Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
09/06/2010
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 054-11-01 внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 04.06.2010 г.
3. Изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, относно приетата от Министерски съвет стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 9 юни 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 054-11-01 внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 04.06.2010 г.
3. Изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, относно приетата от Министерски съвет стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните.
4. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги! Откривдам днешното заседание на Комисията по земеделие и гори. Благодаря на всички колеги, които ме поздравиха с днешния ми празник! Благодаря за поздравленията!
На днешното заседание присъства министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с една много добра новина за нашия сектор, много дългоочаквана, затова ви предлагам в дневния ред преди точка “Текущи” да включим изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно създаване на Агенция по безопасност на храните, а другите остават така, както са предварително обявени.
Моля, който е съгласен да гласува.
“За” – 20 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Благодаря, с 20 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, приемаме с единодушие актуалния дневен ред.
Уважаеми колеги, на днешното заседание присъстват и г–н Румен Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите, г-жа Лилия Иванова – гл.секретар на МЗХ, г-жа Ладинка Михайлова – директор на дирекция “Финансово управление, бюджет и счетоводство”, г-н Кирил Янев – началник на отдел “Бюджет” в дирекция “Финансово управление, бюджет и счетоводство”, Марина Стоименова – старши експерт в дирекция “Финансово управление, бюджет и счетоводство”, Даниела Вачева гл.експерт в ГД “Земеделие, гори и поземлени отношения”, Магдалена Станчева – старши юрисконсулт в ИАГ, Евелина Петрова от кабинета на парламентарния секретар на МЗХ.
По т.1 от дневния ред – Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 054-11-01 внесен от н.п. Михаил Михайлов на 18.02.2010 г.
Господин Михайлов заяви, че ще отсъства. По предложеният законопроект ние не сме водеща комисия, а регионалната, тя го отхвърли. Законопректът е във връзка с входираните четири законопроекта относно промени в Закона за опазване на земеделските земи, Закона за собсвеността и ползването на земеделските земи, касаещи забрана за строителство в заменените земи, които бяха отхвърлени на нашите заседания. Уважаеми колеги, по този повод аз считам, че предложените промени и в този закон са несъотносими към действащото законодателство в момента, както и несъотносими към отхвърлените вече промени в законите, които цитирах, поради което смятам, че този законопрект не следва да се приема от нашата комисия. Други въпроси има ли по точка първа? Ако няма, моля който е “за” приемането на този законопроект моля да гласува.
“За” – 0 гласа “Против” – 14 гласа “Въздържал се” – 0 гласа
С нула гласа “за”, 14 гласа “против” и нула гласа “въздържал се” отхляме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 054-11-01 внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред - Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 04.06.2010 г. Давам думата на г-н Порожанов от Министерство на финансите за представяне на законопроекта.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя в рамките на много кратко време да представя основните мотиви и поводи за внасяне на тази актуализация, основните промени, които са предложени на вашето внимание. Разбира се, на края ще акцентирам на тези, които касаят конкретно земеделския сектор и комисията.
Месеците от началото на годината преминават под знака на сериозен натиск върху бюджетната позиция свързан от една страна с по-ниските от планираните приходи, и от друга – с натиска върху разходите за осигуряване на ресурс за разплащане на задължения от предходни години, както и други разходи, които в момента не фигурират в настоящия бюджет. Изготвените от приходните агенции оценки на очакваното изпълнение на параметрите на приходите на годишна база очертават едно сериозно изоставане в изпълнението спрямо планираните по Закона за бюджета за 2010 г. параметри. Разбира се, един от основните фактори, който мотивира тези песимистични очаквания е свързан с протичащите промени в структурата на брутния вътрешен продукт, които произтичат от преструктурирането на икономиката и нейното ориентиране към растеж, основан на експорта. Това от една страна се отразява като сериозно подобряване на външнотърговския баланс и съответно на баланса на текущата сметка, или за 2009 г. дефицита по текущата сметка е 9,4 %, прогнозата за 2010 г. е свиване на дефицита по текущата сметка до около 5 %. Само като съпоставка ще посоча, че тези дефицити бяха 27 % и респективно 24 % през 2007 и 2008 г. Какво искам да кажа с това? Очакваният икономически ръст, който е следствие основно на превишение на нетния износ на растежа на брутния вътрешен продукт. Променената структура на компонентите на брутния вътрешен продукт не позволява на косвените данъци, които са гръбнака на данъчните приходи в бюджета, да нарастват бързо, тъй като износът е необлагаем. Това се свързва с рискове за изпълнението на приходната страна на бюджета не само за 2010 г., но и в средносрочен план, въпреки консервативното планиране, което е направено. Тези рискове налагат внимателен анализ и плавна пренастройка на фискалната политика на бюджетното планиране. Отчетните данни за параметрите по приходите потвърждават очертаните ефекти от промените в структурата на брутния вътрешен продукт, а именно отчитане на сериозно забавяне на постъпленията от ДДС, които формират основната част от данъчните приходи. През 2009 г. от ДДС се свиха с около 14 % в номинално изражение спрямо 2008 г., въпреки че през м.януари постъпиха еднократно приходи свързани със значителните публични разходи направени в края на 2008 г. Забавянето продължава и през първите месеци на 2010 г., което допълнително подсилва и отсъствието на аналогичен еднократен ефект през януари. Оценките за очакваните постъпления от ДДС през 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение в разчетите на Закона за бюджета в размер на около 940 млн.лева. Освен това са негативни и факторите в рамките на приходите, които се събират в Агенция “Митници”. Там годишните разчети са за по-малко за приходи от акцизи в размер на 680 млн.лв. Разбира се, един от факторите за по-малките приходи това е, че бяха възстановени акцизи на тютюнопроизводители, вносители на цигари в размер на около 160 млн.лв. тази година, където нетират на отчетна основа приходите. И другият фактор – влошените финансови резултати на фирмите за финансовата 2009 г. се отразиха в декларираните печалби и съответно в очакваните приходи от корпоративни данъци, където нетния отрицателен ефект е около 270 млн.лв. Като цяло оценката за неизпълнението на приходната част се очертава в размер на малко под 2 млрд.лв. именно от основните данъчни позиции.
От друга страна се налага преструктуриране и на разходната част на бюджета. В рамките на настоящият закон се предлага ограничаване на нелихвените разходи и трансфери, респективно субсидии от републиканския бюджет за 2010 г. Предвидено е ограничаване с до 20 на сто на нелихвените разходи за държавните органи, министерства и ведомства за тази година и ограничаването на разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет. С това принципно се изпълнява една от одобрените мерки на Националния съвет за тристранно сътрудничество, а именно съкращаване на административните разходи. Очакваният ефект от това съкращение е в размер на около 900 млн.лв. Предвиденото ограничаване на нелихвените разходи по бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата не се основава на пропорционален принцип с еднакъв процент за всички бюджетни разпоредители. Подходът за изготвяне на разчетите за предложеното ограничаване на разходите е диференциран и отчита необходимостта от обезпечаване на специфични законово регламентирани дейности и договорености за отделните министерства и ведомства. В контекста на комисията, на която съм гост, за Министерство на земеделието и храните се предвижда ограничаване на бюджетните разходи в размер на 16,87 на сто или на около 51,5 млн.лв. намаляване на разходите на министерството в рамките на цялостния бюджет на министерството и второстепенните разпоредители. Освен бюджетите на министерства и ведомства, както споменах в началото, се налага да се направи корекция и в някои необходими разходи, които би следвало да се извършат в рамките на финансовата 2010 г. Ще спомена основните от тях, които са отразени в параграфа за структурни реформи и допълнителни фискални мерки в разходната част на републиканския бюджет. Това са разплащанията, които е необходимо да се извършат по задълженията, които имат бюджетните ведомства към бизнеса, които са възникнали по изпълнени дейности, ликвидни и изискуеми в изминалата година, както и понастоящем. И там е предвиден един разчет около 660 млн.лв. Освен това е предвидено да се осигури финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение за финансиране в размер на 180 млн.лв, като тук са заложени пътни възли, магистрали и др., като всяко едно разходване на тези средства ще бъде с актове на правителството. Друг разход, който е заложен са средствата от 116 млн.лв. за премиране на тютюнопроизводителите през 2010 г. Както знаете, средства в размер на 80 млн.лв. фигурират в Закона за бюджета за тази година при настъпване на условия за подобряване на бюджетното салдо, който предвид настоящата актуализация видно няма да се случи като финансов отчет в рамките на годината и по този начин тези средства се извеждат като регламентиран разход, който да може да се извърши. Знаете, че правителството вече е взело решение за разплащане на тези 116 млн.лв., респективно със съответното разпределение по видове произходи и т.н. тютюни. Друг допълнителен разход, който е заложен в този структурен резерв са средства, които са свързани със социалната политика, а именно текущи трансфери, обезщетения и помощи на домакинствата. И последният разход, който е заложен това са допълнителни субсидии за поддръжка и експлоатация на железопътната инфраструктура. Това е субсидия към Националната компания “Железопътна инфраструктура”. В контекста на комисията бих могъл да добавя, освен тези 116 млн.лв., които са заложени, заложена е да отпадне опцията за допълнителни национални доплащания на зърнопроизводителите, която беше заложена в рамките на до 150 млн.лв., повечето от вас са информирани – вече е направено споразумение, но министър Найденов ще каже повече, да не изземвам неговите функции. И респективно, което е задължително и трябва да спомена е, че в разходните тавани на ДФ “Земеделие” не е заложено ограничаване на разходите, както в рамките на усвояването на средствата за двата европейски фонда за земеделието, така и по националните програми.
