Обсъждане на законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от МС на 11.10.2010 . и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от н.п.Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 45

На 03 ноември 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от МС на 11.10.2010 . и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от н.п.Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г. за първо гласуване.
2. Текущи

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и можем да започнем редовното заседание на Комисията по земеделие и гори. Предварително представеният дневен ред е с единствена точка - Обсъждане на законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от МС на 11.10.2010 . и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от н.п.Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г. за първо гласуване.
Имате ли бележки по дневния ред? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще заседаваме днес. На днешното редовно заседание на Комисията по земеделие и гори присъстват: г-н Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, г-н Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, г-жа Магдалена Дакова – началник отдел на дирекция „Правни дейности” в Изпълнителна агенция по горите, г-жа Марияна Николова, трябва да дойде, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” в Министерство на земеделието и храните, г-н Тони Кръстев – директор на дирекция „Горска политика и финансова дейност” в Изпълнителна агенция по горите, г-н Тихомир Томанов – председател на Асоциацията на общинските гори, г-н Антони Стефанов от „БУЛПРОФОР”, както и Катерина Раковска и Тома Белев от „За да остане природата”. Има поканени и други представители на браншови организации, ако съм изпуснала някого, моля да бъда извинена.
Да, г-н Камбитов, имате думата.

АТАНАС КАМБИТОВ: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, декларирам евентуален конфликт на интереси. Моля да се запише в протокола, че няма да участвам в гласуването.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Камбитов.
По точка първа за представяне на Законопроекта за горите, внесен от Министерски съвет на 11.10.2010 г. давам думата на заместник-министър Георги Костов.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, г-жо председател. Добър ден на всички! За мен е огромно удоволствие да представя пред вас резултата от едногодишния труд на експертната комисия, съставена от представители на Изпълнителната агенция по горите, Министерство на земеделието и храните и редица неправителствени, браншови и други организации, заинтересовани от Закона за горите, който днес е внесен за първо четене в Комисия по земеделие и гори на Народното събрание.
Позволете ми, г-жо председател, преди да направя кратко представяне на законопроекта, да прочета една мисъл на известен философ, цитирам: „Човек не може да се захване с нищо по-трудно, по-опасно и с по-несигурен успех от това да поеме водачеството при въдворяването на нов ред, защото новаторът има свои за врагове всички онези, които са се чувствали добре при старите условия и има на своя страна вяли защитници в лицето на всички онези, които може да се почувстват добре при новия.” Това е от Макиавели, произведението „Принцът”, глава шеста. Казвам всичко това, за да изтъкна, че новият законопроект за горите предвижда въдворяването на нов ред в горите в България. Досегашният Закон за горите, който е приет през 1997 г. е променян многократно във връзка с настъпилите промени в икономическите, политическите и други условия в страната. На първо място, промяната в собствеността, на второ място приемането на нашата страна в Европейския съюз и на трето място – наличието на действаща пазарна икономика. От 1997 г. до днес, досегашният закон беше променян по различни причини повече от двадесет пъти, а заедно с промените в правилника за неговото приложение, промените са над четиридесет. Освен това през изтеклото десетилетие, бяха проведени много международни форуми. Бяха приети много международни конвенции като тази от Министерската конференция за защита на горите в Европа - Варшава през 2008 г., за закрилата на горите - проведена в Копенхаген през миналата година. Миналата година се проведе и световния конгрес на горите, където се призна първостепенната роля на горите и тяхното огромно значение за поддържането на климата в световен мащаб и за устойчивостта на живота изобщо. Освен това все повече се наблюдава тенденция на засилване на обществения интерес към горите, като към източник на екологични продукти и услуги, които всички се надяваме да бъдат възпроизвеждани устойчиво. Не случайно над 70 % от териториите от мрежата „Натура 2000” се простират върху българските гори. Назрява необходимостта да се увеличи прозрачността при управлението на държавната и другите видове собственост. А държавната собственост в горите у нас засега е значителна, за разлика от много други страни, които минаха през този преходен период. Държавната собственост върху горите към днешния момент е 76 %. Не на последно място трябва да спомена, че значението на горите в планинските и полупланинските райони е особено голямо и затова трябва да се създаде устойчив, дългосрочен поминък на населението в тези райони, но сектора не трябва да бъде „сив”.
И така,новият законопроект, представлява същата тази рамка, която беше представена в предизборната платформа на политическа партия ГЕРБ, а след това стана и програма на правителството. Чрез новият законопроект се дава възможност за решаването на възникналите проблеми. Тези проблеми бяха анализирани и в докладите на Европейската банка и на Световната банка през 2009 г., като бяха дадени и конкретни препоръки, които са залегнали и в програмата на правителството, а именно: разделяне на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите; създаване на независими държавни органи за контрол на всички гори в лицето на Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите; пълна равнопоставеност на права и отговорности на различните видове собственост. На второ място, предоставяне и прехвърляне на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори. Пълните права дават и задължения на всички лесовъди. Създадени са условия за цедентрализация и редуциране на държавната администрация. Точна и ясна регламентация в отделните глави на принципите на управление на собствеността върху горските територии на общини, физически и юридически лица, нещо което липсваше досега. Въвеждане на задължително дългосрочно, средносрочно и регионално оперативно планиране. Планирането в горите, уважаеми дами и господа, е изключително важно, защото само на тази основа могат да бъдат извършени разумно всички дейности в този много чувствителен, но възобновяем, дългосрочен природен ресурс. Въвеждане на съвременни регламенти на поземлените отношения, с които е стеснена възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи, подчертавам, водещи до намаляване на площта на горските територии за сметка на регламентиране на повече възможности за предоставянето под наем, аренда, учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и права на ползване.
Уважаеми дами и господа, зад този текст се крие идеята, че всяка икономическа дейност в горите, която е временна, в сравнение с живота, продължителността и значението на гората и затова не е нужно, примерно при прокарването на един електропровод, стъпките на електропровода да бъдат изключвани от горския фонд, защото когато той изгуби икономически смисъл, след това тази територия вече не е гора и ще се чудим какво да я правим.
Преструктуриране на сектора и обособяване от една страна на държавната администрация с контролни функции в лицето на Изпълнителната агенция по горите, а от друга страна създаването на шест държавни горски предприятия в държавните гори, които да осъществяват стопанската дейност. Очаква се значително намаление на държавната администрация, на чиновничеството, на бюрокрацията, нещо което обещахме. Също така се създава възможност икономията от отпадането на администрирането на частните, недържавните гори, нека така ги наричаме, да бъде в размер на около 10 млн.лв. годишно. Предвижда се държавните горски предприятия да не внасят в държавния бюджет такси за ползването на държавния горски фонд, това е нещо много важно, и съответно да не получават средства от бюджета. Във фонд „Инвестиции в горите”, който се формира по новия закон, и който се формира в държавните горски предприятия като процент от продажната цена на дървесината е предвидено да се използва изключително за строителство на нови горски пътища – нещо, което е от ключово значение за бъдещето на нашите гори, за тяхното опазване и пълноценно ползване. Ние не може да стигнем до горите, не дай боже, ако стане пожар – ние не може да отидем да ги изгасим, не може да стигнем до ресурса, който може да ползваме и го губим. И затова ни и обвиняват, че сечем само покрай пътищата, където е най-лесно, най-видимо, но за съжаление това е така, защото в момента имаме и задължение да даваме приходи в бюджета.
Законопроектът е структуриран в 18 глави, има над 177 члена, в преходни и заключителни разпоредби има няколко десетки параграфа. Нови глави в законопроекта са главата за сертификацията, главата за професионалното образование и обучение, главата за общинските гори, главата за екосистемните ползи и услуги от горите, които трябва да бъдат възмездни; главата за достъпа до горските пътища. Законопроектът предвижда разработването на няколко подзаконови нормативни документа, наредби, така както е в модерното европейско законодателство, и не се предвижда изготвянето на правилник. Няма да навлизам в повече подробности, сигурен съм, че сте се запознали със законопроекта. Готов съм, заедно с екипа, който е до мен да отговорим на въпросите ви. Законопроектът беше обсъден на много форуми. Бяха приети редица бележки. И до момента постъпват бележки и предложения, върху които работим. Всички разумни предложения, надявам се и от вашата комисия, ще бъдат добре дошли за създаването на един нормативен документ, който не е насочен към никой от нас, присъстващите тук днес, той е обърнат към бъдещето, за да може да оставим на нашите деца, по принципите на устойчивото управление, една здрава природа, жизнени гори и проспериращ горски сектор на страната. Благодаря!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Костов.
Съгласно процедурата в първа точка разглеждаме два законопроекта, които касаят една и съща материя. Господин Михайлов, желаете ли да представите втория законопроект? Той е проект за изменение и допълнение на сега действащия Закон за горите.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Ами проектът загуби своето значение, ние го дадохме февруари, а сега сме ноември месец.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но очаквахме по-рано Закона за горите.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Тогава ви предупредих, март или април, когато обсъждахме въпроса, че този закон най-вероятно ще влезе в края на годината, както се и случи. Тогава внесох четири законопроекта – за горите, за ЗУТ, за опазването на земеделските земи и целта беше санкцията, за която ни предупредиха от Брюксел, че България може да бъде наказана с 53 млн.евро, да бъде избегната, т.е. да се спре разпореждането със земите, върху които бяха извършени заменки. Сега в условията на нов закон, смятам, че тези поправки си губят стойността. По-добре да се спрем на самия законопроект.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да разбирам ли, че оттегляте проектозакона?

