Д О К Л А Д
за второ гласуване

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-38, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 03.06.2010 г.

---

З А К О Н
за изменение и допълнение на Кодекса на труда
(обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г. и бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г. и бр. 15 от 2010 г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


§ 1. В чл. 34, т. 2 думите “Националната класификация на икономическите дейности” се заменят с “Класификацията на икономическите дейности”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

§ 2. В чл. 35, ал. 1, т. 2 думите “Националната класификация на икономическите дейности” се заменят с “Класификацията на икономическите дейности”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

§ 3. В чл. 46, ал. 1 след думите “Държавните органи” се поставя запетая и се добавя “органите на местно самоуправление”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 46, ал. 1, изречение първо, след думите “Държавните органи” се поставя запетая и се добавя “органите на местно самоуправление”.”.

§ 4. В чл. 51б, ал. 2 думите “Националната класификация на икономическите дейности” се заменят с “Класификацията на икономическите дейности”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

§ 5. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

§ 6. Член 172 се изменя така:
„ Начин на ползване
Чл. 172. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

§ 7. Член 173 се изменя така:
“Чл. 173. (1) В началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
(2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
(3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
(4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
(5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
(7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до
5 работни дни след определената в графика по ал. 1 начална дата за ползването му.
(8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.”

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
В чл. 173 се създава нова ал. 9 със следното съдържание:
„(9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, извън случаите по предходната алинея, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“ §7. Член 173 се изменя така:
„Ред за ползване
Чл. 173. (1) В началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
(2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
(3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
(4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
(5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
(7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до
5 работни дни след определената в графика по ал. 1 начална дата за ползването му.
(8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
(9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, за периода посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.””

§ 8. Член 176 се изменя така:
“Чл. 176. (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му.”

Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова:
В § 8 се създава ал. 3 в чл. 176:
"(3) Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен по реда и при условията на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. "
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
“§ 8. Член 176 се изменя така:
„Отлагане на ползването
Чл. 176. (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му.
(3) Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.””

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10. Следващите параграфи се преномерират съответно:
„§ 9. В чл. 221, ал. 1 след думите „чл. 327” се добавя „ал. 1”.
§ 10. В чл. 222, ал. 2 след думите „чл. 327” се добавя „ал. 1”.”

§ 9. В чл. 224 ал. 1 се изменя така:
“(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176.”

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
В чл. 224, ал. 1 думите „отложен по реда на чл. 176" се заменят със „за предходни календарни години".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова:
В § 9 в чл. 224, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавят думите"правото за който не е погасено по давност".
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става §11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 224 ал. 1 се изменя така:
“(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.”

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
Създава се нов § 9а със следното съдържание:
„§9а. В чл.227 се създават нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
„(2) Регресна отговорност за плащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1, при условията на предходната алинея носят и лицата, които на законно или договорно основание представляват работодателя и са подписали акта за прекратяване на трудовото правоотношение.(3) Лицата по ал. 1 и 2 носят отговорност и тогава, когато са загубили качествата си на длъжностни лица или представители на работодателя.””
Комисията не подкрепя предложението.

§ 10. В чл. 327 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създават т. 10 и 11:
“10. когато работодателят преустанови дейността си;
11. когато работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие.”
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се счита прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
(3) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.

§ 11. В чл. 349 се създава ал. 3:
“(3) В случаите по чл. 327, ал. 2 датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се вписват в трудовата книжка от инспекцията по труда, в която е подадено заявлението.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за §11, който става § 13.

§ 12. Създава се чл. 403а:
“Задължения на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство
Чл. 403а. (1) В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
(2) Работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.

Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Геновева Алексиева, Емануела Спасова, Вяра Петрова и Станка Шайлекова:
Да се създадат §12а, 12б и 12в със следното съдържание:
"§ 12а. В чл. 413, ал. 2 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2500 до 10 000 лв.” - с „от 1000 до 10 000 лв.”.
§ 12б. В чл. 414 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2500 до 10 000 лв.” - с „от 1000 до 10 000 лв.”.
2. В ал. 3 думите „15 000 лв." се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „10 000 лв.” - с „от 1000 до 10 000 лв.”.
§ 12в. В чл. 415, ал. 1 думите „глоба в размер от 2 500 до 10 000 лв.” се заменят с „имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създадат параграфи 12а, 12б и 12в, които стават съответно параграфи 15, 16 и 17 със следната редакция:
"§ 15. В чл. 413, ал. 2 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2500 до 10 000 лв.” - с „от 1000 до 10 000 лв.”.
§ 16. В чл. 414 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2 500 до 10 000 лв.” - с „от 1 000 до 10 000 лв.”.
2. В ал. 3 думите „15 000 лв." се заменят с „1 500 до 15 000 лв.”, а думите „10 000 лв.” - с „от 1 000 до 10 000 лв.”.
§ 17. В чл. 415, ал. 1 думите „глоба в размер от 2 500 до 10 000 лв.” се заменят с „имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.”.

§ 13. В чл. 415в думите “виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв.” се заменят с “работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 18.

§ 14. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 14:
“14. “Преустановяване на дейността” е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 19.