Уважаеми дами и господа, това са основните неща, които бих искал да представя на комисията. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Порожанов, само да уточните къде е записа за тези 116 млн.лв., които коментираме за тютюнопроизводителите.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Конкретен запис в настоящия законопроект не е разписан. Средствата са разписани в общия размер на разходите, т.4 на римско две, структурния резерв. И в контекста на решението на правителството в тази връзка ние считаме, че не е нужно да се прави запис в настоящия законопроект.
Това е в раздел “Разходи”, ал.2 на чл.1, раздел “Разходи”, второ римско, т.4.1. Това са средствата за структурни реформи и допълнителни фискални мерки. Те нарастват от 6,5 млн.лв. на 1 149 млн.лв. и те са формирани на база тези допълнителни разходи, които изброих пред вас. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, други въпроси имате ли? Заповядайте, г-н Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Имам само един въпрос. Убеден съм, че не само фактическата обстановка влияе на управленските решения и на отношението на партньорите ни към процесите в България, но много голям фактор за второто е и говоренето за вътрешно-политически цели. В преамбюла на мотивите, още във второто или третото изречение на обосновката за необходимост от промяна в бюджета вие посочихте проблема за неизвестните и необезпечени проекти. Моята молба е да посочите един единствен проект да назовете, който да не е бил публично известен и плащанията, по който са станали необходими и известни след приемането на бюджета. Един проект ми назовете.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Аз няма да говоря дълго и пространно този път. При приемането на първият вариант на закона казах, че ако аз бях министър щях да си подам оставката. Сега имам пет пъти повече основания да твърдя, че министър Мирослав Найденов това е една уникална година. И ако той не реагира аз не разбирам какво точно обсъждаме. Аз разбирам и вас, защото вероятно като мен сте против този закон, но трябва да гласувате “за”. Това е едно голямо лицемерие пред нас, пред земеделските производители, но такава е тази игра наречена “политика”, когато човек трябва да гласува нещо, с което не е съгласен. Но това вече е ваш проблем, колеги.
Ще започна с най-лесното. Да се казва, че има натиск на бюджета, заради непредвидени разходи е смешно и несериозно. За да бъда по-ясен ще кажа следното. В България метро се строи от 40 години и как може да има непредвидени разходи, след като заявяваме, че ще продължаваме да строим метро! Не може да има сериозен договор и той да е в рамките на една година. И ако финансовото министерство продължава да твърди такива несериозни неща, ние не сме ЕТ, ние сме Република България, където има планове за една, две години, за един мандат, а говорите за непредвидени разходи – това е несериозно. Големите обекти са разпределени в годините и те се знаят от всеки кандидат-министър на финансите, а от сегашния министър трябва да се знаят най-добре. Бюджетът на Министерство на земеделието се намалява с 50 млн.лв., т.е. официално се обявява, че земеделието не е приоритет. За втори път се обявява, че това управление няма нищо общо със земеделието в България. Колкото и да се обявява, че земеделието на особена почит – това трябва да се разпише в закона, в закона няма и една запетайка в потвърждение на тази теза. Другият въпрос, който е най-фрапиращ е отношението на управляващите към тютюнопроизводителите. В мотивите на този законопроект пише, че ще има разплащане, но всички добре знаем, че мотивите са едно, там може и цяло стихотворение да напишете, но ако за това стихотворение няма отделен ред с цифри то не е част от закона. Така че мотивите към закона нямат нищо общо със самия закон, т.е. да заявите, че ще платите на тютюнопроизводителите с решение на комисията, на Министерски съвет – е едно, а да го запишете в закон е съвсем друго. Аз разбирам къде сте скрили тези пари.Аз дълбоко се съмнявам, че няма да бъдат платени тези 116 млн.лв. Тези пари са в т.нар. оперативен резерв към министър-председателя. И забележете, за първи път министър-председателя на България разполага с над 1 млрд.лв. Това вече е заобикаляне на парламента, но това е друга голяма тема и ще я разгледам в пленарна зала, там имаме повече време да говорим. Но този Закон за бюджета е отвратителен, най-вече за земеделските производители, така че ние ще гласуваме против.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тасим. Колеги, други становища или въпроси по така предложения законопроект има ли? Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема г-жо председател, г-н министър, колеги народни представители, бих искал да изразя позицията на част от колегите от политическа партия ГЕРБ. Ние всички знаехме, че след приемане на държавния бюджет ще следва актуализация. Живеем в част от европейското пространство и процесите, които обхващата и влияят на европейските и световни финансови и икономически процеси не могат да не се отразят и върху нашия бюджет. Г-н Порожанов достатъчно конкретно обяви в мотивите какви са причините за по-малкото приходи, необходимостта от съкращаване на разходите и т.н. Но искам да направя един бегъл анализ. Четиринадесет страни от Евросъюза са актуализирали своите бюджети и смятам, че това е процес, който не ни прави уникални, с опита ни да актуализираме нашия, а е следствие на променената икономическа среда. Пропускаме един немаловажен факт – всички тези промени, които касаят актуализацията на бюджета преминават през едно достижение, което може би подценяване – запазване размера на данък добавена стойност. Явно трябваше да се повиши, за да може колегите от опозицията да кажат “повиших те го!”. Ето, това е достижението на този бюджет. Смятам, че всички ще приемем тази необходимост в средата на годината, понеже обстоятелствата, които го налагат са очевидни и ние всеки ден, излизайки от тази сграда ги срещаме в живота. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим има реплика.
ЮНАЛ ТАСИМ: Колега, за съжаление не е много трудно да се предвиди, че ще се случи нещо по-страшно. Не само ще се вдигне ДДС, не само ще се вдигнат и други данъци, но ще се отиде и на споразумение с Международния валутен фонд и страната ще се върне поне 15 години назад. Това е страшното. Очаквах да има по-сериозно отношение към земеделието. В трудни години земеделието е било изход от ситуациите, или поне надежда. В този закон няма отношение към земеделието, това ме дразни. Аз не се радвам, имаме проблеми, че управляващите имат проблеми, те са всеобщи. Но все пак в тази криза трябва да има политика. Тук няма нищо. Има рязане до кокал на всички и на всичко. Това е несериозното. Аз разбирам, че Министерство на финансите нищо не разбират от земеделие, но ние трябва да им подскажем, че този отрасъл е важен. За съжаление ще се вдигнат данъци и цената, която ще платим за всичко това ще бъде в пъти по-голяма. Но това ще го говорим догодина. Този път много искам да не съм прав.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища по представения законопрект? Г-н Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н министър, драги колеги, ние като членове на комисията няма да подкрепим промените, не заради целия бюджет, а заради това, че в случая бюджета на Министерство на земеделието е значително съкратен. Отново разбираме, че на земеделието в България не се разчита, не се обръща достатъчно внимание. Земеделието, уважаеми колеги, г-н министър, в най-трудните години, в години на криза е изваждало България от кризата. Ние сме на ваша страна да настояваме за това, този бюджет, който имате да бъде запазен, а не да бъде съкратен с такава голяма сума. В години на криза земеделците биха могли наистина да направят много, особено в година, в която и безработицата расте, и индустрията не е на нужното ниво. Затова ние сме на ваша страна, г-н министър, и настояваме правителството да се обърне с лице към земеделските производители, защото те заслужават да получат помощ, да получат повече пари, защото те дават много на държавата и те са тези, които могат да помогнат на държавата в този труден момент. Не гледаме бюджета на МВР например, който не се променя и с една стотинка, ние гледаме бюджета на Министерство на земеделието. И в зала това ще кажем – Министерство на земеделието трябва да има достатъчно пари, за да може да се развива българското земеделие, което има перспективи, има възможности и заслужва повече внимание. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Панчев. Г-жа Янчева, имате думата.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, уважаеми г-н министър, и най-вече уважаеми колеги от опозицията. Завиждам ви за позицията, която имате днес и за това, че вие сте опозиция, защото това което говорите ви прилича. Много ни се ще и ние да го говоим и сме съгласни с вас, да, министерството трябва да има по-сериозен бюджет, да, земеделието трябва да бъде приоритет. И съм убедена, че и министъра го иска. Но това, че в момента му извиваме ръцете и му говорим по този начин, не го правим по-силен в никакъв случай. Защото за да се даде на Министерство на земеделието, трябва да се вземе от някъде другаде. И примера на Дянков, който стана показателен и смешен, но е верен. Наистина ви завиждам, че сте опозиция и можете да говорите по този начин. Ние разбираме, но нямаме право да приемем нищо друго, освен това което е предложено, защото това са възможностите в тази ситуация. Аз си спомням момента, когато коментирахме бюджета за 2010 г., тогава беше повдигнат въпроса защо не са предвидени субсидиите за тютюнопроизводителите, г-н Тасим. Тогава говорихме, че ще бъдат записани “под черта” и при една евентуална аткуализация и т.н. Ето, днес това се случва. Значи това, което говорим, със скромните възможности на този бюджет все пак се случва. Да, те са там в общата цифра, но те ще бъдат дадени, вие сте убеден, така както и аз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Реплика към г-н Панчев. Г-н Панчев, редукцията на бюджета на Министерство на земеделието би следвало да се разглежда в две посоки: пари за земеделски производители и средства за издръжка на самото министерство. Министърът е тук и смятам, че ще потвърди – редукцията на средствата се оказа полезно, тъй като в период на криза се редуцира администрацията, която има свойството през годините да нараства. Министерство на земеделието има колосален персонал, така ли е г-н министър? И може би тази криза дойде, за да може да стане структурната промяна в Министерство на земеделието и това на практика се случваше и перманентно се случва. В това отношение намалените средства не би следвало да се разглеждат като взети от джоба на българския производител. Това са две различни неща. В българското земеделие има служби, службички които са разпилени по територията и няма друго министерство с такава наситеност на персонал. Тази финансова криза дойде оздравителна за затлъстелия организъм на Министерство на земеделието. Смятам, че трябва да се продължи тази лечебна дейност, например за въпросната Агенция за борба с градушките. Има още неща, които трябва да се изчистят. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Върбанов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря, г-жо председател. За затлъстелия организъм на министерството няма да си позволя да говоря, защото в крайна сметка, след като искаме някаква работа да се свърши трябва да има и хора, които да я свършат. На никого не е много весело от факта, че трябва да актуализираме бюджета, но според мен колкото по-бързо го направим, толкова по-добре за всички. Политически могат да се правят всякакви изказвания, удобно е на опозицията да атакува управляващите, но още по-неудобно е да се изпада в ситуация, някой да се оправдава за нещо, за което не е изцяло виновен, защото имаше едно наследство, което трябва да бъде отчетено. Опитвам се да бъда обективен. Колеги, нямам претенцията, че знам добре какво се случва в другите министерства, но смятам, че в нашето министерство инструмент, чрез който може да се прави политика са парите на фонд “Земеделие”. И екипа на министерсвото е успял да защити едни позиции, което му прави чест. Това че се правят съкращения на административни разходи, това че се правят съкращения на заплати, а сигурно ще се наложи и съкращаване на хора – не е най-фаталното. Най-фаталното е, ако се пипат парите, с които трябва да се прави политика, ако се пипат парите, които са необходими за усвояване на европейските фондове. Така че ще подкрепя промените, които се предлагат и ви моля да се обединим около едно решение, което да даде възможност този екип да продължи да отстоява позициите си. Между другото снощи чух министър-председателя да казва нещо, което за първи път чувам от министър-председател, че земеделието е приоритетен отрасъл и че земеделието на няколко пъти е изваждало страната ни от икономическа криза. Това не са само думи. Ако се погледне реално, в момента въпреки тежката икономическа криза ние имаме ресурс и трябва да мобилизираме усилията си и да подпомогнем в момента управляващите, независимо дали сме опозиция, неопределени или не знам какви още, от гледна точка на това, че този ресурс трябва да остане в България. Имам предвид парите от европейските фодове. Така е колега Тасим, защото навремето когато нямаше тези ограничени пак не се усвояваха парите и ни спираха парите по отделни програми. Не искам да се връщам и да се обвиняваме. Ситуацията е такава, че искаме, не искаме има някакви реалности, ние трябва да се съобразим с тях и да ги приемем. И нещо, което според мен е много важно – не е лесно на тези хора, на които ще наложи да решават съдбите на други хора, които в продължение на години са били на определени позиции, които ще решават съдбите на определени структури и т.н. Така че подкрепяйки бюджета апелирам да не политикантстваме в момента. Иначе ще се завъртим в омагьосания кръг – кое е първо – яйцето или кокошката. Всеки може да задава въпроси, да търси отговори, да се оправдава с предишни управления, неща които няма да ни помогнат при взимането на решението. За мен е важно, че парите на фонд “Земеделие” не са покътнати, важно е, че ако се води политика тя трябва да се води по посока усвояване на евросредствата, защото имаме един огромен финансов ресурс, за който трябва да направим така, че да остане в България. И ние като Комисия по земеделие трябва да работим в тази посока – тези пари да останат в България и ако е необходимо нещо да се променя в законодателството бързо да отреагираме. Ако това го бяхме направили в предишните две управления, нямаше да върнем толкова много пари по САПАРД. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. За реплика първо г-н Тасим, след това г-н Панчев.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Колега Върбанов, Ангела Меркел май скоро ще падне от власт по една проста причина – че се намеси така решително за гръцката икономика. Тя каза – ние имаме приоритети, ще направим 90 млрд. съкращения, но нашите приритети са в иновационните технологии, ще увеличим парите за иновации. Когато някой декларира нещо, било то и министър-председател, то това трябва да се запише в Закона за държавния бюджет. Иначе звучите прекрасно като политик, но когато обсъждаме Закона за бюджета там трябва да има някаква цифричка. За т.нар. приоритет земеделие няма такава цифра. Има една цифра и г-н Порожанов го каза – намаление 51 млн., а когато имаш намаление и говориш за приоритет – някак си нещата не са съвместими. Не знам вие как го тълкувате, но това е политикантстване. За да се говори за приоритет – то това трябва да е облечено в цифри, конкретни политики и да е в полза на министъра на земеделието. Това вече бих го разбрал. Но тук има едно говорене, а решенията са в посока намаление. Меркел намали целия бюджет с 90 млрд., но увеличи разходи за иновационни политики, ето това е говорене, не политикантстване.
СПАС ПАНЧЕВ: Само едно изречение, г-жо председател. В случая не политикантстваме и не сме тук като опозиция, за да говорим против Министерство на земеделието. Ние като Комисия по земеделие и членове на тази комисия защитаваме интересите на министерството. И това искам да кажа – ние стоим зад интересите на Министерството на земеделието. Знам, че Министерство на земеделието не е социална служба, за да издържа хиляди служители, но знам също, че без хора не може да се работи, така че това което казахте и преди малко – трябва да има баланс, трябва да има подготвени хора, те да работят, за да може нещата да вървят.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. За дуплика, г-н Върбанов, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ето това е опозиция! Точно така трябва да бъде. Що се касае до колегата Тасим. Предполагам, че г-н Порожанов ще ви прочете цифрите. Говорите – това не е написано, онова не е написано, но не цитирате цифри. Цифрите не само, че са същите, носега разбирам, че има и увеличение на някои неща. Всички си правим някакъв актив, всички се занимаваме с политика и всички се възползваме от възможността, че има журналисти, но колега погледнете ред 11.11 фонд “Земеделие” – не е пипната една стотинка. Вижте и другите неща.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанова. За вносителя, г-н Порожанов, заповядайте.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. Само няколко уточняващи финансови параметри. Споменах, че за фонд “Земеделие” няма редукция в настоящия бюджет. Само искам да припомня какви са разходите там. Разходната му част е 964 млн.лв., тя не е редуцирана, вътре е усвояването и съфинансирането на Европейския земеделски фонд за развитие на селски райони и отделно “под черта” между 2400 и 2600, в зависимост от усвояване на преките плащания, те също си стоят в рамките на фонд “Земеделие”. Единственият ангажимент на фонд “Земеделие” за редукция е едно потановление на правителството за ограничаване на разходите за работна заплата и те ще трябва да го приложат в рамките на годината. Така че по отношение на фонд “Земеделие” тези 1,5 млрд. под някаква форма, изключвам издръжката, която не е много голяма, те под различни форми отиват в земеделския сектор. Аз бих си позволил да направя и едно нетно изчисление, което разбира се може да бъде оспорвано. Ако погледнем нетния ефект от законопроекта и ако приемем, че за фонд “Тютюн” тези 116 млн. бяха под условие, което не се сбъдва, а сега тези пари се официализират като разход, който трябва да се случи, нетният ефект е 116 млн. минуш 51 млн. на Министерство на земеделието. Така че нетният ефект за земеделския сектор във всички случаи в рамките на този законопроект е положителен. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища има ли? Няма. Давам думата на министърът на земеделието и храните.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, подготвили сме и мисля, че ви е раздадено официалното становище на министерството. Ще се опитам в резюме да го коментирам. Искам да кажа, ако щете част от пазарлъка, не знам дали тази дума е най-точна, но условията които аз поставих при разглеждането на корекцията на бюджета е да не се пипат средствата на фонд “Земеделие”, това което казах и г-н Върбанов, и г-н Порожанов. Ние трябва да разделим средствата за издръжка на администрацията и въобще функциониране на административния апарат от средствата, които са насочени към земеделските производители. Това е условието, което поставих и казах, че ще направим невъзможното в рамките на тази редукция да реформираме администрацията, която ако трябва да съм откровен “плаче” за реформа. Години наред тази реформа е отлагана, тъй като е имало пари. В момента е ясно, че пари няма и може да се окаже, че тази ситуация ще ни накара да извършим тези реформи. Дали ще ни стигнат парите не знам. Много са 51 млн. редукция, особено в контекста на някои цифри. За миналата година бюджета е бил 380 млн.лв. плюк още 112 млн. на Държавната агенция по горите, която сега влезе към министерството, и общия коригиран бюджет на министерството в края на 2009 г. е бил 440 млн.лв. В момента за 2010 г. с близо 200 млн.лв по-малко ще трябва да се справяме. Но това наистина са средства свързани с функционирането на администрацията. Не са пипнати парите на фонд “Земеделие” и това са парите, които отиват към земеделските производители. Нещо повече. За да имат и те правилни разчети и определени гаранции, вчера например сключихме меморандум със зърнопроизводителите, като им гарантираме, че ще има в бюджета на фонд “Земеделие” за плащане на субсидиите за 2010 г. по 10 лв. на декар. Разбира се тези средства ще бъдат изплатени януари 2011 г., но на база този мемурандум те да имат сигурност, а това е и сигнал към банките да осигурят съответните кредитни линии. И премиера го каза, мисля че стенограмите на Министерски съвет се публикуват, но ще го кажа и аз – една от първопричините за промяна на бюджета е осигуряването на тези 116 млн. за тютюнопроизводителите. И това отвори темата, може би щеше да има корекция, но на по-късен етап. Настояването и пресирането от моя страна, не го крия, беше значително, защото знам в каква ситуация са тютюнопроизводителите. Но може би тук трябва да кажа, че днес те се събирали в Дулово и сега искат не 116 млн., а 170 млн.лв. Казах го на пресконференция в Министерски съвет, ще го кажа и тук – няма как да стане, 116 млн.лв. е тавана. Дали са разписани на отделен ред или са в общите разходи – факт е, че те ще бъдат осигурени. Така че тук проблем няма да има. Пари към сектора отиват.
