1. Обсъждане на законопроект за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, № 002-01-88, внесен от Министерски съвет на 5.10.2010 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от н.пр. Стефан Господинов и гр.н.пр. на 16.11.2010 г.
3. Текущи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 53

На 09 февруари 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, № 002-01-88, внесен от Министерски съвет на 5.10.2010 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от н.пр. Стефан Господинов и гр.н.пр. на 16.11.2010 г.
3. Текущи.
4. Среща с учени аграрници – кратка презентация на доклад и предложение за изработване на Стратегия за развитие на българското земеделие.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Добре дошли на всички гости. Предлагам да заемете местата си и да започнем работа. Имаме кворум и можем да започнем заседанието. Позволете ми да обявя актуализирания дневния ред, така както ви беше раздаден предварително:
1. Обсъждане на законопроект за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, № 002-01-88, внесен от Министерски съвет на 5.10.2010 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от н.пр. Стефан Господинов и гр.н.пр. на 16.11.2010 г.
3. Текущи.
4. Среща с учени аграрници – кратка презентация на доклад и предложение за изработване на Стратегия за развитие на българското земеделие.
Уточнявам за точка 4, момент г-н Божинов, не съм приключила, уточнявам за точка 4, че точката е пожелателна, тъй като е извън работния ни график и задължения. Получих молба от г-н Въто Христов, представител на този аграрен клуб за среща с Комисията по земеделие и презентация на техния аграрен клуб и техните виждания. Разбрахме се в началото на тази година, в удобно време да представят своите виждания, а вие ще прецените дали да присъствате на изслушването.
И така колеги, други предложения по дневния ред има ли? Г-н Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема г-жо председател, моето предложение е процедурно и затова няма да се основава на съдържателни аспекти. Предлагам да отпадне точка 1 от дневния ред на днешното заседание. Ситуацията около този законопроект е същата, както със Закона за генномодифицираните организми, Закона за БАН и трудно достигащия до нас за второ четене Закон за защита на земеделските земи. Аргументите „против” са много сериозни. Енергията, с която ще се противостои не е по-малка от тази, която доведе до диаметрално обръщане на Закона за генномодифицираните организми, за изтеглянето от мнозинството на Закона за БАН. Ако има политически разум и чувство за диалог така ще се случи и с този законопроект. Затова аз ви предлагам да дадем шанс на политическото ръководство на управляващата партия да направи необходимите консултации, така ще бъде по-добре за тях, а и за резултатите. Формалното ми предложение е да оттеглим от дневния ред точка 1.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов, за направеното процедурно предложение. Колеги, има ли други предложения по процедура за дневния ред? Ако няма, искам да ви отговоря, като разбира се, ще подложа на гласуване вашето процедурно предложение. Първо, този законопроект за браншовите организации е внесен още миналата година. Второ, този проект за Закон за браншовите организации се желае от всички браншови организации в земеделието и част от тях са поканени да присъстват на днешното заседание. Трето, той все пак е на първо четене и всеки от вас или политическата сила, която представлява може да изрази политическа позиция. Затова смятам, че ние така или иначе трябва да го обсъдим. Вие, ако не сте съгласни може да гласувате „против”. Въпреки това, колеги, съгласно процедурата подлагам на гласуване предложението на г-н Божинов точка 1 да отпадне от дневния ред. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 6 гласа „Против” – 8 гласа „Въздържал се” – 2 гласа
С 6 гласа „за”, 8 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението не се приема.
Уважаеми колеги, процедурното предложение, искам да обясня на г-н Божинов, не се приема, защото получава подкрепа с шест гласа „за”, осем „против” и двама „въздържал се”, т.е. няма повече от половината от гласовете. Така, че точката не отпада. В този смисъл подлагам на гласуване дневния ред така, както ви беше предложен. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 9 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 7 гласа
С 9 гласа „за”, нула „против” и 7 гласа „въздържал се” приемаме дневния ред и ще работим по него.
Уважаеми колеги, по точка първа давам думата на зам.министъра на земеделието и горите г-н Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, без да искаме вече влязохме в темата на закона. Ще се спра съвсем на кратко на мотивите, които ни накараха да разработим този закон и съответно внесен. Основният мотив е, че България е единствената държава в Европейския съюз, в която браншовите организации, тяхната дейност, правомощия, функции, като такива и съответно комуникацията им с държавата не е уредена със закон. Защо отделен закон? Разбира се, това е много спорна тема в обществото, защото земеделието има такива специфики, каквито трудно биха могли да се намерят в другите сектори на икономиката. Въпреки всичко, основният мотив, заради който беше разработен закона това е възможността за идентифициране на субектите, които са представителни в сектор „Земеделие” и съответно в последствие делегиране на правомощия на тези субекти, като браншови организации. Законопроектът предвижда, най-общо, законовата рамка, дефинираща браншовите организации. Поради спецификата на двете дейности „производство” и „преработка”, законопроектът е структуриран в две основни части – производители и преработватели на земеделска продукция. По отношение на земеделските производители се предвижда сдружаването да бъде на два основни принципа – производствен и регионален, като се въвежда условието браншовите организации да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. За „регион” се приема обхвата на съответните областни дирекции „Земеделие”, т.е. те да са адекватни на структурите на изпълнителната власт. Браншовите организации на земеделските производители са разделени в 13 бранша, като сме се стремили тези браншове да бъдат максимално близки вътре в себе си. Съответно преработвателите са разделени на 6 бранша, като горе-долу сме се съобразявали със спецификата на съответното производство или близки до него. Вероятно много хора ще зададат въпроса защо няма конкретни критерии в главите, касаещи производители и преработватели. Стремили сме се законът да бъде максимално облекчен, т.е. да се даде възможност на самите браншови организации, тяхна да е инициативата по отношение определяне на критерии и съответно представителност пред изпълнителната власт. Това е в най-общи линии. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Колеги, имате ли въпроси към вносителя или становища по законопроекта? От представителите на браншовите организации, които присъстват някой иска ли думата? Да, заповядайте, г-н Николов.

