Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
20/12/2012
Изслушване на информацията от Министерство на земеделието и храните и председателя на Селскостопанска академия за финансовото състояние на Селскостопанска академия поискана от група народни представители от Комисия по земеделие и гори, внесена под № 254-00-225 на 13 декември 2012 година.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 99
На 20 декември 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информацията от Министерство на земеделието и храните и председателя на Селскостопанска академия за финансовото състояние на Селскостопанска академия поискана от група народни представители от Комисия по земеделие и гори, внесена под № 254-00-225 на 13 декември 2012 година.
2. Текущи..
Заседанието бе открито в 14,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното заседание на Комисията по земеделие и гори с предварително обявения дневен ред:
1. Изслушване на информацията от Министерство на земеделието и храните и председателя на Селскостопанска академия за финансовото състояние на Селскостопанска академия поискана от група народни представители от Комисия по земеделие и гори, внесена под № 254-00-225 на 13 декември 2012 година.
2. Текущи.
По-голямата част от народните представители отправили това искане са в залата, поради което предлагам да открием днешното заседание.
Гости на днешното заседание на Комисия по земеделие и гори са заместник-министъра на земеделието и храните госпожа Светлана Боянова, проф. Петър Славейков, председател на Селскостопанска академия, господин Валентин Бъчваров, научен секретар на ССА, Лидия Къдринова – финансист, Сашка Георгиева, главен счетоводител и Маргарита Кожухарова от Пресцентъра на Академията.
Други предложения по дневния ред има ли? Няма. Тогава започваме с точка първа. Обръщам се към вносителите на питането – искате ли да уточните въпросите си към Селскостопанска академия? Да, господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, от вчера има раздвижване по въпроса и настоящото разглеждане за финансовото състояние на Селскостопанска академия. И все пак искаме да чуем какво се случва, не случайно всички представители на политическите сили от опозицията се подписаха под това искане - да изслушаме какво се случва в Селскостопанска академия. Ние сме притеснени от фактът, че втора година по ред самия бюджет се намалява с по 5 милиона и сега разбираме, че това са последствията. Но въпреки всичко там работят много хора, поправете ме ако греша, но са около 3 хиляди човека.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Две хиляди и шестотин.
ПЕНКО АТАНАСОВ: И тези хора чакат заплатите си за ноември и декември. За нас е изключително безпокойство, надявам се и за вас, изплащането на заплатите да се случи, това е основният ни мотив и мисля, че ще отговорите със същата загриженост.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други уточняващи въпроси има ли? Ако няма давам думата на заместник-министър Светлана Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Точно така, аз ще ви отговоря със загриженост, защото освен всичко друго съм и председател на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество в Министерство на земеделието и храните. Искам да ви кажа, че финансирането, изобщо преструктурирането на Селскостопанска академия присъства във всеки дневен ред. И наистина почти изцяло всяко заседание преминава в дебата за Селскостопанска академия, но за съжаление, да заложени са по-малко пари като бюджет за Селскостопанска академия. С вас също сме го обсъждали по време на обсъжданията на съответния Закон за държавния бюджет за съответната финансова година, но в крайна сметка всички бяхме с ясното съзнание, че този намален бюджет ще изисква реформи. Тъй като Селскостопанска академия е по-автономна в сравнение с останалите второстепенни разпоредители на Министерство на земеделието и храните, там имаше и промени в ръководството, в крайна сметка тези реформи не се проведоха или една много малка част от тях и то със закъснение. Това породи и дефицита, т.е. от самото начало е ясно, че парите са по-малко, защото е необходимо да бъдат направени реформи, за които всички се съгласихме, че са необходими, в Отрасловия съвет, поради тази причина се създаде и това напрежение. Тук искам да благодаря на синдикатите, защото в крайна сметка тяхната функция е такава и ние със или без тях трябваше да направим това нещо, а то е следното: тъй като за ноември и декември заплати нямаше, подчертавам, целия бюджет за заплати е предоставен на ССА, така както ние сме длъжни по закон, сумата по закон е предоставена. Друг е въпросът, че в ССА парите за заплати са изхарчени много по-рано, т.е. затова няма пари за ноември и декември. И тъй като нашия министър може би го е предвидил, ние имаме икономии в министерството, които в момента поемат този недостиг на средства, това са реализирани в бюджета на министерството икономии. Ние сме единствените, които не сме получавали бонуси, които са абсолютно дължими, допълнителни възнаграждения, икономии, които се дължат на добра финансова дисциплина в министерството. Поради тази причина, защото сме солидарни и хората са в правото си да получат възнаграждение, още днес, всъщност след 14 часа, защото това е свързано със СЕБРА, нейното отваряне и затваряне от Министерство на финансите, те трябва да имат на разположение, председателя Славейков, а той от своя страна да ги преведе към работниците и служителите на ССА, ноемврийската работна заплата. Тъй като вчера водени от емоция, съвсем нормално доста по-напрегнато беше, отколкото днешната среща, имаше въпроси от типа „Ами може ли за здравните и социалните осигуровки да се осигурят средства?”. Държа да отбележа – щом се превеждат заплатите в пълния размер, съответната сума за здравни и социални осигуровки си отива където е необходимо, за да не се губят права. Това е, което със сигурност се случва.
По отношение на декемврийските заплати и днес коментирахме със синдикатите, според Колективния трудов договор декемврийски заплати могат да се търсят 15 дни след изтичане на месец декември. Дотогава работодателят е в правото си да плати заплатата за декември. Има два варианта тук за декемврийската заплата. Вчера на Министерски съвет, тъй като бях там от името на министъра, защото той беше на Съвет на министрите в Брюксел, от Министерство на финансите казаха, че ще заредят 2,8 млн. Ако те се случат и са факт, в момента ги нямаме, разбира се в последните дни дори и с ръчни платежни биха могли да се преведат и декемврийските заплати, но само при това условие, че ги имаме. Ако не, декемврийските заплати ще бъдат платени при всички положения в тези 15 дни от бюджета, който е за януари.
Тук идва следващият въпрос. Добре, за ноември и декември въпросът се решава, но по-скоро, аз и вчера, защото аз приемах и КНСБ и „Подкрепа”, изобщо служителите от институтите, аз ги познавам повечето, всички бяха на мнение, че така не може да продължава и че това трябва да приключи. По този начин ние пак влизаме в дефицит, защото следващата година бюджетът на ССА е същия. Поради тази причина те останаха с председателя Славейков, за да стартират по-сериозно работата по отношение на преструктурирането. Нашето виждане също е, че това преструктуриране не трябва да бъде просто едно съкращаване на хора. Самото преструктуриране е по-добре господин Славейков да го обясни. Но ние създаваме, че решавайки въпроса сега за ноември и декември, съзнаваме, че следващата година преструктурирането трябва да се случи, това не може да продължава. Втора година се говори – намалява се бюджета, но какво стои зад този намален бюджет? Селскостопанска академия казва – трябват ни 33 млн. вместо 26 млн. Добре, но дали срещу 26 млн. или срещу 33 млн. трябва да видим какво се произвежда, какво се случва и какво всъщност влиза като научен продукт в нашето земеделие. Защото аз общувам и със земеделците, готвим се и за следващ програмен период, където иновациите ще са приоритет, извинявайте, но в тази система, в която е ССА по никакъв начин не подпомага развитието на българското земеделие. И в тази връзка днес със синдикалните организации, имаше и служители, които слушаха това, се обединихме още в началото на месец януари да се седне и конструктивно да се говори, но не така общо, а институт по институт да се видят приходи, разходи, защото в последните години очевидно разходите надвишават приходите. А къде са приходите също е въпрос, на който трябва да се отговори. От синдикатите обърнаха внимание на друг въпрос, по който също предстои сериозна дискусия е за правилниците за управление на всеки един институт, които между другото не са публични към момента, въпреки опитите да бъдат открити. Ние също подкрепяме тази идея – правилниците за управление да се виждат от всички, синдикатите да могат да ги контролират и в крайна сметка да имаме работеща аграрна наука. И сега, ако ми позволите, госпожо Танева, да дадем думата на господин Славейков.
ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за поканата. Аз лично очаквах по-рано да се случи тя, но нищо и в края на годината е добре Народното събрание и в частност хората в тази комисия да разберат каква е ситуацията в Академията. Вие чухте от заместник-министър Боянова последните новини – заплатите за ноември се превеждат още днес. За декември вариантите са два, 27 или 28, последните работни дни или в началото на януари.
Малко предистория. До 31 юли тази година лимита за заплати е бил надвишен с около 2 млн.лева. Задълженията на Академията за други разплащания, между другото някои от тук присъстващите са доста добре запознати, горива, охрана и т.н. са натрупани още от 2008 година и са около 4,5 млн.лева, което някой ще каже „Каква връзка има със заплатите?”. Ами има, спирайки работата чрез неплащане, някои доставчици на горива отказаха доставки на горива, тъй като не са им разплащани и в тази връзка се спъва работата на съответния институт, което пречи и на приходната част на бюджета. Какво беше направено? Накратко – тези месеци, през които има ново ръководство, начело с мен, Академията, бяха разплатени всички стари задължения, с помощта на Министерство на земеделието бяха осигурени заплати, въпреки че лимита отдавна е надвишен, въпреки че има преразход още в началото на годината по параграф 02, това са допълнителни възнаграждения с около 2,5 млн.лева. Освен това бяха изплатени част от обезщетенията. Академията беше осъдена да изплати обезщетения на много хора, които са излезли в пенсия, или са напуснали системата на Академията, така че и част от тези обезщетения бяха изплатени. Така че в края на годината, въпреки трудностите общо-взето беше вързан бюджета. Разбира се, на мен ми се искаше да разполагам с бюджет, който примерно е бил 2009 година, не е възможно явно, държавата няма откъде да даде средствата, но какво следва оттук нататък.
Първо, ние сме заявили някои промени в Закона за ССА като разчитаме и на вашата помощ, особено в частта за финансирането, тъй като има доста пари по проекти, които постъпват в Академията, тъй като тя е към бюджета на министерството и не могат да бъдат прехвърлени за следващата година, става дума за доста пари, въпреки че бяха разплатени над половин милион лева по проекти този месец. Трябва някаква промяна, имаме идея с финансистите, точно в тази част за финансирането, не казвам финансова самостоятелност, не е възможна, но два пъти поискахме чрез министерството отделянето на Академията на отделен ред в бюджета на министерството, обаче отговорът беше „не”. Искахме и други промени, но просто времето ни пришпорваше, трябваше да решаваме и много други задачи, свързани с работата на полето. В крайна сметка това е накратко, което може да представим. Не е цветущо състоянието, засега е закрепено. Но Академията по принцип има големи ресурси, има активи и човешки ресурси има. Аз заявих пред синдикатите, както и пред ръководството на министерството, че не разбирам структурните промени в съкращаване на хора, тъй като такива опити са правени – събирани структури, разделяни – абсолютно несполучливо, отделяне на държавни предприятия, които в голямата част не работят, само трупат загуби, има доста неща.
