1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. за първо гласуване
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Михайлов на 18 февруари 2010г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 28

На 12 май 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. за първо гласуване
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Михайлов на 18 февруари 2010г.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, представителите на вносителя вече са тук и може да започне редовното ни заседание.
Уважаеми колеги, предварително обявеният дневен ред на днешното заседание е:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. за първо гласуване
2. Текущи
Други предложения има ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим. На днешното заседание присъства представителя на вносителя и нов зам.министър на земеделието и храните г-жа Светлана Боянова, г-н Николай Маринов – директор на ГД „Земеделие”, Стоил Дудулов, Стойка Куртева, Ралица Василева- Тодорова, Лидия Колева, Мирослав Иванов и Симеон Манасиев от Министерство на земеделието.
За Министерство на икономиката, енергетиката и туризма присъства г-жа Мая Христова – зам.министър и експертите от Министерство на икономиката. Г-жа Мая Христова има неотложен ангажимент и се налага да пътува, поради което разполага с много малко време и по тази причина първо на нея ще дам думата за представяне на становището на Министерство на икономиката по законопроекта.
Също така сме уважили молбите на всички желаещи да присъстват – инвеститори, асоциации, списъкът е изключително дълъг, няма да обременявам заседанието с изчитането им.
Във връзка с провеждане на ефективно заседание на нашата комисия правя процедурно предложение – за една асоциация думата да вземе един представител. Затова докато зам.министрите на двете министерства изложат становищата си и защитят тезите си, моля представителите на асоциациите, които ще вземат думата да се запишат при секретар Виолета Петрова. По списък в залата би трябвало да присъстват 63 души. Сами разбирате, че не би било ефективно за работата ни ние да изслушаме всички. А и една асоциация би следвало да има единно становище по текстовете на представения законопроект.
Давам думата на г-жа Мая Христова. След това г-жа Светлана Боянова, когато вземе думата да представи проектозакона като вносител, предлагам да каже първо няколко думи за себе си. Ние като Комисия по земеделие и гори ще работим изключително тясно с нея, както и с ресора за който отговаря.
Давам думата на г-жа Мая Христова.

МАЯ ХРИСТОВА: Добър ден на всички! Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, с оглед на обстоятелството, че земеделските земи следва да се изключват по предназначение, а същевременно голяма част от тях са подходящи за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, считаме че трябва да бъде създаден баланс по отношение използването на тези земи. В тази връзка предлагаме в представения проект да бъде регламентирана възможността, земеделските земи върху които са изградени инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници да бъдат използвани и по предназначение – за производство на растителна продукция. Относно енергията от възобновяеми източници следва да се отбележи, че във връзка с разработването на национален план за действие за енергия от възобновяеми източници, който ще съдържа прогноза за производство или недостиг от възобновяеми източници ще се изготви прогноза за необходимото количество от електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане. Производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане няма отношение към използването на земеделски земи, тъй като се извършва предимно в урбанизирани територии. Следва да се отбележи, че Република България като членка на Европейския съюз в съответствие с чл.13, т.1, б. „г” от Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници следва да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че правилата за разрешаване, сертифициране и лицензиране прилагани по отношение на централи за производство на енергия от възобновяеми източници са обективни, прозрачни и пропорционални, не пораждат дискриминация между кандидатите, изцяло отчитат особеностите на отделните технологии за енергия и възобновяеми източници.
Това е накратко представеното наше становище. Бих искала да кажа няколко думи, които ще бъдат в същия контекст, но по-дискусионно. Този проектозакон действително беше предмет на голяма дискусия между Министерство на земеделието и храните, нашето министерство, респективно различни асоциации, в зависимост от техния бизнес, интереси, заинтересованост. Но е факт и ние категорично считаме, че наистина трябва да се намери баланс за работа в тези категории земи, както на земеделската дейност, така и на дейността от възобновяеми източници. Защо? Защото както знаем всички, това е част от нашата национална енергийна стратегия, че България трябва да достигне потребление от възобновяеми източници от 16 % до 2020 г. Освен това възобновяемите източници представляват идеален пример за диверсификация на електрическа енергия, а знаем, че ние сме изключително зависими от вноса на суровини за такава. Освен това тя е екологично чиста, което е в съответствие с изискванията на съответните европейски директиви. Това са три доста съществени аргумента, които ние със сигурност трябва да вземем предвид.
В допълнение на това, което току що казах, бих искала да отбележа и факта, че голяма част от инвестиционната политика и инвестиционния климат в България се определят от проекти, които са свързани с изграждане на такива паркове. Това е бъдещето и те основно се изграждат от чужди инвеститори. При едно такова спиране – това би бил негативен сигнал по отношение на инвеститорите, това би върнало България години назад, тогава когато се зараждаха изобщо идеите за подобна възможност за изграждане на такива паркове, така че ние считаме, че не трябва да има отстъпление. Ние считаме, че трябва да намерим баланса или изцяло да спрем тази дейност. Искрено се надявам, колеги, че ще се съобразите с тези аргументи. Имаше зададени въпроси – защо в категории земи от четири нагоре, по-скоро от пет нагоре, давам един пример, да речем в района на Видин, защо там не се правят вятърни паркове, а всичко е концентрирано в Добруджа. Но истината е следната – тъй като за изграждането на тези паркове се правят едни много обстойни технически предварителни обследвания и много пъти се оказва, за съжаление, че в райони, които не са толкова земеделско атрактивни няма как да се изградят тези паркове, поради това че метеорологичните условия не позволяват да има толкова часове вятър или слънце. Знаете, че те са съобразени до голяма степен с природните дадености. И за съжаление, пак казвам, това води до препокриване на двата вида дейности. Добруджа е такъв район, който предлага отлични условия както за отглеждане и развитие на земеделски култури, така и за развитие на паркове. Нашето огромно желание и нашите разговори с министерството, като благодарим за тяхното разбиране, както и с вашата комисия, е действително да намерим баланса. В никакъв случай целта не е да пречим на развитието на земеделието. Считаме, че едно такова съгласуване с нас на този национален план за развитие на възобновяемите източници ние ще можем до голяма степен да минимизираме, да ограничим и дори да елиминираме част от публикациите, които имаме за изграждането на подобни паркове. Какъв е проблемът в момента? В нашето министерство, по-скоро към НЕК има заявени 12 хил.мегавата мощност. Всички разбирате, че това е абсолютно нереална цифра, тя представлява една огромна част от енергийния баланс на страната, тя е неосъществима. Но до момента процедурите, през които са преминавали тези компании, за да могат да променят предназначението и да вадят съответните разрешителни за изграждане на такива паркове, се е получавало така, тъй като тези процедури са били относително бързи и лесни, и не до там прецизни, всъщност тези заявки имат чисто спекулативен характер. Защото когато се промени предназначението на земеделска земя в такава, в която можеш да изградиш подобни мощности нейната цена скача в много пъти. От друга страна по Закона за енергетиката Националната електрическа компания в момента, в който има заявена апликация, тя е длъжна да предвиди в нейния план за инвестиции рехабилитация на мрежата, което означава, че трябва да се отдели ресурс. Т.е. всеки един губи, проект не се осъществява, печели само този, който препродава земята вече с друго предназначение. Самите ние като министерство нямаме интерес да поддържаме подобна практика, точно обратното. И затова съгласувано с Министерство на земеделието и Министерство на околната среда и водите ние до голяма степен променихме процедурите по отношение издаване на ОВОС, по отношение на разрешителни, стъпките са доста променени и бих казала, че са доста по-рестриктивни вече. Ние считаме, че от тези 12 хил.мегавата не повече от 3 хил. са реално заявени проекти. А мога да ви кажа, че мрежата, към момента такава каквато съществува, без да бъде рехабилитирана, тя може да поеме до 1500-2000 мегавата максимум, да ги присъедини. Затова считаме, че ако ние сме хората, които биха могли да съгласуват една такава процедура за създаване на такива паркове, това би било от полза не само за двете ведомства, но и за държавата, защото ще може да поддържаме този бизнес, но от друга страна той ще се случва по прозрачен начин, ще бъде регламентиран и регулиран. Затова апелираме за вашето разбиране.
И вторият документ, искам и за него две думи да кажа. Това ще бъде национална карта, обособяваща териториите върху които могат да се изграждат съответните различни възобновяеми източници, паркове. Това е една карта, която ще се изготви съвместно от нашето министерство и Министерство на земеделието. Вече сме подали заповед за създаване на работна група от двете ведомства, мисля че е в Министерство на земеделието за съгласуване, така че картата ще бъде направена с вашата експертна намеса. Не я правим отделно и само да ви я предоставим. В крайна сметка това ще бъде съвместна работа. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имате ли въпроси към зам.министъра на икономиката, енергетиката и туризма? Г-н Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател, колеги! Г-жо Христова, имаме ли данни досега върху какви площи земеделски земи са изградени паркове и какви са вашите виждания за следващите години?

