Изслушване на информация от представители на Министерство на земеделието и храните относно:
- Позицията на Република България по отношение на Пакета от законодателни предложения за реформа на бъдещата Обща аграрна политика на Европейския съюз след 2013 година, публикуван на 12 октомври 2011 година;
- Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година;
- Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 година;
- Програма САПАРД

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделие и гори



П Р О Т О К О Л

№ 71

На 14 декември 2011 г. се проведе съвместно заседание на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с Комисия по външна политика и Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от министъра на външните работи и представители на Министерство на финансите относно Решенията на Европейския съвет от 9 декември 2011 година – съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 154-01-109 от 9 декември 2011 година за допълнение на Наказателния кодекс – внесен от Атанас Анастасов и група народни представители.
3. Изслушване на информация от представители на Министерство на земеделието и храните относно:
- Позицията на Република България по отношение на Пакета от законодателни предложения за реформа на бъдещата Обща аграрна политика на Европейския съюз след 2013 година, публикуван на 12 октомври 2011 година;
- Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година;
- Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 година;
- Програма САПАРД
/по т.3 – заседанието е 14съвместно с Комисия по земеделие и гори/
4. Изслушване на информация от представители на Министерство на финансите относно:
- Напредък по Оперативна програма „Административен капацитет”;
- Напредък по Преходния финансов инструмент;
- Развитие при приключването на програма ФАР.


Заседанието бе открито в 14,15 часа и ръководено от госпожа Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *


Ние продължаваме със съвместното заседание с Комисията по земеделие и гори. Докладчици по днешната точка ще бъдат Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, Снежана Благоева – директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”, Десислава Кърчанова – началник-отдел в дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”, Мая Нинова – държавен експерт в дирекция „Развитие на селските райони”, Румен Порожанов – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Иван Капитанов – заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Десислава Тодорова – заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Димитър Димитров – отдел „Връзки с обществеността и протокол” към ДФ „Земеделие”, Антоанета Пунчева - отдел „Връзки с обществеността и протокол” към ДФ „Земеделие”, Екатерина Славкова – началник-отдел „САПАРД” към ДФ „Земеделие”, Виолета Александрова – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и Катерина Чушева – началник-отдел в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Заедно с нас е и председателя на Комисията по земеделие и гори госпожица Десислава Танева.
Тъй като госпожа Светлана Боянова пътува насам, предвидено е тя да представи позицията на България по Общата селскостопанска политика, както и да обсъдим становището, което предстои да бъде изпратено от страна на Парламента, както по субсидиарност, така и по пропорционалност, тъй като изтича на 16 декември срока. Това становище е изцяло базирано на широката дискусия, която преди това е била проведена в рамките на ресорната Комисия по земеделие и гори плюс добавки, свързани с ресора на нашата комисия, но това ще го обсъждаме след като госпожа Боянова пристигне.
Сега ще дам думата на господин Порожанов, който да представи презентация подготвена от ДФ „Земеделие”. Заповядайте, господин Порожанов.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добър ден на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Фонд „Земеделие” е направил една презентация за това какво се случи през 2011 година във всички направления на своята дейност, като започнем от директните плащания, всички схеми свързани с национални доплащания към директните плащания, всички схеми на държавни помощи. Впоследствие плащанията и напредъка по Програмата за развитие на селски райони и разбира се не на последно място пазарните мерки, които се прилагат в рамките на фонда и те са свързани с финансиране от Европейския гаранционен фонд по земеделие.
Моята презентация е доста дълга. Ще се опитам, за да не отегчавам голяма част от депутатите, които не са от Комисия по земеделие и гори с подробности. Ще представя основните параметри и основните резултати от нашата работа, разбира се и напредъка по програмите, като презентацията ще бъде дадена на колегите от Комисия по земеделие, те имаха и предния вариант от преди две седмици. За да не ви губя времето, започвам с презентацията.
На този слайд сме описали всички схеми, които подпомагаме в земеделския сектор. Основната схема е Единното плащане на площ и националните доплащания на хектар земеделска земя, тя стана много популярна покрай стачките, които бяха преди десетина дни. Освен това в рамките на националните доплащания фонд „Земеделие” се занимава и с плащанията в сектор „Тютюн”, където имаме плащания на нотифицирана държавна помощ за референтен период 2007-2009 година с таван 70 млн.лева тази година и 73 млн.лева за 2012 година. По същество към директните плащания има и четири мерки, които се финансират от Програмата за развитие на селските райони, по т.нар. Втора ос. Това са плащанията за необлагодетелствани райони по 211 и 212. За първа година ще плащаме „Натура” и плащанията, които са по агроекологията във всички направления и форми на тази доста сложна дейност. Оттук нататък има и много национални доплащания, които са свързани с източник българския републикански бюджет.
Започваме с тези, които са в животновъдството. Тези дни направихме първите плащания на глава добитък. Днес оторизираме плащанията за овце и кози. Следващата седмица ще развием долните пет схеми, които са посочени, те са свързани с млечното животновъдство и са финансирани от Европейския гаранционен фонд.
На следващият слайд сме маркирали как ще върви схемата за Единно плащане на площ – с 10 % всяка година се увеличават средствата, които ние получаваме по Европейския гаранционен фонд, като това са 10 % изчислени на база средните плащания на страните-членки на Европейския съюз. В последната година 2016, това ще бъде и година, която ще съвпадне с новия програмен период, средствата, които ще получава българското земеделие по тази форма на плащане, разбира се, модифицирана в новия Първи стълб на новия програмен период, ще бъдат в размер малко над 800 млн.евро.
На тези таблици сме показали бенефициентите и оторизираните плащания, които са направени през периода 2009-2010 година и заявените плащания за настоящата селскостопанска и финансова година. В долната част искам да маркирам плащанията за настоящата година, 573 млн.лева бяха платени на хектар по Схемата за единно плащане на площ. Тук, в тази графика сме посочили всички площи, които са декларирани по различните кампании от стартиране присъединяването на България към Европейския съюз.
Това е карта, в която може да се види къде е най-интензивно подпомагането, в по-тъмно зелено, по Схемата за единно плащане на площ в различните области на страната. Разбира се, това са най-високо производителните райони, разбира се, те са свързани с т.нар. слети култури – зърно, царевица, слънчоглед и т.н.
Националните доплащания на площ, те са добавка към плащанията по Схемата за единно плащане на плащ и на този слайд може да видим бенефициентите, които са платени за 2010 година – платени през 2011 година са 72 хил.лева или общо 288 млн.лева. Това са плащания, които добавяме към тези 573 млн. по Европейския гаранционен фонд.
На този слайд сме посочили парцелите, които са декларирани, както виждате за национални доплащания имаме декларирани 31 617 хил.декара земеделски земи, тук е в хектари в тази таблица.
Както споменах, няма да влизам в детайлите на подпомаганията в животновъдството, ще маркирам няколко основни параметъра. Доста се говори за подпомагането в този сектор, за това, че той през последните години не е бил достатъчно равнопоставен от гледна точка на икономическия анализ, който може да се направи в сектора, а именно, че поради по-високите цени на фуражите, по-трудната пазарна конюнктура този сектор по-трудно оцелява. Както в тази година, така и следващата има акцент в подпомагането на този сектор.
В следващите таблици сме посочили различните плащания, които са извършвани през 2009 година, през 2010 година по различните схеми на подпомагане. След малко ще ви кажа какво предстои и какво се плаща в момента.
Нюансът, който отворих към новата функция на фонд „Земеделие” е да плащаме националните доплащания за тютюн. През настоящата година бяха изплатени 69 246 хил.лева на 30 132 бенефициента. Имаше някои проблеми с бенефициенти, които не получиха помощи, те бяха свързани най-вече с това, че хората просто бяха пропуснали да се регистрират като земеделски производители. Както ние, така и областните служби по земеделие на Министерство на земеделието сме дали указания, така че този пропуск да бъде отстранен от хората през настоящата година и да могат да получат плащанията, които са нотифицирани на количество тютюн за референтния период, който ви посочих.
За първа година, и това ще бъде направено следващата седмица, ще бъдат направени плащанията в „Натура 2000”, именно тези райони, където има земеделски площи и попадат в тези райони по „Натура” и агроекологичните плащания, които смея да кажа, че през настоящата година разплатихме за три години агроекологичните плащания; 2009 година не беше платена – разплатихме я през м.май; 2010 година – след обрарботка на всички регистрации изплатихме през юни, юли и още продължават плащанията, защото там контролите са доста тежки. Има бенефициенти, които все още не са получили парите си от гледна точка на изискванията на всички контроли и параметри, които трябва да следват. И това, което за първи път ще се случи – следващата седмица за първи път ще платим агроекология за референтната 2011 година. Разбира се за всички бенефициенти, които са чисти за плащане. Тези, които имат да оправят някои допълнения, те ще бъдат разплатени в следващите месеци. Тук искам да добавя, че заедно с Министерство на земеделието по отношение наредбите, критериите за агроекология направихме доста от гледна точка на по-голяма яснота, облекчаване, включително сме допуснали он-лайн вписване на заявките на т.нар. сертифициращи или контролиращи органи в ИСАК, в нашата програма, така че да могат директно да се подават всички параметри на агроекологичните плащания вместо да затрудняваме системата през Министерство на земеделието, да пристигат при нас. И по този начин направихме възможно плащането да се извършва по най-бързия начин.
