Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
23/01/2013
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 година за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 101
На 23 януари 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 година за първо гласуване.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Извинете за закъснението, но пленарното заседание бе удължено. Имаме кворум и може да открием заседанието.
Съгласно предварително обявения дневен ред точка 1 е Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 година за първо гласуване.
2. Текущи.
Гости на днешното заседание са господин Слави Кралев, началник отдел в дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” към Министерство на земеделието и храните, който ще представи законопроекта, госпожа Полина Марина, експерт в дирекция „Животновъдство” към Министерство на земеделието и храните и господин Найден Цанев, експерт в дирекция „Животновъдство” към Министерство на земеделието и храните.
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли? Няма. Приемаме дневния ред.
Давам думата на господин Слави Кралев, който да представи законопроекта.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз беше приет през 2006 година, непосредствено преди присъединяването на България към Европейския съюз, като неговата цел беше да се създаде необходимата организация и се разпределят компетенциите по отношение на прилагането на регламентите свързани с общите организации на пазара.
Защо искаме да променим този закон?
На първо място, защото след 2006 година настъпиха редица промени в европейското законодателство, регулиращо общата организация на пазара, то беше кодифицирано като на мястото на 22 организации на пазара беше създадена една единна. След това, по време на така наречения средносрочен преглед на Общата селскостопанска политика бяха направени някои по-съществени промени. Появиха се някои нови схеми за подпомагане като например програмите в областта на пчеларството, програмите за предоставяне на плодове, зеленчуци и мляко в училищата, съкратен беше обхвата на интервенцията, бяха създаде постепенно условия за отпадане на млечните квоти и т.н.
Друга важна причина за промяна в закона е, че през миналата година беше приет от Европейския парламент и Съвета един нов регламент, който регулира така наречения Пакет за млякото. Неговата цел е в сектора на млякото да бъдат въведени такива мерки, които да дадат възможност на по-голяма част от добавената стойност да остава при производителите, а не тя да отива главно при преработвателите и търговците, както беше досега. За целта са предвидени някои мерки и България има намерение, разбира се, да ги прилага. Такива са задължителните писмени договори при доставка на мляко, също така и признаването на организации на производители, които да могат да договарят от името на техните членове при контактите с преработватели и изкупвачи на мляко. Като трета причина може да се посочи натрупания през годините опит, което налага някои промени свързани с процедури, разпределение на компетентности, появиха се някои нови структури, например на мястото на Ветеринарната служба имаме Българска агенция по безопасност на храните и т.н.
В заключение искам да кажа, че закона има за цел да повиши конкурентоспособността на българските земеделски производители, да им осигури един добър, справедлив доход. Също така да създаде условия за по-добра пазарна реализация на продуктите и респективно по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата. Готов съм да отговоря на всички ваши въпроси и евентуално да дискутираме. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Кралев. Уважаеми колеги, въпроси към представителя на вносителя на законопроекта имате ли? Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги от министерството, колеги от комисията, имам няколко въпроса. Ясно е, че законопроекта общо взето е необходим, трябва да се вкарат новите европейски изисквания, това което каза господин Кралев мисля, че може да бъде прието обаче има няколко въпроса, на които бих искал да получа отговор. Защо в чл.11 на този закон се предвижда издаване на Наредба за биологичното производство от министъра на земеделието и храните? Тук ли му е мястото, тук ли трябва да бъде регламентирано това биологично производство? Има две специализирани наредби по биологично земеделие и те не са променяни от 2009 година, въпреки че имаше промени в европейското законодателство. Министерство на земеделието се оправдава с липсата на интерес към биологичното производство по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони, където са усвоени едва 5 % от бюджета. Какво се случва там, защо липсва този интерес? Това ни притеснява, че не е приложено европейското законодателство в тази област, поне такова е впечатлението за страничния наблюдател.
Другото нещо, което прави впечатление. Ясно е, че министърът признава организациите на производителите, това е безспорно, говоря за чл.55, но се включват и асоциации, браншови организации от сектор „Мляко и млечни продукти“. Тук има неща, които смущават и искам да чуя коментар от вносителите. Това е засега. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Кралев, заповядайте.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря за въпросите. Действително в областта на биологичното производство първоначално наредбите бяха две. Едната беше за биологично производство на растениевъдна продукция, защото първоначално още в края на 90-те години имаше регламент за биологично производство само на растителни продукти. След това се появи регламента за животински продукти и тогава беше приета и втората наредба, за която говорите. По онова време двете наредби бяха хармонизирани с европейското законодателство. Междувременно обаче в него настъпиха доста сериозни промени. Беше приет нов регламент и това, което е разписано като текстове в момента в закона цели да се издаде една наредба на министъра на земеделието и храните по отношение на биологичното производство, в която да бъдат отразени всички тези елементи, които към днешна дата са уредени в регламента на Европейския съюз и които налагат допълнителна национална правна уредба. Тоест тези елементи на регламента, които не биха могли да бъдат приложени пряко без в България да бъде създадена съответната организация. Това е причината да се предвиди тази наредба. Старият текст, мисля че разполагам и с него, също предвиждаше – министъра на земеделието и храните издава наредби за прилагане на правилата за биологично производство. Това е в момента действащия текст. Този текст е заменен с една наредба и за разлика от досегашния текст, който не казваше нищо освен, че министъра издава наредби, в новата предлагана ал.1 на чл.17 са разписни по-подробно въпросите, които министъра ще уреди. Мисля, че това от юридическа гледна точка е доста по-издържано, защото има ясно определени предели на законовата делегация и е ясно, че министъра може в тази наредба да уреди именно тези въпроси, които са в съответствие с новия регламент за биологично земеделие.
Имаше един подвъпрос – връзката на биологичното производство на земеделски продукти с мярката по Програмата за развитие на селските райони, където действително усвояването е малко. Все пак не бива да забравяме, че целта на биологичното производство е да се защитят по определен начин потребителите, т.е. на потребителите да се предоставят качествени продукти, продукти, към които те проявяват интерес и тези продукти да бъдат така означени, че потребителите да не бъдат заблудени по никакъв начин. Това е основната цел на биологичното производство. Оттам нататък, че има идея то да се подпомогне и че това подпомагане не е било достатъчно ефективно, нека да кажем, че е отделна тема от това, което е уредено в този закон.
