1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. отрасъл Селско и горско стопанство, лов и риболов”.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закон за фуражите, № 002-01-74, внесен от Министерски съвет на 12.08.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от н.п. Емил Димитров и гр.н.пр.
4. Текущи

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 44

На 20 октомври 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. отрасъл Селско и горско стопанство, лов и риболов”.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закон за фуражите, № 002-01-74, внесен от Министерски съвет на 12.08.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от н.п. Емил Димитров и гр.н.пр.
4. Текущи

Заседанието бе открито в 15,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, започваме редовното заседание на Земеделската комисия по предварително обявения дневен ред.
Точка първа - Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. отрасъл Селско и горско стопанство, лов и риболов”.
2.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закон за фуражите, № 002-01-74, внесен от Министерски съвет на 12.08.2010 г.
3.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от н.п. Емил Димитров и гр.н.пр.
4. Текущи.
По точките от дневния ред присъстват министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, г-н Цветан Димитров – зам.министър на земеделието и храните, г-н Николай Пенков – началник на кабинета на министъра, г-жа Лилия Иванова – главен секретар на МЗХ, г-жа Ладинка Михайлова – директор на дирекция „Финансово управление, бюджет и счетоводство” на МЗХ, г-жа Мариана Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” на МЗХ.
От Министерство на финансите – г-н Румен Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите, г-жа Весела Данева – директор на дирекция „Финанси на реалния сектор”, г-н Петър Киров – дирекция „Държавни разходи”, г-жа Диана Стойкова – дирекция „Финанси на реалния сектор”, гж-а Мария Веселинова – началник отдел „Финансиране на реалния сектор”.
По точка първа за представяне на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, давам думата на г-н Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н министъра, уважаеми дами и господа народни представител, колеги! Много накратко ще представя общите макроикономически показатели заложени в проекта на Закон за държавния бюджет за 2011 г. и ще се спра на основните показатели, заложени за финансиране в областта на земеделието, респективно бюджета на Министерство на земеделието и основните параметри на основния инструмент за финансиране в земеделието ДФ „Земеделие”.
Очакваният брутен вътрешен продукт за 2011 г. заложен в законопроекта е 77 076 млн.лв. или се предвижда ръст от 3,6 %, като положителното развитие на българската икономика е свързано с увеличеното търсене от страна на външнотърговските ни партньори. Инфлацията, която е заложена е в размер на 2,6 %. Основната цел на фискалната политика за следващата година е дефицит по консолидираната фискална рамка под прага от 3 % от брутния вътрешен продукт, съгласно Пакта за стабилност е растеж. Ревизията на средно-срочната фискална цел е балансиран бюджет на дефицит по консолидираната фискална програма в процент от брутния вътрешен продукт, който да не надвишава 2,5 % за 2011 г., 1,5 % за 2012 г. и 1 % за 2013 г., беше извършена с оглед гарантиране на действието на стабилизаторите на икономиката и възможностите за фискална консолидация. Няма да отекчавам аудиторията с всички тези макроикономически показатели, те ще бъдат елемент на основно и задълбочено обсъждане в бюджетната комисия, затова ще си позволя да се спра основно на бюджета на Министерство на земеделието, където в разходната част са заложени 255,8 млн.лв., като основно за 2011 г., осигурена издръжка по единен стандарт на един ученик, за 95 училища в областта на селското и горското стопанство, като разходите за образование са 44,6 млн.лв. Разходите за развитие на селскостопанска наука възлизат на 37,4 млн.лв., като към Селскостопанската академия са създадени 27 научно-изследователски института и 22 опитни станции, държавни предприятия и две експериментални бази. Разходите за група „Селско стопанство”, които са заложени в бюджетна на Министерство на земеделието и храните са 133 млн.лв. Няма да изчитам всичко, то е дадено като приложение към Закона за бюджета.
Бих искал да се спра на основните показатели на ДФ „Земеделие”. ДФ „Земеделие”, в частта си на Агенция по прилагането на селскостопанската политика и по усвояването на двата основни европейски фонда свързани със земеделското производство, са заложени в контекста по схемата за единно плащане на площ за 2011 г. разходи в размер на 1 060 млн.лв. От тях 767 млн.лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, това са националните доплащания, които както знаете и в следващата година техния размер се увеличава с 5 %, като достига до 50 % от средните нива, от нивата на Европейския съюз и в следващите бюджетни години увеличението ще бъде с 10 %. Към тези плащания са добавени национални доплащания в размер на 293,4 млн.лв., като това са плащания на декар площ, които са заложени в размер на 10 лв./дка. Очакванията да бъдат възстановени средствата от Европейския съюз са именно в размера на изразходваните от предходната финансова година директни плащания в размер на 627 млн.лв. Освен тези средства, по бюджета са заложени и 53 млн.лв., като допълнителни схеми за национални доплащания основно в сферата на животновъдството. В бюджета на ДФ „Земеделие” са заложени и усвояване на средствата в рамките на механизмите, регулациите на пазарната подкрепа, която се извършва в Общността, като средствата, които сме предвидили да достигнат до 98 млн.лв. за 2011 г.
Програмата за развитие на селските райони. Заложените параметри по всички четири оси на програмата в размер на 611,9 млн.лв., в т.ч. европейски средства 466,9 млн.лв. и национално съфинансиране съответстващо на регламентите 145 млн.лв.
В рамките на Общата рибарска политика, усвояването на рибарския фонд вече започна, това което е предвидено са разходи в размер на 10 млн.лв., в т.ч. 2,5 млн.лв. национално съфинансиране.
В рамките на заложените финансови параметри на фонд „Земеделие” както винаги са заложени абсолютно всички разходи по издръжка на фонда, разходи за капиталови необходимости, респективно запазване прилагането на политиките за кредитиране в рамките на програмите за краткосрочно и дългосрочно кредитиране от ДФ „Земеделие”, като това, което е заложено за инвестиционно кредитиране е в рамките на 80 млн.лв., при нето финансиране 20 млн.лв.
В допълнение към инструментариума за подпомагане в сферата на земеделието са заложени както и през настоящата финансова година 30 млн.лв. за държавни помощи, които се прилагат в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Това са основните параметри, които са заложени и които касаят най-пряко подпомагането в областта на земеделието. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Уважаеми колеги, за становище на Министерството на земеделието и храните, давам думата на министър Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо председател, благодаря и на г-н Порожанов за изнесената информация. Ние сме подготвили становище по отношение на проектобюджета. Няколко основни неща, които искам да кажа, тъй като втори път говоря за бюджет в тази комисия. Казах го и първия път, ние като администрация трябваше да приемем голямата редукция от 20 % и след това с преминаването на Агенцията по горите в състава на министерството, нещата станаха още по-тежки и сложни. Направихме невъзможното, за да може в рамките на определения ни бюджет администрацията да съществува. На предпоследното заседание на Министерски съвет министър Дянков каза, че отличници в административната реформа е Министерство на земеделието и храните, тъй като ние направихме най-големи съкращения, закриване на цели агенции, структури, т.е. мъчим се да се справим с това, което ни е отредено, разбирайки какво е състоянието на националния бюджет въобще. Има някои неща, обаче без които не може, които наложиха допълнителни решения и които в момента ни изправят пред една много тежка ситуация. Например, съвсем наскоро Министерски съвет трябваше да приеме постановление за осигуряване на целеви средства за новата орто-фото карта. Всички знаем, а и многократно съм го обяснявал, че ако нямаме нова орто-фото карта ние ще загубим директните плащания. Ако някой може да си позволи да загуби 1 млрд., заради 10 млн. да го направи. Тази година част от средствата бяха осигурени с постановление на Министерски съвет, а те са разпределени 60 % се заснемат тази година, 40 % следващата година, ние настояваме остатъка от средствата, а без тях няма да стане, които са 4,4 млн.лв. да бъдат приети сега с бюджета, иначе догодина пак ще има корекция. Пак казвам, доводът ни е железен – да загубим 1 млрд. заради 4 млн. – няма как да стане. Имаме средства, които настояваме да бъдат предвидени в размер на 2 150 млн.лв. за сертифициращ орган за акредитацията на Разплащателната агенция за следващия период. Агенцията не може без този орган, а тези средства в момента не са предвидени. Разбира се, 1,2 млн.лв., които са необходими за неотложни доставки за областните дирекции „Земеделие”. Една от административните реформи беше, че отделихме областните дирекции от състава на главна дирекция, създадохме самостоятелни единици, но тези самостоятелни единици трябва да имат определени условия да съществуват. Шестотин и тридесет хиляди лева са необходими за извършване на допълнителни проверки, съгласно документ на Европейската комисия във връзка с допълнителна увереност върху извършените транзакции и 1 920 хил.лв. са необходими за развитие на софтуера на СЕЗИП чрез интегрирането му с регистъра на земеделските производители, с което се цели да се повиши контрола по заявяванията и усвояванията на плащанията на площ, както и преструктуриране базата данни от 2001 до 2010 г. Допълнителната сума, която ни е необходима като администрация, тя не е голяма, в размер на 10 300 хил.лв., по бюджета на министерството и областните дирекции. Това са абсолютно необходими неща, няма едно, което да е излишно.
Това е по бюджета на министерството. Само да припомня, че за миналата година бюджета на Министерство на земеделието заедно с Агенцията по горите е бил 470 млн.лв., т.е. в момента агенцията е към министерството и бюджета за 2011 г. е едва 255,8 млн., доста е редуциран. Не искаме много, искаме 10 млн.лв. допълнително, за да обезпечим тези неотложни нужди.
Преди да дам думата на Цветан Димитров да обясни за допълнителните средства за подпомагане и защо са необходими, искам да засегна един въпрос, който е много дискусионен и да дам пояснения преди да го зададе г-н Тасим. Става въпрос за средствата за тютюнопроизводителите. Миналата година изплатихме последните разрешени средства, които бяха на база премии за килограм тютюн. Още тогава казахме, че това са последните премии на килограм тютюн, които се изплащат. Но за конверсия на сектора е необходимо, и това се прави в останалите страни-членки, да се предвидят средства. Ние обещахме на тютюнопроизводителите и нотифицирахме държавна помощ в размер на 143 млн.лв., които трябваше да залегнат в бюджет 2011-2012 г. Предложихме в бюджета за 2011 г. да бъдат заложени 70 млн.лв., почти половината. Презумпцията ни е, че ако искаме тютюнопроизводителите да сменят поминъка си, ще са им необходими средства и затова на базата на референтен период – три години назад – трябваше да бъде определена сумата за подпомагане като държавна помощ. Отново казвам – те не са обвързани с производство, само трябва да са произвеждали три години назад тютюн или една от трите години 2007,2008 или 2009 г. И идеята е с тези средства, който от тях желае да започне някакъв друг бизнес. Не са предвидени тези средства. Внесох предложение в Министерски съвет за приемане на постановление – беше отхвърлено това предложение. Длъжен съм да заявя, че ние поискахме тези средства, но не бяха осигурени.
Другите средства, за които водих разговор с министър Дянков и част от неговия екип. Зърнопроизводителите настояват за намален акциз върху горивата. Техният довод е, че България е единствената страна от всички страни-членки, която не се е възползвала от възможността за намаляване на акциза върху горивото, което се използва за обработка на земите. Държавната помощ не беше нотифицирана като такава и тези 70 млн. бяха заложени да бъдат раздадени към директните плащания на единица площ. Те обаче настояват да го има този акциз. Буквално преди да вляза на това заседание ми съобщиха, че вчера са имали заседание на Управителния съвет и са решили да предприемат някакъв вид протестни действия. Тяхната прогноза е , че ако се поеме акциза ще бъдат необходими между 70 и 100 млн.лв. Има подписан меморандум и са предвидени близо 300 млн., като национални доплащания на единица площ и те са за 2010 г., но ще бъдат изплатени в бюджет 2011 г., уговорката е в първите месеци на 2011 г. Но за тези средства те продължават да настояват и да си ги искат.
Относно средства, които трябва да бъдат предвидени в Централния бюджет. Става дума за средства, които до момента се усвояваха от Националната ветеринарномедицинска служба. Това са средствата за надзор и превенция за заразните заболявания и т.нар. държавна профилактична програма. Ние имаме ангажимент като страна-членка за недопускане на заразни заболявания на територията на Европейския съюз и тези средства трябва да бъдат обезпечени. Ние не мое да се откажем от тези дейности, тъй като това ще доведе веднага до много тежки санкции и до затваряне на границите на България. Необходими са 12 млн.лв., за инфлуенца по птиците, бяс по лисиците, чумата по свинете и т.н. Да, те са задължителни. И другото, което е – луда крава. Изследва се в момента. Ние сме страна свободна от „луда крава”. Тези пари няма как да не ги предвидим.
Следващият момент, това което трябва да предвидим като ресурс, е по Закона за водите. Това са средствата, които отиваха за хидромелиорации и поддръжка на хидромелиоративните съоръжения. Не са предвидени средствата. А знаете, че дигите трябва да се поддържат. Около 170 язовира има в системата на „Напоителни системи” и всичко това трябва по някакъв начин да бъде поддържано, затова тези средства трябва да бъдат предвидени в централния бюджет.