ПЕТЪР НИКОЛОВ: Казвам се Петър Николов, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. С Министерство на земеделието и горите си сътрудничихме в процеса на разработване на различни варианти на този закон. По-късно изпратихме някои предложения в комисията, не знам каква им е съдбата. В първоначалния вариант на закона бяха изключени Асоциацията на земеделските производители и Асоциацията на фермерите, като многоотраслови структури. Ние също сме многоотраслова структура. Имаме земеделски кооперации, които имат трайни насаждения – лозя, и ферми – крави, овце и т.н., и земеделие. Намери се решение за двете организации в последния вариант, което е в параграф 3, ал.1 на Преходните и заключителни разпоредби. И аз ви предлагам сериозно да се погледне на въпроса. Предлагам в параграф 3, след „по реда на закона”, да се прибави „и Закона за земеделските кооперации”. Някой може да каже „Вие имате специален закон”, да, и другите имат и това е Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тази организация има 1000 земеделски кооперации, с 6,5 млн.дка земя, с 21 областни структури, добре структурирана. В този параграф е записано, че нашия съюз се представлява от председателя на Националния съюз. Кажете ми коя организация не се представлява от председателя си? И се представляваме пред министъра на земеделието. А тези 21 структури кой ще ги представлява в областните служби по земеделие? И още нещо. Греши се. В много от текстовете е записано „в обществено полезна дейност”. Господа, Законът за юридическите лица с нестопанска цел казва, че могат да се определят сами дали са в частна полза или в обществена полза. Които са в обществена полза – те са в глава трета на този закон. Всички браншови организации работят в частна полза. Предлагам в законопроекта да се каже „регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел” и по моему това е достатъчно. А в закона е казано, че те сами определят в чия полза ще работят. Още повече глава трета е много сложна. Регистъра в Министерство на правосъдието, трябва да се внасят ежемесечни информации, отчети, а това изисква голям административен капацитет. Ще си позволя за коментирам и чл.21. Там нещо ме навежда на мисълта, че има стремеж неправителствените организации да се представят като придатък на Министерство на земеделието и храните – те ежемесечно трябва да дават сведения, справки и т.н., а едва ли имат такъв капацитет, че те да информират Министерството на земеделието и храните. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема г-жо председател, когато отстоявахте мнението, различно от моето, се позовахте на това, че законът е внесен още в края на миналата година. Това ми дава повод да ви върна към историята на този проблем в четири състава на българския Парламент. Първият опит за изготвянето на такъв закон датира от 1999-2000 г. Тогава правителството беше на ОДС. Имената на вносителите не са важни, въпреки че не сме ги забавили. Тогава се проведе обществена дискусия. Дебат имаше и в Парламента. Тогава, обаче не можа да се стигне до приемането на закона и мисля, че тази оценка е обективна и не е политически пристрастна, защото държавата в този ранен етап след промените все още не беше определила и в достатъчна степен регулирала своите функции. Не успя да се прецени от кои функции може да се освободи, както и изтичането на мандата на тогавашното правителство – всичко това стана причина този проект за закон да не е факт.
Вторият опит е свързан с правителството на Симеон Сакскобурготски. Пак добросъвестно, въпреки че бяхме опозиция, ще кажа, че и те убедени от необходимостта да се регламентира тази материя, правителството на НДСВ прие проект за закон и той мина на първо четене в Парламента. Тогава надделяваше становището, че първо трябва да се приеме Закон за административното регулиране на стопанската дейност, напълно забравен от сегашното управление разбира се, който дава възможност за изпълнение на регламентирани взаимоотношения между изпълнителната и местната власт с неправителствените организации и възлагане на определени правомощия на браншовите организации. Отново не беше приет закона.
Следващото правителство е на тройната коалиция, в което и моята партия имаше значимо участие. Тогава дебатът беше подновен. Тогава имаше един сключен пакт, той се наричаше Икономически и социален пакт, към който правителството се присъедини и в който изрично се упоменаваше издигането на браншовото бипартидно договаряне, като принцип и ценност. Тогавашното правителство обяви, че придава голямо значение на социалния диалог, издига го на ново равнище и т.н. И въпреки старанието на тогавашното правителство да прехвърли, както и предишните правителства, част от своите функции на браншовите организации, това не можа да се осъществи. Какви бяха причините? Възникнали спорове между съществуващите браншови организации, относно тяхната представителност. Започна един много продължителен диалог, един процес на трудно междуведомствено съгласуване, вътре в правителството, и между правителството и съответните заинтересовани субекти. В резултат на всичко това беше приет и одобрен на първо четене закон, регламентиращ дейността на браншовите организации. Завърши мандата, нямаше второ четене и света започна отново с това правителство. Започна, обаче проблема, който препъваше усилията остана. И изхода е намерен по един начин, който и вас ще ви доведе, ако не премислите всичко, отново до неуспешен опит. Може да се приведат по същество много сериозни аргументи. Пред мен са становищата на няколко много сериозни организации и вярвам, че вие ги имате. Знаете становището на Българската търговско-промишлена палата. Те казват – безусловната позиция на браншовите съюзи е, че дейността, правилата и критериите за установяване на тяхната национална представителност следва да се регламентират в един общ закон, а не на тези, на третите, петите, без универсалност и без равнопоставеност. Ето го стария въпрос от 1999 г., когато Николай Ляков внасяше закона, ако си спомняш, това беше дебата тогава. Връщаме се 11-12 години назад. Но това е становището на Българската търговско-промишлена палата. Какво казва Лозаро-винарската камара – категорично не приема предложения вариант на Закона за браншовите организации на производители и преработватели на земеделски продукти. Той не създава благоприятна среда за развитие на вече съществуващата и утвърдена със закон камара и не подпомага сдружаване на производителите и преработвателите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да допълня, г-н Божинов, първо, тези становища ги имаме, ако искате продължете да ги изчитате. Конкретно за Националната лозаро-винарска камара – закона, който гледаме не я касае.