Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните относно:
Наредбата за специфичните изисквания за млечните продукти;
Оградата за шапа и актуалното състояние на санитарния кордон.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 81

На 16 май 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните относно Наредбата за специфичните изисквания за млечните продукти; за оградата за шапа, както и за състоянието и действителността на санитарния кордон.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 16,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми гости, на днешното редовно заседание на Комисията по земеделие и гори, добър ден на всички! По предварителни данни около 60 представители на неправителствения сектор и млекопреработвателния сектор трябва да присъства, моля да влязат!
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по земеделие и гори със следния дневен ред:
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните относно Наредбата за специфичните изисквания за млечните продукти; за оградата за шапа, както и за състоянието и действителността на санитарния кордон.
2. Текущи.

Уважаеми народни представители, имате ли други предложения? Няма. Това е дневният ред.
На днешното заседание присъства министъра на земеделието и храните доктор Мирослав Найденов, заместник-министъра на земеделието и храните доктор Цветан Димитров, доктор Йордан Войнов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Уважаеми колеги, ще предоставя думата на министъра и неговия екип по точката от дневния ред. Но за да има ред в залата, това изслушване да бъде полезно, както от информационна гледна точка, така и като обратна връзка, искам да помоля за ред по време на заседанието. В тази връзка при секретар Виолета Петрова, познавате я всички, от съответните организации да се запишат желаещите да вземат думата и съгласно нашия правилник имате по 3 минути за изказване или поставяне на въпрос. Има много представители, огромен интерес, така че спазването на регламента е необходимо, за да може да бъдем концентрирани и да имаме един ползотворен диалог. Давам думата на министъра на земеделието и храните.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви госпожо Танева, дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз също благодаря за възможността на това изслушване да представим идеята най-вече по казуса с Наредбата за специфичните изисквания за млечните продукти, както и по другите два въпроса, които са зададени по отношение на защитната ограда, която правителството възнамеряваше да се изгради между България и Турция и санитарния кордон определен от Европейската комисия във връзка със заболяването „шап”.
И по трите въпроса информацията е обемиста, така че ще започна с Наредбата за специфичните изисквания за млечните продукти, която беше гласувана на Министерски съвет и предизвика дебати. Тук присъстват и заместник-министър Цветан Димитров и доктор Йордан Войнов, директор на Българската агенция по безопасност на храните, те ще вземат отношение по чисто експертната страна на въпроса. Аз ще се опитам да ви запозная с идеята и политиката в това направление.
Предложението за създаване на подобна наредба съществува от доста време. То е обсъждано и във формат Консултативен съвет по животновъдство към министъра на земеделието и храните. Състоянието на млечния сектор, състоянието на пазара и водени от грижата за защита на потребителя, за защита на родното производство и разбира се не на последно място за не дискредитиране на традиционните български продукти – това доведе до идеята за създаване на тези наредба и нейното приемане в Министерски съвет. Аз получих доклад от Българската агенция по безопасност на храните и ресорния заместник-министър господин Димитров, доклад, от който стана видно, че това е тенденция последните години въобще да се увеличава като цяло производството на „млечни” продукти, защото всички ние в тази зала, когато говорим за млечни продукти е нормално да правим асоциация за нещо, произведено от мляко. Оказа се, за съжаление, че все по-голям става процента на така наречените млечни продукти, в които вместо мляко се влагат растителни мазнини, като някои от преработвателните предприятия използват възможностите на съвременните технологии и умело успяват да смесят, на обикновен език да го кажа, да смесят растителни и млечни мазнини и да правят тези продукти, които са имитация на млечните продукти и да бъдат предлагани на пазара, още повече, че някои ги изнасят на вън с марката и традиционно доброто име на българските продукти като млечни. Ние имаме горчивия опит от това как загубихме пазарите си за вино, когато в Германия изследваха българското вино и се оказа, че в него няма гроздов срок. И за да не се случи същото с млечните продукти мисля, че трябва да вземем някакви мерки. Разбира се, черната статистика, че България е на първо място в Европейския съюз по сърдечно-съдови заболявания и смъртност вследствие на инфаркти и инсулти също ни кара да вземем мерки в това направление. Другото е ежедневното алармиране от страна на животновъдите, че замествайки млякото в тези продукти с други суровини, най-вече растителни суровини, това поставя на много голямо изпитание този сектор. Това бяха основните ни мотиви. Подготвихме наредбата, тя беше обсъдена на Консултативен съвет по животновъдството, да, два пъти се обсъжда, имаше дебати. Беше качена на сайта на Министерство на земеделието и престоя повече от минималните 14 дни, така че формално е спазен и този срок и не на последния, на предпоследния Министерски съвет тя беше приета от Министерски съвет „на вносител”, което ще рече, че могат да се направят редакционни бележки по нея. А защо „на вносител”, защото непосредствено преди заседанието на Министерски съвет имаше среща на премиера с представители на част от млекопреработвателния сектор, които са поискали да има определени промени, промени свързани с това – първоначалното намерение на наредбата беше да не се разрешава в едно и също предприятие да не се произвеждат продукти само от мляко и продукти, в които се влага и растителна мазнина. Имаше идея Българската агенция по безопасност на храните да направи отделни регистри. Естествено, тези продукти, които имат в състава си растителни мазнини няма да се наричат „млечни” продукти. Контролът от страна на Българската агенция по безопасност на храните и съответните санкции са чувствително завишени, мисля, че доктор Войнов може по-подробно може да ви запознае, все пак Агенцията е контролиращия орган. Това беше първоначалния вариант – да не може едновременно в едно и също предприятие да се произвеждат и тук дойде и спора. След тази среща при премиера, аз отсъствах тогава, с министър Цветанов бяхме по повод наводнението в с.Дъбене, в която участваха заместник-министър Димитров и доктор Войнов, и са постигнали договорка да бъде редактиран чл.31, в който да не се забранява въобще, а да се забранява едновременно да се произвеждат, т.е. в едно и също предприятие да могат да се правят и млечни и не млечни продукти, но не едновременно, като промяната да става с 24-часово известяване до Българската агенция по безопасност на храните, след което в рамките на тези 24 часа контролиращ инспектор от агенцията или определен служител да направи инспекция, да опише фактическото състояние като складовите наличности, като наличност на суровина, да се даде времеви график, т.е. ако преработвателното предприятие желае да изпълни поръчка за продукти с растителни мазнини, да кажем в рамките примерно на 10 дни, може да са и 20 дни и повече, в зависимост от заявката на съответния преработвател, да получат този времеви график, в който да произвеждат продукти с растителни мазнини. След като приключат с производството, отново след контрол на инспектори от Българската агенция по безопасност на храните те да бъдат върнати в стария режим – производство на млечни продукти, като отново се опишат наличности, провери се дали всичко, което е било предвидено е вложено, какво е произведено, за да не могат да стават злоупотреби. С тази уговорка и с тази редакция наредбата е готова в Държавен вестник. Ние изчакахме това изслушване тук и в рамките на няколко дни може да подаден текста с окончателната редакция за обнародване в Държавен вестник. Преди да приключа ще съобщя някои данни, тъй като има и журналисти. За миналата година се оказва, че от млекопреработвателните предприятия, тъй като до момента съгласно сега действащата уредба, те се водят млекопреработвателни предприятия, макар че някои от тях произвеждат продукти с растителни мазнини, се оказва, че тези предприятия са 75, които произвеждат продукти с растителни мазнини и за 2011 година са произвели 30 млн.кг или 30 хил.тона. Някой може да ми опонира и да каже, че те не са много вредни, аз ще си позволя да изкажа мнението си като министър и като ветеринарен лекар – определено продуктите с растителни мазнини и то тогава, когато потребителя се заблуждава в избора си, определено могат да доведат до неблагоприятни последици за неговото здраве. Тъй като те не могат да бъдат съпътствани с надпис „вредни за вашето здраве”, няма такава европейска практика, но си мисля, че всички ние като представители на държавните институции, вие като депутати, разбира се, представителите на този бранш, трябва да бъдем водени преди всичко от грижата за здравето на потребителя, за неговия правилен и информиран избор. В годините назад си спомняте, ни учеха, че маргарина е много по-полезен от маслото, но това беше по време, когато държавата нямаше необходимите мощности да покрие нуждите от краве масло на пазара, факт е, че това което е от мляко, от истинско мляко, не е имитация е много по-полезно, позволявам си да го препоръчам на българските консуматори. Разбира се, другото не е забранено, то също има своята пазарна ниша. Но да направим така, че да не подвеждаме българския потребител, той има право на информиран избор. Гаранции ви давам, ще ги чуете и от доктор Войнов, това което предвиждаме за тези, които се опитат да нарушат тази наредба – жестоки санкции, глоби при първо нарушение, при второ нарушение – отнемане на лиценза. Имаше предложение да се конфискува и имущество, но се консултирах с юристи и това няма как да стане. Виждам, че на господин Михалевски му е много смешно, но ако прочете статистиката на здравното министерство вместо усмивки, може да зароним сълзи. С това приключвам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, министър Найденов. Господин Войнов, заповядайте.