Дамите и господата народни представители са запознати със системата на Академията, затова не обяснявам подробно. В крайна сметка, такива опити са правени, но няма резултат. Ето защо каквото и да бъде направено през следващата година като промяна в Закона за академията, аз още с встъпването в длъжност заявих, че предпочитам да чуя първо мнението на хората от Академията и след това по-внимателно да пристъпим към законови промени, за да не се окаже така, че в крайна сметка може да бъдат гласувани промени, които може да вържат ръцете на самата Академия и да не може да функционира. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, проф.Славейков. Колеги, имате ли въпроси? Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Ще направя кратък коментар на това, което казаха проф.Славейков и заместник-министър Боянова и ще задам въпроси.
Приемам това, че не стояли и бездействали. Бюджети приемаме няколко години в тоя мандат. За съжаление, на журналистите ще прозвучи политически, но е факт, мен ме притеснява фактът, че за наука това управление дава все по-малко и по-малко пари. Ако парите бяха фиксирани, дори не толкова колкото 2009 година, даже да са 33 млн. колкото се искат и държавата да постави задачи, които са утвърдени от един много широк кръг, включително земеделски производители, включително научната общност, и тогава да прави тази структурна промяна. Разбирате ли, аз бих го приел предвид тежката икономическа ситуация, в която се намираме. Но това, което се случва, по-скоро не се случва, мен силно ме притеснява, защото бюджетът е силно орязан. Тези хора, даже научните работници взимат едни мизерни заплати, това не е от вчера разбира се, но ако искаме да имаме наука, селскостопанска наука без заплащане няма как да се случи. Всичко това е един процес, който трябва да бъде извървян, а ние не сме направили необходимите стъпки. Даже бих казал и от предишното управление, не казвам, че не се е случило, просто сега се задълбочи, тогава може би имаше повече пари. Все пак това, което трябва да бъде решено веднъж за винаги, аз приветствам проф.Славейков за идеята за отделния ред в бюджета на Министерство на земеделието. Вие помните много добре, че ние отстоявахме това да се случи, защото един самостоятелен бюджет, какъвто и да е той, всеки си прави сметката да се вмести в този бюджет и да разполага със средствата, които има, колкото и малко да са те. Просто като има рамка е друго. И това, което не става, напротив, върви се в другата посока, парите влизат в кюпа, СЕБРА допълнително влоши цялата система, СЕБРА е добра като система, но специално там където имаме производство, където идват пари от собствено производство, влизат в общия кюп, а после не се връщат – как да обясним, че примерно Генерал Тошево изкарва 5 милиона годишно, а бюджета му е 3,5 милиона, а не са си получили заплатите за ноември и декември! И тук стои въпроса, Централно управление получихте заплати за ноември и декември, а тези в институтите, които са изкарали тези пари не са ги получили – това е нещо, което не бива да се случва. Знам, че има институти, които не изкарват пари, те са с по-фундаментална насоченост, значи трябва да се мисли и в тази посока, не можем без тях, явно бюджета трябва да участва, но рамката трябва да я има. Важно е за всеки институт да си има бюджет, да му е определена рамката и да знае в какви граници да се разполага. Много са сложни въпросите, разбирам, че са натрупани през годините. Разбирам, че трябва преструктуриране, но трябва държавата да каже какво иска, научната общност да си каже становището, разбира се, ще има недоволни, но този път трябва да се извърви. Тази Голгота трябва да се изкачи, иначе цялата ни наука отива „на кино”.
И госпожо Боянова, аз съм съгласен, че трябва да отстояваме позиции, че ни е нужно ниво в земеделската наука, че това го нямаме, но науката е скъпо нещо. Нещата са свързани. Като не даваш пари не може да имаш наука и обратното. Трябва да се намери златната среда, за да се излезе от тази ситуация и колкото по-бързо стане това нещо, толкова по-добре. Аз съм в тази система от 1988 година, от 1991 година съм научен сътрудник, знам как научната общност се надява – догодина ще се случат нещата, а те вече 20 години не се случват, което е лошото. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Панчев искаше думата, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, естествено въпросът с издръжката на Селскостопанска академия ни интересува в последните години, защото практика е годината да завършва с недостиг и бюджета да не покрива всички нужди на Академията за научна и развойна дейност. Аз съм доволен, предполагам, че не е заради това, че поискахме тази среща, че министерството е намерило пари, за да осигури заплатите за ноември месец, защото да оставиш хората в края на годината без заплати и без възможност да посрещнат празниците не е нормално. Съжалявам, че абсолютно дължимите бонуси за хората от министерството са били пренасочени за друга дейност, вие също имате право да ги получавате и на мен ми се иска управлението на държавата да направи така, че хората, които са заработили да получават това, което са заработили. За съжаление последните години все по-често виждаме неща, които не отговарят на това наше искане и претенция.
Проф.Славейков вече няколко месеца е шеф на Селскостопанска академия, той каза, че иска да се огледа още малко, за да търси възможности за нова законодателна промяна на Закона за Селскостопанска академия. Аз ви съветвам да не изчаквате много, защото като гледам и тази година няма да сте на по-добър хал, за 2013 година от това, което беше, защото нищо от предложенията на Коалиция за България по отношение издръжката на Селскостопанска академия не беше прието по време на обсъжданията на бюджета. И въпреки опитите ни да ви защитим резултат няма. Явно вие трябва да вземете нещата във ваши ръце. България се славеше по цял свят с постиженията на селскостопанската ни наука и давахме мода на учените в света на селскостопанската наука. И аз съм горд като българин, че една малка осем милионна България даваше насоки в това нещо, което хранеше света и ние бяхме държава, която учеше света как да го прави и все още имаме кадри, които заслужават да бъдат уважавани в целия свят за техните постижения.
Вие сте една Академия, която има възможности да се издържа не само чрез наука, вие имате и доста собственост и там е разковничето. Мисля, че трябва да потърсите подкрепа от Министерство на земеделието и храните да ви разрешат една по-активна издръжка на Академията чрез това, което имате. Вие имате търговски дружества, опитни станции, имате институти, които биха могли да произвеждат и продават не само наука, но и резултат от науката. И в този ред на мисли да ви попитам Института в Троян какво носи като приходи на Академията годишно, за да видим до колко ефективно се издържат институтите и дали това, което иска ръководството на министерството от вас да съкращавате, дали трябва да се подкрепи или имате скрити възможности, които бихте могли да използвате, за да произвеждате и вашия принос към издръжката на Селскостопанска академия да нарасне, да нараства пак казвам, с ваши усилия, не само с наука, защото има възможности. И ако вие отдавате под наем и разчитате на наема да ви издържа, при наличието на потенциал и кадри, които имате, е грешка в управлението на Академията. Трябва наистина да се намери най-добрия вариант, както за ваш принос, така и министерството да ви подкрепи във вашите искания, за да може това, което ви е необходимо да го получавате, България да продължава да развива науката в тази сфера и отново да върне славата, която имаше на българската селскостопанска научна мисъл. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги от Селскостопанска академия, ние поискахме това изслушване, не защото си присвояваме някаква роля на трибунал, опазил ни Господ! Аз смятам, че въпросът е много по-дълбок. Искахме да провокираме този разговор, макар че съм убеден, че времето, в което го започваме не е най-подходящото, не от гледна точка на предстоящите празници, а от гледна точка на края на мандата, но въпреки всичко му е време. Какво имам предвид?
Първо, не изненадва състоянието на Селскостопанска академия, след като два пъти намаляваме бюджета и тя запазва една структура, която е функционирала в годините назад, да стигне до това състояние. Не е голямо геройство, че в момента спасяваме положението, даже бих казал, че това е един много лош атестат за всички нас. Проблемът обаче е другаде и аз искам не само да направя коментар, но да правя и предложение.
Генералният проблем е на ниво политика и той не е във вашето поле, той е в нашето поле, на министерството и Народното събрание. Ние имаме ли цел къде да заведем нашата селскостопанска наука, най-общо казано? Каква ни е целта? Ние на два пъти коментирахме с министъра. Едната цел може да бъде много простичка – да сменим вноса на стоки, да го направим 50 % и да го свалим под 50 %, това е едната цел. След това инструментите, които са свързани с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, но и с нашата политика, която за съжаление все повече отсъства като финансиране. И аз смятам, че първата ни задача е, госпожо Боянова, да се постараем, абстрахирайки се от това, че идва изборна година, да се опитаме в тази земеделска комисия заедно с вас да направим някои простички неща, дори един опростен документ, с който да постигнем консенсус, че това са задачите, които ние гоним с някакъв план, с някакви елементарни действия. Оттам може да изведем задачите, които да възложим на Селскостопанска академия, защото извинявайте, те ще тръгнат да преструктурират, ама с каква цел? Цел като няма най-вероятно ще постигнем в един момент структура, която е функционирала в други условия на финансиране и въобще на други условия в страната, в един момент ще я оптимизираме по някакъв начин, което ще я осакати и тя пак няма да изпълнява функциите. Затова и нашата, и вашата отговорност е да изведем първо задачите, оттам какво искаме от Селскостопанска академия, за да могат те много бързо след това да приведат структурата на научните си звена, опитни станции и прочие в една работеща система, която едновременно ще дава продукт, който ние изискваме, на нас, нас земеделците и на животновъдите, и съответно да я контролираме като резултати. И това може да обвърже едно външно финансиране на Селскостопанска академия с частта, която я субсидира. Оттам нататък извън сферата на политиката има сфера на управление и ефективност на Селскостопанска академия. Аз мисля, че тук има изключително големи резерви, първо, в сферата на приходите, второ, в сферата на разходите. И правя съвсем добронамерена забележка – прекратете с прийома да ползвате Софийска стокова борса за инструмент, както за продаване, така и за купуване на стоки. Тя не работи, тя не е модел, който дава конкурентност, който дава изгодност както на продажбите, така и на покупките. Напротив, със съжаление го казвам, това е един много скрит модел на защита на други интереси различни от интересите на държавата и обществото като цяло, ще го кажа така най-меко и витиевато.
