1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254-01-107 внесен от Христина Янчева на 9 ноември 2012 година.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за Българска агенция за безопасност на храните, № 254-01-102 внесен от Иван Иванов и Христо Христов на 25 октомври 2012 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 95

На 28 ноември 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254-01-107 внесен от Христина Янчева на 9 ноември 2012 година.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за Българска агенция за безопасност на храните, № 254-01-102 внесен от Иван Иванов и Христо Христов на 25 октомври 2012 година.
3. Текущи.


Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички. Виждам, че имаме кворум и откривам днешното редовно заседание на комисията.
Точка 1 – Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254-01-107 внесен от Христина Янчева на 9 ноември 2012 година.
Точка 2 – Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за Българска агенция за безопасност на храните, № 254-01-102 внесен от Иван Иванов и Христо Христов на 25 октомври 2012 година.
Точка 3 – Текущи.
Колеги, други предложения по дневния ред има те ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим.
На днешното заседание присъстват Драгомир Господинов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Борислав Цветков – главен юрисконсулт в ИАРА, Анита Пашова – директор на дирекция „Правна” в Българска агенция по безопасност на храните, д-р Дамян Илиев – главен секретар на БАБХ, д-р Венцислава Тасева и д-р Тенчо Тенев – заместник-изпълнителни директори на БАБХ.
Уважаеми колеги, по точка 1 - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254-01-107 внесен от Христина Янчева на 9 ноември 2012 година и приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги, имате раздаден работен доклад, няма постъпили нови предложения, нямаме и предложения за редакции на комисията, с изключение на параграф 1, като редакцията предложена от комисията е по молба и настояване на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Имате ли някакви въпроси? Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. На първо четене идеята беше да удължим срока за регистрация на рибарите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така и това е направено.

ЮНАЛ ТАСИМ: Така. Но днес се добавя нещо, което аз не го разбирам. Имам усещането, че и други колеги не го разбират.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Затова сме комисия, за да си изясним всичко. Всичко приехме с пълен консенсус.

ЮНАЛ ТАСИМ: Да уточним, първо, това е предложение на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ами да.

ЮНАЛ ТАСИМ: По сега действащия закон стопански риболов има не само в Черно море и река Дунав, има един списък към наредбата на всички язовири, в който е посочено къде има стопански риболов, къде има любителски риболов, къде има аквакултури и т.н. Какво правим с това предложение? Тук изрично се казва „Забранява се извършването на стопански риболов във водни обекти, различни от Черно море и река Дунав.”, т.е. аз доколкото разбирам вашето предложение изключва възможността за стопански риболов в големите водоеми на България, т.е. оня списък, който сега действа в наредбата трябва да бъде заличен. Бихте ли дали малко повече разяснение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И според мен тук има някакво неразбиране.
ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Сега ще обясня. Добър ден на всички! Изменението, което предлага Агенцията е въз основа на чл.17 от закона, който действа в момента, цитирам го „Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.”. Това е чл.17. Приемаме за втора точка това, което сме предложили „Забранява се извършването на стопански риболов във водни обекти, различни от Черно море и река Дунав.” Какво визираме тук? Тъй като когато нашите инспектори съставят актове и влязат в съда, никъде в закона не е упоменато, че се забранява стопански риболов във вътрешните водоеми. Но тук визираме и не попадат тези, които са регистрирани за аквакултури, т.е. ако даден водоем бъде отдаден на концесия, било то от община, „Напоителни системи”, Басейнови дирекции и т.н., този водоем след придобиване правото на ползване от този, който го е спечелил, той задължително трябва да се регистрира за аквакултури, т.е. вътре да се отглежда риба. И тогава начинът за добиване на тази риба ще се извършва по какъвто начин намери за добре самия собственик на този водоем. Тук се забранява единствено стопански риболов в държавните язовири, визирам „Жребчево”, язовир „Кърджали”.

ЮНАЛ ТАСИМ: Има отделен списък.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Има Наредба 37, в която са упоменати водоемите, които попадат в аквакултури, в които се променя тяхното предназначение. Всички останали са национални, държавни язовири и ние забраняваме там стопанския риболов, т.е. когато на тези водоеми бъде установено бракониери да извършват тази дейност, на базата на този член те се наказват.

ЮНАЛ ТАСИМ: Извинявайте, че в диалогова форма ще премина, госпожо председател.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не, нека изясним нещата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Вие с този текст заличавате ли онзи списък от приложението?

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Не, не.

ЮНАЛ ТАСИМ: Там има язовири, които са за стопански риболов. Има ли някой наредбата, защото не става ясно. Да, благодаря, защото съм се нагледал на много такива уж „леки” поправки, които след това създават много неудобства на много хора, затова искам да изчистим въпроса.
В наредбата има една таблица с 200 язовира и за всеки язовир е упоменато каква категоризация има – за любителски риболов, за аквакултури, стопански риболов, примерно „Бакър дере” е за стопански риболов. Сега какво правим?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тези водни обекти трябва да ги опишете какви са, защото иначе тази наредба става безпредметна.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Напротив. В тази наредба се определят водоемите и начина на ползване.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но наредбата е подзаконов акт.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Не може да се извършва в държавни язовири стопански риболов.

ЮНАЛ ТАСИМ: Наредбата е следствие от закона.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: А когато е на концесия?

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Точно това обясних, тогава няма никакъв проблем.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но закона написан така ще създаде проблем. Забраната е обща и е в закона. Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, просто текстът е изричен – няма да има стопански риболов. Точка. Текстът трябва да се коригира, категорично. И всичко, което го пише в наредбите нас не ни касае. В текстът трябва да е ясно за кои язовири и водоеми се отнася, иначе с този текст вие забранявате стопанския риболов във всички вътрешни водоеми в страната.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Да, които не са регистрирани за аквакултури.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Никъде не го пише това!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Никъде не го пише, господин Господинов, не може така да го приемем. „Воден обект” е най-общото, това е чл.17.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Нали наредбите ще стъпят на тоя текст!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Наредбата не може да противоречи на закон. Да дадем думата на главният юрисконсулт на ИАРА, заповядайте.

БОРИСЛАВ ЦВЕТКОВ: Добър ден, казвам се Борислав Цветков, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Едно уточнение само във връзка с разискването. В Закона за рибарството и аквакултурите към момента действащия, съгласно последните изменения, които бяха направени и публикувани в бр.59 от тази година, изрично се записа в чл.17, че стопанския риболов е разрешен в водите на Черно море и река Дунав. В предходната редакция беше записано „и вътрешните водоеми”, т.е. тази забрана, която се наложи за извършване на стопански риболов във вътрешните водоеми вече е действаща към момента.