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Да, оттеглям го.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от н.п.Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г. се оттегля от вносителя.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, моля за вашите въпроси или становища по така представения ни законопроект от заместник-министър Георги Костов.
Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н заместник-министър, колеги, на нашето внимание е представен нов Закон за горите. От материала, с който се запознахме и от мотивите, които бяха изложени, аз не бях убеден, че ни е необходим нов закон. След последната промяна на закона не е минало достатъчно време, за да разберем тя достатъчно ефективно ли действа, реално от две години е тази промяна. След тази промяна какви приходи влизаха в този сектор? С две думи – не можахме да разберем положителните и отрицателните страни на последната промяна на закона. Като недостатък на новия закон е и липсата на икономическа обосновка, а това е изключително важно. Предлага се създаването на шест нови предприятия, които по волята на законодателя ще бъдат в шестте планово-икономически региона и остава големия въпрос – те ще могат ли да обезпечават с приходи двата фонда, които се създават, ще бъдат ли достатъчно стабилни като икономически единици? От друга страна горските стопанства и ловните стопанства как ще бъдат мотивирани да работят, след като всичко, което получат като приход отива към тези шест предприятия, а големият финансов ресурс ще се разпределя в София и нещо ми се губи логиката. Не съм от тази гилдия, но от многото разговори, които проведох с хора, които са свързани с горите, останах с впечатлението, че те не са убедени, че това което се предлага е по-добро и по-ефективно. За мен остават въпросите – с новия закон ще обезпечим ли икономически стабилна система, ще опазим ли горите във вида, в който бихме искали; ще решим ли въпроса с незаконната сеч? Защото когато променяхме закона последния път, смятахме, че с това решаваме проблемите с незаконната сеч. Сега твърдите същото. Не знам дали с това ваше предложение ще се реши този наболял въпрос – по различни изследвания незаконно се сече 1-1,5 млн.кубически метра дървен материал годишно в страната, което е страшно много. А в крайна сметка трябва да намерим изход от тази ситуация. И ние казвахме, че отделяме стопанските от контролните функции, и вие сега казвате в този нов закон, че отделяме стопанските от контролните функции! Според мен, с представените ни законови постановки не ни убеждавате, че това ще се случи, а това е изключително важен и необходим инструмент за стабилното съществуване на този отрасъл, и възпроизводството на горите. Иска ми се да кажете все пак какви бяха приходите в системата на база сега действащия закон и какви са разчетите, че с приемането на новия закон тези приходи ще бъдат по-големи, по-добри. Според мен се създава още едно ниво на администрация, макар да казвате, че ще съкращавате административния апарат. И още нещо – тази система постоянно я променяме. Не даваме възможност, във времето, да се види промените, които сме направили до сега дали наистина действат. Един виден представител на гилдията каза „Гората ще изтърпи и този закон.” Това според мен е много сериозна бележка, на която трябва да обърнем внимание всички ние, като законодатели и като хора, които би трябвало да мислят перспективно и законовите норми, които определяме да бъдат с по-дългосрочно действие. И още нещо бих искал да попитам. Нали имаме Институт за българската гора? Участва ли този институт в създаването на закона, какъв е приносът му в този закон? Има ли становище института по този законопроект, защото аз не съм видял дали има такова?
В изложението си казахте, че има трудно достъпни места, че затова се сече около пътищата и т.н., как новият закон ще допринесе да се направят необходимите пътища, с всички произтичащи последствия - противопожарни, възможности за дърводобив и т.н., как това ще се случи и по какъв начин ще се случи? Много въпроси поражда този законопроект. Постановките, които са безспорните и които и досега бяха в законопроекта и са останали непроменени – те стоят стабилно и юридически издържано. Новите неща обаче висят във въздуха. Много са необвързани. Според мен ще е необходима изключително много работа между първо и второ четене, за да се обвържат всички ваши идеи, които сте заложили в закона.
Вмъквате една глава за браншовите организации. Според мен няма никакво място тази глава в законопроекта. Има си Закон за браншовите организации, който урежда тези въпроси.
Още нещо, с което може би трябваше да започна – българската гора национална ценност ли е или вече не е. Досега във всички закони, които са приемани през години, е присъствало това понятие за българската гора. В новият законопроект това го няма. Този закон прилича много на Закона за устройство на територията. Гората вече не е „гора”, а е „територия”. Това силно ме безпокои, г-н заместник-министър. С това приключвам, но много бих искал да отговорите на въпросите ми. Проектът имам много несъвършенства, поставя много въпроси и в този му вид ние от Коалиция за България не можем да го подкрепим. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Преди да дам думата на г-н Георги Костов, г-н Атанасов, искам да ви отговоря във връзка с процедурата, че в момента няма Закон за браншовите организации. Има входиран проект в Народното събрание, нашата комисия е водеща, проект на Закон за браншовите организации в земеделието, но той не засяга горския сектор. Г-н Костов, заповядайте.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, г-жо председател. Благодаря на г-н Атанасов за поставените въпроси и направените коментари, макар че те издават непознаване на текста. Въпросите не бяха зададени системно, затова ще отговоря по реда, по който бяха поставени, а някои ще се опитам да обединя.
На първо място – дали последната промяна на закона е изпитана как работи. Последната промяна е от 2009 г., с която Държавната агенция по горите беше трансформирана в Изпълнителна агенция по горите и ние вече имаме почти едногодишен опит. Виждаме, че съществуват редица трудности и работата в системата на горите не се подобрява, както от административно естество, така и от гледна точка обслужването на гражданите, най-вече от необезпечаване на инвестиции в горите, които да подсигурят необходимия ресурс за развитие на нашата икономика.
Ще ви припомня, уважаеми дами и господа народни представители, че извършените през 2009 г. анализи на колективи на Световната банка и Европейската банка посочиха, независимо един от друг, че българската гора от 1997 г. насам е предмет на постоянно източване на ресурс, сравнението е – една крава, която всички доят, но никой не храни. Поради тази причина, оттогава насам, примерно гъстотата на пътната мрежа, за която говорим, че ни осигурява достъпа до гората, нейната защита, нейното ползване, ако щете възможността на хората да й се любуват, да стигнат до определени кътчета, е намаляла от 2,5-3 м, Европейската банка казва – на 1 метър, а действителността е още по-лоша. Всички експерти в тази зала го знаят много добре. Необходимостта от нов Закон за горите възниква от идеята да се осигури финансовата стабилност на сектора. Финансова стабилност на сектора, който включва горско стопанство и горска промишленост, включва финансовата стабилност на двете страни – и на гората, и на промишлеността. В момента, в който гората не е в състояние да дава необходимата суровина, тогава и горската промишленост страда. Да не говорим за задълженията и възможностите, които имаме по отношение на възобновяемите енергийни източници, които не използваме. Отварям една скоба, г-н Атанасов, потенциално от българската гора годишно могат да бъдат ползвани, без да се навреди на тази гора, около 11 млн.куб.метра стояща маса, тъй като годишния прираст е повече от 14 млн. Ние ползваме едва около 5 млн.куб.метра. Да, официално. Дори да допуснем, че имаме известно количество незаконен дърводобив, то в никакъв случай той не е 6-7 млн., колкото още може да увеличим това ползване. Ще ви кажа, че превърнато в мегават часове енергия, това са почти двата закрити блока, малките, на АЕЦ Козлодуй, ако го превърнем в електроенергия. Това е само за сведение.
Питате дали ще бъдат икономически стабилни шестте горски големи предприятия. Ще ви кажа със сигурност – да. Те ще бъдат стабилни, макар че няма да се еднакви, тъй като България не е еднаква. Горските практики и селскостопанските практики са регионално обусловени. Дори чисто механично да вземем сбора от държавните горски и държавните водни стопанства в този момент, от шестте икономически района и сумираме техните минуси и плюсове, приходи и разходи, за шестте икономически района се получава знак „плюс”. Имайте предвид, че този знак „плюс” в голямото предприятие ще бъде по-голям, защото по закон ще отпадне необходимостта от администрирането на недържавните гори. Там ще направим значителна икономия. Така че е изключително важно, което ще кажа – издръжката на контролният орган, г-н Атанасов, това е важно, ще става не от приходите от горите, а директно от държавния бюджет. Тази издръжка, която сме изчислили и е дадена във финансовата обосновка на закона, над 30 млн.лв. годишно, ще идва директно от държавния бюджет. По този начин контролният орган ще бъде независим в своята проверка, той ще проверява всички собственици. Това е в „плюс” за горите. Вие питате какво ще стане с приходите от горите. Аз ще ви кажа следното – в европейските държавни, г-н Атанасов, горите са на субсидия. Европейската банка каза, че тази субсидия за горите трябва да бъде 70 млн.лв. Ние пресметнахме, че издръжката на държавния контролен орган, който трябва да бъде на субсидия е 30 млн.лв. Останалите пари остават в държавните предприятия. Там се формира този фонд „Инвестиция в горите”, това са оперативни пари, които се движеха като държавни тарифни такси и отиваха в държавния бюджет. Сега те остават в държавните предприятия и ще се използват само и единствено за строеж на горски пътища, което е обществено-полезната функция. В останалата си част тези държавни предприятия изцяло могат да се издържат от дейностите, които ще извършват – на първо място, стопанисването на гората, дърводобив, продажба, а също така чрез извършването на всички други дейности предвидени в закона. Отделните поделения, които в момента съществуват, по сега действащия закон, г-н Атанасов, също са държавни предприятия, те са 176. Сега малко ги обединихме и намаляха с десетина. Към миналата 2009 г. 110 от тях завършиха с положителен финансов резултат, някои излязоха на нула. Останалите 66, обаче, са с отрицателен финансов резултат. И какво се случи? Държавата додаде едни пари. Това по всички европейски правила е нерегламентирана финансова подкрепа от страна на държавата, г-н Атанасов, ако някой не се е сетил да ни натопи пред Брюксел. По тази причина, новият законопроект, с тези шест големи предприятия, в рамките на предприятието те да бъдат на печалба, а там където е локално, тъй като инвестицията в горите е дългосрочна, там да се прехвърлят пари от предприятието, което има много гора и приходи, в другото, което няма толкова. Защото гората навсякъде е еднакво ценна, независимо в кой район се намира – гората в Кърджали, там където се залесява, както гората в останалата част на Родопите, където естествено се възобновява много, или там където са защитните пояси, примерно в Добрич. Характерното е, че инвестициите в горите имат дългосрочен характер, г-н Атанасов, залесяваме днес, но прибираме парите след сто години. Затова има солидарност в инвестицията и прехвърляне.
Ще опазим ли по-добре горите? Да, имаме всички предпоставки да ги опазим по-добре, тъй като в момента ,този който пази горите получава заплатата си от фонда, който идва от сечта на горите. Към днешна дата, аз, ако съм проверяващ в горите, хвана някой, че извършва незаконни практики, като му направя акт и спра дейността, няма пари в бюджета и аз не получавам заплата, защото и този който извършва дейността и той получава от същите пари. А тези 30 млн., за които говорих, гарантират финансова независимост на органа, който проверява, независимост от практиките. Друг е въпросът ще спрем ли опитите за нарушения. Аз винаги съм казвал, че законопроектът е обективна предпоставка. Има много други, които трябва да се свършат. Ние имаме тези хора, този народ, този манталитет. Затова смятам, че законопроектът създава необходимите европейски предпоставки, там накъдето сме се запътили.
Още едно ниво на администрация. Точно обратното – намаляваме едно ниво на администрация. Досега системата на горите беше с три нива на администрация, сега минава на две нива на администрация, г-н Атанасов. Например, Министерство на земеделието е общ принципал. Държавното предприятие, което е независим търговски субект има предприятие и клон, две нива. Контролният орган – имаме Изпълнителна агенция по горите и регионални дирекции по горите – две нива. Друг е въпросът, че регионалните дирекции ще си имат служител на местно ниво, това са изнесени работни места, но са две нива. В момента са три нива, а това доста усложнява нещата. Имаме шест държавни предприятия, къде ще бъдат те – това е друг въпрос и по законопроекта го решава министъра. Но те са в шестте икономически области. Така че София ще има много малко влияние върху шестте предприятия. Те ще идват веднъж в годината да защитят своите планове пред министъра. А отделните техни клонове ще си защитават плановете пред шефа на държавното предприятие. Но въпросът е дали ще запазим гората с този закон. Да, защото ние въвеждаме задължително планиране. Тези държавни предприятия ще бъдат задължени да изпълняват плановете, тези планове днес се наричат „лесоустройствени проекти”. Ние сме предвидили тези планове да се наричат „стопански планове”. Те са на три нива – стратегически, държавата, накъде отиваме, регионално – когато обществеността трябва да се изкаже за какво иска да се използват горите в дадената област, да се вземе конкретно решение и вече да има оперативно стопанско планиране, което ще каже за 10 години какво може да се направи във всяко едно горско насаждение по отделно. И там има печеливши и непечеливши дейности. И когато се дава на директора на държавното предприятие да изпълнява договора си за управление той трябва да изпълнява този стопански план, а не нещо друго.
Трябва да ви кажа, че при сегашно добро изпълнение на бюджетите, ако запазим нивото на дърводобив, това ще гарантира между 55 млн. и 60 млн.лв приход за изграждане на горски пътища. Когато станат достъпни нашите гори, след това ще могат тези такси, които се отделят за фонд „Инвестиции в горите” да се намалят, да се свали от там и цената на суровината и с останалите пари да се поддържат горските пътища. Това е нещо, с което сме закъснели с години. И ние ще изпълним обществената функция – не да печелим от горите, а да ги поддържаме.
Трябва ли браншовите организации да са тук. Истината е, че когато започна предизборната кампания, след това се изработи програмата на правителството – през цялото това време ние бяхме в тясна връзка с браншовите организации, част от тях виждам тук, и се бяхме разбрали, че не само ще участват в изработването на закона, но и в текстовете, които регламентират тяхната дейност и то в този закон, не в някой друг. Общ закон за браншовите организации няма, има такъв само за аграрния сектор. Аз настоях и беше взето политическо решение, което смятам, че е правилно – когато говорим за аграрния сектор, браншовите организации в земеделието да си останат отделно, горските браншови организации да си бъдат към този закон. Нещата в горите не са като в земеделието.
Национална ценност ли е българската гора? Да. Чета ви чл.1, ал.2 „Целите на закона са: опазване и увеличаване площта на горите; поддържане и подобряване състоянието на горите; гарантиране и поддържане на екосистемите, социалните и икономически функции на горските територии; поддържане биологичното ландшафно разнообразие и т.н.; осигуряване на възможности за отдих на населението; постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците; подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горските територии; изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания.” Всичко това означава, че гората е национална ценност.
Защо горска територия? Защото сме в Европа. По Закона за устройство на територията говорим за територии, няма фондове, затова бившия горски фонд става горска територия. Горската територия може да бъде залесена или незалесена. Става ясно за какво говорим, на един език с Европа. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Костов. Г-н Тасим поиска думата. Заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, не съм сигурен, но може би в осмо или девето издание на Закона за горите участвам. В този закон това, което ми харесва е последното, което изчете г-н Костов, това е чл.1, който посочва целите на този закон. Но не съм убеден, че целите, които се поставят в чл.1 на закона се изпълняват в самия закон. Бих искал г-н Костов да ми отговори на два конкретни въпроса. Но преди това ще се обоснова защо поставям тези въпроси. През тези десет години откакто съм в тази комисия съм разбрал, че най-големите бели в държавата се случват, когато се ползва едно понятие „големи ползватели”. На тези големи ползватели е отделено достатъчно място, обстойно е обяснено какво ще правят. Тези големи ползватели, аз твърдя, че правят най-големите зулуми в българската гора и вместо да изчезнат като такива, те съществуват в една много интересна форма. Преди малко зададох въпрос – колко е официалната сеч, вие казахте – 5 млн., но има изследвания, че сечта е не по-малко от 6 млн. Поне 1 млн.кубика от българската гора е в сивия сектор. А това колко пари прави, можете да си представите. Съгласен съм с това, че имаме голям ресурс, но така или иначе този 1 млн.кубика, условно по груби сметки, около 80 % от него се извършва от големите ползватели. Те само ползват гората, дават на по-малки фирми, те правят каквото пожелаят те, защото имат големи нужди и те трябва да се покриват непрекъснато. Вие нищо не сте направили по този въпрос. Узаконявате за още 15 години тези хора да си правят каквото искат в горите! И пожеланието за „жесток” контрол няма да реши въпроса, защото те отдавна определят правилата на играта в гората. Убеден съм и го твърдя това нещо. Въпросът ми е следния – въвеждате, по-скоро възстановявате една норма, нещо което всички сме отрекли, ползване на корен. Цялата гилдия отричаше тази форма и стигнахме до извода, че ако не може да контролираме този процес може да стане чрез най-новата поправка от миналия мандат – сечта да се продава на търгове или от публични складове и така да се контролира по-лесно. Едва ли и това се е изпълнило до край, но като идея беше добре. Защо сега въвеждате една стара, отречена норма, която според мен, казано по-ясно – ако има на корен 100 кубика, официално ще бъдат извозени 100 кубика, но неофициално ще бъдат поне 200 кубика. Досега можехте да направите такава справка, от публичните сайтове, ще ви дам статистиката на БНБ, която казва, че износът на дървесина, всъщност износът на дървесина е много актуална тема в последно време, износът на дървесина през последните две тримесечия се е увеличил със 140 %. Аз не съм сигурен дали тази цифра кореспондира с официалната сеч в България, т.е. в този закон аз не виждам друго, освен хубави декларации, че Изпълнителната агенция ще изпълнява контролни функции, а държавните предприятия ще упражняват дейността. Много пъти сме твърдели, че има горски стопанства не могат да имат такива приходи или за да ги имат, трябва да направят нарушение на закона. И те го правеха. Имат един прост принцип „Заплата малака, гората – голяма”. Сега може би ще се търси някакъв баланс, но това ще е поредния експеримент. Никой не може да каже какъв ще е резултата. Вие казвате, тези предприятия да отделят пари за фонд „Инвестиции”. Това е чудесно. Но не видях становище по този въпрос на Министерство на финансите. Може ли държавни такси да се задържат в предприятието, което ги събира и чрез тези такси да обслужваме фонд. Иначе намерението е чудесно. Няма инфраструктура в гората – безспорно. По този начин губим суровина – безспорно. Но ние сме във валутен борд и доколкото знам всички данъци и такси, освен местните данъци, се събират в бюджета. Министерство на финансите съгласни ли са по този начин да се формира този фонд за инвестиции в гората, казвате, че са само за инфраструктура. Говорихме много пъти, че закривайки фонд „Гора” нямате пари за залесяване, нямате пари. Откакто сте на власт не сте залесявали нищо, освен по кампаниите за журналисти, ученици и т.н. Сега имате добри намерения с този фонд. Дай боже да се случи. Но отговорете конкретно на двата ми въпроса, защото ме притеснява, че остават големите ползватели и продажбата на корен, а те са източник на големи злоупотреби в гората. Но не мога да пропусна и най-важния въпрос. Вие дойдохте на власт с едно понятие, което стана световно известно – замяна на държавни гори. Само с обещанието, че ще промените това понятие и че то няма да съществува в правния мир, добавихте може би 30 % от гласовете, с които спечелихте. Тук сте отделили специално внимание на замените. Знам какво ще ми отговорите – при какви условия, при честни и прозрачни процедури, за общини и държавни нужди и т.н. Как така в този закон съществува понятието „замяна”? Това е възмутително! Как ще убедите сега хората, че то ще продължи да съществува? Аз ще обявя, че вие сте върл привърженик на това понятие, защото съществува и в новия закон. Моля да отговорите на тези въпроси. Дано сте ме разбрал, защото говоря много бързо!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тасим. Заповядайте, г-н Костов.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, г-н Тасим, за въпросите. Аз имам отговор на въпросите, но за първите два въпроса ще си позволя да дам думата на инф. Тони Кръстев. Той ще отговори с по-точен език от мен и може би по-кратко. А на последния въпрос за замените ще отговоря аз.

ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря. Ще се опитам да бъда съвсем кратък. В новият Закон за горите няма т.нар. „големи ползватели” има „местен ползвател”. Разликата между „голям ползвател” и „местен ползвател” е много голяма, така че дори като идея във вида, в който беше „голям ползвател” няма. Има дългосрочни договори, които са еднакво полезни, както за този, който потребява по 100 кубика на месец в бичкаджийницата си и си осигурява доход за семейството и работа на фамилията, дългосрочният договор е полезен и за големия завод, който потребява дървесина с хиляди кубици. Така че „голям ползвател” в новия Закон за горите, като идея, също няма.
По въпроса за 1 млн.куб.метра незаконен добив – аз като колега и лесовъд, мога да кажа по въпроса за незаконната сеч, като че ли участваме в предаване на Къци Вапцаров – нагоре-надолу. В момента ние не знаем колко е незаконната сеч. Защо не знаем? Защото самите ние се контролираме. Една от целите на новия Закон за горите е това – не само ние да се занимаваме с охраната и опазването, а всеки, и кметовете, има ги и представителите на частна лесовъдска дейност, т.е. въпросът е да се стигне до обективна информация.
Ползването на корен – ползването на корен е 100 % процедура, която се използва от Националната френска компания. Това е метод, който съществува навсякъде. В закона не сме отбелязали колко ще бъде на корен, и колко ще бъде от склад. Преди да влезем в залата говорихме с браншовиците – проектът на наредба, която се подготвя в момента предвижда, двете национално представени браншови организации да постигнат споразумение с министъра – искат ли да има продажба на корен, не искат ли, или всичко ще бъде от склад, т.е. вече няма да бъде еднолично решение на директора на съответното горско стопанство дали да отиват на корен, или не. Браншовиците са там. Самата форма не задължава незаконна сеч.
Фонд „Инвестиции”, за преотстъпените такси. Каква е разликата в този закон и съществуващия? Разликата е, че по сега съществуващия закон държавните предприятия, горските стопанства не се различават в отношението си към гората от всяка друга частна фирма, която работи в българските гори, т.е. те дължат държавни такси. В новият проект на Закон за горите държавата предоставя държавните си гори и държавното предприятие вече представлява горите, т.е. както държавата създава акционерно дружество с предоставен капитал и за този капитал това дружество не плаща такси на държавата, така и тук. Освен това няма развита европейска държава с развито горско стопанство – Австрия, Франция, Германия, Швейцария – в която да има този принцип на арендуване. Съвременното горско стопанство няма тарифни такси.
Национален фонд „Българска гора” е създаден със закона 1997 г. и най-голямото предимство на този фонд тогава беше, че имаше преходен остатък и не се нулираше на края на годината. Това беше предимството. След като се отмени това предимство няма значение как ще го кръстим, на края на годината се нулира и всичко отива в бюджета. Само за информация мога да ви кажа, че е имало години, в които на края на годината по 13-14 млн.лв. бюджетът е взимал от нашите такси. Този закон дава право държавното предприятие да бъде като собственик на гората. Държавното предприятие става равнопоставено както кооперацията, както всеки друг собственик. Има задължението да плаща данък печалба, както всички други собственици, има и дивидент. Това е по отношение на фонд „Гора”. Благодаря.