Защо биологичното производство се определя в Закона за прилагане на Общите организации на пазара? Действително, ако трябва да погледнем стриктно европейското законодателство то не е точно пазарна мярка, а спада към т.нар. политика на качеството, където се уреждат въпросите и на географските означения. Но понеже няма друг закон, който да урежда политиката по качеството на Европейския съюз и по-точно начина на нейното прилагане в България, тези въпроси и географските означения са включени в този закон, Закона за прилагане на Общите организации на пазара.
Вторият въпрос беше свързан с асоциациите и междубраншовите организации. Действително, звучи малко смущаващо и шокиращо, след като в България има толкова малко организации на производители и след като нямаме нито една асоциация от европейския тип, за който говорим, и нито една междубраншова организация, защо включваме правна уредба в закона. Ами защото регламента на Европейския съюз дава възможност и същевременно задължава държавите-членки да признават не само организации на производители, но и техни асоциации, т.е. ако у нас се появят 5-10 организации на производители те могат да се обединят в асоциация. Съответно те могат да решат да създадат междубраншова организация с участието на преработватели, търговци и т.н., в рамките на която да регулират отношенията си, включително свързани с доставката на продукти и т.н. Това са едни възможности, които дава европейското законодателство и ние преценихме, че сме длъжни да ги включим изцяло в нашия закон, т.е. да не ограничаваме българските производители във възможностите им за тяхното обединяване, включително в асоциации и междубраншови организации. Всъщност законът възпроизвежда това, което изисква регламента от държавите-членки.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз благодаря за отговора. В голямата си част той общо взето е мотивиран. Просто ме смущава факта, че отново се дава прекалено много власт в ръцете на министъра и ако нещо ме смущава е именно това. Мисля, че това не е работа на министъра. Според мен той може да одобрява организациите на производители, за другите групи не важи, мисля, че с това се превишават правата на Министерство на земеделието и храните. Това е моя коментар.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Тоест вашето виждане е, че междубраншовите организации евентуално да бъдат уредени и да се признават на по-високо ниво.
За критериите в регламента. Те са разписани подробно и се прилагат директно, т.е. ние не сме ги възпроизвели в закона.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз бих добавила, господин Атанасов, тъй като в чл.55, за който става въпрос текста е съгласно чл.123, параграф 4 от точно цитиран регламент. Ако е необходимо ние можем да го допълним и критериите от регламента да се добавят в текста на закона, няма пречка. Ако това ще гарантира принципност по отношение признаването, по-скоро регистрация, не толкова признаване на браншовите организации. Зависи от текста на регламента. Може да го допълним, няма пречка тези критерии да ги запишем в закона, нали господин Кралев?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Не, не е проблем да пренесем критериите от регламента в закона, макар че са доста подробни, няма никакъв проблем в това отношение. Не е прието държавите-членки да възпроизвеждат в националното си законодателство регламенти, защото винаги има една опасност от известна неточност, от една малко по-различна дума, което поставя под въпрос еднаквото прилагане на регламентите. От друга страна, ако искате да се по-добре информирани производителите и преработвателите нека да ги включим в закона, няма никакъв проблем.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Много често съм казвал, че като превеждаме директивите не бива да превеждаме високопарни изречения, които рязко контрастират с нашата реалност. Примерно „очаква се от този закон по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата на доставките“.
Уважаеми колеги, и в този състав комисията не можа да свърши тази работа, надявам се следващото издание на Комисията по земеделие и гори да свърши тази работа, но това което в момента върви в България е в точно обратна посока на тази високопарна фраза за по-справедливо разпределение по веригата от производител до потребител. Това в България не се случва, напротив, случва се точно обратното – българският производител е длъжен да дотира големи вериги, само в Българя се случва това. И най-интересното е, твърдя го, и ако министъра има време да чуе още веднъж от мен, министъра подпомага този процес да се задълбочи, т.е. точно добавената стойност се изземва от чуждия инвеститор. Не казвам, че не са ни необходими инвеститорите, но работим за вериги, които подтискат българското производство и точно добавената стойност не е нито в производителя, нито в българския търговец. За съжаление тя отива за други. А много нормални държави, мога да ги цитирам, решиха този въпрос по много галантен начин. В България само се изговориха много приказки, че ще решим този въпрос. Но в България българският производител няма къде да си предлага стоката и ако ще я предлага някъде то е с 50-60 % отстъпка. Той самия няма 10 % рентабилност, но трябва да предложи, дори да кажа тарикати няма да е пресилено, в българските условия те намериха чудесни възможности, и тази тенденция продължава. От бездействие в нашата комисия и съзнателните действия на министъра българския производител няма интерес да произвежда каквото и да било. И така стигаме до абсурда – няма производители, защото няма купувачи, освен тези големите. Всъщност големите вериги подават външни за България стоки, а нашето производство е подтиснато, заради тези абсурдни условия. Така че тук да казваме, че с този регламент решаваме по-висока добавена стойност да остава в производителите и т.н., това е абсурд. Точно обратното е. Снощи гледах един грозен пример. Знам, че като се говори за пиле, следва да видим физиономията на министъра и една голяма производителна фирма, това си върви, даже няма и творчество вече. Като става дума за пилета, знаем, че ще има и реклама на „Градус“! Снощи не беше на „Градус“, беше зелен етикет. Толкова е елементарно! Освен големите монополи отвън, защитаваме и вътрешните, което не е в интерес на българското производство, а ние като земеделска комисия сме длъжни да защитаваме конкуренция и тези хора. Не го направихме, не съм оптимист, че до края на мандата ще свършим работа. Но това е дълга и голяма тема. Така че такива високопарни слова не са необходими. Не е към вас като упрек, но министъра не е идвал да защитава закон откакто сме сформирали тази комисия. Той няма и да го направи, той има други задачи човека, да защитава негови приятели. Моля ви, махайте тези високопарни думи, които са директен превод от директивата.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Кралев, ще направите ли коментар?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Аз като цяло съм съгласен с това,което каза господин Тасим във връзка с веригата на доставките. Реформата на Общата селскостопанска политика, която стартира през 2011 година си постави като една от основните цели регулиране веригата на доставките. Проблемът не е само български. Това разбира се, не трябва да ни успокоява. Проблемът е на целия Европейски съюз. Големите браншови организации начело с „Копа Коджека“ постоянно пускат декларации, в които казват – искаме по-справедливо разпределение. Това е една от целите на реформата. Не знам как съм представил в началото закона и дали съм казал, че с него ще решим въпроса за управлението на веригата на доставките, ако е така искам да ме извините. По-скоро се опитваме да създадем условия този въпрос постепенно да бъде решен.