Реплика: Няма такава забрана.

БОРИСЛАВ ЦВЕТКОВ: Има забрана.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Аз имам един конкретен въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: В момента гледам риба в язовир „Студен кладенец” и язовир „Кърджали” на садки. Вие с този текст ми забранявате тази дейност.

БОРИСЛАВ ЦВЕТКОВ: Не ви забраняваме.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Напротив.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Е как не ми забранявате!

БОРИСЛАВ ЦВЕТКОВ: Имате възможността да регистрирате аквакултурно стопанство.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбирам ви, колега, но това не става ясно. В чл.17, текстът, който сте предложили не става ясно, „воден обект” и има пълна забрана. Нито пише изключения, нито има следваща алинея, която да казва, че изключения от тази обща забрана са тези регистрирани обекти. Важно е какво казва този текст.
Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Точно в тази връзка, госпожо председател, искам да попитам колегите какво целят, какво искат да постигнат, а ние ще измислим текста как да го редактираме, така че да им свърши работа. Защото този текст, ако така го приемем, това значи, че утре вашите хора хващат някой, който лови в язовир и му създават неприятности, защото лови риба не в Дунав и Черно море. Затова да кажат каква е идеята, а комисията ще помогне.

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Той може да извършва стопански риболов във водоеми, на които е концесионер, собственик или ползвател.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, не случайно поставих така въпроса – обяснете какво е „аквакултура” и какво е „стопански риболов”. Едното ти го дава природата, другото го създаваш със съответните усилия. Нека стане ясно какво целим с този закон.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кой ще обясни какво е „стопански риболов”, какво е „аквакултура”, какво е „воден обект”? И какво искате с тази промяна да се постигне като ефект?

БОРИСЛАВ ЦВЕТКОВ: Идеята е да се разграничи усвояването на естествен ресурс от водните басейни от произведената в изкуствени условия продукция, каквато е аквакултурата, т.е. по същество извършването на стопански риболов във вътрешни водоеми не се различава от аквакултурите като усвояване на риба, но се различава по това, че при стопанския риболов се изземва естествен ресурс от водните басейни, т.е. един ползвател на такъв язовир го взима под наем и започва да черпи готов ресурс. Докато с изискването всички лица, които имат желание да усвояват ресурс, да са регистрирани като „аквакултури” се поемат определени задължения спрямо опазването на ресурса във водните басейни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Господин Цветков, един въпрос може ли?

БОРИСЛАВ ЦВЕТКОВ: Да, слушам ви.

ЮНАЛ ТАСИМ: Дай на юристи да решат проблеми и това ще е в ущърб на основни понятия в закона и на тези хора, които работят с тези понятия, моите извинения!
Ако съм ви разбрал добре, аз примерно съм регистриран като производител на аквакултури със съответните садки. Но има други около мен малки, големи язовири, които са сключили договори със собствениците на язовири за ползване на рибата за пет години и т.н., за което плащат. Сега с вашето предложение вие казвате на тези, които имат садки – вие сте регистрирани, вие може да ловите риба, но другите вече няма да ловят риба. Казвате – договорите са невалидни, защото има нов закон.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Дава се предимство на едните.

БОРИСЛАВ ЦВЕТКОВ: Напротив.

ЮНАЛ ТАСИМ: В тази специализирана комисия имаме различни тълкувания, а представете си ваши служители или други овластени как ще тълкуват тази норма?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, имате думата.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Съгласно това предложение в разглеждания проект днес, нормално се разбира, че стопански риболов може да се извършва само в Черно море и Дунав. Нищо друго извън това. И колегите от агенцията казват, че с наредба ще го променят след това. Законът не може да бъде променян с наредба и не може вие да забраните риболов във водни обекти в България извън Черно море и Дунав, освен ако няма някакъв интерес управляващата партия ГЕРБ или някой около ГЕРБ. Аз казвам мое мнение!

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Ще ви отговоря конкретно и ясно. В Наредба 37, която се цитира се определя начина на ползване на водоемите. В тази наредба ще останат всички водоеми както ги виждате в момента. Законът си е закон и ние няма да го нарушим с тази наредба.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нарушавате го, ако се приеме този текст.

ЮНАЛ ТАСИМ: Заличава се наредбата.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Стоянов, имате думата.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Според мен колегите от ИАРА искат да кажат, че когато развъждаш аквакултури, когато зарибиш и когато ти порасне рибата, и когато пуснеш мрежите да я извадиш това не е стопански риболов по смисъла на термина „стопански риболов” по т.28, а това е дейност от аквакултурата. И в този смисъл предполагам, че те като казват да не се извършва стопански риболов е по смисъла на т.28 – да пуснеш мрежи и да вадиш риба, която си е там и която ти не си регистриран да я отглеждаш и да я въдиш, ами само си взел разрешение да я ловиш. Това имат предвид. Може би е необходима редакция.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Явно, че това имат предвид, но само че така разписано, това не може да се случи. Затова предложих на колегите, ако целта е това, което току-що уточнихте, нека добавим тук самия текст, за да се разбере, че всички които гледат аквакултури са изключение, това е залегнало в закона, а не те да го пишат в наредба, което ще противоречи на закона. Да допълним текста.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, разбрахме какво цели ИАРА, но текстът се нуждае от редакция. Има ли предложения за редакция?

ЮНАЛ ТАСИМ: Госпожо председател, предлагам да отложим разглеждането на законопроекта за другата седмица, по-добре да закъснеем с една седмица, но да изпишем ясен текст, юристите да го прецизират.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, от редакция се нуждае само този параграф 1, не е необходимо да отлагаме целия законопроект. Предлагам ви да подкрепим текстовете от параграф 2 до параграф 14 на вносител, а за параграф 1 утре на извънредно заседание юристите ще ни предложат редакция и ще я гласуваме. Има ли други предложения по процедурата?

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Да не пропуснем наименованието на закона, предложението на комисията за нов параграф 1, а сегашния параграф 1 става параграф 2.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбира се.
Ако няма други предложения, колеги, подлагам на гласуване наименованието на закона на вносител, предложението на комисията за нов параграф 1, от параграф 2 до параграф 14 на вносител, които стават съответно с номера от 3 до 15, който е „за”, моля да гласува.



„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” приемаме законопроекта, като сегашният параграф 1 на вносител отлагаме за следващото заседание, за да получи подходяща редакция.

