Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните – д-р Мирослав Найденов относно позицията на Българя по проект на регламент за Развитие на селските райони и законодателната рамка за Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 70

На 23 ноември 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните – д-р Мирослав Найденов относно позицията на Българя по проект на регламент за Развитие на селските райони и законодателната рамка за Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 година.
2. Изслушване на информация от ДФ „Земеделие” за изплатените проекти по Програмата САПАРД; отчет за усвоените средства по съответните мерки от ПРСР към момента и договорирани и платени средства по мерките от ПРСС; изплатените средства по СЕПП и извършените проверки по директните плащания; план за усвояване на средствата по съответните мерки от ПРСС през 2012 г. И изплатените средства по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” към момента.
3. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум и можем да започнем работа, съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните – д-р Мирослав Найденов относно позицията на Българя по проект на регламент за Развитие на селските райони и законодателната рамка за Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 година.
2. Изслушване на информация от ДФ „Земеделие” за изплатените проекти по Програмата САПАРД; отчет за усвоените средства по съответните мерки от ПРСР към момента и договорирани и платени средства по мерките от ПРСР; изплатените средства по СЕПП и извършените проверки по директните плащания; план за усвояване на средствата по съответните мерки от ПРСР през 2012 г. и изплатените средства по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” към момента.
3. Текущи.

Раздадени са ви материалите. Колеги, други предложения по дневния ред има ли? Ако няма приемаме, че това е дневния ред. На днешното заседание на нашата комисия присъства целия екип на Министерство на земеделието и храните и екипа на ДФ „Земеделие”.
По точка 1 на всички колеги сме предоставили проект за становище по отношение позицията на България по Общата селскостопанска политика. Колеги, в хода на разискванията нека се движим и по него, така че това което бихме приели да бъде със съответните корекции, допълнения по тази предоставена рамка, като проект за по-лека процедура.
Давам думата на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви, госпожо Танева! Дами и господа народни представители, уважаеми колеги, както каза и г-жа Танева днес тук сме цялото ръководство на министерството, аз, двамата заместник-министри, цялото ръководство на ДФ „Земеделие” г-н Порожанов с неговите заместници, така че сме готови да ви представим визията на държавата по отношение бъдещето на Общата селскостопанска политика, както разбира се и да получите актуални данни за това, какво се прави към момента по отношение функционирането на сегашната рамка на Общата селскостопанска политика.
Един изключително важен въпрос, въпрос чието обсъждане по отношение на законодателните промени на бъдещето на Общата селскостопанска политика започна преди няколко седмици с официалното представяне на тези законодателни предложения от комисаря по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолуш, едно представяне, което предизвика определена реакция, от някои страни бурно, от други не до толкова, във връзка с този законодателен пакет. Много бързо се развиха нещата в следващите дни. По предложение на полското председателство имаше изслушване на комисаря и съответно на страните-членки, по-скоро на тези които желаеха, в Европейския парламент на едно заседание, което се ръководеше от председателя на парламента г-н Бусек. В своето изказване той каза, че това е безпрецедентно, за първи път се прави в такъв формат – Европейски парламент, Европейска комисия и Съвет на министрите по земеделие. Там също бяха обменени мнения. Тези мнения продължиха да се обменят на последвалия Съвет на министрите. Те разбира се, ще бъдат тема и на следващите заседания. България изрази своята позиция чрез мандата, който ми беше даден от Министерски съвет. И на заседанието, на което комисарят Чолуш представи законодателните промени и след това в Европейския парламент, като аз ще се опитам, тъй като законодателните промени са доста ние сме подготвили презентация, която ще ви бъде представена в детайли от експерти от министерството и ДФ „Земеделие”. Смятам, че всичко е важно и най-малкият детайл е важен. Ние обсъдихме нашата позиция на среща, която имахме преди около 10 дни с браншовите организации в гранд-хотел „София”. Утре съм поканен и с част от екипа ще бъдем на конференция на Националната асоциация на зърнопроизводителите в Пловдив, където също ще обсъждаме нашата позиция. Много е важно по тази позиция ние да имаме консенсус, започвам с уговорката, че това което сме дали е първоначалната реакция на предложението на Европейската комисия. Много е важно този път да имаме национален консенсус, консенсус изграден най-вече на базата на интересите и желанията на хората, които се занимават със земеделие, имайки предвид, че това е финансова рамка и това са предложения, които ще засегнат един период до 2020 година, от сериозността на това трябва да правим позициите си не от днес за утре, а наистина да можем да погледнем доста напред, да прогнозираме доколкото можем какво ще се случва, какви са и европейските, и световни тенденции, и ако донякъде в сегашната Обща селскостопанска политика има определена несправедливост, давайки конкурентни предимства на един сектор, за сметка на други, ние да се опитаме да участваме активно в този диалог.
Ще ви дам един пример за това колко е важна позицията и колко е важно на време ние да заявим категорично нашите интереси. Само една седмица след като комисаря Чолуш направи официалното изявление, в България дойде на посещение немската министърка на земеделието, за да обсъди с нас и както се казва да получи от първо лице позицията на България. На другият ден, във френската преса, изненадващо дори и за нас, когато ми го представиха моите PR-ри също останах изненадан, имаше обширни информации и коментари по отношение на това посещение. Мисля, че тези факти сами по себе си говорят за това, колко интересно и важно е ние да си изиграем картите по най-правилния начин.
Аз ще се спра на основните неща, преди да дадем думата на експертите, разбира се с ваше позволение, за подробната презентация.
Първо, ние настояваме финансовият пакет да се запази в сегашната му рамка. В момента 40 % от общия бюджет на Европейския съюз отива за Общата селскостопанска политика. Има предложение да се намалява по един процент годишно и за тези седем години, до 2020 година бюджетът да бъде 33 % от общия бюджет. България категорично възразява срещу това, разбира се, не само България, но и повечето страни-членки. Има и такива, които са на другото мнение, но нашите мотиви бяха следните: че България, като нова страна-членка не се възползва все още максимално от Общата селскостопанска политика. Знаете, че съгласно договора ни за присъединяване ние бихме достигнали максималните равнища на подпомагане през 2016 година. Общата финансова рамка стартира от 2014 година и затова категорично сме против това тя да намалява. Към момента става въпрос за 55 млрд.евро годишно, т.е. отстъпление от това не трябва да има. Дори и да расте общия бюджет на Европейския съюз, ние сме за това да расте и рамката, тъй като предложението е тези 55 да бъдат едва ли не фиксирани, и ако расте бюджета, то да е за сметка на общия дял или процент на земеделието.
Другото, което препотвърдихме категорично, макар че ние сме го повдигнали и преди да обсъждаме тези законодателни промени, това е настояването на Българя и Румъния, ако се търси консенсус за една нова политика от 2014 година, всички държави да влязат равни, т.е. България и Румъния да могат да се възползват от 2014 година, а не чак от 2016 година от максимално допустимия размер. Тук искам да ви кажа, че аз продължавам да поддържам това предложение с ясното съзнание, че това е една трудна мисия, с ясното съзнание, че Румъния определено не се отказва от това искане, но общо взето натискът, който беше силен и от двете страни, в момента се поддържа само от България. Доводите ни са, че в момента Европейския съюз е в тежка криза и по всяка вероятност тя ще се задълбочава, доста средства се дават на закъсали държави, а ние искаме на нас да ни дадат много малко. Ако това се случи, то ще бъде в размер на 225 млн.евро за тези две години 2014 и 2015 г., и разбира се, то е много по-малко от това, което дават на закъсалите държави. Смятаме, че ако те искат да се присъединим към този труден консенсус, останалите държави –членки трябва да направят този жест към нас.
Другото, което се коментира доста и е едно от основните неща, това са таваните на плащанията. Знаете, че Европейската комисия предложи да има таван от 150 хил.евро, а от 150 хил. до 300 хил.евро да има санкции, които нарастват колкото повече се доближаваме до горния праг. Много от страните са против този праг. Нашата позиция е, че трябва да има праг, разбира се, искаме преразглеждане на максимално допустимите стойности и тъй като разликата в структурирането на стопанствата води до това, ние да настояваме този праг да се случи, то разбира се, е отразено в предложението на Комисията, вече по този начин средствата, които са над прага могат да се насочват и да отиват към други сектори, така че Българя поддържа това да има праг, с условието, че може би 150 хил.евро е доста малко и тази сума трябва да бъде преразгледана в посока нагоре.
Следващото, което се коментира и е много важно за нас, това е предложението на Европейската комисия 2011 година или това, което вече е заявено, защото знаете, че кампанията за заявяване през 2011 година приключи, да бъде взето като референтна година. Иначе казано, това което се подпомага тази година, това да се подпомага в периода 2014-2020 година. Категорично възразихме срещу това, първо, поради факта, че и аз цитирах данни, включително и на Евростат, затова че България в годините от присъединяването си до момента е първенец в Европейския съюз по увеличаване на обработваемите площи. От 2007 година до момента те са увеличени с 24 % и по този показател сме на първо място. Продължават в България все повече площи да попадат в площите на подпомагане. Пренасочват се доста хора от друг бизнес към аграрния бизнес. Знаете, че това в старите страни-членки отдавна е приключило. Във Франция, Италия, Германия, Италия десетки години назад, това което се обработвало се обработва и там общо взето самия бизнес се предава или по наследство или се купува. В този смисъл тях не ги засяга, но нас, новите страни-членки това би довело до определена дискриминация към бъдещи поколения земеделски производители или бъдещи обработваеми площи. Така че категорично настояваме това изискване да отпадне.
Другият въпрос, който дискутирахме и за който успях, поне към момента да спечелим немската министърка на наша страна, това е предложението на комисията 10 % от общия финансов пакет да отиват за схеми обвързани с производството. Казано иначе 10 % от пакета, който към 2016 година се очаква да бъде 836 млн.евро или това са около 83 млн.евро да могат да отидат за животновъдство, зеленчукопроизводство, това което към момента не може да се случи и заради това тези два сектора са в такова състояние. Като цяло старите страни-членки възразяват, защото при тях схемата на подпомагане отдавна не е само на единица площ, те нямат нужда от тези проценти. Затова предложението на комисията е в старите страни-членки да е 5 %, в новите 10 %. Всички нови страни-членки го подкрепяме, но ни е нужен консенсуса на старите страни-членки и поне след обяснението, което дадохме на немската министърка, тя се съгласи, че имаме основание да искаме това да се случи.
