Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
13/10/2010
1. Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа/ ЕВРОФИШ/, № 002-02-39, внесен от Министерски съвет на 05.10.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
3. Текущи
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 42
На 13 октомври 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа/ ЕВРОФИШ/, № 002-02-39, внесен от Министерски съвет на 05.10.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
3. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Ще дойдат още двама колеги, така че можем да започваме.
По предварително обявения дневен ред за днешното заседание:
1. Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа/ ЕВРОФИШ/, № 002-02-39, внесен от Министерски съвет на 05.10.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
3. Текущи
Колеги, други предложения за дневен ред имате ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще заседаваме на днешното редовно заседание.
На днешното заседание присъства г-н Явор Недев – изпълнителен директор на ИАРА и парламентарните секретари на Министерство на земеделието и храните и на Министерство на финансите. От Министерство на финансите по т.2 присъстват г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, г-жа Венетка Тодорова – н-к отдел „Данъчна политика”, г-жа Соня Вълкова – Агенция „Митници” – директор на Правно-нормативна дирекция, г-н Божидар Алексиев – директор на дирекция „Акцизи”, г-жа Наташа Петрова – н-к отдел „Акцизи” и г-жа Станислава Йорданова – главен юрисконсулт на Агенция „Митници”.
По т.1 от дневният ред давам думата на г-н Явор Недев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
ЯВОР НЕДЕВ: Благодаря, уважаема г-жо председател! Госпожи и господа народни представители, съвсем накратко ще ви изчета мотивите за отказа на страната ни от членство в Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа /ЕВРОФИШ/.
Организацията е учредена през 2002 г. като правоприемник на организацията Ийстфиш. Целта е подпомагане на търговията и международното сътрудничество в областта на рибната индустрия.
През 2001 г. в Европейския съюз действа забрана за износ на риба и рибни продукти от България, която възпрепятства развитието на риболова и преработката на риба. Членството на България в Еврофиш е имало за цел да ускори процеса по премахването на забраната. Забраната за износ е вдигната 2003 г., но Еврофиш не е направила нищо по този въпрос. През 2004 г. от различни държавни нива са направени консултации и са отправени искания за сътрудничество от страна на Еврофиш за инвеститори в рибарския сектор. До момента не сме получили никакъв резултат. Има протоколи от тези срещи, които се съхраняват в архива на посолството ни в Дания, но така или иначе прагматичен резултат не е имало. Изпратените и публикувани материали в списанието, което издава Еврофиш не са предизвикали интерес от държавния и частния сектор. Първоначалната договорена контрибуция за страната е 10 хил.щатски долара. През 2003 г. се увеличава на 15 хил.щ.д., 2004 г. се вдига на 20 хил.евро с годишно нарастване 2 %, т.е. 20 400 евро, 20 800 евро за 2005 г., просто сумата нараства главоломно. Независимо от всичко, така е ратифицирано споразумението от нашата държава, че дори в момента на оттегляне, което се очертава в момента, дължим за още една година напред пак в размер на около 50 хил.лв. В резюме може да се каже, че участието на Република България в Еврофиш не е фигурирало сред приоритетите на глава 8 „Рибарство” на Преговорната позиция на страната от предприсъединителния период. Забраната за износ на риба 2003 г. е отстранена без тяхно съдействие. Участието на страната в годишните сесии на Управителния съвет има рутинно-протоколен характер. Нашите асоциации, „БГ Фиш” и другите две, изразяват становище, че Еврофиш с нищо не е допринесла и за техните контакти с бранша и плащането на членски внос и пасивното ни участие без полза за сектора обезсмисля членството. За изминалия период на членство Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е внесла около 215 хил.лв. членски внос. Страната и сектора са получили 0 % морални и материални ползи. Идеята за денонсирането е лично моя и смятам, че тези пари могат да бъдат използвани за по-полезни и прагматични за сектора и страната неща. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, въпроси към г-н Явор Недев имате ли? Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо председател, уважаеми г-н Недев, изчетох мотивите, но признавам, че не съм вещ в областта. Единият от въпросите ми е кои други страни членки на Европейския съюз са членове на Еврофиш. Ние единствената страна ли сме в момента, която денонсира това участие и смятате ли, че в перспектива, колкото и да не сме се възползвали, колкото и да е било ненужно това членство в Еврофиш, няма ли да ни е необходимо за в бъдеще? Днес се опитах да позвъня тук-там, никой не можа да ми даде точен отговор, по-скоро бяха противоречиви мненията и даже бих казал, че в повечето случаи хората, с които разговарях са на вашето мнение. Но аз имам дълбоко съмнение, че нещо бъркаме, а може и да не съм прав. Просто искам да знам истината. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Недев, заповядайте.
ЯВОР НЕДЕВ: Уважаеми колега, моето мнение се гради единствено на деветмесечния ми опит като директор на агенцията, а личното ми мнение по този въпрос е следното: не съм участвал в преговорите на страната на никакво ниво, когато сме се присъединявали към Евросъюза, но смятам, че когато е протичал този процес идеята за това членство е била, че ще имаме полза от тази организация. Но процесът е започнал 2001 г. и оттогава досега само се увеличава членският ни внос – от 10 хил.долара на година в момента е достигнал близо 50 хил.лв., а насреща нямаме нищо. Аз си направих труда да попитам трите големи асоциации в бранша, може да не е за агенцията, може да не е за държавата, но поне за частния сектор да са направили нещо, да са подали един инвеститор примерно за 1 млн.лв., та човек да си каже „Е, добре дали сме 200 хил.лв., все пак е нещо”. Но и това не се е случило. В момента агенцията няма пари примерно за дрехи на инспекторите, няма пари за отремонтиране на катерите, имаме толкова важни приоритети, а с тези хора нищо не се случва. И още нещо – при денонсиране на едно такова споразумение да плащаш още една година за нищо, и като лично мнение, и от държавническа гледна точка, смятам че е нелепо. Страните от Вишеградската четворка са подали заявления за денонсиране. Намерението ми е да подготвя писмо, с което да оспоря плащането за една година напред. Според мен не би трябвало това да е подхода на една такава неправителствена организация към държавите-членки – „не ви вършим работа,но вие си платете за една година напред”. Възнамерявам като следваща стъпка, след като това денонсиране мине през парламента, да напиша писмо с ясни мотиви защо търся разваляне на споразумението, а и възможност за отмяна на плащането за една година напред. Това е, което мога да кажа по въпроса. Благодаря. По неофициална информация четири страни, без нас, в момента се опитват да денонсират споразумението, тъй като то е сключено по същия начин, минава през Министерски съвет, през парламента, начина е идентичен. Информацията е неофициална, но фактите са си факти. Близо 10 години плащаме членски внос – насреща нищо! Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други въпроси? Г-н Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Аз не разбрах какви предимства дава на страната участието ни в Еврофиш? Защото имайте предвид, че ако има нещо, от което ние не сме се възползвали от некадърност или нежелание, това е друга тема. Но искам да разбера какви възможности сме имали. Разбрах, че от нищо не сме се възползвали, но пък никой от Европа няма да дойде да каже „Елате, вземете, използвайте, инвестирайте наши пари”. Ако вашето очакване е такова, то това няма да се случи и след 100 години. Ако пък е от мързел или незнание, кажете го, но да се денонсира един такъв договор, според мен не е най-доброто за България. Искам да знам какви ползи бихме имали, ако останем да членуваме в тази организация?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Недев, заповядайте.
