Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
17/11/2010
Обсъждане на Законопроект за българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 47
На 17 ноември 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. за първо гласуване.
2. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и можем да започнем редовното заседание на Комисията по земеделие и гори по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. за първо гласуване.
2. Текущи
Други предложения по дневния ред има ли? Няма. Приемаме, че това ще бъде дневния ред, по който ще работим.
На днешното заседание присъства г-н Цветан Димитров – заместник- министър на земеделието и храните, д-р Венцислава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, г-жа Марияна Николова – директор на Правна дирекция в Министерство на земеделието и храните, г-жа Анита Пашова от Националната ветеринарномедицинска служба и г-н Емил Кръстев също от Националната ветеринарномедицинска служба.
Присъстват и много представители на браншови организации. Радослав Христов – Национална асоциация на зърнопроизводителите, Илия Цонев от Български пчеларски съюз, Снежана Камбурова от Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи, Лидия Белчева - Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи, Савина Влахова – Съюз на българските мелничари, Нина Иванова и Петър Христов от същия съюз, д-р Вяра Гришина от Българския ветеринарен съюз, Иван Георгиев също от Българския ветеринарен съюз, д-р Светла Чамова – изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите, г-н Кирил Вътев – председател на Асоциацията на месопреработвателите, Борислав Сандов – Българска асоциация БИОПРОДУКТИ.
И от други неправителствени организации г-жа Валентина Лукова и г-жа Биляна Манчева.
По процедурата – заместник-министър Димитров ще представи законопроекта, след което освен народните представители за становища по представения законопроект, вносителите, отношение ще могат да вземат и представителите на неправителствените организации и гостите. Ще ви помоля в рамките на три до пет минути да ограничите въпросите, становища и коментарите, които ще направите. Приемаме, че това ще бъде процедурата, по която ще работим.
Сега давам думата на г-н Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните за представяне на законопроекта.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-жо председател! Дами и господа народни представители, проектът на Закон за Българската агенция по безопасност на храните е разработен в изпълнение на т.4 от Решение № 403 на Министерски съвет за Одобряване на стратегия за създаване на Българската агенция по безопасност на храните и Център за анализ на риска. Тъй като вие като народни представители сте се запознали, дебатирали се, гласували сте го, няма да влизам в детайли. Ще маркирам само най-важните неща.
Българската агенция по безопасност на храните се предвижда да бъде създадена на базата на три основни структури в Министерство на земеделието и храните – това са Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба по растителна защита и от части дейността свързана с фуражите от Националната служба по зърното и фуражите, и четвъртия елемент, структурите, които отговарят за храните в Министерство на здравеопазването.
В закона се предвижда Българската агенция по безопасност на храните да бъде компетентния държавен орган за осъществяване на официалния контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз. Българската агенция по безопасност на храните се предвижда да се състои от централно управление и 28 областни дирекции по безопасност на храните, специализирани структури, обединяващи всички звена, които вече цитирах. Законопроектът предвижда и създаването на Център за оценка на риска, който е самостоятелно юридическо лице в структурата на Българската агенция по безопасност на храните. Центърът за оценка на риска ще извършва независима научна оценка на риска по отношение безопасността на храните, здравето на човека, здравеопазване на животните, хуманно отношение към животните, добавки, храни, фуражи, диетични продукти и т.н. Всичко, което беше разписано в стратегията. С цел, гарантиране на независимостта при извършване на оценката на риска директорът на Центъра за оценка на риска е предложено да се назначава и освобождава със заповед на министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните. Предвидено е, ако разбира се Народното събрание гласува, Закона за Българската агенция по безопасност на храните да влезе в сила от 1 януари от 2011 г. При разработването на закона и варианта, който сме представили и е одобрен от Министерски съвет, и внесен в Народното събрание практически е изпълнена изцяло стратегията, която вече беше приета. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Уважаеми колеги, законопроектът ви беше раздаден. Моля за вашите становища по него или въпроси към представителите на вносителя.
Г-н Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, когато разглеждахме Стратегията за безопасността на храните всички гласувахме „за”. Това безспорно е добро начало, нужно на държавата и със съжаление казахме това, че по време на тройната коалиция това не можа да се случи, въпреки че имахме идея. Но така или иначе коалиционните партньори не се разбрахме. Идеята е добра и виждам, че се движи. Мислех, че министърът ще е тук, защото той беше човека, който движеше въпроса и популяризира идеята. Но нищо. Обръщам се към г-н Димитров и искам да го попитам – харесва ли закона? Ще кажа няколко, може би неприятни думи – голям турлю-гювеч, паприкаш! – и ужасно съжалявам, че такъв закон влиза в комисията за разглеждане. Така представен закона, не е това, което се очаква, за да свърши работата така, както бихме искали. Нещо, което ме притеснява, още когато проекта е внесен в Министерски съвет, липсва подпис на министъра на здравеопазването, а това е абсолютно необходимо. Такъв подпис липсва, поправете ме, ако греша. В случая процедурата не е спазена.
Когато разглеждахме Стратегията за безопасността на храните казах, че е недопустимо тази агенция да бъде под шапката на Министерство на земеделието. По-правилното би било тя да бъде на подчинение на Министерски съвет. Същото се отнася и за Центъра за оценка на риска. Ще ви дам само един пример, а вие си правете изводите. На европейско ниво, Центъра за безопасността на храните се намира в Ирландия. А оценката на риска се намира в Парма, Италия. Мисля, че не греша. Европа е решила по този начин да осъществява контрола по безопасността на храните. Ние обаче решаваме това да бъде в Министерство на земеделието! Ама агенцията ще е независима, ама директора на Центъра за оценка на риска ще се назначава от министър-председателя – нещо са сбъркани позициите. Друго, което прави впечатление в закона е, че се бъркат понятията „качество” и „безопасност”. Качеството си е качество, безопасността е съвсем друго нещо. И според мен тежестта е именно в безопасността, а не в качеството на храните. По този начин представена, тази агенция се превръща в една мегаструктура. Поправете ме, ако греша. Става дума за 3050 човека. Тя става по-голяма и от едно министерство. Истината е, че нашето виждане беше съвсем по друг начин да се позиционира тази агенция. Сега мога откровено да кажа, че нашият коалиционен партньор ДПС искаше тя да бъде в Министерство на земеделието, а вие успешно поддържате тази позиция. Много са нещата, които бих искал да кажа, но сега само ги маркирам. За мен е неприемливо по този начин да съществува закона. Тук се говори и за развиване на научна дейност в тази агенция. Как ще се развива, след като няма акредитация и въобще много недомислия има. Много съжалявам, но не бихме могли да подкрепим закона в този му вид. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата за отговор на заместник-министър Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: По отношение на процедурата, г-н Атанасов, решението на Министерски съвет е – възлага на Министерство на земеделието да представи закона – така че процедурата по изготвяне, представяне и одобряване, чисто административната процедура е спазена. Министерство на земеделието и храните е отговорно за това.
По отношение на това, дали ми харесва закона или не: вие казвате – механичен сбор – да, действително това е точно така, защото процесите на безопасността на храните и свързаните с тях дейности са развити в специфичните закони, които виждате в Преходни и заключителни разпоредби. Не би било възможно в един закон цялото това законодателство да бъде въплатено. Разбира се, че „качество” и „безопасност” са различни понятия, не бих искал да влизаме в този дебат, защото от „качество” ще трябва да преминем към формулиране на термини като „маркетингови стандарти” и т.н. Мисля, че това са детайли. А философията на закона е да обедини всичко това в един процес, а не да ги разделяме. Защото това разделение, което досега съществува видяхме, че не води до нищо ново.
По отношение на числеността. Естествено няма как да игнорираме специалистите от Министерство на здравеопазването, от структурите, които до момента са извършвали и продължават и в момента да извършват тази дейност. Както беше записано и в Стратегията, която приехте, ние говорехме за оптимизиране най-вече на звената, свързани с общата администрация и обслужващите звена. В никакъв случай не е ставало въпрос, правейки Агенция по безопасност на храните, ние да се лишим от експертния потенциал. Научната дейност и в момента се извършва в тези звена. Те си имат съответните акредитации. Тези институти не са изгубили научния си статут и в края на крайщата и ЕФСА, която споменахте, всичко се базира на научни изследвания и научни експертизи, така че не мислим с лека ръка да се лишим от тези кадри и специалисти, които България има. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Г-н Димитров, разбирам, че сте длъжен да защитавате този закон. Не знам до каква степен сте участвали в подготвянето му, но имам усещането, че вие самия не го харесвате. Разбира се, че трябва научен подход, няма присъстващ в залата, който да твърди обратното. Тук говорим за друго и мисля, че ме разбрахте добре. Нищо не казахте по темата за Центъра за оценка на риска и за самата Агенция. Вие приемате ли тя да бъде по този начин. И не е ли по-добре по принцип да бъде независима тази институция?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, законът е направен така, както приехме Стратегията за създаване на агенцията по храните. Колеги, други въпроси или становища? Г-н Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря. Г-н заместник-министър, колеги, като гледахме Закона за горите, и в петък в питането ми до министъра на земеделието и храните, аз зададох въпроса – осигурено ли е финансирането и какво ще бъде то. В Закона за бюджета, в реда за издръжка на Министерство на земеделието и храните не видях посочена сума за агенцията, която предстои да се изгради. Министърът не отговори на този въпрос. Към проекта на закона липсва и становище на Министерство на финансите. Може ли да ни дадете малко разяснения по този въпрос, г-н заместник-министър.
