Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
09/03/2011
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11 внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 23 февруари 2011 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 54
На 09 март 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11 внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 23 февруари 2011 г.
3. Текущи.
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното заседание на комисията. Предварително обявеният дневен ред е следния:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11 внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 23 февруари 2011 г.
3. Текущи.
Колеги, допълнения към предварително обявения дневен ред има ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работи. На днешното заседание присъства г-н Антон Величков – заместник изпълнитилен директор на Българската агенция по безопасност на храните, Михаела Мавродинова – гл.юрисконсулт в дирекция “Правна” на Българската агенция по безопасност на храните, Радостка Савова – началник отдел “Държавни помощи и регулация” в Министерство на земеделието и храните, Симонета Бонева – началник отдел в дирекция “Външноикономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Светослава Малчева – дирекция “Външноикономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Едуард Стойчев – председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища и Владимир Иванов – комисар в Държавна комисия по стокови борси и тържища.
По точка 1 от дневния ред давам думата, за вносителя на закона да го представи, на г-жа Симонета Бонева.
СИМОНЕТА БОНЕВА: Благодаря, г-жо председател! Добър ден! Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Законът за стоковите борси и тържищата по принцип урежда условията и реда за създаването, функционирането и дейността на стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителите. И в този смисъл този закон урежда обществените отношения свързани с търговията на едро с храни и цветя. Както много от вас знаят през последните години се наблюдава тенденция на нарастване на броя на нерегламентирените места за търговия на едро с храни. Съществуването на подобни места създава предпоставки за заобикаляне на действащото законодателство, особено на данъчното, а също и предпоставки за нелоялна конкуренция между търговците на храни и цветя на вътрешния пазар. И с цел прекратяване на този процес и създаване на условия за равнопоставеност между всички, които осъществяват търговия с храни у нас, е необходимо да бъдат приети ясни и точни правила и дефиниции на пазарните структури за търговия на едро с храни. В проекта на закон ние предлагаме изменение на определението на “стоково тържище” и на определението “пазар на производителите”. “Стоково тържище”, според новото предложение, е място за търговия на едро с храни и цветя, а “пазара на производителите” е място и инфраструктура за търговия на налични храни и цветя, където стоката на земеделските производители се манипулира, окачествява, партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или съответно за износ. С проекта на закон се въвеждат и изисквания търговията на едро с храни и цветя да се извършва само на стоковите тържища или само на пазарите на производителите, като в обхвата на това изискване не попадат търговските обекти, които представляват магазини или вериги от магазини, където стоката се продава от името и за сметка на едно лице; не попадат в обхвата на този закон сделките между производител и преработвателно предприятие, включително чрез посредник или вносител – преработвателно предприятие, не попадат директните доставки за продажба на краен потребител и не попадат седмичните пазари. С цел привеждане в съответствие с новите изисквания на закона, е предвиден преходен период от 6 месеца за всички лица, които осъществяват търговия с храни, като Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е провела проучване и е направила анализ на търговията с храни в страната и е установила, че от 1051 регистрирани по Закона за храните лица, 81 % от тях осъществяват търговия с храни съгласно изискванията на закона и всъщност несъответствията с новите изисквания трябва да бъдат избегнати за 19 % от регистрираните лица. Това е въздействието, което ще се осъществи с приемането на този закон.
Освен това, във връзка с Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административното регулиране и административната тежест с 20 на сто до края на 2012 г., който е приет с Решение № 235 на Министерски съвет от 2010 г., се предвижда всички вписани обстоятелства и актове в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, необходими за издаване на лиценз за извършване на дейност като стокова борса, стоково тържище или като пазар на производители, да се изискват служебно от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Освен това се въвежда механизъм за изграждане на пазари на производителите, като тип събирателни пазари или като логистични центрове, като организатора на пазара на производителите може да извършва продажби на стоки от свое име и за сметка на конкретен земеделски производител. Допуска се извършване на сделки само с налични храни и цветя, които са приети на пазара на производителите и на местата, които са определени за продажба. Сделките се изпълняват, на пазара на производителите, само от търговци регистрирани по реда на Търговския закон или от лица, регистрирани по съответното законодателство на страна-членка на Европейския съюз. В случаите, когато земеделски производител няма регистрация, като търговец по реда на Търговския закон, сделките могат да се извършват от организатора на пазара на производителите, като се сключва договор между земеделския производител и организатора, и се продава на цена, която определи земеделския производител. Тази промяна се прави с цел да се избегне досегашната лоша търговска практика редица търговци да се представят, като земеделски производители и по този начин да избягват плащането на данъци, а също и осигуряването на съответните документи за стоките, които продават, което от своя страна води до неравнопоставеност между коректните търговци и тези, за които ви говорих.
С проектът на закона предвиждаме да се прецизират разпоредбите, които регламентират лицензионните режими за извършване на дейност, като стокова борса и привеждане в съответствие със Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като се предвижда лиценза за стокова борса да бъде безсрочен, както и за клирингова къща и правата за придобиването на съответния лиценз да не могат да се прехвърлят или преотстъпват на други лица, освен в случаите, които са регламентирани в Търговския закон.
В заключение искам да подчертая, че със сегашния проект на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата се създават условия за постигане на прозрачност в търговията на едро с храни и цветя, и за повишаване на конкурентоспособността на предлаганите на вътрешния пазар стоки, както и се постига едно доусъвършенстване на съществуващата нормативна уредба.
Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, моля да подкрепите така представения от нас проект на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Благодаря за вниманието!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Председателя на Държавата комисия по стокови борси и тържища иска ли думата?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, мисля че изложението на г-жа Симонета Бонева беше много пълно и обстойно. Предполагам, че ще имате въпроси, на които сме готови да отговорим.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Становището на Министерство на земеделието и храните? Заповядайте.