ЙОРДАН ВОЙНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители , уважаеми господин министър, уважаеми гости, с тази Наредба за специфичните изисквания за млечни продукти единствено и само е продиктувана, за да може да защитим родното млекопроизводство, както и нашите потребители. В тази наредба ключовите моменти са три. Първият е, че на територията на едно предприятие не може да се произвеждат едновременно и продукти с растителни мазнини, и млечни продукти, като за целта всеки, който иска да смени производството трябва да уведоми Българската агенция по безопасност на храните в рамките на 24 часа. Отива инспектор, проверява, дава „зелена светлина” и започва съответното производство. След завършване на цикъла, отива пак контролиращия лекар, проверява и казва „да”. Вторият ключов момент от тази наредба това е, че млечните продукти могат да се произвеждат с не по-малко от 80 % сурово мляко. Останалите 20 % са сухо мляко, концентрат и т.н. Това е в защита на родните млекопроизводители. И третият момент е по отношение етикетирането на млечните продукти – тези, които са от неотговарящо мляко, на етикета да е ясно обозначено „продуктът е направен от несъответстващо мляко, съгласно европейските регламенти”. Към момента какво се получава: изкупната цена на неотговарящото мляко е 0,25 лв., фермерското мляко е 0,60-0,70 лв., примерно. За направата на килограм кашкавал от неотговарящо мляко, ако са необходими 10 л себестойността излиза 2,50 лв., докато на другия излиза 7,00 лв., значи има неравнопоставеност. Досега ние изисквахме на тези продукти, които са от неотговарящо мляко да има печат, шестоъгълен печат, а другия, отговарящия – да е овален. Но печатите не говорят нищо на нашите потребители, затова искаме когато потребителя отиде в магазина да му е ясно от какво мляко е приготвен този продукт. Мисля, че това е честно към нашите потребители и по този начин ние ще стимулираме фермерското мляко, тъй като в момента България е в дерогация по отношение на некачественото мляко. И ако не го направим това нещо рискуваме след две години, в края на 2013 година да сме на същото дередже.
По отношение на контрола ви уверявам, че ще бъде много прецизен и много строг. Санкциите, които сме разписали и които ще отидат към Закона за храните, това е, че когато е физическо лице и бъде хванат, че произвежда продукти с растителни мазнини или не е уведомил агенцията в 24-часовия период съответно глобата е от 15 хил. до 20 хил. лева, за юридическо лице – 50 хил. до 100 хил.лева и при второ нарушение се отнема удостоверението му за производство. Това са ключовите моменти от тази наредба и мисля, че по този начин ще защитим родното производство и нашите потребители. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, допълнителни въпроси към министъра на земеделието и храните и доктор Войнов има ли? Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател! Господин министър, уважаеми дами и господа, аз мислех да се изкажа малко по-нататък, защото са се събрали доста хора, но министъра ме провокира със забележката в началото.
Господин министър, за ваша изненада аз съм абсолютно конструктивно настроен. Засмях се и ще ви кажа защо. Засмях се, защото очевидно заразата на полицейския вирус не ви оттърва, това правителство! Как ще конфискувате! Ние се чудим как да произвеждаме и да вдигнем страната, вие тръгвате един чисто икономически проблем с идеи за конфискация. Затова се засмях, но оставяме темата на страни.
Ще ми позволите да направя един съвсем кратък анализ. Тръгвате да решавате един проблем, казвате така, четох и мотивите – има проблем с изкупуването на млякото като количество, ниски цени, искате да защитите потребителите и родното производство на мляко и защита на традиционните млечни продукти. Добре и какво беше предварителното решение? Предварителното решение не спираше производството на млечни продукти с доста добавени растителни мазнини. То не го спираше, то казваше, че може да се произвежда, но в отделни предприятия. Всъщност целта не е тази, която казвате – да се защити потребителя и неговото здраве, а целта е да преразпределим пазара. Това е истинската цел.
Сега обаче искам да ви насоча към нещо по-съществено. Ако целта е да защитим здравето на хората, това не е подхода, подхода е да им вдигнем доходите и те да ядат нормално българско сирене и кашкавал. Това е решението. Българинът не е глупав, той знае какво означава хубаво българско саламурено сирене и кашкавал и при всички положения, ако той има възможност да си ги купува – ще си ги купува. Истината е, че тези 30 хил.тона, за които говорихте са отражение на неспособността на българските граждани да си купуват качествени млечни продукти. И според мен, ако ние сме отговорни хора трябва да помислим как да направим така, че първо, цената на българското мляко да бъде конкурентна и самата себестойност на неговото производство да бъде конкурентна, и това да не е пак дискриминационно – да защитим нечий интерес за сметка на друг и след малко ще кажа какво имам предвид, след което, когато то е конкурентно ще може да се ползва от млекопреработвателите да произвеждат на конкурентна цена качествени млечни продукти. Нищо от това, което тук предлагате не е в тази посока. Сега правите компромис, защото премиера реагира адекватно на искането на преработвателите, усети къде е риска от тази наредба в първоначалния й вариант, и всъщност ние ще продължим да произвеждаме, защото такава е икономическата ситуация. Българинът няма да стане по-богат от днес или от влизане в сила на наредбата и той пак ще яде тези млечни продукти с растителни мазнини. Не съм специалист и няма да влизам в спора вредна или не е млечната киселина или растителната киселина, питал съм, каза ли са ми, че това е научен спор, който върви и има добри практики, доколкото чувам, да се контролират и да влизат качествени растителни мазнини, само че българина, аз съм сигурен, благодарение на неговия традиционен вкус и възпитание в семействата, ако има възможност да си купи качествено българско сирене, ще си купи сирене, а не имитиращи продукти и т.н., както сте го кръстили тук.
Господин министър, ние не сме защитени, дори да приемем тези неща за 80 % съдържание на мляко в млечните продукти, което е пак административна принудителна мярка да ограничим влизането на растителни мазнини, но ние не сме защитени от крупните външни вносители, каквито са например Унгария. Не сме защитени. Те произвеждат по-конкурентно мляко. И всъщност вашата функция, и на вашите колеги до вас, и нашата, дори на опозиция, е да намерим решение как да стимулираме българското производство и да го направим конкурентно. Вместо това, вие сега записвате един текст в чл.26, който касае конкретно моите избиратели от Смолянския регион, които даже и при отложения преходен период, дерогацията, до края на следващата година, в момента казвате – на млякото произведено в Смолянския регион ще му сложим един големи етикети на произведената продукция, което е много по-хубаво от много други продукти, защото аз консумирам от там, че е неотговарящо мляко. Защо? Колко лева дадохме на хората в Родопите, за да приведат малките фермички от едно, две, три животни, за да могат да произвеждат отговарящо мляко? Нула лева! Не само това. Вдигнахме в наредбата от 5 на 10 животни, съвсем ги изключихме!
Вижте, аз искам в тази ситуация да помогнем и да намерим решение. Направете го отговорно. Не се поддавайте на икономически интереси, които поради стеснения пазар и пазара пак се стеснява, поради тази причина, с която започнах – хората нямат пари да си купуват качествена продукция, защото в момента наистина има залежаване на качествена традиционна млечна продукция, но тя не може да бъде решена с административни мерки. Да дадем преимущество на едни и да отнемем правото на други да участват на пазара. Това не е устойчиво решение. Ще бъдат доволни няколко човека производители, обаче още след няколко месеца ще разберат, че и това не е решението, но ще нанесем непоправими щети на български млекопроизводители, млекопреработватели в дългосрочен период. Аз ви моля, все още е на вносител, преосмислете и чл.26, поне в сроковете докато има дерогация, до края на следващата година, като паралелно помислим с вас как да помогнем в тези региони да могат да влязат в критериите за отговарящо мляко. Защото смисълът на това изслушване, господин министър, не е ние да се покажем колко сме недоволни от правителството, а вие да покажете колко сте загрижени за българското производство и потребителите. Основната грижа на народните представители е да намерим устойчиви, работещи решения, така че и малките производители на мляко, и крупните производители на мляко, и малките мандри, които произвеждат специфични продукти, и големите млекопреработвателни предприятия да се чувстват комфортно в България и на пазара, и най-вече да има покупателна способност българското население.
И между другото предайте от наше име на българския премиер, че грижата за икономиката минава през това да се вдигат доходите на населението. Трета година доходите са замразени, трета година те се обезценяват и няма как хората да купуват качествени стоки, било млечни, било месни, било каквито и да било други, това е основната причина. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Михалевски, радвам се, че сте конструктивно настроен да намерим решение.
Както казах, нямаме намерение и не е полицейщина, не искаме да конфискуваме, точно с това започнах, имаше изказвания и предложения, те не са от нас, обяснено е на хората, че конфискация няма как да се случи, защото това не е обект на престъпление. Споменах го, за да илюстрирам колко наболял е проблема, за да стигнат някои от хората в исканията си, и то от животновъдния сектор, до искания за конфискация, явно им е тежко. Това не е наша идея и няма как да се случи.
Само един коментар по отношение на икономическите интереси. Това не го правим заради икономически интереси и преразпределение на пазара. Правим го, тук са българските животновъди, след малко ще имат думата и ще ги чуете, те са единни в искането си, повярвайте ми, те са единни в искането си за крайния вариант. Тъй като не може да приложим крайния вариант – да ги забраним, защото са разрешени, ние предлагаме тази наредба и това се обсъжда от много време. Казахте, че единици от мандрите ще бъдат облагодетелствани, но те щели да разберат. Има представители на млекопреработвателния бранш, те са разделени в мненията си, това е нормално, но ще чуете, че тези които подкрепят наредбата и то в по-твърдия вариант въобще не са малко. И като обем производство представляват по-големия процент. По-важното е да дадем възможност и върху това акцентирах, да дадем възможност за информиран избор на българските потребители. Ние не може да забраним унгарските продукти, вие дадохте пример, но българина е свикнал с българските и отива и търси. И когато отиде и си купи кисело мляко, което смята, че е от мляко, а се окаже, че оператора е сбъркал бутона и е пуснал растителна мазнина, няма кой да му го обясни. Когато си купи сирене, подвеждайки се по вида на опаковката и по това, че пише „млечен продукт”, защото досега това можеше да се случи, понякога не е въпрос и на финансова възможност. Да, прав сте, че трябва да работим за това да могат да си позволяват хората по-качествените и разбира се, по-скъпи продукти. Но първостепенно за мен като министър на земеделието е да запазим бранша, за да може да имаме български продукти въобще. Ако не направим нещо в този момент няма да имаме българско животновъдство. И тогава ще им е все едно на българските потребители дали го внасяме от Унгария или от другаде, тогава няма да може да поставяме изисквания. На първо място са потребителите, но там са и производителите на това традиционно производство, а млякото е продукт от първа необходимост. В момента съм между чука и наковалнята, те казват – вие отстъпихте под натиска на корпоративни интереси. И вие в риториката си казвате – вие го правите заради икономически, разбирайте, корпоративни интереси. И затова искам тук да сложим точката и да кажа – правим го заради здравето на българите, правим го, за да оцелее този сектор, а какво ще се случи времето ще покаже, но не може повече да чакаме. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Лаков, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, наредбата, която ни предлагате и опитите да се регламентира произвеждането на млечни продукти от истинско мляко може да бъде посрещната само с аплодисменти, наистина много е добра идеята, крайно време е да започнем да получаваме истински продукти от истински суровини. Само че това няма да реши проблема с крайния ефект. До момента опитите, които направихте вие лично с въвеждането на стандарта „Стара планина”, с въвеждането на БДС доведоха до едно – стоките поскъпват, а качеството не се променя или пък няма как да се контролира. В резултат на това хората се обезверяват, но продължават да плащат за скъпия салам и по-скъпото мляко. В този смисъл това, което предлагате е хубаво, но то не е цялостно и не е завършено като идея. Затова от партия „Атака” ще ви припомним едно наше старо предложение, едно искане, което до голяма степен би могло да вдъхне живот в предложението, което вие правите. И това е да се въведе минимална изкупна цена на млякото. Това ви го казвам от личните си срещи с изключително много избиратели във Врачанско, хора, които имат по една-две крави, по няколко овце, които продават полу на черно, но наистина не може да продължава литър мляко да бъде по-евтино от литър лимонада.
С поставянето на държавни минимални изкупни цени ще се стимулира, първо, производството, второ, ще се гарантира повече продукция, повече истинско мляко, което да бъде влагано в млечните продукти. Има още един фактор, който трябва да бъде взет предвид и това е, вие като министър и правителството като цяло да наложи такива защитни мита и акцизи на палмови масла, сухи млека, подобни сурогати, така че те да станат неизгодни за влагане в млечните продукти. Нашето мнение е, че само с подобен комплекс от мерки, като на първо място са минималните изкупни цени ще се гарантира достатъчно производство и цялата идея ще може да заработи. Благодаря за вниманието! Дано да има някакъв ефект.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Лаков. Ние сме от един избирателен район и това, което казвате е така. На мен ежедневно ми го казват. Днес на среща при премиера бяха български животновъди, след това бяха и при мен. Обаче няма възможност, ние сме член на Европейския съюз и не може да поставим минимални изкупни цени на какъвто и да е продукт. Искаме го всички, не мислете, че го искам по-малко от вас, но не можем да го направим. Чисто популистки да го обещаем на хората, но смятам, че тук сме се събрали да търсим решение, а това няма как да стане. Факт е, не може за съжаление. Както не може да сложим по-големи акцизи и мита, тъй като акцизите и митата за тези растителни сурогати и мазнини са с еднаква ставка за Европейския съюз, тъй като идват от трети страни и не можем да направим нищо повече, но те така и така са обложени. Не мисля, че дори Европейския съюз да приеме по-високи ставки, ако е решено да се влагат, с какъвто и да е акциз, те ще бъдат отново по-изгодни и който иска да ги влага – ще ги влага.
И една реплика по отношение на стандартите. Да, по-скъпи са и млечните и месните продукти, които са от истински суровини, дали по БДС или стандарт „Стара планина”, няма как да бъдат по-евтини. Много добре знаем и в момента, обсъждайки включително тази наредба, сиренето от мляко винаги ще бъде по-скъпо от сиренето от палма. И точно затова искаме да дадем правилния избор. Хората да изберат, някои които могат да си го позволят. Не може нещо, което е качествено да бъде евтино. Искаме просто хората да имат право на избор и възможност, дай боже, да си го взимат всички.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Господин министър, позволете ми една реплика – топката е във вашето поле. Проблемът е ясен, ние не може да се съизмерваме като мощ на селското стопанство с държави като Полша и Германия, примерно, но точно това е работата ви и точно за това трябва да се настоява от българска страна пред Европейския съюз – тези неща трябва да бъдат диференцирани в зависимост от различните страни. Поставете въпроса и там, това е.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Лаков. От заявилите се за изказване, по реда на заявката давам думата на господин Танчо Колев. Моля да седнете на микрофон, да се представите и от коя асоциация сте, тъй като се води стенографски протокол.