Това е една ценна таблица, която беше доста дебатирана по време на стачката. През настоящата година фонд „Земеделие” разплати по всички тези мерки 1 066 млн., може малко да сме ги завишили през последните дни с един или два милиона, плащания в сектор „Земеделие”. Само давам нюанс за следващата година – тавана, който може да направим ще бъде 1 260 млн., като стремежът е да гоним максималните суми, както по Схемата за единно плащане на площ, глава добитък и по абсолютно всички схеми.
Какво правим през настоящия месец. Разплащаме до 53 млн.лева по животновъдните схеми с източник национален бюджет, това са на глава добитък, крави, по-простичко ще ги кажа, да не навлизам в по-сложна терминология, крави, за първи път плащаме биволи, на глава добитък през тази година; тези дни, преди малко подписах плащанията, към 28 млн.лева са плащания за овце и кози и крави с бозаещи телета към 3 млн.лева. Бенефициентите по схемите за глава добитък са около 8 400, в овцевъдството са около 5400-5500, закръглям, сумите не са точни. Единствено ще доплатим на глава добитък около 30 % от сумата до 15 януари, тъй като от бюджетни ограничения лимитът ни за разходи е 53 млн.лева, така че на глава добитък, само за кравите е останало, всичко останало ще бъде изчистено. Хората ще получат парите си до 10, най-късно до 15 януари, тъй като всичко е оторизирано, направено, просто трябва да стартира следващата бюджетна година.
Това, което маркирах, че ще направим като плащане тази година, то е важно от няколко аспекта. Ще разплатим между 60-70 млн.лева необлагодетелствани райони по мерки 211 и 212, Натура около 3 ,5 млн. за първи път, и агроекологични плащания, тези, които са готови , сумата ще бъде между 5 и 10 млн.лева, иначе ще нараснат към 15 млн.лева.
За първи път съвместно с Управляващия орган – Министерство на земеделието имаме завишени ставки за агроекология, получили сме ги ставките, ще бъде разплатено по завишените ставки и нямаме ограничени за терени за плащането за необлагодетелстваните райони, така че всички бенефициенти, които са заявили, необлагодетелствани т.нар. планински и т.н., всичко е описано по наредбите, ще получат за пълния размер, а не за лимита, който е съществувал към момента. Разбира се, плащанията, които правим в момента по Втора ос по Програмата за развитие на селски райони ще бъде тема и когато направя кратката презентация за усвояването по Програмата за развитие на селски райони. Стремежът е да усвоим максимално средства в рамките на 2011 година.
Само няколко думи ще кажа за проверките, които се извършват. Към фонд „Земеделие” работи Технически инспекторат по всички европейски изисквания, със сертифицирани от Комисията GPS-устройства, които правят замервания между 10 и 15 % от теренните площи. Този Технически инспекторат освен проверките, които прави на плащанията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания, извършва проверки по абсолютно всички плащания по европейските програми, включително по Програмата за развитие на селски райони, когато попаднат отделни проекти в риск-анализа и трябва да бъдат проверени детайлно за това какво е направено и как е заявено плащането. По същия начин и по различните пазарни мерки в сектори „Вино”, „Благотворителност”, ще ги визираме, те са 7-8 сектора, по които се прави финансиране.
Дадохме много силен акцент на проверките по плащанията, тъй като имаше доста земеделски производители, които желаеха да бъдат проверени, за да се избегнат проблемите свързани с площите визирани в ортофото картата, ако има съмнения дали те са допустими за плащане или не са. Смея да твърдя, че нашия Технически инспекторат успя максимално в рамките на установения от Комисията срок, до 15 октомври, да извърши максимален брой проверки.
На тази графика, един нюанс, показва недекларираните площи. Какво показват проверките на Техническия инспекторат? Нашите проверки показват, че вече, включително и културата на българските земеделски производители да декларират площи, които са допустими, да не се изхвърлят, да не правят нарушения при декларирането и регистрацията в периода, в който се прави, намаляват, и както виждате за 2011 година недекларираните площи, които са констатирани от Техническия инспекторат са 4,4 % при близо 9,5-9,68 % в 2008-2009 година.
Това е карта, в която посочваме къде са направени проверките. Това са проверките по Програма за развитие на селски райони, над 1000 проверки са направени през тази година. И разбира се това е по селскостопанските пазарни механизми – над 4 224 проверки.
Преминаваме към другия нюанс на фонд „Земеделие”, като Разплащателна агенция, това е Програмата за развитие на селските райони. На тази таблица може да видим, че към момента договорените средства по Програма за развитие на селските райони са в размер на 44,9 % , а платените са в общ размер 801 660 хил., включително компонента на Европейския фонд за развитие на селски райони, национално съфинансиране и плащанията са около 24 % по Програмата за развитие на селски райони.
С настоящата графика бих искал да обърна внимание на това как се развива договарянето. В сивите колони са бюджетите, както е бюджетирана програмата. В сините колони са договорите, как е вървяло контрактуването по самата програма. Към настоящият момент това е само с компонент Европейски фонд за развитие на селски райони, на тази таблица в червените вече с националното съфинансиране. Това, което до момента през 2011 година сме направили е, че сме контрактували договори за 473 млн.евро субсидии по всички мерки в Програмата за развитие на селските райони. Както знаете в частните мерки субсидиите са между 40 и 60 %, което значи, че проектите, които ще бъдат изпълнявани в контекста на тази програма, говоря за бизнес, който ще бъде изпълняван в България, надхвърля доста тази сума, тя е някъде към 700 млн.евро. Бих искал все пак да обърна внимание, без да казвам каквото и да е, да не се разбира погрешно, но така или иначе програмата имаше много обективни условия. Тя стартира малко по-късно. Самата акредитация на агенцията беше в края на 2008 година, нормално за страна-членка в първи програмен период. Фактически договарянето на средства, първите приеми бяха отворени през м.април – два и няколко приема през м.септември и октомври в 2008 година. Нормално е в този порядък това контрактуване по мерките, които са свързани с програмата, да е забавено. Разбира се, това по някакъв начин ни създава лек дисконфорт по отношение спазване на правилото „n+2” за усвояването на средствата. Но вие ще видите какво показват данните в последствие.
Настоящата графика показва как са вървели плащанията обобщени по години. Към момента, през тази година сме платили до 150 млн.евро субсидии, като очакванията ни са те да нараснат между 50-60 млн. до края на годината, колкото и страшно да звучи, това са именно тези средства по Втора ос - необлагодетелстваните райони, агроекологията и Натура, където плащанията се надявам да бъдат около 30 млн.евро, говоря само за европейската компонента, което означава, че плащанията ще бъдат около 70 млн.лева. Мобилизирали сме целия ресурс на фонда от няколко месеца да извършим абсолютно всякакво разплащане, включително сме в контакт с големите бенефициенти от гледна точка на това да заявяват плащания, включително и с общините, с които направихме контрактуване през 2011 година, ще видите данните за контрактуването през 2011 година, така че да могат те да усвоят аванси, за да може да подпомогнем усвояването на програмата съгласно изискванията.
Това е просто един нюанс в плащанията, защото ако сравним двете таблици, наистина през 2008, 2009 и 2010 година имаше прехвърлени средства, те бяха до 200 млн.евро от Програма за развитие на селските райони към директните плащания, това бяха т.нар. допълващи плащания, над националните доплащания, допустими, което подпомогна усвояването и в тази графика сме дали как би изглеждало без тези плащания, които са към директните плащания.
В две таблици сме посочили как вървят различните мерки като усвояване. Програмата определено има мерки, които са атрактивни, най-вече в контекста на 321, 322 за изграждане на общинска инфраструктура; 321 е усвоена на 100 % вече, атрактивни са мерките в производствения и преработвателния сектор, по 121 и 123 мярка. Ще ви кажа какво предстои по отношение на Шеста и Седма нотификация там.
Тук сме дали и как върви изплащането на средствата. Разбира се, изплащането на средствата горе-долу си е функция на атрактивността на плащанията и на договарянето. Разбира се, всички тези данни кореспондират.
Бих искал да ви обърна внимание на това какво се случи във фонда през последните няколко месеца от юни до сега. Затворихме абсолютно всички забавени проекти от 2009 година, от 2010 година, единствено в 2010 година сме дали толеранс на Българската църква да може да си затвори проектите с документация, не за друго, а от гледна точка на това, че документите им за собственост на църковните земи, обекти и т.н. са от началото на миналия век, те в момента си вадят документите, и в момента в който ги комплектоват ги контрактуваме, тези които отговарят на изискванията. Но вече процеса върви, ще им дадем толеранс поне до края на януари, да може да ги контрактуваме и да може да помогнем тези храмове и църкви да бъдат в един доста по-приличен вид. Така че тази сума от над 470 млн.евро, която ние контрактувахме основно се случи през последните 5-6 месеца и вече фонда е в график на всички разглеждания на проектите. Това е графика за това как вървяха плащанията по месеци. Много се надявам сумата в декември да бъде много, много висока.