МАЯ ХРИСТОВА: В момента, като територия не бих могла да отговоря, тъй като не съм се подготвила с такива статистики. Смятам, че проблемът е не в това колко е територията, а как тя е оползотворена. Защото има голямо значение как се разполага един парк, особено ако говорим за вятърен. Има значение дали се следва някаква хоризонтала и перките са сложени където им дойде и съответно се реализира доста по-голям терен, отколкото реално е необходим, дори с прилежащата инфраструктура. В цифри бихме могли да предоставим информацията. Но пак казвам, важно е не само колко, а и как. Също така трябва да се погледне и другата страна – веднъж да има регламент , ако щете на самото техническо подреждане на парка, така че той да бъде оптимално разположен на минимална площ земеделска земя, тогава когато ползваме в тези категории, а другия момент е да се помисли как биха могли да се обработват такива територии, в които има изградени възобновяеми източници. Навсякъде на вън там където има перка, под нея има съответно култури. Ако има подреденост тя позволява тази симбиоза между култури и възобновяеми паркове. В България обаче всичко е доста хаотично бих казала, като цяло и смятам, че това следва да е предмет на оптимизация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: В предлаганият законопроект, в чл.23, параграф 7, в предлаганата ал.2 се коментира „…освен когато попадат в територии, определена със специализирани карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. Такъв план има ли държавата?

МАЯ ХРИСТОВА: Това обясних – такъв план се изготвя от нашето министерство. Ние трябва да имаме такъв Национален план. Този план е в процес на изготвяне, картата също е в процес на изготвяне. Както казах, тя ще бъде предмет на съвместна работа между двете министерства, създава се работна група, която да се заеме с въпроса.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Този план от Министерски съвет ли се прима?

МАЯ ХРИСТОВА: Да, от Министерски съвет.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Един въпрос. Параграф 7 и 8, по начина по който се предлагат, вие одобрявате ли ги? Защото от това, което казвате, моето тълкуване е, че не сте съгласна с параграф 7.

МАЯ ХРИСТОВА: Напротив, не знам защо така сте разбрал. Ние казваме следното.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: За баланса, но в параграф 7 не виждам баланс.

МАЯ ХРИСТОВА: Но това е картата и националния план. Няма нужда да пише думата „баланс”, все пак това е една фразеология, която в момента използвам чисто дискусионно. Но цялата идея е, че този национален план за развитие на възобновяеми източници, както и самата карта – те ще бъдат балансиращите инструменти, нека така да го наречем, ще бъдат балансиращия механизъм, който да прецизира кои паркове и кои възобновяеми източници могат да се изграждат на такива територии, чието предназначение да бъде сменено, респективно съобразно това, което ще сме казали въз основа на плана и картата.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Бих искал да чуя и Министерство на земеделието, защото тук има текст, който касае само възобновяемите източници, не става въпрос за ВЕЦ-ове, не става въпрос за хотели.

МАЯ ХРИСТОВА: ВЕЦ-овете са възобновяем източник.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов, в началото казах, че г-жа Христова трябва да пътува, моля ви да бъдем колегиални.