ТАНЧО КОЛЕВ: Танчо Колев, Национална асоциация на млекопроизводителите. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, тази наредба, която приехте беше най-доброто за нацията в България. С тези допълнения, които предлагате, ако до днес работи с палмови мазнини и утре заяви в Агенцията по храни, че започва с прясно мляко, тоя продукт, който е произведен от растителни мазнини в кой склад ще стои? В същия, в който са растителните мазнини и прясното мляко, така че пак правим вратичка за измама и спекулация. Складове отделни няма, никъде в наредбата не се споменават. Или ще направим едно недоносче и после ще трябва да го крепим, за да тръгне! Не става така. В момента говорим за една наредба за спасение не само на родното производство на мляко, а говорим за спасение на нацията, защото вече на 3 години имат гърди, на 11 години раждат, благодарение на нашето добро хранене. За акциз чух тук от господа народните представители, наистина не може да сложим акциз, но тази имитираща продукция, за да може държавата да защити родното производство, да има данък на имитираща продукция. Никъде не се говори за данък. Там ще уравновесим нещата. Тук се говори – по-евтино мляко влиза от Европа, щели да ни залеят с по-евтино мляко. Най-евтиното мляко в Европа е 32 евроцента, докарано до България как стига на 0,57 лева докаран на рампа. Това мляко е бито и идва с документи, че е прясно и никой от Агенцията по храните и от управляващите не се заглежда в тая цистерна какво има. Проверяват се документите на митницата и отива до съответната мандра на 0,57 лева. Ако мислим да правим наредба, която няма да върши работа нито на народа, нито на родното производство по-добре да не я правим. С тази добавка - 24 часа уведомява – продукцията от палмови мазнини къде ще я изтегли? Утре пак объркал оня дето етикетира и сложил на другото, че е овче сирене или българско саламурено сирене! Тук трябва добре да се обмисли, преди да сложим тая добавка към наредбата, ако искаме да има справедливо решение. Наредбата беше обсъдена, беше приета, а в момента обсъждаме една добавка към наредбата, но тая добавка трябва да бъде обмислена, защото тая добавка е недоносче в момента. Споменаха тук, че млеката неотговарящи, ще има на етикета. Аз като производител на мляко и като български гражданин ще си купя по-добре от неотговарящата продукция, отколкото да си купя от растителни мазнини или така наречените имитиращи продукти. Така че няма да закопаем колегите, които са с една, две, три, пет крави, които произвеждат в мандрите си мляко неотговарящо, защото знаем, че в Смолянски регион, Кърджали и т.н., повечето мляко е неотговарящо, затова ние бяхме първите, които искахме дерогацията да се удължи с година и половина, защото знаем, че нямат инвестиции, които да вложат и да стане първа категория. Някои колеги се притесняват, че мандрите започнали да отказват млеката, защото щели да минават на растителни мазнини. Нагнетяват обстановката допълнително. Казват – от утре минаваме на растителни мазнини и ви отказваме млякото, ако не сте съгласни да няма къде да го давате, с нас на протест и наредбата да падне. Бяхме сезирали Министерство на земеделието за картел между мандрите – никаква реакция. Как може едновременно в цялата страна за един ден да падат навсякъде с 0,03-0,05 лева, от 20 декември до днешна дата млякото е паднало с приблизително 35 % и никой не казва, че има картелно споразумение, никой не разследва тези неща. Тук е мястото и на Комисията по земеделие, тук е и мястото на Министерство на земеделието да застанат зад потребителите и производителите на мляко. Цената пада 35 %, а на магазинната мрежа нула намаление. Говорим за защита на потребителя. Ако имаше намаление на млечните продукти на магазина ние нямаше да бъдем толкова обезпокоени и нямаше да бъдем толкова активни за тази наредба. Тази наредба ние я искаме от 2008 година и от 2009 година откакто господин Найденов е министър на земеделието ние не преставаме да я искаме тази наредба. Зад тази наредба по-рано стоеше и господин Тачев, сега в момента виждам, че се гъне на ляво и на дясно, иска допълнение към наредбата, но наредбата трябва да си остане в този вид, да бъде публикувана, а после да мислим. Всички мандри в България са кандидатствали по САПАРД и по Развитие на селските райони да бъдат модернизирани. Никоя мандра няма в проекта, че е кандидатствала за имитираща продукция, господин министър, защо се гънем тук? Има ли някоя мандра да каже тук, че е кандидатствала за имитираща продукция?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, моля да се спазва процедурата.

