Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 902-01-59, внесен от Министерски съвет на 15.12.2009 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 17

На 20 януари 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 902-01-59, внесен от Министерски съвет на 15.12.2009 г.
2. Текущи

Заседанието бе открито в 16,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Днешното редовно заседание е с предварително обявен дневен ред – Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за животноводството, № 902-01-59, внесен от Министерски съвет на 15.12.2009 г. за първо гласуване и т. 2 – Текущи.
На днешното заседание присъства зам.министърът на земеделието и горите г-н Цветан Димитров за представянето на законопроекта заедно с г-н Васил Николов – изп.директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Също така, съгласно решението на Народното събрание на днешното заседание присъства и новия член на комисията г-жа Петя Раева от ДПС. На заседанието присъстват и представители на неправителствени организации от сектор “Животновъдство”, които поканихме и се надявам, че не сме изпуснали някого.
Колеги, други предложения по дневния ред имате ли? Ако няма, предлагам да работим по него. В т.2 Текущи, нека всеки от вас да си помисли от сега, трябва да излъчим желаещи да участват в работната група заедно с представители на Комисията по околна среда и води за промените на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за генномодифицираните организми, тъй като в сряда ще има заседание на работната група и трябва да определим от наша страна кои ще са членовете.
Сега давам думата на зам.министър Цветан Димитров да ди представи законопроекта.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-жо председател, ще се опитам да го синтезирам в няколко точки.
Защо бяха предприети тези промени? Първо, защото голяма част текстовете на закона са от периода 2006-2007 г. и тъй като в последните години настъпиха промени както в европейското законодателство, така и в обществените отношения в България се наложи голяма част от тези промени. Друга част са продиктувани от интерпретирането на една директива от 2008 г., която касае подаването на информация от Министерство на земеделието и храните по отношение на развъдните организации към Европейската комисия. Този текст е отразен в параграф 40 на проекта за закон. Други по-съществени моменти са, че при изпълнение на своите правомощия вече министърът се подпомага и от животновъдните организации, записано е като изричен текст. Друго, на което следва да се обърне внимание е, че по отношение на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/ таксите, които се събират от агенция ще се определят с тарифа от Министерския съвет, т.е. нещата ще бъдат максимално видими и прозрачни за обществото. Следващите промени, които касаят най-вече развъдните организации са, че те би следвало да работят с един вид животни, т.е. да се прекрати практиката една и съща развъдна организация да работи с няколко вида животни. Смея да твърдя, че това не е нито европейска, нито световна практика, но по време на предварителното обсъждане на закона, знаете че преди месец и половина закона беше качен на електронната страница на МЗХ, постъпиха много предложения от браншови организации и се създадоха очевидни проблеми с вече съществуващи организации, които работят с два или повече видове животни. Давам си сметка, че би следвало и това ще стане между първо и второ четене, да се предвидят някакви текстове в Преходни и заключителни разпоредби, които да регламентират съществуването на тези организации.
Следваният въпрос,който предизвика обществен интерес при предварителното обсъждане, това бяха дефинициите за ферма и за лично стопанство. Много хора се интересуваха от този текст. Не твърдя, че това е най-добрия текст, но логиката му не е да определя кой е пазарен субект и кой лично стопанство, а по-скоро самия фермер да реши какъв ще бъде. Идеята на тези текстове е, че при подпомагането със средства от фонд “Земеделие”, нашата логика е, че това трябва да става само за пазарните субекти, т.е. тези ферми, които създават продукт, който отива на пазара и обществото по един или друг начин се ползва от него. Сегашното неразграничаване на ферма и лично стопанство дава възможност де факто да бъдат подпомагани само и единствено семейни бюджети, а не развитие на животновъдството като цяло. Пак казвам – не твърдя, че това е най-добрия текст, но той беше записан по предложение на неправителствени организации, които участваха в създаването на закона.
Другата промяна, която предизвика обществен интерес беше, че стопанска дейност в една ферма се извършва само от един земеделски производител. Давам си сметка, че това е един много спорен въпрос, но в Закона за ветеринарномедицинската дейност отдавна е регламентирано какво е животновъден обект, кой трябва да отговаря в него включително и за здравословното състояние на животните. Мисля, че систематичното място на това нещо е в Закона за животновъдството и следва да бъде записано. По този начин се синхранизираме със Закона за ветеринарномедицинската дейност, защото пак се връщам на въпросите за подпомагане на земеделските производители - много от тях пострадаха именно от това, че бидейки трима или четирима човека в един животновъден обект след това биват санкционирани от Разплащателна агенция, защото не отговарят на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съзнавам, че това е текст, който по един или друг начин би създал на някои хора неудобства, но в същото време по-добре навреме хората да тръгнат да си решават тези въпроси, отколкото да си затваряме очите и да направим така, че Закона за животновъдството да противоречи на ветеринарното законодателство, не само българското.
Другото, което заслужава внимание в този закон, това е, че на представителите на ръзвъдните организации се дава възможност да участват в работата по генетика и селекция, развъждане в Република България и в т.нар. Национален съвет по генетичните ресурси, нещо което до сега го нямаше. До този момент това се решаваше едва ли не еднолично, само и единствено от администрацията на МЗХ и съответно ИАСРЖ.
Няма да се спирам подробно на всичко. Ще ви обърна внимание, че изчистихме закона от т.нар. маркетингови стандарти, които по стечение на обстоятелствата 2005-2006 г. бяха разписани в този закон, тъй като нямаше друг закон, т.е. Закона за обща организация на пазарите на земеделските продукти не беше факт и в Преходни и заключителни разпоредби сме ги извадили и те отиват на систематичното си място в Закона за обща организация на пазарите.
Другото интересно, това е в Допълнителна разпоредба промяната на Закона за закрила новите сортове и породи животни, като се диференцира един списък от животни, които са доказана народна селекция и ще бъдат собственост на държавата, защото не считаме, че практиката да се патентоват породи животни, някои от тях създадени още по времето на траките да бъдат патентовани в днешно време и този патент по един или друг начин да става пречка за развитие на други организации, които искат да се занимават. Именно затова ние предлагаме в тези текствове правото на сертификат на изброените породи животни да принадлежи на българската държава. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, имате думата за становища, въпроси, предложения.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, г-жо председател, уважаеми колеги, дами и господа, с ясното съзнание, че аз не съм специалист в тази материя, преди една седмица обсъждахме същия закон, зам.министър Цветан Димитров беше там и го попитах откровено счита ли той, че закона би създал проблем на животновъди, които имат по една или две крави, визирам планинските райони на страната и той коректно ми отговори, че не създава проблем и в интерес на истината това е така. Адмирирайки желанието да синхронизираме двата закона, които бяха цитирани, според мен имаме един фатален пропуск, умишлено казавам фатален, защото той би бил фатален за много български граждани, които особено в момента на криза се препитават от това, че произвеждат мляко и го продават на съществуващите млекопреработвателни предприятия в тези региони. Де факто ние ги изключваме от нашата философия. Защото те от една страна са пред много тежката задача да плащат високи осигурителни вноски, с промените, които се направиха в декември месец и вече са факт. И от друга страна са изправени пред други задължения, които няма как да покрият и които автоматично ще ги изключат от нормално функциониращата система, от възможността да бъдат легитимни производители и за тях избора е един – да влязат в сивия сектор, което означава, че няма да бъдат редовни граждани нито по отношение на осигурителните плащания, нищо ще бъдат редовни по отношение на производството на качествено мляко. От това разбира се ще пострадат нашите млекопреработватели, защото те ще бъдат принудени да правят тежки компромиси и от гледна точка на осигуряване на качествена суровина, а няма нужда да ви убеждавам, че в планината суровината е достатъчно качествена и затова апелирам към министерството и всички вас – нека помислим какви изключения са възможни, спазвайки правилата, да не стане така, че да изключим огромна част, вярно – дребни производители, вярно – като абсолютни стойности те не са съществена част от млякото, което произвежда нашата страна, но също така е вярно, че те в момента са страшно затруднени. Моят апел е към зам.министъра между първо и второ четене да помислим заедно с представителите на различните организации да намерим някакво решение за тези хора, защото иначе ще бъде престъпление от наша страна да се направим, че ги няма.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Мелемов, заповядайте. Понеже подкрепям г-н Михалевски, съм подготвил едно предложение в чл.13 да се въведе нова алинея, която гласи следното:
“Дейността на животновъдните стопанства в планинските региони се регламентира с отделна наредба в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 23.09.2008 г. “Състояние и перспективи на селското стопанство в планинските райони”.”
По този начин в последствие да бъде изготвена една наредба, която да даде възможност на животновъдите в планинските райони да оцелеят. Защото наистина се води дебат – оцеляване или развитие – а в планинските райони е оцеляване. Ако се направи тази наредба ще имаме вратичка в закона, с която ще решим тези проблеми.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря за предложенията. Предложението на н.п. г-н Мелемов ще го приемем, защото очевидно е разумно. Но това е една част от въпросите и това решава въпросите на хората от планинските райони. Даже не бих я нарекъл Наредба за планинските райони, а по-скоро Наредба за необлагодетелстваните райони, защото те са точно фиксирани и по-лесно ще се справим по-нататък с администрирането.
На г-н Михалевски ще отговоря, че може би проблемите на другите хора са по-трудните, които той визира, макар и не в планински райони, които са в равнинните, те съществуват. Сега там въпросът е доколко в двегодишния гратисен период, периода на дерогация, който имаме до края на следващата година, тези фермери ще може да им дадем някаква възможност за развитие. Не случайно текстът е отпекаем. Всеки решава дали да продава, дали да е пазарен субект или не. Дори и този текст да остане така, но предполагам, че ще има много коментари и ще го коригираме съвместно, но дори да остане такъв тези хора няма кой да ги задължи, защото единствената контрола за тях това е Закона за ветеринарномедицинската дейност. След като Европейската комисия ни е дала две години дерогация, значи в този двегодишен период тези хора могат самостоятелно да избират какво производство да развиват. Но аз държа на това, което казах в изложението си – време е да диференцираме кого държавата с парите на данъкоплатците подпомага – дали семейния бюджет, което е подкрепа на доходи, или държавата дава държавни помощи за подкрепа на земеделието. Следва да се решат и двете дилеми. По принцип сте прав, че през тези две години трябва да има решение. Само ще допълня, че може би не е в рамките на закона, но за ваше сведение ще допълня, за тези инвестиционни държавни помощи, които надявам се до края на този месец ще получим разрешение от Европейската комисия да ги прилагаме, те са насочени точно към дребните, малките ферми, тези за които един финансов ресурс от 15-20 хил.лв. би бил много решаващ, за да си решат проблемите с хигиената, с производството, с държавната помощ за директните продажби, която сме подготвили, стига Народното събрание да прецени, че Закона за храните трябва да се промени в тази посока. Така че има съпътстващи мерки, тези хора да не останат без доходи.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси? Заповядайте, г-н Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Дали имате данни колко души в България отглеждат по едно-две животни, с които си помагат в семейния бюджет?

