Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
05/10/2011
Изслушване на Министерство на земеделието и храните относно реформата на общата политика в областта на рибарството и позицията на Република България.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 67
На 5 октомври 2011 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Министерство на земеделието и храните относно реформата на общата политика в областта на рибарството и позицията на Република България.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум от страна на Комисия по земеделие и гори. Колежката Моника Панайотова ме информира, че има кворум и от страна на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Можем да открием днешното съвместно заседание, съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Изслушване на Министерство на земеделието и храните относно реформата на общата политика в областта на рибарството и позицията на Република България.
2. Текущи.
Колеги, допълнителни предложения по дневния ред имате ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работят съвместно двете комисии днес.
На днешното заседание присъства г-н Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, г-н Ивайло Симеонов – директор на дирекция в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, г-жа Ивелина Бенчиева – началник-отдел в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, г-н Константин Петров – експерт в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, г-жа Пламена Грозева – експерт в дирекция „Международни отношения” към Министерство на земеделието и храните, д-р Йордан Господинов – изпълнителен директор на „БГ ФИШ”, д-р Танчо Пашов – председател на Националната асоциация на рибопроизводителите, г-н Димитър Димитров – председател на рибарско сдружение „Черноморски изгрев”, г-н Александър Тръпчев – председател на рибарско сдружение „Одесос” – Варна.
Колеги, по точка първа от дневния ред давам думата на заместник-министъра на земеделието и храните г-н Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря! Уважаеми госпожи председатели на двете комисии, дами и господа народни представители, основните акценти в позицията на България, относно реформата на Общата селскостопанска политика по принцип е един процес, който започна още през 2009 година с консултациите на Европейската комисия, държавите-членки, за съставянето на т.нар. Зелена книга, т.е. прегледа на тази политика на европейско ниво. На базата на тази Зелена книга или тези препоръки, които пристигнаха от държавите-членки, от Европейската комисия бяха създадени документите, които в момента се предоставят от Комисията на държавите-членки за бъдещето на общата политика в областта на рибарството.
Бих искал в днешната дискусия да акцентирам на няколко по-съществени въпроса, които имат директно значение за бъдещето на този сектор в България.
Първо, бих искал да се спра на т.нар. „регионален подход”, за който България е изразила своята позиция. Ние подкрепяме засилването на ролята на регионалните организации за управление при взимане на решения, обмен на най-добри практики, използване на данните на научните изследвания. За България това е много важно, имайки предвид, че Черно море е един затворен басейн, рибните му ресурси се явяват споделени от шест държави и считаме, че едно сътрудничество между страните от Черноморския регион, сътрудничество, добавено извън държавите България и Румъния, които са членки на Европейския съюз, само едно такова сътрудничество може ефективно да реши проблемите за съхраняване и управление на ресурсите в Черно море.
Второ, не по важност, но като част от документите предоставени от Комисията, са т.нар. „планове за управление”. Считаме, че въвеждането на многогодишните планове за управление и възстановяване на запасите са по-подходящия инструмент за постигане целите на устойчиво управление на рибарството. Имаме предвид, че нашата макар и малка практика, тригодишна, за използване на сегашната система на квотите показа, че тази система има своите недостатъци, тя не е достатъчно гъвкава и считаме, че е неефективно да се прилага една такава система, когато я прилагат само две от шестте държави, които използват рибните запаси на Черно море. Още повече, че тези две държави не осъществяват най-големия улов в Черно море.
По отношение на третият аспект – научни изследвания и данни за определяне на общия максимално допустим улов – ние сме против автоматичното намаляване на общия допустим улов с 25 на сто, в случаите когато няма научни изследвания. Да, България е на мнение, че във всички случаи управлението на ресурсите трябва да става на базата на достатъчни, надеждни, научни познания и изследвания. Ние считаме, че това трябва да става плавно, а не както е предложено в документа – автоматично от 2015 година. Още повече, че заключенията на учените са, че този подход дава резултати само за запаси, които са добре изследвани и нивото на максималния устойчив улов може да бъде определено към настоящия момент.
Не на последно място трябва да отбележим, че нивото на общият допустим улов за Черно море все още не е изразено в конкретни параметри. И пак се връщам на това, че именно заради това ние възразяваме и не бихме приели максимално устойчивите улови да станат непременно към 2015 година.
Друг въпрос – структурна политика и финансиране. Нашата държава настоява да се запази размера на настоящия бюджет на Европейския фонд за рибарство отправен към нашата страна в размер на 107 милиона евро. Незадоволителното изпълнение на основните икономически, социални и екологични показатели на ниво на целия Европейски съюз може да се отрази, разбира се, негативно на бъдещия бюджет на Европейския съюз. Не бихме искали това да се случи, като считаме, че през следващият програмен период проблемите, които са съпътствали програмите, не само на България, но и на останалите европейски държави, те няма да бъдат релевантни към следващия момент. Считаме, че финансовите условия и достъп до финансов ресурс на потенциалните бенефициенти на програмите би бил по-добър, затова аргумента за намаление на средствата през следващия период, считаме, че не е адекватен.
Друг въпрос, който касае новите моменти в Общата рибарска политика, това е производството на аквакултури. България подкрепя необходимостта от стимулиране на развитието на аквакултурите, включително и със съответно по-голямо финансиране от бюджета на Европейския съюз.
Научните изследвания показват, че потреблението на морска храна ще продължи да се увеличава. Дори и рибните запаси да бъдат възстановени до нивата на максимално устойчивия улов бързото увеличаване на търсенето и потреблението на рибни продукти ще трябва да бъде посрещнато по някакъв друг начин. Ние считаме, че това е сектора на аквакултурите, като нашите предложения в това отношение са инвестициите да бъдат насочени към маркетингна на рибни продукти, подобряване на хигиената, подобряване на условията на труд в аквакултурните ферми, увеличаване качеството на крайния рибен продукт, въвеждане на нови видове, иновации при производството и преработката.
От друга страна, увеличаването на аквакултурното производство ще доведе до намаляване натиска върху числеността на популациите от рибните видове в световен мащаб и това ще даде възможност за естественото им възстановяване.
Следващ акцент от нашата позиция, това са прехвърляемите риболовни концесии. Считаме, че това е една адекватна пазарна мярка, която съответства на други елементи на общата европейска политика не само в областта на рибарството, а така например и в областта на Общата селскостопанска политика. Затова страната ни подкрепя въвеждането на прехвърляеми риболовни концесии за кораби с обща дължина над 12 метра от гледна точка подобряване устойчивостта на европейското рибарство. Може би тук най-важният момент е, че държавните-членки би следвало, а и е хубаво, че едно от предложенията на Комисията е, да могат да създадат резерв, който в определени ситуации те да имат правата и свободата, той да бъде управляван в зависимост от икономическата обстановка в съответната държава-членка.
Един от най-дускусионните въпроси е въпрос, който може би вече две години е обект на сериозни дискусии в Европейската комисия, това е забраната за изхвърлянията. Обратното изхвърляне на прилова обратно в морето е най-големият проблем за възстановяване на запасите, защото в повечето случаи този прилов обикновено не оживява, което по един или друг начин влияе върху равновесието в съответните морски басейни. Изхвърлянето на риба представлява сериозна загуба на ресурси, на риболовно усилие, ако щете; намалява потенциалните печалби на стопанските субекти и нарушава най-вече баланса на морските екосистеми. Независимо, че в България това не е практика, предвид специфичните условия на риболова в Черно море, ние считаме, че това трябва да бъде един общоевропейски принцип, да има пълно съгласие от държавите-членки и който да доведе до еднакви правила на управление на рибните ресурси, както в европейски, така и в регионален, както говорихме още в първата точка, в Черноморски мащаб, защото всъщност това е нашето основно искане. И ако искаме в района на Черно море да имаме подкрепата и на държави, които не са членки на Европейския съюз, би следвало да подкрепим една такава мярка.
Това са в общи линии основните акценти, които са обект на дискусия и които страната ни след ноември месец трябва да започне да отстоява на различните нива на дискусии в Европейския съюз. Благодаря!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Уважаеми колеги, имате думата за предложения по така изнесената позиция на страната или за въпроси.
Г-н Атанасов, заповядайте!
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, г-н заместник-министър, колеги, от раздаденият ни току-що материал, като позиция, поне за мен възникват няколко въпроса. В първият материал, който ни беше пуснат по електронните пощи има такова изречение „Поради факта, че страната ни не е приключила консултациите на национално ниво, приложения пакет от документи във връзка с Общата политика по рибарство…”и т.н., в смисъл, че още не сме приключили дебата. Въпросът ми е – кога ще го приключим и не закъсняваме ли?
Второто нещо, което прави впечатление в сега раздадения материал, като окончателна позиция, това е третият абзац – „Необходимо е да се изгради ефективен модел за сътрудничество между черноморските държави, участващи в усвояването на запасите с цел устойчивото им управление.”
Аз предлагам нашата позиция, нашето предложение да бъде, че на европейско ниво се създава институция, комисия или не знам как ще бъде формулирано, която да движи проекта в това отношение, защото ние сме в Черноморския регион, където има и други държави, както беше казано в документа, но да не звучи така неангажиращо. Просто активната позиция на Европейския съюз в тази му част е изключително важна – преговорите да не се водят от името на България с останалите страни-членки, не от името на Румъния, защото регионалния принцип е правилен, но тук става въпрос за нещо много по-сериозно – за запасите на улов в Черно море, за проучванията, които ще се случват и от това ще се определят квотите. И аз съм съгласен, че не бива така да се отрязват 25 %, автоматично, да се намали, без да имаме научна база и основа за вземането на решенията.
И още нещо, което помня от събиранията на Комисия по земеделие и гори във връзка с рибарството беше, че по принцип страните-членки на Европейския съюз, които имат стари традиции и намаляват флотите си – в тази връзка финансовата подкрепа за обновяване на кораби и съоръжения, ще бъде силно ограничена и ще липсва. Ние обаче не сме в тази ситуация. Не бива ли да искаме да продължи подкрепата за това, защото за нас това е абсолютно необходимо. Ние знаем, че нашите кораби и съоръжения са стари, или тези които са нови са съвсем малка част. За старите страни-членки е ясно, но ние просто не сме на това ниво и искаме да достигнем поне нивото, на което са сега старите страни-членки. Мисля, че ако това влезе в нашите искания ще бъде добре.