Това е един пример за приходите и разходите, защото аз смятам, че Академията има достатъчно научен потенциал, прекрасно разположен и в подсектори, и в териториално разположение, и просто ще бъдем един недалновидни хора, ако не използваме този потенциал. И в тази връзка аз моля, освен първото ми предложение, ние да формираме един непретенциозен документ, да не го кръщаваме „стратегия”, може да бъде „Консенсус за постигане на целите в селскостопанската политика”, няма значение как точно ще го кръстим, те са простички неща, и второ, ако това го реализират до два месеца, два месеца и нещо, в същия момент след като поставим оперативно целите на Селскостопанска академия, те да бъдат така добри да ни представят какво ще променят в структурата, начина на функциониране и в приходната част на бюджета на Селскостопанска академия. Тогава ще има смисъл от днешното събиране. Защото очевидно е, че има зацикляне, очевидно е, че имаме небалансирано селско стопанство и е очевидно трябва да направим някаква промяна. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси? Няма. Давам думата за отговор на проф. Славейков.
ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, трябва да се съглася с повечето от вашите констатации и предложения. Оказа се, както казах вече, че Академията разполага с огромен потенциал. Това са активи като сгради, земи, площи и най-вече човешки потенциал. Обикновено в криза има два начина да се излезе от ситуация. Първият е оптимизация на разходи и увеличаване на приходи. По различни причини, всички ги знаем, законови, по Закона за бюджета и други, чисто административни пречки, в Академията досега не е било възможно стимулиране на хората с по-голям принос. По тази причина човекът, който е автор на сорта „Енола” се намира на друго място. Лично моето намерение е да го върна обратно да работи в Генерал Тошево и да получава достойно възнаграждение. Ето един пример, може би не е и грешка от предишни ръководства, но е факт, че хората напускат и не са мотивирани.
Второ, тук е мястото да кажа, ако ви прави впечатление избягвам публични изяви пред медии, тъй като съм привърженик на друг стил – първо да оправим нещата в собствения си дом, пък след това идва време за изяви. Само ще подскажа, че нещата по отношение на ефективно използване на разходите не стоят никак добре, това е по институти. Тук ако може да свържа отговора си с въпроса на господин Панчев – какъв приноса на Института в Троян. За съжаление – трагичен. Как си представяте такъв институт, с такива огромни надежди е дал 2 167 лева приходи и разходи 1 660 хил.лева. Числеността е 96 човека. С това не мога да се съглася. Дългогодишен директор, помолих го все пак….Помислих, че базата, която е държавно предприятие, оказа се, че и базата е на загуба, над половин милион. Така че, когато търсим причини, явно трябва да ги търсим и вътре в Академията, не са само външни. Троян е само пример, има и други. Същевременно има работещи институти като Генерал Тошево, Стара Загора, Чирпан, които обаче бидейки в системата на ССА те са в мрежата, но те намират собствени пътища, по които да стимулират работещите в тези институти. За някои това са незаконни неща от чисто формална гледна точка, но от друга страна е разбираемо, че хората работейки повече и постигайки по-добри резултати трябва и да получават повече.
По отношение на предложението на господин Михалевски за Стоковата борса, приемам забележката и предложението. Това беше направено с една друга цел, някакви директори бяха приели, че работата им като директори един вид предполага само права, без задължения, с което аз не мога да се съглася. И в посока затягане на дисциплината решихме да пробваме и това нещо, но същевременно, аз не съм привърженик на твърд курс, но оказа се, че институти, които имат нужда им беше разрешавано да продават на конкретни заявители, но след като официално заявят в Централно ръководство количество и цена, защото практиката преди това е била да се продава на място, без да се знае в Централата какво става по места, разчитайки на отстоянието от столицата, София далече и не се знае. В тази посока ще бъда безкомпромисен.
Друго, което е направено вече, ние направихме градация на институтите и държавните предприятия и там включихме четири съставни елемента в общия комплексен коефициент, те са: два характеризират научната дейност и два характеризират производствената дейност, с резултати финансови. Получиха се много интересни резултати, големи институти отиват в четвърта категория. Защо го направихме? Примерно заплащането. Имаше институти с 38 души персонал и директорите взимат заплати повече от Генерал Тошево, който е най-голям и сега е обединен с бившия „Пушкаров”. Ами това е просто неразбираемо. Така че има възможности за работа и по отношение на финансовата дисциплина, вътре в Академията. Тези неща са много. Предпочитам да свършим работа на място, след това ще обявим какво е свършено за 6 месеца. А от 1 януари всички директори трябва да представят план, визия за това как ще работят в следващите шест месеца, т.е. до 30 юни. Ръководството няма намерение да ги чака с години да покажат някакви резултати. Има директори, които са доста години такива, имат опит, знаят, очаква се да се напрегнат и да покажат резултати. Ако няма резултати, те не са само производствени приходи, те са резултати по отношение на проекти и т.н. Веднага мога да ви кажа, от 80 проекта, които са подадени във Фонд „Научни изследвания”, фонда не го коментирам, имам опит в проектната дейност, но само три проекта са одобрени за Академията. Аз не мога да приема, че тук има само лобизъм. Знам от опит, че когато един проект не е подготвен добре, обикновено се отхвърля на първо четене, а след това по същество се четат вяло тези проекти. В тази връзка имаме намерение в Централното ръководство да формираме един екип, който да търси и да подготвя проекти, ползвайки ресурсите на хората от институтите за конкретна работа. Много неща може още да се кажат за намерения, но аз предпочитам да говоря за това, което е направено. Досега това правим в Академията. Мисля, че резултати ще има повече в началото на следващата година.
Но определено, искам пак да повторя, лично на мен бюджета не ми харесва, малък е. Всеки би искал по-голям бюджет и наистина друго, което би спомогнало за това са ясни задачи, за по-бързото преструктуриране на Академията. Трябва да ви кажа, че въпреки трудностите, ние готвим и една Стратегия не за развитие на Академията, тя ще бъде комбинирана, за която проф. Бъчваров може да каже няколко думи и имаме намерение до февруари тя да бъде публикувана.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да дадем думата на проф.Бъчваров за кратко представяне на стратегията.
ВАЛЕНТИН БЪЧВАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа депутати, първо искам също да благодаря за това, че намерихте време във вашия напрегнат график да се занимавате с нашите проблеми.
Един приоритет, по който сега се опитваме основно да работим това е да използваме максимално нашата интелектуална собственост. Академията има 410 сертификата за сортове растения и 14 броя сертификати за породи животни. Не случайно на четвъртото изложение „Иновации, технологии и изобретения” спечелихме 10 награди за нови сортове ориз, броколи, лозя, пшеница и т.н. Така че нашата идея е в много тясно сътрудничество с нашето министерство и ИАСАС да може да си прибираме всички права, които ни се падат, защото сертификата означава, че наша собственост е примерно сорта и ние имаме всички права да ни се плаща за това, че се използват нашите сортове. Нашите сортове се използват в голямата си степен без да се заплаща на Академията, респективно на институтите.
Ние сме насочили нашето внимание към разработването на приоритети в т.нар. хоризонт 2020. Опитваме се да работим в много направления, селекция и усъвършенстване на нови сортове и породи, това е борбата с промените в климатичните условия, за подобряване на селските райони и т.н. и основната цел е да впрегнем нашия потенциал за по-тясна връзка с бизнеса. И бих желал тук да спомена, че имаме едно много добро сътрудничество с Националната служба за съвети в земеделието. Де факто 100 % от лекторите, които запознават фермерите с новите условия, това са лектори от нашите институти. И това е една неоценима помощ, която оказваме на фермерите, но тя малко става известна, и малко оценена от обществото. Ние имаме визия за това как бихме могли с ограничени средства да работим по-ефективно, защото наистина е факт, че имаме резерви, които ще се опитаме да използваме максимално. Същевременно искам да спомена, че имаме един много голям проблем – остарялата инфраструктура. По наши разчети са необходимо около 8,9 млн.лева за модернизиране на тази инфраструктура. Ние сме подали тези заявки пред Министерство на образованието, обещаха, че ще бъдат включени в някакви заявки за модернизиране на инфраструктурата на университетите и академиите, така че при една съществена помощ ние сме готови да изпълняваме наистина сложни задачи, защото всъщност една от нашите най-големи пречки да участваме по-активно в международни проекти е именно инфраструктурата, защото едно от изискванията е да се опише инфраструктурата. И съгласете се, че като изпращаме остаряла инфраструктура самия преглед на проекта, кои са участниците, какво ще допринесат, ние губим по точки. И в този смисъл това е също един проблем, който стои пред нас. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо Боянова, заповядайте.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Очевидно предстои сериозна дискусия по темата. Лично моето мнение по въпроса е, че темата за финансирането е последната тема, за която трябва да говорим, защото няколко пъти чух „оскъден бюджет”, „недофинансиране”. В крайна сметка въпросът въобще не е в това, а както каза господин Михалевски, трябва ни целта, която гоним. Не съм съгласна, че на Селскостопанска академия й трябват 100 милиона, нали трябва да кажем защо ни трябват тези 100 милиона, като ги дадем какво ще се случи. Така че моята молба е да обърнем нещата, не да мислим за това колко пари ни трябват, а какво трябва да направим, което изисква еди си какъв ресурс. Иначе няма да успеем нищо да направим за пореден път.