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Ако говорим за кравите, с по една-две, това са около 40-45 хил.човека, които имат квота, т.е. имат право да произвеждат краве мляко. И овцевъдите са в рамките на 30-35 % от около 160 хил., там е по-висока бройката на хората.

СПАС ПАНЧЕВ: Наистина трябва между първо и второ четене да търсим някаква възможност, защото това са около 100 хил.души със семействата си и те разчитат на приходи от тази дейност. Особено в тези трудни години на криза и при безработицата, която се очертава.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Димитров подробно обясни, че ще се търси вариант в тази посока и смятам, че с това приключваме този въпрос. Колеги, други становища? Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, имам няколко въпроса. Първо, какво става с националната ген-банка, ще я имаме ли тази ген-банка и каква ще бъде политиката ни в тази област? Защо в закона махаме думата “селекция”, няма ли да се занимаваме със селекция? Кой ще се занимава със селекция. Прави ми впечатление, че като цяло се махат продуктовите бордове, не че бяха най-доброто, но не виждам кой ще поеме така или иначе делегираните функции от сега действащия закон. Също така се маха термина “добрите практики”. Няма ли да се прилагат добрите практики в животновъдството и на какво основание се премахват? Става въпрос за 13а, вероятно и другаде го има. Г-н Димитров каза, че месните породи са държавна собственост. Каква собственост са породите създадени в институтите, те не са ли държавна собственост? Все пак си мисля, че те са държавна собственост, защото през годините са създавани с парите на държавата. Тези въпроси като начало. Имаме и много гости, вероятно ще им дадете думата, да чуем и тях.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Започвам отзад напред. Породите, които казвате, че са създадени в нашите институти те са в точка 2 на приложението, породи създадени в България, те попадат под същия режим. Така че съм съгласен с вас.
По отношение на добрите практики. Няма пречка те да бъдат оставени като текст, тъй като добрите практики принципно се решават, поне такава е европейската практика и в европейското законодателство, те се решават от самите браншови организации. Такъв е принципа – те ги изработват, те ги приемат и доброволно между своите членове ги изпълняват. То не е нормативен акт. Няма пречка да съществуват като текст, но нищо не би дал освен да заявим воля към общество “да, ние имаме тези неща”. Според мен може и с тях като текст,може и без тях.
Продуктовите бордове – знаете, че Законът за браншовите организации в земеделието е изработен. В момента тече обществено обсъждане, качен е от един месец на страницата на министерството, те са сложени там. Прав сте до толкова, че от приемането на единия до другия закон ще се създаде законодателен вакуум. Нашата идея беше да вървят паралелно, но не можа да се случи. Към другия закон има сериозен обществен интерес. И за да се не създаде този дву-тримесечен законодателен вакуум би следвало да запишем някакви текстове примерно, чл.11 бяха продуктовите бордове, че ще се решат с друг закон.
По въпросите за селекцията г-н Николов ще отговори. Представете се, ако обичате.

