1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите за второ четене.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите




П Р О Т О К О Л

№ 63

На 15 юли 2011 г. в гр. Бургас се проведе изнесено заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите за второ четене.

Заседанието беше открито в 18,10 часа и ръководено от госпожа Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, първо, добър ден на всички!
В качеството ми на председател на Комисията по земеделието и горите, първо искам да благодаря на народния представител от област Бургас и член на нашата комисия господин Стоян Гюзелев, който покани тук нашата комисия да проведем заседанието и организира тази среща във връзка със закона, който ще приемем на второ четене и който касае региона.
Благодарим на кмета на общината за посрещането, на областния управител господин Гребенаров и на всички колеги – домакини от Бургас.
Добър ден на всички, които присъстват!
На днешното заседание присъства министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов. Очакваме в 18,30 ч. да пристигнат и евродепутати от Комисията по рибарство, с които ще проведем кратка среща във времето, в което ще протича и нашето редовно заседание. Също така присъстват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури господин Пламен Захариев – изпълнителен директор, господин Ивайло Симеонов – директор на Дирекция „Рибарство и контрол”, и Доротея Крачулова – директор на Правната дирекция, колеги от различни рибарски сдружения. Това, което е заявено предварително е от Сдружение „Черноморски изгрев” – Варна, също така присъстват и колеги от Министерството на земеделието и храните. откривам заседанието на Комисията по земеделието и горите.
Уважаеми колеги, точка единствена на днешното заседание е обсъждане на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Съгласно процедурите и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние сме в процедура на второ четене, след като на първо четене законопроектът беше приет изцяло като философия. Това означава, че ние можем да дебатираме, коментираме и накрая да гласуваме параграфите така, както са предложени от вносителя, допълнителните такива, внесени от народни представители в законния срок, и редакциите, предложени от комисията, разбира се, всеки с гласуване така, както смята, че следва да се произнесе по тях.
Докладът е пред вас.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Всички виждаме, че законът е доста тежък и ще имаме доста работа, но въпреки всичко тук сме поканили представители на различни организации и предлагам там, където има текстове, които ги касаят, да им се дава възможност, макар и в рамките на две минути, да изкажат позициите си по съответните параграфи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбира се. Това ще стане, когато стигнем до съответния параграф. И без процедура това е съвършено ясно.
Колеги, тъй като, както каза и господин Атанасов, законопроектът е дълъг, там, където няма редакции или предложения, ще подлагам на гласуване параграфите ан блок.
Съгласно представеният ви доклад, по заглавието и по § 1 няма предложена редакция от комисията, нито са постъпили предложения, така че ще поставя на гласуване ан блок наименованието на закона и § 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се.
Заповядайте за процедура, госпожо Раева.
ПЕТЯ РАЕВА: Тъй като има назначен нов изпълнителен директор на Агенцията по рибарство и аквакултури, моето предложение е да чуем негово становище по отношение духа на закона, преди да гласуваме всички текстове, както и да направи кратко представяне. Все пак го виждаме за първи път.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колежке Раева, аз съм
Предвид на това, че този законопроект ще се презентира и пред евродепутатите, които ще посетят нашето заседание, предлагам за да не става на два пъти, това да стане наведнъж тогава.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, по § 2, 3 и 4 няма нови предложения. Всички тези предложения са редакционни текстове на комисията.
Има ли други предложения по тези параграфи? Няма.


Текстовете се приемат.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 5.

Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По § 5 – по вносител, има редакционно предложение на комисията. Параграф 5 става § 6.
По § 6 – по вносител, има редакционно предложение на комисията. Параграф 6 става § 7.

Подлагам на гласуване ан блок § 5, който става § 6, и § 6, който става § 7 в редакция на комисията.

Гласували 12: за – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се.
По § 7 има постъпило предложение за техническа редакция на текста от народния представител Георги Икономов.

ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Уважаеми колеги, по § 7 се предлага от вносителя думите „реките, старите речни корита и” да отпаднат.
Предлагам те да останат.
Мотивът да отпаднат от закона е, че досега няма възможност и не са отдавани такива водни обекти за стопанисване в рибностопанско отношение, но това не означава, че занапред не би могло да има такава възможност. Така че не мисля това нещо като възможност просто, че е вредно да си остане в закона.
Затова предлагам думите „реките и старите речни корита” да останат, а не да бъдат заличавани.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Нашият мотив за неприемане на това предложение е, че приемането на предложената редакция би означавало да бъде ограничен достъпа на любителите до съответните участъци и независимо, че притежават билет за любителски риболов, който е държавната такса в случая, те по някакъв начин ще бъдат ограничени при своя достъп, ако тази река е наета от дадено сдружение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз не мисля, че това е състоятелно като довод. Първо, защото, ако дадено сдружение вземе под наем някакъв участък от река, същото е съотносимо, ако вземе и язовир. Той го взима не за да ограничава достъпа на любителите – риболовци, а напротив, просто да го зариби, да го охранява повече и да направи така, че той да бъде много по-посещаем. Това е и целта.
Аз и нататък имам такива предложения в целия закон, така че да се смъкне малко отговорността на държавата по отношение на зарибяване, по отношение на охрана, да се разтовари малко на нестопанските субекти на организациите с идеална цел, на рибарите. Те най-добре знаят как да стопанисват и как да си охраняват рибата.
Бъдете сигурни, че ако това нещо бъде дадено под наем, никой няма да ограничава достъпа. Просто ще има по-голям контрол, повече риба и нещата ще са по-добре отколкото, ако е безстопанствено.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Или да запишем с изричен текст, че
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: При отдаването на язовирите – държавна собственост, нещата са малко по-различни, защото в тях може да бъдат обособени зони, които са достъпни за всеки любител, докато в случая – при отдаване на част от реката, там ще имат право да присъстват само членове на сдружението с членски карти. По този начин ограничаваме другите любители риболовци с платен годишен билет или какъвто и да е билет за любителски риболов. А по Наредба № 22, ако се отдаде язовир, има зони, които могат да бъдат оставени свободни за любители риболовци, без да са членове
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз не мисля, че това пречи да се направи по същия начин и за реките. Никъде не е казано, особено пък в закона такава подробност – че което сдружение вземе река или корито, или участък от река, то ще бъде само за неговите членове. Тук не е записано.
Ние оставяме една принципна възможност в закона това нещо да може да се случи – дали днес, дали след пет години, дали след десет. А пък подробностите – как ще се случи, по какъв начин ще се отдават, чия ще бъде собствеността, това може да стане с един последващ акт, поднормативен документ, с наредба или някакъв
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, аз затова зададох въпроса: не можем ли да запишем, че тази възможност остава, но сдружението, което е наело този участък от реката, да не може да ограничава достъпа на всички останали, които са си платили риболовен билет? Мисля, че не е проблем да се запише като текст и тогава вече нямаме
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Раева.
ПЕТЯ РАЕВА: По принцип реките и речните корита са публична държавна собственост и основното им предназначение е, че не са предвидени за рибопроизводство. Където има изградени диги и други съоръжения, не знам как ще бъде установена риболовна и друга риборазвъдна дейност, каквато предлагате вие, тъй като тяхната основна цел е за предпазване от вредното
Публичните язовири, които трябваше да бъдат отдадени на сдруженията за стопанисване и риборазвъждане, така или иначе това още не се е случило в продължение на толкова години.
Аз предлагам да не обсъждаме този сложен казус – реките в рибностопанско отношение, което няма да стане само с един член, а ще трябва да се създаде сериозна законодателна уредба в тази насока. Единствената възможност – това не може да бъде под наем, а би могло да бъде на концесии и трябва да се създаде сериозна
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Тук има едно неразбиране, колеги. Никой не е тръгнал да прави стопанско развъждане в реките. Реките се взимат и се дават единствено за спортен риболов. Това го правят в момента, може би, някои горски стопанства – част от горски реки се зарибяват с балканска пъстърва, и по този начин идват туристи или любители, които отиват там да ловят риба евентуално срещу някакво заплащане. Не говорим въобще за концесии, не говорим за нищо. Реката се взима единствено в рибностопанско отношение, което няма нищо общо с водоползване или с другите функции, които са на
Мога да кажа за това, че са публична държавна собственост – разбира се, но те са публична държавна собственост още от преди приемането на Закона за рибарството и аквакултурите, което означава, че към неговото приемане не е било проблем да се включат. Така че и в момента не мисля, че е проблем.
Казвам, че този текст в момента не пречи. Той дава една възможност, която впоследствие би могла да се развие. И в момента няма отдадена река под наем. Едва ли някой е търсил и да я вземе по някакъв начин. Разбира се, както прецени комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други становища, колеги?
Подлагам на гласуване предложението на народния
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Уважаеми колеги, по § 7, който става § 8, правим следната
1. След израза „ал. 1” и последващото, в края на изречението думите „в реките, старите речни корита и” се заменят с „във”
Точка втора остава със сегашния текст.

Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.

Постъпило е предложение от народния представител Георги

ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря, господин председател.
Направил съм предложение за създаване на нов чл. 15б. Съдържанието е дълго, но предполагам, че сте се запознали. Аз ще
Става въпрос за процедурата по отдаване на водоемите – държавна собственост, за стопанисване в рибностопанско отношение, пак подчертавам, на сдруженията, регистрирани по Закона за рибарството и аквакултурите по чл. 11 от закона. Досега действа една Наредба № 22, която още е в сила, за начина на отдаване на тези водоеми, но досега вече може би повече от 5-6
С предложението, което правя за чл. 15б, процедурата е доста по-опростена. Отпадат изисквания за брой членове на сдружение, което трябва да наеме водоем, за негови неприсъщи задачи, които му се вменяват съгласно Наредба № 22, Просто една по-опростена процедура, която я подписва министъра на земеделието и храните,. Това нещо го коментирахме преди с експерти от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Ще чуем и тяхното мнение.
Мисля, че това нещо е важно, за да може да тръгне наистина отдаването под наем на водоемите, а не просто да го имаме записано на книга и така да седят.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Даже днес, когато пътувах, имаше коментар по Програма „Хоризонт” и явно сдруженията на ловците и
Вярно, че нормативната база е несъвършена. Вие предлагате вариант, който може да се обсъди. Мисля обаче, че големият въпрос стои по следния начин – да, но без право за преотдаване. Така мисля. Освен това достъпът до тия водоеми за обикновения риболовец също трябва да бъде направен така, че да не бъдат ощетени. Защото познаваме практиките и мисля, че не са най-добрите там, където имаме малкото случаи на общински язовири. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин
Моля за становището на Изпълнителната агенция по
Заповядайте.
ДОРОТЕЯ КРАЧУЛОВА: Нашите мотиви за неприемане на така разписаната процедура е, че законодателният процес би следвало да върви в посока създаване на по-прозрачни правила с осигурен достъп за участие на възможно по-широк кръг от лица. Предложената редакция не само, че не води до постигане на посочените цели, но и би довела до ненужно и необосновано олекотяване на процедурата, при която се дава законова възможност управлението на рибните ресурси да бъде предоставено на всяко едно заинтересовано лице, което заяви желание за това, и то за
При липса на ясни правила и ред за обявяване на процедурата възниква въпроса: как ще следва да процедира министъра на земеделието и храните при наличие на две или повече заявления за
Освен това редът и условията са разписани в Наредба № 22, в която са предвидени основните правила за даване на рибните ресурси в язовирите – държавна собственост. Така че мисля, че това в случая не е предмет на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, а в Наредба № 22.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам само да допълня колегите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, на
И сега по действащия чл. 15а има издадена такава наредба и това, че има проблеми с нейното прилагане не е основание да правим промяна и то в цялост, описана в хипотези, с така предложения член. Затова споделям становището на колегите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Дори приемането на това предложение, което практически ще доведе текстове от наредбата да се впишат в закона, тя е и непълна и мисля, че не е удачно и следва да остане за решаване в наредбата, както е.
Въпросът за прилагането е съвсем различен от
Има ли други становища?