ТАНЧО КОЛЕВ: В момента когато говорим за инвестиции, всички животновъди са направили, в момента когато падна 35 % изкупната цена на млякото, те как да си плащат техните инвестиции, говорим за нитратна зона, говорим за торища, които никога няма да бъдат върнати тези които бъдат вложени там, така че наредбата трябва да бъде безкомпромисна, с които спомена господин Войнов наказанията и т.н. Допълнение към наредбата за момента не е нужно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Колев. Колеги, много ви моля да се вмествате в рамките на трите минути за изказване, тъй като имаме 60 човека представители на организации и половината са се записали за изказвания.
Давам думата на господин Панайот Тодоров от Националния говедовъден съюз.

ПАНАЙОТ ТОДОРОВ: Казвам се Панайот Тодоров и съм съпреседател на Националния говедовъден съюз на България. От името на моите колеги искам да ви кажа, че вие ни вкарвате в един параграф 22. Говорим за някаква наредба, която трябва да се приеме и да се изпълнява, а не говорим за изпълнение на европейски регламенти. Първо, тези вносители, които внасят тази наредба и всички, които защитават противното за нейното прилагане трябва добре да прочетат европейското законодателство и да го прилагат в България такова, каквото е. Няма да цитирам регламентите, вие сте длъжни да сте ги прочели преди да подготвите подобна наредба и тази наредба трябва да бъде валидна, то е регламент, те не са един, не са два и трябва да бъдат валидни и за Република България по простата причина, че от 2007 година ние сме страна-членка на Европейския съюз и тоя спор, който водим в момента и тая дискусия са абсолютно безсмислени. Както има изисквания за фермите да отговарят на определени европейски изисквания, така има и изисквания за мандрите, за онова, което се нарича мляко и млечни продукти. И би следвало всеки един от вас да е наясно с тези регламенти. Ако наредбата влезе в този вид, с тези поправки, и се приеме, и се обнародва ние ще се жалваме в Европейската комисия. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Тодоров. Господин министър, имате думата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Танева. Казах го преди малко, но да повторя, за да внесем яснота. Текстът на наредбата, преди да я внеса в Министерски съвет, беше гласуван на Консултативен съвет по животновъдство. Много добре знаят и Танчо Колев, и господин Тодоров, тя беше приета. По-скоро да чуем доводите, които бяха представени на премиера преди Министерски съвет, на групата, която иска промяната. Ясно е, че не внасяме тази промяна по моя инициатива, промяната се внася по настояване на група млекопреработватели. Може би, независимо от реда на записване, госпожо Танева, да ги чуем и тях. Мога да уверя всички тук, че преди да внесем окончателния вариант, тъй като сме приели това правило – всички наредби и въобще законодателни актове, които касаят сектор „Животновъдство” да се разглеждат преди окончателния вариант на Консултативен съвет, дори и поправката, която е инициирана от тази група, също ще бъде гледана на Консултативния съвет в крайния вариант. Няма да я внеса в Министерски съвет на тъмно и тайно. Днес се отваря дебата, когато има готови предложения и вземайки становищата от днешния дебат, аз отново ще я представя на съвета, за да бъде разгледана.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Записалите се за изказване не са отбелязали от кои асоциации са, така че следващият записан е господин Никола Ангелов.

НИКОЛА АНГЕЛОВ: Аз съм от Националната асоциация на говедовъдите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава няма да се изказвате, вече чухме становището на асоциацията. Госпожа Диляна Славова.

ДИЛЯНА СЛАВОВА: Думата ще вземе юриста на нашата асоциация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Заповядайте.

ЮЛИЯН НИКОЛОВ: Добър ден! Аз съм Юлиян Николов, юрист на Националната асоциация на млекопреработвателите. Да напомня – наредбата е нормативен акт, следователно освен техниците и тези, които изработват наредбата по същество е необходимо да има и правна намеса. Някой ако има проблем с това, може да се обърне към министерството да му се изясни.
По същество. Един от колегите тук правилно отбеляза – трябва да бъдат четени европейските регламенти и европейското право. България е страна-членка на Европейския съюз. Всички регламенти имат директно приложение към нашето законодателство. Функцията на нашето законодателство на ниво подзаконов нормативен акт е това да регламентира специфични изисквания. До този момент всички сме обединени и съгласни. Всички искаме да има специфични изисквания към млечните продукти и да има наредба, която да ги регламентира. Форматът, обаче в който тази наредба беше издадена не може да изпълни нито една от функциите, които й се възлагат. Първо, заради обхвата и второ, заради това, че откровено се намесва в свободната стопанска инициатива. Това беше много правилно разбрано от премиера. И под негова насока, която той даде ние предложихме тези добавки. Без тези добавки вие рискувате да приемете наредба, която ще бъде оспорима и ще бъде оспорена във всеки вариант и няма да изпълни никоя от функциите, които й се възлагат. Така че това, което предлагаме ние е да помогнем в този процес, така че да бъде създадена наредба, която да бъде полезна и да защитата, както вие прокламирахте правилно националния интерес. Затова ние извоювахме това право да седнем с работната група, така че да може да сложим нашите предложения. Единственото разумно решение е тези предложения да бъдат чути. Ние сме готови отново да седнем, отново да обосновем тези наши предложения, защото ние не чухме никаква обосновка на наредбата в първоначалния й вариант. Особено на спорния чл.30, ал.4 и т.н. Ние не чухме никаква обективна, обоснована позиция защо е необходимо определени нормативни текстове да бъдат насочвани не към продуктите, а към млекопреработвателите. Това по никакъв начин не дава нужния ефект, не дава резултат, който да регулира специфичните изисквания към млечните продукти. Затова ние имаме готовност, имаме екип, който да седне с Министерство на земеделието и храните, така че се създаде добър продукт, добра наредба.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Това беше по-скоро по процедура предложение. Давам думата на господин Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми госпожо и господа депутати, уважаеми колеги, както министъра подчерта, формално беше спазена процедурата по подготовката на наредбата, но наистина формално, тъй като работодателите по никакъв начин не научиха за нейната подготовка. Не беше направена оценка на въздействието и в момента няма оценка на въздействието, и редица браншови организации в този сектор практически бяха лишени от възможността да кажат своето мнение по наредбата. Това доведе до дефекти в самата наредба. Веднага искам да кажа, че Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя усилията на правителството за внасяне на повече ред, за ограничаване на сивия сектор и за бизнес по правилата. Въпросът е какви са тези правила и до какво водят те, всъщност какъв проблем решава и дали го решава тази наредба и тези текстове. Стана ясно, че има спор дали са вредни или не, но при всички случаи е ясно, че има продукти, които са по-качествени, по-полезни, те са и по-скъпи, има и други, които са обратното. Потребителят трябва да знае какво потребява, абсолютно сме съгласни с това. Но този проблем решава ли се, ако в едно предприятие не може да се произвежда и едното и другото. Какъв е проблема на този, който ще злоупотребява, който е в сивия сектор, по пътя от предприятието, което се е регистрирало, че ще произвежда на основата на растителни масла, към супермаркета смени етикетите? И всякакви обяснения – ама сбърках копчето, сбърках етикета – това е наивно. Сложете му санкцията, следващия път няма да сбърка. Не така се решава този проблем. Така се създава проблем и този проблем е, че ще фалират тези, които ви купуват млякото и цените му ще паднат още по-ниско. И не може с минимални цени в общия пазар, нали сме общ пазар, толкова повече, че България има 0,5 % дял в производството на мляко в този общ пазар. С административни мерки, с бариери да се оградим и да защитим българския производител! Обратното. Вие сте в една лодка – и производителите на мляко, и производителите на млечни продукти. Ако не се разберете ще потънете заедно. Ако едно предприятие произвежда 1/3 не млечни продукти и 2/3 млечни продукти, ако забраните да го прави това, ще му паднат с 1/3 продажбите. То или ще фалира или в най-добрия случай ще съкрати 1/3 от персонала. И ще купува продуктите на не млечна основа от чужбина. Това ли искаме? Очевидно така няма да се реши този проблем. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Велев. Господин Колчев, заповядайте.