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само не ме прекъсвайте! Аз съм направил становище от много страници, паметна записка, защото така се работи, с помощта на тези млади хора, и от тази записка ви чета само подчертаното, така че не се отегчавайте. Ще чуете още становища. Известно ли ви е становището на Българската стопанска камара, като гласувахте преди малко? Известно ви е. Ще го отчетете ли в управленското си решение? Принципно неприемливо. Българска стопанска камара, тук ви казвам само ключовата дума. Кои въпроси остават открити? Само въпросите ще ви прочета. Конституционално съобразен ли е текста? Не е. Има ли Правен отдел в Народното събрание? Какво ви каза? Да го приемем, да вървим по този път и да пипаме само текстовете, които са неприемливи или и духа е неприемлив, принципа е неприемлив. И понеже виждам, че се изнервяте, няма да се възползвам от така старателно подготвените ми становища, с които се постарах да се аргументирам. Отново ви предлагам, ще загубите политически и управленски, но това не е страшно, защото сте тръгнали на там, но е вредно. Нека този опит по време на вашето управление да е успешен, за разлика от предишните три. Но е опит, който да си заслужава да бъде подкрепен, а не половинчат и с тези недъзи, които го провалиха преди това. Затова нашата парламентарна група ще гласува категорично „против”, за да ви даде възможност да направите нещо друго и по-добро. Завърших, г-жо председател.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов. Давам думата на вносителя, г-н Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Г-н Божинов, с всички тези хора, освен че имаме тези становища, аз лично проведох срещи. Една по една, с всички организации и доколкото можах им разясних философията на закона. Дали е добър или лош закона – това вие ще го кажете, съответно експертите в Народното събрание. Но тук става въпрос за обща селскостопанска политика, т.е. на всяко държавно управление му трябват партньори. Тук става въпрос за управление на 46 % от средствата на европейските данъкоплатци. И аз мисля, че управлението на тези средства, взимането на решения в този сектор заслужава да има закон, заслужава да има регламентация. Този сектор заслужава да се знае кой е представителен, кой дава решение, включително в обществена, а не в частна полза, защото правим национални политики, затова отговарям и на вас защо е това изискване. Така че не виждам какъв е проблема, че няколко организации, да, аз знам техните мотиви, но по аналогичен начин, тук има представители на земеделски организации, аз мога да извадя тридесет обратни становища! И след като, как да го нарека, потърпевшите искат да им се случи това, не мога да разбера защо трябва да ги лишим от това право, те да искат да бъдат организирани.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Да, г-н Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми г-н зам.министър, усвояването на европейските средства се нуждае не от патерица, а от правила, които да се спазват и тогава ще има резултати. Ако смятате, че този закон ще оправи онези неща – това просто не е така.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Върбанов първи поиска думата, след това г-н Михайлов.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря ви, г-жо председател. Понеже колегата Божинов ни върна назад във времето и напълно е прав. Досега при нито едно управление след промените не се стигна до приемането на този закон по различни съображения. Аз лично, в момента не мога да кажа дали това, че не приехме тогава, било по времето на ОДС, след това на НДСВ, след това на тройната коалиция, закона е проблем. Животът не спря. Въпреки, че нямаше Закон за браншовите организации, както виждате самите фермери, самите производственици си направиха такива организации, защото те имаха нужда от тях. Факт е, че Съюза на земеделските кооперации съществува, има изградена структура, имаше го това, влизали сме в конфликти, в спорове, но е факт, че го имаше и още го има. И във всяка една област си имат представител, който е ясен за всички. И всички председатели на кооперации си дават съответните отчети и т.н. Факт е, че за този период от време без да има закон се създадоха и други организации. Зърнопроизводители, Съюз на фермери и т.н. и т.н. Да не изреждам всички. На мен също не ми харесва предложения законопроект. Смятам, че има какво да се желае от него. Така както е разписан, по-скоро се търси една по-добра комуникация между ръководството на министерството и самите неправителствени организации. При всички положения трябва да има комуникация, при всички положения трябва да са ясни националните представители на тези организации, но според мен трябва да се изчистят в детайли много неща, които да регламентират тези взаимоотношения. Кое е интересното. Смятам, че ако ще се приема такъв закон, то е крайно време да се приеме, дори и да не е най-съвършеното нещо, което очакваме. Защото постоянното отлагане, липсата на политическа воля да се приеме закона, дали защото идват избори догодина, дали за това да не си развалим отношенията с някой, дали за това, че искаме да се харесаме, не води до нищо. Ако има твърда политическа воля да се приеме закона, моето мнение е, че трябва да го приемем сега на първо четене. Ако трябва да се направи една работна група, която също да направи една добра комуникация с неправителствените организации, те са тук. Даже предлагам да ги изслушаме. Напълно подкрепям казано от председателя на Съюза на земеделските кооперации. Приемайки един закон, не може с лека ръка да зачеркваме организации, които вече имат традиции, утвърдена дейност и са показали, че са били полезни на обществото, на техните членове и т.