И вие казвате „инфраструктура”. Нека да видим тази инфраструктура, хубаво описана – тази трябва да я подновим, но тази не трябва, защото няма икономическа ефективност от нея – това трябва да ни се предостави като информация. В смисъл, ръководството на ССА оттук насетне трябва да направи много детайлен анализ – институт по институт. Аз също не съм съгласна Генерал Тошево да взима същите пари като друг институт, който ей толкова не дава като продукт. Кой нормален човек би подкрепил това нещо! Но за целта трябва да имаме конкретна, подробна информация, а не общи приказки. Чак накрая стигаме до финансирането. Източници за финансиране има извън бюджета колкото искате. Въпросът е да е ясно за какво ги искаме тези пари. Казах не случайно за следващия програмен период има едно европейско пространство за иновации, в което се включват точно такива звена като вас, колегите от другите страни-членки, вие общувате с тях, както се казва има много възможности за работа. Но в крайна сметка докато не се каже – от този институт това, от оня институт това, това струва толкова, това – толкова. Аз всеки път го повтарям в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество, всеки път. И в крайна сметка тук чух „издръжката на ССА”. Колеги, издръжката на ССА включва няколко компонента. Проблемът, който възникна в момента, дефицита е само по отношение на възнагражденията. Колеги, кажете, миналата седмица дадохме 2 млн. от нашия бюджет, за да си покрият задълженията по издръжката. Но от друга гледна точка питам – какви са тия договори, които покриваме за издръжка, защото и по параграф „издръжка” има конкретни договори, които гледаме тях да изпълним. Да, имаме голяма дискусия в Отрасловия съвет и аз също питам, както вие питате, защото все пак има ръководство на ССА, министерството може да е принципал, но по отношение на организация, структура и финансиране това е изцяло в правомощията на ССА и наистина за издръжка, тотално, че не е дофинансирана – това не е така. Има си бюджети, 26 милиона за какво са, по пера. В момента излезе по перата където преструктурирането не се е осъществило, всичко останало е въпрос на финансова дисциплина, която трябва да се случи и чухте, че професора има визия как това да стане следващата година. Това беше коментар, който смятам, че трябваше да направя, защото не може просто да се обобщават нещата. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Прав е колегата Михалевски, нещата трябва да започнат от министерството. Ние трябва да имаме национална стратегия за отрасъла на база, на която да развиваме и науката, да не разхвърляме нещата без да знаем към какво се стремим. Вие казвате, че парите не са най-важни, но това което елементарно като сметка може да направи човек в един научен институт с 2600 души, 26 милиона не стигат за заплати. Значи бюджетът не стига за заплати и държавата не покрива нуждите на институтите или Академията, за да може да работят нормално. Искам да ви кажа, проф.Славейков, че ако вие първата година не използвате, не извиете ръцете на министерството, дори с наша помощ, ако трябва, пак няма да има промяна. Обикновено промяната става първата година. Ако ви трябва промяна в закона използвайте ни, ако февруари месец сте готови, дайте да разгледаме февруари месец дейността и бъдещето на Академията, да видим какво вашите специалисти казват, какво мислите за в бъдеще, ние да ви подкрепим и министерството да вземе едно решение, което да ви развърже в голяма степен ръцете, така че не само да получавате пари и да развивате наука, но и да ползвате науката за развитие на Академията като цяло. И второ, европейски фондове несъмнено трябва да се ползват, европейски пари трябва да се ползват и ако вие научните работници не можете да правите проекти – аз съм изненадан. Мисля, че там където има научна мисъл там най-лесно може да се работи, да се подготвят проекти, които да бъдат защитени и ние като част от Европа да получаваме помощ в развитието на българската селскостопанска наука. Като казвате, че помагате с лектори на Службата за съвети в земеделието, което е много хубаво, вие трябва да се научите да предоставяте помощ и да получавате пари за това, не само хонорар, за този който е лектор, но и вие като участници в този процес да ви дават пари за това, че помагате. Трябва да се научат да си взимат това, което се полага, вие давате време, сили и енергия и давате кадри.
Аз съм убеден, че колегите от Коалиция за България и другите колеги от опозицията биха подкрепили един такъв подход, февруари-март да гледаме бъдещото развитие и да защитим Академията, да я запазим. Такова нещо трябва да има в България, защото точно селското стопанство, земеделие и животновъдство могат да извадят България от кризата, в която се намираме и да подпомогне с безработицата, която съсипва българското население като цяло.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заместник-министър Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Съжалявам, аз нямах идеята да взимам думата, но съм изключително провокирана от вас, господин народен представител, това което говорихте, имах чувството, че го говорите по принцип.
Първо, Стратегия за развитие на земеделието има, тя може да бъде видяна, изцяло съобразена с Програма 2020, изцяло съобразена с целия пакет, между другото пакета е доста обемен, не знам до колко сте запознат, но аз със сигурност мога да твърдя, че изцяло е съобразена с пакета от регламенти за развитие на селски райони и директни плащания. Освен това, честно казано, не мисля, че ако аз тръгна по пътя да извивам на някой ръце ще получа добър резултат. Аз не съм такъв човек, нито пък в това министерство има такива хора, които да се оставят някой да им извива ръцете и да има хубав продукт. Никога не е работило това! И аз съм учудена, че смятате, че по този начин ще се случват нещата – извиване на ръце. Сам казахте, три проекта! Вие ще дадете ли пари на някой, който ще генерира три проекта? Аз няма да дам! Ако сте в една компания ще допуснете ли някой да остане без пари до края на годината, няма ли да предприемете нищо? Ако бяха на отделен ред, в момента Селскостопанска академия нямаше да получат пари дори за ноември. Нещата не са толкова прости, както ги представяте. Земеделието, да, изкарва го, но ние не можем да си затваряме очите, пари се дават срещу нещо, не по принцип, за да издържаме един хора, за да не останат без работа. Това за мен е абсурдна теза. Не мисля, че трябва да става с извиване на ръце, а както каза господин Михалевски, набелязват се целите, които искаме да постигнем, как ще ги постигнем, колко ще ни струва. Оттук насетне просто се работи. При тази неяснота за приходи и разходи, бихте ли дал още пари? Ето, приходите на Института в Троян къде са? Няма ги. Е, как да дам още пари на Селскостопанска академия? Който и да е на мястото на тоя дето дава парите, първо ще зададе въпросите и после ще се получават парите. И затова финансирането може да е много важна тема, но за мен е последваща тема.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Якимов, имате думата.
ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз също искам да обърна внимание на това, че бюджетът на Академията е ясен още в началото на годината и този дебат, всички тези неща можеха да се случат август месец. Значи някой по веригата, във времето не е спазвал правилата. И говоренето на опозицията е нормално, те от много време вече говорят в такъв стил. Трябва да сме наясно, че няма да се остави институцията, прави чест на министерството, че се е лишило от техните добавки, за да могат да спасят положението. Предполагам, че за декемврийските заплати, както каза заместник-министър Боянова ще бъде решен въпроса. Но нека да се гледа какво може да даде на обществото ССА, а от това даване да може да се възвърне. Вие говорите за нови сортове – преди шест месеца бях в Италия, там хората са тръгнали да търсят стари сортове, аз не съм специалист в земеделието, бизнесмен съм, но царевица, пшеница и ако щете къпина и други видове насаждения, от които търсят варианти да изкарват семена, да ги продават на бизнеса и бизнеса да ги мултиплицира и да се изкарват средства. Така че, към опозицията най-вече, да оценим това, което е направило министерството, че е намерило средства, за да помогне, но да имаме предвид, че това нещо е било ясно в самото начало на годината, че с толкова пари се разполага. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Исках дуплика само. Явно не сте ме разбрали. Аз казах да се „извиват ръцете” на министерството в законодателно отношение, ако решите, че нещо би подобрило бъдещето и работата на Академията. И държа на това, ако наистина има такива възможности и една законодателна промяна би помогнала, и ако министерството е против това ние да настояваме като опозиция в интерес на бъдещето да го постигнем. А не съм съгласен по никакъв начин за парите, защото вие сте принципал и ако аз бях министър на земеделието щях да нося отговорност за Селскостопанска академия така, както и вие трябва да я носите като принципал. Вие сте приели този бюджет, знаете за колко хора е и как е разпределен, така че не може да се вдига бял флаг и да се каже „Това не е наша работа, това е работа на Академията”. Всяка година спорим по време на защита на бюджета за нуждата от средства за Селскостопанска академия. Ако трябва като опозиционер да го кажа, от времето, в което беше проф.Бъчварова там аз гледам, че само се реже от този бюджет. Без пари нищо не става! И бюджета трябва да осигури не само заплатите, а и всичко необходимо за действието на една институция, каквато е Селскостопанска академия. А че те трябва да имат принос – несъмнено е и аз затова призовавам да се търсят точно такива скрити възможности.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Последно изречение ще кажа. Добре, може и да не съм ви разбрала, но аз пък бях достатъчно ясна, мисля.
Вчера, между другото, един хората, които протестираха ми каза абсолютно същото „Ние по времето на Бъчварова имахме пари, а сега нямаме пари! Това е много лошо.” Веднага запитах „Можете ли да ми покажете резултатите с тогавашните пари и резултатите сега, със сегашните пари?”. Никакъв отговор! Защото аз ви казвам, че промяна няма в резултатите, това е проблема. Не колко са парите, а какви са резултатите! От там искам да започнем дебата, в януари, искам да видя резултатите, какво се произвежда в ССА, кой го ползва и къде отива, това е въпроса. За мен по-важния. И разбира се, ако има нужда от повече пари, тогава обаче ще знаем колко повече и защо, и ще бъде защитено. В момента да се искат пари без конкретна яснота, отсреща, според мен не е правилно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Проф.Славейков, много правилно каза колегата Панчев, много е важна първата година и промените, които трябва да правите. Аз искам да продължа – смели промени и когато един институт не работи да имате смелостта да го махнете. Това значи промяна, реформа. Вие имате научен продукт, продавате го и печелите. Не мога да допусна, че използват ваши научни разработки без да ви плащат или вие изнасяте лекция без да получите пари. Това са грешките и слабостите на допреди вас управляващите Селскостопанска академия. Нека не се връщаме назад. Смятам, че пари се взимат срещу положен труд, срещу продукт. На вас да говоря в академичните среди, това е малко смешно, затова имайте смелостта, когато един институт не работи да го ликвидирате или да си изкара парите, които получава като заплата. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Две думи към заместник-министър Боянова. Четвърти бюджет приемате и политика не сме видели в тази посока. Ние може да имаме много неудачи в предишното управление, но никога не сме стигали в такава задънена улица. Това ми е бележката. А оттук нататък всичко, което казахме е доброто и се надяваме да свършим работа. Поне така се надяваме. Ние имаме една много лоша слабост – правим нещо, чак когато ножа е опрял до кокала. Това ние проблема. Дано този път успеем!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ще взема думата и искам да подкрепя заместник-министър Боянова в изказването. И аз мисля, че изместихме дебата в това какви средства трябва да се осигурят на Академията и много уважаеми проф.Бъчваров да се представя накратко идея за стратегия – тя не може да бъде – колко пари ни трябват. А има Стратегия за развитието на агроотрасъла, заместник-министъра каза, господин Михалевски каза в началото, във връзка с това трябва да си поставим цели, задачи, очаквания, които има сектора от тази институция. Стратегия и чак тогава източници за финансиране. А тук говорихме час и половина отзад напред. И в момента министерството ви осигури средства за заплати, и тази нужда беше следствие на това какво вие не сте свършили в последните няколко месеца. Това е истината.