ГЕОРГИ КОСТОВ: По отношение на дългосрочното договаряне, само ще допълня – ние сме записали 15 годишни договори, които може да сключва голямото стопанство, голямото държавно предприятие, което е изключително важно за развитието на горската промишленост и на енергията от възобновяеми енергийни източници. И ние имаме подкрепа в това отношение от Българския енергиен форум, защото дами и господа, за да можеш да развиваш истински бизнес в гората, да инвестираш своята печалба отново в този бизнес, а не да я изнасяш, както сега се получава с краткосрочните договори за няколко месеца – влизаш, сечеш, взимаш печалбата и инвестираш в хубава кола или нещо друго, но не и в развитието на този бизнес. Това е огромният проблем на бизнеса в България! Дългосрочното договаряне е форма, която е възможна и е записано, че може да продължава до 15 години.
По отношение замяната на държавни гори. Аз не можах да разбера въпроса на г-н Тасим. Не искам да бъда политически заядлив, затова ще си позволя по най-краткия начин да кажа какви хипотези на замяна са предвидени в законопроекта за горите. Най-напред ще кажа, че инструментите на търговски, комерсиални отношения са много малко. Те са покупко-продажба, дарение, замяна. Това е. Има толкова малко възможности, че да се лишим от една от тях е пълна глупост, особено при сегашната редакция, ще ви я прочета, защото е юридически издържана. Ще го прочета, за да е точно.
„Съгласно този проект на Закон за горите замяната на горски територии, собственост на юридически или физически лица или общини е допустима само в изчерпателно изброени случаи в закона, а именно:
- когато замяната е способ за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици;
- когато замяната е начин за изпълнение на задължения на държавата, произтичащи от международен договор;
- когато замяната е необходима във връзка със строителство на обекти с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията или национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;
- когато замяната е необходима във връзка със строителството на общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията, които са публична общинска собственост;
- когато замяната е способ за промяна на собствеността върху съществуващи горски автомобилни пътища или части от тях между държавата, общини или горски сдружения.
Компетентен орган е министъра на земеделието и храните, а когато се касае за поземлени имоти в горски територии, частна държавна собственост, чиято оценка е определена по реда на Наредбата, с която се определя оценката, е над 100 хил.лв. също се извършва само по решение на Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
Защитните разпоредби са следните, а това е най-важното: с цел защита на държавната собственост новия Закон за горите въвежда няколко ограничения за провеждане на процедурата. Когато замяната се ползва за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици, закона поставя условие – придобиваните от държавата поземлени имоти вследствие на замяната да граничат с горски територии държавна собственост. При всички случаи замяната на горски територии е недопустима, когато върху имотите собственост на трети лица са учредени ипотека или други вещни права, разликата в стойността на имотите, предмет на замяната, определена по реда на наредбата е по-голяма от 5 %. Имотите предмет на замяна са отдадени под наем, под аренда. В резултат на замяната са взети имоти държавна собственост. Когато замяната се извършва за обекти с национално значение, за общински обекти с първостепенно значение, публична общинска собственост или когато замяната е способ за промяна на собствеността върху горски автомобилни пътища, законът предвижда като допълнителна гаранция задължението за определяне в договора за замяна на срок за изграждане на обекта или съоръжението, мотивирали решението за замяна.
Предвижда се императивна разпоредба за министъра на земеделието и храните, при неспазване на условията по договора да развали договора по съдебен ред.
Сега няма да отговарям на въпроса какво се случва с досегашните заменки, ако не ми го поставите изрично.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Костов. Г-н Тасим, искате ли думата?