РАДОСТКА САВОВА: Г-жо председател, дами и господа народни представители, Министерство на земеделието и храните подкрепя проекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища. Считаме, че е съобразен с нашето мнение, относно това да се избегне посредничеството на лица, които не са земеделски производители, но се представят като такива и по такъв начин да се ограничи спекулата със земеделска продукция. В същото време е съобразен с Търговския закон. В този закон също така е предвидено да се ограничат режимите по лицензиране. Голяма част от документите, които до момента се представяха на хартиен носител да има възможност по служебен път да бъдат представяни, което е в съответствие с програмата на правителството за по-добро регулиране 2010-2013 г. Ние имаме политика, която е за подкрепа на земеделските производители за създаване на организации на производителите на плодове и зеленчуци , чрез които те да имат възможност за постигане на по-добри реализационни условия на своята продукция и тези организации на производителите се финансират и чрез фондовете на Европейската комисия. По този начин, считаме че се опитваме по възможно най-добрия начин да създадем условия за по-добра организация. Чрез приемането на този закон, в който ще се ограничи лица, които не са земеделски производители да търгуват такава продукция, ние считаме, че се подобрят условията за самите производители. Това, че се изисква да бъдат регистрирани само по Търговския закон като юридически лица, не смятаме, че е пречка за земеделските производители да реализират своята продукция.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, заповядайте за въпроси или становища по така представения законопроект. Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, бих искал да декларирам евентуален конфликт на интереси, няма да гласувам по закона, но ще изразя собствената си позиция. Познавам закона много добре. До преди две години, той беше част от материята, която трябваше добре да познавам, за да мога да работя тогава като управител на търговска фирма. Искам да ви кажа, че беше време този закон да се актуализира, но и дебатите, които станаха в Икономическата комисия показаха, че има върху какво да се поработи. За да видите тези проблеми, трябва да познавате и основния закон, а много малко хора в страната познават така добре закона. Най-добре са запознати, разбира се, колегите от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Но аз бих искал да се аргументирам и ще посоча параграфите, към които имам конкретни забележки. Това е параграф 16, “Чл.55 се изменя така:” и точка 3 “Когато земеделският производител няма регистрация по Търговския закон сделките по ал.1 могат да се извършват от организатора на пазара на производителите по реда на чл.52а, ал.2, на цена определена от производителя.” Това е добро, като законодателен текст, но може би след 10-15 години. Точно този член може така да се изроди в монополни практики по места, защото функцията, като бизнес – организатор на пазара – не предполага извършване и търговия с плодове и зеленчуци. Затова предлагам да се добави буквата “и” и текстът да придобие следния вид “Когато земеделският производител няма регистрация по Търговския закон сделките по ал.1 могат да се извършват и от организатора на пазара по реда на чл.52а”. Каква е философията? Философията е, че малко по-нагоре, ал.2 казва “Сделките по ал.1 се извършват само от търговците, регистрирани по условията и реда на Търговския закон”, т.е. няма колизия между двата текста. Смятам, че е напълно разбираемо и би се приело, като корекция на второ четене. Бих искал да се спра и на Преходни и заключителни разпоредби. На няколко пъти г-жа Бонева в мотивите от МИЕТ изказа твърдението, че закона е съобразен със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Обаче погледнете Преходни и заключителни разпоредби, параграф 22, ал.1, 2 и 3. На практика с един закон за изменение и допълнение ние поставяме под въпрос или на едно ниво, работещите досега пазари и тържища и са нямали забележки или ако са имали такива са били отстранени, тези, които в момента, които закона ги хваща в процедура и тези, които имат намерение. Според мен това е излишно администриране. Промените, които са в първата част предполагат всеки организатор на такъв търговски обект да промени само правилника си. Така ли е, г-н Стойчев? Т.е. би могло с едно заявление до комисията, че желае да продължи дейността си и промени правилника си, т.е. нищо друго не се променя. Следващата забележка. Разсъждавам на глас – този закон се прави за същото време и със същото темпо, с което се правеше и Закона за храните. Голяма част от контролните функции на Комисията по стокови борси и тържища е контрол на храните. В същото време в Националната агенция по храните има специална дирекция, която контролира пресните плодове и зеленчуци още на входа, от границите. Контролира ги и по пазарите, и за етикетите. Говорим за недублиране и натиск върху малкия бизнес, а в същото време една малка комисия от 33 човека, ако не греша, се опитва да контролира и да дублира контролните си функции по отношение на Агенцията по храните. В същото време, отивайки да проверяват те проверяват изправност, фактури, което пък е функция на Национална агенция за приходите. Аз споделям тези неща, не ви е работа да ги знаете, но като ги чуете, може да се позамислите колко са полезни или не. Преди да започнем разговарях с г-н Стойчев, защото моята философия е, не да репресираш местата, които са решили да излязат на светло, по-скоро какъв контрол, и тук не го виждам, г-н Стойчев, към онези обекти, които не са регистрирани при вас. Вие знаете, тръгвайки от София за Бургас или Варна,че съществуват крайпътни пазари, без касови апарати, без условия за продажба, с опасност от катастрофи, т.е. не виждам члена, който ще ви даде острието, което е необходимо за комисията. Това е лично мнение. Няма да гласувам по закона. Мисля, че имаме време, а предвид и обструкциите, които се получиха в Икономическата комисия, всички заедно да го пипнем така, щото да не спъваме бизнеса, и да регулираме процеса, и да спрем “сивия” поток от зеленчуци чрез показване на карта за земеделски производител. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Гюзелев. Г-н Стойчев, имате думата.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Благодаря. Г-н Гюзелев, без значение, че скоро регистрирахте Агенцията по храните, преди това същите тези органи ги имаше. Те се наричаха ДВСК и РИОКОЗ. Т.е. същите тези органи трябваше да контролират пазарите, за които говорите, защото Държавната комисия извършва надзор върху регистрирани стокови тржища, т.е. върху определен вид територия. Така че нищо не се променя, в смисъл, че ако някой не си е вършил работата досега, да се надявам, че след като приехте новия закон и нарекохте двете обединени структури Агенция по храните, те би трябвало да си вършат тази работа. Както и НАП. Десетилетия наред са съществували тези структури, само че под други имена. Затова не виждам къде е колизията и при положение, че преди 14 години е създаден Закона за стокови борси и тържища, създадена е комисията, която функционира доста успешно в този дълъг период от време, не мога да разбера точно кое ви притеснява. Да, ресурсът ни е малък спрямо 2900 човека, които ще оставите в новата агенция, при 33 човека, да, но ние досега контролирахме 69 тържища и 5 пазара на производители и досега комисията много добре се справяше със своите задължения. Така че може би трябва малко по-конкретно да зададете въпросите си, ще ви отговоря с удоволствие. Благодаря.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: За един и същи обект се идва за контрол от две инстанции. Ние говорим за опростяване на правилата, за ненадуване на администрацията. Ако вие сте на мястото на един от цитираните търговци, продавайки някакъв зеленчук било закупен от друг обект, или произведен, т.е. веднъж вие ще му ходите на контрол, след това Агенцията по храните, която има претенции, събирайки пет инстанции да контролира от фермата до трапезата тези същите продукти, т.е. вашите специалисти не могат да добият онази дълбочина на знанията, за да упражняват контрол, която я имат и по отношение на храните, вече специализираната Агенция по храните, и Агенцията за приходите. Защото имам оплаквания, че вашите служители изискват сертификат за качество. Но ако ги запитаме вашите служители кой издава в България сертификат за качество и европейски продукт от Гърция внесен трябва ли да има сертификат за качество – те няма да отговорят, но взискват и правят глоби на тези производители. Според мен би следвало да махаме тази контролна тежест, когато производителя и търговеца, правейки законен бизнес, има кой да ги контролира. Нямам нищо против вас или другите, обаче когато цял ден трябва да даваш копия от фактури на една инстанция, на втора, на трета, става доста натоварващо.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Бих искал г-н Иванов да ви обясни, преди да стане член на комисията, дълги години е бил началник отдел “Надзор”, мисля, че много добре е запознат с материята. Ако разрешите и той да изложи тезата си.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Добър ден! Уважаеми дами и господа, уважаема г-жо председател, уважаеми г-н Гюзелев, колеги, във връзка с вашето питане, позволете ми да не се съглася с казаното до тук. Държавната комисия по борси и тържища вече 14 години осъществява надлежно специализиран контрол. Една система за контрол, която е добре разпространена в т.нар.