политически език това е отказ от тези мерки. Защото тези мерки искат пари.
Уважаеми колеги, към днешна дата правителството казва, че няма да прави пазарна подкрепа на продукцията в България. За да правите такава подкрепа трябва да имате пари. Знаете, че трябваше да има съфинансиране за една прекрасна програма за вино , имаше една прекрасна програма за съфинансиране на пчеларството – няма ги тези пари и т.н., но за всичто това са необходими пари и трябва да са на отделен ред в бюджета. Това го няма. Значи се отказвате от тези мерки.
Колеги, всички знаете, че България започва с най-ниските нива от възможностите, които имат страните-членски на ЕС за директно подпомагане на земеделските производители. Нашите антажименти като държава бяха да се допълнят тези помощи с допълнителни такива държавни помощи до 50 % и всяка следваща година с 5 %, т.е. до 2010 г. да достигнем до 65 % от възможната помощ по европейските фондове и национално съфинансиране. Това нещо изглежда най-трагично в настоящия момент, г-н министър, пак казвам, не е упрек, но това е грешна политика. И изобщо не може да говорите, че земеделието е приоритет в България, напротив, с тези цифри казвате, че това е най-неглижирания отрасъл.
Догодина, в най-добрия случай, така както е разписан държавния бюджет земеделските производители ще получат средства, толкова колкото и през 2008 г. Това е много тъжно, защото при тази финансова и икономическа криза всичко това ще позволи да се натиснат цените на земеделските продукти в България. Ако има начин нашите земеделски производители и продукцията им да излязат на пазара, но и на европейските пазари това е държавната намеса в тази дейност, за да се намаби себестойността на продукцията. А ние ги връщаме години назад. Още повече, че тези възможности са договорени в споразумението за влизане на България в Европейския съюз. Тук не е нужно да има специално разрешение от Брюксел. Така че всичко това, което говоря е изчистено от политика. В тази комисия, девет години, винаги сме защитавали позицията да има максимално най-много средства за земеделските производители. Спирам до тук. Надявам се да продължим с още по-ясни цифри. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н министър, първо искам да изкажа удовлетворение от откровения дух на вашето становище по бюджета, защото наистина трябва да си говорим откровено какви са проблемите. Моето изказване има два аспекта. Първият, дали е направена една оценка на базата на тези тежки възможности на бюджета, как ще повлияе всичко това на сектор “Селско стопанство”, защото през 2008 г. сектора даде сериозен принос за приръста на брутния вътрешен продукт, очакваме да видим как ще бъде тази година. И действително, с една дума, това което колегата Юнал Тасим преди мен разви подробно, наистина да оценим, и вие, и Министерство на финансите, и Народното събрание – в тази трудна обстановка, когато много други сектори са стагнирали, поради стагнацията на външните пазари, ако силно натиснем сектор “Земеделие” какво ще се случи. И ако това не е направено, може би не е късно да бъде направено.
Вторият ми въпрос към вас е следния: вие споменахте за ДДС върху проектите и тъй като в настоящия бюджет 2009 г. има специален текст за проектите по програма САПАРД, такъв отсъства в проекта за бюджет 2010 г. Вие казахте, че министъра на финансите е поел ангажимента този въпрос да бъде решен за всички програми, но той няма как да бъде решен, ако няма конкретни текстове. Това е единият аспект на проблема.
Вторият, върху който искам да обърна вашето внимание е, че съгласно друг параграф, който е вкаран в Закона за бюджет за 2010 г., на публичните бенефициенти, в случая общините от догодина се задължават да осигуряват и 5 % собствено съфинансиране, което в общата стагнация на общинските бюджети ще бъде още едно препятствие, особено като се има предвид, че при вас основните бенефициенти са по-малките общини, а те са в по-трудна ситуация и това също може да даде негативно отражение върху цялостното усвояване. Исках да обърна внимание върху това, за да имаме възможността в следващите една-две седмици да го дискутираме. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще започна от това, че държава в която аграрния сектор дава повече от 5 % в брутния вътрешен продукт се води за развиваща се. Това е статистика. Разбира се, трябва да разчитаме на аграрния сектор, защото в тази ситуация той може да се яви като буферна заетост, защото хроничния недостиг на работна ръка идваше от това, че хората от селските райони отидоха в големите градове и бяха заети в строителството, включително и в други държави. В момента те се връщат и могат да решат проблема с този хроничен недостиг на работна ръка. Земеделието има, това съм го казвал много пъти, конкурентни предимства, които трябва да бъдат използвани. Ние за разлика от други сектори имаме гарантиран финансов ресурс, който е пропорционален на тези 44 % от общия европейски бюджет, има ги и в България. Тръгвайки да правим балансиран бюджет, ако искаме да вземем за аграрния сектор – трябва да посочим от къде. Всички знаем какво е положението на здравната система, на образователната система, на системата за сигурност. Днес имах един разговор, в който ми казаха, че аграрния сектор е единствената тръба, която пълни басейна. Това е възможността към момента.
