Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
20/09/2011
Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от н.п.Лъчезар Тошев на 26.07.2011 г. и № 154-01-93, внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02.09.201 г. за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 65
На 20 септември 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от н.п.Лъчезар Тошев на 26.07.2011 г. и № 154-01-93, внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02.09.201 г. за първо гласуване.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 14,15 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, добър ден! Имаме кворум и можем да открием днешното заседание на Комисията по земеделие и гори. Предвид на това, че 22 септември е национален празник преместихме заседанието от редовното време в сряда след обяд, днес - преди парламентарно заседание.
Днешният дневен ред е, както следва:
1. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от н.п.Лъчезар Тошев на 26.07.2011 г. и № 154-01-93, внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02.09.201 г. за първо гласуване.
2. Текущи.
Предложения по дневния ред има ли? Няма. Тогава ще работим по този дневен ред.
На днешното заседание присъстват и г-н Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” към Министерство на земеделието и храните, г-жа Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулация” и г-жа Лилия Стоянова – началник отдел „Поземлени отношения и комасация”.
По първия законопроект, съгласно входирането давам думата на г-н Лъчезар Тошев.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинете, г-жо председател, извинявайте колега, ще ви отнема само минута. Понеже имам важна работа искам да заявя, че по първия законопроект гласувам „против”, по втория – „за”. Ще ви помоля да ме извините.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Г-н Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, темата, която поставям с внасянето на този законопроект отново е въпроса за собствеността, отношението на Народното събрание към темата за собствеността, която е основно човешко право, гарантирано и от Първия протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека. Записано е и в чл.17 на нашата Конституция, ал.1 и ал.3 за частната собственост, която е неприкосновена. Съответно в нанесеното преди известно време изменение в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където в чл.37в, ал.3, т.2 беше записано, че „площта на земеделски земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл.37б се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно използване на собствената и/или арендованата, наетата земеделска земя в съответното землище”.
Това според мен е нарушение на Конституцията и нарушение на това право на собственост, което е и част от голямата концепция за свободата. Ето защо аз смятам, че отново трябва да се върнем към разглеждане на този въпрос. Вярно е, че по времето на комунизма собствеността беше нещо, като мръсна дума, смяташе се, че всичко е общо, има известна лична собственост, но след това всички политически сили декларираха, че защитават частната собственост и така беше приет този текст в Конституцията.
Правото на собственост има три аспекта, които в своята цялост всъщност го формират – това са владеенето, ползването и разпореждането със собствеността и когато се наруши някоя от тези функции на правото на собственост тогава се нарушава цялото право на собственост. В случая, според мен, е нарушено това право на собственост, тъй като без да се пита собственика на имота се разпореждат с неговия имот, независимо от неговото мнение дават на някой да обработва неговата земя, определят някакъв наем, който трябва собственика да получи без той да е казал дали е съгласен с размера и т.н. Това според мен е абсолютно неприемливо, това е част от ценностите, които ние изповядваме и смятам, че и управляващата партия трябва да изповядва, защото тя е заявила принадлежност към същата политическа европейска група, от която сме и ние – това е групата на Европейската народна партия, за която този въпрос е много важен, както и редица други въпроси, които поставяме и не смятам, че трябва да има различия в позицията на различните партии от Европейската народна партия в България. Затова моят апел именно към партиите от Европейската народна партия е да подкрепят това предложение, за да се възстанови принципа на собствеността, който е залегнал в Конституцията и Протокол първи от Европейската конвенция за защита правата на човека.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тошев! За становище от Министерство на земеделието и храните, госпожо Стоянова, заповядайте!
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Благодаря, г-жо председател! Дами и господа, народни представители, ще представя на вашето внимание становището на Министерство на земеделието и храните по така предложения законопроект.
Накратко казано, ние не подкрепяме това предложение, тъй като считаме, че на практика няма нарушение на конституционни права на собственост, тъй като земеделската земя съществено се отличава от другите видове собственост. Тя е национално богатство съгласно Конституцията и ползването на тези земи е предмет на особена закрила от закона. Режимът на чл.37в, който регламентира образуването на масивите за ползване и насърчава уедреното ползване на земеделските земи, всъщност води до възмездното ползване на имоти, за които собствениците им не подават декларации, не ги обработват сами, поради различни причини – отдавна не живеят в населеното място, имат си други занимания и т.н., и основната цел на тази разпоредба е всъщност законовото възмездно ползване на такива имоти. Последваща цел, освен това, е намаляването на пустеещите земи, които трябва да отбележа, че в последните две-три години прогресивно намаляват. Разбира се, законът не възпрепятства собствениците да определят свободно начина на ползване на земите – дали лично ще ги обработват, дали ще ги предоставят по договор, дали под някаква друга форма ще ги предоставят, устна, това в никакъв случай не е пречка собственика да се разпореди и да управлява имота си. Така наречените „бели петна” по чл.37в, ал.3, т.2 – това са имотите, чийто собственици ние наричаме „отсъстващи”, „липсващи” собственици. Това са имоти, за които години наред тези собственици не проявяват интерес, не ги управляват, няма сключени договори и тези имоти де факто се водят, в минали години преди тази уредба, се водят, като незаконно ползване. По тези причини ние смятаме, че законовото уреждане на възмездното ползване на такива имоти е в полза както на ползвателите, така и на тези собственици. Благодаря!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Г-н Върбанов, заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, искам да започна с уговорката, че изповядвам същите ценности, за които стана дума.
Искам да върна времето малко назад, за да обясня защо се стигна до тази норма. Абсолютно се съгласявам с позицията на министерството – по никакъв начин не са нарушени правата на собствениците. Напротив, благодарение на тази норма в момента тази собственост се поддържа в едно добро състояние и ежегодно цената на тази собственост се покачва, именно заради добрите земеделски практики, които българските фермери спазва и ако някой от тези собственици, които в момента не се интересуват от собствеността си, но утре се поинтересуват – те могат да си вземат парите, продавайки тази земя като обработваема, може да я осребрят.