А по отношение, въобще, подпомагането на сектора, бих искал зам.министър Цветан Димитров да ви даде повече информация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Димитров, имате думата.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-жо председател. Ще се спра на няколко неща, които правят впечатление. Това са европейските средства по схемата за единно плащане на площ. От сравняването на прогнозите и това, което е записано в бюджета прави впечатление следното: пак повтарям, става въпрос за европейски средства. Липсват парите по т.нар. чл.68 – това са пари предназначени, а вече са подадени документи, за нитратно уязвимите зони, за животновъдите, за животновъдите в необлагодетелстваните райони и икономически уязвимите ферми. Може би е някаква техническа грешка, но не са предвидени тези средства, а те са възстановими, те са от европейския фонд. Това са 37 797 хил.лв.
Също така по системата за единно плащане на площ, говоря за европейски средства, има една разлика от 9 млн., която не е ясно от къде идва, нямаме прогноза за неусвояване на тези средства. Общо по СЕПП около 47 млн. не съответстват на прогнозите.
По отношение на националните доплащания, там цифрата е коректна.
По отношение на националните доплащания за животните. Предвидени са 53 млн. и с 26 млн. по-малко от нотифицираните схеми за подпомагане. А тези схеми са приети с Решение на Министерски съвет и са нотифицирани пред Европейската комисия. Ако остане цифрата 53 млн., няма да може по цели три схеми, въпреки че са подадени заявленията, приети са, направени са проверките, няма да може да се разплатим с хората. Това са основно схеми, целящи диверсификация на производството, основно в млечния сектор, за подпомагане производството на месо, забележете – за експорт на продукти, на месо извън България, т.е. хората, които изнасят месо или животни извън територията на България. За тютюна министърът вече спомена.
По отношение мерките за пазарна подкрепа. И тук имаме дефицит около 27 млн.лв., това е националното съфинансиране, което ако не бъде предвидено, означава че ние няма да усвоим 50 млн. европейско финансиране. Автоматично това означава, че програмите за промоциите на вина, пчеларската програма, подпомагане на производители на плодове и зеленчуци, схемата „Училищен плод”, интервенцията на зърно няма да могат да бъдат приложени, след като нямаме национално съфинансиране.
По отношение на рибарската програма, колегите казаха, че са предприети всички мерки, за да стартира буквално след броени месеци, не мисля, че е разумно, сумата не е нещо особено, ние сме предвидили 16,5 млн., в т.ч. 4,1 млн.лв. национално съфинансиране, колегите от МФ предлагат 10 млн., и 2 млн. национално съфинансиране, не виждам смисъл, след като сме направили всичко необходимо програмата да бъде усвоена да се намаляват парите.
И това, за което стана въпрос на предходното заседание, т.е. комбинирането на държавните помощи с Програмата за развитие на селските райони с цел усвояване на гарантираните бюджети, това са по две направления, говорим общо за 280 млн.лв., имаме нотифицирани държавни помощи. Ако ги приложим в чистия им вид това би означавало за бюджета около 60 млн.лв. Ние съкращаваме на половина тази цифра и я добавяме към подпомагането по селските райони, за да може да усвоим 280 млн.лв. европейско финансиране. Затова настояваме в държавните помощи да бъде завишена сумата и да разполагаме с още 30 млн.лв. и кредитния ресурс на ДФ „Земеделие” да бъде повишен от 80 млн. на 120 млн.лв. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Г-н Порожанов, ще отговорите ли на въпросите, които поставиха г-н министъра и зам.министъра? Някои от въпросите бяха от чисто техническо естество.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Конкретно на всички въпроси не бих могъл да отговоря, а и не смятам, че трябва да се отговаря. Бяха визирани доста теми, доста конкретика. Разбира се, темата за тютюнопроизводството е отворена, пари там не са заложени. Не е нужно да влизам в общата тема за цялостното формиране на бюджета, от гледна точка на критериите, които желаем да спазим тази година, да не сме вече в свръх дефицит вече две години, а да влезем в -2,5% дефицит, което налага оптимизиране на разходи в почти всички сфери. Да, разбира се, не може да бъдат осигурени помощите така както са нотифицирани, в пълния размер. Това разбира се не създава проблеми и да има мобилност в определянето на по-различен размер или в приоритизирането на конкретни помощи.
Тъй като г-н Димитров беше доста пунктуален в това, което изложи, аз бих препоръчал за в бъдеще тази пунктуалност да бъде доста по-ясна,когато правим предварителните разчети в рамките на подготовката на бюджета, защото ние за n-та година, не искам да го кажа, но най-накрая ще го кажа в комисията, за n-та година, както и предходните години ние не получаваме едно смислено число от ДФ „Земеделие”, което респективно трябва да мине и през Министерство на земеделието. Да, дебатът е много интерес в момента и може да се дебатира всяко едно нещо. Бих си позволил да спомена все пак няколко общи параметри. Да, има проблеми, говоря за конкретния бюджет на министерството, по някои от темите има визия да се предвидят средства в централния бюджет, включително за хидромелиорациите, всяка година са минавали и са осигурявани, включително за орто-фото картата дофинансирането за следващата година. Ще си позволя да спомена няколко числа за фонд „Земеделие”. През 2008 г. са усвоени, в рамките на всички тези програми, 900 млн.лв. са влезли в земеделието. През 2009 г. са влезли 1 135 млн.лв. До момента, през 2010 г. са усвоени 974 985 хил.лв., но с директните плащания, които евентуално ще се насочат през м.декември към сектора, ще се доближим от планираната сума от 1,6 млрд.лв. Може би тук няма да има усвояване в заложените в рамките на „Развитие на селските райони”. Това, което споменахте, тези две-три мерки, които не ги виждате в рамките на директните плащания, мисля че това са мерки от втора ос от Програмата за развитие на селските райони. Да, те се изплащат заедно с директните плащания, но те се планират в разходната част на фонда за развитие на селски райони. Не искам да споря по този въпрос. Разбира се, така заложените параметри за следващата година, в рамките на заложени средства, които да влязат в сектора за 2011 г. - 1 863 млн.лв. – самия фонд има мобилност в решенията. Това, което забравих да кажа е, че отделно има заложени 32 млн.лв. за ДДС за общините, общинските проекти по Програмата за развитие на селските райони, знаете те са по ос 3, тази година стартирахме с един определен ресурс. Изрично в Преходни и заключителни разпоредби, респективно и в разходната част на план-сметката сме заложили тези пари. Поне аз смятам, че в контекста на възможностите за балансирана политика в зависимост от приоритети, фонд „Земеделие” може да я прилага и ще видите, че пак няма да усвоите тези средства, и тази година няма да усвоите разходните ресурси, вкл. и Програмата за развитие на селските райони.
Приоритетите, които министър Найденов спомена, в рамките на конкретни дефицити, по конкретни теми, разбира се, смятам че в рамките на изпълнението винаги сме имали един много коректен диалог с Министерство на земеделието и храните и решаваме в рамките на възможностите конкретните въпроси. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Димитров, заповядайте.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Ще ми позволите да кажа как формирахме тази година цифрите, за разлика от предходни години.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Извинете, г-жо председател, но ще кажа няколко думи, точно по темата са. В момента участваме в процедура по съгласуване! Тези хора се срещат за първи път! Много съжалявам!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, г-н Атанасов, приемам забележката, но думата има г-н Димитров. Нека се изслушваме.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Ще бъда съвсем кратък. Тази година цифрите, които подадохме към Министерство на финансите не са прогнози, а са на база конкретно получени заявления в ДФ „Земеделие”, специално за директните плащания. Това не са прогнози. Те са на база подадени заявления, включително, към момента когато сме ги подали са минали и проверка. Така че вероятността, цифрите, които подадохме да се случат е стопроцентова, и усвояемостта както министър Найденов каза, на директните плащания по първи стълб са 100 %. Ако погледнем нотификациите, възможностите, които имаме и които бяхме заложили в началото на годината, да, действително те са по-големи, но това са конкретни цифри.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Аврамов, имате думата.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Една реплика към г-н Атанасов. Напротив, г-н Атанасов, аз смятам, че диалогът, който се води тук пред нас е изключително полезен, за да може да чуем становищата и гледните точки и на двете страни, за да вземем най-правилното решение. Ние сме хората, които решаваме как ще бъдат разпределени и преразпределени средствата. Моето мнение относно бележките на Министерство на земеделие е, че ще ги разгледаме подробно, смятам че в по-голямата си част те са напълно резонни и не може там където са необходими, на фона на общите пари някакви дребни пари, да блокираме заради тях усвояването на друг ресурс и да блокираме цели сектори. Аз лично подкрепям по-голямата част от забележките и между двете четения ще направим съответните предложения за корекции. Надявам се да получим и подкрепа за тези корекции.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател, уважаеми г-н министър, заместник министри, колеги, това което наблюдавам и слушам от половин час е една траги-комедия. Министърът и екипа му, като че ли сега се запознават със зам.министъра на финансите и сега уточняват за какво иде реч. Такова нещо досега не съм виждал и на тази тема, ако имам вдъхновение, в зала ще говоря повечко. Но човек лесно може да се вдъхнови на тази тема. Извинявайте колеги, но бюджетната процедура започва от април месец! Втора година управлявате и ако от април до октомври не сте си уточнили параметрите, ами не ни прехвърляйте пак отговорността да управляваме. Това, ,което правите е несериозно! До момента все едно нищо не сме чули! Странно и нечувано! Тепърва да уточнявате кое е важно и кое маловажно!
Да започна от най-интересното. Днес има спор за директните плащания! Най-безспорното нещо в бюджета на Министерство на земеделието и храните това са директните плащания на площ. Това нещо е уточнено още с договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Това, ако не са го чели в Министерство на финансите би било ужасно, а също така ще е ужасно, ако и екипа на министъра не го е чел! Абсурдна теза е това!
Колеги, миналата година казах, че ако аз съм на мястото на министър Найденов веднага си подавам оставката. Сега имам два пъти повече основания да му кажа да си ходи, защото той няма да управлява. Управляващите заявяват намерения макро, ръст на бюджета 3,6 %. Три лева няма увеличение на бюджета на Министерство на земеделието и храните!!! Даже има намаление. И на фона на това има много доволни хора, от това, което се случва в тази комисия. Извинявайте, но имаше практика, и когато ние управлявахме и преди това, един съвсем друг дебат – обикновено министърът идваше в тази зала, за да каже какво не е успял да преодолее и тогава цялата комисия излизаше с общо решение за пълна подкрепа на министъра. Това беше практика, да кажат и колегите, които имат не по-малък опит от мен. Как може да има оптимистична прогноза, когато разходите за земеделие са намалени? Каква политика всъщност се води? Политика се прави с пари. Ще ви дам един пример. Нашата комисия подкрепихме тотално една прекрасна идея на министъра, и това се реализира, да създадем Агенция по храните. Чудесно! В предишни парламенти се борихме, не успяхме, имаше боричкане между министрите кой да води бащина дружина! Добре, заявихте го, направихте го. Само че как, с какво се прави тази агенция? Или все още ще разчитаме на това, че министъра на земеделието като отиде в някой хипермаркет по изражението на лицето на продавача, ще разбере дали тази храна е качествена или не!? Тези неща стават с пари, техника и специалисти. Къде са парите за техника, къде са парите за специалисти? Това е несериозно! Ние ви подкрепихме, заявихте, че Агенцията ще стартира 2011 г., извинявайте, но половин час ме изкарвате вече от равновесие, но вие нямате намерение да правите Агенция по храните. Ако само ще говорите на тема земеделие без реални действия, не знам какво правите всъщност. Но това е факт.
Да продължим. Първо, има намален бюджет. Стана ми много неприятно, да чета такъв бюджет. Не видях един ред за Агенцията по горите. Даже и директора го няма тук или ресорния зам.министър. Знаете ли, че на гората вече не се гледа само като на гора за сеч, гората вече е понятие за чисти води, чист въздух, за ландшат, което е ново понятие, но това се обсъжда в момента в Европейския съюз и т.н. В нашия бюджет няма един ред и един лев по тези въпроси. Все едно тези гори не съществуват! А че трябва да се възстанови тази гора, че трябва да изземем качествената дървесина, а да не е за сметка на тези, които са покрай пътя! Един ред, един лев няма!
Няма да навлизам в темата „тютюн”. Буквално е престъпно да се запише на този ред нула. Този сценарий го играхме миналата година – от нула лева, през 80 млн., през 116 млн. Стигна се, чак до премиера! Симеон Дянков, вярно, че този човек не пуши, не различава маруля от тютюн, но трябва да разбере, че с тютюн може да се вкарат пари в бюджета и оттам да преразпределя. Поне да преразпределя разбира или да ги залага Световната банка, също ги разбирам, но все пак отнякъде трябва да дойдат пари. А чрез тютюна идват много пари в бюджета. Но по тази тема ще говоря в зала. Тоталното неразбиране, неглежиране на този въпрос, говори за липсата на политика. Ако смятате, че това е някаква политика, здраве му кажи! Ако смятате, че това е политика и взимане на някакво голямо държавническо решение – това е самоубийство и второ е отказ от държава!
Как може Министерство на финансите да не могат да разберат, че за да се усвояват европари трябва да има по-голямо национално съфинансиране! Дори не са изчислили по схемата „n+2” тази година колко пари са ни нужди, за да може да платим по Програма за развитие на селските райони за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. Има разминаване между това, което казва министъра на земеделието, и това което казват хората от екипа на Симеон Дянков. Няма такова правителство! Ние сме комисия, която се занимава с един сектор! Къде е вашата политика по отношение на новите мерки? Къде са парите за държавните помощи? А за животновъдите сумата е същата. Къде е политиката? Какво сте измислили? Трябва да има един лев, който да говори нещичко по този въпрос, като политика. Нищо по-различно от миналата година.