Преминаваме към точка 2 - обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за Българска агенция за безопасност на храните, № 254-01-102 внесен от Иван Иванов и Христо Христов на 25 октомври 2012 година.
Колеги, подлагам на гласуване наименованието на закона „Закон за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните”, който е „за”, моля да гласува.

„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” приемаме предложението.

По параграф 1:
„§ 1. В преходните и заключителни разпоредби в § 1, ал.4 запетаята след думите „контрола на фуражите” и думите „както и имуществото на Главна дирекция „Централна лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи”” се заличават, а думата „предоставят” се заменя с „предоставя”.

Предложение за редакция на Комисията на § 1:
„§ 1. В преходните и заключителнте разпоредби в § 1, ал.4 думите „както и имуществото на Главна дирекция „Централна лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи” се заличават, а думата „предоставят” се заменя с „предоставя”.

Колеги, предлагам да подкрепим текста на вносителя и да приемем редакцията на комисията, който е „за”, моля да гласува.

„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” приемаме предложението.

„Заключителна разпоредба” – комисията предлага да не подкрепим текста на вносителя, а да приемем предложението за редакция на комисията „Преходна разпоредба”. Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” приемаме предложението.

По параграф 2:
„§ 2. В Закона за храните /Обн.,ДВ, бр.90 от 1990 г., изм.и доп., бр.102 от 2003 г., бр.70 от 2004 г., бр.87, 99 и 105 от 2005 г., бр.30, 31, 34, 51, 55, бр.80 и 96 от 2006 г., бр.31, 51 и 53 от 2007 г., бр.36 и 69 от 2008 г., бр.23,, 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр.23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр.8 от 2011 г. и бр.54 и 77 от 2012 г./ в чл.2, ал.3, т.1 накрая се добавя „и зърното в необработен и/или непреработен вид”.

Предлагам да не подкрепим текста на вносителя, а да подкрепим редакцията на комисията, както следва:
„§ 2. /1/ Централната лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи към БАБХ преминава към Нацоналната служба по зърното.
/2/ Имуществото на лабораторията по ал.1 се предоставя на Националната служба по зърното със заповед на министъра на земеделието и храните.
/3/ Трудовите и служебните правоотношения на служителите в лабораторията по ал.1 се уреждат при условията на чл.123 от Кодекса на труда и чл.87а от Закона за държавния служител.
/4/ По искане на БАБХ за целите на официалния контрол лабораторията по ал.1 извършва анализи на зърно, зърнени продукти и фуражи по показателите в обхвата на акредитацията им.
/5/ Анализите по ал.4 се извършват за сметка на бюджета на Националната служба по зърното.”

Колеги, който е съгласен да подкрепим редакцията на комисията за параграф 2, моля да гласува.
„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” приемаме предложението, с което и законопроекта за изменение на Закона за Българска агенция по безопасност на храните, № 254-01-102, внесен от н.п. Иван Иванов и н.п. Христо Христов на второ гласуване.

По точка 3 „Текущи”. На днешното заседание сме поканили представител на неправителствените организации, които имат възражения относно промените в Закона за фуражите.
Заповядайте, представете се за протокола.


ИВАЙЛО ПОПОВ: Добър ден! Казвам се Ивайло Попов, член съм на Управителния съвет на Екологично сдружение „За земята”. Писмото, което изпратихме до президента е подписано от няколко организации, но аз нямам пълномощия да ги представлявам, тъй като много бързо се организира срещата, така че представлявам Екологично сдружение „За земята”. Вярвам, че аргументите и това, което ще кажа ще подкрепят и другите колеги, но все пак не мога да говоря от името на Политическа партия „Зелени” и т.н., говоря от името на Екологично сдружение „За земята”, което инициира отвореното писмо към президента.
Искам да се извиня също така, че външният ми вид не съответства на формата на срещата, но не очаквах, че ще бъда поканен и днес ще трябва да присъствам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, благодаря, няма никакъв проблем за външния вид.
Тази среща беше свикана спешно, тъй като ние изобщо не споделяме това, което е написано в писмото до президента и колегите, които са работили по закона ще обяснят защо. Не споделяме вашият извод, че е отпаднала някаква забрана за етикетиране. Вашите изявления в медиите бяха направени без изобщо да е имало опит за комуникация с комисията преди това, по време на дебата или веднага след приемането на измененията в закона, за да изясним позициите си, да се обясни и тогава вие да предприемете действия, а така на практика рискувахме да остане обществото с вашето разбиране, което според нас не съответства на текстовете в закона, така както бяха приети. Затова инициирахме срещата толкова бързо и мисля, че нямаше да има никакъв проблем, ако веднага след гласуването бяхте отправили въпроси си. И тогава нямаше да се налага толкова спешно да организираме тази среща. Вашата позиция я прочетохме.
От страна на Българска агенция по безопасност на храните, госпожо Тасева, имате думата.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Благодаря, госпожо Танева. Ще бъда много кратка в изказването си, след което ще предоставя възможността на колегата Манева, експерт от агенцията, да продължи.
Категорично сте се заблудили в текста на закона. Явно не сте виждали кораб натоварен с фураж или зърно. Самият текст на чл.23г започва с това „насипни и/или пакетирани” и затова е „или” в текста, защото на насипен фураж в огромен хамбар на кораб – на него няма къде да му сложиш етикет, той се придружава с документи. Толкова от мен. Давам думата на госпожа Манева.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Манева.
ПЕНКА МАНЕВА: Благодаря, госпожо Танева. Уважаеми колеги, това което каза д-р Тасева е точно така, това е била целта на разпоредбата. Не се премахват изисквания на закона, а се въвеждат допълнителни изисквания относно декларация за насипни фуражи. Така че аз не виждам да има противоречия с изисквания на европейското законодателство, тъй като когато говорим за фуражи генетично модифицирани се прилага единствено и само европейското законодателство. Освен това бих искала да допълня, че за тази разпоредба има предвидена и наказателна санкция, която наказателна санкция е доста висока, за да има възпиращ ефект. Така че нашият потребител, нашия гражданин да може да направи своя информиран избор.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Само да попитам – за коя санкция, за коя санкция казвате, че има предвидена, за чл.23г?