ЯВОР НЕДЕВ: Моята логика, г-н народен представител, е следната: като се има предвид, че събитията започват през 2001 г., ако проследим процесите, то в България са се изредили правителства с най-различен цвят. Не е въпрос, че някой политически не е имал желание. Съгласете се, че от толкова правителства не може всички ръководители да са некадърници.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не казвам подобно нещо, а питам агенцията каква полза би имала.
ЯВОР НЕДЕВ: Знам, че всички ръководители на агенцията през тези години, а те са осем на брой, са се опитвали да се възползват по най-различни начини, но не са успявали. Те са молили за помощ в най-различни ситуации, но Еврофиш с нищо не са помогнали. Това са фактите. След като осем ръководители на агенцията при четири или пет правителства, за 10 години не са успели да получат никаква прагматична помощ от Еврофиш, лично моето мнение, а и като ръководител на агенцията е, че да се налива от пусто в празно по 50 хил.лв. на година, като ръководител нося отговорност и не мога да си представя, че инспекторите ни ще ходят голи и боси, да нямаме пари за тях, а да наливаме пари някъде, където нищо не се случва. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, искате ли думата?
ЮНАЛ ТАСИМ: Да, благодаря, г-жо председател. Въпросът ми беше простичък – имало ли е възможности и какви възможности сме пропуснали, защото ангажирайки се с това членство имаме и права и задължения. За това става въпрос, а не за вашата лична оценка. Какво сме пропуснали. Оставете това колко човека са минали през това време. Едно членство дава права, имаш задължението да даваш членски внос, всяка година да бъдеш коректен, а въпросът ми е какви възможности сме изтървали.
ЯВОР НЕДЕВ: Задълженията, за които говорите сме си ги изпълнявали – плащано е всяка година членски внос. Правата, пак казвам, през 2001 г. има забрана за износ на риба и рибни продукти в Европейския съюз. Еврофиш тогава поема ангажимент да ускори процеса по премахване на забраната, но има документални следи в държавата, че когато през 2003 г. е вдигната забраната и достъпа на българските фирми е осигурен според регламентите до европейския пазар, Еврофиш не са си мръднали пръста. След това, през 2004 г. е отправено искане за привличане на потенциални инвеститори. Предполага се, че такава неправителствена организация разполага с база данни. Съответно търговско-икономическия ни съвет и посолството в Копенхаген са участвали в поне шест срещи с ръководството на Еврофиш и във всеки Управителен съвет на организацията, след което не се е случвало нищо. Това са фактите, а те са следните: десет години страната ни си плаща членския внос в тази организация, а насреща не е получила нищо.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища? Г-н Върбанов?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Какво има се обясняваме?! Ако фактите са такива, а аз нямам основание да се съмнявам, в това което казва г-н директора, абсолютно безсмислено е участието ни в една такава организация и само да плащаме членски внос. Абсолютно безсмислено. Още повече, че не е само тази организация, в която се събира членски внос, и в която най-вероятно определени кръгове провеждат някаква своя политика. В крайна сметка, самият факт, че те не са помогнали с нищо за вдигане на забраната през 2003 г. е показателен. Аз лично ще подкрепя предложението.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси имате ли? Ако няма, закривам дебата по т.1 и преминаваме към гласуване. Моля, който е „за” приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа/ ЕВРОФИШ/, да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 5 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 5 гласа „въздържал се” приемаме законопроекта.
Преминаваме към т.2 - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
По тази точка давам думата на г-жа Людмила Петкова, която ще бъде докладчик по тази точка. Заповядайте, г-жо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Законопроектът е изготвен във връзка с хармонизиране на националното с европейското акцизно законодателство. Въвеждаме изискванията на Директива 2010/12/ЕС на Съвета от 16 февруари 2010 г. за изменение на директивите, свързани с облагането с акциз на тютюневите изделия и поети ангажименти с Договора за присъединяване към Европейския съюз, относно повишаване на акцизните ставки върху горивата за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз.
Направени са следните предложения. Първата група предложения са за промяна в определенията за цигари, пури и пурети и друг тютюн за пушене. Промените в определенията на тютюневите изделия премахват условията, които позволяваха на някои видове цигари и фино нарязан тютюн да бъдат представяни като пури и пурети или тютюн за пушене и съответно да бъдат облагани с по-ниската акцизна ставка, в тези държави-членки, които прилагат по-ниски ставки за пури и пурети и за тютюн за пушене.
Втората група промени, това е повишаване на акцизните ставки върху бензина, дизела и керосина за достигане на минималните нива за Европейския съюз. За бензина - от 685 лева на 710 лв. за 1000 л, с което България достига минималния акциз върху бензина за Европейския съюз. За дизела и керосина от 600 лв. на 615 лв. за 1000 л, която е по-ниска от размера на минималния акциз върху дизела за Европейския съюз в размер на 330 евро /645 лв./ за 1000 л. Поетият ангажимент е да се достигне минималният акциз за Европейския съюз не по-късно от 1 януари 2013 г. За смеси от безоловен бензин, в който съдържанието на биоетанол е от 4 до 5 процента обемни – от 664 на 688 лв. за 1000 л. За смеси от газьол, в който съдържанието на биодизел е от 4 до 5 процента обемни – от 582 на 596 лв. за 1000 литра.
Друга група предложения, това е повишаване на акцизната ставка върху тютюна за пушене от 100 на 152 лв. за килограм. С тази промяна акцизът върху тютюна за пушене се изравнява с този за цигарите при среднопретеглена продажна цена на дребно за периода януари-юли 2010 г. в размер на 4,45 лв. за кутия.
За подобряване организацията на дейността при въвеждане на нов образец на бандерол на лицензираните складодържатели се разрешава в срок от три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В до три месеца преди влизане в сила на новия образец на бандерол да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол. В срок до три месеца от влизане в сила на новия образец на бандерол да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.