Закривам днешното заседание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
46 264 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 99
На 20 декември 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информацията от Министерство на земеделието и храните и председателя на Селскостопанска академия за финансовото състояние на Селскостопанска академия поискана от група народни представители от Комисия по земеделие и гори, внесена под № 254-00-225 на 13 декември 2012 година.
2. Текущи..
Заседанието бе открито в 14,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното заседание на Комисията по земеделие и гори с предварително обявения дневен ред:
1. Изслушване на информацията от Министерство на земеделието и храните и председателя на Селскостопанска академия за финансовото състояние на Селскостопанска академия поискана от група народни представители от Комисия по земеделие и гори, внесена под № 254-00-225 на 13 декември 2012 година.
2. Текущи.
По-голямата част от народните представители отправили това искане са в залата, поради което предлагам да открием днешното заседание.
Гости на днешното заседание на Комисия по земеделие и гори са заместник-министъра на земеделието и храните госпожа Светлана Боянова, проф. Петър Славейков, председател на Селскостопанска академия, господин Валентин Бъчваров, научен секретар на ССА, Лидия Къдринова – финансист, Сашка Георгиева, главен счетоводител и Маргарита Кожухарова от Пресцентъра на Академията.
Други предложения по дневния ред има ли? Няма. Тогава започваме с точка първа. Обръщам се към вносителите на питането – искате ли да уточните въпросите си към Селскостопанска академия? Да, господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, от вчера има раздвижване по въпроса и настоящото разглеждане за финансовото състояние на Селскостопанска академия. И все пак искаме да чуем какво се случва, не случайно всички представители на политическите сили от опозицията се подписаха под това искане - да изслушаме какво се случва в Селскостопанска академия. Ние сме притеснени от фактът, че втора година по ред самия бюджет се намалява с по 5 милиона и сега разбираме, че това са последствията. Но въпреки всичко там работят много хора, поправете ме ако греша, но са около 3 хиляди човека.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Две хиляди и шестотин.
ПЕНКО АТАНАСОВ: И тези хора чакат заплатите си за ноември и декември. За нас е изключително безпокойство, надявам се и за вас, изплащането на заплатите да се случи, това е основният ни мотив и мисля, че ще отговорите със същата загриженост.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други уточняващи въпроси има ли? Ако няма давам думата на заместник-министър Светлана Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Точно така, аз ще ви отговоря със загриженост, защото освен всичко друго съм и председател на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество в Министерство на земеделието и храните. Искам да ви кажа, че финансирането, изобщо преструктурирането на Селскостопанска академия присъства във всеки дневен ред. И наистина почти изцяло всяко заседание преминава в дебата за Селскостопанска академия, но за съжаление, да заложени са по-малко пари като бюджет за Селскостопанска академия. С вас също сме го обсъждали по време на обсъжданията на съответния Закон за държавния бюджет за съответната финансова година, но в крайна сметка всички бяхме с ясното съзнание, че този намален бюджет ще изисква реформи. Тъй като Селскостопанска академия е по-автономна в сравнение с останалите второстепенни разпоредители на Министерство на земеделието и храните, там имаше и промени в ръководството, в крайна сметка тези реформи не се проведоха или една много малка част от тях и то със закъснение. Това породи и дефицита, т.е. от самото начало е ясно, че парите са по-малко, защото е необходимо да бъдат направени реформи, за които всички се съгласихме, че са необходими, в Отрасловия съвет, поради тази причина се създаде и това напрежение. Тук искам да благодаря на синдикатите, защото в крайна сметка тяхната функция е такава и ние със или без тях трябваше да направим това нещо, а то е следното: тъй като за ноември и декември заплати нямаше, подчертавам, целия бюджет за заплати е предоставен на ССА, така както ние сме длъжни по закон, сумата по закон е предоставена. Друг е въпросът, че в ССА парите за заплати са изхарчени много по-рано, т.е. затова няма пари за ноември и декември. И тъй като нашия министър може би го е предвидил, ние имаме икономии в министерството, които в момента поемат този недостиг на средства, това са реализирани в бюджета на министерството икономии. Ние сме единствените, които не сме получавали бонуси, които са абсолютно дължими, допълнителни възнаграждения, икономии, които се дължат на добра финансова дисциплина в министерството. Поради тази причина, защото сме солидарни и хората са в правото си да получат възнаграждение, още днес, всъщност след 14 часа, защото това е свързано със СЕБРА, нейното отваряне и затваряне от Министерство на финансите, те трябва да имат на разположение, председателя Славейков, а той от своя страна да ги преведе към работниците и служителите на ССА, ноемврийската работна заплата. Тъй като вчера водени от емоция, съвсем нормално доста по-напрегнато беше, отколкото днешната среща, имаше въпроси от типа „Ами може ли за здравните и социалните осигуровки да се осигурят средства?”. Държа да отбележа – щом се превеждат заплатите в пълния размер, съответната сума за здравни и социални осигуровки си отива където е необходимо, за да не се губят права. Това е, което със сигурност се случва.
По отношение на декемврийските заплати и днес коментирахме със синдикатите, според Колективния трудов договор декемврийски заплати могат да се търсят 15 дни след изтичане на месец декември. Дотогава работодателят е в правото си да плати заплатата за декември. Има два варианта тук за декемврийската заплата. Вчера на Министерски съвет, тъй като бях там от името на министъра, защото той беше на Съвет на министрите в Брюксел, от Министерство на финансите казаха, че ще заредят 2,8 млн. Ако те се случат и са факт, в момента ги нямаме, разбира се в последните дни дори и с ръчни платежни биха могли да се преведат и декемврийските заплати, но само при това условие, че ги имаме. Ако не, декемврийските заплати ще бъдат платени при всички положения в тези 15 дни от бюджета, който е за януари.
Тук идва следващият въпрос. Добре, за ноември и декември въпросът се решава, но по-скоро, аз и вчера, защото аз приемах и КНСБ и „Подкрепа”, изобщо служителите от институтите, аз ги познавам повечето, всички бяха на мнение, че така не може да продължава и че това трябва да приключи. По този начин ние пак влизаме в дефицит, защото следващата година бюджетът на ССА е същия. Поради тази причина те останаха с председателя Славейков, за да стартират по-сериозно работата по отношение на преструктурирането. Нашето виждане също е, че това преструктуриране не трябва да бъде просто едно съкращаване на хора. Самото преструктуриране е по-добре господин Славейков да го обясни. Но ние създаваме, че решавайки въпроса сега за ноември и декември, съзнаваме, че следващата година преструктурирането трябва да се случи, това не може да продължава. Втора година се говори – намалява се бюджета, но какво стои зад този намален бюджет? Селскостопанска академия казва – трябват ни 33 млн. вместо 26 млн. Добре, но дали срещу 26 млн. или срещу 33 млн. трябва да видим какво се произвежда, какво се случва и какво всъщност влиза като научен продукт в нашето земеделие. Защото аз общувам и със земеделците, готвим се и за следващ програмен период, където иновациите ще са приоритет, извинявайте, но в тази система, в която е ССА по никакъв начин не подпомага развитието на българското земеделие. И в тази връзка днес със синдикалните организации, имаше и служители, които слушаха това, се обединихме още в началото на месец януари да се седне и конструктивно да се говори, но не така общо, а институт по институт да се видят приходи, разходи, защото в последните години очевидно разходите надвишават приходите. А къде са приходите също е въпрос, на който трябва да се отговори. От синдикатите обърнаха внимание на друг въпрос, по който също предстои сериозна дискусия е за правилниците за управление на всеки един институт, които между другото не са публични към момента, въпреки опитите да бъдат открити. Ние също подкрепяме тази идея – правилниците за управление да се виждат от всички, синдикатите да могат да ги контролират и в крайна сметка да имаме работеща аграрна наука. И сега, ако ми позволите, госпожо Танева, да дадем думата на господин Славейков.
ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за поканата. Аз лично очаквах по-рано да се случи тя, но нищо и в края на годината е добре Народното събрание и в частност хората в тази комисия да разберат каква е ситуацията в Академията. Вие чухте от заместник-министър Боянова последните новини – заплатите за ноември се превеждат още днес. За декември вариантите са два, 27 или 28, последните работни дни или в началото на януари.
Малко предистория. До 31 юли тази година лимита за заплати е бил надвишен с около 2 млн.лева. Задълженията на Академията за други разплащания, между другото някои от тук присъстващите са доста добре запознати, горива, охрана и т.н. са натрупани още от 2008 година и са около 4,5 млн.лева, което някой ще каже „Каква връзка има със заплатите?”. Ами има, спирайки работата чрез неплащане, някои доставчици на горива отказаха доставки на горива, тъй като не са им разплащани и в тази връзка се спъва работата на съответния институт, което пречи и на приходната част на бюджета. Какво беше направено? Накратко – тези месеци, през които има ново ръководство, начело с мен, Академията, бяха разплатени всички стари задължения, с помощта на Министерство на земеделието бяха осигурени заплати, въпреки че лимита отдавна е надвишен, въпреки че има преразход още в началото на годината по параграф 02, това са допълнителни възнаграждения с около 2,5 млн.лева. Освен това бяха изплатени част от обезщетенията. Академията беше осъдена да изплати обезщетения на много хора, които са излезли в пенсия, или са напуснали системата на Академията, така че и част от тези обезщетения бяха изплатени. Така че в края на годината, въпреки трудностите общо-взето беше вързан бюджета. Разбира се, на мен ми се искаше да разполагам с бюджет, който примерно е бил 2009 година, не е възможно явно, държавата няма откъде да даде средствата, но какво следва оттук нататък.
Първо, ние сме заявили някои промени в Закона за ССА като разчитаме и на вашата помощ, особено в частта за финансирането, тъй като има доста пари по проекти, които постъпват в Академията, тъй като тя е към бюджета на министерството и не могат да бъдат прехвърлени за следващата година, става дума за доста пари, въпреки че бяха разплатени над половин милион лева по проекти този месец. Трябва някаква промяна, имаме идея с финансистите, точно в тази част за финансирането, не казвам финансова самостоятелност, не е възможна, но два пъти поискахме чрез министерството отделянето на Академията на отделен ред в бюджета на министерството, обаче отговорът беше „не”. Искахме и други промени, но просто времето ни пришпорваше, трябваше да решаваме и много други задачи, свързани с работата на полето. В крайна сметка това е накратко, което може да представим. Не е цветущо състоянието, засега е закрепено. Но Академията по принцип има големи ресурси, има активи и човешки ресурси има. Аз заявих пред синдикатите, както и пред ръководството на министерството, че не разбирам структурните промени в съкращаване на хора, тъй като такива опити са правени – събирани структури, разделяни – абсолютно несполучливо, отделяне на държавни предприятия, които в голямата част не работят, само трупат загуби, има доста неща.