По отношение на това, че сектора е приоритет - вчера премиера наистина заяви това на официална пресконференция в присъствието на представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Аз цитирах му цитирах данни, които ще съобщя и на вас. Преди срещата вчера поисках справка от Националния статистически институт и данните са слените – за първото тримесечие единственият сектор с положително външнотърговско салдо и ръст е аграрния сектор. Положителното търговско салдо за миналата година е било плюс 20 млн. за аграрния сектор, тази година за пълното примесецие – плюс 85 млн. На фона на кризата. И вчера изложих тези факти пред премиера и вицепремиера Дянков. Единствено аграрния сектор в момента работи и е донякъде конкурентоспособен. Така че ако не се увеличават, поне да не се намаляват – говоря за парите, които отиват към земеделските производители. А днес се увеличават, защото знаете, че ние тръгнахме от ниски нива на подпомагане и субсидии. За догодина те ще получат реално повече пари. Затова хубавото е, че сме част от общата селскостопанска политика.
По отношение на администрацията. В пленарна зала също ми се налага да отговарям, примерно защо определени общински служби ги съкращаваме, имайте предвид, че съкращаваме ръководствата, а не персонала, така че се обръщам и към колегите от ГЕРБ – нека не бъда притискан, като започна сега структурни промени с обаждания. С това намаление от 200 млн., спрямо миналата година на бюджета, трябва наистина да извършим тази реформа и ви моля да ме подкрепите в реформата. Има доста структури, които са раздути като щат, други са неефективни. Кажете ми има ли друга държава, която да плаща да се стреля по облаците. Това е друга тема, но отварям скобата – ние трябва да започнем да мислим за задължително застраховане на селскостопанската продукция и от премиите на тези застраховки застрахователните компании да плащат и да стрелят не по градушки, ами ако искат и по пилците. В момета плащаме и това са тежки пера. “Напоителни системи” имат двадесет и няколко клона, те не са напоителни, вече са отводнителни, извършват дейност само ако някъде има наводнение.
Аз съм написал становището си, но използвам че и колегата Порожанов е тук, имаме ангажимент с усвояването на този огромен ресурс, с националните доплащания за следващата година ще бъдат над 1 млрд., имаме ангажимент по един екшън-план на Европейската комисия да направим заснемане на новата орто-фото карта на България. И тъй като това не беше предвидено, сме написали в становището си, че намалението от 51 703 хил. е необходимо да бъде редуцирано до 45 203 хил., включвайки единствено и само разходите за това заснемане. Всъщност разходите са повече, но една част от заснемането трябва да бъде извъшено в 2010 г. и една част в 2011 г., отнесено към бюджета за 2010 г. това да ни даде гаранция, че поне с тези 6 млн.лв. ще може да гарантираме това на 100 %. Тук редукция няма как да направим. А не са предвидени средства за този ангажимент, който сме поели пред Европейската комисия. Не е леко, прав е г-н Върбанов, че ще се наложи да решаваме съдби. Изразено в пари е около 52 млн., изразено в хора е около 1600 човека. Това са 1600 човека, за голяма част от които ще подписвам аз. Онзи ден бях в Израел и се видях с израелския министър. С него се видях преди шест месеца в България. При сегашнта ни среща първата му реплика беше “За шест месеца много си побелял!” . Ако се наложи да подпиша, а сигурно ще ги подпиша, за тези 1600 човека, сигурно ще побелея още повече. Но в края на крайщата всеки е призван да носи кръста си. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Г-н Порожанов, заповядайте.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: За последен път взимам думата. Само бих искал да корегирам министър Найденов – правейки разлика между бюджета за миналата година и за тази, за миналата година като второстепенен разпоредител в бюджета на фонд “Тютюн” са намирали парите за тютюна, така че при предоставянето на тези 116 млн., те пак ще минат през фонд “Тютюн” като второстепенен, така че няма е толкова драматична разликата от двеста и няколко милиона, а ще бъде само 100 млн.лв.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Моите експерти ми го казаха това, но това беше тест и за г-н Порожанов!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, закривам дебата по точка 2 и преминаваме към гласуване. Който е за приемането на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51 внесен от Министерския съвет на 4.06.2010 г., моля да гласува.
“За” – 13 гласа “Против” – 7 гласа “Въздържал се” – няма
С 13 гласа “за”, 7 гласа “против” и нула “въздържал се” приемаме законопроекта.
Колеги, минаваме към трета точка, допълнително приета в дневния ред, по повод Агенцията за храните и давам думата на министър Найденов.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо председател. Аз се шегувах, че плащането на субсидиите стартира на 14 декември, по случай моя рожден ден, а днес по случай рождения ден на Деси Танева, Министерския съвет прие стратегията за създаването на Агенция по безопасност на храните и Център за оценка и анализ на риска, факт от който аз съм изключително радостен. Няма да скрия и предполагам, че всички политически сили ще се обединят около това, че тази агенция не можа да се случи в предишното и по-предишното правителство, въпреки ангажиментите, които имахме към Европейския съюз, по чисто политически съображения, тъй като нямаше консенсус при предишната конфигурация. Днес се случи, но това че сме еднопартийно правителство не значи, че нямаше обструкции и против. Но мисля, че когато изложихме коректно и обективно фактите, разума надделя. Със създаването на тази агенция ние ще имаме единния комепетентен орган, ще имаме контрола, и това го дължим на всички потребители. Навсякъде се говори, че министъра на земеделието пропуска храните. Но като земеделски министър отговарям за определен брой земеделски производители, но като министър на храните отговарям ежедневно за всички, защото всички консумират ежедневно храна. Затова ще ви моля за съдействие. Съгласно решението на Министерски съвет аз трябва да внеса в най-кратък срок в Народното събрание и тя да бъде гласувана от Народното събрание. След това има доста работа за поправка на цял пакет от закони и ще ви моля да няма политика в цялата тази работа, да се мобилизираме и час по-скоро тази агенция да стане факт. Като структура, три служби от състава на Министерство на земеделието – Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита и Националната служба по зърно и фуражи влизат като структури в тази агенция, а от състава на Министерство на здравеопазването влиза частта от РИОКОС, която отговаря. Те го приеха много тежко и трудно. Първоначалният вариант беше да бъде агенция към Министерство на земеделието и храните и да се назначава ръководството от министъра. В крайният вариант, с цел да се гарантира и да бъдат успокоени колегите от здравното министерство се прие тя да бъде агенция, второстепенен разпоредител към МЗХ, но ръководството й ще се назначава от министър-преседателя, а Управителния съвет на Центъра – от Министерски съвет, който ще утвърждава и структурата и промените, които се налагат. Това е компетентния орган пред Европейската комисия, знаете че министъра на земеделието отговаря по отношение безопасността на храните. И този министър, който и да е той, е единственият който отговаря пред трима еврокомисари – по земеделие, по рибарство и по здравеопазване. И на всички съвети на министрите, когато се обсъжда безопасността на храните, не ходи здравния министър, а отговаря земеделския министър. В контекста и на това, което разглеждахме като бюджет, със създаването на тази агенция ще се редуцират около 400 човека административен персонал. Това са дублиращи функиции, но няма да пострадат контролните функции на агенцията. Другият голям резерв, от който очакваме оптимизация и съкращения е в редукцията в горския сектор. Това ще се случи. Вчера предприехме и едно действие, свързано с безопасността на храните, забранихме използването на термина “млечен продукт” за нещо, което съдържа растителни мазнини. И другата тежка битка, която водим и се надявам на вашата подкрепа – това е връщането на българския държавен стандарт. От Министерство на икономиката са против, но мисля, че работейки и в тази посока ще може да постигнем успех. Така че новината е хубава и по този повод ви предлагам по чаша шампанско!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Предлагам да се поздравим с добрата новина! Закривам заседанието!