ПЕНКА МАНЕВА: Да.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Нашите коментари, защо предизвикахме целия този дебат в обществото. Първо, това „или”, което казвате, ние разбираме, че сте искали да конкретизирате за насипните фуражи. На нас ни е ясно, че те не могат да бъдат етикетирани, затова и в регламентите обикновено има две алинеи за това нещо и се разграничава. Там пише, че за етикетирани фуражи трябва да има на етикета, а за насипните трябва да бъде в придружаваща информация, но тъй като тук текста е в едно изречение, касае и двете, това „или” не е уточнено. Ако пишеше „или в придружаващата партида документи”, когато става въпрос за насипни фуражи, „или на етикета”, когато става въпрос за пакетирани бихме се съгласили с това нещо, но не сме съгласни, че 100 % тълкуването на тази норма би било такова, каквото вие го правите, тъй като четейки това изречение, консултирахме се и с юристи, не става ясно това „или” кое касае. Няма уточнение, че само за партидата документи би важало само за насипни фуражи. Ние се притесняваме, че от това биха се възползвали вносители и търговци на фуражи, които пакетират също така.
Относно санкцията, това беше и нашият най-голям проблем, по принцип, със Закона за фуражите. Ние много се зарадвахме и затова не реагирахме, не сме се свързвали с комисията, защото видяхме, че на първо четене подкрепяте текста, мина закона. На първо четене изрично в ал.2 се говореше, че производителите и търговците на фуражи са длъжни да предоставят на купувачите информация, че фуража съдържа или се състои от ГМО, както и уникалния код на ГМО и т.н., и на етикета на продукта, т.е. имахме изрична норма, в която се казва, че трябва да го има в етикета на продукта и тогава тази санкция, за която говорите би се прилагала.
Когато говорим за чл.23в, който препраща към регламентите, наистина той препраща и остава, ние не сме казвали, че той отпада, но за него нямаме предвидена санкция. Може ли да ми кажете...

ПЕНКА МАНЕВА: Разбира се, бих могла да ви кажа, защото това е допълнение към чл.6, ал.1 от Закона за фуражите, в който, в момента не мога точно да цитирам къде е наказателната разпоредба, която в момента съществува в действащия закон.

ИВАЙЛО ПОПОВ: В момента съществува това, което ние сме извели, съществува една обща разпоредба към закона, която казва, че всички други нарушения на етикетирането се наказват, нямам пред мен закона, за да цитирам, но глобите там са смешни, нещо от сорта на 500 или 2000 лева, не мога да цитирам, но нямаме специална норма, която да касае неетикетиране на фуража. И ще ви представя проблем, който от миналата година го има – за първи път Българска агенция по безопасност на храните хвана търговец на фуражи, историята се развива края на 2011 година, не можахме да получим по достъп до обществена информация преписката, за да видим точно кога е установено, затова не мога да ви кажа дата, но тогава министър Найденов и на парламентарен контрол, и пред медиите потвърди, че санкция на нарушителя не е наложена. Беше открит фураж, ние също бяхме правили изследвания и бяхме хванали този фураж, че има ГМО, а го няма на етикета и санкция не беше наложена. Неюридическият аргумент тогава на министър Найденов беше, че производителя имал етикетите на склад или нещо от този род, т.е. ние видяхме тогава на практика как с действащия закон не стигаме до санкция за такова нарушение. И затова ние настояваме чл.23г така както е внесен да си остане, той създава едно задължение за етикетиране и има съответната сериозна санкция. Това са нашите аргументи да настояваме да се запази в този вид и ще настояваме президента да го върне и да се приеме по този начин.
Аз бих искал да чуя аргументи защо това е променено и не е както беше на първо четене, защото за да се направи промяна трябва да има според мен аргумент. Четох стенограмата от вашето заседание, не се вижда защо е направена тази промяна. Искам да ви обясня и това, че не сме се свързали с вас по простата причина, че ние нямаме как официално освен чрез сайта на Народното събрание да виждаме какво се случва. Все още го няма законопроекта така както е минал на второ четене в зала на страницата, затова ние получаваме информацията по-късно. Ние разбрахме в петък вечер, че има промяна в чл.23г.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Изобщо не съм съгласна с вас. Всички заседания на Комисията по земеделие и гори, на всички комисии, са публични, секретарката излезе, но ако дойде ще ви каже как тук сме имали по 60 човека изявили желание да присъстват, така че това, което казвате изобщо не е вярно. Второ, по отношение на дневния ред, на приетите законопроекти, и в момента да отворим сайта на Народното събрание ще ги видите, просто най-вероятно не знаете къде точно да търсите. Затова въобще не съм съгласна с вас.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Говоря за стенограмата от пленарното заседание на Народното събрание, а не на комисията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Казахте, че приетия текст на второ четене на комисията все още не сте го видели.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Не на комисията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Този текст, който е гласуван в Народното събрание – в такъв вид беше приет на второ четене и на комисията.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Съгласен съм, но ние не знаем какво е прието в Народното събрание все още.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В Народното събрание не мога да кажа дали е изнесена стенограмата. Тъй като това е предложение за редакция е на комисията, юриста да обясни защо я е направел така. Но този текст от преди един месец поне го има на сайта на Народното събрание, защото Закона за фуражите чака три седмици четене в пленарна зала. Отворете сайта на Народното събрание, може да се провери кога е публикуван. Приетият законопроект е съгласно работния доклад на комисията, който стоя една седмица преди заседанието на комисията, оттам чакахме ред три седмици за пленарна зала. Поне от месец и половина това е на сайта на Комисията по земеделие.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Добре, съжалявам, това е наш пропуск, обикновено следим какво се случва.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да ви кажа и друго, че чл.23г го нямаше изобщо преди тази промяна. Не смятам, че е правилно вашето искане, чак да се налага „вето”, за текст, който е нововъведен за задължение, в допълнение. Никой не ни го е искал, просто национално решение да се въведе още една тежест, административна, на вносителите с оглед информираността. Никоя от организациите подписали искане за „вето” не е поискала това, камо ли да говорим за умисъл, че някой иска да премахне някоя забрана, при условие, че този член е нов и се въвежда допълнителна тежест, а чл.23в, който регламентира етикетирането нито е редактиран, нито е отменян. И според мен тук говорим за съвсем други мотиви за това писмо до президента. В момента имаме два закона, на Земеделската комисия, ако вие смятате, че този текст, който предлагате на чл.23г да има запетая, това което е за придружаващи документи, да уточним, че е за насипни или за етикети, когато е пакетиран – това може да го направим още на утрешното заседание, но ще промените ли писмото си за „вето”? Няма!