н. Това е моята позиция – да приемем закона на първо четене. Имахме такава практика във всички минали народни събрания, за които колегата спомена, да се излъчи една работна група и в по-широка дискусия да се изчистят всички тези противоречия. В крайна сметка приемаме този закон, първо, за да се регламентират взаимоотношенията между самите неправителствени организации и администрацията и неправителствените организации. Не искам да влизам в подробности, но също се съгласявам с това, което беше казано – тук има някакви ограничения за това кой къде да членува и къде да членува. Има някои, които членуват при зърнопроизводителите, в същото време са и в Съюза на свиневъдите и в Съюза на овцевъдите, примерно, в зависимост от това кой каква дейност развива. Тези ограничения в момента ги има и мисля, че може да потърсим баланса така, че да не налагаме такива ограничения. Самата дейност не е ясно диференцирана, особено в кооперациите или в по-големите стопански структури, които набират сила и е факт, че вече има фирми с много сериозен бизнес. Но, ако го отложим и този път, и чакаме да минат изборите след две години, и чакаме да дойде еди кое си правителство, трябва да ви кажа, че отлагането на проблема не води до неговото решаване. Или ще оставим тези хора да се ругаят по вестниците и да доказват кой е по-силен, има повече влияние или повече приятелства тук и там, да се оправят по между си ли? Дори и да не е най-добрия закон, може да го поправим. Ако се приеме моето предложение, нека направим една такава работна група. Защо предлагам да се направи работна група? Не се съмнявам в това, което зам.министъра докладва тук. Това ни беше докладвано на срещата в Сливен, че този закон е изработен съвместно с неправителствените организации и дори тогава отчетохме това, че е търсена възможност да се угоди на всички. Нещо, което е невъзможно на практика. Няма закон, който да е майка за всички. Но ако се приеме един такъв подход, смятам, че в работната група трябва да влязат представители на нашата комисия от всички политически групи и това ще даде възможност да се докаже, че наистина се взима мнението на неправителствените организации и се избягва някакъв субективизъм на политически принцип. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Аз приемам и се съгласявам, че е добра идеята да направим експертна група и да изчистваме спорните текстове. Г-н Михайлов поиска думата, след това г-н Иванов от Съюза на фермерите.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Според мен разсъжденията са абсолютно погрешни. Защо? Защото те фундаментално са сбъркани. Не може да приемаме закон и да казваме „Ще правим работна група”. Не може да правим самоцелни закони! Този закон какво регламентира? Регламентира взаимоотношения, които така или иначе ги има в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, има ги и в Конституцията – правата на хората, които са в този сектор. И аз имам упрек към нашата комисия, който съм го казал дори и пред медиите, че ние наистина работим с някакви скрити, лобистки интереси има в тези закони. Вчера чета изказване на министъра във връзка със Закона за опазване на земеделски земи, който ни беше в дневния ред, но незнайно защо е изтеглен. Министърът казва, че производителите трябвало да определят от първа до осма, а не собствениците на земята, демек ползвателите на офисите ще определят дали някой ще влиза в офисите или не. От къде на къде? Тази земя си има собственици, от къде на къде производителите ще определят! Абсолютно сбъркано. Днес влизам в Парламента, гледам – Воден се прехвърля на Министерство на земеделието, нов законопроект пак решава някакви странни неща, но това ще го коментираме тепърва! Всичко това са интереси. Ще ви прочета някои неща, които, и аз като г-н Божинов съм си направил труда, да напиша. В конкретният случай, предложения законопроект не регулира абсолютно никакви взаимоотношения, защото те са дадени по сила на Конституцията. Нарушава се основен принцип на свободата на сдружаване. Не може юридически лица регистрирани в България да се делят на „национални” и „национално признати”. Какво ще рече това „национално признати”? Какво означава тази терминология? Признаване на такова разделение по този законопроект, създава предпоставки за лобизъм. Абсолютно ясно е това! Кой ще го определя това? Министърът. Министърът ще определя кой да е национално представен и както казахте, кой ще договаря тези огромни европейски фондове и т.н. Ограничава права по определен ред, подчинявайки ги в структури. Имам написани 20-30 неща, които ще ги дам по конкретните текстове. Много рядко сме на едно мнение с г-н Божинов, но в случая съм съгласен, че този закон трябва да бъде изтеглен.
Уважавам г-н Върбанов, като човек, който разбира повече от мен от земеделие, но какво ще рече „Ще се съберем, ще извикаме хората, които са специалисти и ще дооправим това нещо!” Не може да го дооправим! Българското законодателство го показа. Закона за радио и телевизия в рамките на една година го поправяме шейсет пъти. Всеки един Закон за здравеопазването го поправяме шейсет пъти! Не може по този начин. И нашата комисия не може да работи на ишлеме, не може да работи на парченце. Това трябва си го знаем. Наша е отговорността, ние сме народни представители. Не сме дошли тук да защитаваме интереси на производители, на еди какви си, на еди какви си! Това е.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михайлов. Г-н Иванов, имате думата.