Какво предлага на този етап Европейската комисията. Задължителни писмени договори, участие на организации на производителите при преговорите. Това достатъчно ли е? Трудно може да се каже. Може би по-скоро не. Първоначално имаше идея да се създаде мониторинг на цените в целия Европейски съюз. Оказа се, че на този етап това е една идея, която не може да се реализира. Единствено Франция има такава система, която осигурява мониторинг на цените. Така че това, което може да кажем е, че правим първи стъпки, първи опити и то само в сектора на млякото, защото засега Европейската комисия все още няма смелостта да разпростре тези мерки в други сектори, та само в този сектор правим първи стъпки да регулираме веригата на доставките. Това е началото, надявам се да продължим с по-добри темпове.
ЮНАЛ ТАСИМ: Колеги, надявам се, че не ви досаждам, но ще дам два примера как някои държави се опитват да решат този въпрос.
Първият пример, най-познат, е примера с Полша. Полша не разрешава такива вериги да влизат навътре от околовръстното на който и да е град. Представете си какво означава това!
Или примера със Словения, една малка държава, сравнима с България, която задължи всички вериги реципрочно словенска земеделска продукция да се предлага наред с другата. Тези вериги не са само у нас, те са и в другите държави. Така че има начини да се защитава българското производство. Пак казвам – не можахме да си свършим работата и този мандат, вече ви казах някои от причините. За съжаление ефективността ни по този начин много пада. Такива хубави думи са за есета, не за закони. Просто махнете тези неща, които защитават само интереса на европейския производител, не нашия. Нашият интерес го няма никъде, освен в големите пожелания.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища? Господин Лаков, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, по-скоро коментар ще си позволя да направя по два въпроса, според мен, недомислени в закона. В два параграфа се говори за доставки на плодове и млечни продукти за училища и ученици. Параграф 34 – чл.47 се изменя така: „Учебните заведения могат да участват в схема за предоставяне на плодове и зеленчуци на учащите се. Участието в схемата се съпътства..“ и т.н. Това, което ме смущава е, че освен европейското съфинансиране, което е много хубаво, национално съфинансиране, но има една алинея, която според мен заобикаля съществуващ и действащ Закон за обществените поръчки и това е ал.4 „Условията и реда за прилагане на Схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения се определят с наредба на Министерския съвет.“. Според мен тук трябва да се запише – при спазване на Закона за обществените поръчки, защото иначе се получава точно заобикаляне на този закон и възможност за гигантски далавери, а в същото време нашите деца да ядат гнили зеленчуци и лоши млечни продукти. Би трябвало да се запише изрично това нещо в закона, а не с подзаконови нормативни актове да се определят подобни неща.
Другото нещо, не бих казал комично, но доста смущаващо. В параграф 56, създават се чл.72а и чл.72б „Който купува сурово мляко от производители без писмен договор, освен в случаите на разрешени директни продажби се наказва с глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лева.“. Тоест, ако сега отида на площада и купя от бабата един литър мляко би трябвало да попадна под ударите на закона, а същата тази женица, която продава млякото си в бутилка и нерегламентирано, разбира се, пак трябва да плати съгласно следващата алинея от 500 до 2000 лева. В този смисъл тези санкции са, първо, неработещи, и второ, превръщат всеки един гражданин в потенциален нарушител на закона, защото у нас селското стопанство е дребно. Да не говорим, че има изисквания за предаване и продаване на мляко само с договор. Това според мен ще унищожи малките, дребни производители, които на това разчитат, за да изкарат някой лев към пенсията си. Ще помоля за някакви разяснения, защото ми се струва, че не са домислени тези текстове.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Започвам със схемата „Училищен плод“, както и схемата „Училищно мляко“. Схемата „училищен плод“ се прилага вече три години в България.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Да, и има скандали около нея.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, като всяка схема, европейска, има и някои нередности, които са установени. Трета година и мога да кажа все по-успешно, защото първата година бяхме обхванали много малък брой деца, с много малко усвояване на средства. Всяка следваща година се увеличава броя на децата и аз съм оптимист за тази схема.
Колкото до тази наредба на Министерски съвет тя е действаща, вече три години действа наредбата. Може би просто сме възпроизвели стария текст с някои корекции. Наредбата е действаща, няма никакъв проблем да запишем, че тя трябва да съответства на Закона за обществените поръчки, мисля, че тя напълно съответства в сегашния си вид на Закона за обществените поръчки. Спокойно може да запишем, че трябва да съответства на цялото останало законодателство, но мисля, че няма никакви нарушения на закона.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Точно затова настоявам да бъде записано в закона, защото тази наредба може да се промени така, че да не съответства.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Една наредба не може да противоречи на закона. Няма проблем да се запише.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Няма никакъв проблем да се добави текст „…съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки.“
По въпроса за доставките на мляко ще си позволя да дам думата на госпожа Марина, тъй като тя е по-навътре в тази материя.
ПОЛИНА МАРИНА: Здравейте! Член 72 „Който купува сурово краве мляко…“, може би сте прав, че „купува“ трябва да го заменим с „изкупува“ и оттук нататък мисля, че няма да имаме проблеми. Благодаря за бележката. „Който изкупува“, става въпрос за писмените договори, които правим задължителни за всички видове млека, за да може да подпомогнем производителите, да знаят колко да произвеждат, на каква цена ще произвеждат и кой ще го купува, за да се поставят малко по-добре на пазара на краве, овче и други видове мляко. Това е съобразено и с регламента, който дава възможност за тези писмени договори. Съгласни ли сте „купува“ да се замени с „изкупува“? Който изкупува мляко, той го изкупува с цел търговия.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпросът на господин Лаков е в съвсем друга посока и замяната с „изкупува“ няма да реши въпроса. По-скоро да се обясни, че тук се има предвид или допълнителна алинея, за купувач говорим с цел индустриално производство.
ПОЛИНА МАРИНА: То е описано в закона кой има право да изкупува.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но в този член не е написано и може би заради това е възникнало недоразумението. Или да има препратка към този член, който описва за какъв купувач става въпрос, за този който преработва с цел продажба.