Умерен съм в исканията си, защото знам, че трябва да го вземем от там, откъдето едва ли може да си го позволим. В този смисъл не съм примиренчески настроен, моите изказвания са реални. Това което договарям и искам от премиера, министъра на финансите и останалите колеги е, че при възможност, наистина при по-добри постъпления, ако говорим че земеделието е приоритет на управленската ни програма, да проличи този приоритет, когато това е възможно. Към момента това не е възможно.
По отношение на ДДС за публичните мерки и проекти. Ангажиментът на финансовия министър е да бъде намерено решение като цяло и затова не е разписано тук. Аз се надявам то да бъде намерено, защото то не касае само мерките по Програмата за развитие на селските райони.
Наистина трябва да подпомогнем земеделските производители точно чрез тези доплащания към европейските плащания. И затова вчера на разговорите, виждам тук и председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите г-н Христов, разговора беше много дълъг – час и половина при премиера, почти същото време и при министъра на финансите. Проблемите бяха сложени на масата, едно към едно. Ангажиментът на двамата, от които най-много зависи, всичко което дойде първо ще отиде за земеделието, защото земеделието в тази криза формира брутен вътрешен продукт. Ако започне да формира още повече проценти – тогава още по-зле за държавата, но трябва да гарантираме поне тези проценти, които ни правят нормална държава.
Аз като министър бих искал всички вие да подкрепите аграрния сектор, защото сте Комисия по земеделие и гори.
Вчера финансовият министър отговори на искането на колегите от Асоциацията на зърнопроизводителите, че ако в тази тежка криза трябва да избира между детските градини и земеделието, той би предпочел детските градини. В този смисъл беше. На това много трудно може да се опонира.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, въпросът ми е може би и към експертите. Не видях бюджета за Селскостопанска академия и бих искал да знам какъв ще бъде той за селскостопанска наука и колко е в сравнение с предишния.
И другият ми въпрос, г-н министър, средствата за директни плащания, които са заложени в какво съотношение са за животновъдство и растениевъдство. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За Селскостопанска академия ще помоля г-н Сеньов да ви отговори.
По отношение на разпределението – тъй като имахме предварителни разговори с представители на Асоциацията на зърнопроизводителите, те казаха така – за тази година те ще получат 150 млн.лв. като национални доплащания на единица площ, 90 млн.лв., които бяха прехвърлени от Програмата за развитие на селските райони. Това прави 240 млн.лв. и 61 млн.лв. ще получат животновъдите, като сумата е 301 млн.лв. Всъщност коректната сума като национални доплащания е 211 млн.лв. Тук трябва да се добавят и 90 млн.лв. от Програмата за развитие на селските райони, за да стане сумата 301 млн.лв. И са били разпределени 240 млн. към 61 млн.лв. Те казха, че ако крайната сума е 300 млн.лв. те биха отстъпили 10 млн.лв., т.е. разпределението да бъде 230 млн.лв. към 70 млн.лв. и към животновъдите да отидат допълнително 10 млн.лв., защото те са в изключително тежка ситуация. За животновъдите ще има и допълнителен финансов ресурс, не много голям, но ще дойде в първите дни на следващата година, това са част от тези 300 млн.лв, които гласува Европейския парламент в бюджета си за 2010 г. като подпомагане за сектор “Животновъдство”. Това ще бъде разпределението. Ще го кажа и тук, дискусията се протоколира, сигурен съм, че тези 300 млн. ще бъдат осигурени. Разбирате, че говорим за средства, които трябва да се изплащат от 2010 г.
Премиерът вчера го каза, ако допуснем да нямаме балансиран бюджет тогава може би няма да стигнат, излезем ли от борда, девалвираме ли националната валута, не 300 да даваме тогава, 500 да дадем, пак няма да стигнат. Нека да мислим в тази посока. Голямото ми притеснение, тъй като съм сигурен, че 300 млн. ще бъдат осигурени, голямото ми притеснение са средствата за тютюнопроизводителите.