Другото важно нещо, което подкрепяме и то е свързано с предложението на комисията, това е 2 % от пакета да отиват за младите фермери. Някои страни са против, но ние подкрепяме това предложение. Доводите ни са, че първите пари, които свършиха по Програма за развитие на селските райони бяха парите по мярката „Млад фермер” и ако искаме със земеделие да се занимават млади хора, ние трябва да имаме този гарантиран бюджет и то гарантиран извън Програмата за развитие на селските райони. Смятаме, че това ще бъде подкрепено като цяло от останалите страни-членки.
Другият голям дискусионен въпрос, това е т.нар. позеленяване на Общата селскостопанска политика. Предложението на комисията 30 % от общия пакет да отиват за т.нар. зелени дейности, след малко в презентацията колегите ще обяснят какво точно означава това. Хубавото тук е, че поне на първо четене се постигна голямо мнозинство, за да бъде отхвърлено, е че фиксирани 30 %, а не примерно „до 30 %” е много, ние не сме готови, второ, изискването там всяка година минимум 7 % да бъдат под угар, да се залагат минимум три култури, с това към момента не можем да се съгласим, възразяваме. Надяваме се комисията да го преразгледа.
Другият дискусионен въпрос, който подкрепяме, това е въвеждането на изискването средствата да отиват към активните фермери. Към момента комисията не е дала много добро определение на това що е „активен фермер” или какво разбират експертите от Европейската комисия, но като цяло тази философия е правилна, защото ние сме свидетели в момента, не само в България, а и в някои от другите страни, при нас и в Румъния е може би най-силно изразено - многото пари отиват в много малък процент от земеделските производители и в голямата си част тези, при които отиват многото пари не са активни фермери, т.е. едва ли са се качвали на трактор. Някои от тях наричат себе си не земеделски производители, а предприемачи. И тъй като сме свидетели, особено последната година, на насочването на средства от други сектори, което по същество не е лошо, добре е да влизат пари в земеделието от сектори като строителство, туризъм, търговия, създавайки много мощни структури, големите субсидии отиват в тези структури, т.е. те по никакъв начин не отчитат повишаване на работните заплати, или повишаване на жизнения стандарт на хората в тези селски райони, затова подкрепяме идеята на комисията, но разбира се с условието да се даде много прецизна дефиниция на това що е то „активен фермер” и парите наистина да отиват при хората, които активно се занимават със земеделие.
Има и още предложения. Аз коментирах в момента предложенията по Първи стълб. По отношение на Втори стълб дебатът за момента не е толкова дискусионен, защото в големите страни-членки, например Франция, 90 % от средствата отиват по Първи стълб. Ние изказваме мнението, че трябва да има определен баланс между двата стълба, т.е. ако не е 50 на 50, да е поне 60 на 40. В този смисъл дебатът не е толкова разгорещен по Втори стълб. Колегите ще ви представят и по същество какви са предложенията на комисията и какви са нашите предложения в тази посока.
Приключвам с това, че аз се обърнах към неправителствените организации, които също имат своя глас и могат чрез своите европейски структури, доколкото членуват, макар и да не членуват, имат възможност да изказват мнение, да участват в този дебат активно. Ясно е на всички, че това с идването пред министерството и искането на много пари, през следващия период няма как да става, защото националните доплащания отиват надолу и ако получаваме максималния размер, национални доплащания няма да има. Ще има само държавни помощи, така че за да не реват след това на вратата на който и да е министър, по-добре в момента да бъдат активни, и приветствам това, което правят утре, т.е. интереса към тези реформи и тяхната активна позиция.
Апелирах разбира се и към българските евродепутати, защото все пак този дебат се води и в Европейския парламент. Знаете, че съгласно новите правила в Европейския съюз решенията ще се взимат не само от комисията, ще се взимат и от Европейския парламент. За съжаление и това го казвам без да влагам някаква политическа нотка, когато ние представяхме и нашата позиция в Европейския парламент преди около две седмици, когато и Европейската комисия и Европейския парламент представиха своите позиции, в залата имаше само двама български евродепутати. Нямам обяснение защо при подобна дискусия, подобен дебат, който е лишен от политика, говоря политика на ляво, дясно или център, отсъстваха нашите евродепутати в голямата си част. Приключвам с това – пожелавам си един конструктивен диалог, готови сме всичко което предложите, което е национална кауза, поне аз докато съм министър да го защитавам максимално и този път да защитим нещо, което в следващите години да гарантира едно благополучие на българското земеделие и хората, които живеят в тези райони. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Да дадем думата за презентацията в конкретика на г-жа Снежана Благоева. Заповядайте.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Благодаря, г-жо председател. Ние наистина дойдохме екип от Министерство на земеделието, за да може по най-добрия начин да представим законодателните предложения на комисията. Направили сме няколко презентации, като аз ще представя една обща презентация, как се развиват до момента нещата, как е вървял процеса досега. След това Деси Кърчанова, началник-отдел „Директни плащания” ще направи конкретно представяне как ще изглеждат в бъдеще директните плащания, което предполагам представлява най-сериозен интерес, защото промените всъщност най-вече са по отношение на директните плащания. Подготвили сме презентация и за пазарните мерки, но разбрах, че сме ограничени във времето и предлагам тази презентация да я съкратим, като оставаме на разположение за въпроси от ваша страна. След това колегите от „Развитие на селските райони” ще представят как стоят нещата там, как изглежда новия регламент. След това сме на разположение за въпроси.
Ще се върна малко назад, за да мога да ви представя развитието на процеса до момента, който всъщност започна на 18 ноември 2010 година, когато беше формално сложено началото на дискусията относно бъдещето на Общата селскостопанска политика, с публикуването на съобщението на комисията „Обща селскостопанска политика към 2020”. Комисията, която сама наричаше този документ, програмен документ, постави на масата своето виждане, своето предложение как ще се развива политика през следващите години и каза на държавите-членки, на неправителствените организации в сектора, включително се обърна и към научни институти, към всички заинтересовани, да коментират, да дават предложения относно развитието на политиката, така че това, което в края на крайщата ще бъде оформено в законодателни предложения да бъде най-полезно и практично за сектора.
След като беше представено съобщението на комисията, на 23 юни 2011 година Европейският парламент излезе с резолюция, т.нар. доклад „ДЕС”. Ще отворя една малка скоба, знаете че след Лисабонския договор, ролята на Европейския парламент по отношение на Общата селскостопанска политика сериозно нарасна. Европейският парламент стана съзаконодател заедно със Съвета и оттук насетне трябва да се стигне до споразумение между Европейския съвет, т.е. между министрите на земеделието на държавите-членки и Европейския парламент, за да се достигне до законодателен акт. Затова разглеждаме като много важна резолюцията на Европейския парламент. След това на Комисията излезе с финансовата рамка за следващите 7 години. Самата Комисия отбеляза на множество срещи в Брюксел, това е един от малкото случаи, когато по отношение на земеделието има успоредно развитие на финансовата рамка, т.е. колко пари ще има за сектора през следващите 7 години и самата политика, реформата в политика, т.е. как ще харчим тези пари и как ще ги предоставяме на земеделските производители. И след това на 12 октомври Комисията излезе със законодателните предложения, които бяха представени от комисар Чолуш пред всички държави-членки и от експерти на Комисията.
Казах няколко думи относно съобщението на Комисията, така че ще пропусна следващия слайд.
Може би е добре все пак да кажем как вижда Европейския парламент развитието на политика. Европейският парламент подкрепя онова, което повечето държави-членки подкрепят, а именно запазването на силен бюджет, запазването на двата стълба, запазването на директните плащания, един силен първи стълб, като много съществен за развитието на сектора. Европейският парламент подкрепи т.нар. зелени плащания, екологизирането на политика и насочването на средства към развитието на зелени мерки в политиката и също така призна значението на развитието на селските райони, като съществен фактор за постигане целите на Стратегия 2020.
Какво определи Многогодишната финансова рамка? Освен че определи средствата за земеделие, които възлизат на 386 млрд.евро за 7-годишния период, от които 281 млрд.евро за Първи стълб и почти 90 млрд.евро за втори стълб, предвиди допълнително още пари извън т.нар. извънбюджетни линии още 15 млрд.евро за земеделие от Фонда за глобализация и решаване на кризи. Ако направим рекапитулация стигаме до това, което министър Найденов отбеляза, Европейската комисия предлага запазване на бюджета в номинален размер, но в реален размер намалява от почти 40 %, 39,4 % до горе-долу 33 % от общия бюджет на Европейския съюз. Освен това в самата Многогодишна финансова рамка, и това Комисията го смята за много важно, беше определено, че част от цената за запазване на бюджета на Общата селскостопанска политика е въвеждането на зелените мерки, тъй като по този начин се обосновава насочването на толкова публични средства към сектора. И което е много важно за нас и се случи в Многогодишната финансова рамка, Комисията даде механизма, по който ще настане изравняване на плащанията в Европейския съюз. Вие знаете, че има съществени различия при плащането на хектар между отделните държави-членки. Най-ниски са плащанията в Прибалтийските държави – Латвия, Естония, Литва, където плащанията на хектар е приблизително около 100 евро на хектар и ако това го сравним с една Гърция или Малта, където плащанията стигат до 700 евро на хектар, говорим за едни доста сериозни различия в размера на плащанията. Имаше натиск от страна на много държави-членки да има изравняване на плащанията и оплакване в посока липса на обоснованост за такива сериозни различия и Комисията даде механизма, по който ще става изравняването. Механизмът е малко сложен, но общо взето Комисията прави сравнение между средното плащане в Европейския съюз и плащането в държавите-членки и Комисията казва, че в следващия период ще се компенсира 1/3 от разликата между плащането в съответната държава и средното за Европейския съюз, което преведено за България означава горе-долу около 1 евро нарастване плащанията на хектар, което буквално е нищо, т.е. позицията на България и на другите нови държави-членки, онези, които са под средното за Европейския съюз е, че тази формула за изравняване е прекалено неамбициозна, прекалено малко мерки взима Комисията в посока изравняване на плащанията.
В Многогодишната финансова рамка комисията даде и концепцията за развитие на директните плащания: 30 % зелени, активни фермери, този механизъм, който сега обясних за по-справедливо разпределение на плащанията, поставянето на горния таван на плащанията, въвеждането на схема за малките фермери. Комисар Чолуш има специален афинитет към тази схема, той смята, че е много важно да се подпомагат малките фермери, като част от облика на земеделието в Европейския съюз.
За пазарни мерки са предвидени доста средства от различни фондове, вече ги виждате на екрана, има за безопасност на храните, има схема за най-нуждаещите се в Европейския съюз, която в момента се изважда от земеделските фондове; имаме Фонд за спешна необходимост, и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията също се отваря за земеделието.
