Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
20/10/2010
    Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов за напредъка на страната ни при усвояването на средствата от Европейския съюз по Програмата за развитие на селските райони.


    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по земеделието и горите



    П Р О Т О К О Л

    № 43

    На 20 октомври 2010 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов за напредъка на страната ни при усвояването на средствата от Европейския съюз по Програмата за развитие на селските райони.

    Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите.

    * * *

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, от двете комисии, добър ден на всички! Днес провеждаме съвместно заседание на Комисията по земеделие и гори и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като съвместното заседание е с единствена точка в дневния ред - Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов за напредъка на страната ни при усвояването на средствата от Европейския съюз по Програмата за развитие на селските райони.
    След приключване на съвместното заседание Комисията по земеделие и гори ще продължи заседанието си по предварително раздадения дневен ред.
    На днешното съвместно заседание на двете комисии присъства министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, г-жа Светлана Боянова – зам.министър, г-н Цветан Димитров – зам.министър, г-н Николай Пенков – началник на кабинета на министъра, г-н Светослав Симеонов – изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”, г-жа Демина Байрактарска – директор на дирекция “Развитие на селските райони”, г-жа Мариана Николова – директор на дирекция “Правно-нормативни дейности” и други експерти от министерството и ДФ “Земеделие”.
    Уважаеми колеги, по програма трябва да приключим съвместното заседание най-късно в 15,30 часа. След това Земеделската комисия има още четири точки, които трябва да разгледа. Материалите по единствената в точка в дневния ред са ви раздадени предварително. Министърът и екипът му няма да ви обременяват отново с изчитане на цялата информация.
    Първо ще дам думата на министъра на земеделието и храните. След това ще имате възможност да поставите въпросите си към него и екипите от министерството и фонд “Земеделие”, но ще ви помоля това да става в рамките на не повече от 3 минути, за да може да приключим в рамките на планираното време.
    Уважаеми г-н министър, имате думата.

    МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, раздаден е подробен доклад, който е доста обемист и ако трябва да го прочета ще ни отнеме доста време. Затова ще се се спра на основните моменти съвсем накратко, преди с моя екип да отговорим на вашите въпроси.
    По отношение на усвояване на европейските средства в областта на земеделието. Знаете, че те са основно в две направления. Едното са директните плащания и другото е Програмата за развитие на селските райони, най-вече тя, тъй като имам и европейски средства, които трябва да се усвояват по Оператвината програма по рибарство.
    По отношение на директните плащания, усвояването е 100 % и то преди крайния срок. Подаването на заявленията за следващото плащане протече без проблеми. За първи път работихме директно в системата ИСАК и въпреки песимизма, че това ще доведе до големи застъпвания, до объркване, мога да кажа, че застъпванията тази година са само 1,18 %, т.е. незначително и доста под средното дори за Европейския съюз. Лошите прогнози не се потвърдиха. Да се надяваме, че при изплащането след това няма да имам никакви проблеми. В момента тече изготвянето на новата орто-фото карта, която да изчисти абсолютно всички проблеми. Мога да кажа, че по тази линия почти няма проблеми.
    По отношение Програмата за развитие на селските райони, където е най-големият ресурс, който трябва да усвои станата ни до 2013 г. Дал съм доклада. Ще спомена само няколко данни. До момента са подадени над 11 хил.заявления за подпомагане. Договорените към 11 октомври публични средства са 30,6 % от целия бюджет на програмата, а постигнатото разплащане по програмата, също към 11 октомври, е 17, 7 % от целия бюджет на програмата. Виждате, че това е доста над средното за страната по отношение на останалите оперативни програми, с тази забележка, че по същество Програмата за развитие на селските райони не е оперативна програма. Това са данните, които мога да дам.
    По-нататък сме дали доста цифри, които предполагам ще бъдат обект на коментар от ваша страна.
    Имаше доста голямо изоставане по Оперативна програма “Рибаство”. До момента договорираните средства са в размер на 9,6 млн., което представлява 4,61 %. Общо изплатените средства са в размер на 830 хил., което е 0,40 %. Тук беше голямото забавяне и тук сме съсредоточили огромния ресурс, за да могат да тръгнат средствата и по тази програма.
    Винаги стои въпросът със САПАРД, макар че той приключи. Тук е новият изпълнителен директор на ДФ “Земеделие” Светослав Симеонов, който до момента отговаряше за САПАРД, така че и той може да отговори на конкретни въпроси, ако имате. Там останаха въпросителни по отношение на някои проекти, които се разследваха от различни институции, но да се надяваме, че той ще даде обстоен отговор.
    Тъй като това е първо съвместно заседание на двете комисии, бих искал да ви информирам, че с решение на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” от преди десетина дни е освободена досегашния изпълнителен директор Калина Илиева, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Тя ни информира два дни преди заседанието на Управителния съвет, че е в отпуск по майчинство. Тъй като имаше коментари в медиите, следва да обясня, че технологично тя не може по-рано от шест месеца да прекрати или прехвърли отпуска по майчинство, а ние не може да си позволим повече от шест месеца да отсъства. Имайки предвид динамиката и очакванията свързани с дейността на ДФ “Земеделие”, смятаме че за този период трябва да има титуляр. Това е причината за нейната смяна. Да е жива и здрава и тя, и нейното детенце. Но във връзка с голямата динамика в работата ни е необходим титуляр и от десет дни този титуляр е Светослав Симеонов, на който предполагам, че ще дадете думата след малко. Благодаря.