страни от средна, централна и северна Европа, което значи преки отговорности. Това сме го доказали с нашите резултати. По никакъв начин не се препокрива контрола извършван от Агенцията по храните и Държавната комисия по стокови борси и тържища. Стоковите тържища и пазарите на производителите, отварям една скоба – пазарите на производителите са вид тържище на практика – изобщо системата на тържищна търговия предполага висока степен на обществена значимост, което означава, че специализиран контрол върху нея е необходим. Защо е необходим? На тези места е необходимо да се гарантира прозрачността при осъществяване на продажбите, разпределението на стоката, тъй като там се разпределя храната на хората. Последствията, които произлизат са доста значими за фиска. В същия контекст искам да кажа, че това което правим ние е дейност свързана с организацията и гаранция за тази прозрачност. Целта на промените в закона е точно това – да гарантираме тази прозрачност, тъй като десет години се работи, десет години имаме наблюдения върху негативните проблеми, които сега сме обхванали, от гледна точка на земеделските производители. От 2005 година насам всяка година изброяваме всички, участващи на пазара играчи, които се представят за земеделски производители и не са такива, използват регистрации като земеделски производители, за да реализират огромни обороти, те създават “сивата” икономика и в момента. Преференцията, която е дадена за земеделския производител не отива при него, отива при спекулативния търговски капитал. Ето защо е необходим особен надзор на тези места за публично предлагане на стоки от такъв характер, каквито са храните. Проблемът не е само с плодовете и зеленчуците, проблемът е с всички храни. Това по никакъв начин не препокрива контролните функции на други контролни органи. Ние се грижим за това, точно на тези места да има точно определени правила, да има прозрачност на търговския процес. Затова се предлагат и промените в чл.3 и се сменя философията за разбирането що е стоково тържище, с оглед да създадем еднозначна нормативна база, която да обхване всички играчи. В момента има некоректни играчи, които осъществяват по своята същност дейност като стоково тържище и пазар на производителите, а в същото време не са обхванати от нормативната база, има дупки, няма пряко разписана отговорност. Точно заради това е необходим специализирания контрол, да има пряко разписана отговорност. За нещата, които не са от наша компетенция ние редовно сезираме компетентните органи, работим заедно с тях. От 2005 г. всички проверки на търговци, които се представят за земеделски производители, упражняващи дейност като физически лица под защитата на регистрацията като земеделски производители, бройката им не пада под 2-3 хиляди. Към 2010 г. по наши данни са 3270 играча, които функционират в страната, по всички стокови тържища и пазари на производители, и извън тях. Ние ги изброяваме един по един. Много е трудно да ви дам точни данни, по простата причина, че това са плаващи мобилни единици, които ги броим в реално време, он лайн. А те се сменят постоянно. Циркулират цигански банди, въпросните хора реализират със своите регистрации на дадени пазари значителни обороти, едни крадат в Северна България, други крадат в Южна България, цялата стока, която идва от Европейския съюз, контрабандните потоци се разпределят. Даден търговец внася огромни количества партиди, раздробяват се на малки партиди и се дават на въпросните хора. Искам да кажа, че всичко, което сме направили има своята логика. В продължение на пет години наблюдаваме това нещо и е крайно негативно за държавата. Необходим е специализирания контрол, местата за разпределяне на храната са важни за държавата и държавата следва да предприеме мерки, независимо кой контролен орган ще го извършва. Необходими са тези промени, необходим е и засилен контрол, тъй като в момента нивото на контрола е много ниско.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, г-н Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Г-н Гюзелев, в подкрепа на това, което казахте, аз бих се върнал на думите на г-жа Симонета Бонева. Забележете с какво започна тя – в момента 81 % от търговците регистрирани по Закона за храните оперират на тържищата и Държавната комисия с 33 човека успява да осъществи много добър контрол. Не виждам къде е проблема? Би трябвало да сме доволни и би трябвало всички вие да положите усилия и да дадете добри предложения, затова са тези комисии. Ние работим много ефективно при положение, че с 33 човека контролираме 81 % от търговците в страната значи добре работи тази комисия.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Гюзелев, реплика.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Изненадан съм от позицията на Министерство на земеделието. Тук министърът на земеделието каза, че тази агенция ще събере всички контролни органи. Аз не поставям под съмнение нито вашата комисия, нито Агенцията по храните, но излиза, че досега не са си вършили работата.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Г-н Гюзелев, говорим за търговия на едро. Новата агенция, която създадохте контролира всички видове храни, навсякъде по веригата, а ние тук говорим само за търговия на едро с храни, само!
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Те също контролират вноса, търговията, качеството.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: При тях е “и”, а при нас е “само”.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Камбитов, заповядайте.
АТАНАС КАМБИТОВ: Един кратък въпрос към г-н Иванов. Казахте “Има значителни загуби за фиска”. Какви са тези загуби и какъв финансов резултат очаквате от прилагането на този закон, за да сме наясно.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Отново казвам, че е много трудно да се изчисли точно. Но считаме, че между 80 млн. и 130 млн.лв. ще бъде финансовият резултат, стъпвайки на бройката на играчите през последните пет години, които са в този сектор. Косвената полза още не е известна, тъй като спирането, това е чл.55, или параграф 16, спирането на възможността този тип играчи да реализират като физически лица по териториите на стоковите тържища и пазарите на производителите ще доведе до косвена полза, че ще спре други играчи, които внасят по-големи партиди. Косвената ползва все още не е ясна, но при всички положения ще бъде в големи размери. Това са 3 хил.души, които реализират всеки ден обеми, по една каруца да продадат, по един бус, като го изчислим – само дневната вреда е доста значителна.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Проблемът е, че говорим за “сив” и “черен” сектор, а той няма как да бъде описан статистически. Очакваме силен ефект, но колко точно не можем да кажем. Този въпрос ни зададоха и в Икономическата комисия, но нали затова говорим за “сив” и “черен” сектор, там можем само да предполагаме. Ако стъпим на тези данни, които в момента обявяват разни институции, че “сивата” икономоика е от порядъка на 36-40 % бихме могли да направим някаква сметка, но тя ще бъде неточна. По мое мнение, на тези тържища около 80 % е сивия оборот. И мисля, че ефектът от тези промени ще бъде много голям.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или предложения има ли? Г-н Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Не разбрах, за предположения за ефекта ли ставаше въпрос?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Да, предположения колко добър ще бъде ефекта, защото при положение, че успеем да се справим с една голяма част от тези 80 % “сив” и “черен” оборот би трябвало косвения ефект за фиска да бъде много осезателен.
ИВАН ИВАНОВ: Производителят трябва да бъде уважаван. Стятате ли и как мислите да контролирате производителя? Аз мисля, че ще се получи такава ситуация, в която, условно казвам – той има 5 дка зеленчуци, но е дал на тази борса, на другата борса, т.е. десет пъти повече отколкото са възможностите на обработваемата площ. Този момент го има. След това. Аз съм от Пазарджик, има зеленчукова борса, не знам доколко я познавате, тя е общинска, там измамата е 90 %, да не кажа повече. Дали е проверявана, в каква степен е проверявана, какви са ви реженията, не мога да кажа. Мисълта ми е, че на тези тържища се продават стоки от Македония, от Сърбия, от Гърция. Мисля, че това не трябва да се случва. Как ще разделите еднатото от другото. Те казват “това е борса на производителя”. Бих искал да помислите върху следното нещо – защо е необходимо производителя да бъде регистриран по Търговския закон? Тук има нещо, което дава възможност да има злоупотреби, защото производителя получава субсидия за обработваема площ, доста неща получава от държавата, при това положение той може да продаде стоката си на цена, която е удобна, има конкуренция. Но той като не е регистриран по този закон, веднага отива в лицето “х”, оттам нататък започва “сивата” търговия. Как ще го предотвратите.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Ние разсъждавахме по абсолютно същия начин, като вас. Когато търговеца и земеделския производител бъдат регистрирани по Търговския закон, това дали има пет декара, както се каза, а ще продаде 50 тона стока, които не може да изкара от тези пет декара, той ще си плати данъците. И ние като държавен орган не се интересуваме от тези 50 тона дали той е произвел 5 тона картофи и 45 тона е взел като търговец или са внесени от някъде, за нас е важно тази стока да бъде продадена с документи, да бъде платено ДДС и данък печалба, т.е. искаме да спрем контрабандата. Защото сега какво се получава? Те се регистрират като земеделски производител, че има една градина от 5 дка и цяла година продава контрабандна стока. Т.е. като направим промените в закона, които ви предлагаме, той яви ли се на пазар на производителя или на тържище ще бъде длъжен или да се регистрира, или ако не иска, защото не може да го принудим, да бъде така добър да се договори с организатора на пазара той да продаде неговата стока с документи за негова сметка, след като му изплати в някакъв период от време стойността на дадената суровина. Точно това, от което се притеснявате искаме да премахнем, защото то е факт и голям проблем.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Иванов искаше реплика. След това г-н Тасим и да приключим с темата.