/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
41 604 знака
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 04.06.2010 г.
3. Изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, относно приетата от Министерски съвет стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 9 юни 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 054-11-01 внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 04.06.2010 г.
3. Изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, относно приетата от Министерски съвет стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните.
4. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги! Откривдам днешното заседание на Комисията по земеделие и гори. Благодаря на всички колеги, които ме поздравиха с днешния ми празник! Благодаря за поздравленията!
На днешното заседание присъства министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с една много добра новина за нашия сектор, много дългоочаквана, затова ви предлагам в дневния ред преди точка “Текущи” да включим изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно създаване на Агенция по безопасност на храните, а другите остават така, както са предварително обявени.
Моля, който е съгласен да гласува.
“За” – 20 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Благодаря, с 20 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, приемаме с единодушие актуалния дневен ред.
Уважаеми колеги, на днешното заседание присъстват и г–н Румен Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите, г-жа Лилия Иванова – гл.секретар на МЗХ, г-жа Ладинка Михайлова – директор на дирекция “Финансово управление, бюджет и счетоводство”, г-н Кирил Янев – началник на отдел “Бюджет” в дирекция “Финансово управление, бюджет и счетоводство”, Марина Стоименова – старши експерт в дирекция “Финансово управление, бюджет и счетоводство”, Даниела Вачева гл.експерт в ГД “Земеделие, гори и поземлени отношения”, Магдалена Станчева – старши юрисконсулт в ИАГ, Евелина Петрова от кабинета на парламентарния секретар на МЗХ.
По т.1 от дневния ред – Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 054-11-01 внесен от н.п. Михаил Михайлов на 18.02.2010 г.
Господин Михайлов заяви, че ще отсъства. По предложеният законопроект ние не сме водеща комисия, а регионалната, тя го отхвърли. Законопректът е във връзка с входираните четири законопроекта относно промени в Закона за опазване на земеделските земи, Закона за собсвеността и ползването на земеделските земи, касаещи забрана за строителство в заменените земи, които бяха отхвърлени на нашите заседания. Уважаеми колеги, по този повод аз считам, че предложените промени и в този закон са несъотносими към действащото законодателство в момента, както и несъотносими към отхвърлените вече промени в законите, които цитирах, поради което смятам, че този законопрект не следва да се приема от нашата комисия. Други въпроси има ли по точка първа? Ако няма, моля който е “за” приемането на този законопроект моля да гласува.
“За” – 0 гласа “Против” – 14 гласа “Въздържал се” – 0 гласа
С нула гласа “за”, 14 гласа “против” и нула гласа “въздържал се” отхляме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 054-11-01 внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред - Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 04.06.2010 г. Давам думата на г-н Порожанов от Министерство на финансите за представяне на законопроекта.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя в рамките на много кратко време да представя основните мотиви и поводи за внасяне на тази актуализация, основните промени, които са предложени на вашето внимание. Разбира се, на края ще акцентирам на тези, които касаят конкретно земеделския сектор и комисията.
Месеците от началото на годината преминават под знака на сериозен натиск върху бюджетната позиция свързан от една страна с по-ниските от планираните приходи, и от друга – с натиска върху разходите за осигуряване на ресурс за разплащане на задължения от предходни години, както и други разходи, които в момента не фигурират в настоящия бюджет. Изготвените от приходните агенции оценки на очакваното изпълнение на параметрите на приходите на годишна база очертават едно сериозно изоставане в изпълнението спрямо планираните по Закона за бюджета за 2010 г. параметри. Разбира се, един от основните фактори, който мотивира тези песимистични очаквания е свързан с протичащите промени в структурата на брутния вътрешен продукт, които произтичат от преструктурирането на икономиката и нейното ориентиране към растеж, основан на експорта. Това от една страна се отразява като сериозно подобряване на външнотърговския баланс и съответно на баланса на текущата сметка, или за 2009 г. дефицита по текущата сметка е 9,4 %, прогнозата за 2010 г. е свиване на дефицита по текущата сметка до около 5 %. Само като съпоставка ще посоча, че тези дефицити бяха 27 % и респективно 24 % през 2007 и 2008 г. Какво искам да кажа с това? Очакваният икономически ръст, който е следствие основно на превишение на нетния износ на растежа на брутния вътрешен продукт. Променената структура на компонентите на брутния вътрешен продукт не позволява на косвените данъци, които са гръбнака на данъчните приходи в бюджета, да нарастват бързо, тъй като износът е необлагаем. Това се свързва с рискове за изпълнението на приходната страна на бюджета не само за 2010 г., но и в средносрочен план, въпреки консервативното планиране, което е направено. Тези рискове налагат внимателен анализ и плавна пренастройка на фискалната политика на бюджетното планиране. Отчетните данни за параметрите по приходите потвърждават очертаните ефекти от промените в структурата на брутния вътрешен продукт, а именно отчитане на сериозно забавяне на постъпленията от ДДС, които формират основната част от данъчните приходи. През 2009 г. от ДДС се свиха с около 14 % в номинално изражение спрямо 2008 г., въпреки че през м.януари постъпиха еднократно приходи свързани със значителните публични разходи направени в края на 2008 г. Забавянето продължава и през първите месеци на 2010 г., което допълнително подсилва и отсъствието на аналогичен еднократен ефект през януари. Оценките за очакваните постъпления от ДДС през 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение в разчетите на Закона за бюджета в размер на около 940 млн.лева. Освен това са негативни и факторите в рамките на приходите, които се събират в Агенция “Митници”. Там годишните разчети са за по-малко за приходи от акцизи в размер на 680 млн.лв. Разбира се, един от факторите за по-малките приходи това е, че бяха възстановени акцизи на тютюнопроизводители, вносители на цигари в размер на около 160 млн.лв. тази година, където нетират на отчетна основа приходите. И другият фактор – влошените финансови резултати на фирмите за финансовата 2009 г. се отразиха в декларираните печалби и съответно в очакваните приходи от корпоративни данъци, където нетния отрицателен ефект е около 270 млн.лв. Като цяло оценката за неизпълнението на приходната част се очертава в размер на малко под 2 млрд.лв. именно от основните данъчни позиции.
От друга страна се налага преструктуриране и на разходната част на бюджета. В рамките на настоящият закон се предлага ограничаване на нелихвените разходи и трансфери, респективно субсидии от републиканския бюджет за 2010 г. Предвидено е ограничаване с до 20 на сто на нелихвените разходи за държавните органи, министерства и ведомства за тази година и ограничаването на разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет. С това принципно се изпълнява една от одобрените мерки на Националния съвет за тристранно сътрудничество, а именно съкращаване на административните разходи. Очакваният ефект от това съкращение е в размер на около 900 млн.лв. Предвиденото ограничаване на нелихвените разходи по бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата не се основава на пропорционален принцип с еднакъв процент за всички бюджетни разпоредители. Подходът за изготвяне на разчетите за предложеното ограничаване на разходите е диференциран и отчита необходимостта от обезпечаване на специфични законово регламентирани дейности и договорености за отделните министерства и ведомства. В контекста на комисията, на която съм гост, за Министерство на земеделието и храните се предвижда ограничаване на бюджетните разходи в размер на 16,87 на сто или на около 51,5 млн.лв. намаляване на разходите на министерството в рамките на цялостния бюджет на министерството и второстепенните разпоредители. Освен бюджетите на министерства и ведомства, както споменах в началото, се налага да се направи корекция и в някои необходими разходи, които би следвало да се извършат в рамките на финансовата 2010 г. Ще спомена основните от тях, които са отразени в параграфа за структурни реформи и допълнителни фискални мерки в разходната част на републиканския бюджет. Това са разплащанията, които е необходимо да се извършат по задълженията, които имат бюджетните ведомства към бизнеса, които са възникнали по изпълнени дейности, ликвидни и изискуеми в изминалата година, както и понастоящем. И там е предвиден един разчет около 660 млн.лв. Освен това е предвидено да се осигури финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение за финансиране в размер на 180 млн.лв, като тук са заложени пътни възли, магистрали и др., като всяко едно разходване на тези средства ще бъде с актове на правителството. Друг разход, който е заложен са средствата от 116 млн.лв. за премиране на тютюнопроизводителите през 2010 г. Както знаете, средства в размер на 80 млн.лв. фигурират в Закона за бюджета за тази година при настъпване на условия за подобряване на бюджетното салдо, който предвид настоящата актуализация видно няма да се случи като финансов отчет в рамките на годината и по този начин тези средства се извеждат като регламентиран разход, който да може да се извърши. Знаете, че правителството вече е взело решение за разплащане на тези 116 млн.лв., респективно със съответното разпределение по видове произходи и т.н. тютюни. Друг допълнителен разход, който е заложен в този структурен резерв са средства, които са свързани със социалната политика, а именно текущи трансфери, обезщетения и помощи на домакинствата. И последният разход, който е заложен това са допълнителни субсидии за поддръжка и експлоатация на железопътната инфраструктура. Това е субсидия към Националната компания “Железопътна инфраструктура”. В контекста на комисията бих могъл да добавя, освен тези 116 млн.лв., които са заложени, заложена е да отпадне опцията за допълнителни национални доплащания на зърнопроизводителите, която беше заложена в рамките на до 150 млн.лв., повечето от вас са информирани – вече е направено споразумение, но министър Найденов ще каже повече, да не изземвам неговите функции. И респективно, което е задължително и трябва да спомена е, че в разходните тавани на ДФ “Земеделие” не е заложено ограничаване на разходите, както в рамките на усвояването на средствата за двата европейски фонда за земеделието, така и по националните програми.