ТОДОР ИВАНОВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми господа народни представители, ако позволите ще представя едно мнение на Българската асоциация на фермерите по така предложения законопроект.
Първо, да тръгнем от философията на браншовите организации. Нашето виждане е, че те са организации, които защитават интересите на своите членове пред правителството, пред обществото и т.н. В този смисъл много често самите организации имат едни становища, които могат да са в конфликт с интересите на други браншови организации. В този смисъл за мен е много по-важно, когато говорим в частност за Министерство на земеделието, защото виждам, че тук има фокус върху Министерство на земеделието и взаимоотношенията с тези браншови организации, да се направи този Консултативен бизнес-съвет, който съществуваше, в който всички тези асоциации да бъдат представени и да не се защитават интересите на тази организация, която има най-силно лоби, а да се вземат предвид всички интереси. Давам ви пример с веригите зърно-брашно-хляб. Много често интересите са коренно противоположни. В този смисъл тук още в началото виждам противоречия. Да речем в чл.1, ал.2 се казва, че браншовите организации осъществяват дейност в частна или обществена полза. А в чл.18 пише – осъществяване на обществено полезна дейност. Както и колегата от Съюза на кооперациите подчерта, браншовите организации изразяват повече частен интерес, той не е задължително да съвпада с интересите на цялото общество. Трябва да имаме предвид, че тези асоциации са много важни за създаването на гражданското общество. Гражданското общество и тези браншови организации често могат да бъдат коректив на правителството или дадено министерство. Не винаги те могат да са в съгласие с политиката, която в момента се провежда. Не говоря конкретно за обстановката, сегашното правителство или министерството. Говоря по принцип и за в бъдеще, защото този закон се прави за десетилетия. В този смисъл е хубаво, че е поискано браншовите организации да дават всеки месец информация. А министерството какво ще дава на тези асоциации? Те също трябва да имат право да изискват и министерството да е длъжно да дава информация, за да може тази информация после да се свежда до членовете, а не да се работи на тъмно. Една от причините тази година част от производителите да си продадат евтино зърното и то да отиде за износ е липсата на достатъчно информация за пазарите. Вярно е, че нещата се развиха много бързо, в Русия нещата изведнъж излязоха извън контрол, но е хубаво тази информация да ни се дава, за да може ние да я подаваме на нашите членове и те да могат да си направят сметката. Благодаря за вниманието и се надявам, че това което ви казах ще го вземете предвид. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Иванов. Уважаеми колеги, други изказвания или становища? Г-н Христов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н зам.министър, уважаеми дами и господа народни представители! Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Като цяло ние приветстваме този законопроект, тъй като от много време се говори за него. Идеята е добра. Ние също имаме доста сериозни забележки по отношение на законопроекта. Явно и други колеги са забелязали тези неща, г-н Михайлов преди малко каза, освен национални браншови организации, след това се вкарва термина „национално признати”, което неминуемо води до помисли за какво става въпрос при положение, че е повече от една организацията. В такъв случай министърът ще си избира коя от тях да бъде национално призната или не, нещо което според нас не е демократично и не би трябвало да съществува в този закон. По отношение на текста, който е записан в Преходни и заключителни разпоредби, параграф 3, ал.1, текстът трябва да отпадне, тъй като обезсмисля всички текстове на закона преди това – „Национално признати организации по смисъла на този закон са и съществуващи към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.” Какво значи това? Това е смешно! А всички други създадени след влизане на България в Европейския съюз – те какви са? Нали точно закон трябва да регулира за абсолютно всички и след евентуално приемане на закона да има срок за пререгистрация и всички, които отговарят на съответните критерии ще бъдат съответно регионални или национални браншови организации. Подкрепям идеята на г-н Върбанов да се създаде една експертна група, която да изчисти спорните текстове в законопректа и работата да продължи. Не смятам, че един такъв закон би разрешил проблемите в България, но би разрешил проблемите по отношение на хаоса с браншовите организации, тъй като всички сме свидетели, че има хора, които се представят еднолично за браншови организации и защитават само и единствено частните си интереси. Затова трябва да има критерии. А по отношение на становищата на други неправителствени и правителствени организации за това защо трябва да има отделен закон за браншовите организации в земеделието, аз мисля, че самия факт, че Европейския съюз има отделна политика за земеделието, налага да има отделен закон за браншовите организации в земеделието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Да, г-н Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие сте легитимен представител на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Говорите от тяхно име. В едно становище, от по-ранен етап, на вашата асоциация, подписано от вас председател пише, цитирам дословно: „Не може със закон да се регламентират отделните браншови организации, защото те се сдружават на отраслов и регионален принцип, а не чрез нормативни документи.” Край на цитата. Подписано от ваш председател. Този председател сега е на друга властова позиция. И вашата позиция се е сменила. Днес казвате, че може. Критици на вашата позиция я оценяват със следните думи, цитирам хора, в чието мнение се вслушвам, те казват, че това се дължи на създаващата се възможност да се правят казионни браншови организации и не да се окрупняват, а да се овладяват. Как бихте коментирали това отношение към еволюцията на вашето поведение?