След това! Уважаеми приятели, не ви ли прави впечатление, тук вече ясно си личи, че България вече не е земеделска държава! България, с тази политика, която вече финализирате става само зърнопроизводителна държава. България вече почти не произвежда домати, почти не произвежда пипер, всичко намалява, има увеличение само на зърнопроизводството. Добре, че в договора за присъединяване на България към Европейския съюз е писано как ще се субсидират тези земи. Вече няма да има тютюнопроизводство. Така ще се сблъскате с този проблем, че неглежирате земеделието, че ще стане лошо, но ви го казвам отсега, за да ми е чиста съвестта! Това не може да бъде политика! Мен ме е срам, че в тази комисия гледаме каквото каже Симеон Дянков. И господ да беше, щеше малко да се смили! България е стара държава, учили сме на земеделие цял свят! А сега по всички показатели, и в статистиката, и в Централна банка, ще видите, че освен зърнопроизводството всичко останало намалява в България! Няма как да приемем този бюджет. Ще премълча много други неща. Имах огромното желание да говорим в дух на разбирателство и подкрепа на земеделските производители! Но с този бюджет не допринасяте с нищо земеделието да стане по-добро. Казвам го с голяма загриженост – това което правите е затриване на българското земеделие! Добре, ще произвеждаме царевица и зърно, но в Европейския съюз текат едни други тенденции, които в един момент могат да ни дойдат много изненадващи! Обидно е да се гласува този бюджет. Нашата група изобщо няма да участва в това гласуване.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Димитров, заповядайте.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н министър, заместник министри, гости! Г-н Тасим каза, че бюджетирането започва от април, доколкото си спомням така започваше и при вас, а свършваше някъде около Нова година, в последния момент. Така че ние сме малко по-навреме, дори да не сме стиковали всичко, имаме време да го изчистим . Относно това, дали ще ви дадем да управлявате – няма да е скоро.
ЮНАЛ ТАСИМ: Добре.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Още имаме горчилка от вашето управление! Приемете го като закачка.
Сега съвсем сериозно. Има неща, за които г-н Тасим е абсолютно прав. И това, което имаме от Министерство на финансите, в група „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов” има написани точно десет реда, където пише – нормално функциониране на дейностите – пропускам част от текста, - за охрана и възпроизводство на горите, за издръжка на горската и ловната стража, с оглед опазване горите и дивеча. И ще ви цитирам цифри по памет, от бюджет за изтеклата година. Приходите от горския сектор, от Агенцията докато беше самостоятелна и след това в състава на министерството, бяха около 110-115 млн.лв. приходи, като разходите бяха 95 млн.лв. Една голяма част от разходите по този бюджет са за залесяване, изключително важно мероприятие и от стопанска, и от екологична, и от каквато искате гледна точка. Беше тежка година, тези средства бяха орязани, по моя информация почти не са провеждани такива мероприятия. Сега виждам заложени в бюджета 51,5 млн.лв., грубо, което означава, че средствата за залесяване са абсолютна нула. Господа, това е престъпление спрямо българската гора и българската природа! Да не говорим, че горска и ловна стража са абсолютно необезпечени. Да, влиза да гледаме Закона за горите, там ще се търсят също механизми, по които да има допълнително финансиране на тези дейности, но не може тези дейности, възпроизводството и охраната на гората да не бъдат предвидени в бюджета! Няма да коментирам, вече се каза, че ако нямаме осигурени средства по европейските програми, изпускаме в пъти повече средства от европейските фондове, а това също граничи с престъпление. Съжалявам за острите думи! Понеже винаги въпросът се поставя така – да, всички искат, но парите не достигат – казал съм го многократно, сега дебело го подчертавам – ние имаме резерв, и резерва е борбата с контрабандата на цигари и горива. Там по мое лично мнение приходите са занижени, взимат се мерки, но все още недостатъчни, трябва да го признаем, структурата е изцяло към Министерство на финансите, агенция „Митници”, така че по мое лично мнение повтарям, а то се базира на опит от старо време и ще цитирам за какво става въпрос. Когато „Булгартабак” беше монополист на пазара, тъй като не познавам нефтения бранш, но познавам що-годе добре цигарения, в България се изпушваха 23 млрд.къса цигари. В момента по оценка на „Нилсен” в България се изпушват 18,5-19 млрд.къса цигари. Доколкото знам бюджета е направен върху 10,5 млрд.къса. Дори „Нилсен” да са сбъркали с 10 % губят се доста, т.е. запишете си още едни 500 млн.лв. от акциз на цигари, от горивата не знам колко са и ще има пари и за пътища. Защото в другата комисия, в която участвам липсват изобщо пари за подобряване на пътната мрежа, така че моето мнение е, че приходната част в частта акцизи може да се завиши, съответно и ДДС, и тогава ще могат спокойно да се финансират всички тези дейности. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, зам.министри, колеги, много неща каза колегата Юнал Тасим, в някои отношения г-н Димитров беше по-остър и от него. Нещо което ме притеснява – защо г-н министър, сте написали, че Министерство на земеделието и храните съгласува приложения проект, след като после 37 млн. за едно, после още 27 млн. за агенцията, после по първи стълб, по втори стълб по европейските програми и т.н., и като ги събирам стават много милиони, а вие сте писали, че съгласувате този бюджет?! Вие не го харесвате тоя бюджет, а очаквате подкрепа! Няма как да се случи. Мисля, че колегата Тасим доста добре го каза – не може да бъде подкрепен този бюджет. Този бюджет е бюджета на унищожаването на сектора. Съжалявам, че такива думи казвам, но от това, което виждам си правя този извод. Имаше едно споразумение с министър-председателя за акциза на горивата, ако не се лъжа, със зърнопроизводтелите. Сега се казва, че това ще влиза в тези 10 лв. допълнително, но нали разбирате, че това не е същото. Акцизът си е нотифицирана държавна помощ, а директните плащания са си директни плащания. И още много, много други неща, които ще бъдат казани. Ние от Коалиция за България няма да подкрепим бюджета, не знам колегите от ГЕРБ как ще го подкрепят!? Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други становища, уважаеми колеги, има ли? Г-жо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, г-жо председател. Г-н министър, от вашето изложение по отношение на бюджета, останах с впечатление, че по отношение на хидромелиорациите няма предвидени никакви средства. Но останах и с друго впечатление, че вие сте с мнението, че има едни 180 язовира, които са собственост на „Напоителни системи”. Това не е така. Бих искала да ви задам няколко конкретни въпроса. Първо. Каква е вашата политика и политиката на министерството в сектора по отношение на обектите, които са с общонационално значение. Това са обекти включени в списъка по Закона за водите, част от които са 22 язовира, които бяха актувани като собственост на Агенцията по хидромелиорации и ще ви дам конкретни примери. Част от тях са яз. Пчелина, яз. Пясъчник, яз. Домлян, яз. Цонево и много други, които са ви известни. Тази дейност се извършваше от „Напоителни системи” чрез обществена поръчка към Агенцията по хидромелиорации като второстепенен разпоредител с държавни средства. В един от случаите, 2008 г. бяха открити два чувала с взривни устройства на стената на яз.Пчелина и това беше извършено от служители на „Напоителни системи”. И ако сега няма никакви средства и никакво финансиране за извършване на дейност по отношение на тези обекти, може сами да си направите преценката при една интервенция от недоброжелателни лица какво би могло да се случи за в бъдеще. Първият ми въпрос е по отношение на тези язовири.
И вторият ми въпрос е – каква е политиката ви по отношение предпазване от вредното въздействие на водите. Съгласно Закона за водите тази дейност е вменена на държавата, в частност на Министерство на земеделието и храните. Всички бяхме свидетели 2005, 2006 и 2007 г. за какви наводнения ставаше въпрос и бедствено положение беше обявено в почти всички области на страната. Тази година , 2010 г. имахме късмет, че нямаше прииждане на високи води и пълноводие, бяхме предпазени от наводнения, но това не значи, че следващата 2011 г. пак ще имаме късмет. След като не са предвидени никакви средства за превантивна дейност, това означава почистване на речните корита, стотици километри дунавски диги, речни диги и отводнителни канали, не става въпрос за дейност, която извършва „Напоителни системи”, това е общодържавна дейност и министерството може да намери друг субект, различен от дружеството, който да извършва тази дейност. Моето голямо притеснение е, че при пролетното снеготопене и ако има по-интензивни валежи ще се повтори картината от 2005 г., когато имаше масови наводнения в цялата страна. Ще дам пример с Цар Калоян – един язовир общинска собственост скъса стена и знаете какви наводнения се получиха на територията на общината. В тази връзка е и въпросът ми – каква е политиката ви във връзка с предпазване от вредното въздействие на водите. Благодаря.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Нека и ние да си зададем въпросите и след това г-н министърът да отговаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека г-н министъра да отговори, тъй като въпросите са конкретни, а след това и вие ще си зададете въпросите.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Казах в изложението си, но 24 млн.лв. настояваме да има предвидени в централния бюджет. Какви са мотивите ни? През 2008 г. са били предвидени 20 млн.лв., мисля че вие тогава сте била директор, 2009 г. са били пак 20 млн., макар под условие, че ще бъдат похарчени само 18 млн., през настоящата 2010 г. са предоставени от централния бюджет 3 млн.лв. А за 2011 г. – нула. Аз казах, язовирите наистина са тези 170, плюс тези 22, плюс над 3 хил.км диги, по памет цитирах. Огромни са отговорностите. Вие ме питате каква е политиката. Какво да ви отговоря, като няма предвидени средства. Министерството наследи Комисията по бедствия и аварии и получихме с решение на тази комисия средства, които буквално с получаването бяха използвани. Внесъл съм и доклади на оперативни заседания на Министерски съвет, за да мога тази сериозност на въпроса да я поставя на най-високо ниво. В становището сме записали, че според нас 24 млн.лв. са санитарния минимум. С учудване и страх сега разбирам, че са намирани взривни вещества. Но дори и да няма взривни вещества, за това отговарят други институции, ние още не ги търсим слава богу, но част от тези язовирни стени и съоръжения са бомба със закъснител. Не е нужно да слагат взривно устройство. Това е.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми г-н министър, уважаеми г-н зам.министър, уважаеми колеги, аз ще се изкажа малко по-политически и ще повторя, това което казаха колегите преди мен. Това ми прилича по-скоро на ненаписано домашно, и вчера го казахме. Наистина се учудвам, министърът, който ще защитава бюджета, в един момент се оказва, че има три страници с претенции като цифри, ние всички подкрепяме тези цифри, но не разбирам защо това не е стиковано с Министерство на финансите, защо не са проведени тези срещи и вие да имате много по-защитима позиция. Наистина и на мен за първи път ми се случва подобно нещо – двете министерства все едно са от двете страни на барикадата. Ако г-н министърът в момента е в качеството на народен представител от политическата сила, от която е избран, не виждам как би гласувал, при условие че има три страници с изброени искания. Задавам си въпроса как бихте гласували, след като имате три страници с възражения срещу този бюджет?
И другият въпрос, който задавам на Министерство на финансите – много се говори за тази административна реформа, ние подкрепихме административната реформа. А сега чета тук, разходи за заплати и възнаграждения! На мое питане, г-н министърът отговори от трибуната в зала, че в тази агенция ще има 400 човека по-малко във връзка с преструктурирането и т.н., намаление в областни структури и т.н., а виждам тук за заплати и социални осигуровки показателите са абсолютно същите като миналата година. Това е необяснимо за мен! Говорим за 20 % съкращение, значи поне с 15 млн. трябваше да са по-ниски предвидените разходи. Това не го разбирам! И тук съм склонен да подкрепя Министерство на финансите да се реже от тези неща, от хора, и да се дава за другите, които министъра е написал като предложение.
Бих предложил – ако трябва съберете се, ако трябва втори път да се направи заседание, защото аз няма да участвам в гласуването. Не виждам и колегите от ГЕРБ как ще участват, като министъра не е съгласен с тези неща. Министърът не е съгласен, ние сме Комисия по земеделие и трябва да подкрепяме политиката, която се провежда, а политиката е написана в тези неща, които давате като предложение, какво да подкрепяме? Или пък срещу какво да сме против? Според мен, ако трябва още веднъж да се съберем и да ни се представят неща, които са много по-конкретни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще направя коментар по отношение средствата за заплати. Вие гледате редуцирания бюджет за миналата година, който вече веднъж е намален с 20 %. Колко повече да режат? Вие гледате данните от актуализирания бюджет за 2010 г. и сравнявате с него, те веднъж 20 % ни ги взеха. Ако ни ги вземат още веднъж, не знам какво ще стане! Ако вземете първоначалния за 2010 г. ще видите разликата от 20 %. А освен това към тези средства, които са предвидени, влизат заплатите и на структурата от Министерство на здравеопазването, ХЕИ минава към нас, РИОКОС, в частта безопасност на храни – в този бюджет са включени и техните заплати. Като цяло, обединявайки структурите в Агенция по храните се намалява с около 400 човека от сега съществуващите, но пък в този бюджет поемаме цялото ХЕИ, което е повече като бройка.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Колеги , имате ли други предложения или становища? Г-н Камбитов, заповядайте.