МАЯ ХРИСТОВА: ВЕЦ-овете са възобновяеми източници, а вече за хотелите и другите възможности за използване на тези територии Министерство на земеделието има думата.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси към г-жа Мая Христова има ли? Ако няма, да й благодарим за участието.
Давам думата на г-жа Светлана Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Уважаеми народни представители, за себе си мога да кажа няколко неща. Юрист съм по образование, работила съм като изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България, преди това съм работила в Министерство на земеделието и храните. Познавам добре интеграционния процес, тъй като бях в дирекцията, която се занимаваше с хармонизиране, транспониране на законодателството, водене на преговори и т.н. Тази част ми е добре позната, както и практическия опит, който придобих по време на предходната ми работа. Назначена съм на тази позиция в качеството ми на експерт и ще продължа да бъда такава.
По отношение на законопроекта. В момента идвам от Комисия по икономическа политика, няма да се повтарям, но много държа да наблегна на мотивите на вносителя, за да предложи точно тези текстове. Смятам, че параграф 7 представлява едно балансирано предложение, тъй като изхождаме от дискусиите, които преди това се проведоха. В първоначалния си вид той действително беше една забрана, едно ограничение, не се допуска и толкова. Смятам, че във вида, в който се предлага, с този национален план, със специализирани карти действително ще се получи един балансиран подход и към земеделската дейност и към хората, които се занимават с производство на енергия от възобновяеми източници. Колегите, които са с мен могат да ви предоставят цифрите, за които попитахте преди това, те са към днешна дата, колко разрешения са издадени, за кои категории става дума, така че в подробности да може да обсъждаме законопроекта.
Сега накратко да кажа основните причини, поради които се предложи този текст, това което каза и г-жа Христова – именно това хаотично усвояване на земеделските земи предвид липсата на одобрен общ устройствен план, това е една от причината. Другата цел е, че има прекалено много искания за промяна предназначението на земите, но наистина със спекулативна цел, с оглед повишаване на цената на земеделската земя, която след това няма да е такава. А също и нуждата от повишаване на гаранциите в етапа на устройственото планиране за обосноваване застрояването на земеделските земи. Това бяха основните мотиви. Смятам, че с този вариант решаваме част от основните проблеми, които сме установили като министерство в периода 2007-2009 г., въз основа на искания, въз основа на издадени разрешения и т.н. Може би е удачно точно сега е удачно да дадем и цифри на уважаемите народни представители. Така че ако ми позволите, г-жо Танева, г-н Маринов да представи цифрите, с които разполагаме въз основа на анализа до този момент.

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди да дам цифрите искам да ви кажа защо сега се предлага промяна на Закона за опазване на земеделските земи. Защото само след една-две години ще ни питате – защо не променихме закона преди две години, а след това. Само за последните два-три месеца имаме 38 предложения за изграждане на фотоволтаици с 8600 дка земя, като в по-голямата си част, 70 % от тях са в 3 и 4 категория. И тази тенденция продължава. Ако сега не направим промяната, а след една или две години, ще си задаваме въпроса – защо не сме предприели тези мерки по-рано.
Тенденцията, която сега се случва, започна 2006-2007 г., като набира най-голям темп в началото на 2009 г. В периода 2007-2009 г. 1188 проекта са дадени за промяна на предназначение за изграждане на възобновяеми източници, в т.ч. 258 са за фотоволтаични паркове, 980 са за ветрогенератори и 40 броя са за малки електроцентрали. Това са около 50 хил.дка, 8 % са 3 и 4 категория. В България заявената за подпомагане обработваема земя чрез директните плащания на площ е около 30 млн.дка. Ако продължаваме с това темпо да навлизаме в обработваемата земя, никой не спира изграждането на фотоволтаици, никой не спира изграждането на ветроенергийни паркове. Нашето предложение е всички тези паркове да се изграждат на непродуктивна земя и на земя от 5 категория нагоре. Това е нашето предложение. Ако имате въпроси ще отговорим. Но за момента от цялата земя, която е с променено предназначение между 8-8,5 % е земята, която е в трета и четвърта категория. Ако представлява интерес, мога да ви кажа, че най-голям интерес се проявява към областите, където е съсредоточена обработваемата земя на България. В Добрич от всички тези проекти са 719 броя, в Сливен са 337 броя, в Бургас са 97 броя, в област Ямбол са 97 броя и в Хасково са 63 броя. Тенденцията продължава. Към края на месеца отново ще има комисия, която ще разгледа още 40 или 50 такива проекта. Сами разбирате, че ако не се приеме този закон това означава, че тази комисия ще премине в един регистрационен режим, няма да има никакво друго основание за отказване. Едновременно с това, в този закон е предвидено всички тези проекти, които са на някаква фаза, те да бъдат завършени по досегашния закон. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, въпроси имате ли? Г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Упълномощен съм да говоря от името на Синята коалиция. Ние няма да подкрепим законопроекта по няколко причини. Първо, в параграф 7 незнайно защо е казано „не се допуска изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия” и т.н., а не се пишат хотели, не се пишат ловни стопанства и ред други неща. Другото което е – 30 млн.дка е обработваемата площ, 5 млн. дка е пустеещата земя, това не го казахте. Това което давате като заявка са около 50 хил.дка, на фона на 5 млн.дка пустееща земя – това е просто смешно. Би трябвало да се говори и за конфликт на интереси. Аз нямам и един квадратен метър земеделска земя и затова спокойно се изказвам, няма да защитавам ничии интереси. Според мен този закон както е внесен защитава интересите на големи арендатори, хора собственици. Като говорим за § 8, госпожата след като е юрист би трябвало някои неща да й направят впечатление: първо, това са стотици, десетки хиляди хора, които са взели някаква земя било със спекулативна, било с друга цел, вложили са пари, а в § 8 са сложени едни срокове, до две-три години и т.н., тази принадена стойност, която са вложили в земята те я губят. Това означава, примерно аз съм си купил акции на една компания и заради това, че не съм отишъл на общо събрание на акционерите – да ми кажете – акциите ти ги взимам. Това се предлага в параграф 8 – след две години принадената стойност, която човека е вложил, той я губи и земята му остава земеделска.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов, в Преходни и заключителни разпоредби е обяснено.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Да, знам ги много добре. Параграф 16, ал.4 на чл.38 се предвижда, че не се възстановява платена такса за промяна предназначение! Това означава, че се заобикаля Конституцията. Чл.120, ал.1 от Конституцията казва, че всички актове и действия на администрацията подлежат на съдебен контрол. Предвижда се „издаване на разрешение за смяна на предназначението”, то всъщност губи правната си сила, защото автоматично не се издава административен акт и се обезсмисля цялото това нещо. Има четири противоречия с Конституцията. Веднага мога да ги кажа. Чл.117, ал.3 – принципа на неприкосновената частна собственост. Заличава се разликата между пазарната цена на земеделската земя и цената, на земята, след като е променено предназначението й. Това е икономическия интерес на десетки хиляди хора. Някой каза „спекулативно”. Аз не виждам какво лошо има в „спекулативна цел”? Хиляди хора по този начин са си вложили парите в такава земя с цел да я препродадат и да изкарат нещо. Какво лошо има в това? Разбирам земята в България да не достига и да правим забрана, защото земята не достига. Но ние нямаме такъв проблем, имаме 30 млн.дка обработваема и 5 млн.дка пустееща земя. И сега за 50 хил.дка сме се хванали за главата! Има много неща, които са в противоречие с Конституцията, с нормативни актове, но ще ги внеса писмено. А и закона е много „слабо” написан. Препоръката ми към министерството е да си го преразгледа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михайлов. Колеги, други становища? Г-н Камбитов, заповядайте.