ВАСИЛ НИКОЛОВ: Доц.Васил Николов, изп.директор на ИАСРЖ. По отношение на националната ген-банка вие сте абсолютно прав. В сега съществуващия закон е записано, че тя се управлява от ИАСРЖ. В новото предложение, тъй като тази точка е преформирана, просто този текст е изпуснат. И има едно предложение към чл.3б, ал.1, т.5 там се прави редакция на развъдната дейност и в т.2 пише – “добавя се т.6 – управлява и поддържа националната ген-банка”. Така че държавната институция отговаря за управлението на националната ген-банка. Що се отнася до селекцията и репродукцията – в нашата страна те се извършват от развъдните организации. ИАСРЖ упражнява само контрол. Но тъй като и до ден днешен има породи, за които няма създадени развъдни организации в закона е предвидено в чл.3б, т.6 – ИАСРЖ да изпълнява и други функции, възложени от министъра на земеделието и храните. Т.е. тя може да осъществява тази дейност докато бъде създадена друга организация.
Какво дава тази точка? При срещите със земеделските производители, които осъществих на територията на цялата страна, последната беше в Сливен миналата седмица, много от фермерите, които вече осъзнават смисъла на селекцията и репродукцията изказаха недоволство от работата на някои от развъдните организации. И ако се създаде ситуация, при която на развъдна организация бъде отнета възможността тя да упражнява тази дейност временно тази функция трябва да бъде поета от някой. Така е направен закона, че няма да се допусне да пострадат селекционерите и земеделските производители. Искам да ви кажа, че за повече от 10 години не беше отнет нито един лиценз на развъдна организация. Тази година вече имаме отнет лиценз на Организацията за развъждане на българското родопско говедо от Смолян, която беше създадена фиктивно с цел приватизиране на базата на ИАСРЖ в Смолян. Този случай беше изнесен в пресата. Тази асоциация никога не е работила и затова лицензът й беше отнет.
Искам да акцентирам върху още един текст по отношение на развъдните организации, който също беше подсказан от фермерите. Получило се е така през тези години, че част от развъдните организации функионират като някакви “шапки”, пет човека с петима близки им фермери си създават развъдна организация, а с другите фермери сключват договор за обслужване, с което се извращава идеята за развъдна организация. Смисълът на развъдната организация е хората, които отглеждат дадената порода – те да определят политиката. А те като не са членове на тази организация как да определят политика, по какъв начин да контролират финансите, които дава държавата? И затова изрично в закона е записано, че развъдните организации могат да осъществяват дейност само за своите членове. Т.е. фермерите, които отглеждат дадената порода трябва да станат членове на съответната развъдна организация, за да могат да поемат нещата в ръцете си. В момента процесът е много тежък, много сериозен, ние сме изостанали десетки години, ние сме извратили мисленето в тази насока.
И само още две думи. На срещата в Сливен миналата седмица стана ясно още нещо. Развъдните асоциации бяха инициирани преди десетина години и създадени отгоре защото така трябва да бъде, развъдните организации трябва да осъществяват дейността по селекция и репродукция. Но фермерите не ги припознаваха тези развъдни организации. В Сливен, когато стана един фермер и аз помислих, че отново ще попита каква ще бъде субсидията на глава животно, той каза така – аз не искам тази субсидия, тези 100 или 200 лева. Но за да се издържам моите крави трябва да дават 7500 л мляко, затова трябва да се извършва селекция, а ръзвъдните организации, които даже присъстват тук, той казва, част от развъдните организации не извършват дейност, те имитират. Така че наистина в областта на селекцията и репродукцията ни очакват тежки периоди, но с този законопроект, както е направен фермерите са защитени и истинските, работещите развъдни организации също са защитени. Няма да се допусне някой хора да отпаднат от тази система на селекция и репродукция.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря ви. Колеги, други предложения или въпроси?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Г-жо председател, ако колегите нямат други предложения, нека дадем думата на представителите на неправителствените организации.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, те имат право да вземат отношение. Тъй като има много представители на неправителствени организации ще помоля да въведем регламент, който да кореспондира и с Правилника за работа на Народното събрание – всеки представител на браншова организация да ограничи изказването си като въпроси или предложения в рамките на три минути. Съответно представителя на вносителят да даде отговор. Мисля, че така е редно, за да могат всички да вземат думата. Благодаря.

МИЛКАНА ЙОРДАНОВА: Бих искала да изказа искрена благодарност за поканата, която получихме, след като от наша страна беше внесено предложение-коментар във връзка с чл.13 и предстоящите промени в Закона за заживотновъдството.
Казвам се Милкана Йорданова, представлявам сдружението “Планинско мляко” и тук сме с екип, който представлява Националната асоциация на планинските общини – изпълнителния секретар г-н Чавдар Русев, кмета на община Баните, Райчо Данаилов, кмета на община Чепеларе, Националната асоциация на млекопреработвателите в България г-н Михаил Трайчев, Националната асоциация на животновъдите г-н Бойко Синапов.
За пореден път трябва да кажем, че картината в България с млекопроизводството е такава каквато е от 2005, 2006, 2007 г. С предприсъединителните фондове и програмите, които бяха направени за животновъдството в България малките стопанства нямаха възможност да се доберат до средства от предприсъединителните фондове и картирата е такава. В момента в Смолянския, Кърджалийския и Благоевградския район по данни на МЗХ от 4 януари 2010 г. картината е такава – 98 % от животновъдните обекти, които са формулирани в закона са с една до пет крави. Цитирам цифри за трите района, това са Родопите, 72 ферми с 1665 крави са в първа категория; 33 хил.ферми със 73 хил.крави са в сектора, който визира чл.13. Ако в т.4 на чл.13 не се обособят тези ферми или като полупазарни стопанства или както е предложението на г-н Мелемов, ние заставаме зад него, да се укаже, че тези райони са с особен статут. Имаме пълно основание за това и нормативна документация, която се изразява в Регламент 852, 853 и т.н. Във връзка и с Резолюцията, за която толкова много говорихме. Резолюцията е от 23 септември, тя е чудесен документ, който на готово ни е даден във връзка с планинските райони. Европейците визират тези проблеми, ние няма защо да бягаме и да не ги показваме. Ние сме готови с условия за безопасно добиване на суровините, условия за хигиена. В същото време тези стопанства не бива да са изключени от възможността да бъдат подпомагани. Програмата за полупазарни стопанства в нашия регион все още не може да задейства. Изисква се човека да има ръст – от една икономическа единица да отиде на три или пет, нещо което той не може да направи. Тук трябва да говорим за специални програми, които касаят това земеделие да придобие стандартите на общността.
Качество. Едно че сме ограничени от квотите, второ, че във всички програми се иска ръст в производството, което в тези райони не е възможно да стане. Неправителствените организации сме готови безвъзмездно, денонощно да окажем съдействие на всички експерти, за да разработим тези национални мерки за планинските райони. И нека не се страхуваме да изречем “планински”. Планинските райони са ясно формулирани. Въпросът е, че по неофициална информация разбрахме, че България в присъединителния договор е фиксирана 8 % територия на планинските райони, което въобще не отговаря на истината. Гърците в това отношение получават много пари, защото те имат 37 % фиксирани територии като планински райони. Апелирам към всички да запонем да говорим за планински райони, за поминък, за традиции, ако щете за бъдеще. Знаете какво е положението в най-отдалечените населени места. С всички пасиви и активи, не може да не кажем, че има и активи от начина на живот в планината. Но имате уникалния шанс да кажете дали тези планински райони ще се измъкнат от това състояние, непрекъснатото дебнене кой да си продаде млякото, кой да скрие, кой да не скрие или ще подпомогнете извеждането на тези райони. Това е уникалния шанс.
Едното предложение е към ал.4, след текста “животновъдни обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация се определя като лично стопанство и собствениците нямат право да търгуват с произведените в обекта суровини и храни” да се постави текст “с изключение на стопанствата в планинските райони”.
След което подкрепяме т.11, ал.11 така както беше предложена. Ако стигнем до Наредба за планинските райони нещата ще си дойдат на мястото. Може да стъпим на база този регламент, той е готов документ, както и малка поправка на Програмата за развитие на селските райони, промяна на наредбите и всички пари, които са по Програмата за полупазарните стопанства да отидат при тези хора. В момента тази програма не е работеща за нашите райони. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Димитров, ще отговорите ли?

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Да. С едно изречение ще ви отговоря – да, съгласен съм, но мисля, че варианта с наредбата, който г-н Мелемов предложи е по-работещия вариант, защото не бих казал, че с един текст, който предложихте можем да решим всички проблеми на хората в тези региони. Има логика, но бих отишъл и по-далеч – със съвместни усилия да формулираме и една нова алинея за полупазарните стопанства, а не да ги слагаме в личните стопанства.

МИЛКАНА ЙОРДАНОВА: В Регламента е казано, но не знам защо притесни всички хора – този регламент не касае производството на такива храни, които са за лична консумация, не касае производството на продукция, която предприятието ще произведе в района и ще продаде на близкия магазин. Дори до там се стига. Този регламент 852 не се отнася за това. Няма защо да сме така императивни. Този закон не касае личното стопанство. Защо е необходима тази формулировка.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Аз още в изложението си казах защо е необходима. Това неразграничаване в България доведе до изкривяване на финансирането на земеделските производители. Това беше логиката.