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Почти съм убеден, че текста, който цитирате, че е на наш председател, е на друга браншова организация, не на нашата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не исках да цитирам името.

Реплики: Ами кажете името.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Става дума за г-жа Боянова.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Тя не е представител. Тук е Ивайло Тодоров. Аз съм председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. И вероятно това са нейни думи, затова няма да коментирам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Божинов, направихте малка грешка.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Затова направих уговорката дали е представител и на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Извиних се.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Синапов, имате думата.

БОЙКО СИНАПОВ: Уважаема г-жо председател, дами и господа, Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите в България. Ще бъда много кратък и ще акцентирам само върху това – законът добър или не, но нещо трябва да се случва. А че има грешки и забележки, да, но с всяко протакане удължаваме агонията, трудното положение, в което се намира земеделието. Пак казвам, че към закона имаме забележки. Ние сме участвали в работните групи, които го изготвяха и сме давали своите забележки, както каза и колегата Христов. Но ако преди беше приет някакъв закон, сега можеше новото управление да направи някакви забележки. Въпросът е, че не бива повече да се отлага. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Синапов. Давам думата на г-н Ивайло Тодоров, председател на Националната асоциация на земеделските производители в България. След това г-н Михалевски.
ИВАЙЛО ТОДОРОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми народни представители, взимам думата, защото стана въпрос за нашата асоциация, иначе не мислех да се изказвам. Така цитираното становище аз мога да го подкрепя и в момента, ние не сме го променили. Аз лично не съм променил моето становище, че няма нужда чак от такова голямо регламентиране на взаимоотношенията на браншовите организации, било то и в земеделието. Тук най-вече се регламентират взаимоотношенията с министъра, това е според мен основната идея, която аз обаче оправдавам. В интерес на истината с министъра сме се виждали преди 6 месеца, за разлика от някои колеги, които се виждат с него всяка седмица. Не знам дали това е позитивно или не, но със сигурност му отнема от оперативното време и аз разбирам, че министъра и зам.министрите искат да регламентират по някакъв начин комуникацията с всички тези браншови организации, които наистина са много. Когато написахме това становище г-жа Боянова се е подписала, като изпълнителен директор най-вероятно на нашата асоциация по него време. Ние участвахме в създадената от Министерство на земеделието работна група и сме изразили нашето становище. Това е началото на становището, а края е нашето предложение, по което вероятно има известни обструкции от страна на г-н Христов, които най-вероятно са свързани с нещо различно, а не с това,което той цитира. Защото той ви цитира началото, но нататък се казва, че тези браншови организации, които са създадени преди влизането на България в Европейския съюз включват всички онези браншове, които сме изредили по-рано, т.е. представляват интересите на земеделските производители от всички браншове, понеже такива асоциации, както г-н Петър Николов каза бяха изключени от закона в първия му вариант. Старите организации на земеделски производители, на българските фермери, нашата асоциация, на земеделските кооперации нямаше да могат да попаднат в закона, което обаче най-вероятно нямаше да ни попречи да си развиваме нашата дейност, да продължим да си разговаряме с министъра, да продължим да говорим по медиите, даже може би за медиите щяхме да станем по-интересни. Така че и към момента поддържам началото на нашето становище, че няма чак такава голяма нужда от такива регламентации, отчети на министъра и т.н. Не сме си променили мнението. Въпреки това, заставаме зад закона в тази му част, че е добре да се сложи някакъв ред. Ако ще слагаме ред нека да има съответни критерии за асоциациите, да представляват някакъв процент, брой хора и т.н. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тодоров.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Само една добавка. Не може да създаваме устройствен закон, който е като устав написан. Имам страшно много забележки по функционирането на самия закон. Забележете какво казва чл.6: „Не могат да бъдат членове на браншови организации земеделски производители, които не са регистрирани като земеделски производители по смисъла на Наредба 4.” Представете си, устройствен закон на браншови камари, в който членовете се определят по някаква Наредба 4!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михайлов. Г-н Михалевски, имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Може би не взимам думата точно навреме, защото искам да направя обобщаващо изказване. Но вижте колеги, да си дадем сметка този закон дава ли добавена стойност. Изказаха се мнения, че въпреки отсъствието на такава законодателна рамка, очевидно, че браншовите организации се развиват и са достатъчно жизнени. И ако този закон не дава най-важното – критериите, които да са онзи измерим параметър на представителност, на легитимност, на жизненост, за да сме сигурни, че те са възникнали по същината на своята необходимост и защитават съответния интерес – производствен, браншови, отраслов и т.н. Аз категорично няма да се съглася с изказаното мнение „Хубав, лош дайте да правим закон, защото досега е нямало”, това е много опасно. Това е изключително опасно. И всякакви оправдания колко бил размера на средствата от Европейския съюз, но аз ще кажа – размера на средствата към брутния продукт е много по-важен от средствата, които ни дава Европейския съюз. Тук дори сянката на съмнение, че някой може по някакъв начин да овладява, да създава казионни организации, да създава тесни рамки, това което каза колегата Михайлов, кой може да членува, е изключително рисково начинание. И затова според мен разумното предложение е да оттеглим сега закона. Бързо да се тръгне към преосмисляне ще го правим ли общ, ще бъде ли само за земеделските производители и преработватели, необходим ли е, какво като добавена стойност може да формулираме в този акт, можем ли да определим тези критерии, така че да отговорим на същината на съществуващите вече организации и да има някакъв смисъл на надграждане, а не да бъде просто снимка на моментното състояние, защото и в момента има Закон за юридическите лица с нестопанска цел и ако ние нищо не добавим към тази законодателна рамка – за какво го правим? Ето, това е съществената част. И смятам, че нищо фатално няма, нищо срамно за никого няма, положил е усилия екипа на министерството, добре, това може да бъде една добра изходна точка, но дайте да помислим какво правим. Но само заради себе си, защото е вкаран, дайте между първо и второ четене да нагаждаме и да го кърпим – ще отидем точно на варианта, за който и колегите се изказаха. След това ще тръгнем да констатираме недостатъци, ще има недоволни, най-вероятно много, защото между първо и второ четене недостатъците не могат да бъдат изгладени, и моето предложение, г-жо председател е, вносителите и мнозинството много сериозно да помисли дали да продължим по процедурата на разглеждане на този проект за закон. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Като процедура така или иначе трябва да го подложим на гласуване. Всеки ще реши. Колеги, други изказвания има ли? От неправителствените организации някой иска ли думата? Георги Николов, заповядайте.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Казвам се Георги Николов, говоря от името на колегите фермери. Искам да подкрепя бившия министър Венци Върбанов, защото за първи път от 20 години се бяхме събрали фермери, зърнопроизводители в Сливен. За първи път, безпристрастно говоря, за никоя политическа сила не съм, но за пръв път някой ни изслуша. Ние искаме да има някакъв закон, някакъв регламент. Не може всеки да отива някъде и да се представя, като представител на някаква асоциация, а зад него да няма колектив, така да го кажа. Затова г-н Върбанов е прав, преди да се приеме закона, да се обработи. Да се съберем, както се събрахме в Сливен, защото този закон не произлиза от някаква партия, ние го решихме когато се събрахме, така ли беше? Затова искам да има някакъв закон, защото без закон така както бяхме пред Народното събрание и пратиха полицията да ни бият, а бяхме излезли на стачка, мирна, демонстративна – никой не ни изслуша. Сега казвате, че не трябва да има закон. Аз съм „за” какъвто и да е закон, да го гласувате и да го подобрите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Димитър Аврамов.