По отношение „Развитие на селските райони” най-важното нещо отбелязано в Многогодишната финансова рамка, след това колегите ще го разкажат в детайли, се отнася до това, че „Развитие на селските райони” става част от стратегическа рамка на всички структурни фондове за държавите-членки, което означава, че ще има по-добра кохезия между отделните фондове и разпределението на средствата между тях. Комисията акцентира и върху по-доброто разпределение на средствата между държавите-членки, в момента се работи върху критерии за разпределение на средствата и върху по-доброто планиране на политиката.
Ще завърша с това, че законодателните предложения на Комисията, които са някъде около 600 страници са придружени от Оценка на въздействието, където по доста детайлен начин, в рамките на над 1000 страници Европейската комисия анализира защо точно на такива политически решения се е спряла, използвайки данни от Евростат, данни от Системата за земеделска счетоводна информация, данни от ИСАК на държавите-членки, Интегрираната система за администриране и контрол и всъщност решенията, които са представени в законодателните предложения са добре обосновани в Оценката на въздействие. Документте са много интересни и са доста големи по обем.
Това беше едно общо представяне. Ще завърша с това – в момента дебатът се развива така: че два съвета на министрите, на които министрите на земеделието, включително министър Найденов представи българската позиция, първо, на общо ниво, второ, относно директните плащания. Също така имаше и дебат в Европейския парламент, тъй като вече казах Европейския парламент е съзаконодател и има много важно значение. Оттук насетне, на експертно ниво горе-долу приключва или през декември месец ще приключи прегледа на законодателните предложения, т.е. онова което върви, Комисията разказва, обяснява какво се крие зад законодателните актове. Реалният дебат относно детайлите ще продължи през следващата година и този дебат ще води на ниво министри на земеделието, на ниво Съвет, в Европейския парламент, Комисията по земеделие и останалите комисии в Европейския парламент. Също така на ниво Комитета на регионите, Икономически и социален комитет, където са представени нашите неправителствени организации и да не забравяме неправителствените организации, фермерските организации на европейско ниво, най-голямата от които е „Копа Коджека”. Ще се присъединя към апела, който отправи министърът на земеделието – нека всички, на всички нива, включително на ниво български Парламент, защото съм сигурна, че вие имате контакти с другите парламенти и тези контакти ще бъдат активизирани през следващата година, да се придържаме към едни приоритети, които са важни за нас, за България, за да може когато завърши този процес в края на следващата година или по-следващата година, да завършим с нещо положително за България.
Приключих с общата презентация и минаваме към директните плащания.

ДЕСИСЛАВА КЪРЧАНОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Моята задача е да представя възможно най-кратко основните най-важни елементи от предложението за нов регламент за директните плащания. Приложение 1 на регламента определя на първо място създаването на схема за основно, базово плащане. Това плащане може да достигне абсолютният минимум 40 % от пакета на всяка държава-членка, като се взимат предвид изброените по-долу задължителни и доброволни директни плащания, но също така и задължението за създаване на задължителен национален резерв в размер на 3 % от пакета.
Следващото плащане е т.нар. зелено плащане или това е плащане за производители, които прилагат практики от полза за околната среда и за климата. Както подчертаха министър Найденов и госпожа Благоева, това плащане е фиксирано в размер на 30 % и този процент беше определен през юли месец в Многогодишната финансова рамка.
Следващото директно плащане е за производители в райони с природни ограничения. За това плащане държавите-членки могат да отделят до 5 % от своя пакет. Това плащане е доброволно по избор на всяка държава. Тъй като по-нататък няма да се спра подробно върху него, накратко ще кажа, че става въпрос за необлагодетелстваните райони, които и в момента се подпомагат по Програмата за развитие на селските райони и съгласно разясненията предоставени от страна на Комисията, планинските райони не се променят, единствено следва да бъдат предефинирани районите с ограничения, различни от планинските.
Регламентът предвижда задължително подпомагане на млади селскостопански производители. За това плащане трябва да се заделят 2 % от пакета.
Предвидена е възможност за предоставяне на обвързано с производството подпомагане, което може да бъде 5,10 или над 10 % за България. В момента предложението за регламента е за 10 %. Предвидено е и отделно обвързано с производството плащане за памук. България е една от държавите, посочена като страна, в която може да се дава такова плащане.
За първи път се въвежда нова отделна схема за подпомагане малки или в превода на български език – дребни селскостопански производители. За тази схема всяка държава трябва да задели до 10 % от своя пакет. Тя е задължителна за държавите-членки като схема, която трябва да се разработи и да се прилага, но е доброволна за самите фермери, които могат да изберат или не да кандидатстват по тази схема.
Регламентът също така предвижда директни плащания по програмите по СЕЙ, това са плащанията за отвъд морските територии за Франция, Португалия и Испания, и Егейските острови за Гърция. Специфичното за тези плащания е, че те се предоставят по отделни програми, които се одобряват от Комисията. Голяма част от правилата са с големи изключения за тях.
Регламентът предвижда въвеждане на единна схема, която трябва да се прилага във всяка държава-членка на Европейския съюз. Тази схема считано от 1 януари 2014 година трябва да замени прилаганите към момента Схема за единно плащане в старите държави-членки Малта и Словения, и Схемата за единно плащане площ, която се прилага и в България.
Схемата се прилага на базата на права за плащане, които се разпределят на национално или регионално ниво на базата на допустимите хектари на фермерите през първата година на прилагане на схемата, или 2014 година. Правилата за управление на правата за плащане и за националния резерв, който споменах в началото са сходни на правилата, които и в момента се прилагат за Схемата за единно плащане в старите държави-членки.
Схемата за основно, базово плащане изисква да се подаде заявление в срок до 15 май 2014 година. Другото изискване специално за държавите, които прилагат Схема за единно плащане на площ е кандидатите да са подали заявление за подпомагане през 2011 година. Също така трябва да се направи проверка дали те отговарят за активен селскостопански производител. Активен селскостопански производител според регламента означава физическо или юридическо лице, за което се прилага едно от следните: не се отпускат директни плащания когато годишния размер на директните плащания е по-малък от 5 % от общия размер на постъпленията от неселскостопанска дейност или когато земеделските площи по естествен път се поддържат в състояние подходящо за паша или за обработване, или земеделските производители, кандидатите, не извършват върху тези площи минимална дейност, която обаче трябва да се определи от всяка отделна държава-членка. Тези изисквания не се прилагат за селскостопански производители, които са получили по-малко от 5 хил.евро през предходната година.
Тук ще дам един кратък пример по отношение на точка едно – в случай, че през 2013 година земеделският производител е получил 5001 евро и има приход от неселскостопанска дейност в размер на 100 хил.евро той ще изпълнява изискването по точка 1 и ще бъде допустим за подпомагане. Ако приходът му от неселскостопанска дейност обаче, е примерно 200 хил.евро той няма да отговаря на изискването за активен селскостопански производител.
Както вече беше споменато Комисията предлага въвеждане на таван, или горна граница и постепенно намаляване на директните плащания. Тук са представени конкретните проценти и сумите, за които се отнасят. Най-важното е, че суми над 300 хил.евро се ограничават на 100 %. След прилагането на тези проценти максималното плащане, което може да се получи е 235 хил.евро.
За прилагането на таван и постепенно намаляване на директните плащания има два най-важни момента. На първо място преди да започне да се прилага каквото и да било намаление се изваждат заплатите, данъците и вноските за социално осигуряване. Второто важно нещо е, че таван и намаление не се прилага за зелените директни плащания.
Регламентът предвижда задължение за държавата-членка да осигури, че не извършва плащания на производители, за които се установи, че след датата на публикация на предложението на Комисията, или това е 12 октомври 2011 година, са създали изкуствено условията за избягване прилагането на таван.
Настоящото предложение на регламент за директни плащания предвижда сумите, които са резултат от прилагане на таван да се прехвърлят към Втори стълб. В случай, че тези средства се използват за иновации предложението на Комисията е те да се финансират на 100 % от Европейския съюз. Прилагането на намаление на директните плащания и таван е изчислено от Европейската комисия на база данните от Системата за земеделска счетоводна информация на 11 млн.евро средно за целия програмен период.
Тъй като в настоящият си вид регламента продължава, настоящите разпоредби предвиждат 100 %-тен пакет за директни плащания за България, Румъния 2016 година, едновременно с това запазва възможността за предоставяне на национални доплащания през 2014 и 2015 година. Това е и във връзка с изказания аргумент за изравняване, още от 2014 година при равни условия с всички останали нови държави-членки, а освен национално доплащане на хектар, което е към Схемата за основно плащане е предвидена и възможност за предоставяне на национално доплащане за памук.
Зеленото плащане се предоставя за опростени, общи, извъндоговорни и годишни дейности по опазване на околната среда. Тук виждането на Комисията за момента е изключително рестриктивно и Комисията няма никакво намерение да предвижда гъвкавост за отделните държави-членки и иска земеделските производители навсякъде в Европейския съюз да извършват едни и същи дейности и да получават плащане за тях.
Зелените или екологосъобразните допълнителни дейности са над изискванията за кръстосаното съответствие. Какво означава това? На първо място имаме изисквания за допустимост. Като известното правило за недопускане на повече от 50 дървета и храсти на хектар. На второ място са изискванията за кръстосано съответствие, следват изискванията за зелено плащане и в случай, че фермера кандидатства по Втори стълб за агроекология тогава идва и спазване на най-силните изисквания спрямо околната среда.
Площите с биологично земеделие получават зелено директно плащане автоматично, т.е. те се считат, като изцяло зелени дейности, а площите в „Натура 2000” следва да спазват изискванията за зелено плащане дотолкова доколкото са съвместими с изискванията по „Натура 2000”, т.е. тези изисквания по „Натура” са водещи.
Предвидени са три възможности за зеленото плащане. На първо място диверсификация на културите, която е задължителна за обработваемите площи над 3 хектара. Изразява се в изискване за отглеждане на минимум три култури, като нито една от културите не трябва да заема площ по-малко от 5 % от стопанството и основната култура не може да превишава 70 % от площта. За фермерите, които заявяват постоянни пасища, те ще имат задължение да поддържат тези площи като постоянни пасища, като имат възможност да ги преобразуват максимум до 5 %.
Регламентът изисква създаване на т.нар. приоритетни екологични площи, като според разясненията на Комисията те трябва да се прилагат за обработваема земя, но така също и за трайни насаждения. Това изискване представлява заделяне най-малко на 7 % от площта на стопанството за приоритетни екологични площи, като например угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици или залесени площи по Програмата за развитие на селските райони. Според Комисията това са елементи, които към настоящия момент, при заявяване се очертават, но се изключват от подпомагане, а сега виждането на Комисията е обратното – след като те са в рамките на парцела те следва да се поддържат и подпомагат.