И още нещо. Знаете, че когато стават такива сливания и се изграждат нови структури най-сериозният въпрос, който стои пред специалистите и хората, които работят в досегашните структури е, какво ще бъде бъдещето им. Притеснението им е, че това е една добра възможност в повече от досега работилите структури, досегашните служители да се заменят с нови хора. Каква перспектива виждате за хората, които досега са работили в службите, които ще прераснат в агенцията. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-н Панчев. Искам да ви уверя, че имаме финансова обосновка към закона, която е одобрена от Министерство на финансите. Тя е в рамките на съществуващите бюджети на сегашните структури, т.е. бюджетите, които имат през 2010 г., т.е. никаква допълнителна финансова тежест не се налага по отношение на бюджета. Мога да ви уверя, че в отделните структури – Национална ветеринарномедицинска служба, Национална служба по растителна защита, елемента на Министерство на здравето, съответно частта, която е от Националната служба по зърно и фуражи, естествено има фонд „Работна заплата”, естествено има най-различни разходи, включително и за капиталови разходи, за издръжка, така че по отношение на финансирането нямаме притеснения. Разполагаме и с необходимия сградов фонд, за да разположим както Централното управление, така и Центъра за анализ на риска, така и регионалните структури. По отношение на финансовото и материално обезпечение е предвидено всичко.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или становища имате ли? Обръщам се и към неправителствените организации. Г-н Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите, заповядайте.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Най-напред искам да кажа, че една такава агенция е необходима от много години и ние много отдавна настояваме за такава агенция. По този начин ще приключи една срамна война, която тече от много години в България – между ХЕИ, ДВСК, сега ХЕИ се нарича РИОКОЗ. Особено преди да се разделят двата контрола и да се регламентират териториите на действие хората, които сме обект на този контрол бяхме поставени в много неприятна ситуация – преди обяд идва инспектор от ХЕИ и ти казва „тази чаша ще стои тук”; след обяд идва инспектор от ДВСК и ти казва „не, тази чаша ще стои тук”. На другия ден обратното! Давам такъв глупав пример, за да е лесно за разбиране. Няма угодия. Сега наблюдаваме един волейбол, който е не по-малко срамен, защото там където ДВСК не разрешава дадени дейности, РИОКОЗ ги разрешава по някакви други пътища. И отново бозата е гъста. Така че единен орган за контрол и безопасност на храните е много необходим. С това приключвам с първата част.
Нямам претенциите да съм запознат с целия текст, но в глава ІІ, чл.2, параграф 2, първата точка ми звучи абсурдно и предлагам да обмислят правоимащите нейното отхвърляне, защото по дефиниция от европейската практика, оценката за съответствие се извършва от независими контролни органи. Така е и по регламентите за продукти с традиционно специфичен характер, с географски указания и всякакви други стандарти, които са право на сдружение на производители, които си избират, а държавата само оторизира такъв независим контролен орган. И третото нещо, което искам да кажа е свързано с началото на функциониране на агенцията. Съвсем естествено е когато се създава един такъв огромен контролен орган, където ще се съберат много хора, и имайки предвид голямата „любов” между кадрите на ДВСК и ХЕИ се очаква да има известни колизии в началото и проблеми с функционирането. Затова моето предложение към вас е – след приемането на закона, агенцията да започне работа след един определен период, който да е поне един месец, за да се получи някакво стиковане, сработване на отделните кадри, които ще влязат в тази агенция. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на д-р Тасева за коментар по точка втора на вашата бележка. А аз искам предварително да уведомя всички присъстващи от неправителствените организации, че в момента дебатираме законопроекта на първо четене. Тук присъстват експертите на комисията, на Министерство на земеделието и храните и на вносителите, и всички бележки, които са резонни и съвпадат с вижданията на вносителите ще бъдат отразени за второ четене. Д-р Тасева, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, г-н Вътев относно вашия втори въпрос, бих искала да кажа, че в Закона на българската служба по акредитация е записано, че оценка на съответствието се извършва от тези органи, които вие споменахте, ако в друг закон не е предвидено друго. На практика в каква ситуация се намираме в момента? Действащият Закон за храните е разписал разпоредби, говоря само за храни, е разписал разпоредби за контрол на безопасността. Освен това при регистрация на обектите за търговия и производство с храни се представя технологичната документация, по която се работи. На практика контролните органи в лицето на ДВСК и РИОКОЗ, за двата вида храни, те контролират технологичната документация, контролират съответствието на храните, които се произвеждат, параметрите с изписаното на етикета. Освен това във връзка с новите стандарти „Стара планина” и стандартите за млечни продукти, вие и по-добре от мен знаете, че контролният орган в случая ДВСК, когато става въпрос за месни и млечни продукти, извършва проверки и оценява дали съответния производител е създал условията за производство по тези стандарти и дали спазва изискванията. Бих искала да завърша с това, че когато се изготвяха стандартите за млечни продукти, от вчера вече и последния стандарт за български кашкавал е факт, изрично всички компетентни ведомства, които имаме отношение към процеса заедно с браншовите организации поехме ангажимента в Закона за храните да се напишат изрични текстове за оценка на съответствието на качеството. Органите и без това го извършват, обществото го иска, вече има определено отношение към качеството българското общество и считаме, че с този законопроект е крайно време да регламентираме нещата, т.е. органите, в случая единствения, Българската агенция по безопасност на храните ще контролира качество и безопасност, както го прави и в момента.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Вътев, за реплика.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Аз само отбелязвам, че няма европейски регламент, който да определя задължителни стандарти. Те са доброволни. И по тази причина оценка за съответствието на качествени характеристики на храни с изискванията на национални стандарти – те не са задължителни, те са доброволни, не могат да бъдат задължителни. Стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган също са доброволни и не могат да бъдат задължителни. Това противоречи на европейското законодателство, затова обръщам внимание да не се „изложим пред чужденците”, както се казва. Иначе сме „за” тази агенция, „за” нейното функциониране.
Искам да кажа още нещо, което е голям проблем за нас – ние от две години разработваме стандарти за девет, те са единайсет досиета, продукти с традиционно специфичен характер. И когато стигнахме до там, че според изискванията на Европейския съюз ние трябва да внесем в Министерство на земеделието и храните, заедно с технологичната документация, досието на всеки един продукт и контролния орган, който ще контролира съответствието с разработена методика за контрол, ние зациклихме, защото се оказа, че в нашия орган за акредитация няма разработена методика за оторизиране на такъв контролен орган. И по тази причина единственият ни шанс да си внесем документацията е италианската фирма „Сочерт”, няма българска такава. Затова за мен е абсурден този текст. Както искате, така го тълкувайте.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбрах смисъла.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може ли един дилетантски въпрос?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако вие изработите рецептурник за един продукт, примерно „Стара планина – Хемус”, така да го кажем, и в него има малко повече чубрица, отколкото е по рецептурника на „Стара планина”. Вие си намирате един акредитиран от Агенцията по акредитацията орган, и той казва – това, което произвеждате отговаря на тази рецепта, и ви дава право и ви контролира дали е „Стара планина – Хемус”. Някой може ли да ви спре да го правите?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Вътев.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Нещата не стоят по този начин. Първо, една фирма може да си разработи само вътрешнофирмена технологична документация, която се защитава пред контролния орган, подписва се и се одобрява и контролния орган, обаче ни контролира единствено и само спрямо нашите системи за мониторинг за самоконтрол и за безопасност. Той не се занимава с това дали чубрицата е 5 грама повече или по-малко. Той се занимава изключително с безопасност. А когато говорим за стандарт, който е приет, той е право на сдружение на производители и те трябва да имат независим контролен орган. И трябва да ви кажа, че практиката в Европейския съюз, бил съм на много места където функционира тази схема, е че този контрол е най-жестокия контрол, няма по-безкомпромисен контрол.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Вътев, разбрахме бележката. Аз смятам, че това е по-скоро въпрос на правно-техническа редакция, отколкото искане стандартите да бъдат задължителни, със сигурност.
Кой друг иска думата? Да, заповядайте, но се представете за протокола.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми членове на комисията, казвам се Валентина Лукова. Специалист съм по токсични вещества и от 7 години работя в областта „Околната среда и здраве”. Била съм представител на неправителствените организации в съществуващия към Министерство на здравеопазването Междуведомствен съвет по околна среда и здраве, който фактически не функционираше, но аз някак си по инерция продължих да се интересувам от тези въпроси. Член съм на две международни експертни мрежи и съм участвала в създаването, като заинтересована страна, в създаването на последното законодателство за пестицидите на ниво Европейски съюз. Беше ми много интересно да проследя как работи европейския парламент. За първи път правя подобен опит – да видя как работи българския парламент. Ръководя един проект, който се нарича „Граждански принос – създаване на ефективна и прозрачна система на мониторинг на храните в България”, който миналата година нашумя във връзка с първите анализи, извършвани в независима лаборатория на храни, закупени от български магазини. Беше отразен предимно скандалния момент от този проект от медиите и то много широко, не остана медия, която да не говори надълго и широко за това. И в качеството си на човек, който живо се интересува от този проблем, от години съм тук, нямах намерение да казвам каквото и да било, защото не смятам, че имам достатъчно опит в процеса на създаване на закони, който тече тук, но бях провокирана от някои неща, които чух. Първо, искам да кажа, че съм изключително щастлива, знам че е клише, но съм изключително щастлива, че дочаках създаването на тази агенция, защото всички знаете, че в параграфите на бившия Закон за храните тази стратегия и тази агенция трябваше да бъдат създадени преди няколко години. Аз лично съм се борила с всички институции през тези години това да се случи. Не искам да говоря за политика, но наистина съм много благодарна на политическата сила, която събра политическа воля и наложи това нещо да се случи. Защото, ако това не се беше случило, този хаос, за който част от присъстващите се изказаха преди малко, и който е ясен за всички, той може би създава трудности на бизнеса, но според мен основното, което създаде, е че превърна България в една държава, за която в цял свят е ясно, че нямаме ефективна система за контрол на храни, които не съответстват на някакво качество.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Лукова, много сме толерантни, но много ви моля говорете в рамките на трите минути и по същество.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Аз, като че ли се опитвах да се аргументирам.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Много ви моля, ние не сме част от вашия проект.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Извинявайте, просто не познавам процедурата.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Процедурата е три минути за становище или въпрос.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Добре. До момента се опитвах да се оправдавам защо се изказвам, това правех до момента.
Извън положителните неща, които могат да се кажат, има няколко неща, които ме притесняват. Това е независимостта на Центъра за оценка на риска и тъй като не вярвам сега той да може да бъде изваден от агенцията, на такова ниво на развитие на закона, аз се надявам да се намерят механизми, по които неговата независимост да бъде гарантирана. Другият момент, който ме безпокои – струва ми се, че има прекалено много наука, независимо, че закона е доста общо формулиран, не знам какви ще бъдат структурите и как ще функционират, какъв ще е техния размер и т.н., но ако в тях нашироко се позволи едно механично преливане от институтите в центъра, аз се страхувам от две неща. Първо, като човек, който от 20 години работи в научен институт знам, че научната общност има свойството да се репродуцира и да се увеличава, и забива в посоки, които според мен са много далеч от практическата насоченост на тази агенция. Прекалено дълго я чакахме, за да се създаде в нея някаква структура, която да извършва научни разработки и да има чисто научни функции, които според мен не са в задачите на тази агенция.