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на браншовите организации, ако се върнем малко назад в историята, ние ангажимент да създадем такъв закон поехме още в предизборната ни програма. Потвърдихме го в края на лятото на 2009 г., на събиране в Стара Загора, много преди това в Сливен, г-н Бойко Синапов беше, г-н Цветан Димитров, г-н Найденов и аз бяхме там и потвърдихме, че ще работим за създаването на такъв закон и трябва да го има. Отделен е въпроса доколко това, което ни е представено в момента, като проектозакон е най-доброто. Моето лично убеждение е, че има какво още да се желае и може още много да се направи. Затова процедурата, която следва за предложения и поправки между първо и второ четене, смятам че в реда на тази процедура ще може да подобрим закона и да направим така, че да изпълнява целите и задачите, за които е създаден. Затова предлагам, колеги, да го подкрепим на първо четене, да създадем работна група, както предлага г-н Върбанов, да удължим максимално срока между двете четения и наистина да направим един закон, който да бъде от полза на всички участници в процеса.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имате думата, г-н Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Реплика. Благодаря, г-жо председател. Уважаеми г-н Аврамов, имам две възражения или два въпроса. Вие се позовавате на предизборната платформа на ГЕРБ и на решение на правителството, само че не сте точен. Предизборната платформа на ГЕРБ и решението на правителството е за общ закон. И вие попадате в сериозно противоречие, с това, което цитирате като основание. Общ за браншовите организации в България. Принципно различие от 1999 г., с което започнах. Второ, има ли решение правителството, че такъв тип закон трябва да мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Минал ли е? Не. Минал ли е? Минал е, имате становище! Тогава оттеглям това възражение, остава първото.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища има ли? Г-н Тасим, имате думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря. Уважаема г-жо председател, колегите са прави през колко етапа е минала такава инициатива, но тази идея е била отхвърлена по простата причина, че никой не даде ясни критерии за признаване на национална браншова организация. В този закон пак го няма. Най-простия извод, който може да се направи и това, което със сигурност ще се случи е, че сега ще има признати от министъра браншови организации, които няма да бъдат признати от следващия министър. И така ще продължим и ще си седи като проблем. Това ме притеснява. Навремето когато се занимавах с този закон, в повечето държави беше 34 %, може да има максимум две национално признати браншови организации, а не една единствена, която да бъде одобрена от който и да е министър. Това е грешна посока. Разбирам идеята ви, от десет години я има тази идея, но никой не я е реализирал, защото никой не е създал критериите. Това е проблема. Ако сега кажете, че ще въведем критерия 34 % или 51 % , вие ще свършите основната работа,всичко друго самите организации го правят.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, други становища има ли? Искам аз да взема думата за изказване и да изкажа принципно виждане по отношение приемането на така представения ни закон с вносител Министерство на земеделието и храните. Първо, трябва да отбележа, че в следствие на многобройните разговори, които сме имали с всички, сега действащи, жизнеспособни сдружения на земеделски производители независимо в кой бранш, от такъв закон наистина има нужда и то не, за да определи коя каква трябва да бъде и как да работи, а за да се регламентира националната представителност, за това, че позициите, които се изказват, или които се отстояват наистина са за бранша, за сектора, а не обслужват частни интереси. Второ, по този законопроект аз лично мога да направя бележки, аз също съм се подготвила, но тъй като времето напредна няма да изчитам две страници, които в крайна сметка са въпроси, на неща, които могат да се решат технически. Искам да кажа основните принципи, към които следва да се ориентираме по мое виждане. Трето, никой в този закон не забранява и не следва да забранява участието на който и да е земеделски производител в каквато и да било браншова организация или сдружение. Целта на закона е да се регламентира националната представителност на съответните сектори в земеделието, за да може да е ясно, че позициите изразявани пред изпълнителната власт са позиции на съответния сектор. Четвърто, задължително смятам, че трябва да вървим в тази експертна група към приемане на критерии, с консенсус ми се иска да бъдат, които ще са ясни за министерството, критерии съгласно, които една организация ще бъде национално представителна. Без тези критерии съгласна съм, че няма смисъл да се приема закона. И смятам, а и всички подкрепят това становище, че критерии трябва да бъдат направени. Критериите трябва да доказват представителността на организациите. Но никой с този закон не може да ограничи правото на което и да е лице да се сдружава за постигането на цели, за които то е решило. Така че всички сдружения ще останат, те са жизнеспособни, целта е да се представя на изпълнителната власт една обективна оценка за сектора по съответните продукти или на друг принцип, какви са проблемите, какви са необходимостите, това да става обективно, с цел вземане на адекватни решения в изпълнителната власт. В този смисъл моето предложение е да подкрепим закона на първо четене, да изпълним предложението на г-н Венцислав Върбанов, един наистина уважаван министър от предишно правителство, с консенсус да се опитаме да определим тези критерии и да променим структурата на закона така, че да получим ефект. Благодаря, колеги. Ако няма други изказвания, закривам дебата по точката. Преминаваме към гласуване.
Който е „за” приемане на първо четене на законопроект за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, № 002-01-88, внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – 5 гласа „Въздържал се” – 1 глас
С 11 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” приемаме законопроекта на първо четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка 2 - обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от н.пр. Стефан Господинов и гр.н.пр. на 16.11.2010 г.
Уважаеми колеги, имате раздаден работен доклад. Г-н Андонов, за вносителите вие ще отговаряте, ако има въпроси. Преминаваме към работа по процедурата.
По параграф 1, това са правно-технически бележки, има предложение за редакция на комисията. Въпроси има ли? Да, г-н Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз се извинявам, но на първо четене в комисията не присъствах и искам да попитам вносителите – в контекста на изявеното от министъра желание да има стратегия в този сектор, който е обвързан с наличието на възможност да се плащат субсидии, с какво считат, че ще се подобри ситуацията? Още повече, че в момента сме месец февруари, когато се сключват новите договори и с тези текстове, които вие ще прочетете много скорострелно, вместо „отпада” – „отменя”, а в тези текстове беше вменено задължението на лицензираните фирми да авансират с 20 % бъдещата реколта. Искам да попитам и задавам въпроса към цялата комисия – след като в момента се прави стратегия и се прави един много радикален ход с отмяната на ключови текстове, плюс това, че в момента има подготвен закон за изменение на този закон, само че от Министерски съвет, който циркулира за съгласуване, аз не мога да разбера смисъла на тези промени. Те, според мен, предизвикват изключително големи рискове, категорично без да носят добавена стойност. Искам да попитам вносителите – какво очакват, да го чуем от тях, какво очакват да се случи, конкретно. Защото ние сме първата държава, която ще разреши да се изнася суров тютюн. Няма да коментирам, че губим 400 млн. до 500 млн. брутен продукт. А не бива да се подценява факта, че в Македония вече е изградена мощна структура между „Сокотаб” и „Филип Морис”, която ще започне да изнася тютюна. Искам да попитам утре, като отидем в нашите райони, какво да обясняваме на хората, защо тези текстове се отменят. Големите фирми, които все още имат задължението, забавят кампанията. Като се отмени задължението им да сключват договорите и да авансират кампаниите, какво правим? Утре какво правим? Февруари е. Разсадът се слага сега! Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михалевски. Само да отбележа за процедурата, че давам право за този дебат от колегиална гледна точка. Да, заради това, че не присъствахте на първото заседание. Заповядайте, г-н Андонов.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, много съжалявам, че на първото заседание не сте присъствали. Наистина тогава се получи един обширен и детайлен дебат по отношение на философията на предлагания от нас закон за изменение и допълнение. Тогава детайлно се спряхме на въпросите, които в момента поставяте по отношение на идеите, по отношение на очакванията и по отношение на това, което основно целим с този ЗИД. Тогава казахме точно и ясно, че 2009 г. беше последната година, последната реколта, която държавата имаше право да субсидира на базата на произведено количество суровина. Миналата година 2010 г., бе ратифицирана Наредба № 2, която определя субсидирането на сектора на базата на референтен период. При положение, че държавата води политика, която е в посока на това да се освободи пазара, зависимостта по отношение на това колко ще се произвежда и какви количества ще се произвеждат.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинявайте за репликата, кога държавата е водила такава политика?