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Аз имам въпрос към директора на Дирекция „Рибарство и контрол”. Бихте ли ми казали защо тази прословута Наредба № 22 толкова години наистина няма отдаден нито един воден обект по наредбата? Има някакъв проблем с текстовете, с прилагането или какъв е проблемът наистина? Защото действително много хора, много сдружения поставят този въпрос, че Наредба № 22 реално не работи и може би затова колегата се опитва сега в закона да направи някакво допълнение. Бихте ли казали какъв е проблема с наредбата?
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Досега по наредбата имаше открити две процедури за отдаване на водни обекти. И двете процедури бяха прекратени със заповед на министъра на земеделието и храните поради обективни причини – липса на достатъчно добре подготвена документация; липса на добре изготвени планове за управление, които сдруженията трябва да изготвят за управлението на тези обекти; липса на чисто документални изисквания, които няма как да пренебрегнем.
Вие сте права, наредбата наистина в сегашния си вид е доста неработеща и сме направили постъпки за сформиране на комисия и ще предложим на министъра на земеделието и храните в рамките на месец-два да направим промяна в тази наредба, като това, което предлага господин Икономов, ще залегне в нея.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: За мен този проблем има две страни. Едната е принципната страна на въпроса, която обхваща и въпроса на господин Атанасов, и на госпожа Янчева. Другата е законовата
Принципната страна, господин Атанасов, това дали обикновеният риболовец ще има достъп – предполагам, че говорите за риболовец, който е само с любителски билет, а не е член на дадено сдружение и сега не е уредена. Нали така? И сега не е уредено, така че нищо не се променя към момента. Това ще се уреди впоследствие с наредбата или с вътрешните правила, или с договора, който би сключил министъра на земеделието и храните, със
До момента – аз не знам кои са тези две сдружения, затова подчертавам две. Госпожата от дирекцията казва, че ненужно улесняваме процедурата. Досега за пет години има две процедури. Колко по-трудна да я направим, така че да има поне 20 процедури за цялата страна? Предполагам, че тук за Бургас имаше желание за яз. „Мандра”. Доколкото знам, има за Трявна, има за Казанлък желаещи, но никой не може да отговори на изискванията, които са записани д тази Наредба № 22, която, както сам казвате, не работи.
Вие казвате планове за управление – не са били подходящи. Сега с какви планове за управление управлявате вие рибните ресурси в тези язовири? Има ли такива планове? Кажете ми колко
В Благоевградска област Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури разполага с шест специалисти – охрана от шест човека. Как може охрана от шест човека за една Благоевградска област да охранява реките, да охранява язовирите и да охранява всичко на тази територия?
Аз изхождам от тази гледна точка. Наистина малко да се разтоварите. Защото сега вашето става едно „Ни ние го ядем”, както казваме, „Ни на кучетата го даваме”. Хората искат да го вземат, искат да зарибяват, искат да стопанисват и да охраняват – неща, които вие в момента не вършите, а в същото време това нещо би довело до прилив на любители риболовци, защото един човек става рибар любител, когато има къде да лови риба. Когато хвърля само, където има жаби, няма какво да лови. Мисля, че вие в момента не сте в състояние да се справите с това и затова предлагам това нещо да се прехвърли на сдружения.
Има сдружения в цялата страна – това са и в Бургас, и други огромни сдружения с над 100-годишна история. Недейте да сравнявате, господин Атанасов, такова сдружение с някоя фирма, която е наела някакъв водоем единствено с цел печалба. Просто те си имат и програми за детски риболов, имат си възпитателна цел. Нещата стоят по съвсем друг начин и затова го предлагам.
Другият вариант е тази Наредба № 22. Наистина съберете тази група, седнете с всички неправителствени организации и я направете работеща.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Аз съм напълно съгласен с господин Икономов, но не е вярно, че до момента са кандидатствали няколко сдружения. Единственото сдружение, което е кандидатствало до момента, е Национален ловно-рибарски съюз и то с едно заявление да наемеш първо 16, а после 18 водоема и то с една членска маса от 500 човека. Това е нелогично. Не може една членска маса от 500 човека да я заявяваш за всеки водоем. Не може сдружение с 500-те човека, което е от регион София да управлява яз. „Цонево” примерно във Варна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, явно, че тук имаме два проблема. Единият е може би текстовете на наредбата. Може би е толкова усложнена, че няма желаещи. Вторият проблем е желанието на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да върви по
Първият проблем се решава може би с една наредба, която да бъде представена пред Комисията по земеделието и горите, тъй като така или иначе тя трябва да кореспондира със законодателството. Както казвате, до месец-два, бъдете така добри в този срок да бъдете готови.
Вторият проблем. Виждам, че новият директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е тук. Няма да се връщаме назад кой какво правил, добре ли го е правил или не. Нашата препоръка е: нека бъдем по-експедитивни, да имаме еднакво мерило към всички. Разбира се, че е несъстоятелно с едно заявление да искаш половината водоеми в България. За всеки отделен водоем да бъде разписано какви са правилата или, ако има повече желаещи, какви са конкурсните начала. Тук може би пак ще опрем до законодателството, защото с лова имахме подобни казуси по повод отдаването на държавни ловни райони. За това изрично в закона са разписани правилата, по които се провеждат конкурсите. Ако се наложи, ще го направим и за водоемите. Да има ясни критерии, да се знае местното сдружение на риболовците с предимство ли е. Неща, които може би наистина ще опрат до законодателство, а не само до наредбата. Но така или иначе трябва да тръгнем отнякъде.
Предложете вашият вариант, нека всички заедно да го разгледаме и тогава да преценим, ако има нужда от промяна в законодателството, ще го инициираме. Но така или иначе нещата трябва да се раздвижат. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания, колеги?