МИЛКАНА ЙОРДАНОВА: Ако остане този текст, тези стопанства се препращат в категорията “ферма”. Като отиде в категория “ферма”, говоря за нашите хора, те остават икономическа невъзможност. Ние може да им разрешим да продават, обаче отива в категория “ферма”, препращаме го към чл.137 регистрация, препращаме го – уравител на ферма, препращаме го договор с ветеринарния лекар, препращаме го както са дадени текстовете – зоотехническо обслужване и го пращаме в осигуровка на 240 лв. В момента масово тече дерегистрация на земеделски производители по тези причини. Не може с една или две икономически единици, каквито са 70 % от стопанствата в България, той има доход не повече от 1980 лв. Смятала съм ги стотинска по стотинка. Две кравички, два декара картофи и т.н. Разпилях се, извинете ме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложението ви беше разбрано и ще бъде отразено. Давам думата на г-жа Христова.

ПЕНКА ХРИСТОВА: Казвам се Пенка Христова и съм председател на Съюза на животновъдите. Имам ферма със 71 броя добитъци. Напълно подкрепям законопроекта на г-н Димитров и за съжаление госпожата, която се изказа от този район да не се обижда, но не може да продължаваме да подпомагаме семейните бюджети. Първо, в цяла Европа има свръх производство, изхвърляне на мляко и млечни продукти. Целта на всички евродепутати, занимаващи се с този сектор е да направят качествено мляко и млечни продукти, именно за това са тези квоти. Аз съм започнала с три крави и знам какво е качеството при три крави, знам и какво е качеството сега при 70 крави.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Къде е вашата ферма?

ПЕНКА ХРИСТОВА: В Димитровград.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинявайте, че се намесвам, но тук сме се събрали да подпомогнем всички, които имат нужда. Не става дума само мляко.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михалевски, нарушихме реда. Нека госпожата да направи изказването си и след това ще имате възможност за реплика.

ПЕНКА ХРИСТОВА: При свръхпроизводство и в момент на криза може би законопректа трябва да се промени в посока не да бъдат подпомагани, а да бъде осигурено тяхното оцеляване. Но не може да говорим за свръхпроизводство и субсидиране на една-две крави. Да не говорим, че тук се говори за продажба на нещо, което няма да бъде облагано с данъци. Кой продава в днешно време каквото и да е без да е обложено с данъци? В същото време къде отива качеството? Кажете ми какво качество имат фермерите с една и две крави?
Аз казах, че подкрепям законопроекта и наистина не може да продължаваме да подкрепяме семейни бюджети. Квотите, които бяха дадени на тези хора, се оказа че затова са недостатъчни квотите за големите фермери.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Михалевски, имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще бъда съвсем кратък. Предлагам да се концентрираме върху конструктивните предложения, които могат да решат проблемите на повече хора. Ще кажа на госпожата следното – тук не става дума само за производство на мляко. Тук става дума за национална сигурност, за съхраняване на хора, за съхраняване на територията на нашата страна.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ: Моята реплика е към вас, г-жо председател. Аз ви моля неправителственият сектор да се изкаже като такъв без оценки, без квалификации, защото на тази маса седят сериозни политици, а въпросът е политически. Ако въпросът беше експертен трябваше да говорим за начини за повишаване на млеконадоя в България, а не кои са качествени производители и кои не. И моля да не се бърка работата на неправителствените организации с работата на политиците, които сме на тази маса и ние ще решаваме въпроса. И без обиди, защото аз не мога да кажа дали госпожата може да прави по-качествено мляко отколко някоя баба от балкана. Не бива да се прави такова противопоставяне между формите на производство.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Едва ли г-жа Христова е искала така да прозвучи.
Уважаеми господа, за изказване се е записал доц. Дойчо Димов. Заповядайте.

ДОЙЧО ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да взема отношение по внесения законопроект, затова защото Законът за животновъдството беше обнародван през 2000 г. и оттогава досега той претърпя множество изменения и допълнения. За съжаление обаче в сегашния си вид закона има множество несъвършенства, противоречия, конфликти на интереси, които според нас налагат неговото изменение. В този смисъл ние подкрепяме и намираме навременна инициативата на новото правителство за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля ви, по същество.

ДОЙЧО ДИМОВ: В такъв случай искам да кажа, че независимо от общо взето новия дух на закона в някои от направените предложения на законопроекта има някои неща, които не допринасят за отстраняване на слабостите на този закон. И затова ще започна отзад напред, от онези точки, които най-много ни безпокоят.
Да ви се представя, аз съм доцент, преподавател в катедрата по животновъдни науки на Аграрния университет, в същото време съм председател на Сдружението за развъждане и отглеждане на маришките овце, това е за тези, които не ме познават. Искам да кажа също така в отговор на една оценка, която беше спомената, че развъдните организации са създадени отгоре, нашето сдружение е създадено в далечната 1990 г. отдолу.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля, по същество.

ДОЙЧО ДИМОВ: Във внесения от Министерският съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството е направено едно допълнение в параграф 56, което по същество е препратка към Закона за закрила на новите сортове и породи животни. Ще го цитирам, защото имам няколко мотива, поради които предлагам този параграф да отпадне.
Предложено е “местните породи селскостопански животни и създадените породи в страната съгласно приложение еди кое си, са собственост на държавата.” И по-нататък в чл.15а от Закона за закрила на новите сортове и породи животни “сертификат съгласно приложение еди кое си принадлежи на държавата. Сертификатите за съответните породи и сортове се издава от министъра.”
Ние предлагаме параграф 56 да отпадне, уважаеми дами и господа, защото местните породи селскостопански животни не са природна забележителност, това не е скала или местност и държавата да каже – това е от изключителна ценност за биоразнообразието и това е държавна собственост. Групата животни, които представляват породата са частна собственост, поради което държавата не може да каже – местните породи са собственост на държавата. Вторият ни мотив – животните, представляващи тези местни породи, вярно е че държавата трябва да осигури тяхната правна закрила, но не като сложи ръка върху тях, защото тя няма право на това. Местните породи селскостопански животни са резултат от една дългогодишна работа на родни селекционери. Но тези народни селекцонери днес имат свои развъдни организации, които ги представляват пред държавата, тези организации са признати от държавата. Общо взето досега се говореше в негативен аспект за развъдните организации, не отричам, че има основание, обаче развъдните организации, които сме създали за усъвършенстването и запазването на дадена порода сме ги създали като неправителствени организации в обществена полза. Не бива да се гледа като на частен интерес на развъдните организации.
Правото на сертификат, не може да бъде определяно единствено и само на държавата, според нас. Такава формулировка в закона създава асоциация с понятието “национализация на авторски права върху индустриална собственост”, което е грубо нарушение на редица закони и международни конвенции.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми г-н Димов, много ви моля да не четете какво ви е написано, а по същество да дадете бележките си по закона. Вече сме извън регламента.

ДОЙЧО ДИМОВ: По същество. Така както е разписано в закона не може да бъде издаден сертификат на министъра на земеделието, защото това означава да се погази цялата процедура по издаването на сертификат. Много хора тук, виждам че не сте специалисти, моите уважения, но няма как да стане, ако се спазва законодателството да се издаде сертификат на министъра за дадената порода. Това са нашите мотиви. За една част от породите изброени в този списък вече има издадени сертификати.
Г-жо Танева, аз се придържам към текста, който аз съм написал, първо, за да печеля време и второ, да бъда максимално точен.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Времето го печелите за сметка на всички останали, които чакат за изказване.