Преди две седмици бях на среща с кмета на Сатовча, той е председател на Сдружението на тютюнопроизводителите, бях в Разлог, предстои ми да бъда в Кърджали на 7-ми, след няколко дни. Голямото ми притеснение е за тези хора. Те ще очакват средствата в първата половина на годината, а не от 1 декември, както колегите им зърнопроизводители и животновъди. Това е големият проблем, за който ако можете помогнете. Сигурно ще се отиде на варианта – приватизация на “Булгартабак”, за да се търси този ресурс и да се използва. Но не знам колко бързо ще стане, кога ще стане и на каква цена.
Затова казах, че се отказвам от претенции за бюджета на министерството, такова решение е много трудно, защото освен министър на производителите, съм и министър на администрацията. Отново повтарям – много ми е трудно, но се отказвам от претенции по отношение бюджета на администрацията, за да може всеки свободен лев да отиде при тези хора, при които е въпрос на оцеляване.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Сеньов, бихте ли отговорили на въпроса на г-н Атанасов.

АСЕН СЕНЬОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми господа народни представители, в момента обсъждаме рамката на бюджета на министерството, която тепърва ще бъде преразгледана и затова с конкретна цифра, касаеща бюджета на Селскостопанска академия не мога да се ангажирам. Но бих направил един такъв коментар. Общото намаление на бюджета на Министерство на земеделието ще намери отражение и в бюджета на Селскостопанска академия. Има още един фактор – преструктуриране на Селскостопанска академия, както институти, така и администрации, производствени звена, така и намаление на числеността на самата Селскостопанска академия. Но всичко това е въпрос на един анализ, който неминуемо дава отражение и върху конкретните цифри. За ваше сведение бюджетът на Селскостопанска академия през 2009 г. беше 39 млн.лв., сега конкретна цифра не може да кажем, но се окачва за 2010 г. да бъдат около 34-35 млн.лв., като отново повтарям – структурните промени и предстоящи дебати ще окажат влияние върху заложената цифра.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Едно пояснение бих искал да направя. Казахме, че 32 % е намалението на бюджета. Но в този процент са включени средствата на фонд “Тютюн”. Ако тези средства се появят от някъде, тъй като те са разписани на отделна сметка, ако се появят редукцията няма да е 32 %, а ще бъде много по-малка.

АСЕН СЕНЬЬОВ: Тази глобална сума има отделни показатели, при които този общ процент е много по-голям. Политиката на министерството е, че по време на криза може да направи значително намаление на капиталовите разходи. Както виждате от 36 млн.лв. са намалени на 8 млн.лв. Това е огромен процент и той оказва влияние на общия процент на намаление в глобален аспект, съпоставяйки тази сума 2009 г. общи разходи – 2010 г. общи разходи.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само едно допълнение, г-жо председател, към думите, които каза министър Найденов.
Г-н министър, съгласен съм с вас, защото винаги когато сме говорили с Министерство на финансите, техният коректен въпрос е “От къде?”. Дебатът за бюджета е дебата за неговата приходна част, не толкова за разходната, защото вече са изградени, надградени, развиващи се политики. И това е въпросът и лична молба към вас, защото не ми отговорихте конкретно – нека се постараете вие, екипите на Министерство на финансите, ние ще помогнем, да анализираме дали евентуално увеличение на финансирането на определени политики в сектор “Земеделие” не може да доведе до по-голяма приходна част. Това което се говори за консолидираната фискална програма как ще се изпълни, моето лично притеснение е, че в момента тя е надута нереалистично. А и репликата от ваша страна, че ако нямаме балансиран бюджет едва ли не ще си бутнем борда, което според мен няма пряка корелация, защото имаме 7,6 млрд.лв фискален резерв в момента, не може само натискането на долу да ни гарантира някакво развитие. Аз мисля, че тази политика, за съжаление, дано не съм прав, ще доведе до по-лоши резултати от гледна точка на приходната част, а от там всичките ни планове за разходната просто ще се обезсмислят.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Стенограмите на Министерски съвет са публични и ако си направите труда да прочетете, изказахме се 4-5 министри, аз бях един от тях, когато дебатирахме. Това което казах на колегите се препокрива с това, което казахте и вие. Ние трябва не да искаме повече, защото очевидно разходната част е ясна. Трябва да се съсредоточим върху приходната част за търсене на начини и резерви, защото те не са свързани само с това да спрем течове по митници, граници и не знам още къде.