ПОЛИНА МАРИНА: Който изкупува с цел преработка и продажба. Добре.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Един кратък въпрос. Тази идея да има договор между производителя на мляко и търговеца на млечни продукти е прекрасна, но в този договор очевидно ще трябва да има цена на произведената стока. Кой предлага тази цена, има ли арбитър в случая или ще стане това, което винаги се случва – купувача казва – купувам на тази цена, пиши тази цена или не купувам. Има ли някаква защита и как се решава този въпрос в Европа?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, действително регламента дава възможност на държавите-членки да въведат или да не въведат писмените договори като задължителни. Тенденцията е в България с този закон да бъдат въведени задължителни писмени договори. Съдържанието на договора е описано в регламента, естествено за защита на производителите. Записано е, че той трябва да съдържа и цената. Кой определя цената? Естествено двете страни, които сключват договора. Държавата няма как да определи цената, нито пък структура на Европейския съюз. Очевидно е, че те ще я договорят, но те трябва да я запишат такава, каквато е, за да може тази цена поне да бъде наблюдавана, ако не регулирана, поне наблюдавана, на този етап.
ЮНАЛ ТАСИМ: Защитна цена?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Защитна цена няма. Защитни цени в Европейския съюз на този етап са само интервенционните цени, т.е. там където самия Европейски съюз излиза на пазара и започва да купува. Иначе принципите на пазарна икономика не позволяват по какъвто и да било начин, нито Съюза, нито държавите-членки да регулират директно търговските отношения между продавач и купувач. Това е което може да се направи на този етап и го правим.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси? Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, като цяло европейските политики са насочени в посока да подкрепят сектора на биоземеделие, биологични продукти и т.н. Нормално е това да става и в България, но съм притеснен, ако правилата в Европа ги пренесем директно върху нещата в Българя. Имам предвид главно това, че се изисква обособено място както в складовете , така и в търговските площи където се предлагат биопродуктите. Според мен и в двата случая, и на големите търговски вериги, и на малките търговски обекти това би създало дисконфорт, особено при по-малките и средните. Свидетели сме ежедневно на закриване на десетки по-малки магазини. С тези изисквания това ще рефлектира сериозно върху възможността както на производителите да предлагат своите продукти на повече места на пазара, така и на желаещите да предлагат биопродукти с тези изисквания. Още повече, че с това, което се казва в закона „отделно обособено място“ не е изяснено какво означава. Дали това е отделен рафт, част от рафт или щанд. В тази връзка също трябва да се помисли, за да стане приемливо и изпълнимо за тези хора, които се занимават с тази дейност.
Господин Тасим каза преди малко за договорите, които ще бъдат длъжни да подписват, както производителите, така и тези които изкупуват мляко. Отново се сблъскваме с един факт, който в нормалните държави е решен, а у нас пак се иска един търговски договор да бъде представен на държавата с възможността всеки да прочете каква е цената, какви са условията на договора. Сложете изисквания, които да регламентират какво да ви дават, но няма право нормална държава да изисква от един търговски договор да се знае цената, защото все пак всяка търговска сделка има определена конфиденциалност и тя не може да не е регламентирана и в тези случаи, за които става дума.
Господин Лаков каза за глобите. Изяснихме това, че става дума за изкупуване на количества от производителите, а не дребните покупки от дребните селски производители. Но като гледам размера на глобата между 5 хил. и 20 хил.лева, считам че такъв размер за глоби, особено като имам предвид, че почти няма мандра, която да не изкупува нерегламентирано мляко, а и сега има тези договори, за които става дума, такива високи глоби могат да дадат само повече възможности за корупция, нещо, от което и вие, и ние от опозицията искаме да избегнем.
В мотивите е записано, че необходимият финансов ресурс за прилагане на законопроекта е 300 хил.лева годишно за областни дирекции „Земеделие“. Значи ли, че 300 хил.лева ще бъде заделен ресурс за всяка областна дирекция, за да извършва регистрацията, контрола на договорите за доставка на мляко и т.н., или това е общия размер на сумите, защото така записано не е ясно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Общия размер е това.
СПАС ПАНЧЕВ: Добре. Това е моето становище по предложения законопроект. И поради тази причина аз ще се въздържа от гласуване.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е общия бюджет за областните дирекции, той е в пъти по-малък от цитираната цифра.
Колеги, други въпроси и становища има ли? Ако няма, закривам дебата и предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за“ да се приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 година, моля да гласува.
„За“ – 10 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 6 гласа
С 10 гласа „за“, нула „против“ и 6 гласа „въздържал се“ законопроекта се приема на първо гласуване.
По точка 2 – Текущи, колеги, има ли въпроси? Да, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. В периода 2014-2020 година Европейския съюз предвижда съкращаване на помощите за развитие на земеделието , което в голяма степен касае България. Освен това в бюджета на България за тази и следващата година…
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, слушаме ви, продължете.
СПАС ПАНЧЕВ: Не, не, свършете си разговора.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Коментираме, че това, което казвате не е вярно, няма окончателно решение.
СПАС ПАНЧЕВ: Аз казах „предвижда“.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не „предвижда“, това са комуникации в момента, нищо не предвижда още.
СПАС ПАНЧЕВ: Добре, надявам се да ме оборите след време.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не ви оборвам, казвам, че се води дебат, който не е приключил.
СПАС ПАНЧЕВ: От това, което аз чета и съм информиран от нашите евродепутати, в периода 2014-2020 година, да го кажа така тогава, ще има съкращаване на парите за земеделие и ние като държава, която в голямата си част сме аграрна държава и няма да получим това, което очаквахме. Второ, обещанието на министър Найденов, че ще изравним субсидиите, които българските производители получават в 2014, 2016 година няма да се случи до 2020 година. Чухме за едно обещание до края на януари да бъдат изплатени директните плащания. До този момент нищо не се е случило и в тази връзка на мен ми се иска да предложа на следващото наше заседание да бъдем информирани от министъра или шефа на ДФ „Земеделие“ какво е състоянието на плащанията към българските производители за миналите години, за задълженията, които има държавата към тях и перспективите те да получат това, за което се надяват и очакват. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Панчев, ще отправя покана към министерството и ДФ „Земеделие“ относно изнасяне на поисканата от вас информация. Както казах, дебата не е приключен и в този смисъл не можем да кажем в какви рамки ще бъде бюджета за нашата страна.
Колеги, други въпроси имате ли? Ако няма, закривам заседанието! Приятен ден!
/Заседанието бе закрито в 16,00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
30 089 знака
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 101
На 23 януари 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 година за първо гласуване.