Това е кратка информация в таблиците, за това как сме затворили проектите за 2009 година. Това че има някои остатъчни, единични проекти по мерките, това са проекти, в които има открити нарушения, документални съмнения за нарушения, измами и т.н., които са изпратени за проверка от съответните компетентни органи.
Това е обработката на заявленията 2010 година. Единствено виждате в 322 мярка проектите, които са около 100, това са най-вече църковните проекти, които разглеждаме.
И това, на което искам да ви обърна внимание – приемите от 2011 година, два приема по 121, прием по 223 – това са частните мерки за инвестиции в земеделието, вече се разглеждат в сроковете по наредбите и така ние възнамеряваме не само да няма забавяне, а максимално бързо и ясно да работим, така че бенефициентите не да се чудят какво им се случва с проекта. Имаме децентрализирани мерки – 141 за полупазарните стопанства, децентрализирани са и плащанията по 112 мярка за младите фермери, много добре са приети, обучиха се нашите териториални служители, както виждате вече имаме над 1335 договора, процеса се развива от началото на юли месец в нашите териториални, именно по тези мерки. Стартират вече плащанията за младите фермери, второто им плащане, това отново е децентрализирана мярка, която ще върви.
Тук сме направили един ежедневен, да не кажа ежечасен анализ на това какво ще плащаме до края на годината. В няколко таблици сме подали, като това е представяно и на комисията всеки месец, на госпожа Танева и Комисия по земеделие и най-вече на Управляващия орган. Това е какво ще усвоим до края на годината по вече подадени заявки за плащане, това е динамична информация както виждате. Какво ще усвоим от очакваните подавани аванси. Както ви казах с всяка община сме в комуникация, така че да може да бъде усвоен аванса. Това са плащанията, които са свързани с авансите, но които се обработват в момента. Днес подписахме последните три договора по 321 мярка за община Банско, община Костинброд и община Гълъбово. За около 10 млн. са инвестициите, те са основно в канализационна и пътна инфраструктура. Това са очакваните плащания по Втора ос, като говорим само за компонента на Европейския гаранционен фонд.
Има една интересна тема, която предполагам е била дебатирана, или поне така прочетох, в контекста на разглеждането на Закона за бюджета. Благодарение на Управляващия орган се стартира подготовката на създаването на Гаранционен фонд. Това е допустим Гаранционен фонд, да, може би трябваше малко по-рано да започнем да го създаваме. Истината е, че този Гаранционен фонд ще създаде предпоставки за по-добро усвояване, особено по частните мерки. Не трябва да се заблуждаваме, че има проблеми в реализирането на проектите, особено ако ги разграничим частните мерки по Първа ос, където всеки един бенефициент трябва да осигури своята възможност, дори ако трябва да изтегли аванса да може да обезпечи пред банката този аванс с банкова гаранция. Ние допускаме ползване на аванси с поръчители, като сме развили тази материя в наредбите и с указания на фонда, но възможността дори авансите, дори кредитирането на изпълнението на тези частни проекти да се извършва с помощта на Гаранционния фонд, това би било много добре и би помогнало много на частните бенефициенти. От друга страна съвместно със Сдружението на общините, с Министерство на финансите, с Управляващия орган и фонд „Земеделие” като Разплащателна агенция се опитахме да направим много неща и за общините от гледна точка на усвояването на Трета ос. От една страна знаете за мостовото финансиране, което се осигурява и е в рамките на окончателното плащане. Съществува възможност и имаме заложени средства по план-сметката за догодина плащане на ДДС на общините за изпълнението на проектите по Програмата за развитие на селски райони. Това плащане в момента, работим по корекции на постановлението, така че да не го извършваме междинно и окончателно плащане, а да бъде допустимо да се извършва плащане от фонда на ДДС и в рамките на аванса, защото за нас е все едно дали ще го плащаме на края или ще се плаща периодично. Малките общини имат проблем за осигуряване на ресурс по ДДС, който е свързан с проекти, които са доста големи за размера на общинския бюджет, защото размера на проекта е нужен за хората, за населението в тези общини.
Така че в контекста на този Гаранционен фонд нюансите са два: за мен на първо място е това, че ще помогнем да се подобри ликвидността на нашите бенефициенти, възможността им да ползват привлечен ресурс и изпълнението на мерките, и на второ място, не искаме да се заблуждаваме, опитваме се чрез създаване на този Гаранционен фонд и неговото капитализиране до края на годината, като тук приветствам всички усилия, които направи Управляващия орган, с капитализацията, която към момента, след дългата комуникацията с ГД „Агри” и с останалите заинтересовани комисии в Брюксел, към този момент имаме съгласие за капитализация в размер на 171 млн.евро, респективно европейска компонента около 137 млн.евро. Ние към момента имаме още около 190 млн.лева да усвояваме, за да не загубим пари, така че с това, което искаме да разплатим до края на годината и с това, което очакваме с капитализацията на фонда, надяваме се да занулим сметката 2009+2.
Това, което мога да кажа е, че от страна на фонда полагаме неимоверни усилия, същото мога да гарантирам, че се полага и от Министерство на земеделието с пълната помощ на Министерство на финансите. Искам да благодаря и за законовите текстове, които влязоха в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета, с които се подпомогна създаването на този фонд.
Селскостопанските пазарни механизми са доста дълга тема. Предлагам да не ви ги описвам, защото много от тях работят, много от тях не работят, знаете има интервенционни механизми. В момента, за радост, нямаме необходимост да правим интервенция на пазара на зърно, все още цената на зърното е доста над интервенционната от 101 евро без ДДС, нека да се запази, така че да може печалбите и добрите резултати в българското земеделие да продължат да се осъществяват.
Интересна е Програмата за лозаро-винарския сектор. Там имаме бюджет около 28-30 млн.евро за тази година, като 100 % финансиране. Основното перо е за конверсия на лозовите насаждения. Това е презасаждане на лозови насаждения от една страна, от друга страна промяна на конструкции, огради, капково напояване. Това са допустими плащания.
Това, което все пак искам да уведомя уважаемите народни представители е, че през това лято направихме пълна проверка на всички проекти, които трябва да бъдат платени в този сектор от гледна точка на изискванията за това. Най-формално общите изискванията са, че за да се участва в програмата за конверсия трябва да има лозя, които са в плододаване и да са обработвани съгласно агротехническите изисквания и т.н., да не са занемарени, да съществуват и т.н. Проверките на Техническия инспекторат, наложи се да правим и допълнителни проверки, включително възлагахме проверки на специализираните институти, за лозата и виното от гледна точка на някои насаждения, показаха някои пропуски, но ние не допуснахме да се финансират проекти, които са с пропуски в тяхното кандидатстване. Не смятам да влизам в детайли, защото едва ли ще бъде толкова интересна темата.
Разбира се, не мога да отмина Програмата за благотворителност, която изпълняваме с Червения кръст. Тя е за седем продукта, тези седем продукта бяха раздадени на три транша. Абсолютно прозрачни процедури направи фонд „Земеделие” за определяне на контрагентите, които ще доставят тези продукти на Червения кръст, Червения кръст ги пакетира и ги дава на социално-слабите, които са между 200-250 хиляди, те кореспондират със социално-слабите граждани, които получават енергийни помощи така да го кажа. Програмата премина доста успешно, имаше трудности. Трите транша съвсем умишлено ги направихме да не бъдат преди или около изборите, които бяха през м.октомври, те бяха през юли, август и ноември, така че да няма никакви политически нюанси, оттенъци и т.н. Програмата за благотворителност е една интересна програма, тя се гарантира от Европейския гаранционен фонд, може би догодина средствата ще бъдат по-малко, именно защото бяха пренасочени средства както знаете за компенсиране на ешерихия-коли, което глътна над 200 млн.евро, както и промяна приоритетите на европейската политика.
Ще спра, защото много от нещата са посочени в нашата презентация. Всички народни представители от Комисия по земеделие е поканен и е добре дошъл по всякакви въпроси във фонд „Земеделие”. Имаме удоволствието да посрещаме депутати не само от управляващата партия, но и вашите колеги от другите парламентарни групи. Ще отговорим на всякакви въпроси и се стараем да работим при пълна прозрачност, за да са ясни нещата. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И ние ви благодарим, господин Порожанов!
Преди да отворя възможността за дискусия, колеги ще ви помоля за разбиране и да дадем думата на госпожа Пенчева, тъй като я очакват в Бюджетна комисия, в рамките на пет минути да каже няколко думи за ФАР и Преходния финансов инструмент, тъй като те приключват, единия приключва утре, а другия е приключил, просто финални думи. След това ще се върнем на тази тема.

БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз наистина исках да ви кажа няколко думи, тъй като си спомням 2006 година, когато участвах в едно от последните планирания на Програма ФАР. Тогава висши чиновници от Европейската комисия се шегуваха, че Програма ФАР ще я приключват нашите деца. И аз бях много обезсърчена. Но в интерес на истината, благодарение на усилията на всички български институции и скромно бих отбелязала, специално Министерство на финансите, ние днес може да ви докладваме, че днес тази програма е много успешно приключила. Това е една програма от 1998 до 2006 година, това са десетки финансови меморандуми, в т.ч. и такива, които визират трансграничното сътрудничество със съседните ни страни, това е било предмет на изключително сложни преговори по дизайна на програмите, по подписване на меморандумите, реално изпълнение на проекти, затова са работили различни правителства, за това е работила българската администрация на всички нива. Но ние като цяло имаме наистина много добри резултати. От общия бюджет на Програма ФАР имаме договорени почти 1,5 млрд.евро или 1 348 млн.евро, което е около 77 % от бюджета на програмата. Това наистина е един много добър резултат и спрямо другите европейски страни.
Към 30.11.2011 година са изплатени 1 166 млн.евро или 86 % от стойността на сключените договори, т.е. наистина след всички сложни дискусии, след всички грешки, които имахме, след всички сложни процедури на обществени поръчки ние сме договорили почти 80 % и сме изплатили над 86 % от договорените средства.
Дирекция „Национален фонд” е процедирала към Европейската комисия всички декларации относно финансовите меморандуми, така че наистина коректно бяха обобщени, проверени, събрани документите и изпратени в установените срокове към Европейската комисия. В момента продължават процедурите по приключване на програмата и разбира се мониторинг на място при бенефициентите и изпълнителите на договори, които съгласно правилата на програмата трябва да гарантират устойчивост на тези проекти. Така че работата ще продължи най-вече по мониторинг, но като цяло може да сме доволни от това, което беше постигнато. Програма ФАР беше изключително важна, за да подготви нашето присъединяване към Европейския съюз и изпълнението на структурните фондове.
Две думи за Преходния финансов инструмент. Договорени са, при общ бюджет около 33 млн.евро, договорени са 23,4 млн.евро. Изпълнението е приключило на 15 декември 2010 година, а плащания могат да се извършват до утре. Фактически към 30.11.2011 година имаме изплатени около 20 млн.евро, което представлява 85 % от стойността на сключените договори. Така че тук отново имаме едно много добро изпълнение на програмата и до края на м.март 2012 година предстои изпращането на декларация относно финансовото състояние на Преходния финансов инструмент след изтичане периода на плащане. Наистина тези резултати са добри. Аз бих искала да благодаря на екипа на Министерство на финансите, който устойчиво е влагал много усилия в този процес. Благодаря.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Пенчева. Това е всъщност финално докладване от ваша страна по тези теми и те финално ще залегнат в годишния доклад на комисията.
Колеги, имате ли въпроси към госпожа Пенчева или да й дадем възможност да премине към Бюджетна комисия? Нямате. Благодаря ви, госпожо Пенчева за вашето участие.
Колеги, сега вие сте на ход за въпроси към господин Порожанов и неговия екип от ДФ „Земеделие”. Заповядайте, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, господин Порожанов, имам два кратки въпроса.
Първият въпрос е свързан това – успя ли Държавния фонд да даде тласък на двете мерки, касаещи общините и да развърже възможността те да усвояват средствата, тъй като те са договорирани, виждаме и от презентацията, която е изключително подробна и ви благодарим, практически са договорирани на 100 % с малки изключения и наистина е много важно това да е факт, за може в крайна сметка да разчитаме на по-добро усвояване.
Вторият ми въпрос е свързан с Националния гаранционен фонд. Имахме възможността миналата седмица, гледайки Закона за държавния бюджет за следващата година да коментираме в Пленарна зала, там предложението на колегите беше за капитализация от 480 млн.лева, сега вие казахте, че има някакво оперативно съгласуване с комисията за 137 млн.евро, европейската компонента, другото число не го запомних, но това не е толкова съществено. Въпросът ми е следния – първо, в каква точно посока ще бъде подпомагането, поне в презентацията пише „достъпа”, т.е. да разбираме субсидиране на лихви, даване на гаранции необходими за обезпечаване на кредитите, защото поне аз си мисля, за себе си исках да си дам отговор доколко ще бъде полезен този инструмент, като мащабност, тъй като не съм много сигурен, дали самите бенефициенти, а вие бяхте коректен и споменахте преди всичко частните бенефициенти, ще могат да го ползват и дали ще имат желание да го ползват.
Второ, два технологични въпроса. Правилото „n+2” с натрупване до 2009 година ни поставяше задачата да достигнем до края на настоящата година изплащане, закръглявам, 1 265 млн.евро, с националното съфинансиране, разбира се. Към 14 ноември вие отчитате 768 млн. и с перспектива, това което коректно бяхте посочили, да кажем 790 млн.евро. При тази ситуация де факто остават извън това усвояване около 478 млн.евро. Тук има вече две разсъждения. Ако вие по някакъв начин успеете да отчетем само европейските компоненти за трите години, тогава няма да е 1 265 млн., а ще бъде 1 012 млн.евро. Дори и при тази ситуация бихме загубили суми от порядъка на 90 млн.евро към края на тази година. Ако гледаме по-тежкия вариант с националното съфинансиране, числото е доста по-голямо, в пъти. До каква степен сме сигурни, че може да преодолеем изискванията на Директива 1974, която изисква да направим това искане към комисията до 30 септември и доколко самата комисия и ГД „Агри” ще наруши регламента? И в зала казах – дано да ни разрешат. Но по-същественият въпрос е следния – тази година ще завършим с усвояване приблизително около 180 млн.евро, вие го назовахте. Следващата година следват нови 495 млн.евро до края на годината, които трябва да усвоим. Мислите ли, че ще има достатъчно потенциал, аз се надявам лично на това, да вдигнем 2,8 пъти усвояването следващата година по всички мерки на програмата? Благодаря.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви, господин Михалевски. Други колеги? Не виждам. Давам думата на господин Порожанов, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря на господин Михалевски за поставените въпроси. Ако позволите ще започна отзад напред. Сметката от гледна точка на усвояване, съжалявам, че не е пред мен таблицата, но в допустимостта за признаване на разхода в правилото „n+2” попада и аванса, който е преведен и той е около 178 млн.евро и той намалява сметката от този 1 080 млн., който ние трябва да усвоим. Така че в рамките на тези шестотин и колкото бяха тук, добавяме аванса. След като се добави аванса разглеждаме разликата до 1080 млн., и фактически към момента около 190 млн.евро имаме да усвояваме, за да не допуснем „де къмитване” по правилото „n+2”. Така че във вашата сметка отсъства единствено аванса, който е допустим и се признава в рамките на изчисляването на средствата.
Моята амбиция е да направим между 50 и 60 млн.евро плащания, най-вече Втора ос, там сме готови, на 20-21 декември ще извършим плащанията и пълна мобилизация по тези четири таблици, които посочихме за приключване на заявените средства към момента, авансите на общините, включително и тези, които не са си подали, с Управляващия орган сме създали всички условия това да стане. Реално ние ще разплащаме между Коледа и Нова година, извън СЕБРА, с платежни нареждания в БНБ, до последно, включително сме „смачкали” счетоводната оторизация да става за много по-кратки срокове, отколкото трябва да се извърши. Така че по отношение на тази година това е моя отговор – тук трябва да се добави и размера на аванса.