Накрая бих помолил, преди да гласуваме позицията, сигурно това имате предвид, да изслушаме и представителите на бранша, които са тук. Вероятно те са участвали в изготвянето на окончателният текст, който ще гласуваме, но да ги чуем, защото те са най-запознати и реално ние като комисии, трябва да защитаваме техните интереси, неизлизайки от параметрите на политиката по рибарство и аквакултури на Европейския съюз.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Димитров, имате думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Само ще допълня това, което казахте, но ще започна отзад напред. Да, абсолютно сте прав по отношение обогатяване на позицията ни по т.4, която аз споменах – структурна политика и финансиране. Действително, настоявайки за запазване на сегашния бюджет естествено, че настояваме всички мерки в програмата да бъдат оставени, т.е. финансовото подпомагане да остане такова каквото е, давайки си сметка, че ние все още на този етап не може да се възползваме от тези средства. Така че тук сте прав – може би трябва да се обогати текста с едно или две изречения, но трябва да ви кажа, че ние тази позиция сме я изразявали в детайли, по най-различните нюанси на програмата нееднократно, така че в това отношение България е изразила позицията си.
По отношение на Черно море, може би тук е по-дългия разговор и е по-интересно – инициативите, които България е предприела не от вчера, това е една инициатива на България от преди три години, между впрочем, тук мога да отбележа със задоволство, че и с нашите представители в Европейския парламент работим в една и съща посока, така че тези неща да се случат. Най-после комисарят по рибарство г-жа Деманаки предприе тези инициативи. На 14 октомври има събиране между България и Румъния в Брюксел точно по тези въпроси. По наше настояване, това искам да подчертая, по настояване на България в Съвета на министрите, комисар Даманаки проведе съответните разговори за едно бъдещо сътрудничество между държавите. Каква ще бъде формата - не мога от сега да кажа. Тя обиколи Турция, Русия и Украйна именно с тази цел. Така че нещата вървят в тази посока. Надявам се след срещата на министрите на 14 октомври да имаме резултат, тъй като това ще е един от въпросите, които ще бъдат дискутирани там.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други становища?
Г-жо Панайотова, имате думата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, бих искала да отбележа, че българския парламент е един от първите, които започват дискусиите в рамките на националните парламенти в страните-членки по реформата за сектор „Рибарство”, така че хубаво е тази позиция, която днес ще подложим на гласуване, след това ще ви предложа, г-жо Танева, да бъде изпратена и в рамките на политическия диалог до Европейката комисия и Европейския парламент.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Благодаря! Заповядайте. Ще ви помоля за протокола да се представите.
ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ: Казвам се д-р Йордан Господинов и съм изпълнителен директор и представляващ Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ”, имаме сайт може да видите кои сме и какво представляваме.
Още веднъж благодаря на Комисия по земеделие и гори, лично на г-жа Танева, както и на народните представители, които осъществиха връзка с нас и пожелаха да чуят нашето мнение. Разбира се, това не е за първи път, защото в края на 2009 година нашата Асоциация даде официална позиция по Общата рибарска политика. Радостното за мен е, че някои статии от документа, който аз съм одобрявал са намерили отражение в доклада, който току-що изнесе заместник-министър Цветан Димитров.
Материята е твърде сложна според нас, твърде разнопосочни са интересите, касаещи и аквакултурата, и пристанищата, трябва да се съобразяваме и с европейското законодателство, както и с проблема, че сме на едно море с други четири държави, които не са членки на Европейския съюз. Ние оценяваме сложността и виждаме динамиката в променящите се мнения и поради тази причина сега няма да останем безгласни. Ще цитирам няколко неща, които мислим, че трябва да бъдат включени, или поне трябва да ги подложим на обсъждане да бъдат включени в позицията на България по Общата рибарска политика, тъй като тези четири регламента, които предложи Европейския съюз за следващия период, от 2013 година да влязат в сила, те коренно променят нещата на рибарската политика в Европейския съюз, където е включена и аквакултурата, където вече се говори за максимално устойчив улов и т.н.
Ние разгледахме на Управителен съвет на 29 септември сегашната ситуация. Искам да наблегна на някои конкретни неща, които според нас сме пропуснали да кажем през годините. Искам да отбележа и това, че през март месец лично бях поканен в Европейската комисия и там съм изнесъл доклад от името на нашата асоциация по отношение риболова в Черно море, което в частност касае Общата рибарска политика за нашия регион, тъй като действително това море е специфично. Отделно, че е от затворен тип, отделно ситуацията, в която се намираме, отделно видовете и т.н. А също и този инвазивен вид – рапана, за който в момента не искам да влизам в детайли.
Ще се постарая да бъда максимално кратък, но ще обърна внимание на някои неща, които според нас са важни и които сме пропуснали да предлагаме в годините, така че ако има възможност да им се обърне внимание.
Някъде в новия регламент прочетох, че ще се субсидира сектор „Рибарство” в частност аквакултурата. Мисля, че ние като страна-член трябва да искаме европейска субсидия за целия сектор „Рибарство”, защото той обхваща подсекторите „Аквакултура”, „Риболов”, „Рибопреработка” и „Търговия”. Две са основните неща, на които искаме да наблегнем. Едното от тях е, че при присъединяването на България към Европейския съюз ние просто изостанахме от останалите страни-членки. При приемането ни през 2007 година не можахме да се възползваме от европейската субсидия да подменим риболовния флот, това се спомена вече. В интерес на истината ние вече работим с Европейския фонд за рибарство, който по Първа ос ни дава мерки, касаещи или скрабирането на риболовния флот, или по мярка 1.3. „Ремонт на остарял риболовен флот”. Трябва да ви кажа, че с тези кораби, които имаме, от 40-50 години, морално остарели, да не говоря, че и физически са рухнали, ние не може да осъществяваме адекватна риболовна дейност, конкурентоспособна на страните, които са в Черноморския басейн и мисля, че трябва България да пледира за децентрализация на Европейския фонд по рибарство по отношение на оперативните програми, за да може България да настоява и да иска финансови средства от Европейския съюз за подмяна на риболовния флот с малки, мултифункционални кораби, които да са типични за нашето море и с които ние действително да можем да риболовстваме. Защото с новата европейска политика ще се прехвърлят квоти, ще се продават квоти, ще дойдат европейските кораби, ще дойдат и от съседните страни корабите и ще се окаже, че ние просто ще гледаме как ловят нашата риба. Това е нашето мнение. Споделям го пред вас, защото вие сте хората, които ще вземете политическото решение дали може да се иска такова нещо. Това нещо сме го изнесли като искане в предложената промяна в Стратегия за общата рибарска политика, която аз лично съм я връчил в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, и на заместник-министър Цветан Димитров, по електронна поща също съм я изпращал и за това сме говорили пред Европейката комисия. Трябва да ви кажа, че за Европейската комисия определено не знам дали сме екзотични, дали сме крайна точка, но сме интересни.
За децентрализацията. Мисля, че с формирането на отделен комитет или как ще го нарекат сега не можем да кажем, но би било добре да има отделен орган за управление на Черно море, и той да се базира в България, и ако го управлява българин ще бъде още по-добре. Но поне да има един консултативен комитет. В България има също има не малко експерти. Ние сме сектор, който всички слагат най-отзад, на последно място. Аз бих апелирал да ни сложат най-отпред в земеделието и да започнем да се занимаваме с рибата. Дванадесет хиляди и петстотин човека работят в този сектор, изнасяме суровина за азиатските пазари, за най-скъпите пазари, мисля че сме атрактивни. Работим с хора, които са предимно нискообразовани, в много тежки условия, мисля че трябва да има приоритет и ние да си го искаме от Европейския съюз, както те слагат рибата като приоритет. Рибата в Европейския съюз представлява само 2 % от световната аквакултура. Толкова сме назад като европейска страна. Трябва да акцентираме върху аквакултурата. Нещата всъщност се казаха. Основните неща, за които апелирам – субсидия от Европейския съюз, пари от Европейския фонд по рибарство, специално за България и Румъния да си купим нови кораби, защото ние ще ги нарежем, много е лесно, вече осем сме нарязали, още десет като нарежем, 48 кораба имаме. Не говоря за тези 2600 кораба, които водят. Това са лодки, полу любителски са, събота и неделя някой отишъл и извадил две щайги попчета и ги продал на магазина – това не е стопански риболов. В България се занимават около 150-160 съда до 24 метра със стопански риболов, но от тях реално риболовстващи кораби, които могат да стоят повече от едно денонощие в морето са 40-50. Много говорих, но може би пропуснах нещо. Но тези неща са важни. От десет години съм в сектора, бих бил интересен събеседник, но не съм дошъл тук да правя впечатление, а да кажа истината. Ако някой има въпроси специално към мен ще отговоря. Претендирам, че познавам сектора и рибарите по отделно. Благодаря!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Заповядайте, господине, само се представете за протокола.
ТАЧО ПАШОВ: Благодаря! Тачо Пашов – председател на Управителния съвет на Национална асоциация на рибопроизводителите.