КАМЕН КОЛЧЕВ: Добър ден, Камен Колчев, Конфедерация на работодателите. Бяхме обещали да не взимаме думата, но ни поканихте индиректно. Ясно е, че трябва да се въведе ред в този пазар и ние напълно подкрепяме това въвеждане, както виждаме опити да се въведе и в другите. Всяко въвеждане на ред боли и от едната, и от другата страна. Ние подкрепяме въвеждането на ред и винаги сме подкрепяли това въвеждане. Проблемът е ясен, проблемът е, че влагат както млека, така и палмови масла, и сухи млека и т.н. Това се прави по цял свят, нека не казваме, че едното е некачествено, другото не е полезно и т.н. По цял свят това се прави, просто трябва да се каже – това е такъв продукт, това е такъв продукт, едното е по-евтино. Има пазар и за двете. В България няма пазар само за скъпи продукти. Преди кризата пазара на качествени продукти, така наречени, от качествени млека беше стигнал 30 %, сега е пак 10 %. Такива са времената. Няма как да ги забраним. Ако ги забраним, България е част от един отворен европейски пазар, те ще влязат отвън, само че няма да ги произвеждаме тук, добавената стойност ще отиде другаде, едва ли искаме това. Защото в крайна сметка ние като Конфедерация, при нас членуват и млекопроизводителите и преработвателите, затова сме длъжни да защитим интереса и на двете. В първоначалния вариант наредбата прехвърляше проблема от болната глава на здравата. Явно е, че млекопроизводителите имат проблем, този проблем е следствия на години неглежиране на сектора. И ние с готовност ще подкрепим инициативи на Министерство на земеделието за подкрепа на този сектор, защото всъщност проблема е, че този сектор не е конкурентен. Затова изкупните цени са сравнително високи, или ако са ниски са недостатъчни за производителите и затова от Унгария може да дойде мляко, то не винаги е разбъркано сухо мляко, понякога е истинско и е качествено и може да дойде на 0,55 лева, просто там производителите на конкурентни. Нека да помислим как да им помогнем да станат по-конкурентни и разбира се, да въведем ред без да ограничим излишно производителите, защото все пак и те трябва да живеят.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожа Людмила Тодорова.

ЛЮДМИЛА ТОДОРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, излишно е сигурно да казвам, че ние подкрепяме наредбата в нейния първоначален вид. И ще обясня защо.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, това заседание трябва да го приключим 18 часа, а имаме още две информации да изслушаме.

ЛЮДМИЛА ТОДОРОВА: Имам три минути, само да обоснова защо сме в подкрепа на наредбата. На ясно съм с краткото време, ето защо ще ми позволите да започна своето изложение с цитат на регламента, чл.2 от европейския регламент. Тук беше казано, че България като страна-членка е необходимо да прилага регламентите такива, каквито са. В чл.2 се казва какво представлява мляко „Това е нормалната секреция на млечните жлези без каквито и да са добавки към тези продукти или екстрахиране на вещества от него.” По смисъла на същия регламент млечни продукти какво представляват „Това са продукти получени изключително от мляко с разбирането, че могат да се добавят вещества необходими за тяхното производство при условие, че тези вещества не се използват за замяна, цялостна или частична на каквато и да е млечна съставка.” Ето защо считаме, че този дебат в случая е малко софистичен. Всички вие около масата познавате маслото, българското масло и един така наречен маслен деликатес. Няма да се сетите за кой деликатес свата дума. Става дума за маргарина, обаче той не се нарича „масло”, нарича се „маргарин”. Ние не сме против млекопреработвателните предприятия, нека те да произвеждат каквото искат стига то да не се казва „мляко”, да не се казва „млечни продукти”, да не се казва „сирене”, да не се казва „кашкавал”. В случая ние говорим, че се нарушава европейското законодателство от една страна по отношение на млечните продукти. Но какво да кажем за проследяемостта, европейските регламенти за проследяемостта, европейските регламенти в областта на конкуренцията и не на последно място европейските регламенти и директиви по отношение изнасянето на тези продукти на пазара. Когато колегите са инвестирали в млекопреработвателни предприятия, те са инвестирали в предприятия за преработка на мляко, а не на маргарин. Само за информация на аудиторията, говореше се за некачествените млека. Уважаеми колеги, във Франция, страна с над 400 хил.сирена е извоювала правото си, говоря за овчето мляко, нейното мляко да има 1,5 млн. микроорганизми, защото се счита, че тези микроорганизми допринасят за по-доброто ферментиране и по-доброто качество на млякото. Нека да кажа, че в България млякото се пастьоризира, до момента не сме имали нито една криза в областта на млечния сектор. Искам да завърша с един риторичен въпрос, нека колегите, които искат промяната в тази наредба да посочат кой европейски законов акт позволява да се произвеждат имитации? Защо ние се борим против имитациите на големите търговски марки, а си позволяваме да имитираме хранителни вещества. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Симеон Преседашки, заповядайте. Представете се за протокола.

СИМЕОН ПРЕСЕДАШКИ: Симеон Преседашки, заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър, колеги, взимам думата във връзка с този голям дебат какво да преработваме като преработватели. Не виждам защо има такъв голям отпор от това всеки да се идентифицира и да каже – аз съм предприятие, което иска да работя млечни продукти или аз съм предприятие, което иска да работи аналогови продукти. Защо ни е страх това да го кажем, аз не знам.
Как може да говорим, че част от тези продукти са позволени и не са вредни при положение, господин Войнов знае за случая, но още не знам резултата от вашата проверка, господин Войнов, имитиращи продукти с масленост над 80 % в сухото вещество. Нека някой да стане и да каже, че този продукт не е вреден. От Агенция по храните се казва – няма наредба, няма законодателство, което да забрани производството на такова нещо. За мен това не е вярно. В момента този тип хранителен продукт, за който ние претендираме, че трябва да го произвеждаме когато си поискаме, се продава в цялата търговска мрежа в едни от големите търговски вериги.
Говорим за качествено и некачествено мляко в България. Нека Агенцията по храните и колегите да кажат спазва ли се правилото – неотговарящо на европейските норми мляко да се преработва само в предприятия, които са се идентифицирали като такива. Мълчание. Мълчанието е съгласие според мен. Какво се работи в тази насока, какво правим? Всяко едно предприятие в България се бие в гърдите, че е европейско, издържало е европейските изисквания, сложил е елипсата и в същото време изкупуват от паланки и от улицата. Деведесет процента от неотговарящото мляко в България е в сивата икономика, гарантирам ви го. Моето становище е, че наредбата трябва да е направена така, че да е работеща. Ние говорим за някаква промяна в наредбата – да идват докторите след 24-часово уведомяване. Ама хора, ние кашера ли ще правим? Ако някой ми каже, че това е работещо! За мен това е неработеща система, не е работещ този механизъм. Днес да работя едно, утре друго, трети ден друго. Това е неработеща система, казвам ви го от опит. Аз съм предприятие, което в своето производство има преработка на продукти с растителни мазнини. Но съм готов в интерес на идентифициране на българските млечни продукти утре да ги спра. /аплодисменти/.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Предложението на господин Преседашки получи и аплодисменти, искам да му благодаря, че декларира подобна готовност. Мисля си, че истинския, силния български бизнес, този който иска да запази качествените традиционни български продукти може и трябва да направи подобна стъпка. Благодаря още веднъж, не като министър, като гражданин.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Велимир Бояджиев.

ВАЛИМИР БОЯДЖИЕВ: Добър ден! Госпожо председател, господа народни представители, господин министър, Велимир Бояджиев се казвам, изпълнителен директор съм на великотърновското предприятие „Лактима”. Сигурно ще предизвикам аплаузите на господин министъра, ама ние пък въобще не работим растителна мазнина, никога не сме работили и никога няма да работим растителна мазнина. Чакам аплаузите, но не ги получавам! /аплодисменти/. В случая, според мен, се измества темата на разговора. В случая позицията на Националната асоциация на млекопреработвателите, нашата позиция като член на тази организация не е във факта дали ще се преработват растителни мазнини или не. Тук атакуваме текста по смисъла на това, че се ограничава свободната стопанска инициатива, явно това никой не го разбира. Не може едно предприятие, което е покрило всички европейски изисквания, дебело подчертавам – всички европейски изисквания, български, европейски регламенти и т.н., да бъде административно ограничавано какво да работи. Това е същото вие да си купите автомобил, днес да го карате с обувки, утре да не може да го карате с маратонки. Това е пряка намеса на държавата, което е недопустимо не само по Конституция, но и по ред закони.
Второто нещо, което искам да отбележа, нахвърлял съм си доста бележки, но няма да имам време. Ако държавата има огромното желание да подпомогне млекопроизводителите, което е похвално, макар и малко закъсняло, тя има брилянтното решение в момента поне по две линии. Първо, държавата има контрол върху едно млекопреработвателно предприятие. Ами като иска държавата толкова да се намеси и да регулира пазара на млеката, нека това млекопреработвателно предприятия да изкупува всичкото мляко на цена, каквато прецени то. Защо не се намеси държавата там? Нали вие имате контрола върху млекопреработвателно предприятие и може да разпоредите – от утре изкупувате всички свободни млека на българския пазар на 1 лев. Направете го. Това е пазарния принцип. Не може да се налага регулация на цената на сурово мляко, защото това е намеса в свободната пазарна инициатива. В момента се внасят сурови млека, да, господине, на 0,57 лева унгарски млека. Дали и какви са не е ваша работа. Има Агенция за безопасност на храните, те да установят и да го контролират. Но няма как един икономически субект, каквито сме всички мандри, дори и вие като млекопроизводители, да диктува условия и да казва на крайния потребител, в случая това е млекопреработвателното предприятие на каква цена да купи. Ами пазара е свободен. Ако вие продавате на 0,70 лева, а ние имаме опция да го купим на 0,57 лева внос от Унгария, каква е икономическата логика да купуваме по-скъпото? Шовинизъм, национализъм, кое? Дайте икономически мотив, икономическия принцип. Ние работим с цифри, всички плащаме сметки, всички плащаме заеми, лихви, кредити и т.н. Да довърша и ще ви оставя храна за размисъл. Не знам за ферма в България, която да е наляла за последните 5 години 20 млн.лева. Мога да ви изброя поне 100 мандри, които са го направили. Къде са инвестициите, във фермите или в мандрите? Защо не са във фермите, защо има нова дерогация, защо има ново удължаване и дерогиране на правата на трета категория ферми? Защото не се наляха пари. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Бояджиев. Господин Иван Савов, следващия записан.