Нееднозначно е доколко ще бъде изпълнена програмата в цялостния програмен период. Тук не трябва да се заблуждаваме. Големият проблем на тази програма е във Втора ос. Втора ос това са т.нар. зелени мерки, там са горските мерки, там са необлагодетелстваните райони и агроекологията. По регламент не по-малко от 25 % от бюджета по програмата трябва да бъде усвоен там. В програмата са заложени, когато е представена и одобрена, над 40 хиляди бенефициента, които да се занимават с агроекология. Към момента бройката е малко под 2 хиляди. Кандидатстват около 2000, реално разплащаме на около 1500-1600, тези които отговарят на изискванията. Доста сложни и тежки са изискванията, затова с министерството се опитваме да ги облекчим максимално, включително увеличихме ставките за плащане по агроекологията. Там определено е риска да не усвоим по тази мярка. Разсъждавали сме много с Управляващия орган, включително да търсим на някакъв етап дерогация, да искаме от комисията да ни намали, доколко ще бъде допустимо и ще ни се обърне внимание, това е трудно да се каже. Аз не споменах, но има една Седма нотификация, в която има преразпределение, те са минали през т.нар. Мониторингов комитет, в който влизат абсолютно всички асоциации, най-широко представителство, тя е одобрена от тях. Там се дава акцент на от по-не атрактивни мерки към трите най-атрактивни мерки 321 за общините – над 140 млн., 121 мярка около 100 млн. и около 40 млн., говоря само за европейската компонента в евро, по 112 мярка – младите фермери. Разбира се, Управляващият орган е в непрекъсната комуникация с комисията, там се искат много детайлни анализи как се променят индикаторите, как се променят целите по всяка една мярка. Очакванията са в края, дай боже по-рано, в края на първо тримесечие на следващата година тази нотификация да бъде одобрена. Може би ще има някои нюанси в това, да кажат за младите фермери, но вкарайте и еди какви си допълнителни изисквания, защото програмата е изпуснала някои неща от гледна точка на мониторинга, на контрола. Ние не правим нарушения, караме по програмата, но просто го давам като индикация. Одитът, който ни беше направен казаха така – извършвате ли проверки от първата до третата година, изпълняват ли се т.нар. заложени в програмата увеличение на икономическите единици. Имаме частично, но не и масови и т.н. Но това не се изисква по програмата. Всичко е обяснено, всичко е направено. Така че в контекста на усвояването именно тези нотификации, Шеста тя е по-частична, тя трябва да бъде готова всеки момент, да получим съгласието, но най-вече в Седма се прехвърлят средства от по-не атрактивните към по-атрактивните и риска, разбира се, господин Михалевски, е във Втора ос. По никакъв начин не искам да кажа – лошо е бюджетирана, лошо е програмирана, просто европейското изискване е такова. Нашата страна няма съответната култура за агроекологично земеделие, може би няма съответния пазар, може би не сме готови да усвоим толкова много пари на толкова много бенефициенти в тази част. За мен, в комуникация с Управляващия орган това е една от сериозните тези, по която ние мислим и трябва да видим какво правим, защото и следващия програмен период зелената част няма да бъде по-малка. Тя ще бъде атрактивна, отново ще бъде с подобни изисквания. Хубаво е, че програмата към момента е по-мобилна, но тези изисквания за 25-30 % няма да намалеят. Така че ние трябва да вървим в тази плоскост – да създаваме култура в българското земеделие, така че да има и агроекология, така че да може да усвояваме повече и повече в зелени мерки.
Какво правим за следващата година. Може би не е най-страшна следващата година. Казах ви, че само за последните месеци контрактувахме субсидия за над 470 млн. В момента има ресурс за над 700-800 млн., който е в оборот и който трябва да работи. Онзи ден представихме на комисията нашата прогноза за това какво и как ще усвоим и т.н. Поне аз за следващата година съм сравнително оптимист. Разбира се, идва края на програмния период и ние там трябва по-комплексно да разглеждаме програмата, така че да усвоим максимално средствата по нея. Разбира се, темата с това, в мерките, в които и в момента имаме 100 % усвояемост да отиваме на наддоговаряне, тук трябва да уточним до каква степен ще получим разрешението, до 10 %, до 15 %, по САПАРД знаете, че е договорено до 10 %, хубаво е, ще отидем на наддоговаряне, защото анализа който правим е, че във всички фази – от подаването на проекта, от неговото контрактуване, процедурите по ЗОП, които минават, за мое най-голямо съжаление фонда трябва да контролира и процедурите по ЗОП по някакъв начин, това е изискване на регламента. Там знаете, че намалява сумата, после когато дойдат за плащане средно около 9 % не се оторизират от стойността на контрактувания договор. Това са неизпълнени дейности, лошо изпълнени, за съжаление има общини, които минават в санкцията над 3 %, така че успоредно с това е и темата за наддоговаряне, за да не загубим по съответните мерки, да се доближаваме там където имаме атрактивност и да отидем на 100 % усвояване, няма да има 100 %, но трябва да сме максимално близко.
Тези от вас, които са запознати с програмата, знаят, че това е най-сложната програма, имаме вече над 13 хил.бенефициента. Разсъждавайки за това, отивам към първият ви въпрос – какво правим за общините. Определено имаше едно затлачване във фонда – 2009 година договори, 2010 година договори, не одобрени ЗОП-процедури, заспали с месеци! Максимално бързо процедурите по ЗОП ги изчистихме. Първата работа на новия екип като влезе, беше да идентифицираме проблемните точки, защо се бавят, включително и договарянето, защото има много изисквания. Има изисквания за експертна оценка при строителството от независими експерти. При машини и съоръжения – пак оценка на независими експерти, да се даде оценка на проекта, който е внесен. Знаете, че се налага да работим по едни цени, които са като ценници. Всичко това беше систематизирано, направено и както вече казах нямаме никакви забавяния. Но това което контрактувахме до момента е доста, над 200 млн. евросубсидия само по общински проекти, по 321 и 322; имаме двустепенен контрол на процедурите по принцип и последващ контрол след избор на изпълнител. В момента създаваме административен капацитет, така че да можем максимално бързо, поне във фонда да няма забавяне на одобренията на процедури по ЗОП. Знаете една процедура по ЗОП в рамките на обжалванията и т.н. колко време продължава.
И се връщам на Гаранционния фонд. Аз лично не се занимавам с Гаранционния фонд, госпожа Боянова може да каже повече за гаранционния фонд. Но Гаранционният фонд е стандартен гаранционен фонд. Той ще гарантира ползването на финансови услуги от нашите бенефициенти. Не изключвам тук да кандидатстват и общини, когато трябва да ползват кредит, макар че аз ви казах за общините, че имаме максимално добри условия – 50 % аванс, в рамките на аванса, може би до края на годината ще добавим опцията в постановление да плащаме ДДС в рамките на аванса. Оттук нататък имаме междинно плащане на обособен етап, който може да отиде до 70 % от стойността на проекта, което значи много бърза възвращаемост на парите в рамките на проверките, които трябва да се направят. И в рамките на окончателното плащане, мостово финансиране осигурено по постановлението, което аналогично на САПАРД работеше добре, ще заработи и сега. Идват вече първите окончателни проекти на общините. Разбира се, че има какво да се подобрява в работата, много са бенефициентите, има и субективен фактор, но смятам, че вече нещата влизат в един доста по-добър коловоз, както по отношение на разглеждане на проектите, така по отношение на контрактуването на проектите, така и по отношение на процедурите по ЗОП. В процедурите по ЗОП имаше доста наслоени проблеми, доста импровизация в общините, пуснали сме от няколко месеца едни препоръки към общините, какво да избягват като критерии, как да залагат по-малко от 60 % в ценовия сегмент за оценка, защото реално имаме упреци от Брюксел, че имаме 100 % финансиране, а така наречената икономически неизгодна оценка е един доста комплексен фактор, в който цената не винаги е над 50 на сто, което трудно може да се обясни, да, законът ни е синхронизиран с европейския, всичко е ок, но в момента се опитваме да се избегнат недобри практики, така да го кажа, които се констатираха както и от нас, и от одитите, които се правят и от нашата Сметната палата, така че процедурите да може да го правят максимално чисто, с максимално ясни критерии, които да бъдат обективизирани при оценката, субективността да бъде нула, ако може, така че когато ги няма тези проблеми, няма да има проблеми, както се казва и при всички видове обжалвания.
И за да приключа. Визирахме, че има тук-там констатирани нарушения, да, има и общини, които са с наложени плоски санкции по методиката за допуснати недобри практики при процедурите. Благодаря.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Ако ми позволите да добавя няколко думи за Гаранционния фонд, тъй като в момента го движим като Управляващ орган, като процедура. Естествено без Министерство на финансите и ДФ „Земеделие” нямаше това да се случи. Процесът в момента се намира в етап Нотификация осма на програмата, т.е. осмо поредно изменение на програмата, предвижда се създаването на този Гаранционен фонд. Този Гаранционен фонд се създава с пари по програмата, това е предвидена възможност в Регламента за развитие на селските райони, в един от членовете, мисля 51 и там се предвижда този вид финансов инструмент. От тази опция в регламента са се възползвали и други страни-членки, не само България. Очакваме да се случи, като основната идея, която имахме когато го предлагахме е от него да се възползват бенефициенти по мярка 121 и 123, т.е. предвижда се по инвестиционни мерки, за земеделските производители и преработвателните предприятия, като предвиждаме този ресурс да покрива 80 % от инвестицията. И да могат по този начин малкия и среден бизнес, както и земеделските производители да могат да получат по-лесен достъп до финансиране. Надяваме се следващата година това да ни помогне да ускорим усвояването на средствата по тези две мерки, тъй като трудностите, които срещат бенефициентите по тези две мерки не са с кандидатстването по програмата, а с осигуряване например на авансовото плащане със 110 % банкова гаранция, много трудна, макар че отворихме възможностите и казахме – ок, може и договори за поръчителство да предоставяте. Тази опция също е трудна за бенефициентите. Затова сега е времето този Гаранционен фонд да заработи именно в този момент, следващата година, за да ускорим процеса на усвояване и да облекчим нашите бенефициенти. Това е в най-общ вид.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само да добавя за принципа. Би следвало Гаранционният фонд да работи както всеки гаранционен фонд в комуникация с финансовите институции. В момента този Гаранционен фонд работи, той има договори с всички банки. Поради ограничената капитализация, която има тя има определени лимити с банките, до момента той гарантира до 50 % от заема. Това, което Управляващия орган в комуникация, и на тази база е преизчислена сумата, това което беше подадено, това беше първоначалната заявка, на тази база е преизчислена сумата от 137 млн.европейска компонента и 34 млн. национално съфинансиране, преизчислена е с опцията този Гаранционен фонд да дава възможност за обезпечаване на финансови операции до 80 на сто от необходимите гаранции. Така че това би следвало да се извърши в рамките на тясна комуникация с банките, поне аз си го представям с абсолютно всички лицензирани банки, както в момента работи Гаранционния фонд, така че бенефициентите да работят максимално широко. Всеки бенефициент си има обслужваща банка, така че когато той пожелае да работи с нея, да тегли кредит от нея и тя има съответния договор с Гаранционния фонд по Програмата за развитие на селски райони, да се ползва тази услуга. И разбира се компонента на собственото обезпечаване ще падне значително.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: И последно изречение.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Има и председател и аз ще давам думата на всички ви. Заповядайте, госпожо Боянова.