Присъединявам се към думите на д-р Господинов. Но не чухме нищо за това каква политика ще преследваме и одобряване относно заетите в сектора на производството и по-специално на аквакултурата. Дискусията за Зелената книга започна 2009 година. Като асоциация сме си изпратили мнението, също така го има качено и на сайта на Европейската комисия по рибарство, то е от няколко страници. Там сме формулирали проблемите, които съществуват в момента, защото за да правим някаква политика и да има промяна ние първо трябва да знаем от къде идват нашите проблеми и какво ще подкрепяме в Евросъюза, а не самоцелно да искаме тези неща. В резултат на тези проблеми - политиката към заетите в сектора, как ще се отнасяме към тези хора, там сме споменали какви са проблемите в това отношение. Никъде не видях каква е нашата позиция относно организацията на пазара на риба в Европейския съюз. Каква организация ние ще подкрепим? Веднага се прехвърлям на темата аквакултура. Говорим за политика в рибарството, говорим за риболов в Черно море, морета, кораби и т.н., не че са маловажни, но отделяме една минута за аквакултура. Да, съгласни сме за аквакултурата, а в същото време говорим, че наблягаме на аквакултурата, защото рибните запаси падат. Когато подкрепяме политика по аквакултура много е важно – в България има и море. Има морска аквакултура, има и сладководна аквакултура. А другите държави-членки от нашия ранг, така да кажа, Чехия, Словакия, може би и Полша, част от Германия, те са много сходни като производство на аквакултура с нас, там се набляга на сладководна аквакултура. Може би е добре да вземем и тяхното мнение, да бъде консолидирано, понеже същата ситуация има в Европейската комисия по рибарство, там превес имат държавите-членки, които упражняват рибарство изключително в морета и океани. И като слушам дебата акцента е изключително върху рибарството и проблема с флот, кораби и т.н. Аквакултурата като че ли остава малко по-назад, а в същото време всички казваме „Да, много е важна.”. Според мен е важно да прецизираме нашата позиция за аквакултурата и да знаем какво правим и точно какво ще искаме. Давам само един пример, от изказването на заместник-министъра: поставените цели – увеличаване качеството на продукта. Такава цел не може да си поставим. Може да си поставим цел – по-добра информация на потребителя, прозрачност на пазара, проследяемост на продукта. Когато един продукт е прозрачен и самия консуматор може да проследи от коя ферма идва продукта, ако този продукт не е качествен той повече няма да си го купи. Качеството е нещо много относително – за мен е качествено, за него не. Качеството зависи не само от вида на продукта, но и от опаковката. Заложените цели, които искаме да подкрепяме, според мен трябва да формулираме много внимателно, защото този регламент, който ще се напише, а ние пишем Закон за рибарство и аквакултура и тези неща трябва да залегнат в закона по съответния начин, така че да се изпълнят. И трябва да искаме неща, които са изпълними, които може да се заложат в закон. Примерно, не че нещо критикувам, но увеличаването на качеството – не може да го заложим никъде, в никой закон. Също ми се искаше да приемем това, което коментирахме на срещата през лятото в Шератон, какво отношение има България относно вноса от трети страни на продукти от аквакултура. За нас, като производители е неприемливо. Сами виждате филе „Пангасиус”, филе „Телапия” в магазините, филета на 4-5 лева за килограм. Това е цена себестойност на наше производство. Това нещо идва от Източна Азия, Китай, продава се на европейския пазар на тази цена. Ние трябва да имаме някаква политика, някакво отношение към това нещо. Наистина пазара е свободен, но ние трябва да имаме отношение, защита. Аквакултурата и рестрикциите в Европа. Един производител на аквакултура в Европа подлежи на режими, санкции и т.н. и продукта му винаги е по-скъп отколкото един продукт произведен в Китай. Живата риба от Китай, преработена в продукт, тя става продукт и се интересуват главно дали този продукт е годен или негоден за консумация. Никой не се интересува дали е произвеждан от малолетни деца, човека и фермата му отговарят ли на санитарните изисквания и т.н. Той влиза в графата „годен за консумация”. Хуманно отношение към рибите – там за такова нещо едва ли се говори. Докато един фермер в България е проверяван от всички институции за хуманно отношение към рибата, посадка, с какви фуражи се храни, документация, проследяване – всичко това се отразява в цената. В крайна сметка ние сме неконкурентоспособни точно поради това нещо. И ние трябва да вземем отношение. Не казваме да се спре вноса от Китай, Индия или откъдето и да е. Просто искаме условията да бъдат еднакви, както са за нас като производители, така да бъдат същите и за тези, които ще произвеждат за Европейския съюз. Това е. Благодаря! Надявам се да съм бил достатъчно кратък.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други становища или предложения по така представената позиция?
ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ: Аз не взех отношение по това, което е написано като позиция. Като цяло тя кореспондира с регламента на Европейския съюз и мисля, че е нормално като един общ регламент да го подкрепим, защото той слага рамката. А за следващия програмен период, за Оперативната програма Министерство на земеделието и храните ще даде политическите насоки, в които, ако ни поканите, ще посочим приоритетите за развитие и мисля, че ще съдействаме. Иначе не мисля, че може да преборим Европейския съюз да не бъде така. Мисля, че тази рамка, понеже съм запознат с регламентите, доколкото си спомням преди 10-15 дни ми искаха позиция и съм я изпратил, общо взето всичко кореспондира с това, което е написано и бихме го подкрепили като цяло, още повече че са ни делегирани такива права.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения или становища? Да, г-н Агов.
АСЕН АГОВ: Вносът от риболовци извън Европейския съюз е проблем, който тревожи всички. Тревожи американския пазар, тревожи европейския пазар и прочие. И аз искам да попитам заместник-министъра – еднакъв ли е регламента за внос във всички страни от Европейския съюз с този, който се прилага в България? Контролът на качеството, контрола на приготовлението и т.н., защото моето впечатление и разговорите, които съм имал показва, че в редица страни на Европейския съюз, когато не са спазени регламентите на Европейския съюз за производство на рибни продукти, продуктите не достигат до еврпоейския пазар. Интересува ме дали контрола в България е същия, какъвто е в целия Европейския съюз, или в повечето страни от Европейския съюз, да не обобщавам.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Г-н Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател! В продължение на това, което каза колегата. Преди малко г-н Пашов ни информира, че условията за производство у нас са едни, те отговарят в голяма степен на европейските изисквания, които са сериозни, високи изисквания, а това което се внася от Азия и т.н., в голямата си част не отговаря на тези изисквания. По какъв начин ние защитаваме нашите производители и потребители от вноса на такъв тип продукти? Това също би трябвало да намери някъде място.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, благодаря! Други предложения или въпроси? Давам думата на заместник-министър Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря! Ще започна отзад напред, тъй като очевидно въпросът за вноса е най-чувствителен. Само едно ще кажа – той е извън обхвата на документа, върху който в момента разсъждаваме. Въпросът за вноса, да, изискванията за всички държави-членки са едни и същи. Но, тук има едно друго ниво на преговорите. Преговорите са между Европейската комисия и Световната търговска организация. Действително това, което Европейската комисия е заявила е, че условията за производство, ако щете в други сектори, тук вмъквам и Общата селскостопанска политика, примерно в животновъдството условията за хуманно отношение към животните на държавите, които внасят в Европа вече трябва да бъдат адекватни на тези, които са тук.Защо? Защото най-малкото разходите по изпълнението на тези изисквания правят неравностойни европейските производители. Не случайно, давам ви един конкретен пример, разговорите със страните от „Меркосур” от Латинска Америка, вече една година Европейската комисия не ги продължава и налага рестриктивни мерки на тези държави, именно поради това. Аналогичен е случая с вноса на рибата, но за съжаление това не е обект на документа, който обсъждаме. България в тези случаи, това може да се провери и по протоколи и по изказвания в Съвета на министрите – винаги е била на тази позиция – който иска да внася в Европа, той трябва да изпълнява същите изисквания на производителите, които правят това в Европа. И повечето европейски страни, близо 2/3, са на това мнение, вследствие на което преговорите между Световната търговска организация и групите страни от Азия, Латинска Америка се забавят.
По отношение на това, което д-р Господинов каза за Консултативния комитет в Черно море, аз не исках да предрешавам нещата, може би пропуснах да кажа - има решение на Европейската комисия до 2015 година, без да е фиксиран точния срок, това нещо да се случи. Може би заслугата на хората, които учатват в Съвет на министрите в Европейската комисия, съответните нива, в Европейския парламент да направят така, щото това да не е 2015 година, а да се случи по-рано, примерно нашето предложение беше това да се случи от новия програмен период. Какъв е смисълът да чакаме 2015 година, на 1 януари 2014 започва новия програмен период, би следвало тези правила, които ще се въведат с новата политика да се изпълняват от този консултативен съвет от първия ден. Тук няма разминаване, мнението е едно. Още повече, че има решение на Комисията това да се случи. Действително Консултативния комитет е първото ниво на създаване на този орган. Бихме искали да не е консутативен комитет, бихме искали поне да е сектор, да не бъдем толкова придирчиви за дирекция в комисията, силно казано е, но усилията ни са в тази насока.
По отношение подмяна на риболовния флот, мисля че и тук няма разминаване между държавната админитрация и сектора. Тази позиция сме я изразявали нееднократно.
По отношение на аквакултурата, д-р Господинов допълни колегата Пашов, че ние сега даваме рамката на това, ние заявяваме, че аквакултурата трябва да бъде поне равнопоставена и че аквакултурата трябва да получи адекватната финансова подкрепа. Детайлите в нея, дали ще подпомагаме качеството, а под качество, да не влизаме в тази тема, може да бъде най-различно качеството, но в никакъв случай не бива да влизаме в другата политика – за безопасността на храните. Все пак това е рибарска политика. Това принципно в позицията, която представих е включено като рамка. Не считам, че е работа на парламента да изпада в отделни детайли на отделни програми или мерки. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси? Г-н Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Може би е извън темата, която разглеждаме, но бях в Шабла скоро и там 20-тина рибари казаха, че не получават достатъчно помощ от страна на държавата, респективно от Министерство на земеделието и храните за това да имат едно рибарско пристанище, което да е коректно, законно, да си плащат за него, но да са сигурни, че могат да си пазят там корабите или лодките. За мен са лодки, но така са наречени и в регистъра при вас. С няколко думи може ли да ни запознаете или ако не позволите, г-жо председател, в някой друг ден да поговорим по тези въпроси.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз бих предложила в друг ден да стане това, защото все пак дебатираме документ и позиция и е по-добре да приключим с нея, освен ако нямате изрична готовност с отговор на този въпрос, г-н Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: За съжаление нямам изрична готовност. Знаете, че относно рибарските пристанища има държавна фирма „Рибни ресурси”, която се занимава с тях. Ако не ме лъже паметта, три са узаконени, защото в интерес на истината, когато започна да действа фирмата, май-юни 2009 година, фирмата просто беше създадена към Министерство на земеделието и храните и оттам нататък започна узаконяваето на рибарските обекти един по един. Знаете, че първо беше пристанището в Созопол, после във Варна, така че работи се, но в момента не мога да ви дам конкретните параметри кое до къде е стигнало. Но и колегите от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури са тук и ще потвърдят, че амбицията е – финансовият ресурс, който съществува в програмата за изграждане на тези пристанища, догодина да бъде усвоен. Но ако пожелаете по някакъв друг начин мога да ви предоставя пълна справка за това какво се случва, пристанище по пристанище до къде е стигнало и каква е готовността.