Второто нещо, което ме притеснява във връзка с този научен уклон, ако мога така да се изразя, е че се опасявам, поне от това, което прочетох тук и в стратегията, донякъде този Център за оценка на риска изземва функциите на ЕФСА. Ние, веднъж като държава сме си внесли сумите, които се очакват от нас, да издържаме ЕФСА, да издържаме нейния научен потенциал, не познавам цялата дейност, но абсолютно в тънкости познавам дейността на ЕФСА по отношение на пестицидните остатъци и ви казвам, че нямаме абсолютно никаква нужда на българско ниво някой да прави оценка на риска, да кажем от пестицидните остатъци. Това нещо се прави от ЕФСА, прави се с изключително голям капацитет, с изключително много пари и аз не мога да си отговоря на въпроса какво точно оценка на риска ще прави този център. Допускам, че е възможно той да има какво да прави, но нещата трябва да са изключително практически насочени, според мен.
Другият момент, който ме притеснява е въпроса за финансирането. Отварям една скоба, само в тази част в която познавам материята, това е една изключително скъпа дейност, говоря за контрола. Добре оборудвани лаборатории, с добре обучен персонал, с добре разработени методики, които са валидирани, които са проверени, които периодично се проверяват, струват страшно много пари. Опасявам се, че този център за наука и този уклон може да отнеме от капацитета.
Един друг момент, който също ме притеснява. Говорих неофициално с хора от тези среди и ми се струва, че ветеринарите в бъдещите областни служби, ще имат превес над служителите, работещи по другата част на храните, храните от растителен произход. Т.е. ветеринарите са наистина силни и те покриват, но само част от храната, която ядем. Основната част, която се слага на трапезата, плодове и зеленчуци, се контролира от Националната служба по растителна защита, която в момента влиза в състава на агенцията, но съществуват опасения, че нейния дял в общото финансиране и във всичко останало няма да бъде толкова голям, колкото заслужава. И последен въпрос. От законопроекта не ми става ясно, записано е, че оборудването на бившите РИОКОЗ, „движимото имущество” буквално е казано, ще се влее в новите регионални структури. Допусках, че това имущество включва и лабораторното оборудване. От неофициалните разговори, които проведох, разбирам, че оборудването на РИОКОЗ свързани с контрола на пестицидни остатъци в храните например, ще остане на разпореждане на РИОКОЗ, защото те имали да извършват анализи на козметика. Аз обаче знам, че тази апаратура е закупена по програма ФАР и нейната насоченост, специалистите са били обучавани по холандски проект, свързан с безопасността на храните, и в тази връзка не виждам защо тази апаратура трябва да бъде оставена.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря ви, г-жо Лукова. Ще дам думата за отговор, но много моля да не се повтарят въпроси, на които вече е отговорено. Г-н Димитров, имате думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Ще започна в обратен ред. По отношение на недвижимото имущество на РИОКОЗ – става въпрос основно за недвижимо имущество, носител на информация. Това са компютри и няколко автомобила, нищо повече. Много добре сме запознати с проектите по програма ФАР, как се менажират, как се проследяват след това, има Министерство на финансите, така че не бихме си позволили да нарушим законите в това отношение.
По отношение Центъра за оценка на риска. Мисля, че и сега практиката е такава, че освен експертизата на ЕФСА, българската държава в определени случаи, знаете много добре, разглежда редица досиета. Но това, което е елемента наука – става въпрос за един институт, това е Националния ветеринарен институт, в него има 25 референтни лаборатории. Нали се досещате, че ако ги откъснем от хората, които познават методиките, които работят върху тях, би било по-зле, отколкото ако института остане да работи с тези лаборатории, по начина, по който е акредитиран. А съответно научните разработки не са чак толкова във фундаменталната наука, а по-скоро в методологията в изпълнение на дейността на агенцията.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други въпроси или становища? Да, заповядайте, от Съюза на пчеларите г-н Цонев.
ИЛИЯ ЦОНЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми членове на комисията, от името на неправителствения сектор имаме няколко предложения. По принцип подкрепяме закона, защото той се чака от години и беше крайно време да се появи, да се създаде тази агенция и да се сложи ред с толкова важния проблем за безопасността на храните. И в тази връзка, сравнявайки го с европейското законодателство предлагаме в чл.1 да бъде определена целта на закона. Според мен просто е изпусната. Много хубаво е дадена в Регламент 178, където се казва, че се грижи основно за безопасността на храната. Смятам, че е подходящо това да бъде вмъкнато някъде в началото на закона. Второ. Към структурата и органите за управление имаме едно предложение. Изпуснати са отново тези, за които е закона – потребителите не фигурират никъде в този закон, тяхното участие. Докато в Регламент 178, въз основа, на който се прави закона изрично е записано, че в Управителния съвет, най-висшия орган на Европейската агенция за безопасност, четирима души задължително са от неправителствения сектор. Затова нашето предложение е, към директора на агенцията за безопасност на храните вместо трима зам.директори да има един зам.директор, а да се обособи Управителен съвет от 10-13 човека, в който да участват представители на неправителствения сектор, поне двама, един представител на първичното производство, един представител на преработвателната промишленост и да могат да бъдат обхванати всички тези звена, и да участват активно в работата.
По-нататък. Не знам дали не е целесъобразно „оценка на риска” да бъде „анализ на риска”, по-общо понятие, но това е въпрос на дискусия.
В чл.6, ал.1 да се прецизира текста в посока на целта, за която казах – оценката за безопасността на храната е сложена някъде накрая. Тя трябва да бъде на първо място. Това е редакционно, но ще бъде от полза. И предлагаме да се добави, както е в Регламент 178, достъп на потребителите и обществеността до информация. Предлагаме да се вмъкнат текстове подобни на раздел ІV, от чл.37 до чл.42, свързани с достъп до информация, достъп до документи, поверителност. В тази част да се ползват тези членове и така ще се подобри закона. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Цонев. Ще ви помоля да ни дадете бележките си писмено, защото не е нормално да занимаваме цялата аудитория с предложения за технически редакции. За вносителя, някой ще отговори ли по отношение на предложението за неправителствения сектор? Г-н Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: По отношение вашето предложение за управителен съвет. Нека бъдем наясно – ние създаваме държавен контролен орган. Второ. Към изпълнителния директор има консултативен съвет, в който влизат представители на всички заинтересовани организации. Не мисля, че е добра практика в контролния орган да смесваме представители както на тези, които ще бъдат проверявани от този контролен орган, така и на тези, които след това има съответните претенции. Именно това сме се стремили да избегнем. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо, представете се за протокола.
САВИНА ВЛАХОВА: Добър ден на всички! Савина Влахова, председател на Управителния съвет на Съюза на мелничарите.
Съюзът на мелничарите подкрепя закона като цяло. Имаме възражения относно параграф 32 на Преходни и заключителни разпоредби, с който се предвиждат изменения в Закона за съхранение и търговия със зърно. Става въпрос за събирането на такса за съответствие и изобщо за вменяването на функции по издаването на сертификати на съответствие на Националната служба по зърно и фуражи. Съюзът на мелничарите счита, че облагането на неговата продукция с тази такса за издаване на сертификат за съответствие го поставя в неравностойни позиции с другите производители на храни, няма друга храна, която да е облагана с такава такса. По същество това представлява някакъв вид данък, но в никакъв случай не е нещо, което можем да приемем. Въвеждането на тази такса преди време се свързваше с това, че тя ще способства за намаляване на сивия сектор в бранша, по този начин ще се контролират нещата. Практиката показа, че това не се случва. Ето защо ние настояваме тази такса да отпадне и изобщо контрола за съответствие, който е вменен на Националната служба по зърно. В такъв случай тя се явява дублиращ орган, или втори контролиращ орган, освен агенцията. Как стоят нещата, според вас?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Кой друг иска думата? Заповядайте, госпожо.
ЛИЛИЯ БЕЛЧЕВА: Добър ден на всички! Лилия Белчева, Асоциация на търговците на зърно и фуражи. Ние сме представили писмено становище и то е също във връзка с оценката за съответствие на зърно, като намираме, че тази оценка досега провеждана от Националната служба по зърното не е хармонизирана с представения Закон за агенция за безопасност на храните. Би трябвало да се намери съответното място на зърното в оценката за безопасност на храни и досега извършвания контрол за съответствие с издаване на сертификат за съответствие срещу заплащане не е добра практика за търговията със зърно. Този документ, практически не обслужва зърнената практика. Във връзка с оценката за съответствие на качество ние бихме искали в закона това да намери своята добра, рационална, ефективна формулировка за един оперативен контрол. Това е във връзка с оценката за качество, за съответствие на зърното. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Радослав Христов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Подготвил съм становище, което след заседанието ще представим в писмен вид на комисията. Ще променя моето изказване и ще започна отзад напред. Тук има колеги от работната група, която беше създадена към Министерство на земеделието и храните, в която участвахме. Преди 7-8 месеца в тази група се разглеждаше един законопроект за съхранение и търговия със зърно и неговата проследимост. В този законопроект 80 % от нещата бяха отхвърлени от работната група и той не стигна до Министерски съвет. Поради факта, че една част от промените, които са направени в момента в Преходни и заключителни разпоредби, параграф 32 отново да тук на масата. Становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите е, че подкрепя идеята за създаване на Закон за Българска агенция за безопасност на храните. Подкрепяме целите, мотивите и функциите на закона и новосъздаващата се агенция. Категорично сме против предложените в Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта, параграф 32, касаещи изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, чл.4, ал.2, както и чл.29, ал.3 и новите членове от 4 до 7. Функциите, които съгласно тези промени се вменяват на Националната служба по зърното и фуражите противоречат на мотивите, целите и функциите на този законопроект. Преди малко г-н Вътев даде пример с чашите, аз ще каза следното – съгласно този закон трябва да кажем дали това кафе е хубаво, в един момент г-н Златев казва – кафето е малко или много. Говорим за безопасност е качество на храните, а в един момент виждаме, цитирам: „Следи количества зърно и зърнени продукти при вътреобщностни доставки, контролира производителите за произведено, продадено и налично зърно и неговото съхранение.” Смятате ли, че това има място в Закона за безопасност на храните? Част от дейностите и контролните функции, които са записани в горепосочените точки са функции на НАП, в кавички е записано „стокова и финансова наличност”. Контролът, който трябва да упражнява Националната служба по зърното и фуражите е контрол по качество на зърното и фуражите, а не финансово-счетоводен контрол. А част от промените противоречат на принципите за свободно движение на стоки и товари в Европейския съюз. Контролът по вътреобщностните доставки се извършва от структурите на Министерство на финансите и от европейските органи по компетенция. Относно издаването на сертификати за съответствие и окачествяване на цялото произведено зърно в България е абсолютно невъзможно да се извършва от малобройната структура на Националната служба по зърното и фуражите, предвид и на това, че тази служба няма да има и собствена лаборатория. А за горепосочените цели ще им е необходимо във всеки окръг да има акредитирана лаборатория. Ако този закон трябва да се прилага с така записаните промени, ще се блокира търговията със зърно, както на вътрешния пазар, така и експорта на зърно, докато някой успее да разбере и унифицира в сектора какво точно значи „водене на стокова и финансова отчетност”.