Всъщност какво показва практиката? Че и без тази норма тази земя се обработва, само че никой нищо не получава. Съгласете се, че никой няма да тръгне да заобикаля тези земи, тези парцели, за които няма сключен договор. Практиката показва, че тази земя пак се обработваше и не виждам силата, която може да спре това нещо. Спомням си, че след дълги дебати и търсене на някакво решение се стигна до тази норма, така че да бъде регламентирано обработването на тези земи. Мисля, че по-добро от това никой от нас до момента не е предложил. Ако това нещо отпадне – земята ще продължи да се обработва, някои хора ще печелят от тази земя, а собствениците няма да получават нищо.
Аз не се съмнявам в добрите намерения на колегата, но искам да сме наясно, че тук по никакъв начин не се нарушават правата на собствениците и второ, по сега действащата нормативна база, ако тези собственици в един момент се поинтересуват от собствеността си – първо, могат да получат едни пари, които би трябвало да се събират за „белите петна” и второ, могат веднага да си сключат договор с когото те пожелаят или да започнат сами да си обработват земята без всякакви препятствия. А представете си какво би се получило, ако в едно село, защото има такива, където 20-30 на сто са такива „бели петна”, значи 20-30 на сто от хората в това населено място или собствениците на земеделски земи са някъде и към този момент не са се поинтересували от земята си. Тя не може да остане така, това вече не е държавническо отношение, ако ние оставим земята да буренясва и никой да не се интересува. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И нещо повече – дори възпрепятстваме обработката й.
Господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Само една реплика. Аз не съм член на комисията, няма да участвам в гласуването и сигурно ще изляза. Но бих искал да кажа, че ако някой обработва земята без да пита собственика това е самоуправство. Това е нарушение и се санкционира от закона. Това срещу което протестирам е, че той го прави без да пита собственика. Дори може би не е направил опит да му намери телефона, защото той сигурно има телефон! Да го попита – имаш такава земя, съгласен ли си да ми я дадеш под наем, под аренда, и т.н. Защото, ако е собственик – това е негово. Ако ти се разпореждаш с нечия чужда собственост – това категорично противоречи на Конституцията.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това е така, но ако влезем в тази тема, то всички институции в България трябва да ходят по селата и да се разправят с тези взаимоотношения.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Същото нещо за чл.45 на Закона за собствеността, че съседите могат да изхвърлят един от собствениците на апартаменти в кооперацията. Това защита ли е на правото на собственост? Това е нещо, като комуна, която се събира и решава.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Но тук не е нарушено правото на собственост. Не искам да влизам в спор. Но ако една земя десет години не се обработва – тя вече не е обработваема. И ако цената на един декар обработваема земя е 500 лева, на необработваемата е 150 лева. Ако има някой собственик, чиято земя се е обработила без негово съгласие – има друг ред, по който той трябва да се обърне към други инстанции. Ако има някой собственик, чиято земя е в рамките на тези „бели петна” и той в един момент се сетил да си я търси – първо, може да си поиска наема за земята, и второ, може да си сключи договор с този, с който смята, че ще му я обработва най-добре и ще си получава рента.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В тази хипотеза всички тези земи се обработват без съгласието на собственика.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Лаков, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря, г-жо председател! Колеги, да ви се представя – Венцислав Лаков, нов член на комисията. „Атака” няма да подкрепи така предложения законопроект, по чисто прагматични причини. Приемането на изменението означава да се върне старата практика на много пустеещи земи. Давам ви пример – имам 5 декара с още 30 наследници. На практика е невъзможно да се съберем и да решим как да се обработват тия 5 декара, каква ни е волята на всички тези 30 наследници и при приемане на законопроекта тези 5 декара биха останали пустеещи, защото не може да постигнем съгласие, а сме от цяла България. В този смисъл по-добре е земята да се работи и водени от този прагматизъм ние сме „против”. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други изказвания има ли?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Господин Тошев излезе, иначе щях да го попитам дали е наемал земя и знае ли за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, колеги, да преминем към гласуване.
Който е „за” подкрепа на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от н.п.Лъчезар Тошев , моля да гласува.
„За” – 1 глас „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 1 глас „за”, 10 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” законопроектът се отхвърля.
За втория законопроект, № 154-01-93, внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02.09.2011 година, давам думата на вносителя.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми членове на комисията, с предложения законопроект аз и група колеги искаме да изгладим някои неща, които в момента са действаща норма в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Подтикна ни към предлагането на този законопроект за изменение и допълнение фактът, че може би и на други места, но в нашия регион Видинско и Северозападна България, възникнаха изключително остри конфликти точно по разпределението на „белите петна”.
Какво предлагаме ние? С основната част на закона предлагаме да се насърчи уреждане на отношенията между ползватели и собственици, като в чл.34 изглаждаме, или поне предлагаме и мислим, че се изглажда регламента, урежда санкционирането на ползването на земеделски земи без правно основание в случаите, когато има ползвател, който е сключил договор със собствениците и нормалното отстраняване на неправомерния ползвател. В чл.37б и чл.37в искаме да оптимизираме сроковете, в които тече този процес, защото в случая нормата, която ние сме заложили е изключително кратка. А със сроковете, които ние предлагаме процедурата по договаряне и определяне на декларирани и недекларирани имоти, разпределението на недекларираните имоти между арендаторите в региона, включително и заплащането на средната арендна цена в компенсационен фонд приключва със стартирането на новата стопанска година за селските производители, горе-долу по сведения това е 1 октомври. Така че това са предложенията, които ние правим в основната част на законопроекта.