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, имате раздадена информацията по повод усвояването на различните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Моля, който от вас има въпроси към министъра или неговия екип, да ги зададе.
    Г-жо Плугчиева, имате думата.

    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми г-н министър, уважаеми дами и господа заместник министри, колеги, ще си позволя съвсем кратък коментар по Програма за развитие на селските райони и програма “Рибарство”, след което имам и няколко кратки въпроса.
    Първо, искам да поздравя г-н Симеонов с избирането му на поста. Да считаме, че не е само изпълняващ длъжността, а че е официално избран за изпълнителен директор.

    МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Извинете, само да уточня – няма такъв термин “временно изпълняващ” съгласно Устройствения правилник на фонда и затова Светослав Симеонов е титуляр на поста “изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”. Разбира се, казали сме му, а и всички знаем, че всеки е временно на даден пост, но така или иначе в момента той е титуляр на поста.

    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Надявам се, а и всички земеделски производители се надяват, да не бъде временно, защото с този временен характер на всичко – поведение и стил на работа, всичко временно, създаваме една нестабилност като цяло, затова му пожелавам да не бъде временно, г-н министър. Разбира се, не правим пазарлъци, става въпрос за качество на работата. Поздравете и г-жа Илиева, честитя й голямото събитие. Но спирам до тук с протоколните въпроси, за да мога да се вместя в определеното за изказване време.
    Бих искала да кажа, че това заседание, което правим е изключително закъсняло. Може би в началото на тази календарна година имахме едно общо заседание по темата и се срещаме сега, след осем или девет месеца. И тъй като става въпрос за европейски фондове и за Програма за развитие на селските райони, се надявам за в бъдеще да има един по-регулярен и постоянен контрол, възможност за контрол, от страна на парламентарната комисия.
    Г-н министър, вие отчетохте, че 17 % е разплащането от общите средства. Това като цифра звучи добре, но моята молба е да коментирате проблемите на програмата, а те за съжаление са много. Аз ще си позволя да засегна основните от тях, без да бъда изчерпателна. Първо, системата е все още задръстена от проекти. Има над 1500 проекта, които са от миналата година и не са разгледани, за които няма и информация кога ще бъдат разгледани. Потенциалните бенефициенти по тези проекти нямат никаква информация. Второ, в тази календарна година, ръководството на фонда е сменило част от правилата за оценка на проектите. Само на тази база, без да информира бенефициентите, след промяната на правилата, естествено, част от проектите стават неконвертируеми и отпадат от оценка само поради тази причина, нещо, което е абсолютно недопустимо. Трето, преди една година говорихме по този въпрос – трябваше да се потърси начин да се децентрализира работата на фонда и да се даде възможност на звената, които имате долу по места, по вертикала, да се обучи персонала им, за да може да приемат и оценяват проекти, особено такива,които са с малка стойност, за да се облекчи администрацията на централно ниво. В тази връзка е и моят въпрос към вас, г-н министър и към новото ръковоство на фонда в лицето на г-н Симеонов – дискутират ли се тези възможности, прави ли се нещо по този въпрос или ще продължава старият метод на работа, който задръства системата и бави оценката на проектите с месеци. Освен това, апелирам и за промяна в правилата на работа, в смисъл – срокът от три месеца, които бяха въведени за оценка на проектите, но поради липса на административен капацитет, а вероятно и по други причини, срока е удължен на пет месеца. А дори и този официален срок за оценка на проектите не се спазва, удължава се във времето до 8,10, 12 месеца. По мерките за млади фермери са постъпили много жалби за неспазване на сроковете, за прилагане на двоен стандарт, даже в момента има бенефициенти, които не само не са получили информация, но са поставени в крайно неизгодни условия да връщат субсидия, затова моля за по-ясна и категорична прогноза за мерките, които вземате по тези въпроси. Надявам се с новото ръководство да се смени рязко стила на работа, с оглед повече прозрачност, повече гъвкавост, повече оперативност и по-добър диалог с общини и земеделски стопани. Това ще допринесе за максимално използване на ресурса по програмата. Крайно време е да се престане с този стил на подозренние към бенефициентите, че всички са в групата “престъпници”, които лъжат, крадат и злоупотребяват. Програмата е, за да работи, да достигат средстватаа до хората. Там където грешат или не могат да се справят – да им се помага. А когато има нарушители - има други институции, чиято работа е да се занимават и установяват нарушенията.
    И не на последно място – поздравления към екипа ви по отношение на програма “Рибраство”. Най-после, след десетки промени, не виждам тук ръководителя на програмата, най-после има реални резултати и очакваме Оценката за съотвестствие. Доколкото разбирам очаквате резултата от Брюксел до края на октомври, за което заслужавате поздравления. Необходимо е максимално добре да информирате обществеността за мерките, които отваряте, за да могат бенефициентите да се включат активно. Благодаря за вниманието!