СЛЕТЛАНА БОЯНОВА: Да, извинете. Искам да кажа, че това ще бъде само за частните мерки, понеже хванах края на коментара, тези две мерки, които ви споменах, тъй като принципа тук е – от която мярка се взима ресурса за създаване на Гаранционния фонд, само за там да се издават банкови гаранции. Именно за да бъдат обаче равнопоставени бенефициентите, защото към момента при общините аванс може да вземеш само със запис на заповед, докато един частен бенефициент трябва да осигури 110 % банкова гаранция. И затова, за да осигурим тази равнопоставеност на бенефициентите по цялата програма се ориентирахме към този инструмент.Благодаря.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Боянова. Господин Михалевски, след това господин Тасим. Колеги, оформете финално въпросите си, за да може след това господин Порожанов финално да ви отговори. Заповядайте, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам една молба към господин Порожанов, между другото повтарям тази молба. В началото на годината госпожа Боянова беше на онова заседание, тогава господин Порожанов още не беше в ДФ „Земеделие”, имам молба, което можете да направите, както Националния фонд има добрината и дисциплината всеки месец да публикува степента на достигнато усвояване по предприсъединителните, структурните, кохезионните фондове, направете същия модел. Просто влезте и вижте как го правят. Молбата ми е, това е във ваша полза, като прозначност, като тенденция напред. Това може да го направите. Да не е по всяка от мерките, поне по осите да бъде. Имат прекрасен модел.
И още едно нещо, като питане. Какъв е рискът според вас, защото много правилно отбелязахте, господин Порожанов, че ние трябва да имаме една четвърт от програмата в зелените мерки, образно казано. В момента, както сте проектирали Националния гаранционен фонд поне по първия вариант се взимаха по 27 % точно от тези мерки изтеглен ресурс, това означава, че се дебалансира съотношението в програмата, това не крие ли риск за последващата нотификация. Дори сега при намаления ресурс, не 245 млн.евро, а 171 млн., пак крие риск, т.е. този риск оценили ли сме го?

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател! Всъщност колегата Михалевски с допълнителният си въпрос почти се доближи до това, което аз щях да ви предложа и по-скоро тази констатация, която трябва да кажа много ясно. Първо, господин Порожанов вие тук много пунктуално сте отбелязали от началото на годината кой месец какви плащанията сте направили, това е разбираемо, то съвпада с вашето назначение и някак си отчитате периода, през който сте управлявали фонда.
Същевременно ще започна с по-малкия въпрос, който е свързан с периода, в който вие сте шеф на най-голямата банка в България. Прави впечатление, че съотношението на изплатените средства 2010 година и бюджета от програмата 2010 сравнено с 2011 година, плюс това което казвате 50-60 млн. евентуално ще бъде по-малък като процент. Ако миналата година 295 млн. са изплатени, тази година според вас 150 млн. плюс 50-60 млн. още, т.е. стойността е по-малка. Но това е малкият въпрос.
Големият въпрос е друг, това което каза колегата Михалевски. Ние имаме за 2007 година нулева усвояемост, говоря за Програма за развитие на селските райони, там имаме нулева усвояемост, 2008 година имаме 0,5 % и т.н. и т.н. Въпросът ми е такъв, ако не можете в проценти, в цифри, колко ще загубим от тази програма реално, защото по формулата „n+2”, тя така или иначе изтича, за първите три години 2007, 2008 и 2009 вече изтече. Какво загубихме и какво ще загубим? Това е въпросът и тази графика да се показва във вашия сайт, да знаем как се движим, дали компенсираме, дали изоставаме или сме само с добри пожелания и ще продължаваме да бъдем под 20 % усвояемост. Питам най-добронамерено, защото цифрите сами по себе си нищо не казват, ако не са съотношение между годишната програма и реално изплатените, тогава започват да разбират и лаиците, които не са изкушени да се занимават с тази програма.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Тасим. Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, аз съм улеснен, защото въпросите, които бяха зададени досега се поставиха. Но по въпроса за директните плащания на площ искам да попитам господин Порожанов и вероятно и госпожа Боянова – какви мерки се предприеха, така че в бъдеще да не се получава така, че бенефициентите декларират площи, които после се оказва, че са недопустими за деклариране и гарантираме ли, че оттук нататък това няма да се случва. Това е изключително важно, защото това беше сериозен удар за голяма част от земеделските производители, които бяха наказани основателно, без те да са виновни. Тези които са виновни си ги знаем, но имаше такива, които не бяха виновни и въпреки всичко бяха наказани. Благодаря.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Атанасов. Други колеги, финални въпроси? Не виждам. Заповядайте за отговор, господин Порожанов.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз ще отговоря на една част от въпроса ви, господин Тасим. Безспорно прави впечатление какво е платено през 2010 година, прави впечатление как вървят плащанията сега. Разбира се, за себе си също направих анализ какво е платено тогава. Тогава е платено всичко най-лесно, което е могло да се плати. Трактори и техника по 121 мярка, първи транш на 112 млади фермери, аванси на общини. В момента върви творчеството по програмата. Сега е същинската част на проектите, тяхното реално изпълнение. Да, ние и в момента разчитаме на аванси за общините, но вече стартираме и същинското изпълнение на програмата, да за съжаление с година, две, три по-късно, но това е нормално за първи програмен период. За това колко пари ще изгубим, както се казва – дайте ми две минути да сметна и ще ви отговоря след три години! Но, темата е много дълбока, много сложна, това е анализ, който трябва да се прави с Управляващия орган. Не смятайте, че ние искаме да се загубят пари, така че като Управляващ орган и Разплащателна агенция ние ще правим всичко възможно да максимизираме нещата и не случайно разчитаме на широка подкрепа, включително каквато имаме в Комисия по земеделие и гори в Парламента.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви, господин Порожанов. Заповядайте, госпожо Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Аз също ще взема отношение по вашия въпрос, относно загубата на средства - тук едва ли има някой, който би могъл да каже към настоящия момент, още повече, че говорим за правилото „n+2”. До края на 2009 бюджет, който трябва да се изплати до края на тази година има време до 31 декември, което трябва максимално да оползотворим.
По отношение на останалите бюджети, за да кажем на края на програмата колко губим – трябва да изтече 2013 година, защото 2013 година...за първите три години още не е изтекло, защото ние имаме края на този месец. Досега движим само по прогнози, чертата се слага след 31 декември, два месеца след това, към февруари се отчита какво ние сме заявили за плащане към комисията. Така че в този момент ние работим да не се случва загубата на средства или поне да не е голям размер. Господин Порожанов предполагам ви е обяснил какво точно правим. Мен ме притесняват по-скоро следващите бюджети, защото това което можеше да се случи по Ос 1 и Ос 3 е направено. Като замисъл какво да стане през следващите години, как да улесним хората за плащанията, как да идват за аванси, как за междинни, пък на общините какво да се случи, пък ДДС да им се поеме, пък безлихвен заем – максимумът е направен. Лошото е, че по Ос 2, там където е 25 % от бюджета, единственият проблем, който аз като Управляващ орган съм видяла и знам, че това спъва Ос 2 е, че ние нямаме достатъчно бенефициенти, не защото нещо по административната процедура не го правим както трябва и видите ли там не може да усвоим, не е това проблема. Проблемът е, че няма кого да обгрижваме като бенефициент, на който да даваме тези пари. Защо е така. Защото в необлагодетелстваните райони, там на максимум идват бенефициентите, щом земята му е в необлагодетелствани, то е по-лесно, горе-долу като по Схемата за единно плащане на площ, няма проблеми. За „Натура”, ето тази година, първа година, много добре 2500 заявления по „Натура”, които също до края на годината възнамеряваме с колегите от фонда да платим, като стимул, като поощрение – който идва да знае, че ще се случват нещата. И там където ние е тясното място – това е 214 мярка. Там е заложен 40 % от бюджета на цялата Ос 2. Кажете ми как да накарам половината земеделски производители, че и повече, да станат биологични!? Ами няма да стане по икономически причини. Не е проблема в децентрализацията. Как да накарам един земеделски производител, който произвежда да речем пшеница, слънчоглед и т.н., да тръгне да се занимава с биологично. Или пък ми казват – ми нека да правят противоерозионните мерки. Ами не навсякъде стават тераси и т.н., поради ландшафта да речем. В момента ние работим по този проблем, защото той е сериозен проблем. За следващата година трябва да се измисли друг подход, чрез който да се привлече интереса или да искаме дерогация по Ос 2 на процента, защото 25 % каквото и да направим в момента с този брой земеделски производители няма да го усвоим. Това е по-важното и тук идеи и помощ ще ни е нужна. Аз съм я поискала вече от всякъде. Факт е, че в Англия ми се даде пример предишната седмица, там по същия начин зърнопроизводителите са започнали в Ос 2, по 214 противоерозия да кандидатстват масово, защото така им се обяснява – добре, като не е биологично производство, защото нямате интерес поне това. Казваме им – добре, има по-висока субсидия, защо не идват? Може да е по-висока субсидията, ама не ми се занимава с биологично производство. Защото биологичното производство е една доброволна мярка и или го правиш и си влагаш сърцето в нея или не го правиш, със или без субсидия. Това ни е основния проблем. И другият проблем, който знаете много добре, е с осигуряването на петгодишни договори. Пак ще кажете – държавата. Не е само държавата, тук става въпрос за договорни отношения. Петгодишни ангажименти – това е проблема по 214. Първо, интереса и второ да си осигурят дългосрочни договори за наем и аренда. И като питаш защо не се случва, ние нещо да направим, какъв е проблема? – всъщност отговорът, който на мен лично ми се дава като общувам с хората е – не ми се занимава. Просто не им се занимава! Ама не, че във фонда нещо не са се случили нещата. Просто казва – икономически не ми е изгодно да се занимавам с това. Защото трябва да се търси пазар за биологични продукти. Знаете, че ние изнасяме суровини като билогични продукти, а не преработени в храни или козметика, което е нещо съвсем различно. Ето, това е нещото, върху което работим усилено.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви, госпожо Боянова. Господин Гюнер Сербест, наистина финален въпрос.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Само един въпрос. Преди да влезем на заседанието аз имах едно питане към господин Порожанов във връзка плодове и зеленчуци. На какъв принцип тази година ще бъдат подпомогнати хората и разбрах пост фактум, че има един списък конкретно с плодовете и зеленчуците. Ако е възможно да кажете какъв ще бъде принципа на подпомагане – на килограм ли, на декар ли, на качество ли?