2. Текущи.
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева - председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Извинете за закъснението, но пленарното заседание бе удължено. Имаме кворум и може да открием заседанието.
Съгласно предварително обявения дневен ред точка 1 е Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 година за първо гласуване.
2. Текущи.
Гости на днешното заседание са господин Слави Кралев, началник отдел в дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” към Министерство на земеделието и храните, който ще представи законопроекта, госпожа Полина Марина, експерт в дирекция „Животновъдство” към Министерство на земеделието и храните и господин Найден Цанев, експерт в дирекция „Животновъдство” към Министерство на земеделието и храните.
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли? Няма. Приемаме дневния ред.
Давам думата на господин Слави Кралев, който да представи законопроекта.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз беше приет през 2006 година, непосредствено преди присъединяването на България към Европейския съюз, като неговата цел беше да се създаде необходимата организация и се разпределят компетенциите по отношение на прилагането на регламентите свързани с общите организации на пазара.
Защо искаме да променим този закон?
На първо място, защото след 2006 година настъпиха редица промени в европейското законодателство, регулиращо общата организация на пазара, то беше кодифицирано като на мястото на 22 организации на пазара беше създадена една единна. След това, по време на така наречения средносрочен преглед на Общата селскостопанска политика бяха направени някои по-съществени промени. Появиха се някои нови схеми за подпомагане като например програмите в областта на пчеларството, програмите за предоставяне на плодове, зеленчуци и мляко в училищата, съкратен беше обхвата на интервенцията, бяха създаде постепенно условия за отпадане на млечните квоти и т.н.
Друга важна причина за промяна в закона е, че през миналата година беше приет от Европейския парламент и Съвета един нов регламент, който регулира така наречения Пакет за млякото. Неговата цел е в сектора на млякото да бъдат въведени такива мерки, които да дадат възможност на по-голяма част от добавената стойност да остава при производителите, а не тя да отива главно при преработвателите и търговците, както беше досега. За целта са предвидени някои мерки и България има намерение, разбира се, да ги прилага. Такива са задължителните писмени договори при доставка на мляко, също така и признаването на организации на производители, които да могат да договарят от името на техните членове при контактите с преработватели и изкупвачи на мляко. Като трета причина може да се посочи натрупания през годините опит, което налага някои промени свързани с процедури, разпределение на компетентности, появиха се някои нови структури, например на мястото на Ветеринарната служба имаме Българска агенция по безопасност на храните и т.н.
В заключение искам да кажа, че закона има за цел да повиши конкурентоспособността на българските земеделски производители, да им осигури един добър, справедлив доход. Също така да създаде условия за по-добра пазарна реализация на продуктите и респективно по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата. Готов съм да отговоря на всички ваши въпроси и евентуално да дискутираме. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Кралев. Уважаеми колеги, въпроси към представителя на вносителя на законопроекта имате ли? Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги от министерството, колеги от комисията, имам няколко въпроса. Ясно е, че законопроекта общо взето е необходим, трябва да се вкарат новите европейски изисквания, това което каза господин Кралев мисля, че може да бъде прието обаче има няколко въпроса, на които бих искал да получа отговор. Защо в чл.11 на този закон се предвижда издаване на Наредба за биологичното производство от министъра на земеделието и храните? Тук ли му е мястото, тук ли трябва да бъде регламентирано това биологично производство? Има две специализирани наредби по биологично земеделие и те не са променяни от 2009 година, въпреки че имаше промени в европейското законодателство. Министерство на земеделието се оправдава с липсата на интерес към биологичното производство по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони, където са усвоени едва 5 % от бюджета. Какво се случва там, защо липсва този интерес? Това ни притеснява, че не е приложено европейското законодателство в тази област, поне такова е впечатлението за страничния наблюдател.
Другото нещо, което прави впечатление. Ясно е, че министърът признава организациите на производителите, това е безспорно, говоря за чл.55, но се включват и асоциации, браншови организации от сектор „Мляко и млечни продукти“. Тук има неща, които смущават и искам да чуя коментар от вносителите. Това е засега. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Кралев, заповядайте.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря за въпросите. Действително в областта на биологичното производство първоначално наредбите бяха две. Едната беше за биологично производство на растениевъдна продукция, защото първоначално още в края на 90-те години имаше регламент за биологично производство само на растителни продукти. След това се появи регламента за животински продукти и тогава беше приета и втората наредба, за която говорите. По онова време двете наредби бяха хармонизирани с европейското законодателство. Междувременно обаче в него настъпиха доста сериозни промени. Беше приет нов регламент и това, което е разписано като текстове в момента в закона цели да се издаде една наредба на министъра на земеделието и храните по отношение на биологичното производство, в която да бъдат отразени всички тези елементи, които към днешна дата са уредени в регламента на Европейския съюз и които налагат допълнителна национална правна уредба. Тоест тези елементи на регламента, които не биха могли да бъдат приложени пряко без в България да бъде създадена съответната организация. Това е причината да се предвиди тази наредба. Старият текст, мисля че разполагам и с него, също предвиждаше – министъра на земеделието и храните издава наредби за прилагане на правилата за биологично производство. Това е в момента действащия текст. Този текст е заменен с една наредба и за разлика от досегашния текст, който не казваше нищо освен, че министъра издава наредби, в новата предлагана ал.1 на чл.17 са разписни по-подробно въпросите, които министъра ще уреди. Мисля, че това от юридическа гледна точка е доста по-издържано, защото има ясно определени предели на законовата делегация и е ясно, че министъра може в тази наредба да уреди именно тези въпроси, които са в съответствие с новия регламент за биологично земеделие.
Имаше един подвъпрос – връзката на биологичното производство на земеделски продукти с мярката по Програмата за развитие на селските райони, където действително усвояването е малко. Все пак не бива да забравяме, че целта на биологичното производство е да се защитят по определен начин потребителите, т.е. на потребителите да се предоставят качествени продукти, продукти, към които те проявяват интерес и тези продукти да бъдат така означени, че потребителите да не бъдат заблудени по никакъв начин. Това е основната цел на биологичното производство. Оттам нататък, че има идея то да се подпомогне и че това подпомагане не е било достатъчно ефективно, нека да кажем, че е отделна тема от това, което е уредено в този закон.