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Явно колегата Икономов се е готвил и познава материята. Не искам да споря с него. Само искам да кажа, че въобще не е никакъв проблем за едно сдружение да регистрира в обществена дейност, полезна дейност или в частна такава. Никакъв проблем не е от частна да се пререгистрира в обществено полезна. Считам, че това ограничаване няма да доведе до нищо, а не е редно да ограничаваме възможността различните сдружения да участват в идеята да взимат и да разработват един или друг водоизточник.
Бих подкрепил предложението, ако в чл. 15б, в ал. 1 сложим точка след израза „Закона за юридическите лица с нестопанска цел”. Повярвайте ми, законът е един и същи и за едните, и за другите. Това ограничаване няма да ни доведе до нищо добро.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Панчев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Господин Панчев, Вашето предложение беше за чл. 15б, ал. 1 да завърши до израза „Закона за юридическите лица с нестопанска цел”.
Това е относно § 7а.
Това е по предложението на господин Икономов.
СПАС ПАНЧЕВ: Подкрепям това предложение, ако сложим точка след израза „Закона за юридическите лица с нестопанска цел”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ ПЕЙЧЕВ (Рибопроизводител, Царево): Слушам тази дума „сдружение”, всички вие говорите, всички коментирате, но искам да ви кажа, че сдружението е организация с идеална цел. В този случай, когато вие приемете този закон, ще вкарате тази група хора в другите проблеми, в другия канон, в другия закон, там където те нямат право да развиват стопанска дейност. В случая вие ще направите едно нищо. Ще гласувате един закон с думата
Не така! Трябва да бъде заложено в закона „рибарска кооперация” или „кооперация”. Защото кооперацията вече е съвсем друга организация. Разбирате ли? Понеже сме се натъкнали на такива проблеми в гр. Царево, затова искам да акцентирам на този момент.
Искам да благодаря на господин Божидар Димитров, че наистина се случи това, че ние рибарите да присъстваме на заседание на Комисията по земеделието и горите. Това се случи в предизборното време, когато лично аз го помолих да присъстваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кой Божидар Димитров?
ГУЕОРГИ ПЕЙЧЕВ: Проф. Божидар Димитров.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли други желаещи за

ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Искам да поясня за господина, който се включи, че не става въпрос за стопански риболов, не става въпрос за развъждане на риба, става въпрос единствено за любителски риболов, спортен риболов. Нали билетите са платени чрез членската карта, чрез членския внос? За това става въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване, след като изслушахме предложението на народния представител Георги Икономов за създаване на § 7а.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 11: за – няма, против – няма, въздържали се – 11.
Не се подкрепя.
Заповядайте господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, имам една редакционна поправка относно чл. 11, ал. 3.
„Национално риболовно сдружение е това, което обединява повече от половината риболовни сдружения, регистрирани в
Искам да ви припомня какво приехме в Закона за лова и опазване на дивеча, което мисля, че е логично да приложим по същия начин в този закон. Там гласувахме, че „Национално ловно сдружение е това, в което членуват повече от половината ловци в България”, не „ловни сдружения”. И ако няма такова, което да има повече от 50% от ловците, в случая риболовците, да бъде това, което
Добавихме и още нещо – „но не по-малко от 30% от ловците”
Тоест, при свободното сдружаване може да изпаднем в ситуация, в която сдружението, което е било национално, да няма половината от членовете и тогава оставаме без национално сдружение. В същото време – тогава сложихме долния праг 30%, защото, ако някой не може да обедини 30% от ловците или респективно риболовците, за каква националност тогава ще
Считам, че е логично тук да въведем същите критерии.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по това предложение, колеги? (Уточнение между членовете на комисията.)
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Колеги, предлагам да не го правим
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Какво предлагаш – да направим нов Закон за изменение и допълнение само за тоя член? Не е сериозно!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По процедура можем да го

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Как да не е редакционно, като не изменя основния текст? (Уточнение между членовете на комисията.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, предложението на господин Димитров ще го оставим да го гласуваме по-късно, за да
По § 8 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Георги Икономов, което обаче беше при условие, че се приеме предния текст.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Оттеглям това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има предложена редакция от комисията за § 8, който става § 9.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с редакцията на комисията за § 9, моля да
Гласували 14: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По § 9 на вносителя има предложение от народния представител Георги Икономов, което също е за преномерация, и предложение за редакция на комисията и преномерация от § 9 на
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли други предложения, колеги? Няма.
Който е съгласен да приемем § 9 по вносител, който става § 10 в редакция на комисията, моля да гласува.
Гласували 14: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.