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Плугчиева. Г-н министър, имате думата.

    МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря на г-жа Плугчиева за оценката по програма “Рибарство”. Действително по тази програма направихме и невъзможното, за да бъде готова Оценката за съответстве до дни. Отварят се мерки и въпреки, че процента на усвояемост е 0,4, договорирания около 5, имайте предвид, че много скоро нещата ще се променят, ще се използва административния капацитет и е важно, че нещата стартираха.
    Да, това което препоръчах на новото ръководство на фонд “Земеделие” е промяна в стила на работа.
    Преди няколко дни в курорта “Албена” имахме среща със Сдружението на общините, на което заявих, че искам да има директен контакт с бенефициенитите, и кметове, и физически лица, защото фонда не може да бъде само в позиция на бранител на европейските средства, но той трябва и да подпомага максимално усвояването на тези средства. Така че времето, в което имаше тенденции за ограничен достъп на бенефициентите и длъжностни лица от общини до фонда, отмина. Като принципал и председател на Управителният съвет съм разпоредил тази практика да бъде преустановена. Раздал съм номера на личния си мобилен телефон на кметовете за директен контакт, същото направи и Симеонов. Надявам се, че той, като отговарящ досега ресорен зам.изп.директор за Програмата за развитие на селските райони и сега като изпълнителен директор няма да има проблем с комуникацията. Подсилен е екипа с нов зам.директор, който също идва от позицията началник-отдел “Разплащане” и да се надяваме, че нещата ще се ускорят.
    На заседанието на Управителният съвет, на което взехме решение за промяна на ръководството, възложихме на новото ръководство да изготви доклад, с който да запознае членовете на Управителния съвет с дейността на фонда до момента. А аз ще направя нещо повече, ще запозная с този доклад членовете и на двете комисии, т.е. в момента в който бъде адресиран до мен, а може и в момента да възложим на Симеонов, да го адресира и до Комисията по еврофондове и Комисията по земеделие. Те имат пълната подкрепа на ръководството на министерството. Между другото, засилихме техния капацитет с ключови служители на министерството, с оглед подобряване и ускоряване на работата. Това е подхода ни.
    Да, имахме намерение, но трябва да призная, че до момента не е факт и това е критика към ръководството на фонда – не е децентрализирана дейността по отношение приемането и обработката на проектите. Щатът на фонда е 1800 човека, не може обработката на проектите да бъде възложена само на 60 човека на централно ниво. И да искаме да се работи максимално бързо, няма как да стане. Има ресурс в териториалните поделения и той трябва да бъде използван.
    Възложено е на ръководството да внесе в спешен порядък и промяна на Устройствения правилник на ДФ “Земеделие”, която трябва да бъде приета от Управителния съвет, след това от Министерски съвет. Всичко необходимо за по-доброто администриране на работата на фонда ще бъде направено.
    Що се касае до наредбите, тук е ресорния зам.министър Светлана Боянова, която е поела пък с нейния екип преглед на всички наредби и там където се налага промяна, някои от нещата вече сме ги набелязали, в спешен порядък ще бъдат направени. Разбира се, с благодарност отчитаме предложенията, които се правят и от народни представители, членове на тези две комисии. В добър диалог сме, надяваме се, че това ще подобри работата.