А с предложенията, които правим в Преходни и заключителни разпоредби искаме да отпадне плащането на такса върху земи, които вече са закупени, сградите са закупени от бившите ТКЗС-та, ДЗС-та или други и са трансформирани в някакви нови организации. С това искаме да стимулираме хората, които са собственици на тези сгради да влагат средствата си в развитие на производството, а не в заплащане наем на земята, върху която е построена тяхната собственост. Доводите са няколко. Основният, който ни мотивира за това нещо е, че дългогодишната практика показва, че в тези фондове, от такива наеми почти нищо не постъпва, т.е. искаме да изгладим нещо, което на практика вече е нарушение на закона. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! За становище на Министерство на земеделието и храните, г-жо Стоянова, имате думата.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Министерство на земеделието и храните подкрепя предложенията по параграф първи, втори и трети от предложението на г-н Тошев, като не подкрепя предложението по параграф 4, а именно отпадането на наемите върху застроени прилежащи площи в стопанските дворове, поради факта, че така предложения текст поражда съмнения за съществуването на елемент за държавна помощ – нещо, което министерството не може да си позволи. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Господин Тошев, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Исках да чуя доводите на министерството, на другите комисии ги знам. В момента идвам от обяд с корейския посланик, защото другата седмица идва министър-председателя на Република Корея тук. Дадоха два примера в отговор на наши въпроси „Защо не инвестирате в България, а инвестирате в Унгария, в Германия?”. И те ни казаха „ В Унгария са ни предоставили 30 млн. общински и държавни земи безвъзмездно и са ни дали десет години гратисен период без да плащаме никакви данъци. В Германия плащаме данъците, но ни ги връщат обратно.” Мисля, че това не се нуждае от коментар и става ясно кого трябва да подкрепяме и с кого да се съобразяваме. Мисля, че трябва да се съобразяваме с българите.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Господин Върбанов, преди да ви дам думата искам да изразя и нашето становище. Искам да уведомя комисията, че днес по факса пристигна и становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в което становище има и нови предложения, но по отношение на предложения законопроект от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. има подкрепа за параграфите, касаещи сроковете за подаване на декларациите, т.е. параграф 2 и сроковете по параграф 3, така както са предложени. С останалите предложения можете да се запознаете в писмен вид.
Заповядайте, г-н Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Взимам думата, за да подкрепя внесените предложения от колегите. Подкрепям ги не само в първата част, но ги подкрепям и в частта за стопанските дворове. Ако трябва с ръка на сърцето да коментираме тази тема, именно поради проблеми в министерството и държавната администрация вече 20 години тези хора не можаха да си оправят стопанските сгради. И според мен там трябва да удължим сроковете и да подчертаем дебело, че това удължаване на сроковете и в рамките на тези срокове, ако се включат хората и си оправят прилежащите територии няма да плащат нищо. Това един път ще бъде стимул за тези, които имат собственост там, да гонят някакъв срок, в който могат безплатно да си уредят нещата, и второ, един знак към държавната администрация и те да си свършат работата. Що се касае до стимулиране на инвестиции и т.н., това е много дълга тема, има много такива примери. Ние нямаме такъв подход към нещата. Но се възползвам от възможността, че чисто процедурно е внесен такъв Закон за изменение и допълнение на един закон, който през всички тези 20 години може би е най-променяния закон, но има и други проблеми, които не са изчистени. В момента в приемните ни идват с най-различни казуси. Единият от тези проблеми е отношението към трайните насаждения. Собствениците на трайни насаждения върху държавни земи, собствениците на трайни насаждения в терени, които са на бившите ТКЗС-та, всъщност терени, които в момента са държавна собственост, но тези масиви са били на бившите ТКЗС-та и по един или друг начин те са разпределени по време на разпределение на имуществото на тези предприятия. И фактически какво се получава – в момента трайните насаждения, лозя или някакви овощни градини, самите дървета са собственост на отделни физически или юридически лица, а отдолу земята е държавна. Преди около половин година имахме среща с такива хора, от министерството явно по инерция бяха обявили на търг отдолу земите и ако не се бяхме насили най-вероятно тези хора трябваше да изсекат овощните дървета и да си ги вземат, защото примерно – явява се една фирма, дава добра цена и стават ползватели за 20 или 30 години. Аз ще внеса моето виждане по тези въпроси между първо и второ четене, като предложения. Но искам да кажа и на другите колеги, че сигурно има много такива случаи в техните избирателни райони, а в същото време и един апел към колегите от министерството – предполагам, че там са най-концентрирани жалбите, сигналите и всички такива случаи. Може би трябва да се помисли, за тези които са отдадени дългосрочно. Ако няма някаква сигурност, никой не иска да инвестира в трайни насаждения. Може би трябва да дадем някаква законова възможност да се стимулират желаещите да отглеждат трайни насаждения, да се стимулира отдаването, дори и продажба на държавни земи, които са подходящи за това нещо. В момента импровизирам, защото нямам ясна визия как може да стане това, пренебрегвайки търгове и т.н. Връщам се към срещата от петък във Велико Търново, там наболелите проблеми бяха поставени пред комисията, а именно за една диференциация. Ако преценим, разбира се това е важно и за цялата стратегия на министерството, но ако преценим, че трябва да се стимулира, да речем създаването на трайни насаждения, да се създаде нормативна възможност тези хора, които ще правят овощни градини да не се явяват заедно със зърнопроизводителите да се конкурират там, защото поне според мен те не могат да бъдат конкурентни, поне на този етап. Между първо и второ четене ще внеса предложения, но е хубаво и други колеги, ако имат виждане по този въпрос също да направят предложения.
Що се касае до удължаването на срока, не знам дали има още папки, които отлежават. Последния път, когато разглеждахме този въпрос мисля, че беше в предишното Народно събрание и имаше три или пет хиляди, не си спомням вече, преписки, които не бяха придвижени. Ако се върнем в историята, в някаква цикличност тези папки се носят или към областния управител или към министерството, в момента нямам точната информация. Но това трябва да се види в министерството колко хиляди броя преписки отлежават, за да може да преценим на второ четене какъв срок да дадем.