§ 15. В Преходните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 3б се изменя така:
“§ 3б. (1) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.
(2) В случаите по ал. 1, ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.”
2. Създават се § 3г, 3д и 3е:
“§ 3г. (1) До 31 декември 2011 г. периодът, за който работодателят може да възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност по чл. 120, ал. 1, може да бъде удължен с още 45 календарни дни през една календарна година.
(2) В случаите по ал. 1 за периода след 45-ия ден по чл. 120, ал. 1 е необходимо съгласие на работника или служителя.
§ 3д. (1) До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 и през същия период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.
(2) В случаите по ал. 1 неплатеният отпуск се признава за трудов стаж.
(3) Ако по време на ползване или в месеца, следващ периода, за който е предоставен неплатеният отпуск по ал. 1, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
§ 3е. Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
В т. 2, в § 3е числото „2011" се заменя с „2012".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова:
В § 15, т. 2: параграф 3д, ал. 1 се изменя така:
"§ 3д. (1) До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по времето на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" и че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 36, ал. 1 и през този период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става §20 със следната редакция:
„§ 20. В преходните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 3б се изменя така:
“§ 3б. (1) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.
(2) В случаите по ал. 1, ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.”
2. Създават се § 3г, 3д и 3е:
“§ 3г. (1) До 31 декември 2011 г. периодът, за който работодателят може да възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност по чл.120, ал. 1, може да бъде удължен с още 45 календарни дни през една календарна година.
(2) В случаите по ал. 1 за периода след 45-ия ден по чл. 120, ал. 1 е необходимо съгласие на работника или служителя.
§ 3д. (1) До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по времето на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 и през този период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
(2) В случаите по ал. 1 неплатеният отпуск се признава за трудов стаж.
(3) Ако по време на ползване или в месеца, следващ периода, за който е предоставен неплатеният отпуск по ал. 1, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
§ 3е. Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя това наименование.

§ 16. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г. и бр. 15 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 57:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването през календарната година, за която се полага.”;
б) алинея 3 се изменя така:
“(3) Държавният служител използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Органът по назначаването е длъжен да разреши платения годишен отпуск на държавния служител до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.”
2. Член 59 се изменя така:
“Чл. 59. (1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му.
(3) В случаите по ал. 1 или когато органът по назначаването откаже да разреши ползването на поискания платен годишен отпуск, той издава мотивирана писмена заповед.”
3. В чл. 61:
а) алинея 2 се изменя така:
“(2) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59.”;
б) създава се ал. 3:
“(3) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.”
4. В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 8а и 8б:
“§ 8а. Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.
§ 8б. (1) За 2010 г. не се предоставя представително облекло по
чл. 40, ал. 1.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите извършва произтичащите от ал. 1 промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и на бюджетните взаимоотношения с общините за 2010 г. по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити.”

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
1. В чл. 59 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска."
2. В чл. 61, ал. 2 думите „отложен по реда на чл. 59" се заменят с „за предходни календарни години".
3. В чл. 104, ал. 1 , изречение първо, думите “но не за повече от 10 месеца" се заличават.
4. Създава се нов чл. 104а със следното съдържание:
"Регресна отговорност при незаконно уволнение
Чл. 104а (1) Регресна отговорност за плащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 носи и органът по назначаването, подписал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
(2)Органът по назначаването носи отговорност и тогава, когато е загубил това си качество."
5. В т. 4, в § 8а числото “2011” се заменя с “2012”.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, 3, 4 и 5.

Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова:
1. В чл. 56, ал.3 и 4 се заличават.
2. В т. 2 на § 16: в чл. 59 се създава ал. 4:
"(4) Правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен по реда и при условията на ал. 2, правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
3. В т.3 на §16: в ал.2 на чл. 61 накрая се поставя запетая и се добавят думите „правото за който не е погасено по давност”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става §21 със следната редакция:
§ 21. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г. и бр. 15 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 56, ал. 3 и 4 се отменят.
2. В чл. 57:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването през календарната година, за която се полага.”;
б) алинея 3 се изменя така:
“(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Органът по назначаването е длъжен да разреши платения годишен отпуск на държавния служител до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.”
3. Член 59 се изменя така:
“Отлагане на ползването
Чл. 59. (1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му.
(3) В случаите по ал. 1 или когато органът по назначаването откаже да разреши ползването на поискания платен годишен отпуск, той издава мотивирана писмена заповед.
(4) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска.
(5) Правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
4. В чл. 61:
а) алинея 2 се изменя така:
“(2) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.”;
б) създава се ал. 3:
“(3) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.”
5. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 8а и 8б:
“§ 8а. Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.
§ 8б. (1) За 2010 г. не се предоставя представително облекло по
чл. 40, ал. 1.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите извършва произтичащите от ал. 1 промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и на бюджетните взаимоотношения с общините за 2010 г. по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити.”

§ 17. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от
2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33, 48, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г., бр. 102 и 108 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г. и бр. 12 от 2010 г.) в чл. 55 след числото “415” се поставя запетая и се добавя “415в”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 22.

§ 18. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г. и бр. 16, 19 и 43 от 2010 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 22п:
“§ 22п. (1) До 31 декември 2010 г. осигурителният стаж на работниците и служителите, за които е въведено непълно работно време по реда на § 3б, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, се зачита изцяло, независимо от продължителността на работното време.
(2) До 31 декември 2010 г. за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което е ползван неплатен отпуск по § 3д, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 23.

§ 19. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93 и 101 от 2009 г. и бр. 19, 26 и 43 от 2010 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 19л:
“§ 19л. До 31 декември 2010 г. за лицата в неплатен отпуск, предоставен по реда на § 3д, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, и които не подлежат на осигуряване на друго основание, здравноосигурителната вноска, определена по реда на чл. 29, ал. 3, е изцяло за сметка на работодателя. Вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., и се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 24.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
1. Създава се нов §20 със следното съдържание:
„§ 20. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., (обн., ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.), в чл. 8, т. 4 думите „2000 лв." се заменят с „десет минимални работни заплати".
2. §20 става §21.
Комисията не подкрепя предложението.

§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9 и § 16, т. 3, буква „а”, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става §25 със следната редакция:
„§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. Параграф 21, т. 1 , който влиза в сила от 1 януари 2011 г.
2. Параграф 11 и параграф 21, т. 4, буква „а”, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