За работната група, която беше създадена вече казах. Предвид гореизложеното, считаме че е недопустимо приемането от Народното събрание на въпросния законопроект в този вид. Да се проучи опита на Франция, Германия и други страни в тази насока, да се видят положителните страни в европейските държави и да се създаде един нов закон в полза на цялото общество. Ако все пак някой сметне, че е необходимо да се приеме от Народното събрание въпросният законопроект ще уведомим Европейската комисия , че в Република България се създава нова бюрокрация, ненужна, необхватна, дори за пет ведомства взети заедно. Политиката на Европейската комисия е за намаляване на бюрократичните пречки, а цел на Европейската комисия е ефективно бизнес-законодателство. Считаме, че бъдещата политика и на Министерство на земеделието и храните, и всички инстанции към него, ще бъде насочена в посока на ефективно бизнес-законодателство. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Златев, заповядайте, но бъдете кратък, защото в крайна сметка сте част от вносителя.
ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, този параграф така или иначе трябва да бъде включен, защото се променя и името на службата. Предстои разработването на закон за изменение на Закона за съхранение и търговия със зърно, където много обстойно ще се разгледат всички неща, предвид френския опит и прилагането на тунинг-проекта, който имахме с Франция. Явно зле са ни разбрали, че едва ли не искаме да прескочим някого, да заобиколим някого, но това съвсем не е така. След като ще се разработва закон за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно да се изчистят тези неща от параграфа, за да не се създават погрешни впечатления, а трябва да имате предвид, че се намесват и лични интереси. Искам да кажа, че г-жа Лили Белчева допреди година и половина работеше в службата и с нея сме разработвали всички тези законопроекти. Не искам да се хваля, че съм я защитавал, но имаше един фрапиращ случай.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Златев, бъдете по-кратък, тук сме 50 човека и не всички се занимават със зърно.
ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Само две думи, г-жо председател, беше създадена парламентарна група за проверка на зърното в Държавен резерв. Г-жа Белчева беше тази, която укри в един склад липсващо зърно, спасих я от Прокуратурата, г-н Върбанов го няма да каже.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не позволявам това да се говори. Г-н Златев, вие се намирате в Парламента, не мога да допусна да обвинявате присъстващи тук, а ние да се явяваме в ролята на арбитри. Уважаема г-жо Белчева, извинявам се за казаното от г-н Златев, в личен план. Няма да допусна това да продължи. Г-н Златев, няма да ви дам втори път думата.
Уважаеми колеги, предвид това, което каза г-н Христов като становище, г-жа Белчева и г-жа Влахова, искам да отбележа, че в момента сме на първо четене на закона. Основната цел на този законопроект е създаване на Закон за агенция по храните и влизането му в сила от 1 януари. Ние ще обсъдим предложенията, които се направиха за отлагане действието с един месец, за да се структурира по-добре агенцията. Считам, че има резон в предложението, всички останали закони, които се изменят, да се изменят само дотолкова, доколкото има касателство със създаването на Агенцията по храните. Всичко останало, което касае тези закони в същността им по повод на техните цели и философия, е редно според мен, да бъде направено с изрични закони за изменения и допълнения на съответните специални закони или с нови такива. В конкретния случая § 32 от Закона за съхранение и търговия със зърно. Но все пак на първо четене се приеме основния закон, но за второ съм склонна да прима и да се съглася с изказванията направени преди мен.
Уважаеми колеги от неправителствения сектор, други предложения имате ли? Заповядайте, госпожо.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н заместник-министър, уважаеми госпожи и господа депутати, казвам се Мариана Христова от „България свободна от ГМО”. Аз имам няколко въпроса. Господин заместник-министъра каза, че броят на неправителствените организации вече е установен и е подсигурен в тази консултативна комисия. До момента, тази комисия, която функционира, хората с право на глас в нея са представители единствено и само на преработвателите. Нямате представители нито на свободните граждани, нито на пациентска организация, т.е. заинтересования потребител не е представен вътре. Цитирам параграф 9 до параграф 13, ако вие включвате и разбирате същото, което имаме и до момента в тази консултативна комисия, значи тези неправителствени организации не са включени. На практика на масата сядат заинтересовани хора, но нямате другата страна, т.е. нормалния човек го няма отсреща.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Е, всички сме нормални.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Имам предвид, неграмотния потребител. Другото нещо, което искам да попитам – агенцията как класифицира опасността за храните. Разбира ли се, че това нещо касае единствено и само бързодействащи отрови, от които, ако не умреш на другия ден – до там. Защото знаем, че има много съставки, които и до момента се влагат и са с много по-бавно действие, и за които още се спори, проучва и т.н. Как вие ще определите кое всъщност е реалната опасност, защото досега колкото пъти слушахме, чухме, че нещата, които не са отровни, те вече не са опасни. Сами знаете, че това не е така.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Да, заповядайте.
ВЯРА ГРИШИНА: Добър ден на всички! Казвам се д-р Вяра Гришина, представител съм на България ветеринарен съюз. Български ветеринарен съюз има сериозно отношение към новосъздаващата се Агенция по безопасност на храните. Още повече, че този закон засяга единствено и само закона за съсловната организация на ветеринарните лекари, нито една друга съсловна организация не е засегната. И в тази връзка ние имаме три забележки.
Първо, по отношение на чл.30, ал.2, т.5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В законопроекта за агенцията по храните искат да отпадне едно изречение, а именно, че Български ветеринарен съюз издава становище по заявленията за регистрация от съответната областна комисия по контрол и професионална етика. Ние сме една от седемте съсловни организации и според европейското законодателство, които сме саморегулиращи се и подлежим на специален режим, т.е. ветеринарните лекари и организацията им са самоконтролиращи се и не виждаме причината, поради която трябва да отпадне именно контролните ни комисии да дават становище по това, дали един колега е правоспособен или не. И в тази връзка искаме да кажем, че в същото време има един изключително некоректен текст в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който казва „За лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз или на държави, страни по споразумението за европейско икономическо пространство и Швейцария, документ по чл.30, ал.2, т.5 не се изисква”. Т.е. ветеринарните лекари от държавите-членки са по-правоимащи от ветеринарните лекари, които живеят в България, което на практика ни поставя в абсолютна неравнопоставеност и в по-тежка, ако щете конкурентна среда, което само по себе си е нелогично. От една страна в законопроекта искате да отпадне текст, който гласи, че ние като саморегулираща се професия даваме становища, а в същото време в закона ни се дават повече правомощия на хора от други държави. И другото, към което искаме да насочим вниманието ви е чл.20, ал.2, т.8 където е записано, че според новия законопроект трябва да отпадне, а именно, че Българския ветеринарен съюз извършва проверки във ветеринарни аптеки и при установяване на нарушения на ветеринарномедицинските изисквания сигнализира съответната регионална ветеринарномедицинска служба за предприемане на необходимите мерки. Не виждаме причина това да отпадне. В края на крайщата ние най-добре познаваме, както закона, така и колегите си, знаем кой от тях може или предоставя некоректна услуга, не виждаме защо това е вписано в законопроекта и какво се цели с него. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на заместник-министър Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Първо на въпроса относно консултативните органи. Да, даваме си сметка, че в сегашните консултативни органи представителството на гражданите е много малко. Естествено, че тук предвиждаме съвсем нова философия и тя е именно тази – не заинтересованите лица да консултират контролния орган как да си върши работата, т.е. как да ги проверява, а по-скоро потърпевшите да имат поглед върху методиките, върху начините и това, което се случва с тяхното здраве и за тяхна сметка. Философията е коренно променена. Голяма част от въпросите, които се зададоха тук са обект на устройствения правилник, който предстои да излезе. Не са обект на закона.
По отношение на това дали е дългосрочен или краткосрочен анализи или оценката на безопасността. Разбира се, че елемента, той отпадна някак си от общественото внимание, но елемента здравеопазване на животните, растителната защита – разбира се, че това са едни дългосрочни мерки и изследвания на научния потенциал и всички са в един пакет. Ако щете темата за генно-модицифираните организми, която не искам да отварям сега, но това са проучвания, и бих казал, охрана на обществото, за един по-дълъг период от време.
По отношение на Ветеринарния съюз. Колежке, благодаря за предложенията, но те по-скоро касаят Закона за ветеринарномедицинската дейност. Не бих искал да ги коментирам, но ще се огранича само в едно изречение. Идеята за създаване на Българска агенция по безопасност на храните, така и последващите изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност са в насока облекчаване на всякакви регулаторни режими. Така че не мога да се съглася с вас, че съществуващи досега регулаторни режими би трябвало да останат.
А по отношение на това кои дипломи се признават или не – имаме договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз и имаме определени поети ангажименти към европейското пространство.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Георги Стоянов, юриста на комисията, иска думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Благодаря, г-жо председател. Бих искал да изразя нашето експертно становище, а също така и становището на Правната дирекция на Народното събрание, в случай, че законопроекта бъде приет ние ще предложим няколко правно-технически редакции на текстовете между първо и второ четене, предвид това, че част от разпоредбите на законопроекта имат едностранно действие, т.е. те са преходен характер. Забелязахме и някои несъответствия със Закона за нормативните актове, така че между първо и второ четене ще дадем съответни правно-технически редакции.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? Г-н Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Остана неизяснен един въпрос. Ориентировъчно 3050 човека ще бъде състава на агенцията. А в момента колко души се занимават с тези дейности, събрани заедно?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Предвидено е персонала да бъде 2 998 човека. В момента, по памет цитирам, общо четирите структури са с около 450-460 човека повече. Но пак казвам, че става въпрос за дублиране на персонала, най-вече в общата администрация.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или предложения? Няма. Закривам настоящия дебат и преминаваме към гласуване. Моля, който е „за” приемане на първо гласуване на Законопроект за българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г., да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържал се” –няма
С 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и нула „въздържал се” приемаме законопроекта.
По т.2 Текущи няма въпроси. Закривам днешното заседание, благодаря на всички за участието!