В крайна сметка, колеги, това са политически решения. Хубаво е да си говорим на тема антикомунизъм и какво е било навремето, но трябва да бъдем преди всичко прагматици и да не търсим оправдание в миналото, че някой нещо не е направил. Историята си е дала оценката за различни подходи, за различни етапи от развитието на страната. Но в момента ние сме хората, които трябва адекватно да отреагираме на ситуацията, ако искаме нещата да се подобрят.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Като цяло бих подкрепил законопроекта, но тези срокове мисля, че вече ги коригирахме, в това Народно събрание.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така, мисля че ги променяхме.
ПЕНКО АТАНАСОВ: И сега ги променяме отново. Ако въобще възразявам срещу нещо, то това е, че продължаваме да променяме това наше законодателство и от днес да знаем какво правим за утре, не е добре.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не всички срокове сме променяли, поне не тези, които в момента се предлагат. Сега ще ви кажа точно.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Мисля, че това е съществен въпрос. Разбира се, идеите, които са заложени тук – едва ли ще има някой, който да бъде против, мисля че са добри. Всъщност винаги може да има някой, който да е против. А за параграф 4 – аз съм „за”.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Маринов, ще вземете ли отношение?
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Да, благодаря, г-жо председател! Уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател на комисията, много са динамични процесите, които текат в момента в българското земеделие. Много са динамични процесите и по т.нар. естествена комасация и всичко това, което правим сега в момента и което ще продължим да правим, вероятно и през следващата година, е в резултат на тези нови постоянни изисквания, които предявяваме към нашите земеделски производители.
Верни са няколко неща. Първо, вярно е това, че до февруари месец миналата година за стопанските дворове течеше една законова разпоредба, съгласно която не се плащаха наеми за всички тези прилежащи територии, към сградите, които бяха закупени от ползвателите на тези сгради, собственици на сгради. Вярно е, че тогава изпуснахме момента, за да се удължи този срок и сега изпадаме в дилемата дали това е помощ или не. За нас това не е помощ, въпреки че за някои структури, включително и в системата на земеделието може това да се тълкува като помощ.
Второ. Ще върна малко историята. Вярно е, г-н Върбанов, че около пет хиляди преписки за стопански дворове в 2009 година, декември месец заварихме в Министерство на земеделието и храните. Но е вярно и, че към днешна дата с промяната на Закона за държавната собственост се въведе една норма, в която всички държавни земи ще могат да се продават, да се реализират само по пазарна оценка, която пазарна оценка е определена от лицензиран оценител. И сега за тези прилежащи територии се получава един вакуум. Имаме около 270 преписки, които се намират в областните дирекции, което не е много, това е средно по 10 преписки във всяка една областна дирекция и около 150 преписки в Министерство на земеделието. Това са около 420 преписки. Ако в Закона за държавната собственост тогава беше записано, в Преходните и заключителни разпоредби, че всички тези преписки, които са входирани могат да се решат по досегашния ред, нямаше сега да изпаднем в тази ситуация. Ние отново трябва да върнем тези преписки по места, забележете, трябва да правим малки обществени поръчки, за да набираме по трима оценители, които да дават, точно това сме направили, всеки един да каже на каква цена ще направи тази лицензирана оценка и представете си какво правим във времето. Само след един или два месеца ще започнат да се поставят въпросите, на които ми се струва, че предварително знаете отговорите. И сега тези въпроси ще започнат да се поставят само след няколко месеца, защото ние се забавяме. Затова ви предлагам да помислите между първо и второ четене да се вкара това, или да запишем в нашия закон, че това не действа за тези стопански дворове, но това трябва да кажат юристите как точно да стане. Но ако това не се случи, ние трябва да върнем тези 420 преписки обратно, а това означава, че и скиците изтичат, вече са извадили данъчни оценки, започваме процедурата за лицензираните оценители и не мога да ви обясня в какъв „параграф 22” влизаме! Не се наемам да прогнозирам какво би могло да се случи.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ако от пет хиляди са останали само 400 преписки – само поздравления може да получите! Въпросният казус е много лесен, според мен – или в Преходни и заключителни разпоредби вкарваме, в другия закон, Закона за държавна собственост или тук го правим – в специалния закон. Когато има общ и специален закон, действа специалния, вкарваме го тук, юристите на комисията ще кажат точно как, да го вържем и с внесения от колегите законопроект за премахване на наема и да удължим срока, да го върнем по стария ред, за да може тези преписки един път за винаги да приключат и то по начина, който беше.
Но и по другият въпрос е хубаво да се помисли, може би ще поискам едно удължаване на срока за внасяне между първо и второ четене, да се помисли за трайните насаждения, за стимулиране. Защото във Велико Търново госпожа заместник-министъра каза, че има пари, които могат да бъдат насочени в определена посока. Ако решим това да го направим, за тези които искат да правят трайни насаждения – примерно по-лесно да купуват земя или да я наемат. Не говорим за безвъзмездно отдаване. Но ако ги сложим наравно със зърнопроизводителите, съгласете се, че поне на този етап не могат да се конкурират. Давам си сметка, че утре може да настроя срещу себе си зърнопроизводителите, но в крайна сметка ние трябва да мислим по-глобално и да търсим някакъв баланс. Защото в момента виждате какво се получава, какъв дисбаланс има и в сектора как отделните браншове се настройват едни срещу други, защото едва ли не всичко се дава на зърнопроизводителите. Не че всичко има се давано, но схемата, по която стартира подпомагането е много по-благоприятна за тях.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други изказвания има ли? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Колеги, който е „за” приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93 внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02 септември 2011 година, моля да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 13 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” законопроектът се приема единодушно на първо четене.
Колеги, благодаря за участието! Закривам заседанието и хубав ден!