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Боянова, имате думата.

    СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Благодаря. Да, ще взема отношение по законодателството. За съжаление, по нашата програма всичко е под формата на наредби и това често изменяне на наредбите дразни бенефициенти, общини и земеделски производители. Повечето от промените, които се правят, искам да ви уверя, че са с оглед облекчаване на процедурите. Това, върху което в момента акцентираме е улесняване изготвянето на бизнес-плана за кандидатите-животновъди. Много от мерките за общините също ще бъдат улеснени откъм поръчките, имаме разговори с колегите от фонд “Земеделие”.
    Много голяма част от промените, които правим в наредбите са свързани с промени в Програмата за развитие на селските райони. На последното заседание на Комитета за наблюдение набелязахме сериозен пакет от мерки, които да подпомогнат облекчаване на процурите и увеличаване усвояването на средствата. Искам да ви информирам, че особено по ос две, където имаме сериозно забавяне в усвояването на средствата сме предвидили увеличаване на компенсаторните плащания, увеличаване на възможностите да се кандидатства над 100 ха, както е в момента за необлагодетелстваните райони; даваме опция по ос първа за земеделски производители, които до момента не са канидатствали за бройлери, гарантиран бюджет, да го направят, т.е. все мерки, които макар на пръв поглед да са дребни, в съвкупност, смятам, че много ще облекчат бенефициентите. Друга мярка, която е важно да се знае, е че комбинираме държавна помощ с кандидатстване по 121 мярка. Това не само, че ще вдигне процента на усвояване на средства, но освен всичко друго ще помогне на всички животновъди до края на другата година, да могат да кандидатстват по програмата. И най-хубавото в тази част е да могат да усвояват в началото, преди да дойдат при нас с проект по 121 мярка, кредитен ресурс от ДФ “Земеделие” предоставен на референтен лихвен процент при една облекчена процедура. Т.е. от гледна точка на Управляващия орган, смятам, че полагаме достатъчно усилия програмата да бъде преразпределена, все пак сме в средата на програмния период, не може да си позволим кой знае какви промени към настоящия момент.
    Мислим също за други мерки, които да бъдат отворени, а именно такива които са свързани с напояването, което според нас е доста желана и чакана мярка от земеделски производители, което пък е свързано с даването на повече точки за проекти, които са свързани със зеленчукопроизводство и овощарство по мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”. Това просто е един пакет от мерки, аз споменах само една малка част от тях, чрез които смятам, че ще може да повишим темпа на работа. Много голямо значение за това има самото администриране на програмата и аз ще помоля Светослав Симеонов да каже как точно ще правим всички тези неща, които сме си набелязали и които със сигурност ще имат положителен ефект върху програмата.

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбира се. Г-н Симеонов, заповядайте.

    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Може ли преди това да задам два конкретни въпроса на г-н Симеонов, за да може заедно с изложението си, да отговори и на тях.
    Г-н Симеонов, бихте ли могли да кажете по програма САПАРД колко фирми са осъдили фонда за неразплатени средства. И мярката по нитратната директива – кога ще стартира изпълнението й?

    СВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ: Първо искам да благодаря за отправените пожелания. Успехът на ръководството на фонда, ознава успех да всички български земеделци, т.е. работеща програма и земеделци, които максимално бързо да получават европейските средства.
    Правилно очертахте основните проблеми и тяхното решаване не търпи повече отлагане. На първо място, това е ускоряване обработката на проектите. С колегите от министерството и с подкрепата на министър Дончев набелязахме няколко спешни мерки, които трябва да бъдат направени. На първо място за общините – обособяване на отделен сектор, който да се занимава само с техните обществени поръчки, тъй като това е голям пробем. Ние оценяваме важността, която има фонд “Земеделие” за осигуряване на ресурс за малките общини и обновяване на българските села. Това ще стане факт до 15 ноември – всяка община ще има конкретен експерт, с който ще може да работи. Това се оказа добра практика по другите оперативни програми, т.е. самия кмет, самата община ще знае с кого да работи.
    По отношение обработката на останалите проекти преминаваме към увеличаване на административния капацитет и децентрализиране. Това не може да стане към момента за проекти, които са приети, но за новия прием по определени мерки това трябва да стане факт, тъй като не е нормално, както и министър Найденов подчерта, при една огромна структура постоянно да казваме, че нямаме административен капацитет. Иска ми се на следващо подобно заседание този въпрос вече да не стои на дневен ред. Това са основните въпроси, които трябва да бъдат решени – децентрализиране, скъсяване на сроковете, по-добро взаимоотношение с бенефициентите – това са хората, за които работим и не е нормално във фонд “Земеделие” на тях да се гледа като на престъпници, или хора, които нямат право да влязат във фонда. Вече е факт свободния достъп до фонда, има изградени две приемни, вече не се налага бенефициентите да бъдат приемани във фоайето на фонда. До края на седмицата ще стартира информационен център, т.нар. кол-център, който ще има обявени телефони за отделните програми. Всеки бенефициент ще може да се обръща към конкретни експерти за конретни отговори по съответни мерки. Другото, което предлагаме за подобряване на работата, това е изнесени посещения на експерти от централно ниво по места. По този начин хората ще могат да получават директно отговори на място, защото знаете, че голяма част от тях са бедни хора и едно идване до София е свързано с големи разходи.
    По отношение въпроса за програма САПАРД. Въпросът е много чувствителен. Ние отчетохме, че програмата е приключена, но все още продължава да действа за сметка на България, като държава. Каква е статистиката там. От одобрените 2607 проекта, 563 проекта са вписани в книгата на длъжниците, което значи, че тези проекти не са изпълнени съгласно правилата. Реализираните проекти са 2 670. От тези 563, които са включени в книгата на длъжниците 268 проекта са с финансови последици, като сумата, на тези последици е доста сериозно. Към днешна дата тя е 230 млн.лв. Вие добре сте запознати с процедурата и какво ще последва оттук нататък. Съгласно действието на Многогодишното финансово споразумение ние имаме задължението в рамките на две години да си съберем средствата от бенефициентите. Ако това не стане, България като страна-членка трябва да отпише тези задължения към Брюксел и те трябва да бъдат възстановени от националния бюджет. Това ще бъде загуба понесена от държавата. Тук идва и другия неприятен момент, който поставихте като въпрос. ДФ “Земеделие” започва да губи все повече дела. В момента има над 200 дела заведени от фирми, които са в книгата на длъжниците. Към момента, пет от тях вече сме ги загубили, т.е. отделно от сумата, която България трябва да върне на Брюксел, 230 млн., ако загубим тези средства в дела, България трябва да върне тази сума двойно. Доста неприятен момент, който трябва да се има предвид.
    По отношение на нитратната директива. Проекти по нитратната директива са приемани. По обявения прием се приеха проекти, той приключи м.септември. Може би по-скоро става въпрос за обработката на проектите. Тази обработка ще завърши през м.декември, т.е. тези 63 проекта ще бъдат обработени. Фермерите, които са кандидатствали по нитратната директива ще имат сключени договори с фонд “Земеделие”, стига да отговарят на изискванията за финансиране. Благодаря.

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Владимир Тошев, имате думата.