АТАНАС КАМБИТОВ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, изцяло подкрепям изказването на г-н Емил Димитров, особено в частта за горския сектор. Според мен някак си подминаваме темата за тютюнопроизводителите, искам да върна дебата, защото липсата на тези средства, да, 70 млн.лв. сигурно влияят върху фиска, но давате ли си сметка за социалния ефект? Защото тук не говорим за хора, които правят бизнес, а за поминък, поминък, чрез който оцеляват. В тази посока, трябва да се помисли. Може би между първо и второ четене да се направи предложение, да се отделят средства, не знам под каква форма. Не казвам, че съществуващата до момента практика на помощи е най-правилната, но би трябвало да заделим някакви средства за тази социална група, защото става въпрос за много хора. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние казахме ясно на тютюнопроизводителите, че те няма да получават повече премия за килограм тютюн, т.е. премирането на тютюна. А тези средства ние ги нотифицирахме и искахме да ги има, за да може да има конверсия на сектора, т.е. ако бай Хасан или бай Иван спре да се занимава с тютюн, но ако е работил последните три години или една от тези три години тютюн, той ще получава средства в бюджет 2011 и бюджет 2012. След като вече няма условия да произвежда тютюн, той ще знае, че това са последните пари, с които ще може да купи крави или каквото друго реши, за да има поминък. А държавата ще има ангажимент да подпомага това „нещо друго” и по друг начин. Да, ясно е посланието, че повече пари няма да има, но трябва да осигурим средства, за да имат те някаква алтернатива. Когато Корнелия Нинова ме обвини, че съм на лов, аз не бях на лов, а отидох лично да проверя дали получават парите, в Сатовча бяхме, хората в момента, в който получаваха парите от банките им ги взимаха в магазина, защото бяха натрупали вересия! Да, ефекта е и социален. Не можем да продължим да плащаме субсидия на килограм, ясно е, че от тази субсидия на килограм се облагодетелстваха някои други и направиха милиони, защото имаше схеми за източване. Но ние искахме и нотифицирахме тези пари, за да имат те някакъв шанс и право на избор. И нулата тук е смущаваща.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Аврамов, имате думата.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Аз бих искал да направя едно процедурно предложение, тъй като виждам, че се ориентираме към приключване на дебата и гласуване на първо четене в комисията. Предлагам да направим една работна група с представители на Министерство на земеделието, народни представители, представители на Министерство на финансите задължително и да се обединим по въпроса какви предложения да направим между двете четения, така че всички въпроси, които се засегнаха тук да намерят отражение в окончателния Закон за държавния бюджет за 2011 г. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси или становища? Няма. Позволете ми и аз да кажа някои неща. Напълно се присъединявам към колегите и считам, че независимо от икономическата ситуация, в която се намираме, в така представения ни бюджет не са отделени толкова присъщо необходими средства, чрез които ние ще усвоим в пъти повече – в това няма нито разум, нито логика. В този смисъл, бележките, които бяха представени от колегите от Министерство на земеделието смятам за напълно основателни. Процедурата е в началото си, смятам че има възможности, така че да приемем един бюджет за сектор „Земеделие”, който да ни позволи да усвоим по-пълно европейските средства и политиките, които тръгнахме да правим в началото на годината с преструктурирането на сектор „Тютюн” и нотифицирането на помощи, да може да се приложи, не става въпрос за толкова много средства , все пак.
Господин Аврамов направи работно предложение, с което ще очакваме двете министерства да се съгласят и да го изпълним.
В качеството си на председател, бих искала да ви предложа, с оглед на това, че по бележките по бюджета за сектор „Земеделие” имаше единодушие, да ви предложа като процедура – ние сме на първо четене, да гласуваме за приемането на така предложения ни бюджет, а бележките, които бяха направени в становището представено от министъра и бележките на колегите да се вземат предвид за второ четене.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може ли едно друго предложение да направя?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз смятам, че разговорът ще бъде полезен, ако в края на крайщата има съществена промяна в параметрите. Затова ви предлагам да вземем следното решение – започнал е дебата по обсъждането на бюджета в частта му „земеделие”. Нека продължи дебата между двете министерства и следващата седмица ние да продължим нашето заседание и тогава да гласуваме. Не на доверие, че нещо ще стане. Не мога да си представя, че за ветеринарна профилактика няма да ги има тези 10 млн., не мога да си го представя!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов, разбрах ви. Аз ще подложа вашето предложение като процедура на гласуване, тъй като има две, от мен и от вас, ако няма от други колеги. Но на вашето процедурно предложение ще отговоря, да, ние ще продължим разговорите, но всички корекции в бюджета ще станат за второ четене, така че не виждам смисъл да приемем вашето предложение. Но за да спазя процедурата ще го подложа на гласуване. Да, г-н Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ: Предложение за работна група – добре, но в нея трябва да участва министъра на финансите и да имаме он-лайн връзка с министър-председателя, за да има някакъв ефект, иначе може да се събираме колкото си искаме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, това е работно предложение, извън процедурата и предлагам да не го коментираме, защото точката е друга.
Г-н Порожанов, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще направя една забележка, не от моите правомощия, но все пак искам да я направя – тъй като с Министерство на земеделието представяме законопроекта на правителството, не знам до колко е удачно да се приемат бележките на Министерство на земеделието, или те трябва да бъдат в рамките на визиране от гледна точка на комисията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, така ще го напишем.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само като заключение. Не мога да се съглася с много от нещата, които бяха казани, разбира се, чуваемостта на числата е друг въпрос, както и констатациите, че в много случаи не са осигурени средства, които биха създали проблем при усвояване на европейските средства и т.н. Нещата са много по-различни. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Продължаваме по процедурата. Аз и г-н Божинов предложихме две проекторешения. Подлагам на гласуване предложението на г-н Божинов. Той предложи да не гласуваме реално днес, да продължим с разговорите и когато се стигне до някакъв консенсус между Министерство на финансите и комисията да приключим разглеждането на бюджета на първо четене.
Който е „за” приемането на това като процедура, да подложим на гласуване предложението, моля да гласува.
„За” - 6 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – няма
Не се приема процедурното предложение на г-н Божинов.
Колеги, подлагам на гласуване решението, което ви представих – да приемем на първо гласуване бюджета с бележките и становищата, които бяха представени тук. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържал са” няма
/г-н Юнал Тасим и г-н Михаил Михайлов не участват в гласуването/
С 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и нула „въздържал се” приемаме предложението.
Колеги, постъпи предложение от г-н Емил Димитров т.3 Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от н.п. Емил Димитров и гр.н.пр. да стане т.2, а сегашната т.2 да стане т.3
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” се приема процедурата.
Уважаеми колеги, законът е за второ четене. Имате представен работния доклад.
По отношение наименованието на закона има предложение за техническа редакция от комисията, от Правния отдел, предлага се наименованието да бъде – Закон за допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Моля, който е „за” да гласува.
„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.
По параграф 1 от законопроекта има постъпили предложения на н.п. Емил Димитров, на н.п. Лъчезар Тошев и н.п. Иван Иванов. Някой от вносителите иска ли думата? Г-н Димитров, заповядайте.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, още при първо четене на законопроекта декларирах от трибуната на Народното събрание, че се водят разговори с Министерство на околната среда и водите по прецизиране на текстовете между първо и второ четене. И в контекста на тези разговори се стигна до решението ежегодно, в началото на годината, двамата министри – на земеделието и на околната среда и водите да определят квота за ползване на тези видове и съответно министъра на земеделието да я разпределя по горски и ловни стопанства. Още за първо четене записахме, че контрола се осъществява от Министерство на околната среда и водите, за да прецизираме текстовете, т.е. да бъдат по-ясни, ние вменихме задължение на Министерство на земеделието да уведомява за всяко издадено разрешение районната дирекция по опазване на околната среда и предвидихме възможност за незабавен контрол след приключване на мероприятието. Разбира се, той е свързан с някакво време, тъй като не може животното да стои на терен и да се чака цял ден и т.н.
В последният ни разговор с министър Караджова, тя изрази притеснения относно думите „лов” и „отстрел”, не разбрах какви са, защото пред мен е становището на Министерство на околната среда и водите, където са използвани същите термини. Може би експертите от министерството ще дадат повече разяснения. Освен това, едно от исканията на Министерство на околната среда и водите е, извън общия брой на екземплярите, които са определени по този ред, министърът на земеделието и храните да издава незабавно разрешителни в случаите на нападения на мечки върху хора, което считаме, че е логично и по тази причина фигурира в доклада, като допълнителна точка. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодрая, г-жо председател. Преди да представя моето предложение, бих искал да декларирам, че нямам конфликт на интереси по този закон, не съм ловец, нямам връзка с ловни стопанства, нито с ловни сдружения и бих искал всички останали, които участват в гласуването на този законопроект също да декларират това.
Предложението, което правя е да оптаднат параграф първи и параграф трети. Това предложение правя заедно с колегата Иван Иванов. Мотивът е, че двата вида – мечката и дивата коза – са защитени видове, съгласно Закона за биологичното разнообразие, те са в Приложение 3, което се предлага да се измени, като отпаднат тези два вида. Същевременно бих искал да подчертая, че в Приложение 3 видовете не са попаднали случайно, има европейска директива, г-н Михайлов от Министерство на околната среда е тук и може да потвърди, че те са видове, които са обявени за такива не само на база нашето собствено желание, но също така и на база европейски документ, който ги е обявил за защитени видове. Аргументът на вносителите, който чух на първо четене в Комисията по околна среда и води беше, че около 50 мечки годишно се убиват от бракониери и е редно, би било добре за държавата, тези мечки да бъдат обект на лов от ловци, които си плащат за това, само че бракониерите не се съобразяват със закона, нарушават го, и те ще продължат да убиват тези мечки, ако ние не вземем мерки да ограничим бракониерството на тези мечки. Но това не може да бъде аргумент да разрешим лова на същото количество мечки извън тези, които са стравници. Що се отнася до мечките стръвници, за тях има специална разпоредба, която е действаща и не смятам, че има нужда от някаква промяна. Дава се разрешение за отстрел на такива мечки, които създават проблем на хората или на домашните животни, които те отглеждат.
Що се отнася до аргумента, за изваждане на дивата коза от това приложение, той беше свързан с това, че мъжките екземпляри, когато стигнат до определена възраст спират да оплождат женските и по този начин се намалява приръста на диви кози в съответната популация и затова трябвало да бъдат отстрелвани мъжките кози. Дивата коза е един много древен вид, още преди ледниковата епоха, достигнала е до нас без някой да дава указания как да се размножава дивата коза. Обаче тя беше унищожена в някои места, като Рила и Пирин от хора, които не са ловци. Бяха използвани военни оръжия, като автомати и това се знае, беше потвъредно от зам.министъра на горите, който присъства на заседанието тогава. Тези които са убивали дивите кози, дори не са отишли да вземат трофеите, т.е. нито трофеите, нито месото от дивите кози, просто за удоволствие са ги избивали. Затова популацията на диви кози беше силно намалена, включително в защитени територии, като Рила и Пирин. В момента има популация в Родопите. Ако сега отворим лова на диви кози, съществуването и тази запазена популация в Родопите ще бъде поставена под въпрос. Затова предлагам отпадането на параграф първи и параграф трети от този законопроект, с което ще се направи невъзможно прилагането на идеите на вносителите и да се организира лов на тези два вида. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми г-н Тошев, от цялото ви изказване разбрах, че е по-добре бракониерите да продължат да убиват мечки и кози, а да не въвеждаме законов ред, по който да става това. И за ваше сведение ще ви кажа, че в Австрия годишно се отстрелват 15 хил.диви кози. Но там не намаляват. В Румъния все още правят гонки на мечки и се отстрелват между 600 и 800 екземпляра годишно. А Румъния има най-голямата популация на кафява мечка в Европа. Така че не се притеснявайте, популациите нарастват непрекъснато, а и с тези промени се въвежда един от най-рестриктивните режими на ползване на двата вида. Повтарям, един от най-рестриктивните! И след като популацията се увеличава всяка година не размахвайте черни флагове в услуга на бракониерите. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Тошев, реплика ли искате?