Защо биологичното производство се определя в Закона за прилагане на Общите организации на пазара? Действително, ако трябва да погледнем стриктно европейското законодателство то не е точно пазарна мярка, а спада към т.нар. политика на качеството, където се уреждат въпросите и на географските означения. Но понеже няма друг закон, който да урежда политиката по качеството на Европейския съюз и по-точно начина на нейното прилагане в България, тези въпроси и географските означения са включени в този закон, Закона за прилагане на Общите организации на пазара.
Вторият въпрос беше свързан с асоциациите и междубраншовите организации. Действително, звучи малко смущаващо и шокиращо, след като в България има толкова малко организации на производители и след като нямаме нито една асоциация от европейския тип, за който говорим, и нито една междубраншова организация, защо включваме правна уредба в закона. Ами защото регламента на Европейския съюз дава възможност и същевременно задължава държавите-членки да признават не само организации на производители, но и техни асоциации, т.е. ако у нас се появят 5-10 организации на производители те могат да се обединят в асоциация. Съответно те могат да решат да създадат междубраншова организация с участието на преработватели, търговци и т.н., в рамките на която да регулират отношенията си, включително свързани с доставката на продукти и т.н. Това са едни възможности, които дава европейското законодателство и ние преценихме, че сме длъжни да ги включим изцяло в нашия закон, т.е. да не ограничаваме българските производители във възможностите им за тяхното обединяване, включително в асоциации и междубраншови организации. Всъщност законът възпроизвежда това, което изисква регламента от държавите-членки.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз благодаря за отговора. В голямата си част той общо взето е мотивиран. Просто ме смущава факта, че отново се дава прекалено много власт в ръцете на министъра и ако нещо ме смущава е именно това. Мисля, че това не е работа на министъра. Според мен той може да одобрява организациите на производители, за другите групи не важи, мисля, че с това се превишават правата на Министерство на земеделието и храните. Това е моя коментар.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Тоест вашето виждане е, че междубраншовите организации евентуално да бъдат уредени и да се признават на по-високо ниво.
За критериите в регламента. Те са разписани подробно и се прилагат директно, т.е. ние не сме ги възпроизвели в закона.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз бих добавила, господин Атанасов, тъй като в чл.55, за който става въпрос текста е съгласно чл.123, параграф 4 от точно цитиран регламент. Ако е необходимо ние можем да го допълним и критериите от регламента да се добавят в текста на закона, няма пречка. Ако това ще гарантира принципност по отношение признаването, по-скоро регистрация, не толкова признаване на браншовите организации. Зависи от текста на регламента. Може да го допълним, няма пречка тези критерии да ги запишем в закона, нали господин Кралев?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Не, не е проблем да пренесем критериите от регламента в закона, макар че са доста подробни, няма никакъв проблем в това отношение. Не е прието държавите-членки да възпроизвеждат в националното си законодателство регламенти, защото винаги има една опасност от известна неточност, от една малко по-различна дума, което поставя под въпрос еднаквото прилагане на регламентите. От друга страна, ако искате да се по-добре информирани производителите и преработвателите нека да ги включим в закона, няма никакъв проблем.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Много често съм казвал, че като превеждаме директивите не бива да превеждаме високопарни изречения, които рязко контрастират с нашата реалност. Примерно „очаква се от този закон по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата на доставките“.
Уважаеми колеги, и в този състав комисията не можа да свърши тази работа, надявам се следващото издание на Комисията по земеделие и гори да свърши тази работа, но това което в момента върви в България е в точно обратна посока на тази високопарна фраза за по-справедливо разпределение по веригата от производител до потребител. Това в България не се случва, напротив, случва се точно обратното – българският производител е длъжен да дотира големи вериги, само в Българя се случва това. И най-интересното е, твърдя го, и ако министъра има време да чуе още веднъж от мен, министъра подпомага този процес да се задълбочи, т.е. точно добавената стойност се изземва от чуждия инвеститор. Не казвам, че не са ни необходими инвеститорите, но работим за вериги, които подтискат българското производство и точно добавената стойност не е нито в производителя, нито в българския търговец. За съжаление тя отива за други. А много нормални държави, мога да ги цитирам, решиха този въпрос по много галантен начин. В България само се изговориха много приказки, че ще решим този въпрос. Но в България българският производител няма къде да си предлага стоката и ако ще я предлага някъде то е с 50-60 % отстъпка. Той самия няма 10 % рентабилност, но трябва да предложи, дори да кажа тарикати няма да е пресилено, в българските условия те намериха чудесни възможности, и тази тенденция продължава. От бездействие в нашата комисия и съзнателните действия на министъра българския производител няма интерес да произвежда каквото и да било. И така стигаме до абсурда – няма производители, защото няма купувачи, освен тези големите. Всъщност големите вериги подават външни за България стоки, а нашето производство е подтиснато, заради тези абсурдни условия. Така че тук да казваме, че с този регламент решаваме по-висока добавена стойност да остава в производителите и т.н., това е абсурд. Точно обратното е. Снощи гледах един грозен пример. Знам, че като се говори за пиле, следва да видим физиономията на министъра и една голяма производителна фирма, това си върви, даже няма и творчество вече. Като става дума за пилета, знаем, че ще има и реклама на „Градус“! Снощи не беше на „Градус“, беше зелен етикет. Толкова е елементарно! Освен големите монополи отвън, защитаваме и вътрешните, което не е в интерес на българското производство, а ние като земеделска комисия сме длъжни да защитаваме конкуренция и тези хора. Не го направихме, не съм оптимист, че до края на мандата ще свършим работа. Но това е дълга и голяма тема. Така че такива високопарни слова не са необходими. Не е към вас като упрек, но министъра не е идвал да защитава закон откакто сме сформирали тази комисия. Той няма и да го направи, той има други задачи човека, да защитава негови приятели. Моля ви, махайте тези високопарни думи, които са директен превод от директивата.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Кралев, ще направите ли коментар?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Аз като цяло съм съгласен с това,което каза господин Тасим във връзка с веригата на доставките. Реформата на Общата селскостопанска политика, която стартира през 2011 година си постави като една от основните цели регулиране веригата на доставките. Проблемът не е само български. Това разбира се, не трябва да ни успокоява. Проблемът е на целия Европейски съюз. Големите браншови организации начело с „Копа Коджека“ постоянно пускат декларации, в които казват – искаме по-справедливо разпределение. Това е една от целите на реформата. Не знам как съм представил в началото закона и дали съм казал, че с него ще решим въпроса за управлението на веригата на доставките, ако е така искам да ме извините. По-скоро се опитваме да създадем условия този въпрос постепенно да бъде решен.