Регламентът изисква задължение за подпомагане на млади селскостопански производители, а под „млад производител” се разбира лице, което е установило своето стопанство в рамките на 5 години преди подаване на заявление за подпомагане по Схемата за базово плащане или е на възраст по-малко от 40 години. Плащането се отпуска за период най-малко от 5 години като обосновката за това е да не се превърне в оперативна помощ. На практика това би означавало, ако един фермер е подал заявление през 2012 година той ще има право на подпомагане и на по-високото подпомагане за млад фермер до 2016 година.
В последният булет виждате и начина на изчисляване на увеличеното плащане.
Регламентът предоставя възможност за предоставяне на обвързана подкрепа. Както спомена министър Найденов, нашите важни сектори са животновъдство, плодове и зеленчуци, те са включени в изброения списък, както и схемите, които прилагаме към момента за млечни крави, овце-майки, кози-майки и от следващата година схема за подпомагане на качествени плодове и зеленчуци. Важното за обвързаната подкрепа е, че тя може да се предоставя само за сектори, в които се наблюдават трудности, т.е. пред Европейската комисия може да се докаже спад в производството, както направихме и със схемите за крави, овце и кози.
Обвързаното подпомагане се отпуска само до степен за създаване на стимул за поддържане на настоящите равнища на производство, т.е. обвързана подкрепа не може да се предоставя в сектори, които се развиват успешно и за още по-голямо увеличение на подкрепата.
За България обвързаната подкрепа е в размер на 10 %, министър Найденов ви каза и колко би представлявала сумата.
Плащането за памук е за България, Гърция, Испания и Португалия. Базовата площ за България е в размер на 3 342 хектара и при достигане на пълния пакет през 2016 година би представлявало 662 евро на хектар. Важното е, че плащането за памук е в допълнение към основното плащане.
Схемата за дребни селскостопански производители, която се въвежда за първа година- всички производители , които притежават права на плащане разпределени през 2014 година изпълняват минималните изисквания могат да изберат да участват в тази опростена схема. В момента, в който те изберат да участват в схемата всички техни плащания се заличават. Те ще получат плащането, което е определено за дребните фермери, което може да бъде между 500 и 1000 евро. Кандидатстването се извършва в срок до 15 октомври 2014 година. Виждането на Комисията е, че към този момент държавите-членки трябва да имат готовност да изчислят най-малко приблизителната стойност на подпомагане по основната схема, а също така и каква сума ще бъде предоставена за дребните селскостопански производители, за да може всеки фермер, като кандидатства да си прецени по коя схема ще бъде изгодно да участва. Важното е, че фермерите могат да кандидатстват само веднъж в срок до 15 октомври 2014 година, а могат да се откажат по всяко време след това, но не могат да се върнат към тази схема. Веднъж присъединили се към схемата за малки фермери те се ползват с редица облекчения, като например не трябва да спазват изискванията за зелените плащания, трябва да спазват изискванията за кръстосано съответствие, но няма да бъдат подложени от разплащателните агенции на отделен специален контрол. Причината за въвеждане както на таван на директните плащания в предложенията на Комисията, така и на отделната схема за малки фермери се крие в данните. На този слайд виждате извадка от ежегодния доклад, който се подготвя от Европейската комисия. Това е разпределението на директните плащания между производителите в България за финансова година 2009, което почти изцяло съвпада с кампания 2008.
На този слайд се вижда, че над 70 % от фермерите получават до 500 евро, а същевременно голяма част от подпомагането с директни плащания е концентрирано в по-малка група фермери.
Положението в Румъния за същата година, над 90 % получават до 500 евро. положението в България и Румъния е сравнимо с почти всички нови държави-членки. Старите държави-членки имат по-балансирано разпределение на директните плащания между малки и големи, малък брой които получават ниски плащания и процента е под 45 на фермерите, които получават до 500 евро. Благодаря.

ЕЛЕНА ИВАНОВА: Добър ден! Казвам се Елена Иванова от дирекция „Развитие на селските райони” към Министерство на земеделието и храните.
Ще ви представя предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагането на развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Втори стълб на Общата селскостопанска политика.
Така както е дефинирано в предложението за регламент, политиката за развитието на селските райони следва да придружава и допълва директните плащания и пазарните мерки на Общата селскостопанска политика, като по този начин следва да допринесе за целите на тази политика определени в Договора за функциониране на Европейския съюз.
Политиката за развитие на селските райони трябва да бъде съвместима с главните цели на политиките за икономическо и социално сближаване и по този начин да се постигне допълняемост между всички фондове, подкрепени през следващия програмен период. В проектът на регламент за развитие на селските райони са дадени някои основни дефиниции, които се различават от дефинициите, действащи и приложими в настоящия програмен период, като например под „мярка” вече се разбира пакет от дейности, които допринасят за изпълнението на един или повече от приоритетите на Съюза за развитие на селските райони. След малко ще ви покажа и шестте основни приоритета. Вече няма определение за проект, включено е определение за „дейност”, което отново обхваща проект, група проекти, договори или споразумения, които са заложени в съответната програма, изпълняват се от един или повече бенефициенти. И отново тяхната цел е постигане на един или повече от приоритетите на Европейския съюз. Има разлика и в начина на определяне на „бенефициент”, който вече се определя като физическо или юридическо лице или друг орган, отговорен за изпълнението на дейностите или получаване на подпомагането. Дефинициите са малко по-различни от тези, както казах, приложими в настоящите програми за развитие на селските райони.
Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да допринесе за един по-балансиран в териториално и екологично отношение, по-съобразен с изменението на климата и устойчив на изменението на климата, и по-иновативен селскостопански сектор на Европейския съюз. Тези няколко цели също така се допълват и от основните цели, които и към настоящия програмен период са заложени в програмите за развитие на селските райони и чрез отделните мерки и дейности се цели тяхното постигане, а именно конкурентоспособност на селското стопанство, устойчиво управление на природните ресурси и дейностите, свързани с климата, и разбира се балансирано териториално развитие на селските райони. Тук бих искала да кажа, че в проекта на регламент отново не се дава дефиниция за селски район. Това е дефиниция, която следва да бъде определена отново на национално равнище. Това са основните шест приоритета на Европейския съюз, които са представени в проекта на регламент.
Важно място е отделено на трансфера на знания и иновации в областта на селското и горското стопанство, и в селските райони. Разбира се основен приоритет е повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности и земеделски стопанства; насърчаване на организацията на хранителната верига и управлението на риска в селското стопанство; възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите; насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство; насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие в селските райони.
Чрез пакета от мерки и дейности предвидени в проекта на регламент се цели изпълнение на всеки един от тези шест приоритета.
Пристъпвам към същината на регламента. Новото, което е включено в проекта на регламент е включването на т.нар. тематични подпрограми. Всяка една от програмите за развитие на селските райони може да включи в своята програма тематична подпрограма. Всяка една от тематичните подпрограми следва да допринесе за един или няколко от приоритетите на Европейския съюз за развитие на селските райони, като в тази тематична подпрограма следва да бъде включена насоченост към млади селскостопански производители, малки земеделски стопанства, към планински райони, или т.нар. къси вериги на доставки. Т.е. всяка една от тематичните подпрограми следва да бъде изработена на база т.нар. слот-анализ и да е насочена към задоволяване на всяка една от тези групи.
Мерките, които са заложени в регламента. Настоящата мярка, в настоящия програмен период 111, т.нар. обучителна мярка ще бъде прилагана и в следващия програмен период с допълнение, че освен курсове и семинари ще бъдат подпомогнати дейности по индивидуално обучение; разширява се обхвата на допустимите разходи. Още една консултантска мярка – мярка за обучение и разпространение на знания, консултантските услуги, която съответства на сега прилаганата мярка 114 в българската Програма за развитие на селските райони. Ще се предостави подпомагане за селскостопански производители, горски производители, малки и средни предприятия в селските райони. Ново тук е подпомагането за насърчаване на обучението на консултанти, за което се предоставя финансова помощ в размер на до 200 хил.евро за период от 3 години.
Схеми за качество за селскостопански продукти и храни. Към настоящият момент България не прилага такива мерки по Програмата за развитие на селските райони, те са заложени и в следващия програмен период. Ще се подпомага присъединяването на нови селскостопански производители към различни схеми за качество, схеми за доброволно сертифициране на селскостопански продукти, разбира се при спазване на европейското и национално законодателство в тази област.
Една от най-важните и интересни мерки, това е мярка „Инвестиции във физически активи”. Подпомагането по мярката обхваща материални или нематериални инвестиции и обединява сега съществуващите мерки 121, 123 и 125:мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти при преработката” и мярка 125 „Подобряване на достъпа на инфраструктура свързана с развитието и адаптирането на селското стопанство”.
В следващият програмен период ще има една голяма инвестиционна мярка, подпомагането, размера на финансовата помощ за България по нея ще бъде в размер до 50 %, като в определени случаи, както и в настоящия момент, размера на подпомагането може да бъде увеличен с до 20 % за млади фермери или за извършване на дейности в необлагодетелствани райони.
Сегашна мярка 126, която България не прилага към настоящият момент „Възстановяване на селскостопанския потенциал, разрушен от природни бедствия и катастрофични събития” ще се прилага и в следващия програмен период.
Другата интересна мярка е „Развитие на стопанствата и предприятията”. Тази мярка обединява няколко мерки от сегашния програмен период и е разделена, ако мога да кажа, на две основни подмерки: първата мярка е „Стартова помощ за млади селскостопански производители” или сегашната мярка 112. „Стартова помощ за неземеделски дейности в селските райони” това е част от мерки 311 и 312 в настоящия програмен период. И „Стартова помощ за развитие на малки стопанства”, като подпомагането ще се предоставя на малки стопанста, които ще бъдат определени от страната-членка.
Втората подмярка на тази подмярка е „Инвестиции в неземеделските дейности”, това са сегашните мерки 311 и 312, като подпомагането ще се предоставя на микро и малки предприятия в селските райони, които извършват неземеделски дейности.
Третата подмярка на тази голяма мярка е „Годишно подпомагане на селскостопански производители, участващи в схемата за дребни селскостопански производители”, за която колежката ви разказа преди малко. Помощ ще се предоставя на земеделски производители, които трайно прехвърлят стопанството си на друг производител, като му прехвърлят и правата за заплащане.