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, реплика. Аз не смятам, че с тези предложения се прави по някакъв начин по-строг режима спрямо бракониерите, тъй като тук просто се дава допълнителна квота за ловуване по закон, това се предлага. А как ще се справим с бракониерство е друг въпрос. Той е различен. Аз никъде не съм казал, че подкрепям бракониерството, това е абсурдно изкривяване на това, което казвам. Аз казвам, че заради бракониерите тези видове, особено дивата коза беше поставена в много тежко положение и тя изчезна като популация в някои наши планани, където е традиционен вид. И това е известно и на Министерство на земеделието и храните, и на Министерство на околната среда и се знае къде е запазена тази популация. По отношение на бракониерството аз бих подкрепил всякакви мерки.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тошев.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Г-н Тошев, спомехате, че най-много кози има в Родопите. Да, там се извършва стопанска дейност и ползване. И сте прав – козата прогресивно намаля точно в националните паркове където е забранено ползването, но там бракониерите ползват най-много. Ако искате да отидем на този вариант и в Родопите ще видите последствията. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов от Министерство на околната среда и водите поиска думата. Заповядайте, г-н Михайлов.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря, г-жо председател. Първо, бих искал да потвърдя думите на г-н Тошев, че това са защитени видове по европейската директива и съгласно Закона за биологичното разнообразие са такива. Второто, което искам да подчертая е, че с този проектозакон те не се изваждат от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, т.е. тази защита не се сменя, тъй като ако погледнете параграф три на проектозакона си остава разрешителното по изключение за отстрел на дива коза и на мечка по реда на чл.49, ал.1, т.е. с разрешение по линия на изключението от министъра на земеделието и храните. Това се предлага. Защитата, съгласно закона и директивата си остава, сменя се само компетентния орган, който ще издава разрешителните.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявайте, че ви прекъсвам – добавя се още един компетентен орган.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Известни притеснения имаме във връзка със смисъла на сегашното предложение по ал.7 на параграф две, предложено между първо и второ четене от вносителя. Ние сме предложили горе-долу същото – двамата министри да определят ежегодно, казано е “квота за ползване” и на тази база министърът на земеделието, по линия на изключението за тези защитени видове дава конкретните разрешителни за отстрел. Нашето притеснение е, че систематичното място на този текст не е в Закона за лова, а точно в чл.49, т.е. трябва да бъде в параграф 3 от проектозакона. И другото ни притеснение, точно защото са защитени видове не бива да се говори за “квота за ползване”, а най-чистото от гледна точка статуса на тези видове е “регулиране на числеността”, т.е. ежегодно определяне числеността на видовете. И ние сме го написали като конкретен текст, и сме посочили систематичното му място. Мога да прочета нашия текст. Притеснени сме от тези проценти, но не знам процедурно как стоят нещата. Нашият текст е “за регулиране на числеността”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Бихте ли дали текста в писмен вид.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, вие казвате “за регулиране на популацията”, а в становището пише “общия брой на екземплярите за отстрел в страната”.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Да, ежегодно до 31 януари, смисълът е същия.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: С какво се различава?