Какво предлага на този етап Европейската комисията. Задължителни писмени договори, участие на организации на производителите при преговорите. Това достатъчно ли е? Трудно може да се каже. Може би по-скоро не. Първоначално имаше идея да се създаде мониторинг на цените в целия Европейски съюз. Оказа се, че на този етап това е една идея, която не може да се реализира. Единствено Франция има такава система, която осигурява мониторинг на цените. Така че това, което може да кажем е, че правим първи стъпки, първи опити и то само в сектора на млякото, защото засега Европейската комисия все още няма смелостта да разпростре тези мерки в други сектори, та само в този сектор правим първи стъпки да регулираме веригата на доставките. Това е началото, надявам се да продължим с по-добри темпове.
ЮНАЛ ТАСИМ: Колеги, надявам се, че не ви досаждам, но ще дам два примера как някои държави се опитват да решат този въпрос.
Първият пример, най-познат, е примера с Полша. Полша не разрешава такива вериги да влизат навътре от околовръстното на който и да е град. Представете си какво означава това!
Или примера със Словения, една малка държава, сравнима с България, която задължи всички вериги реципрочно словенска земеделска продукция да се предлага наред с другата. Тези вериги не са само у нас, те са и в другите държави. Така че има начини да се защитава българското производство. Пак казвам – не можахме да си свършим работата и този мандат, вече ви казах някои от причините. За съжаление ефективността ни по този начин много пада. Такива хубави думи са за есета, не за закони. Просто махнете тези неща, които защитават само интереса на европейския производител, не нашия. Нашият интерес го няма никъде, освен в големите пожелания.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища? Господин Лаков, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, по-скоро коментар ще си позволя да направя по два въпроса, според мен, недомислени в закона. В два параграфа се говори за доставки на плодове и млечни продукти за училища и ученици. Параграф 34 – чл.47 се изменя така: „Учебните заведения могат да участват в схема за предоставяне на плодове и зеленчуци на учащите се. Участието в схемата се съпътства..“ и т.н. Това, което ме смущава е, че освен европейското съфинансиране, което е много хубаво, национално съфинансиране, но има една алинея, която според мен заобикаля съществуващ и действащ Закон за обществените поръчки и това е ал.4 „Условията и реда за прилагане на Схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения се определят с наредба на Министерския съвет.“. Според мен тук трябва да се запише – при спазване на Закона за обществените поръчки, защото иначе се получава точно заобикаляне на този закон и възможност за гигантски далавери, а в същото време нашите деца да ядат гнили зеленчуци и лоши млечни продукти. Би трябвало да се запише изрично това нещо в закона, а не с подзаконови нормативни актове да се определят подобни неща.
Другото нещо, не бих казал комично, но доста смущаващо. В параграф 56, създават се чл.72а и чл.72б „Който купува сурово мляко от производители без писмен договор, освен в случаите на разрешени директни продажби се наказва с глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лева.“. Тоест, ако сега отида на площада и купя от бабата един литър мляко би трябвало да попадна под ударите на закона, а същата тази женица, която продава млякото си в бутилка и нерегламентирано, разбира се, пак трябва да плати съгласно следващата алинея от 500 до 2000 лева. В този смисъл тези санкции са, първо, неработещи, и второ, превръщат всеки един гражданин в потенциален нарушител на закона, защото у нас селското стопанство е дребно. Да не говорим, че има изисквания за предаване и продаване на мляко само с договор. Това според мен ще унищожи малките, дребни производители, които на това разчитат, за да изкарат някой лев към пенсията си. Ще помоля за някакви разяснения, защото ми се струва, че не са домислени тези текстове.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Започвам със схемата „Училищен плод“, както и схемата „Училищно мляко“. Схемата „училищен плод“ се прилага вече три години в България.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Да, и има скандали около нея.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, като всяка схема, европейска, има и някои нередности, които са установени. Трета година и мога да кажа все по-успешно, защото първата година бяхме обхванали много малък брой деца, с много малко усвояване на средства. Всяка следваща година се увеличава броя на децата и аз съм оптимист за тази схема.
Колкото до тази наредба на Министерски съвет тя е действаща, вече три години действа наредбата. Може би просто сме възпроизвели стария текст с някои корекции. Наредбата е действаща, няма никакъв проблем да запишем, че тя трябва да съответства на Закона за обществените поръчки, мисля, че тя напълно съответства в сегашния си вид на Закона за обществените поръчки. Спокойно може да запишем, че трябва да съответства на цялото останало законодателство, но мисля, че няма никакви нарушения на закона.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Точно затова настоявам да бъде записано в закона, защото тази наредба може да се промени така, че да не съответства.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Една наредба не може да противоречи на закона. Няма проблем да се запише.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Няма никакъв проблем да се добави текст „…съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки.“
По въпроса за доставките на мляко ще си позволя да дам думата на госпожа Марина, тъй като тя е по-навътре в тази материя.
ПОЛИНА МАРИНА: Здравейте! Член 72 „Който купува сурово краве мляко…“, може би сте прав, че „купува“ трябва да го заменим с „изкупува“ и оттук нататък мисля, че няма да имаме проблеми. Благодаря за бележката. „Който изкупува“, става въпрос за писмените договори, които правим задължителни за всички видове млека, за да може да подпомогнем производителите, да знаят колко да произвеждат, на каква цена ще произвеждат и кой ще го купува, за да се поставят малко по-добре на пазара на краве, овче и други видове мляко. Това е съобразено и с регламента, който дава възможност за тези писмени договори. Съгласни ли сте „купува“ да се замени с „изкупува“? Който изкупува мляко, той го изкупува с цел търговия.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпросът на господин Лаков е в съвсем друга посока и замяната с „изкупува“ няма да реши въпроса. По-скоро да се обясни, че тук се има предвид или допълнителна алинея, за купувач говорим с цел индустриално производство.
ПОЛИНА МАРИНА: То е описано в закона кой има право да изкупува.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но в този член не е написано и може би заради това е възникнало недоразумението. Или да има препратка към този член, който описва за какъв купувач става въпрос, за този който преработва с цел продажба.