Уважаеми дами и господа, това са основните неща, които бих искал да представя на комисията. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Порожанов, само да уточните къде е записа за тези 116 млн.лв., които коментираме за тютюнопроизводителите.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Конкретен запис в настоящия законопроект не е разписан. Средствата са разписани в общия размер на разходите, т.4 на римско две, структурния резерв. И в контекста на решението на правителството в тази връзка ние считаме, че не е нужно да се прави запис в настоящия законопроект.
Това е в раздел “Разходи”, ал.2 на чл.1, раздел “Разходи”, второ римско, т.4.1. Това са средствата за структурни реформи и допълнителни фискални мерки. Те нарастват от 6,5 млн.лв. на 1 149 млн.лв. и те са формирани на база тези допълнителни разходи, които изброих пред вас. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, други въпроси имате ли? Заповядайте, г-н Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Имам само един въпрос. Убеден съм, че не само фактическата обстановка влияе на управленските решения и на отношението на партньорите ни към процесите в България, но много голям фактор за второто е и говоренето за вътрешно-политически цели. В преамбюла на мотивите, още във второто или третото изречение на обосновката за необходимост от промяна в бюджета вие посочихте проблема за неизвестните и необезпечени проекти. Моята молба е да посочите един единствен проект да назовете, който да не е бил публично известен и плащанията, по който са станали необходими и известни след приемането на бюджета. Един проект ми назовете.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Аз няма да говоря дълго и пространно този път. При приемането на първият вариант на закона казах, че ако аз бях министър щях да си подам оставката. Сега имам пет пъти повече основания да твърдя, че министър Мирослав Найденов това е една уникална година. И ако той не реагира аз не разбирам какво точно обсъждаме. Аз разбирам и вас, защото вероятно като мен сте против този закон, но трябва да гласувате “за”. Това е едно голямо лицемерие пред нас, пред земеделските производители, но такава е тази игра наречена “политика”, когато човек трябва да гласува нещо, с което не е съгласен. Но това вече е ваш проблем, колеги.
Ще започна с най-лесното. Да се казва, че има натиск на бюджета, заради непредвидени разходи е смешно и несериозно. За да бъда по-ясен ще кажа следното. В България метро се строи от 40 години и как може да има непредвидени разходи, след като заявяваме, че ще продължаваме да строим метро! Не може да има сериозен договор и той да е в рамките на една година. И ако финансовото министерство продължава да твърди такива несериозни неща, ние не сме ЕТ, ние сме Република България, където има планове за една, две години, за един мандат, а говорите за непредвидени разходи – това е несериозно. Големите обекти са разпределени в годините и те се знаят от всеки кандидат-министър на финансите, а от сегашния министър трябва да се знаят най-добре. Бюджетът на Министерство на земеделието се намалява с 50 млн.лв., т.е. официално се обявява, че земеделието не е приоритет. За втори път се обявява, че това управление няма нищо общо със земеделието в България. Колкото и да се обявява, че земеделието на особена почит – това трябва да се разпише в закона, в закона няма и една запетайка в потвърждение на тази теза. Другият въпрос, който е най-фрапиращ е отношението на управляващите към тютюнопроизводителите. В мотивите на този законопроект пише, че ще има разплащане, но всички добре знаем, че мотивите са едно, там може и цяло стихотворение да напишете, но ако за това стихотворение няма отделен ред с цифри то не е част от закона. Така че мотивите към закона нямат нищо общо със самия закон, т.е. да заявите, че ще платите на тютюнопроизводителите с решение на комисията, на Министерски съвет – е едно, а да го запишете в закон е съвсем друго. Аз разбирам къде сте скрили тези пари.Аз дълбоко се съмнявам, че няма да бъдат платени тези 116 млн.лв. Тези пари са в т.нар. оперативен резерв към министър-председателя. И забележете, за първи път министър-председателя на България разполага с над 1 млрд.лв. Това вече е заобикаляне на парламента, но това е друга голяма тема и ще я разгледам в пленарна зала, там имаме повече време да говорим. Но този Закон за бюджета е отвратителен, най-вече за земеделските производители, така че ние ще гласуваме против.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тасим. Колеги, други становища или въпроси по така предложения законопроект има ли? Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема г-жо председател, г-н министър, колеги народни представители, бих искал да изразя позицията на част от колегите от политическа партия ГЕРБ. Ние всички знаехме, че след приемане на държавния бюджет ще следва актуализация. Живеем в част от европейското пространство и процесите, които обхващата и влияят на европейските и световни финансови и икономически процеси не могат да не се отразят и върху нашия бюджет. Г-н Порожанов достатъчно конкретно обяви в мотивите какви са причините за по-малкото приходи, необходимостта от съкращаване на разходите и т.н. Но искам да направя един бегъл анализ. Четиринадесет страни от Евросъюза са актуализирали своите бюджети и смятам, че това е процес, който не ни прави уникални, с опита ни да актуализираме нашия, а е следствие на променената икономическа среда. Пропускаме един немаловажен факт – всички тези промени, които касаят актуализацията на бюджета преминават през едно достижение, което може би подценяване – запазване размера на данък добавена стойност. Явно трябваше да се повиши, за да може колегите от опозицията да кажат “повиших те го!”. Ето, това е достижението на този бюджет. Смятам, че всички ще приемем тази необходимост в средата на годината, понеже обстоятелствата, които го налагат са очевидни и ние всеки ден, излизайки от тази сграда ги срещаме в живота. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим има реплика.
ЮНАЛ ТАСИМ: Колега, за съжаление не е много трудно да се предвиди, че ще се случи нещо по-страшно. Не само ще се вдигне ДДС, не само ще се вдигнат и други данъци, но ще се отиде и на споразумение с Международния валутен фонд и страната ще се върне поне 15 години назад. Това е страшното. Очаквах да има по-сериозно отношение към земеделието. В трудни години земеделието е било изход от ситуациите, или поне надежда. В този закон няма отношение към земеделието, това ме дразни. Аз не се радвам, имаме проблеми, че управляващите имат проблеми, те са всеобщи. Но все пак в тази криза трябва да има политика. Тук няма нищо. Има рязане до кокал на всички и на всичко. Това е несериозното. Аз разбирам, че Министерство на финансите нищо не разбират от земеделие, но ние трябва да им подскажем, че този отрасъл е важен. За съжаление ще се вдигнат данъци и цената, която ще платим за всичко това ще бъде в пъти по-голяма. Но това ще го говорим догодина. Този път много искам да не съм прав.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища по представения законопрект? Г-н Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н министър, драги колеги, ние като членове на комисията няма да подкрепим промените, не заради целия бюджет, а заради това, че в случая бюджета на Министерство на земеделието е значително съкратен. Отново разбираме, че на земеделието в България не се разчита, не се обръща достатъчно внимание. Земеделието, уважаеми колеги, г-н министър, в най-трудните години, в години на криза е изваждало България от кризата. Ние сме на ваша страна да настояваме за това, този бюджет, който имате да бъде запазен, а не да бъде съкратен с такава голяма сума. В години на криза земеделците биха могли наистина да направят много, особено в година, в която и безработицата расте, и индустрията не е на нужното ниво. Затова ние сме на ваша страна, г-н министър, и настояваме правителството да се обърне с лице към земеделските производители, защото те заслужават да получат помощ, да получат повече пари, защото те дават много на държавата и те са тези, които могат да помогнат на държавата в този труден момент. Не гледаме бюджета на МВР например, който не се променя и с една стотинка, ние гледаме бюджета на Министерство на земеделието. И в зала това ще кажем – Министерство на земеделието трябва да има достатъчно пари, за да може да се развива българското земеделие, което има перспективи, има възможности и заслужва повече внимание. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Панчев. Г-жа Янчева, имате думата.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, уважаеми г-н министър, и най-вече уважаеми колеги от опозицията. Завиждам ви за позицията, която имате днес и за това, че вие сте опозиция, защото това което говорите ви прилича. Много ни се ще и ние да го говоим и сме съгласни с вас, да, министерството трябва да има по-сериозен бюджет, да, земеделието трябва да бъде приоритет. И съм убедена, че и министъра го иска. Но това, че в момента му извиваме ръцете и му говорим по този начин, не го правим по-силен в никакъв случай. Защото за да се даде на Министерство на земеделието, трябва да се вземе от някъде другаде. И примера на Дянков, който стана показателен и смешен, но е верен. Наистина ви завиждам, че сте опозиция и можете да говорите по този начин. Ние разбираме, но нямаме право да приемем нищо друго, освен това което е предложено, защото това са възможностите в тази ситуация. Аз си спомням момента, когато коментирахме бюджета за 2010 г., тогава беше повдигнат въпроса защо не са предвидени субсидиите за тютюнопроизводителите, г-н Тасим. Тогава говорихме, че ще бъдат записани “под черта” и при една евентуална аткуализация и т.н. Ето, днес това се случва. Значи това, което говорим, със скромните възможности на този бюджет все пак се случва. Да, те са там в общата цифра, но те ще бъдат дадени, вие сте убеден, така както и аз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Реплика към г-н Панчев. Г-н Панчев, редукцията на бюджета на Министерство на земеделието би следвало да се разглежда в две посоки: пари за земеделски производители и средства за издръжка на самото министерство. Министърът е тук и смятам, че ще потвърди – редукцията на средствата се оказа полезно, тъй като в период на криза се редуцира администрацията, която има свойството през годините да нараства. Министерство на земеделието има колосален персонал, така ли е г-н министър? И може би тази криза дойде, за да може да стане структурната промяна в Министерство на земеделието и това на практика се случваше и перманентно се случва. В това отношение намалените средства не би следвало да се разглеждат като взети от джоба на българския производител. Това са две различни неща. В българското земеделие има служби, службички които са разпилени по територията и няма друго министерство с такава наситеност на персонал. Тази финансова криза дойде оздравителна за затлъстелия организъм на Министерство на земеделието. Смятам, че трябва да се продължи тази лечебна дейност, например за въпросната Агенция за борба с градушките. Има още неща, които трябва да се изчистят. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Върбанов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря, г-жо председател. За затлъстелия организъм на министерството няма да си позволя да говоря, защото в крайна сметка, след като искаме някаква работа да се свърши трябва да има и хора, които да я свършат. На никого не е много весело от факта, че трябва да актуализираме бюджета, но според мен колкото по-бързо го направим, толкова по-добре за всички. Политически могат да се правят всякакви изказвания, удобно е на опозицията да атакува управляващите, но още по-неудобно е да се изпада в ситуация, някой да се оправдава за нещо, за което не е изцяло виновен, защото имаше едно наследство, което трябва да бъде отчетено. Опитвам се да бъда обективен. Колеги, нямам претенцията, че знам добре какво се случва в другите министерства, но смятам, че в нашето министерство инструмент, чрез който може да се прави политика са парите на фонд “Земеделие”. И екипа на министерсвото е успял да защити едни позиции, което му прави чест. Това че се правят съкращения на административни разходи, това че се правят съкращения на заплати, а сигурно ще се наложи и съкращаване на хора – не е най-фаталното. Най-фаталното е, ако се пипат парите, с които трябва да се прави политика, ако се пипат парите, които са необходими за усвояване на европейските фондове. Така че ще подкрепя промените, които се предлагат и ви моля да се обединим около едно решение, което да даде възможност този екип да продължи да отстоява позициите си. Между другото снощи чух министър-председателя да казва нещо, което за първи път чувам от министър-председател, че земеделието е приоритетен отрасъл и че земеделието на няколко пъти е изваждало страната ни от икономическа криза. Това не са само думи. Ако се погледне реално, в момента въпреки тежката икономическа криза ние имаме ресурс и трябва да мобилизираме усилията си и да подпомогнем в момента управляващите, независимо дали сме опозиция, неопределени или не знам какви още, от гледна точка на това, че този ресурс трябва да остане в България. Имам предвид парите от европейските фодове. Така е колега Тасим, защото навремето когато нямаше тези ограничени пак не се усвояваха парите и ни спираха парите по отделни програми. Не искам да се връщам и да се обвиняваме. Ситуацията е такава, че искаме, не искаме има някакви реалности, ние трябва да се съобразим с тях и да ги приемем. И нещо, което според мен е много важно – не е лесно на тези хора, на които ще наложи да решават съдбите на други хора, които в продължение на години са били на определени позиции, които ще решават съдбите на определени структури и т.н. Така че подкрепяйки бюджета апелирам да не политикантстваме в момента. Иначе ще се завъртим в омагьосания кръг – кое е първо – яйцето или кокошката. Всеки може да задава въпроси, да търси отговори, да се оправдава с предишни управления, неща които няма да ни помогнат при взимането на решението. За мен е важно, че парите на фонд “Земеделие” не са покътнати, важно е, че ако се води политика тя трябва да се води по посока усвояване на евросредствата, защото имаме един огромен финансов ресурс, за който трябва да направим така, че да остане в България. И ние като Комисия по земеделие трябва да работим в тази посока – тези пари да останат в България и ако е необходимо нещо да се променя в законодателството бързо да отреагираме. Ако това го бяхме направили в предишните две управления, нямаше да върнем толкова много пари по САПАРД. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. За реплика първо г-н Тасим, след това г-н Панчев.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Колега Върбанов, Ангела Меркел май скоро ще падне от власт по една проста причина – че се намеси така решително за гръцката икономика. Тя каза – ние имаме приоритети, ще направим 90 млрд. съкращения, но нашите приритети са в иновационните технологии, ще увеличим парите за иновации. Когато някой декларира нещо, било то и министър-председател, то това трябва да се запише в Закона за държавния бюджет. Иначе звучите прекрасно като политик, но когато обсъждаме Закона за бюджета там трябва да има някаква цифричка. За т.нар. приоритет земеделие няма такава цифра. Има една цифра и г-н Порожанов го каза – намаление 51 млн., а когато имаш намаление и говориш за приоритет – някак си нещата не са съвместими. Не знам вие как го тълкувате, но това е политикантстване. За да се говори за приоритет – то това трябва да е облечено в цифри, конкретни политики и да е в полза на министъра на земеделието. Това вече бих го разбрал. Но тук има едно говорене, а решенията са в посока намаление. Меркел намали целия бюджет с 90 млрд., но увеличи разходи за иновационни политики, ето това е говорене, не политикантстване.
СПАС ПАНЧЕВ: Само едно изречение, г-жо председател. В случая не политикантстваме и не сме тук като опозиция, за да говорим против Министерство на земеделието. Ние като Комисия по земеделие и членове на тази комисия защитаваме интересите на министерството. И това искам да кажа – ние стоим зад интересите на Министерството на земеделието. Знам, че Министерство на земеделието не е социална служба, за да издържа хиляди служители, но знам също, че без хора не може да се работи, така че това което казахте и преди малко – трябва да има баланс, трябва да има подготвени хора, те да работят, за да може нещата да вървят.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. За дуплика, г-н Върбанов, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ето това е опозиция! Точно така трябва да бъде. Що се касае до колегата Тасим. Предполагам, че г-н Порожанов ще ви прочете цифрите. Говорите – това не е написано, онова не е написано, но не цитирате цифри. Цифрите не само, че са същите, носега разбирам, че има и увеличение на някои неща. Всички си правим някакъв актив, всички се занимаваме с политика и всички се възползваме от възможността, че има журналисти, но колега погледнете ред 11.11 фонд “Земеделие” – не е пипната една стотинка. Вижте и другите неща.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанова. За вносителя, г-н Порожанов, заповядайте.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. Само няколко уточняващи финансови параметри. Споменах, че за фонд “Земеделие” няма редукция в настоящия бюджет. Само искам да припомня какви са разходите там. Разходната му част е 964 млн.лв., тя не е редуцирана, вътре е усвояването и съфинансирането на Европейския земеделски фонд за развитие на селски райони и отделно “под черта” между 2400 и 2600, в зависимост от усвояване на преките плащания, те също си стоят в рамките на фонд “Земеделие”. Единственият ангажимент на фонд “Земеделие” за редукция е едно потановление на правителството за ограничаване на разходите за работна заплата и те ще трябва да го приложат в рамките на годината. Така че по отношение на фонд “Земеделие” тези 1,5 млрд. под някаква форма, изключвам издръжката, която не е много голяма, те под различни форми отиват в земеделския сектор. Аз бих си позволил да направя и едно нетно изчисление, което разбира се може да бъде оспорвано. Ако погледнем нетния ефект от законопроекта и ако приемем, че за фонд “Тютюн” тези 116 млн. бяха под условие, което не се сбъдва, а сега тези пари се официализират като разход, който трябва да се случи, нетният ефект е 116 млн. минуш 51 млн. на Министерство на земеделието. Така че нетният ефект за земеделския сектор във всички случаи в рамките на този законопроект е положителен. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища има ли? Няма. Давам думата на министърът на земеделието и храните.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, подготвили сме и мисля, че ви е раздадено официалното становище на министерството. Ще се опитам в резюме да го коментирам. Искам да кажа, ако щете част от пазарлъка, не знам дали тази дума е най-точна, но условията които аз поставих при разглеждането на корекцията на бюджета е да не се пипат средствата на фонд “Земеделие”, това което казах и г-н Върбанов, и г-н Порожанов. Ние трябва да разделим средствата за издръжка на администрацията и въобще функциониране на административния апарат от средствата, които са насочени към земеделските производители. Това е условието, което поставих и казах, че ще направим невъзможното в рамките на тази редукция да реформираме администрацията, която ако трябва да съм откровен “плаче” за реформа. Години наред тази реформа е отлагана, тъй като е имало пари. В момента е ясно, че пари няма и може да се окаже, че тази ситуация ще ни накара да извършим тези реформи. Дали ще ни стигнат парите не знам. Много са 51 млн. редукция, особено в контекста на някои цифри. За миналата година бюджета е бил 380 млн.лв. плюк още 112 млн. на Държавната агенция по горите, която сега влезе към министерството, и общия коригиран бюджет на министерството в края на 2009 г. е бил 440 млн.лв. В момента за 2010 г. с близо 200 млн.лв по-малко ще трябва да се справяме. Но това наистина са средства свързани с функционирането на администрацията. Не са пипнати парите на фонд “Земеделие” и това са парите, които отиват към земеделските производители. Нещо повече. За да имат и те правилни разчети и определени гаранции, вчера например сключихме меморандум със зърнопроизводителите, като им гарантираме, че ще има в бюджета на фонд “Земеделие” за плащане на субсидиите за 2010 г. по 10 лв. на декар. Разбира се тези средства ще бъдат изплатени януари 2011 г., но на база този мемурандум те да имат сигурност, а това е и сигнал към банките да осигурят съответните кредитни линии. И премиера го каза, мисля че стенограмите на Министерски съвет се публикуват, но ще го кажа и аз – една от първопричините за промяна на бюджета е осигуряването на тези 116 млн. за тютюнопроизводителите. И това отвори темата, може би щеше да има корекция, но на по-късен етап. Настояването и пресирането от моя страна, не го крия, беше значително, защото знам в каква ситуация са тютюнопроизводителите. Но може би тук трябва да кажа, че днес те се събирали в Дулово и сега искат не 116 млн., а 170 млн.лв. Казах го на пресконференция в Министерски съвет, ще го кажа и тук – няма как да стане, 116 млн.лв. е тавана. Дали са разписани на отделен ред или са в общите разходи – факт е, че те ще бъдат осигурени. Така че тук проблем няма да има. Пари към сектора отиват.