В сектор “Земеделие” ще се опитаме да извадим голяма част от сивия сектор на светло, защото голяма част е в сивия сектор. А това го иска вече и аграрния бизнес, защото в земеделието тези които произвеждат са разделени на две – едните, които произвеждат за подпомагане, другите наистина правят бизнес. И тъй като Министерство на земеделието не е социално министерство, тези средства трябва да бъдат насочени към тези, които наистина формират брутния продукт в този сектор, тези при които това е бизнес, тези които трябва да бъдат конкурентни на своите европейски колеги, поне до някъде. Затова осветляването на бизнеса е водещо.
Ще отворя една скоба – няма да скрия, че аз бях този който предложи и в последствие правителството се отказа от намерението си за увеличаване акциза на алкохола. Защото ние трябва да търсим високо алкохолните напитки, а трябва да търсим резервите не в това да имаме допълнителен акциз по отношение на хората с казаните, а трябва да търсим резервите в това големите производители да платят това, което дължат към държавния бюджет. В този смисъл всички контролни служби към Министерство на земеделието, защото знаете че имаме 19 служби, агенции и какви ли още не, ще бъдат впрегнати и аз ще им обясня много ясно, а това ще бъде и моето послание към администрацията, че ако искат да останат в подобен състав, те трябва да проявят активитет към това да се увеличи приходната част. Тогава ще има не само за зърнопроизводителите, тогава ще гарантираме и тютюнопроизводителите.
Голямото ми притеснение е, че ефекта в аграрния сектор ще се види във втората половина на годината, защото не се реализира в първите месеци селскостопанската продукция. След юни се жъне. Затова сме поставени в ситуация, говоря за службите – и ДВСК, и граничен ветеринарен контрол, и Агенцията за лозата и виното, и Агенцията по рибарство и аквакултури, и всички които имат контролни функции по отношение на това да извадим бизнеса на светло, да тръгнат малко повече приходи, да се активизират. По отношение на брутния вътрешен продукт – резултата ще се види през втората половина на годината.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Реплика на г-н Аврамов към г-н Михалевски.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н Михалевски, ние бяхме свители как в предходни периоди правителството, част от което бяхте и вие, беше специалист по увеличаване на приходите. Колкото ви трябваха разходи си ги предлиждахте като приходи и сега сме свидетели на резултатите от това, как беше направен последния бюджет и как беше изпълнен. Нека да предвиждаме едни по-скромни приходи, дай Боже да ги преизпълним, ако това сте ще има още 150 млн.лв. за доплащане извън тези 150 млн., които сега предвиждаме, така че плащанията към земеделците тази година няма да са лукс, но ще бъдат едни нормални плащания, които да задоволят техните нужди. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, за реплика към г-н Михалевски.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател, ще се възползвам от това, че има представители на Министерство на финансите. Реплика към г-н Михалевски.
Г-н Михалевски, в бълското земеделие има едно златно правило – всеки вложен лев се връща за три, т.е. разходната част предхожда приходната. Ние сме Комисия по земеделие и говорим за разходи, които в последствие ще дадат приходи на държавния бюджет. Това е обратно на вашата логика, вие ще го разберете, но е по-важно да го разберат от Министерство на финансите, защото намалявайки финансовия ресурс за българското земеделие ние намаляваме в пъти приходната част от българското земеделие към фиска. Това трябва да се разбере. Искайки пари за българското земеделие със Закона за държавния бюджет искаме да има увеличение на приходната част на фиска и за следващата година да искаме повечко. Това е логиката.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: За протокола – Румен Порожанов, началник на кабинета на министъра на финансите.
Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н министър, ще си позволя съвсем накратко да взема отношение по някои от основните показатели, които бяха представени от Министерство на земеделието, но само като допълнителни пояснения.