Сегашни мерки 321 и 322 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони”. Обединяват се в една мярка, като подпомагането ще се отнася единствено до дребна по мащаби инфраструктура. Отново дефиниця, която следва да бъде дадена на национално ниво – „дребна по мащаби инфраструктура”.
Също така чрез специфични дерогации ще има възможност да се подпомагат инвестиции в широколентова инфраструктура и енергия от възобновяеми източници.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да уточним – това са сегашните общински мерки. С общинските мерки можеше да подпомагаме общински пътища, ВиК и т.н., сега по същия начин, но само за дребно мащабни инфраструктури, което трябва да бъде определено – какво е това „дребно мащабна инфраструктура” и ако искаме да има изключения от това правило трябва да кажем защо и за какво.

ЕЛЕНА ИВАНОВА: Горските мерки са представени по-нататък. Подобно на досега действащите мерки 122, 223 и 226 са обединени в една голяма мярка. Ще се подпомагат дейности, които и към настоящия момент са допустими за подпомагане по мерките „Залесяване и създаване на гористи местности”, „Създаване на агро-лесовъдни системи”, което е ново понятие, но е подробно описано в регламента. Подпомагането се отнася до превенции и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари и природни бедствия, инвестиции за подобряване на екологичната стойност на горите, в инвестиции за нови технологии в лесовъдство и за преработка.
Продължава прилагането на досегашна мярка 142 „Създаване на групи производители”. Новото тук е, че са добавени групи производители в горското стопанство и вече няма ограничение в секторите при създаването на групите производители.
Агроекологичните мерки. „Агроекология и климат” това е настоящата мярка 214 „Агроекологични плащания”, с тази разлика, че биологичното земеделие е отделено от нея и е отделна мярка в новия програмен период. Условията записани в регламента са същите, както и в настоящия програмен период.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Т.е. остава изискването за 25 % минимум, така ли?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Процентът в момента се уточнява. По този начин 25 % отново да отиват за зелените плащания и по Втори стълб, като се взима от ос 1, ос 2 или по друг начин. Днес има такова заседание, работна група към Комисията, за уточняване на подробностите.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Т.е. не е ясно за сега.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Не, Комисията още не е казала ясно как изчислява процентите.

ЕЛЕНА ИВАНОВА: Ще се прилагат и мерките, свързани с „Натура” и рамковата директива за водите, както и сегашните мерки 211 и 212 „Необлагодетелствани райони”, „Планинските необлагодетелствани райони и други райони различни от планинските”.
Сегашна мярка 215, ние не я прилагаме в настоящия програмен период „Хуманно отношение към животните”, но тя е предвидена и в следващия програмен период.
Мярка 124 „Сътрудничество”, която също не се прилага от България, но й е отделено голямо място в проекта на регламента.
Новото предложено от Комисията са схеми за управление на риска във Втори стълб. Тези схеми, които към настоящият момент бяха предвидени в Първи стълб, сега се предвиждат и във Втори стълб.
Подпомагането по мярка „Управление на риска” ще обхваща финансови вноски изплащани директно на земеделските производители за премиите им за застраховка на реколта, животни, срещу икономически загуби причинени от неблагоприятни климатични събития.
Втората мярка е „Финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за изплащане на обезщетения на земеделските производители за икономически загуби, причинени от появата на болести по животните или по растенията”.
И третата подмярка е инструмент за стабилизиране на доходите под формата на финансови вноски отново във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения за земеделски производители, които търпят сериозен спад в техните доходи. Важното е, че тези взаимоспомагателни фондове ще бъдат акредитирани от страната-членка, те ще бъдат избирани от нея, подробни правила и процедури ще бъдат разработвани от страната-членка и акредитацията на тези взаимоспомагателни фондове ще се взима на национално ниво.
Допустимите разходи като цяло по програмите за развитие на селските райони нямат съществени изменения. Ще се подпомага изграждането, придобиването на, включително и на лизинг на недвижимо имущество, закупуване на нови машини и оборудване, както и консултантските разходи.
Авансовите плащания в следващият програмен период ще са до 50 % при същите условия – предоставяне на банкова гаранция или еквивалентна на нея гаранция.
Новото, което предлага Комисията е създаване на Мрежа за европейско партньорство за иновации. Тази Мрежа за европейско партньорство ще бъде определена и създадена от Европейската комисия и ще бъде финансирана по линия на техническата помощ по всяка една от специфичните програми за развитие на селските райони, като основните задачи на това европейско партньорство за иновации са да предостави информация на ключовите участници и да насърчава създаването на оперативни групи. Създават се такива оперативни групи, които следва да изпълняват целите на европейското партньорство за иновации, а именно създаване на организации между консултанти, между земеделски производители, които да разработват иновативни проекти на национално ниво в областта на земеделието, селското и горското стопанство.
Това е новото, което се предвижда в проекта на регламент. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на министър Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Дано не ви се сториха много дълги презентациите, но колегите се опитаха да ги направят максимално ясни. Мисля, че стана ясно и от самите презентации – реформата в Общата селскостопанска политика ще бъде най-вече по отношение на Първи стълб или по т.нар. директни плащания. Не случайно и аз в началото наблегнах на това, т.е. там се случва голямата реформа.
По отношение на Програмата за развитие на селските райони, тя по-скоро се подобрява с оглед данните, които идват и опита на различните страни-членки. Разбира се, това е началото на този дебат. Ние ви дадохме нещата към момента. Дебатът е отворен. Аз не знам до колко е в правилата на Народното събрание, много малко време бях депутат и не ги научих, но мисля и предлагам следното – мисля, че е честно когато става въпрос ние да защитаваме политика, която политика ще бъде извън рамките на този мандат, на това правителство, а съгласно сега действащото устройство на държавата Министерски съвет дава мандат на министъра да защити политиката, или да защити това, което трябва да бъде позиция на България, аз да получа мандат и от Комисията по земеделие и гори, ако трябва ще се консултирам и с министър-председателя, и от Народното събрание. Предполагам, че за много от депутатите това може да не е важна тема, но поне вие, които сте членове на Комисията по земеделие смятам, че разбирате колко много средства ще влизат в страната ни и колко е важно ние да се позиционираме добре. Няма друга политика, която да се радва на 40 % от бюджета на Европейския съюз и наистина в България, вие го знаете много добре, че всички оперативни програми в момента са с по-малък бюджет, отколкото бюджета на Програмата за развитие на селските райони. Затова този консенсус към който апелирам и призовавам, този активен диалог, дебат, това самите ние да прозрем между редовете, някъде между редовете пише нещо, което е много важно, да не го проспим този път. Много е тежка тази отговорност, аз не искам да я нося сам, защото вие чухте и от експертите – аз ще трябва да защитавам позицията на България, но това е позиция от 2014 до 2020 година и в този смисъл наистина ви моля, ще се консултирам, но сега го правя като предложение, за тази позиция представена в Европейския съвет на министрите и Европейския парламент аз да имам мандата, ако не на цялото Народно събрание, поне на Комисията по земеделие и гори.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Тасим, имате думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател! Уважаеми г-н министър, аз като опозиционер няма да престана да ви критикувам, но днес искам да ви поздравя, че за първи път, подчертавам дебело, за първи път идвате с целия екип, за което съм пледирал много пъти в тази зала, че така е редно – министъра да дойде да защитава интересите на българското земеделие, а когато става въпрос за Общата селскостопанска политика, за Общата земеделска политика по-правилно е според мен, трябва да се постъпва точно така, както днес го направихте. Поздравявам ви, но това не означава, че оттук нататък ще бъда така благосклонен към вас, напротив! Първата ми забележка е, че тези теми са от година и половина, а от три месеца вече имаме проектобюджета на общата земеделска политика и т.н. и т.н. Хубавото е, че днес представяте в този вид, в този състав на комисията проектобюджета.
Г-н министър, аз следя тези процеси много сериозно. Нека поне днес да не изпадаме в този директен сблъсък, защото вие казахте нещо много интересно – искате мандат от комисията. Искам да ви напомня, че в тази зала, в тази комисия решенията се взимаха с консенсус. Напомням това, защото сега взимаме решения с гласуване и се разделихме на опозиция, управляващи и т.н. А земеделието иска сериозни предложения, а до сериозни предложения се стига след дебат. Тази тема е най-важната тема, защото България за първи път ще участва в този дебат на европейско ниво и оттук нататък ще имате гордостта или вечната критика, че не сте си свършили работата или възможността да си свършите работата. Така че оттук нататък моето предложение, уважаема г-жо председател, аз ще настоявам и се надявам да го възприемете от сега, на всеки три месеца министърът да идва и да казва по Първа ос, по Втора ос какво правим и най-важното, оттук нататък имайки предвид, че сме специализирана земеделска комисия акцентът трябва да бъде върху нашите приоритети, нашите специфични желания, които искаме да постигнем пред Европейската комисия. Аз примерно бих желал нашата комисия да подпомогне министъра, примерно с тематичните подпрограми. Това е една прекрасна възможност. Има много проблеми в българското земеделие, но това дава една възможност на България да дефинира проблеми и чрез тези тематични подпрограми да си решим въпросите и да се опитаме да изравняваме условията с другите земеделски държави. Малта получава най-много средства, защото е защитила, че е с най-малко възможности за напояване и т.н., а ние пък имаме възможности за напояване, но не напояваме. Напомням, че ще се отвори и мярка 125 за поливното земеделие, което е истинското земеделие, без да отричаме големите постижения на зърнопроизводителите, но все пак България се слави с разнообразие в земеделието и технологии, които сме изнасяли, а днес сме нетни вносители на всичко, което наричаме земеделие. Така че, г-н министър, още веднъж ви поздравявам, надявам се до края на мандата да ми дадете възможност и друг път да ви поздравя. Приветствам това, което правите. Имам много да говоря по тези теми, но така или иначе днес постъпихте като министър на българското земеделие.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-н Тасим! Искам да направя едно уточнение – ние наистина говорим от месеци за реформата на Общата селскостопанска политика, дебатът наистина се случваше, но вече говорим за конкретика. Официалното представяне на тези законодателни реформи и самият акт, старта на обсъждането, беше даден преди три седмици. В този смисъл, смятам че не сме закъснели. Дойдох тук с целия си екип днес и се обърнах към всички народни представители – ние тук трябва да играем като един отбор и да си напишем домашното възможно най-добре.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, за процедурата да уточня – помолих в началото да се придържаме към проекта за становище на нашата комисия, което раздадоха колегите в началото на заседанието. Това са опорните точки по позицията на страната ни, която защитава министърът в Съвета на министрите. Можем да я допълним или изменим, но така че да подкрепим едно такова становище в края на заседанието, за да може както министъра каза, това също да му е отправна позиция, като подкрепа от Българския парламент. А и тези от нас, които пътуват с тази цел - обмен на информация и влияние с парламентите на другите държави-членки, да имат опорна точка, като позиция на Парламента.