ИВАЙЛО ПОПОВ: Не, напротив ще променим писмото си, ако чл.23г остане както беше внесен на първо четене и още утре ще излезем официално. Ние нямаме идея да се конфронтираме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Много е странно, комисията при това единодушно, тук са и колегите от Българска агенция по безопасност на храните, с оглед информираността на потребителите ние въвеждаме допълнително задължение, което не ни е по регламент, а само за да бъдат информирани потребителите. И изведнъж в публичното пространство излизате със съобщения, че махаме задължителното етикетиране, едва ли не правим всичко скрито, само и само да се внесе ГМО – безкрайно неправилно при условие, че тази редакция, за това нововъведение от един месец стои на сайта на нашата комисия в работния доклад.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Бъркате, че нямаме задължение по регламент.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не бъркам. Много добре знам, че задължението, което въвеждаме с чл.23г изобщо не е задължение, което следва да въведем, а е допълнение. Юристът да обясни за редакцията, която е направил.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: В допълнение на това, което каза госпожа Танева и за да уточним – чл.23в е този, който регламентира етикетирането на фуражите, които съдържат ГМО. Той препраща към регламентите. Освен това регламентите се прилагат пряко. Това е всичко, което регламентира етикетирането. Новият чл.23г е текст, който въвежда допълнително изискване, за да се извършат лабораторни анализи на операторите, на производителите на фуражи имат задължение да въведат системите НАССЕР и те извършват съгласно системите допълнителни анализи.
Съгласно регламенти 1830 и 767 когато фуражът е пакетиран той задължително е с етикет и самия регламент урежда съдържанието на етикета. Той се прилага пряко и нашият закон в чл.23в препраща към него. Когато фуражът е насипен няма начин той да бъде с етикет, той задължително е с придружаващи документи. Обаче регламента казва – тогава, когато фуража е насипен придружаващите документи съдържат реквизитите такива, каквито трябва да бъдат на етикета. В този смисъл вече мога да онагледя и с пример. Когато влиза, например, фураж какъвто е соевия шрот, един производител като го вземе от кораба в насипно състояние той го преработва, използва го и създава някакъв друг фураж. Той след като го преработи може да го пакетира и като го пакетира е длъжен да постави новата информация от анализа на етикета. Когато обаче той го пуска на пазара в насипно състояние няма как да има етикет и регламента предвижда единствено придружаващи документи и в този случай той трябва да запише тази информация за ГМО, която информация е получил от резултата от лабораторния анализ, който е извършил като е направил фуража, тогава го записва. Когато фуражът е пакетиран – той е с етикет, когато е насипен – е с придружителни документи. Няма как и двете да се случат, затова е тази редакция. И отново искам да подчертая, че това е допълнително изискване и което се въвежда когато системата НАССЕР изисква да се направят съответните анализи, само за тези допълнителни анализи. Изобщо не се коментира изискването за етикетиране на ГМО-фуражите регламентирано в регламента и чл.23в в действащия Закон за фуражите, който е пределно ясен и препраща към регламентите. Също така регламентите се прилагат пряко.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Аз съм съгласен, че се прилагат пряко и тогава не разбирам защо въвеждаме чл.23г като задълженията за проследяемост, етикетиране и т.н. ги има в регламента?

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Както госпожа Манева каза, това е решил законодателят в лицето на изпълнителната власт, това се прави единствено с желанието потребителя да бъде информиран, да бъде гарантиран още веднъж. Всичко, което е предвидено в регламентите се спазва. Това е едно надграждане, което и госпожа Танева го каза, едно допълнение, което законодателя въвежда.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Единственото, което виждам е въвеждане на санкция, нещо което аз адмирирам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви казах, въвежда се лабораторния анализ. Да, госпожо Манева, заповядайте.

ПЕНКА МАНЕВА: Всичко казано до тук подкрепям изцяло и бих искала да обърна внимание, тъй като виждам, че прекрасно познавате законодателството за генетично модифицираните организми, че в чл.4, параграф 6 на Регламент 1830 изрично е казано в края, след буква „б” това, което вие обяснихте и което ние подкрепяме и знаем, че настоящия параграф не засяга други специфични изисквания в законодателството на Общността. В подкрепа на това, което обясни господин Стоянов, че извън регламентите за ГМО имаме задължителни изисквания за етикетиране на насипни и пакетирани фуражи и как ще бъдат доставени те до потребителите, за да бъдат те информирани в Регламент 767 от 2009 година. Така че изискването на 1830 е надграждащо на Регламент 767 от 2009 година и задължително, новото е само допълнителното изискване, което не знам как сте го пропуснали, че се въвежда задължително изискване за лабораторен анализ и оттам нататък се въвежда още едно изискване, че самия оператор е задължен в рамките на 5 години той да съхранява тази информация с оглед на това да се изпълнят изискванията на чл.18 от Регламент 178 от 2002 година, т.е. да има проследяемост по цялата верига и да отпаднат всякакви съмнения, че в крайна сметка потребителят не е информиран и може да бъде извършена такава проследяемост по цялата хранителна верига, стъпка напред и стъпка назад. Благодаря.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Аз пак не разбирам защо в такъв случай не е останала първоначалната редакция. Ще ви кажа защо питам. Така както е първоначалната редакция, изрично в нея /изключени микрофони/ ...това, което ние се чудим защо липсата на етикет би останала извън тази санкция, която вие предвиждате, каква ще е тази малката, общата санкция?

ПЕНКА МАНЕВА: Съжалявам, аз не съм юрист, аз съм експерт, но бих искала само това да кажа, че в крайна сметка това, което д-р Тасева каза и което и госпожа Танева и господин Стоянов обясниха, фуражите се предлагат на пазара в насипен и в пакетиран вид. Това са двете опции. Те не могат да бъдат едновременно пакетирани и насипни. Те са или пакетирани, или насипни. Когато са пакетирани няма проблем, те са с етикет, когато са насипни – те се придружават с документ, като за него има същите изисквания като за етикета, така че когато ние говорим за предлагане на пазара на насипни или пакетирани фуражи, това се има предвид. Те не могат едновременно да бъдат на пазара и по двата начина – хем пакетирани, хем в насипно състояние.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Госпожо, всичко това което казвате няма нужда да го коментираме, защото каквото и да правим в нашия закон, то е регламентирано в Регламент 1830, ясно е написано и винаги е действало откакто е приет 2003 година и откакто сме член на Европейския съюз. Въпросът е какво правим с този член, добре, разбрах – вкарваме лабораторните анализи.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И надграждаме режима, който е съществувал.
ИВАЙЛО ПОПОВ: Да, съгласен съм, но пак ви обръщам внимание...