АТАНАС КАМБИТОВ: Едно уточнение искам да направя – казахте 50 хил.дка и 8 % от тях са 3 и 4 категория, значи става въпрос за 4 хил.дка земеделска земя от 1 до 4 категория? Нали така?

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Площта на земята с променено предназначение в момента за изграждане на енергийни обекти е 11 643 дка и 90 кв.м. , а на утвърдените площадки за проектиране е общо 4 528 дка.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси или становища имате ли?

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Само да ви прочета чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове допуска обратна сила само по изключение, а в случаите когато се предвижда санкция обратната сила е недопустима. Чл.14, ал.3 – тъй като се предвижда заличаване.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За отговор на вашите питания, г-н Михайлов, давам думата на зам.министър Светлана Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: По чисто правните въпроси отношение ще вземе г-жа Куртева.
Казвайки „спекулативна цел” имах предвид следното: в Конституцията казваме – обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и по ред и условия определени със закон. Тук какво имаме предвид? Когато този човек е получил разрешение, това му е била доказаната нужда, а след това тази нужда вече я няма, той просто не я е изпълнил и спекулативно препродава земята.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: По закон не може с обратно действие.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Няма обратно действие. Обратно действие имаме, когато имаме някакви заварени положения и казваме – оттук нататък няма да бъде по този начин, това е заварено положение, да го върнеш и да искаш нови неща, които няма как да са били приложими тогава. Ние не правим това със законопроекта. Тези ограничения се прилагат занапред.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Държавата е казала веднъж за промяната на предназначение от земеделска в друг вид земя. Не може автоматично със закона, който сега ще приемем, да кажем – сменяме отново статута на тази земя и тя отново става земеделска.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Статута не се сменя.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Е как да не се сменя.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Точно тези неприключили производства продължават по досегашния ред. Нямаме никакво обратно действие. Т.е. този който е подал заявка и има инвестиционни намерения продължава по същия ред. И той може да го осъществи точно защото законопроекта не го ограничава.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жа Куртева има думата.

СТОЙКА КУРТЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н Михайлов, ако позволите бих започнала с опит за отговор на вашия първи много съществен въпрос – защо Министерство на земеделието и храните в параграф 7 предлага ограничение само за възобновяемите енергийни източници и защо от друга страна същото това министерство поддържа и въвежда един балансиран подход между интересите на инвеститорите и интересите на цялата държава от устойчиво развитие и от защита на земеделската земя. На вас вероятно ви е известно, че инвестициите във възобновяеми енергийни източници, тъй като те са една европейска политика и според европейските директиви имаме специални задължения, които трябва да изпълняваме, се ползват с определени преференции. И това са много съществени преференции. Първо, енергийната мрежа е длъжна да присъедини тези инвеститори. Второ, те имат задължително договори, с които им се изкупува електрическата енергия. Трето, цените по които става това изкупуване са значително по-високи. И всичко това може да го видим в доклада на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, там е направен един много добър анализ за 2009-2010 г. Този доклад е приет от Министерския съвет и аз питам – при наличието на такъв облекчен инвестиционен режим, който не се отнася за друг вид инвестиции в България не трябва ли да има и известни други правила, които в съответствие с Конституцията, да защитават земеделската земя. Въпросът е да се въведе определен ред. Тези преференциални условия повишават неимоверно инвестиционния интерес към такъв тип проекти. Както каза и г-н Маринов и подкрепихме думите си със статистика, тенденцията определено е точно този вид инвестиции да продължава да нараства. Затова смятам, че съвсем на време предлагаме да се вземат определени мерки за защита на земеделската земя. И точно за възобновяеми източници, не за строежи на хотели, защото там няма такъв тип преференции. Това е моето експертно обяснение.
Що се отнася, г-н Михайлов, до преходните правила, аз съм готова да обсъдим, може да прецизираме някои положения, ако не е ясно какво точно се случва в сроковете, в които решението за промяна предназначението автоматично губи действието си, след като изтече определен период от време и инвеститора е бездействал, което е повод да се мисли, че това е спекулативна инвестиция. Не наказваме хората. Говорим за това, че има правила в Конституцията, които ние трябва да спазваме.
Искам само още нещо да добавя. И в момента по действащия закон, ако в едногодишен срок от промяна на предназначението инвеститора не е започнал строителство, това е абсолютно основание за промяна предназначението. Обръщам внимание, че в известен смисъл ние създаваме по-благоприятен режим, защото този едногодишен срок се удължава и става тригодишен. Не смятам, че по някакъв начин сме ощетили инвеститорите, напротив, ние им създаваме една по-благоприятна инвестиционна среда.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, имате думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми колеги, не ви ли прави впечатление, че ползваме понятия от първите години на демокрацията. Какво значи „спекула”? Аз имах възможността да работя 8 години и в друга комисия, Икономическата комисия, и там такива думи бяха забранени. Те трябва да бъдат забранени за дълго време и не трябва да бъдат в речника на никой от изпълнителната власт. Уважаеми колеги, тук става дума за нещо простичко – съгласно правилата на Европейския съюз България трябва да развива този сектор и той се развива много добре, даже изпреварващо. Държава като Англия, която трябва да усвои 15 %, досега има 1 %, т.е. има държави, които имат отказ по ред причини, най-вече финансови. Така или иначе сме отличници. Но тук става въпрос, че сме обявили условия, по които инвеститора може да дойде в България и да заяви тези намерения, но изведнъж 2010 г. казваме – този ред се променя. Това е абсурдно. Това е промяна на правилата. И колегата е прав като цитира Конституцията, защото тук слагаме едни срокове, които на практика лишават човека или инвеститора от възможността да ползва собствеността. Може много дълго да се говори, но това което не можах да разбера – защо само за възобновяеми източници, а не и за други дейности. Ако говорим само като Комисия по земеделие би трябвало да защитаваме земята като земя и като обработваема такава. И това изключва всякаква друга дейност. Но тук правим изключение за нещо, а не казваме нищо последващо. Това е несериозно. И много ви моля, не говорете с понятия като „спекула”, защото няма как да знаете какви са намеренията на инвеститора. Още повече, че България е в криза и инвеститорите реагират по друг начин. Инвеститорът е вложил пари, но кризата му изкривява намеренията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-жо Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: В тази връзка имам един въпрос. Ако един инвеститор има възможност да инвестира върху 7 категория той няма да дойде защото не от 1 до 4 категория, така ли? Ние казваме на инвеститорите – заповядайте, но при тези условия. Условията не са толкова променени, а и не би трябвало да е определящо за този инвеститор само категорията земя. Този инвеститор трябва така да си направи инвестицията според правилата, че да има интерес да го направи.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Маринов.