СПАС ПАНЧЕВ: Ще ви бъда благодарен, ако получа такава информация, за да не ангажираме колегите на всички колеги.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми колеги, прави ми силно впечатление през последните две години, че не виждаме министъра на земеделието и храните. Тук говорим за една политика, за една позиция на България – министъра никакъв го няма. Дали това, както аз подозирам, че въобще не разбира тази материя и затова не е тук, или друга е причината, но така или иначе трябва да го видим този човек. Ние тук трябва да формираме нашата политика или по-скоро трябва да чуем неговата представа за тази политика и ако има някакви корекции да ги чуем. Давам един пример. Колегата Господинов каза нещо много интересно, едва ли не Европейския съюз да позволи на България и Румъния, защото само те са в Европейския съюз от Черноморския район, да има изнесена дирекция само за нас, и то за Черно море. При този имидж, който имаме ние като балкански държави групирани в едно, едва ли някой ще приеме на сериозно това предложение. Ако с това предложение излезе министър Найденов в Брюксел, никой няма да се изсмее, но може би това ще стане като излезе от залата. Това не е сериозно. Това може да бъде мнение на браншовиците, това е нормално. Но това е в разрез, първо, с предложението за намаляване на улова с 25 %. Едновременно ние искаме нашите пари да отидат за по-качествен флот. Същевременно не знаем какви са запасите, а имаме претенции за лова, а още повече ние да го контролираме. Това е несериозно. Ако това ни е подхода – здраве му кажи. Трябва да подчертая, че миналата седмица бях на заседание на председателите на комисии за Общата селскостопанска политика и там не можахме да си изразим мнеинето по ред причини, и то смешни причини. Това ни е нивото. Нас ни няма в това да изразяваме в това да изразяваме мнение, и то сериозно и обосновано мнение, което да се има предвид от европейските ни партньори. Иначе тук може да си декларираме каквото си искаме. Какво от това? Говорим много общи неща, на които няма кой да обърне внимание. Примерно, в последно време се говори, че делфините са се увеличили. Говори се! Някой да го е доказал? Говори се едно или друго. По-добре е да искаме в тези средства да има едно научно изследване за този регион където да участваме активно и след това да излезем с някаква концепция. Нещо, което да почива на нещо реално. А не това, което каза бившия изпълнителен директор на ИАРА – „аз знам защо улова на калкан е намалял в България, то е за сметка на Турция”. Такива случайни хора минават през агенцията! Посредственото им мнение ние може и да го приемем, но за хората в Европа това е смешно. Това ли ни е подхода? Къде е министъра, къде е екипа, къде е анализа? Или ще мине поредното заседание и така. Не го приемам сериозно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Приключихте ли? Предложение няма да наравите?
ЮНАЛ ТАСИМ: Не, няма.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По процедурата, г-н Тасим, ви отговарям – в конкретния случай за присъствието на министъра – по повод посещението на президента на Бразилия в Българиия, министъра има ангажименти във връзка с протокола. Второ, както каза и колежката – ние сме една от първите страни, които започва дебат на ниво парламент във връзка с двете предложения на Еврокомисията до Европейския парламент и до Съвета, относно политиката в рибарството.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не е вярно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Абсолютно вярно е. И това е първото заседание. Това , което ни представи г-н Димитров е от Министерство на земеделието и храните, от политическия кабинет и ние дебатираме каква позиция да подкрепим, с допълненията, които се направиха и смятам, че това е нормална дейност на парламента в хода на преговорите, и това което се приема като решение на Еврокомисията.
ЮНАЛ ТАСИМ: Само една реплика. Аз не подценявам заместник-министър Димитров. Тук не е и председателя на ИАРА. Моите уважения към всички чиновници. Но го няма министъра, няма го и шефа на изпълнителната агенция. А ние тук ще формираме политика по отношение на рибарството и аквакултурите. Още повече, че половината от нас тук не разбират тази материя, освен да различим сьомгата от пъстървата. И на тази база ще изградим политика и ще защитаваме големи приоритети. А що се отнася дали има такъв дебат в Европа или не, този дебат се води от три години. Това че някъде се формализира като в нашия Парламент, това е отделна тема и това не ни прави първенци. По-важно е съдържанието, къде сме ние и правим ли нещо.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Г-н Тасим, може би е моя вината. Трябваше по отношение на Консултативния комитет за Черно море да развия въпроса малко по-обстоятелствено, но просто не исках да губя времето. Тази инициатива е на българския министър на земеделието и храните. Тази инициатива е от края на 2009 година, това са неща, които са проверими, включително и на последния Съвет на министрите, където аз го замествах, тази инициатива отново беше повдигната. Така че политическата воля на България да се случи Консултативен съвет за Черно море я има в продължение на две години вече. Казахте, че никой няма да прави дирекция за две държави. Точно така. Абсолютно сте прав. По-скоро това е консултативен съвет, който да обедини усилията на всички държави, независимо дали те са в европейския съюз, някои са тръгнали към него, за други не се знае дали това ще им се случи, но идеята е запазване и съхранение на рибните ресурси в Черно море. Извинете ме, ако не съм обяснил правилно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси и предложения има ли? Ако няма, закривам дебата, като ви правя следното процедурно предложение – по политиката и по позицията, която ни бе представена от заместник-министър Димитров да допълним предложенията, които бяха наравени от г-н Пенко Атанасов и д-р Господинов по отношение на консултативния комитет за Черноморския регион, децентрализацията на Европейския фонд по рибарство и да гласуваме като подкрепа на позицията на българския парламент. Други предложения по процедурата има ли? Няма. Моля, който е „за” от Комисия по земеделие и гори, да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – няма „Въздържал се” 5 гласа
От Комисия за европейските фондове
„За” – 9 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
АСЕН АГОВ: Може ли да направя една бележка, г-жо председател? Защо не се промени термина „селско стопанство”, той не се използва в българския политически речник. „Селско стопанство” е превод от ленинския термин „селское хазяйство” и е въведен по чисто идеологически причини. Няма „селско стопанство”, има „земеделие”. В цяла Европа. Терминът е „земеделие”, както личи и от наименованието на комисията и министерството и ви моля, това е най-настойчив апел, преводачите, които превеждат документите в Европейския съюз, както и в България, да се смени термина „селскостопанска” с „обща земеделска политика”. Поставям върпоса най-сериозно. Няколко пъти го поставям в Комисията по европеските въпроси и контрол на европейските фондове и наистина искам най-накрая този върпос да бъде решен. Това е абсолютно неправилно. Някой се е повлякъл по инерцията на миналата терминология, въведена между впрочем 1952 година. Преди това България е имала земеделие и май че по-успешно, отколкото след 1952 година.
/реплики от депутати на БСП, не се чуват, тъй като са на изключени микрофони./
Преди 1952 година България е имала по-успешно земеделие отколкото текезесарското земеделие, това е със сигурност. Искам само да кажа, че няма да споря с другарите от ляво, но искам да кажа, че настойчиво моля за това. Нищо няма да се случи, ако бъде сменен терминът „обща селскостопанска политика” с „обща земеделска политика”. Иначе трябва да кажем, че има Министерство на селското стопаство и Комисия по селско стопанство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кратка реплика, г-жо председател. Ние в терминологичния аспект може да се съгласим, но в подмяна на фактите на статистиката, да не ги обсъждаме, защото нещата са съвсем други. Но за терминологията може да помислим.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, благодаря за бележките. Г-н Атанасов, имате думата по процедурата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Съжалявам, г-жо Танева, но имам изключително важен въпрос. Всички тук сме заинтересувани от въпроса с шапа. Искам да попитам г-н заместник-министъра, тъй като министъра го няма, какво стана с оградата; и второ, кога падат окончателно ограниченията за регионите, за които все още ги има, знам че до дни трябва да изтече този срок. Но никъде няма информация, а въпросът стои.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: По отношение на информацията, прав сте. В момента няма информация. Защо? Защото решението на Европейската комисия, което излезе в края на м.юли, беше, че крайният срок за ограничение в тези райони е 30 септември. Т.е. към 30 септември ограниченията са излезли. При условие, че Република България създаде санитарен кордон около българо-турската граница, и са дадени в решението координати, точки и т.н. Реално от 30 септември, цялата територия на България е освободена с изключение на този санитарен кордон. Това беше цената да бъде освободена държавата по-рано от ограничителните мерки в Бургаска област, ако говорим конкретно за нея. Съотвено в момента, вчера включително на специален Комитет по здравеопазване, после и по селско стопанство беше обсъждан, още не е решен, финансовия пакет, за който България претендира, говоря за 4200 хил.евро, цитирам по памет, като компенсационни мерки. Отделно държавата ни е предявила искане за 1,3 млн.лева, които да ни бъдат възстановени за заплащане на животните и всички други разходи, които се извъриха от националния бюдет по време нашапната епидемия. Освен това в момента договаряме една мярка за пострадалите от шап региони за възсатновяване на животновъдството, там където ще бъдат субсидирани всякакви инвестиции, които земеделските производители могат да правят в тези региони с предимство.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Санитарният кордон какво обхваща?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Той не е права линия, от точка А до точка Б, това е примерно една територия около границата в рамките на 5,6,7 км отдалеченост от границата, не повече от 10 км, за това става върпос, като вече е наша работа да разработим мерките в този кордон по какъв начин, имаме го наравено, къде тези хора ще пласират продукцията си, така че да не останат без доходи, по какъв начин тези, които няма да могат да го нарпавят да бъдат компенсирани, съответно това е в този финансов пакет, който сме предявили още в края на юни месец. Процедурите по оградата – имаше решение на Министерския съвет, съгласно което Министерство на земеделието и храните имаше ангажимент да изготви техническата документация, да я предаде на областните управители, това е свършено доста отдавна, и те в момента провеждат процедурите по заснемане, строителство и т.н., тримата областни управители на Ямбол, Бургас и Хасково би трябвало да ви отговорят.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Но реално нищо не е направено, няма забит нито един кол.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Попитайте областните управители.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, по т.2 „Други” има ли допълнителни въпроси? Ако няма, благодаря за участието! Закривам заседанието и ви пожелавам приятен ден!