План-сметката на фонд “Земеделие”е основният инструментариум за въздействие и подпомагане на земеделския сектор, г-н Сеньов описа основните параметри. В тези основни параметри в разходната част са заложени основно разходите по двата структурни фонда за развитие на селски райони и рибарството, които формират тези осемстотин и повече милиона лева и разбира се съфинансирането и самата издръжка на фонда. Съгласно европейските класификации на Евростат всички разходи по Гаранционния фонд, вие не ги споменахте, но трябва да се знаят, се отчитат във финансирането по план-сметката и респективно опциите, които вече съществуват от нарастналите средства с 627 млн.лв. за преки плащания. Всички знаем какъв е периода на преките плащания за селскостопанската 2010 г. – от 1 декември нататък и респективно до пролетта на 2011 г. И респективно средствата, които са за пазарните мерки. Нарастването на преките плащания от Гаранционния фонд са около 80 млн.лв. Разбира се, много важно и основно, в което ние не се съмняваме е полагането на усилия те да бъдат усвоени в максимален размер. Никога нямаме усвояване 100 %, доста е сложна схемата за определяне на единица площ, но максималното усвояване е максимално подпомагане. Затова винаги сме разглеждали усвояването на европейските средства, като основен приоритет.
Темата за съфинансирането и това, че се оказа,че някои от пазарните мерки се оказа че трябва да бъдат съфинансирани – това са нови моменти, които се появяват в усвояването на средствата. Заложените 137 млн.лв в разходната част за съфинансиране, макар и разписани и изчислени резултативно, не изключват възможността при подходящи обстоятелства да се съфинансират и други проекти, разбира се по пазарните мерки. Само за пример ще дам – “n” брой години се усвояват средствата по европейските фондове, за земеделските говорим в момента, всяка една година има резерви и остават финансови средства, както ще бъде и през настоящата година.
Бих искал да добавя две пояснения по отношение на средствата, които са за ДДС на общините, свързани с усвояване на проектите по Програмата за развитие на селските райони. Тази година компромисното решение, което беше взето преди няколко месеца, което не е най-правилното от финансова гледна точка – да се осигурят 10 млн.лв. от ресурс на фонд “Земеделие”, който в последствие да се трансферира към конкретните общини. Нашето мнение е, че не е редно разходната част на фонда да осигурява средства на общини. Решението трябва бъде намерено със съвсем различен инструментариум и както г-н министъра спомена трябва да се търси глобално за усвояването на всички проекти по структурните фондове свързани с общините.
Няма да влизам в темата за “Българска гора”. “Българска гора” така или иначе беше второстепенен разпоредител към Министерство на земеделието, което не му дава автоматично на разход, за да прави разходи както си иска.
В заключение – настоящият бюджет за съжаление е реален бюджет и финансовите показатели не създават достатъчно комфорт за всички. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само една дума, г-жо председател. Г-н Аврамов, моето изказване беше добронамерено, защото проблемът е реален. Обстановката, в която се намираме в момента се различава коренно от това, което беше през последните години. И трябва да се взимат други адекватни, бързи, ефективни мерки. Всяко връщане и политизиране е амсолютно безполезно, минаха 100-те дни, имаме да решаваме много тежки проблеми. Те касят съдбата на всички граждани, така че все едно не съм чул репликата ви, продължаваме напред.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Тук е и основната разлика между вижданията и възгледите на нашето правителство и нашата политическа сила и останалите. Различни виждания имаме за адекватни мерки. Според нашето правителство и партия ГЕРБ това са адекватните финансови мерки за момента и много по-важно за страната е да имаме финансова стабилност, да не допускаме дестабилизация, отколкото да харчим на воля, както сме свикнали досега да прави държавата.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други становища, предложения?

ДИМИТЪР БЕЛОРЕЧКОВ: Доктор на науките Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите.
Смятам, че политиката, която в момента се води е в правилна насока, но смятам че трябва да се направят големи структурни промени както в рамките на отделните агенции, така и във фонд “Земеделие”. В това отношение досегашната политика, за която споменаха тук някои незапознати със земеделието, е неправилна. Например по отношение на фонд “Земеделие” ние се борихме няколко години по ред да направим финансиране за клетъчното отглеждане на кокошки-носачки, което е важно дотолкова, защото в края на 2011 г. кокошките, които се намират в тези клетки трябва да ги извадим, с други думи да няма яйца в България. И тези кокошки са от порядъка на 2,5 млн.бр.
В същото това време с решенията, които взимаше фонд “Земеделие” даваха пари за бройлерното производство, за предприятия за производство на сирене, за лозя, за да се стигне до положението да няма тази година къде да се продава грозде, т.е. едни безумни идеи, зад които явно стояха лобита. Това което трябваше да се направи – не се направи. Ако продължим по същия начин да работим няма да стигнем до никъде.