Господин Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател! Господин министър, колеги, това, което г-н министърът каза е много важно и е добре да се случи. Бих искал да кажа, че освен становище на комисията, това има възможност този въпрос да бъде разгледан и в зала под формата на парламентарен контрол. С подписите на 48 народни представители да се внесе, да се направи разискване, с проект на решение, което да излезе като официално решение на Народното събрание. Мисля, че това ще е добре да го инициираме и да го направим и в зала. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов, имате думата.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря. Започвам с това, че точно така се прави – поздравявам министъра и председателката на комисията, че по такъв важен въпрос се постъпва по този начин и без да се заяждам, искам да припомня на г-н Тасим, че точно когато взимахме решенията с консенсус, техния министър се скри и не се яви в тази зала година и половина. Появи се когато бяха приключили преговорите по глава „Земеделие”. Няма да влизам в други подробности.
Също така искам да припомня, че когато правихме позицията, тази позиция беше наречена „Позиция на общия глас”, защото се бяхме съобразили с мнението на неправителствените организации и виждам, че в момента се работи по този въпрос и се започва една широка дискусия, именно с най-заинтересуваните от Общата селскостопанска политика през следващите години.
Приветствам и ще подкрепя искането да се излезе с позиция не само на нашата комисия, няма начин да не излезем с позиция, но да излезем и с позиция на Народното събрание на Република България, за да може да се даде сила на министъра и неговия екип да води преговори и да отстоява тази позиция, защото тези преговори ще бъдат много трудни. Също така прави чест, че се търси подкрепа в Съвета на министрите. Самият жест, който беше направен от страна на немския министър е много ясен знак и ние трябва да търсим там партньори и подкрепа, за да може да защитим нашите национални интереси. Подкрепям становището, което ни е предоставено. Няма да влизам в подробности.
Но няколко неща не ми станаха ясни от презентацията, не знам дали е удачно сега да задам някои въпроси. В първата презентация стана въпрос за 11 млн.евро, които не можах да разбера за какво са предвидени. След това. В становището, което надявам се днес всички ще подкрепим, не е ясно все пак, министъра даде един акцент – ние сме „за” да има горна граница на подпомагането, но като че ли за нас е неприемливо това да е в рамките на 150 хил.евро. И според мен трябва да се даде ясна дефиниция на това нещо. Не знам в момента имаме ли готовност да го обсъдим. По принцип ние сме съгласни с това, но в крайна сметка след като не искаме да е 150 хил.евро колко ще бъде. Ще приемем ли това, което беше дадено във втората презентация, като налагане на ограничения и санкции с надхвърлянето, за мен е неприемливо, точно в тези проценти на санкции да влезем. Ако приемем това становище, като принципно становище, все пак това е началото на стартиране на дебата и съм сигурен, че това принципно становище ще даде в момента картбланш на министъра да не говори само от свое име или от името на екипа си, а да говори от името на комисията, поне на този етап, преди това да стане и становище на Българския парламент, но предполагам, че някои параметри, някои от позициите, които ни бяха презентирани днес да добият друг вид, ще бъдат развити в рамките на дебата, който ще се води в със заинтересуваните страни. Според мен ще трябва на финала на дебата да се направи отново такава среща и тогава вече окончателно да се оформи становището на комисията и след това на Парламента.
Не знам дали е най-удачно, това което предложи колегата – да мине като парламентарно питане или да изработим едно становище, което да се внесе от името на комисията в Парламента. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Наистина информацията в презентациите беше доста. Ние работим с нея от седмици, но вие се запознавате с нея за първи път. Ще уточня за тези 11 млн. евро – ако всички преминем към горните тавани по Схемата за единно базисно плащане, комисията е изчислила по този начин всяка държава-членка по колко средства ще трябва да прехвърли от Първи към Втори стълб и за България това са около 11 млн.евро, което е нищо. Защото при някои държави сумата ще бъде много по-голяма, т.е. ние сме много-много добре. По отношение на таваните – нека първо да кажа, че дебата е официален, когато е във формат Съвет на министри и неофициален, когато има контакт между отделните министри. Поради смяната на доста правителства в Европа, в момента аз мога да кажа, че съм един министрите с най-дълъг стаж в Съвета на министрите. Тече интензивен обмен на мнения. Много често в самия формат Съвет на министрите излизаме двама или трима министри и обменяме мнения. С полския министър, в момента те са страна-председател, но имаме и много добри лични контакти, разбира се, Полша е от новите страни-членски, имаме сходна структура на позициите, но Полша е голяма държава и затова Полша ни трябва. Дебатът и личния контакт с немската министърка, която дойде в България, също се основава на това, че думата на Германия, предполагам знаете, че когато в Съвета на министрите аз вдигна глас той се брои за много по-малко отколкото на немската министърка. В този смисъл е много добре да бъдат интензивни контактите между съответните министри, защото например министърът на Чехия трябва да получи мандат от Парламента, за да гласува в Съвета на министрите. Когато искахме разрешение за дерогацията за тютюнопроизводителите, тогава чехите ни казаха и хубаво, че Комисията се съгласи без решение, че министъра е „ок” но не знаят дали Парламента ще го гласува. Затова е важно, думата е „пазарлък”, общо взето пазарлъка за тези много пари е важно да го проведем както трябва на абсолютно всички нива. Много често немската министърка се нуждае, за да прокара нещо, инициативата да дойде не от голяма страна като Германия, защото веднага идва ревността на Франция или Италия, но ако го предложи България и в случая, аз дадох пример, те бяха против 10 % необвързани и немската министърка, благодарение на тези експерти тук, те много често са в сянката, вие за първи път виждате г-жа Благоева и другите дами, но те работят за тази позиция аз да бъда много-много добре подготвен; и когато успях да убедя немската министърка с много силни доказателства, дадени ми в ръцете, тя каза „Да, прав сте и аз ще ви подкрепя за тези 10 % „ , т.е. парите за българските животновъди и зеленчукопроизводители. И другото за таваните, което е много важно: Германия казва „Ако въведем в момента таваните в Германия ще пострадат само 27 земеделски производители. И те са само от Източна Германия, защото там структурата е такава.” Средните земеделски стопанства в Германия са 50 ха, 500 дка. Тук 500 дка – сигурно няма. И затова тя казва „Може и да не участваме в дебата за таваните, защото не ни касае, но заради 27-те ще участваме.” И неформално какво се коментира – сумата от 150 хил.евро без санкция да отиде на 500 хил.евро. И сигурно натам вървят нещата. При всички случаи ще има тавани. Искаме така да се позиционираме, че да няма таван на стопанства до 5 хил.дка или на 500 ха. Ясно е, че санкция за „октопода” ще има, някой който работи 1 млн.дка. Да ви кажа защо. Дори и в първите две години да не успеем да постигнем изравняване, максимални тавани от 2014 година, ето и днес зърнопроизводителите казват „Сложете тавани”, но не може да ги сложим, защото националните доплащания са по същия регламент, по който се плащат европейските. Ако няма тавани на европейските, не можем никакви национални да доплащаме. Нас и Румъния ни касае дори от тази гледна точка, защото ако остане сегашното правило за 2014-2015 година ще трябва да имаме национални доплащания, а ако имаме този механизъм на таваните ще можем да прехвърлим повече пари към тях. Дано сме предизвикали интереса ви с тези три презентации. Готови сме не на три месеца, както казва г-н Тасим, ако трябва всеки месец ще идваме, защото това е много важно. Отговорността е огромна, по-добре всички да го решим.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища, въпроси, предложения има ли по проекта за становище? Господин Порожанов, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Бих искал само един коментар да направя, като експерт. С колегите от фонда обсъждахме всичко това, което е представено. Разбира се, аз също приветствам усилията на всички колеги, които присъстват на заседанията.