ЮНАЛ ТАСИМ: Да, благодаря. Уважаеми колеги, тук може да играем с понятията винаги. Това е право на всеки, въпрос на езикова култура. Използвах едно старо понятие от правилника на закона, т.нар. „голям ползвател”. Между другото това понятие се въведе, когато управляваше ДПС коалиционно с НДСВ. Въведе го една колежка, много компетентна, аз имам други притеснения за нея, да, Меглена Плугчиева, и през цялото време в тази зала аз съм бил против това понятие, категорично. Носим си отговорността, но не всеки избор се вижда. Коварното е друго. Вие обещахте, че няма да има замени на гори, на държавни гори. След това шумно обявихте мораториум. Сега това понятие съществува, има аргументи защо трябва да има замени. Как може да се контролира този процес, каква е отговорността на министъра. В крайна сметка министъра ще подпише примерно десет замени и ще бъде заменен. Ще бъде друг министър, а това при вашето управление не никакъв проблем, но самото понятие остава. Така че не ми се иска да говоря за замените.
Но понятието „голям ползвател” се въвежда в държавните предприятия. Вижте обхвата на държавните предприятия, те обхващат плановите региони, това са няколко области. Ако един ползвател ще ползва 10 % от суровината какъв ползвател е той? Голям. Хайде, добре, махаме това понятие. Но този играч, който основно е обвинен в незаконна сеч, или да, има сив сектор и гората придоби друг вид – но виновника пак ще остане и то за 15 години! Това ми е мисълта. Ще говоря повече в пленарна зала. Не съм доволен от отговорите на въпросите. Те прости и ясни въпроси, няма как да бягате от отговорите.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Панчев, имате думата.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н зам.-министър, колеги, отново гледаме закон, в който липсва финансова обосновка. Когато се създават предприятия съгласно чл.66, ал.2 от Правилника трябва да има финансова обосновка, в мотивите на която да са дадени становища по очакваните последици, включително и финансови такива от предлаганите промени. И този път в промените на закона се казва, че те се мотивират с изисквания в директиви на Европейския съюз. Не е посочено кои именно директиви предизвикват това и ви моля да кажете няколко думи по този въпрос.
В закона, като цяло, за съжаление има много алтернативни текстове. Едните забраняват, други разрешават дадени дейности, което позволява различно юридическо тълкуване на текстовете. Вие говорихте за заменките. В чл.35 е регламентирана замяната на поземлени имоти между държавата от една страна и юридически и физически лица от друга страна, като е указано, че това става със заповед на министъра. По-нататък е определен и срока. Но не става ясно дали автоматично със заповедта на министъра се променя предназначението на обекта. Досега това ставаше чрез Закона за устройство на територията, а в случая явно вие имате някаква нова идея и ви моля да кажете няколко думи за това.
В чл.38 е предвидена възможността за продажба и замяна на имоти държавна собственост, попадащи в защитените територии. Знаете, че десетилетия на ред в защитените територии не се продаваше, а се купуваше, за да може да се запазят. С новия закон вие предвиждате замяна и в защитените територии. Прикривате ги под формата на комасация. В предизборните обещания бяхте против това, а сега го предлагате в закон.
Вълнува ни и въпроса с природните паркове. Те са най-големите по площ защитени територии в България и вие предлагате те да преминат към общините. Примерите, които имаше в две-три общини не показват някакъв успех по този начин, а напротив, затруднява се управлението и може би е добре да кажете няколко думи и по този въпрос, г-н зам.министър. И тъй като говорехме, че досегашният закон не работи добре, а вие предлагате по-добре работещ закон, как виждате след време, г-н зам.министър, че ще може да оценим успеха на сегашния закон, по какви критерии ще го оценим, измерими, за да стане ясно, че предлагате нещо, което ще донесе нещо по-добро, и след колко време очаквате това да се случи? Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Панчев. Г-н Костов, ще отговорите ли?

ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, г-н Панчев. Изпитвам затруднение да отговарям когато въпросите имат политически оттенък, но когато ми задавате конкретни въпроси по определени членове, ще отговоря конкретно. Никъде не са записани директиви на Европейския съюз в мотивите. Казах, че има общоевропейски решения, световни решения, които в скоро време ще станат част от Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, много близко сме до това нещо за горите. България, като част от Европейския съюз не може да бъде „бананова” република по отношение на стопанисването на горите. И затова е крайно време България да защити населението си, териториите си с инвестиции в горите, още повече заради климатичните промени и това правим с новия закон. Питахте за финансова обосновка. Такава има, току-що я показах на г-н Тасим, подписана от министъра на финансите, в която ясно е казано какво ще се случва с приходите и разходите в държавния сектор в горите в следващите няколко години. И това е одобрено. И аз смятам, че е голяма заслуга на сегашното правителство, че внася този законопроект, и при сегашните трудности, тези 30 млн.лв. бюджетно финансиране се осигурява.
По отношение на заменките, току-що ви прочетох внимателно текстовете, за да не сбъркам от юридическа гледна точка. Трябва да ви кажа, че замяната не променя предназначението – гората е гора. Когато този текст за замяната през 2003 г. беше внесен от Меглена Плугчиева и беше приет от предишното Народно събрание, той имаше добрата идея да комасира. Само, че вие знаете по-добре от мен за какво сте го използвали. В случая затова сме сложили тези защитни разпоредби, за които говорих. Това че замяната е станала мръсна дума по време на предишното управление, не означава, че не може да съществува в публичното пространство като отношение. Тя съществува и ние не може да забраним на хирурга да използва хирургически нож, защото може да убие човек с него. Законът е рамков и той трябва да даде възможност на всички политически и мениджърски инструменти да бъдат използвани. Всичко друго е крайности, г-н Панчев! Както виждате законът не е пълен с крайности, това е закон за бъдещето.
По отношение на защитените територии. Това засяга чл.38, т.12, което ние сме приели на разговорите с тях, както и други техни бележки, но се питам дали вие имате ваши бележки, а не да ползвате чужди бележки, които ние вече сме коментирали и сме стигнали до споразумение.
По отношение на общините и стопанисването на природните паркове – този въпрос също беше разискван публично, министъра на земеделието прие бележката и оттегли този текст, което ще стане между първо и второ четене, макар че европейската практика е такава, но ние още не може да дораснем до нея, че най-голямата реклама на общините са природните паркове, природните забележителности. Ходили сте във Франция, Белгия, Швейцария, те се гордеят и общините ги стопанисват по най-добрия начин. Но ние сме в България! Затова този текст ще бъде оттеглен, той и без това засягаше три природни парка. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Аз ще се оттегля и гласувам против закона, моля гласа ми да бъде преброен „против”. Не приемам такъв назидателен тон от страна на вносител, пък било то и заместник-министър.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Върбанов, имате думата.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н зам.-министър, уважаеми колеги, аз започвам с една забележка – не за първи път се прави опит да се разделят функциите в горския сектор. Още в закона от 1997 г., както каза и г-н Кръстев, функциите бяха разделени. За най-голямо съжаление, обаче, липсата на всякаква приемственост в управлението на сектора доведе до сегашната ситуация. И аз искам да поздравя вносителите. От 2001 г. говорим, че ще се прави нов устройствен закон за горите. Част от колегите критикуват закона, винаги има какво да се критикува, но мисля, че не са избледнели спомените им, когато в тази зала разисквахме същата проблематика, но липсваше политическа воля. Необходимо е да има приемственост, последователност и стабилност в този сектор. Няма да изпадам в подробности какво и как се случи. Но е факт, че в момента ресурса, с който разполага българската гора не може да се използва, беше казано и за пътищата и т.н., факт е, че през всички тези години всички козметични промени, които се правеха, които бяха облечени с едни много добри мотиви, не доведоха до позитивен, а напротив, доведоха до негативен резултат. Аз имах големи опасения, че тук ще ни бъде представен закона на колежката Плугчиева, която не можа да го прекара през тази комисия по времето, когато беше зам.министър. Имаше такива идеи. Доста сериозен екип работеше по законопроекта и аз съм доволен, че тогавашните идеи ги няма в този проект, защото имаше хора, които работеха в екипа на Плугчиева, но така стана, че работеха и в сегашния екип.
За мен това е един много добре структуриран законопроект, който е с добър обхват, и е рамков законопроект. Разбира се, всичко след това ще зависи от спазването на закона. Но ние обсъждаме самия закон, не коментираме поведението на тези, които ще го изпълняват, а и не това е нашата работа.
Няколко акцента. Смятам, че много добре са формулирани целите и задачите на законопроекта. Този законопроект ще даде едно чувство за стабилност в системата, първо на хората, които се занимават с бизнес в тази система. На хората, които работят в тази система. Към настоящия момент, а и още в края на миналото управление тези хора бяха изцяло демотивирани. Бяха дадени примери и с незаконната сеч и т.н. Никъде в законите, които са действали досега никъде не е било регламентирано и не е било разрешено да се сече. Незаконно обаче се е сякло. Дотук се прави опит и се дава нормативната рамка за една стабилност. И смятам, че това заслужава адмирации и заслужава да бъде подкрепено. Смятам, че се дава един много добър регламент, дава се една стабилност в сектора.
Въпросът за оптимизирането на персонала. Освен, че се прави икономия от разход на бюджетни средства се дава и една възможност да се премахне едно ниво на управление, което в момента е напълно излишно.
Що се касае до забележката за браншовите организации. Смятам, че това е едно от постиженията на закона, защото освен че се регламентират дейностите и функциите на неправителствените организации, но и ясно е казано, че те се обединяват в една организация и всички следващи неправителствени организации, които се създават членуват в тази организация. И давам един пример за колегите. Спомнете си, ние с най-добри намерения създадохме един закон за пчелите. В момента, в който го приехме се отхвърли възможността двете организации на пчеларите тогава, да ги обединим в една, и на следващата година имаше вече седем организации на пчелари. Сега мисля, че са десетина. Затова ви поздравявам, че сте регламентирали много ясно този въпрос – който иска да се занимава с тази дейност ще членува в една организация. И там вече по принципите заложени в самия закон ще организират дейността си и т.н.
Що се касае до разделението на контролните функции от стопанската дейност. За контролните функции е ясно – това си остава приоритет на държавата, много добре е регламентирано в закона. Стопанската дейност – имам едно притеснение – тези горски предприятия да не се превърнат в горско-стопанските комплекси от едно време, но това до голяма степен е въпрос на организация, на вътрешно устройство на тези предприятия.
И още нещо, на което искам да обърна внимание. Регистрацията на всички лица, които ще извършват дейност в горите – крайно време беше да се знае кои са лицата, които имат отношение по тези въпроси. Мисля, че много ясно е разписано, няма да се връщам към негативни примери. В крайна сметка, от 2001 г. тук сме си говорили, че ще приемаме нов устройствен закон, който да регламентира взаимоотношенията, но нищо не беше направено досега. Подкрепям законопроекта, нещо което ще направя и в зала, но по-подготвен. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Г-н Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Само няколко думи. Искаме да има една браншова организация в горите. Не си ли противоречим с ловния закон – там не искаме да има една организация, която има повече от сто годишна история?