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Различава се в думите, които се използват и са много важни.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние казваме “ползване”, а вие ползвате думата “отстрел”.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: За защитените видове не е “ползване”, а “по линия на изключенията за ползване”, т.е. за регулиране, както решите. Но това е най-коректното, систематичното място – също.
И другото притеснително нещо са тези проценти. Според нас базата за разрешаването на годишния брой екземпляри за мечка и дива коза, най-елегантно би било да се позоват на плановете за действие, които са утвърдени за тези видове и там се допуска такова нещо, т.е. мотивите за тази “годишна квота” са съгласно план за действие и мониторинг, които сме приели. Това е въпрос на формулировка и систематичното място според нас е в Закона за биологичното разнообразие, но в крайна сметка това е ваше решение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Г-н Михайлов, по повод точната формулировка и прецизиране на текстовете ще бъде взета под внимание терминологията и ще бъде предложена редакционна поправка. А тези проценти ще ви обясня защо се появиха. Няколко пъти поисках да видя Плана за управление на мечката и дивата коза. Никой не благоволи да ни го даде. И ние ползваме информация от други източници, където с първия План за управление на мечката е отразено максимално ползване или отстрел, както искате го наречете, от 8 на сто. Така ли беше?

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не знам за какво говорите.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Е, ако вие не познавате Плана за управление на мечката и дивата коза какво коментираме тук?