Моето предложение към министъра на земеделие е да погледне по-сериозно на онези неща, които движат икономиката. В момента птицевъдството, за голямо съжаление казвам, дава 66,7 % от месото. Правете сметка за какво говорим – делът на бялото месо е по-голям два пъти от дела на червеното месо. От говедовъдството, от свиневъдството, от овцевъдството месото е само 33 на сто, даже по-малко и отива още по-надолу. Вина за това имат много хора. Смятам, че трябва да се преразгледат някои въпроси и по отношение на финансирането, и по отношение на стимулирането, защото много лесно се финансират развъдни асоциации. Повечето от тези развъдни асоциации няма никаква дейност, а в същото време ще им се дадат пари и за селекционна работа, от която няма никакъв резултат и т.н.
Смятам, че в бюджета на фонд “Земеделие” специално трябва да има раздел, да помогнем на това клетъчно отглеждане. Същевременно трябва да се обърне внимание на поощряването на развъдната работа, която се провежда в бройлерното и яйценосното птицевъдство, което ще бъде от полза и за бюджета, тъй като очакваме следващата година според нашите прогнози положението по отношение на другите меса да бъде още по-лошо. Единственото месо, което в момента е евтино, пилешкото и яйцата, в крайна сметка ще започнат да се произвеждат и от дребни стопанства. Това е неминуемо, тъй като безработните хора ще се насочат първо в това направление.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да отговоря на г-н Белоречков. С бюджета на Министерство на земеделието беше направено искане пред Министерство на финансите за подпомагане точно на този сектор. Но в момента възможностите на бюджета не позволяват да го заложим в тази рамка. Но като политика го има предвидено.
Да, г-н Божинов?

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Имам въпрос. За шейсет и осем роцента от месото произведено в България ли говорим или от потребеното?

ДИМИТЪР БЕЛОРЕЧКОВ: От произведеното и потребеното.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, не, тук има нещо, при 68 % от произведеното, това означава, че свинското идва от внос и тази структура не ни устройва и тази политика трябва да я променим.

ДИМИТЪР БЕЛОРЕЧКОВ: Всяка година се внасят допълнително 50 хил.тона пилешко месо, освен това което ние произвеждаме.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Прекратявам диалога, г-н Божинов, след заседанието можете да го продължите. Давам думата на г-н Радослав Христов.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Благодаря. Уважаеми г-н министър, искам да започна там откъдето вчера свършихме, имаме предвид срещата с финансовия министър. Земеделските производители не са напълно удовлетворени, от това което вчера се случи. Имам предвид този запис под черта за пореден път. Знаете, че при предишното правителство, когато имаше 4 млрд.лв излишък пак не се намери един лев за земеделието. На вас ви прави чест, че успяхте толкова пари да издеяствате в условия на криза. Но независимо от това сектора е приоритетен и зърнопроизводството има много сериозен дял за брутния вътрешен продукт.
По отношение на въпроса – от къде да вземем парите – който много често се задава от Министерство на финансите. Миналата година след един протест, министърът на финансите отново ни попита от къде да вземе парите. Тази година, имам информация какво се случва в Министерство на финансите, ще ви помоля да предадете на министър Дянков откъде да ги вземе. Можете ли да ми отговорите дали случайно е нотифицирана за следващата година държавна помощ, която трябва да направи Министерство на финансите, за облекчаване на социалните осигуровки на земеделските производители? Това е конкретно въпрос към Министерство на финансите. Мисля, че тези средства, които са заложени като национални доплащания към директните плащания – само от там ще се спестят повече пари в бюджета.
По отношение на бюджета. Направих анализ на бюджетите на другите министерства по отношение на ръста или намалението на средствата. Трябва да ви кажа, че ако аз съм член на тази комисия много трудно бих се съгласил да подкрепя един такъв бюджет, с такова огромно намаление. Но в крайна сметка вие сте народните преставители, вие решавате, но този бюджет трябва да бъде преразгледан много сериозно между първо и второ четене.
Преди малко един от вашите колеги подхвърли, че трябва да се преразгледа приходната част на бюджета. Всички знаят, че за да увеличиш разхода трябва да увеличиш прихода. И трябва да се обърне внимание на финансовия министър в тази насока, защото този бюджет не е добър за българското земеделие и спада, който имаме в момента като дял в брутния вътрешен продукт догодина ще бъде още по-голям.