/Заседанието бе закрито в 15,00 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
27 553 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 65
На 20 септември 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от н.п.Лъчезар Тошев на 26.07.2011 г. и № 154-01-93, внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02.09.201 г. за първо гласуване.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 14,15 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, добър ден! Имаме кворум и можем да открием днешното заседание на Комисията по земеделие и гори. Предвид на това, че 22 септември е национален празник преместихме заседанието от редовното време в сряда след обяд, днес - преди парламентарно заседание.
Днешният дневен ред е, както следва:
1. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от н.п.Лъчезар Тошев на 26.07.2011 г. и № 154-01-93, внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02.09.201 г. за първо гласуване.
2. Текущи.
Предложения по дневния ред има ли? Няма. Тогава ще работим по този дневен ред.
На днешното заседание присъстват и г-н Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” към Министерство на земеделието и храните, г-жа Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулация” и г-жа Лилия Стоянова – началник отдел „Поземлени отношения и комасация”.
По първия законопроект, съгласно входирането давам думата на г-н Лъчезар Тошев.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинете, г-жо председател, извинявайте колега, ще ви отнема само минута. Понеже имам важна работа искам да заявя, че по първия законопроект гласувам „против”, по втория – „за”. Ще ви помоля да ме извините.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Г-н Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, темата, която поставям с внасянето на този законопроект отново е въпроса за собствеността, отношението на Народното събрание към темата за собствеността, която е основно човешко право, гарантирано и от Първия протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека. Записано е и в чл.17 на нашата Конституция, ал.1 и ал.3 за частната собственост, която е неприкосновена. Съответно в нанесеното преди известно време изменение в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където в чл.37в, ал.3, т.2 беше записано, че „площта на земеделски земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл.37б се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно използване на собствената и/или арендованата, наетата земеделска земя в съответното землище”.
Това според мен е нарушение на Конституцията и нарушение на това право на собственост, което е и част от голямата концепция за свободата. Ето защо аз смятам, че отново трябва да се върнем към разглеждане на този въпрос. Вярно е, че по времето на комунизма собствеността беше нещо, като мръсна дума, смяташе се, че всичко е общо, има известна лична собственост, но след това всички политически сили декларираха, че защитават частната собственост и така беше приет този текст в Конституцията.
Правото на собственост има три аспекта, които в своята цялост всъщност го формират – това са владеенето, ползването и разпореждането със собствеността и когато се наруши някоя от тези функции на правото на собственост тогава се нарушава цялото право на собственост. В случая, според мен, е нарушено това право на собственост, тъй като без да се пита собственика на имота се разпореждат с неговия имот, независимо от неговото мнение дават на някой да обработва неговата земя, определят някакъв наем, който трябва собственика да получи без той да е казал дали е съгласен с размера и т.н. Това според мен е абсолютно неприемливо, това е част от ценностите, които ние изповядваме и смятам, че и управляващата партия трябва да изповядва, защото тя е заявила принадлежност към същата политическа европейска група, от която сме и ние – това е групата на Европейската народна партия, за която този въпрос е много важен, както и редица други въпроси, които поставяме и не смятам, че трябва да има различия в позицията на различните партии от Европейската народна партия в България. Затова моят апел именно към партиите от Европейската народна партия е да подкрепят това предложение, за да се възстанови принципа на собствеността, който е залегнал в Конституцията и Протокол първи от Европейската конвенция за защита правата на човека.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Тошев! За становище от Министерство на земеделието и храните, госпожо Стоянова, заповядайте!
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Благодаря, г-жо председател! Дами и господа, народни представители, ще представя на вашето внимание становището на Министерство на земеделието и храните по така предложения законопроект.
Накратко казано, ние не подкрепяме това предложение, тъй като считаме, че на практика няма нарушение на конституционни права на собственост, тъй като земеделската земя съществено се отличава от другите видове собственост. Тя е национално богатство съгласно Конституцията и ползването на тези земи е предмет на особена закрила от закона. Режимът на чл.37в, който регламентира образуването на масивите за ползване и насърчава уедреното ползване на земеделските земи, всъщност води до възмездното ползване на имоти, за които собствениците им не подават декларации, не ги обработват сами, поради различни причини – отдавна не живеят в населеното място, имат си други занимания и т.н., и основната цел на тази разпоредба е всъщност законовото възмездно ползване на такива имоти. Последваща цел, освен това, е намаляването на пустеещите земи, които трябва да отбележа, че в последните две-три години прогресивно намаляват. Разбира се, законът не възпрепятства собствениците да определят свободно начина на ползване на земите – дали лично ще ги обработват, дали ще ги предоставят по договор, дали под някаква друга форма ще ги предоставят, устна, това в никакъв случай не е пречка собственика да се разпореди и да управлява имота си. Така наречените „бели петна” по чл.37в, ал.3, т.2 – това са имотите, чийто собственици ние наричаме „отсъстващи”, „липсващи” собственици. Това са имоти, за които години наред тези собственици не проявяват интерес, не ги управляват, няма сключени договори и тези имоти де факто се водят, в минали години преди тази уредба, се водят, като незаконно ползване. По тези причини ние смятаме, че законовото уреждане на възмездното ползване на такива имоти е в полза както на ползвателите, така и на тези собственици. Благодаря!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Г-н Върбанов, заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, искам да започна с уговорката, че изповядвам същите ценности, за които стана дума.
Искам да върна времето малко назад, за да обясня защо се стигна до тази норма. Абсолютно се съгласявам с позицията на министерството – по никакъв начин не са нарушени правата на собствениците. Напротив, благодарение на тази норма в момента тази собственост се поддържа в едно добро състояние и ежегодно цената на тази собственост се покачва, именно заради добрите земеделски практики, които българските фермери спазва и ако някой от тези собственици, които в момента не се интересуват от собствеността си, но утре се поинтересуват – те могат да си вземат парите, продавайки тази земя като обработваема, може да я осребрят.