/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
49 257 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 47
На 17 ноември 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. за първо гласуване.
2. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и можем да започнем редовното заседание на Комисията по земеделие и гори по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. за първо гласуване.
2. Текущи
Други предложения по дневния ред има ли? Няма. Приемаме, че това ще бъде дневния ред, по който ще работим.
На днешното заседание присъства г-н Цветан Димитров – заместник- министър на земеделието и храните, д-р Венцислава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, г-жа Марияна Николова – директор на Правна дирекция в Министерство на земеделието и храните, г-жа Анита Пашова от Националната ветеринарномедицинска служба и г-н Емил Кръстев също от Националната ветеринарномедицинска служба.
Присъстват и много представители на браншови организации. Радослав Христов – Национална асоциация на зърнопроизводителите, Илия Цонев от Български пчеларски съюз, Снежана Камбурова от Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи, Лидия Белчева - Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи, Савина Влахова – Съюз на българските мелничари, Нина Иванова и Петър Христов от същия съюз, д-р Вяра Гришина от Българския ветеринарен съюз, Иван Георгиев също от Българския ветеринарен съюз, д-р Светла Чамова – изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите, г-н Кирил Вътев – председател на Асоциацията на месопреработвателите, Борислав Сандов – Българска асоциация БИОПРОДУКТИ.
И от други неправителствени организации г-жа Валентина Лукова и г-жа Биляна Манчева.
По процедурата – заместник-министър Димитров ще представи законопроекта, след което освен народните представители за становища по представения законопроект, вносителите, отношение ще могат да вземат и представителите на неправителствените организации и гостите. Ще ви помоля в рамките на три до пет минути да ограничите въпросите, становища и коментарите, които ще направите. Приемаме, че това ще бъде процедурата, по която ще работим.
Сега давам думата на г-н Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните за представяне на законопроекта.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-жо председател! Дами и господа народни представители, проектът на Закон за Българската агенция по безопасност на храните е разработен в изпълнение на т.4 от Решение № 403 на Министерски съвет за Одобряване на стратегия за създаване на Българската агенция по безопасност на храните и Център за анализ на риска. Тъй като вие като народни представители сте се запознали, дебатирали се, гласували сте го, няма да влизам в детайли. Ще маркирам само най-важните неща.
Българската агенция по безопасност на храните се предвижда да бъде създадена на базата на три основни структури в Министерство на земеделието и храните – това са Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба по растителна защита и от части дейността свързана с фуражите от Националната служба по зърното и фуражите, и четвъртия елемент, структурите, които отговарят за храните в Министерство на здравеопазването.
В закона се предвижда Българската агенция по безопасност на храните да бъде компетентния държавен орган за осъществяване на официалния контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз. Българската агенция по безопасност на храните се предвижда да се състои от централно управление и 28 областни дирекции по безопасност на храните, специализирани структури, обединяващи всички звена, които вече цитирах. Законопроектът предвижда и създаването на Център за оценка на риска, който е самостоятелно юридическо лице в структурата на Българската агенция по безопасност на храните. Центърът за оценка на риска ще извършва независима научна оценка на риска по отношение безопасността на храните, здравето на човека, здравеопазване на животните, хуманно отношение към животните, добавки, храни, фуражи, диетични продукти и т.н. Всичко, което беше разписано в стратегията. С цел, гарантиране на независимостта при извършване на оценката на риска директорът на Центъра за оценка на риска е предложено да се назначава и освобождава със заповед на министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните. Предвидено е, ако разбира се Народното събрание гласува, Закона за Българската агенция по безопасност на храните да влезе в сила от 1 януари от 2011 г. При разработването на закона и варианта, който сме представили и е одобрен от Министерски съвет, и внесен в Народното събрание практически е изпълнена изцяло стратегията, която вече беше приета. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Уважаеми колеги, законопроектът ви беше раздаден. Моля за вашите становища по него или въпроси към представителите на вносителя.
Г-н Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, когато разглеждахме Стратегията за безопасността на храните всички гласувахме „за”. Това безспорно е добро начало, нужно на държавата и със съжаление казахме това, че по време на тройната коалиция това не можа да се случи, въпреки че имахме идея. Но така или иначе коалиционните партньори не се разбрахме. Идеята е добра и виждам, че се движи. Мислех, че министърът ще е тук, защото той беше човека, който движеше въпроса и популяризира идеята. Но нищо. Обръщам се към г-н Димитров и искам да го попитам – харесва ли закона? Ще кажа няколко, може би неприятни думи – голям турлю-гювеч, паприкаш! – и ужасно съжалявам, че такъв закон влиза в комисията за разглеждане. Така представен закона, не е това, което се очаква, за да свърши работата така, както бихме искали. Нещо, което ме притеснява, още когато проекта е внесен в Министерски съвет, липсва подпис на министъра на здравеопазването, а това е абсолютно необходимо. Такъв подпис липсва, поправете ме, ако греша. В случая процедурата не е спазена.
Когато разглеждахме Стратегията за безопасността на храните казах, че е недопустимо тази агенция да бъде под шапката на Министерство на земеделието. По-правилното би било тя да бъде на подчинение на Министерски съвет. Същото се отнася и за Центъра за оценка на риска. Ще ви дам само един пример, а вие си правете изводите. На европейско ниво, Центъра за безопасността на храните се намира в Ирландия. А оценката на риска се намира в Парма, Италия. Мисля, че не греша. Европа е решила по този начин да осъществява контрола по безопасността на храните. Ние обаче решаваме това да бъде в Министерство на земеделието! Ама агенцията ще е независима, ама директора на Центъра за оценка на риска ще се назначава от министър-председателя – нещо са сбъркани позициите. Друго, което прави впечатление в закона е, че се бъркат понятията „качество” и „безопасност”. Качеството си е качество, безопасността е съвсем друго нещо. И според мен тежестта е именно в безопасността, а не в качеството на храните. По този начин представена, тази агенция се превръща в една мегаструктура. Поправете ме, ако греша. Става дума за 3050 човека. Тя става по-голяма и от едно министерство. Истината е, че нашето виждане беше съвсем по друг начин да се позиционира тази агенция. Сега мога откровено да кажа, че нашият коалиционен партньор ДПС искаше тя да бъде в Министерство на земеделието, а вие успешно поддържате тази позиция. Много са нещата, които бих искал да кажа, но сега само ги маркирам. За мен е неприемливо по този начин да съществува закона. Тук се говори и за развиване на научна дейност в тази агенция. Как ще се развива, след като няма акредитация и въобще много недомислия има. Много съжалявам, но не бихме могли да подкрепим закона в този му вид. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата за отговор на заместник-министър Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: По отношение на процедурата, г-н Атанасов, решението на Министерски съвет е – възлага на Министерство на земеделието да представи закона – така че процедурата по изготвяне, представяне и одобряване, чисто административната процедура е спазена. Министерство на земеделието и храните е отговорно за това.
По отношение на това, дали ми харесва закона или не: вие казвате – механичен сбор – да, действително това е точно така, защото процесите на безопасността на храните и свързаните с тях дейности са развити в специфичните закони, които виждате в Преходни и заключителни разпоредби. Не би било възможно в един закон цялото това законодателство да бъде въплатено. Разбира се, че „качество” и „безопасност” са различни понятия, не бих искал да влизаме в този дебат, защото от „качество” ще трябва да преминем към формулиране на термини като „маркетингови стандарти” и т.н. Мисля, че това са детайли. А философията на закона е да обедини всичко това в един процес, а не да ги разделяме. Защото това разделение, което досега съществува видяхме, че не води до нищо ново.
По отношение на числеността. Естествено няма как да игнорираме специалистите от Министерство на здравеопазването, от структурите, които до момента са извършвали и продължават и в момента да извършват тази дейност. Както беше записано и в Стратегията, която приехте, ние говорехме за оптимизиране най-вече на звената, свързани с общата администрация и обслужващите звена. В никакъв случай не е ставало въпрос, правейки Агенция по безопасност на храните, ние да се лишим от експертния потенциал. Научната дейност и в момента се извършва в тези звена. Те си имат съответните акредитации. Тези институти не са изгубили научния си статут и в края на крайщата и ЕФСА, която споменахте, всичко се базира на научни изследвания и научни експертизи, така че не мислим с лека ръка да се лишим от тези кадри и специалисти, които България има. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Г-н Димитров, разбирам, че сте длъжен да защитавате този закон. Не знам до каква степен сте участвали в подготвянето му, но имам усещането, че вие самия не го харесвате. Разбира се, че трябва научен подход, няма присъстващ в залата, който да твърди обратното. Тук говорим за друго и мисля, че ме разбрахте добре. Нищо не казахте по темата за Центъра за оценка на риска и за самата Агенция. Вие приемате ли тя да бъде по този начин. И не е ли по-добре по принцип да бъде независима тази институция?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, законът е направен така, както приехме Стратегията за създаване на агенцията по храните. Колеги, други въпроси или становища? Г-н Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря. Г-н заместник-министър, колеги, като гледахме Закона за горите, и в петък в питането ми до министъра на земеделието и храните, аз зададох въпроса – осигурено ли е финансирането и какво ще бъде то. В Закона за бюджета, в реда за издръжка на Министерство на земеделието и храните не видях посочена сума за агенцията, която предстои да се изгради. Министърът не отговори на този въпрос. Към проекта на закона липсва и становище на Министерство на финансите. Може ли да ни дадете малко разяснения по този въпрос, г-н заместник-министър.