ДОЙЧО ДИМОВ: Предлагаме в чл.18а да бъдат направени някои промени, тъй като сегашната формулировка, чл.18а, ал.1 не бива да се приема по следните причини, неправилна формулировка “Управлението и съхранението на генетичните ресурси в животновъдството се осъществява от ИАСРЖ.” Считаме, че чл.18, ал.1 не бива да се приема поради това, че дейностите по съхранение и управление на генетичните ресурси в животновъдството са много по-присъщи на развъдните организации, отколкото на агенцията. Да, вярно е, тя има отношение особено по управлението на ген-банката. Но при управлението и съхранението на генетичните ресурси в животновъдството много важна роля имат университетите и институтите, много голяма роля имат и неправителствените организации. И затова предлагаме нова формулировка.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, ще я дадете писмено. Следващата забележка.

ДОЙЧО ДИМОВ: Другата би забележка е, че в чл.6 е дадена неправилна дефиниция на това що е то развъдна организация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не ги четете, дали сте ги писмено, ще се запознаем с тях.

ДОЙЧО ДИМОВ: Чл.6 трябва да претърпи нова редакция, за да се даде нова дефиниция на понятието “развъдна организация”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Реплика на г-н Димитров.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Г-н доцент, няма да навлизам в материята, тъй като вие сте специалист там, но имам една забележка, която считам, че е принципна. Не сте прав в следното – казвате народните селекционери, предполагам става върпос за милиони хора в години назад. Казвате, че няма логика държавата да е техен правоприемник, а има логика трита души да регистрират тази порода и те да станат правоприемници на тези милиони селекционери, не ми се вижда логично. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на г-жа Светла Чамова.

СВЕТЛА ЧАМОВА: Добър ден, казвам се Светла Чамова, изп.директор на Асоциация на месопреработвателите в България. Първо да спомена, че имаме договореност с г-н Димитров за изчистване на някои от текстовете. Държа да отбележа няколко неща. Първо, напълно съм съгласна, че трябва да се промени чл.6, в който на края пише, че развъдната организация се занимава с предлаганите на пазара животински продукти. Категорично е неточно и би трябвало да придобие следния вид – последния ред – “организация се занимава с предлагане на пазара на живи животни, сперма, яйцеклетки и ембриони”. Мисля, че е коректно.
Предлагам в параграф 15, чл.13, т.3, ал.8,9 и 10 да бъдат променени. В ал.7 пише, че зоотехническото обслужване на производството се осъществява от специалисти-зооинженери. Чл.8 придобива много разширен вид – “Ветеринарното обслужване на животните се извършва от практикуващи ветеринарни лекари, членове на съответна областна колегия на Българския ветеринарен съюз.” Категорично съм против това, че те са лекари и това им дава право да обслужват на фермите. Не съм против организацията, аз съм представител на неправителствена организация, но при тази ситуация след като се лобира само за една група неправителствени организации предлагам да бъде членството в Асоциаяция на месопреработвателите също задължително, ние сме 400 предприятия, по 800 лв. членски внос – 320 хил.лв на година само от членски внос.
При тази ситуация или за всички да е задължително, или след като са доброволни сдружения не може да има задължителен характер. Смяната на обслужващия лекар – ежегодно на еди каква си дата и е работа на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Обърнете внимание на ал.10 – управителят на фермата и избрания от него практикуващ ветеринарен лекар – говорим за частни субекти – сключват договор за ветеринарно обслужване, имунопрофилактика и лечение. Тук говорим за над 3 млн. само за лекарства. И вече задължително регистриране в Съюза на ветеринарните лекари и Разплащателната агенция. Искам да обърна внимание на господа депутатите, моля вижте тези текстове, защото ми се струват безкрайно некоректни.
Точка 46, стр.16, 18н, става дума за определението за ферма. Пише “Фермата е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини”, абсолютно вярно, но забележете продължава – “и храни за предлагане на пазара”. Фермата не може да предлага храни. Храните могат да бъдат произвеждани в обекти, които са регистрирани по Закона за храните, чл.12. Когато говорихме с г-н Димитров се спомена, че той има предвид директните доставки. Ако има предвид директните доставки, тогава не виждам защо е внесено изменение и допълнение на Закона за храните, където се създава нов член, в който фигурират всички точки за директни доставки. И още нещо да отбележа. Независимо от всичко, когато говорим за директни доставки това е нещо, което трябва да се нотифицира в Европа, това е дерогация, което ще рече, че трябва да мине през всички страни-членки. И накрая може да не се приеме. Това е една много дълга процедура. А с вкарване в определение за “ферма”, че предлага храни за пазара вие освобождавате в противоречие с европейските регламенти кой може да произвежда и предлага на пазара храни. След което отиваме на параграф 55, който е свързан с новия Закон за прилагане на обща организация на пазара на земеделски подукти в Европа. Раздел V “Месо и яйца”. Предлагам това да се съкрати и да останат само заглавията на наредбите, които съществуват и отговарят на европейското законодателство. Иначе целият този текст преповтаря наредбите и води до някои неточни неща. Примерно записано е, че Селскостопанска академия издава свидетелства, а те се издават от министъра на земеделието; има страшно много повторения, които трябва да бъдат избегнати.
Съществува и един чл. 60а, където пише, че органите на държавния контрол в животновъдството, което аз разбирам ИАСРЖ, осъществяват контрол върху предлагането на пазара на месо и яйца. Това противоречи на Закона за храните,така че моля обърнете внимание на това. Благодаря.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: С д-р Чамова сме коментирали тези текстове, за което й благодаря. Най-спорният въпрос от нейното изказване беше по отношение на ветеринарномедицинското обслужване. Действително взели сме предвид съществуващия закон – Закона за съсловните организации. Вероятно нейното предложение е по-работещо, защото ако утре се промени единия закон би следвало да променяме и другия. И по-редно е да запишем един текст, който да казва “по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност”, защото нямаме друг изход. Ветеринарномедицинското обслужване се регламентира единствено по този закон. Принципно тази бележка я приемам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, има думата г-н Венелин Димчев. Много ви моля – по същество. Всички конкретни предложения като текстове може да ги оставите в писмен вид, за да се вместим във времето.