Всъщност какво показва практиката? Че и без тази норма тази земя се обработва, само че никой нищо не получава. Съгласете се, че никой няма да тръгне да заобикаля тези земи, тези парцели, за които няма сключен договор. Практиката показва, че тази земя пак се обработваше и не виждам силата, която може да спре това нещо. Спомням си, че след дълги дебати и търсене на някакво решение се стигна до тази норма, така че да бъде регламентирано обработването на тези земи. Мисля, че по-добро от това никой от нас до момента не е предложил. Ако това нещо отпадне – земята ще продължи да се обработва, някои хора ще печелят от тази земя, а собствениците няма да получават нищо.
Аз не се съмнявам в добрите намерения на колегата, но искам да сме наясно, че тук по никакъв начин не се нарушават правата на собствениците и второ, по сега действащата нормативна база, ако тези собственици в един момент се поинтересуват от собствеността си – първо, могат да получат едни пари, които би трябвало да се събират за „белите петна” и второ, могат веднага да си сключат договор с когото те пожелаят или да започнат сами да си обработват земята без всякакви препятствия. А представете си какво би се получило, ако в едно село, защото има такива, където 20-30 на сто са такива „бели петна”, значи 20-30 на сто от хората в това населено място или собствениците на земеделски земи са някъде и към този момент не са се поинтересували от земята си. Тя не може да остане така, това вече не е държавническо отношение, ако ние оставим земята да буренясва и никой да не се интересува. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И нещо повече – дори възпрепятстваме обработката й.
Господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Само една реплика. Аз не съм член на комисията, няма да участвам в гласуването и сигурно ще изляза. Но бих искал да кажа, че ако някой обработва земята без да пита собственика това е самоуправство. Това е нарушение и се санкционира от закона. Това срещу което протестирам е, че той го прави без да пита собственика. Дори може би не е направил опит да му намери телефона, защото той сигурно има телефон! Да го попита – имаш такава земя, съгласен ли си да ми я дадеш под наем, под аренда, и т.н. Защото, ако е собственик – това е негово. Ако ти се разпореждаш с нечия чужда собственост – това категорично противоречи на Конституцията.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това е така, но ако влезем в тази тема, то всички институции в България трябва да ходят по селата и да се разправят с тези взаимоотношения.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Същото нещо за чл.45 на Закона за собствеността, че съседите могат да изхвърлят един от собствениците на апартаменти в кооперацията. Това защита ли е на правото на собственост? Това е нещо, като комуна, която се събира и решава.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Но тук не е нарушено правото на собственост. Не искам да влизам в спор. Но ако една земя десет години не се обработва – тя вече не е обработваема. И ако цената на един декар обработваема земя е 500 лева, на необработваемата е 150 лева. Ако има някой собственик, чиято земя се е обработила без негово съгласие – има друг ред, по който той трябва да се обърне към други инстанции. Ако има някой собственик, чиято земя е в рамките на тези „бели петна” и той в един момент се сетил да си я търси – първо, може да си поиска наема за земята, и второ, може да си сключи договор с този, с който смята, че ще му я обработва най-добре и ще си получава рента.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В тази хипотеза всички тези земи се обработват без съгласието на собственика.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Лаков, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Благодаря, г-жо председател! Колеги, да ви се представя – Венцислав Лаков, нов член на комисията. „Атака” няма да подкрепи така предложения законопроект, по чисто прагматични причини. Приемането на изменението означава да се върне старата практика на много пустеещи земи. Давам ви пример – имам 5 декара с още 30 наследници. На практика е невъзможно да се съберем и да решим как да се обработват тия 5 декара, каква ни е волята на всички тези 30 наследници и при приемане на законопроекта тези 5 декара биха останали пустеещи, защото не може да постигнем съгласие, а сме от цяла България. В този смисъл по-добре е земята да се работи и водени от този прагматизъм ние сме „против”. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други изказвания има ли?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Господин Тошев излезе, иначе щях да го попитам дали е наемал земя и знае ли за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, колеги, да преминем към гласуване.
Който е „за” подкрепа на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от н.п.Лъчезар Тошев , моля да гласува.
„За” – 1 глас „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 1 глас „за”, 10 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” законопроектът се отхвърля.
За втория законопроект, № 154-01-93, внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02.09.2011 година, давам думата на вносителя.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми членове на комисията, с предложения законопроект аз и група колеги искаме да изгладим някои неща, които в момента са действаща норма в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Подтикна ни към предлагането на този законопроект за изменение и допълнение фактът, че може би и на други места, но в нашия регион Видинско и Северозападна България, възникнаха изключително остри конфликти точно по разпределението на „белите петна”.
Какво предлагаме ние? С основната част на закона предлагаме да се насърчи уреждане на отношенията между ползватели и собственици, като в чл.34 изглаждаме, или поне предлагаме и мислим, че се изглажда регламента, урежда санкционирането на ползването на земеделски земи без правно основание в случаите, когато има ползвател, който е сключил договор със собствениците и нормалното отстраняване на неправомерния ползвател. В чл.37б и чл.37в искаме да оптимизираме сроковете, в които тече този процес, защото в случая нормата, която ние сме заложили е изключително кратка. А със сроковете, които ние предлагаме процедурата по договаряне и определяне на декларирани и недекларирани имоти, разпределението на недекларираните имоти между арендаторите в региона, включително и заплащането на средната арендна цена в компенсационен фонд приключва със стартирането на новата стопанска година за селските производители, горе-долу по сведения това е 1 октомври. Така че това са предложенията, които ние правим в основната част на законопроекта.