ПЕНКА МАНЕВА: Административна тежест към оператора, така че обществеността да има информация за това какво се изхранва, какво се прави, за това, че на тези фуражи, които се предлагат на пазара са им извършени лабораторни анализи и е установено, че те са съответстващи на изискванията на европейското законодателство, а то е 1829, така че на пазара да не могат да се предлагат фуражи, които не са получили разрешение на ниво Европейски съюз.

ИВАЙЛО ПОПОВ: С това се съгласявам. Аз пак коментирам санкцията и защо отстъпваме от това санкцията, която е вкарана да касае етикетирането, защото пак ви казвам прочетете ал.2. Така както е разписана ал.2 в първия вариант „Производителите и търговците на фуражи по ал.1 са длъжни да предоставят на купувачите информация, че фуражът съдържа или се състои от ГМО както и от уникалния код на ГМО в писмен вид в придружаващата партида документи и на етикета на продукта.” Аз бих се съгласил тук да уточним „...и на етикета на продукта, когато е пакетиран”. На нас ни е ясно, че няма как насипния фураж, а и регламента го постулира това, няма как насипния фураж да бъде етикетиран. Ние не искаме да има етикети на насипния фураж, ние искаме на пакетирания да го има на етикета и голямата санкция, която е вкарана да важи.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Вие искате да има по-висока санкция и за етикетираните?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Да, специално, защото така както беше чл.23г в първата редакция при липса на етикет ние можеше да говорим....

ПЕНКА МАНЕВА: Придружаващата партида документи, включително писмото, чета на страница 2 това, което сте дали, втори абзац, предполагам, че това е текстът, който визирате „...предоставя на купувачите резултати от лабораторни анализи за това, че фуража съдържа или се състои от ГМО както и от уникалния код на ГМО в писмен вид в придружаващата партида документи.”. До тук става дума за насипни фуражи.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Кой го разбира това? Как е отбелязано в текста на закона, че става дума за това нещо?

ПЕНКА МАНЕВА: Ако с придружаващата партида документи насипни фуражи, защото горе имаме „пакетирани или насипни фуражи”, нали го виждате? В началото на изречението.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Само че така както е написано това „или” може да се отнесе за всички неща, насипни, пакетирани фуражи, че трябва да се предоставят резултати от лабораторните анализи, фуража се състои и т.н., в партидата документи или върху етикета на продукта. Никъде няма изрично отбелязване, че партидата документи когато става въпрос за насипно или върху етикета на продукта, когато става въпрос за пакетирани.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Когато са пакетирани фуражите, само етикета е носител на информация. Придружаващия пакет документи е само за насипния фураж.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Не е необходимо, защото Регламент 767 го казва, аз съм ви дал и текста на регламента, чл.11, параграф 2. Текстът казва, че когато фуража е насипен, то тогава в придружаващите документи трябва да са въведени всички реквизити, които се изискват и за етикета на пакетираните.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Ако това е проблема и ако вие искате това разграничение, ние бихме искали да го видим ясно в текста, както е разписано и в двата регламента.

ПЕНКА МАНЕВА: Бихте ли погледнали чл.11, параграф 2 в документите, които имате, на Регламент 767, който казва така „Фуражните суровини или комбинираните фуражи предлагани на пазара в насипно състояние или в незапечатани опаковки...” и тук имаме съюза „или”, защото те са или в насипно състояние, или в пакетирано състояние.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: И вече се казва „...се придружават от документи, които съдържат всички данни, чието поставяне върху етикета се изисква в съответствие с регламента.”

ПЕНКА МАНЕВА: В Регламент 1830, който казва, че в настоящия параграф, говорим за чл.4, параграф 6, настоящият параграф не засяга други специфични изисквания в законодателството на общността, така че двата законодателни акта се прилагат еднакво, по един и същи начин и тогава санкцията, която е визирана в чл.77 се отнася както за пакетирани, така и за насипни фуражи.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Добре, вие искате да ме убедите, че санкцията по чл.76б при липса на етикета на фуража, че съдържа ГМО би се приложила тази санкция категорично. Моля и юристите да го потвърдят това, защото нашия анализ показва друго. Според нас пак би се приложила онази обща санкция, която е за всички други нарушения, ако въобще се приложи. Тъй като сте представител на БАБХ аз бих искал да ми обясните как твърдите, че имаме перфектно законодателство, а когато се открива фураж с ГМО без етикет, пакетиран фураж без етикет ние не налагаме санкция и вие твърдите, че нашето законодателство е наред и всичко е наред! Моля, обяснете ми го, защото имаме такъв прецедент.

ПЕНКА МАНОВА: Дайте да решим този случай и ще преминем и към това.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Този случай е точно за това. Ние искаме да имаме едно добро законодателство, ясно и точно, с ясни и точни санкции, а с такива „или” когато преди това имаме няколко хипотези в изречението, две хипотези, и след това имаме „или” без да става ясно за какво става въпрос, пак имаме едно неясно законодателство. Ние се притесняваме, че това може да се използва за шикалкавене.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уточнете каква е претенцията ви, защото се объркахте ми се струва. Прочетохме ви всичко, което е записано в регламентите.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Регламентите ги има от 2003 година.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Изслушайте ме. Когато става въпрос за насипен фураж, става въпрос за придружаващи документи, които съдържат всички необходими данни, когато става дума за пакетиран фураж информацията е на етикета. Това е.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Регламентите ги имаме, препратката я имаме, имаме нарушения, няма наложени санкции.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Значи вторият ви проблем е санкцията.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Несъвършенство на законодателството ни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Какво е предложението ви за санкцията?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Има два варианта, да има ясен текст в чл.23в където се препраща.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Чл.23в не сме го променяли, приемате това, утре да не излезе, че променяме чл.23в.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Никога не сме твърдели, че променяте чл.23в. Това което ние виждахме в чл.23г беше, че освен препратка в чл.23в, в чл.23г, ал.2 имаме по нашето национално законодателство едно задължение за етикетиране, категорично. И това вървеше със санкцията на чл.76б. Според нас вариантът, който виждаме сега написан няма яснота, че трябва да бъде поставено на етикета, говоря за чл.23г, не за чл.23в.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Да обобщя, т.е. ще бъде добре в тази нова редакция, чл.76б сега по доклад е чл.77а и той казва така „Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл.23г или чл.23д се наказва с глоба...”, т.е. според вас е добре тук да добавим и чл.23в, който е за етикетирането.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Това е вариант.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Това е вариант, да се добави „...наруши разпоредбата на чл.23г, чл.23д или чл.23в се наказва с глоба...”.