ВЕНЕЛИН ДИМЧЕВ: Благодаря. Ще акцентирам само върху два момента,които считаме за най-важни. Другите неща ще внесем писмено, като се надяваме да бъдат разгледани и одобрени.
Две са нещата, които променят духа и смисъла на закона, според мен. Надявам се, че всички ще се съгласят с мен, че закона освен членове и алинеи има и дух. Първото нещо, това са промените, които се предвиждат в Закона за закрила на новите сортове и породи животни. Г-н Димитров изрази позицията, че понеже милиони селекционери са създали породата, тя тряба да е собственост на държавата. Това обаче противоречи, първо, на ангажимента, който държавата ни е поела ставайки член на ЕС, държа в ръцете си материали от една междуправителствена конференция, където България заявява позиция за преговори по глава V “Дружествено право” следното: “Постиженията на селекционерите се закрилят от Закона за закрила на нови сортове и породи животни”. Това веднага означава, че в този закон се третират постиженията на селекционерите. Във формулировките на порода и сорт, става дума че закона третира новосъздадени, но също така открити и разработени растения и породи животни. Всички знаем, че държавата не може нито да открие, нито да разработи сорт или порода животно. Опасявам се, че така внесеното предложение държавата да вземе нещо, към което на практика няма никакво отношение ще навреди на породите. Първо, защото държавата можеше да спаси тези породи и в този смисъл от списъка нямаше да липсват камчийския кон, свищовската овца, които изчезнаха. Държавата е равноправен субект както всички останали формулирани в закона селекционери. Държвата би могла чрез своите институти и научни колективи да открие и разработи известните ни иначе местните породи и да ги регистрира по надлежния ред. А това което се предлага означава на практика за част от селекционерите и организациите – одържавяване на вече свършена работа. Не знам какво ще се случи с тези породи, които са в процедура, някои вече са признати. Да кажем, че станат собственост на държавата, значи трябва да се вземат от селекционерите, които по силата на този закон, по силата на правата, дадени им от Специалната държавна комисия и са станали такива, селекционери.
Имаме предложение, ако държавата наистина смята, че трябва да регулира тези отношения това да се регламентира по следния начин – чл.15а да стане “притежателят на сертификат за порода животни съгласно приложението е длъжен да осигури на всеки желаещ животновъд възможност за участие в селекционната програма за съответната порода”. В неофициални разговори с хора, които имат отношение към изготвянето на законопроекта разбрах, че това е основната грижа на държавата – някой да не злоупотреби. Това и сега не може да стане. Държавата изпълнява законите, които тя е приела. Има процедура и всички, които са получили сертификат са минали по тази процедура и не би трябвало да има проблем.
Една забележка. Получава се поднасяне на некоректна информация - порода животно не може да се патентова. Г-н Димитров се изрази одеве, че някой щял да патентова и да сложи ръка върху нещо. Чл.7, ал.1, т.3 от Закона за патентите гласи – не се издава патент за сорт растение и порода животно. Така че правната материя по отношение патентоване и издаване на сертификат за порода животно са абсолютно различни неща. В случая трябва да е ясно, че няма патент и е некоректно да се говори за патент, ние говорим за издаване на сертификат, който има действие и касае само селекционерите, независимо дали са представители на държавата или частни лица. В тази връзка ще предложим в списъка за местните породи животни да бъде бъде включена и черноглавата плевенска овца, тъй като тя беше включена в раздел Б – създадени, а всички знаят, че черноглавата плевенска овца е структурна стара порода.
Беше включена породата “българско овчарско куче” в местни структурни породи. Такава порода никога не е имало в България, това не е тайна за никой, но ако трябва да бъде включена нека е в раздел Б на местни породи. Не искам да коментирам защо и как това животно се намира тук, не е мястото, но все пак става дума за един счекотлив въпрос, а е много вероятно и да се поизложим, защото нашите колеги, които говорят за това българско овчарско куче са включили в своите основни разплодници каракачанско куче. И нали разбирате конфуза – държавата е признала две породи и ги е нарекла “местни структурни”, а и в едната и в другата са едни и същи животни.
Приключвам с предложението за определението за селскостопански животни. В стария текст се изброяват видове и класове животни. Намираме това за неудобно, тъй като там бяха пропуснати рибите. Всички знаем, че в България има регистрирани три вида шарани, които са със сертификат за порода. Затова предлагаме да се избегне неудобството да се изброяват видове и класове животни със следния кратък и ясен текст.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нали ще ги дадете писмено, няма смисъл да ги четете.

ВЕНЕЛИН ДИМЧЕВ: Съвсем кратко е, да го чуете. Предлагаме “Селскостопански са животните – гръбначни и безгръбначни, развъждани, отглеждани или размножавани за производство на животински продукти, за други селскостопански цели или за селскостопанска работа.” Това означава, че може да освободим място за работа на тези, които ще гледат миди край морето, ферми които гледат охлюви, ферми които смятат да гледат пътпъдаци. Не знам дали знаете, Сърбия има заявена във ФАО порода елен. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Имам един уточняващ въпрос, можете ли да ни кажете кога сте получили сертификата за вашата порода?

ВЕНЕЛИН ДИМЧЕВ: 2006 г.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на проф.Желев. Моля ви изказванията да са в рамките на три минути, конкретните предложения за текстове – в писмен вид.

КОНСТАНТИН ЖЕЛЕВ: Министърът надзирава цялостната развъдна дейност – непонятно. Второ, ако няма зооинженер или аз не искам зооинженер да упавлява фермата ми, какво правим? Има си европейски стандарти. Сто и петдесет часа обучение – може да управляваш съответната ферма. Трето, опонирам на г-н Димитров, въпреки моите уважения, не може един земеделски производител на една ферма. Аз и брат ми получаваме наследство, и двамата ставаме земеделски производители, може и трима да бъдем. Такова ограничение е недопустимо.
Дефиницията какво представляват сдруженията и развъдните асоциации, доц.Димов каза, е абсолютно неточна. “Животновъди” – такова понятие в европейската практика няма. Има “земеделски производител”. Вероятно Васил Николов не е запознат с тези въпроси. Има критерии на ФАО. ФАО казва какви животни са застрашени от изчезване. Не може да си измисляме ние.
И последно, не разбрах ще се субсидира ли националния генофонд. Г-н Атанасов друго имаше предвид, не ген-банката, националния генофонд, за който Васил Николов се измъкна. Ще се субсидира ли? Това трябва да бъде записано в закона, г-жо председател. И въпросът ми е ще има ли субсидии за националния генофонд през 2010 г., за да кажем на хората ще има или не. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Николов иска думата.

ВАСИЛ НИКОЛОВ: Само да уточня нещо. За уважаемите депутати може би не е ясно защо се визира моето име – просто в случая г-н Константин Желев е бившия изпълнителен директор на ИАСРЖ, служба която отглавявам в момента. Каква връзка има? Аз не съм правил този закон.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на г-н Бойко Синапов.

БОЙКО СИНАПОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа, ще бъда кратък и ще взема отношение по въпроса за животновъдството в планинските и полупланинските райони. Селекцията оставяме на специалистите. Планинското животновъдство сме го коментирали и на работната среща, на която участвахме при изработването на закона. За мен в тези планински и полупланински райони животновъдстовто е основен поминък. Ако колежката, която се изказа преди малко не е виждала планинско животновъдство аз ще й покажа. Разликата е огромна между животновъдството като поминък в тези региони планински и полупланински, в Странджа и равнинните райони. Затова ние сме дължни като браншовици и господата като народни представители да вземем някакво решение за специален статут на тези региони. Защото това е основен поминък на тези хора. Още повече, че в Родопите, това е може би производството, което ще замести тютюна. Така че сме длъжни под една или друга форма да подкрепим хората в тези региони. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Получихте уверение от г-н Цветан Димитров, че този въпрос ще намери подкрепа между първо и второ четене.
Давам думата на г-н Богдан Кендеров.

БОГДАН КЕНДЕРОВ: Уважаема г-жо председател, дами и господа, започвам в движение, за да не отнема много време. Искам да говоря като бивш служител на агенцията. От 1983 до 1993 г специалист и от 1993 до 2000 г. нейн ръководител. През 1994 г. започнахме да правим този закон с една немска група. Този закон тогава беше наречен Закон за селекцията в животновъдството. И сега се радвам и приветствам работната група, която е подготвила този материал, че с отпадането на чл.9, 10, 11, да не ги изреждам до 38, с браншови и животновъдни организации, които отпадат, там си има закон, с продуктовите бордове, национални млечни бордове, всичко онова, което не му е мястото тук, както и храните, за които колежката постави въпроса и трябва да се изчистят и закона си става Закон за селекция в животновъдството. Ако така го наречем и така действа за в бъдеще, отпада въпроса на г-н Михалевски за една и две крави. Има си Закон за подпомагане на земеделските производители. Ние говорим за Закон за селекция, където ще правим наука и където ще създаваме и усъвършенстваме породи, и тези хора, които имат една-две крави ще си вземат от тази ферма и също ще получават хубаво мляко. Юристите да преценят, аз нямам претенции като автор от началото, как ще се нарича, може да остане и Закон за животновъдството.
В закона виждам, че се отбягва думата “селекция и репродукция”. Думата “развъждане” ни праща при едната и двете крави, уличните кучета и те се развъждат. Така както е написан закона, навсякъде пише развъждане – значи важи и за тях.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Кендеров, нека да спазваме регламента.