А по отношение на птицевъдството – действително се развиваше много добре, защото има много силно лоби.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Ивайло Тодоров. Преди това реплика на г-н Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ: Госпожо председател, моля ви да не давате възможност за квалификации по отношение на предишния парламент и предишния министър, защото това не е работа на никой друг, това е работа на политици и никога досега това не се е допускало в тази зала. Още повече, че да се твърди, че предишното правителство не е дало нито един лев за зърнороизводителите - просто е невярно твърдение и не искам да отварям дебат на тази тема. Само искам да осведомя господина – от 2002 г. българския земеделски производител се самоосигурява и то на ¼ от минималната работна заплата. А сега има един проект, който казва, че минималната сума за самоосигуряващи е 420 лв. и вече няма да е ¼, а 50 % от тази сума. Това ще бъде още един удар върху българските земеделски производители. Но това е много голяма тема и не бива да се подминава в движение.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Тодоров.

ИВАЙЛО ТОДОРОВ: Уважаема г-жо председател, г-н министър, от името на Асоциация на земеделските производители в България, Ивайло Тодоров – за протокола.
Всички сме съгласни, че бюджетът не е достатъчен за земеделие и подпомагане. Искам да ви призова като народни представители на всички нас да излезете със становище за по-голям бюджет, най-малко в параметрите поискани от министерството. Чухме становището на министъра. За пръви път следващата година ще имаме намаляване на директните плащания на площ, ако се запазят тези цифри в бюджета. Тези 150 млн. също няма да ни доведат до изравняване с предходната година. Ако наистина се очаква да има още 150 млн. под черта, нека това да бъде записано в текстовете на Преходни и заключителни разпоредби, да е ясно кога точно ще бъдат предоставени, при каква рамка на бюджета, за да сме наясно какво да очакваме.
По отношение на проектобюджета, който ни беше предоставен за обсъждане на Тристранния съвет имаше записани 80 млн. лв. за инвестиционни кредити за земеделските производители. Ако се счита, че тези 50 млн. ще дойдат от инвестиционното кредитиране това за нас също не е приемливо. Но и тук не чухме тези 50 млн. от къде евентуално ще дойдат и се надяваме да не идват от единия джоб в другия. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Сеньов, ще отговорите ли?

ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА: Десислава Стоянова, началник отдел “Бюджет” към Министерство на земеделието.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, инвестиционните кредити за земеделските производители за следващата година се запазват в същите размери както тази година – 80 млн.лв. при възстановени 60 млн., в зависимост от интереса, който ще има от земеделските производители.
Тъй като много атаки имаше към министъра, че той е настроен примиренчески и т.н. Изобщо не е примиренчески настроен. Министърът направи много неща преди да дойде и седне в тази зала, т.е. националните доплащания към директните плащания ги нямаше в първия вариант на Закона за бюджета, бяха нула. Той води една огромна битка в рамките на Министерство на финансите и кабинета на примиера, за да може да се случи това – да има гарантирани 150 млн.лв. за национални доплащания към директните плащания. Измеренията на кризата ги виждаме в момента. Но не се споменава какво изпълняваме в момента от бюджета, с който сравняваме в момента разчетите, т.е. ние изпълняваме 75 % и по-малко от това, което има записано в Закона за бюджета 2009 г. Така че в момента, това което се предлага на тази маса да се обсъжда като рамка за земеделието е буквално реалистичното. Защото едно е да мечтаем, друго е какво може действително да консумираме и какво произвеждаме всички ние като брутен продукт.
И другото което направи министъра като стъпка в този период. Той направи един много детайлен структурен анализ – да, средствата ще отиват при земеделските производители, администрацията ще се свива и ще бъде реформина така, че да създава условията земеделския производител да работи в повече комфорт, защото той е този, който твори дохода. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Гюзелев, заповядайте.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Нямаше да вземам думата, но изслушвайки всички изказали се до тук разсъждавах. Браншовите организации трябва да отстояват позициите си и те го направиха по подобаващ начин. Колегите от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ седим и слушаме и какво се изтъква като аргумент – деветгодишния опит с бюджетите на г-н Тасим, г-н Пенко Атанасов, на г-н Михалевски. Нормално щеше да бъде диалога да бъде обратно. Този бюджет, който гледате не може да мръдне с една стотинка. Трябва да го знаете от сега и да не храните надежда. До преди 100 дни бяхме хора от реалния живот и бяхме като вас. Когато влезе тук човек и се запознае, и трябва да бъде национално отговорен, той разбира, че бюджета който коментираме трябва да бъде балансиран. Всяка стотинка взета или поискана – трябва да се каже от къде. Защото залогът е – влизането в еврозоната, намаляването на лихвите на търговските банки в средносрочен план. Аз бих поканил присъстващите председатели на асоциации в бюджетната комисия, защото ако тук гледаме земеделието, когато се гледа цялата държава във всички аспекти и трябва да се мисли за обществото като цяло – тогава нещата изглеждат по различен начин.