ИВАЙЛО ПОПОВ: За нас вариантите са два: или да остане първия вариант с уточнението, че етикета, става въпрос за пакетирани фуражи.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Това, което казвате е по-неясно, защото има противоречие, ако остане означава, че се изисква при пакетиране две неща, а регламента казва, че когато имаш пакетиране имаш етикет.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Може да се разграничи в текста, съгласен съм, че не е перфектна и старата редакция.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Затова тази е по-прецизна.

ИВАЙЛО ПОПОВ: И в двете не се уточнява, достатъчно непрецизни са и двете за разлика от регламента, който си е прецизен. За нас варианта е или да остане така както беше преди с уточнение, че когато е пакетиран само етикет се изисква.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Новата редакция с такова допълнение, така ли?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Или само да допълним санкцията, какво искате?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Един от двата варианта.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, ако сложим на санкцията и чл.23в удовлетворява ли ви?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Абсолютно ни удовлетворява.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Защото вие преди малко казахте, че новата редакция на чл.23г не е достатъчно прецизна.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Да, според нас новата не е достатъчно прецизна и с това „или”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но много по-прецизна.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Това е въпрос на различни гледни точки. Ние го коментирахме с юристи, те ни казаха, че това „или” може да се отнесе за двете хипотези – насипно или пакетирано.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не са запознати добре с всички регламенти, затова така са казали.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Не, не, регламентите са ясни. Ние поемаме някакво задължение, което по-неясно, защо го правим?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е допълнително задължение за лабораторния анализ.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Добре, аз съм съгласен, ако бяхте уточнили, че се отнася за това, ние нямаше да имаме критика.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние даже мислехме, че ще бъдем похвалени!

ИВАЙЛО ПОПОВ: Между другото ние подготвихме прессъобщение, с което да ви похвалим за санкциите и за всичко, но когато видяхме тази редакция се уплашихме, съжалявам, може би малко параноично действахме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че неправилно е изтълкувано. Добре, да приключим конструктивно. Аз също бих желала санкциите да са много високи за злоупотреба с информираността за ГМО.

ИВАЙЛО ПОПОВ: И да се прилагат. Аз така и не чух коментар от представителите на БАБХ защо при перфектното ни законодателство нямаше санкция в случая, в който хванаха нарушение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В интерес на истината, БАБХ не са се подготвили с доклад за такива случаи, но няма проблем да направим едно заседание на комисията и да се изнесат всички такива случаи.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Ако може да направим това, ще бъде много хубаво, защото ние от една година се опитваме да получим документи по тази преписка, за да видим на какъв закон са се позовали проверяващите и не са наложили санкцията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре и това ще направим, но сега да не се отклоняваме от темата, колега, защото сме в процедури, чрез които може да направим всичко така, че всички страни да смятат, че са защитени интересите им без да става дума за такива драми, за „вето”, заради вкарано ново задължение за информираност на потребителя, което стои несериозно.
Според мен увеличените санкции са нещо положително, безспорно стига да се прилагат, ако в чл.77а след като тези санкции важат за чл.23г, чл.23д включим и чл.23в.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Ако успеете да уточните в това изречение, че това „или” става въпрос за пакетирани или насипни, защото е много лесно.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: То регламента го казва.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Или пишем „етикети за пакетираните и документи за насипни”.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Ще бъде перфектно и ви обещавам, че ще изпратим прессъобщение, с което да приветстваме вашето решение.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Да, затова бих помолила да стане по-бързо, защото от публикациите, които излязоха днес в медиите, като разбрах какви жестоки изменения и какви лобистки интереси съм защитила, като съм чела закона, просто се потресох.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Няма нищо лично към никой.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но в конкретния случай, аз отсъствах и в зала госпожа Янчева просто беше четеца в зала, нищо че бяхте писали, че аз съм чела, но тя нито имаше допълнителни предложения към внесения законопроект от Министерски съвет, нито нищо.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Писали сме, че сте председател на комисията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисълта ми е, че Христина Янчева влезе в това само, защото го чете. Основното е, че се създава погрешно впечатление, а ние в крайна сметка утежнихме режима, като воля. Аз смятам, че нашата комисия, включително по Закона за горите в окончателния вид, в който се прие направихме консенсусни споразумения с неправителствените организации и никой тук не си е позволил да предприеме нещо в обратната посока.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Явно става въпрос на добра разбираемост между двете страни, надявам се, че е само това. За да избягваме такива неща, хубаво е да си говорим преди влизане на законите в зала.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз нали това казах, работния доклад беше един месец на сайта. И тъй като всички приети промени бяха в утежнен режим, не се прояви никакъв интерес от еко-организациите и аз помислих, че поне веднъж ще са доволни. При други законопроекти въобще не е било така. И сега, когато всичко е прието, след като един месец работния доклад е бил в този вид на сайта, изведнъж ставаш сутринта с някаква драма, която не знаеш от къде идва.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Добре, ако вие поемате ангажимента да ни обясните как ще бъде извършена тази промяна без „вето”-то, аз поемам ангажимента с колегите от другите организации ние да напишем едно писмо до медиите и да обясним, че е станало недоразумение и сме намерили изход.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще ви кажа вариант, надявам се да бъдем подкрепени, защото той е на ръба на процедурата, ако мога така да кажа, но вие ще сте по-удовлетворени от това. В чл.23г където ви притеснява съюзът „или” в придружаващите документи ще напишем, това е мое предложение, господин Стоянов, моля да слушате, в чл.23г ви притеснява предпоследното изречение „в придружаващата партидата документи за насипния фураж или върху етикета на продукта за пакетирания фураж.” Това удовлетворява ли ви?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Точно така плюс добавката, че санкцията важи и за чл.23в.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това ще го направим в чл.77а, ще допълним чл.23в. Това ще го направим с предложение на работната група на заседание на Комисията по земеделие.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Това как ще стане, при положение, че е минал закона на второ четене?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Той е приет и ще се обнародва. Със Закона за рибарството и аквакултурите може ли да го направим?