БОГДАН КЕНДЕРОВ: Спазваме регламента. За едната и двете крави – има си Закон за подпомагане на земеделския производител. Закона за селекция, ако остане с тези изсквания ще заработи. По отношение на параграф 3, в чл.3 се правят следните изменения – за тези изменения, продължава да се вменява с още по-голяма сила за дейността на ИАСРЖ да извършва и да държи осеменителни станции, нещо което го няма никъде в света, в Европа никъде го няма, държавата да продължава да се занимава. Във всички бивши страни членки на СИВ осеменителните станции са частни. Питам колегите председатели на асоциации – каква е целта на вашите сдружения в крайна сметка, какво целите да постигнете? Да вземем Асоциацията по говедовъдство – цели се да се постигне бик. Това животно да се гледа в асоциацията. Защо държавата да се ангажира и да продължава да влага средства. Ами отглеждането на един бик и за да може да се ползва ще трябва да минат 6 години и сигурно ще струва на държавата от 15 до 20 хил.лв. Това са милиони левове, които държавата ще подължи да плаща в това направление. Докато в цяла Европа това нещо се извършва от асоциациите. Още повече, че ИАСРЖ ще контролира селекцията, репродукцията, изкуственото осеменяване. Моята фирма се занимава с предлагане на сперма. Държавата, която ще произвежда сперма ще дойде да ме контролира. И ако не допусна проверяващия, т.е. държавата, която също произвежда и ми е конкурент, ще ме глоби. А коя фирма дупска конкуренцията си за проверка. Така че тези промени в параграф 3 трябва да се коригират. Отиваме на параграф 31. На предишната комисия, на тази маса дискутирахме този проблем, той така си и остана този член, не разработен, не пипнат. Ще си позволя само да обърна внимание на комисията да се запознае с решенията на Европейската комисия за определяне критериите за признаване на организации и сдружения на животновъди, които водят и създават родословна книга на чистопородни разплодни животни за едър рогат добитък, за коне, за свине и за овце и кози. Казано е, че органите на съответната държава членка трябва да признаят официално всяка организация и всяко сдружение. Доколкото знам работната група е имала това предвид, но също така има голямо усложнение в изискванията. В тези решения също пише,че по зоотехнически причини не може да се забранява да се признае или регистрира съответната организация, която се предлага. При предишната редакция на закона, Цветан Димитров беше елиминиран, други участваха, даже неговите предложения изобщо не са били приети, но мисълта ми беше, че всяка една асоциация е разрешена от съда. Там е записано – има право да извършва селекция и репродукция и т.н. и в един момент министъра на земеделието казва – тази асоциация не я признаваме. Този разрешителен режим трябва да се премахне, трябва да е регистрация. Другото, ще облекчим министъра. При разрешителния режим се създава комисия, г-н Димитров знае, правят се комисии от 10-15 човека, г-н Желев ги напави 18, това всичко беше срещу пари, получаваха хонорари. Ако това целим, по-добре да не пипаме закона. Мога още с някои неща да ви помогна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще ги дадете писмено. Благодаря. Давам думата на г-н Димитров за реплика.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Съгласен съм с много от нещата, които каза г-н Кендеров. По отношение на опцията, която е оставена за станциите и за ИАСРЖ. Очевидно част от породите и поддържането на ген-банката, т.е. обновяването на генетичния материал би било икономически изгодно така щото развъдните организации да го правят. Знаете, че за местните породи икономическа изгода, печалба надали ще има. И тогава кой ще се занимава? Естествено държвания орган, който може да поеме това като финансов ресурс. Затова сме оставили тази опция на ИАСРЖ. В никакъв случай, декларирам най-официално, нямаме намерение да правим нелоялна конкуренция на сектора, който в момента се е развил. Може би като текст не е толкова гладко и не личи това което ви казвам, но замисъла беше този.

ВАСИЛ НИКОЛОВ: Обръщам вниманието на уважаемите народни представители, защото до нас пристигна предложението на н.п. Николай Тодоров Мелемов, вероятно е стигнало и до вас, в което той прави предложения точно в тази насока, в която говори и г-н Кендеров. Той предлага начин, ще се запознаете и вие, предлага начин да се избегнат тези неща – държавните станции да не тежат на бюджета, държавните станции да бъдат отделени от контролните функции. Обръщам внимание да се запознаете с това предложение, на г-н Мелемов.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Георги Тончев.

ГЕОРГИ ТОНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Аз съм председател на Съюза на овцевъдите и козевъдите с над 20 хил.овце и кози и над 40 членове. Бих искал да подкрепя помените, които представя правителството и да направя няколко реплики на колегите, които не са съгласни с промените. По отношение на хората с една и две крави, смятам, че само те нямат полза от това. Всички други около тях имат полза те да бъдат с две крави и да не стават повече. Но хората, които гледат две крави нямат такава полза. На една подобна среща, госпожата която защитаваше тезата за една и две крави, я попитах колко крави има, тя ми каза, че изкупува мляко от такива фермери. На практика трябва да мислим да вършим нещо в полза на хората, на животновъдите. Реалните животновъди тук сме много малко. Това е моето мнение по отношение на двете крави. Периодът от година и половина, който ни даде Европейския съюз,ако сега не се направи след година и половина отново ще трябва някой да се моли да се удължи периода. Никой няма нужда от това нещо освен шепа хора.
По отношение на селекцията съм напълно съгласен и поддържам доц.Николов, че селекцията трябва да се прави върху стадата на фермери, които са членове на организацията. Иначе в момента има доста асоциации, които са частни селекционни центрове.
Имам едно конкретно питане.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Другата седмица има питане към министъра на земеделието точно по темата – плащане на животновъдите и ще бъдете поканени на изслушването и там ще зададете въпросите си. Благодаря.
Г-н Синапов, само реплика от място, за да не разваляме дисциплината.

БОЙКО СИНАПОВ: Уважаеми дами и господа, искам да обърна внимание, че говорим за специален статут на животновъдството в планинските райони.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Синапов, вие бяхте подкрепени от вносителя на закона и между първо и второ четене ще се търси решаване на проблема.
Давам думата на г-жа Христина Цветкова.

ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА: Благодаря, г-жо председател. Продуктов борд за яйца, птици и заешко месо. Ще бъда максимално кратка. Участвала съм в групата по изменение и допълнение на Закона за животновъдство. В случая имам някои конкретни бележки, тъй като една голяма част от това, което си бях набелязала вече се дискутира. Ще премина конкретно на това, което смятам, че е важно. В чл.5.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Цветкова, ще ви помоля да не четете конкретни текстове, а да ги оставите в писмен вид, сега само ги маркирайте като бележки.
ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА: В чл.5 смятам, че трябва да се направи препратка на самите браншови организации към кого отиват – към Закона за браншовите организации, защото там са изпуснати техните функции, както и продуктовите бордове и това остава висящо. Трябва да има препратка. Съответно да бъдат изписани функциите, целите и задачите, нещо което е много важно за функционирането и взаимодействието с държавата. В чл.6 също имам бележка по отношение определението на развъдните организации и по-точно в абзац две, като давам конкретизация за какво става въпрос,тъй като този абзац, директно е прехвърлен от определението, какво трябва да извършват продуктовите бордове, по защита и контрол.
Имам бележка и по чл.18 – управлението и съхранението на генетичните ресурси. Смятам, че тук касае национална фокусна точка и смятам, че текста трябва да касае вече не управление и съхранение, а дейността по управление и съхранение на генетичните ресурси в животновъдството. Те се контролират и координират от ИАСРЖ и съответно да има връзка със следващия член за националния координатор.
Искам още нещо да кажа. В чл.39, ал.7 – копия от документите трябва да се предоставят на ИАСРЖ. Тук може би се е имало предвид, че касае преживните животни, когато се внасят много по-рядко, но в птицевъдството при положение, че имаме внос на всеки шест месеца си представете за какво става въпрос. Освен това тези документи са вътрешно фирмена информация и не би следвало за вноса на този породен състав и други документи и т.н., които фактически отразяват това да бъдат предоставяни.
Последно искам да засегна Преходните и заключителни разпоредби във връзка с окачествяването на продукцията. Г-жа Чамова засегна този сектор. Не смятам, че не е направен добре текста, той просто е прехвърлен от Закона за животновъдство към Закона за обща организация на пазарите и мисля, че текстовете са добре сложени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Михаил Цачев.