А с предложенията, които правим в Преходни и заключителни разпоредби искаме да отпадне плащането на такса върху земи, които вече са закупени, сградите са закупени от бившите ТКЗС-та, ДЗС-та или други и са трансформирани в някакви нови организации. С това искаме да стимулираме хората, които са собственици на тези сгради да влагат средствата си в развитие на производството, а не в заплащане наем на земята, върху която е построена тяхната собственост. Доводите са няколко. Основният, който ни мотивира за това нещо е, че дългогодишната практика показва, че в тези фондове, от такива наеми почти нищо не постъпва, т.е. искаме да изгладим нещо, което на практика вече е нарушение на закона. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! За становище на Министерство на земеделието и храните, г-жо Стоянова, имате думата.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Министерство на земеделието и храните подкрепя предложенията по параграф първи, втори и трети от предложението на г-н Тошев, като не подкрепя предложението по параграф 4, а именно отпадането на наемите върху застроени прилежащи площи в стопанските дворове, поради факта, че така предложения текст поражда съмнения за съществуването на елемент за държавна помощ – нещо, което министерството не може да си позволи. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Господин Тошев, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Исках да чуя доводите на министерството, на другите комисии ги знам. В момента идвам от обяд с корейския посланик, защото другата седмица идва министър-председателя на Република Корея тук. Дадоха два примера в отговор на наши въпроси „Защо не инвестирате в България, а инвестирате в Унгария, в Германия?”. И те ни казаха „ В Унгария са ни предоставили 30 млн. общински и държавни земи безвъзмездно и са ни дали десет години гратисен период без да плащаме никакви данъци. В Германия плащаме данъците, но ни ги връщат обратно.” Мисля, че това не се нуждае от коментар и става ясно кого трябва да подкрепяме и с кого да се съобразяваме. Мисля, че трябва да се съобразяваме с българите.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Господин Върбанов, преди да ви дам думата искам да изразя и нашето становище. Искам да уведомя комисията, че днес по факса пристигна и становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в което становище има и нови предложения, но по отношение на предложения законопроект от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. има подкрепа за параграфите, касаещи сроковете за подаване на декларациите, т.е. параграф 2 и сроковете по параграф 3, така както са предложени. С останалите предложения можете да се запознаете в писмен вид.
Заповядайте, г-н Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Взимам думата, за да подкрепя внесените предложения от колегите. Подкрепям ги не само в първата част, но ги подкрепям и в частта за стопанските дворове. Ако трябва с ръка на сърцето да коментираме тази тема, именно поради проблеми в министерството и държавната администрация вече 20 години тези хора не можаха да си оправят стопанските сгради. И според мен там трябва да удължим сроковете и да подчертаем дебело, че това удължаване на сроковете и в рамките на тези срокове, ако се включат хората и си оправят прилежащите територии няма да плащат нищо. Това един път ще бъде стимул за тези, които имат собственост там, да гонят някакъв срок, в който могат безплатно да си уредят нещата, и второ, един знак към държавната администрация и те да си свършат работата. Що се касае до стимулиране на инвестиции и т.н., това е много дълга тема, има много такива примери. Ние нямаме такъв подход към нещата. Но се възползвам от възможността, че чисто процедурно е внесен такъв Закон за изменение и допълнение на един закон, който през всички тези 20 години може би е най-променяния закон, но има и други проблеми, които не са изчистени. В момента в приемните ни идват с най-различни казуси. Единият от тези проблеми е отношението към трайните насаждения. Собствениците на трайни насаждения върху държавни земи, собствениците на трайни насаждения в терени, които са на бившите ТКЗС-та, всъщност терени, които в момента са държавна собственост, но тези масиви са били на бившите ТКЗС-та и по един или друг начин те са разпределени по време на разпределение на имуществото на тези предприятия. И фактически какво се получава – в момента трайните насаждения, лозя или някакви овощни градини, самите дървета са собственост на отделни физически или юридически лица, а отдолу земята е държавна. Преди около половин година имахме среща с такива хора, от министерството явно по инерция бяха обявили на търг отдолу земите и ако не се бяхме насили най-вероятно тези хора трябваше да изсекат овощните дървета и да си ги вземат, защото примерно – явява се една фирма, дава добра цена и стават ползватели за 20 или 30 години. Аз ще внеса моето виждане по тези въпроси между първо и второ четене, като предложения. Но искам да кажа и на другите колеги, че сигурно има много такива случаи в техните избирателни райони, а в същото време и един апел към колегите от министерството – предполагам, че там са най-концентрирани жалбите, сигналите и всички такива случаи. Може би трябва да се помисли, за тези които са отдадени дългосрочно. Ако няма някаква сигурност, никой не иска да инвестира в трайни насаждения. Може би трябва да дадем някаква законова възможност да се стимулират желаещите да отглеждат трайни насаждения, да се стимулира отдаването, дори и продажба на държавни земи, които са подходящи за това нещо. В момента импровизирам, защото нямам ясна визия как може да стане това, пренебрегвайки търгове и т.н. Връщам се към срещата от петък във Велико Търново, там наболелите проблеми бяха поставени пред комисията, а именно за една диференциация. Ако преценим, разбира се това е важно и за цялата стратегия на министерството, но ако преценим, че трябва да се стимулира, да речем създаването на трайни насаждения, да се създаде нормативна възможност тези хора, които ще правят овощни градини да не се явяват заедно със зърнопроизводителите да се конкурират там, защото поне според мен те не могат да бъдат конкурентни, поне на този етап. Между първо и второ четене ще внеса предложения, но е хубаво и други колеги, ако имат виждане по този въпрос също да направят предложения.
Що се касае до удължаването на срока, не знам дали има още папки, които отлежават. Последния път, когато разглеждахме този въпрос мисля, че беше в предишното Народно събрание и имаше три или пет хиляди, не си спомням вече, преписки, които не бяха придвижени. Ако се върнем в историята, в някаква цикличност тези папки се носят или към областния управител или към министерството, в момента нямам точната информация. Но това трябва да се види в министерството колко хиляди броя преписки отлежават, за да може да преценим на второ четене какъв срок да дадем.