По § 10 на вносител има предложение от народния представител Георги Икономов, което е за преномерация, и предложение на комисията за редакция на текста.
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам на гласуване § 10 на вносителя, който става § 11, в редакция на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По § 11 няма постъпили предложения от народни
Който е съгласен с текста на § 11 по вносител, който става § 12, моля да гласува.
Гласували 14: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По § 12 има предложение от народните представители Гюзелев и Танева и предложение за редакция от комисията. Параграф 12, който касае чл17.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (Сдружение „Черноморски изгрев” – Варна): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, преди 20 юни бяхме горе долу в подобен състав, когато се правеше едно обсъждане тук на закона, и някак си се опитахме от бранша да направим конструктивни предложения, които сякаш бяха чути. Не знам по какви причини не са отразени в закона.
Какво имам предвид? Имаше едно предложение да се заложи за въпросното специално разрешително, което се въвежда за първи път в нашето законодателство, един малък текст, който да казва, че таксата за него може да бъде в размер на административните разходи за издаването. Това не е прието.
Какво се случва и какви въпроси възникват сега – изключително съществени? Ако може, вносителят да даде някакъв
Какво е това специално разрешително? Това отделен разрешителен режим ли е? Съобразен ли е със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД)? Отговаря ли на него? Какви са тези изисквания, които са включени тук – да е включен в списъка на одобрените риболовни кораби? Специалното разрешително инструмент ли е за управление на квоти, съгласно европейското законодателство? И как корелира с удостоверението за придобиване право на ползване на рибните ресурси в Черно море в общностните води? Как корелира с чл. 30, ал. 5, където се казва, че ще продължава да стои текста, че ще се плащат такси на килограм за квотирана риба? Как корелира с разрешителното за стопански риболов?
Уверявам ви, че при така създадения текст се получава, че за едно и също нещо риболовците, стопанския риболов в общностните води ще плащат три пъти. Ако някой може да каже как корелират тези три неща? Според мен, колегите ме разбраха. И този режим различен ли е – специално разрешително за стопански риболов на квотиран вид? Ако е така специален, отделен от другия, съобразен ли е със ЗОАРАКСД? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Крачулова.
ДОРОТЕЯ КРАЧУЛОВА: Специалното разрешително за улов на определен вид риба допълва основното разрешително за стопански риболов и дава право на титуляра да усвоява ресурс от квотиран вид риба, за който държавата членка е задължена да прилага план за управление.
Таксата му за издаване е съобразена с бруто тонажа на съответния кораб и съответно с риболовното усилие.
Ако размерът на таксата за специалното разрешително не надвишава административните разходи, това означава, че ще се върнем отново към ресурсния принцип и към въвеждането на ресурсна такса. Все пак трябва да имаме предвид, че става въпрос за квотирани видове риба, на които съответно всяка година ресурсът им намалява, и съответно като такъв скъп за нашето Черноморие вид риба въвеждаме такава такса, която трябва да отговаря съответно на количествата, които се улавят. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Моето мнение е, че това, което беше изложено, наистина е неаргументирано. Ако може да изложим нашето виждане за закона?
Има едно разрешително за стопански риболов, което позволява чрез него всеки кораб на Общността, който е всеки наш кораб, да бъде и в Европейския регистър. Това е разрешителното за стопански риболов, което се издава безсрочно и позволява да бъде в регистъра, срещу него има капацитет. След което всеки риболовец плаща всяка година, в зависимост от бруто тонажа, както каза колежката и аз съм съгласен с нея, една такса да лови всички риби. След което се въвежда специалното разрешително, което е познато в европейското право, за управление на квоти.
Таксата, която е в момента в тарифата, въпреки че няма правни основания, казвам го с цялата отговорност, и тарифата противоречи на закона, и е оборима във Върховния съд, е 700 лв. допълнително специално разрешително плюс 1200 лв., в зависимост от големината на кораба. Това е специалното разрешително, с което, видите ли, се управлява ресурса. Значи има още един ресурсен елемент, въпреки че е само разрешение, за което ти веднъж си платил. Най-накрая в чл. 35 продължава да стои ресурсния принцип, за който говоря, и колежката каза, че ще се върнем. Там се казва: на всеки килограм ще се плаща за квотирана риба.
В момента, така разписан текста, се изхожда само от една квота и тя е квотата за калкана. Според мен, не е съобразено, че в един момент ще има същата квота, би могло да има и да се прилага за цаца и за всеки един вид. И това означава ли, че ние всеки път, държавата ще се поставяме в условията на обвързана компетентност винаги да управляваме квотите на Европейския съюз по този начин, при положение че министъра на земеделието и храните може да бъде много по-свободен в това управление и да ги решава по друг начин, а не винаги със специални разрешителни? В последните две-три години се случваха подобни неща. Имаше и олимпийски принцип. Защо трябва винаги да издаваме разрешително допълнително, специално разрешително, с такси между 700 и 1200 лв., които се записани в тарифата, че са само за калкан? Къде са другите? Три пъти се плаща за едно и също нещо.
Миналият път се опитахме да убедим, че ако сложим дори едно текстче, че то струва – дори да оставим така, според мен, силно ограничаващо и то за администрацията, за управлението, е ограничаващо да няма тази свобода, поне да запием, че не е повече от административните разходи. Преди една година споменахме за това. Имаше някакво джентълменско споразумение да не се обжалва тарифата на Министерския съвет, което, пак ви казвам, че е противозаконно. Браншът не го направиха. Сега продължаваме в същата посока.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Доколкото разбирам, вие имате претенции не за това, че има специално разрешително за квотираните видове, а за тарифата?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, напротив. Така разписано, първо, специалното разрешително се поставя, че винаги квоти ще се разпределят само чрез специално разрешително. Ако е така, нека тогава да бъде разписан закона съгласно ЗОАРАКСД – всички условия за издаване на специално разрешително да са написано в закон. В момента не е направено. Пишеше, че корабите трябва да бъдат в един списък на министъра на земеделието и храните. Кой е тоя списък? На какво трябва да отговаря кораба, че да е в тоя списък? Нека да отговаря тогава на този закон. Ако това е нов, специален разрешителен режим, да го съобразим с този закон или поне да поставим, че това не е ресурсно разрешително. В момента администрацията – казвам ви, факт е това нещо – си позволява таксите както реши, да законодателства, нека така да го кажем.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин
ГОСПОДИНОВ (БГ ФИШ – Асоциация на производителите на рибни продукти): Трябва да ви кажа, че с калкана нещата са доста по-сериозни. Просто за нас това индивидуално разрешително е абсолютна пародия. В световната практика всичко е на олимпийски принцип и критериите, които се заложиха, за да бъде раздадено разрешителното индивидуално, позволиха да се делят на 500-600 човека по два, по три, по пет, по десет килограма квота. Целогодишно риболовствуват и на изписват квотата. На всички е ясно, че се ловят много повече килограми калкан. Същевременно се взимат едни такси, с които се узаконява една дейност, дава се разрешително на тия хора, квотата не се изписва, а калканът продължава да се лови. Истината е, че трябва да бъде олимпийски принципа. На Нова година се освобождава квотата и да се наложи сериозен и истински контрол – излага се квотата и се прекратява с това нещо. Всичко друго води до възможности за корупция и за съмнение в дейността на рибарите и съмнение на официалния контрол. Това е нашето мнение от БГ ФИШ.
Първо, трябва да ви кажа, че Планът за управление на калкана, който се направи – аз не знам дали господин министърът наистина го подписа, но там са залегнали критерии, които стимулират бракониерския улов. Там се разрешава с дънни тралове да се лови калкан. Точкуват се най-много точно тези хора.