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Няма никакви рестрикции в този закон. В действащия Закон за опазване на земеделската земя всички тези неща ги има и те са по-рестриктивни, там са до една година, а тук става въпрос, че срока се удължава на две и три години.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаема г-жо зам.министър, колеги, разбира се, че дебата трябва да е бурен и дано да е плодотворен. Ние сме Комисия по земеделие и гори и на нас би ни приличало да си защитаваме земеделската земя. Обаче има няколко въпроса, които трябва да бъдат поставени. Колегата Михайлов засегна въпроса, че има достатъчно изоставена земя. В същото време, виждаме в текста, а и зададох въпрос на зам.министъра на икономиката, за този план. За мен остава големия въпрос – все пак този план как ще бъде направен? И кои земи ще бъдат включени в този план. И няма ли да се поддаде министерството на натиск да бъдат включени много повече земи от първа до четвърта категория, а съм убеден, че има достатъчно земи с по-ниска категория, които могат да се ползват в тази посока и може да бъдат задоволени нуждите за построяване не само на ветроенергийни паркове, а по принцип и не би страдал инвестиционния интерес в страната. В закона и друго ми прави впечатление – че някои от сроковете от 7 дни стават 30 дни. От една страна допълнително усложняваме ситуацията, според мен това не бива да става. Ние трябва да сме гарант за опазване на земеделската земя, да направим условията такива, че първо да мислим за опазване на земеделската земя и след това за всичко друго, но когато става въпрос за процедури не бива административно да усложняваме процеса на промяна предназначението на земите.
Има доста въпроси, които възникват. Двете министерства са работили заедно, това е похвално разбира се. Ще направя предложения между първо и второ четене, но за сегашния законопроект ще се въздържа.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-жа Мая Христова каза достатъчно за националната карта, няма какво да допълним.
Сега предлагам да дадем думата на колегите представители на асоциации или инвеститори, които са се записали за изказване. Ще дам думата на г-н Илиан Петков.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Само няколко думи по мотивите. Според чл.28, ал.2 от Закона за нормативните актове всеки един законопроект трябва да има цели, причина, финансови средства, очаквания, резултати, анализ и т.н. Така ли е? Така е. В мотивите единственото което има са целите. Прегледайте ги внимателно. Освен целите, другите неща ги няма.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съгласуването с европейското право ще го даде Комисията по европейски въпроси. Г-н Петков, заповядайте.

ИЛИЯН ПЕТКОВ: Благодаря за възможността да кажа няколко думи по този проект. От това което до момента чух, разбрах че един зам.министър се произнася и коментира неща, които са далеч от неговия ресор и няма достатъчно информация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Петков, не може да си позволите такова поведение към изпълнителната власт. Ние сме ви поканили, отворени сме към обществото, към всички мнения, и ние като комисия, и изпълнителната власт сме отворени за широк обществен дебат, но не може да си позволите такива критики, все едно зам.министъра е писал лично закона. Нали разбирате, че той изразява политика на правителството.

ИЛИЯН ПЕТКОВ: Моля да ме извините за думите ми. Няколко конкретни неща искам да кажа. В параграф 5 се предвижда изменение на чл.21 като се създава нова ал.3, в която е посочено, че ще се променя предназначението на селскостопански пътища. Всички селскостопански пътища в България са публична общинска собственост и няма процедура и възможност тези пътища да бъдат с променено предназначение. Следващото нещо, на което искам да обърна внимание, текста на параграф 11, където се предлага в чл.29 да се направи такава промяна – да се извършва промяна предназначението на общински земи и земи от ДПФ след като лицето е придобило общинската земя или му е отстъпено право на строеж. Съгласно нормите на ЗУТ право на строеж се отстъпва само тогава, когато е променено предназначението. Получава се омагьосан кръг. От една страна за да получи съответния инвеститор право на строеж той трябва да придобие право на собственост, т.е. за да получи промяна на предназначението трябва да е придобил имота или да има право на строеж. Но нормите на ЗУТ казват обратното. По отношение на сроковете, които се коментират за отмяна на решение за промяна на предназначение – който е запознат с инвестиционния процес знае много добре, че когато се касае за инвестиционни проекти, тези три години са крайно недостатъчни. Само в НЕК 1,5-2 години се бавят предварителните договори за присъединяване. Оттам нататък има много сериозен инвестиционен процес, който е свързан със създаване на проекти за подстанции, на проекти за кабелни трасета, всичко това е един продължителен процес, който не може да се вмести в три години. Ако първите проекти в България се правеха за година и половина до две години, това сега е невъзможно. По отношение на обстоятелството, че се забранява изграждането на възобновяеми източници в земи до 4 категория, защо не се забрани и изграждането на ТЕЦ-ове тогава? Те са замърсяващи производства. А се забранява точно за възобновяеми източници. Това е крайно рестриктивно за този бизнес и трябва да ви кажа, че в момента инвеститорите бягат от България, тръгват към Румъния, към Украйна. Категорично ви го казвам, аз се занимавам с това нещо от 4 години. В момента в Украйна тръгва този бизнес и инвеститорите отиват там. До преди два месеца в България имаше три 800-тони крана които монтираха генератори, но вече ги няма, отидоха в Румъния, защото там започна да се изгражда голям парк от 600 мегавата. Всичко това е заради слуховете, които се пускаха за мораториум, заради тези промени, заради нестикованите неща, които се правят от законодателството в момента. Трябва да има обща стратегия, но тя да не тръгва от това, че ще се промени един закон, бил той и Закона за опазване на земеделските земи. Благодаря. Още веднъж се извинявам на зам.министъра.