В крайна сметка, колеги, това са политически решения. Хубаво е да си говорим на тема антикомунизъм и какво е било навремето, но трябва да бъдем преди всичко прагматици и да не търсим оправдание в миналото, че някой нещо не е направил. Историята си е дала оценката за различни подходи, за различни етапи от развитието на страната. Но в момента ние сме хората, които трябва адекватно да отреагираме на ситуацията, ако искаме нещата да се подобрят.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Като цяло бих подкрепил законопроекта, но тези срокове мисля, че вече ги коригирахме, в това Народно събрание.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така, мисля че ги променяхме.
ПЕНКО АТАНАСОВ: И сега ги променяме отново. Ако въобще възразявам срещу нещо, то това е, че продължаваме да променяме това наше законодателство и от днес да знаем какво правим за утре, не е добре.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не всички срокове сме променяли, поне не тези, които в момента се предлагат. Сега ще ви кажа точно.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Мисля, че това е съществен въпрос. Разбира се, идеите, които са заложени тук – едва ли ще има някой, който да бъде против, мисля че са добри. Всъщност винаги може да има някой, който да е против. А за параграф 4 – аз съм „за”.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Маринов, ще вземете ли отношение?
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Да, благодаря, г-жо председател! Уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател на комисията, много са динамични процесите, които текат в момента в българското земеделие. Много са динамични процесите и по т.нар. естествена комасация и всичко това, което правим сега в момента и което ще продължим да правим, вероятно и през следващата година, е в резултат на тези нови постоянни изисквания, които предявяваме към нашите земеделски производители.
Верни са няколко неща. Първо, вярно е това, че до февруари месец миналата година за стопанските дворове течеше една законова разпоредба, съгласно която не се плащаха наеми за всички тези прилежащи територии, към сградите, които бяха закупени от ползвателите на тези сгради, собственици на сгради. Вярно е, че тогава изпуснахме момента, за да се удължи този срок и сега изпадаме в дилемата дали това е помощ или не. За нас това не е помощ, въпреки че за някои структури, включително и в системата на земеделието може това да се тълкува като помощ.
Второ. Ще върна малко историята. Вярно е, г-н Върбанов, че около пет хиляди преписки за стопански дворове в 2009 година, декември месец заварихме в Министерство на земеделието и храните. Но е вярно и, че към днешна дата с промяната на Закона за държавната собственост се въведе една норма, в която всички държавни земи ще могат да се продават, да се реализират само по пазарна оценка, която пазарна оценка е определена от лицензиран оценител. И сега за тези прилежащи територии се получава един вакуум. Имаме около 270 преписки, които се намират в областните дирекции, което не е много, това е средно по 10 преписки във всяка една областна дирекция и около 150 преписки в Министерство на земеделието. Това са около 420 преписки. Ако в Закона за държавната собственост тогава беше записано, в Преходните и заключителни разпоредби, че всички тези преписки, които са входирани могат да се решат по досегашния ред, нямаше сега да изпаднем в тази ситуация. Ние отново трябва да върнем тези преписки по места, забележете, трябва да правим малки обществени поръчки, за да набираме по трима оценители, които да дават, точно това сме направили, всеки един да каже на каква цена ще направи тази лицензирана оценка и представете си какво правим във времето. Само след един или два месеца ще започнат да се поставят въпросите, на които ми се струва, че предварително знаете отговорите. И сега тези въпроси ще започнат да се поставят само след няколко месеца, защото ние се забавяме. Затова ви предлагам да помислите между първо и второ четене да се вкара това, или да запишем в нашия закон, че това не действа за тези стопански дворове, но това трябва да кажат юристите как точно да стане. Но ако това не се случи, ние трябва да върнем тези 420 преписки обратно, а това означава, че и скиците изтичат, вече са извадили данъчни оценки, започваме процедурата за лицензираните оценители и не мога да ви обясня в какъв „параграф 22” влизаме! Не се наемам да прогнозирам какво би могло да се случи.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ако от пет хиляди са останали само 400 преписки – само поздравления може да получите! Въпросният казус е много лесен, според мен – или в Преходни и заключителни разпоредби вкарваме, в другия закон, Закона за държавна собственост или тук го правим – в специалния закон. Когато има общ и специален закон, действа специалния, вкарваме го тук, юристите на комисията ще кажат точно как, да го вържем и с внесения от колегите законопроект за премахване на наема и да удължим срока, да го върнем по стария ред, за да може тези преписки един път за винаги да приключат и то по начина, който беше.
Но и по другият въпрос е хубаво да се помисли, може би ще поискам едно удължаване на срока за внасяне между първо и второ четене, да се помисли за трайните насаждения, за стимулиране. Защото във Велико Търново госпожа заместник-министъра каза, че има пари, които могат да бъдат насочени в определена посока. Ако решим това да го направим, за тези които искат да правят трайни насаждения – примерно по-лесно да купуват земя или да я наемат. Не говорим за безвъзмездно отдаване. Но ако ги сложим наравно със зърнопроизводителите, съгласете се, че поне на този етап не могат да се конкурират. Давам си сметка, че утре може да настроя срещу себе си зърнопроизводителите, но в крайна сметка ние трябва да мислим по-глобално и да търсим някакъв баланс. Защото в момента виждате какво се получава, какъв дисбаланс има и в сектора как отделните браншове се настройват едни срещу други, защото едва ли не всичко се дава на зърнопроизводителите. Не че всичко има се давано, но схемата, по която стартира подпомагането е много по-благоприятна за тях.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други изказвания има ли? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Колеги, който е „за” приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93 внесен от н.п. Владимир Тошев и гр.н.п. на 02 септември 2011 година, моля да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 13 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” законопроектът се приема единодушно на първо четене.
Колеги, благодаря за участието! Закривам заседанието и хубав ден!
/Заседанието бе закрито в 15,00 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
27 553 знака