По отношение на това, че сектора е приоритет - вчера премиера наистина заяви това на официална пресконференция в присъствието на представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Аз цитирах му цитирах данни, които ще съобщя и на вас. Преди срещата вчера поисках справка от Националния статистически институт и данните са слените – за първото тримесечие единственият сектор с положително външнотърговско салдо и ръст е аграрния сектор. Положителното търговско салдо за миналата година е било плюс 20 млн. за аграрния сектор, тази година за пълното примесецие – плюс 85 млн. На фона на кризата. И вчера изложих тези факти пред премиера и вицепремиера Дянков. Единствено аграрния сектор в момента работи и е донякъде конкурентоспособен. Така че ако не се увеличават, поне да не се намаляват – говоря за парите, които отиват към земеделските производители. А днес се увеличават, защото знаете, че ние тръгнахме от ниски нива на подпомагане и субсидии. За догодина те ще получат реално повече пари. Затова хубавото е, че сме част от общата селскостопанска политика.
По отношение на администрацията. В пленарна зала също ми се налага да отговарям, примерно защо определени общински служби ги съкращаваме, имайте предвид, че съкращаваме ръководствата, а не персонала, така че се обръщам и към колегите от ГЕРБ – нека не бъда притискан, като започна сега структурни промени с обаждания. С това намаление от 200 млн., спрямо миналата година на бюджета, трябва наистина да извършим тази реформа и ви моля да ме подкрепите в реформата. Има доста структури, които са раздути като щат, други са неефективни. Кажете ми има ли друга държава, която да плаща да се стреля по облаците. Това е друга тема, но отварям скобата – ние трябва да започнем да мислим за задължително застраховане на селскостопанската продукция и от премиите на тези застраховки застрахователните компании да плащат и да стрелят не по градушки, ами ако искат и по пилците. В момета плащаме и това са тежки пера. “Напоителни системи” имат двадесет и няколко клона, те не са напоителни, вече са отводнителни, извършват дейност само ако някъде има наводнение.
Аз съм написал становището си, но използвам че и колегата Порожанов е тук, имаме ангажимент с усвояването на този огромен ресурс, с националните доплащания за следващата година ще бъдат над 1 млрд., имаме ангажимент по един екшън-план на Европейската комисия да направим заснемане на новата орто-фото карта на България. И тъй като това не беше предвидено, сме написали в становището си, че намалението от 51 703 хил. е необходимо да бъде редуцирано до 45 203 хил., включвайки единствено и само разходите за това заснемане. Всъщност разходите са повече, но една част от заснемането трябва да бъде извъшено в 2010 г. и една част в 2011 г., отнесено към бюджета за 2010 г. това да ни даде гаранция, че поне с тези 6 млн.лв. ще може да гарантираме това на 100 %. Тук редукция няма как да направим. А не са предвидени средства за този ангажимент, който сме поели пред Европейската комисия. Не е леко, прав е г-н Върбанов, че ще се наложи да решаваме съдби. Изразено в пари е около 52 млн., изразено в хора е около 1600 човека. Това са 1600 човека, за голяма част от които ще подписвам аз. Онзи ден бях в Израел и се видях с израелския министър. С него се видях преди шест месеца в България. При сегашнта ни среща първата му реплика беше “За шест месеца много си побелял!” . Ако се наложи да подпиша, а сигурно ще ги подпиша, за тези 1600 човека, сигурно ще побелея още повече. Но в края на крайщата всеки е призван да носи кръста си. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Г-н Порожанов, заповядайте.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: За последен път взимам думата. Само бих искал да корегирам министър Найденов – правейки разлика между бюджета за миналата година и за тази, за миналата година като второстепенен разпоредител в бюджета на фонд “Тютюн” са намирали парите за тютюна, така че при предоставянето на тези 116 млн., те пак ще минат през фонд “Тютюн” като второстепенен, така че няма е толкова драматична разликата от двеста и няколко милиона, а ще бъде само 100 млн.лв.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Моите експерти ми го казаха това, но това беше тест и за г-н Порожанов!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, закривам дебата по точка 2 и преминаваме към гласуване. Който е за приемането на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51 внесен от Министерския съвет на 4.06.2010 г., моля да гласува.
“За” – 13 гласа “Против” – 7 гласа “Въздържал се” – няма
С 13 гласа “за”, 7 гласа “против” и нула “въздържал се” приемаме законопроекта.
Колеги, минаваме към трета точка, допълнително приета в дневния ред, по повод Агенцията за храните и давам думата на министър Найденов.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо председател. Аз се шегувах, че плащането на субсидиите стартира на 14 декември, по случай моя рожден ден, а днес по случай рождения ден на Деси Танева, Министерския съвет прие стратегията за създаването на Агенция по безопасност на храните и Център за оценка и анализ на риска, факт от който аз съм изключително радостен. Няма да скрия и предполагам, че всички политически сили ще се обединят около това, че тази агенция не можа да се случи в предишното и по-предишното правителство, въпреки ангажиментите, които имахме към Европейския съюз, по чисто политически съображения, тъй като нямаше консенсус при предишната конфигурация. Днес се случи, но това че сме еднопартийно правителство не значи, че нямаше обструкции и против. Но мисля, че когато изложихме коректно и обективно фактите, разума надделя. Със създаването на тази агенция ние ще имаме единния комепетентен орган, ще имаме контрола, и това го дължим на всички потребители. Навсякъде се говори, че министъра на земеделието пропуска храните. Но като земеделски министър отговарям за определен брой земеделски производители, но като министър на храните отговарям ежедневно за всички, защото всички консумират ежедневно храна. Затова ще ви моля за съдействие. Съгласно решението на Министерски съвет аз трябва да внеса в най-кратък срок в Народното събрание и тя да бъде гласувана от Народното събрание. След това има доста работа за поправка на цял пакет от закони и ще ви моля да няма политика в цялата тази работа, да се мобилизираме и час по-скоро тази агенция да стане факт. Като структура, три служби от състава на Министерство на земеделието – Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита и Националната служба по зърно и фуражи влизат като структури в тази агенция, а от състава на Министерство на здравеопазването влиза частта от РИОКОС, която отговаря. Те го приеха много тежко и трудно. Първоначалният вариант беше да бъде агенция към Министерство на земеделието и храните и да се назначава ръководството от министъра. В крайният вариант, с цел да се гарантира и да бъдат успокоени колегите от здравното министерство се прие тя да бъде агенция, второстепенен разпоредител към МЗХ, но ръководството й ще се назначава от министър-преседателя, а Управителния съвет на Центъра – от Министерски съвет, който ще утвърждава и структурата и промените, които се налагат. Това е компетентния орган пред Европейската комисия, знаете че министъра на земеделието отговаря по отношение безопасността на храните. И този министър, който и да е той, е единственият който отговаря пред трима еврокомисари – по земеделие, по рибарство и по здравеопазване. И на всички съвети на министрите, когато се обсъжда безопасността на храните, не ходи здравния министър, а отговаря земеделския министър. В контекста и на това, което разглеждахме като бюджет, със създаването на тази агенция ще се редуцират около 400 човека административен персонал. Това са дублиращи функиции, но няма да пострадат контролните функции на агенцията. Другият голям резерв, от който очакваме оптимизация и съкращения е в редукцията в горския сектор. Това ще се случи. Вчера предприехме и едно действие, свързано с безопасността на храните, забранихме използването на термина “млечен продукт” за нещо, което съдържа растителни мазнини. И другата тежка битка, която водим и се надявам на вашата подкрепа – това е връщането на българския държавен стандарт. От Министерство на икономиката са против, но мисля, че работейки и в тази посока ще може да постигнем успех. Така че новината е хубава и по този повод ви предлагам по чаша шампанско!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Предлагам да се поздравим с добрата новина! Закривам заседанието!
/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
41 604 знака