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Г-жо председател, извинете, но г-н Петков имате ли информация досега поне един проект да е върнат или един проект да е спрян?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Маринов, не взимайте така думата, правя ви забележка. Тук има ред. Г-н Петков, вече ви взех думата, вие се изказахте.
Давам думата на г-н Стоян Тенчев от „Екоенергия”.

СТОЯН ТЕНЧЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми депутати, уважаеми колеги, само с няколко думи искам да кажа какво значи „възобновяеми енергии”, защото в закона и в дискусията се говори основно за вятърни генератори и фотоволтаици. По Закона за възобновяемите енергии е казано, че възобновяеми енергийни източници са водните, вятърните, фотоволтаичните, водородните технологии, термопомпените и алтернативни други енергийни източници. Нека не забравяме, че не е само вятър и слънце. С тези рестрикции, които се предлагат в момента, заради вятърните и фотоволтаичните, се нанасят огромни щети и на останалите. След като излезе предложението за промени в закона в Съюза започнаха да идват нашите колеги, притеснени – все още има неусвоени ресурси от водните централи. В много от тези водни централи може да се правят съществуващи напоителни канали. Там има дори земи първа категория. А за един ВЕЦ, за сградата са необходими 200 кв.м. По този начин унищожавате развитието и на хидроенергетиката. Затова направете разлика и когато се говори за възобновяеми източници да се знае, че не са само вятърни и фотоволтаици. Биомасата също. По този начин вие също забранявате изграждането на централи на биомаса. В България има страшно много неусвоена биомаса.
В Закона за нормативните документи е казано, че на най-ранен етап трябва да се уведомяват всички заинтересовани страни. Законите в България в момента се правят единствено само в МИЕТ, има такава работна група и там са поканени заинтересованите лица. Всички закони, които се правят в Министерство на земеделието се правят без да бъдем уведомени какво се прави. Изпратили сме наши предложения, включително и по Закона за горите. Досега никой не ни е отговорил. Считаме че при нас има много специалисти, много практика, между нас има хора, които от 2000 г се занимават с този бизнес. Съюзът ни е създаден 2001 г. Сблъскали сме се с много неща, имаме много специалисти при нас и можем да ви бъдем от голяма полза. И затова в Закона за нормативните документи много разумно е казано, че на най-ранен етап трябва да се уведомяват заинтересованите лица. Колегите ще допълнят предполагам другите неща. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тенчев, всички законопроекти, които влизат за разглеждане, ние сме се старали като парламентарна комисия да поканим всички известни на нас браншови организации и да вземем тяхното становище. Казвам това по повод оценката ви, че при подготовка на законите не се взема предвид или не се канят за участие обществени организации. По отношение Закона за горите, аз съм присъствала на две работни групи и там имаше представители на около 12 или 15 различни браншови организации, включително такива, които се занимават с управление на общински гори. Имаше публично обявени кръгли маси. Законопроектът още не внесен в Народното събрание. Ако сте проявили интерес не вярвам да ви е било отказано. Аз се ангажирам лично. Досега когато сме организирали работни маси по повод законопроекти, по които обществения интерес е бил голям сме се старали да поканим всеки, който е проявил желание. Но в България знаете че все още няма уредба за представителността на неправителствения сектор. Може би не познаваме всички, но всеки който е проявил интерес е бил канен.
Давам думата на г-н Себастиан Ньотликс, Германска търговска камара.

СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Уважаема г-жо председател, членове на комисията, благодаря за възможността днес да сме тук, при вас. Бих искал да започна с общо становище. Израснал съм с ВЕ-индустрията през последните 20 години. Земеделието и ВЕ-сектора не са врагове и не бива да бъдат поставяни в конфликт. Те могат да бъдат много ефективни партньори. В родината ми Германия има значителен брой фермери, които могат да продължават земеделското си производство тъй като имат съчетаване с ВЕ-сектора и земеделието. Тези земеделци оцеляват покрай нашата индустрия. Относно спекулацията, това е свободен пазар и всеки който би искал да разработи подобен проект би трябвало да му бъде предоставена възможността да го направи. Но съм съгласен със зам.министър Боянова и зам.министър Христова, че има проблем с множеството нереалистични проекти, които усложняват работата на всички – за министерствата, институциите и за нас. Затова смятаме, че някои части от предложението са добри. Преместването на промяната на предназначението на по-късен етап за срок от 3 години. Това ще разреши проблема и ще направи пазара по-добър за всички страни. Това което е неприемливо и застрашаващо е забраната за категориите от първа до четвърта. Нека да разгледаме цифрите. В началото през м.март когато законопроекта беше представен от предшественика ви, представители на министерството бяха на тази дискусия, споменахте подадени молби за около 5 хил.дка земя, категория от първа до четвърта. При положение, че обработваемата земя е повече от 31 млн.дка, засегнатите земи са 0,017 % от земите от тези категории. Дори сега, когато споменавате за 40 хил.дка, това е все още по-малко от 0,02 % от земите. Споменахте и молби за 6 хил. дка нови проекти. Казахте че не може да продължаваме със същия темп през следващите две години. Ако продължим със същия темп ние може да продължим дори 1000 години. Така че засегнатите земи са незначително количество на фона на общата площ. Не се вреди на земеделието. Чухме също така, че забраната ще навреди и на енергийната политика и конфликти с европейското законодателство. Накратко бих искал да разгледам икономическите аспекти. Ако забраната бъде въведена това би спряло милиарди инвестиции. Вие попитахте защо не отивам например в 6 категория. Ние бихме искали, но не може да изберем къде има най-добър потенциал или най-добър достъп до дадено място. И ако построим проект на място, което не е достатъчно икономически целесъобразно тогава той се оскъпява за цялото общество. Последно бих искал да кажа какво би струвало това на правителството. За всеки процент, който страната не достигне до междинната цел през 2012 г. средния разход за страната ще е 300 млн.евро годишно. И това е за след 2 години. Поради тази причина считаме, че не е необходимо да бъде въвеждана забраната и това е причината, поради която в никоя друга европейска страна няма такава забрана. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, давам думата на г-н Петър Антонов от Конфедерацията на работодателите в България. Ще ви помоля да бъдем по-експедитивни, по процедура изказването е три минути.