/Заседанието бе закрито в 15,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
45 460 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 67
На 5 октомври 2011 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Министерство на земеделието и храните относно реформата на общата политика в областта на рибарството и позицията на Република България.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум от страна на Комисия по земеделие и гори. Колежката Моника Панайотова ме информира, че има кворум и от страна на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Можем да открием днешното съвместно заседание, съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Изслушване на Министерство на земеделието и храните относно реформата на общата политика в областта на рибарството и позицията на Република България.
2. Текущи.
Колеги, допълнителни предложения по дневния ред имате ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работят съвместно двете комисии днес.
На днешното заседание присъства г-н Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, г-н Ивайло Симеонов – директор на дирекция в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, г-жа Ивелина Бенчиева – началник-отдел в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, г-н Константин Петров – експерт в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, г-жа Пламена Грозева – експерт в дирекция „Международни отношения” към Министерство на земеделието и храните, д-р Йордан Господинов – изпълнителен директор на „БГ ФИШ”, д-р Танчо Пашов – председател на Националната асоциация на рибопроизводителите, г-н Димитър Димитров – председател на рибарско сдружение „Черноморски изгрев”, г-н Александър Тръпчев – председател на рибарско сдружение „Одесос” – Варна.
Колеги, по точка първа от дневния ред давам думата на заместник-министъра на земеделието и храните г-н Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря! Уважаеми госпожи председатели на двете комисии, дами и господа народни представители, основните акценти в позицията на България, относно реформата на Общата селскостопанска политика по принцип е един процес, който започна още през 2009 година с консултациите на Европейската комисия, държавите-членки, за съставянето на т.нар. Зелена книга, т.е. прегледа на тази политика на европейско ниво. На базата на тази Зелена книга или тези препоръки, които пристигнаха от държавите-членки, от Европейската комисия бяха създадени документите, които в момента се предоставят от Комисията на държавите-членки за бъдещето на общата политика в областта на рибарството.
Бих искал в днешната дискусия да акцентирам на няколко по-съществени въпроса, които имат директно значение за бъдещето на този сектор в България.
Първо, бих искал да се спра на т.нар. „регионален подход”, за който България е изразила своята позиция. Ние подкрепяме засилването на ролята на регионалните организации за управление при взимане на решения, обмен на най-добри практики, използване на данните на научните изследвания. За България това е много важно, имайки предвид, че Черно море е един затворен басейн, рибните му ресурси се явяват споделени от шест държави и считаме, че едно сътрудничество между страните от Черноморския регион, сътрудничество, добавено извън държавите България и Румъния, които са членки на Европейския съюз, само едно такова сътрудничество може ефективно да реши проблемите за съхраняване и управление на ресурсите в Черно море.
Второ, не по важност, но като част от документите предоставени от Комисията, са т.нар. „планове за управление”. Считаме, че въвеждането на многогодишните планове за управление и възстановяване на запасите са по-подходящия инструмент за постигане целите на устойчиво управление на рибарството. Имаме предвид, че нашата макар и малка практика, тригодишна, за използване на сегашната система на квотите показа, че тази система има своите недостатъци, тя не е достатъчно гъвкава и считаме, че е неефективно да се прилага една такава система, когато я прилагат само две от шестте държави, които използват рибните запаси на Черно море. Още повече, че тези две държави не осъществяват най-големия улов в Черно море.
По отношение на третият аспект – научни изследвания и данни за определяне на общия максимално допустим улов – ние сме против автоматичното намаляване на общия допустим улов с 25 на сто, в случаите когато няма научни изследвания. Да, България е на мнение, че във всички случаи управлението на ресурсите трябва да става на базата на достатъчни, надеждни, научни познания и изследвания. Ние считаме, че това трябва да става плавно, а не както е предложено в документа – автоматично от 2015 година. Още повече, че заключенията на учените са, че този подход дава резултати само за запаси, които са добре изследвани и нивото на максималния устойчив улов може да бъде определено към настоящия момент.
Не на последно място трябва да отбележим, че нивото на общият допустим улов за Черно море все още не е изразено в конкретни параметри. И пак се връщам на това, че именно заради това ние възразяваме и не бихме приели максимално устойчивите улови да станат непременно към 2015 година.
Друг въпрос – структурна политика и финансиране. Нашата държава настоява да се запази размера на настоящия бюджет на Европейския фонд за рибарство отправен към нашата страна в размер на 107 милиона евро. Незадоволителното изпълнение на основните икономически, социални и екологични показатели на ниво на целия Европейски съюз може да се отрази, разбира се, негативно на бъдещия бюджет на Европейския съюз. Не бихме искали това да се случи, като считаме, че през следващият програмен период проблемите, които са съпътствали програмите, не само на България, но и на останалите европейски държави, те няма да бъдат релевантни към следващия момент. Считаме, че финансовите условия и достъп до финансов ресурс на потенциалните бенефициенти на програмите би бил по-добър, затова аргумента за намаление на средствата през следващия период, считаме, че не е адекватен.
Друг въпрос, който касае новите моменти в Общата рибарска политика, това е производството на аквакултури. България подкрепя необходимостта от стимулиране на развитието на аквакултурите, включително и със съответно по-голямо финансиране от бюджета на Европейския съюз.
Научните изследвания показват, че потреблението на морска храна ще продължи да се увеличава. Дори и рибните запаси да бъдат възстановени до нивата на максимално устойчивия улов бързото увеличаване на търсенето и потреблението на рибни продукти ще трябва да бъде посрещнато по някакъв друг начин. Ние считаме, че това е сектора на аквакултурите, като нашите предложения в това отношение са инвестициите да бъдат насочени към маркетингна на рибни продукти, подобряване на хигиената, подобряване на условията на труд в аквакултурните ферми, увеличаване качеството на крайния рибен продукт, въвеждане на нови видове, иновации при производството и преработката.
От друга страна, увеличаването на аквакултурното производство ще доведе до намаляване натиска върху числеността на популациите от рибните видове в световен мащаб и това ще даде възможност за естественото им възстановяване.
Следващ акцент от нашата позиция, това са прехвърляемите риболовни концесии. Считаме, че това е една адекватна пазарна мярка, която съответства на други елементи на общата европейска политика не само в областта на рибарството, а така например и в областта на Общата селскостопанска политика. Затова страната ни подкрепя въвеждането на прехвърляеми риболовни концесии за кораби с обща дължина над 12 метра от гледна точка подобряване устойчивостта на европейското рибарство. Може би тук най-важният момент е, че държавните-членки би следвало, а и е хубаво, че едно от предложенията на Комисията е, да могат да създадат резерв, който в определени ситуации те да имат правата и свободата, той да бъде управляван в зависимост от икономическата обстановка в съответната държава-членка.
Един от най-дускусионните въпроси е въпрос, който може би вече две години е обект на сериозни дискусии в Европейската комисия, това е забраната за изхвърлянията. Обратното изхвърляне на прилова обратно в морето е най-големият проблем за възстановяване на запасите, защото в повечето случаи този прилов обикновено не оживява, което по един или друг начин влияе върху равновесието в съответните морски басейни. Изхвърлянето на риба представлява сериозна загуба на ресурси, на риболовно усилие, ако щете; намалява потенциалните печалби на стопанските субекти и нарушава най-вече баланса на морските екосистеми. Независимо, че в България това не е практика, предвид специфичните условия на риболова в Черно море, ние считаме, че това трябва да бъде един общоевропейски принцип, да има пълно съгласие от държавите-членки и който да доведе до еднакви правила на управление на рибните ресурси, както в европейски, така и в регионален, както говорихме още в първата точка, в Черноморски мащаб, защото всъщност това е нашето основно искане. И ако искаме в района на Черно море да имаме подкрепата и на държави, които не са членки на Европейския съюз, би следвало да подкрепим една такава мярка.
Това са в общи линии основните акценти, които са обект на дискусия и които страната ни след ноември месец трябва да започне да отстоява на различните нива на дискусии в Европейския съюз. Благодаря!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Уважаеми колеги, имате думата за предложения по така изнесената позиция на страната или за въпроси.
Г-н Атанасов, заповядайте!
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, г-н заместник-министър, колеги, от раздаденият ни току-що материал, като позиция, поне за мен възникват няколко въпроса. В първият материал, който ни беше пуснат по електронните пощи има такова изречение „Поради факта, че страната ни не е приключила консултациите на национално ниво, приложения пакет от документи във връзка с Общата политика по рибарство…”и т.н., в смисъл, че още не сме приключили дебата. Въпросът ми е – кога ще го приключим и не закъсняваме ли?
Второто нещо, което прави впечатление в сега раздадения материал, като окончателна позиция, това е третият абзац – „Необходимо е да се изгради ефективен модел за сътрудничество между черноморските държави, участващи в усвояването на запасите с цел устойчивото им управление.”
Аз предлагам нашата позиция, нашето предложение да бъде, че на европейско ниво се създава институция, комисия или не знам как ще бъде формулирано, която да движи проекта в това отношение, защото ние сме в Черноморския регион, където има и други държави, както беше казано в документа, но да не звучи така неангажиращо. Просто активната позиция на Европейския съюз в тази му част е изключително важна – преговорите да не се водят от името на България с останалите страни-членки, не от името на Румъния, защото регионалния принцип е правилен, но тук става въпрос за нещо много по-сериозно – за запасите на улов в Черно море, за проучванията, които ще се случват и от това ще се определят квотите. И аз съм съгласен, че не бива така да се отрязват 25 %, автоматично, да се намали, без да имаме научна база и основа за вземането на решенията.
И още нещо, което помня от събиранията на Комисия по земеделие и гори във връзка с рибарството беше, че по принцип страните-членки на Европейския съюз, които имат стари традиции и намаляват флотите си – в тази връзка финансовата подкрепа за обновяване на кораби и съоръжения, ще бъде силно ограничена и ще липсва. Ние обаче не сме в тази ситуация. Не бива ли да искаме да продължи подкрепата за това, защото за нас това е абсолютно необходимо. Ние знаем, че нашите кораби и съоръжения са стари, или тези които са нови са съвсем малка част. За старите страни-членки е ясно, но ние просто не сме на това ниво и искаме да достигнем поне нивото, на което са сега старите страни-членки. Мисля, че ако това влезе в нашите искания ще бъде добре.