Следващата група предложения за промени са за изменения, които имат за цел подобряване на митническия контрол, с оглед ограничаване дейността на сивия сектор в търговията с енергийни продукти, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от облагане с акциз. Във връзка с това е предложено в случаите на превозване на маркирани енергийни продукти на територията на страната лицата за своя сметка да инсталират глобална система за позициониране /GPS/ на транспортните средства, а съдовете за транспортиране да бъдат снабдени със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складов, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Петкова. Уважаеми колеги, имате ли въпроси? Г-н Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, аз няма да взема отношение по целия законопроект, но има едни части, които са много смущаващи. Миналата година имах възможността да говоря по този закон, когато се увеличи акциза за тютюна и в крайна сметка стана така, че българските марки цигари са със стойности като на вносните, а последните, за съжаление, са по-качествени от нашето производство. Това е факт. В крайна сметка хората се насочват да пушат, на еднаква цена, чужди марки, т.е. ние увеличихме вноса. Заради високите цени хората се насочиха към пушене на тютюн, като си правят цигани с машинки, което е абсолютно тяхно право. Сега увеличавате акциза с още 50 % на тютюна и с тези стойности правите неприемливо този тютюн да се пуши. На кого помагаме? На „Филип Морис”, на „Бритиш Табако”? Имаме ли някакво отношение към „Булгартабак”, освен негативно? Нещо позитивно да има в това? С това, което предлагате казвате „Престанете да пушите български марки цигари и български тютюн”. Това ли е най-доброто за България? Аз мисля, че не.
Не ми се ще да говоря как за безоловния бензин стигаме стойности над минималните допустими за Европейския съюз. Всички знаят, че като вдигнем цената на безоловния бензин, хората ще предпочетат да купуват коли на дизел, но това е друга тема, не искам да я започвам. По-скоро ми отговорете защо правите това за тютюна. Този въпрос е много голям и много сериозен, ще го кажа и в зала.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение на акциза за цигарите. Тъй като ние сме държава-членка на Европейския съюз не би могло да има дискриминация между продукти, които са местно производство и съответно от други държави-членки. Ако има дискриминация Европейската процедура ще открие процедура за нарушение срещу България, нещо което не може да си позволим. По отношение тютюна за пушене. Действително тази година, 2010 г., след като се вдигна акциза на циганите доста се вдигна потреблението на тютюна за пушене. Но истината е, че се получават и доста злоупотреби и затова се стигна до едно решение за изравняване на акциза за тютюна и за цигари. Може би Агенция „Митници” ще кажат, но примерно цигари със стар бандерол, които трябва да бъдат унищожени, те се препакетират, продават се като тютюн. Имаме такива индикации и това наложи изравняването на акциза за цигарите и тютюна. Освен това, казвате – ограничава се тютюнопушенето – но всъщност идеята на високия акциз е и намаляване на тютюнопушенето като цяло. На ниво Европейски съюз се изготвя и директива, според която ще се изисква всички цигари да са с еднакви опаковки, да не се излагат на видно място и т.н. Всичко това е насочено към ограничаване на тютюнопушенето.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Петкова. Да, г-н Алексиев, искате да допълните нещо?
БОЖИДАР АЛЕКСИЕВ: Да, благодаря, г-жо председател. Искам да уточня, че тютюна, който се продава на пазара е основно от внос. И наистина зачестиха случаите на злоупотреби с тютюн и тютюневи изделия, така че това от наша гледна точка не е аргумент срещу увеличаване акциза на тютюна.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Само две изречения. Вижте, логиката е простичка. В цял свят е доказано, в България това още по-добре се доказва това, че когато се увеличава цената, изкушението да се правят поразии на границата или с фиска са огромни и тези неща сме ги казвали много пъти. Когато стойността е висока, големите нарушения нарастват в пъти. Ако контрабандата беше 10 %, по ваши данни, сега отива към 45-50 %. Само този факт е достатъчен. Всяко вдигане на ставки, води до увеличаване на контрабандата. А вие казвате обратното – има контрабанда, има злоупотреба и затова вдигаме ставките. Напротив! Трябва да е обратното. Когато акцизната ставка е по-ниска, по-ниска е и цената на крайния продукт, а това намалява и изкушението да се правят злоупотреби, защото не си заслужава тогава да се прави контрабанда. Това е логиката. Не го казвам като личен упрек към вас.
БОЖИДАР АЛЕКСИЕВ: Ако може, две думи. Да, така е. Факт е, че по-високите ставки водят до по-висок риск от злоупотреби и измами. Така или иначе се работи в тази посока. Трябва да съобщя и една друга тенденция. Увеличавайки акциза на цигарите имаме едно сериозно пренасочване към тютюна за пушене, оттам се създава една равнопоставеност между двете стоки и отделно трябва да се отчита значението за фиска.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Върбанов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: За значението за фиска няма да кажа нищо, защото не искам да влизам в подробности. Но ако се обърнем към данните, които излизат в пресата, след последното увеличаване, няма ефект за фиска специално. Искам да обърна внимание, ние сме все пак Комисия по земеделие, върху увеличаване акциза върху горивата за земеделските производители. Със самото влизане в Европейския съюз, споразумението, което подписахме и начина, по който беше затворена глава „Земеделие” от преговарящия екип нашите производители бяха в много неравностойно положение. Като се започне от това, че те получават 25 % от субсидиите, които получават колегите ни в европейските страни и се стигне до това, че вече няма възможност да ни се възстановява и акциза за горивата. И сега с това повишаване на акциза конкурентоспособността на нашите фермери ще падне още повече. Това е позиция. Явно, че значението за фиска е по-важен, но ние като Комисия по земеделие не може да не отчетем това нещо. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря. Като продължение на думите на г-н Върбанов – според мен ние трябва да знаем отговора, тук има представители на министерството, и уверенията бяха, че акциза ще бъде получен по един или друг начин от земеделските производители, не във вида, в който беше, но в началото министъра каза, че върви нотификация, след това се оказа, че се отказваме от това. Накрая беше обещано, че земеделските производители ще получат акциза за горивата, но добавено към директните субсидии на площ. Какво става тази година и въобще планира ли се за догодина, с новия бюджет, това да залегне?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Аврамов, имате думата.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Колеги, по отношение доплащането за акциза, това е политиката на ГЕРБ в тази посока, то да бъде част, елемент от преките доплащания на декар и глава животно. Вие сте гледали цялостния бюджет, видели сте цифрите, които са за национални доплащания, средно около 10 лв. на декар се падат, на глава животно не мога в момента да кажа сумата точно колко е, но са сериозни суми и смятаме, че това напълно покрива парите, които са получавали като върнат акциз и останалите суми, които са изплащани на земеделци в предишни години. Отделно от това, тази година са завишени, а догодина още повече ще бъдат завишени европейските субсидии, т.е. нашите земеделци се доближават с бързи темпове към субсидиите, които получават другите страни-членки и не съм съгласен, че конкурентоспособността им е влошена по някакъв начин. Напротив, стараем се доколкото е възможно в условията на финансовата криза да ги подпомагаме по едни доста добър начин. Но този дебат ще го продължим може би, когато гледаме бюджета на първо четене, тук в комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на г-н Явор Недев за становището на Министерство на земеделието и храните.