И още нещо. Знаете, че когато стават такива сливания и се изграждат нови структури най-сериозният въпрос, който стои пред специалистите и хората, които работят в досегашните структури е, какво ще бъде бъдещето им. Притеснението им е, че това е една добра възможност в повече от досега работилите структури, досегашните служители да се заменят с нови хора. Каква перспектива виждате за хората, които досега са работили в службите, които ще прераснат в агенцията. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-н Панчев. Искам да ви уверя, че имаме финансова обосновка към закона, която е одобрена от Министерство на финансите. Тя е в рамките на съществуващите бюджети на сегашните структури, т.е. бюджетите, които имат през 2010 г., т.е. никаква допълнителна финансова тежест не се налага по отношение на бюджета. Мога да ви уверя, че в отделните структури – Национална ветеринарномедицинска служба, Национална служба по растителна защита, елемента на Министерство на здравето, съответно частта, която е от Националната служба по зърно и фуражи, естествено има фонд „Работна заплата”, естествено има най-различни разходи, включително и за капиталови разходи, за издръжка, така че по отношение на финансирането нямаме притеснения. Разполагаме и с необходимия сградов фонд, за да разположим както Централното управление, така и Центъра за анализ на риска, така и регионалните структури. По отношение на финансовото и материално обезпечение е предвидено всичко.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или становища имате ли? Обръщам се и към неправителствените организации. Г-н Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите, заповядайте.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Най-напред искам да кажа, че една такава агенция е необходима от много години и ние много отдавна настояваме за такава агенция. По този начин ще приключи една срамна война, която тече от много години в България – между ХЕИ, ДВСК, сега ХЕИ се нарича РИОКОЗ. Особено преди да се разделят двата контрола и да се регламентират териториите на действие хората, които сме обект на този контрол бяхме поставени в много неприятна ситуация – преди обяд идва инспектор от ХЕИ и ти казва „тази чаша ще стои тук”; след обяд идва инспектор от ДВСК и ти казва „не, тази чаша ще стои тук”. На другия ден обратното! Давам такъв глупав пример, за да е лесно за разбиране. Няма угодия. Сега наблюдаваме един волейбол, който е не по-малко срамен, защото там където ДВСК не разрешава дадени дейности, РИОКОЗ ги разрешава по някакви други пътища. И отново бозата е гъста. Така че единен орган за контрол и безопасност на храните е много необходим. С това приключвам с първата част.
Нямам претенциите да съм запознат с целия текст, но в глава ІІ, чл.2, параграф 2, първата точка ми звучи абсурдно и предлагам да обмислят правоимащите нейното отхвърляне, защото по дефиниция от европейската практика, оценката за съответствие се извършва от независими контролни органи. Така е и по регламентите за продукти с традиционно специфичен характер, с географски указания и всякакви други стандарти, които са право на сдружение на производители, които си избират, а държавата само оторизира такъв независим контролен орган. И третото нещо, което искам да кажа е свързано с началото на функциониране на агенцията. Съвсем естествено е когато се създава един такъв огромен контролен орган, където ще се съберат много хора, и имайки предвид голямата „любов” между кадрите на ДВСК и ХЕИ се очаква да има известни колизии в началото и проблеми с функционирането. Затова моето предложение към вас е – след приемането на закона, агенцията да започне работа след един определен период, който да е поне един месец, за да се получи някакво стиковане, сработване на отделните кадри, които ще влязат в тази агенция. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на д-р Тасева за коментар по точка втора на вашата бележка. А аз искам предварително да уведомя всички присъстващи от неправителствените организации, че в момента дебатираме законопроекта на първо четене. Тук присъстват експертите на комисията, на Министерство на земеделието и храните и на вносителите, и всички бележки, които са резонни и съвпадат с вижданията на вносителите ще бъдат отразени за второ четене. Д-р Тасева, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, г-н Вътев относно вашия втори въпрос, бих искала да кажа, че в Закона на българската служба по акредитация е записано, че оценка на съответствието се извършва от тези органи, които вие споменахте, ако в друг закон не е предвидено друго. На практика в каква ситуация се намираме в момента? Действащият Закон за храните е разписал разпоредби, говоря само за храни, е разписал разпоредби за контрол на безопасността. Освен това при регистрация на обектите за търговия и производство с храни се представя технологичната документация, по която се работи. На практика контролните органи в лицето на ДВСК и РИОКОЗ, за двата вида храни, те контролират технологичната документация, контролират съответствието на храните, които се произвеждат, параметрите с изписаното на етикета. Освен това във връзка с новите стандарти „Стара планина” и стандартите за млечни продукти, вие и по-добре от мен знаете, че контролният орган в случая ДВСК, когато става въпрос за месни и млечни продукти, извършва проверки и оценява дали съответния производител е създал условията за производство по тези стандарти и дали спазва изискванията. Бих искала да завърша с това, че когато се изготвяха стандартите за млечни продукти, от вчера вече и последния стандарт за български кашкавал е факт, изрично всички компетентни ведомства, които имаме отношение към процеса заедно с браншовите организации поехме ангажимента в Закона за храните да се напишат изрични текстове за оценка на съответствието на качеството. Органите и без това го извършват, обществото го иска, вече има определено отношение към качеството българското общество и считаме, че с този законопроект е крайно време да регламентираме нещата, т.е. органите, в случая единствения, Българската агенция по безопасност на храните ще контролира качество и безопасност, както го прави и в момента.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Вътев, за реплика.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Аз само отбелязвам, че няма европейски регламент, който да определя задължителни стандарти. Те са доброволни. И по тази причина оценка за съответствието на качествени характеристики на храни с изискванията на национални стандарти – те не са задължителни, те са доброволни, не могат да бъдат задължителни. Стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган също са доброволни и не могат да бъдат задължителни. Това противоречи на европейското законодателство, затова обръщам внимание да не се „изложим пред чужденците”, както се казва. Иначе сме „за” тази агенция, „за” нейното функциониране.
Искам да кажа още нещо, което е голям проблем за нас – ние от две години разработваме стандарти за девет, те са единайсет досиета, продукти с традиционно специфичен характер. И когато стигнахме до там, че според изискванията на Европейския съюз ние трябва да внесем в Министерство на земеделието и храните, заедно с технологичната документация, досието на всеки един продукт и контролния орган, който ще контролира съответствието с разработена методика за контрол, ние зациклихме, защото се оказа, че в нашия орган за акредитация няма разработена методика за оторизиране на такъв контролен орган. И по тази причина единственият ни шанс да си внесем документацията е италианската фирма „Сочерт”, няма българска такава. Затова за мен е абсурден този текст. Както искате, така го тълкувайте.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбрах смисъла.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може ли един дилетантски въпрос?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако вие изработите рецептурник за един продукт, примерно „Стара планина – Хемус”, така да го кажем, и в него има малко повече чубрица, отколкото е по рецептурника на „Стара планина”. Вие си намирате един акредитиран от Агенцията по акредитацията орган, и той казва – това, което произвеждате отговаря на тази рецепта, и ви дава право и ви контролира дали е „Стара планина – Хемус”. Някой може ли да ви спре да го правите?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Вътев.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Нещата не стоят по този начин. Първо, една фирма може да си разработи само вътрешнофирмена технологична документация, която се защитава пред контролния орган, подписва се и се одобрява и контролния орган, обаче ни контролира единствено и само спрямо нашите системи за мониторинг за самоконтрол и за безопасност. Той не се занимава с това дали чубрицата е 5 грама повече или по-малко. Той се занимава изключително с безопасност. А когато говорим за стандарт, който е приет, той е право на сдружение на производители и те трябва да имат независим контролен орган. И трябва да ви кажа, че практиката в Европейския съюз, бил съм на много места където функционира тази схема, е че този контрол е най-жестокия контрол, няма по-безкомпромисен контрол.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Вътев, разбрахме бележката. Аз смятам, че това е по-скоро въпрос на правно-техническа редакция, отколкото искане стандартите да бъдат задължителни, със сигурност.
Кой друг иска думата? Да, заповядайте, но се представете за протокола.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми членове на комисията, казвам се Валентина Лукова. Специалист съм по токсични вещества и от 7 години работя в областта „Околната среда и здраве”. Била съм представител на неправителствените организации в съществуващия към Министерство на здравеопазването Междуведомствен съвет по околна среда и здраве, който фактически не функционираше, но аз някак си по инерция продължих да се интересувам от тези въпроси. Член съм на две международни експертни мрежи и съм участвала в създаването, като заинтересована страна, в създаването на последното законодателство за пестицидите на ниво Европейски съюз. Беше ми много интересно да проследя как работи европейския парламент. За първи път правя подобен опит – да видя как работи българския парламент. Ръководя един проект, който се нарича „Граждански принос – създаване на ефективна и прозрачна система на мониторинг на храните в България”, който миналата година нашумя във връзка с първите анализи, извършвани в независима лаборатория на храни, закупени от български магазини. Беше отразен предимно скандалния момент от този проект от медиите и то много широко, не остана медия, която да не говори надълго и широко за това. И в качеството си на човек, който живо се интересува от този проблем, от години съм тук, нямах намерение да казвам каквото и да било, защото не смятам, че имам достатъчно опит в процеса на създаване на закони, който тече тук, но бях провокирана от някои неща, които чух. Първо, искам да кажа, че съм изключително щастлива, знам че е клише, но съм изключително щастлива, че дочаках създаването на тази агенция, защото всички знаете, че в параграфите на бившия Закон за храните тази стратегия и тази агенция трябваше да бъдат създадени преди няколко години. Аз лично съм се борила с всички институции през тези години това да се случи. Не искам да говоря за политика, но наистина съм много благодарна на политическата сила, която събра политическа воля и наложи това нещо да се случи. Защото, ако това не се беше случило, този хаос, за който част от присъстващите се изказаха преди малко, и който е ясен за всички, той може би създава трудности на бизнеса, но според мен основното, което създаде, е че превърна България в една държава, за която в цял свят е ясно, че нямаме ефективна система за контрол на храни, които не съответстват на някакво качество.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Лукова, много сме толерантни, но много ви моля говорете в рамките на трите минути и по същество.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Аз, като че ли се опитвах да се аргументирам.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Много ви моля, ние не сме част от вашия проект.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Извинявайте, просто не познавам процедурата.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Процедурата е три минути за становище или въпрос.
ВАЛЕНТИНА ЛУКОВА: Добре. До момента се опитвах да се оправдавам защо се изказвам, това правех до момента.
Извън положителните неща, които могат да се кажат, има няколко неща, които ме притесняват. Това е независимостта на Центъра за оценка на риска и тъй като не вярвам сега той да може да бъде изваден от агенцията, на такова ниво на развитие на закона, аз се надявам да се намерят механизми, по които неговата независимост да бъде гарантирана. Другият момент, който ме безпокои – струва ми се, че има прекалено много наука, независимо, че закона е доста общо формулиран, не знам какви ще бъдат структурите и как ще функционират, какъв ще е техния размер и т.н., но ако в тях нашироко се позволи едно механично преливане от институтите в центъра, аз се страхувам от две неща. Първо, като човек, който от 20 години работи в научен институт знам, че научната общност има свойството да се репродуцира и да се увеличава, и забива в посоки, които според мен са много далеч от практическата насоченост на тази агенция. Прекалено дълго я чакахме, за да се създаде в нея някаква структура, която да извършва научни разработки и да има чисто научни функции, които според мен не са в задачите на тази агенция.