Накрая бих помолил, преди да гласуваме позицията, сигурно това имате предвид, да изслушаме и представителите на бранша, които са тук. Вероятно те са участвали в изготвянето на окончателният текст, който ще гласуваме, но да ги чуем, защото те са най-запознати и реално ние като комисии, трябва да защитаваме техните интереси, неизлизайки от параметрите на политиката по рибарство и аквакултури на Европейския съюз.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Димитров, имате думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Само ще допълня това, което казахте, но ще започна отзад напред. Да, абсолютно сте прав по отношение обогатяване на позицията ни по т.4, която аз споменах – структурна политика и финансиране. Действително, настоявайки за запазване на сегашния бюджет естествено, че настояваме всички мерки в програмата да бъдат оставени, т.е. финансовото подпомагане да остане такова каквото е, давайки си сметка, че ние все още на този етап не може да се възползваме от тези средства. Така че тук сте прав – може би трябва да се обогати текста с едно или две изречения, но трябва да ви кажа, че ние тази позиция сме я изразявали в детайли, по най-различните нюанси на програмата нееднократно, така че в това отношение България е изразила позицията си.
По отношение на Черно море, може би тук е по-дългия разговор и е по-интересно – инициативите, които България е предприела не от вчера, това е една инициатива на България от преди три години, между впрочем, тук мога да отбележа със задоволство, че и с нашите представители в Европейския парламент работим в една и съща посока, така че тези неща да се случат. Най-после комисарят по рибарство г-жа Деманаки предприе тези инициативи. На 14 октомври има събиране между България и Румъния в Брюксел точно по тези въпроси. По наше настояване, това искам да подчертая, по настояване на България в Съвета на министрите, комисар Даманаки проведе съответните разговори за едно бъдещо сътрудничество между държавите. Каква ще бъде формата - не мога от сега да кажа. Тя обиколи Турция, Русия и Украйна именно с тази цел. Така че нещата вървят в тази посока. Надявам се след срещата на министрите на 14 октомври да имаме резултат, тъй като това ще е един от въпросите, които ще бъдат дискутирани там.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други становища?
Г-жо Панайотова, имате думата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, бих искала да отбележа, че българския парламент е един от първите, които започват дискусиите в рамките на националните парламенти в страните-членки по реформата за сектор „Рибарство”, така че хубаво е тази позиция, която днес ще подложим на гласуване, след това ще ви предложа, г-жо Танева, да бъде изпратена и в рамките на политическия диалог до Европейката комисия и Европейския парламент.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Благодаря! Заповядайте. Ще ви помоля за протокола да се представите.
ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ: Казвам се д-р Йордан Господинов и съм изпълнителен директор и представляващ Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ”, имаме сайт може да видите кои сме и какво представляваме.
Още веднъж благодаря на Комисия по земеделие и гори, лично на г-жа Танева, както и на народните представители, които осъществиха връзка с нас и пожелаха да чуят нашето мнение. Разбира се, това не е за първи път, защото в края на 2009 година нашата Асоциация даде официална позиция по Общата рибарска политика. Радостното за мен е, че някои статии от документа, който аз съм одобрявал са намерили отражение в доклада, който току-що изнесе заместник-министър Цветан Димитров.
Материята е твърде сложна според нас, твърде разнопосочни са интересите, касаещи и аквакултурата, и пристанищата, трябва да се съобразяваме и с европейското законодателство, както и с проблема, че сме на едно море с други четири държави, които не са членки на Европейския съюз. Ние оценяваме сложността и виждаме динамиката в променящите се мнения и поради тази причина сега няма да останем безгласни. Ще цитирам няколко неща, които мислим, че трябва да бъдат включени, или поне трябва да ги подложим на обсъждане да бъдат включени в позицията на България по Общата рибарска политика, тъй като тези четири регламента, които предложи Европейския съюз за следващия период, от 2013 година да влязат в сила, те коренно променят нещата на рибарската политика в Европейския съюз, където е включена и аквакултурата, където вече се говори за максимално устойчив улов и т.н.
Ние разгледахме на Управителен съвет на 29 септември сегашната ситуация. Искам да наблегна на някои конкретни неща, които според нас сме пропуснали да кажем през годините. Искам да отбележа и това, че през март месец лично бях поканен в Европейската комисия и там съм изнесъл доклад от името на нашата асоциация по отношение риболова в Черно море, което в частност касае Общата рибарска политика за нашия регион, тъй като действително това море е специфично. Отделно, че е от затворен тип, отделно ситуацията, в която се намираме, отделно видовете и т.н. А също и този инвазивен вид – рапана, за който в момента не искам да влизам в детайли.
Ще се постарая да бъда максимално кратък, но ще обърна внимание на някои неща, които според нас са важни и които сме пропуснали да предлагаме в годините, така че ако има възможност да им се обърне внимание.
Някъде в новия регламент прочетох, че ще се субсидира сектор „Рибарство” в частност аквакултурата. Мисля, че ние като страна-член трябва да искаме европейска субсидия за целия сектор „Рибарство”, защото той обхваща подсекторите „Аквакултура”, „Риболов”, „Рибопреработка” и „Търговия”. Две са основните неща, на които искаме да наблегнем. Едното от тях е, че при присъединяването на България към Европейския съюз ние просто изостанахме от останалите страни-членки. При приемането ни през 2007 година не можахме да се възползваме от европейската субсидия да подменим риболовния флот, това се спомена вече. В интерес на истината ние вече работим с Европейския фонд за рибарство, който по Първа ос ни дава мерки, касаещи или скрабирането на риболовния флот, или по мярка 1.3. „Ремонт на остарял риболовен флот”. Трябва да ви кажа, че с тези кораби, които имаме, от 40-50 години, морално остарели, да не говоря, че и физически са рухнали, ние не може да осъществяваме адекватна риболовна дейност, конкурентоспособна на страните, които са в Черноморския басейн и мисля, че трябва България да пледира за децентрализация на Европейския фонд по рибарство по отношение на оперативните програми, за да може България да настоява и да иска финансови средства от Европейския съюз за подмяна на риболовния флот с малки, мултифункционални кораби, които да са типични за нашето море и с които ние действително да можем да риболовстваме. Защото с новата европейска политика ще се прехвърлят квоти, ще се продават квоти, ще дойдат европейските кораби, ще дойдат и от съседните страни корабите и ще се окаже, че ние просто ще гледаме как ловят нашата риба. Това е нашето мнение. Споделям го пред вас, защото вие сте хората, които ще вземете политическото решение дали може да се иска такова нещо. Това нещо сме го изнесли като искане в предложената промяна в Стратегия за общата рибарска политика, която аз лично съм я връчил в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, и на заместник-министър Цветан Димитров, по електронна поща също съм я изпращал и за това сме говорили пред Европейката комисия. Трябва да ви кажа, че за Европейската комисия определено не знам дали сме екзотични, дали сме крайна точка, но сме интересни.
За децентрализацията. Мисля, че с формирането на отделен комитет или как ще го нарекат сега не можем да кажем, но би било добре да има отделен орган за управление на Черно море, и той да се базира в България, и ако го управлява българин ще бъде още по-добре. Но поне да има един консултативен комитет. В България има също има не малко експерти. Ние сме сектор, който всички слагат най-отзад, на последно място. Аз бих апелирал да ни сложат най-отпред в земеделието и да започнем да се занимаваме с рибата. Дванадесет хиляди и петстотин човека работят в този сектор, изнасяме суровина за азиатските пазари, за най-скъпите пазари, мисля че сме атрактивни. Работим с хора, които са предимно нискообразовани, в много тежки условия, мисля че трябва да има приоритет и ние да си го искаме от Европейския съюз, както те слагат рибата като приоритет. Рибата в Европейския съюз представлява само 2 % от световната аквакултура. Толкова сме назад като европейска страна. Трябва да акцентираме върху аквакултурата. Нещата всъщност се казаха. Основните неща, за които апелирам – субсидия от Европейския съюз, пари от Европейския фонд по рибарство, специално за България и Румъния да си купим нови кораби, защото ние ще ги нарежем, много е лесно, вече осем сме нарязали, още десет като нарежем, 48 кораба имаме. Не говоря за тези 2600 кораба, които водят. Това са лодки, полу любителски са, събота и неделя някой отишъл и извадил две щайги попчета и ги продал на магазина – това не е стопански риболов. В България се занимават около 150-160 съда до 24 метра със стопански риболов, но от тях реално риболовстващи кораби, които могат да стоят повече от едно денонощие в морето са 40-50. Много говорих, но може би пропуснах нещо. Но тези неща са важни. От десет години съм в сектора, бих бил интересен събеседник, но не съм дошъл тук да правя впечатление, а да кажа истината. Ако някой има въпроси специално към мен ще отговоря. Претендирам, че познавам сектора и рибарите по отделно. Благодаря!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Заповядайте, господине, само се представете за протокола.
ТАЧО ПАШОВ: Благодаря! Тачо Пашов – председател на Управителния съвет на Национална асоциация на рибопроизводителите.