ИВАН ИВАНОВ: Колеги, не е държавническа позицията – ние да си приберем парите, без значение дали е вкарал стоката от Македония или я е произвел в България. Нека да дадем възможност само на стока произведена в България, защото земеделски производители не си произвеждат зеленчуците, защото внасят стока, която е по-конкурентна. Знаем как се внася, измамите на митниците и т.н. За мен тази позиция е по-добра. Не може да кажем “Не ни интересува, той е по Търговския закон, да си вземем дължимото”, не, трябва да бъде само за производители.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Ще ме извините, аз съм страхотен радетел на това нещо, но веднага колегите ще ви кажат, че не можем да правим такива рестрикции, нямаме право да делим български производи, вносни производители, европейски производители – ще ни санкционират за подобно нещо и то жестоко. Нямаме такива права.
ОГНЯН ТЕТИМОВ: Аз съм от Петрич. Борсата на Карналово – не на 90 %, на 100 % стоката е контрабандна и сега с тези данъци, които ще се налагат, само контрабандата ще се увеличи, нищо друго! Митниците на 100 % работят контрабандно. Абсолютно съм убеден. Г-н Дянков идва, правихме акции с него и се видя за какво става въпрос. Но всичко свърши за три дни. Три дни беше контрола. След това отново започна контрабандния внос.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Нямах намерение да взимам отношение по този закон, защото всяко допълнително администриране ще срещне яростна съпротива от нашата парламентарна група, но съм провокиран от начина, по който се представят нещата от господата от Комисията по стоковите борси и тържищата. Звучите прекрасно, но да ви го кажа в прав текст – има много клишета във вашите изказвания. Вие искате да замените НАП, примерно. Това не е ваш проблем, сивата икономика. Вие говорите за качество на храните. Това също не е ваш проблем. Говорите за прозрачност в сделките – това също не е ваш проблем. Вашият въпрос е съвсем друг и има специален закон, но не искам да се впускам в подробности. Имате идея да влезете в регулацията на този пазар, като дублирате функции на други държавни органи, а преди два месеца тук спорихме с колегите за Агенцията по храните. Там ясно са разписани нещата или поне са декларирани, знам че няма да се случи, но пък още една “шапка”, която има същите претенции – според мен идва много на държавата. Моля ви, намираме се в Комисия по земеделие, ако може малко по-скромничко!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тасим. Ще си позволя аз да взема думата. Ще взема отношение по чл.55, ал.3. Колеги, разбирам целта ви, че когато няма регистрация по Търговския закон, искате да ограничите “сивите” продажби и да са регламентирани всички сделки. Това е похвално, но също смятам, че това е задължение на НАП. Считам, обаче, че това е едно изкуствено условие, което не е много добре обмислено. Има регистрирани кооперации, които са земеделски производители, те не са по Търговския закон, те са по Закона за кооперациите. Ако се приложи тази алинея, означава, че кооперациите ги изключваме, няма да могат да продават сами и ще трябва да продават чрез организатора. По-скоро става въпрос за фискалните устройства. Предполагам, че сте взели статистика за земеделските производители от Министерство на земеделието. Ами те сигурно 80 % са физически лица. Няма никакъв проблем да си физическо лице – земеделски производител. За да са регламентирани сделките просто трябва да имаш фискален апарат. Нищо повече. Земеделските производители, дори и физически лица, са регистрирани и по ДДС, тези които имат съответните обороти или за които регистрацията по ДДС е била необходима, дори поради предприемаческо решение. Така че в този смисъл, ал.3 трябва да претърпи корекция, защото целта е да бъдат регламентирани, но текстът не кореспондира с реалността. Да слагаме задължение за регистрация по Търговския закон – не смятам, че е добра идея.
Има ли други въпроси? Ако няма, да дадем думата на вносителя. Г-н Стойчев, имате думата за коментар.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: На поставените въпроси, мисля че отговорих. Но това, което казахте беше много интересно. Когато включихме тази точка се съобразявахме повече с европейската практика, с Германия, с Холандия, но това, което казахте е страшно резонно и няма никакъв проблем да помислим върху него и да внесем корекции. Абсолютно права сте. Наистина трябва така да се направят промените в закона, че да не измъчваме хората, а да им дадем възможност спокойно да търгуват и всичко да е равнопоставено. Целта не е да ги тормозим и да ги караме да правят неща, които ще ги затрудняват, точно обратното. Всички предложения, които имате ще ги обсъдим заедно и ще направим корекции.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или становища има ли? Ако няма, закривам дебата по точка 1 и предлагам да гласуваме. Който е “за” подкрепа на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11 внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. , моля да гласува.
“За” – 10 гласа “Против” – 1 глас “Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа “за”, 1 глас “против” и 7 гласа “въздържал се” законопроектът се приема.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г.
Уважаеми колеги, в срока, съгласно Правилника за организация дейността на Народното събрание няма постъпили предложения от народни представители. В тази връзка, уважаеми колеги, вие като членове на комисията получихте работен доклад с предложени текстове, като редакция на комисията там където правния експертен екип е преценил, че има необходимост от такива правно-технически редакции. В тази връзка правя процедурно предложение – да гласуваме всички текстове ам блок. Има ли против това предложение? Добре, който е “за” приемане на процедурното предложение – да гласуваме всички текстове ам блок – моля да гласува.
“За” – 13 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 2 гласа
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване, ще изчета всички параграфи и текстове, по които няма редакции на комисията. Това е наименованието на вносителя за закона, параграф 3, параграф 5, параграф 6, параграф 7, параграф 9, параграф 18, параграф 20, параграф 16, параграф 24, параграф 27, параграф 29, параграф 30, параграф 31, параграф 35, параграф 36, параграф 37, параграф 38, параграф 39, параграф 40, параграф 41, параграф 43, параграф 44, параграф 45, параграф 47, параграф 48, параграф 49, параграф 50, параграф 51, текста на вносителя за наименованието “Заключителна разпоредба” и параграф 55, който става 54. Който е “за”, моля да гласува.
“За” – 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Със 17 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” се приема единодушно.
Колеги, подлагам на гласуване отделно параграф 52, който по предложение на комисията следва да бъде отхвърлен. Гласуваме предложението на комисията, за наказателните постановления, тъй като ги издава друг орган. Който е “за”, моля да гласува.
“За” – 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Със 17 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” се приема единодушно.
Колеги, подлагам на гласуване всички останали текстове и параграфи, които са редакция на комисията. Който е “за”, моля да гласува.
“За” – 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Със 17 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” предложение се приема единодушно.
Колеги, по точка 3 има ли предложения или въпроси? Ако няма пожелавам ви приятен ден.
Остават колегите, които са заявили участие в работната група по Закона за браншовите организации. Правим първо заседание.