ИВАН САВОВ: Казвам се Иван Савов, фирма „Шипка 99” гр. Първомай. Искам да кажа две неща. Един пример с нашата фирма. Тя изнася 100 % от своята продукция. Ние изнасяме традиционни български продукти предимно на базата на овче мляко. Нашите чуждестранни клиенти адмирират качеството на продукцията. И в същото време ни казват – добре, всичко е хубаво, но ние ще купим толкова от вашите традиционни продукти, но искаме да ни дадете един, контра-продукт на това, което е на пазара. Това, което е на пазара е отговарящо на последното понятие „имитиращи продукти”. Трябва ли да откажем? Трябва ли да загуби България един, макар и скромен, малък експортьор, който може да има компания от други малки и на края да има някакъв износ тази страна. Същото е за вътрешния пазар. Ние не присъстваме, но слушам колегите какво ми говорят. Когато отидат в големите търговски вериги първият въпрос, който им се поставя е „Каква ви е цената?”. Никой не се интересува от качество, само цената и диктат, абсолютен диктат на търговските вериги. От момента, в който кажа „Аз не мога да дам, защото давам еди-какъв си продукт, той ми струва по-скъпо”, няма проблеми от Европа могат да ни залеят с такива продукти. Европа е най-големия производител на мляко и на истински млечни продукти, и е най-големия производител на имитиращи продукти. Те са намерили някакъв баланс и са решили въпроса в защита на своите производители, както на мляко, така и на преработвателите. Трябва така да се разсъждава и наистина да се подпомогне трайно нашето родно животновъдство, то да не загине, да не отиде в небитието. Миналата година за първи път, понеже се интересувам от овчето мляко, за първи път имаме под един милион овце-майки. В историята сме започнали с 19 милиона, 11 милиона, 7 милиона, 4 милиона, 1 милион, под един милион. Съседна Турция купува цели стада, една част отиват на Байряма, другите подпомагат хората си и стават ферми. Никой тук не може да има, аз не мога да си представя някой от преработвателите да не обича и да не мисли за родното животновъдство, но всеки е притиснат икономически. Никой не може да спре тази вълна от Европа и която ще ви залее с готов продукт, конкурентен и тогава нито ще използваме този полуфабрикат наречен „концентрирано” мляко, който ще се трансформира тук с еди-колко си процента българско мляко, ще даде хляб на 50-60-70 човека, което значи на същия брой семейства и по някакъв начин ще задържа в този критичен момент бизнеса в България, икономиката. Ако и това изчезне къде ще отидат тези хора, аз питам? Аз от две години само правя сметка как да си задържа хората, не да печеля. И като се водят такива неконструктивни разговори, неконструктивни решения върху една конструктивна идея, защото всички тук подкрепяме идеята за тази разпоредба, но трябва да се концентрираме върху контрола. Не може някой разбойник да го хванат, че е объркал работата и да го глобят 1000 лева. За 1000 лева той прави един обяд. Наистина трябва да са жестоки санкциите, както предлага господин Войнов, да се опари тоя човек, да бъде за назидание и другите да имат на ум, че ако правят нещо и злоупотребяват и са недобросъвестни ще бъдат изхвърлени. Трябва да бъдат изхвърлени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Савов. Господин Велислав Михайлов. Аз ще помоля, ако сте от една и съща асоциация и имате еднакво взето становище да не повтаряме изказванията, защото имаме информация и за шапа.

ВЕЛИСЛАВ МИХАЙЛОВ: От същата асоциация съм, на млекопреработвателите, много неща се казаха, но аз ще кажа само три неща, няма да ви бавя.
Първо, задължително молбата на нашата асоциация е така, оттук нататък, ако има някакъв вариант за работа по текстовете на наредбата, повикайте ни да участваме.
Господин Найденов, едно малко уточнение, ако мога да внеса, с цялото ми уважение към вас, вие казахте, че в някои от продуктите се замествало млякото с растителна мазнина, това не е така, не се замества млякото, замества се млечната мазнина. Оттам нататък варианти има много, технологии има много. Ние не може да се борим с Европа, това беше казано, съжалявам, че може би ще го повторя – ако вие направите наредбата да ни ограничите да произвеждаме тези продукти, ние ще изпълним тази наредба, няма да я нарушаваме. Но не знам какво ще стане с продуктите, които ще влязат на по-ниски цени от Европа и къде ще отиде българския бранш. Мислете за бранша като цяло, не за отделни интереси. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Пламен Пенчев.

ПЛАМЕН ПЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, аз съм фермер от Старозагорския регион. Искам преди да кажа няколко думи, да отговоря на въпроса на господин Савов дали трябва да се откаже от сиренето, което искат неговите чужди контрагенти. Аз бих казал отговор „да”, защото това малко количество сирене, което се продава като българско сирене компрометира българското наименование „бяло саламурено сирене”. И с това малко количество, което той създава работа на хората дискредитира цялото производство на български продукти на външния пазар. Искам да ви кажа, че в много държави по света се продава бяло сирене под името „българско” сирене, но само името е българско. Сиренето не е българско, използва се българското име, а в същото време се продава сирене, което е произведено в Гърция от мляко и където не са използвани растителни мазнини. Искам да кажа също така на българските млекопреработватели, че положението в сектор „Животновъдство” е много зле и ако няма животновъдство в България, няма да има и млекопреработвателни предприятия. Аз изцяло подкрепям наредбата във варианта, в който млекопреработвателно предприятие трябва да преработва мляко. Крайно време е да се идентифицира кой кой е, за да няма сбъркано копче, технолога объркал рецептата и т.н. Няма лошо, знаем, че българския потребител е беден, нека да бъдат етикетирани продуктите по този начин, имитация, и всеки сам да реши какъв продукт да си купи.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Пенчев. Давам думата на господин Димитър Зоров за последно изказване и по тази тема приключваме с изслушването.