Затова мисля, че трябва да се преразгледа практиката и въобще да няма индивидуални разрешителни за улов на калкан. Квотата е ясна, тя е за България, тя е за целия риболовен флот. Всеки си получава разрешителното, влиза и лови. Всичко друго мисля, че е някакво изкривяване на нещата, които се случиха тая година в България.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще допълните ли нещо от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури?
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Първо, да отговоря на господин Димитров. Специалното разрешително допълва разрешителното за стопански риболов. Както много добре знаете, към разрешителното за стопански риболов има едно удостоверение за усвояване на
Просто, ако искате да отпадне специалното разрешително, към разрешителното за стопански риболов тогава трябва да има удостоверение за усвояване на ресурса и тогава пак се връщаме на таксите, които вие искахте да отпаднат.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз казах същото нещо. Да видим как са урегулирани административните нарушения до момента и да видим къде са пропуските, че да се случи нещо по-добро. Разбирате ли. Трябва да поставите администрацията в такива рамки, че да не придава такъв характер на разрешителното. Казвам ви, 1200 лв. за хартия. Има ли ресурсен елемент в него? Е трябва ли в случая да се поставят някакви рамки? Според мен – да.
ГОСПОДИНОВ: Заместник-директорът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури помоли да бъдат изписани кой къде е трал. Олимпийски принцип, за да бъде квотата изловена за месец и половина – два и прекратяваме с всичко. Сериозен контрол, истински – от държавата, и край, няма да има проблеми, няма да има съмнения. Контрол, както трябва.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Искам да кажа на д-р Господинов, че при първите разпределения на квотата нямаше такива. Бяха на олимпийски принцип и знаете какво се случи – големите кораби изловиха всичко, а за малките не остана нищо.
В Плана за управление за калкана, който не харесвате, доколкото си спомням, участвахте и Вие.
ГОСПОДИНОВ: Не сме го подписали и сме против.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Ама Вие няма да го подписвате. Подписва го министъра, но Вие участвахте. (Реплика от господин Господинов.)
Няма такова чудо „дънен трал”. Законът го забранява.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
КРАСИМИР ПЕТРОВ (Рибарско сдружение- Балчик): Риболовец съм, собственик на кораб, точно Северното черноморие. С това се занимавам – улов на калкан.
Наистина първата година беше на олимпийски принцип . Много добре, както каза господин Господинов, но там станаха едни работи, които не трябва да стават. Не са за казване, но ще ви кажа.
Хората, които изнасят калкан, като крупните фабриканти, изписаха квотата и ние накрая останахме. То е и вако, и тако. После даваме индивидуална квота, тя не се изписва, хваща се много по-голямо количество. Аз ще ви кажа най-отговорно, от 400 до 600 т калкан се хваща. Това съм го казал и пред госпожа Илияна Йотова. При квота 50 т от 400 до 600 т калкан се хваща.
Навремето, когато ни навряха в тия 50 т и никой не ни пита, ние сме дали едно предложение да се направи нулева година – една или две, ако трябва – но да се разреши преди това да се хваща и да се изпише всичко, което се хваща, за да се види наистина колко калкан се хваща. Ако трябва след това да се вкара от една до три години нулева година и да се прекрати с тоя калкан, защото всички се ядат само с този калкан. Има и други риби.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Колеги, да не го кажа, ама го каза. А ти знаеш ли аз като отида пред комисаря по рибарство какво да му кажа?
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Това е истината.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние в момента сме заплашени. Тук ние какво си се разправяме и какви закони приемаме в Европейската комисия не ги интересува. Просто знаете какво щеше да се случи с квотата за калкана. И с подобни изказвания: „Ние хващаме между 400 и 600 т” при условие, че квотата ни е 10 пъти по-малко ... Аз ви моля наистина за малко съобразяване. Ако сме в кръчмата и да ги говорим тия неща – всякак, но тук е Комисия по земеделие.
Европейската комисия постоянно ни упреква. Знаете какви са ресурсите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Ние нямаме ресурса примерно на Гранична полиция с модерните катери, с не знам си какво и т.н.
В момента не взимам в момента страна отношение на закона, защото чувам мненията. Затова съм оставил експертите да говорят. Аз не съм експерт. Но когато има подобни коментари ... Това не би трябвало примерно да си го позволява, да кажем, коментар политик или представител на администрацията, а още повече на гилдията.
Вие мислите ли, че един испански рибар ще отиде да каже нещо подобно, като знаете те как воюват за квотата?
Доктор Господин е прав, ние сме си говорили. По-честният начин наистина е олимпийския принцип. Обаче в олимпийския принцип какво се случва? Това е като на олимпиадата – големите страни на олимпиадата като Русия, като Китай обират медалите. И като го направим по олимпийския принцип малките ще хванат какво? Потупване по рамото за участие – в олимпийския принцип. Това е както ще направя аналогия с малките ферми – можехме да ги затворим 2009 г., можем да ги затворим и в края на тая година, защото не отговарят на хигиенните изисквания. И какво ще правят тогава? Ще отидат при Тотю Младенов.
Нека да търсим баланса, в който да запазим сектора и да е добре. Тук няма политика. Когато се борим за националната квота – аз днес съм министър, боря се, утре може да е господин Атанасов министър, той ще ходи да се бори. Това е живота. Но въпросът е, че когато става въпрос за национална квота, да си мерим думите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ („Черноморски риболов”): Олимпийският принцип при улова на калкана, според мен, е най-доброто нещо, че се ограничи риболовното усилие на всеки риболовец.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нека каже как.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Това може да стане.
Ние сме всеки ден в морето и знаем за какво става въпрос. Периодът, в който се лови калкана, ние не можем да си сменим зобата, защото ще отнесем поне 100 мрежи.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ти си ми го казвал,
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Казваме му: Ти, Иванчо, имаш право на олимпийски принцип да работиш с пет мрежи по 200 м. Това е! Ако те хвана, че си с шеста мрежа, тежко ти и горко.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Добре, а вие съгласни ли сте с тоя олимпийски принцип, защото знаете, че в олимпиадата не съдиите свирят, тоест има съдии, но съдиите са много по-малко. Просто и треньорите, и отборите спазват правилата на олимпийския принцип.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Не, навсякъде го има този олимпийски принцип – и при уловите на клекач долу. Навсякъде го има, в целия свят го има. И хората казват: Да, олимпийска квота.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: О’кей! Ама думата е феърплей. Има феърплей. При вас, ако възложим, няма феърплей. Това е големият проблем, защото в олимпиадата олимпийският дух е първото. При вас, вие самите, ако го наложим – нека той да каже, феърплеят го няма.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Ограничете риболовното усилие за калкана и раздайте на хората. Кажете им, определете им: Ти, Иванчо, ще работиш с десет мрежи, не повече! Хванем ли те с единадесета, вътре си! Това е цялата работа. Иначе нищо няма да
Олимпийският принцип – аз си имам кораба, отивам, хванал съм 10 т пиша, че съм хванал 20 т.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ (БГ ФИШ): Ако се въведе олимпийски принцип, за калкана специално, на принципа на мрежите, какво на правят всички останали, които ловят риба с трал? Там също влиза калкан. Там вече не можеш да определиш пет мрежи или шест мрежи, или сто очи мрежа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, предлагам да прекратяваме дебата по този параграф. Чухме становищата и на двете страни.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, понеже тук трябва да намерим някакъв баланс. Много ясно беше казано, че хората не искат да плащат за едно и също нещо три пъти. Дайте да намерим точно тук да гледаме баланса, а не да търсим сега олимпийски или не олимпийски принцип. Явно, че и двата принципа имат плюсове и
Това, което колегата Найденов каза, сърбана е попарата и на олимпийския принцип. Сега е намерено нещо нормално, което не е най-нормално. Ще помоля журналистите да не цитират изказването на колегата от Балчик, защото няма да е добре за никой.
Нека тук специалистите да кажат може ли да се намери баланс и едната такса да се махне и всичко ще си дойде на мястото.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, прекъсваме заседанието и дебата, за да посрещнем гостите от Европарламента,