Дамите и господата народни представители са запознати със системата на Академията, затова не обяснявам подробно. В крайна сметка, такива опити са правени, но няма резултат. Ето защо каквото и да бъде направено през следващата година като промяна в Закона за академията, аз още с встъпването в длъжност заявих, че предпочитам да чуя първо мнението на хората от Академията и след това по-внимателно да пристъпим към законови промени, за да не се окаже така, че в крайна сметка може да бъдат гласувани промени, които може да вържат ръцете на самата Академия и да не може да функционира. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, проф.Славейков. Колеги, имате ли въпроси? Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Ще направя кратък коментар на това, което казаха проф.Славейков и заместник-министър Боянова и ще задам въпроси.
Приемам това, че не стояли и бездействали. Бюджети приемаме няколко години в тоя мандат. За съжаление, на журналистите ще прозвучи политически, но е факт, мен ме притеснява фактът, че за наука това управление дава все по-малко и по-малко пари. Ако парите бяха фиксирани, дори не толкова колкото 2009 година, даже да са 33 млн. колкото се искат и държавата да постави задачи, които са утвърдени от един много широк кръг, включително земеделски производители, включително научната общност, и тогава да прави тази структурна промяна. Разбирате ли, аз бих го приел предвид тежката икономическа ситуация, в която се намираме. Но това, което се случва, по-скоро не се случва, мен силно ме притеснява, защото бюджетът е силно орязан. Тези хора, даже научните работници взимат едни мизерни заплати, това не е от вчера разбира се, но ако искаме да имаме наука, селскостопанска наука без заплащане няма как да се случи. Всичко това е един процес, който трябва да бъде извървян, а ние не сме направили необходимите стъпки. Даже бих казал и от предишното управление, не казвам, че не се е случило, просто сега се задълбочи, тогава може би имаше повече пари. Все пак това, което трябва да бъде решено веднъж за винаги, аз приветствам проф.Славейков за идеята за отделния ред в бюджета на Министерство на земеделието. Вие помните много добре, че ние отстоявахме това да се случи, защото един самостоятелен бюджет, какъвто и да е той, всеки си прави сметката да се вмести в този бюджет и да разполага със средствата, които има, колкото и малко да са те. Просто като има рамка е друго. И това, което не става, напротив, върви се в другата посока, парите влизат в кюпа, СЕБРА допълнително влоши цялата система, СЕБРА е добра като система, но специално там където имаме производство, където идват пари от собствено производство, влизат в общия кюп, а после не се връщат – как да обясним, че примерно Генерал Тошево изкарва 5 милиона годишно, а бюджета му е 3,5 милиона, а не са си получили заплатите за ноември и декември! И тук стои въпроса, Централно управление получихте заплати за ноември и декември, а тези в институтите, които са изкарали тези пари не са ги получили – това е нещо, което не бива да се случва. Знам, че има институти, които не изкарват пари, те са с по-фундаментална насоченост, значи трябва да се мисли и в тази посока, не можем без тях, явно бюджета трябва да участва, но рамката трябва да я има. Важно е за всеки институт да си има бюджет, да му е определена рамката и да знае в какви граници да се разполага. Много са сложни въпросите, разбирам, че са натрупани през годините. Разбирам, че трябва преструктуриране, но трябва държавата да каже какво иска, научната общност да си каже становището, разбира се, ще има недоволни, но този път трябва да се извърви. Тази Голгота трябва да се изкачи, иначе цялата ни наука отива „на кино”.
И госпожо Боянова, аз съм съгласен, че трябва да отстояваме позиции, че ни е нужно ниво в земеделската наука, че това го нямаме, но науката е скъпо нещо. Нещата са свързани. Като не даваш пари не може да имаш наука и обратното. Трябва да се намери златната среда, за да се излезе от тази ситуация и колкото по-бързо стане това нещо, толкова по-добре. Аз съм в тази система от 1988 година, от 1991 година съм научен сътрудник, знам как научната общност се надява – догодина ще се случат нещата, а те вече 20 години не се случват, което е лошото. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Панчев искаше думата, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, естествено въпросът с издръжката на Селскостопанска академия ни интересува в последните години, защото практика е годината да завършва с недостиг и бюджета да не покрива всички нужди на Академията за научна и развойна дейност. Аз съм доволен, предполагам, че не е заради това, че поискахме тази среща, че министерството е намерило пари, за да осигури заплатите за ноември месец, защото да оставиш хората в края на годината без заплати и без възможност да посрещнат празниците не е нормално. Съжалявам, че абсолютно дължимите бонуси за хората от министерството са били пренасочени за друга дейност, вие също имате право да ги получавате и на мен ми се иска управлението на държавата да направи така, че хората, които са заработили да получават това, което са заработили. За съжаление последните години все по-често виждаме неща, които не отговарят на това наше искане и претенция.
Проф.Славейков вече няколко месеца е шеф на Селскостопанска академия, той каза, че иска да се огледа още малко, за да търси възможности за нова законодателна промяна на Закона за Селскостопанска академия. Аз ви съветвам да не изчаквате много, защото като гледам и тази година няма да сте на по-добър хал, за 2013 година от това, което беше, защото нищо от предложенията на Коалиция за България по отношение издръжката на Селскостопанска академия не беше прието по време на обсъжданията на бюджета. И въпреки опитите ни да ви защитим резултат няма. Явно вие трябва да вземете нещата във ваши ръце. България се славеше по цял свят с постиженията на селскостопанската ни наука и давахме мода на учените в света на селскостопанската наука. И аз съм горд като българин, че една малка осем милионна България даваше насоки в това нещо, което хранеше света и ние бяхме държава, която учеше света как да го прави и все още имаме кадри, които заслужават да бъдат уважавани в целия свят за техните постижения.
Вие сте една Академия, която има възможности да се издържа не само чрез наука, вие имате и доста собственост и там е разковничето. Мисля, че трябва да потърсите подкрепа от Министерство на земеделието и храните да ви разрешат една по-активна издръжка на Академията чрез това, което имате. Вие имате търговски дружества, опитни станции, имате институти, които биха могли да произвеждат и продават не само наука, но и резултат от науката. И в този ред на мисли да ви попитам Института в Троян какво носи като приходи на Академията годишно, за да видим до колко ефективно се издържат институтите и дали това, което иска ръководството на министерството от вас да съкращавате, дали трябва да се подкрепи или имате скрити възможности, които бихте могли да използвате, за да произвеждате и вашия принос към издръжката на Селскостопанска академия да нарасне, да нараства пак казвам, с ваши усилия, не само с наука, защото има възможности. И ако вие отдавате под наем и разчитате на наема да ви издържа, при наличието на потенциал и кадри, които имате, е грешка в управлението на Академията. Трябва наистина да се намери най-добрия вариант, както за ваш принос, така и министерството да ви подкрепи във вашите искания, за да може това, което ви е необходимо да го получавате, България да продължава да развива науката в тази сфера и отново да върне славата, която имаше на българската селскостопанска научна мисъл. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги от Селскостопанска академия, ние поискахме това изслушване, не защото си присвояваме някаква роля на трибунал, опазил ни Господ! Аз смятам, че въпросът е много по-дълбок. Искахме да провокираме този разговор, макар че съм убеден, че времето, в което го започваме не е най-подходящото, не от гледна точка на предстоящите празници, а от гледна точка на края на мандата, но въпреки всичко му е време. Какво имам предвид?
Първо, не изненадва състоянието на Селскостопанска академия, след като два пъти намаляваме бюджета и тя запазва една структура, която е функционирала в годините назад, да стигне до това състояние. Не е голямо геройство, че в момента спасяваме положението, даже бих казал, че това е един много лош атестат за всички нас. Проблемът обаче е другаде и аз искам не само да направя коментар, но да правя и предложение.
Генералният проблем е на ниво политика и той не е във вашето поле, той е в нашето поле, на министерството и Народното събрание. Ние имаме ли цел къде да заведем нашата селскостопанска наука, най-общо казано? Каква ни е целта? Ние на два пъти коментирахме с министъра. Едната цел може да бъде много простичка – да сменим вноса на стоки, да го направим 50 % и да го свалим под 50 %, това е едната цел. След това инструментите, които са свързани с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, но и с нашата политика, която за съжаление все повече отсъства като финансиране. И аз смятам, че първата ни задача е, госпожо Боянова, да се постараем, абстрахирайки се от това, че идва изборна година, да се опитаме в тази земеделска комисия заедно с вас да направим някои простички неща, дори един опростен документ, с който да постигнем консенсус, че това са задачите, които ние гоним с някакъв план, с някакви елементарни действия. Оттам може да изведем задачите, които да възложим на Селскостопанска академия, защото извинявайте, те ще тръгнат да преструктурират, ама с каква цел? Цел като няма най-вероятно ще постигнем в един момент структура, която е функционирала в други условия на финансиране и въобще на други условия в страната, в един момент ще я оптимизираме по някакъв начин, което ще я осакати и тя пак няма да изпълнява функциите. Затова и нашата, и вашата отговорност е да изведем първо задачите, оттам какво искаме от Селскостопанска академия, за да могат те много бързо след това да приведат структурата на научните си звена, опитни станции и прочие в една работеща система, която едновременно ще дава продукт, който ние изискваме, на нас, нас земеделците и на животновъдите, и съответно да я контролираме като резултати. И това може да обвърже едно външно финансиране на Селскостопанска академия с частта, която я субсидира. Оттам нататък извън сферата на политиката има сфера на управление и ефективност на Селскостопанска академия. Аз мисля, че тук има изключително големи резерви, първо, в сферата на приходите, второ, в сферата на разходите. И правя съвсем добронамерена забележка – прекратете с прийома да ползвате Софийска стокова борса за инструмент, както за продаване, така и за купуване на стоки. Тя не работи, тя не е модел, който дава конкурентност, който дава изгодност както на продажбите, така и на покупките. Напротив, със съжаление го казвам, това е един много скрит модел на защита на други интереси различни от интересите на държавата и обществото като цяло, ще го кажа така най-меко и витиевато.