Реплика: Там е друго.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Би трябвало да сме последователни.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Може ли за една минута да взема думата?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Г-жо председател, мога ли да помоля да дадете думата на представители на неправителствените организации, да чуем и тяхното мнение. Аз ще взема отношение след това, готови сме с нашето становище, но и аз като тях съм ползвател на гората, аз съм скиор и катерач на планината и за мен е много важно да чуя тяхното мнение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, г-н Михайлов. Още в началото се обърнах и към народните представители, и към гостите в залата – който желае да вземе отношение по законопроекта. Няма предварително заявени желания за изказване, но ако представителите на неправителствените организации желаят могат да вземат думата.
Заповядайте, госпожо, само ще помоля да се представяте за протокола.

КАТЕРИНА РАКОВСКА: Благодаря. Ние неколкократно сме представяли нашето становище. Ние като цяло подкрепяме Закона за горите. В него има много положителни елементи, като разделението на стопанските от контролните функции, възможността за възмездното ползване на екосистемите на горите, горската сертификация и т.н. Няма да се спирам на всичко подробно. Но също така считаме, че има редица неприемливи текстове в закона, особено що се касае до защитените територии. Един от тези текстове вече беше засегнат в дискусията, става въпрос за възможността за продажба на държавни земи в защитените територии, които в момента имат публичен характер. Считаме, че това е едно голямо постижение на България, нещо с което България може да се гордее и то датира вече 75 години и никога досега не е правена крачка назад. Това е абсолютно недопустимо да се приеме в този му вид. То засяга повече от половината от защитените територии в България и считаме, че изразяваме мнението на цялото общество. Този текст е категорично неприемлив. Г-н Костов вече каза, че има политическо решение този текст да бъде премахнат. Ние ще очакваме между първо и второ четене това нещо да го няма.
Другият проблем за нас е, че се създават допълнителни възможности за застрояване на горите чрез чл.54, т.3 и т.5 и възможността да се изграждат различни съоръжения без изключване от горски фонд. Става дума за ски-влекове, за съоръжения, ветрогенератори и фотоволтаици. За нас не е приемливо тези съоръжения да се изграждат без изключване от горски фонд, тъй като те не са присъщи за горското стопанство и улесняват значително възможността за застрояване на защитените природни територии. Знаете, че през последните години най-големият проблем за нашата защитена природа е застрояването. За нас е абсолютно недопустимо това нещо да бъде улеснено. Другият проблем е, че падна мораториума за изключване от горски фонд на заменени гори, които са извън националната екологична мрежа. Това са параграфи 3 и 4 от Преходни и заключителни разпоредби. В момента този мораториум остана само за защитените територии и за защитените зони от „Натура 2000”. Това нещо не помага на България по никакъв начин да реши проблема с наказателната процедура за държавна помощ и въпросът трябва да бъде решен принципно за всички заменени гори, и да няма изключения.
Другият проблематичен момент, който беше споменат, е възможността за прехвърляне на стопанисването на природните паркове от държавата към общините. Също така се надяваме, поетият политически ангажимент за отпадане на този текст, да бъде факт и очакваме това. Аргументите са много ясни. Има чудесни примери в чужбина за това как общините стопанисват защитени територии, за съжаление България не е дозряла за този момент, примерите ги знаем, няма да повтаряме. Това е накратко. Много благодаря за възможността да изкажа становището ни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, г-н Стефанов.

АНТОНИ СТЕФАНОВ: Благодаря. Казвам се Антони Стефанов, представител на БУЛПРОФОР, браншова организация на практикуващите лесовъди и горски предприемачи. В случая ще дам някои наши предложения и идеи, които са съгласувани с коалиция от браншови организации.
Ние подкрепяме и приемаме законопроекта и отправяме апел към всички вас, че дори закона да има някои слабости, трябва на всяка цена и по-бързо да се приеме, защото без този закон, с практиките, които в момента всички наблюдаваме ситуацията ще бъде пагубна за бизнеса. Нашите предложения и несъгласия със закона са няколко. Виждаме опасност с регламентацията на държавните горски предприятия и възможността, която се дава с чл.165 и чл.166 на закона, изцяло дейността на частните предприемачески фирми да бъде поставена под въпрос. Хубави са всички членове, които бяха изброени тук за дългосрочни договори и прочие, но съгласете се, държавно предприятие, което да може да участва по Закона за обществените поръчки наравно с частни предприемачески фирми и субекти – това не можем да го приемем по никакъв начин. Горските стопанства трябва да следят изпълнението на договорите с контрагентите – да, но не могат същевременно да се явяват и изпълнители. В това отношение, смятаме, че между първо и второ четене трябва да се внесат някои корекции. Доколкото знам има такова разбиране и от вносителите на закона. След горското планиране има малки неща, които трябва да се усъвършенстват, за да не се разпадне процеса и да стане по-скъп.
Относно браншовите организации. Някои се изказаха против текстовете, които регламентират националните браншови организации. Ние смятаме, че това е голяма заслуга на закона, но същевременно имаме едно допълнение. Ние смятаме, че държавата и законодателя трябва да дадат възможност и определени техни функции да се предоставят на браншовите организации. Иначе за какво ги правим. Регистрацията на субектите за извършване на стопанска дейност, според нас, трябва да дойде в националната браншова организация и това трябва изрично да се каже.
За усъвършенстване на регистрационните режими – имаме няколко предложения, които сме дали и на г-жа Танева и се надявам, че ще бъдат взети предвид. Искам да обърна внимание на още нещо. Имаме още едно, според нас, съществено предложение – директорите на горски стопанства не да се назначават, а да се избират. Най-голямото достойнство на закона ще бъде, да се пресече възможността директорите на горски и ловни стопанства да бъдат подлагани на политически влияния. Състоянието на горското стопанство в момента е такова, няма да се сърдите, но до голяма степен то се дължи и на политическата обвързаност на директорите. Някои се стремят да си запазят столовете, други – да седнат на тях. Затова ние предлагаме да се кандидатства с бизнес-план за срок на лесоустройствения проект. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други представители на браншовите организации желаят ли да вземат думата? Заповядайте.