И допълнение, към вас госпожо Боянова, за агроекологията. Две-три години хората, които се занимаваха с агроекология винаги получаваха последни парите си, вие знаете много добре. На тях не се гледа като на земеделски производители и винаги ги оставят последни, винаги има някакви бариери пред тях и може би това е една от причините хората да не се занимават. Може би там трябва да търсите причините. Поздравявам ви, че тази година за първи път тези хора ще бъдат едни от първите, които ще получат финансовата помощ. А и като се каже агроекология не си мислете, че производството е много евтино. Там се получава много малко като количество, качествено, но няма търсене и излиза много скъпо на производителя.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви, господин Сербест. Заповядайте, госпожо Боянова за кратък отговор.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Ще започна отзад напред. Именно защото трябваше да дадем сигнал на хората, че нещата ще се променят в агроекологията, затова и тази година първо на тях ще бъдат изплатени средствата. Но имайте предвид, че това е вече трета-четвърта година агроекология. Много от грешките се направиха и от администрацията, но по-голямата част, макар че пак ще ме упрекнат, че обвинявам земеделските производители и ги смятам за еди какви си, не е така, наистина грешаха – къде от незнание, от не информиране, най-различни са причините. Но вече се понаучиха къде са основните, ключови места, когато очертават площите за агроекология, не е като при Схемата за единно плащане на площ, но го разбраха в последните години. Когато си заявяват животните, сертификатите на развъдните организации – пак напоследък всичко се изчисти, като системи и т.н. Специално за агроекологията не е проблема в информираността вече. Вие казвате – много е трудно това производство, да, но именно затова компенсаторните плащания са по-високи, компенсаторните са именно за това, че ти получаваш малък добив, но после отиваш и го продаваш на по-висока цена. Освен това казах – никой не те бие през ръцете да го правиш това нещо, или го правиш или не го правиш. Занимаваш ли се – ок, държавата помага с по-високо компенсаторно плащане. Затова е различно – ако си в преход и ако си вече биологичен производител, самата субсидия е различна. Когато си в биологично производство вече продаваш на висока цена, компенсацията естествено е по-малка от Програма за развитие на селските райони. Проблемът е как да се въвлекат повече хора. Четиридесет процента е агроекологията, хиляда и колко са заявленията. Не може да е причината в информираността. Опира до желанието на хората да се включат. Каквито и да са проблемите от административно естество, виждате, че те се изчистват. Вече направиха асоциации, всеки ден се виждаме. Но едно е да имаш 1000 производители, друго е 30 000 бенефициента – идеално, веднага усвояваме ресурса.
По отношение на плодовете и зеленчуците, предполагам ме питате за 121 мярка. Принципът е абсолютно същия, както досега – инвестиция в сектор „Плодове и зеленчуци”, списъка с плодовете и зеленчуците е прикрепен към заповедта за прием, първо приложение. И защо го сложихме? Защото имаше въпрос – шипката плод ли е, зеленчук ли е, какво е. И за това го сложихме, да е ясно на хората.
За държавните помощи не мога да се включа.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Все пак трябва да има някаква яснота, понеже излезе информация. Хората отсега залагат, специално за дините, знаете разсада започва да се залага след месец и нещо, има ранно производство.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Кърчанова.

ДЕСИСЛАВА КЪРЧАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, Десислава Кърчанова, началник-отдел „Директни плащания” в Министерство на земеделието и храните.
Предполагам вашият въпрос се отнася за Схемата за специфична подкрепа за производители на качествени плодове и зеленчуци, която ние нотифицирахме до Европейската комисия. Тази схема ще се прилага от следващата кампания. Кандидатстването става в периода от 1 март до 15 май и съгласно европейския регламент има възможности за по-късно представяне, но в този случай се налага санкция за късно подаване на заявлението и се намалява след това крайното плащане. Този срок е до 9 юни. Всички тези схеми, тъй като се финансират на 100 % с европейски средства подлежат на нотификация и то близо година предварително, съгласуване с Европейската комисия и в момента осъществяваме точно тази последна комуникация и окончателния вариант на мярката ще бъде разписан в наредбата. Това е Наредба 2, в която се уреждат условията за кандидатстване за национални доплащания за схеми за специфична подкрепа.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря. Госпожо Танева, имате думата.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз доуточнявам въпроса на господин Сербест. Ако може да дадете допълнително информация точно за процедурата за получаване на помощта. Знам какво е заложено в нотификацията. Но срещу какви документи и т.н.

ДЕСИСЛАВА КЪРЧАНОВА: По тази схема ще може да се кандидатства така както се кандидатства по Схемата за единно плащане на площ и за националните доплащания. Няма никакви допълнителни изисквания, т.е. всеки земеделски производител, който отглежда тези продукти, които са включени в нотификацията, съответно ще бъдат в наредбата. Това са традиционни български производства – домати, краставици, пипер, череши, ябълки, праскови и кайсии. Дините не са включени.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, предлагам да преминем към Общата селскостопанска политика. След това ни очаква и Оперативна програма „Административен капацитет”, наистина подходете с разбиране.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Процедура. Аз много съжалявам, но разглеждането на този документ го чакаме не знам колко време! Съжалявам, че нещо се обърква и трябва да бързаме, но например на мен не ми отговори госпожа Боянова и господин Порожанов. Въпросът мисля, че е важен. Съжалявам, че така се получава, но държа да върви нормално заседанието.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добре, за целта ви моля да повторите отново въпроса си, надявам се, че ще получите отговор.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Въпросът беше – какво направихте да няма земеделски производители, които да бъдат санкционирани заради това, че са зачертали площи, които не са допустими за подпомагане. Какви мерки предприехте?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Това, което направихме през 2011 година беше, че всеки очертава, това което работи наистина по картата, която вижда, какъвто е принципа и както е редно. Да отиде, да знае какво работи и да го очертае. Дори ако той очертал нещо в извън допустим слой, защото го няма, така пише – няма го, по картата пише – недопустим слой – всички недопустими слоеве, така да ги кажем, всеки който е чертал и заявлението му попада в недопустим слой, са проверени по два начина. Единият начин е чрез новата самолетна снимка от 2011 година, дистанционния. Другият начин е проверка на място, ако е било върху снимка 2010 година. Така че актуализацията на картата е направена на 100 % с цел избягване на този проблем от 2009 година, когато не беше актуализирана картата и това й беше проблема на 2009 година. Сега обаче, като си изпълняваме екшън-плана за 2010 и 2011 година това няма да се случва занапред. Това е единственото, което сме направили, но то е достатъчно, оценено е, направено е както трябва. Оттук насетне, ако има такива случаи, а те трябва да са много малко, но ако възникнат – по общия ред си ги гледаме. Отделно от това, въпреки всичко ние предвиждаме да имаме една процедура, по която земеделските производители да могат да се запознаят с тази карта, тя да не е тайна, да отидеш предварително да я видиш, да видиш какво сме дешифрирали, какво сме разбрали от проверката на място, как сме го отразили и по този начин той да може да възрази отново преди да му бъде направено плащане или пък по време на плащане, това е без значение, да не е обвързано с плащането. В момента с колегите от фонд „Земеделие” обсъждаме точната процедура, стъпка по стъпка, къде да отиде земеделския производител – в общинската служба ли, при нас ли, във фонда ли, и т.н. Но по този начин ще има още по-голяма прозрачност и предвидимост за земеделския производител. Ако той не получи пари да знае – това заради слоя ли е, заради застъпване ли е или нещо друго и той да си чака уведомителното писмо по-спокойно, защото сега докато не дойде уведомителното писмо е напрежение и за двете страни. Това е което сме направили и продължаваме в този дух – повече информация към земеделския производител. И нещо много важно – ние да продължим с обновяването на картата, защото знаете, че има един процент, който всяка година трябва да го спазваме – обновяване на картата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Можем ли да вадим годишно информация - допустими за подпомагане по Единната система за площ толкова хиляди декара и това, което земеделските производители са дали и разликата, която се появява и от къде се появява. Това можем ли да го даваме и имаме ли такава статистика в момента? И ако има разлика според официално обявените, според аерофото снимките, че имаме примерно 50 млн.декара, условно казвам, а имаме по-малко заявено за подпомагане, защо се появява тази разлика и какво правим да я няма например?