Върху какво бих искал да акцентирам като тема, разбира се, доколко е възможно и доколко е актуално. В рамките на разпределението на Първия стълб тези седем схеми, които са дадени, в края на крайщата някои от тях ще бъдат резултативна величина от това какво сме се договорили по всички останали, може би първата схема ще бъде резултативна. Въпросът е в това, схемите обвързани с производство, за които министъра спомена, че реално имаме договорка с новите страни-членки да сме на 10 %. Това означава при пакета от 800 млн. да вкараме 80 млн. за животновъдство и растениевъдство. Това коментирахме и с колегите, ние в момента като политика с министерството и в последната година-две се опитваме да помогнем в тези сектори, които така или иначе генерират повече загуби, имат повече пазарни проблеми, дали би било възможно да се търси опцията или повече от 10 %, сигурно е много деликатно, но идеята е ако би могло да се осигури ресурс, така че ние да покрием тези сектори с европейските средства, а не да балансираме после с държавни помощи или нещо друго, защото при 800 млн. е един добър пакет. Това е само един анонс. Ние нямаме анализа, който да покаже кое би било най-правилно, но сме насреща да помогнем, както го правим и в момента. Това е нещо, което ни направи впечатление и би било добре, ако може да се случи.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Всъщност големият дебат се състои около това, че големите страни казаха – нула, защото те нямат проблем и тежката битка в момента на новите страни-членки, а най-вече на най-новите България и Румъния, е ние да защитим предложението на Комисията за 10 %. Чолуш вкара 5 % за страните-членки, до 10 % за новите страни-членки. Знаете че той е румънец, бивш министър на земеделието и познава ситуацията. Но тъй като е комисар по земеделието, Румъния не може активно да настоява и защитава подобна позиция, за да не би да видят конфликт на интереси, поради това, в момента тежката задача е на България, ние сме най-яростния защитник на предложението на Комисията. Това сме го разисквали и в личен разговор с него. Ние бихме искали и 20 %, ако има възможност, защото това е подобно на чл.68, който прилагаме към момента, но там е много малко, и 20 % да имахме – още по-добре. Но дано успеем да ги убедим и да защитим пред Комисията – до 10 %, а чрез държавните помощи допълнително да даваме. Защото примерно за тютюнопроизводството в момента е разрешено подпомагане само чрез държавни помощи.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други предложения или становища? Госпожо Боянова, имате думата.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Бих искала да взема думата, за да обърна внимание на народните представители, че това което се предлага по Първи стълб за зелените плащания е много сериозно по отношение на България, наистина. Нашата позиция е да не бъде обвързано с базовото, да не е 30 %, да е по-малко, но каквото и да направим съм убедена, че това зелено плащане ще остане в някакъв вариант и то защото е един мотив да бъдат запазени парите за земеделие в този размер, защото ще се пази околната среда и защото ще дава блага на хората. Изхождам обаче от опита, който имаме по Програма за развитие на селските райони, която върви много добре и успешно, в Ос1 и Ос 3, общински мерки и селскостопански производители, обаче в Ос 2, където са зелените доброволни плащания усвояването е много незадоволително. И ако действително се губят пари по една програма, в този вид, в който е в България, то това е от Ос 2. Така че си представете плащания, които ще бъдат по Първи стълб за зелени плащания и плащания по Втори стълб, да не стане така че ние хубаво ще привлечем повече пари за земеделие, ама после да ги връщаме. Това е много сериозен въпрос, който може би е трябва със земеделските производители да дискутирате, защото това положение да гледаме примерно монокултурно земеделие, да не се насочим към биологично земеделие, давам го само за пример, означава загуба на пари, ако не се преориентираме на време, дори не с 30 %, и по-малко да е, ние пак няма да може да ги усвоим, ако не сме готови за това. Трябва да се обърне много сериозно внимание на това „позеленяване”. Да не стане така, че са ни дали парите, взели сме ги, а после да ги връщаме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания? Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, разберете, България е парламентарна република, но не всички колеги в комисията са специалисти по земеделие и не ние, а вие трябва да промотирате всички тези неща и вие трябва да водите диалога със земеделските производители. Що се касае до това какво може да направим ние в районите си – добре, ето сега ни давате картбланш, давате ни информация, може нещо да направим. Обаче не забравяйте, че когато ние правим нещо винаги го изкривяваме и го политизираме. Така че вие нямате интерес ние да ходим да обясняваме какво да правят земеделските производители. Така направете, че дори ние да искаме да политизираме нещо, рамката да е такава, че да не може да излезем от рамката. Това го давам като препоръка.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, господин министър, заместник-министри, колеги, нека за становището сега да не взимаме решение, общо взето се оформи такава теза, нужно е да го осмислим все пак. Иначе нямам нищо против.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, от две седмици е раздадено, даже в разширен вариант ви беше пуснато на имейлите. Това е съкратена версия, която се изготви след консултация със специалисти по европейско право.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Добре, но става въпрос, че не бива сега да взимаме отношение, още повече, че вие искате да бъде и решение на Народното събрание, нали така?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, става въпрос за комисията. За Народното събрание го коментирахме, че след като мине първия етап на преговорите. Има срокове, законодателното предложение от октомври, становища на съответните страни и януари или февруари ще се дебатират. Ако ние нямаме становище, все едно да бъдем изключени от този дебат.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Тук пише „Становище на Народното събрание на Република България по реформата на Общата селскостопанска политика”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще го коригираме.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Това като първа забележка. Искам да кажа няколко думи и за това – разбирам, че е тръгнал процеса, въпросът ми е къде бяхме ние. Казвате, че от известно време е известен варианта, по който ще дебатираме. Въпросът е когато се оформяше този вариант къде бяхме ние. И как участвахме и дали участвахме. Вероятно сме участвали, просто не знаем. Това е единият въпрос. Другият въпрос – ако министерството е провело дебат с всички заинтересувани страни досега, всички браншови организации включени в този процес, тогава няма причина политическа партия участваща в Парламента да не подкрепи това, което трябва да подкрепим и да отстояваме единна позиция пред всички европейски институции, на каквото и ниво да се явяваме, дали като парламентаристи, дали като изпълнителна власт, вие. И още нещо. След много детайлната презентация, след многото информация, си мисля, че нещо важно трябва да се случи, за да имаме усвояемост за в бъдеще, да обърнем тренда. В много от мерките се казва – това, ако го поискат земеделските производители може да се случи, ако не го поискат – може да не се случи. Според мен, фондът като такъв и министерството, те да предлагат на земеделските производители най-добрия вариант, да намерят схемата как да се разработват проектите по Втори стълб, или въобще всякаква помощ, която да осигурява максимално усвояване на средствата. За съжаление от 2007 година досега не сме го постигнали, факт е. Но ако това се случи, имаме опита, ние които бяхме в САЩ миналата година, заем за какво става въпрос, че фермера въобще не се грижи за това по какъв начин ще му дойдат допълнителните средства. И ако успеем това да го направим по един или друг начин, това ще бъде успех за всички и най-вече, за тези, които са свързани с производството. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Найденов, имате думата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Няколко думи във връзка с казаното от господин Атанасов. Казах и преди малко на г-н Тасим, в момента имаме официалното предложение на Европейската комисия, това е реда, колеги, вие знаете, че нещо за да влезе в зала, първо минава през комисиите. Официалното предложение на Комисията дойде преди три седмици. Всички ние знаехме, че Комисията подготвя предложенията. На база контактите, които имаме с Комисията и на база включително български представители в Европейската комисия, специално в ГД „Агри” имаме някаква предварителна неофициална информация, но нямаше никакъв механизъм която и да е държава да повлияе официално при изготвянето на позицията. В противен случай тя щеше да бъде заподозряна в лобизъм, че примерно определено предложение би било в полза на някоя държава. В този смисъл не сме закъснели. Напротив, няма и месец от официалното предложение, ние вече имаме заседанието тук, и дебата, и до крайното решение има повече от година. Дали ще гласувате или не становището, вие ще прецените, но ние се нуждаем от това становище като допълнителна подкрепа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Колеги, извинявайте, че повторно се налага да взема думата. Колеги, да кажем, че не знаем какво се случва в Комисията и този дебат да ни дойде от небето, не го приемам. Мисля, че всички в този състав знаехме 80-90 % от това което се презентира, предварително. Оттук нататък според мен е по-важно да въоръжим министъра с по-голяма конкретика. Дяволът е в подробностите! Ние губим в подробностите. Преди малко се каза за 10 % обвързано производство. За нас е изключително важно това да се случи. Ние трябва да бъдем активни и пожелавам на министъра да се опре и на нашата помощ, на нашата подкрепа, когато дефинираме тези понятия. Тези понятия така да бъдат дефинирани, че да бъдат еднозначни за България, а не многозначителни и когато има много тълкувания България винаги губи. Така че аз мисля, че трябва да подкрепим това становище, това становище е един вариант. Този дебат не е приключил и няма да приключи докато не се изчистят подробностите. Този дебат ще продължи и се надявам този път България да бъде една от най-активните държави, защото ние сме най-необлагодетелстваната държава в тези 27. И затова, ако съм много критичен към министъра е, че го няма в този дебат, няма го комисията. Днес е тук и това е добре, но той трябва да бъде в тази тема следващата година и началото на 2013 година, когато ще приключи целия този дебат. Говорихме за дребни фермери. Ново понятие. Имаме огромен ресурс за полупазарни стопанства, който не се оползотворява. Прекрасна идея, типично за България, но не дава никакъв резултат. Явно някъде бъркаме като политици, като формиране на тези наши приоритети. Голямата игра е нашите приоритети да станат приоритети на Европейския съюз. Така че много е важен този контакт с германския министър на земеделието, който и да е той. Ние знаем, че който дава парите определя политиката. Така че 10 % за обвързано производство, малките фермери, тематични подпрограми – ние трябва да бъдем водещи в Европа и тогава ще проличи вашия принос и няма да пропуснем да ви го кажем и да ви благодарим. Така че много работа ви предстои, г-н министър, засега ще подкрепим това предварително становище. Това не е еднократен акт, дебатът тече година и половина, още толкова предстои докато стане факт крайния резултат.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Прав е г-н Тасим и важното е да разберем, че официалният дебат сега започва. Знаете, че имаме аграрни аташета в Берлин и Париж. Когато дойде немската министърка, първото нещо, което каза когато я посрещнах беше „Поздравявам ви за решението да имате аграрно аташе в Берлин.”. Защото аграрното аташе беше подготвило позицията, тъй като тя може да участва и участваше на срещи на техните фермерски организации, на ежедневните брифинги, които дава тяхното министерство, същото се случва и в Париж, ние получавайки информацията от двете големи държави, защото там са нюансите, там е голямата сила и пари, т.е. подготвяме стратегически нещата, за да участваме в дебата.
И нещо, което е много важно – ние трябва да усвояваме максимално средствата, прав е г-н Атанасов, че някъде може би поради недостатъчно популяризиране на мерките, виждате че самата Комисия по отношение на Програма за развитие на селските райони прави корекция, за да опростят нещата, сливат се мерки, правят се по-лесни, за да може да се усвояват, а за нас е важно, защото 40 % от целия финансов ресурс е по Програмата за развитие на селските райони. Ние самите го отчитаме и буквално в движение се учим. Не случайно дойде съобщението на Европейската сметна палата, че България е първенец с 54,4 % ръст по усвояване на европейските земеделски фондове за миналата година. Използвам случая да поздравя целия екип на Фонд „Земеделие”, разбира се и колегите от Министерство на земеделието, които също променяха част от наредбите, за да се случи това. И сега, гледайки те какво предлагат, и това което казах – четейки между редовете, подсказвайки в аванс, ако щете, на земеделските производители, защото вие ежедневно се срещате със земеделските производители, да им подскажем в аванс да не инвестират и да не се хвърлят всички в зърнопроизводство, защото, да, следващият период големите пари ще отиват за това „позеленяване” както казват, или за други култури, а не за монокултурното земеделие, което стана факт в целия Европейски съюз. Благодаря ви за подкрепата, да го направим в името на сектора.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания или предложения? Ако няма си позволявам да взема думата, за да направя няколко предложения, които да допълним в този проект на становище, което ще подложа на гласуване, защото най-малкото ние като парламентаристи трябва да стъпваме на една обща позиция, когато дебатираме на тази тема.
Уважаеми колеги, аз считам, че най-важното, което трябва да направим с Общата селскостопанска политика за новия програмен период е да съобразим структурата на нашите фермерски земеделски стопанства, тя е доста различна от структурата на западноевропейските фермерски стопанства и да премахнем изкривяванията, които съществуваха в този програмен период. А именно, че бяха ощетени интензивните земеделски производства и животновъдството. Принципното продължаване обаче, на същия начин на подпомагане, а именно на хектар площ, това означава, че за нас остава особено важна битката как ще компенсираме подпомагането на интензивните земеделски производства и животновъдството. Напълно подкрепям г-н Порожанов, с него не сме говорили на тази тема, той просто взе думата преди мен, това и така както е в момента компенсирането на тези производства няма да бъде достатъчно.