    ВАЛДИМИР ТОШЕВ: Уважаемо председателство, уважаеми г-н министър, уважаеми дами и господа, чухме отговорите ви, видяхме какво сте ни написали. Аз имам още няколко въпроса към вас. Според мен не е добра практика да се отвори един дълъг прозорец за прием и да се натрупа огромна купчина папки, която трябва да се обработва от малък брой хора. В оперативните програми, където практиката е добра, се отваря един къс прозорец, проектите се обработват и продължават напред. Считате ли, че това е добро предложение и при вас да продължи така работата. Това е първият въпрос. Второ, освен наредба, която да децентрализира обработката на проектите, е необходимо да разполагате и с много хора. В малките общини обаче, капацитета от човешки ресурс е доста ограничен. Какво ще предприемете, за да подготвите тези хора и те да започнат да работят на нивото на централното управление? Следващият ми въпрос е притеснителен – 23 % от проектите не са одобрени. Процентът е много висок, какви са причините? И последният ми въпрос – почти 40-45 % от проектите са по мярка “Млад фермер”, доста от проектите, които са приети изпаднаха под черта, т.е. не са финансирани, защо? Благодаря.

    МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По отношение на капацитета. Една от идеите ни е, за да останат хора в тези по-малки области, е да създадем условия за натоварване и нещо да се случва. Съвсем наскоро, когато внесохме новия Закон за горите бяхме предвидили малките общини да могат да управляват част от природните паркове. Тогава “зелените” възразиха. Общините нямало да имат капацитет. Ако постоянно се водим от презумпцията, че няма капацитет на регионално или субрегионално ниво, никога няма да изградим тази администрация. Така че това е пътя – да децентрализираме, а вече териториалните поделения на фонда, или ако става въпрос за общини – те да търсят административния капацитет, но младите хора ще се върнат там, или ще бъдат задържани там, тогава, когато им осигурим наистина перспектива, включително и за правене на кариера. Това от мен, а конкретно на въпросите ви, г-жа Боянова ще отговори.

    СВЕТЛАНА БОЯНОВА: По отношение предложението да бъде по-равномерен графика за отваряне на мерките – това е виждането и на нашето ръководство, а и Комисията го препоръчва като подход, така щото в един конкретен прозорец да спечелят само най-добрите проекти, те да получат най-добрите точки. Кога точно ще бъде ясно какви ще бъдат приемите оттук насетне – може би г-н Симеонов ще даде някакви индикации, но не считам, че те ще бъдат реалистични, защото няма как да се случи, докато не си обработим проектите до края на годината от предходните прозорци. Аз мога да кажа, че не по-рано от февруари месец ще бъде ясно точно по всяка мярка с какъв бюджет се разполага, по какав начин да бъде отворена, какви допълнителни мерки трябва да бъдат отворени. Примерно едни хидромелоративни мерки да се отворят, това допълнително ще усложни работата, защото те са сложни мерки и трябва да се гледат от още хора. Така че всичко това трябва да се прецизира и смятам, че към м.февруари може да имаме някакъв индикативен график. Не считам за редно да се бавим повече от този срок, за да има яснота през годината как ще бъде усвояван бюджет 2009 и разплащането му. А и трябва да договаряме, не бива да имаме такива дълги прозорци, както тази година, никакъв прием до юли, август, септември съответно по различните мерки.
    Що се отнася до младите фермери, да, там има голям брой отхвърлени проекти, поради недостатъчен бюджет, нещо, което е предвидено и в наредбата – приема приключва до там, до където е стигнал. В тази връзка искам да кажа, че сме предложили на Комисията, в последното изменение на програмата средствата, които прехвърляме от 611 мярка, т.нар. национални доплащания, по които няма да има разплащане оттук насетне по програмата, да бъдат прехвърлени в частта “негарантиран бюджет”, което не означава само земеделска техника, а означава техника и за зеленчукопроизводители, за овощари, означава и възможност за млади фермери да могат да направят проекти по 121 мярка. Отделно имаме предварителни разговори, с тези, които ни извършват междинната оценка, дали е възможно след междинна оценка да прехвърляме средства към мярка “Млад фермер” 112 мярка, така че и в тази посока се мисли, но е въпрос на време и комуникация с Комисията. Ние трябва да сме достатъчно убедителни, че си заслужава отново да сложим пари по мярка 112. Доколкото виждам ще имаме подкрепата почти на всички от Комитета за наблюдение, където е и неправителствения сектор, и отделно от междинната оценка, която в момента обаче работи само с предварителни доклади и нищо сигурно не казва.

    СВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ: По отношение на децентрализацията ще ви информирам за това, какъв подход прие фонд “Земеделие”. Нашите служители, които са в териториалните звена, се нуждаят от обучение, това е така. Приехме практика, да бъдат командировани в Централно управление, където с помощта на колегите да бъдат обучени, за да могат когато се върнат в техните териториални звена да обработват проекти без проблем. Тази година за втори път се прилага такова обучение, те отново са при нас, за да може следващата година да не се налага да идват, а по места обработката на проекти да бъде на ниво териториална дирекция, съответния териториален директор да подпише договора и да се скъси срока на одобрение на самите проекти. Това е ключа към успеха и по-малко проблеми в работата на фонд “Земеделие”. Наистина, основният проблем е този дълъг престой на проектите и неяснотата за бенефициентите за състоянието на проектите им. Този въпрос трябва да бъде решен и работим за отстраняване на тези проблеми.
    Две са основните причини, поради които се отхвърлят проекти. Първата, както каза г-жа Боянова, това е недостиг на бюджет. Не е ясно на бенефициентите, че самото подаване на проекта не гарантира стопроцентово неговото одобрение. Т.е. вие знаете, че всеки прием по отделните мерки се отваря с определен бюджет. Когато се приемат повече проекти, отколкото е бюджета – ние нямаме основание всички да бъдат одобрени. Това е основната причина.
    Другият проблем е, че все още има некачествено подготвени проекти, т.е. тяхната не добра подготвка или неокомплектованост. Слаба работа от страна на част от консултантите, слабо познаване на нормативната база от страна на самите бенефициенти. Благодаря.

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси? Да, г-н Аврамов, имате думата.

    ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н министър, уважаеми дами и господа зам.министри, уважаеми колеги, искам първо да поздравя министър Найденов за удачните кадрови решения и промени, които направи. Може би една част от тях малко закъсняха, но въпреки това се надявам всичко да е за добро. Искам да поздравя г-н Симеонов с избирането му на поста и дано той си дава сметка за отговорността, която ляга на плещите му, както и за очакванията на всички земеделски производители и общини, свързани с неговата работа.
    Лично аз съм удовлетворен от всичко, което чух, и от зам.министър Боянова, и от г-н Симеонов. Те имат ясна визия за проблемите и за решаването им и мисля, че ще имаме успех.
    Имам няколко препоръки: към ръководителя на Управляващия орган – да се обърне внимание на тези мерки, които към момента не се усвояват, да се помисли какво може да се направи, за да се усвояват по-добре, защото може да се окаже, че там един голям процент от средствата няма да бъдат усвоени. Да се мисли за прелокация на средства към мерки, към които има интерес. Това са може би основните предизвикателства. Към ръководителя на междинното звено на програмата – очакваме ясен график за обработка на натрупаните проекти, очакваме ясен график за приема, който вероятно ще започне от следващата година, но отсега хората да знаят, да си правят сметката. И очакваме да се спазват сроковете за разглеждане и одобрение на проекти, а след това и за разплащане. Удължихме съответно тези срокове в наредбите, но смятам, че ако се отстранят проблемите, за които стана дума тук, е възможно и по-бързо да става обработката на тези проекти. И голямото притеснение на всички, естествено е програма САПАРД. Нещата, които чухме са притеснителни. Става дума за еветуална финансова тежест върху българските данъкоплатци от 400-500 млн.лв. Дано не се стигне до там, но ако е така, програма САПАРД от най-успешната предприсъединителна програма ще се окаже един от най-големите проблеми, който за съжаление ще трябва да плащаме тепърва. Благодаря.

    ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси? Ако няма, а и в графика на времето, от мое име и от името на г-жа Моника Панайотова закривам съвместното заседание на двете комисии. Давам 15 минути почивка и продължаваме с редовното заседание на Комисията по земеделие и гори.
    Благодаря ви за участието!


    /Заседанието бе закрито в 15,15 часа/


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



    31 516 знака

    Форма за търсене
    Ключова дума