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Тъй като преди малко гледахме изменения в Закона за рибарството и госпожа Танева има предвид да се включи като изменение в Закона за рибарството и аквакултурите, в Преходните и заключителни разпоредби, което да стане веднага, ще има две точки.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това не е много редно, но за да се убедите във волята на комисията, съм склонна да понеса критиките.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Но това изменение, правно-технически като влезе, да се изчака обнародването на Закона за фуражите, защото там текстовете са различни, след което да мине през пленарна зала и това изменение, след като закона се обнародва, за да може да се насложи и това изменение.
Може да го направим всъщност другата седмица с измененията в Закона за лова и опазване на дивеча.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, имаме два закона в процедура. Това изменение можехме да го направим още утре, ако закона беше обнародван. Имаме два три закона в процедура, в които като допълнително предложение, след обнародването на този Закон за фуражите, ще ги включим като допълнителен параграф.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Разбрах, ние трябва да преглътнем президента да не наложи „вето” и да чакаме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Текста сега го уточнихме, ако беше обнародван закона още утре щяхме да го направим, сега остава за другата седмица.

ИВАЙЛО ПОПОВ: А може да комуникираме, за да може да видим предложенията за текстове преди да влязат в пленарна зала?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Още утре можете да ги получите по имейла, господин Стоянов ще се погрижи.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Добре, разбрахме се. Но за мен би било много добре, ако се намери вариант да разберем защо не се е приложила санкцията по закона, пробвахме да получим информация по достъп до обществена информация сме пробвали, и до министерството, и до Българска агенция по безопасност на храните, но без никакъв резултат. Единствено на парламентарен контрол министър Найденов каза – защото имало етикети в склада, което нас ни втрещи, защото няма нито европейско, нито българско, което да освобождава нарушител заради това, че има етикети в склада. Не знам дали това официално в преписката е влязло, но това беше обяснението на министър Найденов.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Говорите за случай от края на миналата година?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Да.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Не е възможно от Българска агенция по безопасност на храните да се питали нещо, да сте искали нещо и ние да не сме ви отговорили. Какво означава „без резултат”?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Мога да ви представя документи, отговаря се, но много често не това, което искаме.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Ние ви отговаряме това, което е реалността. Но ще проверим.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Аз искам преписката, а на мен ми се отговори с преповтаряне речта на министър Найденов от парламентарен контрол. Искам преписката по случая. Обяснявам за какво става въпрос, казвам, че искам преписката, но ми се отговори с преразказ на думите на министър Найденов, но преписка не получих. Не знам, може би част от нея е служебна информация и с това бихме се съгласили, но отговорът не беше такъв. Ние тогава не можахме да ви съдим съответно, за да получим това, което искаме, за съжаление нашите бюджети са много ограничени, дори адвокатските хонорари не може да си позволим.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Няма за какво да ни съдите, ние сме една организация, която много съвестно си върши работата. Ще проверим и ще ви информираме. Сега не мога да ви отговоря.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Разбирам, аз просто представих случая, защото това е пример как уж имаме перфектно законодателство, а в крайна сметка няма санкция.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Вярвайте, че има и воля да се вършат нещата.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Мога ли да повдигна още една тема, пак във връзка със закона. Запознати сме, че в някои от агенциите в България има случаи, в които част от административно-наказателните санкции се връщат, не отиват директно в бюджета, не знам как става, може би през бюджета, но част от санкциите отиват в агенциите целево.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Вече не може да стане, променен е закона.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Защото ние имахме предложение, част от санкциите при нарушено етикетиране, в случая на фуражи, да се връщат в БАБХ, за да разполагате с повече пари за тестове, защото ние виждаме сега, че от година на година все по-малко тестове се правят и за храни, и за фуражи, и в Агенцията по околна среда когато става въпрос за освобождаване, навсякъде имаме занижен контрол от гледна точка на тестове. Надяваме се, че само финансови са причините и ние мислехме за такъв инструмент, но явно това не е възможно по новите разпоредби.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: По принцип преди това е било възможност на законодателя да стимулира служителите си да съставят актове и те са получавали процент ДМС, ако са наложени тези актове, но това се промени.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Разбрах, ще търсим други начини, защото нашата идея беше такава – ако има много санкции, да има повече пари за тестове, ако няма толкова санкции – да няма толкова пари, знаем, че това не са евтини процедури и не може да тестваме всеки един фураж.
Добре, аз ще говоря с колегите. Възможно ли е да излезете в медиите, да съобщите официално за тази промяна, а ние след това ще излезем също официално и ще кажем, че сме съгласни, че всичко е било недоразумение и ще оттеглим „вето”-то. Извинявайте за недоверието, но докато не го видя това нещо.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Аз също бих помолила да не изпадаме в режим на обяснения, в смисъл излизаме и казваме „Поемаме ангажимент да направим някакви промени, защото видите ли ние се опитваме нещо да пробутаме, ама то не стана затова сме съгласни да го променим” – така ще прозвучи. От друга страна наистина става въпрос за недоразумение, никой няма предвид това, което вие сте разбрали и понеже вие не го разбирате по начина, по който го тълкуваме ние, ние се съгласяваме да вкараме някакви допълнения, включително и санкциите, и вие казвате „Няма как да ви повярвам!”! Повярвайте ми, аз лично гарантирам, че след като съм поела ангажимент ще бъде спазен.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Ние не сме цитирали никъде името ви и по никакъв начин не ви обвиняваме, това не идва от нас. Второто нещо, което обещавам да направим, поне от Екологично сдружение „За земята”, надявам се и другите организации да се съгласят, ние да обясним, че става въпрос за техническо недоразумение, седнали сме и сме се разбрали за уточняващи текстове.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И сме се съгласили увеличените санкции да важат и за други случаи.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: По принцип когато се вкарва нов текст законът регламентира – текст – санкция. Когато се вкарва нов текст се разписва нова санкция.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Аз го разбирам, но за чл.23в няма специална санкция, видяхме, че в чл.23г, че това задължение за етикетиране се повтаря и че тогава ще влезе санкцията, това беше нашата голяма надежда.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но разберете и колежката.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Разбирам и искрено се извинявам, защото това не сме го направили ние. Още утре сутринта ще представя какво се е случило на тази среща.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз още сега ще дам интервю за „Нова телевизия”. Вие не можете ли по-бързо да реагирате?

ИВАЙЛО ПОПОВ: Аз също имам уговорка за интервю за „Нова телевизия”. Тази вечер от „За земята” мога да пусна това нещо, но за другите организации не мога да гарантирам, че ще се консолидираме толкова бързо.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз също ще обясня, че става дума за недоразумение, че всичко е изяснено и в дух на добра воля увеличените санкции за неизпълнение на отделни текстове ще бъдат приложени и за стари текстове.

ИВАЙЛО ПОПОВ: Адмирирам това.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, колеги, смятам че изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието!

/Заседанието бе закрито в 17,30 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА


56 472 знака