Второто нещо, което ме притеснява във връзка с този научен уклон, ако мога така да се изразя, е че се опасявам, поне от това, което прочетох тук и в стратегията, донякъде този Център за оценка на риска изземва функциите на ЕФСА. Ние, веднъж като държава сме си внесли сумите, които се очакват от нас, да издържаме ЕФСА, да издържаме нейния научен потенциал, не познавам цялата дейност, но абсолютно в тънкости познавам дейността на ЕФСА по отношение на пестицидните остатъци и ви казвам, че нямаме абсолютно никаква нужда на българско ниво някой да прави оценка на риска, да кажем от пестицидните остатъци. Това нещо се прави от ЕФСА, прави се с изключително голям капацитет, с изключително много пари и аз не мога да си отговоря на въпроса какво точно оценка на риска ще прави този център. Допускам, че е възможно той да има какво да прави, но нещата трябва да са изключително практически насочени, според мен.
Другият момент, който ме притеснява е въпроса за финансирането. Отварям една скоба, само в тази част в която познавам материята, това е една изключително скъпа дейност, говоря за контрола. Добре оборудвани лаборатории, с добре обучен персонал, с добре разработени методики, които са валидирани, които са проверени, които периодично се проверяват, струват страшно много пари. Опасявам се, че този център за наука и този уклон може да отнеме от капацитета.
Един друг момент, който също ме притеснява. Говорих неофициално с хора от тези среди и ми се струва, че ветеринарите в бъдещите областни служби, ще имат превес над служителите, работещи по другата част на храните, храните от растителен произход. Т.е. ветеринарите са наистина силни и те покриват, но само част от храната, която ядем. Основната част, която се слага на трапезата, плодове и зеленчуци, се контролира от Националната служба по растителна защита, която в момента влиза в състава на агенцията, но съществуват опасения, че нейния дял в общото финансиране и във всичко останало няма да бъде толкова голям, колкото заслужава. И последен въпрос. От законопроекта не ми става ясно, записано е, че оборудването на бившите РИОКОЗ, „движимото имущество” буквално е казано, ще се влее в новите регионални структури. Допусках, че това имущество включва и лабораторното оборудване. От неофициалните разговори, които проведох, разбирам, че оборудването на РИОКОЗ свързани с контрола на пестицидни остатъци в храните например, ще остане на разпореждане на РИОКОЗ, защото те имали да извършват анализи на козметика. Аз обаче знам, че тази апаратура е закупена по програма ФАР и нейната насоченост, специалистите са били обучавани по холандски проект, свързан с безопасността на храните, и в тази връзка не виждам защо тази апаратура трябва да бъде оставена.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря ви, г-жо Лукова. Ще дам думата за отговор, но много моля да не се повтарят въпроси, на които вече е отговорено. Г-н Димитров, имате думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Ще започна в обратен ред. По отношение на недвижимото имущество на РИОКОЗ – става въпрос основно за недвижимо имущество, носител на информация. Това са компютри и няколко автомобила, нищо повече. Много добре сме запознати с проектите по програма ФАР, как се менажират, как се проследяват след това, има Министерство на финансите, така че не бихме си позволили да нарушим законите в това отношение.
По отношение Центъра за оценка на риска. Мисля, че и сега практиката е такава, че освен експертизата на ЕФСА, българската държава в определени случаи, знаете много добре, разглежда редица досиета. Но това, което е елемента наука – става въпрос за един институт, това е Националния ветеринарен институт, в него има 25 референтни лаборатории. Нали се досещате, че ако ги откъснем от хората, които познават методиките, които работят върху тях, би било по-зле, отколкото ако института остане да работи с тези лаборатории, по начина, по който е акредитиран. А съответно научните разработки не са чак толкова във фундаменталната наука, а по-скоро в методологията в изпълнение на дейността на агенцията.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други въпроси или становища? Да, заповядайте, от Съюза на пчеларите г-н Цонев.
ИЛИЯ ЦОНЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми членове на комисията, от името на неправителствения сектор имаме няколко предложения. По принцип подкрепяме закона, защото той се чака от години и беше крайно време да се появи, да се създаде тази агенция и да се сложи ред с толкова важния проблем за безопасността на храните. И в тази връзка, сравнявайки го с европейското законодателство предлагаме в чл.1 да бъде определена целта на закона. Според мен просто е изпусната. Много хубаво е дадена в Регламент 178, където се казва, че се грижи основно за безопасността на храната. Смятам, че е подходящо това да бъде вмъкнато някъде в началото на закона. Второ. Към структурата и органите за управление имаме едно предложение. Изпуснати са отново тези, за които е закона – потребителите не фигурират никъде в този закон, тяхното участие. Докато в Регламент 178, въз основа, на който се прави закона изрично е записано, че в Управителния съвет, най-висшия орган на Европейската агенция за безопасност, четирима души задължително са от неправителствения сектор. Затова нашето предложение е, към директора на агенцията за безопасност на храните вместо трима зам.директори да има един зам.директор, а да се обособи Управителен съвет от 10-13 човека, в който да участват представители на неправителствения сектор, поне двама, един представител на първичното производство, един представител на преработвателната промишленост и да могат да бъдат обхванати всички тези звена, и да участват активно в работата.
По-нататък. Не знам дали не е целесъобразно „оценка на риска” да бъде „анализ на риска”, по-общо понятие, но това е въпрос на дискусия.
В чл.6, ал.1 да се прецизира текста в посока на целта, за която казах – оценката за безопасността на храната е сложена някъде накрая. Тя трябва да бъде на първо място. Това е редакционно, но ще бъде от полза. И предлагаме да се добави, както е в Регламент 178, достъп на потребителите и обществеността до информация. Предлагаме да се вмъкнат текстове подобни на раздел ІV, от чл.37 до чл.42, свързани с достъп до информация, достъп до документи, поверителност. В тази част да се ползват тези членове и така ще се подобри закона. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Цонев. Ще ви помоля да ни дадете бележките си писмено, защото не е нормално да занимаваме цялата аудитория с предложения за технически редакции. За вносителя, някой ще отговори ли по отношение на предложението за неправителствения сектор? Г-н Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: По отношение вашето предложение за управителен съвет. Нека бъдем наясно – ние създаваме държавен контролен орган. Второ. Към изпълнителния директор има консултативен съвет, в който влизат представители на всички заинтересовани организации. Не мисля, че е добра практика в контролния орган да смесваме представители както на тези, които ще бъдат проверявани от този контролен орган, така и на тези, които след това има съответните претенции. Именно това сме се стремили да избегнем. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо, представете се за протокола.
САВИНА ВЛАХОВА: Добър ден на всички! Савина Влахова, председател на Управителния съвет на Съюза на мелничарите.
Съюзът на мелничарите подкрепя закона като цяло. Имаме възражения относно параграф 32 на Преходни и заключителни разпоредби, с който се предвиждат изменения в Закона за съхранение и търговия със зърно. Става въпрос за събирането на такса за съответствие и изобщо за вменяването на функции по издаването на сертификати на съответствие на Националната служба по зърно и фуражи. Съюзът на мелничарите счита, че облагането на неговата продукция с тази такса за издаване на сертификат за съответствие го поставя в неравностойни позиции с другите производители на храни, няма друга храна, която да е облагана с такава такса. По същество това представлява някакъв вид данък, но в никакъв случай не е нещо, което можем да приемем. Въвеждането на тази такса преди време се свързваше с това, че тя ще способства за намаляване на сивия сектор в бранша, по този начин ще се контролират нещата. Практиката показа, че това не се случва. Ето защо ние настояваме тази такса да отпадне и изобщо контрола за съответствие, който е вменен на Националната служба по зърно. В такъв случай тя се явява дублиращ орган, или втори контролиращ орган, освен агенцията. Как стоят нещата, според вас?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Кой друг иска думата? Заповядайте, госпожо.
ЛИЛИЯ БЕЛЧЕВА: Добър ден на всички! Лилия Белчева, Асоциация на търговците на зърно и фуражи. Ние сме представили писмено становище и то е също във връзка с оценката за съответствие на зърно, като намираме, че тази оценка досега провеждана от Националната служба по зърното не е хармонизирана с представения Закон за агенция за безопасност на храните. Би трябвало да се намери съответното място на зърното в оценката за безопасност на храни и досега извършвания контрол за съответствие с издаване на сертификат за съответствие срещу заплащане не е добра практика за търговията със зърно. Този документ, практически не обслужва зърнената практика. Във връзка с оценката за съответствие на качество ние бихме искали в закона това да намери своята добра, рационална, ефективна формулировка за един оперативен контрол. Това е във връзка с оценката за качество, за съответствие на зърното. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Радослав Христов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Подготвил съм становище, което след заседанието ще представим в писмен вид на комисията. Ще променя моето изказване и ще започна отзад напред. Тук има колеги от работната група, която беше създадена към Министерство на земеделието и храните, в която участвахме. Преди 7-8 месеца в тази група се разглеждаше един законопроект за съхранение и търговия със зърно и неговата проследимост. В този законопроект 80 % от нещата бяха отхвърлени от работната група и той не стигна до Министерски съвет. Поради факта, че една част от промените, които са направени в момента в Преходни и заключителни разпоредби, параграф 32 отново да тук на масата. Становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите е, че подкрепя идеята за създаване на Закон за Българска агенция за безопасност на храните. Подкрепяме целите, мотивите и функциите на закона и новосъздаващата се агенция. Категорично сме против предложените в Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта, параграф 32, касаещи изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, чл.4, ал.2, както и чл.29, ал.3 и новите членове от 4 до 7. Функциите, които съгласно тези промени се вменяват на Националната служба по зърното и фуражите противоречат на мотивите, целите и функциите на този законопроект. Преди малко г-н Вътев даде пример с чашите, аз ще каза следното – съгласно този закон трябва да кажем дали това кафе е хубаво, в един момент г-н Златев казва – кафето е малко или много. Говорим за безопасност е качество на храните, а в един момент виждаме, цитирам: „Следи количества зърно и зърнени продукти при вътреобщностни доставки, контролира производителите за произведено, продадено и налично зърно и неговото съхранение.” Смятате ли, че това има място в Закона за безопасност на храните? Част от дейностите и контролните функции, които са записани в горепосочените точки са функции на НАП, в кавички е записано „стокова и финансова наличност”. Контролът, който трябва да упражнява Националната служба по зърното и фуражите е контрол по качество на зърното и фуражите, а не финансово-счетоводен контрол. А част от промените противоречат на принципите за свободно движение на стоки и товари в Европейския съюз. Контролът по вътреобщностните доставки се извършва от структурите на Министерство на финансите и от европейските органи по компетенция. Относно издаването на сертификати за съответствие и окачествяване на цялото произведено зърно в България е абсолютно невъзможно да се извършва от малобройната структура на Националната служба по зърното и фуражите, предвид и на това, че тази служба няма да има и собствена лаборатория. А за горепосочените цели ще им е необходимо във всеки окръг да има акредитирана лаборатория. Ако този закон трябва да се прилага с така записаните промени, ще се блокира търговията със зърно, както на вътрешния пазар, така и експорта на зърно, докато някой успее да разбере и унифицира в сектора какво точно значи „водене на стокова и финансова отчетност”.