(След прекъсването)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, преминаваме към гласуването на § 12.
Който е съгласен с предложението на народните представители Гюзелев и Танева, моля да гласува.
Гласували 14: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12 по вносител, който става § 13, параграф 13, който става § 14, параграф 14, който става § 15.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, преминаваме към § 15 по вносител.
Постъпило е предложение от народните представители Гюзелев и Танева.

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Искам да попитам има ли смисъл да стоим ние тук като браншови
Поставихме въпроса за специалното разрешително. Гласува
За какво сме тук – за мнение или да гледаме вашето
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние сме в процедура за второ гласуване. Това, което можем да направим, е да отразим едно или друго мнение с гласуване. Ние не можем да направим нещо различно. Колеги, има Правилник за организацията и дейността на
Има допълнителни предложения, каквито са по работния
За първо четене е имало работна среща тук, в Бургас,
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Имаше работна група, в която със заповед на министъра трябваше да присъстват представители на браншови организации. От над 50 предложения специалистите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури не приеха нищо. Нищо! Практически нищо! Какъв е смисъла на тая работна група?
С помощта на господин Гюзелев и благодарение на него се опитахме да вкараме нещо разумно, извинявам се, в тоя закон. Ето наши предложения (показва лист с предложения), които не са отразени пак никъде. Какво правим тук тогава?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има процедура. Да, това до което се стигна до консенсус, има вкарани допълнителни предложения. Всичко останало – право законодателна инициатива, има или изпълнителната власт, или народен представител. Това, което се е коментирало вследствие на срещи и се е стигнало до консенсус с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, е входирано като предложения.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Въпросът ми беше: стигнало ли се е до консенсус?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По някои от позициите. По други от позициите вие сте можели да потърсите всеки друг народен представител, който би пожелал да представи вашата позиция едно към едно като законодателна инициатива. Но ние сега сме в процедура по второ четене, а не по първо. Ние няма къде да излизаме от тези предложения. Има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Това е, колеги.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Искате да кажете, че всичко, което правим сега като предложения, не може
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Което не е по корекция на текстовете до момента, няма как да се случи. Това не е работна група. Това е второ четене на законопроекта. Тук се четат и приемат текстове така, както биха гласувани в залата за “Държавен вестник” и обнародвани, и които са дадени или предложени по съответния ред. Единствено възможното са редакционни поправки, нищо друго.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Тогава ние нямаме работа тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имаше среща. Знаете, че е
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Имаше и работна група, в която наши предложения не бяха приети от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ами и на народния представител Икономов не се приеха част от предложенията. Това, че е имало работна група, не означава, че всичко е трябвало да бъде
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: На коя църква да се молим, за да бъдем чути? Става въпрос за нашето бъдеще. Закон се приема, не се приема някакъв махленски вестник.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Тоя закон в момента само е рестриктивен. Само ни създава
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Остави глобите! Но има принципни неща, които са пълна глупост в закона. Да ви кажа ли една глупост, която е в закона? –
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли го това
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Не, вие го нямате вътре, въобще не сте го гледали.
Ние като специалисти, от тази зала, нека някой да стане и да каже: Аз съм завършил „Промишлен риболов”, това ми е специалността. Дадохме го като предложение с колегите – четирима човека са завършили тая специалност в България и всички вече сме пенсионери. Събрах ги и им казах: „Дайте момчета да направим едно предложение и да кажем какво е „Дънен трал”. Дадохме го. Е,
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури ли е било?
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: За какво седим ние тук и дремем?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Никой не ви задължава да стоите. Процедурата е на второ четене. Ваша воля е. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива. Ако един не се е съгласил, можело е да търсите други.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Вие ни извикахте, ние се отзовахме ...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз никого не съм извикала.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Вие ни извикахте, отзовахме се и искаме да се съобразите донякъде с нашето мнение и евентуално да го погледнат юристите и да кажат:
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За съжаление, тук просто правим едно редакционно изчистване.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Ако правим глупости с този закон, да ги правим. (Уточнение между членовете на комисията.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Не може Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да създава хиляди удостоверения. Вие виждате какво става в бранша и отново, и отново ние създаваме нови и нови удостоверения. Защо го правим това сега? Не мога да разбера?! Защото Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури не били съгласни. Дайте сериозно да обсъдим тия неща
Има Закон за ограничаване на администрирането на икономиката. Нали? Нека малко да се съобразяваме в края на
Наистина удостоверенията и разрешителните растат главоломно, разберете това нещо. Няма бизнес среда, която да не ви каже това нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но нищо ново не се създава
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Аз разбирам, но тези хора тук са разчитали на това, че има работна група. В един момент специалистите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, които са администратори, моите уважения към тях, но те са антипод на хората, които работят в бизнеса, създават някакви правила и на всичкото отгоре не са отговорили по никакъв начин, очевидно на хората, които са дали предложения. Защо и по каква причина техните предложения отпадат? За какво са тия работни групи, които ние правим в момента?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колева, сега не сме на