ДИМИТЪР ЗОРОВ: Благодаря госпожо председател, господин министър, господа депутати, мисля, че всички се ориентираха. Голямото жонглиране, аз винаги съм бил директен, без заобикалки, е с използването на наименованието. Господин Савов е уважаван човек, бил е шеф на ДСО „Млечна промишленост”. Не мисля, че трябва да разваляме тази промишленост. Защо. Едно предложение към господин Найденов и Агенцията по храните, нали сме се събрали да решаваме проблемите – дайте да видим колко български млечни продукти са излезли извън границите на България под друго наименование освен с наименование на млечен продукт – сирене, кашкавал и т.н. Мисля, че няма такива. Всички искат да използват наименованието „сирене” и чуждия контрагент да го иска. Ама няма как да се използва, това го пише и в наредбата. Другото нещо, аз съм по-малък от господин Савов, но не помня в рецептата на млечните продукти до преди три години да имаше растителни мазнини като във вафлите. В края на крайщата ние говорим за млекопреработвателни предприятия, така пише на тази група. А щом пише „млекопреработвателни” би трябвало да преработват мляко. Говори се за 47 хил.тона, това е по данни на Министерство на земеделието, три пъти са скочили от 2010 до 2011 година внесените растителни мазнини. Надявам се, че не е за мазила по плажовете, а за влагане в продукти и 81 % масленост в сухото вещество – сами може да направите сметка за какво говорим вътре. Още повече, че господин Пресадашки пропусна да каже, че тя от тази трудно разлагаемата растителна мазнина. Няма лошо, който иска да работи растителни мазнини нека да работи в отделно предприятие, защото до скоро беше модерно с двете линии, до преди една седмица, обаче се разбра, че в България има само 8 предприятия, които са сертифицирани от Европейския съюз и нашата Агенция по храните, които са доказали, че имат две линии, от които 8 предприятия две са мои и аз не работя. Излиза, че всички са в нашата асоциация или 90 % и никой не иска да използва двете си линии, излиза, че няма втора линия, с която да гарантира или европейските инспектори не са били достатъчно подготвени при проверката на българските предприятия. И никой не е могъл да докаже 100 % разграничение. Следващото нещо. Водим дебат, работодателските организации, ок, да видим кой къде членува. Мисля, че господин министъра трябваше да започне с тази точка. Кой какво представлява, защото мисля, че и премиера, и финансовия министър трябва да се интересуват кой внася данъците в тази държава. А това са хората, които декларират преработеното мляко и по данни на ведомството на господин министъра съпътстващата Разплащателна агенция събира, господина от „Лакрима” В.Търново не се изрази правилно, този пазар не е свободен, господине, пазара на суровото мляко е регулируем в Европа, затова има квоти. И защото квотите се предлага да отпаднат в 2015 година има нов регламент за регулация, в който предприятията се задължават да изкупуват млякото и нямат право след сключен договор да отказват повече от 4 %. Много ми е интересно когато ще се работи два дни с това, два дни с това къде ще се даде това мляко и как ще се изпълнят изискванията на регламента. Въпросът е, че в края на крайщата цялата игра е да се използва това наименование. Искам да ми кажат колегите, седнали там, да ми кажат как по 2 лева могат да направят бяло саламурено, изпуснали са само наименованието „сирене”. Винаги се играе около името. И това е цената в търговската верига. Всички знаем, че 50 % от цената не идва в преработвателя, 20 % е ДДС, до 30 % и повече са бонусите и надценките. За 1 лев, за 2 или 3 лева, кой е този магьосник да го направи? Имаше и по-евтини продукти, господин Михалевски, до преди три години обаче те не бяха с палми, а бяха малко видоизменени, проф. Балгаджиева още е жива, господ здраве да й дава, те измислиха продукти от по-малко мляко, пак е сирене, на по-висока пастьоризация, но от мляко. Те са по-евтини, наистина, защото количеството вложено мляко е по-малко. Това не го забранява техническата документация, ама не заместването с растителна мазнина, защото не на последно място, мисля, че тук всички са българи, няма някакви други, тези пари, които остават, този бранш е формирал положително търговско салдо. Сега формира силно отрицателно. Защо? Защото палмата не се произвежда на Слънчев бряг, а се произвежда даже извън Европейския съюз. Това са пари, които излизат от българския джоб. И отиват навън. Същото е със сухите млека, защото България не произвежда, те са регламентирани до 20 % и в края на крайщата не мисля, че е толкова богата държавата, защото точно в тази зала си спомням като дойде Франц Фишлер преди 8 години, дойде съветник, това е бившия еврокомисар, за който не знае, да става съветник на президента и той каза – всяка една уважаваща се страна трябва да започни две неща: първото е да не стане нетен вносител на суровини за своята преработвателна промишленост, защото това е пагубно за населението. Второто нещо – не обезлюдявайте селските райони. С тази наредба в първоначалния й вариант, прилагайки я, мисля че защитава и едното и другото. Мисля, че не трябва да се спекулира повече с тази наредба. Да, всеки ще понесе някаква жертва, но в края на крайщата се надявам, че всички колеги, които са направили, малко са предприятията, които са направени през последните три години, всички са направени, преди това и всички са направени да преработват мляко или съпътстващи суровини. Като говорим нещо трябва да бъдем изключително честни. Да, ние не преработваме растителна мазнина, каза колегата, но има някои които са против, в нашата асоциация има 10-15, които са против, аз трябва да го кажа. Защо са против? Защото се ограничава производството до 20 % на концентрирано мляко. В край на крайщата ние пари в Унгария и Германия ли ще изнасяме за българското мляко? Е как ще подобрим, господин Савов, животновъдството и положение, че купуваме мляко от вън? Да, значи конкуренцията ще я кажем, но конкуренцията се прави от данъци, защото за да вземат животновъдите пари, някой трябва да внесе тези данъци в бюджета, защото националното доплащане е от националния бюджет. Не може да не внасяш данъци, а да изнасяш пари на вън и да чакаме животновъдството да се оправи, още повече, че на всички е ясно, че министъра не е магьосник, а три пъти по-голяма субсидия взимат европейските страни. Тук корифеите икономисти не казаха, че една от причините за ниските цени в Унгария е острата девалвация на форинта и заради това цената в евро на влизащия от там продукт е по-ниска. Тези депутати трябва да направят правилния избор, имат възможност да получат информация, а какво ще решат ние не може да влияем. Защо няма овце? Ами господин Савов, ще ви кажа, има и медии, в САЩ колко млечни продукти са овчи? Защо? Защото САЩ имат безмитна квота за овчи продукти, да, ама там овче не е влизало, всичко е краве и най-долнопробни трепачи и сринахме пазарите. Господин Войнов щом искате да слагате ред и ще работите – изходяща митница Варна и вижте какво излиза. Нали ще говорим без заобикалки, колеги. Нали имаме търговски посланик в САЩ, да вземе от тамошния пазар, ще му дадем имената на фирмите, които са вносители там, ще му ги дадем, да вземе и да ги изпрати за изследване. Ако намерите 40 % овчи продукти в САЩ, аз ще ви даря от предприятието си, безвъзмездно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Зоров. Господин Михалевски искахте думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имам един въпрос към министъра. Господин министър, не чух относно моята молба за чл.26, до срока за изтичане на дерогацията ще се вземат ли мерки да не действа това допълнително изискване за произведено от неотговарящо мляко. И само искам да направя реплика на господин Зоров. Вижте, как поради бедността на българския купувач се противопоставят гилдиите. Господин Зоров, казвате – някой трябва да плаща данъци. За да се плащат данъци, първо трябва да има някой, който да купи. Искате ли да направим друго, да забраним въобще растителните мазнини, да започнете да произвеждате само от българско мляко да видим какво ще стане. Аз ще ви кажа какво ще стане. Ще стане това, че целия внос от Европа ще дойде тук, в големите вериги и ще приключи. Това ще се случи. Защо смятате, че като се забрани производството на един или друг продукт ще се реши проблема? Няма да се реши. Проблемът е в това – да се увеличи конкурентоспособността на българското мляко като продукт и оттам преработвателите няма да имат проблеми и няма да се налага да слагат заместители.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Михалевски. Давам думата на министър Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Михалевски, става дума за чл.27, не чл.26, не знам в кой вариант имате наредбата, но да, за едно и също нещо става дума, поисках в момента становището на Агенция по храните, доктор Войнов се ангажира да мислят в тази посока, имайки предвид, че ние имаме дерогация още две години, да не е задължително изписването, защото практически поставяме производителите с единични животни в неравнопоставено положение. Помолих за становище и настояването ми е това нещо да бъде променено в контекста на вашето предложение, ще се помъчим това да го направим.
Ще завърша с това, че обикновено с господин Зоров в Консултативния съвет по животновъдство имаме доста спорове, но трябва да призная, че всичко което каза на края, бих го казал и аз като резюме от днешната дискусия. Има какво да направим и ние ще го направим по тази наредба, но нека не правим отстъпления, някой каза – шовинизъм, не мисля, че шовинизъм е лоша дума, в днешните времена трябва да бъдем малко повече шовинисти, трябва да защитим българското, трябва да защитим потребителите и разбира се, трябва да защитим тези хора, които стоят ето там, и бай Наско, и другите около него, защото ако продължаваме така след време няма да ги виждаме, а ще внасяме от вън, а нашите деца ще забравят типично българския продукт.
Преди окончателния вариант, и с това завършвам, на наредбата, преди да влезе в Държавен вестник, аз ще свикам Консултативния съвет по животновъдство и ще поискам мандат от този съвет, в който има представители на всички, ще поканя и представителите на работодателските организации да се опитаме да намерим крайния вариант на тази наредба. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. По наредбата приключихме, получихте уверенията на министъра.
По втората част от изслушването, господин Атанасов, ще зададете ли въпроса или така както е формулиран писмено, да дам думата на министър Найденов за отговор.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Понеже в устен порядък ви помолих, не знам по какъв начин сте формулирали въпроса, но е изключително важно и министъра разбира за какво става въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, министър Найденов ще отговори, а ако имате въпроси ще ги зададете.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. Доколкото разбирам въпросът е във връзка със защитната мрежа на турската граница. Да припомня фактологията. На 20 април 2011 година правителството прие решение за изграждане на 181 км защитна мрежа между България и Турция с цел ограничаване разпространението на болестта „шап” и разбира се други заразни заболявания. Това решение беше продиктувано от случаите на „шап” на българска територия, от факта, че на турска територия има над 1000 такива случая, там има и случаи на антракс, син език, така че това беше предложението и целта беше да се ограничи движението най-вече на дивите животни, тъй като в анализа за възникване на заболяването стана ясно, че по всяка вероятност в случая са диви свине. В решението беше определена и сума, в рамките, на която да се осъществи изграждането на мрежата – 7 млн.лева. Една година след това, тъй като беше възложено на областните управители на Бургас, Ямбол и Хасково да възложат обществени поръчки, проектиране на тази ограда. Това, което докладваха областните управители, първо, те поискаха удължаване на срока, след което представиха план-сметка вместо за 7 милиона, съгласно първоначалното постановление на Министерски съвет, за 28 милиона, виждате, че това е четири пъти повече от първоначалната цена. Освен това поискаха допълнителни средства за обезщетения на собственици, за отчуждаване на имоти, които бяха пресметнали по първоначални данни, че ще бъдат между 20 и 30 млн.лева допълнително и разбира се, поискаха да бъдат предвидени средства за поддържане на това съоръжение, след като бъде изградено. Отделно от това Министерство на околната среда и водите представи доклад, според който доклад трасето във варианта, в който беше проектирано преминава през 9 защитени зони и ние сме длъжни, съгласно разпоредбите за опазване на местообитания на птици и животни да не нарушаваме тези зони. Ако се съобразим с тази оценка на Министерство на околната среда и водите трябваше трасето да бъде променено, разбирайте – оскъпено. Така че вземайки предвид това, сумата нараства с обезщетенията между 50 и 60 милиона, допълнителна промяна на трасето, заради защитените зони, което допълнително щеше да оскъпи трасето с около 10 милиона, взе се решение на 18 април тази година за отмяна на предишното решение, т.е. правителството се отказа от това си намерение, най-вече поради финансова невъзможност да бъде изпълнен този проект и съобразявайки се с мотивите на Министерство на околната среда и водите. Като компенсаторни механизми – разговарях с турския си колега, Турция пое ангажимент за допълнителни мерки, разбира се, и Европейската комисия и ФАО имат ангажимент по този случай. Ние получихме помощ от Европейската комисия в размер на 900 хил.евро, с които технически да обезпечим този контрол. Тези средства ще отидат към Агенцията по раните. Когато стана въпрос, че правителството ще оттегли този ангажимент, разговарях с финансовото министерство за сметка на това, че няма да се прави оградата да се засили бюджета на Агенцията по храните, за да може да се осъществява тази превенция съвместно с горските служби. Това е информацията, която към момента мога да докладвам.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин министър. Господин Атанасов, имате ли допълнителни въпроси?