МИХАИЛ ЦАЧЕВ: Благодаря, г-жо председател, дами и господа народни представители, аз също искам да благодаря, че присъствам на тази среща, защото ми се струва, че въпросът е изключително важен и има много тежка социално-икономическа цена. Мисля, че министерството съзнава тази цена и правейки това предложение са наясно с неговите последствия. Г-н Димитров може би е най-добре запознат на тази маса със състоянието на животновъдството. В тази връзка искам само да добавя, че това което ни притеснява като млекопреработватели, че се създават условия за един много тежък тренд за преминаване към сивата икономика. Притеснява ни нелоялната конкуренция. Продаваме продукция, плащаме си всичко, ДДС, осигуровки и т.н. и се конкурираме с някой, който още на входа е с 30 % аванс пред нас, защото не е платил нито ДДС, нито осигуровки, нито данъци. От тази гледна точка всичко което се прави губи смисъл. Но ако погледнем тези стопанства кога са създадени, ще установим че най-много от тях са създадени 1997 г. Защо възниква най-голямото количество лични стопанства 1997 г.? Защото има тежка криза, безработица и хората тръгват да оцеляват. Ние сега влизаме в подобен период. В същото време, ако се обадите в областните дирекции, да речем в Сливен, г-жо председател, ще разберете ще върви масова дерегистрация от земеделски производители, заради цената на осигуряването. Ние залагаме в Закона за животновъдството да бъде задължително земеделски поизводител. И това е големия проблем. А що се отнася до планинските региони на мен ми се струва, че има три неща – беше споменато за национална сигурност, за човешки ресурс, за обезлюдяване. Говорим за планината като природен ресурс и нейното оцеляване, и за животинските видове. Всичко това е нещо, което не може с лека ръка да го бутнем на страни. Затова предлагам да се обмисли още веднъж дали да не съвпадне дерогацията с един период, който да се превърки от животновъдни обекти към земеделски производители. Мисля, че г-н Димитров разбира какво искам да кажа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, благодаря.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Тези въпроси многократно сме ги коментирали. Но ще си позволя да ви поправя за дерегистрацията на земеделските производители – категорично не е така, защото едно от изискванията да получаваш каквито и да било субсидии е да си регистриран като земеделски производител.

МИХАИЛ ЦАЧЕВ: Те не искат да плащат тези 70 лв. на месец, това е проблема. Днес съм говорил с три областни служби.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на д-р Лазар Козелов.

ЛАЗАР КОЗЕЛОВ: Благодаря. Най-напред не виждам в този закон да се ограничава броя на асоциациите. В България има безкрайно много недействащи асоциации, които не вършат реална селекционна дейност. Това по философията на закона. Разбирам колегите, че те предлагат да има асоциации само по един вид животни. Но Селскостопанската академия има предложение за създаване на една асоциация по селекция в животновъдството. Целта на тази асоциация е още тази година да получим субсидии, защото съгласно Регламент 1857 през тази година няма да се финансира генофонда на България, а само асоциациите. На това не мога да отговоря.
Следващият въпрос, който искам да поставя – споделям становището на г-жа Чамова, че ограничаването на животновъдите за цяла година да сключват договори с ветеринарни лекари е ограничително. И съм съгласен с г-н Димитров, който прие предложението на г-жа Чамова, това е още едно затруднение за фермерите.
Не виждам защита на производителите когато те предоставят животнти в кланиците. Обикновено сега кланичните класификатори, добре е, че системата още не функционира, но обикновено кланичните класификатори са на щат към кланицата и естествено те защитават интересите на тези, които им плащат. Така че тук трябва да се предвидят механизми при възникване на спорове да се защитят производителите. Защото при въвеждане на тази система ще възникнат много съществени проблеми.
И следващото нещо, нека се види този Регламент 1857, по който ще се дават субсидии само на асоциациите, а не на фермерите които отглеждат генофонда. Това ще създаде големи проблеми в животновъдството. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, с това изказванията приключиха.
От ваше име говори г-жа Милкана Йорданова. Добре, ще запишем предложението ви, ИАСРЖ да има само контролни функции или да премине като дирекция към МЗХ, защото не осъществява дейност по селекция и репродукция.
Давам думата на г-н Димитров.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В последния момент получих едно предложение от Националната асоциация по коневъдство и тъй като надали някой от нас разбира много от коне, предлагам следващия път да поканим и техен представител да ни разясни за какво става въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Дававам думата на г-н Чавдар Русев.

ЧАВДАР РУСЕВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми дами и господа, казвам се Чавдар Русев,изпълнителен секретар на Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България. Тук сме, за да защитим планинските региони в България. В тази връзка бих искал само да акцентирам на два момента. Единият е това, че след Лисабон и Копенхаген, картината на икономическото развитие на Европа е зеления растеж. България разполага с един изключителен потенциал и този потенциал са нашите планини. И призовавам да защитим този потециал чрез този закон и бладогаря на вносителите, че подхождат по този начин, разбират значението на този въпрос. Ние внасяме писмено предложение с някои идеи как да подпомогнем развитието на тези стопанства в планинските райони и съответно оставаме на разположение и ако е необходимо с наш експертен потенциал да окажем съдействие.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Да, г-н Гюзелев.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря, г-жо председател. Отдавна не съм присъствал на такова обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Изказвам се накрая и си давам сметка как интересите на производителите на мляко, преработвателите на мляко, производителите на месо и преработвателите на месо, как малките ферми са срещу големите, как планинско е срещу равнинно животновъдство, как всеки един от секторите се опитва да намери своето място и да издърпа чергата към себе си. За мен този закон е необходим. Самата дискусия и повдигнатия градус на дискусията подсказва, че това обсъждане трябва да се пренесе по районите. Затова при гледане в пленарна зала ще предложа второ четене да бъде в максимално крайния възможен срок. И се обръщам към колегите народни представители това да бъде обсъдено по места, където има желание разбира се. Защото съгласете се, че да си оставиш работата, за да дойдеш до София за обсъждане дори и на такъв важен закон е доста трудно. Трябва да го направим по обратния ред. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Искам само за протокола да кажа, че няма да участвам в гласуването, поради конфликт на интереси с този закон.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, който е “за” приемането на законопроекта на първо четене, моля да гласува.

“За” – 19 гласа “Против” – няма “Въздържали се” – няма.
С 19 гласа “за”, нула “против” и нула “ въздържали се” законопроекта се приема с направените бележки и предложения от неправителствените оргнизации.





По т.2, моля желаещи членове на Комисията по земеделие и гори да участват в работната група по промени в Закона за генно модифицираните организми – г-н Наско Камбитов, г-н Юнал Тасим и аз, Десислава Танева.
Благодаря, колеги, закривам заседанието. Приятна вечер!

/Заседанието бе закрито в 18,55 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА





68 030 знака