ЯВОР НЕДЕВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Министерство на земеделието и храните по приложения Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, гласи следното:
„Министерство на земеделието и храните съгласува без бележки приложения Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Министерство на земеделието и храните счита за целесъобразни всички посочени в изменението и допълнението текстове, касаещи определенията за цигари, пури, пурети, тютюн за пушене, търговските складове и обектите за търговия с тютюневи изделия.
В посочените мотиви за изготвяне на настоящия Закон за изменение и допълнение ще доведат до прозрачност в търговската мрежа по отношение на дефинициите за тютюневите изделия, ще засилят контролните функции от страна на държавата в складовете и обектите, в които се търгуват.
Министър: Мирослав Найденов”
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Недев. От Агенция „Митници” ще отговорите ли на поставените въпроси от г-н Върбанов и г-н Атанасов?
Аз ще си позволя да взема думата и да направя едно допълнение. Тук и с колегите от Агенция „Митници” коментирахме въпроса при подготовката на бюджета, който е за тази година. Знаете, че за настоящата година бяха включени 70 млн.лв., т.е. сумата, която беше усвоявана преди тази година от земеделските производители за акциз срещу съответни документи – вписани договори, фактури. Тъй като нотификацията изтичаше, първо, второ, и поради трудните реформи, и поради трудността в администрирането на това усвояване, в работна група, която беше в много широк състав, преценихме и се взе единствено възможното решение към момента, тази сума да бъде сложена в бюджета като национални доплащания за земеделските производители. В този смисъл, като обща сума те си я получиха и за тази година това е най-ефективния начин. Общата сума се получи, като акциз, единствената разлика беше в разпределението, тъй като при различните земеделски производители според това дали работят с вписани договори за ползване или не, се получиха различия в конкретните суми. Това е въпрос, който вече е чисто земеделски. Ще допълните ли нещо от Министерство на финансите или Агенция „Митници”?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да допълня – действително не се предвижда стария режим, който е отменен за възстановяване акциза на горивата за земеделските производители да започне процедура за въвеждане на този режим. В Закона за бюджета за 2011 г. са предвидени средства, които да компенсират невъзстановяването на акциза за горивата на земеделските производители. Доколкото зная, 10 лв. е сумата на декар, общата сума е 293 млн.лв.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси или предложения имате ли? Ако няма, закривам дебата по тази точка. Преминаваме към гласуване.
Моля, който е за приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от МС на 1 октомври 2010 г., да гласува.
„За” - 8 гласа „Против” – 1 гласа „Въздържал се” – 7 гласа
С 8 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържал се” законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове не се приема.
По т.3 Текущи, имате ли въпроси, които искате да поставите? Да, г-н Михайлов, заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Г-жо председател, имам към вас една препоръка. Преди две седмици, идвайки на заседание разбрах, че няма заседание, защото председателката и голяма част от комисията били в чужбина. И аз отнесох въпроса към председателката на парламента, защото за мен е доста необичайно, една комисия да работи по този начин. Когато предстои пътуване в чужбина, когато има покана от някъде, от моя скромен опит като председател на делегация на Централна европейска инициатива съм бил, бил съм и в ръководства на комисии, бил съм в комисии в три народни събрания, председателя на комисията винаги е съобщавал какво предстои, къде и кога и т.н., а не да се оказва, че от една парламентарна група има 5 човека, а от други парламентарни групи няма хора. Аз казах, че това изразява неуважение към колегите. Вие сте равна с нас, председател сте, но правата ви не са по-големи. Това означава, първо незачитане, макар че бих използвал и други думи – арогантно поведение. Идвам за комисия и разбирам, че няма заседание. Защо? Защото председателката и 7-8 човека пътували в чужбина! Това е за мен е недопустимо! Аз не съм отсъствал от заседание на комисията, за да пропусна такова нещо.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека да ви отговоря. Първо, покана не е имало от когото и да било. Второ, пътуването на групата, в която бях и аз, стана след кандидатстване по програма, публично оповестена от Департамента по земеделие на САЩ. Всяка година, през м.март, в сайта, може да се кандидатства. Има само едно условие – хората, които кандидатстват да отговарят по профил, по поведение да се занимават със земеделие. И вие може да кандидатствате до м.март догодина. Заседание на комисията нямаше на 22-ри, когато беше национален празник. Следващата сряда имаше, с колегата зам.председател сме уточнили работния график и заседанието беше проведено. В този смисъл, не съм счела за необходимо, при условие, че това не е официална покана към парламента, да правим официално изявление за пътуването. И в момента трима колеги отсъстват и затова са уведомили съответно председателя на Народното събрание.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не става въпрос за официално изявление, става въпрос за колегиално отношение, председателя на комисията да съобщи като има такава програма, който иска да си подаде, като има посещения и т.н. Това са нормалните взаимоотношения между колеги.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов, вие от 6 месеца ми искате оставката и не говорите с мен, как смятате, че аз мога да говоря с вас?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Това, че някой смята кандидатурата ви за неподходяща, но ние сме политици.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Има много програми, вие сте свободен да се ровите в интернет и да кандидатствате. Аз не мога да казвам на хората какво поведение трябва да имат. Триста и един човека са кандидатствали и те са били одобрени по тази програма. Тази програма е известна на всеки един човек от земеделския сектор в България, съжалявам, че за една такава програма, която е публична и е прилагана 15 години стана проблем, че някой не е знаел. Всеки земеделец в България знае за тази програма.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не знам думата „ровя” дали може да се свързва с човешко същество? Имате пропуски в изказа, което води до арогантно поведение, това говори за възпитание и други неща.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за квалификацията. Разбирам, но как да отговоря на вашето питане по друг начин. Има още 15 програми сигурно и аз не ги знам всички.
Уважаеми колеги, не се чувствам лично засегната. Пожелавам ви приятен ден!