/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
47 484 знака
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 23 февруари 2011 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 54
На 09 март 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11 внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 23 февруари 2011 г.
3. Текущи.
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното заседание на комисията. Предварително обявеният дневен ред е следния:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11 внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 23 февруари 2011 г.
3. Текущи.
Колеги, допълнения към предварително обявения дневен ред има ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работи. На днешното заседание присъства г-н Антон Величков – заместник изпълнитилен директор на Българската агенция по безопасност на храните, Михаела Мавродинова – гл.юрисконсулт в дирекция “Правна” на Българската агенция по безопасност на храните, Радостка Савова – началник отдел “Държавни помощи и регулация” в Министерство на земеделието и храните, Симонета Бонева – началник отдел в дирекция “Външноикономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Светослава Малчева – дирекция “Външноикономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Едуард Стойчев – председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища и Владимир Иванов – комисар в Държавна комисия по стокови борси и тържища.
По точка 1 от дневния ред давам думата, за вносителя на закона да го представи, на г-жа Симонета Бонева.
СИМОНЕТА БОНЕВА: Благодаря, г-жо председател! Добър ден! Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Законът за стоковите борси и тържищата по принцип урежда условията и реда за създаването, функционирането и дейността на стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителите. И в този смисъл този закон урежда обществените отношения свързани с търговията на едро с храни и цветя. Както много от вас знаят през последните години се наблюдава тенденция на нарастване на броя на нерегламентирените места за търговия на едро с храни. Съществуването на подобни места създава предпоставки за заобикаляне на действащото законодателство, особено на данъчното, а също и предпоставки за нелоялна конкуренция между търговците на храни и цветя на вътрешния пазар. И с цел прекратяване на този процес и създаване на условия за равнопоставеност между всички, които осъществяват търговия с храни у нас, е необходимо да бъдат приети ясни и точни правила и дефиниции на пазарните структури за търговия на едро с храни. В проекта на закон ние предлагаме изменение на определението на “стоково тържище” и на определението “пазар на производителите”. “Стоково тържище”, според новото предложение, е място за търговия на едро с храни и цветя, а “пазара на производителите” е място и инфраструктура за търговия на налични храни и цветя, където стоката на земеделските производители се манипулира, окачествява, партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или съответно за износ. С проекта на закон се въвеждат и изисквания търговията на едро с храни и цветя да се извършва само на стоковите тържища или само на пазарите на производителите, като в обхвата на това изискване не попадат търговските обекти, които представляват магазини или вериги от магазини, където стоката се продава от името и за сметка на едно лице; не попадат в обхвата на този закон сделките между производител и преработвателно предприятие, включително чрез посредник или вносител – преработвателно предприятие, не попадат директните доставки за продажба на краен потребител и не попадат седмичните пазари. С цел привеждане в съответствие с новите изисквания на закона, е предвиден преходен период от 6 месеца за всички лица, които осъществяват търговия с храни, като Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е провела проучване и е направила анализ на търговията с храни в страната и е установила, че от 1051 регистрирани по Закона за храните лица, 81 % от тях осъществяват търговия с храни съгласно изискванията на закона и всъщност несъответствията с новите изисквания трябва да бъдат избегнати за 19 % от регистрираните лица. Това е въздействието, което ще се осъществи с приемането на този закон.
Освен това, във връзка с Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административното регулиране и административната тежест с 20 на сто до края на 2012 г., който е приет с Решение № 235 на Министерски съвет от 2010 г., се предвижда всички вписани обстоятелства и актове в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, необходими за издаване на лиценз за извършване на дейност като стокова борса, стоково тържище или като пазар на производители, да се изискват служебно от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Освен това се въвежда механизъм за изграждане на пазари на производителите, като тип събирателни пазари или като логистични центрове, като организатора на пазара на производителите може да извършва продажби на стоки от свое име и за сметка на конкретен земеделски производител. Допуска се извършване на сделки само с налични храни и цветя, които са приети на пазара на производителите и на местата, които са определени за продажба. Сделките се изпълняват, на пазара на производителите, само от търговци регистрирани по реда на Търговския закон или от лица, регистрирани по съответното законодателство на страна-членка на Европейския съюз. В случаите, когато земеделски производител няма регистрация, като търговец по реда на Търговския закон, сделките могат да се извършват от организатора на пазара на производителите, като се сключва договор между земеделския производител и организатора, и се продава на цена, която определи земеделския производител. Тази промяна се прави с цел да се избегне досегашната лоша търговска практика редица търговци да се представят, като земеделски производители и по този начин да избягват плащането на данъци, а също и осигуряването на съответните документи за стоките, които продават, което от своя страна води до неравнопоставеност между коректните търговци и тези, за които ви говорих.
С проектът на закона предвиждаме да се прецизират разпоредбите, които регламентират лицензионните режими за извършване на дейност, като стокова борса и привеждане в съответствие със Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като се предвижда лиценза за стокова борса да бъде безсрочен, както и за клирингова къща и правата за придобиването на съответния лиценз да не могат да се прехвърлят или преотстъпват на други лица, освен в случаите, които са регламентирани в Търговския закон.
В заключение искам да подчертая, че със сегашния проект на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата се създават условия за постигане на прозрачност в търговията на едро с храни и цветя, и за повишаване на конкурентоспособността на предлаганите на вътрешния пазар стоки, както и се постига едно доусъвършенстване на съществуващата нормативна уредба.
Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, моля да подкрепите така представения от нас проект на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Благодаря за вниманието!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Председателя на Държавата комисия по стокови борси и тържища иска ли думата?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, мисля че изложението на г-жа Симонета Бонева беше много пълно и обстойно. Предполагам, че ще имате въпроси, на които сме готови да отговорим.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Становището на Министерство на земеделието и храните? Заповядайте.