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Знам. Аз говоря не за момента. Говоря
Ние искаме също така да знаем какви са предложенията на хората от бизнеса, а не само на администрацията. Много моля занапред в работните групи да се включват и народни
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, преди десет дни имаше работна група в Бургас – кръгла маса, за обсъждане на закона в този вид. Рибарските асоциации представиха толкова много предложения, които, ако бяха внесени от народен представител или група народни представители,
Тук са колегите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, на които в диалог с тях, ред по ред, се опитах да представя тезите на Черноморския и вътрешния бизнес, на хората,п които реално се занимават с това. Тук са хората, с които говорих. Просто аргументите, с които се администрира процеса, не можех да изкарам доводи, които да ме накарат да аргументирам исканията на рибарите. В мен има усещането, че в момента тоя закон е повече административен и дори още неприет съм убеден, че има нужда от нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Това, което чухме от колегите евродепутати, че се мисли ново законодателство в областта на рибарството и аквакултурите, ми дава основание, че и нашия закон трябва да претърпи промени в тая посока. Не виждам как сам да намеря усилия.
С Ваша помощ – ние сме вносители, госпожо Танева, на това, което можеше да мине. Защото философията на бизнеса е една, администрирането на процеса е друга. В случая, ако бяхме приели едно към едно предложенията на рибарите, просто нямаше да остане нищо от първоначалния вид на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, тъй като по здравословни причини не можах да присъствам предишния път, както Ви казах, господин Атанасов, но това, което каза за Черно море, ме води на мисълта, че трябва да си оттегля думите, че ставаш за земеделски министър. Въпросът явно е много сериозен.
Чувам колегата, който каза, че са го потърсили от бранша и не е могъл да вкара всички предложения и аз го разбирам. Но явно има сериозно разминаване между исканията на бранша и това, което иска Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, като вносител. Сигурно истината е някъде по средата, както винаги, но така или иначе оставам с неприятното усещане, че можем да приемем закон, който най-малкото да попречи на бранша.
Моето предложение е сега комисията да прекъсне заседанието. (Уточнение между членовете на комисията.)
Тук търсим начин, ще го кажа направо, да заобиколим правилника, но да решим проблема. Аз не се притеснявам да го кажа.
Ако има начин да прекъснем сега заседанието на комисията и да продължим по-късно. През това време да се направи работна група с представители на бранша, където обаче да присъстваме всички от комисията. Ако трябва, дори да оттеглим законопроекта, но да бъде изчистен. Ако трябва, ние ще разговаряме с Министерския съвет да законопроекта да бъде оттеглен. Така или иначе трябва да намерим процедура, по която да решим проблемите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, по процедурата няма проблем да прекратим днешното заседание, което ви предлагам като процедура. Ще го продължим на второ насрочване. Ние сме приели законопроекта до § 15, но сме в процедура по приемането му за второ четене. Не могат да се вкарват вече допълнителни предложения от народни представители.
Предлагам колегите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да предадат на всеки от членовете на Комисията по земеделието и горите всички протоколи на работните групи, които са имали с бранша, с всички техни предложения. Всеки от вас да се запознае с тях и да си дадем, според мен, поне двуседмичен срок, за да видим как трябва да приемем закона, защото той е приет на първо четене, в какъв вид, тъй като част от нещата, които не са входирани от народен представител, могат да минат като предложения на комисията, като редакция или нещо от този род. Това е възможно.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Приветствам това предложение. По-добре да направим такъв закон, който да се спазва и да върши работа. Защото от изказванията на гилдията тук е ясно, че тоя закон досега просто не е спазван. Отчитаме едни квоти, ловим други количества, след това си говорим и накрая ни бият през ръцете.
Нека за две седмици всички да се запознаем със становищата на гилдията и след това да се съберем. Защото има и един такъв момент, колеги – без да омаловажавам усилията на администрацията, те си гледат административната работа, но отговорността е наша, нали?
Още повече, не знам защо се бърза с този закон. Тук преди малко някой от гилдията взе думата и започнахме да си говорим за избори. Тоя закон не зависи от това има или няма избори. Тоя закон трябва да го направим така, че да върши работа на тия хора още десет години и то да им върши работа реално.
Затова нека да се дадат протоколите. Приемам това предложение. Даже, ако трябва да направим една по-спокойна среща с няколко представители от гилдията, за да можем да дебатираме, за да се оформи у нас позиция. Нали всички разбираме, че в един момент посрещаме гости, прехвърчат искри. И между самата гилдия няма общо мнение. Много ясно, че няма как да имат общо мнение, но отговорността остава у нас и ние трябва да прецизираме решението и тогава да гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Още повече, че имаме нов директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, та нека и той да има време да се запознае и да каже това, което е внесъл неговият предшественик, одобрява ли го, не го ли одобрява, докъде го одобрява. Мисля, че сме точно в ситуация, в която трябва малко да изчакаме и да помислим повече.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: И аз колеги, да подкрепя това нещо като процедура. Наистина, това си говорим с господин Димитров, че това е много по-важен закон примерно от Закона за лова и опазване на дивеча. Просто законът за рибарството, според мен, е несправедливо неглижиран, поне по мое мнение, напоследък изключително много.
Някъде се каза, че няма промени от 2006 г. Напротив, този закон е пълен с промени, десетки промени. Това означава, че явно е неработещ, явно има какво да се пипа по него. Това е единият вариант сега да се направи.
Другият вариант е да се мисли за чисто нов закон.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, предлагам да гласуваме процедурното предложение, което направих. Прекратяваме заседанието и от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури се дават всички документи и протоколи от работните групи и на работно заседание Комисията по земеделието и горите ще реши какво да продължим да правим.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Закривам заседанието.



(Закрито в 20,30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева

97 733 знака