/Заседанието бе закрито в 16,00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
30 918 знака
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
3. Текущи
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 42
На 13 октомври 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа/ ЕВРОФИШ/, № 002-02-39, внесен от Министерски съвет на 05.10.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
3. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Ще дойдат още двама колеги, така че можем да започваме.
По предварително обявения дневен ред за днешното заседание:
1. Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа/ ЕВРОФИШ/, № 002-02-39, внесен от Министерски съвет на 05.10.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
3. Текущи
Колеги, други предложения за дневен ред имате ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще заседаваме на днешното редовно заседание.
На днешното заседание присъства г-н Явор Недев – изпълнителен директор на ИАРА и парламентарните секретари на Министерство на земеделието и храните и на Министерство на финансите. От Министерство на финансите по т.2 присъстват г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, г-жа Венетка Тодорова – н-к отдел „Данъчна политика”, г-жа Соня Вълкова – Агенция „Митници” – директор на Правно-нормативна дирекция, г-н Божидар Алексиев – директор на дирекция „Акцизи”, г-жа Наташа Петрова – н-к отдел „Акцизи” и г-жа Станислава Йорданова – главен юрисконсулт на Агенция „Митници”.
По т.1 от дневният ред давам думата на г-н Явор Недев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
ЯВОР НЕДЕВ: Благодаря, уважаема г-жо председател! Госпожи и господа народни представители, съвсем накратко ще ви изчета мотивите за отказа на страната ни от членство в Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа /ЕВРОФИШ/.
Организацията е учредена през 2002 г. като правоприемник на организацията Ийстфиш. Целта е подпомагане на търговията и международното сътрудничество в областта на рибната индустрия.
През 2001 г. в Европейския съюз действа забрана за износ на риба и рибни продукти от България, която възпрепятства развитието на риболова и преработката на риба. Членството на България в Еврофиш е имало за цел да ускори процеса по премахването на забраната. Забраната за износ е вдигната 2003 г., но Еврофиш не е направила нищо по този въпрос. През 2004 г. от различни държавни нива са направени консултации и са отправени искания за сътрудничество от страна на Еврофиш за инвеститори в рибарския сектор. До момента не сме получили никакъв резултат. Има протоколи от тези срещи, които се съхраняват в архива на посолството ни в Дания, но така или иначе прагматичен резултат не е имало. Изпратените и публикувани материали в списанието, което издава Еврофиш не са предизвикали интерес от държавния и частния сектор. Първоначалната договорена контрибуция за страната е 10 хил.щатски долара. През 2003 г. се увеличава на 15 хил.щ.д., 2004 г. се вдига на 20 хил.евро с годишно нарастване 2 %, т.е. 20 400 евро, 20 800 евро за 2005 г., просто сумата нараства главоломно. Независимо от всичко, така е ратифицирано споразумението от нашата държава, че дори в момента на оттегляне, което се очертава в момента, дължим за още една година напред пак в размер на около 50 хил.лв. В резюме може да се каже, че участието на Република България в Еврофиш не е фигурирало сред приоритетите на глава 8 „Рибарство” на Преговорната позиция на страната от предприсъединителния период. Забраната за износ на риба 2003 г. е отстранена без тяхно съдействие. Участието на страната в годишните сесии на Управителния съвет има рутинно-протоколен характер. Нашите асоциации, „БГ Фиш” и другите две, изразяват становище, че Еврофиш с нищо не е допринесла и за техните контакти с бранша и плащането на членски внос и пасивното ни участие без полза за сектора обезсмисля членството. За изминалия период на членство Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е внесла около 215 хил.лв. членски внос. Страната и сектора са получили 0 % морални и материални ползи. Идеята за денонсирането е лично моя и смятам, че тези пари могат да бъдат използвани за по-полезни и прагматични за сектора и страната неща. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, въпроси към г-н Явор Недев имате ли? Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо председател, уважаеми г-н Недев, изчетох мотивите, но признавам, че не съм вещ в областта. Единият от въпросите ми е кои други страни членки на Европейския съюз са членове на Еврофиш. Ние единствената страна ли сме в момента, която денонсира това участие и смятате ли, че в перспектива, колкото и да не сме се възползвали, колкото и да е било ненужно това членство в Еврофиш, няма ли да ни е необходимо за в бъдеще? Днес се опитах да позвъня тук-там, никой не можа да ми даде точен отговор, по-скоро бяха противоречиви мненията и даже бих казал, че в повечето случаи хората, с които разговарях са на вашето мнение. Но аз имам дълбоко съмнение, че нещо бъркаме, а може и да не съм прав. Просто искам да знам истината. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Недев, заповядайте.
ЯВОР НЕДЕВ: Уважаеми колега, моето мнение се гради единствено на деветмесечния ми опит като директор на агенцията, а личното ми мнение по този въпрос е следното: не съм участвал в преговорите на страната на никакво ниво, когато сме се присъединявали към Евросъюза, но смятам, че когато е протичал този процес идеята за това членство е била, че ще имаме полза от тази организация. Но процесът е започнал 2001 г. и оттогава досега само се увеличава членският ни внос – от 10 хил.долара на година в момента е достигнал близо 50 хил.лв., а насреща нямаме нищо. Аз си направих труда да попитам трите големи асоциации в бранша, може да не е за агенцията, може да не е за държавата, но поне за частния сектор да са направили нещо, да са подали един инвеститор примерно за 1 млн.лв., та човек да си каже „Е, добре дали сме 200 хил.лв., все пак е нещо”. Но и това не се е случило. В момента агенцията няма пари примерно за дрехи на инспекторите, няма пари за отремонтиране на катерите, имаме толкова важни приоритети, а с тези хора нищо не се случва. И още нещо – при денонсиране на едно такова споразумение да плащаш още една година за нищо, и като лично мнение, и от държавническа гледна точка, смятам че е нелепо. Страните от Вишеградската четворка са подали заявления за денонсиране. Намерението ми е да подготвя писмо, с което да оспоря плащането за една година напред. Според мен не би трябвало това да е подхода на една такава неправителствена организация към държавите-членки – „не ви вършим работа,но вие си платете за една година напред”. Възнамерявам като следваща стъпка, след като това денонсиране мине през парламента, да напиша писмо с ясни мотиви защо търся разваляне на споразумението, а и възможност за отмяна на плащането за една година напред. Това е, което мога да кажа по въпроса. Благодаря. По неофициална информация четири страни, без нас, в момента се опитват да денонсират споразумението, тъй като то е сключено по същия начин, минава през Министерски съвет, през парламента, начина е идентичен. Информацията е неофициална, но фактите са си факти. Близо 10 години плащаме членски внос – насреща нищо! Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други въпроси? Г-н Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Аз не разбрах какви предимства дава на страната участието ни в Еврофиш? Защото имайте предвид, че ако има нещо, от което ние не сме се възползвали от некадърност или нежелание, това е друга тема. Но искам да разбера какви възможности сме имали. Разбрах, че от нищо не сме се възползвали, но пък никой от Европа няма да дойде да каже „Елате, вземете, използвайте, инвестирайте наши пари”. Ако вашето очакване е такова, то това няма да се случи и след 100 години. Ако пък е от мързел или незнание, кажете го, но да се денонсира един такъв договор, според мен не е най-доброто за България. Искам да знам какви ползи бихме имали, ако останем да членуваме в тази организация?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Недев, заповядайте.