РАДОСТКА САВОВА: Г-жо председател, дами и господа народни представители, Министерство на земеделието и храните подкрепя проекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища. Считаме, че е съобразен с нашето мнение, относно това да се избегне посредничеството на лица, които не са земеделски производители, но се представят като такива и по такъв начин да се ограничи спекулата със земеделска продукция. В същото време е съобразен с Търговския закон. В този закон също така е предвидено да се ограничат режимите по лицензиране. Голяма част от документите, които до момента се представяха на хартиен носител да има възможност по служебен път да бъдат представяни, което е в съответствие с програмата на правителството за по-добро регулиране 2010-2013 г. Ние имаме политика, която е за подкрепа на земеделските производители за създаване на организации на производителите на плодове и зеленчуци , чрез които те да имат възможност за постигане на по-добри реализационни условия на своята продукция и тези организации на производителите се финансират и чрез фондовете на Европейската комисия. По този начин, считаме че се опитваме по възможно най-добрия начин да създадем условия за по-добра организация. Чрез приемането на този закон, в който ще се ограничи лица, които не са земеделски производители да търгуват такава продукция, ние считаме, че се подобрят условията за самите производители. Това, че се изисква да бъдат регистрирани само по Търговския закон като юридически лица, не смятаме, че е пречка за земеделските производители да реализират своята продукция.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, заповядайте за въпроси или становища по така представения законопроект. Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, бих искал да декларирам евентуален конфликт на интереси, няма да гласувам по закона, но ще изразя собствената си позиция. Познавам закона много добре. До преди две години, той беше част от материята, която трябваше добре да познавам, за да мога да работя тогава като управител на търговска фирма. Искам да ви кажа, че беше време този закон да се актуализира, но и дебатите, които станаха в Икономическата комисия показаха, че има върху какво да се поработи. За да видите тези проблеми, трябва да познавате и основния закон, а много малко хора в страната познават така добре закона. Най-добре са запознати, разбира се, колегите от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Но аз бих искал да се аргументирам и ще посоча параграфите, към които имам конкретни забележки. Това е параграф 16, “Чл.55 се изменя така:” и точка 3 “Когато земеделският производител няма регистрация по Търговския закон сделките по ал.1 могат да се извършват от организатора на пазара на производителите по реда на чл.52а, ал.2, на цена определена от производителя.” Това е добро, като законодателен текст, но може би след 10-15 години. Точно този член може така да се изроди в монополни практики по места, защото функцията, като бизнес – организатор на пазара – не предполага извършване и търговия с плодове и зеленчуци. Затова предлагам да се добави буквата “и” и текстът да придобие следния вид “Когато земеделският производител няма регистрация по Търговския закон сделките по ал.1 могат да се извършват и от организатора на пазара по реда на чл.52а”. Каква е философията? Философията е, че малко по-нагоре, ал.2 казва “Сделките по ал.1 се извършват само от търговците, регистрирани по условията и реда на Търговския закон”, т.е. няма колизия между двата текста. Смятам, че е напълно разбираемо и би се приело, като корекция на второ четене. Бих искал да се спра и на Преходни и заключителни разпоредби. На няколко пъти г-жа Бонева в мотивите от МИЕТ изказа твърдението, че закона е съобразен със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Обаче погледнете Преходни и заключителни разпоредби, параграф 22, ал.1, 2 и 3. На практика с един закон за изменение и допълнение ние поставяме под въпрос или на едно ниво, работещите досега пазари и тържища и са нямали забележки или ако са имали такива са били отстранени, тези, които в момента, които закона ги хваща в процедура и тези, които имат намерение. Според мен това е излишно администриране. Промените, които са в първата част предполагат всеки организатор на такъв търговски обект да промени само правилника си. Така ли е, г-н Стойчев? Т.е. би могло с едно заявление до комисията, че желае да продължи дейността си и промени правилника си, т.е. нищо друго не се променя. Следващата забележка. Разсъждавам на глас – този закон се прави за същото време и със същото темпо, с което се правеше и Закона за храните. Голяма част от контролните функции на Комисията по стокови борси и тържища е контрол на храните. В същото време в Националната агенция по храните има специална дирекция, която контролира пресните плодове и зеленчуци още на входа, от границите. Контролира ги и по пазарите, и за етикетите. Говорим за недублиране и натиск върху малкия бизнес, а в същото време една малка комисия от 33 човека, ако не греша, се опитва да контролира и да дублира контролните си функции по отношение на Агенцията по храните. В същото време, отивайки да проверяват те проверяват изправност, фактури, което пък е функция на Национална агенция за приходите. Аз споделям тези неща, не ви е работа да ги знаете, но като ги чуете, може да се позамислите колко са полезни или не. Преди да започнем разговарях с г-н Стойчев, защото моята философия е, не да репресираш местата, които са решили да излязат на светло, по-скоро какъв контрол, и тук не го виждам, г-н Стойчев, към онези обекти, които не са регистрирани при вас. Вие знаете, тръгвайки от София за Бургас или Варна,че съществуват крайпътни пазари, без касови апарати, без условия за продажба, с опасност от катастрофи, т.е. не виждам члена, който ще ви даде острието, което е необходимо за комисията. Това е лично мнение. Няма да гласувам по закона. Мисля, че имаме време, а предвид и обструкциите, които се получиха в Икономическата комисия, всички заедно да го пипнем така, щото да не спъваме бизнеса, и да регулираме процеса, и да спрем “сивия” поток от зеленчуци чрез показване на карта за земеделски производител. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Гюзелев. Г-н Стойчев, имате думата.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Благодаря. Г-н Гюзелев, без значение, че скоро регистрирахте Агенцията по храните, преди това същите тези органи ги имаше. Те се наричаха ДВСК и РИОКОЗ. Т.е. същите тези органи трябваше да контролират пазарите, за които говорите, защото Държавната комисия извършва надзор върху регистрирани стокови тржища, т.е. върху определен вид територия. Така че нищо не се променя, в смисъл, че ако някой не си е вършил работата досега, да се надявам, че след като приехте новия закон и нарекохте двете обединени структури Агенция по храните, те би трябвало да си вършат тази работа. Както и НАП. Десетилетия наред са съществували тези структури, само че под други имена. Затова не виждам къде е колизията и при положение, че преди 14 години е създаден Закона за стокови борси и тържища, създадена е комисията, която функционира доста успешно в този дълъг период от време, не мога да разбера точно кое ви притеснява. Да, ресурсът ни е малък спрямо 2900 човека, които ще оставите в новата агенция, при 33 човека, да, но ние досега контролирахме 69 тържища и 5 пазара на производители и досега комисията много добре се справяше със своите задължения. Така че може би трябва малко по-конкретно да зададете въпросите си, ще ви отговоря с удоволствие. Благодаря.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: За един и същи обект се идва за контрол от две инстанции. Ние говорим за опростяване на правилата, за ненадуване на администрацията. Ако вие сте на мястото на един от цитираните търговци, продавайки някакъв зеленчук било закупен от друг обект, или произведен, т.е. веднъж вие ще му ходите на контрол, след това Агенцията по храните, която има претенции, събирайки пет инстанции да контролира от фермата до трапезата тези същите продукти, т.е. вашите специалисти не могат да добият онази дълбочина на знанията, за да упражняват контрол, която я имат и по отношение на храните, вече специализираната Агенция по храните, и Агенцията за приходите. Защото имам оплаквания, че вашите служители изискват сертификат за качество. Но ако ги запитаме вашите служители кой издава в България сертификат за качество и европейски продукт от Гърция внесен трябва ли да има сертификат за качество – те няма да отговорят, но взискват и правят глоби на тези производители. Според мен би следвало да махаме тази контролна тежест, когато производителя и търговеца, правейки законен бизнес, има кой да ги контролира. Нямам нищо против вас или другите, обаче когато цял ден трябва да даваш копия от фактури на една инстанция, на втора, на трета, става доста натоварващо.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Бих искал г-н Иванов да ви обясни, преди да стане член на комисията, дълги години е бил началник отдел “Надзор”, мисля, че много добре е запознат с материята. Ако разрешите и той да изложи тезата си.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Добър ден! Уважаеми дами и господа, уважаема г-жо председател, уважаеми г-н Гюзелев, колеги, във връзка с вашето питане, позволете ми да не се съглася с казаното до тук. Държавната комисия по борси и тържища вече 14 години осъществява надлежно специализиран контрол. Една система за контрол, която е добре разпространена в т.нар.