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: По-скоро може да е повече.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, прекратявам дебата. Ще помоля Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, заместник-изпълнителният директор да споделите в рамките на няколко минути най-важното по вашата Оперативна програма и евентуално колегите, ако имат въпроси да ги зададат. След това ще продължим с Общата селскостопанска политика. Заповядайте.

КАТЕРИНА ЧУШЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм Катерина Чушева – началник-отдел „Мониторинг и планиране” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Съвсем накратко ще ви представя напредъка по изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”. В тази връзка ние отчитаме двоен ръст на регистрираните проекти, те са 191 към настоящия момент; имаме двоен ръст на подписаните договори, които са 71; имаме 41 проекта с окончателно плащане. Договорираните средства към момента са малко над 25 млн.евро, което е почти 24 % от бюджета на програмата, изплатените средства са почти 8 млн.евро, което е почти 8 % от бюджета на програмата. Основният акцент при нас е Приоритетна ос 4, където имаме три одобрени местни инициативни рибарски групи. В момента сме на одобрение на още три местни инициативни рибарски групи, като бюджета на одобрените МИРГ-ове е малко повече от 10 млн.евро.
Какво сме предприели насока ускоряване процеса на усвояване на програмата? Миналата година стартира дейността на Националния гаранционен фонд по нашата програма. В средата на настоящата година са сключени споразумения от този фонд с четири банки, а именно Уникредит Булбанк, Райфайзен банк, Си банк и Централна кооперативна банка. Основните параметри на нашия Гаранционен фонд са гаранции за инвестиционни кредити и кредити за оборотен капитал за бенефициенти по Оперативната програма, контра гаранции на банкови гаранции за авансови плащания и финансова подкрепа чрез плащане от страна на Гаранционния фонд на част от разходите на предприятията за обслужване на гарантираните кредити и банкови гаранции. Също така предвиждаме да увеличим размера на авансовото плащане по нашите проекти до 40 % и да съкратим срока за оценка на проектите до два месеца.
Какво предстои като плащания за 2012 година на база единствено регистрираните проекти към момента и тези, които са одобрени без в тях да са включени проектите, които тепърва предстои да бъдат регистрирани в 2012 година. Общо окончателните плащания ще бъдат почти 18 млн.лева, и междинните плащания ще бъдат около 8 млн.лева. Със сертификата, който предстои да бъде изпратен на комисията следващата седмица, тази година се надяваме да сертифицираме 15 млн.лева.
ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви за краткото, но за сметка на това изчерпателно представяне, госпожо Чушева.
Заповядайте, госпожо Боянова, за позицията на България по Общата селскостопанска политика.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преди това, госпожо Панайотова, прекратявам заседанието на Комисията по земеделие и гори. Благодаря на ръководството на фонд „Земеделие”. Следващата година ще направим самостоятелно изслушване на фонда, колеги, за да може да зададете всичките си въпроси. Благодаря.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги от Комисия за земеделие и гори, аз също ви благодаря за разбирането. Хубава вечер! Заповядайте, госпожо Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Благодаря, госпожо Панайотова. Темата за бъдещето на Общата селскостопанска политика е много дълга и ще ми бъде много трудно да се вместя в няколко минути. Ще се опитам да се спра само на основните акценти по българската позиция. Регламентите бяха представени тази есен, внимателно се запознахме с тях, много тежки, много дълги регламенти. Няколко са основните неща и те са по отношение на Първия стълб на Общата селскостопанска политика, а именно директните плащания. Там се предвижда да има базово плащане и надграждане на това базово плащане, задължителен зелен компонент 30 %, други схеми за дребни фермери, за млади фермери и за необлагодетелствани райони, и още един компонент – специфична подкрепа обвързана с производството. Така изглеждат директните плащания в предложението на Европейската комисия. Ние в общи линии, накратко казано, сме за базовото плащане, но сме против толкова висок процент – 30 % зелен компонент. Освен това се предвижда той да е задължителен, а ние считаме, че не трябва да бъде задължителен, т.е. да не бъде обвързан с базовото плащане, ние искаме те да бъдат разкачени, тъй като не смятаме, че сме готови за една такава голяма „зелена” тежест, така да кажа, върху нашето земеделие. Категорично подкрепяме схемите за малките фермери, за младите фермери и това, което отстояваме като позиция е по отношение на обвързаното с подпомагането плащане, това е за специфична подкрепа. По този начин смятаме, че ще осигурим подкрепа на доходите за такива сектори като животновъдство, сектор „Плодове и зеленчуци”, т.е. тези които в момента подкрепяме. Като цяло сме „за” двата стълба да се запазят, като цяло сме бюджета за земеделие да не се намалява, ако не се увеличава, то поне да не се намалява, макар че в номинално изражение той се намалява. Имаше много по-крайни предложения от страните-членки този бюджет да се намалява с по 1 % всяка година, нещо което ние не подкрепяме. Освен това нашата основна позиция, която поддържаме от самото начало, още преди регламента да излезе, е по-ранното изравняване. Тук става дума за получаване на пълния ни финансов пакет по-рано от 2016 година, т.е. през 2014 вместо през 2016 година, като аргументите ни са: за конкурентоспособност на сектора и второ, че тази нова схема на подпомагане по Първи стълб, след като се прилага за всички страни по един и същи начин нека да бъдем заедно и да започнем по новите правила, да започнем с пълен пакет финансов ресурс. Това е най-накратко по директните плащания.
По Втори стълб – Програма за развитие на селските райони, там почти няма тежък и сериозен дебат. Нашата позиция е, че по принцип подкрепяме в този вид, в който я предлага комисията, даже я намираме за по-облекчена, като там се предвижда да няма оси, както беше досега по програмата, а да има шест приоритета и по тези шест приоритета да си подават хората проекти. Например при общините основната разлика е, че вече ще могат да кандидатстват само за дребна инфраструктура, т.е. от нас зависи какво ще определим като „дребна инфраструктура”, от нас зависи какво означава „селски район”. Много добро предложение е, че в регламента се предвиждат т.нар. тематични подпрограми. Ние в момента анализираме би ли било добре това за България, на този етап да, но какви точно да бъдат – по райони ли да са, по теми ли да са, там има предложения за младите фермери и т.н.
Това, което пропуснах да кажа по Първи стълб – въпреки, че ние приветстваме да има по-голяма обвързаност между околната среда и земеделието намираме, че няма да бъде опростена Общата селскостопанска политика, а всъщност хората очакват точно това от нас – следващия програмен период по-малко бумаги. Но нали си представяте какво означава, като административен контрол да провериш на един човек базовото плащане, пък после да му гледаш „зеленото” плащане, пак ако е млад фермер да му видиш и „младото” плащане и става много утежнено като процедура, поне според нас. И нашето предложение е да се помисли как може да бъде опростена политиката, във варианта, който ние подкрепяме. Това е съвсем накратко.

ПРЕДС.МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви, госпожо Боянова. Ние бяхме запознати и със становището на Комисията по земеделие и гори, и на база на него и тази широка дискусия, която сте имали, сме изготвили финалното становището на двете комисии. Това становище ви беше раздадено предварително, то ще бъде изпратено до европейските институции.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване, ако нямате въпроси към госпожа Боянова. Няма. Гласуваме Позицията на българския Парламент в лицето на двете комисии по отношение на Пакета от законодателни предложения за реформа на бъдещата Обща аграрна политика на Европейския съюз след 2013 година, публикуван на 12 октомври 2011 година. Който е „за” нека да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
Благодаря ви, госпожо Боянова за днешното участие, благодаря на екипа на Министерство на земеделието и храните, както и на екипа на ДФ „Земеделие”.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева


129 625 знака