ЯВОР НЕДЕВ: Моята логика, г-н народен представител, е следната: като се има предвид, че събитията започват през 2001 г., ако проследим процесите, то в България са се изредили правителства с най-различен цвят. Не е въпрос, че някой политически не е имал желание. Съгласете се, че от толкова правителства не може всички ръководители да са некадърници.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не казвам подобно нещо, а питам агенцията каква полза би имала.
ЯВОР НЕДЕВ: Знам, че всички ръководители на агенцията през тези години, а те са осем на брой, са се опитвали да се възползват по най-различни начини, но не са успявали. Те са молили за помощ в най-различни ситуации, но Еврофиш с нищо не са помогнали. Това са фактите. След като осем ръководители на агенцията при четири или пет правителства, за 10 години не са успели да получат никаква прагматична помощ от Еврофиш, лично моето мнение, а и като ръководител на агенцията е, че да се налива от пусто в празно по 50 хил.лв. на година, като ръководител нося отговорност и не мога да си представя, че инспекторите ни ще ходят голи и боси, да нямаме пари за тях, а да наливаме пари някъде, където нищо не се случва. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, искате ли думата?
ЮНАЛ ТАСИМ: Да, благодаря, г-жо председател. Въпросът ми беше простичък – имало ли е възможности и какви възможности сме пропуснали, защото ангажирайки се с това членство имаме и права и задължения. За това става въпрос, а не за вашата лична оценка. Какво сме пропуснали. Оставете това колко човека са минали през това време. Едно членство дава права, имаш задължението да даваш членски внос, всяка година да бъдеш коректен, а въпросът ми е какви възможности сме изтървали.
ЯВОР НЕДЕВ: Задълженията, за които говорите сме си ги изпълнявали – плащано е всяка година членски внос. Правата, пак казвам, през 2001 г. има забрана за износ на риба и рибни продукти в Европейския съюз. Еврофиш тогава поема ангажимент да ускори процеса по премахване на забраната, но има документални следи в държавата, че когато през 2003 г. е вдигната забраната и достъпа на българските фирми е осигурен според регламентите до европейския пазар, Еврофиш не са си мръднали пръста. След това, през 2004 г. е отправено искане за привличане на потенциални инвеститори. Предполага се, че такава неправителствена организация разполага с база данни. Съответно търговско-икономическия ни съвет и посолството в Копенхаген са участвали в поне шест срещи с ръководството на Еврофиш и във всеки Управителен съвет на организацията, след което не се е случвало нищо. Това са фактите, а те са следните: десет години страната ни си плаща членския внос в тази организация, а насреща не е получила нищо.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища? Г-н Върбанов?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Какво има се обясняваме?! Ако фактите са такива, а аз нямам основание да се съмнявам, в това което казва г-н директора, абсолютно безсмислено е участието ни в една такава организация и само да плащаме членски внос. Абсолютно безсмислено. Още повече, че не е само тази организация, в която се събира членски внос, и в която най-вероятно определени кръгове провеждат някаква своя политика. В крайна сметка, самият факт, че те не са помогнали с нищо за вдигане на забраната през 2003 г. е показателен. Аз лично ще подкрепя предложението.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси имате ли? Ако няма, закривам дебата по т.1 и преминаваме към гласуване. Моля, който е „за” приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа/ ЕВРОФИШ/, да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 5 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 5 гласа „въздържал се” приемаме законопроекта.
Преминаваме към т.2 - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
По тази точка давам думата на г-жа Людмила Петкова, която ще бъде докладчик по тази точка. Заповядайте, г-жо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Законопроектът е изготвен във връзка с хармонизиране на националното с европейското акцизно законодателство. Въвеждаме изискванията на Директива 2010/12/ЕС на Съвета от 16 февруари 2010 г. за изменение на директивите, свързани с облагането с акциз на тютюневите изделия и поети ангажименти с Договора за присъединяване към Европейския съюз, относно повишаване на акцизните ставки върху горивата за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз.
Направени са следните предложения. Първата група предложения са за промяна в определенията за цигари, пури и пурети и друг тютюн за пушене. Промените в определенията на тютюневите изделия премахват условията, които позволяваха на някои видове цигари и фино нарязан тютюн да бъдат представяни като пури и пурети или тютюн за пушене и съответно да бъдат облагани с по-ниската акцизна ставка, в тези държави-членки, които прилагат по-ниски ставки за пури и пурети и за тютюн за пушене.
Втората група промени, това е повишаване на акцизните ставки върху бензина, дизела и керосина за достигане на минималните нива за Европейския съюз. За бензина - от 685 лева на 710 лв. за 1000 л, с което България достига минималния акциз върху бензина за Европейския съюз. За дизела и керосина от 600 лв. на 615 лв. за 1000 л, която е по-ниска от размера на минималния акциз върху дизела за Европейския съюз в размер на 330 евро /645 лв./ за 1000 л. Поетият ангажимент е да се достигне минималният акциз за Европейския съюз не по-късно от 1 януари 2013 г. За смеси от безоловен бензин, в който съдържанието на биоетанол е от 4 до 5 процента обемни – от 664 на 688 лв. за 1000 л. За смеси от газьол, в който съдържанието на биодизел е от 4 до 5 процента обемни – от 582 на 596 лв. за 1000 литра.
Друга група предложения, това е повишаване на акцизната ставка върху тютюна за пушене от 100 на 152 лв. за килограм. С тази промяна акцизът върху тютюна за пушене се изравнява с този за цигарите при среднопретеглена продажна цена на дребно за периода януари-юли 2010 г. в размер на 4,45 лв. за кутия.
За подобряване организацията на дейността при въвеждане на нов образец на бандерол на лицензираните складодържатели се разрешава в срок от три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В до три месеца преди влизане в сила на новия образец на бандерол да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол. В срок до три месеца от влизане в сила на новия образец на бандерол да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.