Присъединявам се към думите на д-р Господинов. Но не чухме нищо за това каква политика ще преследваме и одобряване относно заетите в сектора на производството и по-специално на аквакултурата. Дискусията за Зелената книга започна 2009 година. Като асоциация сме си изпратили мнението, също така го има качено и на сайта на Европейската комисия по рибарство, то е от няколко страници. Там сме формулирали проблемите, които съществуват в момента, защото за да правим някаква политика и да има промяна ние първо трябва да знаем от къде идват нашите проблеми и какво ще подкрепяме в Евросъюза, а не самоцелно да искаме тези неща. В резултат на тези проблеми - политиката към заетите в сектора, как ще се отнасяме към тези хора, там сме споменали какви са проблемите в това отношение. Никъде не видях каква е нашата позиция относно организацията на пазара на риба в Европейския съюз. Каква организация ние ще подкрепим? Веднага се прехвърлям на темата аквакултура. Говорим за политика в рибарството, говорим за риболов в Черно море, морета, кораби и т.н., не че са маловажни, но отделяме една минута за аквакултура. Да, съгласни сме за аквакултурата, а в същото време говорим, че наблягаме на аквакултурата, защото рибните запаси падат. Когато подкрепяме политика по аквакултура много е важно – в България има и море. Има морска аквакултура, има и сладководна аквакултура. А другите държави-членки от нашия ранг, така да кажа, Чехия, Словакия, може би и Полша, част от Германия, те са много сходни като производство на аквакултура с нас, там се набляга на сладководна аквакултура. Може би е добре да вземем и тяхното мнение, да бъде консолидирано, понеже същата ситуация има в Европейската комисия по рибарство, там превес имат държавите-членки, които упражняват рибарство изключително в морета и океани. И като слушам дебата акцента е изключително върху рибарството и проблема с флот, кораби и т.н. Аквакултурата като че ли остава малко по-назад, а в същото време всички казваме „Да, много е важна.”. Според мен е важно да прецизираме нашата позиция за аквакултурата и да знаем какво правим и точно какво ще искаме. Давам само един пример, от изказването на заместник-министъра: поставените цели – увеличаване качеството на продукта. Такава цел не може да си поставим. Може да си поставим цел – по-добра информация на потребителя, прозрачност на пазара, проследяемост на продукта. Когато един продукт е прозрачен и самия консуматор може да проследи от коя ферма идва продукта, ако този продукт не е качествен той повече няма да си го купи. Качеството е нещо много относително – за мен е качествено, за него не. Качеството зависи не само от вида на продукта, но и от опаковката. Заложените цели, които искаме да подкрепяме, според мен трябва да формулираме много внимателно, защото този регламент, който ще се напише, а ние пишем Закон за рибарство и аквакултура и тези неща трябва да залегнат в закона по съответния начин, така че да се изпълнят. И трябва да искаме неща, които са изпълними, които може да се заложат в закон. Примерно, не че нещо критикувам, но увеличаването на качеството – не може да го заложим никъде, в никой закон. Също ми се искаше да приемем това, което коментирахме на срещата през лятото в Шератон, какво отношение има България относно вноса от трети страни на продукти от аквакултура. За нас, като производители е неприемливо. Сами виждате филе „Пангасиус”, филе „Телапия” в магазините, филета на 4-5 лева за килограм. Това е цена себестойност на наше производство. Това нещо идва от Източна Азия, Китай, продава се на европейския пазар на тази цена. Ние трябва да имаме някаква политика, някакво отношение към това нещо. Наистина пазара е свободен, но ние трябва да имаме отношение, защита. Аквакултурата и рестрикциите в Европа. Един производител на аквакултура в Европа подлежи на режими, санкции и т.н. и продукта му винаги е по-скъп отколкото един продукт произведен в Китай. Живата риба от Китай, преработена в продукт, тя става продукт и се интересуват главно дали този продукт е годен или негоден за консумация. Никой не се интересува дали е произвеждан от малолетни деца, човека и фермата му отговарят ли на санитарните изисквания и т.н. Той влиза в графата „годен за консумация”. Хуманно отношение към рибите – там за такова нещо едва ли се говори. Докато един фермер в България е проверяван от всички институции за хуманно отношение към рибата, посадка, с какви фуражи се храни, документация, проследяване – всичко това се отразява в цената. В крайна сметка ние сме неконкурентоспособни точно поради това нещо. И ние трябва да вземем отношение. Не казваме да се спре вноса от Китай, Индия или откъдето и да е. Просто искаме условията да бъдат еднакви, както са за нас като производители, така да бъдат същите и за тези, които ще произвеждат за Европейския съюз. Това е. Благодаря! Надявам се да съм бил достатъчно кратък.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други становища или предложения по така представената позиция?
ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ: Аз не взех отношение по това, което е написано като позиция. Като цяло тя кореспондира с регламента на Европейския съюз и мисля, че е нормално като един общ регламент да го подкрепим, защото той слага рамката. А за следващия програмен период, за Оперативната програма Министерство на земеделието и храните ще даде политическите насоки, в които, ако ни поканите, ще посочим приоритетите за развитие и мисля, че ще съдействаме. Иначе не мисля, че може да преборим Европейския съюз да не бъде така. Мисля, че тази рамка, понеже съм запознат с регламентите, доколкото си спомням преди 10-15 дни ми искаха позиция и съм я изпратил, общо взето всичко кореспондира с това, което е написано и бихме го подкрепили като цяло, още повече че са ни делегирани такива права.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения или становища? Да, г-н Агов.
АСЕН АГОВ: Вносът от риболовци извън Европейския съюз е проблем, който тревожи всички. Тревожи американския пазар, тревожи европейския пазар и прочие. И аз искам да попитам заместник-министъра – еднакъв ли е регламента за внос във всички страни от Европейския съюз с този, който се прилага в България? Контролът на качеството, контрола на приготовлението и т.н., защото моето впечатление и разговорите, които съм имал показва, че в редица страни на Европейския съюз, когато не са спазени регламентите на Европейския съюз за производство на рибни продукти, продуктите не достигат до еврпоейския пазар. Интересува ме дали контрола в България е същия, какъвто е в целия Европейския съюз, или в повечето страни от Европейския съюз, да не обобщавам.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Г-н Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател! В продължение на това, което каза колегата. Преди малко г-н Пашов ни информира, че условията за производство у нас са едни, те отговарят в голяма степен на европейските изисквания, които са сериозни, високи изисквания, а това което се внася от Азия и т.н., в голямата си част не отговаря на тези изисквания. По какъв начин ние защитаваме нашите производители и потребители от вноса на такъв тип продукти? Това също би трябвало да намери някъде място.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, благодаря! Други предложения или въпроси? Давам думата на заместник-министър Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря! Ще започна отзад напред, тъй като очевидно въпросът за вноса е най-чувствителен. Само едно ще кажа – той е извън обхвата на документа, върху който в момента разсъждаваме. Въпросът за вноса, да, изискванията за всички държави-членки са едни и същи. Но, тук има едно друго ниво на преговорите. Преговорите са между Европейската комисия и Световната търговска организация. Действително това, което Европейската комисия е заявила е, че условията за производство, ако щете в други сектори, тук вмъквам и Общата селскостопанска политика, примерно в животновъдството условията за хуманно отношение към животните на държавите, които внасят в Европа вече трябва да бъдат адекватни на тези, които са тук.Защо? Защото най-малкото разходите по изпълнението на тези изисквания правят неравностойни европейските производители. Не случайно, давам ви един конкретен пример, разговорите със страните от „Меркосур” от Латинска Америка, вече една година Европейската комисия не ги продължава и налага рестриктивни мерки на тези държави, именно поради това. Аналогичен е случая с вноса на рибата, но за съжаление това не е обект на документа, който обсъждаме. България в тези случаи, това може да се провери и по протоколи и по изказвания в Съвета на министрите – винаги е била на тази позиция – който иска да внася в Европа, той трябва да изпълнява същите изисквания на производителите, които правят това в Европа. И повечето европейски страни, близо 2/3, са на това мнение, вследствие на което преговорите между Световната търговска организация и групите страни от Азия, Латинска Америка се забавят.
По отношение на това, което д-р Господинов каза за Консултативния комитет в Черно море, аз не исках да предрешавам нещата, може би пропуснах да кажа - има решение на Европейската комисия до 2015 година, без да е фиксиран точния срок, това нещо да се случи. Може би заслугата на хората, които учатват в Съвет на министрите в Европейската комисия, съответните нива, в Европейския парламент да направят така, щото това да не е 2015 година, а да се случи по-рано, примерно нашето предложение беше това да се случи от новия програмен период. Какъв е смисълът да чакаме 2015 година, на 1 януари 2014 започва новия програмен период, би следвало тези правила, които ще се въведат с новата политика да се изпълняват от този консултативен съвет от първия ден. Тук няма разминаване, мнението е едно. Още повече, че има решение на Комисията това да се случи. Действително Консултативния комитет е първото ниво на създаване на този орган. Бихме искали да не е консутативен комитет, бихме искали поне да е сектор, да не бъдем толкова придирчиви за дирекция в комисията, силно казано е, но усилията ни са в тази насока.
По отношение подмяна на риболовния флот, мисля че и тук няма разминаване между държавната админитрация и сектора. Тази позиция сме я изразявали нееднократно.
По отношение на аквакултурата, д-р Господинов допълни колегата Пашов, че ние сега даваме рамката на това, ние заявяваме, че аквакултурата трябва да бъде поне равнопоставена и че аквакултурата трябва да получи адекватната финансова подкрепа. Детайлите в нея, дали ще подпомагаме качеството, а под качество, да не влизаме в тази тема, може да бъде най-различно качеството, но в никакъв случай не бива да влизаме в другата политика – за безопасността на храните. Все пак това е рибарска политика. Това принципно в позицията, която представих е включено като рамка. Не считам, че е работа на парламента да изпада в отделни детайли на отделни програми или мерки. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси? Г-н Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Може би е извън темата, която разглеждаме, но бях в Шабла скоро и там 20-тина рибари казаха, че не получават достатъчно помощ от страна на държавата, респективно от Министерство на земеделието и храните за това да имат едно рибарско пристанище, което да е коректно, законно, да си плащат за него, но да са сигурни, че могат да си пазят там корабите или лодките. За мен са лодки, но така са наречени и в регистъра при вас. С няколко думи може ли да ни запознаете или ако не позволите, г-жо председател, в някой друг ден да поговорим по тези въпроси.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз бих предложила в друг ден да стане това, защото все пак дебатираме документ и позиция и е по-добре да приключим с нея, освен ако нямате изрична готовност с отговор на този въпрос, г-н Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: За съжаление нямам изрична готовност. Знаете, че относно рибарските пристанища има държавна фирма „Рибни ресурси”, която се занимава с тях. Ако не ме лъже паметта, три са узаконени, защото в интерес на истината, когато започна да действа фирмата, май-юни 2009 година, фирмата просто беше създадена към Министерство на земеделието и храните и оттам нататък започна узаконяваето на рибарските обекти един по един. Знаете, че първо беше пристанището в Созопол, после във Варна, така че работи се, но в момента не мога да ви дам конкретните параметри кое до къде е стигнало. Но и колегите от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури са тук и ще потвърдят, че амбицията е – финансовият ресурс, който съществува в програмата за изграждане на тези пристанища, догодина да бъде усвоен. Но ако пожелаете по някакъв друг начин мога да ви предоставя пълна справка за това какво се случва, пристанище по пристанище до къде е стигнало и каква е готовността.