ПОЛИНА МАРИНА: Който изкупува с цел преработка и продажба. Добре.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Един кратък въпрос. Тази идея да има договор между производителя на мляко и търговеца на млечни продукти е прекрасна, но в този договор очевидно ще трябва да има цена на произведената стока. Кой предлага тази цена, има ли арбитър в случая или ще стане това, което винаги се случва – купувача казва – купувам на тази цена, пиши тази цена или не купувам. Има ли някаква защита и как се решава този въпрос в Европа?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, действително регламента дава възможност на държавите-членки да въведат или да не въведат писмените договори като задължителни. Тенденцията е в България с този закон да бъдат въведени задължителни писмени договори. Съдържанието на договора е описано в регламента, естествено за защита на производителите. Записано е, че той трябва да съдържа и цената. Кой определя цената? Естествено двете страни, които сключват договора. Държавата няма как да определи цената, нито пък структура на Европейския съюз. Очевидно е, че те ще я договорят, но те трябва да я запишат такава, каквато е, за да може тази цена поне да бъде наблюдавана, ако не регулирана, поне наблюдавана, на този етап.
ЮНАЛ ТАСИМ: Защитна цена?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Защитна цена няма. Защитни цени в Европейския съюз на този етап са само интервенционните цени, т.е. там където самия Европейски съюз излиза на пазара и започва да купува. Иначе принципите на пазарна икономика не позволяват по какъвто и да било начин, нито Съюза, нито държавите-членки да регулират директно търговските отношения между продавач и купувач. Това е което може да се направи на този етап и го правим.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси? Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, като цяло европейските политики са насочени в посока да подкрепят сектора на биоземеделие, биологични продукти и т.н. Нормално е това да става и в България, но съм притеснен, ако правилата в Европа ги пренесем директно върху нещата в Българя. Имам предвид главно това, че се изисква обособено място както в складовете , така и в търговските площи където се предлагат биопродуктите. Според мен и в двата случая, и на големите търговски вериги, и на малките търговски обекти това би създало дисконфорт, особено при по-малките и средните. Свидетели сме ежедневно на закриване на десетки по-малки магазини. С тези изисквания това ще рефлектира сериозно върху възможността както на производителите да предлагат своите продукти на повече места на пазара, така и на желаещите да предлагат биопродукти с тези изисквания. Още повече, че с това, което се казва в закона „отделно обособено място“ не е изяснено какво означава. Дали това е отделен рафт, част от рафт или щанд. В тази връзка също трябва да се помисли, за да стане приемливо и изпълнимо за тези хора, които се занимават с тази дейност.
Господин Тасим каза преди малко за договорите, които ще бъдат длъжни да подписват, както производителите, така и тези които изкупуват мляко. Отново се сблъскваме с един факт, който в нормалните държави е решен, а у нас пак се иска един търговски договор да бъде представен на държавата с възможността всеки да прочете каква е цената, какви са условията на договора. Сложете изисквания, които да регламентират какво да ви дават, но няма право нормална държава да изисква от един търговски договор да се знае цената, защото все пак всяка търговска сделка има определена конфиденциалност и тя не може да не е регламентирана и в тези случаи, за които става дума.
Господин Лаков каза за глобите. Изяснихме това, че става дума за изкупуване на количества от производителите, а не дребните покупки от дребните селски производители. Но като гледам размера на глобата между 5 хил. и 20 хил.лева, считам че такъв размер за глоби, особено като имам предвид, че почти няма мандра, която да не изкупува нерегламентирано мляко, а и сега има тези договори, за които става дума, такива високи глоби могат да дадат само повече възможности за корупция, нещо, от което и вие, и ние от опозицията искаме да избегнем.
В мотивите е записано, че необходимият финансов ресурс за прилагане на законопроекта е 300 хил.лева годишно за областни дирекции „Земеделие“. Значи ли, че 300 хил.лева ще бъде заделен ресурс за всяка областна дирекция, за да извършва регистрацията, контрола на договорите за доставка на мляко и т.н., или това е общия размер на сумите, защото така записано не е ясно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Общия размер е това.
СПАС ПАНЧЕВ: Добре. Това е моето становище по предложения законопроект. И поради тази причина аз ще се въздържа от гласуване.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е общия бюджет за областните дирекции, той е в пъти по-малък от цитираната цифра.
Колеги, други въпроси и становища има ли? Ако няма, закривам дебата и предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за“ да се приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-1, внесен от Министерски съвет на 14.01.2013 година, моля да гласува.
„За“ – 10 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 6 гласа
С 10 гласа „за“, нула „против“ и 6 гласа „въздържал се“ законопроекта се приема на първо гласуване.
По точка 2 – Текущи, колеги, има ли въпроси? Да, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. В периода 2014-2020 година Европейския съюз предвижда съкращаване на помощите за развитие на земеделието , което в голяма степен касае България. Освен това в бюджета на България за тази и следващата година…
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, слушаме ви, продължете.
СПАС ПАНЧЕВ: Не, не, свършете си разговора.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Коментираме, че това, което казвате не е вярно, няма окончателно решение.
СПАС ПАНЧЕВ: Аз казах „предвижда“.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не „предвижда“, това са комуникации в момента, нищо не предвижда още.
СПАС ПАНЧЕВ: Добре, надявам се да ме оборите след време.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не ви оборвам, казвам, че се води дебат, който не е приключил.
СПАС ПАНЧЕВ: От това, което аз чета и съм информиран от нашите евродепутати, в периода 2014-2020 година, да го кажа така тогава, ще има съкращаване на парите за земеделие и ние като държава, която в голямата си част сме аграрна държава и няма да получим това, което очаквахме. Второ, обещанието на министър Найденов, че ще изравним субсидиите, които българските производители получават в 2014, 2016 година няма да се случи до 2020 година. Чухме за едно обещание до края на януари да бъдат изплатени директните плащания. До този момент нищо не се е случило и в тази връзка на мен ми се иска да предложа на следващото наше заседание да бъдем информирани от министъра или шефа на ДФ „Земеделие“ какво е състоянието на плащанията към българските производители за миналите години, за задълженията, които има държавата към тях и перспективите те да получат това, за което се надяват и очакват. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Панчев, ще отправя покана към министерството и ДФ „Земеделие“ относно изнасяне на поисканата от вас информация. Както казах, дебата не е приключен и в този смисъл не можем да кажем в какви рамки ще бъде бюджета за нашата страна.
Колеги, други въпроси имате ли? Ако няма, закривам заседанието! Приятен ден!
/Заседанието бе закрито в 16,00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
30 089 знака