Следващата група предложения за промени са за изменения, които имат за цел подобряване на митническия контрол, с оглед ограничаване дейността на сивия сектор в търговията с енергийни продукти, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от облагане с акциз. Във връзка с това е предложено в случаите на превозване на маркирани енергийни продукти на територията на страната лицата за своя сметка да инсталират глобална система за позициониране /GPS/ на транспортните средства, а съдовете за транспортиране да бъдат снабдени със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складов, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Петкова. Уважаеми колеги, имате ли въпроси? Г-н Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, аз няма да взема отношение по целия законопроект, но има едни части, които са много смущаващи. Миналата година имах възможността да говоря по този закон, когато се увеличи акциза за тютюна и в крайна сметка стана така, че българските марки цигари са със стойности като на вносните, а последните, за съжаление, са по-качествени от нашето производство. Това е факт. В крайна сметка хората се насочват да пушат, на еднаква цена, чужди марки, т.е. ние увеличихме вноса. Заради високите цени хората се насочиха към пушене на тютюн, като си правят цигани с машинки, което е абсолютно тяхно право. Сега увеличавате акциза с още 50 % на тютюна и с тези стойности правите неприемливо този тютюн да се пуши. На кого помагаме? На „Филип Морис”, на „Бритиш Табако”? Имаме ли някакво отношение към „Булгартабак”, освен негативно? Нещо позитивно да има в това? С това, което предлагате казвате „Престанете да пушите български марки цигари и български тютюн”. Това ли е най-доброто за България? Аз мисля, че не.
Не ми се ще да говоря как за безоловния бензин стигаме стойности над минималните допустими за Европейския съюз. Всички знаят, че като вдигнем цената на безоловния бензин, хората ще предпочетат да купуват коли на дизел, но това е друга тема, не искам да я започвам. По-скоро ми отговорете защо правите това за тютюна. Този въпрос е много голям и много сериозен, ще го кажа и в зала.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение на акциза за цигарите. Тъй като ние сме държава-членка на Европейския съюз не би могло да има дискриминация между продукти, които са местно производство и съответно от други държави-членки. Ако има дискриминация Европейската процедура ще открие процедура за нарушение срещу България, нещо което не може да си позволим. По отношение тютюна за пушене. Действително тази година, 2010 г., след като се вдигна акциза на циганите доста се вдигна потреблението на тютюна за пушене. Но истината е, че се получават и доста злоупотреби и затова се стигна до едно решение за изравняване на акциза за тютюна и за цигари. Може би Агенция „Митници” ще кажат, но примерно цигари със стар бандерол, които трябва да бъдат унищожени, те се препакетират, продават се като тютюн. Имаме такива индикации и това наложи изравняването на акциза за цигарите и тютюна. Освен това, казвате – ограничава се тютюнопушенето – но всъщност идеята на високия акциз е и намаляване на тютюнопушенето като цяло. На ниво Европейски съюз се изготвя и директива, според която ще се изисква всички цигари да са с еднакви опаковки, да не се излагат на видно място и т.н. Всичко това е насочено към ограничаване на тютюнопушенето.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Петкова. Да, г-н Алексиев, искате да допълните нещо?
БОЖИДАР АЛЕКСИЕВ: Да, благодаря, г-жо председател. Искам да уточня, че тютюна, който се продава на пазара е основно от внос. И наистина зачестиха случаите на злоупотреби с тютюн и тютюневи изделия, така че това от наша гледна точка не е аргумент срещу увеличаване акциза на тютюна.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Само две изречения. Вижте, логиката е простичка. В цял свят е доказано, в България това още по-добре се доказва това, че когато се увеличава цената, изкушението да се правят поразии на границата или с фиска са огромни и тези неща сме ги казвали много пъти. Когато стойността е висока, големите нарушения нарастват в пъти. Ако контрабандата беше 10 %, по ваши данни, сега отива към 45-50 %. Само този факт е достатъчен. Всяко вдигане на ставки, води до увеличаване на контрабандата. А вие казвате обратното – има контрабанда, има злоупотреба и затова вдигаме ставките. Напротив! Трябва да е обратното. Когато акцизната ставка е по-ниска, по-ниска е и цената на крайния продукт, а това намалява и изкушението да се правят злоупотреби, защото не си заслужава тогава да се прави контрабанда. Това е логиката. Не го казвам като личен упрек към вас.
БОЖИДАР АЛЕКСИЕВ: Ако може, две думи. Да, така е. Факт е, че по-високите ставки водят до по-висок риск от злоупотреби и измами. Така или иначе се работи в тази посока. Трябва да съобщя и една друга тенденция. Увеличавайки акциза на цигарите имаме едно сериозно пренасочване към тютюна за пушене, оттам се създава една равнопоставеност между двете стоки и отделно трябва да се отчита значението за фиска.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Върбанов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: За значението за фиска няма да кажа нищо, защото не искам да влизам в подробности. Но ако се обърнем към данните, които излизат в пресата, след последното увеличаване, няма ефект за фиска специално. Искам да обърна внимание, ние сме все пак Комисия по земеделие, върху увеличаване акциза върху горивата за земеделските производители. Със самото влизане в Европейския съюз, споразумението, което подписахме и начина, по който беше затворена глава „Земеделие” от преговарящия екип нашите производители бяха в много неравностойно положение. Като се започне от това, че те получават 25 % от субсидиите, които получават колегите ни в европейските страни и се стигне до това, че вече няма възможност да ни се възстановява и акциза за горивата. И сега с това повишаване на акциза конкурентоспособността на нашите фермери ще падне още повече. Това е позиция. Явно, че значението за фиска е по-важен, но ние като Комисия по земеделие не може да не отчетем това нещо. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря. Като продължение на думите на г-н Върбанов – според мен ние трябва да знаем отговора, тук има представители на министерството, и уверенията бяха, че акциза ще бъде получен по един или друг начин от земеделските производители, не във вида, в който беше, но в началото министъра каза, че върви нотификация, след това се оказа, че се отказваме от това. Накрая беше обещано, че земеделските производители ще получат акциза за горивата, но добавено към директните субсидии на площ. Какво става тази година и въобще планира ли се за догодина, с новия бюджет, това да залегне?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Аврамов, имате думата.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Колеги, по отношение доплащането за акциза, това е политиката на ГЕРБ в тази посока, то да бъде част, елемент от преките доплащания на декар и глава животно. Вие сте гледали цялостния бюджет, видели сте цифрите, които са за национални доплащания, средно около 10 лв. на декар се падат, на глава животно не мога в момента да кажа сумата точно колко е, но са сериозни суми и смятаме, че това напълно покрива парите, които са получавали като върнат акциз и останалите суми, които са изплащани на земеделци в предишни години. Отделно от това, тази година са завишени, а догодина още повече ще бъдат завишени европейските субсидии, т.е. нашите земеделци се доближават с бързи темпове към субсидиите, които получават другите страни-членки и не съм съгласен, че конкурентоспособността им е влошена по някакъв начин. Напротив, стараем се доколкото е възможно в условията на финансовата криза да ги подпомагаме по едни доста добър начин. Но този дебат ще го продължим може би, когато гледаме бюджета на първо четене, тук в комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на г-н Явор Недев за становището на Министерство на земеделието и храните.