За работната група, която беше създадена вече казах. Предвид гореизложеното, считаме че е недопустимо приемането от Народното събрание на въпросния законопроект в този вид. Да се проучи опита на Франция, Германия и други страни в тази насока, да се видят положителните страни в европейските държави и да се създаде един нов закон в полза на цялото общество. Ако все пак някой сметне, че е необходимо да се приеме от Народното събрание въпросният законопроект ще уведомим Европейската комисия , че в Република България се създава нова бюрокрация, ненужна, необхватна, дори за пет ведомства взети заедно. Политиката на Европейската комисия е за намаляване на бюрократичните пречки, а цел на Европейската комисия е ефективно бизнес-законодателство. Считаме, че бъдещата политика и на Министерство на земеделието и храните, и всички инстанции към него, ще бъде насочена в посока на ефективно бизнес-законодателство. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Златев, заповядайте, но бъдете кратък, защото в крайна сметка сте част от вносителя.
ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, този параграф така или иначе трябва да бъде включен, защото се променя и името на службата. Предстои разработването на закон за изменение на Закона за съхранение и търговия със зърно, където много обстойно ще се разгледат всички неща, предвид френския опит и прилагането на тунинг-проекта, който имахме с Франция. Явно зле са ни разбрали, че едва ли не искаме да прескочим някого, да заобиколим някого, но това съвсем не е така. След като ще се разработва закон за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно да се изчистят тези неща от параграфа, за да не се създават погрешни впечатления, а трябва да имате предвид, че се намесват и лични интереси. Искам да кажа, че г-жа Лили Белчева допреди година и половина работеше в службата и с нея сме разработвали всички тези законопроекти. Не искам да се хваля, че съм я защитавал, но имаше един фрапиращ случай.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Златев, бъдете по-кратък, тук сме 50 човека и не всички се занимават със зърно.
ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Само две думи, г-жо председател, беше създадена парламентарна група за проверка на зърното в Държавен резерв. Г-жа Белчева беше тази, която укри в един склад липсващо зърно, спасих я от Прокуратурата, г-н Върбанов го няма да каже.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не позволявам това да се говори. Г-н Златев, вие се намирате в Парламента, не мога да допусна да обвинявате присъстващи тук, а ние да се явяваме в ролята на арбитри. Уважаема г-жо Белчева, извинявам се за казаното от г-н Златев, в личен план. Няма да допусна това да продължи. Г-н Златев, няма да ви дам втори път думата.
Уважаеми колеги, предвид това, което каза г-н Христов като становище, г-жа Белчева и г-жа Влахова, искам да отбележа, че в момента сме на първо четене на закона. Основната цел на този законопроект е създаване на Закон за агенция по храните и влизането му в сила от 1 януари. Ние ще обсъдим предложенията, които се направиха за отлагане действието с един месец, за да се структурира по-добре агенцията. Считам, че има резон в предложението, всички останали закони, които се изменят, да се изменят само дотолкова, доколкото има касателство със създаването на Агенцията по храните. Всичко останало, което касае тези закони в същността им по повод на техните цели и философия, е редно според мен, да бъде направено с изрични закони за изменения и допълнения на съответните специални закони или с нови такива. В конкретния случая § 32 от Закона за съхранение и търговия със зърно. Но все пак на първо четене се приеме основния закон, но за второ съм склонна да прима и да се съглася с изказванията направени преди мен.
Уважаеми колеги от неправителствения сектор, други предложения имате ли? Заповядайте, госпожо.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н заместник-министър, уважаеми госпожи и господа депутати, казвам се Мариана Христова от „България свободна от ГМО”. Аз имам няколко въпроса. Господин заместник-министъра каза, че броят на неправителствените организации вече е установен и е подсигурен в тази консултативна комисия. До момента, тази комисия, която функционира, хората с право на глас в нея са представители единствено и само на преработвателите. Нямате представители нито на свободните граждани, нито на пациентска организация, т.е. заинтересования потребител не е представен вътре. Цитирам параграф 9 до параграф 13, ако вие включвате и разбирате същото, което имаме и до момента в тази консултативна комисия, значи тези неправителствени организации не са включени. На практика на масата сядат заинтересовани хора, но нямате другата страна, т.е. нормалния човек го няма отсреща.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Е, всички сме нормални.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Имам предвид, неграмотния потребител. Другото нещо, което искам да попитам – агенцията как класифицира опасността за храните. Разбира ли се, че това нещо касае единствено и само бързодействащи отрови, от които, ако не умреш на другия ден – до там. Защото знаем, че има много съставки, които и до момента се влагат и са с много по-бавно действие, и за които още се спори, проучва и т.н. Как вие ще определите кое всъщност е реалната опасност, защото досега колкото пъти слушахме, чухме, че нещата, които не са отровни, те вече не са опасни. Сами знаете, че това не е така.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Да, заповядайте.
ВЯРА ГРИШИНА: Добър ден на всички! Казвам се д-р Вяра Гришина, представител съм на България ветеринарен съюз. Български ветеринарен съюз има сериозно отношение към новосъздаващата се Агенция по безопасност на храните. Още повече, че този закон засяга единствено и само закона за съсловната организация на ветеринарните лекари, нито една друга съсловна организация не е засегната. И в тази връзка ние имаме три забележки.
Първо, по отношение на чл.30, ал.2, т.5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В законопроекта за агенцията по храните искат да отпадне едно изречение, а именно, че Български ветеринарен съюз издава становище по заявленията за регистрация от съответната областна комисия по контрол и професионална етика. Ние сме една от седемте съсловни организации и според европейското законодателство, които сме саморегулиращи се и подлежим на специален режим, т.е. ветеринарните лекари и организацията им са самоконтролиращи се и не виждаме причината, поради която трябва да отпадне именно контролните ни комисии да дават становище по това, дали един колега е правоспособен или не. И в тази връзка искаме да кажем, че в същото време има един изключително некоректен текст в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който казва „За лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз или на държави, страни по споразумението за европейско икономическо пространство и Швейцария, документ по чл.30, ал.2, т.5 не се изисква”. Т.е. ветеринарните лекари от държавите-членки са по-правоимащи от ветеринарните лекари, които живеят в България, което на практика ни поставя в абсолютна неравнопоставеност и в по-тежка, ако щете конкурентна среда, което само по себе си е нелогично. От една страна в законопроекта искате да отпадне текст, който гласи, че ние като саморегулираща се професия даваме становища, а в същото време в закона ни се дават повече правомощия на хора от други държави. И другото, към което искаме да насочим вниманието ви е чл.20, ал.2, т.8 където е записано, че според новия законопроект трябва да отпадне, а именно, че Българския ветеринарен съюз извършва проверки във ветеринарни аптеки и при установяване на нарушения на ветеринарномедицинските изисквания сигнализира съответната регионална ветеринарномедицинска служба за предприемане на необходимите мерки. Не виждаме причина това да отпадне. В края на крайщата ние най-добре познаваме, както закона, така и колегите си, знаем кой от тях може или предоставя некоректна услуга, не виждаме защо това е вписано в законопроекта и какво се цели с него. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на заместник-министър Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Първо на въпроса относно консултативните органи. Да, даваме си сметка, че в сегашните консултативни органи представителството на гражданите е много малко. Естествено, че тук предвиждаме съвсем нова философия и тя е именно тази – не заинтересованите лица да консултират контролния орган как да си върши работата, т.е. как да ги проверява, а по-скоро потърпевшите да имат поглед върху методиките, върху начините и това, което се случва с тяхното здраве и за тяхна сметка. Философията е коренно променена. Голяма част от въпросите, които се зададоха тук са обект на устройствения правилник, който предстои да излезе. Не са обект на закона.
По отношение на това дали е дългосрочен или краткосрочен анализи или оценката на безопасността. Разбира се, че елемента, той отпадна някак си от общественото внимание, но елемента здравеопазване на животните, растителната защита – разбира се, че това са едни дългосрочни мерки и изследвания на научния потенциал и всички са в един пакет. Ако щете темата за генно-модицифираните организми, която не искам да отварям сега, но това са проучвания, и бих казал, охрана на обществото, за един по-дълъг период от време.
По отношение на Ветеринарния съюз. Колежке, благодаря за предложенията, но те по-скоро касаят Закона за ветеринарномедицинската дейност. Не бих искал да ги коментирам, но ще се огранича само в едно изречение. Идеята за създаване на Българска агенция по безопасност на храните, така и последващите изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност са в насока облекчаване на всякакви регулаторни режими. Така че не мога да се съглася с вас, че съществуващи досега регулаторни режими би трябвало да останат.
А по отношение на това кои дипломи се признават или не – имаме договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз и имаме определени поети ангажименти към европейското пространство.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Георги Стоянов, юриста на комисията, иска думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Благодаря, г-жо председател. Бих искал да изразя нашето експертно становище, а също така и становището на Правната дирекция на Народното събрание, в случай, че законопроекта бъде приет ние ще предложим няколко правно-технически редакции на текстовете между първо и второ четене, предвид това, че част от разпоредбите на законопроекта имат едностранно действие, т.е. те са преходен характер. Забелязахме и някои несъответствия със Закона за нормативните актове, така че между първо и второ четене ще дадем съответни правно-технически редакции.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? Г-н Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Остана неизяснен един въпрос. Ориентировъчно 3050 човека ще бъде състава на агенцията. А в момента колко души се занимават с тези дейности, събрани заедно?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Предвидено е персонала да бъде 2 998 човека. В момента, по памет цитирам, общо четирите структури са с около 450-460 човека повече. Но пак казвам, че става въпрос за дублиране на персонала, най-вече в общата администрация.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или предложения? Няма. Закривам настоящия дебат и преминаваме към гласуване. Моля, който е „за” приемане на първо гласуване на Законопроект за българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г., да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържал се” –няма
С 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и нула „въздържал се” приемаме законопроекта.
По т.2 Текущи няма въпроси. Закривам днешното заседание, благодаря на всички за участието!
/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
49 257 знака