Това е един пример за приходите и разходите, защото аз смятам, че Академията има достатъчно научен потенциал, прекрасно разположен и в подсектори, и в териториално разположение, и просто ще бъдем един недалновидни хора, ако не използваме този потенциал. И в тази връзка аз моля, освен първото ми предложение, ние да формираме един непретенциозен документ, да не го кръщаваме „стратегия”, може да бъде „Консенсус за постигане на целите в селскостопанската политика”, няма значение как точно ще го кръстим, те са простички неща, и второ, ако това го реализират до два месеца, два месеца и нещо, в същия момент след като поставим оперативно целите на Селскостопанска академия, те да бъдат така добри да ни представят какво ще променят в структурата, начина на функциониране и в приходната част на бюджета на Селскостопанска академия. Тогава ще има смисъл от днешното събиране. Защото очевидно е, че има зацикляне, очевидно е, че имаме небалансирано селско стопанство и е очевидно трябва да направим някаква промяна. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси? Няма. Давам думата за отговор на проф. Славейков.
ПЕТЪР СЛАВЕЙКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, трябва да се съглася с повечето от вашите констатации и предложения. Оказа се, както казах вече, че Академията разполага с огромен потенциал. Това са активи като сгради, земи, площи и най-вече човешки потенциал. Обикновено в криза има два начина да се излезе от ситуация. Първият е оптимизация на разходи и увеличаване на приходи. По различни причини, всички ги знаем, законови, по Закона за бюджета и други, чисто административни пречки, в Академията досега не е било възможно стимулиране на хората с по-голям принос. По тази причина човекът, който е автор на сорта „Енола” се намира на друго място. Лично моето намерение е да го върна обратно да работи в Генерал Тошево и да получава достойно възнаграждение. Ето един пример, може би не е и грешка от предишни ръководства, но е факт, че хората напускат и не са мотивирани.
Второ, тук е мястото да кажа, ако ви прави впечатление избягвам публични изяви пред медии, тъй като съм привърженик на друг стил – първо да оправим нещата в собствения си дом, пък след това идва време за изяви. Само ще подскажа, че нещата по отношение на ефективно използване на разходите не стоят никак добре, това е по институти. Тук ако може да свържа отговора си с въпроса на господин Панчев – какъв приноса на Института в Троян. За съжаление – трагичен. Как си представяте такъв институт, с такива огромни надежди е дал 2 167 лева приходи и разходи 1 660 хил.лева. Числеността е 96 човека. С това не мога да се съглася. Дългогодишен директор, помолих го все пак….Помислих, че базата, която е държавно предприятие, оказа се, че и базата е на загуба, над половин милион. Така че, когато търсим причини, явно трябва да ги търсим и вътре в Академията, не са само външни. Троян е само пример, има и други. Същевременно има работещи институти като Генерал Тошево, Стара Загора, Чирпан, които обаче бидейки в системата на ССА те са в мрежата, но те намират собствени пътища, по които да стимулират работещите в тези институти. За някои това са незаконни неща от чисто формална гледна точка, но от друга страна е разбираемо, че хората работейки повече и постигайки по-добри резултати трябва и да получават повече.
По отношение на предложението на господин Михалевски за Стоковата борса, приемам забележката и предложението. Това беше направено с една друга цел, някакви директори бяха приели, че работата им като директори един вид предполага само права, без задължения, с което аз не мога да се съглася. И в посока затягане на дисциплината решихме да пробваме и това нещо, но същевременно, аз не съм привърженик на твърд курс, но оказа се, че институти, които имат нужда им беше разрешавано да продават на конкретни заявители, но след като официално заявят в Централно ръководство количество и цена, защото практиката преди това е била да се продава на място, без да се знае в Централата какво става по места, разчитайки на отстоянието от столицата, София далече и не се знае. В тази посока ще бъда безкомпромисен.
Друго, което е направено вече, ние направихме градация на институтите и държавните предприятия и там включихме четири съставни елемента в общия комплексен коефициент, те са: два характеризират научната дейност и два характеризират производствената дейност, с резултати финансови. Получиха се много интересни резултати, големи институти отиват в четвърта категория. Защо го направихме? Примерно заплащането. Имаше институти с 38 души персонал и директорите взимат заплати повече от Генерал Тошево, който е най-голям и сега е обединен с бившия „Пушкаров”. Ами това е просто неразбираемо. Така че има възможности за работа и по отношение на финансовата дисциплина, вътре в Академията. Тези неща са много. Предпочитам да свършим работа на място, след това ще обявим какво е свършено за 6 месеца. А от 1 януари всички директори трябва да представят план, визия за това как ще работят в следващите шест месеца, т.е. до 30 юни. Ръководството няма намерение да ги чака с години да покажат някакви резултати. Има директори, които са доста години такива, имат опит, знаят, очаква се да се напрегнат и да покажат резултати. Ако няма резултати, те не са само производствени приходи, те са резултати по отношение на проекти и т.н. Веднага мога да ви кажа, от 80 проекта, които са подадени във Фонд „Научни изследвания”, фонда не го коментирам, имам опит в проектната дейност, но само три проекта са одобрени за Академията. Аз не мога да приема, че тук има само лобизъм. Знам от опит, че когато един проект не е подготвен добре, обикновено се отхвърля на първо четене, а след това по същество се четат вяло тези проекти. В тази връзка имаме намерение в Централното ръководство да формираме един екип, който да търси и да подготвя проекти, ползвайки ресурсите на хората от институтите за конкретна работа. Много неща може още да се кажат за намерения, но аз предпочитам да говоря за това, което е направено. Досега това правим в Академията. Мисля, че резултати ще има повече в началото на следващата година.
Но определено, искам пак да повторя, лично на мен бюджета не ми харесва, малък е. Всеки би искал по-голям бюджет и наистина друго, което би спомогнало за това са ясни задачи, за по-бързото преструктуриране на Академията. Трябва да ви кажа, че въпреки трудностите, ние готвим и една Стратегия не за развитие на Академията, тя ще бъде комбинирана, за която проф. Бъчваров може да каже няколко думи и имаме намерение до февруари тя да бъде публикувана.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да дадем думата на проф.Бъчваров за кратко представяне на стратегията.
ВАЛЕНТИН БЪЧВАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа депутати, първо искам също да благодаря за това, че намерихте време във вашия напрегнат график да се занимавате с нашите проблеми.
Един приоритет, по който сега се опитваме основно да работим това е да използваме максимално нашата интелектуална собственост. Академията има 410 сертификата за сортове растения и 14 броя сертификати за породи животни. Не случайно на четвъртото изложение „Иновации, технологии и изобретения” спечелихме 10 награди за нови сортове ориз, броколи, лозя, пшеница и т.н. Така че нашата идея е в много тясно сътрудничество с нашето министерство и ИАСАС да може да си прибираме всички права, които ни се падат, защото сертификата означава, че наша собственост е примерно сорта и ние имаме всички права да ни се плаща за това, че се използват нашите сортове. Нашите сортове се използват в голямата си степен без да се заплаща на Академията, респективно на институтите.
Ние сме насочили нашето внимание към разработването на приоритети в т.нар. хоризонт 2020. Опитваме се да работим в много направления, селекция и усъвършенстване на нови сортове и породи, това е борбата с промените в климатичните условия, за подобряване на селските райони и т.н. и основната цел е да впрегнем нашия потенциал за по-тясна връзка с бизнеса. И бих желал тук да спомена, че имаме едно много добро сътрудничество с Националната служба за съвети в земеделието. Де факто 100 % от лекторите, които запознават фермерите с новите условия, това са лектори от нашите институти. И това е една неоценима помощ, която оказваме на фермерите, но тя малко става известна, и малко оценена от обществото. Ние имаме визия за това как бихме могли с ограничени средства да работим по-ефективно, защото наистина е факт, че имаме резерви, които ще се опитаме да използваме максимално. Същевременно искам да спомена, че имаме един много голям проблем – остарялата инфраструктура. По наши разчети са необходимо около 8,9 млн.лева за модернизиране на тази инфраструктура. Ние сме подали тези заявки пред Министерство на образованието, обещаха, че ще бъдат включени в някакви заявки за модернизиране на инфраструктурата на университетите и академиите, така че при една съществена помощ ние сме готови да изпълняваме наистина сложни задачи, защото всъщност една от нашите най-големи пречки да участваме по-активно в международни проекти е именно инфраструктурата, защото едно от изискванията е да се опише инфраструктурата. И съгласете се, че като изпращаме остаряла инфраструктура самия преглед на проекта, кои са участниците, какво ще допринесат, ние губим по точки. И в този смисъл това е също един проблем, който стои пред нас. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо Боянова, заповядайте.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Очевидно предстои сериозна дискусия по темата. Лично моето мнение по въпроса е, че темата за финансирането е последната тема, за която трябва да говорим, защото няколко пъти чух „оскъден бюджет”, „недофинансиране”. В крайна сметка въпросът въобще не е в това, а както каза господин Михалевски, трябва ни целта, която гоним. Не съм съгласна, че на Селскостопанска академия й трябват 100 милиона, нали трябва да кажем защо ни трябват тези 100 милиона, като ги дадем какво ще се случи. Така че моята молба е да обърнем нещата, не да мислим за това колко пари ни трябват, а какво трябва да направим, което изисква еди си какъв ресурс. Иначе няма да успеем нищо да направим за пореден път.