ПЕТЪР АНТОНОВ: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък, още повече, че сме предоставили писмено становището си на уважаемата комисия.
Защо трябва да бъдат налагани административни мерки от подобен род, като тази забрана, защо не се въведат икономически мерки, примерно повишаване на таксата за промяна предназначението на земеделските земи от първа до четвърта категория върху които даден инвеститор има желание да изгради съответна централа свързана с възобновяемите енергийни източници. Основното ни притеснение от началото на годината е влошаването на бизнес средата за изграждане на обекти, свързани с възобновяемите енергийни източници, приказките за мораториум, които бяха инициирани от МОСВ, след това този проектозакон, който се разглежда от земеделското министерство, на следващо място бих отбелязал тарифата, по която се изчисляват преференциалните цени и също така един негласен, но съществуващ мораториум върху присъединяването на обектите от възобновяемите енергийни източници към мрежата. Много важно би било да разберем от земеделското министерство какъв процент земи от първа до четвърта категория има действително изградени и работещи проекти, свързани с възобновяемите енергийни източници и в която друга европейска страна има наложена подобна забрана. Бих искал да подчертая, че разглеждайки инвестиционния климат в страната в тази област, че само преди няколко часа на конференция на глобалните частни инвеститори във Вашингтон вицепремиера Симеон Дянков отдели именно експортно ориентираните сектори и алтернативната енергия като интересни за вложения. Преди малко зам.министър Боянова каза, че чуждите, но и българските инвеститори трябва да се съобразяват с някакви условия – мисля, че е важно да се знае, че ние се конкурираме с други страни от региона за такива инвеститори. Те не са се затичали да идват в България. Аз имам такива примери с една голяма японска компания, която планираше инвестиция за 20 мегавата, но се отказа поради всички тези причини плюс ситуацията в Гърция и неясните перспективи около това кога България ще се присъедини към Еврозоната. Завършвам с факта за предложеното изключение за територии определени със специализирани карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници /ВИ/. специализираните карти според нас са в един много ранен етап на подготовка, не е ясно как те ще бъдат изготвени, затова и одобряването на законопроекта преди да бъде одобрен Закона за възобновяемите енергийни източници, промените в него, Закона за енергетиката и Закона за енергийната ефективност е може би доста предварително и преждевременно. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на Никола Газдов.

НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря за поканата, г-жо председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги, искам да обърна внимание на два факта, които вече бяха споменати, но искам още веднъж да ги подчертая, за да не стане грешка. От една страна имаме проекти за ВИ, които биха заели площ от 0,001 % от цялата земеделска земя или 0,017 % от земята от първа до четвърта категория. От друга страна имаме няколко милиона декара пустеещи земеделски земи. Не можах да намеря точна статистика, но моля да отговорите кое е истинския проблем в опазването на земеделските земи, защото оставам с впечатление, а мисля че не само аз споделям тази позиция, Закона за опазване на земеделските земи е такъв само по заглавието си. Той на практика засяга единствено и само теми свързани с възобновяемите енергийни източници, което е много неприятно. На практика се създава една изключително негативна инвестиционна среда, както казаха и колегите. Искам да спомена, че Закона за опазване на земеделските земи би ограничил и конституционното право на собствениците да се разпореждат с нея, да правят проекти, които от една страна държавната политика подкрепя развитие на ВЕИ, от друга страна забранява. Това е много смущаващо. Тези специализирани карти, не го казвам с негативен замисъл, но смятам че МИЕТ едва ли има експертния и административния потенциал в момента да извърши едно прецизно проучване на потенциала на всички видове ВЕИ, биомаса да, и да направи това на време, за да избегнем сценария, в който България плаща пари от бюджета си, за да компенсира неслучили се инвестиционни намерения във ВЕИ-сектора.
За да завърша ще кажа, че земеделската земя не се унищожава от проекти за ВЕИ, това е мит и не виждам защо трябва да се обсъжда тази тема. Има достатъчно примери от Европа, които показват, че двете съществуват много добре заедно. Второ, очевидно текстовете на закона са дискриминационни единствено към ВЕИ, което е изключително смущаващо за всички инвеститори, български и чуждестранни. И трето, във времена, когато България се нуждае от изключително много инвестиции, когато чуждестранните инвестиции са се сринали 20 пъти, да спрем инвестициите в един от най-перспективните сектори и възможността за тяхното мултиплициране при създаване на индустриално производство и т.н., това според мен е изключително лош сигнал за далновидността на политическата конюнктура в момента.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Велизар Киряков.

ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми господа депутати, имаме едно предложение. За да видим как действат ВЕИ върху земеделската земя предлагам между първо и второ четене, на 15 юни, международния ден на вятъра, да направим едно посещение на място един ветрогенератор колко земеделска земя отнема, като имате предвид, че това е само 20 години и след това земята се рекултивира. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на последния записал се за изказване, г-н Радослав Христов, председател на НАЗ.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаема г-жо зам.министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги от неправителствените организации. Много неща се изговориха, но някои от колегите от неправителствените организации си противоречат. Първо, казват – това ще се отрази негативно за страната и какъв сигнал носим към Европа. Мисля, че отговора трябва да бъде следния – няма такава забрана за изграждане на ВЕИ. Говорим за плодородна земя от първа до четвърта категория. И може да занесете новината в Брюксел, че българите обичат земята си, особено плодородната и искат да я защитят. И мисля, че тази новина ще се отрази много положително на сегашното правителство. Говори се за 0,017 %, 0,01 % - нима инвеститорите не могат да намерят 6-7 категория земя и там да си изградят ветрогенераторите и т.н. Мисля, че могат. По отношение на това колко е пустеещата земя в България. В момента пустеещата земя в България е много, много под 5 млн.дка. Тази която се води като необработваема, тя не може и да се обработва и е точно за такива цели – за изграждане на ветрогенератори и фотоволтаици. Поради тази причина, това не би спряло инвеститорския интерес, ако информацията, която носите в Брюксел и в Европа е правилна и не е изкривена. Това не е тотална забрана за изграждането на тези паркове. А по отношение на рекултивирането, за което говори господина, аз не знам как след 20 години ще направя рекултивация там където е била изградена ветрогенераторна перка. По отношение на това което се говори – конституционно право, собственост на земя и т.н. – напълно нормално е, този закон касае опазването на земеделските земи. Задавали ли сте си въпроса защо има такъв закон? Вероятно. И какво пише в Конституцията – чл.21 прочетете за господина от Германия – земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяната на нейното предназначение се допуска по изключение, при доказана нужда и при условия и ред определени със закон. Това пише в Конституцията и като я четем, да я четем до край. Не знам как ви изглежда това което г-н Маринов каза преди малко, 8600 дка били не знам какъв си процент – за някои хора това са 100 %, за други може да са 10 %, за всеки от неговото стопанство този процент е различен. И затова когато даден земеделски производител или зърнопроизводител попадне в тази извадка, за него тези проценти стават 100 %. Това е плодородна земя, която той няма да може да използва. Господинът, който седеше до мен говореше, че този закон затруднява комасацията на земята. Не смятам така. Това трябва да се случва по естествен път. Искам да обърна внимание – там където има такива инвестиционни намерения се промени и изкриви пазара на земята. Там където се е появил инвеститор, за определено време цената на земята става от 1000 на 2000 лв., след това отново се връща на 1000 лв. Това изкривява пазара на земята и много затруднява производството ни. Какво имам предвид. В даден регион, където се чуе че ще се изпълнява някакъв такъв проект хората спират да отдават земята си под наем, те очакват да я продадат за тая сума и да спечели. Това затруднява производството. Превиших трите минути, но от името на земеделските асоциации само аз говоря. Подкрепям промените, които са направени в проектозакона. Коментира се § 7 – така записан се заобикаля забраната за първа до четвърта категория и ако този текст остане така, то би било редно това предложение да не се внася само от министъра на икономиката, а да е съвместно с министъра на земеделието. И едно предложение искам да направя, макар че може вече някой да го е дал – за да стане ясно на инвеститорите в България къде може да инвестират, ако закона се приеме в този вид, мисля че ще е добре да има карти на интересните за тях райони за инвестиране, една карта за инвеститорски райони, една карта с категориите и една карта със забраните. Като се наложат трите карти и им става ясно къде могат да инвестират. Но не става въпрос за тотална забрана, не изкривявайте нещата. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, членове на парламентарната комисия, имате ли други становища или въпроси по законопроекта? Ако няма закривам дебата. Благодаря на всички, които участваха в този дебат. Искам по процедура, тъй като неправителствения сектор даде много предложения, уважаеми колеги от неправителствените организации, по процедура вашите предложения могат да бъдат разглеждани за второ четене само ако бъдат предложени и входирани в Народното събрание от народен представител. За протокола всичко ще бъде отбелязано, но за да имат тези предложения някакъв правен ефект и да бъдат предложени трябва да бъдат внесени от народен представител. Това е по процедура.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Ако обичате една реплика. В залата се чуха две становища – становището на хората, които имат интерес във ВИЕ, и господина който защити интересите на собствениците на земя, арендатори и т.н. Според мен най-важно е да видим правните аргументи и това, отделния човек, който е купил земя, говоря за параграф 8, за нарушенията на конституционните текстове и Закона за нормативните документи, там трябва да се съсредоточим. И моят призив към министерството е да огледат отново проекта.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михайлов. Уважаеми колеги закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Който е „за” приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г., моля да гласува.

„За” – 11 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържали се” – 4 гласа.

С 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” законопроекта се приема на първо четене.
Уважаеми колеги, знаете че по процедура законопроекти за изменение и допълнение по един и същи закон се гледат заедно. На 19.02.2010 г. беше входиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи № 054-01, внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.п. Ние го отлагахме за разискване, защото знаехме че се готви такъв законопроект от МЗХ и го очаквахме от Министерски съвет и сега е времето, в което трябва да разгледаме и него. Г-н Михайлов е изразил съгласието си да го включим в дневния ред, но за да спазим процедурата предлагам да го гласуваме като втора точка от дневния ред.
Който е съгласен с включването му в дневния ред, моля да гласува.
„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържали се” – няма.
Благодаря, приема се, против и въздържали се няма. С единодушие го включваме в дневния ред.
Уважаеми колеги, давам думата на г-н Михайлов да представи законопроекта.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Вече съм ви представил законопроекта. Предложенията ни са съвсем кратки. Мотивите ни за внасяне на законопроекта бяха обявената санкция в рамките на 55 млн.евро във връзка с държавната субсидия за заменките, която беше възприети като държавна помощ. И във връзка с това предлагаме – не подлежи на промяна на предназначението по глава пета по този закон земеделските земи, които са придобити и всъщност спира застрояването на тези земи. Това е предложението.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, за становището на МЗХ дава думата на г-н Стоил Дудулов.

СТОИЛ ДУДУЛОВ: Ако се приеме предложението, предлагаме да се даде една допълнителна редакция – след „общините” да се добави „с изключение промяна предназначението на придобити земи за общински нужди.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е официалното становище на МЗХ, което поискахме съгласно процедурата веднага след входирането и то е с други редакции на параграфите, които са предложени като допълнение.
Уважаеми колеги, други становища има ли? По отношение на текстовете искам да кажа, че въпросните текстове са едно крайно решение по отношение мотива за санкциите от Брюксел. Знаете, че се работи по актуализация на Наредбата за тарифите за изключване от поземления фонд и мисля, че ако в този вид бъдат приети такива промени, биха стопирали включително и публични инвестиции. Мотивът да се избегнат санкции от Брюксел могат да бъдат избегнати с едни справедливи пазарни стойности на изключване от земеделските земи. И второ, определяне на зони за незастрояване в „Натура”. В този аспект следва да се работи. Един такъв тотален текст мисля, че не би бил ефективно работещ за постигане на мотивите, с които сте входирали законопроекта.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз още тогава казах, че имаме доста пропуски, но нашата идея беше до 15 март да бъде прието, за да дадем знак, че сме реагирали, а след това вече да се работи по-детайлно по текстовете.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря г-н Михайлов. Уважаеми колеги, други становища има ли? Ако няма, моля да минем към гласуване.
Който е за приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи № 054-01-8, внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.п., моля да гласува.

„За” – 1 глас „Против” – 2 гласа „Въздържали се” – 8 гласа.

С един глас „за”, два „против” и „въздържали се” 8 гласа, законопроекта не се приема.
Уважаеми колеги, благодаря за вниманието! Закривам заседанието!



/Заседанието бе закрито в 17,05 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:





57 683 знака