СПАС ПАНЧЕВ: Ще ви бъда благодарен, ако получа такава информация, за да не ангажираме колегите на всички колеги.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми колеги, прави ми силно впечатление през последните две години, че не виждаме министъра на земеделието и храните. Тук говорим за една политика, за една позиция на България – министъра никакъв го няма. Дали това, както аз подозирам, че въобще не разбира тази материя и затова не е тук, или друга е причината, но така или иначе трябва да го видим този човек. Ние тук трябва да формираме нашата политика или по-скоро трябва да чуем неговата представа за тази политика и ако има някакви корекции да ги чуем. Давам един пример. Колегата Господинов каза нещо много интересно, едва ли не Европейския съюз да позволи на България и Румъния, защото само те са в Европейския съюз от Черноморския район, да има изнесена дирекция само за нас, и то за Черно море. При този имидж, който имаме ние като балкански държави групирани в едно, едва ли някой ще приеме на сериозно това предложение. Ако с това предложение излезе министър Найденов в Брюксел, никой няма да се изсмее, но може би това ще стане като излезе от залата. Това не е сериозно. Това може да бъде мнение на браншовиците, това е нормално. Но това е в разрез, първо, с предложението за намаляване на улова с 25 %. Едновременно ние искаме нашите пари да отидат за по-качествен флот. Същевременно не знаем какви са запасите, а имаме претенции за лова, а още повече ние да го контролираме. Това е несериозно. Ако това ни е подхода – здраве му кажи. Трябва да подчертая, че миналата седмица бях на заседание на председателите на комисии за Общата селскостопанска политика и там не можахме да си изразим мнеинето по ред причини, и то смешни причини. Това ни е нивото. Нас ни няма в това да изразяваме в това да изразяваме мнение, и то сериозно и обосновано мнение, което да се има предвид от европейските ни партньори. Иначе тук може да си декларираме каквото си искаме. Какво от това? Говорим много общи неща, на които няма кой да обърне внимание. Примерно, в последно време се говори, че делфините са се увеличили. Говори се! Някой да го е доказал? Говори се едно или друго. По-добре е да искаме в тези средства да има едно научно изследване за този регион където да участваме активно и след това да излезем с някаква концепция. Нещо, което да почива на нещо реално. А не това, което каза бившия изпълнителен директор на ИАРА – „аз знам защо улова на калкан е намалял в България, то е за сметка на Турция”. Такива случайни хора минават през агенцията! Посредственото им мнение ние може и да го приемем, но за хората в Европа това е смешно. Това ли ни е подхода? Къде е министъра, къде е екипа, къде е анализа? Или ще мине поредното заседание и така. Не го приемам сериозно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Приключихте ли? Предложение няма да наравите?
ЮНАЛ ТАСИМ: Не, няма.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По процедурата, г-н Тасим, ви отговарям – в конкретния случай за присъствието на министъра – по повод посещението на президента на Бразилия в Българиия, министъра има ангажименти във връзка с протокола. Второ, както каза и колежката – ние сме една от първите страни, които започва дебат на ниво парламент във връзка с двете предложения на Еврокомисията до Европейския парламент и до Съвета, относно политиката в рибарството.
ЮНАЛ ТАСИМ: Не е вярно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Абсолютно вярно е. И това е първото заседание. Това , което ни представи г-н Димитров е от Министерство на земеделието и храните, от политическия кабинет и ние дебатираме каква позиция да подкрепим, с допълненията, които се направиха и смятам, че това е нормална дейност на парламента в хода на преговорите, и това което се приема като решение на Еврокомисията.
ЮНАЛ ТАСИМ: Само една реплика. Аз не подценявам заместник-министър Димитров. Тук не е и председателя на ИАРА. Моите уважения към всички чиновници. Но го няма министъра, няма го и шефа на изпълнителната агенция. А ние тук ще формираме политика по отношение на рибарството и аквакултурите. Още повече, че половината от нас тук не разбират тази материя, освен да различим сьомгата от пъстървата. И на тази база ще изградим политика и ще защитаваме големи приоритети. А що се отнася дали има такъв дебат в Европа или не, този дебат се води от три години. Това че някъде се формализира като в нашия Парламент, това е отделна тема и това не ни прави първенци. По-важно е съдържанието, къде сме ние и правим ли нещо.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Г-н Тасим, може би е моя вината. Трябваше по отношение на Консултативния комитет за Черно море да развия въпроса малко по-обстоятелствено, но просто не исках да губя времето. Тази инициатива е на българския министър на земеделието и храните. Тази инициатива е от края на 2009 година, това са неща, които са проверими, включително и на последния Съвет на министрите, където аз го замествах, тази инициатива отново беше повдигната. Така че политическата воля на България да се случи Консултативен съвет за Черно море я има в продължение на две години вече. Казахте, че никой няма да прави дирекция за две държави. Точно така. Абсолютно сте прав. По-скоро това е консултативен съвет, който да обедини усилията на всички държави, независимо дали те са в европейския съюз, някои са тръгнали към него, за други не се знае дали това ще им се случи, но идеята е запазване и съхранение на рибните ресурси в Черно море. Извинете ме, ако не съм обяснил правилно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси и предложения има ли? Ако няма, закривам дебата, като ви правя следното процедурно предложение – по политиката и по позицията, която ни бе представена от заместник-министър Димитров да допълним предложенията, които бяха наравени от г-н Пенко Атанасов и д-р Господинов по отношение на консултативния комитет за Черноморския регион, децентрализацията на Европейския фонд по рибарство и да гласуваме като подкрепа на позицията на българския парламент. Други предложения по процедурата има ли? Няма. Моля, който е „за” от Комисия по земеделие и гори, да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – няма „Въздържал се” 5 гласа
От Комисия за европейските фондове
„За” – 9 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
АСЕН АГОВ: Може ли да направя една бележка, г-жо председател? Защо не се промени термина „селско стопанство”, той не се използва в българския политически речник. „Селско стопанство” е превод от ленинския термин „селское хазяйство” и е въведен по чисто идеологически причини. Няма „селско стопанство”, има „земеделие”. В цяла Европа. Терминът е „земеделие”, както личи и от наименованието на комисията и министерството и ви моля, това е най-настойчив апел, преводачите, които превеждат документите в Европейския съюз, както и в България, да се смени термина „селскостопанска” с „обща земеделска политика”. Поставям върпоса най-сериозно. Няколко пъти го поставям в Комисията по европеските въпроси и контрол на европейските фондове и наистина искам най-накрая този върпос да бъде решен. Това е абсолютно неправилно. Някой се е повлякъл по инерцията на миналата терминология, въведена между впрочем 1952 година. Преди това България е имала земеделие и май че по-успешно, отколкото след 1952 година.
/реплики от депутати на БСП, не се чуват, тъй като са на изключени микрофони./
Преди 1952 година България е имала по-успешно земеделие отколкото текезесарското земеделие, това е със сигурност. Искам само да кажа, че няма да споря с другарите от ляво, но искам да кажа, че настойчиво моля за това. Нищо няма да се случи, ако бъде сменен терминът „обща селскостопанска политика” с „обща земеделска политика”. Иначе трябва да кажем, че има Министерство на селското стопаство и Комисия по селско стопанство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кратка реплика, г-жо председател. Ние в терминологичния аспект може да се съгласим, но в подмяна на фактите на статистиката, да не ги обсъждаме, защото нещата са съвсем други. Но за терминологията може да помислим.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, благодаря за бележките. Г-н Атанасов, имате думата по процедурата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Съжалявам, г-жо Танева, но имам изключително важен въпрос. Всички тук сме заинтересувани от въпроса с шапа. Искам да попитам г-н заместник-министъра, тъй като министъра го няма, какво стана с оградата; и второ, кога падат окончателно ограниченията за регионите, за които все още ги има, знам че до дни трябва да изтече този срок. Но никъде няма информация, а въпросът стои.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: По отношение на информацията, прав сте. В момента няма информация. Защо? Защото решението на Европейската комисия, което излезе в края на м.юли, беше, че крайният срок за ограничение в тези райони е 30 септември. Т.е. към 30 септември ограниченията са излезли. При условие, че Република България създаде санитарен кордон около българо-турската граница, и са дадени в решението координати, точки и т.н. Реално от 30 септември, цялата територия на България е освободена с изключение на този санитарен кордон. Това беше цената да бъде освободена държавата по-рано от ограничителните мерки в Бургаска област, ако говорим конкретно за нея. Съотвено в момента, вчера включително на специален Комитет по здравеопазване, после и по селско стопанство беше обсъждан, още не е решен, финансовия пакет, за който България претендира, говоря за 4200 хил.евро, цитирам по памет, като компенсационни мерки. Отделно държавата ни е предявила искане за 1,3 млн.лева, които да ни бъдат възстановени за заплащане на животните и всички други разходи, които се извъриха от националния бюдет по време нашапната епидемия. Освен това в момента договаряме една мярка за пострадалите от шап региони за възсатновяване на животновъдството, там където ще бъдат субсидирани всякакви инвестиции, които земеделските производители могат да правят в тези региони с предимство.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Санитарният кордон какво обхваща?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Той не е права линия, от точка А до точка Б, това е примерно една територия около границата в рамките на 5,6,7 км отдалеченост от границата, не повече от 10 км, за това става върпос, като вече е наша работа да разработим мерките в този кордон по какъв начин, имаме го наравено, къде тези хора ще пласират продукцията си, така че да не останат без доходи, по какъв начин тези, които няма да могат да го нарпавят да бъдат компенсирани, съответно това е в този финансов пакет, който сме предявили още в края на юни месец. Процедурите по оградата – имаше решение на Министерския съвет, съгласно което Министерство на земеделието и храните имаше ангажимент да изготви техническата документация, да я предаде на областните управители, това е свършено доста отдавна, и те в момента провеждат процедурите по заснемане, строителство и т.н., тримата областни управители на Ямбол, Бургас и Хасково би трябвало да ви отговорят.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Но реално нищо не е направено, няма забит нито един кол.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Попитайте областните управители.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, по т.2 „Други” има ли допълнителни въпроси? Ако няма, благодаря за участието! Закривам заседанието и ви пожелавам приятен ден!
/Заседанието бе закрито в 15,30 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
45 460 знака