И вие казвате „инфраструктура”. Нека да видим тази инфраструктура, хубаво описана – тази трябва да я подновим, но тази не трябва, защото няма икономическа ефективност от нея – това трябва да ни се предостави като информация. В смисъл, ръководството на ССА оттук насетне трябва да направи много детайлен анализ – институт по институт. Аз също не съм съгласна Генерал Тошево да взима същите пари като друг институт, който ей толкова не дава като продукт. Кой нормален човек би подкрепил това нещо! Но за целта трябва да имаме конкретна, подробна информация, а не общи приказки. Чак накрая стигаме до финансирането. Източници за финансиране има извън бюджета колкото искате. Въпросът е да е ясно за какво ги искаме тези пари. Казах не случайно за следващия програмен период има едно европейско пространство за иновации, в което се включват точно такива звена като вас, колегите от другите страни-членки, вие общувате с тях, както се казва има много възможности за работа. Но в крайна сметка докато не се каже – от този институт това, от оня институт това, това струва толкова, това – толкова. Аз всеки път го повтарям в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество, всеки път. И в крайна сметка тук чух „издръжката на ССА”. Колеги, издръжката на ССА включва няколко компонента. Проблемът, който възникна в момента, дефицита е само по отношение на възнагражденията. Колеги, кажете, миналата седмица дадохме 2 млн. от нашия бюджет, за да си покрият задълженията по издръжката. Но от друга гледна точка питам – какви са тия договори, които покриваме за издръжка, защото и по параграф „издръжка” има конкретни договори, които гледаме тях да изпълним. Да, имаме голяма дискусия в Отрасловия съвет и аз също питам, както вие питате, защото все пак има ръководство на ССА, министерството може да е принципал, но по отношение на организация, структура и финансиране това е изцяло в правомощията на ССА и наистина за издръжка, тотално, че не е дофинансирана – това не е така. Има си бюджети, 26 милиона за какво са, по пера. В момента излезе по перата където преструктурирането не се е осъществило, всичко останало е въпрос на финансова дисциплина, която трябва да се случи и чухте, че професора има визия как това да стане следващата година. Това беше коментар, който смятам, че трябваше да направя, защото не може просто да се обобщават нещата. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Прав е колегата Михалевски, нещата трябва да започнат от министерството. Ние трябва да имаме национална стратегия за отрасъла на база, на която да развиваме и науката, да не разхвърляме нещата без да знаем към какво се стремим. Вие казвате, че парите не са най-важни, но това което елементарно като сметка може да направи човек в един научен институт с 2600 души, 26 милиона не стигат за заплати. Значи бюджетът не стига за заплати и държавата не покрива нуждите на институтите или Академията, за да може да работят нормално. Искам да ви кажа, проф.Славейков, че ако вие първата година не използвате, не извиете ръцете на министерството, дори с наша помощ, ако трябва, пак няма да има промяна. Обикновено промяната става първата година. Ако ви трябва промяна в закона използвайте ни, ако февруари месец сте готови, дайте да разгледаме февруари месец дейността и бъдещето на Академията, да видим какво вашите специалисти казват, какво мислите за в бъдеще, ние да ви подкрепим и министерството да вземе едно решение, което да ви развърже в голяма степен ръцете, така че не само да получавате пари и да развивате наука, но и да ползвате науката за развитие на Академията като цяло. И второ, европейски фондове несъмнено трябва да се ползват, европейски пари трябва да се ползват и ако вие научните работници не можете да правите проекти – аз съм изненадан. Мисля, че там където има научна мисъл там най-лесно може да се работи, да се подготвят проекти, които да бъдат защитени и ние като част от Европа да получаваме помощ в развитието на българската селскостопанска наука. Като казвате, че помагате с лектори на Службата за съвети в земеделието, което е много хубаво, вие трябва да се научите да предоставяте помощ и да получавате пари за това, не само хонорар, за този който е лектор, но и вие като участници в този процес да ви дават пари за това, че помагате. Трябва да се научат да си взимат това, което се полага, вие давате време, сили и енергия и давате кадри.
Аз съм убеден, че колегите от Коалиция за България и другите колеги от опозицията биха подкрепили един такъв подход, февруари-март да гледаме бъдещото развитие и да защитим Академията, да я запазим. Такова нещо трябва да има в България, защото точно селското стопанство, земеделие и животновъдство могат да извадят България от кризата, в която се намираме и да подпомогне с безработицата, която съсипва българското население като цяло.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заместник-министър Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Съжалявам, аз нямах идеята да взимам думата, но съм изключително провокирана от вас, господин народен представител, това което говорихте, имах чувството, че го говорите по принцип.
Първо, Стратегия за развитие на земеделието има, тя може да бъде видяна, изцяло съобразена с Програма 2020, изцяло съобразена с целия пакет, между другото пакета е доста обемен, не знам до колко сте запознат, но аз със сигурност мога да твърдя, че изцяло е съобразена с пакета от регламенти за развитие на селски райони и директни плащания. Освен това, честно казано, не мисля, че ако аз тръгна по пътя да извивам на някой ръце ще получа добър резултат. Аз не съм такъв човек, нито пък в това министерство има такива хора, които да се оставят някой да им извива ръцете и да има хубав продукт. Никога не е работило това! И аз съм учудена, че смятате, че по този начин ще се случват нещата – извиване на ръце. Сам казахте, три проекта! Вие ще дадете ли пари на някой, който ще генерира три проекта? Аз няма да дам! Ако сте в една компания ще допуснете ли някой да остане без пари до края на годината, няма ли да предприемете нищо? Ако бяха на отделен ред, в момента Селскостопанска академия нямаше да получат пари дори за ноември. Нещата не са толкова прости, както ги представяте. Земеделието, да, изкарва го, но ние не можем да си затваряме очите, пари се дават срещу нещо, не по принцип, за да издържаме един хора, за да не останат без работа. Това за мен е абсурдна теза. Не мисля, че трябва да става с извиване на ръце, а както каза господин Михалевски, набелязват се целите, които искаме да постигнем, как ще ги постигнем, колко ще ни струва. Оттук насетне просто се работи. При тази неяснота за приходи и разходи, бихте ли дал още пари? Ето, приходите на Института в Троян къде са? Няма ги. Е, как да дам още пари на Селскостопанска академия? Който и да е на мястото на тоя дето дава парите, първо ще зададе въпросите и после ще се получават парите. И затова финансирането може да е много важна тема, но за мен е последваща тема.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Якимов, имате думата.
ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз също искам да обърна внимание на това, че бюджетът на Академията е ясен още в началото на годината и този дебат, всички тези неща можеха да се случат август месец. Значи някой по веригата, във времето не е спазвал правилата. И говоренето на опозицията е нормално, те от много време вече говорят в такъв стил. Трябва да сме наясно, че няма да се остави институцията, прави чест на министерството, че се е лишило от техните добавки, за да могат да спасят положението. Предполагам, че за декемврийските заплати, както каза заместник-министър Боянова ще бъде решен въпроса. Но нека да се гледа какво може да даде на обществото ССА, а от това даване да може да се възвърне. Вие говорите за нови сортове – преди шест месеца бях в Италия, там хората са тръгнали да търсят стари сортове, аз не съм специалист в земеделието, бизнесмен съм, но царевица, пшеница и ако щете къпина и други видове насаждения, от които търсят варианти да изкарват семена, да ги продават на бизнеса и бизнеса да ги мултиплицира и да се изкарват средства. Така че, към опозицията най-вече, да оценим това, което е направило министерството, че е намерило средства, за да помогне, но да имаме предвид, че това нещо е било ясно в самото начало на годината, че с толкова пари се разполага. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Исках дуплика само. Явно не сте ме разбрали. Аз казах да се „извиват ръцете” на министерството в законодателно отношение, ако решите, че нещо би подобрило бъдещето и работата на Академията. И държа на това, ако наистина има такива възможности и една законодателна промяна би помогнала, и ако министерството е против това ние да настояваме като опозиция в интерес на бъдещето да го постигнем. А не съм съгласен по никакъв начин за парите, защото вие сте принципал и ако аз бях министър на земеделието щях да нося отговорност за Селскостопанска академия така, както и вие трябва да я носите като принципал. Вие сте приели този бюджет, знаете за колко хора е и как е разпределен, така че не може да се вдига бял флаг и да се каже „Това не е наша работа, това е работа на Академията”. Всяка година спорим по време на защита на бюджета за нуждата от средства за Селскостопанска академия. Ако трябва като опозиционер да го кажа, от времето, в което беше проф.Бъчварова там аз гледам, че само се реже от този бюджет. Без пари нищо не става! И бюджета трябва да осигури не само заплатите, а и всичко необходимо за действието на една институция, каквато е Селскостопанска академия. А че те трябва да имат принос – несъмнено е и аз затова призовавам да се търсят точно такива скрити възможности.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Последно изречение ще кажа. Добре, може и да не съм ви разбрала, но аз пък бях достатъчно ясна, мисля.
Вчера, между другото, един хората, които протестираха ми каза абсолютно същото „Ние по времето на Бъчварова имахме пари, а сега нямаме пари! Това е много лошо.” Веднага запитах „Можете ли да ми покажете резултатите с тогавашните пари и резултатите сега, със сегашните пари?”. Никакъв отговор! Защото аз ви казвам, че промяна няма в резултатите, това е проблема. Не колко са парите, а какви са резултатите! От там искам да започнем дебата, в януари, искам да видя резултатите, какво се произвежда в ССА, кой го ползва и къде отива, това е въпроса. За мен по-важния. И разбира се, ако има нужда от повече пари, тогава обаче ще знаем колко повече и защо, и ще бъде защитено. В момента да се искат пари без конкретна яснота, отсреща, според мен не е правилно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Проф.Славейков, много правилно каза колегата Панчев, много е важна първата година и промените, които трябва да правите. Аз искам да продължа – смели промени и когато един институт не работи да имате смелостта да го махнете. Това значи промяна, реформа. Вие имате научен продукт, продавате го и печелите. Не мога да допусна, че използват ваши научни разработки без да ви плащат или вие изнасяте лекция без да получите пари. Това са грешките и слабостите на допреди вас управляващите Селскостопанска академия. Нека не се връщаме назад. Смятам, че пари се взимат срещу положен труд, срещу продукт. На вас да говоря в академичните среди, това е малко смешно, затова имайте смелостта, когато един институт не работи да го ликвидирате или да си изкара парите, които получава като заплата. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Две думи към заместник-министър Боянова. Четвърти бюджет приемате и политика не сме видели в тази посока. Ние може да имаме много неудачи в предишното управление, но никога не сме стигали в такава задънена улица. Това ми е бележката. А оттук нататък всичко, което казахме е доброто и се надяваме да свършим работа. Поне така се надяваме. Ние имаме една много лоша слабост – правим нещо, чак когато ножа е опрял до кокала. Това ние проблема. Дано този път успеем!
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ще взема думата и искам да подкрепя заместник-министър Боянова в изказването. И аз мисля, че изместихме дебата в това какви средства трябва да се осигурят на Академията и много уважаеми проф.Бъчваров да се представя накратко идея за стратегия – тя не може да бъде – колко пари ни трябват. А има Стратегия за развитието на агроотрасъла, заместник-министъра каза, господин Михалевски каза в началото, във връзка с това трябва да си поставим цели, задачи, очаквания, които има сектора от тази институция. Стратегия и чак тогава източници за финансиране. А тук говорихме час и половина отзад напред. И в момента министерството ви осигури средства за заплати, и тази нужда беше следствие на това какво вие не сте свършили в последните няколко месеца. Това е истината.
Закривам днешното заседание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
46 264 знака