ЯВОР НЕДЕВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Министерство на земеделието и храните по приложения Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, гласи следното:
„Министерство на земеделието и храните съгласува без бележки приложения Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Министерство на земеделието и храните счита за целесъобразни всички посочени в изменението и допълнението текстове, касаещи определенията за цигари, пури, пурети, тютюн за пушене, търговските складове и обектите за търговия с тютюневи изделия.
В посочените мотиви за изготвяне на настоящия Закон за изменение и допълнение ще доведат до прозрачност в търговската мрежа по отношение на дефинициите за тютюневите изделия, ще засилят контролните функции от страна на държавата в складовете и обектите, в които се търгуват.
Министър: Мирослав Найденов”
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Недев. От Агенция „Митници” ще отговорите ли на поставените въпроси от г-н Върбанов и г-н Атанасов?
Аз ще си позволя да взема думата и да направя едно допълнение. Тук и с колегите от Агенция „Митници” коментирахме въпроса при подготовката на бюджета, който е за тази година. Знаете, че за настоящата година бяха включени 70 млн.лв., т.е. сумата, която беше усвоявана преди тази година от земеделските производители за акциз срещу съответни документи – вписани договори, фактури. Тъй като нотификацията изтичаше, първо, второ, и поради трудните реформи, и поради трудността в администрирането на това усвояване, в работна група, която беше в много широк състав, преценихме и се взе единствено възможното решение към момента, тази сума да бъде сложена в бюджета като национални доплащания за земеделските производители. В този смисъл, като обща сума те си я получиха и за тази година това е най-ефективния начин. Общата сума се получи, като акциз, единствената разлика беше в разпределението, тъй като при различните земеделски производители според това дали работят с вписани договори за ползване или не, се получиха различия в конкретните суми. Това е въпрос, който вече е чисто земеделски. Ще допълните ли нещо от Министерство на финансите или Агенция „Митници”?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да допълня – действително не се предвижда стария режим, който е отменен за възстановяване акциза на горивата за земеделските производители да започне процедура за въвеждане на този режим. В Закона за бюджета за 2011 г. са предвидени средства, които да компенсират невъзстановяването на акциза за горивата на земеделските производители. Доколкото зная, 10 лв. е сумата на декар, общата сума е 293 млн.лв.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси или предложения имате ли? Ако няма, закривам дебата по тази точка. Преминаваме към гласуване.
Моля, който е за приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от МС на 1 октомври 2010 г., да гласува.
„За” - 8 гласа „Против” – 1 гласа „Въздържал се” – 7 гласа
С 8 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържал се” законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове не се приема.
По т.3 Текущи, имате ли въпроси, които искате да поставите? Да, г-н Михайлов, заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Г-жо председател, имам към вас една препоръка. Преди две седмици, идвайки на заседание разбрах, че няма заседание, защото председателката и голяма част от комисията били в чужбина. И аз отнесох въпроса към председателката на парламента, защото за мен е доста необичайно, една комисия да работи по този начин. Когато предстои пътуване в чужбина, когато има покана от някъде, от моя скромен опит като председател на делегация на Централна европейска инициатива съм бил, бил съм и в ръководства на комисии, бил съм в комисии в три народни събрания, председателя на комисията винаги е съобщавал какво предстои, къде и кога и т.н., а не да се оказва, че от една парламентарна група има 5 човека, а от други парламентарни групи няма хора. Аз казах, че това изразява неуважение към колегите. Вие сте равна с нас, председател сте, но правата ви не са по-големи. Това означава, първо незачитане, макар че бих използвал и други думи – арогантно поведение. Идвам за комисия и разбирам, че няма заседание. Защо? Защото председателката и 7-8 човека пътували в чужбина! Това е за мен е недопустимо! Аз не съм отсъствал от заседание на комисията, за да пропусна такова нещо.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека да ви отговоря. Първо, покана не е имало от когото и да било. Второ, пътуването на групата, в която бях и аз, стана след кандидатстване по програма, публично оповестена от Департамента по земеделие на САЩ. Всяка година, през м.март, в сайта, може да се кандидатства. Има само едно условие – хората, които кандидатстват да отговарят по профил, по поведение да се занимават със земеделие. И вие може да кандидатствате до м.март догодина. Заседание на комисията нямаше на 22-ри, когато беше национален празник. Следващата сряда имаше, с колегата зам.председател сме уточнили работния график и заседанието беше проведено. В този смисъл, не съм счела за необходимо, при условие, че това не е официална покана към парламента, да правим официално изявление за пътуването. И в момента трима колеги отсъстват и затова са уведомили съответно председателя на Народното събрание.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не става въпрос за официално изявление, става въпрос за колегиално отношение, председателя на комисията да съобщи като има такава програма, който иска да си подаде, като има посещения и т.н. Това са нормалните взаимоотношения между колеги.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов, вие от 6 месеца ми искате оставката и не говорите с мен, как смятате, че аз мога да говоря с вас?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Това, че някой смята кандидатурата ви за неподходяща, но ние сме политици.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Има много програми, вие сте свободен да се ровите в интернет и да кандидатствате. Аз не мога да казвам на хората какво поведение трябва да имат. Триста и един човека са кандидатствали и те са били одобрени по тази програма. Тази програма е известна на всеки един човек от земеделския сектор в България, съжалявам, че за една такава програма, която е публична и е прилагана 15 години стана проблем, че някой не е знаел. Всеки земеделец в България знае за тази програма.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не знам думата „ровя” дали може да се свързва с човешко същество? Имате пропуски в изказа, което води до арогантно поведение, това говори за възпитание и други неща.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за квалификацията. Разбирам, но как да отговоря на вашето питане по друг начин. Има още 15 програми сигурно и аз не ги знам всички.
Уважаеми колеги, не се чувствам лично засегната. Пожелавам ви приятен ден!
/Заседанието бе закрито в 16,00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
30 918 знака