ПЕНКО АТАНАСОВ: Разбирам ситуацията, в която сте попаднал, господин министър, но става въпрос, че когато се е планирало това трасе е било ясно, че ще минава през такива територии, разбирате ли абсурдността на цялата ситуация!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не е било ясно, господин Атанасов, в последствие става ясно трасето.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Не, не, според мен беше ясно още в първоначалния му вариант. Не споря, мерки за ограничаването на шап трябва да има. Големият въпрос обаче стои за кордона и аз бих искал на тази тема да ви чуя, поправете ме ако греша, но има ли някакъв нормативен документ, европейски, наш, закон, наредба, който да ни задължава този санитарен кордон, който сега съществува да продължава да съществува, след като, според мен, е минал срока по всички възможни документи, които аз познавам. Кое налага този санитарен контрол да продължава? Ако някой трябва да поеме отговорността, господин министър, ами поемете я, кажете, че отменяме този санитарен кордон да видим Европа по каква линия ще ви търси отговорност. Аз така разбирам нещата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Атанасов, аз докладвах само за оградата, но ще продължа, а вие изпреварихте с въпросите си моя отговор.
По отношение на санитарния кордон във връзка с шапа, по решение на Европейската комисия от 5 август 2011 година е наложен този санитарен кордон със срок на действие 4 април 2012 година, т.е. те го налагат за едногодишен срок. Тъй като санитарния кордон може да бъде свален след мисия на Европейската комисия, тази мисия е насрочена във връзка с изтичане на едногодишния срок, но не може едностранно да го свалим. Информирани сме от Европейската комисия, че за периода от 11 до 15 юни 2012 година Службата по храните и ветеринарните въпроси към Европейската комисия ще проведе мисия в Българя с цел оценка на това, дали съществува опасност да бъде продължен този санитарен контрол или да бъде свален, т.е. след тази комисия ние ще имаме решение. Ако едностранно отменим този контрол най-малкото ще изострим отношенията си с тези инспектори, които ни отпуснаха тези 900 хил.евро, да поставим под съмнение усвояването им и да рискуваме, ако го направим преди мисията, евентуално да ни бъде наложена забрана за експорт. Сезиран съм не само от вас, господин Стоян Гюзелен непрекъснато ме занимава, областният управител, когато ходя в Бургас, винаги ми поставя въпроса. Да изчакаме да мине мисията, това което имаме като предварителни очаквания са, че след тази мисия те ще свалят кордона, а ние ще използваме ситуацията, за да поискаме допълнителни средства за фитосанитарен и ветеринарен контрол по границата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря за информацията, господин министър, но беше хубаво хората, които са засегнати да знаят за тази мисия на 11-15 юни. И още нещо, след като този минимален едногодишен срок беше поставен, според мен министерството трябваше да поеме инициативата и веднага след като мине този срок да има мисия, защото вече колко години тези производители ги морим и те не могат да си реализират продукцията. Това е много сериозен въпрос. Не ми се мисли, ако не дай си боже, дойдат и намерят някаква причина да удължат този срок и тогава затриваме животновъдството в Странджа, просто не ми се мисли на тази тема. Но все пак има светлинка в края на тунела.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това, в което мога да ви уверя е, че преди изтичане на срока те категорично нямаше да дойдат. Тези мисии се планират, те се състоят о международни експерти, те идват в рамките на два месеца след изтичане на минималния поставен срок, това е, съгласно европейските практики, даже бързо време за реакция. Това което допълва доктор Войнов е, че мисията е била предвидена за ноември, но в отговор на нашето изключително остро настояване те идват сега и това е възможно най-ранната дата. Да се надяваме, че решението им ще бъде положително и изхождайки от позицията, че сме и външна граница на Европейския съюз ще поискаме допълнително средства.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Лаков, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, съжалявам, може би в тази специализирана комисия не трябва да се говори по-общо и политически, но искам да ви запозная с нашето становище по случая. Партия „Атака” смята, че въпросът е изцяло политически. Премахването на планираните заграждения е изцяло под диктата на турската страна, защото веднага след вземането на решението имаше дипломатически протести, беше казано, че се издига стена между исляма и православието, че се разделят двете общности, нещо, с което ние не може да се съгласим. Това първо. Второ, господин министър, вие пропуснахте случайно или забравихте във вашето изложение да кажете, по данни от пресата, че до момента са дадени 495 хил.лева за проектиране, т.е. парите са дадени, ще се платят за проектиране, стена няма да има. Трето, което е важно и трябва да се посочи, това не е упрек към вас, а към кабинета като цяло – не се използваха механизмите на междуведомствено решаване на проблема. Ние ставаме по линия на Шенген външна граница, това което „Атака” предложи през март 2011 година, да се издигне не стена, но сериозни заграждения, които да са препятствия не само срещу шапа, антракса и синия език, но и срещу нелегалното преминаване на емигранти. Един пример, Гърция строи такава стена на границата си с Турция, такова нещо не беше направено. По линия на Шенген можеха да бъдат потърсени допълнителни средства и проекта да бъде реализиран, така че да се решат и двата проблема, пред които сме изправени. Кабинетът не показа политическа воля за решаването на този проблем, напротив, сега се търсят удобни обяснения как да се премахне. Следващото по важност нещо, което не е направено и има шанс да бъде направено е да се постави въпроса пред турската страна за компенсации, защото когато вие и вашите служители избиват животните поголовно в селата засегнати от шап, компенсациите ги плаща българския данъкоплатец. Казахте, че сме получили около 900 хил.евро, но това е смешна сума в сравнение с щетите, които се нанасят със забраната да изнасяме продукция, със съсипването на целия отрасъл. Имате шанс, господин министър, още утре, когато пристигне турския премиер да поставите въпроса - директно при установяване на шап от Турция да търсим конкретна компенсация и те да плащат това, което ние плащаме в момента. Това е справедливия начин според нас да се реши проблема. Другият въпрос, не знам дали да не го поставя в парламентарния контрол, кой ще понесе отговорност за прахосването на тези 495 хил.лева, отишли за проектиране, защото това са едни напразно похарчени пари, ако не се реализира проекта. Затова ви призовавам още веднъж в рамките на цялото правителство потърсете варианти проекта да бъде реализиран, така че да не ставаме заложници на турския шап. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин министър, имате думата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Парите не са прахосани, проекта е направен, но е отложен, заради финансова невъзможност да се изпълни към момента. В момента 60-70 милиона излишни няма. Ако се случи тежка ситуация и се наложи или Европейската комисия реши да го финансира, защото и това е вариант, проекта е налице, така че тези пари не са отишли на вятъра. По отношение на реакцията от турска страна – не е имало официална реакция, включително и на срещата на двата кабинета в Анкара, очаквахме да бъде повдигнат въпроса от турска страна, но това не стана. Да, имаше публикации в някои от техните медии, но медиите там са свободни, както у нас, няма как да реагираме на това. По отношение на компенсациите, те вече са изплатени, като 60 % са от Европейската комисия, това е съгласно регламента, така че 60 % от направените разходи за обезщетения за животните са от Европейската комисия и това е максимално разрешения процент, съгласно европейското законодателство. Останалите средства са по-малко от сумата, която ни даде Европейската комисия. Тя ни даде около 1,8 млн., а ако не греша ние изплатихме общо около 1,5 млн. обезщетения, от които 60 % в случая са ни възстановени веднъж, т.е. ние сме получили повече средства отколкото сме изплатили.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Но това са само преки щети. А непреките щети?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да. Непреките щети са свързани със забраната, и тук сте прав, те са свързани с този санитарен кордон, за който господин Атанасов говори, затова ние поискахме от Европейската комисия да отчете факта, че сме външна граница, че ние плащаме, ако щете дан на Европейския съюз в случая, аз го казах на комисаря Дали, ние имаме няколко стотин хиляди говеда в България и ако се случи нещо и хипотетично, всички бъдат ликвидирани, Европейския съюз ще намери механизъм, ако трябва да доставя в България мляко и млечни продукти, но какво ще се случи в Европейския съюз, ако унищожат всички говеда, заради една по-тежка епидемия, каквото всъщност стана на острова, 2001 година тежката шапна епидемия – беше унищожен целия едър рогат добитък във Великобритания. Затова имаме ангажимента и за техническа, и за материална помощ от страна на Европейката комисия, и то не само по отношение заболяването „шап”. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, закривам заседанието на Комисията по земеделие и гори, благодаря за вниманието!

/Заседанието бе закрито в 18,30 часа./




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



80 912 знака