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Там няма проценти, казано е “до 10 екземпляра годишно”.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Кой и кога го каза? Там е имало 8 % и след това какви разговори са водени, кой какво е казал – ние нямаме писмени сведения. И точно по тази причина ние сме сложили максимален таван, който не може да бъде прескачан и който е гаранция, че не може да се наруши добрата популация и минимален такъв. Все пак са двама министри. Днес са от една политическа сила, в утрешния ден могат да бъдат от различни политически сили и да се стигне до неразрешими противоречия. Точно затова е минималният праг, който обаче забележете, е написано, че не е задължително да се изпълнява. Т.е. това, което се дава като рамка в началото на годината е ограничено в плюс и минус, но ако се прецени може да не се отстреля и един екземпляр. Мисля, че сме максимално коректни с предложенията между първо и второ четене. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н министърът иска думата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо председател. Буквално преди минути получих съобщение от моя PR, че шест организации са ме обвинили в конфликт на интереси по отношение на този законопроект. Ясно е, че като министър не гласувам. Ако бях народен представител и трябваше да гласувам в зала, тогава можеше да декларирам конфликт на интереси, да, ловец съм, но в момента не гласувам. Не влизам в конфликт на интереси. Това е само като уточнение.
Но искам да направя един коментар. Учудвам се, че близо половин час коментирате промяната на закона, коментираме съдбата на мечките и козите, но не чух обаче коментар за съдбата на хората, които живеят в някои части на страната, където очевидно има свръх популация и тя е от недоброто управление на досега управляващия орган. Защото ако ги бяха управлявали добре нямаше да стигнем до там да има изядени хора, да има панически страх достигнал до психоза. Тези хора не смеят да отидат в гората да си добият дърва в началото на отоплителния сезон, примерно, не смеят да отидат да наберат гъби, да изведат децата си в гората, защото там ще излезе мечката и ще ги изяде. Аз не знам, г-н Тошев дали сте виждали на живо мечка, освен в зоопарк, може би.

ЛЪЧЕЗАР ТОЧЕВ: Виждал съм.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз съм виждал на живо мечка в гората. И с тези спрейове, които бяха раздадени – мечката нито ще си тръгне, нито нещо друго. И не знам служителите на Министерство на екологията дали са в гората, но служителите на Министерство на земеделието и Изпълнителнага агенция по горите са ежедневно в гората и виждат мечките и козите. И в това е смисъла, колегата от Министерство на екологията се опита да го обясни – ние не правим нищо повече от това, че сменяме режима – вместо министъра на екологията, министъра на земеделието ще дава разрешителното за по-бърза оперативност. Когато хората са нападнати от мечка, те не тичат при служителите на Министерство на екологията, а тичат при горския и му казват “Ей там има мечка, която ми изяде пчелина, изяде ми овцете, събори ми кошарата, която щеше да изяде мен и децата ми”. В това е смисъла. Ако някой иска да убие мечка, Димитров ви го кажа, ще отиде в Румъния, защото там е разрешен отстрела, цената в Румъния е много по-ниска, отстрела там се прави на гонки, т.е. ако някой иска да го направи от ловна страст – ще отиде в Румъния. Ако иска да отстреля коза – ще отиде в Австрия, където, както чухте отстрелват по 15 хил. годишно. Смисълът и философията на тази промяна е да може да отговорим на притесненията на хората. В момента се откри ловния сезон на едър дивеч, изключвам мечката, на дива свиня. От ловци получавам информация, че отиват на лов за дива свиня, а излизат мечки! Това е свръхпопулация. И досега никой не е давал разрешителни да се отстрелят тези мечки. Променяме системата, в случая се натоварвам с още едно задължение. Знаех за негативите, които ще понеса по отношение на тази промяна. Но наистина, повярвайте, подкрепям предложението на Димитров, не защото имам амбицията да стреляме по мечки, а да отговорим по-бързо на ситуацията, която на места в държавата е излязла от контрол. И с това ще завърша. Милея за мечките. Онзи ден при мен беше управителя на парк “Белица”, за решаването на един проблем, за един път, каквото можем правим веднага, за да решаваме проблемите. Мечките са ми мили, но много по-мили са ми хората, които не смеят да отидат в гората, някои загубиха близки, заради мечките. Трябва да направим избора, но той не е свързан с това да ги отстрелваме, а да реагираме на ситуацията, и по-добре да управляваме тази популация. Доказано е, че когато една популация се управлява, тя се увеличава. В Румъния управляват тези популации и както виждате те не намаляват. Не е удачно да се обзалагаме, но съм сигурен, че след години популациите на тези два вида ще бъдат по-големи, ако Министерство на земеделието, респективно Изпълнителната агенция по горите, чийто служители са в гората, бъдат включени в администрирането на този процес. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Само едно уточнение. Не говорим за мечки стръвници, в този закон не става дума за тях. За мечките стръвници си има разпоредба, която действа. Давано е многократно разрешение, аз знам за това, от Министерство на околната среда разрешение за отстрелване на такива проблеми животни, които нападат хора или домашни животни. Давано е разрешение, отстрелвани са такива животни и това е процедурата, която действа в момента. Ако трябва да се подобри подзаконовата разпоредба, ако трябва да се дава по-бързо разрешение, това не налага промяна в закона. Тази промяна в закона касае другите мечки, които не са стръвници. Отнася се за разрешаване на лов на мечки. И както каза г-н Михайлов – в Закона за лова няма как да фигурират защитени видове. Той използва термина свързан с контролиране числеността на популацията, което не е лов. Разрешава се отстрелване на индивиди с тази цел, но това не е част от ловната процедура, пак го извършват ловджии, но това не е записано в Закона за лова, а по другия начин, защото това са защитени видове. И второ, за дивата коза, тя не създава проблеми на хората, нали така? С това всички сме съгласни.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Г-н Тошев, не случайно ви запитах в началото дали сте виждали мечка. Защото мечката от обикновена мечка, става стръвница в разстояние на няколко секунди, преди да ви изяде! Дали мечката е стръвница или не, кой може да го каже? Мечката може да ви нападне, когато има свръхпопулация и започнете да се разминавате с нея, без да е стръвница, тя ще стане стръвница. Точно този подход – да се казва, че едната мечка е стръвница, а другата не е, доведе до това да се даде разрешение и убиха не стръвница, а после ходиха да доубиват стръвницата. Контролът на системата на тази популация е погрешен. И днес се опитах да обясня на колежката Караджова, че правим това, не защото аз съм ловец, а тя не е, а просто защото системата не се управлява. А тези, които могат да се включат в управлението на този видове са хората от Изпълнителната агенция по горите, те са на терен, познават ги. Колегите от Министерство на екологията са много малко, стоят на бюро, не са в гората.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, няма други въпроси. Преминаваме към гласуване. Който е “за” приемането по принцип на предложението на г-н Димитров, моля да гласува.
Моля, който е “за” приемане на предложението на н.п. Лъчезар Тошев и н.п. Иван Иванов, да гласува.
“За” – няма “Против” – 11 гласа “Въздържал се” – 1 глас
Не се подкрепя предложението.
Предлагам в окончателна редакция да приемем принципното предложение на н.п. Емил Димитров заедно с предложението по вносител и редакцията на МОСВ. Юристът ще го напише, сега да не сбъркаме. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 1 глас
Със 17 гласа “за”, нула “против” и 1 глас “въздържал се” приемаме редакцията.
В Преходни и заключителни разпоредби няма нови предложения. По параграф 2 също. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 1 глас
Със 17 гласа “за”, нула “против” и 1 глас “въздържал се” приемаме текста.
По параграф 3 има постъпило предложение на н.п. Лъчезар Тошев и н.п. Иван Иванов. Няма други предложения. Г-н Тошев презентира предложението.
Който е за приемане на предложението на н.п. Тошев и н.п. Иванов, моля да гласува.
“За” – няма “Против” – 16 гласа “Въздържал се” – 1 глас
Не се подкрепя предложението.
С това приемаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча на второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка 3 - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закон за фуражите, № 002-01-74, внесен от Министерски съвет на 12.08.2010 г.
Уважеми колеги, по заглавието на закона и до параграф 7 включително, няма постъпили нови предложения. Предлагам да ги гласуваме ам блок. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 18 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
С 18 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” приемат се.
По параграф 8 има техническа редакция на комисията. Моля, който е “за” приемане на параграф 8, по редакцията на експертите на комисията, моля да гласува.
“За” - 18 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
С 18 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” параграф 8 се приема.
Предвид промените и работата на правния екип и референтите се предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10, чийто текстове са ви раздадени. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 18 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
С 18 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” текстовете на новите параграф 9 и параграф 10 се приемат.
По параграф 9 има постъпило предложение на н.п. Лъчезар Тошев. Искате ли думата, г-н Тошев?