ТИХОМИР ТОМАНОВ: Благодаря, г-жо председател. Казвам се Томанов и съм изпълнителен директор на Асоциация общински гори, която съществува от две години и беше създадена, за да защити интересите на новопоявилите се след закона от 1997 г. нови собственици, в направление усъвършенстване на нормативната уредба – това, което в момента е предмет на разглеждане от комисията. Ние се радваме, че най-после този законопроект влиза в Народното събрание. Той е изстрадан законопроект, защото досега стария закон не хармонизираше обществените отношения в сектора „Гори”. Той пораждаше, поражда и сега, и вече има сериозни проявления на конфликти на интереси между стопански субекти на държавата, каквито са сегашните горски стопанства, които същевременно са натоварени и с контролни функции. Това повече не може да се търпи, тъй като проявата на този конфликт на интереси вреди на общините, които притежават един горски фонд около 12,5 %, почти 500 хил.хектара. Много от общините са създали структури за управление, които по досегашния закон не бяха регламентирани така, както беше регламентирано създаването на структури за управление в държавния горски фонд. Този законопроект, за първи път равнопоставя собствениците в правата им да създават структури за управление в нашата страна. И в този смисъл държавата се явява на равно поставена с другия собственик на обществени гори, каквито са общините. Обществени са горите, чийто собственици са общества, а не са физически и юридически лица.
Безспорната заслуга на закона е реалното отделяне на стопанските от контролните функции. Това всъщност е гвоздея на закона. Аз моля народните представители да го приемат. Това е философията на закона и спирането на закона да върви напред, заради факта, че има много спорове по модела на управление на една от собственостите, каквато е държавната, не е препоръчително. Големите спорове са какъв модел на управление да се избере за държавните гори. Законопроектът предвижда да се разглежда и този модел, добре. Но дискусиите за този модел не бива да спират движението на закона напред, защото неговата философия е безспорна и не чух никой тук да се изказва по това. Затова молбата на общините, сдружени в Асоциация общински гори е този законопроект да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо.

АНЕЛИЯ ПАЧЕКАНСКА: Благодаря. Аз съм Анелия Пачеканска, председател на Национално сдружение на собствениците на недържавни гори в България „Горовладелец”. Ние напълно подкрепяме този закон и ви молим, ако може и вие да го подкрепите, защото както каза и г-н Върбанов, това е закона, който ни дава не само задължения, както беше досега, но тук вече имаме и някакви права. Всички предложения, които бяхме дали към работната група са взети под внимание. Благодарим им, че уважиха нашите виждания, защото не защитаваме мнението на всички собственици на недържавни гори. Много ви моля да подкрепите закона. Благодарим на работната група.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.

ИВАН ПЕНКОВ: Казвам се Иван Пенков и съм председател на Асоциацията на горските фирми в България. Разбирайте – дърводобива. Ние сме хората, за които се казва, че вършим всички лоши работи и сега ги виждате в мое лице. Вярно е, че отдавна не съм идвал в тази комисия. Искам да ви дам само един пример, за да си направите извода, когато гласувате. Г-н Тасим повдигна въпроса за отдаването на дървесината на корен. Той имаше предвид отдаване на дървесината за личните стопанства, понеже нашето население живее в горите. А тук става въпрос за отдаване на дървесина на корен на фирми. Ако всичко се изпълнява както е записано в закона, с обществени поръчки, с фирми, които наистина работят няма да има проблеми. Защо в България сме против фирмите? Защо сме за някакви малки сдружения? Нека да има и у нас истински фирми, с истински лесовъди, с истински машини. Досега в нашия сектор, господа, не можем да си купим една машина! Толкова много печелим от гората, толкова много “откраднахме” от гората, че ние нямаме и една нова машина в частния сектор, да не говорим за държавния. Колегите от другата страна, да ме извини г-н зам.министъра, някои от неговите колеги, се мъчат те да купуват машини, както беше едно време. Нито времето ще се върне назад, нито ние можем да вървим напред. Затова е нужно такова законодателство, да тръгнем от някъде. И наистина да работим в горите със съвременни средства и със съвременни хора. Това е нашето желание. Иначе в Стопанска камара, на която съм представител, г-жа Танева знае, ние обсъждаме съвсем сериозно въпроса за браншовите организации. Има такъв законопроект за браншовите организации, може би в това Народно събрание още не е влязъл, но там и по него споровете са много. Тук, в земеделието, споровете също са големи, ние спорим с министъра, той иска да определя кои да бъдем, как да бъдем – не може, ние сме създадени по определен закон. На последното обсъждане, на което беше и министъра мисля, че се разбрахме и се надявам да последват някакви промени в самия законопроект. Но трябва да тръгнем отнякъде, независимо кой от коя политическа сила е, но е правилно, трябва да има опозиция, трябва да има управляващи, но гората е една за нас и нашето бъдеще. С министър Върбанов още, сме водили много тежки спорове в годините, но въпреки всичко нещо е вървяло.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на представителите на неправителствения сектор.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси или становища има ли? Следва да обявя, че има получено становище и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което подкрепя предложения законопроект, като се дават и две препоръки за съгласуване с последните изменения, които приехме в Закона за държавната собственост. Г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря. Само няколко думи искам да кажа от името на Синята коалиция. Ние ще подкрепим законопроекта, но имаме доста предложения. Някой от колегите каза, че в някои от текстовете има противоречия – от една страна се дава разрешителен режим, от друга се забранява, касае се за чл.38, ал.7, 8 и 9, чл. 47, чл.73, параграф 3 от заключителните разпоредми, ще направим още няколко предложения. В разговор с г-н Костов го информирах за един голям проблем, който касае общинските гори. Във връзка с община Самоков за контрола, който не е добре разписан и тези природни паркове да бъдат общински и т.н., това е нещо, върху което трябва много добре да се помисли, защото лично моето мнение е, че природните паркове трябва да бъдат изцяло държавни, да не бъдат давани на общината, защото според мен държавата е малко по-добър стопанин от общините. Дори специално ходих при г-н Костов във връзка със сигналите, които получих от Самоков за безразборна сеч, въобще за липса на всякакъв контрол от страна на общината. С тези препоръки и някои други, които ще направим между първо и второ четене, ще подкрепим законопроекта.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, няма други изказвания. Благодаря. Аз също смятам, че имаме представен много добър законопроект и подкрепата за това се вижда. Моля да преминем към гласуване. Който е „за” приемане на законопроекта на първо четене, моля да гласува.

„За” – 12 гласа „Против” – 7 гласа „Въздържал се” – няма
С 12 гласа „за”, 7 гласа „против” и нула „въздържал се” приемаме на първо гласуване Закона за горите.
Г-н Костов, имате думата.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, г-жо Танева. Уважаеми дами и господа, ще използвам думите на един познат бивш народен представител, уважаван от всички ни – „Днес е един добър ден за българската гора!”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Честито на екипа. Уважаеми колеги, правя следното съобщение – утре 4 ноември от 18,30 часа в ресторант “Форум” на НДК ще се състои награждаването на агробизнесмен на България за 2010 г., това е г-н Нецо Минев, управител на “Златекс” ЕООД. Поканени са всички народни представители от Комисията по земеделие и гори.
Закривам днешното заседание. Благодаря на всички за участието!


/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА






68 505 знака