Но тук ме впечатли една цифра за бюджета на Селскостопанска академия, 39 млн.лв.! Нима една машина за наука има нужда от пари, ако науката е както трябва, ако науката ражда приложно земеделие, а не чиновници с титли. Защото има много проблеми в този отрасъл. Подсказа се, че министерството търси решение в тази насока и аз ви подкрепям, г-н министър. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Сеньов, заповядайте.

АСЕН СЕНЬОВ: Благодаря, че за пореден път ми давате думата. Министерство на земеделието в този кратък период взе едно доста смело решение, което ще приложи от Нова година по отношение оптимизация на персонала. Освен 15 %, които ще бъдат съкратени, като бройка това са 1996 човека, още се намалява тази администрация и се прехвърлят бройки за подсилване работата на ДФ “Земеделие” със 125 човека. И това е още една стъпка, която показва, че се обръща внимание там където наистина се подпомага селското стопансво. Наистина съм съгласен за Селскостопанска академия. Там е направен един анализ да се създадат структури, които да работят и да се самоиздържат. Науката, ще се свие до там, че да създава плод, който наистина да е приложим и само тя да бъде субсидирана, а не както досега един куп институти, които не дават никакъв продукт. Благодаря.

ЮНАЛ ТАСИМ: Съгласно Конституцията на Република България органа по политиката в областта на земеделието е министъра на земеделието и храните. Моите уважения към г-н Сеньов, който разбира от финанси, но разбрах, че нищо не разбира от наука. Но не искам да споря с него.
Обръщам внимание за начина на водене на заседанието, твърде много се отдалечаваме от темата, но се дават оценки за какво ли не.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, благодаря, не приемам нито първата забележка, нито тази за начина на водене на заседанието и смятам, че изразеното становище беше точно по политиката, която се води.
Други становища и допълнения имали? Г-н Христов, заповядайте.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Ще бъда много кратък. Искам да обърна внимание на един закон, който предстои да бъде приет, ще го кажа по-просто – Закон за маркираните горива. Моля ви да бъдете много внимателни при разглеждането на този закон. Законът сам по себе си не е лош и се възприема от земеделските производители, но ако няма ясен механизъм как ще се прилага на практика, не рискувайте да влиза в сила. Единият ни аргумент е, че в този си вид закона предразполага към големи злоупотреби, а това ще хвърли грозно петно върху земеделските производители. Трябва да има ясно становище относно прилагането на този закон.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Същото становище и ние изразихме като комисия на заседането на Бюджетната комисия, когато се дебатираше на първо четене този закон.
Колеги, ако няма други становища, ви предлагам да се ориентираме към гласуване. Вследствие на направените дебати по т.2 да вземем следното решение:
Комисията да подкрепи Закона за държавния бюджет за 2010 г. със становището на МС по проекта за бюджета на съдебната власт, със следните бележки от нашата комисия:
Първо, за националните доплащания към директните плащания да се предвидят общо 300 млн.лева, като под условие може да се поставя до 150 млн.лв., при условие на реализиране на приходите заложени в бюджета като първи приоритет за плащане да бъдат точно тези национални доплащания.
Втора бележка, да се осигурят 80 млн.лв. за плащания на тютюнопроизводителите, в краен случай – под условие при реализиране на приходите в бюджета.
Това е предложението ми. Предлагам да го подложим на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 12 гласа „Против” – 1 глас „Въздържали се” – 6 гласа



ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нашето гласуване е по първата част на решението, втората и третата част – заслужават адмирации. Ние гласувахме “въздържали се”.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: С 12 гласа „за”, 1 „против” и 6 „въздържали се” решението се приема по т.2 и приемаме бюджета със становището на Министерския съвет.
Благодаря. Закривам заседанието на комисията.

/Заседанието бе закрито в 18,30 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

80 338 знака