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Това е европейска политика.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Къде го виждате това нещо? В кои държави? В Гърция?

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да, в Гърция, навсякъде.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: За тютюна? Либерализация?

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Абсолютно.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Къде има износ на суров тютюн?

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Това е европейска практика.

ЮНАЛ ТАСИМ: Колега, намираме се в българския Парламент и трябва да говорим по-отговорно и по-проверени неща.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не говорете общи приказки! Няма такова нещо, това е стратегическа суровина! В света няма такова нещо! В света не изнасят суров тютюн.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз съм го проверил, имаме данните, а това си е ваше мнение. Въпросът е, че либерализирането на пазара, освобождаването на сектора би довело до една конкурентна среда, която би довела до по-голяма себестойност на суровината произведена от тютюнопроизводителите. По този начин би формирала една рентабилност. Това го коментирахме на първо четене.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Добре, една реплика. Как си представяте, че в едно изключително специфично производство, още по-специфично стеснено, като брой крупни преработватели, още по-стеснено като крупни цигаропроизводители, ще вкарате допълнителна верига, която ще гарантира допълнителен доход на производителите? Това е икономически абсурдно! Нали същи тези либерално появили се купувачи, аз и вие, които нямаме зад гърба си технологични линии за ферментация на тютюн, аз все пак знам какво е ферментация на тютюн, защото съм раждан в такъв град, и съм работил на тютюневата нива, не колкото тези хора, които работят обаче, ви питам как, ние после като изкупим този суров тютюн ще отидем пак при същите, няма да отидем при други, този суров тютюн какво ще го направим? Нито може да го консумирате пряко, нито може да си изградите фермзавод, защото това е дългосрочна, бавно възвръщаема инвестиция. И затова питам човешки, защото според мен, тази ваша инициатива, не знам дали е ваша, но вие я внасяте с няколко колеги, явно има според мен, една цел – да потуши в момента положението, което е ужасяващо. Но тя няма никакъв средносрочен или дългосрочен ефект. Тя обаче носи със себе си страхотни рискове за тези хора. Пак ви питам. В момента изместват изкупната кампания, защото в света има натрупани запаси и големите фирми си правят простото „кеш флоу”, какво се случва и забавят. Те естествено не са готови, след като не са изкупили тютюна сега да дадат 20 % аванс по договорите. Кой ще го даде, след като утре или в други ден ще го гласуваме това в зала и те ще имат легитимното основание да кажат „Вече няма такъв закон! Нашите лицензи не важат, пазара е свободен.” Само че какво да правят тези хорица, кажете ми? Затова аз човешки моля! Има проектозакон на Министерски съвет, аз го четох, в който има много по-смислени неща, който не стига до такива крайности. Защо не го прокараме него, защо Министерския съвет не го приеме и не го внесе него? Ами това чудо!? Извинявайте, нищо лично колега, но не може да си играем със съдбата на толкова семейства! Разбере те!

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не, напротив, имаше много лично в цялото изказване.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тези хора нямат друг доход. Нямат. Знаете ли колко са се увеличили в момента случаите на самоубийства в тези региони, след като разбраха какви са цените? Не исках да го казвам.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Е, кой е виновен за това? Ние ли сме виновни?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не казвам, че сте виновен.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не, много ми е интересно, защото прехвърляте въпроса и прави тук едни такива лирически изказвания.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, моля ви!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Оттеглете го това!

ГЕОРГИ АНДОНОВ: „Оттеглете го”. Не го оттегляме! Колко време налагахте тези схема? Докарахте сектора до това положение и сега ми говорите тук такива неща.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, може би не трябваше да допускам дебат при процедура по второ четене. Г-н Андонов, моля ви!

ГЕОРГИ АНДОНОВ: И чл.21, ал.1 по отношение на фирмите, които трябва да манипулират суровия и зелен тютюн си остава, чл.24, в който има условия и критерии за фирмите, които произвеждат тютюневи изделия – пак си остава.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, моля ви! Преминаваме към процедурата по гласуване. Да, г-н Тасим, съвсем кратко, ако обичате.

ЮНАЛ ТАСИМ: Моите уважения, г-жо председател, но обикновено като минава един закон на първо четене, големия дебат го оставяме с надеждата, че на второ четене ще изчистим нещата. И съвсем професионално и ангажирано ще се занимаваме със закона. А сега вие предлагате една процедура, която е точно обратното на това, което винаги сте твърдели, че на второ четене нещата ще се подобрят. Колегата няма никакви аргументи. Много пъти съм говорил по тази тема. Ако бяхме политически егоисти, просто ние трябваше с колегите да ви оставим, за да видите с какъв ужас ще се срещнете и каква беля правите. Само искам да ви напомня, че самият министър на земеделието каза, че не е сигурен за ефекта от този закон. То е в следствие от две срещи в Хасково и Силистра, аз ги знам поименно. Това е закон, по който трябваше да има становище и на министъра на финансите. Този отрасъл има директна връзка с фиска. Няма държава в Европа, и не само в Европейския съюз, където да има либерализиране на пазара. И то не е защото е най-доброто или най-лошото, а защото е най-сигурния начин да се води и социална политика, и правилна фискална политика и т.н. и т.н. Аз твърдя, казвам го съвсем отговорно, ще се видите в ужас, като разберете, че тук ще дойдат едни мутри и ще изнесат в трети страни този тютюн, защото непреработен тютюн не може да се изнася. Вие го въвеждате! Ако това е правилно, аз ще изляза пред паметника на руския войн и оттам ще се моля за вашето здраве! Абсурдни неща са това! Ако това е политика на управляващите, нека тук застане министъра лично и да обясни защо го внася. Мисля, че имахте време да разсъждавате по този въпрос, но упорствате и не мога да разбера защо! Нашата грижа е за тези хора!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Преминаваме към гласуване – „Закон за тютюна и тютюневите изделия”, наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува.

/Представителите на парламентарната група на БСП напускат заседанието./
„За” – 11 гласа „Против” – 4 гласа „Въздържал се” – 2 гласа
С 11 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 1, редакция на комисията, така както ви е предложена. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 2, предложение на комисията. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Предложение на комисията за нов параграф 3, така както е предложен. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Параграф 3 на вносител, по предложение на комисията – параграф 4. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Предложение на комисията, така както е в работния доклад за създаване на параграфи 5,6, 7и 8 със съответните текстове. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Предложение на комисията за създаване на допълнителна разпоредба с параграф 9 и съответния текст. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се”, с което приемаме на второ четене закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

По т.3 Текущи, има ли въпроси? Ако няма, закривам официалното заседание на комисията по дневния ред. Учените, които искаха среща, заповядайте.

/Заседанието бе закрито в 17,30 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА




57 291 знака