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Разбира се, благодаря. Г-жо председател, уважаеми колеги, аз не променям внесения текст на праграф 9, но го разширявам с една допълнителна ал.6, която третира един специален случай, когато фуража съдържа семена на генетично модифицирани организми, които имат запазена кълняемост. Става въпрос за такива фуражи, които съдържат в себе си семена, които са генетично модифицирани. Това означава, че те биха могли да пораснат и да бъдат повод за замърсяване на култури от същите видове с ГМО-семена и това да създаде проблеми. И тъй като това не е предвидено в Закона за фуражите, предлагам разрешението за внасяне на такъв вид фуражи и за транспортирането им да се извършва по същия ред на предпазливост, както това е описано в глава ІV от Закона за генетично модифицираните организми. Знаете, че в тази глава въведохме изключително строги изисквания за контрол върху внасянето на генетично модифицирани организми и освобождаването им в околната среда. По отношение на фуражите това не е толкова строго, защото фуража се използва за храна на животните, но в този случай смятам, че трябва да обърнем внимание на това, че има фуражи, които биха могли да ни създадат проблем. Знаете, че позицията на парламентарната група на ГЕРБ беше, че ГЕРБ не желае в България да се отглеждат генетично модифицирани организми. Това беше заявено от лидера Бойко Борисов, което в крайна сметка доведе до почти пълен консенсус в пленарна зала за приемането на измененията в Закона за генетично модифицираните организми. Не смятам, че е редно тук да пренебрегваме този казус и да отворим една врата, през която да бъдат вкарвани фуражи със семена със запазена кълняемост, защото това ще бъде страничен начин да провалим това, което постигнахме с другия закон. Ето защо се надявам, че ще вземете предвид тези аргументи и ще подкрепите това предложение. Багодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Цветан Димитров, зам.министър.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Между другото предложението е много съдържателно и има логика в него. Вие сте прав, че риск това нещо да се случи чрез фуражите и много малък, да не кажа, че почти не съществува, но въпреки това трябва да се пазим от всичко. След като сме приели такава политика, да, нека тя да бъде такава. Но, имайки предвид нещата от правно-техническа гледна точка и българско, и европейско законодателство, това което предлагате излиза извън обхвата на регламента, чиято процедура в случая следваме. Тези проблеми на българско и на европейско ниво са решени с два нормативни акта и нашето становище е, че по-скоро подобни текстове имат място в Закона за генно модифицираните организми. Този текст, не че би утежнил процедурата, но технически няма да изпъним точно процедурата на регламента, иначе предложението е добро. Вие като народни представтиели преценете дали е необходимо да бъде тук.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Г-н Гюзелев, имате думата.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Аз съм съгласен със загрижеността на колегата Тошев и да се придържаме към Закона за ГМО. Обаче колега Тошев, посочете ми един фураж, където това може да се случи. Доколкото мога да преценя, фуражите са механично смесени с добавки от витамини, креда, соли и практически в моя жизнен опит, физически не мога да си представя какво визирате, към какво е насочена вашата норма, която по принцип е правилна, но не е свързана с реалния живот. Ако бъде въведено като норма освен административната тежест, какво приложение ще има. Кажете кой фураж ви притеснява – за канарчета, за птици, за едри животни? Посочете каква е опасността, примерно – не е достатъчно стрит, смесен и т.н. Не мога да си обясня реалното приложение на тази норма. Достатъчно време отделихме за рестрикциите в Закона за ГМО, но не разбирам към кой вид фураж е насочена нормата в реалния живот. Вероятно има нови, невкравани в България досега фуражи. Посочете ми поне един, за да ме убедите, че това е необходима норма.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря. Това е норма, която в крайна сметка ще затрудни влизането на зърнени фуражи с цели семена в тях, т.е. ще направи процедурата много сложна и едва ли някой ще следва тази процедура. Но освен това ще се предпазим от една опасност, когато се внася фураж, в който има цели семена, които могат да покълнат, чрез едно боравене с тези фуражи по непредпазлив начин, всъщност да се окаже, че нечия продукция ще бъде замърсена. Не съм производител на зърнени храни, нямам интереси в тази област, но смятам, че е коректно да запишем такова изискване. Ако министерството предлага, то може да се прехвърли с преходна разпоредба в Закона за генетично модифицираните организми, технчески, но това е една превантивна мярка.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Не чух конкретен отговор и не съм удовлетворен. А не смятате ли, че прекалено администрираме, вместо да опростяваме нещата. Ние сме в Европа без граници, прекалено, за пореден път опитваме да администрираме, да даваме на администрацията инструменти процесите да се забавят, да искат от бизнеса нескончаеми документи, характеристи на продукта и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Гюзелев, както и г-н Тошев каза, а това е становището и на юристите, че този текст касае по-скоро Закона за генетично модифицираните организми и там принципала е друг. Смятам, че там трябва да се работи по този текст. Колеги, преминаваме към гласува. Който е “за” приемане на предложението на н.п. Лъчезар Тошев, моля да гласува.
“За” – нула “Против” – 16 гласа “Въздържал се” – нула
С нула гласа “за”, 16 гласа “против” и нула “въздържал се” предложението се отхвърля.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за параграф 9, който става параграф 11. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма

Следващият параграф 10 по вносител ще подложа отделно на гласуване, тъй като единодушното становище на първо четене, казахме, че комисията, за която става въпрос няма да я приемем на второ четене. Затова смятам, че текстът трябва да бъде подложен на отделно гласуване, тъй като идеята е този параграф да не бъде приет. И така колеги, който е “за” параграф 10 да бъде приет, моля да гласува.
“За” - 0 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 17 гласа
С 0 гласа “за”, нула “против” и 17 гласа “въздържал се” параграф 10 не се приема.
Експертите на комисията предлагат да се създаде нов параграф 12 с текста, който ви е представен. Моля, който е “за”, да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма

По параграф 11 има редакция на комосията, която ви е представена. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Приема се.

Комисията предлага да се създаде нов параграф 14, с текста, който ви е представен. Който е “за” моля да гласува”
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Приема се.

За параграф 12 на вносител няма постъпили предложения. Моля, който е “за” приемането му и да стане параграф 15, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Приема се.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 16 и 17, с текстове, които са ви представени. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Приемат се.

По параграф 13, параграф 14, параграф 15, параграф 16, параграф 17, параграф 18, параграф 19 и параграф 20 по вносител няма постъпили нови предложения. Моля, да приемем текстовете по вносител. Който е съгласен, моля да гласува.
“За” - 16 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 1 глас
Приемат се текстовете.

За параграф 21 на вносител има редакция на комисията и параграфа става 26, който е “за”, моля да гласува.
“За” - 16 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 1 глас
Приема се с 16 гласа “за”, нула “против” и един глас “въздържал се”.

По параграф 22 няма нови предложения. Който е “за” приемането му и параграфа да стане 26, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Приема се.

Комисията предлага да се създаде нов параграф 28, с текста, който ви е представен. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Приема се.

По параграф 23, предвид предложените промени би следвало да не подкрепим текста, подлагам го на гласуване. Моля, който е “за” приемане на параграф 23 по вносител, да гласува.
“За” - 0 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 17 гласа
Параграф 23 по вносител не се приема.

Комисията предлага редакция на този параграф, който става парграф 29. Който е “за”, моля да гласува.
“За” - 16 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 1 глас
Приема се редакцията на комисията.

По Преходни и заключителни разпоредби. По параграф 24 на вносител и параграф 25 на вносител няма новопостъпили предложения. Моля да ги гласуваме, като параграф 25 по вносител, става параграф 31. Който е съгласен, моля да гласува.
“За” - 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Приемаме предложението. С това приемаме на второ четене целия Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.

По т.4 Текущи, давам думата на г-н Емил Димитров.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, не успях да присъствам на предишното заседание, тъй като съм вносител на законопроекта, който се гледаше в Икономическата комисия и беше наложително присъствието ми там. Обсъждана е важна тема за акциза върху тютюна и в контекста на днешните разговори за липса на средства за земеделие и гори, както в много други сфери, приемете го като процедурно предложение – предлагам да разгледаме на ново казуса и да вземем решение по него. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Който е “за” в т.4 да разгледаме Закона за акциза отново, моля да гласува.
“За” - 16 гласа “Против” – 1 глас “Въздържал се” – няма
Приема се предложението.
Г-н Тасим, имате думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Колегата с писмо можеше да се включи в гласуването, 8 на 8 беше резултата и не се прие в закона.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако знаех, че трябва да пиша писмо, щях да съм го написал.

ЮНАЛ ТАСИМ: Такъв е реда.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тази процедура я уточнихме с юристите. Уважаеми колеги, извън дебата, който направихме по Закона за акциза и данъчните складове на предишното заседание има ли други предложения или становища? Ако няма други предложения, го подлагам на гласуване. Който е “за” приемането му с направените бележки, моля да гласува.

ЮНАЛ ТАСИМ: Извинете, г-жо председател, но в момента не сме цялата комисия. А сега изведнъж, в “Разни” да започваме дебат по един закон, който е безспорно много важен, не е много сериозно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние не сме водеща комисия. А освен това заседането не е закрито. А който е напуснал заседанието преди приключване на дебатите по дневния ред – ние не можем да променим това.
Който е “за” приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с направените бележки, моля да гласува.
“За” - 11 гласа “Против” – 2 гласа “Въздържал се” – няма
С 11 гласа “за”, 2 гласа “против” и нула “въздържал се” приемаме законопроекта.
Колеги, с това закривам заседанието на Комисия по земеделие и гори.

/Заседанието бе закрито в 18,00 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



83 251 знака