страни от средна, централна и северна Европа, което значи преки отговорности. Това сме го доказали с нашите резултати. По никакъв начин не се препокрива контрола извършван от Агенцията по храните и Държавната комисия по стокови борси и тържища. Стоковите тържища и пазарите на производителите, отварям една скоба – пазарите на производителите са вид тържище на практика – изобщо системата на тържищна търговия предполага висока степен на обществена значимост, което означава, че специализиран контрол върху нея е необходим. Защо е необходим? На тези места е необходимо да се гарантира прозрачността при осъществяване на продажбите, разпределението на стоката, тъй като там се разпределя храната на хората. Последствията, които произлизат са доста значими за фиска. В същия контекст искам да кажа, че това което правим ние е дейност свързана с организацията и гаранция за тази прозрачност. Целта на промените в закона е точно това – да гарантираме тази прозрачност, тъй като десет години се работи, десет години имаме наблюдения върху негативните проблеми, които сега сме обхванали, от гледна точка на земеделските производители. От 2005 година насам всяка година изброяваме всички, участващи на пазара играчи, които се представят за земеделски производители и не са такива, използват регистрации като земеделски производители, за да реализират огромни обороти, те създават “сивата” икономика и в момента. Преференцията, която е дадена за земеделския производител не отива при него, отива при спекулативния търговски капитал. Ето защо е необходим особен надзор на тези места за публично предлагане на стоки от такъв характер, каквито са храните. Проблемът не е само с плодовете и зеленчуците, проблемът е с всички храни. Това по никакъв начин не препокрива контролните функции на други контролни органи. Ние се грижим за това, точно на тези места да има точно определени правила, да има прозрачност на търговския процес. Затова се предлагат и промените в чл.3 и се сменя философията за разбирането що е стоково тържище, с оглед да създадем еднозначна нормативна база, която да обхване всички играчи. В момента има некоректни играчи, които осъществяват по своята същност дейност като стоково тържище и пазар на производителите, а в същото време не са обхванати от нормативната база, има дупки, няма пряко разписана отговорност. Точно заради това е необходим специализирания контрол, да има пряко разписана отговорност. За нещата, които не са от наша компетенция ние редовно сезираме компетентните органи, работим заедно с тях. От 2005 г. всички проверки на търговци, които се представят за земеделски производители, упражняващи дейност като физически лица под защитата на регистрацията като земеделски производители, бройката им не пада под 2-3 хиляди. Към 2010 г. по наши данни са 3270 играча, които функционират в страната, по всички стокови тържища и пазари на производители, и извън тях. Ние ги изброяваме един по един. Много е трудно да ви дам точни данни, по простата причина, че това са плаващи мобилни единици, които ги броим в реално време, он лайн. А те се сменят постоянно. Циркулират цигански банди, въпросните хора реализират със своите регистрации на дадени пазари значителни обороти, едни крадат в Северна България, други крадат в Южна България, цялата стока, която идва от Европейския съюз, контрабандните потоци се разпределят. Даден търговец внася огромни количества партиди, раздробяват се на малки партиди и се дават на въпросните хора. Искам да кажа, че всичко, което сме направили има своята логика. В продължение на пет години наблюдаваме това нещо и е крайно негативно за държавата. Необходим е специализирания контрол, местата за разпределяне на храната са важни за държавата и държавата следва да предприеме мерки, независимо кой контролен орган ще го извършва. Необходими са тези промени, необходим е и засилен контрол, тъй като в момента нивото на контрола е много ниско.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, г-н Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Г-н Гюзелев, в подкрепа на това, което казахте, аз бих се върнал на думите на г-жа Симонета Бонева. Забележете с какво започна тя – в момента 81 % от търговците регистрирани по Закона за храните оперират на тържищата и Държавната комисия с 33 човека успява да осъществи много добър контрол. Не виждам къде е проблема? Би трябвало да сме доволни и би трябвало всички вие да положите усилия и да дадете добри предложения, затова са тези комисии. Ние работим много ефективно при положение, че с 33 човека контролираме 81 % от търговците в страната значи добре работи тази комисия.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Гюзелев, реплика.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Изненадан съм от позицията на Министерство на земеделието. Тук министърът на земеделието каза, че тази агенция ще събере всички контролни органи. Аз не поставям под съмнение нито вашата комисия, нито Агенцията по храните, но излиза, че досега не са си вършили работата.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Г-н Гюзелев, говорим за търговия на едро. Новата агенция, която създадохте контролира всички видове храни, навсякъде по веригата, а ние тук говорим само за търговия на едро с храни, само!
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Те също контролират вноса, търговията, качеството.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: При тях е “и”, а при нас е “само”.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Камбитов, заповядайте.
АТАНАС КАМБИТОВ: Един кратък въпрос към г-н Иванов. Казахте “Има значителни загуби за фиска”. Какви са тези загуби и какъв финансов резултат очаквате от прилагането на този закон, за да сме наясно.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Отново казвам, че е много трудно да се изчисли точно. Но считаме, че между 80 млн. и 130 млн.лв. ще бъде финансовият резултат, стъпвайки на бройката на играчите през последните пет години, които са в този сектор. Косвената полза още не е известна, тъй като спирането, това е чл.55, или параграф 16, спирането на възможността този тип играчи да реализират като физически лица по териториите на стоковите тържища и пазарите на производителите ще доведе до косвена полза, че ще спре други играчи, които внасят по-големи партиди. Косвената ползва все още не е ясна, но при всички положения ще бъде в големи размери. Това са 3 хил.души, които реализират всеки ден обеми, по една каруца да продадат, по един бус, като го изчислим – само дневната вреда е доста значителна.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Проблемът е, че говорим за “сив” и “черен” сектор, а той няма как да бъде описан статистически. Очакваме силен ефект, но колко точно не можем да кажем. Този въпрос ни зададоха и в Икономическата комисия, но нали затова говорим за “сив” и “черен” сектор, там можем само да предполагаме. Ако стъпим на тези данни, които в момента обявяват разни институции, че “сивата” икономоика е от порядъка на 36-40 % бихме могли да направим някаква сметка, но тя ще бъде неточна. По мое мнение, на тези тържища около 80 % е сивия оборот. И мисля, че ефектът от тези промени ще бъде много голям.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или предложения има ли? Г-н Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Не разбрах, за предположения за ефекта ли ставаше въпрос?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Да, предположения колко добър ще бъде ефекта, защото при положение, че успеем да се справим с една голяма част от тези 80 % “сив” и “черен” оборот би трябвало косвения ефект за фиска да бъде много осезателен.
ИВАН ИВАНОВ: Производителят трябва да бъде уважаван. Стятате ли и как мислите да контролирате производителя? Аз мисля, че ще се получи такава ситуация, в която, условно казвам – той има 5 дка зеленчуци, но е дал на тази борса, на другата борса, т.е. десет пъти повече отколкото са възможностите на обработваемата площ. Този момент го има. След това. Аз съм от Пазарджик, има зеленчукова борса, не знам доколко я познавате, тя е общинска, там измамата е 90 %, да не кажа повече. Дали е проверявана, в каква степен е проверявана, какви са ви реженията, не мога да кажа. Мисълта ми е, че на тези тържища се продават стоки от Македония, от Сърбия, от Гърция. Мисля, че това не трябва да се случва. Как ще разделите еднатото от другото. Те казват “това е борса на производителя”. Бих искал да помислите върху следното нещо – защо е необходимо производителя да бъде регистриран по Търговския закон? Тук има нещо, което дава възможност да има злоупотреби, защото производителя получава субсидия за обработваема площ, доста неща получава от държавата, при това положение той може да продаде стоката си на цена, която е удобна, има конкуренция. Но той като не е регистриран по този закон, веднага отива в лицето “х”, оттам нататък започва “сивата” търговия. Как ще го предотвратите.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Ние разсъждавахме по абсолютно същия начин, като вас. Когато търговеца и земеделския производител бъдат регистрирани по Търговския закон, това дали има пет декара, както се каза, а ще продаде 50 тона стока, които не може да изкара от тези пет декара, той ще си плати данъците. И ние като държавен орган не се интересуваме от тези 50 тона дали той е произвел 5 тона картофи и 45 тона е взел като търговец или са внесени от някъде, за нас е важно тази стока да бъде продадена с документи, да бъде платено ДДС и данък печалба, т.е. искаме да спрем контрабандата. Защото сега какво се получава? Те се регистрират като земеделски производител, че има една градина от 5 дка и цяла година продава контрабандна стока. Т.е. като направим промените в закона, които ви предлагаме, той яви ли се на пазар на производителя или на тържище ще бъде длъжен или да се регистрира, или ако не иска, защото не може да го принудим, да бъде така добър да се договори с организатора на пазара той да продаде неговата стока с документи за негова сметка, след като му изплати в някакъв период от време стойността на дадената суровина. Точно това, от което се притеснявате искаме да премахнем, защото то е факт и голям проблем.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Иванов искаше реплика. След това г-н Тасим и да приключим с темата.