Вторият принцип, нека да се борим за еднакво и справедливо третиране на подпомагането на различните видове сектори от европейския бюджет. Какво можем ние после да компенсираме от националния бюджет е нещо, което в никакъв случай не може да коментираме сега, което е обусловено от конюнктурата на съответната финансова година или по-просто казано нека не разчитаме на това как можем от националния бюджет да компенсираме един ден след седем години, примерно, диспропорция, която би се получила изначално с окончателното приемане на новата политика на подпомагане през новия програмен период. В този смисъл, независимо от това как вървят преговорите, аз считам, че следва да приемем, разбирам много добре министър Найденов, че 10 % отделени от пакета за плащания обвързани с производство е може би е максимума, но аз считам, че ние трябва при всички случаи да се борим за повече и трябва да обясним, че ние се борим за повече, не за друго, а защото структурата на нашите земеделски стопанства е различна от тази на западноевропейските стопанства. А ние сме на единен общ пазар и в този смисъл подпомагането трябва да е справедливо и съотносимо към съответните доходи в страната. И този процент сега не мога да предложа дали да бъде 20, ако в политически план може така да го формулираме, аз предлагам така да го запишем. Друг е въпросът какво ще се постигне в преговорите, но той трябва да е повече.
Второто, което искам да предложа в тази връзка и да го запишем в това становище – тези пакети по презентацията на схемите за директни плащания, които винаги са до, нека това, което не е усвоено да се прехвърли към този начин на подпомагане на интензивните сектори и на животновъдството. Примерно, плащане за дребни селскостопански производители – до 10 % от пакета. Колко ще се усвои, специално за нас като държава в никакъв случай на база общия пакет, който имаме не може да бъде усвоен, нека тези разлики да се прехвърлят отново по схемата за обвързани с производството плащания. И това да го предложим и защитаваме, като пак казвам, тръгваме от обосновката за различната структура на земеделските стопанства в нашата държава.
Третото, което искам да предложа, ако се приеме таван на плащанията, независимо в какви размери, тези разлики пак да се връщат в Първи стълб, тъй като ние все още, както и самото предложение, имаме да компенсираме нивата на подпомагане. По отношение тавана на плащания, това което смятам, че трябва да направим, е да направим един много точен сравнителен анализ между старите, развитите европейски страни и нас по отношение отново структурата на стопанствата и да изберем и предложим такъв таван на плащанията, и то доста по-висок от този, който виждам, тъй като себестойността на производството е на хектар площ, подпомагането е на хектар площ, разходите са на хектар площ и ние не следва да приемем такъв таван, според структурата на този сектор като големина на стопанствата, така че да повлияем върху по-ниската рентабилност, вече според годината е различно, така че да повлияем върху намаляване конкурентоспособността на българския земеделски производител, този който гледа зърнено-житни. И в този смисъл, даже от фонд „Земеделие” бяха правили една справка за структурата на тези стопанства, но тя трябва да бъде наложена по същите показатели на останалите страни-членки и да предложим такъв таван, че ако той се предложи ние няма да повлияем негативно върху конкурентоспособността на нашия земеделски производител. Тя трябва да е съотносима на този, който е в развита Европа.
Последното, което искам да предложа е по отношение на Втория стълб на програмата, и по отношение на видовете инвестиции, които ще се допускат и които ни бяха представени в презентацията. Аз считам, че в сектор „Животновъдство” България има много недоразвит потенциал и в този смисъл мисля, че е добре да защитаваме, вярно това са подробности, но те са много важни, защото после развитието на целия сектор се предопределя от такива подробности, които на пръв поглед изглеждат много дребни. По отношение на генетиката, по отношение на модернизацията и новите технологии натрупано и с икономическата ефективност на сектор „Животновъдство” в този програмен период, тъй като той беше ощетен по подпомагане, направи така, да речем направи така, че в този сектор не може да се похвалим с постижения, висока ефективност, индустриализация, така както в земеползването и в този смисъл, мисля че ще е много добре да защитим в новия програмен период по инвестиционната програма допускането на инвестиции в животновъдството, включително и за закупуване на животни. Ние все още имаме поле за развитие на този сектор. Това са моите основни предложения и ако не възразявате по тях, това което ще подложа на гласуване като становище да бъде заедно с тях.
Говорила съм много пъти с г-н Цветан Димитров, с г-жа Боянова, с министър Найденов, че нашите земеделски стопанства сега действащи се формираха след т.нар. ликвидация на ТКЗС-тата и те станаха тясно специализирани в един или друг вид производство – зеленчукопроизводство, плодопроизводство, овощарство, зърнено-житни и не са свързани в едни и същи стопанства. Запазвайки метода на подпомагане на хектар за нас най-добре беше да приравним интензивните производства и животните като единици производство към хектар площ. Очевидно това няма как да стане, затова според мен в цялото предложение за новата Обща селскостопанска политика и начина на подпомагане трябва всички възможности или луфтове, които има или са отделени, ние да ги пренасочим към тези сектори. Оттам насетне всичко, което националният ни бюджет един даде като възможност за подпомагане, то трябва да бъде справедливо за всички сектори, но базата, която е от европейско финансиране трябва да е еднакво справедлива за всички сектори. И мисля, че в тази посока са и предложенията, които направих.
Колеги, други предложения има ли? Или несъгласие с това, което казах? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване, да подкрепим становището с корекцията, която бе направена от г-н Атанасов, с предложенията, които направихме в хода на заседанието и на г-н Тасим, включително, който е „за”, моля да гласува.
„За” – 21 гласа „Против” – няма „Въздържал се” - няма
Единодушно се приема, надявам се това да е началото на успешното приключване на дебата по Общата селскостопанска политика за новия програмен период.
Да благодарим на министър Найденов и целият му екип за добрата презентация.

ЮНАЛ ТАСИМ: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз предлагам да отложим отчета на ДФ „Земеделие”, защото това е една голяма тема, която предполага и голям дебат, а оттук нататък ще ни е малко трудно, предвид напредналото време. Предлагам да продължим следващата седмица с отчета на ДФ „Земеделие”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, аз ще се съобразя с процедурата, но това е заседание, което отлагаме втори път. Господин Порожанов, какво ще кажете?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. Презентацията ни е доста дълга, постарали сме се да направим почти всичко. Мога да я направя и за десет минути, мога да я направя и така както е подготвена. Сигурно ще има много въпроси. Зад сухата статистика и много данни има доста анализ, много изводи, които могат да се направят. Аз не възразявам да отложим презентацията. Това най-вече е информация, набелязали сме и следващите стъпки през декември и януари. За нас няма проблем да актуализираме данните и да ви ги представим.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Приемаме процедурата на г-н Тасим и давам думата на министър Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тъй като това, което ДФ „Земеделие” трябва да представи е много важно и ако приемете предложението на г-н Тасим да има отделно заседание само с презентацията на фонда ще бъде добре, тъй като не бива да неглежираме въпроса.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Приемаме предложението на г-н Тасим, на следващо заседание да изслушаме ДФ „Земеделие”, но ще уточним дали това ще бъде другата сряда.
Уважаеми колеги, други въпроси има ли? Господин Гюзелев, нямаме точка „Разни”, но имате думата.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Госпожо председател, г-н министър, уважаеми заместник-министри, колеги, аз не взех становище по същество при дебата за новата Обща селскостопанска политика. На практика пред българското общество, пред земеделския сектор предстои обсъждането на политика, която ще се прояви в няколко управленски мандата, даже г-н министър, си мисля, че за хубаво или лошо вашето име ще бъде споменавано дълги години. Конкретното ми предложение, г-жо председател, е следното: целите на програмата са конкурентност на българското земеделие и балансирано развитие на селските райони. Ние всички четем правилата, хващаме се за позициите, които не ни харесват днес, но нямаме точната визия какво ще се случи към 2020 година. Правя предложение Комисията по земеделие да възложи на УНСС да изработи модел как биха се проявили всички тези регламенти, цифри, зависимости, за да видим как тогава ще изглежда нашето земеделие, имам предвид подсекторните връзки, секторните връзки, ако щете и демографското проявление по районите и балансираното развитие на страната. Смятам, че едно мнение на аграрната наука би ни дало възможност да си представим нещата чрез тяхното виждане, защото ние сега съдим за тази или онази мярка на базата на жизнения си опит, на опита ни в земеделието досега, на опита в земеделието на другите страни, но точно как ще изглежда българското земеделие след 3,4, 5 години, смятам че никой не може да си представи. Така че ви моля, по този въпрос – как би изглеждало българското земеделие по отношение конкурентоспособността на селското стопанство и балансираното териториално развитие да отправим една молба до УНСС, имат достатъчно специалисти, да ни дадат и тяхното виждане по отношение проявлението на новите правила в Общата селскостопанска политика. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря на г-н Гюзелев за това предложение. Ако ми позволите да кажа, на молба ако разчитаме – няма да се свърши никаква работа, просто трябват средства. И тъй като ние сме предвидили и работим по тази тема, по отношение на това как ще се отрази на Програмата за развитие на селските райони ние ще платим това с пари от техническата помощ от програмата, това е позволено и в момента се работи.
По отношение на директните плащания, тъй като те не могат да попаднат в обхвата на това изследване сме възложили на Института по аграрна икономика да работи и да направи прогнози, имахме задачи и от финансовото министерство да направим подобни разчети, така че ние вече работим по това. И отново казвам, че са нужни средства и съответната организация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов, имате думата.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Въпросът, който постави колегата е много важен. Хубаво е да видим какво ще се случи, ако влезем в тази рамка. Според мен обаче, е по-важно какво трябва да се направи като стратегия, за да не продължат традициите които имаме. Какво имам предвид. Никой не си е поставил за цел да стимулира развитието на зърнопроизводителите в този мащаб, в който се развиха, просто бизнеса винаги върви по най-малкото съпротивление. Точно затова се развиха такива големи стопанства, защото без никой да си го поставя за цел се получи стимулиране именно на това нещо. При многобройните ми срещи с председателя на кооперации, арендатори, фермери които се занимават с животновъдство те просто се пренастройват и казват „да, ликвидирахме кравите, защото няма никакъв бизнес да гледаме крави и да губим пари, започваме това зърно, което си произвеждаме да го изкарваме на пристанището във Варна”. Така че тук трябва много прецизно в стратегията и политиката на министерството да се дадат стимулите, а хората много бързо ще се пренастроят. Така че, много тежка битка ви чака, имам предвид екипа на министерството. А що се касае до подкрепата, аз смятам, че с това гласуване се показа, че има доста отговорно отношение от страна на комисията и всички политически партии, които представляваме тук и картбланша ви е даден, г-н министър.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, закривам заседанието.

/Заседанието бе закрито в 18,00 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА


95 705 знака