ИВАН ИВАНОВ: Колеги, не е държавническа позицията – ние да си приберем парите, без значение дали е вкарал стоката от Македония или я е произвел в България. Нека да дадем възможност само на стока произведена в България, защото земеделски производители не си произвеждат зеленчуците, защото внасят стока, която е по-конкурентна. Знаем как се внася, измамите на митниците и т.н. За мен тази позиция е по-добра. Не може да кажем “Не ни интересува, той е по Търговския закон, да си вземем дължимото”, не, трябва да бъде само за производители.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Ще ме извините, аз съм страхотен радетел на това нещо, но веднага колегите ще ви кажат, че не можем да правим такива рестрикции, нямаме право да делим български производи, вносни производители, европейски производители – ще ни санкционират за подобно нещо и то жестоко. Нямаме такива права.
ОГНЯН ТЕТИМОВ: Аз съм от Петрич. Борсата на Карналово – не на 90 %, на 100 % стоката е контрабандна и сега с тези данъци, които ще се налагат, само контрабандата ще се увеличи, нищо друго! Митниците на 100 % работят контрабандно. Абсолютно съм убеден. Г-н Дянков идва, правихме акции с него и се видя за какво става въпрос. Но всичко свърши за три дни. Три дни беше контрола. След това отново започна контрабандния внос.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Нямах намерение да взимам отношение по този закон, защото всяко допълнително администриране ще срещне яростна съпротива от нашата парламентарна група, но съм провокиран от начина, по който се представят нещата от господата от Комисията по стоковите борси и тържищата. Звучите прекрасно, но да ви го кажа в прав текст – има много клишета във вашите изказвания. Вие искате да замените НАП, примерно. Това не е ваш проблем, сивата икономика. Вие говорите за качество на храните. Това също не е ваш проблем. Говорите за прозрачност в сделките – това също не е ваш проблем. Вашият въпрос е съвсем друг и има специален закон, но не искам да се впускам в подробности. Имате идея да влезете в регулацията на този пазар, като дублирате функции на други държавни органи, а преди два месеца тук спорихме с колегите за Агенцията по храните. Там ясно са разписани нещата или поне са декларирани, знам че няма да се случи, но пък още една “шапка”, която има същите претенции – според мен идва много на държавата. Моля ви, намираме се в Комисия по земеделие, ако може малко по-скромничко!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тасим. Ще си позволя аз да взема думата. Ще взема отношение по чл.55, ал.3. Колеги, разбирам целта ви, че когато няма регистрация по Търговския закон, искате да ограничите “сивите” продажби и да са регламентирани всички сделки. Това е похвално, но също смятам, че това е задължение на НАП. Считам, обаче, че това е едно изкуствено условие, което не е много добре обмислено. Има регистрирани кооперации, които са земеделски производители, те не са по Търговския закон, те са по Закона за кооперациите. Ако се приложи тази алинея, означава, че кооперациите ги изключваме, няма да могат да продават сами и ще трябва да продават чрез организатора. По-скоро става въпрос за фискалните устройства. Предполагам, че сте взели статистика за земеделските производители от Министерство на земеделието. Ами те сигурно 80 % са физически лица. Няма никакъв проблем да си физическо лице – земеделски производител. За да са регламентирани сделките просто трябва да имаш фискален апарат. Нищо повече. Земеделските производители, дори и физически лица, са регистрирани и по ДДС, тези които имат съответните обороти или за които регистрацията по ДДС е била необходима, дори поради предприемаческо решение. Така че в този смисъл, ал.3 трябва да претърпи корекция, защото целта е да бъдат регламентирани, но текстът не кореспондира с реалността. Да слагаме задължение за регистрация по Търговския закон – не смятам, че е добра идея.
Има ли други въпроси? Ако няма, да дадем думата на вносителя. Г-н Стойчев, имате думата за коментар.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: На поставените въпроси, мисля че отговорих. Но това, което казахте беше много интересно. Когато включихме тази точка се съобразявахме повече с европейската практика, с Германия, с Холандия, но това, което казахте е страшно резонно и няма никакъв проблем да помислим върху него и да внесем корекции. Абсолютно права сте. Наистина трябва така да се направят промените в закона, че да не измъчваме хората, а да им дадем възможност спокойно да търгуват и всичко да е равнопоставено. Целта не е да ги тормозим и да ги караме да правят неща, които ще ги затрудняват, точно обратното. Всички предложения, които имате ще ги обсъдим заедно и ще направим корекции.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или становища има ли? Ако няма, закривам дебата по точка 1 и предлагам да гласуваме. Който е “за” подкрепа на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11 внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. , моля да гласува.
“За” – 10 гласа “Против” – 1 глас “Въздържал се” – 7 гласа
С 10 гласа “за”, 1 глас “против” и 7 гласа “въздържал се” законопроектът се приема.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г.
Уважаеми колеги, в срока, съгласно Правилника за организация дейността на Народното събрание няма постъпили предложения от народни представители. В тази връзка, уважаеми колеги, вие като членове на комисията получихте работен доклад с предложени текстове, като редакция на комисията там където правния експертен екип е преценил, че има необходимост от такива правно-технически редакции. В тази връзка правя процедурно предложение – да гласуваме всички текстове ам блок. Има ли против това предложение? Добре, който е “за” приемане на процедурното предложение – да гласуваме всички текстове ам блок – моля да гласува.
“За” – 13 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 2 гласа
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване, ще изчета всички параграфи и текстове, по които няма редакции на комисията. Това е наименованието на вносителя за закона, параграф 3, параграф 5, параграф 6, параграф 7, параграф 9, параграф 18, параграф 20, параграф 16, параграф 24, параграф 27, параграф 29, параграф 30, параграф 31, параграф 35, параграф 36, параграф 37, параграф 38, параграф 39, параграф 40, параграф 41, параграф 43, параграф 44, параграф 45, параграф 47, параграф 48, параграф 49, параграф 50, параграф 51, текста на вносителя за наименованието “Заключителна разпоредба” и параграф 55, който става 54. Който е “за”, моля да гласува.
“За” – 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Със 17 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” се приема единодушно.
Колеги, подлагам на гласуване отделно параграф 52, който по предложение на комисията следва да бъде отхвърлен. Гласуваме предложението на комисията, за наказателните постановления, тъй като ги издава друг орган. Който е “за”, моля да гласува.
“За” – 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Със 17 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” се приема единодушно.
Колеги, подлагам на гласуване всички останали текстове и параграфи, които са редакция на комисията. Който е “за”, моля да гласува.
“За” – 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
Със 17 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” предложение се приема единодушно.
Колеги, по точка 3 има ли предложения или въпроси? Ако няма пожелавам ви приятен ден.
Остават колегите, които са заявили участие в работната група по Закона за браншовите организации. Правим първо заседание.
/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
47 484 знака
